Национално законодателство

Хърватия

Съдържание, предоставено от
Хърватия

Конституция на Република Хърватия

Конституция на Република Хърватия

Най-важното законодателство в областта на наказателното право

Наказателен кодекс (Kazneni zakon) (Narodne Novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия) № 125/11144/12, 56/15, 61/15, 101/17 и 118/18)

С новия Наказателен кодекс, който влезе в сила на първия ден от 2013 г., бяха въведени някои новости, като например налагане на по-високи наказания и по-дълги давностни срокове, като същевременно бяха въведени и нови състави на престъпления, като например неплащане на работни заплати, безотговорно шофиране и незаконен хазарт. С изменения в Наказателния кодекс от декември 2012 г. в областта на наказателната отговорност притежаването на наркотици за лична употреба стана дребно нарушение.

Наказателният кодекс е съставен от обща и специална част:

А) В общата част на Наказателния кодекс се съдържат разпоредби, приложими към всички престъпления. С тези разпоредби се уреждат общите презумпции за наказуемост, глоби и наказателни санкции.

Б) В специалната част на Наказателния кодекс се съдържат описанията на отделните състави престъпления и видове наказания, които могат да бъдат наложени във връзка с тях, както и престъпления и наказания, предвидени във връзка с такива престъпления в други закони. Определените в Наказателния кодекс на Хърватия престъпления са:

  • престъпления против човечеството и човешкото достойнство,
  • престъпления против живота и телесната неприкосновеност,
  • престъпления против правата на човека и основните свободи,
  • престъпления против трудовите правоотношения и социалното осигуряване,
  • престъпления против личната свобода,
  • престъпления против правото на неприкосновеност на личния живот,
  • престъпления против честта и доброто име,
  • престъпления против сексуалната свобода,
  • престъпления, включващи сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца,
  • престъпления против брака, семейството и децата,
  • престъпления против здравето на човека,
  • престъпления против околната среда,
  • общоопасни престъпления,
  • престъпления против пътната безопасност,
  • престъпления против собствеността,
  • престъпления против стопанската дейност,
  • престъпления против компютърни системи, софтуер и данни,
  • престъпления, включващи подправяне на документи,
  • престъпления против интелектуалната собственост,
  • престъпления по служба,
  • престъпления против правораздаването,
  • престъпления против обществения ред,
  • престъпления против избирателното право,
  • престъпления против Република Хърватия,
  • престъпления против чужда държава или международна организация, както и
  • престъпления против хърватските въоръжени сили.

Наказателно-процесуален закон (Zakon o kaznenom postupku) (NN № 152/08, 76/09, 80/11, 91/12 — Разпореждане и решение на Конституционния съд на Хърватия, 143/12, 56/13, 145/13, 152/14 и 70/17)

В този закон се определят правилата, с които се гарантира, че нито едно невинно лице няма да бъде осъдено, както и че на извършителите на престъпления ще бъде наложено наказание или друга мярка съгласно условията, предвидени в закона, въз основа на законно проведено производство пред компетентен съд.

Наказателно преследване и производство може да бъде проведено и приключено единствено според правилата и при условията, определени в посочения закон.

С Наказателно-процесуалния закон в хърватската съдебна система се транспонират следните разпоредби на ЕС:

  1. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г.);
  2. Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (ОВ L 101, 15.4.2011 г.);
  3. Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (ОВ L 335, 17.12.2011 г.);
  4. Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г.);
  5. Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г.);
  6. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г.);
  7. Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г.);
  8. Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г.);
  9. Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (ОВ L 151, 21.5.2014 г.).

Наказателното производство се провежда по искане на оправомощен обвинител.

Оправомощеният обвинител за престъпленията, за които наказателното производство се инициира служебно, е прокурор (državni odvjetnik), докато оправомощеният обвинител за престъпления, за които наказателното производство се инициира с внасянето на тъжба, е частен обвинител. При някои определени в закона престъпления наказателното производство се инициира от прокурора единствено по искане на жертвата. Освен ако в закона не е предвидено друго, прокурорът е задължен да инициира наказателно производство, когато са налице основателни причини да се смята, че определено лице е извършило престъпление, за което наказателното производство се инициира служебно, и няма правни пречки за преследването на въпросно лице.

Ако прокурорът не намери основания за започване или провеждане на наказателно преследване, това може да бъде направено от жертвата в качеството ѝ на увредено лице, явяващо се ищец, при определените в посочения закон условия.

Закон за правните последици от присъдите, за регистъра за съдимост и за реабилитацията (Zakon o pravnim posljedicama osude, kaznenoj evidenciji i rehabilitaciji) (NN № 143/12 и 105/15)

С този закон се уреждат правните последици от присъдите, организацията, поддържането, достъпността, предоставянето и заличаването на данните от регистрите за съдимост и международния обмен на такива данни, както и реабилитацията.

В него се съдържат разпоредби, които са в съответствие със следните актове на Европейския съюз:

  • Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки;
  • Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР.

Регистрите за съдимост в Хърватия се организират и се поддържат от министерството, което отговаря за съдебната власт и което същевременно е централен орган за обмен на такива данни с други държави (наричано по-нататък: „Министерството“).

Регистри за съдимост се поддържат за физически и юридически лица (наричани по-нататък: „лица“), които са осъдени за престъпление с постановяването на окончателно съдебно решение в Хърватия. Регистри за съдимост се поддържат и за хърватски граждани и юридически лица с местоживеене в Хърватия, които са осъдени за престъпление с постановяване на окончателно съдебно решение извън Хърватия, ако такива данни са били предоставени на Министерството.

Съдържанието на регистрите за съдимост включва списък на лица, осъдени с постановяването на окончателно съдебно решение за престъпления, свързани със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, както и други престъпления, посочени в член 13, параграф 4 от посочения закон.

Най-важните закони в областта на гражданското право в Хърватия са:

Закон за гражданските задължения (Zakon o obveznim odnosima) (NN № 35/05, 41/08 и 125/11)

С този закон се регламентират основите на гражданските задължения (обща част), договорните и извъндоговорните граждански задължения (специална част).

Страните по сделките имат свободата да регламентират гражданските задължения, но те не могат да бъдат регламентирани по начин, който противоречи на Конституцията на Хърватия, на императивни правни норми и на добрите нрави.

Закон за собствеността и другите вещни права (Zakon o vlasništvu i drugim stvarnim pravima) (NN № 91/96, 68/98, 137/99, 22/00, 73/00, 129/00, 114/01, 79/06, 141/06, 146/08, 38/09, 153/09, 143/12 и 152/14)

С този закон се установяват общите условия за притежаването на вещи от лица; разпоредбите на този закон ще се прилагат и по отношение на притежаването на вещи, които са предмет на някои специални правни разпоредби, освен ако не са в противоречие с последните.

Предвиденото в закона по отношение на правото на собственост и собствениците се прилага съответно и за всички други вещни права, освен ако по закон специално не е предвидено друго или ако не произтича от тяхното правно естество.

Закон за наследството (Zakon o nasljeđivanju) (NN № 48/03, 163/03, 35/05 — Закон за гражданските задължения и 127/13)

С този закон се регламентират правото на наследяване и правилата, съгласно които се определя кои съдилища, други органи и упълномощени лица са компетентни по въпросите на наследяването.

Закон за поземления регистър (Zakon o zemljišnim knjigama) (NN № 91/96, 68/98, 137/99, 114/01, 100/04, 107/07, 152/08, 126/10, 55/13, 60/13 и 108/17)

С настоящия закон се регламентират въпросите, свързани с правния статут на недвижимите имоти на територията на Хърватия, който е от значение за правни сделки, регламентират се също начинът и формата на поддържане на поземлените регистри (имотен регистър (gruntovnica), ако не са изготвени специални разпоредби за определени парцели.

Гражданско-процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (NN № 53/91, 91/92, 112/99, 88/01, 117/03, 88/05, 02/07, 96/08, 84/08, 123/08, 57/11, 148/11 — консолидиран текст, 25/13 и 89/14)

С този закон се уреждат процесуалните правила, съгласно които съдилищата разглеждат и постановяват решения по спорове относно основните права и задължения на лицата и гражданите, личните и семейните отношения на гражданите, както и по трудови, търговски, имуществени и други граждански спорове, освен ако съгласно разпоредбите на закона съдилищата трябва да се произнасят по някои от тези спорове съгласно правилата на някое друго производство.

Закон за принудителното изпълнение (Ovršni zakon) (NN № 112/12, 25/13, 93/14, 55/16, и 73/17)

С този закон се уреждат производствата, в рамките на които съдилищата и нотариусите налагат принудително изпълнение на вземания, които се основават на изпълнителни и автентични актове (изпълнителни производства), и производствата, при които съдилищата и нотариусите налагат обезпечаването на иск (обезпечително производство), освен ако в отделен закон не е предвидено друго. С този закон се уреждат и материалноправните отношения, установени въз основа на изпълнителното и обезпечителното производство.

Други връзки

Допълнителна информация

Последна актуализация: 16/07/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Държавите от ЕС, отговарящи за съдържанието на националните страници, са в процес на актуализация на част от съдържанието на този уебсайт предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт