Налагане на мерки по обезпечение на искове в държавите от ЕС

Словакия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви са различните видове мерки?

В словашкото право са приети понятията „спешни мерки“, „обезпечителни мерки“ и „обезпечение на доказателствата“. Съответните разпоредби се съдържат в член 324 и сл. от Закон № 160/2015 (за гражданското исково производство) и — за специални процесуални действия — в член 360 и сл. от Закон № 161/2015 (за гражданското охранително производство).

Като обезпечителна мярка съдът може да наложи запор или възбрана върху имуществото на длъжника, върху негови права или други активи, за да обезпечи паричния иск на взискател, когато има опасения, че изпълнението на съдебното решение може да бъде опорочено.

Съдът постановява спешна мярка, когато обстоятелствата налагат незабавно уреждане или когато има опасения, че изпълнението ще бъде осуетено, и когато преследваната цел не може да се постигне с обезпечителна мярка. Спешната мярка може да послужи също така като гаранция за ефективността на бъдещото изпълнение на съдебното решение.

С института на обезпечението на доказателства се позволява въз основа на молба до съда, а не по инициатива на съда, да бъдат обезпечени доказателства (от всеки вид, независимо дали от свидетел, вещо лице или др. подобни) преди започване на съдебното производство. Приема се, че такава молба може да подаде лице, което има право да поиска образуване на производството, в което могат да се използват резултатите от обезпечението на доказателства.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Районният съд, който е компетентен да се произнесе по делото, е компетентен да издаде определение за спешна или обезпечителна мярка.

Съдът издава определение за спешна или обезпечителна мярка въз основа на молба. Не е необходимо подаването на молба, когато съответната спешна или обезпечителна мярка се отнася до производство, което може да бъде образувано служебно от съда.

По закон не се изисква задължително процесуално представителство.

Съгласно съответния закон се начислява съдебна такса в размер на 33 EUR за молба за постановяване или прекратяване на мярка.

За обезпечение на доказателствата не се начислява такса. Държавата заплаща разходите за доказателствата, които не са покрити предварително. Съдът обаче може да разпореди на страна, която не отговаря на условията за освобождаване от съдебни такси, да внесе авансово разходите по доказателствата, като с това не се губи правото на възстановяване впоследствие.

По закон не се изисква задължително процесуално представителство и в този случай.

Обезпечението на доказателства се извършва по този начин и в искови, и в обезпечителни производства.

2.2 Основни условия

Съдът може да разпореди спешни мерки преди започване на съдебното производство, в хода на производството, както и след неговото приключване. При обезпечителните мерки запор или възбрана се налага въз основа на издаването на обезпечителна заповед.

Обезпечение на доказателствата се извършва при постъпване на молба преди започване на основното съдебно производство, в хода на производството, както и след неговото приключване, когато има опасения, че събирането на доказателства впоследствие изобщо не би било възможно или би било изключително затруднено. Производството по обезпечение на доказателствата е в правомощията на съда, който е компетентен да разглежда делото, или на съда, в чиято териториална компетентност се намира местонахождението на застрашените доказателства. В допълнение към общите разпоредби в частта за гражданското исково производство се съдържат специални разпоредби за обезпечението на доказателствата по дела за интелектуална собственост.

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Съдът може да наложи спешна мярка, с която по-специално да изиска от дадена страна:

а) да изплати издръжка в съответен размер;

б) да предостави упражняването на родителските права по отношение на дете на другия родител или на грижите на определено от съда лице;

в) да дава част от своето възнаграждение, ако получава такова, ако ищецът поради основателни причини не работи;

г) да предаде на съда определена парична сума или актив за отговорно пазене;

д) да не извършва разпоредителни действия с определени активи или права;

е) да извърши определено действие, да се въздържа от извършването на определено действие или да допусне извършването на определено действие;

ж) временно да се въздържа от влизане в къща или апартамент, където пребивава близко лице или лице, поверено на грижите на тази страна, и ако има основателно съмнение за извършено насилие спрямо това лице;

з) да се въздържа от поведение, с което се нарушава или застрашава дадено право върху интелектуална собственост.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Посочените видове спешни мерки са дадени като пример, което означава, че съдът може да разпореди така също спешни мерки с друго съдържание.

Спешната или обезпечителната мярка, според която дадена страна следва да се въздържа от разпоредителни действия с активи или права, представлява забрана на разпоредителните действия с активи или права, когато например има опасения, че те може да бъдат пропилени от ответника (да ги прехвърли на друго лице, да ги унищожи или да ги увреди и т.н.).

Съдът може да издаде определение за налагане на спешна или обезпечителна мярка без да изслушва страните. С други думи, не е необходимо да се изслушват страните преди определението. Това правило се свързва с факта, че изслушването би могло да попречи на постигането на целите на спешната и обезпечителната мярка и на факта, че в рамките на тази съдебна дейност по принцип доказателства не се събират. Това не означава, че съдът не може да нареди изслушване на страните. Ако това бъде направено, трябва да бъдат спазени всички правила за процесуалното събиране на доказателства. Ако съдът събира доказателства единствено под формата на писмени юридически документи, въпросните доказателства не се събират на открито изслушване. Вместо това съдът упражнява правото си на преценка, без да взаимодейства със страните.

Спешната мярка подлежи на изпълнение, когато определението бъде връчено, освен ако не е предвидено друго в специално законодателство.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Спешна мярка или обезпечителна мярка се прекратява:

а) при изтичането на периода, за който е разпоредена;

б) ако е разпоредена след започването на основното производство и първоинстанционният съд или апелативният съд отхвърли иска или прекрати производството;

в) ако в определението си съдът посочи срок за подаване на молба в рамките на основното производство, но в определения срок не бъде подадена такава молба;

г) ако съдът уважи иска в рамките на основното производство;

д) когато повече не е необходима предвид статуса „подлежи на привеждане в изпълнение“.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Обжалването на заповед за налагане на спешна или обезпечителна мярка е допустимо. Съдът, който е компетентен да се произнесе по отношение на средствата за правна защита, е съответният компетентен въззивен съд, т.е. второинстанционният съд, който е по-висш от първоинстанционния съд, разпоредил спешната или обезпечителната мярка.

Жалбите се подават в срок до 15 дни, считано от връчването на определението, в съда, чието определение се обжалва. Подаването на жалба не спира изпълнението.

Последна актуализация: 22/04/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.