1 — Моите права по време на разследването

А. Ако съм чужденец, това има ли значение за разследването?

Да, в значителна степен, защото са приложими някои допълнителни права и гаранции (вж. също по-долу).

Б. Какви са етапите на разследването?

i) Етап на събиране на доказателства/правомощия на разследващите органи

Действията на полицейските органи по наказателните разследвания са уредени в членове 347—357 от Наказателно-процесуалния кодекс, а действията на прокуратурата — в членове 358—378 от Наказателно-процесуалния кодекс.

ii) Полицейско задържане

Съгласно член 384 от Наказателно-процесуалния кодекс, освен в очевидни случаи — когато криминалната полиция извършва задължителен арест или арест по целесъобразност на заподозряно лице по време на извършването на престъпление — ако са налице специфични фактори, от които може да се направи добре обосновано предположение, дори във връзка с невъзможност за установяване на самоличността на заподозряното лице, че съществува риск от укриване, тогава или прокурорът разпорежда временно задържане под стража, или преди прокурорът да е поел разследването, криминалната полиция извършва временно задържане под стража по собствена инициатива на лице, за което има сериозни подозрения, че е извършило престъпление, за което законът предвижда доживотно лишаване от свобода или лишаване от свобода за най-малко две години и най-много шест години, или престъпление, включващо бойни оръжия и експлозиви, или престъпление, извършено с цел тероризъм, включително международен тероризъм, или с цел подриване на демократичния ред.

iii) Разпит

Разследваното лице, дори ако е задържано под стража или задържано по друга причина, участва доброволно в разпита при спазване на необходимите гаранции за предотвратяване на риска от укриване или насилие; не се допуска използването, дори със съгласието на разпитваното лице, на методи или техники, които могат да повлияят на свободата на самоопределение или да променят способността за запомняне и оценка на фактите.

iv) Предварително задържане

Задържането под стража в досъдебното производство и други мерки за неотклонение са уредени в членове 272—315 от Наказателно-процесуалния кодекс. Системата от мерки за неотклонение се основава на принципите на целесъобразност и пропорционалност, съобразно които, като общо правило, когато постановява мерките, съдът трябва да вземе предвид, от една страна, пригодността на всяка мярка специално по отношение на естеството и степента на обезпечителните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в конкретния случай, а от друга страна — всяка мярка трябва да е пропорционална на тежестта на обстоятелствата и наказанието, което е наложено или може да бъде наложено.

В. С какви права се ползвам по време на разследването?

i) Имам ли право на устен преводач и писмени преводи?

Да, в съответствие с член 143 от Наказателно-процесуалния кодекс.

ii) Какви са правата ми по отношение на информацията и достъпа до материалите по делото?

В това отношение следва да се отбележи най-общо, че в известието за приключване на предварителното разследване, връчено на заподозряното лице и на избрания от него защитник, се съдържа кратко изложение на фактите, във връзка с които е образувано производството, правните норми, за които се твърди, че са нарушени, както и датата и мястото на деянието, като се посочва, че документите, свързани с извършените разследвания, са подадени в прокуратурата и че заподозреният и неговият защитник имат право да се запознаят и да получат копие от тях; освен това са установени специални правила относно правото на информираност и правото на достъп до документи в материалите по делото, по-специално във връзка с провеждането на разпита или налагането на превантивна мярка спрямо лицето.

iii) Имам ли право на адвокат и да информирам трето лице за моето положение?

Заподозряното лице/обвиняемият има право да назначи не повече от двама защитници, а заподозряно лице/обвиняем, който не е назначил или няма защитник, се подпомага от служебен защитник. По отношение на проверките и обиските се прилагат специални разпоредби, включително правото на засегнатото лице да бъде подпомагано от представител, доколкото такъв представител е лесно достъпен и подходящ.

iv) Имам ли право на правна помощ?

Да, когато са изпълнени условията, определени в приложимите действащи разпоредби.

v) Какво е важно да се знае относно:

а) презумпцията за невиновност

Съгласно член 27 от Конституцията на Италия обвиняемите лица не се считат за виновни до постановяване на окончателно решение.

б) правото да запазите мълчание и да не се самоуличавате

В това отношение следва да се отбележи по-специално, че преди началото на разпита лицата трябва да бъдат информирани, че техните показания винаги могат да бъдат използвани срещу тях и че — при спазване на задължението да предоставят своите данни — те имат право да не отговарят на никакви въпроси, но процедурата ще продължи; неспазването на тези разпоредби води до неизползваемост на всички показания, дадени от разпитваното лице.

в) тежестта на доказване

По принцип прокурорът носи тежестта на доказване по отношение на фактите, свързани с обвинителния акт, наказателната отговорност и определянето на наказанието или превантивната мярка.

vi) Какви са специалните гаранции за непълнолетните?

Правилата, свързани с наказателните производства срещу деца и младежи, са определени в Президентски указ № 448 от 22 септември 1988 г., като установената с този указ система по принцип е по-благоприятна за заподозряното лице/обвиняемия както в предварителното разследване, така и в съдебното производство.

vii) Какви са специалните гаранции за уязвимите лица?

По принцип се прилага общият ред за защита на съответните лични права.

Г. Какви са законоустановените срокове на разследванията?

По принцип, ако прокурорът не поиска прекратяване на делото, той трябва да образува наказателно производство в срок от шест месеца от датата, на която името на лицето, уличено в извършване на престъплението, е вписано в регистъра на докладваните престъпления, като този срок е удължен на една година за всяко от престъпленията, посочени в член 407, параграф 2, буква а) от Наказателно-процесуалния кодекс (организирана престъпност, тероризъм, престъпления, свързани с огнестрелни оръжия или наркотици, и други тежки престъпления). Във всеки случай прокурорът може, преди изтичането на крайния срок, да поиска от съдията, отговарящ за предварителното разследване, удължаване на посочения по-горе срок по основателни причини; по-нататъшно удължаване може по правило да бъде поискано от прокурора в случаи на разследвания с висока степен на сложност или когато е обективно невъзможно разследването да бъде приключено в рамките на удължения срок; удължаване може да бъде допуснато от съдията, който отговаря за предварителното разследване, за срок, не по-дълъг от шест месеца. По правило обаче предварителното разследване, като се вземат предвид и евентуалните удължавания, не може да продължава повече от 18 месеца. Независимо от това, максималната продължителност е две години, ако предварителното разследване се отнася до престъпленията, посочени в член 407, параграф 2, буква а), или в други ограничени особени случаи, предвидени със закон.

Д. Какви мерки се предприемат на етапа на разследването, включително алтернативи на предварителното задържане и възможности за прехвърляне в държавата по произход (европейска заповед за надзор)?

Освен задържането под стража в досъдебното производство могат да бъдат наложени и следните принудителни мерки за неотклонение: забрана за напускане на страната, задължение за явяване в полицейските следствени органи, извеждане от семейното жилище, забрана за отиване на места, посещавани редовно от пострадалия, забрана или задължение за пребиваване на определен адрес, домашен арест, временно задържане в институции с облекчени условия за задържане на майки, временно задържане в лечебно заведение.

Последна актуализация: 18/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

2 — Моите права по време на съдебния процес

A. Къде ще се проведе съдебният процес?

По принцип съдебният процес се провежда по мястото на съда с териториална и материална компетентност по отношение на въпросното престъпление.

Б. Може ли обвинението да бъде променено? Ако е възможно, какво право на информация имам в това отношение?

По принцип, ако в рамките на съдебното производство се докаже, че фактите се различават от описаните в акта за отнасяне на делото към съда и не са от компетентността на по-висшестоящ съд, прокурорът изменя обвинението и пристъпва към ново уведомяване; същото важи и ако в хода на съдебния процес бъдат установени множество престъпления и отегчаващи вината обстоятелства. По принцип прокурорът действа по общия ред, ако по време на съдебния процес бъде установено ново обстоятелство по отношение на обвиняемия, което не е било посочено в първоначалното определение и което трябва да бъде разгледано служебно. Въпреки това, ако прокурорът направи искане, съдията може да разреши уведомяването за измененото обвинение да се извърши в рамките на същото заседание, при положение че обвиняемият е съгласен и не се засягат процесуалните срокове. Ако прокурорът пристъпи директно към новото обвинение, по правило обвиняемият може да поиска отлагане на съдебния процес и допускане на нови доказателства.

В. Какви са правата ми по време на съдебните заседания?

i. Трябва ли да присъствам в съда? При какви условия мога да отсъствам по време на съдебното дело?

Подсъдимият има право — а не задължение — да присъства на съдебния процес. Съдът обаче може да разпореди принудително довеждане на отсъстващия подсъдим, ако явяването му е необходимо за събирането на доказателства, различни от разпита.

Имам ли право на устен преводач и на писмен превод на документите?

Да, съгласно член 143 от Наказателно-процесуалния кодекс.

iii. Имам ли право на адвокат?

Подсъдимият има право да назначи не повече от двама защитници; заподозряно лице/обвиняем, което/който не е назначил(о) защитник или няма такъв, се подпомага от служебно назначен защитник.

iv. С какви други процесуални права следва да се запозная? (напр. явяване на заподозрени лица пред съда)

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 523 от Наказателно-процесуалния кодекс на подсъдимия и неговия защитник във всички случаи трябва да се предостави право на последна дума в съдебното заседание, в случай че поискат това, като в противен случай производството ще бъде недействително. Освен това следва да се отбележи, че на всеки стадий и на всяка инстанция от производството страните и техният защитник могат да представят писмени изложения или искания до съда.

Г. Възможни наказания

Съдията постановява осъдителна присъда, ако подсъдимият бъде признат за виновен за престъплението, в което е обвинен, без каквото и да е основателно съмнение, като с решение съдията налага наказание и евентуални превантивни мерки. При постановяването на присъдата съдията се произнася и по всички искове с реституционен характер и за обезщетение за вреди. Ако съдията установи, че подсъдимият трябва да плати обезщетение за вреди, той определя и размера му, освен ако това не е от компетентността на друг съд.

Последна актуализация: 18/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

3 — Моите права след съдебния процес

А. Имам ли право да обжалвам решението на съда?

Да, по правило — при спазване на предвидените в закона изключения (вж. член 593 от Наказателно-процесуалния кодекс) — осъдителните присъди могат да бъдат обжалвани; като алтернатива първоинстанционните решения, които подлежат на обжалване, могат да бъдат обжалвани направо пред Касационния съд.

Б. Какви други възможности имам?

Срещу въззивните решения или решенията, които не подлежат на обжалване, може да се подаде касационна жалба на основанията, предвидени в закона (вж. член 606 от Наказателно-процесуалния кодекс), в допълнение към случаите, предвидени в специални разпоредби.

В. Какви са последиците, ако бъда осъден?

i. Досие за съдимост

По принцип окончателните осъдителни присъди се вписват, наред с другото, в извлечение на досието за съдимост на въпросното лице.

v. Изпълнение на присъда, предаване на задържани лица, условни присъди и алтернативни наказания

Условно отлагане на изпълнението на наказанието: по правило при постановяване на наказание лишаване от свобода за срок от две или по-малко години, или парично наказание, което самостоятелно или заедно със съответното наказание лишаване от свобода съгласно закона е равностойно на наказание лишаване от свобода за общ срок от две или по-малко години, Съдът може да разпореди изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от пет години, ако присъдата е за тежко престъпление, и за две години, ако присъдата е за по-леко престъпление; по-високи граници на наказанията са предвидени за ненавършилите пълнолетие лица и за пълнолетните лица под 21 години (съответно три години и две години и половина).

Алтернативни наказания: съгласно член 53 от Закон № 689 от 24 ноември 1981 г. при постановяване на осъдителна присъда, ако счита, че срокът на задържане не трябва да надвишава две години, съдът може да замени това наказание с наказанието „полузадържане“; ако счита, че срокът не трябва да надвишава една година, той може да замени това наказание със съдебен надзор (libertà controllata); ако счита, че този срок не трябва да надвишава шест месеца, той може да замени наказанието и със съразмерно парично наказание.

Изпълнение на наказанието: по принцип — освен в случай на лице, което с оглед на деянието, довело до изпълнение на присъдата, към момента на постановяване на окончателното съдебно решение вече е задържано в място за лишаване от свобода — изпълнението на наказанието лишаване от свобода, включително на оставащата част от по-дълго наказание, което не надвишава четири години и не е наложено за определени тежки престъпления (посочени в член 656, параграф 9, буква а) от Наказателно-процесуалния кодекс и в член4 bis от Закон № 354/1975), се спира от прокуратурата с нарочно постановление, за което се съобщава на осъденото лице и неговия адвокат, като се посочва, наред с другото, че в законоустановените срокове може да се подаде молба за алтернативно на обикновеното задържане в място за лишаване от свобода; съдиите, които упражняват надзор върху изпълнението на наказанията (Magistratura di Sorveglianza), отговарят за произнасянето по такива молби.

Предаване на задържани лица: прилагат се разпоредбите на Законодателен указ № 16 от 7 септември 2010 г., приет в съответствие с Делегиран закон № 88 от 7 юли 2009 г. (Общностен закон 2008 г.) за привеждане на италианското национално законодателство в съответствие с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. (за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз) или разпоредбите на двустранните международни договори, сключени от Италия в тази област.

Последна актуализация: 18/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.