Адаптиране на вещни права

1 Кои вещни права биха могли да възникнат в резултат на наследяване съгласно правото на тази държава членка?

Вещните права се прехвърлят в случай на смърт, ако носителят на тези права е починалият и ако тези права не са погасени с неговата смърт. Тези права включват право на собственост, сервитути (заедно с правата върху имуществото в полза на което има сервитути) и права на обезпечение (ипотеки заедно с обезпеченото вземане). Правото на плодоползване обаче се погасява със смъртта на плодоползвателя (член 513, алинея 1 от испанския граждански кодекс [Código Civil]).

Наследяването може да породи нови вещни права било по волята на починалия (e.g. завещателни разпореждания за учредяване на право на плодоползване, ползване, обитаване или сервитут), било по силата на закона (плодоползване по закон, т.е плодоползване, предоставено по силата на закона на съпруг при наследяване по завещание или по закон).

2 Тези вещни права вписват ли се в регистър на правата върху недвижими или движими вещи и ако да, такова вписване задължително ли е? В кои регистри се вписват и какви са изискванията за вписване и процедурата?

Вписването не е задължително, т.е. законът не изисква то да се извърши, за да може да се придобие правото (освен в случая на ипотека). Тъй като обаче вписването в имуществения регистър предоставя защита на лицето, чието право е вписано, на практика носителят на правото обикновено подава искане за вписване на правото.

Основанията за наследяване включват завещанието, конституирането на правоприемник чрез договор, обявяването за наследник по закон или европейското удостоверение за наследство (член 14 от испанския ипотечен закон [Ley Hipotecaria]). Обаче по принцип дори такова основание да предоставя на дадено лице статут на наследник или заветник, не е възможно веднага да се извърши промяна във вписването на правата, които преди са били вписани на името на починалия. Разпределението на правата върху конкретни вещи от наследството трябва да се извърши със съгласието на всички наследници (и пред нотариус, за да може да бъде вписано). Ако не бъде постигнато съгласие между всички наследници, въпросът трябва да бъде уреден в съда.

Преди да се извърши делбата на наследството, даден наследник може само да поиска да бъде направено отбелязване в регистъра, че той има право върху конкретна вещ от наследството, за да бъдат информирани трети лица относно това.

По закон заветник придобива правото на собственост върху конкретна вещ от наследството в момента на смъртта на носителя на правото (член 882 от Гражданския кодекс), но заветникът не може самостоятелно да придобие владението на вещта (член 885 от Гражданския кодекс), освен ако не е бил упълномощен за това от починалия. Законът предоставя на заветника правото да поиска от наследника да му предаде конкретната вещ и именно това действие, предаването пред нотариус, може да бъде вписано. Ако наследникът откаже да предаде конкретна вещ, заветникът трябва да осъществи правото си по съдебен ред.

Съществуват изключения от делбата на наследство след смърт, напр. ако наследодателят е извършил делбата преди да почине или ако съществува само един-единствен наследник.

Преди да може да се извърши вписването, също така е необходимо да се подаде съответната декларация до данъчните органи с оглед заплащане на данъците по прехвърлянето.

3 Какви са правните последици, свързани с вписването на вещни права?

Действието на вписването се изразява в това, че наследникът на дадено право на собственост се счита за негов законен носител, може да се разпорежда с него и се ползва от същата защита като своя праводател срещу евентуални трети лица приобретатели, които не са вписали своите права.

4 Съществуват ли специални правила и процедури за адаптирането на вещно право, което лицето притежава съгласно приложимото към наследяването право, в случай че правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не признава такова вещно право?

Член 61 от Закон 29/2015 относно международното правно сътрудничество гласи:

„1. Ако чуждестранно решение или чуждестранен автентичен акт предписват мерки или транспонират права, които не са признати съгласно испанското право, длъжностното лице по вписванията, доколкото е възможно, ги адаптира към мерки или права, които са определени или признати в испанското право и които имат сходно действие или преследват сходни цел или интереси, при условие че действието, произтичащо от тяхната адаптация, не надхвърля действието, което те биха имали в страната по произход. Преди извършването на вписването длъжностното лице по вписванията информира носителя на правото или адресата на мярката, за адаптацията, която трябва да се извърши.

2. Всяка заинтересовано лице може да оспори адаптацията на право или мярка пред съда.“