Европейски портал за електронно правосъдие

Данни за случая
- Национален идентификатор: адм.д. 7185/2013
- Държава-членка: България
- Общоприето наименование:N/A
- Вид решение: Решение на върховния съд
- Дата на решението: 12/11/2013
- Съд: Върховен административен съд
- Заглавие:
- Ищец: Bulgarian Consumer Protection Commission
- Ответник: Germanos Telecom - Bulgaria EAD
- Ключови думи: commercial guarantee, conformity with the contract, consumer, consumer goods, sales contract

Членове от директивата

Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 1, 2., (a) Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 1, 2., (b) Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 1. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 2. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 3. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 4. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 5. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 6. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 6 , 1.
Уводна бележка

1) The fact that a seller and a consumer concluded a lease agreement, instead of a sale agreement, does not alter in any way the quality and purpose of the goods subject of the lease agreement as consumer goods.
2) When the producer or the seller has provided commercial guarantee on the goods and satisfying the claim is made by replacement of the goods with other which is in conformity with the contract, the seller is obliged to keep the consumer's rights under the original commercial guarantee. In this case both the producer and the seller are liable under the commercial guarantee.
Факти

At a shop operated by the defendant and located in the town of Yambol an individual (the consumer) entered into a lease agreement with Cosmo Bulgaria Mobile EAD for the lease of a mobile phone device with an option to purchase. Consequently the consumer placed several claims with the defendant on the nonconformity of the mobile phone device with agreement. Despite the attempts for removing the nonconformity, the device kept showing defects. Therefore, the consumer submitted a request to the plaintiff asking for assistance with removal of the nonconformity.
The plaintiff granted the consumer’s request and issued mandatory instructions to the defendant. Pursuant to said instructions the defendant must replace the defective mobile phone device with a new one that conforms to the lease agreement.
The defendant challenged the mandatory instructions with the Bourgas Administrative Court and the court awarded the defendant’s appeal and repealed the mandatory instructions of the plaintiff. The plaintiff appealed the first instance court’s judgment to the Supreme Administrative Court.
Правен въпрос

1) Does the fact that a seller and a consumer concluded a lease agreement, instead of a sale agreement alter in any way the quality and purpose of the goods subject of the lease agreement as consumer goods?
2) In case the producer or the seller has provided commercial guarantee on the goods entitling the consumer to replacement of the non-conforming goods, is the seller obliged to keep the consumer’s rights under the original commercial guarantee and who is liable under that commercial guarantee – the producer or the seller or both?
Решение

1) The nature of the agreement – a lease or sale agreement, does not prevail in determining whether the particular product is a consumer good or not. It is not the title over the good that matters but its purpose and intended use – to be used for satisfaction of the consumer’s personal needs, and the quality of the consumer – being a natural person.
2) In the case at hand there is a clear designation of the parties: Cosmo Bulgaria Mobile EAD is the lessor, the consumer is the lessee and the defendant is the entity to whom the obligations under the commercial guarantee were assigned. The lease agreement is not a financial lease but it contains option to purchase the leased mobile phone device. The defendant agreed to undertake on behalf of Cosmo Bulgaria Mobile EAD a commercial guarantee liability and must satisfy the consumer’s claims based on the same guarantee. The manner in which the defendant and Cosmo Bulgaria Mobile EAD will settle their relationships after the satisfaction of the consumer’s claim is irrelevant to the case at hand.

URL: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/80d0329632740c32c2257c1c004af5c8?OpenDocument

Пълен текст: Пълен текст
Свързани случаи

Няма налични резултати
Правна литература

Няма налични резултати
Резултат

The court repealed the first instance court’s judgment and awarded the plaintiff’s appeal.

Пълен текст

РЕШЕНИЕ
№ 14815
София, 12.11.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ
при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Цветко Главеев изслуша докладваното
от председателя ВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело № 7185/2013.
Съдебно производство по чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция (КЗП - РД) - Бургас, срещу решение № 608 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 35/2013 г., с което Административен съд (АС) - Бургас е отменил задължителните предписания, дадени от Комисията към "Германос Телеком - България" ЕАД, с Протокол за проверка на документи № К-64260/7.11.2012 г. към Констативен протокол № К-122680/18.09.2012 г., съставен от Станимир Ставрев, старши инспектор в КЗП - РД - Бургас. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт, претендира се отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - "Германос Телеком - България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, ж. к. "Младост" 4, Бизнес Парк, сграда № 4, възразява срещу основателността на постъпилата жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът - Станимир Ставрев - старши инспектор в КЗП - РД Бургас, не ангажира становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното:
В рамките на първоинстанционното производство е установено и по фактите не е налице спор, че:
В магазин "Германос", гр. Ямбол, Зорница Андреева Пенкова от с. гр., сключва с "Космо България Мобайл" ("КБМ") ЕАД договор за лизинг с предмет - временно и възмездно ползване на мобилен телефон. В резултат на неколкократно отправяни до "Германос Телеком - България" ЕАД рекламации за наличие на дефект в мобилното устройство, телефонът е сервизно обслужван, но дефектът остава неотстранен. В тази връзка лизингополучателят отправя потребителска жалба № Б-03-1186/28.08.2012 г. до Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), която след извършена проверка на документи в магазин "Германос" - гр. Ямбол, установява гореизложените обстоятелства. На 7.11.2012 г. е изготвен Протокол за проверка на документи № К-64260/7.11.2012 г., с който на основание чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Комисията дава на "Германос Телеком - България" ЕАД задължителни предписания за замяна на мобилния телефон с нов.
С обжалваното решение АС - Бургас е приел, че издадените предписания, представляващи ПАМ по своя характер, следва да бъдат обективирани във формата на административен акт, като конкретно в случая липсват фактическите и правни основания за издаването му. Наред с това, в следващия пасаж от решението си съдът приема, че е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването на процесния акт, като приема, че са налице и мотиви, изложени от органа, доколкото актът препраща към други документи, като сервизен протокол, гаранционна карта и т. н.
Дотук изложените обстоятелства налагат извод за вътрешно противоречие на съдебното решение в тази му част. Така издадените задължителни предписания с протокол № К-64620/7.11.2012 г. отговарят на изискването за съдържание на административен акт, с оглед наличието на фактически и правни основания за издаването им. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към самия акт могат да бъдат изложени и отделно от него, като актът е мотивиран, когато същите се съдържат в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. От данните, съдържащи се в административната преписка, несъмнено се установява, че Зорница Пенкова е отправяла нееднократно рекламации във връзка с повреда на устройството, телефонът е сервизиран четири пъти, като повредата несъмнено не е отстранена. Т. е. въпросът от фактическа страна е категорично изяснен и спорът се свежда до дадената правна квалификация и приложените нормативни разпоредби, т. к. несъмнено е налице лизингова стока, предоставена на лизингополучателя в несъответствие с изискването за качество, при практически неуважена от търговеца рекламация, защото формалното сервизиране на телефона не води до привеждането стоката в съответствие с изискванията за качеството й, както повелява чл. 113 ЗЗП.
АС - Бургас, постановявайки решението, предмет на контрол в настоящето производство, приема, че посоченият от органа чл. 113, ал. 2 ЗЗП е неприложим, т. к. е налице договор за лизинг от типа на финансовите, при който не е налице закупуване на стока; придобиването на апарата е допустимо единствено при изрично заявление на лизингополучателя в края на периода на договора, а дотогава - апаратът е собственост на "КБМ" ЕАД. Това е и дружеството - страна в облигационното правоотношение, поради което "Германос Телеком - България" ЕАД, като негов пълномощник не може да бъде обект на дадените задължителни предписания. Същите следва да се адресират до титуляра на правоотношението. При тези съображения, първоинстанционният съд е отменил дадените от КЗП задължителни предписания.
Решението е неправилно.
На първо място, фактът, че е налице договор за лизинг, а не покупко-продажба, не променя по никакъв начин качеството и предназначението на стоката като потребителска, съгласно легално използваният в чл. 113, ал. 1 ЗЗП термин. По силата на § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП, "стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен. В този контекст от значение е не правото на собственост, както погрешно приема АС - Бургас, а потребителската цел, с която се ползва стоката. Относно това обстоятелство, както видно от договора за лизинг, така и от характера и предназначението на стоката, качеството на лизингополучателя - физическо лице, както и с оглед нуждите, които стоката обслужва - лично потребление, съмнение относно нормативния обхват на закона спрямо казуса не може да има.
При липса на спор относно компетенцията на КЗП да предприеме процесните действия и ясно установена фактическа обстановка по делото, предметът на производството се свежда до формулираните от решаващия съд изводи относно начина на реализиране на гаранционната отговорност, във връзка с направени по договора за лизинг рекламации и гаранционноотговорният субект.
Противно на приетото от решаващия съд, конкретният договор не може да бъде квалифициран като финансов лизинг, т. к. с договора за финансов лизинг, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (Арг.: чл. 342, ал. 2 ТЗ). Страните в конкретното правоотношение следва да бъдат ясно разграничени, като от една страна лизингодател - "КБМ" ЕАД, с основен търговски партньор и субект с делегирани гаранционни правомощия спрямо реализираните продукти - "Германос Телеком - България" ЕАД и лизингополучател - Зорница Андреева Пенкова. Конкретният казус обективира обикновен договор за лизинг - предоставяне вещ за ползване, сключен с уговорка за възможно прехвърляне на собствеността при сбъдване на бъдещо събитие - нарочно волеизявление на лизингополучателя за това, в определен срок преди изтичане на договора за лизинг.
В приложимото законодателство не е налице разпоредба, ограничаваща отговорността за дефекти само до производителя. Напротив, нормата на чл. 123, ал. 2 ЗЗП предвижда, че когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Същата разпоредба ясно определя като субекти, отговорни за удоволетворяване на рекламационната претенция (поправка или замяна на закупената стока), както търговецът, така и производителят. Доколкото качеството търговец с оглед договора за лизинг е относимо към "КБМ" ЕАД, то "Германос Телеком - България" ЕАД несъмнено притежава качеството на гаранционноотговорен субект за продадените от "КБМ" ЕАД продукти. Налице е издадена от "Германос Телеком - България" ЕАД гаранционна карта, с ясно посочена възможност - потребителят да иска замяната на продукта с нов, което е допълнителен аргумент за ясно поетата от дружество гаранционна отговорност за закупения в магазина на дружеството продукт. Видовете гаранционна отговорност са нормативно определени и се изразяват във възстановяване на заплатената сума, замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, отбив от цената или безплатно извършване на ремонт (Арг.: чл. 124, ал. 1 ЗЗП). Поради това изводът на АС - Бургас, че дружеството "Германос Телеком - България" ЕАД извършва само техническа поддръжка на отдадените на лизинг мобилни устройства е незаконосъобразен. Нещо повече, с дадената от "Германос Телеком - България" ЕАД гаранционна отговорност е налице правна фигура, при която едното дружество ("Германос"), се е задължило да поеме от името на друго ("КБМ" ЕАД), гаранционна отговорност по повод реализираните от негово име продукти, респ. - да извършва конкретни действия по даден аспект от правоотношенията със съконтрахентите му, от негово име и за сметка - съобразно договореното помежду им.
Ако се приеме, че е налице липса на представителна власт от страна на "Германос Телеком - България" ЕАД спрямо "КБМ" ЕАД във връзка с изпълнение рекламационните претенции на клиентите, то следва изводът, че е поета чужда работа без пълномощие. За да възникне същата хипотеза обаче следва да бъде установено, че действително "Германос Телеком - България" ЕАД не е разполагало с подобни правомощия. И в този контекст би била приложима разпоредбата на чл. 60 ЗЗД, регламентираща, че лицето, поело чужда работа без пълномощие е длъжно да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Респ. задължението остава валидно до сбъдване на определено условие. При липса на подобни възражения от страна на "Германос Телеком - България" ЕАД, следва да се приеме, че е налице надлежно учредена гаранционна отговорност от името на друго дружество, изразяваща се в задължение за осъществяването й в пълен обем (всички хипотези на чл. 124, ал. 1 ЗЗП).
Извън гореизложените съображения, общественоизвестният факт на съществуващи търговски отношения с "КБМ" ЕАД и неговата представителна власт, като верига магазини за продажба на мобилни устройства и обслужване абонати на "КБМ" ЕАД; поетата гаранционна отговорност, в която изрично е посочено - и осъществяване действия по замяна на мобилен телефон с нов; а така също и съдържанието на чл. 123, ал. 2 ЗЗП, налагат извода за наличие на необходимите законови предпоставки за ангажиране отговорността на "Германос Телеком - България" ЕАД да изпълни поетото си задължение по гаранционно обслужване на клиент на "КБМ" ЕАД, изразяващо се в замяната на мобилен телефон с нов.
Върховният административен съд вече се е произнасял нееднократно, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. (В този смисъл решение № 4240 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 14751/2012 г. на ВАС). Т. е. в случая замяната на стоката с нова представлява вид гаранционна отговорност, реализируема, както по силата на закона, така и по силата на договорно поетия от "Германос Телеком - България" ЕАД ангажимент, обективиран в гаранционна карта относно авторството и съдържанието на която не е налице спор.
Ето защо настоящият състав счита за незаконосъобразен и следващият извод на АС - Бургас, че по силата на представената по делото гаранционна карта, "Германос Телеком - България" ЕАД изпълнява само функциите на техническа поддръжка на мобилните устройства. Простият прочит на описанието на поетата гаранционна отговорност, обективирана върху приложената по делото гаранционна карта, в контекста на дотук изложеното, налага извода за незаконосъобразност на съдебния акт. Не въпрос на правен анализ, а на фактическа преценка, установима както от договора за основно търговско представителство, така и от издадената гаранционна карта е, че не е налице ограничение на поетата гаранционна отговорност само до поддържка и сервизно обслужване на реализираните продукти. При липса на такива данни, изводът на АС - Бургас е незаконосъобразен.
На следващо място, неправилно съдът е констатирал нарушение, следващо от факта, че Зорница Пенкова не е предявила претенциите си към търговеца, а пред КЗП, респ. резултатът от последно направената от нея рекламация не е изчакан, а по същество дефектът на мобилния апарат е отстранен след последната рекламация, поради което предписанието за замяна на телефона е прието за незаконосъобразно.
Действително, по силата на цитираните разпоредби, клиентът следва да отправи рекламацията си до търговеца. В облигационен смисъл страна в правоотношението е "КБМ" ЕАД. Наред с това обаче, правоотношението е опосредено от "Германос Телеком - България" ЕАД, действащо като пълномощник и поело гаранционна отговорност за реализираните от КБМ продукти (във всички хипотези на чл. 124, ал. 1 ЗЗП). Видно и от договора за основно търговско представителство, сключен между "КБМ" ЕАД и "Германос Телеком - България" ЕАД, осъществяването на гаранционна отговорност спрямо реализираните от "КБМ" ЕАД продукти е дейност, възложена на "Германос Телеком - България" ЕАД. Освен това, отдаването стоки на лизинг е част от дейността, предмет на основното търговско представителство. Всичко това налага категорично извода, че "Германос Телеком - България" ЕАД се явява надлежен субект на гаранционната отговорност за реализирания от "КБМ" ЕАД лизингов продукт. Как помежду си двете дружества уреждат правоотношенията във връзка с последиците от осъществявана от "Германос Телеком - България" ЕАД дейност по удоволетворяване на рекламации, не е предмет на настоящето производство.
Безспорно Зорница Пенкова е правила рекламации до "Германос Телеком - България" ЕАД, като мобилното устройство е сервизирано нееднократно, а дефектът - неотстранен. При това положение същата има правото да се обърне към КЗП като орган, разполагащ с компетенцията чрез административна принуда да задължи търговския субект да спазва разпоредбите на ЗЗП, в частност - да удоволетвори рекламационната претенция на потребителя така, както се е задължило. Несъмнено е установено, че са правени многократни рекламации и сервизиране на телефона с цел мобилното устройство да бъде приведено в годно за употреба състояние, съответно на договора за продажба. Относно основателността на рекламацията дори не е налице спор. Ето защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът не е следвало да връща на клиента неработещ телефон, за който същевременно клиентът заплаща месечни лизингови вноски. Същността на добрата търговска практика налага адекватна реакция с цел защита на потребителя и предоставянето му на работещо устройство. Следва да се приеме, че след като предлага гаранционен сервиз, "Германос Телеком - България" ЕАД изявява техническата си компетентност да прецени отстранена ли е дадена повреда или не. Още повече, когато именно същата повреда е била неколкократно обект на рекламации. Като не отстранява повредата по повод четири поредни рекламации, респ. сервизни обслужвания на телефона, а след всяка рекламация го връща на потребителя неработещ, при ясното съзнание, че лицето от името на което действа ("КБМ" ЕАД), получава облага - месечни лизингови вноски за ползването на същият телефон, (респ. "Германос Телеком - България" ЕАД получава облага от КБМ за извършената сервизна дейност), а като резултат телефонът не може да бъде използван изобщо, "Германос Телеком - България" ЕАД отказва практически да реализира поетата гаранционна отговорност. Това налага извода, че "Германос Телеком - България" ЕАД е действало в нарушение на изискванията за добросъвестност, така както повелява чл. 68г ЗЗП. Нормативно следва и извода, че при безспорно основателна рекламацията, която по същество "Германос Телеком - България" ЕАД отказва да удоволетвори, КЗП разполага с правомощията, съобразно чл. 193, т. 2 ЗЗП да даде задължително предписание за отстраняване процесното нарушение и реализиране рекламационната отговорност на дружеството.
Поради това, избраният начин за защита правата на потребителя - замяна на мобилното устройство с ново се явява законосъобразен и съразмерен с преследваната цел. А предприетото действие по административена принуда - законосъобразно. Правното основание на конкретно даденото предписание е чл. 113, ал. 2 ЗЗП. По делото несъмнено е установено, че дефектът на телефона не е отстранен при четири последователни сервизни обслужвания по повод направените рекламации. Същото това обстоятелство несъмнено представлява нарушение на закона. Налице е нереализирана гаранционна отговорност, която са налице всички законови основания да бъде осъществена. Замяната на мобилния телефон с нов е един от начините на реализиране на гаранционната отговорност, който в случая е законосъобразно приложен и пропорционален на преследваната цел.
Като не е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - Бургас е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество с отхвърляне на жалбата срещу приложената ПАМ.
С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 608 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 35/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Германос Телеком - България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, ж. к. "Младост" 4, Бизнес Парк, сграда № 4, срещу задължителни предписания, дадени с Протокол за проверка на документи № К-64260/7.11.2012 г. към Констативен протокол № К-122680/18.09.2012 г. на старши инспектор в Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция - Бургас.
ОСЪЖДА "Германос Телеком - България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, ж. к. "Младост" 4, Бизнес Парк, сграда № 4, да заплати на Комисия за защита на потребителите, направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Решението е окончателно.

Съдебна практика

Пълен текст