Обезщетение от държавата може да бъде претендирано за всички умишлени престъпления срещу лицето, извършени с употребата на насилие, и за всеки случай на незаконно посредничество и експлоатация на труда, определени в член 603-а от Наказателния кодекс, но с изключение на нападение (percosse) и телесна повреда (lesioni), посочени в член 581 и член 582 от Кодекса, освен ако не са налице предвидените в член 583 утежняващи обстоятелства (т.е. ако престъпленията водят до много сериозни последици, които са конкретно изброени).
Обезщетение може да бъде претендирано единствено за медицински разходи и разходи за помощ, с изключение на случаи на сексуално посегателство или убийство, при които на жертвите се плаща обезщетение с фиксиран размер, определен с министерски указ, дори и да не са направени медицински разходи и разходи за помощ, които трябва да бъдат платени.
Лицата, които имат право на обезщетение, са жертвите или, ако жертвата е починала, всички деца и съвместно съжителстващ съпруг(съпруга), с когото(която) не са официално разделени, или партньор, с когото не е сключен брак, в дялове, отговарящи на съответните им права на наследяване; или, при липса на такива лица, роднините на жертвата по възходяща линия, при условие че по закон те са зависими от жертвата към момента на извършване на престъплението.
Правото на обезщетение на жертвата е ограничено в определени случаи:
Ако жертвата преживее престъплението, членовете на семейството на жертвата имат правото да предприемат действия директно срещу извършителя (член 2043 и член 2059 от Гражданския кодекс) за непреки (неимуществени) вреди, които са им били причинени в резултат на увреждането, което е засегнало техния роднина; в този случай обаче приложимото законодателство не предвижда каквото и да е било обезщетение от страна на държавата (Закон №122/2016, изменен със Закон № 167/2017). Законодателството относно жертвите на престъпления, свързани с насилие, предвижда ползи за такива лица само когато те са преживели лица на основната жертва, която е починала.
Обезщетение може да бъде предоставено както на ищци, които пребивават в държава — членка на ЕС, различна от Италия, така и на ищци, които пребивават в Италия.
Жертвата може да предяви иск за обезщетение в Италия пред италианските органи, вземащи решение, при условие че престъплението е извършено в Италия.
Не, но искът трябва да бъде предявен в срок от 60 дни след издаването на заповед, в която се посочва, че престъплението е извършено от неизвестно лице или лица (decisione che ha definito il giudizio per essere ignoto l'autore del reato), или след последната фаза на неуспешно проведено изпълнително производство, или след датата, на която присъдата става окончателна.
Моля, вж. по-горе:
Искът трябва да бъде предявен в срок от 60 дни след издаването на заповед, в която се посочва, че престъплението е извършено от неизвестно лице или лица, или след последната фаза на неуспешно проведено изпълнително производство, или след датата, на която присъдата става окончателна.
Както е посочено по-горе, искът за обезщетение трябва да бъде придружен от документация, доказваща че производството за получаване на обезпечение за причинени вреди от извършителя е било неуспешно, че последната фаза на изпълнителното производство е била неуспешна или че присъдата е станала окончателна.
Искът за обезщетение трябва да бъде придружен от копие от съдебно решение, с което се постановява присъда за едно от предвидените в закона престъпления, или копие от заповед, с която се определя, че престъплението е извършено от неизвестно лице или лица.
Както е посочено по-горе, искът трябва да бъде предявен в срок от 60 дни след издаването на заповед, в която се посочва, че престъплението е извършено от неизвестно лице или лица, или след последната фаза на неуспешно проведено изпълнително производство, или след датата, на която присъдата става окончателна.
Например обезщетението ще обхваща ли:
— Материални (различни от морални) щети:
— Психически (морални) щети:
— Материални (различни от морални) щети:
— Психически щети:
Обезщетение се изплаща (подлежащо на по-благоприятни мерки, които вече са въведени с други правни разпоредби за специфични престъпления) за покриване на медицинските разходи и разходите за помощ, с изключение на случаите на сексуално посегателство или убийство, при които на жертвите се присъжда обезщетение с фиксиран размер дори и без да са направени медицински разходи или разходи за помощ, които трябва да бъдат платени.
По принцип обезщетение се плаща като еднократно плащане, което се финансира от Оборотния фонд за солидарност с жертвите на престъпления, извършени от мафията, изнудване, лихварство и умишлени престъпления, свързани с насилие (Fondo di rotazione per la solidarieta' alle vittime dei reati di tipo mafioso, delle richieste estorsive, dell'usura e dei reati intenzionali violenti), който се управлява от Министерството на вътрешните работи, но изплатената сума трябва да бъде в границите на финансовите средства, налични през текущата година.
В случай че финансовите средства, налични през съответната година, не са достатъчни, лицата, имащи право на обезщетение, могат да получат достъп до Фонда за определен дял през въпросната година, а през следващите години — за остатъка, който се разпределя без каквито и да е допълнителни такси, лихви или преоценки.
Обезщетение се изплаща, при условие че жертвата не е била съучастник, умишлено или по непредпазливост, в извършването на престъплението или други свързани престъпления; че жертвата никога не е била осъждана с окончателно съдебно решение за някое от престъпленията, посочени в член 407, параграф 2, буква а) от Наказателно-процесуалния кодекс (злонамерено разрушение, грабежи и масово убийство, участие в гражданска война, организиран от мафията заговор, застрашаване на обществената безопасност, убийство, грабеж, изнудване, отвличане, тероризъм, подривна конспирация, въоръжен заговор, притежание на взривни вещества, рекет, наркотици, поробване, детска проституция и порнография, трафик на хора, робство, сексуално посегателство, сексуални действия с малолетни или непълнолетни лица, групово сексуално посегателство), или на престъпления, извършени в нарушение на законодателството за предотвратяване на измами с подоходен данък и ДДС; и че към момента на предявяване на иска срещу жертвата не е образувано наказателно производство за някое от тези престъпления.
Доходът на жертвата не оказва влияние върху правото ѝ на обезщетение.
Обезщетение се изплаща, при условие че по отношение на същото престъпление жертвата не е получила каквито и да е плащания с общ размер над 5000 EUR, от който и да било публичен или частен източник.
Обезщетението ще съответства на направените разходи в рамките на границите, определени от съответното законодателство, и сумите, определени с Министерския указ за прилагане на въпросното законодателство.
В Указа от 31 август 2017 г., издаден от Министерството на вътрешните работи (както е посочено в член 11, параграф 3 от Закон № 122 от 7 юли 2016 г.) се предвижда следното:
Общата сума на направените медицински разходи и разходи за помощ трябва да бъде посочена и документирана.
Обезщетение се изплаща, при условие че по отношение на същото престъпление жертвата не е получила каквито и да е плащания с общ размер над 5000 EUR, от който и да било публичен или частен източник.
Не
Не, макар че е възможно да предявите последващи искове, в случай че са направени допълнителни медицински разходи; това ще трябва да се прецени от органа, вземащ решение.
Искът за обезщетение трябва да бъде предявен от заинтересованата страна или от всяко друго правоимащо лице, в случай че жертвата на престъплението е починала, и трябва да бъде подаден лично или чрез специално пълномощно (a mezzo di procuratore speciale); за да бъде допустим, той трябва да бъде придружен от следните документи:
а) копие от съдебно решение, с което се постановява присъда за поне едно от посочените в член 11 престъпления, или копие от заповед, с която се определя, че престъплението е извършено от неизвестно лице или лица;
б) документация, доказваща, че срещу извършителя е образувано неуспешно проведено изпълнително производство за причинени вреди; това не е необходимо, когато самоличността на извършителя продължава да бъде неустановена или ако извършителят е кандидатствал за и му е била предоставена правна помощ, платена от държавата в рамките на наказателно или гражданско производство, в което извършителят е бил подведен под отговорност;
в) декларация, вместо клетвена декларация (dichiarazione sostitutiva dell'atto di notorietà) относно липсата на каквито и да е пречки;
г) медицинско свидетелство, доказващо разходите, направени за свързани със здравето услуги, или акт за смъртта на жертвата на престъплението.
Не
Министерството на вътрешните работи.
Ministero dell’Interno
Ufficio del Commissario di solidarietà per le vittime dei reati di tipo mafioso
Via Cavour 6,
Roma
Не
След получаването на иска органът, вземащ решение в Италия, трябва да издаде решение „без забавяне“.
Няма въведени специфични механизми; тъй като решението е административно, то може да бъде обжалвано в съответствие със стандартните правила за прилагане на национални административни мерки, взети от същия орган.
Органът за помощ предоставя цялата необходима информация; този орган в Италия е прокуратурата (procura generale) към апелативния съд (corte d’appello) с компетентност по местопребиваването на ищеца. Формулярите са приложени към Министерски указ № 222 от 23 декември 2008 г. за определяне на правилата в съответствие с член 7 от Законодателен указ № 204 от 9 ноември 2007 г. за прилагане на Директива 2004/80/ЕО относно обезщетението на жертвите на престъпления (Decreto 23 dicembre 2008, n. 222 „Regolamento ai sensi dell'articolo 7 del decreto legislativo 9 novembre 2007, n. 204, recante attuazione della direttiva 2004/80/CE relativa all'indennizzo delle vittime di reato“).
Не
Не, тази роля се изпълнява от органа за помощ.
Не, доколкото е известно на службата, предоставяща настоящата информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.