Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница унгарски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Национално законодателство

Унгария

Настоящата страница съдържа информация относно правната система на Унгария.

Съдържание, предоставено от
Унгария

Източници на правото

І. Йерархия на правните норми

1. Основен закон

Основният закон (Основният закон на Унгария бе обнародван на 25 април 2011 г.) стои на върха в йерархията на правните норми в Унгария и всички останали закони трябва да са съобразени с него. Основният закон бе приет от Народното събрание и изменянето му изисква гласовете на мнозинство от две трети от членовете на Събранието [член S, параграф 2 от Основния закон].

Основният закон и преходните му разпоредби (преходните разпоредби на Основния закон на Унгария бяха обнародвани на 31 декември 2011 г.) влязоха в сила на 1 януари 2012 г.

Основният закон на Унгария се състои от шест части: преамбюл, озаглавен „Национално признание“, както и глави, озаглавени „Основни начала“ (членове А—Т), „Свобода и отговорност“ (членове І—ХХХІ), „Държавен ред“ (членове 1—54), „Специални правни редове“ и „Заключителни разпоредби“.

Глава „Основни начала“ съдържа общи разпоредби и определя:

  • формата на управление,
  • основните принципи на функциониране на държавата,
  • прехвърлянето на определени правомощия на Европейския съюз,
  • унгарската столица и регионални административни подразделения,
  • основните разпоредби за унгарското гражданство и придобиването му,
  • официалния език, герба, знамето, националния химн, националните празници и официалната валута на Унгария,
  • мястото на Основния закон в унгарската правна система, т.е. че унгарската правна система се базира на Основния закон,
  • процедурата за приемане и изменение на Основния закон,
  • видовете законодателни актове в Унгария,
  • някои основни принципи, включително:
    • забраната за силово придобиване и упражняване на власт,
    • отговорността за съдбата на унгарците, живеещи в чужбина,
    • сътрудничеството за установяване на европейско единство,
    • закрила на института на брака,
    • осигуряването на условия за лоялна конкуренция,
    • принципа за балансирано, прозрачно и устойчиво управление на бюджета,
    • задължението за закрила и опазване на природните ресурси,
    • създаването и опазването на мира и сигурността и стремежа към сътрудничество с всички нации и народи по света за устойчивото развитие на човечеството.

Глава „Свобода и отговорност“ съдържа основните права и задължения. Изброените по-долу (списъкът не е изчерпателен) се признават за основни права:

  • правото на живот и човешко достойнство,
  • забраната на мъченията, безчовечното или унижаващото отношение или наказание, поробването и трафика на хора,
  • забраната на всички практики, насочени към евгениката, използването на човешкото тяло или някоя негова част за финансова изгода, както и клонирането на хора,
  • правото на свобода и лична сигурност и разпоредби, гарантиращи, че личната свобода не може да бъде отнемана,
  • правото на свобода на движение и свободен избор на местоживеене,
  • правото на личен и семеен живот,
  • правото на защита на личните данни и на достъп до данните от обществен интерес,
  • правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,
  • правото на мирно събрание,
  • правото на свобода на словото,
  • правото на участие в културния живот,
  • правото на свободен избор на работа, професия и предприемачески дейности,
  • правото на собственост,
  • забраната за експулсиране на унгарски граждани от територията на Унгария,
  • правото на убежище,
  • равенството пред закона,
  • недискриминацията,
  • забраната на детския труд,
  • правото на здравословна околна среда,
  • правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за членове на Народното събрание, за органи на местно управление и кметове, както и за членове на Европейския парламент,
  • правото делата на гражданите да бъдат разглеждани от органите безпристрастно, справедливо и своевременно,
  • правото на всеки унгарски гражданин да бъде защитаван от Унгария по време на престоя си в чужбина,
  • Основният закон определя също гражданството и основните права на лицата, предмет на наказателно преследване.

Съгласно Основния закон Унгария се стреми, наред с другото:

  • да предостави социална сигурност на всички свои граждани,
  • да предостави на всеки гражданин прилично жилище и достъп до обществени услуги.

Основният закон предвижда различни задължения, а именно:

  • задължението за принос към задоволяването на общите нужди (равнопоставено данъчно облагане),
  • задължението за унгарските граждани да защитават страната си.

Главата от Основния закон, озаглавена „Държавен ред“, съдържа най-основните разпоредби, отнасящи се до обществените личности и най-важните институции на държавата, като определя правния статут и функциите на:

  • Народното събрание,
  • президента на републиката,
  • правителството,
  • автономните регулаторни органи,
  • Конституционния съд,
  • съдебните органи и прокуратурата,
  • комисаря по основните права,
  • органите на местно управление,
  • Унгарската народна банка,
  • държавната Сметна палата,
  • унгарските въоръжени сили,
  • полицията и службите за национална сигурност,
  • референдумите.

Главата от Основния закон, озаглавена „Специални правни редове“, съдържа разпоредби, уреждащи положението на национална криза, извънредното положение, положението на превантивна защита, неочакваните нападения и положението на изключителна опасност.

2. Закони на парламента

В Унгария законите се приемат от Народното събрание. Съгласно Основния закон нормите за основните права и задължения се определят в законите. Народното събрание приема законите с обикновено мнозинство от гласовете (повече от половината гласове на присъстващите членове), освен по отношение на така наречените кардинални закони, определени от Основния закон, чието приемане и изменение изискват мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите членове на Народното събрание.

Съгласно Основния закон кардиналните закони уреждат гражданството, вероизповеданията, правата на малцинствата в Унгария, правния статут и възнаграждението на членовете на Народното събрани и на президента на републиката, Конституционния съд, органите на местно управление, подробните разпоредби за използването на герба и националното знаме, както и разпоредбите за удостояването с държавни отличия.

Съгласно Основния закон разрешението за признаване на задължителния характер на учредителните договори на Европейския съюз и договорите за тяхното изменение, обявяването на война, сключването на мир и обявяването на извънредно положение изискват мнозинство от две трети от гласовете на всички членове на Народното събрание.

Преди приемането на Закон ХХХІ от 1989 г. за изменение на Конституцията Президентският съвет на Унгария разполагаше с правомощието да издава нормативни укази. От гледна точка на йерархията на правните норми нормативните укази, които все още са в сила, имат правната сила на закон.

3. Укази

Основният закон признава правителствените укази, указите на министър-председателя, министерските укази, указите на управителя на Унгарска народна банка, указите на ръководителите на автономни регулаторни органи и указите на органите на местно управление.

Националният съвет по отбраната — в условия на национална криза, и президентът на републиката — при извънредно положение, могат също да издават укази.

3.1. Правителствени укази

Правителството може да издава укази въз основа на първично или законодателно правомощие. Първичните правомощия са установени в член 15, параграф 3 от Основния закон, който гласи, че правителството може да издава укази в рамките на своята компетентност по всеки въпрос, който не е уреден със закон. Указите на правителството не могат да противоречат на законите. Това не ограничава правомощията на Народното събрание, което има компетентност да уреди обществените отношения във всяка сфера.

Съгласно Основния закон и Закон СХХХ от 2010 г. относно законодателството правителството може, въз основа на специално законодателно правомощие, да издава укази за изпълнението на закони. Съгласно член 5, параграф 1 от Закона за законодателството в разрешението за издаване на подзаконови актове за изпълнение трябва да се упоменат титулярят, предметът и обхватът на правомощието. Титулярят не може да предоставя законодателното правомощие на други субекти.

3.2. Укази на министър-председателя

Съгласно Основния закон министър-председателят може също да издава укази, като например да назначи с указ заместник министър-председател измежду министрите. В йерархията на правните норми указите, издавани от министър-председателя, имат същата правна сила като министерските укази.

3.3. Министерски укази

Министерските укази се нареждат по-долу от правителствените укази в йерархията на правните норми. Съгласно Основния закон министрите се оправомощават да издават укази със закон или правителствен указ (издаден в рамките на първичната им законодателна компетентност). Те могат да издават укази самостоятелно или заедно с други министри. Указите им не могат да противоречат на законите, правителствените укази или указите на управителя на Унгарска народна банка.

3.4. Укази на управителя на Унгарска народна банка

В рамките на компетентността си, определена с кардинален закон, управителят на Унгарска народна банка може да бъде законово оправомощен да издава укази, които не могат да противоречат на законите.

3.5. Укази на ръководителите на автономни регулаторни органи

Съгласно член 23, параграф 4 от Основния закон в рамките на компетентността си, определена с кардинален закон, ръководителите на автономни регулаторни органи са законово оправомощени да издават укази, които не могат да противоречат на законите, правителствените укази, указите на министър-председателя, министерските укази или указите на управителя на Унгарска народна банка.

3.6. Укази на органите на местно управление

Съгласно член 32, параграф 2 от Основния закон в рамките на компетентността си органите на местно управление могат да издават местни укази за уреждането на местни обществени отношения, които не са уредени със закон или акт със силата на закон.

Указите на органите на местно управление не могат да противоречат на останалото законодателство.

Подробната уредба за указите, които органите на местно управление могат да издават, е дадена в Закон CLXXXIX от 2011 г. за органите на местно управление в Унгария.

4. Международни споразумения и основни принципи на международното право

Правителството на Унгария може да сключва международни споразумения с други държави/правителствата на други държави. В Унгария отношенията между международните споразумения и вътрешното право се основават на дуалистична система, т.е. международните споразумения стават част от вътрешното право посредством обнародването им с нормативен акт.

Принципи на международното право

Съгласно член Q, параграф 3 от Основния закон Унгария приема общопризнатите норми на международното право. Международният обичай и общите принципи на международното право са част вътрешното право, без да имат нужда от трансформиране.

ІІ. Други източници на правото, взети в широк смисъл, и които не се считат за законодателни актове

1. Правни инструменти на държавната администрация

Унгарската правна система включва правни инструменти на държавната администрация, които въпреки че съдържат нормативни разпоредби, не се считат за законодателни актове.

Законът за законодателството (Закон СХХХ от 2010 г.) определя два вида правни инструменти на държавната администрация: нормативни решения и нормативни заповеди. Това са норми за поведение, които не са общозадължителни, т.е. не са задължителни за всички. Те представляват просто вътрешни разпоредби, организационни и операционни норми, които са свързани единствено с този, който ги издава или с негови подчинени органи и лица. Нормативните решения и заповеди не могат да установяват правата и задълженията за гражданите. Правните инструменти на държавната администрация не могат да противоречат на останалото законодателство и да повтарят законодателни разпоредби.

Съгласно предишния Закон за законодателството (Закон ХІ от 1987 г.) статистическите съобщения и правните насоки също се считаха за източници на правото (под сборното наименование „други управленчески правни инструменти“), но е и за законодателни актове. В новия Закон за законодателството те вече не се споменават. С влизането в сила на новия закон (на 1 януари 2011 г.) обаче правните насоки бяха отменени, а статистическите инструменти, издадени преди тази дата, остават в сила до отменянето им. (Статистическите съобщения се изготвят от председателя на Централната статистическа служба и съдържат правнообвързващи разпоредби, съдържащи най-вече статистически термини, методи, класификации, списъци и данни.)

1.1. Нормативни решения

Посредством нормативните решения Народното събрание, правителството и други органи на централната администрация, Конституционният съд и Бюджетният съвет могат да определят собствената си организационна структура и начин на функциониране, дейност и програми за действие.

Органите на местно управление също могат да установяват чрез нормативни решения своята дейност и тази на органите, които ръководят, както и програмите си за действие, организационната структура и начина на функциониране на ръководените от тях органи. По аналогичен начин органите на местно управление също могат да установяват чрез нормативни решения своята организационна структура и начин на функциониране, дейност и програми за действие, както и тези на ръководените от тях органи.

1.2. Нормативни заповеди

В рамките на своята компетентност и съгласно предвидено в законодателството президентът на републиката, министър-председателят, ръководителите на органите на централната администрация (с изключение на правителството), председателят на Националната съдебна служба, главният прокурор, комисарят по основните права, управителят на Унгарска народна банка, председателят на Държавната сметна палата, ръководителят на столичната или районната общинска администрация, кметовете и общинските служители могат да установяват чрез нормативни заповеди организационната структура, начина на функциониране и дейността на органите, които ръководят, управляват или контролират.

Освен това Народното събрание, президентът на републиката, Конституционният съд, комисарят по основните права, автономните регулаторни органи, кабинетът на министър-председателя и ръководещият официалната организация на дадено министерство могат да издават нормативни заповеди, които са задължителни за персонала на съответната структура.

2. Решения на Конституционния съд

Решенията на Конституционния съд играят важна роля в унгарската правна система.

Съгласно Закон CLI от 2011 г. относно Конституционния съд функциите на Конституционния съд са следните:

  • последващ контрол за съобразност на законодателството с Основния закон (процедура за последващ контрол за конституционосъобразност);
  • (предварителен) контрол на съобразност на закони, които са приети, но все още не са обнародвани, и на определени разпоредби на международни договори с Основния закон;
  • индивидуален контрол по искането на съдия: ако по време на производството съдия трябва да приложи законодателен акт, който счита за противоконституционен или който Конституционният съд е обявил за противоконституционен, съдията спира производството и иска от Конституционния съд да обяви законодателния акт или правната разпоредба за противоконституционни и да забрани прилагането на противоконституционния законодателен акт;
  • постановяване на решения по конституционни жалби, чието основание е нарушаването на права, гарантирани от Основния закон: лицето или организацията, страни по индивидуално дело, могат да подадат конституционна жалба, ако тяхно право, гарантирано от Основния закон, е нарушено в резултат на прилагането на противоконституционно законодателство по време на текущо производство по делото и са изчерпали всички налични възможности за обжалване или не разполагат с право на обжалване;
  • проверка дали даден законодателен акт не противоречи на сключено международно споразумение;
  • прекратяване на законодателни пропуски на законодателя, които противоречат на Основния закон;
  • решаване на определени спорове за компетентност между държавните органи и между органите на местно управление и други държавни органи;
  • тълкуване на разпоредбите на Основния закон;
  • различни други производства, които попадат в компетентността му съгласно правната уредба.

Конституционният съд мотивира подробно своите решения. Решенията на Конституционния съд не могат да се обжалват и са задължителни за всички.

3. Съдебна практика

С цел да изпълни задължението си за осигуряване на еднакво прилагане на законодателството и да предостави юридически насоки на по-долустоящите съдилища, върховният съд на Унгария — Curia (известен преди 1 януари 2012 г. като Върховният съд), постановява решения за еднакво прилагане на законодателството и принципни съдебни решения.

Процедурата за еднакво прилагане на законодателството може да бъде образувана, ако развитието и разнобоят в съдебната практика доведат до необходимост от приемането на принципно решение за еднакво прилагане на законодателството и ако даден състав на Curia има намерение да се разграничи от решение, взето от друг състав на съда. Решението за еднакво прилагане на законодателството е задължително за всички съдилища.

Принципните решения произтичат от практиката на съдебните състави на Curia и също насърчават еднообразието при отсъждането.

Решенията за еднакво прилагане на законодателството и принципните решения се публикуват в Официалния сборник с решения на Върховния съд.

ІІІ. Приложно поле на законодателството

Географското приложно поле на законодателството обхваща територията на Унгария, а това на указите на органите на местно управление обхваща съответния административен район на органа. Приложното поле на законодателството по отношение на лицата обхваща физическите лица, юридическите лица и организациите без правосубектност на територията на Унгария, унгарските граждани извън територията на страната, а в случая на указите на органите на местно управление — физическите лица, юридическите лица и организациите без правосубектност на територията на съответния административен район на органа.

Законът за законодателството забранява обратното действие на законите, посочвайки че даден законодателен акт не може да установява задължения или да ги оскъпява, да отнема или ограничава права или да обявява дадено поведение за незаконно в периода, предшестващ влизането му в сила.

В законодателния акт винаги трябва да бъде посочена датата на влизане в сила по такъв начин, че да се предвиди достатъчно време за подготовката за неговото прилагане.

Законодателният акт и разпоредбите за изпълнението му трябва да влязат в сила по едно и също време. Законодателен акт (или разпоредба) загубва правната си сила, ако бъде отменен или, ако съдържа само разпоредби за изменение или отмяна — въз основа на Закона за законодателството.

ІV. Правни бази данни

Държавният вестник в Унгария е Magyar Közlöny, който се публикува в електронен формат и чийто текст трябва да се счита за автентичен.

Държавен вестник съдържа унгарското законодателство (без указите на органите на местно управление), включително:

  • решенията и определенията на Конституционния съд, които трябва да се публикуват в Държавен вестник в съответствие с правната уредба или въз основа на решение на Конституционния съд;
  • решенията на Народното събрание;
  • решенията за еднакво прилагане на законодателството на Curia;
  • становищата на Националната избирателна комисия;
  • приложенията, включително Сборника с решения;
  • Официалния доклад.

Националната правна база данни съдържа цялото законодателство (без указите на органите на местно управление) и правните инструменти на държавната администрация в сила към датата, на която се извършва търсенето. Законодателството е представено под формата на консолидирана версия, заедно с измененията и допълненията.

Може да извършвате търсене по заглавие и номер. Възможно е също така да извършвате търсене и в текста.

Достъпът до базите данни е безплатен и без други ограничения.

Връзки по темата

Електронен Държавен вестник

Национална правна база данни

Последна актуализация: 16/02/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт