Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 9190

София, 09.07.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

АГЛИКА АДАМОВА

АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

при секретар Григоринка Любенова

и с участието

на прокурора Рая Бончева

изслуша докладваното

от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА

по адм. дело № 12327/2019. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, Комисията, подадена чрез процесуален представител юрк. О. Липчев и от „Сторе“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Темелкова, срещу Решение № 10934 от 12.07.2019г., постановено по адм. дело № 407/2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

С касационната жалба на КЗК се обжалва Решение № 10934 от 12.07.2019г., постановено по адм. дело № 407/2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение в частта, с която е изменено решение № 946 от 15.11.2016 г. по преписка № КЗК-578/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му, в която на „Сторе“ ЕООД със седалище в гр. София, район Подуяне, ж.к. „Малашевци”, ул. „Витиня” № 2Ж е наложена имуществена санкция в размер на 38 350 лв., като същата е намалена на 19 175 /деветнадесет хиляди сто седемдесет и пет/ лв. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при наличието на необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел възражението на дружеството относно размера на санкцията. Излага, че изводът, че наложената санкция следва да е към предвидения законов минимум не съответства на установените факти по административната преписка. Посочва, че съдът не е отчел, че при определянето на санкцията за нарушение по разглежданата разпоредба на ЗЗК не е необходимо да е налице пряко увреждане на конкурентните отношения, а е достатъчно дори потенциална възможност за това. Счита за не подкрепен от установените факти изводът на съда, че периодът на осъществяване на нарушението от 10.06.2016г – 09.09.2016г. е сравнително кратък. Според касатора, за изпълнението на общата и специална превенция по т. 4 от Методиката е необходимо определянето на имуществената санкция да е към средата на предвидения нормативен максимум от 2%, а именно 1%. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Сторе“ ЕООД срещу решение № 946 от 15.11.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 578/2016 г., ведно с присъждане на разноски, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба „Сторе“ ЕООД, ЕИК 131394206, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Витиня“, № 2Ж, ет. 4, представлявано от управителя П. Ванчев, чрез процесуалния му представител адв. Ц. Темелкова – оспорва основателността на жалбата по доводи изложени в писмен отговор от 05.09.2019г.

С касационната жалба на „Сторе“ ЕООД се обжалва Решение № 10934 от 12.07.2019г., постановено по адм. дело № 407/2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 946 от 15.11.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 578/2016 г. в частта с която КЗК е установила, че дружеството е извършило нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и е наложила имуществена санкция на дружеството. Според касаторът при формиране на своите становища КЗК и ВАС не са обсъдили всички аргументи и приложени доказателства, включително и приетата маркетингова експертиза. Излага подробни доводи за липсата на изпълнение на фактическия състав на забраната по чл. 32 от ЗЗК. Счита за правилно приетото от съдебния състав, че по делото безспорно са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като излага подробни аргументи в тази насока. Изразява недоволство от определения процент на наложената имуществена санкция от 0,5%, като счита размера на същата за прекалено завишен. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, в условия на алтернативност се претендира намаляване на процента на наложената имуществена санкция от 0,5% до размера съответстващ на обществената опасност на деянието, ведно с присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Кантарев – оспорва основателността на жалбата в открито съдебно заседание проведено на 11.06.2020г.

Ответникът – „Озон Ентъртеймънт“ ЕООД, чрез Изпълнителния директор Л. Бабуров, оспорва касационната жалба на „Сторе“ ЕООД в писмена молба по хода на делото от 04.12.2019г. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС, Четвърто отделение е била обосноваността и законосъобразността на решение № 946 от 15.11.2016 г. по преписка № КЗК-578/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта, с която по т. 1 е установено извършено от „Сторе“ ЕООД нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 1% от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година 2015г. равняваща се на 38 350лв. и по т. 3, с която на „Сторе“ ЕООД е възложено да заплати в полза на „Озон Ентъртеймънт“ ООД направените в производството разноски в размер на 500лв.

В хода на съдебното производство за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по делото е допуснато провеждането на маркетингова експертиза.

С обжалваното Решение № 10934 от 12.07.2019г., постановено по адм. дело № 407/2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение е: 1) изменено решение № 946 от 15.11.2016 г. по преписка № КЗК-578/2016 г. КЗК в частта му, в която на "Сторе" ЕООД със седалище в град София, район Подуяне, ж.к. „Малашевци”, ул. „Витиня” №2Ж е наложена имуществена санкция в размер на 38 350 лв., като същата е намалена на 19 175 /деветнадесет хиляди сто седемдесет и пет/ лв.; 2) е отхвърлена жалбата на "Сторе" ЕООД срещу решението в останалата оспорена част.

За да постанови този резултат на първо място съдът е приел, че решението на КЗК в обжалваната му част е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. На следващо място е прието, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК, трябва да бъдат налице следните елементи в условията на кумулация: 1. да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2. посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3. може да повлияе на тяхното икономическо поведение, като по този начин нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Прието е за установено, че дружества „Сторе“ ЕООД и „Озон Ентъртеймънт“ ООД (по чието искане е започнало административното производство) са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ЗЗК, които извършват конкурентна стопанска дейност, тъй като осъществяват разпространение на стоки на дребно на територията на Р.България чрез електронни магазини. Прието е, че КЗК правилно е определила началния период – 10.06.2016 г., като това е датата на която в използваната от „Сторе” ЕООД страница във фейсбук за първи път е публикувана информация за възможността книгата „Сборник с разкази „Пощенска кутия за мръсни приказки” да бъде закупена. Установено е, че от 10.06.2016 г. до 09.09.2016 г. във фейсбук страницата на „Сторе” ЕООД е публикувано послание „Сборник с разкази „Пощенска кутия за мръсни приказки” може да бъде закупен само в store.bg”, същото представлява текст, представящ книга и линк към онлайн магазин на store.bg.

Съдът е приел за законосъобразен изводът на КЗК, че процесното съобщение „Пощенска кутия за мръсни приказки” може да бъде закупен само в store.bg” е съобщение с текст представящ книгата и линк към онлайн магазин на store.bg, същото има рекламен характер, тъй като целта му е да представи на потребителите продаваната от дружеството книга и още по – конкретно възможността същата да бъде закупена от онлайн магазина store.bg. Съдът е приел за правила преценката на КЗК, че фейсбук е социална мрежа за споделяне на информация, която е достъпна и може да бъде използвана от неограничен кръг потребители, в случай че не е ограничен достъпа. Прието е, че доколкото при извършено търсене в търсачката на „Гугъл” при изписване на името на магазина, освен онлайн магазина се показва и фейсбук страницата на дружеството. В тази връзка съдът е приел, че правилно е възприето от Комисията, че всеки потребител притежаващ регистрация във фейсбук има достъп до съдържанието на споделяната информация. Съдът е изложил, че потребителите на социалната мрежа като фейсбук имат възможността да получат информация от фейсбук страницата на дружеството за възможността да закупят именно тази книга, като препращат за съответната покупка към онлайн магазина чрез линк. Решаващия състав е приел, че в процесното рекламно послание се съдържа елемент със заблуждаващ характер, който може да окаже негативен ефект върху конкурентите, въздействайки върху икономическото поведение на потребителите. Този извод е мотивиран след извършен анализ на рекламното послание, в което за периода от 10.06.2016 г. до 09.09.2016г. се съдържа твърдението, че книгата „Пощенска кутия за мръсни приказки” може да бъде закупена „само” от „Сторе” ЕООД, като посланието е с линк препращаш към официалната интернет страница на дружеството. Възприет е извода, че използваната в изречението дума – „само” внушава изключителност, ексклузивност на правото за разпространяване на конкретното произведение и липсата на възможност същото да бъде закупено от друг търговец. Съдът е обсъдил установения от вещото лице итензитет от 134-души, до които е достигнала съответната публикация и е приел, че това установяване противоречи на представения от жалбоподателя констативен протокол, от който е видно, че според изведената от фейсбук информация публикацията е достигнала 156-души. В резултат на констатираното несъответствие и предвид заявеното от вещото лице, че не се води статистика за броя показвания на дадена публикация, съдът е приел, че извършеното проучване не е меродавно и експертизата не следва да бъде кредитирана.

Като ирелевантни са отхвърлени твърденията на „Сторе“ ЕООД, че процесната публикация е създадена от М. Баева не във връзка и не по повод изпълнение на служебните й задължения, а по нейна лична преценка, докато е била в отпуск за отглеждане на дете, доколкото в тази връзка са представени доказателства неотонсими към правния спор. Според съда от данните по делото се установява, че страницата във фейсбук е регистрирана от дружеството и се ползва от същото, като е без значение факта кой служител и поради какви причини е публикувал определена информация.

Предвид липсата на конкретни доводи по отношение на оспорването на решението, в частта, с която на „Сторе” ЕООД е възложено заплащането на сторените по делото разноски в размер на 500 лв. в полза на „Озон ентъртеймънт”, съдът е приел, че същите са правилно присъдени.

В заключение решаващият състав е приел, че обжалваното решение, в частта с която е установено нарушение на забраната по чл.32, ал.1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК е законосъобразно.

На следващо място съдът е обсъдил размерна на наложената имуществена санкция, като е съобразил, че КЗК се е позовала на приетата с нейно решение № 71 от 3.02.2009 г. Методика, изменена и допълнена с решение № 330 от 17.03.2011 г. и решение № 900/17.11.2015г. В обжалваното решение е извършен анализ на установените смекчаващи отговорността обстоятелства за конкретния случай и предвид обстоятелството, че административния орган е квалифицирал нарушението както леко, за което е предвиден размер на санкция до 2% от размера на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната финансова година, то съдът е приел, че изводите за необходимостта от налагане на наказание от 1% в решението на КЗК е необоснован. Според съда, в случая КЗК правилно е квалифицирала нарушението, като леко предвид обстоятелството, че рекламното послание се съдържа единствено във фейсбук и не е предмет на нарочна мащабна рекламна кампания, както и фактът, че дружеството е преустановило нарушението, след като е уведомено от КЗК за образуваното производство. Прието е, че рекламното послание не е довело до значителен негативен ефект върху ефективната конкуренция. В резултат на тези констатации е прието, че Комисията неправилно е достигнала до извода за наличието на отегчаващо обстоятелство, обосновано с продължителността на периода на осъществяване на нарушението, като е взела предвид спецификата на конкретния пазар по разпространение на новоиздадени книги. Съобразен е факта, че дружеството е преустановило нарушението от уведомяването и е прието, че периода от 10.06.2016 г. до 09.09.2016 г., в който е текстовото съдържание на рекламното послание е съдържало заблуждаващ ефект, е относително кратък – около 3 месеца. Прието е, че при наличието смекчаващи обстоятелства, предвидени в т.18.1, се налага определяне на санкция в размер на 0.5 % от нетния приход от продажби за предходната финансова година. В резултат на тези изводи, съдът е изменил решението на КЗК, в частта на определената имуществена санкция, като е намалил същата от 38 350 лева на 19 175 лева. Според съда този размер е достатъчен, за да се изпълни общата и специалната превенция по т.4 от Методиката - да накаже нарушителя, да го възпре от повторно извършване на нарушението и да предотвратят извършването на нарушения от други предприятия.

Настоящият касационен състав счита, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По касационната жалба на КЗК.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията за неправилност на решението в обжалваната част, с която е изменена наложената на „Сторе“ ЕООД имуществена санкция в посока намаление, поради необоснованост на решението и противоречие с материалния закон. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон, като е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав.

В случая първоинстанционния съд правилно е установил, че размерът на наложената на „Сторе“ ЕООД санкцията не съответства на нормата на чл. 100, ал. 5 ЗЗК и т. 18 от Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, поради неотчитане от страна на КЗК на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и неправилно придаден превес на отегчаващото обстоятелство, обосновано от Комисията с продължителността на нарушението.

Решаващия състав в съответствие с Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК е определил имуществената санкция, като са взети предвид и подробно са обсъдени от съда тежестта и продължителността на нарушението и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства - чл.100, ал.5 ЗЗК.

Налице е принципно нарушение в областта на нелоялната конкуренция, което е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения по ЗЗК. В тази връзка следва да се посочи, че именно КЗК е квалифицирала извършеното нарушение, като леко. Тази квалификация от Комисията е съобразена с обстоятелствата, че рекламното послание се съдържа единствено във фейсбук, не е предмет на нарочна мащабна рекламна кампания, както и с това, че дружеството е преустановило нарушението, след като е било уведомено от Комисията за образуваното административно производство. Предвид изложеното следа да се приеме за правилен и обоснован изводът на тричленния състав на ВАС, че извършеното нарушение не е довело до значителен негативен ефект на ефективната конкуренция и възможността за заблуда не е висока.

Съдът правилно е отчел придадения превес от страна на КЗК на отегчаващото обстоятелство изразяващо се в продължителността на срока на нарушението. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че срокът на продължителност на извършеното нарушение от около три месеца следва да се третира, като относително продължителен. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че срокът през който публикацията е достигала до потребителите е сравнително кратък. В случая следва да се съобрази продуктовия живот на книгата и обичайният период на продажба на дадено издание, който е сравнително дълъг от около 5 – 10 години в сравнение с периода на извършване на нарушението.

Обосновано съдът е приел, наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и съобразно тях е наложил санкция в по - нисък размер. Изводът му е съобразен с конкретния случай смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на т. 18.1 от Методиката, каквито са – 1. относително краткия период от време от на продължителност на нарушението, 2. малката възможност за нанасянето на вреда на конкуренцията 3. предприетите действия от дружеството за преустановяване на нарушението, непосредствено след сезирането на КЗК. Същите имат характер на смекчаващи обстоятелства по смисъла на т. 18.1. от приложимата Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията. На база тези данни правилно съдът е определил имуществена санкция от 0,5% от размера на нетните приходи от продажби, посочени в годишния финансов отчет – 3 835 000 лв., равняваща се на 19 175 лв. Така определеният от съда размер на имуществената санкция съответства на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон, като същата е в състояние да изпълни общата и специална превенция по т. 4 от Методиката, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По касационната жалба на „Сторе“ ЕООД.

Настоящия касационен състав счита, че предвид липсата на каквито и да е доводи в първоинстанционната и в касационната жалба, в частта по т. 3 от оспореното решение на КЗК, то изводът на първоинстанционният състав за правилното възлагане на разходите в административното производство в полза на „Озон ентъртеймънт“ ЕООД е правилен.

Правилно е приетото от тричленния състав на ВАС и от КЗК, че дружеството е осъществило нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, тъй като не е спазило забраната за заблуждаваща реклама.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т.е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент, както правилно е приел и първоинстанционния състав.

Релевираното основно възражение на жалбоподателя за липса на втория, а и на третия елемент от състава на това нарушение, настоящият състав преценява за неоснователно, тъй като в случая посланието, в неговата цялост с внушенията, които създава у потребителите, е подвеждащо по своята същност и представлява заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК. Текстът на посланието гласи: „Сборник с разкази „Пощенска кутия за мръсни приказки” може да бъде закупен само в store.bg”, чрез употребения в посланието израз „само“ и предвид наличието на линк към онлайн магазин на store.bg се създава спекулативно възприятие у потребителя за изключителност и ексклузивност на правото на разпространение на произведението и липсата на възможност за закупуването му от други търговци, което от своя страна би могло да доведе необосновано конкурентно предимство при реализацията на неговите стоки на пазара. Тези обстоятелства безспорно биха могли да заблудят лицата, до които е достигнало рекламното послание, в резултат на което може да се повлияе на тяхното икономическо поведение и по този начин да бъде нанесена вреда на конкурентите в бранша. В тази връзка следва да се отхвърлят, като неоснователни възраженията на касатора относно броят на лицата до които е достигнало съобщението или по-конкретно твърдението му, че те са само 134 потребителя на фейсбук за процесния период на продължителност на нарушението от 10.06.2016г. до 09.09.2016г.

Правилна е преценката на съда и на органа по конкуренция, че посоченото рекламно послание не е достоверно и има вероятност да въведе потребителите в заблуждение, поради липсата на ексклузивни права за разпространението на продукта. Този извод не се променя от твърденията на касатора, че вещото лице по маркетинговата експертиза е установило, че „…извършеното нарушение въпреки заблуждаващия характер, има ниска експозиционна стойност и не повлиява икономическото поведение на потребителите на пазара за книги в България“. Тричленният състав на ВАС в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не е възприел заключението на вещото лице, което е обсъдено заедно с другите доказателства по делото и предвид констатираните несъответствия правилно не е кредитирано от съда. Съдът е изложи конкретни съображения относно некредитирането от негова страна на експертното заключение, като са обсъдени констатираните несъответствия между установяванията на вещото лице и представения от жалбоподателя констативен протокол по отношение на интензитета на рекламното послание. Изложените в жалбата доводи за липса на обсъждане от страна на съда на заключението са неоснователи.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществения състав на нарушението по ЗЗК. Правилно е прието от съда, че дружество е осъществило нарушението по чл. 32, ал. 1, ЗЗК, при съобразяване с легалната дефиниция, дадена в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Жалбата на „Сторе“ ЕООД, обосноваваща твърдения в обратния смисъл, че дружеството не е осъществило състава на нарушението, за което му е наложена имуществена санкция, е неоснователна.

По изложените съображения настоящия касационен състав на ВАС намира, че с обжалваната част от решението първоинстанционния състав обосновано и мотивирано е приел, че е налице фактическия състав на нарушението по глава седма от закона, и правилно и законосъобразно КЗК е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика.

Касационната жалба на „Сторе“ ЕООД е неоснователна и в частта, с която първоинстанционният съд е изменил наложената имуществена санкция в размер на 38 350 лв., като същата е намалена на 19 175 /деветнадесет хиляди сто седемдесет и пет/ лв. Не са налице основания за намаление на така определения от съда размер на санкцията. Изложените доводи във връзка с твърдението, че размерът й е прекалено завишен са неоснователни. Настоящият петчленен състав намира, че първоинстанционният съд подробно е анализирал тежестта и продължителността на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съгласно чл. 100, ал. 5 ЗЗК и раздел IV от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК за нарушения по глава VII. Съдът е съобразил квалифицирането на нарушението от страна на КЗК, като леко по смисъла на т.17а и при съобразяване на условията на т. 17. 2а., следва да се приеме, че наложената имуществена санкция правилно е определена от съда в посока намаление, съобразно чл. 100, ал. 1 и 5 ЗЗК и т. 18.1 от Методиката.

Изводите на съда се подкрепя изцяло от събрания по делото доказателствен материал и съответства на направените въз основа на него правни изводи. Така формираните от съда фактически и правни констатации са довели до постановяване на едно законосъобразно и съответстващо с правното положение разрешение на материалноправния спор и като такова същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колеги

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10934 от 12.07.2019г., постановено по адм. дело № 407/2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

Решението е окончателно.