Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница нидерландски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Национално законодателство

Холандия

Тази страница предоставя информация относно съдебната система в Нидерландия. Нидерландското правителство се състои от министри, държавни секретари и Краля. В този смисъл Нидерландия представлява изключение от останалите монархии в Западна Европа, в повечето от които монархът не е част от правителството. След основното преработване на Конституцията през 1848 г. Нидерландия е конституционна монархия с парламентарна система.

Съдържание, предоставено от
Холандия
Не съществува официален превод на езиковата версия, която разглеждате.
Тук ще намерите машинен превод на съдържанието. Моля, имайте предвид, че той се предоставя само с цел осигуряване на контекст. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Източници на правото

Видове правни инструменти — описание

Конституцията регламентира държавното устройство на нидерландската държава и представлява основа за законодателството. Договорите между Нидерландия и други държави са важен източник на правото. Член 93 от Конституцията предвижда, че разпоредбите на договорите и решенията на международни институции могат да имат пряко действие в нидерландската правна система и в такъв случай се ползват с предимство пред нидерландските закони. Ето защо законови разпоредби, които се прилагат в Кралство Нидерландия, не се прилагат, ако са несъвместими с гореспоменатите разпоредби. По тази причина правните норми на Европейския съюз, съдържащи се в договори, регламенти и директиви, са основен източник на правото в Нидерландия.

Статутът на Кралство Нидерландия (Statuut voor het Koninkrijk der Nederlanden) урежда отношенията между трите части на кралството (Нидерландия и двете ѝ отвъдморски територии — Нидерландските Антили и Аруба).

Законите се изготвят на национално равнище.

Въз основа на делегиране, предвидено в закона, централното правителство може да създава (допълнителни) подзаконови разпоредби под формата на министерски постановления и общи административни актове. Възможно е да се приемат и независими министерски постановления (които не са следствие от даден закон), но изпълнението им не може да бъде гарантирано с наказателна разпоредба.

Конституцията предоставя законодателни правомощия и на други органи на публичното право (провинции, общини и комитети по водите).

Общите принципи на правото са от голямо значение за правителството и за правораздаването. В някои случаи това е посочено в закона, както например в Гражданския кодекс (принципи за основателност и справедливост). Съдът също може да се основе на общите принципи на правото при постановяването на решение.

Правните обичаи също представляват източник на правото. По принцип обичаят е от значение само ако законът се позовава на него, но все пак съдът може да вземе предвид определени обичайни практики в решението си, ако е налице конфликт. Обичайните практики не могат да бъдат източник на правото при определянето на дадено деяние за престъпление (член 16 от Конституцията).

Съдебните прецеденти са източник на правото, тъй като значението на съдебните решения не се ограничава до конкретния случай, по който е било постановено решението. Решенията на съдилищата от по-горна инстанция служат като насоки за останалите съдилища. Тези на Върховния съд се ползват с особен авторитет, тъй като задачата на този съд е да допринася за еднаквото прилагане на правото. Ето защо в ново дело, което се разглежда от съд от по-ниска инстанция, съдът ще вземе предвид решенията на Върховния съд при постановяването на решението си.

Йерархия на правните норми

Член 94 от Конституцията постановява, че някои международни разпоредби се прилагат с предимство — това означава, че законовите норми, несъвместими с тези международни разпоредби, не се прилагат. Европейското право, по своята същност, също се прилага с предимство пред националното право. По йерархичен ред после следват Статутът, Конституцията и законите на парламента. Те се нареждат над останалото законодателство. Законодателството на парламента се приема съвместно от правителството и парламента (Staten-Generaal).

Освен това е предвидено, че закон може частично или изцяло да изгуби правната си сила само в резултат на приемането на нов закон. В допълнение съществува общото правило за тълкуване, според което специалният закон се прилага с предимство пред разпоредбите на общия закон.

В континенталната правна традиция законът стои по-високо в йерархията на източниците на правото от съдебния прецедент.

Институционална рамка

Институции, компетентни за приемането на правни норми

Законодателен процес

Конституцията не предвижда „законодателна власт“. Законите са резултат от съвместно решение на правителството и парламента (Staten-Generaal). Законодателните предложения могат да се внасят от правителството или от Долната Камара на парламента. Държавният съвет (Raad van State) предоставя становища по законодателни предложения, както и по общи административни актове. При подготвянето на законодателните предложения обикновено се провеждат консултации с други заинтересовани страни.

Долната Камара има право да внася изменения. Обикновено Съветът на министрите (ministerraad) приема законодателните предложения и ги изпраща на Държавния съвет за препоръка. Правителството отговаря на тази препоръка като изготвя последващ доклад. След това правителството изпраща законодателното предложение — с евентуално необходимите изменения — на Долната камара посредством кралско съобщение (Koninklijke boodschap). Предложението може да бъде изменено по време на обсъжданията в Долната Камара. След като бъде прието от Долната Камара, предложението подлежи на разглеждане в Сената. На този етап вече не могат да бъдат внасяни изменения. Сенатът може само да приеме или отхвърли законодателното предложение. След като бъде прието от Сената предложението се ратифицира от държавния глава и се превръща в закон.

Бази данни с правна информация

Overheid.nl е централната точка за достъп до цялата информация относно правителствените организации в Нидерландия. Наред с другото, тя ви осигурява достъп до:

  • официалните публикации
  • държавен вестник
  • парламентарни документи.

Страницата ‘Wet- en regelgeving’ съдържа консолидирано законодателство, датиращо от 1 май 2002 г. досега.

Достъпът до базата данни безплатен ли е?

Достъпът до уебсайта и базата данни е безплатен.

Връзки

Regering.nl, Ministerie van Buitenlandse Zaken, Tweede Kamer

Government.nl, Houseofrepresentatives.nl

Последна актуализация: 23/05/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт