Настоящата страница предоставя информация относно правната система на Испания и общ преглед на правната уредба на държавата.
Намиране на информация по региони
Източниците на правото в Испания са определени в член 1 от Гражданския кодекс (Código Civil):
Конституция: върховна правна норма в испанската държава, на която се подчиняват всички публични органи и граждани. Всички противоречащи на Конституцията разпоредби и актове са правно невалидни. Разделена е на две ясно разграничени по съдържанието си части: a) правна доктрина и б) органична част.
Международни договори: писмени споразумения, сключени между определени субекти на международното право, подчинено на това право. Те могат да се състоят от един или няколко взаимосвързани правни инструмента, независимо от тяхното наименование. След като бъдат подписани и официално публикувани в Испания, международните договори стават част от вътрешната правна уредба.
Автономни устави: основни институционални норми на Испания, приложими по отношение на отделните автономни общности и признати от Конституцията на Испания от 1978 г. Те са утвърдени с органичен закон. Уставите съдържат най-малко наименованието на автономната общност, териториалните ѝ очертания; наименованията, организационните структури и седалищата на автономните институции и възложените им правомощия. Автономните устави не са израз на суверенитет, нито представляват конституция, тъй като не произтичат от първичната учредителна власт (която не е била предоставена на териториите, които са станали автономни общности). Те по-скоро дължат своето съществуване на признаването им от държавата, като при никакви обстоятелства принципът на автономията не може да оспорва принципа на единството.
Член 1.2 на Гражданския кодекс на Испания гласи, че „разпоредби, противоречащи на други разпоредби от по-висок ранг, са правно невалидни“. Това предпоставя необходимостта от определяне на йерархия на нормите. С оглед на това Конституцията на Испания регулира взаимовръзката между отделните норми и начина, по който се отнасят помежду си, съобразно тяхната йерархия и компетенции.
Според Конституцията нормите в испанското право се подреждат по следния начин:
Освен това се установява принцип на компетентност по отношение на нормативните актове, издадени от автономните общности чрез техните парламенти (укази на регионалното правителство, заповеди на регионалното управление и др.).
Съдиите и съдилищата не прилагат подзаконови нормативни актове или други разпоредби, които противоречат на Конституцията, закона или принципа на йерархия на нормите.
Институционалната рамка в Испания се основава на принципа на разделението на властите, като законодателната власт се отдава на испанския парламент и на законодателните събрания на автономните общности в държавата.
Правителството притежава изпълнителната власт — както на държавно равнище, така и на равнището на всяка автономна общност, включително и регулаторната власт, като в определени случаи то упражнява и законодателната власт, делегирана му от парламента.
Местните органи не притежават законодателна, но притежават регулаторна власт, която по принцип се упражнява под формата на общински подзаконови нормативни актове.
Законодателна инициатива се отдава на правителството, на Конгреса и Сената, на събранията на автономните общности и в определени случаи на гражданската инициатива.
Международни договори: съществуват три механизма за одобряването им в зависимост от типа материя, регулирана от договора.
След като бъдат подписани и официално публикувани в Испания, международните договори стават част от вътрешната правна уредба. Разпоредбите им могат да бъдат частично отменяни, изменяни или преустановявани само по предвидения в самите договори начин или според общите норми на международното право. За прекратяване на международните договори и споразумения се прилага същата процедура, която е предвидена за тяхното одобрение.
Законодателство:
Законопроектите се одобряват от Министерския съвет (Consejo de Ministros), който ги представя на Конгреса, заедно с изложение на мотивите за тяхното представяне и необходимия правен контекст, за да се произнесе последният по тях.
В случай на автономни общности законопроектите се одобряват от съответните министерски съвети и се представят при еднакви условия на законодателното събрание на въпросната автономна общност.
След като законопроектът на обикновен или органичен закон е одобрен от Конгреса, неговият председател го връчва незабавно на председателя на Сената, който го внася за обсъждане в Сената. В срок до два месеца от датата на получаване на законопроекта Сенатът може да наложи вето или да въведе изменения. Ветото трябва да бъде прието с абсолютно мнозинство.
Законопроектът не може да бъде представен на Краля за одобрение, докато Конгресът не ратифицира първоначалния законопроект (с абсолютно мнозинство в случай на вето; с обикновено мнозинство е достатъчно, ако са изминали два месеца от внасянето на законопроекта) или гласува измененията, като ги приеме или отхвърли с обикновено мнозинство. Двумесечният срок, с който разполага Сенатът, за да наложи вето или да измени законопроекти, се намалява до двадесет календарни дни за законопроектите, обявени за неотложни от правителството или от Конгреса.
В срок от петнадесет дни след приемането от парламента на законите и представянето им на Краля той трябва да ги одобри, да ги обнародва и да разпореди публикуването им.
Подзаконови нормативни актове: изготвянето на подзаконовите нормативни актове се извършва при спазване на следната процедура:
Държавен вестник разполага с база данни, съдържаща цялостното законодателство, публикувано след 1960 г. Iberlex.
Достъпът до тази база данни е безплатен.
На уебсайта на Държавен вестник може да се направи справка с всички броеве, издадени след 1960 г.
Уебсайтът включва машина за търсене на законодателни актове и обяви, както и бази данни за конституционната съдебна практика (след 1980 г.), доклади и становища на държавната адвокатура (Abogacía del Estado) (след 1997 г.) и становища на Държавния съвет. Той също така включва преразгледани версии, съдържащи основните изменения в законодателството. И накрая, той предлага услуга за сигнализиране, обхващаща законодателни уведомления, публични съобщения и консултации с информация и документация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.