Пълен текст

Решение от 8.01.2010 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 1665/2009 г., 21-ви с-в, докладчик съдията Величка Георгиева




чл. 53 ЗАНН
чл. 113 ал. 1 ЗЗП
чл. 128, ал. 1 ЗЗП
чл. 222а ЗЗП
чл. 228 ЗЗП
чл. 233, ал. 2 ЗЗП




В ЗЗП не е предвиден срок, в който търговецът следва да се произнесе по основателността на рекламацията, респ. наказание за непроизнасяне в рамките на този срок.





________________________________________
Производството е по чл. 63, ал. 2 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на "К. - т. л." ООД - гр. С., преобразувано в "Б. Т. К." АД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район К. с., бул. "Ген. Т." № *, представлявано от изпълнителния директор Б. М. против съдебно решение № 901 от 15.06.2009г., постановено по н. а. х. д. № 1868 по описа на Пловдивския районен съд за **** година, ХI н. с., с което е изменено Наказателно постановление № ****-К-**** от 08.01.2009 г. на Директора на Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и С. З. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите, с което наложената на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 233, ал. 2 и чл. 222а от Закова за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на "К. - т. л." ООД - гр. С., за нарушение на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, е намалена на 1000 /хиляда/ лева.
Навежда се като касационно основание нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че произнасянето по основателността на предявената рекламация можело да бъде извършено и устно, като доказателство за това било обстоятелството, че когато потребителят посетил търговския обект, му било обяснено, че рекламацията му е основателна. Видно било също така, че дружеството се е произнесло по рекламацията, поради което неправилно била приложена нормата на чл. 222а ЗЗП. Сочи още за неправилно приетото от районния съд становище относно липсата на допуснати процесуални нарушения в АУАН и НП, и по-точно липсата на преценка на цялостната фактическа обстановка по делото.
Ответникът по жалбата Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и С. З. към Комисията за защита на потребителите не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава становище да се отхвърли жалбата, а решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пловдив, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Релевираните касационни основания са по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и нарушения на процесуалните правила.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел от фактическа и правна страна, въз основа на събраните гласни /показанията на разпитания свидетел - служител на КЗП/ и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, че по повод на постъпила жалба вх. № П - ** - ***/10.10.2008г. от А. С. А. В. при КЗП РД - П. и извършена от компетентния орган последваща проверка на 04.11.2008 г. нарушението е безспорно установено. Събрани били доказателства, необорени от жалбоподателя в производството пред районния съд, че на 09.09.2008 г. соченото по-горе лице закупило от търговски обект на касатора - магазин "2-be", находящ се в гр. П., ул. "Р. Д." № * GSM - апарат "Samsung Е 250", който след повреда бил предявен за рекламация. Рекламацията била вписана в регистъра на предявените рекламации на потребителите под № ** от 09.09.2008г. На 08.10.2008г. лицето отишло да провери дали телефона е отремонтиран, като се оказало се, че ремонтът все още не бил извършен. Мобилният апарат бил върнат отремонтиран в магазина на 16.10.2008г. със сервизен протокол № *******. Резултатите от проверката били отразени в съставения констативен протокол № **** - К - *****/04.11.2008г., въз основа на който в последствие е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **** - К - ****/09.12.2008г., а въз основа на него издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 113 ал.1 от ЗЗП.
Първоинстанционният съд е изменил издаденото наказателно постановление, като е приел, във връзка с направените възражения на соченото за нарушител лице, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява факта на извършеното нарушение, а именно - потребителската стока- мобилен апарат, модел "Samsung Е 250" " не е била приведена в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Съдът е приел още, че направените възражения относно приложението на чл. 228 от ЗЗП, вместо това на чл. 222а от ЗЗП, е неоснователно, тъй като последния предвижда наказание за непроизнасяне в едномесечен срок по основателността на рекламацията, а не за непривеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Районният съд е приел още, че в ЗЗП не е предвиден срок, в който търговеца следва да се произнесе по основателността на рекламацията, респ. наказание за непроизнасяне в рамките на този срок. Приел е също, че разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда наказание именно за непривеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяването на рекламацията от потребителя, която разпоредба е във връзка с нормата на чл. 113. Освен това съдът е приел, че нормата на чл. 222а ЗЗП не се говори за непроизнасяне по основателността на рекламацията, а напротив - има се предвид непроизнасяне по приета рекламация. В тази връзка по аргумент от чл. 128 ал. 1 от ЗЗП съдът е приел, че приетата рекламация, всъщност е тази, която търговецът счита за основателна. Съдът е приел също, че не са налице допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление.
Касационният състав на съда намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, както от фактическа, така и от правна страна. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба за потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Съгласно цитираната административно наказателна разпоредба, който не се е произнесъл в срока по чл. 113 по приета от него рекламация, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева.
Съдът намира за правилно и споделя изцяло възприетото от първоинстанционния съд тълкуване на закона. Сочената законова норма определя в рамките на един месец удовлетворяването на претенцията по чл. 113 от ЗЗП след приемането й. След като това не е било сторено, в законоустановения срок, то законосъобразно на дружеството е била наложена и определената от закона санкция по чл. 222а от ЗЗП, който гласи "Който не се е произнесъл в срока по чл. 113по приета от него рекламация, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв."
Развитите съображения от касатора в жалбата относно неправилното приложение на сочената наказваща норма във връзка с изпълнението на изискванията на чл. 113 ЗЗП не се споделят. В тази връзка изложените от районния съд в решението мотиви са подробни и ясни, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги преповтаря. В тази връзка не се споделят и изложените възражения досежно допуснати процесуални нарушения относно липсата на пълно описание на нарушението, пак по повод гореказаното за нарушената разпоредба на чл. 113 ЗЗП и санкционната такава на чл. 222а ЗЗП.
При извършена служебна проверка настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, водещи до отмяна на наказателното постановление. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона /чл. 42 от ЗАНН/,нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.




Първостепенният съд правилно е намалил и определената от административния орган санкция, като е отчел обстоятелството, че нарушението се явява първо и безспорния факт, че стоката е била отремонтирана малко след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок. Наложената административна санкция е в нейния минимален размер, който така определен се явява справедлив, съобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и способстващ за постигане на целите на административнонаказателната репресия по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, Съдът прие касационната жалба за неоснователна, като намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал.1 и 2, пр.1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр. Пловдив, в настоящия касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 901 от 15.06.2009г. на Пловдивски районен съд, ХI - ти наказателен състав, постановено по н. а. х. дело № 1868/2009г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.