Национално законодателство

Естония

Настоящата страница ви предоставя информация за естонската правна система и обща информация за естонското право.

Съдържание, предоставено от
Естония

Източници на правото

Естония е част от правната система на континентална Европа (гражданскоправна система). Най-важните източници на правото са правните актове, като Конституцията, правото на Европейския съюз, международните договори, законовите и подзаконовите нормативни актове.

Тълкуването на правните норми се осъществява от съда от най-висша инстанция — Върховния съд — а коментарите на експерти също служат като отправни точки (например текстът на Конституцията със съответните коментари). Съдебните решения не създават права и по правило съдебните решения, постановени от съдилищата от по-висша инстанция, не са задължителни за съдилищата от по-нисша инстанция. Въпреки това Върховният съд, който изпълнява и функциите на конституционен съд, има правомощия да обявява правни инструменти за противоконституционни, ако те не са в съответствие с Конституцията или с правни инструменти, които имат предимство пред тях. При разглеждане на конкретни случаи никой съд не може да приложи такъв инструмент, а съдилищата са оправомощени да не прилагат всеки правен инструмент, който противоречи на Конституцията. Впоследствие Върховният съд, в ролята си на конституционен съд, разглежда подробно казуса и има правомощието да обяви такъв инструмент за противоконституционен (но не и да го отмени).

Общопризнатите принципи и норми на международното право са неразделна част от правната система на Естония.

Видове правни инструменти — описание

Правните инструменти са разделени на инструменти с общо приложение, т.е. законодателни актове, и инструменти за индивидуално прилагане, т.е. актове за изпълнение.

Инструменти с общо приложение

Конституция — съгласно чл. 3, ал.1 от Конституцията държавната власт се осъществява изключително съгласно Конституцията и приетите в съответствие с нея закони.

Закони — съгласно член 65 от Конституцията закони се приемат от Riigikogu (естонския парламент), на който принадлежи законодателната власт. Законите се приемат в съответствие с Конституцията и се обнародват по предписания начин в Riigi Teataja (Държавен вестник). Само закони, които са обнародвани, подлежат на принудително изпълнение.

Указ — правен инструмент, който има силата на закон. Съгласно член 109 от Конституцията, когато е невъзможно да се свика парламентът, президентът на републиката може в случай на неотложна държавна необходимост да издаде указ със силата на закон. Този указ трябва да бъде приподписан от председателя (говорителя) на парламента и министър-председателя. Съгласно Конституцията президентът може да издава:

  • специални укази в случай на неотложна държавна необходимост и когато е невъзможно да се свика парламентът;
  • извънредни укази в случай на неотложна държавна необходимост, когато правителството е обявило извънредно положение и когато е невъзможно да се свика парламентът или няма достатъчно време за свикването му.

Указ, издаден от президента на републиката, влиза в сила на десетия ден след публикуването му в Държавен вестник, освен ако в самия указ не е предвидено друго.

След свикването на парламента, президентът внася указите за разглеждане от парламента, който незабавно приема акт за тяхното утвърждаване или отмяна. Съгласно член 110 от Конституцията, президентът на републиката не може да издава указ за въвеждане в действие, изменение или отмяна на Конституцията, на законите по член 104 от Конституцията и на законите за определяне на националните данъци и държавния бюджет.

Подзаконов акт — съгласно членове 87 и 94 от Конституцията правителството и министрите имат правомощия да издават подзаконови актове въз основа на и за осигуряване на съответствие с даден закон. С цел разрешаване на въпроси с местно значение или в случаи, определени със закон, съветите на органите на местното самоуправление също имат правомощия да издават подзаконови актове. Освен това, президентът на Eesti Pank (Националната банка на Естония), генералният одитор и съветите на държавните университети могат да издават регламенти. Подзаконови актове могат да се издават само въз основа и в рамките на кръга правомощия, определени със закон.

Правителството и министрите имат правомощия да издават подзаконови актове въз основа и с цел изпълнение изискванията на даден закон. Подзаконови актове, издадени от правителството или от даден министър, влизат в сила на третия ден след публикуването им в Държавен вестник, освен ако в самия подзаконов акт не е предвидено друго.

Инструменти за индивидуално прилагане

Административно нареждане — отделен административен акт, с който публичноправна администрация взема решение по различни правни въпроси и осъществява тяхната организация. Съгласно член 87, алинея 6 от Конституцията правителството издава административни нареждания въз основа и за осигуряване на съответствие с разпоредбите на закон. На министър-председателя, областните управители и органите на местното управление също са предоставени правомощия да издават административни нареждания.

Решение — индивидуален административен акт, който е издаден въз основа на административно оспорване или жалба, или с който се налагат санкции. Решения се вземат също от парламента, съветите на органите на местното самоуправление, Националната избирателна комисия и съдилищата.

Нареждане — съгласно член 94 от Конституцията министрите издават нареждания въз основа на и в изпълнение на изискванията на даден закон. Нареждането включва общ задължителен етичен кодекс по въпроси, свързани със службата в министерството или с определяне на структурата и организацията на работата на държавните органи, действащи под юрисдикцията на определено министерство.

Йерархия на правовите норми

Йерархията на правните актове е следната: Конституцията, правото на Европейския съюз, международните споразумения, законите и указите, подзаконовите актове, издадени от правителството и подзаконовите актове, издадени от министрите. Освен правните инструменти с общо приложение има също правни инструменти за индивидуално прилагане, които се издават въз основа на закон и по йерархия стоят по-долу от законите и подзаконовите актове. Правните актове на всяко равнище трябва да са в съответствие с тези от по-високите равнища.

Институционална рамка

Институции, компетентни за приемането на правни норми

Организацията на институциите в Естония се основава на принципа на разделение на властите (член 4 от Конституцията).

Законодателната власт принадлежи на парламента. Съгласно член 103 от Конституцията, членовете на парламента, парламентарните политически групи, парламентарните комисии, правителството и президентът на републиката имат право да инициират законодателни предложения. Само президентът на републиката обаче може да инициира поправки на Конституцията. Парламентът обсъжда законодателните предложения и взема решение за тяхното приемане като закон или за отхвърлянето им.

Въз основа на решение, взето с абсолютно мнозинство на неговите членове, парламентът има право да направи предложение за проекти на нормативни актове до правителството на републиката, които то да инициира по желание на парламента.

Парламентът има право да подложи проектозакон или въпрос от национално значение на референдум. Резултатът от референдума се определя с мажоритарния вот на участвалите в референдума. Закони, приети с референдум, незабавно се обнародват от президента на републиката. Решенията, взети на референдум, са задължителни за всички публични органи. Ако проектозакон, подложен на референдум, не получи мажоритарен вот на подкрепа, президентът на републиката обявява извънредни парламентарни избори. Въпроси, свързани с бюджета, данъците, финансовите задължения на държавата, ратифицирането или денонсирането на международни споразумения, обявяването или отмяната на извънредно положение и националната отбрана не могат да бъдат поставяни на референдум.

Изпълнителната власт се упражнява от правителството. В повечето случаи правителството на републиката подготвя проектозакона и го внася в парламента. Проектозаконите се внасят в правителството от министрите, като трябва да са проведени предварителни консултации между министерствата.

Канцлерът на правосъдието и генералният одитор участват в заседанията на правителството с право на изказване. Предложенията им не са обвързващи за правителството, но в повечето случаи техните препоръки и предложения се вземат под внимание. Ако канцлерът на правосъдието и генералният одитор сметнат това за необходимо, те могат да внесат предложенията си направо в съответната парламентарна комисия, която разглежда законодателното предложение. Съгласно член 139 от Конституцията, канцлерът на правосъдието анализира всички представени му предложения за законодателни промени, за приемане на нови закони и за работата на държавните органи и при необходимост представя доклад в парламента. Ако канцлерът на правосъдието смята, че даден правен акт, приет от законодателната власт, изпълнителната власт или местната власт, противоречи на Конституцията или на закон, той/тя прави предложение до органа, приел акта, за привеждането му в съответствие с Конституцията или със съответния закон в срок от 20 дни. Ако в този срок актът не бъде приведен в съответствие с Конституцията или със съответния закон, канцлерът на правосъдието внася във Върховния съд предложение за обявяването на акта за невалиден на основание член 142 от Конституцията.

Президентът на републиката обнародва или отказва да обнародва законите, приети от парламента. Във втория случай президентът връща закона заедно със своите основания в парламента за ново обсъждане и решение.

Министерството на правосъдието публикува приетите закони, обнародвани от президента на републиката, в официалното издание на естонския Riigi Teataja (Държавен вестник).

Процес на вземане на решения

Законодателният процес в Естонския парламент се състои от следните етапи:

  • иницииране на законодателно предложение;
  • обсъждане на законодателно предложение;
  • приемане на законодателно предложение.

Инициатива

Съгласно член 103 от Конституцията, правителството, членовете на парламента, парламентарните политически групи, парламентарните комисии и президентът на републиката имат право да инициират законодателни предложения. Само президентът обаче може да инициира поправка на Конституцията. Законодателните предложения трябва да отговарят на техническите правила, приети от Съвета на парламента, и на законодателните и техническите правила, приети от правителството. Съветът на парламента разпределя законодателните предложения между постоянните парламентарни комисии, отговарящи за предложенията.

Обсъждане на законодателно предложение

Законодателните предложения се подготвят за пленарното заседание на парламента от постоянна парламентарна комисия (Правната комисия, Конституционната комисия, Икономическата комисия и др.). По предложение на отговорната комисия, законодателното предложение се включва в дневния ред на пленарното заседание на парламента.

Съгласно правилника за вътрешния ред и дейността на парламента, законодателните предложения се разглеждат на първо четене в срок от седем пленарни работни седмици на парламента след внасянето им. Те се обсъждат на пленарно заседание на парламента на три четения, като на първото се разглеждат общите принципи, на които се основава законодателното предложение. Ако в хода на разискванията няма направени предложения от отговорната комисия или от политическа група за отхвърляне на законодателното предложение, първото четене приключва без гласуване. След първото четене членовете на парламента, парламентарните комисии и политическите групи имат на разположение 10 работни дни за внасяне на предложения за промени. По предложение на отговорната комисия председателят на парламента може да определи друг срок за внасяне на предложения за промени.

Отговорната комисия разглежда всички предложени промени и решава дали да ги вземе под внимание при изготвянето на новия текст на законодателното предложение. Тя изготвя нов вариант на законодателното предложение за второто четене, като включва всички одобрени промени, както и всички промени, направени от самата нея. Тя изготвя също обяснителна записка за второто четене, която включва информация, свързана с обработката на законодателното предложение, като например основанията за приемането или отхвърлянето на предложените промени и позициите на лицата, инициирали и внесли законодателното предложение, както и на участвалите в процеса експерти и други лица.

Законодателното предложение се включва в дневния ред за второ четене по предложение на отговорната комисия. По предложение на Съвета на парламента, на отговорната комисия или на лицето, инициирало законодателното предложение, парламентът може да спре второто четене на предложението без гласуване. Ако предложението за спиране на четенето е внесено от политическа група, то се подлага на гласуване. В случай на спиране на второто четене на законодателно предложение, все пак могат да се внасят предложения за промени. Ако второто четене в парламента не бъде спряно, то се счита за приключено и законодателното предложение се изпраща на трето четене.

След края на второто четене може да бъде поставено на гласуване проекторешение на парламента.

Отговорната комисия изготвя окончателния текст на законодателното предложение за третото четене, като прави езикови и технически подобрения след приключването на второто четене. Тя може да изготви обяснителна записка за третото четене, която включва общ преглед на направените промени след приключването на второто четене. При третото четене на законодателното предложение се открива обсъждане, по време на което представители на политическите групи правят изявления. На третото четене законодателното предложение се поставя на окончателно гласуване.

Приемане

Закони и парламентарни решения се приемат чрез явно гласуване в парламента. Окончателното гласуване се провежда по време на третото четене на проектозаконите. Броят на членовете на парламента, необходими за гласуване в полза на приемането на даден закон, е определен в членове 73 и 104 от Конституцията, в съответствие с които законите се категоризират като:

  • конституционни закони, т.е. закони, изискващи абсолютно мнозинство от членовете на парламента (повече от половината от 101-я членове на парламента трябва да са гласували „за“, за да бъде приет законът); или
  • обикновени закони, т.е. закони, изискващи обикновено мнозинство (по-голям брой членове на парламента трябва да са гласували „за“ приемането на закона от гласувалите „против“).

Следните закони могат да бъдат приемани или изменяни само с абсолютно мнозинство от членовете на парламента:

  • Законът за гражданството;
  • Законът за парламентарните избори;
  • Законът за президентските избори;
  • Законът за местните избори;
  • Законът за референдума;
  • Правилникът за дейността на парламента (Riigikogu) и правилникът за вътрешния му ред;
  • Законът за възнаграждението на президента на републиката и на членовете на парламента;
  • Законът за правителството;
  • Законът за завеждане на съдебното производство срещу президента на републиката и членове на парламента;
  • Законът за културната автономия на националните малцинства;
  • Законът за държавния бюджет;
  • Законът за Eesti Pank (естонската Централна банка);
  • Законът за сметната палата;
  • Законът за организацията на съдилищата и закони относно съдебните производства;
  • Правни актове относно външните и вътрешните заеми и задължения на държавата, свързани със собственост (proprietary obligations of the State);
  • Законът за извънредното положение;
  • Законът за националната отбрана в мирно време и Законът за националната отбрана във военно време.

След приемането на закон или решение на парламента, те се подписват от председателя на парламента, или в негово отсъствие — от заместник-председателя на парламента, председателствал заседанието, най-късно на петия работен ден след приемането им.

Обнародване

След приемането и подписването на закон, той се изпраща до президента на републиката за обнародване. Президентът на републиката може да откаже да обнародва закон, приет от парламента, и може да го върне в 14-дневен срок от получаването му, заедно със своите основания, в парламента за ново обсъждане и решение. Ако даден закон, който е бил върнат от президента на републиката, бъде приет от парламента за втори път в неизменен вид, президентът на републиката обнародва закона или предлага Върховният съд да обяви закона за неконституционен. Ако Върховният съд установи, че законът е в съответствие с Конституцията, президентът на републиката трябва да го обнародва.

Закон влиза в сила на десетия ден след публикуването му в Държавен вестник, освен ако в самия закон не е предвидено друго.

Публикуване на правни актове

Най-важните правни актове и международни договори се публикуват в Държавен вестник. Законите и подзаконовите актове придобиват юридическа сила след публикуването им в Държавен вестник.

Riigi Teataja (Държавен вестник) е официалното онлайн издание на Естония и централната база данни за правни актове. От 1 юни 2010 г. Държавен вестник се публикува само онлайн като официално онлайн издание.

От 1 януари 2011 г. насам Министерството на правосъдието издава Държавен вестник.

Кратко описание на съдържанието

В Държавен вестник се публикуват закони, подзаконови актове, международни договори, решения на парламента, постановления на правителството, както и друга важна информация, като например преводи на правни актове и процедурна информация относно проектозакони.

Мнозинството от актовете, приети от 1990 г. насам, са налични в Държавен вестник.

От 1 юни 2002 г. насам в Държавен вестник се публикуват официални консолидирани текстове на закони, укази на президента на републиката, правилници и наредби на правителството, наредби на министри, наредби на управителя на Естонската централна банка и наредби на Националната избирателна комисия. Консолидирани текстове на парламентарни решения се публикуват от 1 юни 2010 г. насам, а консолидирани текстове на наредби на местните органи — от края на 2011 г.

При всяко изменение на такива правни текстове се съставя нова консолидирана версия, съдържаща промените, която се публикува заедно с акта за изменение и с информация кога той ще влезе в сила. Консолидираните текстове са официални и на тях могат да се правят позовавания в процеса на правоприлагане. Те имат правна сила.

При тяхното публикуване всички правни актове се подпечатват електронно. Всеки може да провери електронния печат, който гарантира, че актът е останал непроменен след неговото публикуване. Всички публикувани актове са свързани също и с електронен времеви печат, който позволява откриването на всички случаи на неразрешено обработване.

Можете да преглеждате консолидираните текстове, които са в сила или са били в сила към определена дата. Имате също така достъп до бъдещи варианти на тези актове, когато има известни такива. От всеки консолидиран текст има връзка към предишни или настоящи варианти. Така имате възможност хронологично да минавате от един вариант на консолидиран текст към следващия и обратно. Можете да сравнявате различни консолидирани текстове на даден акт и да видите какви промени са били направени.

Връзките в консолидирания текст ви позволяват да отворите подзаконовите актове, постановени въз основа на закона, а от подзаконовите актове можете да отворите разпоредбите на закона, въз основа на които са постановени тези подзаконови актове.

Към инструментите в Държавен вестник е добавена препратка към процедурна информация, която ви помага (връзки към базата данни за консултации и към процедурните действия в парламента), връзки към законодателството на Европейския съюз, преводи и друга допълнителна информация, която е необходима, за да бъде разбран даден правен акт.

На уебсайта на Държавен вестник можете да търсите съдебна практика на окръжните съдилища, областните съдилища и Върховния съд. Публикува се и информация относно времето и мястото на съдебните заседания.

Публикувани са резюмета и общи прегледи на решенията на Върховния съд и всички решения на Европейския съд по правата на човека (ECHR). Резюметата са систематизирани и можете да търсите резюмета на съдебни решения на Върховния съд по ключови думи или с позоваване на правни инструменти. Решенията на ECHR могат да се търсят по членове.

В Държавен вестник се публикуват и различни новини, свързани с нормативни актове и с правото като цяло.

На 30 октомври 2013 бе пусната в действие уебстраницата на Държавен вестник на английски. Тя съдържа актуализирани преводи на английски на консолидираните законови текстове. Превод на английски език на консолидираните текстове на всички закони (с изключение на актовете за ратификация) са на разположение от края на 2014 г. Законите се превеждат от заклети преводачи. Процесът на превод на текстовете на английски език започна през 2011 г. и беше организиран от Министерството на правосъдието. Въпреки че преводите нямат правна сила, те се актуализират. Всеки може да поиска да му бъдат изпратени най-новите преводи на личната електронна поща, като се абонира за услугата „Моят Държавен вестник“.

Има и функция за търсене на проектите на правни актове която ви позволява да търсите различните процедурни етапи, през които са минали приетите актове и през които все още минават проектите на правни актове. От тази функция можете да получите достъп до цялата информация относно законодателните процедури, както и съответните документи, които са съставени.  Можете също така да поискате да бъдете уведомени за преминаването от един етап към следващия в процеса на приемане на правните актове. Тази информация ще бъде изпратена на вашия електронен адрес, ако се абонирате за услугата „Моят Държавен вестник“ на естонски език.

Посредством ползването на услугата „Моят Държавен вестник“ всеки има възможност да създаде собствен потребителски портал, в който може да добавя актове към сбирката си от връзки и да изпраща чрез портала искане за получаване чрез електронната поща на информация за нови актове и на всякаква нова допълнителна информация.

Безплатен ли е достъпът до базата данни със законодателството на Естония?

Достъпът до Държавен вестник и до всички правни информационни услуги е безплатен за потребителите.

Безплатен достъп до електронния Държавен вестник е предоставен чрез органите на местното управление и обществените библиотеки (около 600) на всички заинтересовани. Предоставя се също помощ за търсене на съответните актове. На потребителите трябва да бъде разрешено да разпечатват безплатно до 20 страници.

История на базата данни със законодателството на Естония

Riigi Teataja (Държавен вестник) е официалното издание на Република Естония, което се публикува от 27 ноември 1918 г. насам. Издаването на Държавен вестник беше спряно през 1940 г. и беше възобновено през 1990 г.

От 1996 г. насам Държавен вестник се публикува онлайн, а от 1 юни 2002 г. онлайн изданието има статут на официално издание.

От 1 юни 2010 г. Държавен вестник се публикува само онлайн като официално онлайн издание. Оттогава то не се издава на хартия.

През ноември 2010 г. беше въведена нова ИТ система, която е по-удобна за потребителите и предлага повече правна информация. ИТ системата беше разработена под ръководството на правителствената служба с финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

Резюмета на съдебните решения на Върховния съд и решенията на ECПЧ, различни новини относно правото като цяло и информация за съдебната практика и съдебните заседания се публикуват на уебсайта на Държавен вестник от 20 януари 2012 г. насам.

В края на 2012 г. беше въведена функция за търсене на проектозакони.

От 2013 г. актуализираните консолидирани текстове на всички подзаконови актове, приети от местните власти, са публикувани в Държавен вестник.

От 24 септември 2013 г. при публикуването им в Държавен вестник всички правни актове получават електронния печат и електронния времеви печат на издаващия ги орган.

На 30 октомври 2013 г. бе пусната в действие уебстраницата на Държавен вестник на английски.

Предстои създаването на връзка към европейския портал N-Lex като част от процеса на разработване на новата електронна ИТ система на Държавен вестник.

Последна актуализация: 22/07/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Държавите от ЕС, отговарящи за съдържанието на националните страници, са в процес на актуализация на част от съдържанието на този уебсайт предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.