Източници на правото

Латвия има континенталноевропейска правна система. Най-важните източници на правото са писаните нормативни актове, които съставляват основата на правната система на Латвия.

Нормативни актове с външно действие

Правоотношенията между публичноправните органи и физическите лица или други правни субекти се уреждат от нормативни актове с външно действие (ārējie normatīvie akti).

Видове нормативни актове с външно действие в низходящ ред според мястото им в нормативната йерархия:

• конституция на Република Латвия (Latvijas Republikas Satversme);
• закони;
• подзаконови нормативни актове на Министерския съвет;
• подзаконови нормативни актове на Банката на Латвия, Комисията за финансовия и капиталов пазар и  Комисията по комунални услуги (в латвийската правна система тези подзаконови нормативни актове са от същата степен, както и подзаконовите нормативни актове, издадени от Министерския съвет);
• подзаконови нормативни актове на органите на местно управление.

Разпоредбите на правото на Европейския съюз се прилагат в съответствие с мястото им в йерархията на нормативните актове с външно действие. Когато прилагат разпоредби на правото на ЕС, органите и съдилищата трябва да взимат предвид и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

Разпоредбите на международното право независимо от източника им, се прилагат в съответствие с мястото им в йерархията на нормативните актове с външно действие. Ако се установи противоречие между разпоредба на международното право и разпоредба на латвийското право от еднаква степен в нормативната йерархия, се прилага разпоредбата на международното право.

Законите и подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет са задължителни в цялата територия на Латвия и никой не може да се позовава на незнанието им. Незнанието на законите и на подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет не освобождава никой от задължението да ги спазва.

Подзаконовите нормативни актове на органите на местно управление са задължителни за всички физически юридически лица на съответната административна територия.

Компетентност да издават нормативни актове с външно действие имат:

• народът на Латвия, когато упражнява законодателни правомощия (една десета от избирателите могат да внесат в Парламента законодателно предложение; народът може също да участва в референдуми);
• Парламентът (Saeima), който има законодателни правомощия;
• Министерският съвет, който има правомощия да издава подзаконови нормативни актове в предвидените в закона случаи;
• Банката на Латвия, Комисията за финансовия и капиталов пазар и Комисията по комунални услуги, които също имат правомощия да издават подзаконови нормативни актове в предвидените в закона случаи;
• местните органи, които имат правомощия да издават подзаконови нормативни актове в предвидените в закона случаи.

Нормативни актове с вътрешно действие

Нормативните актове с вътрешно действие (iekšējie normatīvie akti)  се издават от публичноправни органи с цел определяне на процедури за вътрешната организация на тяхната дейност или на дейността на подчинените им органи или за разясняване на процедурата по приложението на нормативните актове в областта на тяхната дейност. Нормативните актове с вътрешно действие не са правно обвързващи за физическите лица. Ако публичноправен орган приеме решение, адресирано до физическо лице, той не може да се позовава в това решение на вътрешноведомствен нормативен акт.

Съществуват следните нормативни актове с вътрешно действие:

• устройствен акт на органа (nolikums), в който се определят неговата вътрешна структура и организация;
• вътрешен правилник (reglaments), в който се уреждат структурата и дейността на звената на органа;
• препоръки  (ieteikumi), в които се определят процедурите за упражняване на оперативната самостоятелност, предоставена съгласно нормативни актове, като се предвижда еднообразен начин на действие при сходни обстоятелства. В определени случаи е възможно отклонение от препоръките, ако съществуват достатъчно основания за това.
• инструкции (instrukcja), в които се определя начина на приложение на нормативните актове с външно действие и общите принципи на правото;
• вътрешни правила (iekšējie noteikumi), в които се определят процедурата по приемане на административни решения, редът за изпълнението на задълженията на административните и други служители,  правилата за поведение, нормите за безопасност на работното място и други аспекти, свързани с дейността на съответната институция.

Всички видове нормативни актове с вътрешно действие имат еднаква правна сила. В случай на противоречие между нормативни актове с вътрешно действие се прилага актът, издаден от по-висшестоящия орган или служител.

Правомощия да издават нормативни актове с вътрешно действие имат:

• Министерският съвет;
• член на Министерския съвет;
• управителен орган на публичноправен субект;
• ръководителят на институция.

Видове източници на правото

Източниците на правото се подразделят на следните видове:

• нормативни актове (normatīvie akti): правни актове, с които се установяват, привеждат в действие, изменят или отменят правни норми; нормативните актове се класифицират като такива с външно действие или с вътрешно действие.
• общи принципи на правото: писани (съдържащи се в нормативни актове) или неписаните основни правила, уреждащи обективна законосъобразност в обществения живот;
• обичайно право: правила за поведение, които са се развили исторически в резултат от дълготрайното им фактическо прилагане; обичайното право се прилага при създаването на права и тълкуването на правни норми, ако съответният въпрос не се урежда от закон или друг нормативен акт с външно действие;
• съдебна практика: всички съдебни решения, съдържащи правилни и ценни абстрактни правни констатации, които могат да бъдат използвани от съдиите по други дела като обосновка за техните решения;
• правна доктрина (tiesību doktrīna): всички академични становища, в които се тълкуват правни норми, техният произход и тяхното прилагане; в мотивите към своите решенията съдилищата и административните органи се позовават широко на правната доктрина.

Йерархия на източниците на правото

Първични източници на правото

• нормативни актове: това са източниците на правото с най-голяма юридическа сила; те се прилагат в съответствие с мястото им в йерархията на нормативните актове с външно действие.
• общи принципи на правото: този източник на правото се прилага, когато съответният въпрос не е уреден от нормативен акт с външно действие; общите принципи на правото служат също за тълкуване на нормативните актове; Между общите принципи на правото не съществува йерархична зависимост: те имат еднаква правна сила;
• обичайно право: то се прилага при създаването на права и тълкуването на правни норми, ако разглежданият въпрос не се урежда от закон или друг нормативен акт с външно действие.

Вторични източници на правото

• съдебна практика: съдебни решения, които в съответствие с процедурните правила са задължителни за съдилищата, които разглеждат искове; тези решения имат силата на закон, те задължителни за всички страни и трябва да се спазват като закон.

Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни  и местни органи, институции и длъжностни лица, включително съдилищата, както и за  физическите и юридическите лица. Правна норма , обявена от Конституционния съд за несъответстваща на норма от по-висока степен, не се прилага от деня на обнародване на решението на Конституционният съд, освен ако Конституционният съд не постанови друго.

Ако Конституционният съд обяви международно споразумение, подписано или сключено от Латвия, за противоконституционно, Министерският съвет трябва да предприеме незабавно мерки за изменение или денонсиране на споразумението, за спиране на неговото действие или за оттегляне на присъединяването към него.

Ако решението на Конституционния съд, с което се приключва дадено дело, съдържа тълкуване на правна разпоредба, тълкуването е задължително за всички държавни и местни органи, институции и длъжностни лица, за съдилищата, както и за физическите и юридическите лица.

• в мотивите към своите решенията съдилищата и административните органи се позовават широко на правната доктрина; правната доктрина няма правна сила и не е общо приложима.

Институционална рамка

Органи, компетентни да издават нормативни актове с външно действие

Със законодателни правомощия разполагат Парламентът (Saeima)и народът на Латвия който може да участва в референдуми.

Министерският съвет може да издава подзаконови нормативни актове (noteikumi) в следните случаи:

• въз основа на оправомощаване със закон;
• за утвърждаване на международно споразумение или проект на такова споразумение, за денонсиране на международно споразумение или спиране на неговото действие, освен ако в Конституцията или в закон не е предвидено друго;
• ако това е необходимо за прилагането на правните актове на Европейския съюз и ако съответният въпрос не е уреден със закон. Основните права на физическите лица не могат да бъдат ограничавани посредством подзаконови нормативни актове.

Банката на Латвия, Комисията за финансовия и капиталов пазар иКомисията по комунални услугимогат да издават нормативни актове с външно действие (подзаконови нормативни актове, noteikumi) само въз основа на оправомощаване със закон и в рамките на своята компетентност.

Местните органи могат да издават нормативни актове с външно действие (подзаконови нормативни актове) въз основа на закони или подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

Процес на изготвяне на нормативни актове

Този раздел предоставя кратък преглед на процедурите за изготвяне на нормативни актове.

Закон

Внасяне на законопроект в Парламента

Законопроекти в Парламента могат да внасят президентът, Министерският съвет, парламентарните комисии, не по-малко от пет членове на Парламента или, в случаите и в съответствие с процедурите, предвидени в Конституцията, една десета от всички гласоподаватели.

Разглеждане и приемане на законопроекти в Парламента

Парламентът разглежда законопроектите на три четения. Законопроекти, считани за спешни, законопроектите за държавния бюджет, измененията на държавния бюджет и законопроектите, предвиждащи приемането на международни споразумения, се приемат на две четения.

Законопроектът се счита за приет и става закон, ако е разгледан на три четения или в посочените по-горе случаи — на две четения, и след като е подложен на гласуване в неговата цялост е получил абсолютно мнозинство от гласовете на присъстващите членове на Парламента.

Обнародване на закони

Бюрото (Prezidijs) на Парламента изпраща всички приети закони  на президента за обнародване.

Президентът обнародва законите, приети от Парламента, не по-рано от десетия ден и не по-късно от двадесет и първия ден след приемането им. Законът влиза в сила на четиринадесетия ден след обнародването (публикуването) му в „Държавен вестник“ на Република Латвия (Latvijas Vēstnesis), освен ако законът не предвижда друг срок.

Право на отлагане на обнародването на закон

Президентът има правомощието да поиска ново обсъждане на закон или да отложи публикуването му до два месеца.

Президентът упражнява правото си да поиска ново обсъждане на закон по своя инициатива, но може да отложи публикуването на закон само ако това бъде поискано от не по-малко от една трета от членовете на Парламента. Президентът или една трета от членовете на Парламента могат да упражнят гореспоменатите права в срок от десет дни от приемането на закона от Парламента.

Закон, чието обнародване е отложено в съответствие с посочената по-горе процедура, се подлага на гласуване на национален референдум, ако това бъде поискано от не по-малко от една десета от всички избиратели по време процедурата за събиране на подписи. Ако обаче такова искане не бъде направено в срок от два месеца, законът се публикува. Референдум не се провежда, ако Парламентът повторно гласува въпросния закон и не по-малко от три четвърти от неговите членове гласуват за приемането му.

Приет от Парламента закон, чието обнародване е отложено от Президента, може да бъде отменен чрез референдум, ако поне половината от всички гласоподаватели, които са участвали в предишните избори за парламент, участват в референдума и мнозинството от тях гласува за отмяна на закона.

Не всички закони обаче могат да бъдат предмет на референдум. Законът за бюджета и законите за заемите, данъците, митата, железопътните тарифи, военната служба, обявяването и започването на война, сключването на мирни договори, обявяването и прекратяването на извънредно положение, мобилизацията и демобилизацията, както и за сключването на договори с други държави, не могат да бъдат предмет  на референдум.

Влизане на закона в сила

Всеки закон влиза в сила на четиринадесетия ден след публикуването му „Държавен вестник“ на Република Латвия (Latvijas Vēstnesis), освен ако в закона не е предвиден друг срок. Срокът за влизане в сила на даден закон започва да тече от деня след публикуването на посочения закон.

Отмяна на закон

Даден закон престава да бъде в сила в следните случаи:

• с влизане в сила на закон, който отменя предишния закон;
• с влизане в сила на преходна разпоредба на друг закон, в която се предвижда отмяната на предишния закон;
• с влизане в сила на решение на Конституционния съд, с което се отменя съответния закон;
• с изтичане на срока на действие на закон с точно определено временно действие.

Подзаконови нормативни актове на Министерския съвет

Внасяне в Министерския съвет на проект на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет

Проект на подзаконов нормативен акт, изготвен от министерство, държавната канцелария или публичен административен орган към министър-председателя могат да бъдат внесени в Министерския съвет от член на Министерския съвет.

Проект на подзаконов нормативен акт, изготвен от друга държавен или местен орган, НПО или организация на социалните партньори, може да бъде внесен в Министерския съвет от ръководителя на съответния орган или чрез член на Министерския съвет, политически отговорен за съответната област, сектор или подсектор.

Разглеждане и приемане на проект на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет

Проектите на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, внесени в последния, се нотифицират и обсъждат на заседания на държавните секретари. След нотифицирането му проектът на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет се изпраща до съответните министри за тяхното одобрение и, ако е необходимо, на други компетентни институции. Министерството на правосъдието и Министерството на финансите дават становища по всички проекти на подзаконови нормативни актове. Представители на НПО могат също да представят своите становища по време на процеса на одобрение.

Проекти на подзаконови нормативни актове, по които е постигнато съгласие, се разглеждат на заседание на Министерския съвет, докато предложенията, по които не е постигнато съгласие, се обсъждат на заседание на комитета на Министерския съвет. Всички проекти, по които е постигнато съгласие по време на заседанието на комитета на Министерския съвет, се внасят впоследствие за разглеждане на заседанието на Министерски съвет.  Ако проектът на подзаконов нормативен акт бъде одобрен на заседание на Министерския съвет, той се счита за приет и става подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

Обнародване на подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет

Подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет се обнародват в „Държавен вестник“ на Република Латвия (Latvijas Vēstnesis)

Влизане в сила на подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет

Подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет влизат в сила в деня след тяхното публикуване в „Държавен вестник“ на Република Латвия (Latvijas Vēstnesis), освен ако в тях не се предвижда друго.

Отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет

Подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет престават да бъдат в сила в следните случаи:

• с влизане в сила на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, отменящ предишния подзаконов нормативен акт Министерския съвет;
• с влизане в сила на заключителна разпоредба на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, с която се отменя предишния подзаконов нормативен акт на Министерския съвет;
• ако законовата разпоредба, на основание на която е бил издаден подзаконовият нормативен акт на Министерския съвет, престане да бъде в сила;
• с влизане в сила на решение на Конституционния съд, с което се отменя съответния подзаконов акт на Министерския съвет;
• с изтичане на срока на действие на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет с точно определено временно действие.

Подзаконови нормативни актове на Банката на Латвия, Комисията за финансовия и капиталов пазар и Комисията по комунални услуги

Процедурата за обнародване, влизане в сила и отмяна на подзаконови нормативни актове Банката на Латвия, Комисията за финансовия и капиталов пазар и Комисията по комунални услуги е еквивалентна на процедурата за обнародване, влизане в сила и отмяна на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

Подзаконови нормативни актове на органите на местно управление

Внасяне на проекти на подзаконови нормативни актове на органите на местно управление в местните съвети

Проекти на подзаконови нормативни актове на органите на местно управление могат да се внасят в местния съвет от председателя на съвета, комитета на съвета, членовете на съвета, инициатора на извънредно заседание или ръководителя на градската или общинската администрация.

Разглеждане и приемане на проекти на подзаконови нормативни актове на органите на местно управление

Проектите на подзаконови нормативни актове на органите на местно управление се приемат и стават задължителни, ако повече от  половината  от присъстващите членове на местния съвет гласуват за тях, освен ако законът не предвижда друго.

В срок от три дни от датата на подписване на съответния подзаконов нормативен акт съветът го изпраща с обяснителен меморандум на Министерството на околната среда и регионалното развитие в писмена и електронна форма.  Министерството преценява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в срок от един месец от получаването му и изпраща становището си на местния съвет.

Ако становището на министерството не съдържа възражения по отношение на законосъобразността на подзаконовия нормативен акт или на местния съвет не е изпратено становище в определения срок, местният съвет обнародва подзаконовия нормативен акт.

Ако бъде получено становище от министерството, в което се констатира частична или пълна незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт, местният съвет внася в него необходимите изменения в съответствие със становището и издава измененият акт. Ако местният съвет не е съгласен изцяло или отчасти със становището, той предоставя обосновка за това в своето решение и издава подзаконовия нормативен акт. В срок от три месеца от датата на подписването му подзаконовият нормативен акт се изпраща на Министерството на околната среда и регионалното развитие в писмена и електронна форма.

Обнародване на подзаконовите нормативни актове на органите на местно управление

Местният съвет обнародва подзаконовите нормативни актове в местен вестник или в безплатно издание. Градският съвет (Republikas pilsētas dome) обнародва подзаконовите нормативни актове в „Държавен вестник“ на Република Латвия (Latvijas Vēstnesis). Обяснителният меморандум се публикува заедно с подзаконовите нормативни актове.

След като влязат в сила, подзаконовите нормативни актове се публикуват на уебсайта на местния орган. Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети (novada domes) се излагат на видно място в сградата на общинския съвет или на градската или общинската администрация.

Министерството на околната среда и регионалното развитие публикува подзаконовите нормативни актове на своя уебсайт.

Влизане в сила на подзаконовите нормативни актове на органите на местно управление

Подзаконовите нормативни актове влизат в сила в деня след тяхното публикуване във вестник или в безплатно издание, освен ако в тях не е посочена по-късна дата на влизане в сила.

Отмяна на подзаконови нормативни актове на органите на местно управление

Подзаконовите нормативни актове на органите на местно управление престават да бъдат в сила в следните случаи:

• с влизане в сила на подзаконови нормативни актове, които отменят предишните актове;
• с влизане в сила на заключителни разпоредби на други подзаконови нормативни актове, с които се отменят предишните подзаконови нормативни актове;
• ако разпоредба на нормативен акт от по-висока степен, на основание на която е бил издаден съответният подзаконов нормативен акт, престане да бъде в сила;
• с влизане в сила на решение на Конституционния съд, с което се отменя съответния подзаконов нормативен акт;
• с изтичане на срока на действие на подзаконовия нормативен акт  с точно определено временно действие.

Правни бази данни

Latvijas vēstnesis, „Държавен вестник“ на Република Латвия

Latvijas Vēstnesis е „Държавен вестник“ на Република Латвия. Публикуването на информация в него представлява официална публикация.

• Официалната публикация е автентична и правно обвързваща.
• Никой не може да се позовава на незнание на правните актове или на официалните обявления, публикувани в „Държавен вестник“.

От 1 юли 2012 г., „Държавен вестник“ Latvijas Vēstnesis се публикува официално в електронна форма на уебсайта https://www.vestnesis.lv/. Информацията, публикувана на уебсайта https://www.vestnesis.lv/ преди тази дата е само за справка. Официалната публикация на тази информация беше печатната версия на Latvijas Vēstnesis.

Консолидирани правни актове

Консолидираните версии на законите, подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет и другите нормативни актове могат да бъдат намерени на латвийския правен уебсайт http://www.likumi.lv/. Всички консолидирани закони и подзаконови нормативни актове, публикувани на уебсайта, имат само информативен характер. Уебсайтът се поддържа от официалния издател VSIA Latvijas Vēstnesis.

Официален издател

Издателят на „Държавен вестник“ Latvijas Vēstnesis е същият, който издаваше предишния държавен вестник със същото заглавие: VSIA Latvijas Vēstnesis.

Официалният издател издател осъществява своята дейност в съответствие с международните стандарти ISO 2008: 9001 (система за управление) и ISO 2005: 270001 (сигурност на информацията).

Безплатен ли е достъпът до базата данни?

Да, достъпът до Latvijas Vēstnesis е безплатен. Достъпът до електронния архив на печатната версия на Latvijas Vēstnesis е също безплатен. Достъпът до уебсайта на консолидираните правни актове също е безплатен.

Връзки

Сейма (Парламент) на Република Латвия, Министерски съвет на Република Латвия, Банка на Латвия, Комисия за финансовия и капиталов пазар, Комисия по комунални услуги, латвийски местни органи, „Държавен вестник“ Latvijas Vēstnesis, http://www.likumi.lv/