Ако искът ми следва да се разглежда в тази държава

Хърватия

Съдържание, предоставено от
Хърватия

За кой вид престъпления мога да получа обезщетение?

Можете да поискате обезщетение, ако сте жертва на престъпление с упражняване на насилие, извършено на територията на Хърватия, което е довело до тежка телесна повреда или тежки увреждания на здравето, или смърт.

Престъпление с упражняване на насилие е:

  1. Всяко престъпление, извършено с умисъл и чрез принуда или чрез нарушаване на сексуалната неприкосновеност на друго лице
  2. Всяко престъпление, което застрашава живота и имуществото поради действие, възприемано по принцип за опасно, или чрез използването на средство, което причинява смърт, тежка телесна повреда или сериозно увреждане на здравето на едно или повече лица и което е определено в Наказателния кодекс като тежка форма на основно умишлено престъпление.

За кой вид увреждане мога да получа обезщетение?

  • По принцип не се предвижда обезщетение за увреждания. За да може да отговаря на изискванията за обезщетение, престъплението с упражняване на насилие трябва да води до тежка телесна повреда или тежки увреждания на здравето, или смърт.
  • Преките жертви имат право на обезщетение за загуба на доходи в размер до 35 000 HRK, ако е извършено престъпление с упражняване на насилие, водещо до тежка телесна повреда или тежки увреждания на здравето, и ако, при условие че са изпълнени всички други условия в закона, може да се докаже, че това е довело до загуба на доходи.
  • Преките жертви имат право на възстановяване на медицински разноски, ако е извършено престъпление с упражняване на насилие, водещо до тежка телесна повреда или тежки увреждания на здравето, и ако, при условие че са изпълнени всички други условия в закона, може да се докаже, че това е довело до медицински разноски, които жертвата е трябвало да заплати сама. Тези медицински разноски могат да бъдат претендирани до прага за здравно обслужване, определен в нормативните актове относно задължителното здравно осигуряване в Република Хърватия, при условие че те се признават само ако пряката жертва няма право на възстановяване на разноските въз основа на здравно осигуряване.
  • Косвените жертви имат право на обезщетение поради загуба на законоустановена издръжка, ако пряката жертва е починала вследствие на престъплението с упражняване на насилие и ако, при условие че за изпълнени всички други условия в закона, може да се докаже, че косвената жертва е загубила тази законоустановена издръжка. Ако косвената жертва има право на обезщетение съгласно задължителното пенсионно осигуряване, тогава тя няма право на обезщетение поради загуба на законоустановена издръжка. Обезщетение поради загуба на законоустановена издръжка може да бъде признато в общ размер до 70 000 HRK за всички косвени жертви.
  • Лицата, които плащат разноските по погребението на лице, което е починало като пряка жертва на умишлено престъпление с упражняване на насилие, имат право на възстановяване на разноските по погребението, ако може да се докаже, че те са покрили тези разноски, при условие че са изпълнени всички други условия в закона. Разноските по погребението могат да бъдат признати в размер до 5000 HRK.

Мога ли да получа обезщетение, ако съм роднина или лице на издръжка на лице, което е починало в резултат от престъпление? Кои роднини или лица на издръжка на жертвата могат да получат обезщетение?

  • ДА, роднини или лица на издръжка на починали жертви на престъпление могат да получат обезщетение поради загуба на законоустановена издръжка и могат да им бъдат възстановени обичайните разходи по погребението.
  • В закона тези роднини или членове на семейството се наричат „косвени жертви“. Роднини или членове на семейството (т.е. косвени жертви по закон) са: съпруг(а), партньори, деца, родители, осиновени лица, осиновители, втори майки, втори бащи, доведени деца и партньори от същия пол, с които пряката жертва е живяла; баби, дядовци и внуци, само ако те самите са преки жертви, когато са живели заедно постоянно и когато бабите и дядовците са заместили родителите на пряката жертва.
  • Съществуването на небрачни партньори и такива от същия пол се преценява съгласно правото на Република Хърватия.

Мога ли да получа обезщетение, ако съм роднина или лице на издръжка на жертва, която е преживяла престъплението? Кои роднини или лица на издръжка на жертвата могат да получат обезщетение в такъв случай?

  • НЕ, роднини или членове на семейството на издръжка не могат да получат обезщетение, ако жертвата е преживяла нападението.

Мога ли да получа обезщетение, ако не съм гражданин на държава от ЕС?

  • Обезщетение се предоставя само на жертви, които са хърватски граждани или които пребивават в Република Хърватия, т.е. ако са граждани на държава — членка на ЕС, или пребивават постоянно на нейната територия.

Мога ли да искам обезщетение от тази държава, ако живея тук или съм от тук (това е моята държава на пребиваване или гражданство), дори ако престъплението е извършено в друга държава от ЕС? Мога ли да направя това, вместо да поискам обезщетение в държавата, в която е извършено престъплението? Ако отговорът е положителен, при какви условия?

НЕ, жертвата не може да претендира за обезщетение от Република Хърватия, ако престъплението е извършено на територията на друга държава. Република Хърватия изплаща обезщетение само при условие че са изпълнени определените в закона условия и изисквания и само ако престъплението с упражняване на насилие е извършено на нейна територия (в тази връзка Република Хърватия не изплаща обезщетение за престъпления, извършени в друга държава).

Трябва ли първо да съм съобщил за престъплението в полицията, за да мога да претендирам за обезщетение?

  • ДА, за да можете да претендирате за обезщетение, трябва да сте съобщили за престъплението или то да е регистрирано в полицията или в прокуратурата като такова.
  • Към иска за обезщетение трябва да бъде представено полицейско удостоверение, че инцидентът е регистриран или докладван като престъпление.
  • По искане на жертвата полицията е задължена да издаде удостоверение, потвърждаващо, че въпросният инцидент е докладван или регистриран като престъпление.

Необходимо ли е да се изчакат резултатите от евентуално полицейско разследване или наказателно производство, преди да мога да подам иска за обезщетение?

  • НЕ, не е необходимо да се изчакат резултатите от евентуално полицейско разследване или наказателно производство.
  • Правото да предявите иск може да бъде упражнено независимо от това дали извършителят е известен и дали наказателното производство е започнало.

Трябва ли първо да потърся обезщетение от извършителя на престъплението, ако той е бил установен?

  • НЕ, не трябва първо да търсите обезщетение от извършителя.
  • Предявяването на иск съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления (Zakon o novčanoj naknadi žrtvama kaznenih djela, наричан по-долу: Закона) не изключва правото на жертвата да упражни правото си да получи обезщетение от извършителя.
  • Когато жертвата е предявила иск по силата на Закона и е упражнила правото си да получи обезщетение директно от извършителя, това обезщетение се включва в обезщетението, претендирано от жертвата съгласно Закона.
  • Ако полученото от извършителя обезщетение удовлетворява напълно иска, подаденият съгласно Закона иск се отхвърля. Ако производството относно този иск вече е приключено, но все още не е извършено плащане, ще бъде взето решение да не се изплаща обезщетение.
  • Ако държавата вече е извършила плащане към жертвата съгласно Закона и жертвата получава пълно или частично обезщетение от извършителя, тогава държавата има право на регресен иск срещу жертвата за размера на главницата, получена директно от извършителя, но само до максималната сума, която е изплатила на жертвата.
  • При изплащането на обезщетение от държавата съгласно Закона жертвата вече няма право да претендира за такова обезщетение от извършителя, тъй като в този случай държавата има право на регресен иск срещу извършителя.

Ако извършителят не е бил установен или осъден, имам ли все пак право да поискам обезщетение? Ако да, какви доказателства трябва да представя в подкрепа на моя иск?

  • ДА, ищецът трябва да приложи в подкрепа на своя иск за обезщетение всички изисквани по принцип документи, които са посочени в официалния исков формуляр, който се подава независимо от това дали извършителя е бил установен или осъден или дали наказателното производство е започнало.
  • По принцип искът се придружава от: полицейско удостоверение, че инцидентът е регистриран или докладван като престъпление, доказателство за гражданство, удостоверение за пребиваване, удостоверение за смъртта на жертвата, заверена декларация на ищеца, че не е упражнил въз основа на различно правно основание правото си да получи обезщетение съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления, медицински документи на жертвата, въз основа на които се иска обезщетение (формуляр за приемане в болница, медицински заключения и експертизи, документ за изписване от болница, документ за отпуск по болест, разписки, свързани със здравословното състояние), разписки за обичайните разходи по погребение, други съответни удостоверения или документи, които могат да бъдат от значение при вземането на решение относно обезщетението.

Има ли срок, в рамките на който трябва да поискам обезщетение?

  • ДА, искът трябва да бъде предявен най-късно до шест месеца от деня на извършване на посоченото в исковата молба престъпление.
  • Ако поради основателни причини жертвата не е била в състояние да предяви иска в посочения срок, той трябва да бъде предявен най-късно до 3 месеца от датата, на която основателните причини са престанали да съществуват, и най-късно до 3 години от деня на извършване на престъплението. (Жертвата трябва да посочи и да докаже основателните причини).
  • Ако жертвата е малолетно или непълнолетно дете или лице, лишено от правоспособност, и неговият законен представител не е предявил иска в срок от 6 месеца от датата на извършване на престъплението, 6-месечният срок започва да тече от деня, в който лицето навършва 18 години, от деня, в който след като жертвата е навършила пълнолетие, е образувано наказателно производство, или от деня, в който е възстановена правоспособността на лицето.

Кои загуби и разходи се обхващат от обезщетението?

а) за жертвата на престъплението:

— Материални (различни от морални) вреди:

  • разходи за медицинско обслужване във връзка с претърпяното увреждане (медицинско лечение — амбулаторно и болнично лечение, възстановяване)
    • Пряката жертва има правото на обезщетение за разходите за здравно обслужване, възлизащи на прага за здравно обслужване, определен в нормативните актове относно задължителното здравно осигуряване в Република Хърватия. Тези разноски се признават само ако пряката жертва няма право на възстановяване на разноските въз основа на здравно осигуряване.
  • допълнителни нужди или разходи, произтичащи от увреждането (т.е. разходите, свързани с медицински грижи и помощ, временно и постоянно лечение, продължителна възстановителна физиотерапия, адаптиране на жилището, специални помощни съоръжения и др.)
    • Вж. отговора на въпрос едно (право на обезщетение за разходите за здравно обслужване, възлизащи на прага за здравно обслужване, определен в нормативните актове относно задължителното здравно осигуряване в Република Хърватия).
  • постоянно увреждане (напр. инвалидност и други трайни увреждания)
    • загуба на доходи по време на медицинското лечение и след него (включително пропуснатите доходи и загубата на възможността за заработване на доходи или понижена издръжка и др.).
  • Преките жертви имат право на обезщетение за загуба на доходи, което се предоставя под формата на еднократно плащане в максимален размер от 35 000 HRK.
    • загуба на възможности
    • разходи, произтичащи от правни производства, свързани с инцидента, причинил увреждането, като правни такси, съдебни разноски)
    • обезщетение за откраднати или повредени лични вещи
    • други.

— Психически (морални) вреди:

  • НЕ
    • болката и страданието на жертвата
  • НЕ

б) За правоимащи лица или роднини на жертвата:

— Материални (различни от морални) вреди:

  • разходи по погребение
Обичайните разходи по погребение в максимален размер от 5000 HRK.
  • медицински разходи (напр. лечение на член от семейството, амбулаторно и болнично лечение, рехабилитация)
  • загуба на издръжка или възможности

Косвени жертви, които са били на издръжка на пряката жертва, починала в резултат на последиците от престъплението с упражняване на насилие, имат право на обезщетение поради загуба на законоустановена издръжка. Това обезщетение се предоставя като еднократно плащане въз основа на актюерски изчисления, започващи от най-ниската пенсия в семейството съгласно Закона за пенсионното осигуряване (Zakon o mirovinskom osiguranju), изчислена съгласно 5-годишен осигурителен стаж и очаквания срок за издръжка на косвената жертва. Обезщетението се предоставя само ако косвената жертва няма право на обезщетение съгласно задължителното пенсионно осигуряване. Размерът на предоставеното обезщетение може да бъде в максимален размер до 70 000 HRK за всички косвени жертви.

— Психически вреди:

  • НЕ
    • болката и страданието на роднини или правоимащи лица/обезщетение за преживели лица, ако жертвата е починала
  • НЕ

Как се изплаща обезщетението — чрез еднократно плащане или на месечни вноски?

  • Обезщетението се изплаща чрез еднократно плащане.

По какъв начин моето собствено поведение във връзка с престъплението, съдебното ми досие или липсата на сътрудничество по време на производството за обезщетение могат да окажат влияние върху шансовете ми да получа обезщетение и/или върху сумата, която бих получил?

  • Когато се взема решение относно правото на обезщетение, се вземат предвид действията на пряката жертва преди, по време на и след извършване на престъплението; ролята на пряката жертва по отношение на възникването и размера на вредите; дали пряката жертва е съобщила за престъплението на компетентните органи и в какъв срок, освен ако не е била възпрепятствана да го направи поради основателни причини; съдействието, което оказва пряката жертва на полицията и на компетентните органи с цел подвеждане под отговорност на извършителя; пряка жертва, която е допринесла за претърпените вреди или е увеличила размера на вредите, има право само на пропорционално намалено обезщетение.
  • Искът за обезщетение се отхвърля, когато се установи, че жертвата участва в организирана престъпна дейност или е свързана с престъпна организация;
  • Обезщетението може да бъде отказано или намалено, когато предоставянето на пълно обезщетение би било в противоречие с принципа на справедливост, морала или закона и обществения ред;
  • Когато се взема решение относно правото на обезщетение на косвената жертва, ще бъде взето предвид поведението на пряката жертва.

По какъв начин финансовото ми положение би могло да повлияе върху шансовете ми да получа обезщетение и/или върху получената сума?

  • НЕ
  • По принцип финансовите, напр. житейските обстоятелства на ищеца, не засягат решението по молбата, макар че когато се взема решение относно обезщетението за загуба на законоустановена издръжка, е възможно финансовите обстоятелства да повлияят на шансовете за получаване на обезщетение.

Има ли други критерии, които биха могли да повлияят върху шансовете ми да получа обезщетение и/или върху сумата?

  • ДА
  • Когато се взема решение относно правото на обезщетение, се вземат предвид действията на пряката жертва преди, по време на и след извършване на престъплението; ролята на пряката жертва по отношение на възникването и размера на вредите; дали пряката жертва е съобщила за престъплението на компетентните органи и в какъв срок, освен ако не е била възпрепятствана да го направи поради основателни причини; съдействието, което оказва пряката жертва на полицията и на компетентните органи с цел подвеждане под отговорност на извършителя; пряка жертва, която е допринесла за претърпените вреди или е увеличила размера на вредите, има право само на пропорционално намалено обезщетение.
  • Искът за обезщетение се отхвърля, когато се установи, че жертвата участва в организирана престъпна дейност или е свързана с престъпна организация;
  • Обезщетението може да бъде отказано или намалено, когато предоставянето на пълно обезщетение би било в противоречие с принципа на справедливост, морала или закона и обществения ред;
  • Когато се взема решение относно правото на обезщетение на косвената жертва, ще бъде взето предвид поведението на пряката жертва.

Как ще бъде изчислено обезщетението?

  • Финансовото обезщетение се изчислява, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки отделен случай, ищецът трябва да докаже, че са изпълнени правните изисквания и че е понесъл конкретни разноски или загуби, т.е. вреди.

Съществува ли минимален или максимален размер на обезщетението, което се отпуска?

  • Законът не предвижда минимален размер, който може да бъде присъден (законът обаче ограничава максималният размер, който може да бъде присъден).

Очаква ли се от мен да посоча сумата на обезщетението в исковия формуляр? Ако е така, ще получа ли някакви указания за това как да я изчисля или относно други аспекти?

  • ДА, от ищеца се очаква да посочи сумата, за която претендира.
  • Указания относно изчисляването на сумата не се предоставят (ищецът трябва да докаже претендираните разноски или загуби).

Ако получа обезщетение за нанесените вреди от други източници (като например от работодателя ми или частна застрахователна схема), получената сума приспада ли се от обезщетението, платено от институцията/органа?

  • В някои случаи ДА, а в други НЕ — зависи от източника на полученото обезщетение.
  • Обезщетение, получено въз основа на здравно, пенсионно или друг вид осигуряване и от други източници, се калкулира в подходящата база за обезщетение, така че присъденото на жертвата обезщетение представлява разликата между общото обезщетение, което жертвата има право да поиска съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления (наричан по-долу Закона), и това, което жертвата получава въз основа на едно или няколко основания.
  • В размера на обезщетението не се включва доброволната застраховка, платена от пряката или косвената жертва.
  • След като жертвата получи обезщетение директно от извършителя, то се приспада от обезщетението, претендирано от Република Хърватия; когато платеното от извършителя обезщетение напълно удовлетворява иска, той ще бъде отхвърлен; когато платеното от извършителя обезщетение напълно удовлетворява иска и ако производството е приключено, но все още не е получено плащане, ще бъде взето решение да не се изплаща обезщетение на жертвата.
  • Ако държавата вече е извършила плащане към жертвата съгласно Закона и жертвата е получила пълно или частично обезщетение от извършителя, държавата има право на регресен иск срещу жертвата за размера на главницата, получена директно от извършителя, но само до сумата, която държавата е изплатила на жертвата.

Мога ли да получа аванс от обезщетението? Ако отговорът е положителен, при какви условия?

  • НЕ

Мога ли да получа допълващо или допълнително обезщетение (напр. след промяна в обстоятелствата или влошаване на здравето и т.н.) след основното решение?

  • В Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления не се предвижда допълващо или допълнително обезщетение.

Какви съпътстващи документи трябва ли да приложа към иска си?

  • Съпътстващите документи, които трябва да бъдат приложени към иска, са изброени в официалния формуляр. Искът се придружава от: доказателство за гражданство, удостоверение за пребиваване, удостоверение за смъртта на жертвата, полицейско удостоверение, че инцидентът е бил регистриран или докладван като престъпление, заверена декларация на ищеца, че не е упражнил въз основа на различно правно основание правото да получи обезщетение съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления, медицински документи на жертвата, въз основа на които се иска обезщетение (формуляр за приемане в болница, медицински заключения и експертизи, документ за изписване от болница, документ за отпуск по болест, разписки, свързани със здравословното състояние), разписки за обичайните разходи по погребение, други съответни удостоверения или документи, които могат да бъдат от значение при вземането на решение за обезщетението.
  • Горепосочените документи се предоставят в оригинал или като заверено копие.

Има ли административни или други такси, които се заплащат за получаване и обработване на исковата молба?

  • Съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления няма административни или други такси, които се заплащат за обработване на исковата молба.

Кой орган взема решение по исковете за обезщетение (при национални случаи)?

  • Органът, компетентен да се произнесе по исковете за обезщетение, предявени от жертви на престъпления съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления, когато обезщетението се изплаща от националния бюджет, е „Комитетът за обезщетяване на жертвите на престъпления” (Odbor za novčanu naknadu žrtvama kaznenih djela).
  • Ако жертвата иска обезщетение от извършителя, жертвата може да подаде жалба за конституирането ѝ като граждански ищец, т.е. искане за обезщетение от извършителя, в рамките на наказателно производство пред компетентен наказателен съд.
  • Жертвата обаче може да избере и да предяви иск за обезщетение от извършителя в рамките на съдебен процес пред компетентния съд.

Къде мога да изпратя иска (при национални случаи)?

  • Съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления, искът за обезщетяване на жертвите на престъпления се предявява пред Комитета за обезщетяване на жертвите на престъпления, т.е. Министерството на правосъдието.

Republic of Croatia
Ministry of Justice (Ministarstvo pravosuđa)
Ulica Grada Vukovara 49
10000 ZAGREB

  • Ако иск за обезщетение от извършителя на престъпление се предяви в хода на наказателното производство, молбата за присъединяване на граждански иск за вреди се подава пред компетентния съд, пред който е висящо наказателното производство срещу извършителя.
  • Жертвата може също така да избере да предяви иск за обезщетение от извършителя в рамките на съдебен процес пред компетентния съд.

Необходимо ли е да присъствам по време на процедурата и/или когато се взема решение по иска ми?

  • По правило в исковото производство по отношение на жертвите на престъпления отговорът е „НЕ“, макар че в зависимост от делото компетентният орган, т.е. „Комитетът“, може да поиска чрез дерогация, ако е необходимо с оглед на постигане на решение, страните, свидетелите или назначени от съда вещи лица да дадат показания пред съда.

Колко време (приблизително) отнема вземането на решение от органа по иск за обезщетение?

  • Компетентният орган ще се произнесе с решение по иска в срок от 60 дни, ако искът е пълен и редовен (ако са представени и получени всички необходими документи, цялата информация и доказателства, необходими за вземане на решение). Ако искът обаче е непълен, времето, необходимо за вземане на решение, може да бъде по-дълго.

Ако не съм доволен от решението на органа, как мога да го обжалвам?

  • Решението не може да бъде обжалвано, макар че ищецът може да инициира административно обжалване, като подаде административна жалба до компетентния административен съд в срок от 30 дни от връчването на решението.

Къде мога да получа необходимите формуляри и допълнителна информация относно начина, по който да изготвя иска?

  • Формулярът и информацията могат да бъдат намерени във всеки полицейски участък, прокуратури, общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища и в електронна форма на официалния уебсайт на Министерството на правосъдието (Ministarstvo pravosuđa), Министерството на вътрешните работи (Ministarstvo unutarnjih poslova), Държавната прокуратура на Република Хърватия (Državno odvjetništvo RH) и общинските (районните) и жупанийските (окръжните) съдилища.
  • Информация може да бъде получена чрез обаждане на горещата телефонна линия на Националния център за приемане на повиквания за жертви на престъпления и простъпки (Nacionalni pozivni centar za žrtve kaznenih djela i prekršaja) 116-006.
  • Полицията, прокуратурите и съдилищата трябва да предоставят информация относно правото на обезщетение и органа, до който страната може да подаде молба, за да упражни тези права, на всички лица, които съгласно Закона за обезщетяване на жертвите на престъпления имат право да търсят обезщетение от Република Хърватия.
  • Полицията, прокуратурите и Министерството на правосъдието трябва да издадат необходимите формуляри за предявяване на иск на всички лица, които съгласно Закона имат право на обезщетение, и при поискване трябва да предоставят общи указания и информация относно това как да се попълни исковата молба и какви съпътстващи документи трябва да се включат към иска.
  • Министерството на правосъдието е издало брошура, която е достъпна на хърватски и английски език и в която се съдържа цялата информация относно правото на обезщетение, изискванията и как да упражните това право. Листовките и исковите формуляри са публикувани на хърватски и английски език на уебсайтовете на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи.

Има ли специална гореща телефонна линия или уебсайт, които мога да използвам?

  • ДА (уебсайт на Министерството на правосъдието на Република Хърватия) https://pravosudje.gov.hr/o-ministarstvu/djelokrug-6366/iz-pravosudnog-sustava-6372/podrska-zrtvama-i-svjedocima/6156
  • Информация може да бъде получена чрез обаждане на горещата телефонна линия на Националния център за приемане на повиквания за жертви на престъпления и простъпки (Nacionalni pozivni centar za žrtve kaznenih djela i prekršaja) 116-006.

Мога ли да получа правна помощ (помощ от адвокат) при подготвянето на иска?

  • Ако искът е непълен, неразбираем или нечетлив, той няма да бъде отхвърлен на тези основания, но ищецът ще бъде информиран за това как да отстрани нередностите или да го допълни. В този смисъл това може да се счита за помощ/съдействие за ищеца.
  • Ищецът може да наеме упълномощено лице или адвокат при изготвянето на иска или за представителство по време на производството (на собствени разноски).
  • Информация и помощ за попълване на исковия формуляр за обезщетение на жертви са налични във всеки полицейски участък, прокуратури, общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища или чрез обаждане на безплатна гореща телефонна линия 116-006 на Националния център за приемане на повиквания за жертви на престъпления и простъпки.

Има ли организации за подкрепа на жертви, които могат да ми помогнат в процеса на искане на обезщетение?

  • ДА

https://pravosudje.gov.hr/o-ministarstvu/djelokrug-6366/iz-pravosudnog-sustava-6372/podrska-zrtvama-i-svjedocima/6156

Каква е ролята на органа за помощ?

  • Органът за помощ е Министерството на правосъдието на Република Хърватия и ищецът може да предяви иск пред него при такива случаи
  • (наречени съгласно хърватското право трансгранични случаи (prekogranični slučajevi)
  • Този орган за помощ ще предаде в най-кратки срокове иска и приложенията към него на компетентния орган на държавата, в която ищецът иска обезщетение, на официалния език на държавата или на друг език, който се приема от въпросната държава.
  • Горепосоченият иск ще бъде подаден, като се използва определеният от Европейската комисия формуляр.
  • Ако органът, компетентен да се произнесе по иска във въпросната държава, изисква ищецът, свидетелите, назначените от съда вещи лица или други лица да бъдат изслушани в Република Хърватия, това се извършва от Комитета за обезщетяване на жертвите на престъпления, който след това представя доклад от изслушването на органа на другата държава, който е компетентен да се произнесе по иска.
  • Ако органът на другата държава, който е компетентен да се произнесе по иска, изисква изслушването да се проведе с използването на технически помощни средства, изслушването ще се проведе в сътрудничество с Министерството на правосъдието на Република Хърватия, при условие че лицето, което трябва да бъде изслушано, е съгласно с тази процедура.

Ще преведе ли този орган съпътстващите документи към изходящия иск, ако има нужда от това? Ако да, кой плаща за това?

Министерството на правосъдието на Република Хърватия, в качеството си на орган за помощ, превежда иска на езика на държавата, от която се претендира обезщетение, или на друг език, определен като език за комуникация от въпросната държава.

Има ли административни или други такси, които се заплащат при изпращане на исковата молба в чужбина?

  • При изпращане на исковата молба в чужбина не се заплащат административни или други такси.

Кой орган взема решение относно иск за обезщетение при трансгранични случаи?

https://pravosudje.gov.hr/o-ministarstvu/djelokrug-6366/iz-pravosudnog-sustava-6372/podrska-zrtvama-i-svjedocima/6156

Мога ли да изпратя иска си директно до решаващия орган в тази държава, дори при трансгранични случаи (без да трябва да се обръщам към органа за помощ в моята държава)?

Да, като предявите иска пред Министерството на правосъдието на Република Хърватия пряко или с препоръчана поща.

На какви езици органите за обезщетение приемат:

Ако органът за обезщетение преведе иска/съпътстващите документи от друга държава членка на ЕС, кой заплаща за това?

  • Органът, вземащ решение, не превежда иска или съпътстващите документи и не покрива разходите за превод.

Има ли административни или други такси, които трябва да бъдат платени в тази държава за обработка на иска ми (получен от друга държава от ЕС)? Ако отговорът е положителен, как мога да ги платя?

В рамките на производството във връзка с въпросния иск не се заплащат административни или други такси.

Ако е необходимо да присъствам по време на процедурата и/или когато се взема решение по иска ми, може ли да ми се възстановят разходите за път? Как мога да си ги потърся? С кого трябва да се свържа?

  • Ако Комитетът за обезщетяване на жертвите на престъпления реши да призове ищеца, за да го изслуша или да участва лично в производството, пътните разходи на ищеца ще бъдат възстановени.
  • По правило присъствието на ищеца не е задължително в хода на производството и при вземане на решението и ако той, свидетелите, назначените от съда вещи лица или други лица трябва да бъдат разпитани, Комитетът за обезщетяване на жертвите на престъпления, в качеството си на орган, вземащ решение, може да поиска от компетентния орган на другата държава — членка на ЕС, в която е подаден искът за обезщетение, да проведе разпита.
  • Освен това необходимото съгласно тази процедура изслушване може да се проведе чрез използването на технически помощни средства, включително компютърни технологии, електронни съобщителни мрежи и други помощни средства за предаване на картина и звук. В този случай изслушването ще се проведе от Комитета за обезщетяване на жертвите на престъпления, т.е. органа, вземащ решение.

Предвиден ли е устен преводач, при условие че трябва да присъствам лично?

  • ДА

Признават ли се и приемат ли се медицински свидетелства, изготвени от лекари в моята държава по пребиваване, или здравословното ми състояние/увреждане трябва да бъде преценено от ваши медицински експерти?

  • Чуждестранни медицински документи се приемат, макар че Комитетът за обезщетяване на жертвите на престъпления, в качеството си на орган, вземащ решение, проверява медицинските документи и, ако е необходимо, може да разпореди да бъде получена медицинска експертиза.

Ще ми бъдат ли възстановени пътните разходите, ако трябва да се подложа на медицински преглед в тази държава?

  • НЕ

Колко време приблизително отнема да се получи решение по иск за обезщетение от органа или институцията?

  • Компетентният орган ще се произнесе по иска в срок от приблизително 60 дни, ако искът е пълен и редовен (ако са представени и получени всички необходими документи и цялата информация и доказателства, необходими за вземане на решение). Ако искът обаче е непълен, времето, необходимо за вземане на решение, може да бъде по-дълго.

На какъв език мога да получа решението по иска си?

  • Решението по иска ще бъде на хърватски език.

Ако не съм доволен от решението, как мога да го обжалвам?

  • Решението не може да бъде обжалвано, макар че ищецът може да инициира административно обжалване, като подаде административна жалба до компетентния административен съд в срок от 30 дни от връчването на решението.

Мога ли да получа правна помощ (помощ от адвокат) по правото на другата държава?

  • НЕ

Има ли организации за подкрепа на жертвите в тази държава, които могат да ми помогнат в процеса на искане на обезщетение в трансграничен контекст?

  • ДА
Последна актуализация: 03/07/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.