Налагане на мерки по обезпечение на искове в държавите от ЕС

Франция
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви са различните видове мерки?

  • Съдията по обезпечителното производство винаги може по спешност да постанови временни мерки (спешно производство, плащане на депозит, извеждане, забрана за извършване на конкретно действие под заплаха от наказание, опазване на доказателства).

Не съществува изчерпателен опис на временните мерки: в обезпечителното производство могат да бъдат допуснати всички спешни мерки, срещу които няма сериозни възражения или които могат да бъдат обосновани със съществуването на спор (плащане на депозит, извеждане на наемател без документи, експертна оценка или констатиране на щета ...). Освен това съдията по обезпечителното производство може да разпореди незабавното прилагане на всички мерки, които се налагат било за предотвратяване на непосредствен риск от увреждане (по-специално укрепителни работи), било за преустановяване на очевидно неправомерно поведение.

  • Специален режим съществува за обезпечителните мерки (обезпечителни запори и съдебни възбрани), като това са мерките, които позволяват на ищеца, обикновено с разрешението на съда, да наложи забрана за разпореждане с цялото или с част от имуществото на длъжника, или да впише специална възбрана върху това имущество, за да си гарантира плащането на вземане, което все още не е признато със съдебно решение, но чието удовлетворяване изглежда застрашено.

Обезпечителните мерки могат да бъдат под две форми:

  • обезпечителни запори, които позволяват държане с цел обезпечение на материални активи (мебели, превозни средства...), нематериални активи (парични суми, права върху дружествени дялове или ценни книжа...) или вземания (банкови сметки, наеми...);
  • съдебна възбрана върху недвижима собственост, търговски капитал, дялове или ценни книжа (вписване на временна ипотека, запор върху акции или ценни книжа).

2 При какви условия могат да бъдат постановени такива мерки?

2.1 Производство

  • Временни мерки: съдията по обезпечителното производство трябва да бъде сезиран по съдебен път (с иск от съдебен изпълнител). В случая става дума за спешна състезателна процедура.
  • Обезпечителни мерки: по принцип е необходимо предварителното разрешение на съда. Ищецът обаче е освободен от изискването за получаване на такова разрешение, ако разполага с изпълнителен лист или съдебно решение, което все още няма изпълнителна сила. Същото важи и в случай на неизпълнение на задължение за плащане на приета менителница, запис на заповед, чек или при неплащане на наем за недвижим имот (при наличие на писмен договор).

По отношение на временните мерки определянето на компетентния съд зависи от естеството на иска. Обща компетентност в тази област има председателят на окръжния съд (tribunal de grande instance). Въпреки това районният съдия (juge d’instance) и председателите на търговския съд (tribunal de commerce), на комисията по трудовоправни спорове (conseil des prud’hommes) и на съда по дела за земеделска аренда (tribunal paritaire des baux ruraux) също могат да се произнасят по обезпечителни дела в рамките на своята компетентност.

По отношение на обезпечителните мерки компетентност има съдията по изпълнението, който е съдия от окръжния съд. Компетентният съд е съдът по местожителство на длъжника.

Пред съдията по изпълнителното производство или съдията по обезпечителното производство страните се защитават сами. Те обаче могат да бъдат подпомагани или представлявани от адвокат.

Обезпечителните запори трябва да се изпълняват от съдебен изпълнител. По отношение на вписването на съдебни възбрани не е предвидено подобно задължение. Въпреки това, предвид правната сложност на вписването на възбрана, ищците винаги използват услугите на правни специалисти.

Разходите за обезпечителните мерки в крайна сметка се поемат от длъжника, въпреки че може да се наложи ищецът да ги заплати предварително. Разходите за принудително изпълнение са фиксирани в тарифа, определяща възнаграждението на съдебните изпълнители за всеки изпълнителен акт и всяка обезпечителна мярка.

В съответствие с Указ № 96-1080 от 12 декември 1996 г. тарифата за възнаграждението на съдебните изпълнители включва фиксирана сума, изразена кумулативно или алтернативно, в зависимост от случая, като фиксирана или пропорционална такса, към която се добавя, когато е приложимо, такса за започване на съдебно дирене.

Що се отнася до обезпечителните мерки, пропорционалните такси за изпълнение на вземане, изчислени въз основа на възстановените суми, са дължими само ако съдебният изпълнител получи мандат за събиране на дължимите суми. Освен това в приложената към посочената наредба номенклатура възможността за свободно договаряне на допълнително заплащане се изключва, освен в случаите на обезпечителен запор върху права върху дружествени дялове и ценни книжа.

2.2 Основни условия

Съдът не взема мерките, той ги допуска. Мерките се вземат от съдебния изпълнител по искане на бенефициера на решението за допускане.

Ако е необходимо предварително съдебно разрешение, вземането трябва да бъде „обосновано по принцип“.

По отношение на обезпечителните мерки няма изрично изискване за спешност.

Ищецът трябва да докаже съществуването на „обстоятелства, които могат да застрашат събирането на вземането“ (например недобросъвестност на длъжника, който укрива своите активи, увеличаване на броя на ищците...).

3 Предмет и естество на тези мерки?

3.1 Какви видове активи могат да бъдат обект на тези мерки?

Всички активи на длъжника, които не са обявени по закон за несеквестируеми (например имущество, необходимо за ежедневния живот на длъжника или за упражняването на професионалната му дейност), подлежат на обезпечителен запор. Същото се отнася и за вземанията: трудовите възнаграждения обаче не могат да бъдат предмет на обезпечителни мерки (въпреки че могат да бъдат запорирани въз основа на съдебно решение или изпълнителен лист в съответствие с процедурата за налагане на запор върху възнагражденията).

3.2 Какви са последиците от тези мерки?

Имуществото, което се използва за обезпечение, не подлежи на разпоредителни действия. Длъжникът продължава да го владее отговорно, но не може да се разпорежда с него. Недобросъвестното разпореждане със запорирано имущество от страна на длъжника е престъпление, наказуемо с глоба и лишаване от свобода.

Запорираните парични средства се съхраняват в сметка.

Имуществото, което е предмет на съдебна възбрана, може да бъде продадено от длъжника, но ищецът има право на препродажба и предпочтително удовлетворение от продажната цена на имуществото.

Имуществото, което е предмет на обезпечителен запор, се дава за пазене на длъжника, който става негов „пазач“, като ефектът от запора не може да бъде противопоставен на трети лица. За сметка на това съдебните възбрани, които подлежат на оповестяване (в търговски или имотен регистър), са противопоставими на всички.

Банка (и като цяло всяко сезирано трето лице), която получава искане за налагане на запор на клиент, е длъжна незабавно да оповести на съдебния изпълнител всички свои задължения към длъжника (т.е. всички сметки на името на длъжника, както и сумите по тях). Ако банката не предостави тази информация без основателна причина, тя може да бъде осъдена да плати задължението вместо длъжника.

3.3 Каква е валидността на тези мерки?

Обезпечителната мярка трябва да бъде взета в срок от три месеца от издаването на съдебното определение. В противен случай действието на определението се прекратява.

Ако ищецът все още не е започнал производство по признаване на вземането си, той трябва да направи това в рамките на месеца, в който се взима мярката. В противен случай действието на мярката се прекратява.

Обезпечителната мярка трябва да бъде съобщена на длъжника най-късно в срок от осем дни. Длъжникът може да обжалва мярката или определението пред съдията по изпълнителното производство. Също така съдията може предварително да планира изслушване, на което страните ще бъдат призовани да обсъдят мярката. По принцип обжалване от страна на длъжника е допустимо до превръщането на обезпечителния запор в изпълнителен, след като ищецът е получил решение на съда във връзка с вземането си.

4 Има ли възможност за обжалване на наложена мярка?

Длъжникът може да обжалва определението заедно със самата мярка.

Определението на съдията по изпълнителното производство, който е компетентен да допусне обезпечителните мерки, също подлежи на обжалване. Неговите решения подлежат на обжалване пред въззивния съд.

Доколкото длъжникът узнава за допускането на мярката едновременно със самата мярка, правилата за обжалване на определението са същите като тези за обжалване на мярката: то е допустимо до превръщането на обезпечителната мярка в изпълнителна.

Обжалването не спира действието на обезпечителната мярка, която е ефективна, докато съдията не разпореди нейната отмяна или не констатира нейната невалидност.

Връзки

Уебсайтът Legifrance

Уебсайтът на Министерството на правосъдието

Уебсайтът на Националната камара на съдебните изпълнители

Последна актуализация: 04/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.