Securing assets during a claim in EU countries

It may be that you want measures to be taken quickly in a Member State other than where your main case is pending without waiting for a final judgment to be given.

It could be that you have started an action in the courts, but proceedings are slow and you are feeling rather put off.  You fear that your debtor will take advantage of the long-drawn-out procedures and the various redress facilities to escape his/her creditors before judgment is actually given. For example, s/he might be tempted to organise her/his own insolvency or to transfer assets. If so, it is in your interests to apply to the court for interim measures.

The court may order interim or precautionary measures against the debtor's assets. The purpose of all these measures is to anticipate the final judgment on the merits for a certain period so as to ensure that it will be possible to enforce it.

However there are quite substantial differences in the conditions for ordering these measures in the Member States.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Last update: 18/01/2019

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Временни мерки и обезпечителни мерки - България

1 Какви са различните видове мерки?

Съдебният процес по принцип се характеризира с по-голяма или по-малка продължителност във времето. Тази забава, резултат от преминаването на процеса през различни фази, през различни инстанции, понякога може да доведе до неефикасност на търсената правна защита с оглед късното постановяване на решение по спора, респ. късното му влизане в сила. С оглед на това законодателят е предвидил серия от мерки, които да гарантират ефективността на търсената съдебна защита.

Материята, свързана с обезпечаване на иска, е уредена в нормите на чл.чл. 389 -404 ГПК.

Съгласно чл. 391 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни сериозно осъществяване на правата по решението и ако: а/ искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или б/ бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.чл. 180 и 181 ЗЗД. Гаранция може да бъде поискана и при наличие на убедителни писмени доказателства.

Следователно основна предпоставка и задължително условие за допускане на обезпечение е опасността от невъзможност за ищеца да реализира правата си по решението, което евентуално ще бъде постановено по един вероятно основателен иск.

За да допусне обезпечение на иска съдията следва да прецени наличието на следните предпоставки: обезпечителна нужда, вероятна основателност на иска и посочена от ищеца подходяща, адекватна за нуждите на конкретния казус и конкретно търсената правна защита обезпечителна мярка.

Според чл. 397, ал. 1 ГПК законът допуска следните обезпечителни мерки:

  1. възбрана на недвижим имот,
  2. запор върху движими вещи и вземания, включително запор върху дялове в търговско дружество,
  3. други подходящи мерки определени от съда, включително спиране на МПС от движение и спиране на изпълнението по изпълнително дело.

Съдът може да допусне и няколко обезпечителни мерки до размера на цената на иска.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Съгласно разпоредбите на Глава 34 ГПК обезпечение на иска може да бъде допуснато :

  1. Съгласно  чл. 389 ГПК - по всички видове искове - във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във възивното производство,
  2. Съгласно чл. 390 ГПК  обезпечение  по всички искове  може да бъде допуснато  и преди предявяване на иска.

Молба за обезпечение по висящо дело:

Подава се от ищеца до съда, който разглежда правния спор. За да бъде допуснато обезпечение на иска, необходимо е да са налице предпоставките на чл. 391 ГПК - искът да е вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, т.е. опасност да не може да бъде удовлетворен ищецът при евентуално уважаване на претенцията му, както и посочената мярка да е подходяща. При липса на достатъчно доказателства съдът по преценка може да поиска и внасяне на парична гаранция в определен от него размер, съобразно чл.391, ал.ал. 2 и 3 ГПК.

Обезпечение на иска се допуска и докато  делото е спряно.

Молба за обезпечение на бъдещ иск:

Подава се по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи като обезпечение на иска. При искане за допускане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнително дело” - до родово компетентния съд по мястото на изпълнението.

При допускане на обезпечение на бъдещ иск съдът определя срок за неговото предявяване, който не може да бъде по-дълъг от 1 месец. Материалните предпоставки за допускането му са същите като тези, касаещи допускане на обезпечение по висящо дело.

Молбата следва да съдържа исканата обезпечителна мярка и цената на иска. Тя се подава до съответния районен или до съответния окръжен съд, в зависимост от подсъдността и родовата компетентност на съда според чл. 104 ГПК.

Молбата може да бъде подадена както от лицето,така и от негов процесуален представител или адвокат. Препис от нея не се изисква, тъй като такъв не се връчва на противната страна.

Допуснатите от съда обезпечителни мерки се налагат чрез:

  • възбрана на недвижим имот - чрез Службата по вписванията,
  • запор на движими вещи и вземания на длъжника - от държавен или частен съдебен изпълнител, включително и чрез уведомяване от негова страна на трети лица - напр. банки и други кредитни институции,
  • обезпечителни мерки по отношение на лек автомобил - от съответните служби в КАТ,
  • обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” - препис от определението на съда за неговото допускане следва да се представи на съответния съдебен изпълнител, при който изпълнителното дело е образувано,
  • другите, посочени в закона мерки - от съответния, избран по избор от лицето, държавен или частен съдебен изпълнител.

2.2 Основни условия

Материалните предпоставки за допускане на обезпечението са посочени в чл. 391 ГПК /описани по-горе/.

По исковете за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391 ГПК, като в този случай съдът може служебно да вземе мерки за обезпечаване на иска.

Може да се допусне и частично обезпечение на иска - само за тези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

По принцип обект на обезпечение може да бъде всяко имущество на длъжника. Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Съгласно чл. 393, ал. 1 от ГПК не се  допуска и  обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

На обезпечаване подлежат следните типове имущество:

  • банкови сметки,
  • движими вещи,
  • недвижими имоти,
  • леки автомобили, досежно тяхното спиране от движение,
  • действията по принудително изпълнение,
  • други изрично предвидени в закона случаи посочват конкретни имущества на бъдещия длъжник.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Извършените с вещта разпоредителни действия от длъжника са недействителни спрямо взискателя или присъединилите се кредитори. По отношение на недвижимия имот недействителността има действие само досежно извършените след вписването на възбраната разпореждания - чл. 452 ГПК.

Чл. 453 ГПК урежда хипотезите на непротивопоставимост на взискателя и присъединилите се кредитори на права, придобити след вписване на възбраната и получаване на запорното съобщение.

Според чл. 401 ГПК обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.

Разноските в производството по обезпечението са за сметка на този, по чието искане то е допуснато, съобразно чл. 514 ГПК, действащ по препращане от чл. 401 ГПК, уреждащ действията на обезпечителната мярка.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Принципът при допускане на обезпечение на иска е, че при висящ процес съответната обезпечителна мярка се налага до приключване на делото със съответния влязъл в сила съдебен акт.

При допуснато обезпечение на бъдещ иск съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец,. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението - чл. 390, ал. 3  ГПК.

В случай на предявяване на иска, по който е допуснато обезпечение, както става обикновено, обезпечението остава в сила и произвежда действие до приключване на делото.

Чл. 402 ГПК урежда процедурата по отмяна на допуснатото обезпечение. Съгласно посочената норма следва да се подаде молба от заинтересованата страна, препис от която се връчва на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението. Това лице може да подаде възражение в тридневен срок. Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато или че в дадения срок от страна на ответника  е внесена като гаранция цялата претендирана от ищеца сума /чл. 398, ал. 2 ГПК/. Определението на съда за отмяна на обезпечението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.

Замяната на допуснатото обезпечение, визирана в чл. 398 ГПК може да бъде допусната в две хипотези:

  • по ал. 1 - по искане на една от страните, съдът може, след като уведоми другата страна и вземе пред вид възраженията й, дадени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечителна мярка с друг,
  • по ал. 2 - при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото обезпечение със залог в пари или други ценни книжа, съгласно чл.чл. 180 и 181 ЗЗД.

В случаите на ал.ал. 1 и 2 на чл. 398 ГПК запорът или възбраната се отменят.

Законът допуска възможността ответникът да предяви иск срещу ищеца за заплащане на причинените му от обезпечението вреди, ако искът, по който то е допуснато бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения срок или ако делото бъде прекратено / чл. 403 ГПК/.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Според чл. 396 ГПК определението на съда по обезпечението на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника /този, срещу когото обезпечението е било допуснато/ - от деня, в който му е било връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда. Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в  едноседмичен срок.

При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника.

В случай,че въззивният съд потвърди определение, с което е допуснато обезпечение или е отказано допускането на обезпечение, определението не подлежи на касационно обжалване.В случай, че въззивният съд допусне  обезпечението, което е отказано от първоинстанционния съд,  определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките  по чл.280 от ГПК за допускане на това обжалване.

Съобразно действащия към момента ГПК може да се обжалва както допуснатото обезпечение, така и размерът на гаранцията, определен от съда като условие за допускането му. Жалбата до въззивната инстанция, обаче, не спира неговото действие до момента на произнасяне по жалбата от по-горния съд и евентуалната му отмяна.

Последна актуализация: 25/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Чешка република

1 Какви са различните видове мерки?

Временни мерки:

Временните мерки се използват за временно уреждане на отношения между страните, т.е. за ограничен период от време или в ситуация, в която са налице опасения, че изпълнението на съдебното решение може да бъде осуетено.

По принцип временните мерки, постановявани преди започване на производството по съществото на делото, се уреждат от член 74 и следв. от Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963 с последните му изменения), докато временните мерки, постановявани след започването на такова производство, се уреждат от член 102 от Кодекса. Специални временни мерки за определени специфични ситуации се уреждат от Закона за специалните съдебни производства (Закон № 292/2013), а именно временни мерки, уреждащи ситуацията, в която се намира малолетно или непълнолетно дете, за което не се полагат необходимите грижи (член 452 и следв.), и временни мерки, които осигуряват защита срещу домашно насилие (член 400 и следв.). С член 12 от Закон № 292/2013 се установяват и някои специални правила, допълващи общите разпоредби относно временните мерки, като тези специални правила се прилагат спрямо производствата, които попадат в обхвата на посочения закон.

Обезпечение на доказателства:

Доказателства се обезпечават, ако съществуват опасения, че събирането на доказателствата в бъдеще ще стане невъзможно или ще бъде много затруднено (напр. неправилно изпълнение на договор за покупка, чийто предмет включва бързоразвалящи се стоки, или разпит на свидетел, който е тежко болен и има опасност за живота му).

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Временни мерки:

  • Член 74, алинея 3 от Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963 последните му изменения) предвижда, че производствата за постановяване на временна мярка се образуват въз основа на подадена молба.
  • В член 12 от Закон № 292/2013 обаче се предвижда, че временна мярка може да бъде служебно разпоредена от съда, ако той има правото да образува служебно и въпросното производство (напр. производство относно грижите за малолетно или непълнолетно дете, производство във връзка с дееспособност, производство за попечителство или настойничество или производство за обявяване на отсъствие или смърт). В тези случаи съдът разпорежда временната мярка служебно.
  • Съдът, компетентен да постанови временната мярка, е съдът, който е компетентен да разгледа делото по същество, като изключенията от това правило са уредени в член 400 и член 453 от Закон № 292/2013.

Доказателства могат да се обезпечават:

  • преди началото на производството по съществото на делото, като това става въз основа на подадена молба. Компетентен е съдът, който ще бъде компетентен да разгледа делото по същество, или съдът по местонахождение на доказателствата;
  • доказателства могат да се обезпечават и в хода на производството, дори при липсата на искане за това.

Страните по делото следва да присъстват при обезпечаването на доказателствата, освен когато всякакво забавяне би могло да представлява риск.

Доказателствата могат да бъдат обезпечени и чрез извършване на нотариална заверка (notářský zápis) или документ, издаден от съдебен изпълнител (exekutorský zápis), ако това става в присъствието на нотариус или съдебен изпълнител или ако нотариус или съдебен изпълнител са удостоверили фактическото положение.

2.2 Основни условия

Временна мярка може да бъде разпоредена:

  • ако е необходимо отношенията между страните да се уредят временно;
  • ако съществуват опасения, че изпълнението на съдебното решение ще бъде затруднено;
  • за управление на временни отношения.

Оценката на това, дали е необходимо временно уреждане на отношенията между страните, зависи от обстоятелствата по конкретното дело. Временна мярка ще бъде наложена само ако има достатъчно доказателства, че е нужно временно уреждане на правоотношенията между страните. Що се отнася до другите обстоятелства, които се отчитат при вземането на решение за разпореждане на такава временна мярка, достатъчно е да се докажат поне фактите, които са решаващи за налагането на съответното задължение посредством временната мярка.

  • Затрудняване на изпълнението на съдебното решение

Ако вследствие на изразените опасения, че изпълнението на съдебното решение може да бъде затруднено, бъде допусната временна мярка, правоимащата страна трябва да разполага с решение или друг инструмент, представляващ основание за Връзката отваря нов прозорецизпълнение на съдебното решение. Временна мярка може да бъде разпоредена само до влизането в сила на решението по същество или ако има сериозни причини, поради които правоимащата страна до този момент не е била в състояние (временно) да поиска принудително изпълнение на задължението. В същото време фактите, обосноваващи опасенията, че Връзката отваря нов прозорецизпълнението на решението ще бъде компрометирано (главно поради поведението на длъжника), подлежат на доказване.

Молбата за временна мярка трябва да включва подробностите, посочени в член 42, параграф 4 и член 75 от Гражданския процесуален кодекс (Закон №99/1963), включително:

  • информация, посочваща съда, до който е адресирана молбата;
  • кой подава молбата и какъв случай засяга, т.е. представяне на фактите, обосноваващи искането на временна мярка;
  • преследваната с подаването на молбата цел, т.е. каква временна мярка иска заявителят;
  • датата, на която е изготвена молбата, и подписа на заявителя или представител на заявителя;
  • описание на факта, че за уреждане на отношенията между страните са необходими временни договорености или че са налице опасения, че принудителното изпълнение на съдебното решение ще бъде компрометирано.

Към молбата трябва да бъдат приложени всички инструменти, на които разчита заявителят.

До датата на подаване на молбата заявителят трябва да внесе депозит в размер на 10 000 CZK по своя собствена инициатива, т.е. без подкана от страна на съда; в случаите, в които се засягат отношенията между предприятия, произтичащи от търговски дейности, депозитът е 50 000 CZK. Молбите са освободени от изискването за внасяне на депозит, ако засягат въпроси, свързани със социални помощи (напр. издръжка, заетост или обезщетение за телесна повреда). Молбата се отхвърля, ако не бъдат изпълнени изискванията по отношение на депозита.

Депозитът служи като обезпечение за иск за обезщетение за вреди или други загуби, които могат да бъдат понесени от страните или от трети страни (т.е. лица, които не са страна в производство за временни мерки), ако е разпоредена временна мярка.

Член 12, параграф 3 от Закон №292/2013 предвижда изключение от необходимостта да се внесе предвидения по закон депозит.

Обезпечение на доказателства:

Преди образуването на производство по съществото на делото, доказателствата могат да бъдат обезпечени (ако бъде предложено), в случай че е налице опасение, че събирането на доказателства в бъдеще ще бъде невъзможно или значително затруднено. Доказателства не се обезпечават, ако е очевидно, че нямат тежест в производството. Съдът отказва да приеме молба за обезпечение на доказателства, ако подозира, че заявителят е подал молбата в опит да постигне цел, различна от това да се опита да защити доказателствата (напр. за да получи информация за дейностите на друго лице, която иначе би била недостъпна).

Освен общите данни, молбата за обезпечение на доказателства трябва да включва описание на фактите, които следва да бъдат предмет на събиране на доказателства. Доказателствата, които следва да бъдат обезпечени, също трябва да бъдат специално упоменати.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Временни мерки:

В член 76 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че с временна мярка може например да се наложи на страна да плати издръжка, да внесе парична сума в съда, да постави вещ под надзора на съда, да не се разпорежда с определени вещи или права, да извършва действия, да се въздържа от действия или да позволява извършването на действия. Мярката може да е свързана с всяка вещ, притежавана от въпросната страна.

Съгласно временна мярка даден съд може да наложи задължение върху лице, различно от страна в производството, когато това може да се изиска обосновано (напр. ако някой купува определена вещ, като напълно осъзнава, че я закупува от собственик, който не е изпълнил надлежно задълженията си към кредиторите).

Специални временни мерки съгласно Закон №292/2013:

Специалната временна мярка, уреждаща положението на дете съгласно член 452 и следващите, се прилага, ако за малолетно или непълнолетно дете не се полага необходимата грижа, независимо от това, дали някой има право да полага грижа за детето или не, или дали животът на детето, нормалното му развитие или други важни интереси са сериозно застрашени, или са били засегнати. Временната мярка на съда урежда положението на детето за строго необходимото време, като поставя детето в подходяща жизнена среда, както се посочва в съдебното решение.

Специална временна мярка съгласно член 400 и следващите може да се налага на ответник, като от него или от нея се изисква да напусне съвместното домакинство и всичко, което се намира в непосредствена близост до него, да стои далеч и да не навлиза в съвместното домакинство, да се въздържа от влизане в контакт със заявителя или да се въздържа от преследване и упражняване на тормоз спрямо заявителя по какъвто и да е начин. Молбата трябва да съдържа описание на фактите, показващи, че съвместното съществуване на заявителя и на ответника в една къща или апартамент, в който споделят домакинството, е непоносимо за заявителя поради физическо или психическо насилие, упражнявано спрямо заявителя или друго лице, живеещо в съвместното домакинство, или описание на фактите, доказващи преследването или упражняването на тормоз спрямо заявителя.

Обезпечение на доказателства:

В молбата следва да се обясни и защо заявителят е поискал обезпечение на доказателствата. Като доказателства могат да се използват всички средства, с които се установява статусът на дадено дело, особено разпита на свидетели, експертното становище, докладите и наблюденията на органите и юридическите лица и т.н.

Едно специално средство за обезпечение на доказателства предполага обезпечението на даден доказателствен обект в случай, свързан с права на интелектуална собственост (член 78б от Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963). Лице, което е станало свидетел на нарушение на право на интелектуална собственост, има право на процесуална легитимация. Компетентният съд е регионалният съд, в рамките на чиято компетентност е бил обезпечен обектът. Могат да бъдат обезпечени следните: въпросните стоки; материали и инструменти; документи, свързани със въпросните стоки.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Временни мерки:

Временната мярка е временно съдебно решение, предназначено да защитава заявителя. То се издава за защита на право на заявителя, което е било нарушено или е в риск. Когато се налага временна мярка, това не засяга правата на заявителя, които все още предстои да се уредят. То също така не е средство за решаване на предварителен въпрос. По същия начин самият факт, че е наложена временна мярка, не трябва да засяга вземането на решение от съда по съществото на делото. Дори след налагането на временна мярка, длъжникът може да продължи да се разпорежда с имуществото си, но трябва да действа в съответствие с наложената мярка.

На всекиго, който грубо възпрепятства хода на производството, по-специално като не се явява пред съда без основателна причина или като не се подчини на съдебно решение, може да бъде наложена глоба в размер до 50 000 CZK. Даден съд може да приведе в действие решение относно временна мярка, ако задължената страна не вземе под внимание решението доброволно. Наказанието за възпрепятстване на изпълнението на официално решение или принудително извеждане (от съвместно домакинство) е включено и в член 337, параграф 2 от Закон № 40/2009 от Наказателния кодекс, с който се установява простъпка за възпрепятстване на изпълнението на официално решение или принудително извеждане.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Временни мерки:

  • Срочна временна мярка

В решение за налагане на временна мярка съдът може да определи, че мярката е с определен срок дори това да не е желанието на ищеца (молителя).

  • Налагане на задължение за завеждане на иск или за подаване на друга молба за образуване на производство

Съд, който разпорежда временна мярка, също изисква заявителят (ищецът) да подаде молба до съда за образуване на производство (иск) по същество в срок, определен към момента на налагане на мярката.

Дадена временна мярка остава в сила до предсрочното ѝ прекратяване или отмяната ѝ от съда.

Временна мярка се прекратява, ако заявителят не подаде молба за образуване на производство в рамките на определяния от съда срок; ако молбата по съществото на делото не е уважена; ако молбата по съществото на делото е уважена и са минали повече от 15 дни от влизането в сила на решението на съда; или ако определеният срок на временната мярка е изтекъл.

Съдът отменя временна мярка, ако причините, поради които е била наложена, вече не са налице.

В член 400 и следващите от Закон № 292/2013 се предвижда отделна временна мярка да бъде с продължителност един месец от датата, на която е влязла в сила (член 408), като този срок може да бъде удължен в зависимост от началото на производството по съществото на делото.

В член 452 и следващите от Закон № 292/2013 се предвижда отделна временна мярка да бъде с продължителност един месец от датата, на която влиза в сила (член 459), като този срок да може да бъде удължен.

Обезпечение на доказателства:

Доказателствата се обезпечават за срока, определен от съда, или възможно най-скоро. Страните могат да присъстват на обезпечението на доказателствата, но те не се ползват от правото да присъстват, ако всяко забавяне би представлявало риск. След образуването на производство по съществото на делото страните имат право да отговорят на представените доказателства и на всички събрани доказателства. Освен това страните могат да бъдат разпитвани.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Временни мерки:

Решенията относно временните мерки са под формата на съдебни решения. Решение, налагащо въвеждането на временна мярка, влиза в сила при публикуването му. Ако не бъде публикувано, влиза в сила, след като бъде връчено на задължената страна. Писмено копие от временната мярка се връчва на страните в производството и на трета страна (когато задължението е възложено на тази трета страна) и, ако мярката засяга задължението да не се разпорежда с недвижимо имущество, копие се предоставя и на компетентния имотен регистър. Заповед, налагаща временна мярка, влиза в сила при нейното публикуване или връчване (член 76г от Гражданския процесуален кодекс) и представлява основание за принудително изпълнение на решение.

Допускат се и жалби срещу решения, налагащи временни мерки. Жалбите се подават в съда, който е издал оспорваното решение, но действително се разглеждат от второинстанционни съдилища, т.е. от окръжни съдилища или висши съдилища. Жалби се подават в рамките на 15 дни от получаването на писменото копие на решението.

Ако допустима жалба е подадена навреме от правоимащата страна, решението не става окончателно до окончателното произнасяне на апелативния съд по жалбата. Заповед, налагаща временна мярка, влиза в сила обаче (т.е. се следва процедура съгласно това решение) при изтичане на срока за изпълнение, който започва да тече от датата на връчване; алтернативно влиза в сила при връчването, ако не е наложено задължение за изпълнение. Съдът може да отсъди, че решение, налагащо временна мярка, е приложимо само след като решението на съда стане окончателно, освен ако това не противоречи на естеството на временната мярка или може да попречи на нейната цел.

В член 409 и член 463 от Закон 292/2013 се съдържат разпоредби относно обжалвания срещу специални временни мерки съгласно закона.

Последна актуализация: 25/09/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Ирландия

1 Какви са различните видове мерки?

Различен вид временни мерки, които са достъпни в ирландските съдилища, са съдебните разпореждания. Съдебното разпореждане представлява съдебно решение, с което на дадена страна по иск се разпорежда да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие. Нарушаването на съдебното разпореждане представлява неуважение към съда и лицето, нарушило подобно разпореждане, може да бъде изпратено в затвора. Съдебното разпореждане може да бъде:

i) постоянно,

ii) за определен срок, или

iii) издадено на временно основание в очакване на процеса по иска.

Ако ищецът е на мнение, че ответникът може да премахне или да унищожи важни вещи или документи, то тогава той или тя може да подаде искане ex parte до съда, за да издаде заповед „Anton Piller“, която представлява вид съдебно разпореждане, с което от ответника се изисква да разреши на ищеца да влезе в помещенията му, за да провери документи или други вещи и да изнесе всичко, което е притежание на ищеца. Ако ищецът е загрижен, че ответникът може да се разпорежда с всички или с определена част от активите му, и не е в състояние да удовлетвори иска на ищеца, ако той в крайна сметка спечели делото, ищецът също може да поиска от съда да издаде „съдебно разпореждане Mareva“ или заповед за замразяване на активи, с което на ответника не се позволява да се разпорежда с неговите или нейните активи в срока на действие на заповедта. Най-общо съдебното разпореждане Mareva не позволява на ответник, който се намира извън съответната юрисдикция, но чиито активи се намират в рамките на тази юрисдикция, да ги премести, докато делото не започне да се разглежда.

Когато ищецът е подал иск за определена парична сума, той или тя може да поиска от съда да издаде заповед, с която да разпореди извършването на междинно плащане от страна на ответника за част или за цялата претендирана пред съда сума. Обратно, ответник, който е загрижен, че ако ищецът е губеща страна по иска, може да не е в състояние да заплати съдебните разноски на ответника, който успешно се е защитил в хода на производството, може да поиска съдът да разпореди на ищеца да предостави обезпечение за разноските по производството, като заплати определена парична сума в съда. Ако в полза на ответника бъде издадено решение за „обезпечение за разноските“, ищецът няма да е в състояние да продължи с разглеждане на иска, освен ако не заплати в съда паричната сума, посочена в съдебното решение.

Висшият съд (The High Court) разполага също така с компетентност да постанови временни мерки в подкрепа на производство, което е в рамките на друга юрисдикция, ако това е уместно. Той може да издаде „международна обезпечителната заповед за запор и възбрана върху имущество“, която се прилага по отношение на активи в рамките на друга юрисдикция, при наличие на опасения, че ответникът може да поиска да разпродаде активите си в опит да избегне съдебно решение срещу него или нея.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Повечето молби за съдебно разпореждане могат да се подават или в окръжния съд или във Висшия съд. Определен вид временни мерки обаче могат да бъдат разпоредени единствено от Висшия съд, като например решения за замразяване на активи, заповеди „Anton Piller“ или заповеди по отношение на производства, образувани в друга държава.

Страната, искаща временна мярка, трябва да подаде молба, придружена от клетвена декларация. В молбата трябва да са посочени всички съответни факти, особено ако молбата е подадена без да се уведоми ответната страна. В клетвената декларация трябва да бъде изложен и проектът за разпореждане, определящ какво точно се изисква от съда. По-подробна информация относно необходимите съдебни формуляри можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСлужбата на съдилищата .

Ако заявител за съдебно разпореждане успее да получи желаното разпореждане, той или тя ще трябва да се ангажира с така нареченото „задължение за обезщетяване“, в случай че той или тя в крайна сметка загуби делото, така че страната, срещу която е издадено разпореждането, да може да възстанови разноските, направени в резултат на разпореждането.

Молби за съдебно разпореждане могат да бъдат подадени ex parte или без да се уведоми другата страна, ако са налице основателни причини да се действа по този начин. Такива молби могат да бъдат подадени, преди да се образува производството, ако е налице определена неотложност по отношение на положението на ищеца. [За неокончателни или временни мерки в търговския съд, вж. наредба 63A, правило 6, параграф 3 от Връзката отваря нов прозорецПравилника на върховните съдилища от 1986 г.].

2.2 Основни условия

Съдилищата имат право на преценка при определяне на това, дали да издадат временно съдебно разпореждане или не, и ще издадат такова разпореждане, когато се установи, че е законосъобразно и подходящо [наредба 50, правило 6, параграф 1 от Връзката отваря нов прозорецПравилника на върховните съдилища от 1986 г.]. Когато решава дали е подходящо да постанови временно съдебно разпореждане, съдът следва да определи:

i) дали е налице въпрос относно добросъвестност, който да бъде определен.

ii) дали присъждането на обезщетение или компенсация би било подходящо правно средство за защита, ако на заявителя е било отказано издаването на временносъдебно разпореждане, а впоследствие е успял да спечели делото.

iii) къде се намира балансът на изгодите при определянето на тези въпроси.

Първото изискване е, че заявителят трябва да докаже, че е налице справедлив въпрос, във връзка с който да се образува дело. Това е сравнително лесно да бъде направено от заявителя, но през последните години се оказва по-трудно за удовлетворяване, когато съдебната мярка, която заявителят търси на този етап от производството, е съдебно разпореждане, с което другата страна се задължава да извърши нещо. В този случай органите разясняват, че заявителят трябва да докаже, че са налице сериозни аргументи и доказателства в негова полза, с които е вероятно да спечели делото в съда.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Съдебни разпореждания могат да бъдат поискани по редица причини, включително: за да се попречи на дадена страна да разработва или използва земя в нарушение на условията за планиране, или споразумения, позволяващи претърсване на имот и изнасяне на вещи, да се принуди работодател да продължи да плаща на служител, или да се попречи на работодател да назначава нови служители в очакване на изхода от спора. Ако бъде издадено разрешение за замразяване на активи или разпореждане от вида „Mareva“, то тогава страната, по отношение на която е издадено, не може да се разпорежда с активите си по начин, който би бил несъвместим със съдебното решение. Така например може да му/ѝ бъде позволено да изтегли от банкова сметка еднократна сума, без това да понижи стойността на активите му/ѝ под определен размер до момента на пълното приключване на производството.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Ако някоя от страните наруши временната мярка, действията на това лице могат да се разглеждат като неуважение към съда и то може да бъде изпратено в затвора, може да му бъде наложена глоба или може да се конфискуват активите му. Началната страница на разпореждането следва да съдържа „наказателно постановление“, в което на адресата да се посочват възможните последствия от нарушаването на условията по съдебното разпореждане. По същия начин, ако трето лице несъзнателно помага на ответника при разпореждане с активи, които подлежат на решение за обезпечаване, то това лице също може да бъде обвинено в неуважение към съда. В резултат на това на всяка заинтересована трета страна се връчва копие от решението за обезпечаване , например на управители на банки, счетоводители и адвокати, които са ангажирани или действат в услуга на страната, по отношение на която е издадено разпореждането.

Всеки договор, сключен в нарушение на съдебното разпореждане, е незаконен и ще бъде неприложим от страна, която е уведомена за наличието на разпореждането. Въпреки това собствеността все пак може да бъде прехвърлена въз основа на незаконен договор, а след като такъв договор бъде представен, обикновено не е възможно възстановяване на прехвърленото имущество и в този случай единственото правно средство за защита, с което разполага ищецът, е присъждането на обезщетение.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Обикновено съдебното разпореждане е валидно до приключване на съдебния процес (неокончателно съдебно разпореждане). Ако временното разпореждане е издадено, без да е уведомена ответната страна, то ще е валидно за ограничен срок, след което ще е необходимо друго съдебно разпореждане.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Да. Ответникът или всяка друга страна, засегната от издаването на временно съдебно разпореждане, може да подаде по всяко време искане до съда за промяна или за прекратяване на разпореждането. Страната, която иска да оспори съдебното разпореждане, трябва да уведоми за молбата си адвоката на другата страна. Съдът може да прекрати съдебно разпореждане, когато ответникът може да докаже, че то не е трябвало да бъде постановено от самото начало, че са налице значителни промени в обстоятелствата от издаване на разпореждането или когато се установи, че така е законосъобразно и справедливо. Както бе посочено по-горе, съдът може да поиска от страната, която иска съдебно разпореждане, да заплати в съда така нареченото „задължение за обезщетяване“, така че, ако в крайна сметка загуби делото, страната, срещу която е издадено разпореждането, да може да разполага с известна защита по отношение на разноските, направени в резултат на разпореждането.

Последна актуализация: 07/11/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Гърция

1 Какви са различните видове мерки?

Временните и обезпечителните мерки, наричани по-общо „временни средства за правна защита“, представляват временни мерки, разпореждани от съд, когато има висящо производство по същество или когато делото предстои да бъде образувано, а междувременно е необходимо да се осигури съдебна защита на правата по решението. Подобна временна съдебна защита има за цел да гарантира възможността за реално бъдещо удовлетворяване на иска, който предстои да бъде разгледан по същество. Мерките, които могат да бъдат разпоредени, са: внасяне на гаранция; временно ипотекиране на недвижим имот на длъжника; обезпечителен запор; обезпечителен залог, постановен от съда; временно присъждане на вземания; съдебно разпореждане за временно уреждане на въпроси; запечатване, разпечатване, изготвяне на опис и оставяне на отговорно пазене на имущество; както и мерки за запазване на владението върху вещи.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Тези мерки винаги се разпореждат от съд.

Общата компетентност за разпореждане на такива мерки е предоставена на едноличния първоинстанционен съд (μονομελές πρωτοδικείο). По отношение обаче на временното уреждане на правата на владение или ползуване и в случаите, когато съгласно общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс компетентен да разгледа главния иск е районният съд (ειρηνοδικείο), въпросният районен съд е компетентен и за допускането на временни и обезпечителни мерки. Районният съд разполага и с изключителна компетентност за случаите, когато по споразумение между страните се учредява или заличава ипотека. Ако главният иск се разглежда от първоинстанционен съд с многочленен съдийски състав (πολυμελές πρωτοδικείο), временните средства за правна защита могат да бъдат допуснати от същия съд; в тези случаи той разполага със същата компетентност като тази на едноличния първоинстанционен съд. Що се отнася до териториалната компетентност за налагане на временни или обезпечителни мерки, обикновено е компетентен съдът, който има териториална компетентност да разгледа главния иск; временните средства за правна защита могат обаче да бъдат допуснати и от съда, който се намира най-близо до мястото, където следва да бъдат изпълнени съответните мерки. Решението на съда, с което се разпореждат тези мерки, се връчва на страната, срещу която те са постановени, и се изпълнява от съдебен изпълнител. При възпрепятстване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител може да потърси помощ от полицията. Трудно е да се даде приблизителна оценка на разноските, тъй като възнагражденията на адвокатите и съдебните изпълнители варират. Разноските ще възлизат приблизително на 250 EUR.

2.2 Основни условия

Съдът допуска временни мерки за правна защита, ако:

а) е налице спешна нужда или непосредствена опасност — с цел да се защити или запази дадено право или да се уреди дадено положение, и

б) има основания да се смята, че правото, във връзка с което се искат временните средства за правна защита, действително съществува.

Искането трябва да изглежда основателно и вероятно; с други думи, не е необходимо да се представят пълни доказателства, а е достатъчно частично доказване, което води до по-малка степен на убеждение относно фактите, които трябва да бъдат установени; съдът може да допусне защита, след като установи вероятност, че твърдените факти съществуват. Съдът допуска защита, ако е налице спешна необходимост от това или има непосредствена опасност, че длъжникът ще отчужди притежаваното от него и подлежащо на запор/възбрана имущество, при което изпълнението на съдебното решение по иска би станало невъзможно на един по-късен етап, когато на кредитора бъде връчен изпълнителен титул при приключване на главното производство.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

По принцип предмет на такива мерки може да е всяко имущество на длъжника, независимо дали то е в негово владение или не — достатъчно е имуществото да е прехвърляемо съгласно частното право и да не е обявено от закона за несеквестируемо. По-специално такива мерки могат да бъдат наложени върху недвижими имоти, както и върху движимо имущество което не е несеквестируемо, като кораби, въздухоплавателни средства, сухопътни превозни средства, банкови депозити и безналични акции.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

След като бъде постановено временно съдебно решение за допускане на временни или обезпечителни мерки, напр. обезпечителен запор или временно ипотекиране на недвижим имот, длъжникът не може свободно да се разпорежда с имуществото предмет на наложените мерки. Съгласно член 232А от Наказателния кодекс неизпълнението на решението се наказва с лишаване от свобода за срок не по-малко от шест месеца.

Със Законодателен указ № 1059/1971 е установено задължение за поверителност по отношение на банковите депозити и се предвижда минимално наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за директори, управители или служители на банки, за които е установено, че са нарушили това задължение. Това правило не е пречка за налагането на обезпечителен запор, тъй като в съдебното решение за допускане на запора не е необходимо да се посочват конкретните депозити или безналични акции, които следва да бъдат запорирани. С решението се забранява на банките да прехвърлят въпросните активи, но задължението за поверителност не се нарушава, тъй като от банките не се изисква да предоставят сведения за съществуването на депозитите. Ако обезпечителният запор касае имущество, което е във владението на трето лице, това лице трябва да декларира дали запорираните вземания или права действително съществуват и дали върху имуществото, намиращо се в негово владение, е наложен друг запор/възбрана, и ако е така, на каква стойност.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

По закон тези мерки са валидни:

а) до постановяване на окончателно и влязло в сила решение по главното производство срещу страната, поискала временната мярка;

б) до постановяване на окончателно решение в полза на страната, поискала временната мярка, и изпълнението на това решение;

в) до постигане на споразумение между страните по главното производство;

г) в продължение на 30 дни след прекратяването на производството или преустановяването му по друг начин;

д) докато определението за допускане на мярката не бъде отменено или изменено, като това може да се направи от съда, допуснал мярката, въз основа на нови доказателства, или от съда, който разглежда главния иск, без да е необходимо да са установени нови факти; или

е) до изтичане на посочения в определението за допускане на мерките срок за предявяване на главния иск, ако молителят не е предявил иска в рамките на този срок.

Ако някоя от страните не се яви на съдебното заседание по молбата за допускане на временни или обезпечителни мерки, въпреки че е своевременно и надлежно призована, заседанието се провежда в отсъствието на тази страна. Съдът обаче ще разгледа делото по същия начин, както когато присъстват всички страни, тъй като неявяването в производство за допускане на временни средства за правна защита не се счита за признаване на твърдените в молбата факти. Съдът може да преразгледа решението си само ако страната, в чието отсъствие е постановено определението, поиска неговата отмяна или изменение, посочвайки нови обстоятелства, които са щели да доведат до постановяване на различно определение от съда, ако той е бил запознат с тях.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Определенията във връзка с временни средства за правна защита обикновено не подлежат на обжалване, освен в случаите, когато се допуска временно уреждане на правата на владеене и ползуване — в тези случаи законът предвижда изрично възможност за обжалване на определението пред компетентния първоинстанционен съд с многочленен съдийски състав в рамките на 10 дни от връчването му. Освен това прокуратурата към Върховния съд (Áreios Págos) може да подаде касационна жалба срещу всяко определение, ако е засегнат въпрос от обществен интерес. След като разгледа делото Върховният съд потвърждава или отменя обжалваното определение. Решението му има само временно действие. Както бе посочено по-горе, всяка страна в производството може да поиска от съда, допуснал временната мярка, да отмени или измени определението си. Всяка трета страна, която не е била призована и не е присъствала на производството, също може да подаде молба в тази насока, доколкото има правен интерес.

Последна актуализация: 04/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница испански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Испания

1 Какви са различните видове мерки?

Гражданското процесуално право (основно Гражданският процесуален закон (Ley de Enjuiciamiento Civil) - LEC) е основният източник на обезпечителни мерки; други мерки обаче са установени в специални материалноправни закони.

Сред мерките, предвидени в LEC (член 727), са следните:

  1. Обезпечителен запор (el embargo preventive de bienes), с който се цели гарантиране на изпълнението на съдебни решения, разпореждащи предаване на парични суми или доходи, наеми и заменяеми вещи, чиято парична стойност може да бъде оценена чрез прилагане на фиксирани цени.
  2. Поставяне под управление от съда или назначен от съда синдик на производствени активи (la intervención o la administración de bienes productivos), когато се цели съдебно решение, разпореждащо тяхното предаване съгласно правото на собственик, плодоползвател или всяко друго право, включващо законен интерес в поддържането или подобряването на продуктивността, или когато гарантирането на последното е от първостепенно значение за ефективността на навременното постановяване на съдебното решение.
  3. Задържане на движими активи (el depósito de cosa mueble), когато искът цели заповед за предаване на въпросния актив и когато последният е в притежание на ответника.
  4. Изготвяне на описи на активи (la formación de inventarios de bienes) в съответствие с определените от съда условия.
  5. Условно предявяване на искове (la anotación preventive de demanda), когато се отнася до активи или права, подлежащи на вписване в публични регистри.
  6. Други вписвания в регистъра (otras anotaciones registrales), в случаите когато публичният характер на регистъра може да спомогне за постигане на задоволителен резултат.
  7. Съдебно решение за временно прекратяване на дейност (la orden judicial de cesar provisionalmente en una actividad); т.е. за временно въздържане от определен начин на поведение или временна забрана за спиране или прекратяване на предоставянето на услуга, която е била предоставяна.
  8. Запор или конфискация на приходи (la intervención y depósito de ingresos), получени чрез дейност, считана за незаконна, и чиято забрана или прекратяване са посочени в иска, както и отговорно пазене или депозиране на суми, за които се претендира, че са обезщетение за интелектуална собственост.
  9. Временна конфискация на образци на произведения или предмети (el depósito temporal de ejemplares de las obras u objetos), за които се твърди, че са произведени в противоречие с правилата относно интелектуалната и индустриална собственост, както и депозиране на материалите, вложени в тяхното производство.
  10. Спиране на действието на спорни корпоративни решения (la suspención de acuerdos sociales), когато ищецът или ищците, представляват поне 1 или 5 процента от общия капитал, в зависимост от това дали дружеството ответник е емитирало или не e емитирало ценни книжа, които към момента на оспорване са допуснати до търгуване на официален вторичен пазар.

В последния параграф от член 727 от LEC на съдията се позволява заедно с тези мерки да одобри други мерки, които не са включени в посочените по-горе, което означава, че списъкът не е окончателен:

  1. Всички други мерки, изрично определени по закон за защита на определени права или считани за необходими, за да гарантират ефективността на съдебната защита, която може да бъде предоставена в съдебно решение, постановено в съдебен процес.

Извън тази обща система има други правни разпоредби, свързани с временната защита, сред които са следните:

  1. Производства във връзка с дееспособността на лицата: Член 726 от LEC позволява на съда да приеме служебно мерките, които счита за необходими за подходящата защита на лицето, което се смята, че е недееспособно, или за неговото наследство.
  2. Производства относно произход, бащинство и майчинство: В член 768 от LEC се предвиждат защитни мерки за лицето и активите, които се намират под попечителството на този, който може да изпълнява ролята на родител, и предоставянето на временна издръжка на ищеца, включително без предварителен разпит при спешни случаи.
  3. Защита на наследство на починало лице: наред с другите мерки, може да е необходимо да се обезпечат активите по имота и документите на починалия, да се управлява наследственото имущество или да се провери връзката с починалия (членове 790—796 от LEC).

Съществуват също така специални обезпечителни мерки, които са уредени в специални правни норми, като например:

  1. Закон за интелектуалната собственост (Ley Propriedad Intelectual) – кралско законодателно постановление 1/1996 от 12 април 1996 г. – членове 138 и 141 (изземване и конфискуване на доходите, произтичащи от съответната незаконна дейност, спиране на дейността по възпроизвеждане, разпространение и публично представяне, конфискуване на произведените изделия, изземване на оборудването, апаратурата и материалните носители, и др.).
  2. Закон за марките (Закон 17/2001 от 7 декември 2001 г.) (Ley de Marcas), член 61 (превантивно вписване на молбата в регистъра на марките).
  3. Закон за патентите (Закон 24/2015 от 24 юли 2015 г.) (Ley de Patentes), член 11 (спиране на процедурата по регистрация на патент), членове 117 и 127 и следв. (забрана за извършване на действия, които могат да накърнят правата на заявителя, изземване и съхранение на вещите, които се смята, че нарушават правата на патентопритежателя, изискване на гаранция за обезщетяване на евентуални вреди и свързаните с това вписвания в регистъра).
  4. Закон за несъстоятелността (Закон 22/2003 от 9 юли 2003 г.) (Ley Concursal), член 48b (запориране на имуществото на членовете на управителните органи на дружеството) и член 17 (осигуряване на неприкосновеността на имуществото на длъжника и др.).
  5. Закон за морското корабоплаване (Закон 14/2014 от 24 юли 2014 г.) (Ley de Navegación Marítima), членове 43, 470 и следв. (задържане на кораби).
  6. Закон за съсобствеността (Закон 49/1960 от 21 юли 1960 г.) (Ley de Propiedad Horizontal), член 7 (преустановяване извършването на забранени дейности) и член 18 (спиране изпълнението на споразумения, приети от общото събрание на съсобствениците).

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Мерките се постановяват от съдията или съда, който е компетентен по отношение на субекта или територията. Това ще бъде съдията или съдът, разглеждащ делото, или ако производството не е започнало, съдията или съдът, чието задължение ще бъде да гледа делото.

Обезпечителните мерки могат да се прилагат преди предявяване на иск, при условие че естеството им не прави невъзможно постановяването им (както в случай на условно предявяване на иск), и при условие че законът не изисква подаването на молба заедно с иска (както е при прекратяване на забранени дейности или спиране на действието на общностни споразумения в случаи на спор относно обща собственост). Поради изключителното им естество (обикновено ще се разглежда само искът) това трябва да е случай на едновременна необходимост и неотложност. Те могат да бъдат приети, без да се разпитва ответната страна в производството (без да се накърнява правото да се възрази срещу мерките, след като те бъдат постановени); те обаче изтичат, ако съответният иск не е предявен в рамките на двадесет дни от постановяването им.

Както бе посочено по-горе обаче, много по-често молбата за мерките се подава заедно с предявяването на иска. В този случай съдията или съдът разпорежда изготвянето на отделна преписка за обезпечителната мярка, която трябва да се разгледа едновременно с главното дело, в която могат да бъдат предложени и представени доказателства, които да покажат, че условията за постановяване на временна защита са изпълнени. Общото правило е, че страните се призовават да присъстват на съдебното заседание, преди да бъдат приети обезпечителни мерки. Дават се показания и могат да се представят всякакви доказателства, свързани с въпроса дали да се приемат обезпечителни мерки или не; когато е целесъобразно, се обмисля искането на гаранция от страната, искаща обезпечителната мярка, в случай че молбата е отхвърлена. Независимо от това страната, подала молбата за мярката, може да поиска приемането ѝ, без да бъде разпитана другата страна, ако представи доказателства, че са налице неотложни основания или че разпитът може да компрометира успеха на мярката — например, ако съществува риск от укриване или загуба на наследството на длъжника. В този случай увреденото лице може да възрази, след като мярката бъде приета.

Мерките могат да се прилагат след предявяване на иска или в хода на обжалването, въпреки че такова прилагане трябва да бъде подкрепено с факти или обстоятелства, които обосновават времетраенето им.

В случаите, когато е необходима намесата на адвокат или прокурор, тяхното участие се изисква с цел подаване на молба за приемането на обезпечителни мерки. В случай на неотложни мерки преди иска, не е необходимо юридическо представителство (член 23 и член 31 от LEC).

2.2 Основни условия

За да може съдът да разпореди някоя от посочените по-горе мерки, следва да се прилага следното:

  1. Рискове, възникващи с течение на времето или periculum in mora: тук е включен рискът от вреда, която ищецът може да претърпи поради забавяне на производството, което може да затрудни изпълнението на това, което се постановява в съдебното решение, или на решение, с което се приключва производството. Страната, подала молбата за мярката, трябва да отчете, че ако не бъдат приети мерките, за които е подадена молба, при приключване на производството могат да възникнат ситуации, които биха възпрепятствали или попречили на ефективността на защитата, която може да се предостави в потвърдително съдебно решение. Във всеки случай не е подходящо да се предоставя мярка, ако ситуацията, пораждаща риска, е възникнала по вина на заявителя за дълъг период от време, освен ако не се представят доказателства, с които да се обясни защо молбата за мярката не е подадена преди това.
  2. Израз на добър закон или дело prima facie: Заявителят трябва да предостави на съда основания, въз основа на които да вземе предварително решение относно целесъобразността на правото по отношение на иска. Изискването е свързано с това, че заявителят трябва да представи всички подробности, аргументи и писмени доказателства, които могат да послужат на съда като основа, без да се предрешава същността на делото (тъй като в Испания обезпечителните мерки се приемат от същия съд, който впоследствие ще разгледа делото), за временно и косвено решение в полза на основанието на иска член 728, параграф 2 от LEC. В допълнение към писмените доказателства са допустими и други видове доказателства (свидетели, вещи лица, показания от страните).
  3. Гаранция: освен ако изрично не е предвидено друго, заявителят за мярката трябва да внесе гаранция, която е достатъчна да компенсира, по бърз и ефективен начин, вредите, които приемането на обезпечителната мярка може да причини на активите на ответника. Съдът трябва да определи размера, като вземе предвид: а) естеството и съдържанието на иска; б) неговата оценка на основание на молбата за мярката; и в) основанията за неговата удачност или адекватност по отношение на количественото определяне на вредата, която мерките могат да причинят.
  4. Пропорционалност: това изискване не е изрично определено в LEC, но като цяло може да се счита, че допълва останалите, тъй като съдът може да постановява само мерки, които са напълно необходими за постигане на целта по обезпечаване на производството, за което се отнася временната защита. Тя произлиза от принципите на правовата държава и от минималната намеса в областта на свободата на личността. Чрез Конституцията тези принципи регулират цялата правна система.
  5. Допълване: Обезпечителните мерки следват характера на главното производство, към което се отнасят.
  6. Променливост: Обезпечителните мерки могат да се изменят, ако фактите или обстоятелствата са посочени и е доказано, че е било невъзможно да бъдат взети под внимание към момента на постановяването им или в рамките на срока за обжалването им.

3 Предмет и естество на тези мерки?

При приемане на обезпечителна мярка намерението е да се отговори и да се обхване възможността, в рамките на текущо или бъдещо дело ответникът да може да бъде задължен или да не извършва определени действия с активите си, или да извършва други такива. Това е опит да се попречи на ответника да извършва действия, насочени към предотвратяване на достъпа до неговите активи и права, да причинява или позволява причиняването на вреди на тези активи, да изважда определени активи от обсега на закона, като довежда до несъстоятелност, за да предотврати принудителното изпълнение на всяко възможно съдебно решение.

В испанското законодателство обезпечителните мерки могат да се приемат единствено от съда. Те не могат да се приемат от арбитри или медиатори; техният брой не е конкретизиран, определен; те се приемат съгласно естеството си (могат да бъдат приложени само след молба от едната страна); свързани са със собственост, тъй като засягат активи и права на ответника; тяхната цел е да се гарантира приложимостта на възможно потвърдително съдебно решение; те са средство за решението, което трябва да бъде постановено в главното производство.

Те могат да бъдат приети по отношение както на материални, така и на нематериални активи. Те не се изцяло икономически по своята същност; обезпечителните мерки могат да бъдат приети за ограничаване на лични права.

Те правят възможно приемането на решения и забрани, така че могат да включват действия, които не са приключили или са приключили.

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

  1. Обезпечителни мерки могат да се налагат върху конкретни и специфични активи или върху всичко, което може да бъде количествено изразено в парична стойност, като например продукти, наеми и добиви, които се получават от имущество.

    Върху тези вещи може да се налага запор с цел да се получи право на удовлетворение на вземането, като това право произтича от общо задължение, според което дължимото имущество не е индивидуализирано, а е заменимо с конкретна парична сума, която може да бъде изчислена чрез прости математически операции.

    Специалните движими вещи се депозират при подходящ депозитар, определен от съда.

    Възможно е също така да се разпореди налагане на запор, отговорно пазене или конфискуване на парични суми. Прави се разграничение между запор и конфискация на доход, произтичащ от незаконосъобразни дейности, и запор и конфискация на доход от разрешени дейности, например от права на интелектуална собственост.
  1. Друга група мерки, които могат да се приемат, са актове, които съдът може да издаде във връзка с предмета на молбата, с която е сезиран, и които не се отнасят до конкретно посочено имущество.

На практика е възможно да се упражнява съдебен контрол или да се назначи съдебен управител на производствените активи, ако с молбата се искате да бъдат присъдени на молителя в качеството му на собственик, плодоползувател или носител на друго право, за което има правен интерес.

Възможно е да се поиска и изготвяне на описи на имуществото в съответствие с определените от съда условия.

Предявяване на иск в обезпечително производство е позволено, когато се отнася до активи или права, подлежащи на вписване в публични регистри или други вписвания в регистри в случаите, когато публичният характер на регистъра може да спомогне за постигане на задоволителен резултат.

И накрая, може да бъде постановено съдебно решение за временно преустановяване на дейност, за временно въздържане от определено поведение или временна забрана, с която се спира или прекратява предоставянето на услуга, която е била предоставяна.

  1. Последната група имущество, която може да бъде засегната от наложените мерки, включва материалите и предметите, които са част от изключителен режим (на практика става дума за запориране или налагане на контрол върху активите, използвани за производството на носители на интелектуална и индустриална собственост).

Възможно е също така да се спре изпълнението на корпоративните решения на всеки вид търговско дружество.

  1. И накрая, в испанското законодателство съществува възможност за приемане на редица неопределени мерки за защита на определени права, които са установени по закон или които се считат за необходими, за да се гарантира ефективността на съдебната защита. Засегнатото имущество или права не са уточнени и мерките могат да бъдат от всякакъв вид, при условие че са необходими.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

  1. Обезпечителен запор на количествено определяни вещи, парични средства, доходи, продукти се използва, за да се осигури баланс, така че ответникът да може да посрещне всички разноски, възложени с всяко възможно решение, особено в случаите, когато спазването на съдебното решение няма да стане доброволно.
  2. Депозирането на движима собственост може да се постанови, когато молбата е за предаване на конкретна вещ, която е в притежание на ответника.
  3. Когато се определи поставяне под управление от съда или се назначи синдик, това е с намерението да се обезпечат определени производствени активи, за да се предотврати лошо управление, позволяващо намаляване или загуба на производствените добиви.
  4. Поставянето на капиталови стоки под грижата на управител включва съдебна проверка, но не лишава ответника от управление; назначаването на синдик, от друга страна, включва допълнителна стъпка по предаване на управлението от ответника на синдика.
  5. Молбата за изготвяне на описи на имуществото може да бъде подадена в рамките на всяко производство, независимо от неговата цел, с единственото изискване, че описът на имуществото е необходим, за да се гарантира, че може да се постанови потвърдително решение. Съдията може ясно да определи подробностите, които трябва да съдържа и начина на представянето им.
  6. Последиците от предявяването на иск в обезпечително производство обхващат и процесуалната сфера, свързана с производството, в рамките на което са предоставени. Процедурата има за цел да преустанови защитата, осигурена от публичния характер на регистрите, и увереността, която това може да даде на притежателя на актив или право, докато трети страни не могат да оспорват незнанието по отношение на последиците от предявяването върху тях. Това предявяване в обезпечително производство може да се предостави за всички видове производства, предоставящи защита във всеки публичен регистър, като например имотни и търговски регистри.
  7. Временни ограничения върху поведението на ответника: тяхното регулиране е посочено в отделни специални закони. Поради това те следва да се приемат в съответствие с разпоредбите на съответните закони. Действието им обхваща и постановяването на решение за временно прекратяване на дейност, извършвана от ответника; решение за временно въздържане от определен начин на поведение или временна забрана за спиране или прекратяване на предоставянето на услуга, която е била предоставяна.
  8. Запор, отговорното пазене и конфискация на парични суми: това очевидно е обезпечителна мярка и представлява обезпечителен запор, тъй като гарантира изпълнението на иск с конкретно икономическо съдържание. Тази мярка позволява налагането на запор и конфискация на доход, произтичащ от незаконосъобразна дейност. Те не могат да бъдат приети отделно, поради това е необходимо да се наложи както запор, така и конфискация. Ако се има предвид само една от тези мерки, следва да се използват посочените по-горе общи мерки. Тази мярка може да бъде приета и за отговорно пазене или конфискация на парична сума, претендирана като възнаграждение за интелектуална собственост, права на авторите да получават парични суми за тяхната работа, състоящи се от пропорционален дял от приходите, получавани от различни публични изяви, които се признават от Закона за интелектуалната собственост.
  9. Депозиране на материали или предмети, към които се прилага изключителен режим: това е обезпечителна мярка, която произхожда от областта на защитата на правата при изключителна експлоатация, които са предоставени на притежателите на правата посредством специални закони относно индустриалната и интелектуалната собственост. Назначаването от съда на синдик е специално за предмета, за който се прилага решението, предметите или материалите, необходими за производството.
  10. Спиране на действието на корпоративни решения: разпоредбите за тази мярка зависят от необходимите изисквания за прилагане на мярката: 1 % от общия капитал, ако дружеството емитира дялове, които са допуснати до търгуване на официален вторичен пазар към момента на иска, или 5 % от дяловия капитал, ако случаят не е такъв. Това може да се прилага за всички видове търговски дружества.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Обезпечителните мерки се приемат обикновено след разпит на ответника. По искане на заявителя и ако той предостави доказателства за основания за неотложност, те могат да се постановят от съдията без допълнителни формалности, при предоставяне на основания ответникът да не се разпитва в срок от пет (5) дни. След като са приети веднъж, те могат да бъдат изменени, ако са посочени факти и обстоятелства и е доказано, че е било невъзможно да бъдат взети под внимание към момента на постановяването им или в рамките на срока за обжалване на постановяването им.

Ако искът на заявителя се отхвърли със съдебното решение, освен ако срещу това не е подадена молба, съдията трябва незабавно да разпореди отмяната на мярката, като се вземат предвид обстоятелствата по делото и след увеличение на обезпечението.

Ако искът е частично уважен, след вземането на показания от възразяващата страна, съдията трябва да реши дали да отмени, или да потвърди мярката.

Ако отхвърлянето на иска е потвърдено, след като бъде постановено окончателното решение, съдът ще отмени мерките служебно и засегнатата от тях страна може да предяви иск за нанесените вреди (това се прилага и в случаи на изоставяне на иска или оттегляне на ищеца от производството).

Друг случай, в който обезпечителните мерки могат да бъдат изменени, е когато мярката се прилага преди иска и се приема, без да се разпитва ответникът. В този случай, ако заявителят не се съобрази с установения по закон срок от двадесет (20) дни за подаване на иска и този срок изтече, мярката трябва да бъде незабавно отменена, а ответникът да бъде обезщетен за вредата, като на заявителя се възлагат начислените разноски по производството.

По същия начин мярката не може да се запази, ако делото е спряно за по-дълъг от шест (6) месеца период по причина, приписвана на заявителя.

Ако е постановено временно принудително изпълнение на решение, всички предоставени обезпечителни мерки, които са свързани с това изпълнение, трябва да бъдат отменени и заменени с принудителни мерки, така че мерките, които първоначално са приети за обезпечителни, променят естеството си.

И накрая, ответникът може да поиска от съда да замени обезпечителната мярка с достатъчно обезпечение, за да се гарантира ефективното изпълнение на решението. Съдията, който е приел мярката, разполага с компетентност да вземе решение за това и може да определи обезпечението да се предостави или в брой, или под формата на гаранция.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Процедурните правила предвиждат възможността за обжалване пред съд от по-висша инстанция.

Поради това е налице ресурс за обжалване срещу решение, постановяващо мерките, въпреки че подаването на жалба не спира мерките. Решението, постановяващо отмяна на мерките, също може да бъде обжалвано.

Заедно с тази възможност за обжалване обаче заявителят може да повтори молбата си във всеки случай на промяна на обстоятелствата от времето на подаване на първоначалната молба.

Не съществува право на обжалване срещу решение, постановяващо обезпечителни мерки без предварителен разпит на ответника, тъй като точната процедура в този случай е възражение, което се обявява пред съдията, който приема обезпечителната мярка. Ответникът може да подаде жалба, която няма суспензивно действие, срещу решение, отхвърлящо това възражение. Заявителят за обезпечителни мерки има същото право да подаде жалба, ако възражението на ответника е потвърдено, изцяло или частично.

За разлика от горното, когато е предоставено или отменено обезпечение, не съществува право на обжалване.

Подготовката и обосновката на обжалването се уреждат просто по общите правила (член 458). Ако има няколко жалбоподатели, сроковете се изчисляват индивидуално.

Както бе посочено по-горе, в процедурата за приемане на обезпечителни мерки подаването на жалба няма суспензивно действие: съдията ще продължи, като ще постанови всяко решение, което счете за необходимо за приемането на обезпечителните мерки.

Решенията, отхвърлящи мерките, са с приоритет в апелативния съд; датите за обсъждане, гласуване и постановяване на решенията трябва да се определят възможно най-бързо.

РАЗНОСКИ ЗА НАЛАГАНЕТО НА ОХРАНИТЕЛНА МЯРКА

По отношение на тези разноски се прилага правилото, че загубилата делото страна заплаща направените по делото разноски, като те се покриват от страната, чиято претенция (поддържане или отхвърляне на мерките) не е уважена в съдебното решение.

Последна актуализация: 04/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Франция

1 Какви са различните видове мерки?

  • Съдията по обезпечителното производство винаги може по спешност да постанови временни мерки (спешно производство, плащане на депозит, извеждане, забрана за извършване на конкретно действие под заплаха от наказание, опазване на доказателства).

Не съществува изчерпателен опис на временните мерки: в обезпечителното производство могат да бъдат допуснати всички спешни мерки, срещу които няма сериозни възражения или които могат да бъдат обосновани със съществуването на спор (плащане на депозит, извеждане на наемател без документи, експертна оценка или констатиране на щета ...). Освен това съдията по обезпечителното производство може да разпореди незабавното прилагане на всички мерки, които се налагат било за предотвратяване на непосредствен риск от увреждане (по-специално укрепителни работи), било за преустановяване на очевидно неправомерно поведение.

  • Специален режим съществува за обезпечителните мерки (обезпечителни запори и съдебни възбрани), като това са мерките, които позволяват на ищеца, обикновено с разрешението на съда, да наложи забрана за разпореждане с цялото или с част от имуществото на длъжника, или да впише специална възбрана върху това имущество, за да си гарантира плащането на вземане, което все още не е признато със съдебно решение, но чието удовлетворяване изглежда застрашено.

Обезпечителните мерки могат да бъдат под две форми:

  • обезпечителни запори, които позволяват държане с цел обезпечение на материални активи (мебели, превозни средства...), нематериални активи (парични суми, права върху дружествени дялове или ценни книжа...) или вземания (банкови сметки, наеми...);
  • съдебна възбрана върху недвижима собственост, търговски капитал, дялове или ценни книжа (вписване на временна ипотека, запор върху акции или ценни книжа).

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

  • Временни мерки: съдията по обезпечителното производство трябва да бъде сезиран по съдебен път (с иск от съдебен изпълнител). В случая става дума за спешна състезателна процедура.
  • Обезпечителни мерки: по принцип е необходимо предварителното разрешение на съда. Ищецът обаче е освободен от изискването за получаване на такова разрешение, ако разполага с изпълнителен лист или съдебно решение, което все още няма изпълнителна сила. Същото важи и в случай на неизпълнение на задължение за плащане на приета менителница, запис на заповед, чек или при неплащане на наем за недвижим имот (при наличие на писмен договор).

По отношение на временните мерки определянето на компетентния съд зависи от естеството на иска. Обща компетентност в тази област има председателят на окръжния съд (tribunal de grande instance). Въпреки това районният съдия (juge d’instance) и председателите на търговския съд (tribunal de commerce), на комисията по трудовоправни спорове (conseil des prud’hommes) и на съда по дела за земеделска аренда (tribunal paritaire des baux ruraux) също могат да се произнасят по обезпечителни дела в рамките на своята компетентност.

По отношение на обезпечителните мерки компетентност има съдията по изпълнението, който е съдия от окръжния съд. Компетентният съд е съдът по местожителство на длъжника.

Пред съдията по изпълнителното производство или съдията по обезпечителното производство страните се защитават сами. Те обаче могат да бъдат подпомагани или представлявани от адвокат.

Обезпечителните запори трябва да се изпълняват от съдебен изпълнител. По отношение на вписването на съдебни възбрани не е предвидено подобно задължение. Въпреки това, предвид правната сложност на вписването на възбрана, ищците винаги използват услугите на правни специалисти.

Разходите за обезпечителните мерки в крайна сметка се поемат от длъжника, въпреки че може да се наложи ищецът да ги заплати предварително. Разходите за принудително изпълнение са фиксирани в тарифа, определяща възнаграждението на съдебните изпълнители за всеки изпълнителен акт и всяка обезпечителна мярка.

В съответствие с Указ № 96-1080 от 12 декември 1996 г. тарифата за възнаграждението на съдебните изпълнители включва фиксирана сума, изразена кумулативно или алтернативно, в зависимост от случая, като фиксирана или пропорционална такса, към която се добавя, когато е приложимо, такса за започване на съдебно дирене.

Що се отнася до обезпечителните мерки, пропорционалните такси за изпълнение на вземане, изчислени въз основа на възстановените суми, са дължими само ако съдебният изпълнител получи мандат за събиране на дължимите суми. Освен това в приложената към посочената наредба номенклатура възможността за свободно договаряне на допълнително заплащане се изключва, освен в случаите на обезпечителен запор върху права върху дружествени дялове и ценни книжа.

2.2 Основни условия

Съдът не взема мерките, той ги допуска. Мерките се вземат от съдебния изпълнител по искане на бенефициера на решението за допускане.

Ако е необходимо предварително съдебно разрешение, вземането трябва да бъде „обосновано по принцип“.

По отношение на обезпечителните мерки няма изрично изискване за спешност.

Ищецът трябва да докаже съществуването на „обстоятелства, които могат да застрашат събирането на вземането“ (например недобросъвестност на длъжника, който укрива своите активи, увеличаване на броя на ищците...).

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Всички активи на длъжника, които не са обявени по закон за несеквестируеми (например имущество, необходимо за ежедневния живот на длъжника или за упражняването на професионалната му дейност), подлежат на обезпечителен запор. Същото се отнася и за вземанията: трудовите възнаграждения обаче не могат да бъдат предмет на обезпечителни мерки (въпреки че могат да бъдат запорирани въз основа на съдебно решение или изпълнителен лист в съответствие с процедурата за налагане на запор върху възнагражденията).

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Имуществото, което се използва за обезпечение, не подлежи на разпоредителни действия. Длъжникът продължава да го владее отговорно, но не може да се разпорежда с него. Недобросъвестното разпореждане със запорирано имущество от страна на длъжника е престъпление, наказуемо с глоба и лишаване от свобода.

Запорираните парични средства се съхраняват в сметка.

Имуществото, което е предмет на съдебна възбрана, може да бъде продадено от длъжника, но ищецът има право на препродажба и предпочтително удовлетворение от продажната цена на имуществото.

Имуществото, което е предмет на обезпечителен запор, се дава за пазене на длъжника, който става негов „пазач“, като ефектът от запора не може да бъде противопоставен на трети лица. За сметка на това съдебните възбрани, които подлежат на оповестяване (в търговски или имотен регистър), са противопоставими на всички.

Банка (и като цяло всяко сезирано трето лице), която получава искане за налагане на запор на клиент, е длъжна незабавно да оповести на съдебния изпълнител всички свои задължения към длъжника (т.е. всички сметки на името на длъжника, както и сумите по тях). Ако банката не предостави тази информация без основателна причина, тя може да бъде осъдена да плати задължението вместо длъжника.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Обезпечителната мярка трябва да бъде взета в срок от три месеца от издаването на съдебното определение. В противен случай действието на определението се прекратява.

Ако ищецът все още не е започнал производство по признаване на вземането си, той трябва да направи това в рамките на месеца, в който се взима мярката. В противен случай действието на мярката се прекратява.

Обезпечителната мярка трябва да бъде съобщена на длъжника най-късно в срок от осем дни. Длъжникът може да обжалва мярката или определението пред съдията по изпълнителното производство. Също така съдията може предварително да планира изслушване, на което страните ще бъдат призовани да обсъдят мярката. По принцип обжалване от страна на длъжника е допустимо до превръщането на обезпечителния запор в изпълнителен, след като ищецът е получил решение на съда във връзка с вземането си.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Длъжникът може да обжалва определението заедно със самата мярка.

Определението на съдията по изпълнителното производство, който е компетентен да допусне обезпечителните мерки, също подлежи на обжалване. Неговите решения подлежат на обжалване пред въззивния съд.

Доколкото длъжникът узнава за допускането на мярката едновременно със самата мярка, правилата за обжалване на определението са същите като тези за обжалване на мярката: то е допустимо до превръщането на обезпечителната мярка в изпълнителна.

Обжалването не спира действието на обезпечителната мярка, която е ефективна, докато съдията не разпореди нейната отмяна или не констатира нейната невалидност.

Връзки

Връзката отваря нов прозорецУебсайтът Legifrance

Връзката отваря нов прозорецУебсайтът на Министерството на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецУебсайтът на Националната камара на съдебните изпълнители

Последна актуализация: 04/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Хърватия

1 Какви са различните видове мерки?

В дял три от Закона за принудителното изпълнение (Ovršni zakon) (Narodne Novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия), № 112/12, 25/13, 93/14, 55/16 и 73/17, наричан по-нататък: „OZ“), който е озаглавен„ Обезпечение чрез предварителни мерки“ (Osiguranje), са посочени следните видове мерки:

• обезпечение чрез задължително учредяване на ипотека върху недвижим имот — глава 28;

• съдебно и нотариално обезпечение чрез залог въз основата на споразумение между страните — глава 29;

• съдебно и нотариално обезпечение чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права — глава 30;

• обезпечение чрез предварително изпълнение — глава 31;

• обезпечение чрез предварителни мерки — глава 32;

• временни мерки — глава 33.

Съгласно OZ за обезпечителни мерки могат да бъдат определени само мерки, установени като такива съгласно този или друг закон. Обезпечителните мерки не са допустими по отношение на вещи и права, върху които съгласно OZ не се допуска принудително изпълнение, освен ако не е предвидено друго в този закон.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Като (дългосрочна) мярка по смисъла на задължителното обезпечение на вземания OZ дава възможност за обезпечение чрез задължително учредяване на ипотека върху недвижим имот и учредяване на залог върху движими вещи (напр. парични вземания, доходи — заплата, пенсия и т.н., банкова сметка, ценни книжа и дялове) и обезпечение чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права. Обезпечението чрез учредяване на ипотека или залог може да бъде доброволно или задължително, докато обезпечението чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права може да бъде само доброволно, в рамките на производство пред съд или пред нотариус.

Други мерки, уредени от OZ, са: обезпечение чрез предварително изпълнение, обезпечение чрез предварителни мерки и временни мерки. Тези мерки могат да бъдат постановени единствено от съда, по искане на страната или служебно.

Компетентни да разпореждат и прилагат обезпечението са общинските съдилища, освен ако то не е било поверено на друг съд съгласно закона, докато търговските съдилища са компетентни да разпореждат и прилагат обезпечение в случаи, в които са компетентни да разпоредят принудителното изпълнение.

Компетентен да разпорежда и прилага обезпечение по служебен път е съдът, който е компетентен да се произнася по предложение на обезпечения кредитор, освен ако не е предвидено друго в закона.

Компетентен да постановява решения по предложения за обезпечение на парични вземания чрез задължително учредяване на ипотека върху недвижим имот е съдът, който води имотния регистър, където трябва да се направи вписването въз основа на документ с изпълнителна сила, определящ паричното вземане. Целта на определянето на тази мярка е да се обезпечи парично вземане чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот посредством вписването. Ефектът от вписването на ипотеката е такъв, че принудителното изпълнение по отношение на този недвижим имот може да се извърши и срещу трети лица, които впоследствие придобиват този недвижим имот.

Съдът може да разпореди съдебно обезпечение на парично вземане чрез учредяване на залог въз основа на споразумение между страните по съвместно искане от страна на обезпечения кредитор и на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, за определени вещи с цел обезпечаване на парично вземане. Териториалната компетентност за произнасяне по предложения за обезпечение на парични вземания на обезпечения кредитор върху вещи и права на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, и за прилагане на обезпечението, се определя чрез правилното прилагане на разпоредбите на OZ относно териториалната компетентност на съда в изпълнителното производство за събиране на парични вземания, насочено върху отделни видове вещи, върху които се допуска принудително изпълнение. В съдебния протокол се вписват споразумението между страните относно наличието на вземане и неговия падеж, както и споразумението между страните, че вземането ще бъде обезпечено чрез учредяване на залог. Подписаното споразумение има силата на съдебна спогодба.

Нотариално обезпечение на парично вземане чрез учредяване на залог въз основа на споразумение между страните е възможно въз основа на споразумение между взискател и длъжник, изготвено под формата на нотариален документ или частен документ, чието съдържание е заверено, който съдържа също декларация за съгласие на длъжника, че върху някои от вещите му може да бъде учреден залог.

Съдебно обезпечение чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права е възможно въз снова на споразумение между страните, че споразумението между тях относно прехвърлянето на собственост (на някои от вещите на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението на обезпечения кредитор, с цел обезпечение на специфично парично вземане на обезпечения кредитор) или прехвърлянето на някои от правата на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението (на обезпечения кредитор със същата цел), ще бъде вписано в протокола от заседанието. Могат да бъдат обезпечени също бъдещи вземания. Споразумението има силата на съдебна спогодба. Съдът, който е с териториална компетентност да се произнася по предложения за обезпечение на парични вземания чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права, се определя от правилното прилагане на разпоредбите на OZ относно териториалната компетентност на съда в изпълнителното производство за изпълнение на парични вземания върху отделни видове вещи, върху които се допуска принудително изпълнение.

Нотариално обезпечение чрез прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права, т.е. прехвърляне на акции, дялове или участия, е възможно въз основа на споразумение между взискателя и длъжника, изготвено под формата на нотариален документ или частен документ, чието съдържание е заверено. Упълномощаването на нотариус да предприеме индивидуални действия за обезпечаване се определя в съответствие с правилата относно седалището и територията на нотариусите.

Съдът с териториална компетентност да се произнася по предложения за предварително изпълнение и за осъществяването на това изпълнение е съдът, който ще бъде компетентен във връзка с изпълнението въз основа на документ, удостоверяващ изпълняемо право. Обезпечението чрез предварително изпълнение се разпорежда и прилага от съда. Въз основа на съдебно решение, постановено в рамките на гражданско производство, съдът разпорежда предварително изпълнение за обезпечение на непарично вземане, което не може да бъде обезпечено чрез предварително вписване в публичния регистър, ако взискателят докаже, че съществува риск, поради отлагането на принудителното изпълнение до влизането в сила на съдебно решение, изпълнението да бъде невъзможно или значително затруднено, и ако взискателят осигури обезпечение за вредите, които може да понесе длъжникът по изпълнителното производство поради такова принудително изпълнение.

Съдът с териториална компетентност да се произнася по предложения за обезпечение чрез предварителни мерки и за изпълнението на такива мерки, е съдът, който би бил компетентен за принудителното изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ изпълняемо право, по силата на който е разпоредено обезпечението. Проверката за това, дали могат да бъдат разпоредени предварителни мерки, се състои в това обезпеченият кредитор да докаже, че съществува риск без тези мерки изпълнението да бъде невъзможно или значително затруднено. В някои случаи съдът може да обуслови постановяването на предварителната мярка от предоставяне на обезпечение за вредите, които длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, би могъл да понесе в резултат на неговото разпореждане. Мотивираното решение, с което се разпорежда налагането на предварителна мярка, трябва да включва указание за стойността на вземането, което се обезпечава, включително лихвите и разходите, мярката, използвана за обезпечение на вземането, и времето, за което се разпорежда (не повече от 15 дни, след като са изпълнени условията за изпълнение).

Преди образуването на спорно производство или друго съдебно производство относно вземане, което се обезпечава, съдът с териториална компетентност да се произнася по искания за обезпечение чрез временни мерки, е съдът, който иначе би бил компетентен да се произнася по искания за изпълнение. Съдът с териториална компетентност за прилагане на временни мерки е съдът, който иначе би бил компетентен за извършването на принудителното изпълнение. След образуване на производство компетентен да се произнася по искания за обезпечение чрез временни мерки, е съдът, пред който се образува производството. Дадено искане може да бъде подадено в съда с териториална компетентност за извършване на принудително изпълнение, ако обстоятелствата по дадено дело оправдават това. Съдът, който би бил компетентен да се произнася по молба за принудително изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ изпълняемо право, съставен в рамките на административно производство, е компетентен и да се произнася по искания за разпореждане на временни мерки след прекратяване на такова производство. Съдът разпорежда временни мерки въз основа на молба, предложена преди образуването или в хода на съдебно или административно производство, и след спиране на тези производства до приключване на изпълнението. Решенията за разпореждане на временни мерки имат силата на изпълнителен лист. Видовете временни мерки зависят от това дали те обезпечават парично или непарично вземане. В зависимост от обстоятелствата по делото съдът може да разпореди налагането на няколко временни мерки, ако това е необходимо.

Обременяването с тежести, правата или забраните върху движими вещи, акции, дялове или участия се вписват въз основа на съдебно решение, нотариален документ или частен документ, чието съдържание е заверено, в регистъра за съдебни или нотариални обезпечения на вземания (Upisnik založnih prava), който се води от Финансовата агенция и представлява единствена по рода си база данни за вписани обременявания с тежести, права и забрани, докато вписванията на ипотеки или промени в правата на собственост върху недвижим имот се регистрират чрез вписване в имотния регистър.

2.2 Основни условия

Когато разпорежда обезпечение чрез задължително учредяване на ипотека върху недвижим имот, съдът се произнася по искане за обезпечение на парични вземания въз основа на документ, удостоверяващ изпълняемо право на парично вземане. Не съществуват специални изисквания за разпореждане на обезпечение и съдът, като се позовава на искането, разпорежда учредяването на обезпечение и вписанието в имотния регистър на обезпечението върху недвижимия имот в полза на обезпечения кредитор и посочва изпълняемостта на вземането. Ако длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, не е вписан в имотния регистър като собственик на недвижимия имот, обезпеченият кредитор подава, заедно с искането, документ, който е подходящ за вписване на правото на собственост на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението.

Обезпеченият кредитор и длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, могат, за целите на предоставяне на обезпечение за парично вземане на обезпечения кредитор чрез учредяване на обезпечение върху определени вещи, които могат да бъдат предмет на обезпечение, да поискат съвместно от съда да разпореди и изпълни в полза на обезпечения кредитор регистрацията на ипотека върху недвижим имот, залог върху движими вещи, парично вземане и други вещи и права на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, или могат да постигнат такова споразумение под формата на нотариален документ или частен документ, включително декларация за съгласие на длъжника, че върху някои от неговите вещи може да бъде учредено обезпечение.

Подписаният съдебен протокол, нотариалният документ или частният документ, чието съдържание е заверено, също има силата на съдебна спогодба срещу лицето, което е дало своето съгласие за учредяване на обезпечение върху негова вещ или право. Въз основа на тези документи, за да се събере обезпеченото вземане, може да се поиска принудително изпълнение срещу лицето, по отношение на чиято вещ е учредено обезпечението на вземането.

Страните могат съвместно да поискат от съда да насрочи съдебно заседание и да впише в протокола от това заседание тяхното споразумение за прехвърляне на обезпечения кредитор на собствеността върху някои от вещите на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, с цел да се обезпечи конкретно парично вземане на обезпечения кредитор, или да прехвърли на обезпечения кредитор с тази цел определено право на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението. Могат да бъдат обезпечени също бъдещи вземания. Такова споразумение може да бъде подписано като нотариален документ или частен документ, чието съдържание е заверено. Споразумението следва да съдържа разпоредба относно настъпването на падежа на обезпеченото вземане, както и относно това как той ще бъде определен. Длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, може също така да бъде лице, което не е длъжник по вземането на обезпечения кредитор, което се обезпечава, т.е. трето лице, която е съгласно този вид вземане да бъде обезпечено. Споразумението може да се прилага и по отношение на обезпечение на непарични вземания, макар че в този случай в споразумението трябва да се посочва паричната стойност на вземането. Вземането трябва да бъде установено или установяемо. Към споразумението може да бъде добавена и декларация за съгласие от длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, която дава възможност на обезпечения кредитор да поиска директно, съгласно протокола, принудително изпълнение спрямо длъжника, за да преотстъпи подлежащата на обезпечение вещ след падежа на обезпеченото вземане. Протоколът, съдържащ такава декларация, представлява документ, удостоверяващ изпълняемо право. Когато собственост върху недвижим имот, вписан в имотния регистър, се прехвърля чрез споразумение, последното следва да съдържа декларация за съгласие на длъжника, спрямо когото е насочено обезпечението, че прехвърлянето може да бъде извършено директно в имотния регистър въз основа на споразумението и че вписването в имотния регистър ще прехвърли собствеността върху недвижимия имот на обезпечения кредитор, с анотация, че прехвърлянето е извършено, с цел да се обезпечи вземането на конкретен обезпечен кредитор. Освен ако не е предвидено друго, длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, има право да продължи да използва вещта, собствеността върху която е прехвърлена на обезпечения кредитор, т.е. упражнява прехвърленото на обезпечения кредитор право, докато последният има право да продаде имуществото или прехвърленото му право при падежа на неговото вземане или да обремени недвижимия имот с ипотека.

Обезпечението чрез предварителни мерки може да бъде разпоредено за обезпечение на парични вземания въз основа на решение на съд или административен орган, което все още не влязло в сила, въз основа на спогодба, сключена пред съд или административен орган, ако все още не е настъпил падежът на определеното в нея вземане, или въз основа на нотариално решение или нотариален документ, ако все още не е настъпил падежът на определеното в него вземане. Въз основа на тези документи съдът разпорежда налагане на предварителна мярка, ако обезпеченият кредитор докаже, че съществува риск удовлетворението на вземането да стане невъзможно или да бъде значително затруднено, ако не бъде обезпечено. Рискът се счита за вероятен, ако разпореждането на предварителна мярка е поискано въз основа на заповед за плащане или изпълнителен лист, основан на автентичен документ, издаден в съответствие с публичен документ, или документ, заверен от нотариус, менителница или чек, срещу който своевременно е повдигнато възражение; решение, постановено в рамките на наказателно производство по иск в областта на вещното право, срещу който е възможно повторно разглеждане; решение, което трябва да бъде изпълнено в чужбина; съдебно решение, основано на допускане, срещу което е подадена жалба; спогодба, която е оспорена по предвидения от закона начин; нотариално решение или документ, ако все още не е настъпил падежът на определеното в него вземане, което е оспорено по предвидения от закона начин. Съдът отхвърля искането за обезпечение чрез предварителна мярка, т.е. отменя дадена предварителна мярка и спира производството, ако длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечение, докаже, че вероятно няма риск или че вероятността да възникне такъв е прекратена.

Обезпечението чрез временни мерки може да бъде предложено преди образуването или в хода на съдебно или административно производство, и след спиране на тези производства до приключване на изпълнението. В искането за разпореждане на временна мярка обезпеченият кредитор трябва да посочи изрично вземането, което иска да бъде обезпечено, да определи вида на мярката, която иска да бъде наложена, и нейната продължителност, и когато е необходимо — способа за обезпечение, чрез който временната мярка се налага, както и предмета на обезпечение. В искането трябва да се посочват фактите, върху които се основава искането за разпореждане на временна мярка, и то трябва да се позовава на доказателствата, които потвърждават тези твърдения. Обезпеченият кредитор е задължен да приложи тези доказателства към искането, ако това е възможно. Временна мярка може да бъде разпоредена за обезпечение на вземания, чийто падеж още не е настъпил, или на условни вземания и не се допуска, ако са изпълнени условията за разпореждане на предварителна мярка, с която може да се постигне същият ефект от обезпечението. Временна мярка за обезпечение на парично вземане може да бъде разпоредена, ако обезпеченият кредитор докаже, че вземането вероятно съществува и че съществува риск без такава мярка длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, да предотврати или значително да затрудни събирането на вземането, като отчужди имуществото си, като го скрие или се разпореди с него по друг начин. Даден обезпечен кредитор не трябва да доказва съществуването на риск, ако покаже, че е възможно длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, да понесе само незначителни вреди от предложената мярка, и се счита, че рискът е доказан, ако вземането трябва да бъде изпълнено в чужбина. С цел обезпечаване на непарично вземане може да бъде разпоредена временна мярка, ако обезпеченият кредитор докаже, че вземането му вероятно съществува, и ако докаже, че съществува риск без тази мярка длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, да предотврати или значително да затрудни изпълнението на вземането, по-специално чрез промяна на съществуващото положение, или ако докаже, че мярката вероятно е необходима за предотвратяване на насилие или настъпване на непоправими вреди. Освен това даден обезпечен кредитор не трябва да доказва съществуването на риск, ако докаже, че е възможно длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, да понесе само незначителни вреди от предложената мярка, и се счита, че рискът е доказан, ако вземането трябва да бъде изпълнено в чужбина. Съдът може да разпореди налагането на временна мярка по искане на обезпечения кредитор дори когато той не е доказал, че е вероятно съществуването на вземане, и риск, ако преди това в рамките на определения от съда срок е предоставил обезпечение за вредите, които длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, може да понесе в резултат на разпореждането и изпълнението на дадена временна мярка. Ако обезпеченият кредитор не предостави обезпечителния депозит в рамките на определения срок, съдът ще отхвърли искането за обезпечение. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да разпореди налагането на няколко временни мерки, ако това е необходимо; ако по дадено дело е възможно да се разпоредят няколко временни мерки, съдът разпорежда тази, която е най-подходяща за постигане на целта на обезпечението (а ако всички те са еднакво подходящи, съдът разпорежда тази, която е най-малко обременяваща по отношение на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението).

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

На обезпечителни и временни мерки може да подлежи всяка вещ или право, притежавано от длъжник, спрямо когото е наложено обезпечение, напр. недвижим имот, движими вещи, парични вземания, пенсии, обезщетения за инвалидност, парични депозити в банкови сметки или спестовни сметки и други права на собственост, доколкото те не са изключени от принудителното изпълнение съгласно закона или не съществува законово ограничено право за принудително изпълнение по отношение на вещите (напр. вещи, които не са в обращение, земеделски парцели и земеделски сгради на земеделски производители в степента, необходима за издръжка и за издръжката на близки членове на семейството и други лица, които по закон се нуждаят от подкрепа, и др.).

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Обезпечение върху недвижим имот чрез учредяване на ипотека (доброволно или задължително, съдебно или нотариално) се извършва чрез вписване на ипотеката в имотния регистър, в който е вписан имотът.

Чрез съдебно или нотариално обезпечение, включващо прехвърляне на собственост върху вещи и прехвърляне на права, обезпеченият кредитор става собственик на вещта или правото чрез вписване в изисквани по закон публични книги или регистри. Обезпеченият кредитор и длъжникът, спрямо когото е наложено обезпечението, могат, за целите на предоставяне на обезпечение за парично вземане на обезпечения кредитор чрез учредяване на обезпечение върху определени вещи, които могат да бъдат предмет на обезпечение, да поискат заедно от съда да разпореди и изпълни в полза на обезпечения кредитор:

1. вписване на ипотека върху недвижим имот на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

2. депозиране в съда, водещ имотния регистър, на споразумение между страните относно учредяването на ипотека върху недвижим имот, която не е вписана в имотния регистър;

3. вписване на залог върху движими вещи на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

4. вписване на залог върху парични вземания на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

5. вписване на залог върху част от доходите на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението по трудов договор или договор за услуги;

6. вписване на залог върху част от пенсия, обезщетение за инвалидност или обезщетение за загуба на доходи;

7. вписване на залог върху вземане на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, спрямо банкова сметка или спестовна книжка,

8. вписване на залог върху вземане във връзка с предаване на движими вещи или преотстъпване на недвижим имот;

9. вписване на залог върху друго имущество или вещни права;

10. вписване на залог върху удостоверения за акции или други ценни книжа и тяхното предаване за отговорно пазене;

11. вписване на залог върху акции, за които не са издадени удостоверения за дялове, както и върху дялове и участия в дружества;

12. вписване на ценни книжа, държани в Депозитарно дружество (Depozitno društvo).

Обезпечение чрез предварително изпълнение: За да осигури обезпечение на непарично вземане, подлежащо на изпълнение, което не може да бъде обезпечено чрез условно вписване в публичен регистър, съдът може да разпореди предварително изпълнение въз основа на решение, постановено в рамките на гражданско производство.

Обезпечение чрез предварителни мерки: съдът може да разпореди следните предварителни мерки:

1. регистрация на ипотека върху недвижим имот на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, или върху право, вписано върху недвижим имот;

2. депозиране в съда, водещ имотния регистър, на споразумение между страните относно учредяването на ипотека върху недвижим имот, която не е вписана в имотния регистър;

3. вписване на залог върху движими вещи на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

4. вписване на залог върху парични вземания на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

5. вписване на залог върху част от доходите на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението по трудов договор или договор за услуги;

6. вписване на залог върху част от пенсия, обезщетение за инвалидност или обезщетение за загуба на доходи;

7. вписване на залог върху вземане на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, спрямо банкова сметка или спестовна книжка;

8. вписване на залог върху вземане във връзка с преотстъпване или предаване на движими вещи, или преотстъпване на недвижим имот;

9. вписване на залог върху друго имущество или вещни права;

10. вписване на залог върху удостоверения за акции и други ценни книжа и тяхното предаване за отговорно пазене;

11. вписване на залог върху акции, за които не са издадени удостоверения, както и върху дялове и участия в дружества;

12. вписване на ценни книжа, държани в Депозитарно дружество (Depozitno društvo);

13. забрана за банка да плати от сметката на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, или на трето лице, сума, за която е разпоредена предварителна мярка.

Даден обезпечен кредитор може да учреди залог върху вещта, която се обезпечава, въз основа на предварителна мярка. Когато е разпоредена забрана за плащане на сума от средствата на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, държана в банка, тази сума не може да бъде прехвърлена от сметката за срока на забраната, освен за да се плати обезпеченото вземане.

Временни мерки

- За целите на обезпечението на парично вземане може да бъде разпоредена всяка мярка, чрез която ще бъде постигната тази цел, и по-специално, както следва:

1. да се забрани на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да отчуждава или обременява с тежести движими вещи; да се изземат тези вещи и да бъдат поверени на обезпечения кредитор или на трета страна за отговорно пазене;

2. да се изземват и депозират парични средства, ценни книжа и други подобни на тях в съда или при нотариус;

3. да се забрани на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да отчуждава или обременява с тежести недвижим имот или вещни права, които са вписани върху недвижимия имот в негова полза, с анотация за тази забрана в имотния регистър;

4. да се забрани на длъжник на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да изпълни доброволно задължението си към длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, и да се забрани на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да получи изпълнението по това задължение, т.е. да се разпорежда със вземането си;

5. да се разпореди на банката да откаже плащане от сметката на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, на последния или на трето лице по искане на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, в размера, за който е разпоредена временната мярка.

- За целите на обезпечението на непарично вземане може да бъде разпоредена всяка мярка, чрез която да се постигне целта за такова обезпечение, и по-специално както следва:

1. да се забрани отчуждаването и обременяването с тежести на движими вещи, срещу които е насочено вземането, да се разпореди тяхното изземване и поверяването им за отговорно пазене на обезпечения кредитор или на трета страна;

2. да се забрани отчуждаването и обременяването с тежести на акции, дялове или участия, срещу които е насочено вземането, с анотация на забраната в регистъра на дяловете и при необходимост в съдебния протокол; да се забрани използването или упражняването на права, основани на такива акции, дялове или участия; да се повери управлението на акции, дялове или участия на трета страна; да се сформира вътрешен управителен съвет в дружеството;

3. да се забрани отчуждаването и обременяването с тежести на други права, срещу които е насочено вземането, и да се повери управлението на тези права на трето лице;

4. да се забрани отчуждаването и обременяването с тежести на недвижим имот, срещу който е насочено вземането, или вещни права, вписани върху недвижимия имот, срещу който е насочено вземането, с анотация на забраната в имотния регистър; да се възбрани недвижимият имот и да се повери за отговорно пазене на обезпечения кредитор или трето лице;

5. да се забрани на длъжник на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението да преотстъпва вещ, да прехвърля право или да поема друго непарично задължение, срещу което е насочено вземането на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението;

6. да се забрани на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да предприема всякакви действия, които могат да причинят вреда на обезпечения кредитор, и да се забранят всякакви промени по отношение на вещите, срещу които е насочено вземането;

7. да се разпореди на длъжника, спрямо когото е наложено обезпечението, да предприеме определени действия, които са необходими за запазване на движими вещи или недвижим имот, или да запази настоящото състояние на вещите;

8. да се упълномощи обезпеченият кредитор да запази вещите на обезпечения длъжник, които са на отговорно пазене при него, и за които се отнася вземането, до разрешаване на съдебния спор;

9. да се упълномощи обезпеченият кредитор да предприеме определени действия или да получи определени вещи самостоятелно или чрез пълномощник, особено с цел възстановяване на предишното положение;

10. да се върне временно служител на работа; да се изплати обезщетение по време на трудовия спор, ако това е необходимо, за да може да се издържа и да издържа лицата, за които е задължен да се грижи съгласно закона.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Съдебното и нотариалното обезпечение чрез залог или чрез прехвърляне на собственост върху вещи, и прехвърляне на права по правило са валидни до окончателното приключване на процедурата.

Решение, с което се разпорежда предварителна мярка, трябва да включва указание за стойността на вземането, което се обезпечава, включително лихвите и разходите, мярката, използвана за обезпечаване на вземането, и времето, за което се разпорежда. Срокът, за който се разпорежда предварителна мярка, не може да бъде по-дълъг от 15 дни, след като са изпълнени условията за изпълнение. Ако срокът изтече преди решението, въз основа на което е разпоредена предварителната мярка, да влезе в сила, по искане на обезпечения кредитор, представено пред съда преди изтичането на срока, за който е била разпоредена предварителната мярка, съдът удължава срока, при условие че обстоятелствата, съгласно които тази мярка е била разпоредена, не са се променили.

В решението, с което се разпорежда временна мярка, се определя също така продължителността на тази мярка, и ако мярката е разпоредена преди да бъде предявен иск, или да бъде образувано друго производство, тя също определя срока, в рамките на който обезпеченият кредитор трябва да предяви иск или да направи искане за образуване на друго производство с оглед обосноваването на мярката. Съдът, по искане на обезпечения кредитор, удължава срока на временната мярка, при условие че обстоятелствата, при които тази мярка е била разпоредена, не са се променили.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Жалба срещу решение, постановено на първа инстанция, може да бъде подадена в срок до 8 дни от датата на връчване на решението, постановено от първоинстанционния съд, освен ако в OZ не е предвидено друго. По правило жалбата не отлага изпълняемостта на решението. Жалбата се разглежда от апелативния съд.

Жалба срещу решение, постановено по искане за постановяване на временна мярка, не се изпраща на ответната страна за отговор и апелативният съд постановява решението си по жалбата в срок от тридесет дни от нейното получаване.

Не съществува съдебно средство за правна защита срещу нотариален документ или частен документ, чието съдържание е заверено, макар че длъжникът може да внесе възраженията си срещу нотариално обезпечение в рамките на специален съдебен спор, в който той оспорва споразуменията. Трети лица могат да подадат своите възражения срещу нотариалното обезпечение в рамките на процедура пред съда в съответствие с правилата, които се прилагат по отношение на възраженията срещу съдебно обезпечение.

Преразглеждане се допуска само при обезпечителни производства, ако решението, постановено на втора инстанция, зависи от решаването на материален или процесуален въпрос, който е от значение за гарантирането на еднакво прилагане на закона и равенството на всички страни при неговото прилагане, в съответствие с правилата за водене на съдебни спорове. Не се допуска ново гледане на делото и възстановяване на предишното положение е допустимо само ако е пропуснат краен срок за обжалване или възражение.

Последна актуализация: 25/09/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница италиански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Италия

1 Какви са различните видове мерки?

Съществуват две основни подгрупи временни мерки: обезпечителни мерки (misure conservative), които включват налагане на запор върху имущество, и охранителни мерки (misure anticipatorie), каквито се прилагат често в областта на семейното право. Съществуват и спешни мерки (provvedimenti d’urgenza), предвидени в член 700 от Гражданския процесуален кодекс, чието съдържание се определя от съда във всеки отделен случай с оглед на характера на необходимите обезпечителни действия.

Временните и обезпечителните мерки имат следните основни характеристики: те се налагат въз основа на опростени и ускорени процедури, като правило имат временен характер и спомагателно естество по отношение на основното производство по спора. Зависимостта от основното производство обаче не е абсолютна. От 2005 г. насам в някои специфични случаи не е задължително временните мерки да бъдат последвани от решение по съществото по спора. В тези случаи временната мярка всъщност се превръща в самостоятелно и постоянно средство за защита, въпреки че в производството по същество съдът най-вероятно не би постановил същата мярка.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

Постановяването на временна мярка зависи от изпълнението на две изисквания:

А) periculum in mora, т.е. наличие на основателни опасения, че до постановяването на решението по съществото на делото правото, което временната мярка е предназначена да защити, може да бъде непоправимо нарушено;

Б) fumus boni juris, т.е. допускане за вероятна основателност на предявения риск.

2.1 Производство

Искането за налагане на временна мярка се подава до компетентния съд, като по правило това е съдът, който разглежда основното дело. Съдът разглежда искането по съкратена процедура, като изслушва и двете страни, след което постановява временната мярка. Временната мярка може да бъде постановена и без изслушване на другата страна в случаи, когато призоваването на другата страна може да попречи на изпълнението на мярката.

2.2 Основни условия

Постановяването на временна мярка зависи от изпълнението на двете изисквания, посочени по-горе: periculum in mora и fumus boni juris.

3 Предмет и естество на тези мерки?

Това са временни мерки, които способстват за установяване на правото в решението по същество. Това важи в пълна степен по отношение на обезпечителните мерки, изискване за налагането на които е производството по основния спор да е висящо, но е само отчасти вярно по отношение на охранителните мерки, които остават в действие без оглед на това дали е налице висящо производство, макар и тези мерки да нямат същата правна сила, както окончателното съдебно решение, с което се урежда спорът между страните.

Съдържанието на временните мерки варира съобразно вида на опасностите, които те са предназначени да предотвратят. Например запорът се насочва срещу имуществото на длъжника. Заповедта за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник, от друга страна, представлява задължение за извършване на действие.

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

С оглед на целта, която трябва да бъде постигната, обект на мерките може да бъде движимо или недвижимо имущество, както и произведения, които са предмет на интелектуална собственост и авторско право.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Предназначението на обезпечителните мерки е да запазят правното и фактическото положение, което е налице към момента на подаване на молбата за постановяването им, за да се гарантира, че през времето, което е необходимо за приключване на основното производство, правата на ищеца няма да бъдат накърнени. Охранителните мерки, от друга страна, имат за цел да постигнат изпреварващо последиците, които ще породи окончателното решение по основното производство.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Временните мерки остават в действие до постановяване на съдебното решение по основното производство, което ги замества. Обезпечителните мерки, условие за налагането на които е започване на основното производство по спора (например разрешение за учредяване на законен залог по член 670 от Гражданския процесуален кодекс или на запор по член 671 от Гражданския процесуален кодекс), губят своето действие, ако основното производство не започне или не продължи в срока, предвиден в закона или определен от съда, или ако не бъде внесено изискано от съда обезпечение. Охранителните мерки, включително нетипичните мерки (чието съдържание се определя не от закона, а от съда в съответствие с член 700 от Гражданския процесуален кодекс), дори ако не станат част от окончателното решение по делото, остават в действие, дори когато основното производство не започне или започне, но впоследствие бъде прекратено.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Постановленията относно временните мерки, независимо дали с тях се удовлетворява или отхвърля искането за налагане на такива мерки, могат да се обжалват (съгласно член 669 terdecies) на основание незаконосъобразност или с цел да се доведат до знанието на въззивния съд нови обстоятелства и основания, възникнали във връзка с обезпечителното производство.

Последна актуализация: 30/07/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Литва

1 Какви са различните видове мерки?

В член 145 от Гражданския процесуален кодекс (Civilinio proceso kodeksas) се определят различните видове временни мерки. Временните мерки могат да бъдат следните:

  1. възбрана върху недвижим имот на ответника;
  2. вписване на забрана за прехвърляне на правото на собственост в публичния регистър;
  3. запор върху движима собственост, пари или права на собственост, притежавани от ответника и държани от ответника или трети лица;
  4. задържане на имущество, собственост на ответника;
  5. назначаване на управител за имуществото на ответника;
  6. забрана ответникът да участва в определени сделки или да предприема определени действия;
  7. забрана други лица да прехвърлят имущество на ответника или да изпълняват други задължения;
  8. при изключителни обстоятелства, забрана ответникът да напуска неговото/нейното постоянно местопребиваване и/или забрана да прехвърля дете от неговото/нейното постоянно местопребиваване без разрешението на съда;
  9. спиране на реализирането на активи, когато е заведен иск за отмяна на запор/възбрана върху такива активи;
  10. спиране на принудително изпълнение за възстановяване;
  11. предоставяне на временна издръжка или налагане на временни ограничения;
  12. разпореждане за предприемане на мерки за предотвратяване на вредите или тяхното увеличаване;
  13. други предвидени от закона или разпоредени от съда мерки, при липсата на които спазването на съдебното решение може да се окаже по-трудно или невъзможно.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

По искане на лицата, участващи в делото или други заинтересовани лица, съдът може да наложи временни мерки, ако тези лица предоставят надеждна обосновка за своя иск и ако при липсата на такива мерки спазването на съдебното решение може да се окаже по-трудно или невъзможно.

Съдът може да прилага временни мерки служебно само когато това е необходимо за опазване на обществения интерес и когато липсата на такива мерки ще наруши правата и законните интереси на лице, общество или на държавата.

Временни мерки могат да се прилагат както при липсата на иск, така и на всеки етап от гражданското производство.

2.1 Производство

Молби във връзка с временни мерки се разглеждат от първоинстанционен съд или в случаите, определени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за търговския арбитраж (Komercinio arbitražo įstatymas), от регионалния съд във Вилнюс (Vilniaus apygardos teismas). Когато искането за временни мерки е заявено в подадена молба, въпросът за временните мерки се решава само след като бъде решен въпросът за допустимостта на молбата, с която се изискват. Съдът се произнася относно молба за временни мерки възможно най-бързо в писмена процедура, но трябва да го направи не по-късно от три работни дни след получаването на молбата. Когато съдът счете за необходимо, ответникът се уведомява за разглеждането на молбата за временни мерки.

Лицата, участващи в делото, имат правото да подадат молби за временни мерки до апелативния съд или касационния съд, пред който въпросът е висящ по същество.

Съдът може да наложи временни мерки въз основа на обоснована писмена молба за временни мерки от съответното лице, преди датата на предявяване на иска в съда. В тази молба заявителят трябва да изложи причините, поради които искът не е предявен заедно със съответната молба, да представи доказателства за риска по отношение на интересите на заявителя и да заплати депозит, възлизащ на половината от съдебната такса, наложена за молба за временни мерки, т.е. 100 LTL. Депозит от 1000 LTL се начислява в случай на молби за временни мерки, свързани с висящи дела в национални или чуждестранни арбитражни съдилища, или в чуждестранни съдилища. Съдът може да намали размера на депозита с оглед на затрудненото финансово положение на заявителя, ако той е подал основателно искане във връзка с това, заедно с подкрепящи го доказателства. При налагане на временни мерки съдът определя срок за предявяване на иска. Срокът не трябва да бъде по-дълъг от 14 дни. Ако искът трябва да бъде предявен пред чуждестранен съд или арбитражен съд, срокът не може да бъде по-дълъг от 30 дни. Ако искът не е предявен в рамките на определения срок, временните мерки се отменят. Ако не бъде предявен поради вина на съответното лице, внесеният депозит не се връща.

Молба за временни мерки трябва да се подаде в същия съд, който ще разглежда иска в съответствие с правилата относно компетентността. Молба за временни мерки, свързани с дело, което е висящо в чуждестранна държава или пред чуждестранен, или пред национален арбитражен съд, трябва да се подаде в регионалния съд във Вилнюс.

Въз основа на обосновано искане на участващите в делото лица или други заинтересовани лица съдът може да замени една временна мярка с друга. Съдът трябва да информира участващите в делото лица или други заинтересовани лица за всяко подобно искане и те имат правото да възразят срещу него.

Съдът може да реши да не налага временни мерки, ако ответникът заплати претендираната сума по сметката на съда или ако е представена гаранция за ответника. Освен това ответникът може да заложи неговите/нейните активи в полза на заявителя.

2.2 Основни условия

(вж. раздел 2)

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Временни мерки могат да се прилагат по отношение на недвижим имот, движима собственост, средства и права на собственост.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Временните мерки са мерки, при липсата на които спазването на съдебното решение може да се окаже по-трудно или невъзможно. При случаи, засягащи временно ограничаване на права на собственост по отношение на съвместно притежавана вещ, може да се наложи възбрана само върху този дял от имуществото, който принадлежи на лицето, подложено на временни мерки. Когато неговият/нейният дял в съвместната собственост не е определен, до определянето на този дял може да бъде възбранено цялото имущество.

При запор на средства по сметки в банки и други кредитни институции използването на тези средства се разрешава само за операции, определени в съдебното решение.

В случаите, когато се запорират стоки в оборот, суровини, полуфабрикати или готови изделия, собственикът може да промени състава и формата на такова имущество само ако общата му стойност няма да се понижи, освен ако съдът не е разпоредил друго.

Лице, чието имущество е запорирано, е отговорно за всяко нарушение на ограниченията, наложени от момента на връчване на заповедта за запориране на имуществото, и ако уведомяването е невъзможно, включително когато заповедта за временни мерки е приета в отсъствие на това лице — от момента на регистриране на заповедта в регистъра за запор на имущество.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Ако съдът отхвърли иска, всички предишни временни мерки се запазват до влизането в сила на съдебното решение. Въпросът за отмяна на временните мерки трябва да се реши със съдебно решение.

Ако искът е удовлетворен, всички предишни временни мерки остават в сила до изпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител, който изпълнява съдебното решение, ще уведоми лицето, поддържащо съответния публичен регистър, за прекратяването на временните мерки във въпросния случай.

В случай на запор върху движима собственост, който не може да се регистрира в имотния регистър, или ако в деня на издаване на решението стойността и естеството на имуществото на ответника не е известно на съда, лицето, изискващо временните мерки, трябва да подаде молба до съдебния изпълнител, за да определи местонахождението и да опише имуществото на ответника. Когато не е подадена такава молба до съдебния изпълнител и подробностите за имуществото, което е запорирано не са ясни, временните мерки остават в сила за четиринадесетдневен срок от датата на решението за налагането им. По искане на лицата, участващи в делото, или на други заинтересовани лица временните мерки могат да бъдат отменени с решение на съда, разглеждащ делото по същество.

Съдът ще отмени временните мерки служебно ако лицето, искащо временни мерки, не успее да предяви иск в посочения от съда срок. Свързаното с това решение не подлежи на отделно обжалване. Съдът може да отмени също временни мерки служебно, когато това е необходимо за опазване на обществения интерес и когато, ако не ги отмени, ще наруши правата и законните интереси на лице, общество или на държавата.

Ако наложените от съда временни мерки ограничават, нарушават или спират правото на лица, които не са участвали в делото, такива лица имат правото да поискат от съда, разглеждащ делото по същество, да отмени наложените върху тях временни мерки.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Всяко решение относно временни мерки, прието от първоинстанционния съд в съответствие с приложимата процедура, може да бъде обжалвано от лицата, участващи в делото, като подадат отделна жалба до по-висш съд, освен в редица случаи, определени в Гражданския процесуален кодекс. Лица, които не участват в делото, могат да подадат отделна жалба само по отношение на тези решения на първоинстанционния съд, които са отменили исканията им за отмяна на временни мерки, наложени върху тях. Подаването на отделна жалба не води до спиране на производството.

Съдебни решения за временни мерки не подлежат на касационно обжалване.

Последна актуализация: 05/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Люксембург

1 Какви са различните видове мерки?

В люксембургското право съществуват различни видове мерки, чиято цел е защита на правата на страните докато трае производството по същество, в чийто край се уреждат окончателно претенциите на страните.

Мерките могат да се разделят на:

  • мерки, които съдът постановява без провеждане на състезателно производство. В този случай съдът се сезира посредством едностранна молба, отправена от страната, която иска постановяването на временна мярка, като съдът се произнася единствено въз основа на информацията, предоставена му от тази страна;
  • мерки, които съдът постановява след провеждане на състезателно производство. В този случай съдът постановява решение само след свикването на открито заседание (или понякога закрито заседание), по време на което страните имат възможност да изразят своите становища по правния спор. Заседанието се насрочва с връчване на призовка на страните за това (от съдебен изпълнител) или с призоваване от съдебния деловодител в зависимост от предвидените в закона процесуални процедури.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

При всички случаи, налагащи бързо разглеждане на делото, съдът по обезпечителното производство може да постанови всички обезпечителни мерки, които не могат сериозно да бъдат оспорени или които са обосновани от наличието на спор.

Съдът може също така да се произнесе и по отношение на затрудненията, свързани с изпълнението на неговите определения.

По същия начин съдът може в обезпечително производство да постанови необходимите обезпечителни мерки или мерки за възстановяване на предишно състояние, за да предотврати непосредственото настъпване на вреди или за да преустанови очевидно неправомерно увреждане.

2.1 Производство

Молбата се подава като насрещната страна се призовава да се яви в съдебно заседание в обичайните ден и час, предвидени за постановяване на обезпечителни мерки.

Ако обаче е налице крайна неотложност, председателят на съда или съдията, който го замества, може да постанови страните да бъдат призовани да се явят в определен час, дори и в празнични или обичайно неработни дни, на открито съдебно заседание, провеждано в съдебната сграда или в жилището му.

При спешни случаи председателят на окръжния съд (tribunal d'arrondissement) или съдията, който го замества, може да постанови в обезпечително производство всички мерки, които не могат сериозно да бъдат оспорени или които са обосновани от наличието на спор. Той може също така да се произнесе във връзка със затрудненията при изпълнението на съдебно решение или на друго изпълнително основание. Когато предмет на обезпечителното производство са затруднения, свързани с реализирането на изпълнително основание или изпълнението на съдебно решение, компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение.

Председателят на съда или съдията, който го замества, може във всеки момент да постанови необходимите обезпечителни мерки или мерки за възстановяване на предишно състояние, за да предотврати непосредственото настъпване на вреди или за да преустанови очевидно неправомерно увреждане. За да предотврати изгубването на доказателства, той може да постанови необходимите процесуални действия за събиране на доказателства, включително изслушването на свидетели.

Има голям брой специални законови разпоредби, които уреждат приложимите временни или обезпечителни мерки в различни правни области (напр. в областта на договорите за наем, неделима съсобственост, съсобственост, наследяване, имуществени режими между съпрузи и партньори и т.н.). Правилата за компетентност обикновено се съдържат в конкретния законов текст, който оправомощава съда да наложи определена временна мярка. Не съществува общо правило за компетентност, но обикновено компетентен да наложи временните мерки е председателят на съда, сезиран да се произнесе по съществото на спора.

Когато не се предвижда специална процедура, страната, която желае да бъде наложена временна мярка, трябва да се обърне към съда по обезпечителното производство. В зависимост от материалния интерес страната трябва да се обърне към мировия съдия (juge de paix) (за суми до 10 000 EUR) или към съдията по обезпечителното производство към окръжния съд. Тези съдии имат обща компетентност да налагат обезпечителни мерки или мерки за възстановяване на предишно състояние, когато това е наложително, за да се предотврати непосредственото настъпване на вреди или за да се преустанови очевидно неправомерно увреждане.

По принцип ползването на адвокатски услуги не е задължително.

2.2 Основни условия

По принцип съдът налага такива мерки при необходимост от тях или по спешност, като съдът преценява дали това условие е изпълнено.

Когато кредитор поиска разрешение да наложи запор, съдът трябва, въз основа на предоставените му документи и дадените му обяснения, да провери дали вземането е основателно поне по принцип.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Временните мерки могат да се отнасят до цялото движимо имущество, притежавано от дадено лице. Само по отношение на някои вещи, необходими за удовлетворяване на ежедневните нужди, законът не позволява да бъде наложен запор.

Люксембургското законодателство позволява налагането на обезпечителни мерки върху трудовото възнаграждение и други източници на доходи, включително обезпечителни мерки върху алтернативни доходи (пенсии, ренти и т.н.). Въпреки това част от дохода, а именно частта, счетена за необходима за удовлетворяване на ежедневните нужди, не може да бъде запорирана.

За разлика от това не е възможно налагането на обезпечителни мерки върху недвижимо имущество. Възбраната върху недвижимо имущество се допуска единствено въз основа на постановено съдебно решение, което има силата на пресъдено нещо.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

В по-голямата част от случаите самият съд е длъжен да определи действието на мярката, която трябва да постанови. По този начин той може да ограничи във времето действието на мярката или да разпростре действието ѝ само върху някои вещи или актове.

В случаите на запор, чието налагане съдът е разрешил по искане на една от страните, законът определя фиксирани срокове, в които страната трябва да предяви пред съда искане за валидиране на запора. Ако страната не е поискала такова валидиране, обезпечителната мярка е нищожна.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

За временни мерки се говори, когато законът позволява на съда да уреди временно спорна ситуация, възникнала между няколко страни, в очакване на окончателно решение по съществото на делото.

Според определението, дадено от Съда на ЕС, това са „мерки, постановени с оглед защитата на права, чието признаване се иска от съда, разглеждащ правния спор по същество, като се запазва както фактическото, така и юридическото статукво“.

Това са също и мерки, с които се цели да се възпрепятства влошаването на дадена ситуация.

На практика чрез тези мерки се дава възможност на даден кредитор да се предпази от риска от неплащане като прибегне до две техники: или вещите на длъжника се обявяват за неотчуждаеми, или върху тези вещи се налагат обезпечения, чрез които кредиторът си запазва правата при промяна на собствеността върху тях.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Определенията, които съдът по обезпечителното производство постановява след приключване на състезателните прения, могат да се обжалват. Срокът за обжалване обаче е само 15 дни, считано от датата, на връчване на решението на страните.

Решенията, които съдът постановява по едностранно искане на една от страните, не могат да се обжалват. Страната, която счита, че налагането на обезпечителната мярка е неправилно, може да се обърне към съда по обезпечителното производство с искане за налагане на нова обезпечителна мярка, чрез която се прекратява действието на мярката, наложена от съда, който е действал единствено въз основа на информацията, предоставена само от една от страните.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.legilux.lu/

Последна актуализация: 02/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Малта

1 Какви са различните видове мерки?

Различните видове обезпечителни мерки са следните:

  • заповед за опис на движими вещи;
  • заповед за учредяване на залог;
  • заповед за възбрана на действащо търговско предприятие;
  • заповед за запор;
  • заповед за забрана за напускане на страната от плавателен съд;
  • заповед за задържане на морски плавателни съдове;
  • заповед за задържане на въздухоплавателни средства;
  • заповед за забрана за извършване на определени действия.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

Мерките са уредени в член 829 и следващите от глава 12 от Законите на Малта. В някои случаи са приложими разпоредбите на специални закони.

2.1 Производство

Искането за налагане на някоя от посочените по-горе мерки се отправя с подаването на молба, изготвена от взискателя, която трябва да съдържа информация за основанието и характера на вземането или задължението, чието обезпечение се иска: когато правото, чието обезпечение се иска, е парично задължение или друга престация, чието изпълнение може да се замени с плащане на парична сума, цената на иска се посочва в молбата.

2.2 Основни условия

Заповедите за обезпечителни мерки се издават от съда. Заповедта за опис на движими вещи или заповедта за забрана за напускане на страната от плавателен съд, основаващи се на клетвено обещание от страна на ответника, не могат да бъдат издавани от Съда на магистратите в Малта или Съда на магистратите в Гозо в неговата нисшестояща компетентност. Освен това не е допустимо издаването на заповед за учредяване на залог или заповед за запор срещу държавата с цел обезпечаване на права или вземания. Не е допустимо издаването на заповед за или заповед за запор, с цел обезпечаване на права или вземания, срещу служители на въоръжените сили или срещу плавателни съдове, които са наети в служба на правителството на Малта, ако тези лица се намират в Малта в състава на въоръжените сили или на корабите, към чиито екипаж принадлежат. Не е допустимо издаването на заповед за забрана за напускане на страната от плавателен съд, с цел обезпечаване на права или вземания, срещу морски офицери, моряци или други лица, които плават на редовно основание, ако корабът, към чийто екипаж принадлежат, е получил разрешение за отплаване, както и срещу корабни инженери, без оглед на техния ранг, които са наети на работа на параход.

Във всички случаи следва да се прави позоваване на член 829 и следващите от глава 12 от Законите на Малта. В някои случаи са приложими и разпоредбите на специални закони.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Тези мерки могат да се насочват срещу движимо и недвижимо имущество. Заповед за възбрана може да се издаде и спрямо действащо търговско предприятие. Заповед за задържане на морски плавателен съд може да се издаде спрямо морски плавателни съдове, по-дълги от десет метра, както и спрямо въздухоплавателни средства.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Последиците от тези мерки се различават в зависимост от естеството на мярката, но като цяло мерките не позволяват движими и недвижими вещи да се продават или прехвърлят на трети лица.

Заповедта за опис на движими вещи може да бъде издадена с цел обезпечаване на право върху движими вещи: в този случай, с цел да се гарантира възможността на взискателя да упражни това право, може да е в негов интерес движимите вещи да останат на мястото или в състоянието, в което са били. При заповедта за запор на движимо имущество съдебният секретар изземва от длъжника вещите или вещта, посочени в молбата. Последиците от заповедта за възбрана на действащо търговско предприятие са насочени към това да се запазят всички активи на действащото търговско предприятие, включително лицензи и търговска репутация, и да се гарантира, че тези активи няма да бъдат продадени, на части или изцяло, и че предприятието ще продължи да извършва търговската си дейност: във всички случаи обаче съдът не приема искания за налагане на възбрана, ако прецени, че съществуват други средства за обезпечаване на дължимите суми. И обратно, последиците от заповедта за задържане на морски плавателни съдове и въздухоплавателни средства се изразяват в изземване от длъжника на морски плавателни съдове с дължина над десет метра или въздухоплавателни средства и предаването им на административните органи на мястото, където се намира имуществото, както и разпореждане на съответните органи да не освобождават тези морски плавателни съдове или въздухоплавателни средства и да не допускат длъжникът да се разпореди по какъвто и да е начин с тях, изцяло или отчасти, или да прехвърли или да се откаже в полза на други лица от права върху тези вещи. Целта на заповедта за забрана на извършване на определени действия е да се забрани на дадено лице да извършва каквито и да е действия във вреда на лицето, което е поискало обезпечителната мярка.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Ако не бъде отменена от съда или оттеглена от страната, която е поискала нейното налагане, всяка обезпечителна мярка остава в сила в срок от петнадесет дни след влизането в сила на съдебното решение.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Не е предвиден механизъм за обжалване на тези мерки. Съществува обаче възможност за постановяване на насрещни мерки. В този случай ответникът, срещу когото е наложена обезпечителна мярка, може да подаде молба до съда, който е наложил обезпечителната мярка, или, ако е заведено дело, да подаде молба до съда, който гледа делото, с която да поиска частична или пълна отмяна на решението за налагане на обезпечителната мярка на едно от следните основания:

  • решението за налагане на обезпечителна мярка вече не е в сила;
  • някое от изискванията по закон за налагане на обезпечителна мярка всъщност не е налице;
  • съществуват други подходящи средства за обезпечаване на вземането на лицето, по чиято молба е наложена обезпечителната мярка, като това може да стане или чрез налагане на друг вид обезпечителна мярка, или на друго средство за обезпечаване, което по преценка на съда може в достатъчна степен да обезпечи вземането;
  • когато се докаже, че размерът на търсеното вземане не е обоснован извън всякакво съмнение или е прекомерен;
  • ако съдът прецени, че предоставените други обезпечения са достатъчни; или
  • ако се докаже, че предвид обстоятелствата изцяло или отчасти е отпаднало основанието за обезпечителната мярка или че обезпечителната марка изцяло или отчасти вече не е необходима или оправдана.
Последна актуализация: 22/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Холандия

1 Какви са различните видове мерки?

Какви са различните видове мерки?

Има два вида мерки: временни мерки и обезпечителни мерки.

Временните мерки са мерки, предхождащи съдебното решение по производството по същество. Постановеното от съда решение в производството по същество може да потвърди временната мярка или да я отмени.

Обезпечителните мерки са мерки, предназначени да гарантират, че длъжникът ще изпълни своите задължения. Тези мерки позволяват на кредиторите да се предпазят срещу риска да не получат дължимото им.

Съдът може да наложи временни и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. Кредиторът има право по закон да поиска налагане на определени мерки преди постановяване на решението по главния иск и дори преди образуване на производството, което има за цел да защити правата, които могат да бъдат упражнявани едва след постановяването на решението. С това се цели да се предотврати възможността ответникът да попречи на упражняването на правото на кредитора, например чрез продажба на вещи, последващото им укриване, предаване или обременяването им с право на задържане или ипотека.

1.1 Временни мерки

Временни мерки могат да бъдат наложени в производство, образувано специално с цел тяхното постановяване, или във висящо производство по същество.

При бракоразводните дела се прилагат специални правила за налагане на временни мерки.

1.2 Обезпечителни мерки

А. Обезпечителен запор (conservatoir beslag)

Съдът може да даде на кредитора разрешение да запорира имуществото на длъжника с оглед да се запази имуществото, докато не бъде установено претендираното от лицето налагащо запора, право.

Има четири вида запор:

  1. Запор за събиране на вземания (conservatoire verhaalsbeslagen). Имуществото се запорира, след като съдът е установил наличието на парично вземане.
  2. Запор върху движимо имущество или доставка на стоки (conservatoir beslag tot afgifte van roerende zaken of levering van goederen). В този случай запорът се налага на длъжника, за да се гарантира запазването на правата на собственика или бенефициера при доставката на стоките.
  3. Запор между съпрузи преди произнасяне на съдебното решение (conservatoir marital beslag). Единият от съпрузите, който иска развод, законна раздяла или прекратяване на съпружеската имуществена общност, може да наложи този вид запор, с цел да предотврати преместване на вещите от общността, преди да се направи разпределението.
  4. Запор за обезпечаване на доказателства (conservatoir bewijsbeslag). Целта на този вид запор е да се защитят доказателствата.

Б. Отговорно пазене

Тази мярка се отнася предимно за случаи, в които е налице риск от преместване на запорираните вещи. По искане на лицето, налагащо запора, съдът разпорежда запорираните вещи или вещите, които предстои да бъдат запорирани, да бъдат предадени на депозитар, който се определя от съда.

Отговорното пазене може да бъда разпоредено независимо от запора.

В. Поставяне под управление

Имущество, което е предмет на спор за собствеността, може да бъда поставено под управление от съда. Например: когато е налице спор относно правото на доставка на дружество. Запор или отговорно пазене на стоките на дружеството може да възпрепятства извършването на неговата търговска дейност. Управителят може да управлява дружеството в очакване на производството.

Г. Запечатване и описване на имущество

С разрешението на районния съд (kantonrechter) вещи, които не са част от наследство или определена съвместно притежавана собственост, могат да бъдат запечатани от нотариус. Не е необходим адвокат. Мярката се използва рядко. Тя може да бъде поискана например от наследници, преживял съпруг/съпруга или регистриран партньор, изпълнители на завещанието и лица, които имат (ограничено) право да споделят съвместно притежаваната собственост.

Искането за разпечатване също се подава в районния съд.

По искане на горепосочените лица, наред с другото, районният съд може да разпореди да се изготви опис на имуществото от нотариус. Не е необходим адвокат. Мярката служи за определяне на размера (и стойността ) на наследството. Молбата може да се подаде заедно с искането за запечатване или разпечатване. Мярката включва кратко описание на всички активи и задължения по имота, а по искане на някоя страна — оценка на стойността на движимото имущество. Ако страните не успеят да се споразумеят относно определянето на сертифициран(и) оценител(и), такъв се назначава от нотариус.

1.3. Предварително изпълнение

Ако е необходимо, съдът може да обяви решението си за подлежащо на предварително изпълнение във всички възникнали случаи, освен ако не е определено друго от съда или от естеството на делото. Ако не е предвидено по закон, предварителното изпълнително основание трябва да бъде поискано от ищеца. Съдът не може да се произнесе за това служебно.

Съдебно решение, което е обявено за подлежащо на предварително изпълнение, може да влезе в сила незабавно дори ако срещу решението са подадени възражение, жалба или касационна жалба. Изпълнителното основание може да обхваща цялото съдебно решение или част от него. Съдебното решение може да бъде изпълнено и без да е обявено за подлежащо на предварително изпълнение, въпреки че неговото изпълнение може да бъде спряно с подаването на жалба. Ако съдебно решение е обявено за подлежащо на предварително изпълнение, неговото изпълнение може да бъде продължено или дори да започне след подаването на жалба срещу съдебното решение.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

А. Запор

Запор се налага с разрешението на съдията от окръжния съд, който разглежда молбите за временни мерки. Молбата за разрешение се изготвя от адвокат. Съдията може да разчита по принцип на твърденията на заявителя. По принцип длъжникът не се разпитва. Обикновено съдебното решение се издава още същия ден. В случай на паричен иск съдията определя размера, за който се предоставя разрешението. Съдията може да разпореди предоставянето на обезпечение за възможни щети, причинени от запора.

Запорът се налага чрез призовка, връчена от съдебен изпълнител. На лице, налагащо запор, за което впоследствие е установено, че е наложило погрешно запор, може да му бъде разпоредено да плати щетите.

Процедурата за искане на запор води до разходи, като например: такса за регистрация в съда (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/), разходи, направени за наемане на адвокат (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/), и възнаграждение на съдебен изпълнител (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.kbvg.nl/).

Б. Отговорно пазене

Отговорното пазене се разпорежда по искане на страната, налагаща запор от съдията от окръжния съд, който разглежда молбите за временни мерки. Страната, на която е наложен запор, и всички други заинтересовани страни свидетелстват, освен ако това не е възпрепятствано поради неотложни обстоятелства. Това решение не подлежи на обжалване. Съдът може да разпореди предоставянето на обезпечение.

Съдията от окръжния съд, който разглежда молбите за временни мерки, може да разпореди отговорно пазене отделно от запора.

Процедурата за искане на отговорно пазене води до разходи, като например: такса за регистрация в съда (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/), разходи, направени за наемане на адвокат (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/), и възнаграждение на съдебен изпълнител.

В. Поставяне под управление

По искане на заинтересована страна съдията от окръжния съд, който разглежда молбите за временни мерки, поставя оспорваното имущество под управление. Мярката не е свързана с налагането на какъвто и да е запор. Всеки запор, наложен върху имуществото, не ограничава правомощията на управителя. Мярката може да обхваща вещи от всякакъв вид, движимо или недвижимо имущество и права на собственост. Управлението е предимно в интерес на това да се гарантира продължаващо управление от независима трета страна на стоки на дружества, например в хода на производството.

Процедурата за искане за поставяне под управление води до разходи, като например: такса за регистрация в съда (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/), разходи, направени за наемане на адвокат (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/), и възнаграждение на управителя.

Г. Временни мерки

Временно производство може да се проведе напълно независимо от производството по същество и не е необходимо да бъде последвано от такова.

Съдията от окръжния съд, който разглежда молбите за временни мерки, разполага с компетентност да наложи временни мерки по всички въпроси, когато е необходимо. Съдията в районния съд също разполага с компетентност в случаите, в които той постановява решението в производството по същество. Освен обичайната териториална компетентност, съдът, в чийто район на компетентност трябва да се вземе мярката, има допълнителна компетентност. Всяко решение или забрана, което може да бъде поискано в рамките на производството по същество, може да бъде поискано във временно производство. Парични искове могат да бъдат допуснати съгласно определени условия (вж. 2.2.).

В производство пред съдията, който разглежда молби за временни мерки, ищецът трябва да бъде придружен от адвокат. Ответникът може да бъде придружен от адвокат. В производства пред съдия от районния съд страните могат да продължат без адвокат. Разпитът е устен и неофициален Обикновено решението се постановява след няколко седмици. Съдът може да определи служебно, че временната мярка подлежи на предварително изпълнение. „Временно“ означава, че решението е законно обратимо. Във всяко производство по същество може да бъде постановено различно решение.

Тази процедура води до следните разноски: такса за регистрация в съда (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/), възнаграждение на съдебен изпълнител (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.kbvg.nl/), и за ищеца — разноските, направени за наемането на адвокат (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/).

Временни обезпечителни мерки могат да бъдат постановени и във висящи производства по същество, като се прилагат за времетраенето на съдебния процес. Поисканата временна мярка трябва да бъде свързана с иска в главното производството. Тази процедура се използва рядко.

В бракоразводни дела временните разпоредби се изискват за времетраенето на процедурата и за определен период след това. Примери са: семейното жилище, вещите, предназначени за ежедневна употреба, издръжката на децата, която единият съпруг трябва да плати на другия.

Тези мерки се изискват с отделна молба, преди бракоразводното дело, докато то тече и дори след него, до момента, в който се преустанови тяхното действие. Устната фаза на производството трябва да се проведе не по-късно от третата седмица след подаване на молбата, като съдията ще се произнесе възможно най-скоро.

Тази процедура води до следните разноски: такса за регистрация в съда (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/) и разноските, направени за наемането на адвокат (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.advocatenorde.nl/).

Д. Предварително изпълнение

В обикновени производства с връчване на призовки съдът може, въз основа на молба от страна на ищеца, да обяви цялото съдебно решение или части от него за подлежащо на предварително изпълнение, освен ако от съда или от естеството на делото не е определено друго. Той може да разпореди предварителна изпълняемост, при условие че се предостави обезпечение. Декларация за предварителна изпълняемост може да се подаде по собствена инициатива във временно производство. Същото важи и за производства въз основа на молба.

2.2 Основни условия

А. Запор

Молбата трябва да съдържа определена информация: естеството на запора, който следва да бъде наложен, и правото, на което се позовава вносителят на молбата, а в случай на паричен иск се посочва и съответният (максимален) размер. Освен това в зависимост от вида на запора, който следва да бъде наложен, трябва да се покаже дали опасенията за присвояване са основателни или не. Не е необходимо да е налице неотложен интерес.

Б. Отговорно пазене

В случай на молба от лице, налагащо запор, не се изисква неотложност. Във временното производство обаче, ищецът трябва да има неотложен интерес. Не трябва да се доказват опасения от присвояване.

В. Поставяне под управление

Това включва временно производство, така че ищецът трябва да има неотложен интерес. Не трябва да се доказват опасения от присвояване.

Г. Временни мерки

Във временното производство ищецът трябва да има неотложен интерес, съдът преценява интересите на страните и предвижда с решението налагане на временни мерки. Неотложният интерес на ищеца не трябва да почива на обстоятелствата, свързани с ответника. Искът може да бъде обжалван или оспорван. По отношение на допустимостта на парични искове във временни производства се прилагат по-строги изисквания. Неотложният интерес на ищеца е подложен и на допълнителен контрол, а при претегляне на интересите рискът от невъзможност за погасяване — който може да доведе до отказ от облекчения — също ще трябва да се вземе под внимание. Във всички окръжни съдилища временните производства за събиране на дългове са възможни при безспорни вземания или вземания, които не могат да бъдат основателно оспорени, произтичащи от споразумение по отношение на доставени стоки и/или предоставени услуги.

Изискванията относно оспоримостта или неотложността на делото не се прилагат за временни мерки в бракоразводно дело и друго производство по същество. Опасенията от присвояване също са без значение.

Д. Предварително изпълнение

Не се прилага.

3 Предмет и естество на тези мерки?

Целта на обезпечителните мерки е положението за запазване на правата (на правна защита) да се поддържа де факто или де юре. Целта на временните мерки е да се създаде де факто или де юре положение, преди да се произнесе решение в производството по същество.

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

А. Запор

По принцип запор е възможен за всякакъв вид вещи, с изключение на активи, предназначени за обществени услуги, и вещите, посочени в член 447, член 448 и член 712 от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering). Част от заплатите и други искове за периодични плащания не са допустими за запор. Запор може да бъде наложен и върху ограничено право или върху дял в актив. В този случай правилата за налагане на запор върху такива активи са приложими с необходимите изменения (член 707 от Гражданския процесуален кодекс).

Б. Отговорно пазене

Движимо имущество, което не е регистрирано имущество.

В. Поставяне под управление

Всички вещи, по отношение на които е оспорено правото.

Г. Временни мерки

Всички видове вещи могат да бъдат предмет на иск във временно производство или на временен иск в производството по същество.

Д. Предварително изпълнение

Не се прилага.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

А. Запор

Последиците от налагането на запор са, че запорираните активи за обезпечени. Страната, на която е наложен запор, няма да може да продава, предава, обременява с тежест или отдава под наем имуществото и т.н. Тази невъзможност да се разполага с имуществото е относителна; тя има ефект само във връзка с лицето, на което наложено запор. В случай на налагане на запор върху дълг задълженото лице също трябва да се въздържа от каквото и да е последващо плащане или предаване по друг начин на имот. Въпреки това добросъвестно придобиващата трета страна е защитена при определени условия. В случай на налагане на запор върху дълг задълженото лице е длъжно да заяви какво дължи от името на страната, на която е наложен запор. Изтеглянето на вещи, върху които е наложен запор, е наказуемо.

Б. Отговорно пазене

Изтеглянето на вещи, които са предадени на отговорно пазене и върху които е наложен запор, е наказуемо.

В. Поставяне под управление

Управлението на вещите се прехвърля на управителя.

Г. Временни мерки

Спазването често се прилага с помощта на периодични финансови санкции.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

А. Запор

При постановяване на решение за налагане на запор съдът винаги трябва да определя срока, в рамките на който трябва да се подаде исковата молба в главния иск. Ако все още няма висящ главен иск, съдът определя срок в разрешението за налагане на запор от поне осем дни след налагането на запора, в рамките на който трябва да се предяви главният иск. Само производства за получаване на изпълнително основание за плащане на вземането, за което е наложен запор като гаранция, могат да бъдат разглеждани като главен иск. Междувременно запорът може да бъде отменен от съда по искане на лицето, върху чиито вещи е наложен, или по искане на друга заинтересована страна. Ако определеният от съда срок е превишен, запорът се прекратява.

Запорът става изпълним веднага щом лицето, налагащо запор, получи подлежащо на изпълнение изпълнително основание и това основание е връчено на страната, върху която е наложен запор (а в случай на налагане на запор върху дълг и на третата страна).

Ако исковата молба в главния иск е необратимо отхвърлена, запорът се прекратява. Запор може да бъде отменен по искане на страната, върху която е наложен запорът.

Б. Отговорно пазене

Отговорното пазене може да бъде отменено от съдията, който разглежда молбите за временни мерки по искане на всяка заинтересована страна във временното производство. Този съдия определя, ако е необходимо, на коя страна следва да бъде поверено имуществото. Вдигане на запора, на който се основава отговорното пазене, води до отмяна на отговорното пазене. В този случай депозитарят предоставя имуществото на страната, на която е наложен запорът. След като страната, която има правото на собственост, е определена в съдебно решение, което е окончателно или подлежащо на предварително изпълнение, депозитарят предава имуществото на това лице.

В. Поставяне под управление

Ако искът в главното производство все още не е предявен в съда, той трябва да бъде внесен в определен от съда срок. Ако този срок бъде превишен, управлението се преустановява.

След като страната, която има правото на собственост, е определена в съдебно решение, което е окончателно или подлежащо на предварително изпълнение, управителят предава имуществото на това лице. Управлението се отменя чрез съвместно решение между страните, или въз основа на искане на едната от тях, от съдията, който разглежда молбите за временни мерки.

Г. Временни мерки

Временните мерки се прилагат, докато съдът се произнесе с решение в производството по същество.

Съдията по временното производство може също да ограничи периода на валидност на мерките или да ги определи при условието, че производството по същество се образува в рамките на определен срок. Временните разпореждания, постановени в производството по същество, също се прекратяват, ако главният иск е преждевременно приключен.

Временните разпореждания в бракоразводно дело продължават да бъдат в сила за определен период след развода. Те могат да бъдат изменени или отменени. Временни разпореждания, издадени преди бракоразводното дело, се прекратяват, ако молбата за развод не е подадена в рамките на четири седмици след решението за определяне на временни разпореждания.

Д. Предварително изпълнение

Апелативният съд може да спре принудителното изпълнение. Спирането може да се постигне и чрез изпълнително производство.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Общи правила

Срещу съдебно решение могат да се подадат възражение, жалба и касационна жалба.

Възражение може да се подаде в съда, който е приел неприсъственото съдебно решение, от страна, осъдена задочно, в рамките на четири седмици (променливо начало).

Жалба (в размер, който не надхвърля 1750 EUR) може да се подаде в апелативния съд, от загубилата страна, в рамките на три месеца от датата на постановяване на решението.

Касационна жалба може да се подаде във Върховния съд на Нидерландия (Hoge Raad der Nederlanden) от загубилата страна, в рамките на три месеца от датата на постановяване на решението на първа или по-висша инстанция, или при обжалване.

Възможно е подаването на жалба срещу решение до апелативния съд и касационна жалба до Върховния съд на Нидерландия.

Жалба се подава от заявителя или заинтересованите страни, които участват в производството, в рамките на три месеца от дата на постановяване на съдебното решение, а от други заинтересовани страни — в рамките на три месеца след уведомяването им за съдебното решение.

Касационна жалба може да се подаде от страни, които се явяват в някое от предишните съдилища, в рамките на три месеца от дата на постановяване на съдебното решение.

Тези средства за правна защита имат ефект на спиране на принудителното изпълнение, освен ако съдебното решение не е обявено за подлежащо на предварително изпълнение.

А. Запор

Срещу разрешение за налагане на запор не е позволено обжалване пред по-висша инстанция (член 700, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс). Лицето, налагащо запора, може да подаде жалба, а впоследствие — касационна жалба срещу решение за отхвърляне на иска.

Б. Отговорно пазене

Ако по искане на лицето, налагащо запора, е разпоредено отговорно пазене, не се допуска обжалване срещу решението пред по-висша инстанция.

Заявителят може да подаде жалба, а впоследствие — касационна жалба срещу отхвърляне на иска.

Срещу временно съдебно решение могат да се подадат възражение, жалба и касационна жалба.

В. Поставяне под управление

Срещу решение, поставящо имуществото под управление, могат да се подадат възражение, жалба и касационна жалба.

Г. Временни мерки

Срещу временни разпореждания, разпоредени във временно производство или в производството по същество, могат да се подадат възражение, жалба и касационна жалба. Не се допуска жалба или касационна жалба срещу временни разпореждания, постановени в бракоразводно дело.

Д. Предварително изпълнение

Ако съдебно решение не е обявено за подлежащо на предварително изпълнение, това все още може да стане при обжалване или касационно обжалване, или чрез изпълнително производство. Ако съдебно решение е обявено за подлежащо на предварително изпълнение, апелативният съдия може да спре принудителното изпълнение. Това не е възможно при касационно обжалване. Спиране може да се постигне и чрез изпълнително производство.

Последна актуализация: 01/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Полша

1 Какви са различните видове мерки?

Видът на мярката зависи от естеството на иска, който трябва да се обезпечи. Съгласно член 747 от Гражданския процесуален кодекс (kodeks postępowania cywilnego) парични искове се обезпечават чрез:

  • запор на движимо имущество, надници и заплати, банкови сметки или всякакви други вземания или друго право на собственост;
  • обременяване с тежест на недвижимо имущество на длъжника посредством ипотекиране;
  • въвеждане на забрана за разпореждане или обременяване с тежест на недвижимо имущество, за което няма поземлен регистър или поземленият регистър е изгубен или унищожен;
  • учредяване на морска ипотека върху плавателно средство или плавателно средство в процес на изграждане;
  • установяване на забрана за разпореждане с правото на кооперативна собственост върху сграда;
  • назначаване на синдик на предприятие или земеделско стопанство, което е собственост на задължения субект, или на образувание, съставляващо част от предприятие или от част от такова предприятие или от земеделско стопанство, което е собственост на задължения субект.

Ако се обезпечава непаричен иск, съдът определя обезпечението, което счита за подходящо в съответния случай, без да се изключват мерките, предназначени за обезпечаване на парични искове (член 755 от Гражданския процесуален кодекс). Съдът по-специално може да:

  • определи конкретно правата и задълженията на страните или участниците в производството за времетраенето на това производство;
  • въведе забрана за разпореждане с вещите или правата, засегнати от производството;
  • спре производство за принудително изпълнение или друго производство, целящо изпълнение на съдебно решение;
  • уреди въпроси, свързани с упражняването на родителски права върху деца (малолетни или непълнолетни) и личните отношения с децата;
  • разпореди вписването на подходяща забележка в поземления и ипотечния регистър, или в друг подходящ регистър.

При избора на вида на обезпечение трябва да се вземат предвид интересите на страните или на участниците в производството, така че правоимащият субект да получи подходяща правна защита, а задълженият субект да не бъде прекомерно обременен.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Производства за допускане на временни или обезпечителни мерки се образуват:

  • по искане на страна или участник в производството, като молбата за обезпечение се внася в съда, компетентен да разгледа делото на първа инстанция. Ако този съд не може да бъде определен, компетентен е съдът по местоизпълнение на решението за обезпечение, а при липсата на такова основание или ако решението за обезпечение трябва да се изпълни в рамките на компетентността на различни съдилища — районният съд (sąd rejonowy) за Варшава. Молбата за налагане на временна или обезпечителна мярка, подадена в хода на висящо производство, се разглежда от съда, пред когото е висящо главното производство, освен в случаите, когато е сезиран Върховният съд (Sąd Najwyższy). В тези случаи молбата за допускане на обезпечение се разглежда от първоинстанционния съд (член 734 от Гражданския процесуален кодекс).
  • служебно в случаите, когато производството също може да се образува служебно (член 732 от Гражданския процесуален кодекс).

Молбите за обезпечение се подават в писмен вид. Те следва да отговарят на изискванията за подаване на писмени документи и в тях трябва да бъде посочен видът на обезпечението, което иска, а в случай на иск за парично вземане — и размерът на обезпечението (който не може да надхвърля размера на иска, изчислен заедно с лихвата до датата, на която е постановено решението за допускане на обезпечение, както и с разноските по изпълнението на мярката; обезпечената сума може да включва също предвижданите разноски по главното производство). В молбата трябва да се посочат и обстоятелствата, които я обосновават. Ако молбата за обезпечение се подава преди образуването на производството, е необходимо да се опише накратко и предметът на делото (член 736 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечение може да бъде допуснато преди образуване на производството или в хода на производството. След като правоимащият субект получи изпълнителен титул, обезпечението може да се наложи само ако е предназначено за обезпечаване на претенция, чийто краен срок за изпълнение все още не е изтекъл (член 736, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Когато обезпечението се допуска преди образуване на главното производство, съдът определя крайния срок, до който трябва да се подаде исковата молба; ако тя не бъде подадена в този срок, обезпечението се отменя (член 733 от Гражданския процесуален кодекс).

Молбите за обезпечение трябва да се разглеждат без ненужно забавяне, в рамките на една седмица от датата, на която са подадени в съда, освен ако в специални разпоредби не е предвидено друго. Ако по закон молбата трябва да бъде разгледана в съдебно заседание, то следва да се насрочи така, че да се проведе в рамките на един месец от датата на подаване на молбата (член 733 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечението се допуска със съдебно решение.

2.2 Основни условия

Обезпечение може да бъде поискано по всички граждански искове, разглеждани от съд или арбитражен съд (член 730 от Гражданския процесуален кодекс).

Условията за допускане на обезпечението са следните: искът и правният интерес от обезпечението трябва да се мотивират. Правен интерес от обезпечението е налице, когато без обезпечението ще бъде невъзможно или много трудно да се изпълни постановеното съдебно решение по делото или ако ще бъде невъзможно или много трудно да се постигне целта на производството (член 7301 от Гражданския процесуален кодекс).

Целта на обезпечението не може да бъде удовлетворяване на претенция, освен ако е предвидено друго в нормативен акт (член 731 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдът може да обвърже изпълнението на решение за допускане на обезпечение с представянето на гаранция от ищеца за обезпечаване на евентуални претенции на ответника, произтичащи от изпълнението на решението за обезпечение, освен когато ищецът е Министерството на финансите или когато обезпечението се предоставя по искове за издръжка, наем или суми, дължими на служител въз основа на трудово правоотношение, и то в размер, който не надхвърля пълното месечно възнаграждение на служителя (член 739 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Временни и обезпечителни мерки могат да се налагат върху:

  • движими вещи,
  • надници и заплати,
  • вземания от банкова сметка, други вземания или други права на собственост,
  • недвижимо имущество,
  • плавателни съдове или плавателни съдове в процес на изграждане,
  • право на кооперативна собственост върху сграда,
  • предприятие или земеделско стопанство, образувание, съставляващо част от предприятие или от част от предприятие или част от земеделско стопанство.

Обезпечението не може да има за предмет вещи, задължения или права, които са обявени за несеквестируеми. Бързоразвалящи се стоки могат да служат като обезпечение, ако длъжникът не притежава друго имущество, с което да обезпечи иска на правоимащия, и стоките могат да бъдат продадени незабавно.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Основната цел на обезпечителното производство е да се гарантира, че правоимащият субект (най-често кредиторът) е защитен срещу потенциални вредни последици от забавяне на висящи дела пред съда, и да се подобри положението на правоимащия субект в производство за принудително изпълнение, ако предметът на съдебното производство и обезпечението е подлежащо на принудително изпълнение вземане. В ограничена степен обезпечението може да позволи на правоимащия субект да получи парично плащане.

Обезпечението може да се допуска също така в отговор на действия на задължения субект, с които се увреждат обоснованите интереси на правоимащия субект.

Последиците за задължения субект от налагането на обезпечението се различават в зависимост от вида на обезпечението и могат да бъдат, както следва:

  • ако е запорирано движимо имущество, управлението на това имущество след налагането на запора не влияе върху последващия ход на производството, а производството за принудително изпълнение върху запорираното имущество може да се образува и срещу неговия купувач;
  • ако банковата сметка на предприятието или собственика на земеделско стопанство е запорирана като обезпечение, задълженият субект може да плаща от нея само сумите, определени от съда за плащането на текущите надници и заплати, осигуровките или данъка върху заплатите и други определени по закон суми, както и режийните разноски на предприятието;
  • задълженият субект разполага с ограничена възможност да се ползва от другите запорирани вземания или права (начинът на ползване се определя от съда);
  • съдебният изпълнител може да продаде всяка запорирана вещ, както и правата върху финансови инструменти, регистрирани в сметка за ценни книжа или друга сметка по смисъла на правилата за търгуване с финансови инструменти, като получената сума се депозира в депозитната сметка на съда;
  • задълженото лице не може да се разпорежда или да обременява с тежести възбраненото недвижимо имущество, нито правото на кооперативна собственост върху сграда;
  • за плавателно средство или плавателно средство в процес на изграждане може да се вписва морска ипотека;
  • задълженият субект може да бъде лишен от право на управление и може да бъде назначен синдик, като приходите, получени вследствие на управлението на синдика, стават предмет на обезпечение;
  • при въпроси, свързани с издръжка, задълженият субект може да бъде задължен да плаща определена сума на правоимащия субект, еднократно или периодично.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Задълженият субект може да поиска по всяко време обвързващото го определение за допускане на обезпечение да бъде отменено или изменено, ако причината за налагане на обезпечението вече не съществува или ситуацията се е променила (член 742 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечението се отменя, ако:

  • задълженият субект внесе в депозитната сметка на съда сумата на обезпечението, поискана от правоимащия субект в молбата за обезпечение;
  • исковата молба или жалбата бъде върната или отхвърлена;
  • исковата молба или жалбата бъде обявена за недопустима или производството бъде прекратено;
  • в главното производство правоимащият субект не е предявил иск за цялата претенция или е предявил други искания, различни от тези, за които е допуснато обезпечението преди образуването на главното производство;
  • решението, с което се уважава обезпеченото искане по главното производство, е станало окончателно (обезпечението се отменя един месец, след като решението стане окончателно);
  • в срок от две седмици от датата, на която решението, с което се уважава молбата, е станало окончателно, правоимащият субект не е подал молба за допълнителни принудителни мерки по дела, по които е допуснато обезпечение под формата на запор върху движими вещи, надници и заплати, вземания от банкова сметка или други вземания, друго вещно право или чрез назначаване на синдик на предприятие или земеделско стопанство на задълженото лице или на образувание, съставляващо част от предприятие или от част от него, или на част от земеделско стопанство на задължения субект.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Както правоимащият, така и задълженият субект може да подаде жалба срещу решението на първоинстанционния съд относно обезпечението (член 741 от Гражданския процесуален кодекс).

Последна актуализация: 08/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Португалия

1 Какви са различните видове мерки?

Временните и обезпечителните мерки са видове мерки за защита, които могат да бъдат поискани пред съда в рамките на охранително производство. Временната защита на права обаче не е ограничена до охранителното производство, тъй като в португалската правна система са предвидени и други временни мерки за защитата на дадени правни положения, като например: а) временни мерки в хода на производства за поставяне под пълно или ограничено запрещение; б) назначаване на представител, който да управлява имуществото на отсъстващо лице; в) назначаване на процесуален представител ad litem; г) необходими мерки за опазване на собственост, включваща имот с неопределено владение.

С мерките за защита се цели да бъде изключена periculum in mora (опасността от забавяне на съдебното решение, с което да се причини сериозна и/или непоправима вреда на предявените права) и да бъде гарантирана ефективността на окончателното съдебно решение (вж. член 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдът налага определени мерки, като очаква или предвижда, че временното му решение ще бъде потвърдено от окончателното съдебно решение.

Освен ако бъде постановено т.нар. обръщане на отговорността за иска, обезпечително производство се провежда по искове, основани на защитени права (член 364 от Гражданския процесуален кодекс), при което резултатите от постоянната мярка се защитават или предварително се прилагат като се приема, че решението по основното производство ще бъде благоприятно за ищеца.

Наличието на опасност от забавяне на решението (periculum in mora) дава основание на съда да прецени предварително и най-общо дадено материално правоотношение, което впоследствие трябва да бъде предмет на по-задълбочено и продължително разглеждане. Ако предварителното разглеждане е благоприятно за молителя, се постановяват мерки за избягване на въпросната опасност.

С мерките за защита се цели гарантиране на практическите резултати от иска, избягване на сериозни вреди или предварително осъществяване на исканото право (хипотетично средство), при постигане във възможно най-голяма степен на баланс между интересите, свързани със скоростта на производството, и правната сигурност.

В португалското гражданско процесуално право са предвидени два вида мерки за защита:

а)   общи мерки за защита;

б)   специални мерки за защита.

Първите са уредени в член 362 от Гражданския процесуален кодекс, според който, когато някой изрази обосновани опасения, че друго лице може да причини сериозна или непоправима вреда на негово/нейно право, той или тя може, ако нито една от предвидените от закона мерки за защита не е подходяща за случая, да поиска налагане на съответна обезпечителна или временна мярка, за да бъде гарантирано ефективно осъществяване на изложеното на риск право. Интересът на молителя може да се основава на съществуващо право или на право, произтичащо от решението, което следва да бъде произнесено по бъдещ или вече предявен иск. Общите мерки за защита не са приложими в случаите, когато за предпазване от съответния риск от причиняване на вреда е предвидена изрично защита с някоя от специалните мерки.

Специалните мерки за защита са изрично предвидени в Гражданския процесуален кодекс или в отделен закон.

В португалския Граждански процесуален кодекс са определени следните специални мерки за защита:

а) временно възстановяване на собственост;

б) спиране изпълнението на корпоративни решения;

в) временна издръжка;

г) временно обезщетение;

д) изземване;

е) забрана на нова дейност;

ж) конфискуване на стоки.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

Когато дадено лице изрази обосновани опасения, че друго лице може да причини сериозна или непоправима вреда на негово/нейно право, той или тя може да поиска надлежна обезпечителна или предварителна мярка, за да бъде гарантирано ефективно осъществяване на изложеното на риск право. Интересът на молителя може да бъде основан на съществуващо право или на право, произтичащо от решението, което следва да бъде произнесено по бъдещ или вече предявен иск.

Подобни мерки се налагат, когато има сериозна вероятност правото, чиято защита се търси, да е действително и ако опасението от нарушаване на това право е достатъчно добре обосновано. Съдът обаче може да откаже допускането на мярка, ако произтичащата от нея вреда за ответника, значително би надвишила вредата, която молителят желае да избегне посредством използване на мярката.

Използването на общи мерки за защита като допълнително средство зависи също така от липсата на специална мярка за защита, която да е допустима за конкретния случай.

Поради това по отношение на неспециалните мерки за защита, посочени в член 362 от Гражданския процесуален кодекс, се прилагат следните законови изисквания:

а) явна основателност за наличието на право;

б) добре обосновано опасение, че друго лице може да причини сериозна или непоправима вреда на неговите/нейните права (periculum in mora);

в) адекватност на обезпечителната или временната мярка с цел да бъде гарантирано ефективно осъществяване на изложеното на риск право;

г) исканата мярка не трябва да бъде предмет на други охранителни производства.

За налагането на тези мерки е необходимо най-общо да се докаже (summaria cognitio) наличието на сериозна вероятност за съществуването на предявеното право (fumus bonis juris) и наличието на обосновани опасения, че обичайното забавяне при постановяване на окончателното решение по спора може да причини непоправима или трудно поправима вреда (periculum in mora). Съдията трябва да бъде склонен да вярва, че произнесеното решение по основното производство ще бъде благоприятно за ищеца, тъй като обезпечителните мерки са свързани с ясна намеса в правната сфера на ответника.

Що се отнася до специалните мерки за защита:

а) временно възстановяване на собственост: в случай на грабеж с насилие собственикът може да поиска временно връщане на имуществото му/ѝ, като се позове на фактите, установяващи притежанието, грабежа и насилието. Съдията може да постанови възстановяване без да призовава или изслушва грабителя, ако въз основа на разгледаните доказателствата счете, че молителят е притежавал имуществото и то му е било отнето чрез грабеж с насилие;

б) спиране на корпоративни решения: ако дадено сдружение или дружество вземе решения, които противоречат на закона, на устава или учредителния договор, всеки съдружник в срок до 10 дни (считано от датата на заседанието, на което са били взети решенията, или датата, на която молителят е научил за тях, в случай че не е бил надлежно призован за заседанието) може да поиска спиране на изпълнението на тези решения. Той или тя трябва да подкрепи с доказателства функциите си на съдружник и да докаже, че изпълнението на решенията може да предизвика значителна вреда. Към молбата се прилага копие на протокола от заседанието, на което са взети съответните решения, като копието на протокола — с изключение на протокола от годишните общи събрания — се заменя с документно доказателство за решението;

в) временна издръжка: лицето, което има право на издръжка, може да поиска определянето на месечна сума и да я получава под формата на временна издръжка, при условие, че първото плащане на постоянната издръжка още не е извършено. При получаване на молбата за временна издръжка, съдът насрочва дата за разглеждането, а страните биват уведомени, че трябва да се явят лично на изслушването или да бъдат представлявани от пълномощник, притежаващ специални правомощия за уреждане на въпроса. Защитата се представя по време на самото изслушване, като съдията се стреми към постигане на споразумение по установяване на издръжката, което след това се утвърждава с постановяване на съдебно решение.

Ако някоя от страните отсъства или ако опитът за постигане на споразумение се окаже неуспешен, съдията разпорежда събирането на доказателства преди устното произнасяне на съдебното решение, за което трябва да се предоставят кратки мотиви;

г) временно обезщетение: във връзка с исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда, потърпевшата страна и лицата, които може да имат право да получават издръжка от потърпевшата страна, както и лицата, на които пострадалото лице е плащало издръжка в съответствие с обичайно задължение, могат да поискат присъждането на определена парична сума под формата на месечно плащане като временно обезщетение за телесна повреда. Съдията налага поисканата мярка, при условие че има доказателства за наличието на потребност, породена вследствие на претърпяната телесна повреда, както и доказателства за задължението на ответника да плати обезщетение. Временното обезщетение се взема предвид при окончателното обезщетяване на вредите и се определя от съда по справедливост. Този принцип се отнася и до случаи, при които искът за щети се основава също така на щети, които биха могли сериозно да застрашат прехраната или жилището на потърпевшата страна. Горепосочените съображения относно временната издръжка се прилагат също при разглеждане на тази мярка mutatis mutandis;

д) изземване: изземването дава възможност на взискател, който основателно се опасява да не изгуби активите, гарантиращи иска му/ѝ, да осигури съдебно изземване на стоки. Ищецът, който иска изземване, представя факти за вероятната основателност на иска и обосновава предполагаемите опасения, като изброява стоките, които желае да бъдат иззети, заедно с цялата необходима информация за извършване на разследването. Ако е изискано изземване от купувача на имуществото на длъжник, ищецът, ако се потвърди, че покупката не е оспорена по съдебен ред, все пак представя фактите, които свидетелстват, че основанията за спора са вероятни.

След разглеждане на доказателствата изземването се постановява, без да се изслушва другата страна, при условие че се счита, че законовите изисквания са изпълнени.

В случай на изземване на кораби или техния товар, ищецът следва да докаже — в допълнение към изпълнението на общите изисквания — че изземването е допустимо, предвид естеството на иска. В такъв случай изземването не се осъществява, ако кредитополучателят незабавно представи приемливо обезпечение на взискателя или в срок до два дни съдията счете за целесъобразно отпътуването на плавателния съд да бъде спряно до предоставянето на обезпечение;

е) забрана на нова дейност: всяко лице, което счита, че правото му/ѝ на еднолична или съвместна собственост или някое друго право in rem или in personam на ползване или право на собственост е нарушено в резултат на дадена нова дейност или нови услуги, които водят или биха могли да доведат до загуби за него/нея, в срок до 30 дни от датата, на която узнае за този факт, би могло да поиска незабавно спиране на дейността или услугите. Ищецът може също така директно да наложи забраната по реда на извънсъдебното производство, като пред двама свидетели уведоми предприемача или, ако няма такъв, отговорното лице или неговия/нейния заместник. Извънсъдебната забрана е недействителна, ако в рамките на пет дни не бъде поискано потвърждение от съда;

ж) конфискуване на стоки: в случай на основателни опасения от загуба, укриване или прахосване на движими или недвижими активи или документи, може да се поиска тяхното конфискуване. Актът на конфискуване се обвързва с действията по описание на стоките или доказване на правата на собственост върху конфискуваните стоки. Конфискуване може да бъде поискано от всяко лице, което е заинтересовано от опазването на стоките или документите, въпреки че в случаите, когато се налага събиране на наследство, единствено взискателите имат право да искат конфискуване. Ищецът трябва да докаже по реда на сумарно производство правото върху стоките и да обоснове фактите, на които се базират опасенията за тяхната загуба или прахосване. Ако правото върху стоките зависи от висящо или повдигнато дело, ищецът трябва да убеди съда във вероятната действителност на въпросната молба. След представяне на нужното доказателство, съдията предоставя мерките, ако той или тя вярва, че интересите на ищеца ще бъдат изложени на сериозен риск, ако конфискуването не бъде извършено.

2.1 Производство

Освен забраната на нова дейност, във връзка с която е възможно да бъдат предприети първоначални извънсъдебни действия, последвани от молба за потвърждение от съда, всички други мерки за защита се основават на първоначална искова молба до съда, в която ищецът по сумарното производство предоставя доказателства по отношение на правото, което е изложено на риск, и обосновава опасението от вреда. В споменатата молба се посочва така също списък с най-много петима свидетели и други нужни доказателства.

При поискване, в решението за постановяване на мярката съдията може да освободи ищеца от задължението за предявяване на основен иск, ако събраните в хода на производството материали са го убедили, че предпазваното право е действително и естеството на постановената мярка е подходящо за окончателно уреждане на спора. Молба за такова изключение може да се подава до края на окончателното изслушване. В случай на несъстезателна процедура, ответникът може да възрази спрямо отмяната на задължението по предявяване на иска, като едновременно предприеме обжалване на поставената мярка.

Режимът на отмяна на задължението за предявяване на иск се прилага mutatis mutandis към временното възстановяване на имущество, спирането на корпоративни решения, временната издръжка, забраните за нови строителни дейности и други мерки, предвидени в отделно законодателство, които, поради своя характер, дават възможност за окончателно уреждане на спора.

Когато законът не предвижда приемане на мярката без изслушване на ответника, ответникът бива изслушан от съда, освен ако изслушването би изложило на сериозен риск целите или ефективността на мярката.

Когато ответникът се изслушва преди постановяването на мярката, той бива призован да се яви в срок до десет дни за повдигане на възражение. Призовката се заменя с уведомление, когато ответникът вече е бил призован по главното дело.

Когато срокът за възразяване е изтекъл и ответникът е бил изслушан, по целесъобразност, се вземат предвид нужните или определените от съда доказателства.

Ако ответникът не е бил изслушан и мярката трябва да бъде постановена, ответникът бива уведомен за това решение едва след вземането му. След уведомяването, по принцип, той или тя има право на обжалване на заповедта за постановяване на мярката, ако на база на фактите счита, че тя не е трябвало да бъде давана. Той или тя може също така да се противопостави, ако желае да представи факти или доказателства, които съдът не е взел предвид, но които могат да отменят основанията за мярката за защита или да доведат до ограничаването ѝ. Ответникът има правото чрез всяко едно от горепосочените средства да обжалва решението за обръщане на задължението за предявяване на иск. Ако ответникът се противопостави, съдът трябва да реши дали да запази, да намали или да оттегли постановена преди това мярка. Това решение и, по целесъобразност, поддържането или отказа от определената отмяна на задължението за иска могат да бъдат обжалвани и водят, по целесъобразност, до събирането на нужните или определените по преценка на съда доказателства.

Въпросите, свързани с териториалната компетентност са уредени в член 78 от Гражданския процесуален кодекс, според който:

а) молбите за изземване и конфискуване на стоки могат да се подават към съда, в който следва да бъде образувано съответното производство, или по местонахождение на активите или, ако има активи в различни райони, в един от тях;

б) що се отнася до забраната за нови работи, компетентен е съдът по мястото, където дейностите трябва да се извършват;

в) за останалите мерки за защита е компетентен съдът, пред който следва да бъде предявен съответния иск.

Ако задължението за предявяване на иска не бъде отменено, производството се присъединява към делото непосредствено при предявяването на иска. Ако искът бъде заведен пред друг съд, той се препраща към него и въпросният съд има изключителна компетентност по отношение на следващите етапи.

Ако мерките за защита са поискани в хода на дадено дело, те трябва да бъдат предявени пред съда, в който се разглежда съответното дело, освен ако по делото има висящо обжалване. В такъв случай присъединяването се извършва едва когато производството е приключило или когато основното дело е предадено на първата инстанция.

Представителството от адвокат е задължително, когато стойността на мярката надвишава 5 000,00 EUR или когато се допуска обжалване.

Стойността на мерките за защита се определя по следния начин:

а) за временна издръжка и временно обезщетение — на база на исканото месечно плащане, умножено по дванадесет;

б) за временно възстановяване на собственост — на база на стойността на предмета, от който собственикът е бил лишен;

в) за спиране на корпоративни решения — на база на размера на загубата;

г) за забрани за нови дейности и неспециални мерки за защита — на база на загубата, която да бъде предотвратена;

д) за изземване — на база на исканата сума, която следва да бъде гарантирана;

е) за конфискуване на стоки — на база на стойността на конфискуваните стоки.

2.2 Основни условия

При оценяване на критериите за постановяване на дадена мярка за защита, съдът винаги трябва да разглежда обстоятелството дали представените опасения са добре обосновани и доколко сериозно и трудно би било да се възстанови разглежданото потенциално нарушено право. Съдът преценява също така дали обезпечителната или временната мярка е подходяща за конкретния разглеждан случай, за да бъде защитено правото, което предполагаемо е изложено на риск. Съдът трябва да установи дали е налице риск, свързан с всяко забавяне.

Съдът разглежда също така дали производството действително или евентуално зависи от иска, който е предявен или предстои да бъде предявен и който се основава на обезпечаваното право.

При този вид производство съдът трябва да получи обосновано представяне по реда на сумарното производство (т.е. не толкова прецизно, колкото в основното производство), показващо, че има действителна вероятност защитаваното право да съществува и че опасенията за неговото нарушаване са достатъчно добре обосновани.

Що се отнася до другите условия, които трябва да бъдат изпълнени във връзка със специалните мерки за защита, вж. отговорите на въпроси 1 и 2.

Всички мерките за защита се считат за спешни и имат предимство пред всички други, неспешни съдебни актове, като те трябва да бъдат решавани на първа инстанция в срок най-много до два месеца или в рамките на 15 дни, ако не е необходимо ответникът да бъде призоваван.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Обект на мерки за защита могат да бъдат права и движимо и недвижимо имущество, които не са цялостно или частично изключени по закон.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Тъй като се постановяват от съдилищата, мерките за защита са обвързващи за всички публични и частни субекти и имат предимство пред мерките, приети от който и да било друг орган (член 205, параграф 2 от Конституцията на Република Португалия). Всяко лице, което наруши разпоредената мярка за защита, подлежи на санкция за квалифицирано неподчинение, независимо от надлежните мерки за изпълнението.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Независимо дали ищецът е освободен от тежестта да предяви основния иск, мярката за защита се отменя, а, когато е разпоредена, губи валидност:

а) ако ищецът не предяви иска, от който зависи мярката, в срок до 30 дни от датата, на която е бил уведомен, че решението за постановяване на мярката е станало окончателно и необжалваемо;

б) ако — след предявяването на иска — процесът е спрян за срок над 30 дни поради небрежност от страна на ищеца;

в) ако искът бъде отхвърлен с окончателно и необжалваемо определение;

г) ако ответникът бъде оправдан и ищецът не предяви навреме нов иск, за да се възползва от юридическата сила на предходния иск;

д) ако правото, което ищецът иска да защити, е отменено.

Въпреки правилата за разпределение на тежестта на доказване, след като решението за постановяване на мярката за защита и отмяната на задължението за иска стане окончателно и необжалваемо, ответникът бива уведомен, че всеки иск за оспорване на съществуването на защитеното право трябва да се предявява в срок до 30 дни от уведомяването, в противен случай постановената мярка се консолидира като окончателен компонент по спора.

Същото наказание се прилага, когато след предявяването на иска процесът бъде спрян за срок над 30 дни поради небрежност от страна на ищеца или ответникът бъде оправдан и ищецът не предяви навреме нов иск, за да се възползва от юридическата сила на предходния иск.

Постановените мерки губят своята валидност с окончателното и необжалваемо съдебно решение по предявения от ищеца иск.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Обжалване по обичайния ред се допуска, когато производството е на по-висока стойност от лимита на съда, пред който се обжалва решението, и обжалваното решение е неблагоприятно за страната, която е подала жалбата, с повече от половината от тази сума. Така също винаги могат да бъдат подавани жалби срещу решения, свързани със стойността на мерките за защита, на основание, че стойността надвишава лимита на съда, който е взел оспорваното решение, и предварителни откази на първоначални молби за мерки за защита.

Решенията за обръщане на тежестта на доказване могат да бъдат обжалвани само във връзка с обжалване на решения по исканата мярка. Решенията за отхвърляне на обръщането на тежестта на доказване са окончателни и необжалваеми.

Пред Върховния съд не може да бъдат обжалвани решения за постановяване на мерки за защита, включително такива за определяне на обръщането на тежестта на доказване, без случаите, по който обжалване винаги е допустимо.

Всяка страна по производството, която изгуби делото, както и всеки, който не е страна по производството, но претърпи пряка и действителна загуба в резултат на мярка за защита, може да обжалва въпросната мярка.

Съдът, който е компетентен да разгледа жалбата, е второинстанционен съд от съдебния район, в който се намира съда, постановил оспорваното решение.

Срокът за подаване на жалби е 15 дни, считано от датата на уведомяване за решението. Ако жалбата се отнася също така до повторно разглеждане на регистрирани доказателства, срокът се увеличава с 10 дни.

Жалба, подадена срещу заповед за пряко отхвърляне или за непостановяване на мярката, спира изпълнението. В други случаи не го спира.

Допълнителна информация

Допълнителна информация може да бъде получена на следните уебсайтове:

Връзката отваря нов прозорецПортал за правосъдие

Връзката отваря нов прозорецГенерална дирекция "Правосъдие"

Връзката отваря нов прозорецПортал на CITIUS

Връзката отваря нов прозорецБаза данни с правни документи

Връзката отваря нов прозорецОфициален вестник на Португалия

Последна актуализация: 30/09/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Румъния

1 Какви са различните видове мерки?

Обезпечителните мерки биват обезпечителен и съдебен залог или възбрана и обезпечителен запор. Обезпечителните мерки представляват процесуални мерки по изземване и съхранение, наложени от съда върху имущество на длъжника, с цел да се попречи на ответната страна да унищожи или отчужди въпросното имущество или да намали размера му.

Обезпечителният залог или обезпечителната възбрана се изразява в „замразяване“ на проследимо имущество на длъжника с цел то да бъде осребрено след получаване на изпълнително основание от кредитора. Гражданският процесуален кодекс съдържа редица специални разпоредби относно процедурата по налагане на обезпечителен залог върху плавателни съдове от гражданското корабоплаване.

Съдебният залог или съдебната възбрана представлява изземване на имущество, което се поверява за отговорно пазене на длъжностно лице, определено от съда.

Съдебен залог или съдебна възбрана могат да бъдат допуснати когато производството е образувано във връзка с право на собственост или друго основно вещно право, с владението на дадено имущество или ползването или управлението на имущество, което е в съсобственост, като съдът може да допусне съдебния залог или съдебната възбрана върху него.

Обезпечителен запор може да се прилага по отношение на парични средства, ценни книжа или други проследими движими нематериални активи, дължими на длъжника от трето лице.

Изпълнителният запор е вид непряко принудително изпълнение, чрез което се осребряват и събират парични суми, ценни книжа или други проследими движими нематериални активи.

Някои от решенията на първоинстанционния съд подлежат по закон на предварително изпълнение, когато се отнасят за: условията за упражняване на родителска отговорност, правото на лични отношения с малолетни или непълнолетни деца и местоживеенето на малолетни или непълнолетни деца; възнаграждение, обезщетение за безработица, обезщетение за трудова злополука; ренти, задължения за издръжка, детски надбавки и пенсии; обезщетение при смърт или телесна повреда или при увреждане на нечие здраве; извършване на неотложни ремонтни дейности; запечатване, разпечатване или изготвяне на опис на имущество; искове относно владение; съдебни решения, постановени въз основа на признаване от страна на ответника на иска на ищеца и т.н. Тези съдебни решения подлежат на предварително изпълнение.

Съдът може да допусне предварително изпълнение на съдебните решения, отнасящи се до имущество.

Що се отнася до обезпечаването на доказателства всяко лице, което има интерес от неотложно изслушване на свидетелски показания, изготвяне на становище от вещо лице или установяване на състоянието на определено имущество или от признаването на писмен документ, факт или право, може да поиска преди или по време на процеса тези доказателства да бъдат събрани предварително.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

За налагане на обезпечителен запор и обезпечителен залог или възбрана се изисква решение, допускащо „замразяването“ на проследимите вещи или средства на длъжника. Мерките се допускат само от първоинстанционния съд, компетентен да разгледа главния иск (ако става дума за съдебен залог или обезпечителен запор), или от първоинстанционния съд, разглеждащ делото, или съдът по местонахождение на вещите (съдебен залог). По такива специални производства не е задължително да се ползва адвокатска помощ. Съдебното решение за налагане на обезпечителен запор и обезпечителен залог или възбрана се изпълнява от съдебен изпълнител. Съдебният пазач на вещите може да съставя всички документи, свързани със запазването и управлението на вещите, да получава приходите и дължимите суми и да плаща текущите задължения и задълженията, установени в изпълнителното основание. Предвидими са само разноските за съдебни такси като съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Извънредно постановление на правителството № 80 от 26 юни 2013 г. относно съдебните такси те възлизат на 100 RON за молбите за допускане на обезпечителни мерки и на 1 000 RON за молбите за налагане на запор върху плавателни и въздухоплавателни средства. Кредиторът може да бъде задължен да плати парична гаранция, чийто размер се определя от съда. Ако вземането на кредитора не е посочено в писмен вид, по закон паричната гаранция се определя на половината от претендираната стойност.

Изпълнителният запор се изпълнява по искане на кредитора от съдебен изпълнител, чиято кантора е в съдебния район на апелативния съд по местожителството/седалището на длъжника или на третата страна, спрямо който/която се налага запора, а в случай на банкови сметки — от съдебен изпълнител по местожителството/седалището на длъжника или мястото, където се намира седалището/представителството на кредитната институция.

За предварително изпълнение молбата може да се отправи в писмен вид или устно пред компетентния съд до приключване на устните прения. Съдът може да допусне предварително изпълнение на решения, касаещи имущество, когато счете, че мярката е необходима с оглед на това, че претендираното право изглежда обосновано, или с оглед на състоянието на неплатежоспособност на длъжника, или когато прецени, че ако мярката не бъде изпълнена незабавно, кредиторът ще претърпи вреди. В тези случаи съдът може да задължи кредитора да представи парична гаранция.

Що се отнася до обезпечаването на доказателства, преди завеждане на делото молбата за обезпечение на доказателства се подава в първоинстанционния съд по местоживеенето на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът, а в хода на производството — в съда, който разглежда делото по същество на първа инстанция. В молбата се посочват доказателствата, чието обезпечение се иска, фактите, които ще се доказват с тях, както и причините, поради които е необходимо предварителното им събиране или съгласието на ответната страна.

2.2 Основни условия

За налагане на обезпечителен залог или възбрана и обезпечителен запор трябва да има вече висящо дело. Съдебен залог може обаче да се допусне дори и да няма висящо дело. Кредитор, който не разполага с изпълнително основание, може да поиска налагане на обезпечителен залог или обезпечителен запор/възбрана, ако докаже, че е предявил иск пред съда.

В неотложни случаи молбата за учредяване на обезпечителен залог върху плавателно средство може да бъде подадена дори преди предявяването на иск по съществото на делото.

Съдът може да допусне налагане на съдебен залог или на обезпечителен запор/възбрана, ако тази мярка е необходима за запазване на съответното право и има висящо дело за собственост или друго основно вещно право, за владение върху дадена вещ или за ползването или управлението на съсобствено имущество.

Съдебен залог може да бъде допуснат дори при липсата на образувано дело по същество, като той може да бъде учреден върху: имущество, предложено от длъжника; имущество, за което заинтересованата страна има основателни причини да се опасява, че може да бъде преместено, унищожено или променено от държателя му; движимо имущество, представляващо гаранцията на кредитора, когато той смята, че длъжникът му е неплатежоспособен или има основания да предполага, че длъжникът ще се опита да избегне принудително изпълнение, или пък се опасява, че имуществото ще бъде преместено или увредено.

Съдът взема решение по молбата за неотложно налагане на обезпечителен залог/обезпечителен запор или възбрана в закрито заседание, без призоваване на страните, като постановява определение с изпълнителна сила, в което се определят, когато е приложимо, размерът на гаранцията и срокът за плащането ѝ. Молбата за съдебен залог/възбрана се разглежда незабавно с призоваване на страните. Ако молбата е допустима, съдът може да задължи молителя да заплати парична гаранция, а в случай на недвижими имоти се извършва вписване в поземления регистър.

Няма изисквания във връзка с неотложността на молбата, но при искане на обезпечителен залог или възбрана или на обезпечителен запор кредиторът може да докаже, дори ако вземането не е изискуемо, че има опасност решението да не бъде изпълнено поради преместване или унищожаване на съответното имущество.

Изпълнителният запор се извършва без връчване на призовки, въз основа на определение за допускане на принудителното изпълнение, като на третото лице се изпраща съобщение, в което се посочва изпълнителното основание, заедно с определението за допускане на изпълнението. Длъжникът също се уведомява за наложената мярка. Със съобщението за запора третото лице, което става трето задължено лице, се уведомява, че му е наложена забрана да предава на длъжника сумите или движимото имущество, които дължи или ще дължи, като се посочва, че те са запорирани, доколкото това е необходимо за целите на принудителното изпълнение.

Що се отнася до обезпечаването на доказателства, изискването е да съществува опасност доказателствата да изчезнат или събирането в последващ момент да бъде трудно. Ако ответната страна даде съгласието си, молбата може да бъде подадена дори при липсата на каквато и да е неотложност. Съдът призовава страните и връчва на ответната страна копие от молбата. Молбата се разглежда в закрито заседание и по нея се постановява определение. Ако има опасност от забава, съдът може да допусне искането без да призове страните.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Обезпечителен запор може да бъде наложен върху банкови сметки, нематериални активи, ценни книжа и др.

Обезпечителен залог или възбрана могат да бъдат наложени върху материални движими вещи, регистрирани превозни средства, недвижими имоти и т.н.

Съдебен залог или възбрана могат да бъдат наложени върху недвижими имоти, движими вещи и др.

На изпълнителен запор подлежат парични средства, ценни книжа и друго нематериално движимо имущество.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

По отношение на обезпечителния залог или запор или обезпечителната възбрана мярката може да бъде изпълнена само след като кредиторът получи изпълнителното основание.

Обезпечителен запор върху плавателно средство се изпълнява чрез задържане на кораба от пристанищните служби на пристанището, в което се намира той. В този случай пристанищната служба не издава необходимите документи за отплаване и не позволява на кораба да напусне пристанището.

Възможно е налагане на санкция под формата на глоба, но само ако молителят недобросъвестно получи допускане обезпечителна мярка, която ощетява ответника. На ответника/длъжника може да бъде наложена наказателноправна санкция в случай на неизпълнение на съдебно решение.

Ако длъжникът представи достатъчна гаранция, съдът може да отмени обезпечителния залог по негово искане. Молбата за отмяна на мярката се разглежда в рамките на бързо производство в закрито заседание с призоваване на страните с даване на кратък срок.

По същия начин, ако главният иск, във връзка с който е била наложена обезпечителната мярка, бъде оттеглен, отхвърлен или обявен за неоснователен с окончателно решение или ако лицето, подало иска, се откаже от изпълнението на решението, длъжникът може да поиска отмяна на обезпечителната мярка от съда, който я е допуснал. Съдът се произнася по това искане с окончателно определение, без призоваване на страните.

Що се отнася до изпълнителния запор, всички парични средства и имущество, подлежащи на запор, се запорират от датата на връчване на съобщението за налагане на запор на третото задължено лице. От момента на налагане на обезпечението до пълното плащане на задълженията, посочени в изпълнителното основание, третото задължено лице не може да извършва плащания или каквито и да било действия, които биха могли да намалят размера на запорираното имущество. Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека или друга имуществена гаранция, кредиторът, в чиято полза се налага запорът, има право да поиска запорът да бъде вписан в поземления регистър или в други публични регистри.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

При обезпечителен залог или запор и обезпечителна възбрана съдебните решения могат да определят срокове, които не съвпадат с продължителността на наложената от съда обезпечителна мярка (например срокът, в който кредиторът трябва да внесе парична гаранция, като в противен случай запорът се отменя).

Ако главният иск бъде отхвърлен, обявен за неоснователен или оттеглен, обезпечителната мярка остава в сила до постановяване на решение за нейната отмяна, а ако искът е основателен — до изпълнението на решението или до предоставяне на достатъчни гаранции от длъжника.

Жалбите винаги се разглеждат с призоваване на страните.

При налагане на изпълнителен запор всички суми и имущество, подлежащи на запор, се  „замразяват“ от датата на връчване на съобщението за запор на третото задължено лице. От момента на налагане на обезпечението до пълното плащане на задълженията, посочени в изпълнителното основание, включително за периода на спиране на производството по главния иск, третото задължено лице, не може да извършва плащания или каквито и да било действия, които биха могли да намалят размера на запорираното имущество, освен ако в закона не се предвижда друго.

В срок от 5 дни, считано от връчването на съобщението за запора или от настъпването на падежа на вземането, третото задължено лице трябва да остави парите на влог или да замрази запорираното нематериално движимо имущество. Съдебният изпълнител освобождава вложената сума или я разпределя.

Ако третото задължено лице не изпълни задълженията си, кредиторът, в чиято полза е допуснато обезпечението, длъжникът или съдебният изпълнител може да сезира компетентния съд с искане да утвърди запора. Ако от събраните доказателства бъде установено, че третото задължено лице дължи вземане на длъжника, съдът постановява решение за утвърждаване на запора, с което задължава третото задължено лице да плати на кредитора сумата, дължима на длъжника; ако се установи, че третото задължено лице не дължи вземане на длъжника, съдът отменя запора. Ако запорът е наложен върху нематериално движимо имущество, което към момента на изпълнение е във владение на третото задължено лице, съдът взема решение и относно неговата продажба.

Що се отнася до обезпечаването на доказателства, допустимостта и относимостта на представените доказателства се преценяват от съда при разглеждането на делото. Представените доказателства могат да се използват и от страната, която не е поискала тяхното събиране. Разходите за предварителното събиране на доказателства се присъждат от съда, разглеждащ делото по същество.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

При обезпечителен залог или възбрана или обезпечителен запор определението за допускане на обезпечението подлежи на обжалване само в срок от пет дни от постановяването или връчването на определението — в зависимост от това дали страните са били призовани или не за разглеждането на молбата. Жалбата се подава до по-висшестоящия съд. Ако молбата е разгледана в първа инстанция от апелативния съд, мярката подлежи на обжалване с касационна жалба. Това средство за правна защита води или до отмяна на мярката, или до нейното потвърждаване. Всяка заинтересована страна може да обжалва изпълнението на обезпечителната мярка.

При изпълнителен запор решението за допускане на запора може да се обжалва само в 5-дневен срок от връчването на съобщението за него. Окончателното решение, с което мярката се потвърждава, има действието на прехвърляне на вземането и представлява изпълнително основание срещу третото задължено лице до размера на сумите, посочени в решението. След потвърждаване на запора третото задължено лице оставя сумата на влог или я изплаща до размера, посочен изрично в решението за потвърждаване на запора.

При предварително изпълнение, ако молбата е отхвърлена от първоинстанционния съд, отказът може да бъде обжалван. Възможно е да се поиска спиране на предварителното изпълнение като това може да се направи както с апелативната жалба, така и с отделна молба в рамките на апелативното производство. До разглеждане на молбата за спиране на принудителното изпълнение, същото може да бъде временно допуснато с определение на председателя на съда, дори преди завеждане на делото.

При обезпечаването на доказателства определението, с което се допуска предварителното им събиране, има изпълнителна сила и не подлежи на обжалване. Решението за отхвърляне на молбата може да бъде обжалвано самостоятелно в срок от пет дни от постановяване на определението, ако страните са били призовани, или от датата на връчване на съобщението, ако страните не са били призовани.

Доказателствата, които трябва да бъдат представени, може да бъдат събрани незабавно или на датата, определена за тази цел. Събирането на представените доказателства се констатира с определение, което не подлежи на обжалване.

Последна актуализация: 05/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Словакия

1 Какви са различните видове мерки?

В словашкото право са приети понятията „спешни мерки“, „обезпечителни мерки“ и „обезпечение на доказателствата“. Съответните разпоредби се съдържат в член 324 и сл. от Закон № 160/2015 (за гражданското исково производство) и — за специални процесуални действия — в член 360 и сл. от Закон № 161/2015 (за гражданското охранително производство).

Като обезпечителна мярка съдът може да наложи запор или възбрана върху имуществото на длъжника, върху негови права или други активи, за да обезпечи паричния иск на взискател, когато има опасения, че изпълнението на съдебното решение може да бъде опорочено.

Съдът постановява спешна мярка, когато обстоятелствата налагат незабавно уреждане или когато има опасения, че изпълнението ще бъде осуетено, и когато преследваната цел не може да се постигне с обезпечителна мярка. Спешната мярка може да послужи също така като гаранция за ефективността на бъдещото изпълнение на съдебното решение.

С института на обезпечението на доказателства се позволява въз основа на молба до съда, а не по инициатива на съда, да бъдат обезпечени доказателства (от всеки вид, независимо дали от свидетел, вещо лице или др. подобни) преди започване на съдебното производство. Приема се, че такава молба може да подаде лице, което има право да поиска образуване на производството, в което могат да се използват резултатите от обезпечението на доказателства.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Районният съд, който е компетентен да се произнесе по делото, е компетентен да издаде определение за спешна или обезпечителна мярка.

Съдът издава определение за спешна или обезпечителна мярка въз основа на молба. Не е необходимо подаването на молба, когато съответната спешна или обезпечителна мярка се отнася до производство, което може да бъде образувано служебно от съда.

По закон не се изисква задължително процесуално представителство.

Съгласно съответния закон се начислява съдебна такса в размер на 33 EUR за молба за постановяване или прекратяване на мярка.

За обезпечение на доказателствата не се начислява такса. Държавата заплаща разходите за доказателствата, които не са покрити предварително. Съдът обаче може да разпореди на страна, която не отговаря на условията за освобождаване от съдебни такси, да внесе авансово разходите по доказателствата, като с това не се губи правото на възстановяване впоследствие.

По закон не се изисква задължително процесуално представителство и в този случай.

Обезпечението на доказателства се извършва по този начин и в искови, и в обезпечителни производства.

2.2 Основни условия

Съдът може да разпореди спешни мерки преди започване на съдебното производство, в хода на производството, както и след неговото приключване. При обезпечителните мерки запор или възбрана се налага въз основа на издаването на обезпечителна заповед.

Обезпечение на доказателствата се извършва при постъпване на молба преди започване на основното съдебно производство, в хода на производството, както и след неговото приключване, когато има опасения, че събирането на доказателства впоследствие изобщо не би било възможно или би било изключително затруднено. Производството по обезпечение на доказателствата е в правомощията на съда, който е компетентен да разглежда делото, или на съда, в чиято териториална компетентност се намира местонахождението на застрашените доказателства. В допълнение към общите разпоредби в частта за гражданското исково производство се съдържат специални разпоредби за обезпечението на доказателствата по дела за интелектуална собственост.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Съдът може да наложи спешна мярка, с която по-специално да изиска от дадена страна:

а) да изплати издръжка в съответен размер;

б) да предостави упражняването на родителските права по отношение на дете на другия родител или на грижите на определено от съда лице;

в) да дава част от своето възнаграждение, ако получава такова, ако ищецът поради основателни причини не работи;

г) да предаде на съда определена парична сума или актив за отговорно пазене;

д) да не извършва разпоредителни действия с определени активи или права;

е) да извърши определено действие, да се въздържа от извършването на определено действие или да допусне извършването на определено действие;

ж) временно да се въздържа от влизане в къща или апартамент, където пребивава близко лице или лице, поверено на грижите на тази страна, и ако има основателно съмнение за извършено насилие спрямо това лице;

з) да се въздържа от поведение, с което се нарушава или застрашава дадено право върху интелектуална собственост.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Посочените видове спешни мерки са дадени като пример, което означава, че съдът може да разпореди така също спешни мерки с друго съдържание.

Спешната или обезпечителната мярка, според която дадена страна следва да се въздържа от разпоредителни действия с активи или права, представлява забрана на разпоредителните действия с активи или права, когато например има опасения, че те може да бъдат пропилени от ответника (да ги прехвърли на друго лице, да ги унищожи или да ги увреди и т.н.).

Съдът може да издаде определение за налагане на спешна или обезпечителна мярка без да изслушва страните. С други думи, не е необходимо да се изслушват страните преди определението. Това правило се свързва с факта, че изслушването би могло да попречи на постигането на целите на спешната и обезпечителната мярка и на факта, че в рамките на тази съдебна дейност по принцип доказателства не се събират. Това не означава, че съдът не може да нареди изслушване на страните. Ако това бъде направено, трябва да бъдат спазени всички правила за процесуалното събиране на доказателства. Ако съдът събира доказателства единствено под формата на писмени юридически документи, въпросните доказателства не се събират на открито изслушване. Вместо това съдът упражнява правото си на преценка, без да взаимодейства със страните.

Спешната мярка подлежи на изпълнение, когато определението бъде връчено, освен ако не е предвидено друго в специално законодателство.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Спешна мярка или обезпечителна мярка се прекратява:

а) при изтичането на периода, за който е разпоредена;

б) ако е разпоредена след започването на основното производство и първоинстанционният съд или апелативният съд отхвърли иска или прекрати производството;

в) ако в определението си съдът посочи срок за подаване на молба в рамките на основното производство, но в определения срок не бъде подадена такава молба;

г) ако съдът уважи иска в рамките на основното производство;

д) когато повече не е необходима предвид статуса „подлежи на привеждане в изпълнение“.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Обжалването на заповед за налагане на спешна или обезпечителна мярка е допустимо. Съдът, който е компетентен да се произнесе по отношение на средствата за правна защита, е съответният компетентен въззивен съд, т.е. второинстанционният съд, който е по-висш от първоинстанционния съд, разпоредил спешната или обезпечителната мярка.

Жалбите се подават в срок до 15 дни, считано от връчването на определението, в съда, чието определение се обжалва. Подаването на жалба не спира изпълнението.

Последна актуализация: 14/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Финландия

1 Какви са различните видове мерки?

Във Финландия кредиторите или другите ищци по граждански или търговски дела могат да искат постановяване на обезпечителни мерки. Целта на обезпечителните мерки е да се гарантира бъдещото изпълнение на решението, постановено по съществото на делото. Процедурата по налагане на обезпечителните мерки е регламентирана в глава 7 от Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkäymiskaari), а изпълнението на решението за налагането им — в глава 8 от Кодекса за принудителното изпълнение (ulosottokaari). Има три вида обезпечителни мерки:

  • запор или възбрана за обезпечаване на вземане;
  • запор или възбрана за обезпечаване на правото на собственост или друго право; и
  • други обезпечителни мерки (общи обезпечителни мерки).

Тези обезпечителни мерки са описани по-долу, като до тях може да се прибегне по граждански дела от всякакъв вид. Наред с тях има и обезпечителни мерки, които се налагат по силата на специално законодателство и до които може да се прибегне само в определени случаи. Като пример може да се посочат обезпечителните мерки за осигуряване на доказателства по граждански дела във връзка с права на индустриална и интелектуална собственост. По наказателни дела може да бъде приложен Законът за принудителните мерки (pakkokeinolaki); принудителните мерки, предвидени в закона, включват изземване, запор, възбрана, продан и конфискация.

Съществува разлика между обезпечителните мерки и предварителното (временно) изпълнение на съдебни решения по граждански дела. Последното се отнася до изпълнението на съдебно решение, преди то да е станало окончателно и да е придобило сила на пресъдено нещо. Решение по гражданско дело, което не е придобило сила на пресъдено нещо, обикновено подлежи на изпълнение по закон, но по принцип изпълнението не може да се извърши в пълна степен. Например, при невлязло в сила съдебно решение относно дължими вземания, постановено от първоинстанционен съд, върху имуществото на длъжника може да бъде наложен запор, ако длъжникът не внесе обезпечение на вземането. От друга страна, запорирано имущество може да бъде продадено и средствата от продажбата да бъдат платени на кредитора само ако кредиторът е внесъл обезпечение за това имущество. За разлика от това съдебните решения, постановени в отсъствие на ответника подлежат на изпълнение веднага и в пълна степен.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Решенията за налагане на горепосочените видове обезпечителни мерки се вземат от съдилищата с обща компетентност като районните съдилища (käräjäoikeus) действат като съдилища от първа инстанция. Обезпечителните мерки, разпоредени от съда, се прилагат от съдебни изпълнители. Молбите за налагане на обезпечителни мерки се подават до съда, разглеждащ делото по същество. Ако все още не е образувано производство, молбата за обезпечителни мерки трябва да бъде подадена до районния съд, където следва да бъде образувано производството по съществото на делото.

Съдът не може да удовлетвори окончателно молбата за обезпечителни мерки, без да даде възможност на ответника да бъде изслушан. Съдът обаче може да уважи искането на ищеца за допускане на временни обезпечителни мерки без да даде на другата страна възможност да бъде изслушана, ако в противен случай целта на обезпечителната мярка би била компрометирана. На практика обезпечителни мерки могат да бъдат постановени много бързо. Временните решения са в сила, докато не се вземе друго решение.

Ако ищецът вече разполага с основание за принудително изпълнение, но изпълнителното производство не може да бъде образувано незабавно, при определени условия съдебните изпълнители могат да разпоредят пряко временни обезпечителни мерки. По-долу ще бъдат разгледани само обезпечителните мерки, разпореждани от съдилищата.

2.2 Основни условия

Изискванията за разпореждане на запор или възбрана за обезпечаване на вземане или на привилегии на ищеца са както следва:

  • ищецът трябва да докаже достатъчно ясно, че има изискуемо вземане към ответника или че се ползва с привилегия спрямо дадено имущество; и
  • трябва да е налице опасност ответникът да действа по такъв начин, че да застраши дължимото вземане или привилегията на ищеца.

По аналогичен начин, за налагането на останалите обезпечителни мерки са нужни доказателства, които предполагат съществуването на за друго право и на опасност ответникът да наруши това право.

Преди да е възможно изпълнение на обезпечителните мерки, ищецът трябва да внесе обезпечение при съдебния изпълнител.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Предмет на обезпечителни мерки могат да бъдат всички видове имущество. Ако целта е да се обезпечи определено вземане, съдът разпорежда запор или възбрана на движимо или недвижимо имущество, принадлежащо на ответника, до размера на вземането на ищеца. След това съдебният изпълнител решава кое имущество на ответника да бъде запорирано или възбранено. Ако обаче се цели обезпечаване на привилегировано вземане, съдът постановява запор или възбрана на конкретното имущество, предмет на правото, и съдебният изпълнител изпълнява разпореждането срещу това имущество.

Съдът може също така:

  • да забрани на ответника, под страх от наказание, да извършва определени действия или да ходи на определени места;
  • да разпореди на ответника, под страх от наказание, да извърши определени действия;
  • да разреши на ищеца да направи нещо или да вземе мерки то да бъде направено;
  • да разпореди поставяне на имущество на ответника във владението или под попечителството на пълномощник; или
  • да разпореди друга обезпечителна мярка, необходима за гарантиране на правата на ищеца.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Когато се изпълнява разпореждане за запор или възбрана на имущество, длъжникът губи контрола си върху имуществото. Отчуждаването на имущество, което е предмет на запор или възбрана, е престъпление. При запориране на средствата в банковата сметка на длъжник, банката не може да прехвърля средства на никой друг, освен на съдебния изпълнител. Разпореждането за запор обаче не предоставя на ищеца преференциално право върху запорираните средства спрямо другите кредитори на длъжника.

Последиците от другите обезпечителни мерки зависят от естеството на мерките.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

В срок от един месец от издаването на решението за разпореждане на обезпечителни мерки ищецът трябва да предяви иск по съществото на делото пред съда или да започне друга процедура, която може да доведе до решение с изпълнителна сила, като например арбитраж. Ако не успее да направи това, обезпечителните мерки ще бъдат отменени. Обезпечителните мерки могат да бъдат отменени и ако по някаква друга причина основанията, на които те са разпоредени, вече не са налице. Когато съдът се произнесе по съществото на делото, той трябва в същото време да вземе решение и относно обезпечителните мерки.

Разноските, направени в резултат на обезпечителни мерки, се понасят първоначално от ищеца. Ако налагането на обезпечителните мерки се окаже неоснователно, ищецът носи отговорност за вредите, причинени на ответника в резултат на мерките, независимо дали те са причинени умишлено. За тази цел ищецът трябва да депозира гаранция преди изпълнението на обезпечителните мерки. От друга страна, ответникът по принцип може да предотврати налагането на обезпечителни мерки чрез депозиране на гаранция.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Решенията на съда за налагане на обезпечителни мерки могат да бъдат обжалвани пред по-висша инстанция, т.е. апелативен съд (hovioikeus) или Върховния съд (korkein oikeus). Подаването на жалба не възпрепятства изпълнението на разпореждането, освен ако въззивният съд не спре изпълнението. Не съществува обаче възможност за обжалване на решение за временни обезпечителни мерки.

Има възможност за обжалване и на мерките или решенията, взети от съдебен изпълнител във връзка с изпълнението на решение за налагане на обезпечителна мярка, като жалбите се разглеждат от районните съдилища. Жалба може да бъде подадена и от трети страни, които считат, че запорираното или възбраненото имущество е тяхно.

Последна актуализация: 06/09/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Временни мерки и обезпечителни мерки - Швеция

1 Какви са различните видове мерки?

Основните разпоредби относно обезпечителните мерки по граждански дела се съдържат в глава 15 от шведския Процесуален кодекс („rättegångsbalken“). Общото правило е, че не се допускат мерки за принудително изпълнение по граждански дела до произнасянето на съда по съответното делото. Разпоредбите относно обезпечителните мерки са изключение от това правило. По принцип целта на обезпечителните мерки е да гарантират, че изгубилата делото страна ще изпълни нарежданията на съда, произтичащи от неговото решение по делото.

Най-разпространената обезпечителна мярка е съдебната възбрана, която означава, че ищецът може да поиска ограничаване на действията на ответника по отношение на владяно от него имущество или на разпоредителните му права.

Съгласно глава 15, член 1 от шведския Процесуален кодекс възбрана може да бъде наложена, за да се гарантира бъдещото изпълнение на съдебното решение, свързано с иска. Общото правило е, че решението за налагане на обезпечителна мярка съгласно тази разпоредба трябва да формулирано по такъв начин, че принадлежащото на длъжника имущество се поставя под възбрана, с цел да се обезпечи стойността на иска. В изключителни случаи обаче в решението може да се посочи имуществото, което може да подлежи на принудително изпълнение.

Възбрана може да бъде наложена и с цел да се обезпечи бъдещото изпълнение на решение, свързано с право от по-висш ранг върху определено имущество (глава 15, член 2 от шведския Процесуален кодекс). Примерите за такива съдебни решения включват решения, съдържащи постановления, с които се обявява, че ответникът има право от по-висш ранг върху определени дялове от оспорваното имущество, както и решенията, с които ответникът се задължава да предаде дяловете незабавно.

Член 3 от глава 5 от шведския Процесуален кодекс съдържа обща разпоредба относно правото на съда да наложи подходяща мярка за обезпечаване на правата на ищеца. Тази разпоредба се прилага например, когато се иска издаване на ограничителна заповед. Исковете към съда да се произнесе, че ответникът няма право да работи с определени стоки, посочени в клауза относно конкуренцията, също попадат в обхвата на тази разпоредба.

Наред с горното в глава 15, член 4 от шведския Процесуален кодекс е предвидено, че когато е установено право от по-висш ранг върху определено недвижимо имущество, съдът може да разпореди връщането на имуществото, с което са извършени разпоредителни действия, както и други мерки.

Освен това в глава 15, член 5, параграф 3 от шведския Процесуален кодекс е предвидено, че при определени условия може да бъде наложена обезпечителна мярка с предварително изпълнение.

Наред с това съществуват и самостоятелни разпоредби относно налагане на обезпечителни мерки в някои специални области, като например патентното право.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Решения за налагане на обезпечителни мерки се издават от съда, пред който е образувано производството. Ако няма образувано съдебно производство, приложимите разпоредби относно компетентността на съда като цяло съвпадат с общите разпоредби, приложими към гражданските дела.

Съдът не може да наложи обезпечителни мерки по собствена инициатива. Това означава, че страната, която иска налагане на такива мерки, трябва да подаде съответното искане пред съда. Ако няма образувано съдебно производство, искането трябва да бъде внесено в писмена форма.

Няма изискване ищецът да бъде подпомаган или представляван от адвокат. Производствата пред шведските съдилища са безплатни с изключение на такса за подаване на искова молба, чийто размер понастоящем е 450 SEK (шведски крони) (около 50 EUR).

2.2 Основни условия

Условие за налагане на мерките по глава 15, член 1—3 от шведския Процесуален кодекс („rättegångsbalken“) е основният спор (например иск по член 1) да подлежи на решаване от съд или чрез друга подобна процедура. Допълнителните процедури включват арбитражните производства.

Върховният съд („Högsta domstolen“) се е произнесъл, че възбрана или други обезпечителни мерки в съответствие с глава 15 от шведския Процесуален кодекс могат да бъдат наложени и във връзка с искове, които са подсъдни на чуждестранни съдилища, когато решението на съответния съд подлежи на принудително изпълнение в Швеция.

За да може да бъде удовлетворено искане за налагане на възбрана съгласно глава 15, член 1—3 от шведския Процесуален кодекс, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

  • едно от изискванията е ищецът да докаже, че има вероятни основания за иск срещу друго лице и че този иск подлежи на решаване от съд или чрез друга подобна процедура;
  • освен това ищецът трябва да докаже, че са налице „основателни опасения“, че другата страна ще предприеме действия, изразяващи се в укриване, разпореждане с имуществото или друго, за избягване на отговорност за погасяване на дълга (член 1), че другата страна ще премести, значително ще увреди или по друг начин ще се разпореди с имуществото в ущърб на ищеца (член 2) или че посредством извършване или неизвършване на определени действия или по друг начин другата страна ще предотврати или ще затрудни упражняването от ищеца на неговите права или значително ще намали стойността на имуществото (член 3);
  • за да бъде наложена мярка с предварително изпълнение, трябва също така да е налице риск от настъпване на вреди в резултат на забавяне на мярката. Този израз е свързан с поставянето под риск на изпълнението на съдебното решение, ако мярката не бъде наложена незабавно, без да бъде изслушана позицията на другата страна. Ако обезпечителната мярка бъде наложена по този начин, копие от решението се предоставя на страните, като съдът разпорежда на ответника да предостави своето становище. Ако бъде получено такова становище, съдът преразглежда незабавно наложената мярка;
  • и накрая, мярката може да бъде наложена, само ако ищецът предостави обезпечение за възможни вреди, които другата страна може да понесе в резултат на нейното изпълнение. Ако ищецът не е в състояние да предостави такова обезпечение, но същевременно докаже, че неговият иск е основателен, съдът може да го освободи от задължението да предостави обезпечение.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Изпълнението на решения за налагане на съдебна възбрана във връзка с разглеждани от съда искове се изразява в ограничаване на разпореждането с имущество до определена стойност. Като цяло във връзка с изпълнението се прилагат принципите, приложими в случаите на налагане на запор. Липсва обаче възможността за продажба на имуществото.

По принцип изпълнението може да бъде насочено срещу всякакъв вид имущество. Имуществото може да бъде движимо или недвижимо.

Определени категории имущество не подлежат на съдебна възбрана. Става дума за т.нар. „несеквестируемо имущество“, което включва inter alia:

  • облекло и други вещи за лична употреба на длъжника до разумна стойност;
  • обзавеждане, домакински уреди и друго оборудване, необходимо за обслужването на домакинството;
  • инструменти и друго оборудване, необходими за професионалната дейност или професионалното обучение на длъжника;
  • лични вещи, като например медали или спортни награди, които имат такава нематериална стойност за длъжника, че би било несправедливо върху тях да бъде наложена възбрана.

Възможно е определено имущество да бъде защитено от налагане на възбрана по силата на отделни разпоредби. Пример за това са разпоредби, свързани с вреди.

Възбрана с цел обезпечение на искове не може да се налага върху трудово възнаграждение и подобни вземания до тяхното изплащане, когато върху тези вземания могат да се налагат обезпечителни мерки.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

При налагане на възбрана върху определено имущество с цел обезпечение на задължения ответникът няма право да прехвърля собствеността върху имуществото или да се разпорежда с него по друг начин в ущърб на ищеца. Шведският Орган за принудително изпълнение („Kronofogdemyndigheten“) може обаче да допусне изключения от забраната за разпоредителни действия, ако са налице специални основания. Всяко разпоредително действие в нарушение на наложената възбрана може да е основание за подвеждане под наказателна отговорност.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

При налагане на мярка по глава 15, член 1—3 от шведския Процесуален кодекс ищецът трябва да предяви иск във връзка със спора в срок от един месец от вземането на решението за налагане на мярката, ако искът не е бил предявен преди това. Ако искът подлежи на разглеждане по друга процедура, ищецът е длъжен да предприеме мерките, предвидени в тази процедура.

Ако мярката е наложена с предварително изпълнение, копие от решението се предоставя на страните, като съдът разпорежда на ответника да предостави своето становище. Ако бъде получено такова становище, съдът преразглежда незабавно наложената мярка.

Наложена обезпечителна мярка трябва да бъде отменена незабавно, ако след нейното налагане бъде предоставено подходящо обезпечение, което удовлетворява целта на мярката.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Въпрос, свързан с налагане на обезпечителни мерки, трябва да бъде уреден с определение, както ако е възникнал като процедурен въпрос във връзка с разглеждането на дело пред съда, така и ако въпросът за обезпечителни мерки е самостоятелен.

И в двата случая решението подлежи на обжалване на отделно основание от лицето, срещу което е постановено. Лице, което желае да обжалва решение на районния съд („tingsrätt“), трябва да внесе писмена жалба в срок от три седмици от датата на постановяване на решението. Ако решението не е постановено в рамките на съдебно заседание и на такова заседание не е обявено кога ще бъде постановено решение, срокът за обжалване се брои от датата, на която ищецът е получил решението. Жалбата се подава пред апелативния съд („hovrätt“), но се внася чрез районния съд („tingsrätt“).

Ако районният съд е отхвърлил искане за налагане на обезпечителни мерки по гражданско дело в съответствие с глава 15 от шведския Процесуален кодекс („rättegångsbalken“) или е отменил решение за налагане на такива мерки, апелативният съд може да допусне незабавно предварително изпълнение на мярката до второ нареждане. Ако районният съд е наложил такава мярка или е обявил, че решението подлежи на принудително изпълнение, въпреки че то още не е окончателно, апелативният съд може да се разпореди незабавно, че решението на районния съд не подлежи на принудително изпълнение до второ нареждане.

Последна актуализация: 06/09/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.