Пълен текст

Решение № 560 от 16.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 217 / 2018 г. на III състав на Административен съд - Варна

Като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева к.н.а.х.д. № 217 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.Образувано е по касационна жалба от "ЛУКС 66" ЕООД, ЕИК 204357069, срещу Решение № 2231/06.12.2017 г. на Варненски районен съд, ХХХII състав, постановено по н.а.х.д. № 4850 по описа на съда за 2017 г., с което е изменено Наказателно постановление № В-0042846/11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.200 от ЗЗП, на "ЛУКС 66" ЕООД е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗЗП, като е намален размера на наложеното административно наказание "имуществена санкция" до сумата от 300 лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. По-конкретно в жалбата се излагат съображения, че при постановяване на решението не е извършен подробен анализ на доказателствата и неправилно е установена фактическата обстановка. АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което дружеството е било лишено от право на защита пред една инстанция. АУАН неправилно е връчен на лице, без представителна власт да получава АУАН и НП по ЗАНН. АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, т. 6 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на измененото с него наказателно постановление.

Ответникът в производството - Комисия за защита на потребителите - не изразява становище по жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, III касационен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която разполага с правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № В-0042846/11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на "ЛУКС 66" ЕООД, за нарушение на чл. 15 ал. 1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 200 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.За да потвърди обжалваното постановление районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.05.2017 г. във връзка с подадена жалба от потребител, служители при КЗП - Варна, извършил проверка в обект, магазин за врати "Експерт", находящ се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №189, стопанисван от "Лукс 66" ЕООД. В хода на проверката било установено, че в мострената зала в обекта са изложени 13 бр. различни видове врати, интериорни и входни, внос от Турция, Китай Германия, различни модели и цветове, като за същите нямало обявена продажна цена на видно място в непосредствена близост. В момента на проверката обектът бил работещ и се обслужвали клиенти. На 25.07.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било отразено вмененото на дружеството нарушение, а именно, търговецът не е изпълнил административното си задължение да предлага стоки за продажба с обявена в непосредствена близост до стоката. Била посочена и правната квалификация на деянието. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, като на нарушението била дадена квалификация по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 200 от същия закон била определена имуществена санкция.

При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а наказателното постановление - в шестмесечния преклузивен срок, като съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви по начина, времето и мястото на връчване на НП. Лицето получило АУАН е било надлежно упълномощено от дружеството пред Комисия за защита на потребителите да подава и получава документи, касаещи дружеството. Приема за правилен извода на административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, тъй като изложените в мострената зала стоки не са били обявени цени на същите. За да измени определеното административно наказание "имуществена санкция" от 500 лв. на 300 лв., въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган не е съобразил, че наказателното постановление е било издадено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото нарушението е извършено за първи път, липсват данни за други допуснати нарушения на ЗЗП от дружеството.

При проверката за съответствие на решението с материалния закон съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административно-наказателен състав. Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗЗП, всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, като неизпълнението на посоченото административно задължение е въздигнато в административно нарушение по чл. 200 от ЗЗП. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по време на проверката, извършена от органите на КЗП, в търговския обект, стопанисван от касационния жалбоподател, са били предлагани за продажба стоки, без в близост до същите да е била поставена информация за тяхната продажна цена. Този факт се установява от показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел - актосъставител. От показанията се установява, че "търговецът не беше поставил продажни цени на вратите", както и че не са се извършвали ремонтни дейности, което опровергава твърденията в касационната жалба. Показанията правилно са кредитирани от въззивния съд, доколкото са последователни и непротиворечиви, кореспондират с приобщените писмени доказателства и не е налице индиция за предубеденост или заинтересованост на свидетеля. С оглед на това и доколкото в случая отговорността на касатора е ангажирана на плоскостта на административно-наказателния състав по чл. 200 от ЗЗП, обосновано въззивният съд е приел, че наказващият орган е издирил и приложил относимите към казуса материално-правни разпоредби.На следващо място, на касационния жалбоподател е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание - имуществена санкция - 500 лв., като същото е определено в нормативно регламентираните предели и е към минималния размер, посочен в закона - 300 лева. Въззивният съд правилно е изменил административното наказание, като е намалил същото към минимума, предвид обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид. С оглед на това правилно въззивният съд е счел, че същото е индивидуализирано при съобразяване целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН, както и при отчитане на тежестта на нарушението, на обществената опасност на неговия автор и при съобразяване наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, в унисон с изискванията на чл. 27 от с.з.

Обосновано районният съд е отхвърлил и тезата на касатора за маловажност на деянието, доколкото санкционираното неизпълнение на административно задължение не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН (по арг. от чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН).

Голяма част от доводите в касационната жалба и в жалбата срещу наказателното постановление са свързани с допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП, като изложени твърдения за изясняване на спора от фактическа страна почти липсват. Тезата на жалбоподателя, че АУАН бил нередовно връчен на лице, което нямало представителна власт, е несъстоятелна. Видно от самото пълномощно управителят на дружеството - касатор е упълномощил лицето Р. Д. Й. да представлява дружеството пред Комисия за защита на потребителите, като подава и получава документи, касаещи дружеството и се подписва от негово име. Текстът ясно и точно казва, че представителството е пред Комисия за защита на потребителите, като лицето е упълномощено да подава и получава документи. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗП Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област, от което може да се направи обоснован извод, че управителят на дружеството е упълномощил лицето да подава и получава всякакви документи, включително и АУАН и НП издадени във връзка с основната дейност на КЗП.По гореизложените съображения, касационният състав приема, че не са налице твърдяните пороци на първоинстанционното решение и като валиден, допустим и правилен съдебен акт, същото следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Варна, III касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2231/06.12.2017 г. на Варненски районен съд, ХХХII състав, постановено по н.а.х.д. № 4850 по описа на съда за 2017 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.