Процедури за изпълнение на съдебно решение

Франция
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Kакво означава принудително изпълнение в областта на гражданските и търговските дела?

Изпълнението (което следва да се подразбира като принудително изпълнение, тъй като доброволното изпълнение от страна на длъжника на неговите задължения не изисква образуването на производство) обхваща всички производства, които дават възможност длъжник да бъде принуден да изпълни задълженията, които са му наложени с изпълнително основание. Изпълнителните основания по принцип са съдебните решения (френски или чуждестранни) и нотариално заверените актове, които съдържат текст, предоставящ право на изпълнение (вж. точка 2 по-долу). Във френското право тези документи може да налагат на длъжника три вида задължения: за плащане, за извършване на дадени действия или за въздържане от такива (задължение за бездействие), и накрая — за даване или за връщане.

Правото на принудително изпълнение се отнася само до активите на длъжника. Принудително изпълнение върху лица не съществува. Това означава например, че длъжниците не могат да бъдат изпращани в затвор само въз основа на факта, че не погасяват дълга си. Отказът за изпълнение на определени задължения обаче (задължения за издръжка) е престъпление, за което срещу длъжника може да бъде образувано наказателно производство и той може да бъде лишен от свобода. Същото важи и при организиране на несъстоятелност от длъжник с цел измама.

Задълженията за плащане подлежат на принудително изпълнение посредством налагане на запор върху парични суми, движимо или недвижимо имущество, принадлежащи на длъжника. Ако запорът се налага върху парична сума, запорираната сума ще бъде изплатена на взискателя (напр. запор на банкова сметка). Ако запорът се налага върху движимо или недвижимо имущество, принадлежащо на длъжника, запорът ще доведе до принудителна продажба на актива и постъпленията от продажбата ще бъдат предоставени на взискателя до размера на вземането му.

Задълженията за даване или връщане зависят от естеството на актива. В случай на движима вещ, активът се отнема принудително посредством запор, за да бъде върнат на законния му собственик. В случай на недвижим имот, владението на имота се връща на собственика чрез принудително извеждане на обитателя.

Тъй като е забранено да се упражнява физическа принуда върху лице, за да изпълни задължение за действие или за въздържане от действие, от длъжника се изисква да изпълни тези задължения чрез налагане от съдията на глоба. Размерът на глобата е паричната сума, която длъжникът трябва да плати, ако не изпълни задълженията си. Дължимата сума се изчислява пропорционално на периода на неизпълнение (в случай на задължения за действие) или съгласно броя на нарушенията на задължението за въздържане от действие. Тъй като задълженията за плащане, за даване или за връщане се тълкуват и като задължения за действие, освен другите мерки за принудително изпълнение, които може да бъдат предприети, едновременно с това може да бъде наложена и глоба.

Следва също така да се отбележи, че по принцип на мерки за принудително изпълнение подлежат само задълженията, установени с изпълнително основание.

2 Кой орган или кои органи са компетентни да извършват принудително изпълнение?

Съдебните изпълнители имат монопол върху осъществяването на принудителното изпълнение. Те са държавни съдебни служители. Като такива, те се назначават от министъра на правосъдието, който следи дали изпълняват задълженията си при спазване на стриктни етични правила. Техните услуги се заплащат (вж. точка 8 по-долу). Взискателят плаща предварително разходите за мерките за принудително изпълнение, които след това длъжникът трябва да му възстанови.

Когато трябва да се сезира съдия, компетентният за това по принцип е съдията по изпълнителното производство, който е специализиран съдия в окръжния съд.

По изключение запорите върху получени доходи се разглеждат от съдиите в районния съд.

И накрая, въпреки че обезпечителните мерки по принцип се разрешават от съдията по изпълнителното производство, те могат по изключение да бъдат разрешени от председателя на търговския съд, когато са насочени към обезпечаване на вземане, което попада в компетентността на търговския съд.

Не е необходимо кредиторът да ангажира адвокат, за да поиска от съдебен изпълнител да предприеме мерки за принудително изпълнение.

Задължително е участието на адвокат по време на цялата процедура за възбрана на недвижим имот. По изключение длъжникът може, без да ползва адвокат, да поиска от съдията по изпълнителното производство разрешение да продаде недвижимото си имущество по взаимно съгласие.

При другите производства за принудително изпълнение не е задължително да има адвокат, когато се сезира съдията. Следователно страните могат да се явят пред съдията лично. Ако желаят, те може също така да бъдат подпомагани или представлявани от адвокат, от техните съпруг/а, партньор/ка, лицето, с което са сключили граждански пакт за солидарност, от техните родители или роднини по права линия, родители или роднини по съребрена линия до трета степен, включително, от лицата, които са изключително свързани с техни лични услуги или с тяхно предприятие.

3 При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение?

3.1 Производство

Списъкът на изпълнителните основания, признати във Франция, е посочен в член L. 111-3 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства (Code des procédures civiles d’exécution). Това са:

  • решенията и определенията на общите и административните съдилища, които подлежат на изпълнение, както и спогодбите, по които съдилищата са допуснали принудително изпълнение;
  • чуждестранните мерки и съдебни решения, както и арбитражните решения, по които е допуснато изпълнение с неподлежащо на обжалване решение, спиращо принудителното изпълнение, без да се засягат разпоредбите на приложимото право на Европейския съюз;
  • решенията на Единния патентен съд;
  • извадките от съдебно-помирителни протоколи, подписани от съдията и от страните;
  • нотариално заверените актове, които съдържат текст, предоставящ право на изпълнение;
  • споразуменията, с които съпрузите дават взаимно съгласие за развод със саморъчно подписана декларация, удостоверена с подписите на адвокати, вписани в протоколите на нотариус съгласно условията, предвидени в член 229-1 от Гражданския кодекс;
  • документите, издадени от съдебен изпълнител в случай на неизплащане на чек или в случай на споразумение между взискателя и длъжника при условията, предвидени в член L. 125-1 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства;
  • документите, издадени от публичноправни юридически лица, квалифицирани като такива по закон, или решенията, на които законът придава същата сила като на съдебно решение.

Съдебните решения на общите съдилища подлежат на принудително изпълнение и следователно с тях може да се разрешава прилагането на мерки за принудително изпълнение, когато не са предмет на производство, спиращо принудителното изпълнение, т.е. на обжалване или възражение, или когато съдията е наредил предварително изпълнение на решението. Съдебните решения на административните съдилища подлежат на принудително изпълнение дори когато може да бъдат обжалвани.

Разрешени мерки за принудително изпълнение:

След като едно лице разполага с изпълнително основание, то може по принцип да предприеме всички предвидени от Кодекса за гражданските изпълнителни производства мерки за принудително изпълнение, без да е необходимо предварително разрешение от съдията. Има две производства за принудително изпълнение, които по изключение могат да бъдат допуснати само с предварително разрешение от съдията:

  • налагане на запор върху получени доходи, което се разрешава от районния съд по местоживеене на длъжника или на лицето, на което е връчена заповедта за запор, ако длъжникът живее в чужбина или няма известно местожителство,
  • налагане на възбрана върху недвижим имот, като това става пред съдията по изпълнителното производство по местонахождението на имота.

Освен това за всеки запор на сума по-малка от 535 EUR в жилищни помещения се изисква предварително разрешение от съдията по изпълнителното производство.

Предвидените в Кодекса за гражданските изпълнителни производства мерки за принудително изпълнение се различават в зависимост от естеството на съответния актив (недвижим имот, движими материални вещи, пари и т.н.; вж. точка 4.2 по-долу). Във всички случаи те трябва да бъдат ограничени до това, което е необходимо за събиране на вземането, като не трябва да се злоупотребява при избора на тези мерки.

Чрез дерогация от принципа, според който мерките за принудително изпълнение могат да бъдат предприемани само въз основа на изпълнително основание, обезпечителни мерки могат да се прилагат преди да има изпълнително основание. С тях на взискателя се дава възможност да защити правата си, докато чака получаването на изпълнително основание.

Обезпечителните мерки са обезпечителен запор или учредяване на съдебен залог. Те се разрешават от съдията, ако вземането на ищеца изглежда основателно по принцип и ако бъдат установени обстоятелства, които може да изложат на риск събирането му. Предварително разрешение от съдията не е необходимо, когато взискателят разполага със съдебно решение, което все още не подлежи на принудително изпълнение. Във всички случаи предприетите при такива обстоятелства мерки се прекратяват, ако съдебният изпълнител не информира много бързо длъжника и ако взискателят не е предявил иск по същество за постановяване на съдебно решение, потвърждаващо вземането му.

Време, в което могат да се налагат мерките за принудително изпълнение:

Мерките за принудително изпълнение могат да се налагат само между 6:00 и 21:00 часа. Налагането им в неделя и на официалните празници е забранено, освен ако има предварително разрешение от съдията по изпълнителното производство.

Цена на мерките за принудително изменение:

Услугите на съдебния изпълнител се заплащат. Взискателят плаща предварително разходите за мерките за принудително изпълнение, които след това длъжникът трябва да му възстанови в допълнение към дълга си. Част от тези разходи все пак винаги остават за сметка на взискателя.

Възнаграждението на съдебния изпълнител се определя с указ № 2016-230 от 26 февруари 2016 г. и със заповед от 26 февруари 2016 г., с която се определя дължимата му се сума за всяка мярка за принудително изпълнение. В тарифата по принцип се включват:

- за всяка мярка, фиксирана такса, която представлява определена със заповедта фиксирана сума; в зависимост от размера на вземането тази фиксирана такса се умножава по 0,5 (когато вземането е по-малко или равно на 128 EUR), по 1 (когато вземането е по-голямо от 128 EUR и по-малко или равно на 1 280 EUR) или по 2 (когато вземането е по-голямо от 1 280 EUR);

- такса за започване на изпълнително производство, която може да се събира само веднъж за всяко изпълнително основание; тя възлиза на 4,29 EUR, когато вземането е по-малко от 76 EUR; след това таксата става пропорционална на размера на вземането и е до 268,13 EUR;

- такса за събиране на вземането и за внасянето му; става въпрос за пропорционална прогресивно намаляваща такса, която съдебният изпълнител начислява само когато е успял да събере или да осигури пълното или частичното внасяне на вземането; част от тази такса във всички случаи остава за сметка на взискателя (член A. 444-32 от търговския кодекс);

- разходи за управление на досиетата; съдебният изпълнител начислява сума от 6,42 EUR за всяка платена от длъжника вноска, с изключение на баланса по дълга, за който няма право да се начислява такава сума; тези разходи не може да превишават 33 EUR за едно и също досие;

- разходи за придвижване в размер на 7,68 EUR (8,80 EUR в случай на връчване, направено само по електронен път);

- ДДС (20 %);

- с няколко изключения, фиксирана такса от 14,89 EUR (към 1 януари 2017 г.), която се внася обратно от съдебните изпълнители на държавата;

- пощенските разходи за писмата, които представляват задължителна формалност при процедурата;

- разходите за ключар, за преместване, за гараж и за складиране на движими вещи (по фактура).

Например за събрано вземане в размер на 10 000 EUR минималната сума за някои мерки за принудително изпълнение е, както следва:

  • обезпечителен запор върху банкова сметка: 129,64 EUR, включително данъци (фиксирана такса, разходи за придвижване и еднократна такса)
  • запор с цел продажба на движими вещи: 114,21 EUR, включително данъци (фиксирана такса, разходи за придвижване и еднократна такса)
  • запор на превозно средство чрез подаване на декларация в префектурата: 124,50 EUR, включително данъци (фиксирана такса, разходи за придвижване и еднократна такса)
  • официално уведомление за плащане, равностойно на възбрана на недвижим имот: 178,55 EUR, включително данъци (фиксирана такса, разходи за придвижване и еднократна такса).

Към тези фиксирани такси се добавят по-специално пропорционалните такси, които за цялото вземане възлизат на 707,52 EUR, включително данъци, от които 118,46 EUR са за сметка на длъжника, а 589,06 EUR са за сметка на взискателя.

3.2 Основни изисквания

За да се пристъпи към мерки за принудително изпълнение, почиващи на изпълнително основание, по принцип не се изисква съдебно решение за допускане на изпълнението (вж. точка 3.1 по-горе).

Когато взискателят не разполага с изпълнително основание, той може — ако са изпълнени едновременно определени условия — да предприеме обезпечителни мерки (вж. точка 3.1 по-горе).

4 Цел и естество на принудителните мерки

4.1 Кои видове активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

По принцип всички активи, принадлежащи на длъжника, може да подлежат на мярка за принудително изпълнение.

Все пак по изключение законът предвижда, че определени активи не подлежат на запор. Това важи по-специално за:

  • суми, необходими за издръжка; така например не е възможно да се запорират всички възнаграждения на едно лице, тъй като то трябва да си запази сума, достатъчна за покриване на текущите му нужди; размерът на тази сума се определя всяка година, като се взема предвид размерът на възнаграждението и броят на лицата на издръжка;
  • движими вещи, необходими за обикновено потребление и за работата на длъжника; те по принцип могат да бъдат запорирани само за да се гарантира плащането на цената им или ако са със значителна стойност; списъкът на такива вещи е посочен в член R. 112-2 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства; например не е възможно да се запорира леглото или масата на длъжника, освен ако запорът е обоснован от неплащането на покупната им цена или ако става въпрос за вещи с голяма стойност;
  • вещи, необходими на лица с увреждания или предназначени за грижи за болни лица; например не може да се запорира инвалидната количка на лице с увреждане.

В определени случаи предприемачите, които са еднолични собственици, се ползват от специална защита на всички свои активи или на част от тях.

4.2 Какви са последиците от принудителните мерки?

Мерките за принудително изпълнение върху движими вещи и вземания на парични суми са организирани в няколко фази. Най-напред съдебният изпълнител налага запор. Запорът означава, че не може да се прави разпореждане с вещите. С него на длъжника се забранява да отчуждава запорираната движима вещ. Ако не спази това задължение за съхраняване на актива, той извършва престъпление. Що се отнася до запорираните парични суми, те остават блокирани в сметката на длъжника. След това съдебният изпълнител уведомява длъжника за запора. Ако длъжникът не оспори запора чрез сезиране на съдията по изпълнителното производство, съдебният изпълнител може да премине към принудително отнемане на движимите вещи с цел продажбата им на публична продан или да отправи искане да му бъдат предадени запорираните суми. В случай на оспорване съдията по изпълнителното производство се произнася и или дава разрешение за продължаване на мярката за принудително изпълнение, или я прекратява, ако не е била изпълнена правомерно.

Мярката за принудително изпълнение по отношение на недвижимо имущество е процедурата за възбрана на недвижим имот. Тя започва с връчване от съдебния изпълнител на длъжника на уведомление за плащане, равностойно на възбрана, с което се забранява разпореждането с недвижимия имот. След това взискателят сезира съдията по изпълнителното производство, за да постанови решение как да продължи делото. Когато е възможна продажба на недвижимия имот по взаимно съгласие и такава е поискана от длъжника, съдията насочва делото за продажба по взаимно съгласие и определя срока за извършване на продажбата. Когато продажбата по взаимно съгласие не е възможна или е била неуспешна, съдията нарежда продажба на недвижимия имот на публична продан. Публичната продан се извършва на заседание в негово присъствие.

4.3 Какъв е срокът на действие на тези мерки?

Изпълнителните основания по принцип могат да се изпълняват в срок от десет години (член L. 111-4 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства). Този срок започва да тече отново щом бъде предприета мярка за принудително изпълнение, почиваща на това основание.

5 Има ли възможност за обжалване на решението, с което се постановява такава мярка?

Въпросът е приложим само за:

- обезпечителен запор, когато взискателят все още не разполага с изпълнително основание,

- запор на възнаграждения,

- възбрана на недвижимо имущество.

Тези процедури действително са единствените мерки за принудително изпълнение, за които трябва разрешение от съдията по изпълнителното производство. Решението на съдията подлежи на обжалване или на касационно обжалване в зависимост от размера на вземането.

6 Подлежи ли принудителното изпълнение на ограничения, по- специално във връзка със защитата на длъжника или сроковете?

Изпълнителните основания по принцип могат да се изпълняват в срок от десет години (член L. 111-4 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства). Този срок започва да тече отново щом бъде предприета мярка за принудително изпълнение, почиваща на това основание.

Мерките за принудително изпълнение могат да се налагат само между 6:00 и 21:00 часа. Налагането им в неделя и на официалните празници е забранено, освен ако има предварително разрешение от съдията по изпълнителното производство.

Освен това изпълнителните производства трябва да бъдат ограничени до това, което е необходимо за събиране на вземането, като не трябва да се злоупотребява при избора на тези мерки.

Също така определени активи не подлежат на запор (вж. точка 4.1 по-горе), а за всеки запор с цел продажба в помещение, което служи за жилище на длъжника, се изисква предварително разрешение, когато запорът има за цел събирането на вземане, различно от издръжка, което е с размер по-малък от 535 EUR (членове L. 221-2 и R. 221-2 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства).

И накрая, когато длъжникът се ползва от имунитет срещу принудително изпълнение, срещу неговите активи, които са обхванати от този имунитет, не може да се предприема никаква мярка за принудително изпълнение. За предприемането на мярка за принудително изпълнение по отношение на актив на някое от тези лица с мотив, че той не е обхванат от имунитета срещу принудително изпълнение, е необходимо да се получи предварително разрешение от съдията (членове L. 111-1—L. 111-3 и R. 111-1—R. 111-5 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства).

Връзки по темата

Legifrance

Уебсайт на Chambre Nationale des Huissiers de Justice (Национална камара на съдебните изпълнители)

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.

Your-Europe

Последна актуализация: 22/12/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.