Адаптиране на вещни права

Естония
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Кои вещни права биха могли да възникнат в резултат на наследяване съгласно правото на тази държава членка?

По принцип в естонското право се прилага принципът на универсално правоприемство, съгласно който имуществото на починалия (наследственото имущество), включително всички права и задължения на починалия, се прехвърля на друго лице (наследник). Ако има няколко наследници, наследственото имущество се притежава от тях в режим на съсобственост в съответствие с член 147 от Закона за наследството (pärimisseadus). От наследството не произтичат нови вещни права. Завещателните разпореждания (завети и указания за делбата на наследственото имущество) се уреждат изцяло от принципите на облигационното право.

В определени случаи преживелият съпруг на починалия има право да поиска учредяването на сервитут върху недвижимия имот, който е бил семейното жилище на съпрузите (член 16, параграф 3 от Закона за наследството), но това право също е право на иск, а не вещно право.

Правото на наследника да се разпорежда с вещните права във връзка с наследственото имущество може да бъде ограничено, ако той е временен наследник, на когото е назначен последващ наследник (член 48 от Закона за наследството). В такъв случай в Имотния регистър се вписва забележка, че той е временен наследник (член 491 от Закона за имотния регистър (kinnistusraamatuseadus).

2 Тези вещни права вписват ли се в регистър на правата върху недвижими или движими вещи и ако да, такова вписване задължително ли е? В кои регистри се вписват и какви са изискванията за вписване и процедурата?

Недвижимите имоти и свързаните с тях права се вписват в Имотния регистър. Всички права върху недвижими имоти се прехвърлят на наследника извън Имотния регистър. В случай че данните в Имотния регистър са станали неточни поради прехвърлянето на вещно право извън Имотния регистър, Отделът за имотния регистър ще коригира вписването в него въз основа на подаденото от новия собственик на вещното право заявление за вписване. Към заявлението за вписване трябва да бъде приложен документ, удостоверяващ прехвърлянето на вещното право (удостоверение за наследство) (член 651, параграф 1 от Закона за имотния регистър). За да се установи дали наследодателят е бил единственият собственик на вещното право или вещното право е в режим на съсобственост, в някои случаи към заявлението за вписване трябва да се приложи освен удостоверение за наследство и удостоверение за собственост. Заявлението за вписване трябва да бъде нотариално заверено или подписано с електронен подпис (член 34, параграф 21 от Закона за имотния регистър).

Отделът за имотния регистър може да изиска от собственика на вещно право или изпълнителя на завещание да представят заявление за вписване и необходимите документи за корекцията и да извършат вписването в Имотния регистър, в противен случай на горепосочените може да бъде наложена глоба (член 651, параграф 5) от Закона за имотния регистър).

Всяко друго имущество, което подлежи на вписване, също се прехвърля на наследника, независимо от вписването му в Регистъра. По правило всеки наследник е задължен да представи в съответния регистър необходимата информация и документи, касаещи наследяването на имущество или право. В случай на наследяване на дялове или членство в дружество с ограничена отговорност или строително сдружение обаче, след като удостоверението за наследство е нотариално заверено, задължение на нотариуса е да изпрати до Търговския регистър известие за наследяването на дяловете или членството.

3 Какви са правните последици, свързани с вписването на вещни права?

Всички вещни права се прехвърлят по закон на наследниците и упражняването им не зависи от тяхното вписване. По правило вписванията в регистъра стават недействителни, ако е открито наследство, като обикновено наследникът е задължен да ги промени.

4 Съществуват ли специални правила и процедури за адаптирането на вещно право, което лицето притежава съгласно приложимото към наследяването право, в случай че правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не признава такова вещно право?

Съгласно член 6291 от Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik) даден съд може да образува производство за адаптиране на вещно право на чужда държава въз основа на молба, подадена от лицето, което има право на това. Ако е необходимо, съдът изслушва молителя. В решението относно адаптирането на вещно право съдът определя дали естонските закони включват вещно право, което е равностойно на вещното право на чуждата държава, което трябва да се адаптира. Ако съществува равностойно вещно право, съдът го посочва в решението. Ако за целите на изпълнението на решението за адаптиране на вещно право молителят трябва да се свърже с несъдебно длъжностно лице по вписванията или друго лице или институция, този факт трябва да бъде посочен в решението. Молителят може да обжалва решението.

Съгласно член 475, параграф 1, точка 101) от Гражданския процесуален кодекс адаптирането на вещни права в съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета се разглежда в производство, образувано въз основа на подадена молба.

Последна актуализация: 18/04/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.