Правила на ЕС за медиацията

Чрез насърчаване на използването на медиация се улеснява разрешаването на спорове и се спомага да бъдат избегнати тревоги, време и средства, свързани със съдебните дела, като по този начин се позволява на гражданите успешно да обезпечат законните си права.

Директивата за медиацията се прилага за трансгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Тя се отнася за спорове, при които поне една от страните е с местоживеене в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене на която и да е от другите страни към датата, на която страните се съгласяват да използват медиация или към датата, когато медиацията е разпоредена от съд.

Главната цел на този правен инструмент е да се насърчи използването на медиация в държавите членки.

За целта директивата съдържа пет основни разпоредби:

• С нея се определя задължение на всяка държава членка да насърчава обучението на медиатори и да гарантира високо качество на медиацията.
• С нея се дава право на всеки съдия, ако счете за уместно и като отчита обстоятелствата по делото, да прикани страните по даден спор най-напред да опитат медиация.
• С нея се предвижда по искане на двете страни да може да се придаде изпълнителна сила на постигнати в резултат на медиацията споразумения. Това може да бъде осъществено например посредством съдебно решение за одобрение или заверка от нотариус.
• С нея се осигурява медиацията да се провежда при условията на поверителност. Предвижда се медиаторът да не може да бъде принуден да дава свидетелски показания в съда относно случилото се по време на процедурата по медиация при бъдещи спорове между страните по тази медиация.
• С нея се гарантира страните да не губят възможността да отнесат спора до съда поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация: давностните срокове за започване на съдебно производство спират да текат по време на медиацията.