Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница нидерландски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.
Swipe to change

Адаптиране на вещни права

Нидерландия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Кои вещни права биха могли да възникнат в резултат на наследяване съгласно правото на тази държава членка?

В Нидерландия този въпрос е уреден в член 4:182 от Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek).

Член 182 от Гражданския кодекс гласи:

  • В случай на смърт наследниците наследяват ipso jure прехвърлимите права, вещи и авоари на това лице. Първото изречение не се прилага, когато имотът на починалия е разделен съгласно член 13. В този случай съпругът/съпругата наследява ipso jure вещите и авоарите на починалия.
  • Той/тя става ipso jure длъжник по дълговете на починалия, които не са прекратени в момента на смъртта. Ако престациите са делими, всяка от тях отговаря за част, равняваща се на нейния дял в наследството, освен ако не носят солидарна отговорност.

В Нидерландия се прилага принципът на безусловно право на собственост, според който наследниците поемат ipso jure състоянието на починалия. Собствеността над активите и дълговете на наследството се прехвърля по универсално правоприемство на наследниците, които са приели наследството.

В случай на законна делба на наследството (wettelijke verdeling), ако починалият не е оставил завещание, преживелият съпруг/съпруга/регистриран партньор получава всички активи и дългове, а наследниците получават единствено иск. Наследниците не носят отговорност за дълговете, свързани с наследяването. Отговорност за дълговете носи единствено преживелият съпруг/съпруга/регистриран партньор, ако се прилага законна делба на имота.

Принципът на безусловно право предполага, че от самото наследство не произтичат вещни права на собственост или права на собственост. В Нидерландия имотът не представлява отделен актив. По отношение на прехвърлянето на активи на имота не се прилагат ограничения, а имотът не може да бъде запориран. Възможно е запорирането на вещи от имота между наследниците.

2 Тези вещни права вписват ли се в регистър на правата върху недвижими или движими вещи и ако да, такова вписване задължително ли е? В кои регистри се вписват и какви са изискванията за вписване и процедурата?

Тъй като самият имот не е отделен актив, не се извършва вписване в регистър.

Удостоверението за наследство или Европейското удостоверение за наследство могат да бъдат вписани в кадастъра, вж. членове 27 и 27а от Закона за кадастъра (Kadasterwet). Това дава възможност на наследниците да уведомят за смъртта на собственика и че собствеността им е прехвърлена по универсално правоприемство. Регистрацията обаче не е основно изискване. Без регистрация собствеността също се прехвърля ipso jure. Ако след това наследниците разделят активите от имота, е необходимо да го обявят. В такъв случай това представлява прехвърляне по специално правоприемство. Делбата се регулира съгласно член 3:186 от Гражданския кодекс.

Член 186 от Гражданския кодекс гласи:

  • За прехвърлянето на дяла, разпределен на всеки от съвместните собственици, е необходимо официално обявяване по същия начин, който е предвиден за прехвърлянето.
  • Дялът, получен от съвместен собственик, се държи със същото право като това, с което е държан от съвместните собственици заедно, преди да бъде извършена делбата.

За официално обявяване на недвижимо имущество или ограничени права върху това имущество в член 3:89 от Гражданския кодекс е предвидено издаването на нотариален акт и вписването му в публичните регистри.

Член 89 от Гражданския кодекс гласи:

  • Изискваното официално обявяване за прехвърлянето на недвижимо имущество се осъществява чрез нотариален акт, издаден за тази цел между страните, последван от неговата регистрация в публичните регистри, предназначени за тази цел. И приобретателят, и прехвърлителят могат да регистрират нотариалния акт.
  • В нотариалния акт за официално обявяване точно се посочва правото на прехвърляне; допълнителните условия, които не се отнасят за прехвърлянето, могат да не бъдат включвани в нотариалния акт.
  • Ако при издаването на нотариалния акт за официално обявяване едната от страните е представлявана от упълномощен представител, пълномощното се посочва точно в акта.
  • Разпоредбите на този член се прилагат mutatis mutandis към официалното обявяване, необходимо за прехвърлянето на друго регистрирано имущество.

3 Какви са правните последици, свързани с вписването на вещни права?

Моля, вж. отговора по-горе.

4 Съществуват ли специални правила и процедури за адаптирането на вещно право, което лицето притежава съгласно приложимото към наследяването право, в случай че правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не признава такова вещно право?

Не, в Гражданския кодекс или Закона за кадастъра не се прилагат специфични правила.

Последна актуализация: 17/11/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.