Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Налагане на мерки по обезпечение на искове в държавите от ЕС

Полша
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви са различните видове мерки?

Видът на мярката зависи от естеството на иска, който трябва да се обезпечи. Съгласно член 747 от Гражданския процесуален кодекс (kodeks postępowania cywilnego) парични искове се обезпечават чрез:

  • запор на движимо имущество, надници и заплати, банкови сметки или всякакви други вземания или друго право на собственост;
  • обременяване с тежест на недвижимо имущество на длъжника посредством ипотекиране;
  • въвеждане на забрана за разпореждане или обременяване с тежест на недвижимо имущество, за което няма поземлен регистър или поземленият регистър е изгубен или унищожен;
  • учредяване на морска ипотека върху плавателно средство или плавателно средство в процес на изграждане;
  • установяване на забрана за разпореждане с правото на кооперативна собственост върху сграда;
  • назначаване на синдик на предприятие или земеделско стопанство, което е собственост на задължения субект, или на образувание, съставляващо част от предприятие или от част от такова предприятие или от земеделско стопанство, което е собственост на задължения субект.

Ако се обезпечава непаричен иск, съдът определя обезпечението, което счита за подходящо в съответния случай, без да се изключват мерките, предназначени за обезпечаване на парични искове (член 755 от Гражданския процесуален кодекс). Съдът по-специално може да:

  • определи конкретно правата и задълженията на страните или участниците в производството за времетраенето на това производство;
  • въведе забрана за разпореждане с вещите или правата, засегнати от производството;
  • спре производство за принудително изпълнение или друго производство, целящо изпълнение на съдебно решение;
  • уреди въпроси, свързани с упражняването на родителски права върху деца (малолетни или непълнолетни) и личните отношения с децата;
  • разпореди вписването на подходяща забележка в поземления и ипотечния регистър, или в друг подходящ регистър.

При избора на вида на обезпечение трябва да се вземат предвид интересите на страните или на участниците в производството, така че правоимащият субект да получи подходяща правна защита, а задълженият субект да не бъде прекомерно обременен.

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

Производства за допускане на временни или обезпечителни мерки се образуват:

  • по искане на страна или участник в производството, като молбата за обезпечение се внася в съда, компетентен да разгледа делото на първа инстанция. Ако този съд не може да бъде определен, компетентен е съдът по местоизпълнение на решението за обезпечение, а при липсата на такова основание или ако решението за обезпечение трябва да се изпълни в рамките на компетентността на различни съдилища — районният съд (sąd rejonowy) за Варшава. Молбата за налагане на временна или обезпечителна мярка, подадена в хода на висящо производство, се разглежда от съда, пред когото е висящо главното производство, освен в случаите, когато е сезиран Върховният съд (Sąd Najwyższy). В тези случаи молбата за допускане на обезпечение се разглежда от първоинстанционния съд (член 734 от Гражданския процесуален кодекс).
  • служебно в случаите, когато производството също може да се образува служебно (член 732 от Гражданския процесуален кодекс).

Молбите за обезпечение се подават в писмен вид. Те следва да отговарят на изискванията за подаване на писмени документи и в тях трябва да бъде посочен видът на обезпечението, което иска, а в случай на иск за парично вземане — и размерът на обезпечението (който не може да надхвърля размера на иска, изчислен заедно с лихвата до датата, на която е постановено решението за допускане на обезпечение, както и с разноските по изпълнението на мярката; обезпечената сума може да включва също предвижданите разноски по главното производство). В молбата трябва да се посочат и обстоятелствата, които я обосновават. Ако молбата за обезпечение се подава преди образуването на производството, е необходимо да се опише накратко и предметът на делото (член 736 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечение може да бъде допуснато преди образуване на производството или в хода на производството. След като правоимащият субект получи изпълнителен титул, обезпечението може да се наложи само ако е предназначено за обезпечаване на претенция, чийто краен срок за изпълнение все още не е изтекъл (член 736, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Когато обезпечението се допуска преди образуване на главното производство, съдът определя крайния срок, до който трябва да се подаде исковата молба; ако тя не бъде подадена в този срок, обезпечението се отменя (член 733 от Гражданския процесуален кодекс).

Молбите за обезпечение трябва да се разглеждат без ненужно забавяне, в рамките на една седмица от датата, на която са подадени в съда, освен ако в специални разпоредби не е предвидено друго. Ако по закон молбата трябва да бъде разгледана в съдебно заседание, то следва да се насрочи така, че да се проведе в рамките на един месец от датата на подаване на молбата (член 733 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечението се допуска със съдебно решение.

2.2 Основни условия

Обезпечение може да бъде поискано по всички граждански искове, разглеждани от съд или арбитражен съд (член 730 от Гражданския процесуален кодекс).

Условията за допускане на обезпечението са следните: искът и правният интерес от обезпечението трябва да се мотивират. Правен интерес от обезпечението е налице, когато без обезпечението ще бъде невъзможно или много трудно да се изпълни постановеното съдебно решение по делото или ако ще бъде невъзможно или много трудно да се постигне целта на производството (член 7301 от Гражданския процесуален кодекс).

Целта на обезпечението не може да бъде удовлетворяване на претенция, освен ако е предвидено друго в нормативен акт (член 731 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдът може да обвърже изпълнението на решение за допускане на обезпечение с представянето на гаранция от ищеца за обезпечаване на евентуални претенции на ответника, произтичащи от изпълнението на решението за обезпечение, освен когато ищецът е Министерството на финансите или когато обезпечението се предоставя по искове за издръжка, наем или суми, дължими на служител въз основа на трудово правоотношение, и то в размер, който не надхвърля пълното месечно възнаграждение на служителя (член 739 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Временни и обезпечителни мерки могат да се налагат върху:

  • движими вещи,
  • надници и заплати,
  • вземания от банкова сметка, други вземания или други права на собственост,
  • недвижимо имущество,
  • плавателни съдове или плавателни съдове в процес на изграждане,
  • право на кооперативна собственост върху сграда,
  • предприятие или земеделско стопанство, образувание, съставляващо част от предприятие или от част от предприятие или част от земеделско стопанство.

Обезпечението не може да има за предмет вещи, задължения или права, които са обявени за несеквестируеми. Бързоразвалящи се стоки могат да служат като обезпечение, ако длъжникът не притежава друго имущество, с което да обезпечи иска на правоимащия, и стоките могат да бъдат продадени незабавно.

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Основната цел на обезпечителното производство е да се гарантира, че правоимащият субект (най-често кредиторът) е защитен срещу потенциални вредни последици от забавяне на висящи дела пред съда, и да се подобри положението на правоимащия субект в производство за принудително изпълнение, ако предметът на съдебното производство и обезпечението е подлежащо на принудително изпълнение вземане. В ограничена степен обезпечението може да позволи на правоимащия субект да получи парично плащане.

Обезпечението може да се допуска също така в отговор на действия на задължения субект, с които се увреждат обоснованите интереси на правоимащия субект.

Последиците за задължения субект от налагането на обезпечението се различават в зависимост от вида на обезпечението и могат да бъдат, както следва:

  • ако е запорирано движимо имущество, управлението на това имущество след налагането на запора не влияе върху последващия ход на производството, а производството за принудително изпълнение върху запорираното имущество може да се образува и срещу неговия купувач;
  • ако банковата сметка на предприятието или собственика на земеделско стопанство е запорирана като обезпечение, задълженият субект може да плаща от нея само сумите, определени от съда за плащането на текущите надници и заплати, осигуровките или данъка върху заплатите и други определени по закон суми, както и режийните разноски на предприятието;
  • задълженият субект разполага с ограничена възможност да се ползва от другите запорирани вземания или права (начинът на ползване се определя от съда);
  • съдебният изпълнител може да продаде всяка запорирана вещ, както и правата върху финансови инструменти, регистрирани в сметка за ценни книжа или друга сметка по смисъла на правилата за търгуване с финансови инструменти, като получената сума се депозира в депозитната сметка на съда;
  • задълженото лице не може да се разпорежда или да обременява с тежести възбраненото недвижимо имущество, нито правото на кооперативна собственост върху сграда;
  • за плавателно средство или плавателно средство в процес на изграждане може да се вписва морска ипотека;
  • задълженият субект може да бъде лишен от право на управление и може да бъде назначен синдик, като приходите, получени вследствие на управлението на синдика, стават предмет на обезпечение;
  • при въпроси, свързани с издръжка, задълженият субект може да бъде задължен да плаща определена сума на правоимащия субект, еднократно или периодично.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Задълженият субект може да поиска по всяко време обвързващото го определение за допускане на обезпечение да бъде отменено или изменено, ако причината за налагане на обезпечението вече не съществува или ситуацията се е променила (член 742 от Гражданския процесуален кодекс).

Обезпечението се отменя, ако:

  • задълженият субект внесе в депозитната сметка на съда сумата на обезпечението, поискана от правоимащия субект в молбата за обезпечение;
  • исковата молба или жалбата бъде върната или отхвърлена;
  • исковата молба или жалбата бъде обявена за недопустима или производството бъде прекратено;
  • в главното производство правоимащият субект не е предявил иск за цялата претенция или е предявил други искания, различни от тези, за които е допуснато обезпечението преди образуването на главното производство;
  • решението, с което се уважава обезпеченото искане по главното производство, е станало окончателно (обезпечението се отменя един месец, след като решението стане окончателно);
  • в срок от две седмици от датата, на която решението, с което се уважава молбата, е станало окончателно, правоимащият субект не е подал молба за допълнителни принудителни мерки по дела, по които е допуснато обезпечение под формата на запор върху движими вещи, надници и заплати, вземания от банкова сметка или други вземания, друго вещно право или чрез назначаване на синдик на предприятие или земеделско стопанство на задълженото лице или на образувание, съставляващо част от предприятие или от част от него, или на част от земеделско стопанство на задължения субект.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Както правоимащият, така и задълженият субект може да подаде жалба срещу решението на първоинстанционния съд относно обезпечението (член 741 от Гражданския процесуален кодекс).

Последна актуализация: 08/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт