Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Национално законодателство

Германия

Настоящата страница ви предоставя информация относно правната система на Германия.

Съдържание, предоставено от
Германия

Федерална република Германия е демократична, федерална и социална конституционна държава. Заедно с основните права, принципите на демократична, федерална и социална конституционна държава образуват неприкосновеното ядро на Конституцията на Германия, чието съблюдаване се гарантира от Федералния конституционен съд.

Източници на правото

Основата на всички източници на правото е конституцията на Германия: Основният закон на Федерална република Германия (Основен закон - Grundgesetz), който:

  • установява фундаменталната структура и съществените структурни принципи на държавата и нейните най-висши органи
  • определя принципите, въз основа на които се провеждат изборите за Бундестага (федералния парламент на Германия)
  • урежда основата за статута и правата на свободно избраните членове на Бундестага
  • очертава как е организиран Бундестагът и как провежда своята дейност.

Видове правни инструменти - описание

Основните писмени източници на германското вътрешно право са Основният закон, законодателството, законодателните инструменти и местните подзаконови нормативни актове. Освен това, има неписмени източници на правото, включително общите принципи, утвърдени в международното право, обичайното право и съдебната практика (в частност решения на Федералния конституционен съд).

Германия е федерална държава, съставена от 16 провинции – Länder. Съобразно с това, има федерални закони, които се прилагат на цялата територия на Федерацията, и провинциални (Land) закони, които имат правно действия само в рамките на съответната провинция. Всяка провинция има своя собствена конституция и, в границите на правната рамка, установена от Основния закон, също има правомощието да приема законодателство, както и законодателни инструменти и подзаконови нормативни актове.

Законодателната компетентност на Федерацията и провинциите е уредена подробно в Основния закон. В членове 71—74 се изброяват законодателните правомощия на Федерацията. При всички други случаи, компетентността е на отделните провинции.

Изключителна законодателна власт на Федерацията

В области, които са предмет на изключителната законодателна власт на Федерацията, провинциите имат правомощието да приемат законодателство само когато са изрично оправомощени за това с федерален закон (член 71 от Основния закон).

Съгласно член 73 от Основния закон, Федерацията притежава изключителна законодателна власт в следните области (inter alia): всички въпроси, свързани с външната политика, отбраната (включително защитата на цивилното население), гражданството, свободата на движение, паспортите, адресната регистрация и личните карти, имиграцията, емиграцията и екстрадицията, валутата и парите, единството на митническото и търговското пространство, въздухоплаването, сътрудничеството между Федерацията и провинциите във връзка с полицейски разследвания на престъпления и закона за оръжията и взривните вещества.

Съвместни законодателни правомощия

В областите, предмет на съвместно законодателство, провинциите имат правото да приемат законодателство, при условие и до такава степен, че Федерацията не упражнява своите законодателни правомощия в същата област (член 72 от Основния закон). Правните области, предмет на съвместно законодателство, включват гражданско и наказателно право, закона за движение по пътищата, както и закона за образуването на сдружения, закона, свързан с пребиваването и установяването на чужди граждани, закона, свързан с икономически въпроси, трудово законодателство и някои аспекти на защитата на потребителите. Що се отнася до някои въпроси, изброени в член 74 от Основния закон като попадащи в обхвата на съвместното законодателство, Федерацията има правото да приема законодателство до степента и само при условие, че установяването на равни условия на живот в рамките на федералната територия или поддържането на правно или икономическо единство прави федералното регулиране необходимо в интерес на държавата.

Провинциалните закони не могат да влизат в конфликт с федерални закони. Член 31 от Основния закон гласи, че „Федералният закон има върховенство пред провинциалните закони“. Този принцип се прилага независимо от йерархичните статути на конфликтните правни норми, като по този начин, например, федерален законодателен акт има предимство пред конституцията на дадена провинция.

Йерархия на правните норми

Основният закон оглавява йерархията на вътрешните правни норми. Той стои над всички други източници на вътрешното право и в качеството си на Конституция е инструментът, върху който се основава цялата законодателна система на Германия. Всяка законова разпоредба, приета в Германия, трябва да е съвместима с Основния закон както по форма, така и по съдържание. В тази връзка, в член 20, параграф 3 от Основния закон се посочва, че законодателната власт е обвързана с конституционния ред, а изпълнителната и съдебната власт — със закона и правосъдието. Освен това, законодателната, изпълнителната и съдебната власт са специфично обвързани с основните правила, установени в членове 1—19 от Основния закон, които са пряко приложимо право (член 1, параграф 3). Върховенството на Основния закон се защитава в основата си от Федералния конституционен съд.

В член 79, параграф 2 е постановено, че Основният закон може да се изменя само с мнозинство от две трети от членовете на Бундестага и две трети от гласовете на Бундесрата, органът, чрез който провинциите участват в приемането на закони в рамките на и администрацията на федерацията, и по въпроси, касаещи Европейския съюз. Някои ключови елементи от Основния закон — напр. административното деление на федерацията на провинции, тяхното участие по принцип  в законодателния процес, както и принципите, установени в членове 1—20, въобще не могат да се изменят (член 79, параграф 3).

Общите правила на международното право стоят под Конституцията, но над законите на федерацията и провинциите. Основният закон изрично гласи, че тези общи правила са неразделна част от федералните закони, че те стоят над тези закони и че пряко пораждат права и задължения за жителите на федералната територия (член 25). Тези общи правила на международното право с правно действие спрямо отделни лица (т.е. не просто правила, отнасящи се за държавата) включват  например гарантирането на подходяща форма на правна защита за чужденци или „специалното правило“, съгласно което наказателните производства са предмет на условията на разрешението за екстрадиция на екстрадиращата чужда държава.

Законодателството стои под Конституцията. Законодателните правомощия на федерацията по отношение на провинциите са изброени подробно в Основния закон (членове 71—74). Законите се приемат от Бундестага заедно с Бундесрата. Законопроекти могат да се внасят в Бундестага от федералното правителство, от Бундесрата или от трибуната на Бундестага (от парламентарна група или 5 % от парламентарните членове). В Основния закон са посочени случаите, при които окончателното одобрение на даден закон от Бундестага изисква съгласието на Бундесрата (понастоящем — съгласно статистическия материал, публикуван от Бундесрата на неговия уебсайт — около 45 % от всички закони). Що се отнася до останалите закони, приемани от Бундестага, Бундесратът може само да отправи възражение срещу приет от Бундестага законопроект, което възражение от своя страна може да бъде отхвърлено от Бундестага. Когато има различия в позициите на Бундестага и Бундесрата, може да бъде свикана обща комисия за съвместно разглеждане на законопроекти (т.нар. Комисия за посредничество), съставена от равен брой членове на Бундестага и Бундесрата (понастоящем от по 16 членове). Ролята на Комисията за посредничество е да изготви предложения за постигане на единодушие, макар че тя не може сама по себе си да взема решения от името на Бундестага и Бундесрата.

Нормативните актове са подчинени на законодателството и могат да се издават от федералното правителство, федерален министър или провинциалните правителства. Подзаконовите нормативни актове стоят под нормативните актове и могат да се издават от общ орган, организиран съгласно публичното право (напр. община).

Институционална рамка

Институции, компетентни за приемането на правни норми

Германските закони се изготвят от парламентите на държавата. Поради това Бундестагът е най-важният законодателен орган. Той се произнася по всички закони, които попадат в рамките на сферата на компетентност на Германската федерация в законодателен процес, който изисква също така участието на Бундесрата.

Бундесратът, федералното правителство и членовете и парламентарните групи на Бундестага са оправомощени да внасят нови или преразгледани закони в Бундестага под формата на законопроекти. Тези законопроекти се обсъждат, разискват и гласуват в Парламента в съответствие с точно регулирана процедура.

Съгласно германската федерална система, провинциите притежават значителен дял от правомощията на държавата и поради това Бундесратът участва също в приемането на законодателство. Всички закони се предават на Бундесрата за гласуване и — в зависимост от естеството на предложеното законодателство — това може да доведе дори  до отхвърлянето на някои предложения.

За по-подробна информация, моля направета справка на уебсайта на Бундестага.

Процес на вземане на решения

Приемане на законодателство

Повечето законопроекти и точки за разискване се изготвят от федералното правителство. В качеството си на централен орган на изпълнителната власт то има най-голям опит в прилагането на законодателството и притежава преки познания за това кога са необходими на практика нови нормативни разпоредби.

Въпреки това, не само федералното правителство, но също и Бундесратът и членовете на германския Бундестаг са оправомощени да внасят законопроекти, които се превръщат в нови законодателни актове.

Инициативи, предприемани от федералното правителство или Бундесрата

Ако федералното правителство желае да измени или въведе даден закон, федералният канцлер трябва най-напред да предаде законопроекта на Бундесрата.

По правило, тогава Бундесратът разполага със срок от 6 седмици, в които да представи свои коментари по законопроекта, на които правителството от своя страна може да отговори с писмено възражение. След това федералният канцлер предава законопроекта на Бундестага с коментарите на Бундесрата. Изключение от тази процедура е проектът на Закона за бюджета, който се предава едновременно на Бундесрата и Бундестага.

Подобна процедура се прилага, когато се внасят законодателни инициативи от Бундесрата. След като мнозинството от членовете на Бундесрата са гласували в полза на даден законопроект, той най-напред се предава на  федералното правителство, което изказва коментари по него, обикновено в рамките на 6 седмици, и след това се препраща на Бундестага.

Инициативи, предприемани от трибуната на Бундестага

Проекти на закони могат да се внасят и от членове на Бундестага, като в този случай те трябва да бъдат подкрепени или от поне една от парламентарните групи, или от поне 5 % от членовете на Бундестага.

Внесените по този начин законопроекти не трябва най-напред да се предават на Бундесрата. Поради това  понякога правителството урежда внасянето на особено спешни законопроекти от неговите парламентарни групи в Бундестага.

Разпространение на печатни материали

Преди даден законопроект да може да бъде разискван в Бундестага, той най-напред трябва да се предаде на председателя на Бундестага, след което се регистрира и отпечатва от администрацията.

След това той се разпространява до всички членове на Бундестага и Бундесрата и до федералните министерства като печатен документ на Бундестага.

Веднага щом законопроектът бъде добавен в дневния ред на пленарната зала, първият етап от неговото приемане в парламента приключва: тогава той може да бъде официално внесен за обсъждане в Бундестага.

Три четения в пленарна зала

По правило, законопроектите се разискват 3 пъти в пленарната зала на Бундестага — тези дебати са известни като четения.

По време на първото четене дебат се провежда само ако това е било договорено в Съвета на старейшините (т.е. специален изпълнителен орган на Бундестага) или ако се изисква от някоя от парламентарните групи. Най-често това се случва, когато законодателни проекти съдържат особени противоречия или са от специален интерес за обществеността.

Основната цел на първото четене е да определи една или няколко комисии, които да разгледат законопроекта и да го подготвят за второ четене. Това се прави въз основа на препоръки, отправени от Съвета на старейшините.

Ако са определени няколко комисии, една от тях поема цялостната отговорност за разискванията и носи отговорност за приемането на законопроекта от парламента. Другите комисии са приканени да представят своите становища по законопроекта.

Законодателна работа в комисиите

Подробната работа по законодателството се провежда в постоянните комисии, които се състоят от членове на всичките парламентарни групи. Членовете на комисии се запознават с материята и я разискват по време на своите заседания. Те могат също така да канят на публични заседания експерти и представители на групи по интереси.

Успоредно с извършваната от комисиите работа, парламентарните групи създават работни групи, в които се разглеждат съответните въпроси и се изработват техните собствени позиции.

Не е необичайно да се изграждат „мостове“ между парламентарните групи в комисиите. Повечето законопроекти се преразглеждат в по-голяма или по-малка степен в резултат на сътрудничество между управляващите и опозиционните парламентарни групи.

След приключване на разискванията, комисията с цялостната отговорност за даден законопроект представя в пленарна зала доклад относно протичането на и резултатите от разискванията. Предложеното от нея решение създава основата за второто четене, което следва да се проведе в пленарната зала.

Дебати по време на второто четене

Преди второто четене всички членове получават публикуваната препоръка за решение в печатна форма. По този начин те са добре подготвени за дебата. Парламентарните групи също така допълнително координират своите позиции по време на вътрешни заседания преди този дебат, с цел да изработят единна поозиция по време на второто четене.

След общия дебат всички разпоредби на законопроекта могат да се разглеждат поотделно. Въпреки това, по правило пленарната зала преминава директно към гласуване на законопроекта в неговата цялост.

Всеки член на Бундестага може да внася предложения за изменения, които след това веднага се разглеждат в пленарната зала. Ако пленарната зала приеме измененията, новата версия на законопроекта трябва най-напред да се отпечата и разпространи. Въпреки това, тази процедура може да бъде съкратена със съгласието на две трети от присъстващите членове. Тогава е възможно третото четене да започне веднага.

Гласуване по време на третото четене

Допълнителен дебат се провежда по време на третото четене само ако това е изискано от някоя парламентарна група или от поне 5 % от членовете на Бундестага.

На този етап вече не могат да се внасят предложения за изменения от отделни членове, а само от някоя  от парламентарните групи или от 5 % от членовете на Бундестага. Освен това, предложения могат да се внасят само за изменения, приети по време на второто четене.

Окончателното гласуване се провежда в края на третото четене. Когато председателят на Бундестага паиска да бъде гласувано  в полза на законопроекта, против него или за въздържане, членовете отговарят със ставане от своите места.

След като даден законопроект събере необходимото мнозинство в пленарната зала на Бундестага, той се предава на Бундесрата като закон.

Съгласие на Бундесрата

Чрез Бундесрата провинциите участват в оформянето на всеки елемент от законодателството. В тази връзка правата на Бундесрата за участие в законодателния процес са точно определени.

Бундесратът не може да прави изменения по закон, приет от Бундестага. Въпреки това, ако Бундесратът не даде своето съгласие за даден закон, той може да изиска свикване на Комисията за посредничество. Комисията за посредничество се състои от равен брой членове на Бундестага и Бундесрата.

За някои законопроекти съгласието на Бундесрата е задължително изискване. Те включват, например, закони, които засягат финансовите и административните компетентности на провинциите.

Когато става въпрос за законопроекти, срещу които Бундесратът може да отправи възражение, Бундестагът може да въведе даден закон в сила дори ако не е било постигнато споразумение в Комисията за посредничество. Това обаче изисква друго гласуване, с което Бундестагът приема законопроекта с абсолютно мнозинство.

Влизане в сила

След като даден законопроект е бил одобрен от Бундестага и Бундесрата, той трябва да премине през няколко допълнителни етапа, преди да може да влезе в сила.

Закон, който е бил приет, най-напред се отпечатва и предава на федералния канцлер и на компетентния федерален министър, които го приподписват.

След това федералният президент получава закона за подписване за влизане в сила. Той преглежда дали законът е бил одобрен в съответствие с Конституцията и дали няма видими съществени противоречия с Основния закон. След като тези проверки бъдат извършени, федералният президент подписва закона и нарежда той да бъде публикуван във Федералния държавен вестник (Bundesgesetzblatt).

На този етап законът се обнародва. Ако в закона не е посочена конкретна дата за влизането му в сила, това става на 14-я ден след деня на публикуване на броя на Федералния държавен вестник, който съдържа закона.

За по-подробна информация, моля направета справка на уебсайта на германския парламент (Бундестаг)

Бази данни с правна информация

Чрез своята база данни с германска правна информация (JURIS), федералното министерство на правосъдието предоставя, измежду друго, федералното законодателство в неговата актуална валидна версия. Пълен набор на по-ранните версии също е включен, както и закони, които са били публикувани, но все още не са влезли в сила.

Базата данни също съдържа Договора за обединение и наредби на бившата ГДР, които все още се прилагат във Федерална република Германия.

Законодателството на федералните провинции (Länder) е пълно и актуално.

Някои закони са налични и на английски език: например:

Достъпът до базата данни не е безплатен.

Две бази данни с правна информация, съдържащи почти цялото текущо федерално законодателство (включително подзаконови нормативни актове), са достъпни за заинтересовани граждани безплатно през сайта на Gesetze im Internet и чрез сайта на Федералното министерство на правосъдието. И двете бази данни се предоставят от федералното министерство на правосъдието заедно с Juris GmbH.

Освен това, федералното министерство на вътрешните работи — в сътрудничество с Juris GmbH — е създало база данни за публикуването на федерални наредби

Връзки по темата

Федерално правителство на Германия

Встъпителен акт на Гражданския кодекс

Наказателен кодекс

Граждански кодекс

Бундестаг

Органи

Последна актуализация: 20/02/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт