Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Съдът на коя държава е компетентен?

Белгия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 До кой съд трябва да се подаде исковата молба — до обикновен граждански съд или до специализиран съд (напр. съд по трудовоправни спорове)?

Не се прилага.

2 Ако компетентни са обикновените граждански съдилища (т.е. те са съдилищата, които разглеждат съответния вид казуси), как може да се разбере до кой от тях трябва да бъде подадена исковата молба?

2.1 Има ли разлика между по-нисшестоящите и по-висшестоящите обикновени граждански съдилища (напр. районните съдилища като по-нисшестоящи съдилища и окръжните съдилища като по-висшестоящи такива) и ако да, кой от тях е компетентен по моя казус?

Въведение

С оглед на специфичните характеристики на белгийската правна система, за по-голяма яснота въпроси 1 и 2.1. трябва да бъдат разгледани заедно.

На първо място трябва да се направи разграничение между предметната компетентност (наричана също материална компетентност) и териториалната компетентност.

Всеки иск има предмет, а в много случаи и парична стойност. Законодателят определя приложното поле на материалната компетентност чрез уточняване на естеството и цената на исковете, които съдът има право да разглежда.

Материалната компетентност е описана в този информационен пакет в отговорите на въпроси 1 и 2.1.

Компетентността на съдилищата не се разпростира върху цялата територия на Белгия. Законът разделя страната ни на съдебни райони (райони, подрайони и т.н.). Всеки съд е компетентен само в рамките на територията на своят съдебен район. Това е познато като териториална компетентност, която е описана в отговора на въпрос 2.2.

Пълна компетентност: първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд има „пълна компетентност“. Това означава, че първоинстанционният съд, за разлика от останалите съдилища, може да разглежда всички дела, включително онези, които са подсъдни на други съдилища.

Член 568 от Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek) постановява, че първоинстанционният съд ще се произнася по всички искове, с изключение на онези, които се подават директно до апелативния съд и касационния съд. Поради това първоинстанционният съд има условна пълна компетентност. Пълната компетентност е условна дотолкова, доколкото ответникът може да се позове на липсата на компетентност поради специалната компетентност на друг съд. Първоинстанционният съд също има изключителна компетентност по редица въпроси. Редица спорове трябва да се отнасят до този съд, дори когато цената на иска е под 2 500 EUR, например исковете, свързани с гражданското състояние на лицата.

Другите съдилища.

По-долу ще бъде представен списък на другите съдилища заедно с кратко описание на тяхната материална компетентност.

а) Мирови съдия (le juge de paix/Vrederechter)

Съгласно член 590 от Съдебния кодекс мировият съдия има обща компетентност по всички искове с цена под 2 500 EUR, с изключение на онези, които са специално възложени на друг съд. Извън тази обща компетентност на мировия съдия са предоставени също редица специални (вж. членове 591, 593 и 594 от Съдебния кодекс) и изключителни (членове 595 и 597 от Съдебния кодекс) правомощия, независимо от цената на иска. Примери за такива специални правомощия са спорове във връзка с наеми, съсобственост, сервитути и плащане на издръжка. Мировият съдия е компетентен и по отношение на актове за осиновяване и актове за припознаване. Неотложното отчуждаване и запечатване не помещения също са част от изключителните правомощия на мировия съдия.

б) Полицейски съд (le tribunal de police/Politierechtbank)

Съгласно член 601 bis от Съдебния кодекс полицейският съд разглежда всички искове за обезщетение в резултат на пътнотранспортно произшествие, независимо от цената на иска. Това представлява изключително правомощие.

в) Търговски съд (le tribunal de commerce/Rechtbank van koophandel)

Съгласно член 573 от Съдебния кодекс търговският съд разглежда на първа инстанция спорове между търговци, свързани с действия, които съгласно закона се считат за действия с търговски характер, и които не са от общата компетентност на мировия съдия или от компетентността на полицейските съдилища.

Допустимо е лице, което не е търговец и което иска да започне производство срещу търговец, да избере да заведе делото пред търговския съд. Търговец обаче не може да започне производство срещу лице, което не е търговец, пред търговския съд. Търговският съд разглежда и спорове във връзка с менителници и записи на заповед, когато вземането е с цена над 2 500 EUR.

В допълнение към тези общи правомощия търговският съд има и редица специални и изключителни правомощия. Специалните правомощия са изброени в член 574 от Съдебния кодекс. Те включват, наред с другото, споровете във връзка с търговски дружества и исковете, свързани с корабоплаването по море и по вътрешните водни пътища. В член 574, параграф 2 от Съдебния кодекс е описана изключителната компетентност на търговския съд: искове и спорове, произтичащи пряко от производствата по несъстоятелност и съдебните производства по оздравяване в съответствие с разпоредбите на Закона за несъстоятелността от 8 август 1997 г. и Закона относно осигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност от 31 януари 2009 г., правилата за решаването на които са уредени в специалните правни норми, които се прилагат към режима на несъстоятелността и съдебното производство по оздравяване.

г) Трудов съд (le tribunal du travail/Arbeidsrechtbank)

Трудовият съд е основният извънреден съд и има преимуществено специални правомощия. Тези правомощия са описани в членове 578 и сл. от Съдебния кодекс:

  • трудовоправни спорове,
  • спорове, свързани с трудови злополуки и професионални заболявания,
  • социалноосигурителни спорове.

Трудовият съд има изключителна компетентност по отношение на прилагането на административни санкции, определени в законите и подзаконовите актове, посочени в членове 578 – 582, в правните норми, свързани с административни глоби в случай на нарушение на някои социалноосигурителни закони, както и по отношение на искове, свързани със схеми за управление на дългове.

д) Съдебни председатели на съдилищата – налагане на временни мерки

Членове 584 – 589 включително от Съдебния кодекс предвиждат, че съдебните председатели на съдилищата (от първа инстанция, на търговския съд и на трудовия съд) са компетентни, във всички спешни случаи, да издават временни разпореждания по въпросите, подсъдни на техните съдилища. Условието е, че случаите трябва да бъдат неотложни и че разпореждането е само временно, без да се засяга самото дело. Примери за това са разпореждане на експертно разследване, разпореждане за изслушване на свидетел и т.н.

е) Съд по обезпечителните мерки (le juge des saisies/Beslagrechter) (виж член 1395 от Съдебния кодекс)

Всички искове относно предварително решение за запор/възбрана, средства за принудително изпълнение и интервенции от страна на Службата за искове за издръжка, посочени в Закона от 21 февруари 2003 г. за създаване на Служба за искове за издръжка в рамките на Федералната обществена служба „Финанси“, се завеждат пред Съда по обезпечителните мерки.

ж) Съд за младежта (le juge de la jeunesse/Jeugdrechter)

Въпреки че общностите (т.е. държавите – членки на белгийската федерация) са компетентни по въпросите за закрила на младежта, организацията на съдилищата за непълнолетни все още остава федерален въпрос, който е уреден от Федералния закон за закрила на детето (la loi fédérale relative à la protection de la jeunesse/Federale Wet betreffende de Wet op de Jeugdscherming) от 8 април 1965 г. Съдът за младежта е подразделение на съда от първа инстанция, който се концентрира върху въпроси в областта на закрилата на младежта. Съдът за младежта е компетентен да разглежда и някои граждански дела, като например одобряването на осиновяване, споровете между родителите, отнасящи се до упражняването на родителската отговорност и родителските права на лични отношения, и т.н.

2.2 Териториална компетентност (съдът в град А или съдът в град Б е компетентен по моя казус?)

2.2.1 Основни правила за териториалната компетентност

Белгийската правна система работи на принципа на свободата на избор на ищеца. Общото правило е изложено в член 624, параграф 1 от Съдебния кодекс. Ищецът обикновено завежда делото в съда по местоживеене на ответника или по местоживеене на един от ответниците.

Какво се случва, ако този ответник е юридическо лице? Местопребиваването на юридическо лице е местонахождението на неговия централен офис, т.е. административното седалище, от което дружеството се управлява.

2.2.2 Изключения от основните правила

Основен текст (подравнен вляво)

Моля, поставете отговора тук. Не променяйте стила и размера на шрифта.

2.2.2.1 Кога може да се избира между съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило) и друг съд?

В редица случаи ищецът има право на избор за образуване на производството пред друг съд. Това е описано, наред с другото, в член 624, параграфи 2 – 4 от Съдебния кодекс. Освен съда по местоживеене на ответника или по местоживеене на един от ответниците, ищецът може да избира:

  • съда на мястото, където задълженията, които са предмет на спора, или едно от тях, са възникнали, или къде те са, са били или трябва да бъдат изпълнявани;
  • съда в местопребиваването, избрано за изпълнение на действията;
  • съда на мястото, където съдебният изпълнител е говорил на ответника лично, ако ответникът или, когато е уместно, един от ответниците, няма местопребиваване в Белгия или в чужбина.

Правната система също така предполага, че при обезпечителното производство председателят на съда на мястото, където трябва да бъде изпълнено решението, има териториална компетентност.

Що се отнася до издръжката, член 626 от Съдебния кодекс постановява, че искове, свързани с издръжка, както е посочено в член 591, параграф 7, могат да се предявяват пред съда по местоживеене на ответника (това е родителят, който има право на плащания за издръжка).

Разпоредбите на членове 624 и 626 обаче са с допълнителен характер и страните имат възможност да не ги следват. Поради това страните могат да сключат споразумение за компетентност за всеки спор в смисъл, че всеки спор може да бъде предявен само пред определени първоинстанционни съдилища.

Има обаче някои изключения от този основен принцип на свободата на избор.

Например законодателят определя редица случаи, в които ищецът не разполага с избор. Тези случаи са изрично изброени в членове 627 – 629 включително от Съдебния кодекс. Примери за това са:

  • при спорове, свързани с договори за наемане на работа (член 627, параграф 9): компетентният съд е съдът по местонахождение на мината, фабриката, работното място, склада, офиса и, като цяло, на мястото, което е предназначено за извършване на дейността на предприятието, за упражняване на професията или дейността на дружеството, асоциацията или организацията.
  • Когато става въпрос за молба за развод или за законна раздяла въз основа на определени факти или молба за преобразуване на законната раздяла в развод (член 628, параграф 1): съдът на мястото на последното семейно жилище или местопребиваването на ответника е компетентният съд.

Въпреки това, свободата на избор не е напълно ограничена в никой от тези случаи. Все пак член 630 от Съдебния кодекс предвижда, че след възникването на спора страните могат, по взаимно съгласие, да се отклоняват от законовите разпоредби. Всички споразумения, сключени преди възникването на спора обаче, са нищожни по силата на закона.

2.2.2.2 Кога трябва да се избере съд, различен от съда по местожителството на ответника (съд, определен чрез прилагане на основното правило)?

В редица случаи, които са конкретно описани в членове 631 – 633 от Съдебния кодекс, само един съд има изключителна териториална компетентност. Следователно ищецът няма право на избор и не може да бъде сключено споразумение за компетентност преди или след възникването на спора. Тези случаи включват:

  • Несъстоятелност (член 631, параграф 1 от Съдебния кодекс): търговския съд в териториалната юрисдикция, в която се намира седалището на търговеца на датата, на която е обявен в несъстоятелност, или датата, на която е предявен искът, или, когато става дума за юридическо лице, неговият адрес на регистрация. Вторично производство по несъстоятелност: търговския съд в териториалната юрисдикция, в която е мястото на извършване на стопанската дейност на въпросното лице. Когато са налице множество места на стопанска дейност, компетентният съд трябва да бъде първият съд, в който е подадена молбата.
  • Съдебно производство по оздравяване (член 631, параграф 2 от Съдебния кодекс): компетентният търговски съд е онзи, който се намира в рамките на териториалната юрисдикция, където е основното установяване на длъжника на датата, на която е подадена молбата или, когато става дума за юридическо лице, където е адресът му на регистрация.
  • Спорове, свързани с прилагането на данъчното законодателство (член 632): компетентност на съдебния състав в седалището на Апелативния съд, в чийто район се намира службата, където е или следва да бъде събран данък или, когато спорът не се отнася до събирането на данък, в чиято юрисдикция е установена данъчната или митническата администрация, която е издала оспорваното решение. Когато обаче производството се провежда на немски език, изключителна юрисдикция има първоинстанционният съд на Ойпен.
  • Искове, свързани с предварително решение за запор/възбрана и средства за принудително изпълнение (член 633): компетентността на съда по мястото на налагане на запора, освен ако не е предвидено друго от закона. В случай на запор върху трети страни, компетентният съд е съдът по местопребиваване на запорирания длъжник. Когато местопребиваването на длъжника, на когото е наложен запор, е в чужбина или е неизвестно, компетентният съд е съдът по мястото на изпълнението на запора (вж. също: член 22, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).
2.2.2.3 Могат ли страните сами да определят за компетентен съд, който при други обстоятелства не би бил компетентен?

Както вече бе посочено по-горе, разпоредбите на членове 624 и 626 са с допълнителен характер и се допуска страните да не ги следват. Страните могат да сключат споразумение за компетентност за всеки спор в смисъл, че всеки спор може да бъде предявен само пред определени първоинстанционни съдилища.

В случаите по членове 627 – 629 включително от Съдебния кодекс не могат да бъдат сключвани каквито и да било споразумения за компетентност преди възникването на спора. Въпреки това, от член 630 може да се заключи, че след възникване на спора такива споразумения са позволени.

В случаите, описани в членове 631 – 633 от Съдебния кодекс, не е позволено да влиза в каквито и да било споразумения за компетентност.

3 Когато компетентни са специализираните съдилища, как може да се разбере кой съд следва да бъде сезиран?

Отговорът на този въпрос се съдържа в отговора на въпроси 1 и 2.

Връзки по темата

Съответните членове на Съдебния кодекс: Федерална публична служба „Правосъдие“

  • в раздела „Източници на правото“ (Sources de droit/Rechtsbronnen) кликнете върху „Консолидирано законодателство“ (Législation consolidée/Geconsolideerde wetgeving),
  • в раздела „Правен акт“ (Nature juridique/Juridische aard) изберете „Съдебен кодекс“ (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek),
  • в раздела „Думи“ (Mot(s)/Woorden) въведете „664“
  • кликнете върху „Търсене“ (Recherche/Opzoeking),
  • кликнете върху „Списък“ (Liste/Lijst).

* кликнете върху „Правосъдието от А до Я“ (Justice de A à Z/Justitie van A tot Z),

* изберете „Съдилища: компетентност“ (Cours: compétence/Hoven: bevoegdheid).

Помощ при намирането на съда с териториална компетентност: Федерална публична служба „Правосъдие“:

  • кликнете върху „Териториална компетентност“ (Compétence territoriale/Territoriale bevoegdheid).
Последна актуализация: 05/11/2015

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт