Медиация в държавите от ЕС

Германия

Вместо да се обръщате към съда, защо не се опитате да разрешите спора си чрез медиация? Това е мярка за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), чрез която медиатор помага на страните по даден спор да постигнат споразумение.

Съдържание, предоставено от
Германия

Към кого можете да се обърнете?

Редица организации представят услуги по медиация. По-долу ще намерите неизчерпателен списък на някои от по-големите сдружения:

Тези сдружения помагат на страните, които желаят да използват медиация, да намерят подходящ медиатор.

В кои области е допустимо прибягването до медиация и/или тя е най-често използвана?

По принцип когато не съществува изрично законово изискване за съдебно уреждане на определен вид спорове или дела, винаги e възможно използването на медиация. Най-често срещаните области, в които се използва медиация, са семейното, наследственото и търговското право.

Необходимо ли е да бъдат следвани специфични правила?

На 26 юли 2012 г. в Германия влезе в сила Законът за медиацията (Mediationsgesetz) (член 1 от Закона за насърчаване на медиацията и други методи за извънсъдебно решаване на спорове от 21 юли 2012 г., обн. Федерален държавен вестник I (Bundesgesetzblatt I), стр. 1577). Това е първият законодателен акт, с който в Германия формално се уреждат услугите по медиация. С него в германското право се транспонира европейската директива за медиацията (Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3). Приложното поле на Закона за медиацията е по-широко от заложеното в европейската директива. Директивата се прилага само за трансгранични граждански и търговски спорове, а Законът за медиацията се прилага за всички видове медиация, които се провеждат в Германия, независимо от естеството на спора и местоживеенето на страните.

В Закона за медиацията са установени само основните принципи, тъй като медиаторите и страните се нуждаят от широко поле на действие при провеждането на медиацията. Първо, в закона са определени понятията „медиация“ и „медиатор“, за да се разграничи медиацията от другите способи за уреждане на спорове. Второ, медиацията е описана като структуриран процес, в който страните се стремят с помощта на един или няколко медиатори доброволно и самостоятелно да уредят спора си. Медиаторите са независими и безпристрастни лица без правомощия за вземане на решение, които водят страните през процеса на медиация. В закона съзнателно не е уредена подробна процедура за провеждане на медиацията. Установени са обаче редица задължения за разкриване на информация и ограничения на дейността, за да се гарантира независимостта и безпристрастността на медиаторите. Освен това медиаторите са изрично задължени по закон да пазят професионална тайна.

Законът насърчава доброволното уреждане на споровете, като включва в процесуалните кодекси (напр. в Гражданския процесуален кодекс, Zivilprozessordnung) различни стимули в тази насока. Така например при подаване на исковата молба в гражданските съдилища страните трябва да заявят дали са опитали извънсъдебно уреждане на спора си, например чрез медиация, и дали съществуват особени причини за непредприемането на такъв процес. Освен това съдът може да предложи на страните да се опитат да разрешат конфликта чрез медиация или друга форма на извънсъдебно разрешаване на спорове; ако страните откажат да използват тази възможност, съдът може да спре производството. За момента не е предвидено получаването на правна помощ за медиация. Съгласно § член 278, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс съдът може, за целите на помирителното производство и за по-нататъшни опити за постигане на споразумение по взаимно съгласие, да отнесе страните до помирителен съдия (Güterichter), който е специално определен за тази цел и няма правомощия за вземане на решения. Помирителният съдия може да използва всички методи за уреждане на спорове, включително медиация.

С доклад от 20 юли 2017 г. федералното правителство изпълни законовото си задължение да докладва на Бундестага (долната камара на германския парламент) за въздействието на закона пет години след влизането му в сила. Докладът е на разположение тук. Той показва, че медиацията като алтернативен инструмент за уреждане на спорове в Германия все още не се използва в желаната степен. Според доклада няма непосредствена необходимост от приемане на каквито и да било законодателни мерки. Въз основа на констатациите в доклада обаче федералното правителство ще проучи как по-добре да се постигне целта за насърчаване на медиацията, преследвана със Закона за медиацията.

Информация и обучение

Обща информация може да намерите на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието (Bundesministerium der Justiz).

Не съществува законово определена длъжностна характеристика на медиатора. Ето защо професията на медиатора е със свободен достъп. Медиаторите сами гарантират, че чрез подходящо образование и обучение са придобили необходимите познания и опит, за да могат компетентно да водят страните през процеса на медиация. Законът определя кои общи познания, умения и методи на работа трябва да бъдат усвоени чрез подходящо предварително обучение. Всеки, който отговаря на тези изисквания, може да действа като медиатор. Не се изисква минимална възраст, нито преминат курс на обучение, завършващ с университетска степен.

Ако страните искат да получат гаранция, че техният медиатор е преминал квалифицирано обучение и има достатъчен опит в областта, те са свободни да изберат сертифициран медиатор (zertifizierten' Mediator). За целта Федералното министерство на правосъдието и защитата на потребителите използва правомощието си да издава нормативни актове и прие Наредба относно обучението и по-нататъшното развитие на сертифицирани медиатори (Verordnung über die Aus- und Fortbildung von zertifizierten Mediatoren), като по този начин определя по-конкретни условия за обучение за сертифициран медиатор и за допълнителни курсове за развитие на сертифицирани медиатори, както и изисквания за центровете за обучение и допълнително развитие.

Към момента няма предвидена официална процедура.

Понастоящем обучение за медиатори се предлага от сдружения, организации, университети, предприятия и физически лица.

Какви са разноските, свързани с медиацията?

Медиацията не е безплатна. Плащането може да се договори по споразумение между частния медиатор и съответните страни.

Таксите за медиация не са уредени в нормативен акт, както и няма статистики за разноските. Може основателно да се предположи, че таксата на час варира между 80 EUR и 250 EUR.

Възможно ли е принудителното изпълнение на споразумение, постигнато в резултат от медиация?

По принцип споразумение, постигнато в резултат от медиация, може да бъде обявено за подлежащо на принудително изпълнение със съдействието на адвокат (като извънсъдебно споразумение) или нотариус (под формата на публичен нотариален акт съгласно §§членове 796a—796c и член 794, алинея 1, точка 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Връзки по темата

Федерално сдружение за семейна медиация

Федерално сдружение за медиация

Федерално сдружение за медиация в икономическа и работна среда

Център за медиация

Германска адвокатска колегия

Последна актуализация: 17/05/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.