Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница словенски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Национално законодателство

Словения

Настоящата страница ви предоставя информация за правната система на Словения.

Съдържание, предоставено от
Словения

Източници на правото

Видове правни инструменти — описание

Абстрактните правни норми в правната система на Република Словения се приемат както на държавно, така и на местно равнище. Правните инструменти на държавно равнище са Конституцията (ustava), законите (zakoni) и подзаконовите актове, които се разделят на две основни категории: укази (uredbe, понякога превеждани като разпоредби) и правилници (pravilniki).

Местните съвети главно приемат наредби (odloki).

Правната система на Словения не признава съдебния прецедент, което означава, че съдилищата от по-нисша инстанция (nižja sodišča) не са официално обвързани от решенията на съдилищата от по-висша инстанция (višja sodišča). Съдилищата от по-нисша инстанция обаче имат тенденция да се съобразяват и следват съдебната практика на съдилища от по-висша инстанция и на Върховния съд (Vrhovno sodišče).

Върховният съд, заседавайки на общо събрание, може да приема принципни правни мнения (načelna pravna mnenja) по въпроси от значение за еднаквото прилагане на законите. Съгласно Закона за съдилищата (Zakon o sodiščih), такива принципни правни мнения са задължителни единствено за съдийските състави на Върховния съд и могат да бъдат променяни само на ново общо събрание. Съдилищата от по-нисша инстанция обаче имат тенденция да се съобразяват с принципните правни мнения и в съдебната си практика Върховният съд изисква да се отдаде дължимото внимание на страна, позоваваща се на вече прието правно мнение по разисквания въпрос.

Законите и другите нормативни актове трябва да са в съответствие с общоприетите принципи на международното право и с международните договори, които имат задължителна правна сила за Словения (както е посочено в член 8 от Конституцията). Ратифицираните и обнародвани международни договори трябва да се прилагат пряко. Становището на Конституционния съд на Словения (Ustavno sodišče) е, че международните договори стоят по-високо от законите в йерархията на правните актове. Ратифицираните международни договори се интегрират в националната правна система, като по този начин създават права и задължения за физическите и юридическите лица в държавата (ако са договори, които са пряко приложими).

Словенската правна система принадлежи към семейството на континенталното право и е система на гражданското право, което означава, че обичайното право като такова не е част от правната система. Обичайното право обаче се ползва с известно признаване в словенското законодателство. Например съгласно член 12 от Облигационния кодекс (Obligacijski zakonik) — закон, който урежда договорите между физически и юридически лица — търговските обичаи, привички и практики, установени между страните, се вземат предвид при оценяването на изискваните действия и тяхното влияние върху облигационните правоотношения на търговските субекти.

При изпълнението на съдийските си функции, съдията е длъжен да спазва Конституцията, законите, общите принципи на международното право и ратифицираните и обнародвани международни договори. Законът за съдилищата предвижда, че ако гражданскоправният спор не може да бъде разрешен въз основа на действащото законодателство, съдията трябва да вземе предвид нормативните актове, които се прилагат при подобни дела. Ако въпреки това решението на спора продължава да бъде неясно от правна гледна точка, той трябва да вземе решение въз основа на общите принципи на националния правен ред. При това свое действие той трябва да действа в съответствие с правната традиция и установените принципи на юриспруденцията. Съдията винаги трябва да действа все едно, че има пред себе си неопределен брой дела от същия вид.

Йерархия на правните норми

Всички правни норми трябва да бъдат в съответствие с Конституцията. Законите и другите нормативни актове трябва да са в съответствие с общоприетите принципи на международното право и с международните договори, които имат задължителна правна сила за Словения (както е посочено в член 8 от Конституцията). Освен това подзаконовите актове и местните наредби трябва да бъдат в съответствие със законите.

Общите актове, издадени с цел упражняване на публичната власт (splošni akti za izvrševanje javnih pooblastil), трябва да бъдат в съответствие с Конституцията, законите и подзаконовите актове.

Индивидуалните актове и действията на държавните органи, местните общински органи и лицата, натоварени с изпълнение на публичната власт, трябва да се основават на приет закон или подзаконов акт.

По отношение върховенството на правото на Европейския съюз Конституцията предоставя основанието за приемането на неговото върховенство от страна на словенската правна система, като посочва, че правните актове и решения, приети в рамките на международни организации, на които Словения е прехвърлила упражняването на част от суверенните си права (в този случай на Европейския съюз), трябва да се прилагат в Словения в съответствие с правната уредба на тези организации.

Институционална рамка

Институции, компетентни за приемането на правни норми

Законите/нормативните актове се приемат от долната камара на словенския двукамарен парламент, Националното събрание (Državni zbor). В съответствие с членове 80 и 81 от Конституцията Националното събрание е съставено от 90 депутати, представляващи гражданите на Словения. Осемдесет и осем депутати се избират чрез всеобщо, равно, пряко и тайно гласуване. Задължително е в Националното събрание винаги да бъде избран по един депутат от италианската и от унгарската национални общности от членовете на тези общности. Националното събрание се избира за срок от четири години.

Указите се издават от правителството (Vlada), докато правилниците се издават от отделни министри от правителството. В съответствие с членове 110—119 от Конституцията правителството е съставено от министър-председател (predsednik vlade) и министри. В рамките на своите пълномощия правителството и отделните министри са независими и се отчитат пред Националното събрание, което може да заведе (пред Конституционния съд) срещу тях дела за отстраняване от длъжност, да им гласува доверие или да прекрати мандата им чрез интерпелация. Министър-председателят се избира от Националното събрание, след което той или тя предлага министрите, които да бъдат назначени (и освободени от длъжност) от Националното събрание.

Конституционният съд (Ustavno sodišče) има съществена роля по отношение на институционалната рамка, тъй като може да отменя закони, подзаконови актове и местни наредби, които счита за неконституционни. Той също така издава становища относно конституционосъобразността на международните договори и постановява решения по индивидуални конституционни жалби на ощетени граждани, които могат да бъдат подавани след изчерпването на всички други правни средства на съдебна защита.

Местните наредби се приемат от местните съвети (občinski sveti, mestni sveti), които се избират пряко от жителите на общината.

Процес на вземане на решения

Приемането на закони може да бъде предложено на Националното събрание от правителството, от отделни депутати на Националното събрание, от горната камара на парламента — Държавния съвет (Državni svet) и от пет хиляди гласоподаватели. Съгласно неговия процедурен правилник (Poslovnik Državnega zbora), обикновената процедура в Националното събрание се състои от три четения на предлагания закон.

Освен това процедурният правилник предвижда ускорена извънредна процедура. Съгласно член 86 Националното събрание може да вземе решение, ако присъства мнозинство от депутатите и ако законът се приеме с мнозинство от гласовете, подадени от присъстващите депутати, освен ако не се предвижда друг вид мнозинство. Държавният съвет може да наложи вето на приет закон, а Националното събрание може да отхвърли ветото с мнозинство от гласовете на всички депутати.

Законодателният референдум (Zakonodajni referendum) (съгласно определеното в член 90 от Конституцията) е уреден в Закона за референдумите и гражданските инициативи (Zakon o referendumu in o ljudski iniciativi) и провеждането му може да бъде постановено от самото Национално събрание или след искане от страна на Държавния съвет, една трета от депутатите или четиридесет хиляди гласоподаватели. Гласоподавателите могат да потвърдят или отхвърлят приетия от Националното събрание закон преди обнародването му от Президента на републиката (Predsednik republike).

Президентът на републиката трябва да обнародва приетия закон в рамките на осем дни след приемането му. Съгласно член 154 от Конституцията всички правни норми трябва да бъдат публикувани преди да могат да влязат в сила. Правните норми, приети от държавни институции, се публикуват в Официален вестник на Република Словения (Uradni list Republike Slovenije), а наредбите и другите местни подзаконови актове се публикуват в местните официални вестници.

Изменения на Конституцията се приемат по специална процедура, установена в Конституцията. Предложение за изменение на Конституцията може да бъде внесено от 20 депутати от Националното събрание, от правителството или от тридесет хиляди гласоподаватели. Решение по такова предложение се взема от Националното събрание с мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите депутати, но измененията могат да бъдат приети само ако са одобрени с мнозинство от две трети от гласовете на всички депутати. Член 87 от конституцията гласи, че правата и задълженията на гражданите и други лица могат да се определят от Националното събрание само със закон.

Регламентите и решенията на ЕС, приети от институциите на ЕС, са пряко приложими в Република Словения. Не е необходимо те да бъдат ратифицирани и публикувани в Официален вестник, за да бъдат приложими.

Международните договори, по които Република Словения е страна, влизат в сила след ратифицирането им от Националното събрание чрез специална процедура. Международните договори се ратифицират чрез приемането на закон, внесен от правителството. Закон за ратифициране на международен договор се приема, ако бъде одобрен с обикновено мнозинство от присъстващите депутати, освен когато в Конституцията или закона е предвидено друго.

Бази данни с правна информация

Регистър на разпоредбите на Република Словения (Register predpisov RS)

Базата данни Регистър на разпоредбите съдържа връзки към пълните текстове на законите, които са били приети от 25 юни 1991 г. насам, и на подзаконовите актове , приети от 1995 г. насам. Достъпът до пълните текстове на други подзаконови актове зависи от времето, което ще отнеме създаването на електронна версия на уебсайта на националния Официален вестник.

Законодателство на Националното събрание (Zakonodaja državnega zbora)

Базата данни Законодателство на Националното събрание съдържа текстове на всички закони и други нормативни актове, които са в процес на обсъждане от Националното събрание. Те включват:

  • Консолидираните текстове на законите (prečiščena besedila zakonov) — официално консолидираните текстове на законите, приети след 29 ноември 2002 г. и публикувани в Официален вестник на Република Словения, както и неофициално консолидираните текстове към 17 юни 2007 г.;

  • Приетите закони (sprejeti zakoni) – законите/нормативните актове, приети от Националното събрание и публикувани в Официален вестник на Република Словения от обявяването на независимост на Словения на 25 юни 1991 г. насам;
  • Приетите нормативни актове (sprejeti akti) — нормативните актове, приети от Националното събрание и публикувани в Официален вестник на Република Словения от 28 ноември 1996 г. насам;
  • Проектозаконите (predlogi zakonov) — проектозаконите, внесени за обсъждане през настоящия мандат на Националното събрание (базата данни съдържа и приетите проектозакони, които все още не са публикувани в Официален вестник на Република Словения);
  • Четения на законите (obravnave zakonov) (заключителна процедура) — архив на всички четения на даден закон, внесен за обсъждане в Националното събрание след 28 ноември 1996 г.;
  • Проектите на нормативни актове (predlogi aktov) — проектите на нормативни актове, внесени за обсъждане през настоящия мандат на Националното събрание (базата данни съдържа и приетите проекти на нормативни актове, които все още не са публикувани в Официален вестник на Република Словения);
  • Четения на нормативните актове (obravnave aktov) (заключителна процедура) — архив на всички четения на даден нормативен акт, внесен за обсъждане в Националното събрание след 28 ноември 1996 г.;
  • Проектонаредбите (predlogi odlokov) — проектонаредбите, внесени за обсъждане през настоящия мандат на Националното събрание (базата данни съдържа и приетите проекти на нормативни актове, които все още не са публикувани в Официален вестник на Република Словения);
  • Четения на наредбите (obravnave odlokov) (заключителна процедура) — архив на всички четения на дадена наредба, внесена за обсъждане в Националното събрание след 28 ноември 1996 г.

Система за правна информация (Pravno-informacijski sistem — PIS)

Системата за правна информацияРегистър на разпоредбите на Република Словения (Register predpisov Republike Slovenije) е свързана със сборника с разпоредби на други държавни органи и с Официален вестник.

Официален вестник на Република Словения (Uradni list Republike Slovenije; UL RS)

Всички национални разпоредби официално се публикуват в Официален вестник на Република Словения. Всички документи се публикуват онлайн.

Връзки по темата

Словенска правна система, Законодателство на Националното събрание, Система за правна информация, Официален вестник на Република Словения

Последна актуализация: 02/11/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт