Пълен текст

РЕШЕНИЕ
№ 4125
София, 14.04.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ ЯНКУЛОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Боряна Георгиева и с участието
на прокурора Симона Попова изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 6862/2014.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Германос Телеком - България" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост IV", Бизнес парк, сграда 6 срещу решение № 383 от 24.02.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 4051/2013 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Германос Телеком - България" ЕАД срещу задължителни предписания, дадени с протокол за проверка на документи № К-0059994 от 29.10.2012 г. от главен инспектор в Регионалната дирекция със седалище гр. Варна на Комисията за защита на потребителите.
Касационният жалбоподател - "Германос Телеком - България" ЕАД (Германос), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Съдът неправилно приложил закона като приел, че Германос е страна по договор за лизинг с потребителя. Този извод не следва нито от правните норми, нито от доказателствата по делото. Сочи, че е търговски представител на "Космо България Мобайл" ЕАД, но това не създава пряка договорна връзка между него и потребителя. Представената търговска гаранция също не създава продажбено или лизингово правоотношение. Наличието или липсата на търговска гаранция, съгласно чл. 123 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), не препятства правото на потребителя да предяви рекламация. Сочи, че търговската гаранция не поражда претенция по чл. 112 или 114 ЗЗП, тъй като те са функция на чл. 105 ЗЗП, а той предпоставя наличието на договорна връзка (покупко-продажба) между търговеца и потребителя. Сочи, че Германос не е имал нито в един момент парична претенция към потребителя.
Сочи също, че търговската гаранция поражда претенция по чл. 117 ЗЗП, не по чл. 114 ЗЗП, поради което от нейното наличие не може да се изведе извод за законосъобразност на оспореното задължително предписание. Съдът не отчел, че към датата на издаване на предписанието органът не изследвал отпаднало ли е основанието за издаване на предписание. Сочи, че след като самият потребител изразил удовлетвореност от направения ремонт, съдът не е овластен да преценява дали по този начин мобилният телефон е приведен в съответствие с договора.
Съдът като приел, че "даденото предписание не съответства напълно на посоченото правно основание по чл. 114, ал. 1 ЗЗП" следвало да отмени порочния акт. Вместо това съдът приел, че това нарушение не рефлектира върху законосъобразността на акта, аргументирайки се с чл. 114, ал. 2 ЗЗП, без да вземе съгласието на търговеца с оглед на чл. 112, ал. 2 ЗЗП.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Веселина Карастоянова, Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионалната дирекция със седалище гр. Варна на Комисията за защита на потребителите, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Съдът изпълнил указанията в отменителното решение на Върховния административен съд и правилно определил характера на правоотношенията между Германос и потребителя. Правилно приел, че установения начин на защита на правата на потребителя - замяна на мобилното устройство, е законосъобразен и съразмерен с преследваната цел. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 28.03.2011 г. Джемал Ибрямов Насуфов закупил мобилен телефон, марка "Samsung S5260" от магазин "Globul", находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 76.
2. Телефонът бил закупен с договор за лизинг, сключен между "Космо България Мобайл" ЕАД и Джемал Ибрямов Насуфов. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство. Съгласно чл. 6 от договора неразделна част от него са Общите условия на договора за лизинг на устройство. Съгласно чл. 4 от Общите условия лизингодателят се задължава да осигури гаранционно и извънгаранционно обслужване на устройството, съгласно предвиденото в чл. 14. Съгласно чл. 14:
а) алинея 1 - с подписването на договора страните се съгласяват, че лизингодателят не е производител на устройството, предмет на договора за лизинг, и не носи отговорност за неговото състояние;
б) алинея 2 - страните се съгласяват, че лизингодателят прехвърля на лизингополучателя правата си по общата и гаранционна отговорност на доставчика към датата на придобиване на ползването на устройството;
3. За получената на лизинг стока Германос издал гаранция със съдържание и обхват: срок - 24 месеца, за "повреди, дължащи се на производствен дефект, който се е проявил в гаранционния срок", при задължение за безплатен ремонт. В гаранцията изрично е записано: "Независимо от настоящата търговска гаранция, продавачът отговаря за липсата на съответствие на продукта с договора за продажба съгласно ЗЗП".
4. Телефонът показал дефекти и бил ремонтиран, както следва:
а) на 27.12.2011 г. - с проблеми: рестартира се, забива, не се зарежда; върнат на 06.01.2012 г. след обновяване на софтуера и предупреждение да се пази от влага;
б) на 27.02.2012 г. - с проблеми: понякога не може да отговори на входящо повикване, часът и датата се променят автоматично; върнат на 01.03.2012 г. след обновяване на софтуера;
в) на 23.04.2012 г. - с проблеми: самоизключва се често, включва само зарядното устройство, часът и датата се променят сами; върнат на 04.05.2012 г. след тест, при който не са констатирани отклонения от нормалните параметри на работа;
г) на 30.07.2012 г. - с проблеми: часът и датата се променят постоянно; върнат на 15.08.2012 г. след смяна на основната платка;
д) на 9.10.2012 г. - с проблеми: нулира дата и час постоянно; върнат на 12.10.2012 г. с препоръка да не се активира автоматично сверяване на дата и час.
5. На 8.10.2012 г. Насуфов подал до Комисията за защита на потребителите жалба, вх. № В-03-2628, с която моли комисията телефонът да бъде заменен с друг.
6. На 23.10.2012 г., главен инспектор в Регионалната дирекция със седалище гр. Варна на Комисията за защита на потребителите - длъжностно лице по чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) съгласно заповед № 1110ЛС от 30.09.2011 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, извършил проверка в магазин "Globul", находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 76 и разпоредил представянето на становище по жалбата или на акт за удовлетворяване на рекламацията, както и писмен отговор до потребителя във връзка с рекламацията от 9.10.2012 г. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № 0124916 от 23.10.2012 г.
7. На 29.10.2012 г. в Комисията за защита на потребителите постъпило писмо, изх. № 385 от 25.10.2012 г., в което Германос описал извършените дейности по сервизно обслужване на процесния телефон и посочил, че тъй като "при повечето постъпвания на апарата за ремонт не са констатирани отклонения от нормалната му работа, смятаме че не се налага замяната му с нов".
8. На 29.10.2012 г. главен инспектор в Регионална дирекция със седалище Варна на Комисията за защита на потребителите извършил проверка по представените от Германос документи и издал задължително предписание в срок до 5.11.2012 г. търговецът да приложи разпоредбите на чл. 114, ал. 1 ЗЗП като подмени стоката с нова. Проверката и предписанието били отразени в протокол за проверка по документи № К-0059994 от 29.10.2012 г. Протоколът бил връчен на Германос на същата дата.
9. На 6.11.2012 г. Германос представил на органа протокол за ремонт (акт за удовлетворяване на рекламация) № А501218194 от 23.10.2012 г.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган - длъжностно лице от контролния орган, посочен в чл. 191 ЗЗП, определено със заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите. Приел, че задължителните предписания са издадени в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че актът е годен за обжалване акт, различен от актовете по налагане на принудителни административни мерки и по реализиране на административно-наказателна отговорност по чл. 230 ЗЗП, но с правно обвързващ ефект и изпълнението му е скрепено с държавна принуда. Приел, че актът е надлежно мотивиран чрез констативен протокол № К-124916 от 23.10.2012 г. и събраните в хода на административното производство писмени доказателства - констативни протоколи, протоколи за ремонт, сервизни протоколи и др.
Приел, че Насуфов има качеството на потребител, а закупеният продукт - на стока по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП, поради което Законът за защита на потребителите е приложим. Приел, че между Германос и потребителя е налице договор за лизинг, който не променя качеството и предназначението на стоката като потребителска по смисъла на чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Приел, че качеството търговец, с оглед на договора за лизинг, е относимо към "Космо България Мобайл" ЕАД, но Германос има качеството на гаранционно отговорен субект за продадените от "Космо България Мобайл" ЕАД продукти. Приел, че даденото на потребителя указание за начина на използване на продукта - без да се активира една от функциите, не съответства на законовите изисквания за удовлетворяване на рекламацията, поради което към датата на издаване на оспорените задължителни предписания е налице нереализирана гаранционна отговорност. Приел, че качеството на извършеното от Германос сервизно обслужване в случая е в нарушение на изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 68г ЗЗП. Приел, че макар даденото задължително предписание да не съответства на чл. 114, ал. 1 ЗЗП не е налице нарушение, което да рефлектира върху неговата законосъобразност, тъй като замяната е една от възможностите за реализиране на гаранционната отговорност съгласно чл. 124, ал. 1 ЗЗП и е по-благоприятна за търговеца мярка. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на наложените задължителни предписания и отхвърлил жалбата на Германос.
Този извод на съда е неправилен.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, в подкрепа на това твърдение, са свързани с характера на правоотношението му с потребителя и произтичащите от това негови задължения, с наличието на акт за удовлетворяване на рекламацията и със съответствието на фактите с посоченото правно основание.
Касаторът счита, че между него и потребителя не е налице пряка договорна връзка и този факт обосновава невъзможността да бъде носител на отговорността по раздел II "Гаранция на потребителската стока", глава пета "Безопасност и качество на стоките и услугите" на Закона за защита на потребителите. Този довод на касатора, както правилно приел съдът, е неоснователен. Касационната инстанция счита мотивите на съда, обосноваващи качеството на касатора на гаранционно отговорен субект, за правилни макар и не достатъчно пълни с оглед на качеството му на носител и на общата отговорност за недостатъци или казано с изказа на Закона за защита на потребителите - на отговорността за съответствието на стоката с установеното в договора.
Видно от посоченото по-горе в т. 2 между потребителя и "Космо България Мобайл" ЕАД бил сключен договор за лизинг. Стоката, предмет на лизинга, има качеството на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 ЗЗП. Договорът за лизинг е с право на придобиване на собствеността, поради което по силата на този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, "Космо България Мобайл" ЕАД има качеството на продавач. С договора обаче страните се съгласили - чл. 14, ал. 2, че по отношение на задължението за общата и гаранционна отговорност, продавачът ще бъде заместен от доставчика/производителя по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗЗП на стоката, предмет на договора за лизинг. По делото е безспорно, че доставчик на процесното устройство е касаторът. Следователно по силата на сключения между потребителя и "Космо България Мобайл" ЕАД договор настъпило заместване в дълга на "Космо България Мобайл" ЕАД за общата и гаранционна отговорност от Германос. Най-важната последица от заместването в дълг е преминаването на задължението върху новия длъжник. Старият длъжник - в случая "Космо България Мобайл" ЕАД, се освобождава от задължението и задължен за него остава само новият длъжник - в случая Германос. Какви са основанията за това заместване е ирелевантно за спора, но касаторът не оспорва, че е "основен търговски представител на "Космо България Мобайл" ЕАД. Налице са търговски отношения между "Космо България Мобайл" ЕАД и касатора, които биха могли да бъдат основание за заместването.
С оглед на така сключения договор между потребителя и "Космо България Мобайл" ЕАД основателен е доводът на касатора, че издадената на потребителя гаранция не създава "продажбено правоотношение, нито пък създава лизингово такова". Действително, не издаването на гаранцията поражда правоотношение по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП. Гаранцията е издадена поради наличието на задължение по съществуващото правоотношение за предоставяне на стоката на лизинг. По това правоотношение касаторът е страна по силата на извършеното заместване в дълг. Ако касаторът счита, че по една или друга причина заместването в дълг не е породило правно действие, е следвало да ангажира надлежни доказателства. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК именно негова е доказателствената тежест за фактите, на които основава възражението си за липса на договорно правоотношение с потребителя. Такива доказателства не са ангажирани по делото.
Напротив. По делото, от договора за лизинг и общите условия към него, е безспорно, че именно касаторът е лице, заместващо в дълг лизингодателя - "Космо България Мобайл" ЕАД, именно той предоставил на потребителя търговска гаранция, обективирана в гаранционна карта, съгласно чл. 118 ЗЗП. Ако касаторът не беше носител на задължението за гаранционна отговорност той не би издал на потребителя процесната гаранционна карта. Нещо повече. Едва ли ако по силата на договора за лизинг с потребителя касаторът не беше носител на задължението за гаранционна отговорност би приел и извършил безплатно пет ремонта в рамките на гаранционния срок. От доказателствата по делото, изходящи от касатора - гаранционна карта, сервизни протоколи, е видно наличието на договорна връзка между потребителя и касатора, която съответства по съдържание на визираното в чл. 104, ал. 1 ЗЗП.
Макар да оспорва наличието на договорно правоотношение по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП с потребителя, касаторът признава наличието на правоотношение по повод на издадената гаранция, но счита, че тя поражда претенция по чл. 117 ЗЗП и не поражда претенция по чл. 114 ЗЗП.
Отговорността за съответствие, по израза на чл. 112 - 114 ЗЗП (или общата отговорност за недостатъци), и гаранционната отговорност са два различни вида отговорност на продавача, които се пораждат от различен фактически състав, макар да имат една и съща цел - да обезпечат правото на потребителя да получи в резултат на сключения договор стоката, предмет на договора. Общата отговорност за недостатъци е отговорност по силата на закон. Тя не зависи от волята на продавача, съответно на заместилия го в дълга правен субект. За възникването й е достатъчно наличието на правоотношение по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП. Гаранционната отговорност възниква също при наличие на правоотношение по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, но само ако продавачът е направил съответното изявление за нейното поемане - чл. 117, ал. 1 ЗЗП.
В случая отговорността на касатора за съответствие, както бе посочено по-горе, е възникнала от а) заместването в дълг, осъществено с договора между потребителя и "Космо България Мобайл" ЕАД и б) ex lege. Гаранционната му отговорност е възникнала а) по силата на договора между потребителя и "Космо България Мобайл" ЕАД, тъй като там изрично е посочено заместването и в това задължение, и б) въз основа на издадената от касатора гаранция.
Видно от изложеното касаторът е отговорен за съответствието на стоката с договора правен субект като е носител на общата и на гаранционната отговорност.
При установената отговорност на касатора за законосъобразността на оспорените задължителни предписания е необходимо да се установи налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на касатора чрез средствата на държавната принуда на последиците от поетата отговорност.
Преди всичко следва да се посочи, че двата вида отговорност пораждат различни права и задължения на страните по договора, поради което е необходимо да се установи за коя отговорност касаторът е задължен чрез оспорените задължителни предписания. Видно от оспорените предписания органът визира разпоредбата на чл. 114 ЗЗП, т.е. има предвид не гаранционната, а общата отговорност за недостатъци на касатора.
За да възникне правото на потребителя по чл. 114, ал. 1 ЗЗП, т.е. задължението на търговеца за недостатъци, е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - несъответствие на стоката с договора за продажба и неудовлетвореност от решаването на рекламацията по реда на чл. 113 ЗЗП. От доказателствата по делото е видно, че към датата на издаване на задължителните предписания, с оглед на представените на органа от касатора доказателства, и двете предпоставки са налице. Безспорно е - от направените пет рекламации на стоката, че тя не съответства на договора за лизинг. Безспорно е - от отправената от потребителя на 8.10.2012 г. жалба до Комисията за защита на потребителите, че потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията. Тъй като в случая са налице и двата способа за защита на интереса на потребителя - рекламация по чл. 113 ЗЗП и гаранция по чл. 118 ЗЗП, направената рекламация по гаранционната отговорност, ако не е довела до удовлетворяване на потребителя, не може да доведе до отпадане на предвидената по закон негова защита.
С издадената гаранция касаторът се задължил единствено да поправи стоката. Тъй като и общата, и гаранционната отговорност имат за цел удовлетворяване на правото на потребителя да получи съответната на договора стока, то постигането на тази цел чрез която и да е от отговорностите води до отпадане на необходимостта от прилагане на другата. С оглед на това, ако при изпълнение на задължението си по гаранционната отговорност касаторът е удовлетворил правото на потребителя да получи съответна на договора стока няма основание за прилагане на общата отговорност и обратно. Противното би довело до неоснователно обогатяване на потребителя, защото той би получил два пъти целения резултат - стока, съответна на договора, респективно удовлетворителна заместваща престация.
От доказателствата по делото е видно, че към датата на издаване на задължителните предписания касаторът не удовлетворил правото на потребителя да получи съответна на договора стока. С оглед на това и в съответствие с чл. 114, ал. 1 ЗЗП потребителят има право или да развали договора и да получи заплатената от него сума или да получи намаление на цената. Следователно това, което органът би могъл да наложи на касатора като задължително предписание е или разваляне на договора и връщане на заплатената сума или намаление на цената като преценката за избора на една от алтернативните възможности е на потребителя. Видно от съдържанието на задължителните предписания органът, макар да се позовал на чл. 114, ал. 1 ЗЗП, задължил касатора за нещо различно - да извърши замяна на процесната стока. Замяна търговецът може да извърши, но това не може да стане чрез силата на държавната принуда, а само в резултат на свободната му воля при наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2 ЗЗП.
От изложеното е видно, че макар правилно да установил наличието на предпоставките по чл. 114, ал. 1 ЗЗП, органът неправилно, в противоречие с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и 2 ЗЗП, задължил касатора да удовлетвори основателната претенция на потребителя по начин, който не съответства на установеното в закона. Това, прави оспорените задължителни предписания незаконосъобразни. Съдът като не отчел тази незаконосъобразност на оспорените задължителни предписания постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да го реши по същество. От изложеното е видно, че органът, след като правилно установил наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 1 ЗЗП, наложил на касатора задължителни предписания, които не съответстват на предвиденото в закона. Това прави наложената мярка незаконосъобразна и налага нейната отмяна. Съдът счита за необходимо да посочи, че по своя характер оспорените задължителни предписания са принудителна административна мярка. Чрез процесната мярка, по силата и въз основа на закона, компетентният орган налага дължимото поведение и резултат - прилага диспозицията на правната норма, за да преустанови извършвано правонарушение и да отстрани неговите вредни последици.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на Германос направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 100, 00 лв. държавни такси.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 383 от 24.02.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 4051/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ задължителни предписания, дадени с протокол за проверка на документи № К-0059994 от 29.10.2012 г. от главен инспектор в Регионалната дирекция със седалище гр. Варна на Комисията за защита на потребителите на "Германос Телеком - България" ЕАД.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. "Славейков" № 4а, да заплати на "Германос Телеком - България" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост IV", Бизнес парк, сграда 6, 100,00 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.