Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Национално законодателство

Португалия

Настоящата страница ви предоставя информация относно правната система в Португалия.

Съдържание, предоставено от
Португалия
Не съществува официален превод на езиковата версия, която разглеждате.
Тук ще намерите машинен превод на съдържанието. Моля, имайте предвид, че той се предоставя само с цел осигуряване на контекст. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

1. Инструменти или източници на правото, които установяват правни норми

В Португалия традиционно съществуват следните източници на правото:

а) Конституционни закони, включващи самата Конституция на Португалия, различни конституционни закони и закони за изменение на Конституцията.

б) „ Общопризнатите норми и принципи на международното право“, „нормите, установени в надлежно ратифицирани или одобрени международни споразумения“, „норми, приети от компетентните органи на международни организации, в които Португалия членува …, при условие че това е предвидено в съответните учредителни договори“ и „разпоредбите на договорите относно Европейския съюз, и нормите, приети от неговите институции при упражняване на съответните им компетенции“ (член 8 от Конституцията).

в) Обикновени закони, които обхващат закони, приети от Събранието на Република Португалия, законодателни постановления, приети от правителството, и регионални законодателни актове, приети от законодателните събрания на автономните области на Азорските острови и остров Мадейра.

г) Инструменти със сила на закони, като например актове, с които се одобряват международни конвенции, договори или споразумения, общообвързващи решения на Конституционния съд, установяващи противоконституционността или незаконността на дадени мерки, колективни трудови договори и други колективни инструменти, регулиращи трудови отношения.

д) Подзаконови актове или законодателни инструменти с по-нисък статут от закони, чиято цел е да допълват законите и да уреждат конкретни елементи, така че законите да могат да бъдат прилагани или изпълнявани. Те включват правилници за прилагане, наредби, разпореждания, регионални правилници за прилагане, решения, правила, министерски заповеди за прилагане, изпълнителни заповеди, полицейски разпореждания, издадени от граждански губернатори, и общински заповеди и наредби.

2. Други източници на правото

Възгледите по отношение на допустимостта и значението на други източници, които са извън сферата на политическата власт на държавата да създава писано право се различават в зависимост от това дали източниците се разглеждат като средства за създаване на правни норми или като средства за оповестяване на нормите, или и двете. Понякога се прави разграничение между преки и косвени източници, като по този начин се избягват някои затруднения, произтичащи от различията в основния подход.

Изброените по-долу източници често се цитират като възможни източници на правото:

а) Обичай, с други думи повтаряемо обичайно приемане на определена линия на поведение, която по принцип се счита за задължителна. Той може да се разглежда като източник на правото само в някои определени области. Създадените по този начин норми могат да бъдат открити например в областта на международното публично право (напр. принципа на имунитет на чужди държави от съдебно преследване), международното частно право и административното право.

б) Съдебна практика, т.е. набор от принципи, произтичащи от съдебни решения, постановени от съдилищата. В някои среди се приема, че тя не представлява истински източник на правото, а има значение единствено за разкриване на значението на правните разпоредби, като предоставя решения на проблеми, свързани с тълкуването, които могат да бъдат следвани в други случаи в зависимост от силата на логическите и технически аргументи, на които те се основават. Някои автори включват в тази категория не само съдебни решения по определени дела, но и съдебни постановления, които имат силата на закон (решения на Конституционния съд с общозадължително действие) защото от тяхна гледна точка всички те са инструменти, които действително създават общоприложимо право.

в) Справедливост, когато съдилищата са оправомощени да формулират правни норми, съответстващи на специфичните характеристики на отделните случаи, които разглеждат, позовавайки се на общите принципи на справедливост и етичното съзнание на съдията. „Съдилищата могат да решават по справедливост единствено когато: а) има правна разпоредба, която го позволява; б) има споразумение между страните и е възможно обжалване пред по-висшестоящ съд; в) страните са се споразумели предварително да се позоват на справедливостта“, член 4 от Гражданския кодекс.

г) Обичайна практика, с други думи повтарящи се социални практики, които не се считат за задължителни, но се разглеждат като важни в правни сделки, по-специално във формализирането на правни отношения, особено в областта на търговията. Обичайната практика може да бъде взета под внимание от съдилищата, когато това е предвидено от закона и когато не е „в противоречие с принципите на добросъвестност“ (член 3 от Гражданския кодекс). Следователно правните норми не могат да бъдат създадени самостоятелно вследствие на обичайна практика и мнозина не считат обичайната практика за истински източник на правото.

д) Правната теория, или становищата на доктрината, не следва да се счита за истински източник на правото, въпреки че играе важна роля в научното и техническото развитие на правните познания и има значително отражение върху окончателния резултат от работата на тези, които отговарят за тълкуването и прилагането на правните норми.

3. Йерархия на източниците на правото

Когато се прави позоваване на йерархията на законите, се има предвид относителният статут на различните инструменти, с други думи тяхното положение в установената скала.

Някои твърдят в тази връзка, че йерархия може да бъде установена само въз основа на метода на създаването. Съгласно тази гледна точка йерархията не се основава на относителния статут на правните норми, а е установена между източниците, от които те са създадени.

Независимо от това кое становище се приема, може да се изготви нормативна йерархия.

Йерархичният ред на различните източници, включени в раздел 1, е както следва:

1. Конституцията и конституционните закони;

2. Общопризнатите норми и принципи на международното право и международни споразумения (т.е. всички инструменти, посочени в раздел 1, буква б));

3. закони и законодателни постановления;

4. регионални законодателни актове;

5. инструменти със сила на закони;

6. подзаконови актове.

4. Процедури за въвеждане на международни норми във вътрешното право на Португалия

Международните законодателни инструменти са транспонирани в португалското законодателство в съответствие със следните принципи, определени в член 8 от португалската конституция:

а) „Общопризнатите норми и принципи на международното право са неделима част от португалското право“.

б) „Нормите, установени в надлежно ратифицирани или одобрени международни споразумения, влизат в сила във вътрешното право на Португалия веднага след като бъдат публикувани официално и остават в сила докато са обвързващи по отношение на португалската държава съгласно международното право“.

в) „Нормите, приети от компетентните органи на международните организации, в които Португалия членува, имат непосредствено правно действие във вътрешното право на Португалия, при условие че това е предвидено в съответните учредителни договори“.

г) „Разпоредбите на договорите относно Европейския съюз, и нормите, приети от неговите институции при упражняване на съответните им компетенции, имат действие във вътрешното право на Португалия в съответствие с правото на Съюза и при спазване на основните принципи на демократичната правова държава“.

5. Различни органи, оправомощени да приемат правни норми

Органите, оправомощени да приемат правни норми, са Събранието на Републиката, правителството, регионалните правителства и законодателни събрания на Азорските острови и остров Мадейра, местни органи и определени административни органи.

6. Нормотворчески процес

Начинът, по който се приемат нормите, е различен в зависимост от специфичните процедури, които трябва да бъдат следвани от всеки орган, компетентен да приеме нормите. Следователно различните видове законодателни инструменти се приемат по различни процедури. По-долу са описани двете най-формални и важни процедури за приемане на правните норми.

Най-сложната процедура, в която е включено Събранието на Републиката, се състои от следните стъпки:

а) Законодателна инициатива: право на законодателна инициатива имат„ членовете на Събранието на републиката , парламентарните групи и правителството, както и групи регистрирани избиратели, при спазване на реда и условията, предвидени в закона. Правото на законодателна инициатива във връзка с автономните региони принадлежи на съответното законодателното събрание (член 167, параграф 1 от Конституцията).

б) Първоначално допускане, публикуване, регистрация, номериране и оценка: тази фаза включва разглеждане на допустимостта на законопроекта, публикуване на текста в Държавен вестник на Събранието на Републиката, административна обработка и накрая оценка на съдържанието.

в) Обсъждане и одобрение: това включва обсъждане на общи въпроси, друг дебат по конкретни въпроси, гласуване на законопроекта като цяло, гласуване на конкретни точки и окончателно цялостно гласуване. За да бъде приет един законопроект, може да се изисква обикновено мнозинство, абсолютно мнозинство или квалифицирано мнозинство.

г) Контрол от президента на републиката в рамките на законоустановения срок, след изтичането на който той или обнародва предложения текст, или упражнява правото си на вето. В последния случай мярката се обсъжда отново от Събранието на Републиката. Ако вотът е потвърден или се направят изменения, текстът отново се предава на президента за обнародване, което също трябва да се осъществи в рамките на предварително определен период от време. Президентът на републиката е отговорен за „обнародването на закони, законодателни постановления и нормативни укази и разпорежда тяхното публикуване, както и подписването на резолюции на Събранието на Републиката, с които се одобряват международни споразумения, и други правителствени укази“ (член 134, буква б) от Конституцията).

д) Публикуване: след като текстът бъде обнародван, президентът трябва да разпореди текстът на новото законодателство да бъде публикуван в Държавен вестник на Република Португалия.

Процедурата, в рамките на която правителството приема законодателство, включва следните стъпки:

а) Законодателна инициатива: законодателното предложение се представя от службата на съответния министър.

б) Запитване: през този етап министърът, който предлага законодателното предложение, трябва да разгледа становища и трябва да се проведат консултации с органите, определени от Конституцията и по закон.

в) Предварителна и подробна оценка: след като са били първоначално одобрени, предложенията се разглеждат и оценяват.

г) Одобрение: въпреки че определени видове законодателство не трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет, последният обикновено отговарят за одобряване на проекта.

д) Контрол: „в рамките на четиридесет дни от получаването на всяко правителствено постановление за обнародване, … Президентът на републиката или обнародва постановлението, или упражнява правото си на вето. В последния случай той информира правителството в писмен вид за причините за това“ (член 136, параграф 4 от Конституцията).

е) Публикуване на окончателния текст в Държавен вестник на Република Португалия.

7. Условия за влизане в сила на националните норми

„Законите са задължителни само след публикуването им в Държавен вестник“. „След като даден закон бъде публикуван, той влиза в сила след изтичането на срока, определен в самия закон, или когато такъв срок не е посочен, след срока, предвиден в специално законодателство “ (член 5 от Гражданския кодекс).

Съгласно член 2 от Закон № 74/98 от 11 ноември 1998 г., изменен със Закон № 26/2006 от 30 юни 2006 г.:

„1. Законодателни инструменти и други актове от общ характер влизат в сила на датата, определена в самите тях; при никакви обстоятелства те не могат да влязат в сила на датата на публикуване.

2. Ако не е определена дата, актовете, посочени в параграф 1, влизат в сила на територията на Португалия и в чужбина на петия ден след публикуването им.

4. Срокът, определен в параграф 2, започва да тече от деня, следващ непосредствено след публикуването на интернет сайта, управляван от Imprensa Nacional Casa da Moeda, SA.

8. Средства за разрешаване на евентуални конфликти между различни правни норми

В тази връзка най-важна е ролята на Конституционният съд, който трябва да обяви за противоконституционни всички норми, които са в противоречие с Конституцията на Португалия или принципите, заложени в нея.

При разглеждане на конкретно представени им случаи, съдилищата не могат да прилагат разпоредби, които нарушават Конституцията или произтичащите от нея принципи.

По време на процеса на тълкуване, извършен с оглед преценка на фактите, представени за обсъждане, съдилищата трябва да разрешават всякакви конфликти, възникнали между различни правни норми, като винаги се взема предвид горепосочената йерархия на източниците. Във връзка с това те трябва да разглеждат системата като единно цяло, без да признават каквито и да е пропуски или несъответствия, по-специално от логическо или семантично естество, като съобразяват обстоятелствата, на които се основа приемането на нормите, и специфичните условия, преобладаващи по време на протичане на нормотворческия процес, като винаги изискват минимално съответствие с формулировките, дори и несъвършено изразени, на подхода, възприет от законодателя, и се основават на предположението, че законодателят е избрал „най-разумните“ решения и е в състояние да „изрази намеренията си чрез подходящите термини“ (член 9 от Гражданския кодекс).

По отношение на конфликтите между нормите в областта на международното частно право моля разгледайте темата Приложимо право — Португалия.

Бази данни с правна информация

Digesto е официалната португалска база данни с правна информация и тя включва Държавния вестник (Diário da República).

„Digesto“ — Интегрирана система за правна информация

Видове достъп

Свободен достъп

Достъпът до сайта е безплатен.

Посетителите могат да търсят по вид, номер и дата на публикуване, за да намерят:

  • Кратко описание и пълен текст на правните актове
  • Дати на влизане в сила

Достъп за абонати

  • Информация, която е анотирана, каталогизирана и организирана под различни заглавия

Electronic Diário da República

Видове достъп

Свободен достъп

Посетителите могат да търсят по вид, номер и дата на публикуване, за да намерят:

  • Кратко описание и пълен текст на правните актове

Достъп за абонати

  • Търсене по текст.

Кратко описание на съдържанието

Бази данни със законодателна информация

В Португалия съществуват следните бази данни със законодателна информация:

PCMLEX — централната база данни на системата Digesto

  • Diário da República, серия I
  • Основни законодателни и административни актове, публикувани в Diário da República, серия II

LEGAÇOR — регионална база данни със законодателна информация за Азорските острови

  • Държавен вестник на Азорските острови, серия I

Бази данни с незаконодателна информация

В Португалия съществуват следните бази данни с незаконодателна информация.

DGO-Dout — специфична база данни, съдържаща циркулярни писма и становища, издадени от Генерална дирекция „Бюджет“

DGAP-Opinio — специфична база данни на Генерална дирекция „Публична администрация“

REGTRAB — специфични база данни за трудови договори

Оперативна съвместимост

Digesto е интегрирана с:

  • Diário da República (Държавен вестник)
  • Събранието на Република Португалия (португалски парламент)
  • Конституционния съд
  • Върховния съд
  • Върховния административен съд
  • Апелативни съдилища
  • Становищата на Консултативния съвет на главната прокуратура
  • Eur-lex

Electronic Diário da Repúblic е интегриран с:

  • Diário da República (Държавен вестник)
  • Решения на Върховния административен съд
  • Официален вестник на Европейския съюз

Полезни връзки

Diário da República (Държавен вестник) - Португалия

Последна актуализация: 18/07/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт