Официални документи

Гражданите, които живеят в държава от ЕС, различна от тяхната собствена, често трябва да представят официален документ на компетентните органи в държавата от ЕС, в която живеят. Такива официални документи могат да бъдат например удостоверение за раждане, необходимо за сключване на брак, или удостоверение за липса на съдебно минало, необходимо при кандидатстване за работа.

Регламентът относно официалните документи (Регламент 2016/1191), който се прилага от 16 февруари 2019 г., има за цел намаляване на бюрократичните формалности и разходите за гражданите, когато те трябва да представят официален документ, издаден от една държава от ЕС, в друга държава от ЕС.

Преди приемането на Регламента гражданите, които бе необходимо да представят официален документ в друга държава от ЕС, трябваше да получат заверка с апостил, за да докажат, че издаденият им официален документ е автентичен. От гражданите често се изискваше също така да представят заверено копие и превод на издадения им официален документ.

С Регламента ще се сложи край на редица бюрократични процедури:

• Официални документи (например удостоверение за раждане, удостоверение за сключен брак, нотариален акт, съдебно решение), и техните заверени копия, издадени от органите на една държава от ЕС, трябва да бъдат приемани за автентични от органите на друга държава от ЕС, без да е необходима заверка с апостил.
• Регламентът премахва задължението за гражданите да представят едновременно оригинала на официален документ и заверено копие от него. Когато държава от ЕС разрешава представянето на заверено копие на официален документ вместо оригинала, органите на тази държава от ЕС трябва да приемат завереното копие, направено в държавата от ЕС, в която е издаден официалният документ.
• Регламентът премахва задължението за гражданите да представят превод на своя официален документ. Ако официалният документ не е на един от официалните езици на държавата от ЕС, в която се изисква документът, гражданите могат да поискат от органите да им бъде издадено многоезично стандартно удостоверение, достъпно на всички езици на ЕС. То може да бъде приложено към техния официален документ, за да се избегне необходимостта от превод. Когато гражданин представи официален документ, придружен от многоезично стандартно удостоверение, получаващият документа орган може само при изключителни обстоятелства да поиска превод на официалния документ. Тъй като не всички многоезични стандартни удостоверения се издават във всички държави от ЕС, гражданите могат да проверят кои удостоверения се издават в тяхната държава от ЕС на следния адрес.
• Ако органите на приемащата държава от ЕС изискват заверен превод на официалния документ, представен от гражданина, те трябва да приемат заверен превод, направен в която и да е държава от ЕС.

С Регламента се въвеждат и защитни мерки срещу измами с официални документи и подправяне на такива документи: ако получаващият документа орган има основателни съмнения за автентичността на представения му документ, той ще може да направи проверка в издалия го орган на другата държава от ЕС чрез съществуваща ИТ платформа — Информационната система за вътрешния пазар.

В Регламента се разглежда въпросът за автентичността на официалните документи, но не и въпросът за признаването на техните правни последици в друга държава от ЕС. Признаването на правните последици от официален документ все още се уреждат от националното право на държавата от ЕС, в която гражданинът представят документа. Въпреки това при прилагането на националното си право държавите от ЕС трябва да спазват правото на Съюза, включително практиката на Съда на Европейския съюз относно свободното движение на гражданите в рамките на Европейския съюз.

Официални документи означава документи, издадени от публичен орган, като например:

• документи, произхождащи от съд или съдебен служител;
• административни документи;
• нотариални актове;
• официални удостоверения, поставени върху частни документи;
• документи, издадени от дипломатически и консулски представителства.

Регламентът обхваща издадените официалните документи, с които се удостоверяват:

• раждане
• това, че лицето е живо;
• смърт
• име
• брак, включително брачната дееспособност и семейното положение;
• развод, законна раздяла или унищожаване на брака;
• регистрирано партньорство, включително дееспособността за сключване на регистрирано партньорство и положението на регистрирано партньорство;
• прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство;
• произход;
• осиновяване;
• местоживеене и/или местопребиваване
• гражданство;
• липса на съдебно минало.
• правото на лицето да избира и да бъде избирано в общинските избори и в изборите за Европейски парламент.

Може да се поиска издаване на многоезични стандартни удостоверения, които се прилагат към официалните документи и се използват за улеснение на превода, за официалните документи, с които се удостоверяват:

• раждане
• това, че лицето е живо;
• смърт
• брак, включително брачната дееспособност и семейното положение;
• регистрирано партньорство, включително дееспособността за сключване на регистрирано партньорство и положението на регистрирано партньорство;
• местоживеене и/или местопребиваване;
• липса на съдебно минало.

Многоезични стандартни удостоверения

Щракнете тук, за да видите многоезичните стандартни удостоверения, издавани от органите във всяка държава от ЕС

Информация, предоставена от държавите от ЕС (съгласно член 24 от Регламента)

Щракнете тук, за да видите информацията, предоставена от държавите от ЕС относно прилагането на Регламента, по-специално:

• на какви езици може да бъде представен официален документ
• списъка на официалните документи, към които може да бъде приложено многоезично стандартно удостоверение
• списък на заклетите писмени преводачи
• органите, които могат да издават заверени копия
• характеристиките на заверените преводи и заверените копия

Архив за образци на официални документи

Щракнете тук, за да видите образци на официални документи, издавани във всяка държава от ЕС.

Щракнете тук  (652 KB) , за да видите списъка на централните органи, определени от всяка държава от ЕС, включително техните координати за връзка. В случаите, когато е определен повече от един централен орган, в списъка е посочено кой от тях отговаря за получаването на съобщения от другите държави.