Публични продажби

Шотландия

В настоящия раздел се разглеждат разпоредбите в Шотландия, касаещи налагането на запор или възбрана върху имущество като средство за събиране на вземане

Съдържание, предоставено от
Шотландия

В Шотландия имущество може да бъде запорирано или възбранено като средство за събиране на вземане, когато дългът е признат от съдилищата, и при определени други обстоятелства, включително когато това е разрешено в някои официални „документи във връзка с дълга“. Процесите, използвани за налагане на запор или възбрана върху имущество, са известни като запор върху вземания на длъжника (използва се за налагане на обезпечение върху имущество на длъжника, което се намира в трето лице); запор (използва се за налагане на запор или възбрана върху имущество на длъжника, което е в негово владение), и извънреден запор (използва се за налагане на запор или възбрана върху имущество, което не е от жизнено важно значение и се намира в жилищна сграда). В някои случаи съответните процедури позволяват имуществото на длъжника да бъде продадено на публична продан под съдебен надзор.

В част 2 от Debt Arrangement and Attachment (Scotland) Act 2002 (Закон за уреждането на дълговете и налагането на запор (Шотландия) от 2002 г. (Закона от 2002 г.) е уреден процесът, който трябва да се следва при налагане на запор върху вещи. В рамките на 14 дни от налагането на запора длъжностното лице от ведомството на шерифа трябва да изготви доклад до Съда на шерифа (Sheriff Court). След получаването на доклада длъжностното лице от ведомството на шерифа може да организира преместването на запорираните вещи и тяхното изнасяне на публична продан, на която длъжностното лице трябва да присъства, за да отбележи кои вещи са продадени, ако има такива, и на каква цена. Средствата, получени от публичната продан могат да бъдат използвани, за да се платят таксите и разноските на длъжностното лице от ведомството на шерифа, след което се плаща на кредитора. Всеки излишък се връща на длъжника. Ако вещите не бъдат продадени, собствеността върху тях преминава към кредитора. Макар че публичната продан на запорираните вещи обикновено се провежда в аукционна зала, ако се окаже, че това не е практично, в Закона от 2002 г. се предвижда публичната продан да се проведе на друго място, което трябва да е различно от жилищната сграда на длъжника.

Когато е наложен запор върху вземания на длъжника и длъжникът не е подписал разпореждане, позволяващо вещите да бъдат предоставени на кредитора, последният, за да може да получи имуществото, трябва да предяви пред съда т. нар. action of furthcoming (иск за възлагане на имуществото с цел продажба). Искът за възлагане на имуществото представлява молба до съда да разреши вещите да бъдат предоставени на кредитора, който след това може да ги продаде, за да получи всичко, което му се дължи, или част от него.

Последна актуализация: 30/04/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт