Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница румънски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Издръжка на членове на семейството

Румъния
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

Правното задължение за предоставяне на издръжка представлява наложено със закон изискване към дадено лице да предоставя на друго лице необходимите средства за съществуване, в това число средства за удовлетворяване на духовни потребности и — в случай на задължение за издръжка на родители към техните деца — средствата, които са необходими за тяхното отглеждане, образование и професионално обучение.

Задължение за издръжка има между съпрузи, роднини по пряка линия, братя и сестри и някои други лица, които са определени в закона (член 516 от Румънския граждански кодекс).

Задължение за издръжка има между бивши съпрузи (член 398 от Гражданския кодекс). То не трябва да се бърка със заплащане на компенсация или обезщетение за вреди.

Съпруг, който е участвал в издръжката на дете на другия съпруг, е задължен да предоставя издръжка на детето до навършване на пълнолетие, но само ако биологичните родители на детето са починали, изчезнали или са в нужда (член 517, параграф 1 от Гражданския кодекс). Детето от своя страна може да бъде задължено да предоставя издръжка на лицето, което го е издържало в продължение на 10 години (член 517, параграф 2 от Гражданския кодекс).

Наследниците на лице, което е било задължено да издържа ненавършило пълнолетие дете или което е предоставяло издръжка без да е задължено по закон да прави това, са задължени, в зависимост от стойността на наследените активи, да продължат да предоставят издръжка, ако родителите на ненавършилото пълнолетие дете са починали, изчезнали или са в нужда, но само докато лицето, което получава издръжката, навърши пълнолетие.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Задължението за издръжка между родителите и децата е уредено в членове 499 и 525 от Гражданския кодекс. Ненавършилите пълнолетие деца, които искат издръжка от своите родители, се считат в нужда, ако не могат да се издържат самостоятелно благодарение на своя труд, дори да имат активи. Когато обаче родителите не могат да предоставят издръжка без да застрашат собственото си съществуване, семейният съд може да се съгласи издръжката да се предоставя чрез продажбата на активите на детето, с изключение на вещи от първа необходимост.

Родителите са задължени да издържат дете, което е навършило пълнолетие (обикновено18 години), до края на следването му, ако това дете продължава своето образование, но не след навършване на 26-годишна възраст.

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Ищецът, който е взискател на издръжката, трябва да се обърне към компетентния съд по неговия постоянен адрес или по постоянния адрес на ответника, който е длъжник на издръжката. Призовката за явяване в съда за определяне на средствата за издръжка може да бъде издадено или отделно, или в хода на производството за допускане на развод, определяне на бащинство, упражняване на родителска отговорност по отношение на ненавършило пълнолетие дете или установяване на постоянен адрес на ненавършило пълнолетие дете. По разпореждане на председателя на съда съответният съд може да постанови временни мерки, които да се прилагат само до издаването на решение по иска за прекратяване на брака. Производството на първа инстанция протича на няколко етапа. На писмения етап се представят призовките, исковата молба и насрещният иск; може да бъдат определени обезпечителни мерки като възбрана или запор; страните се призовават и им се изпращат процесуалните документи. На устния етап се провежда съдебното изслушване, в рамките на което могат да бъдат направени процедурни възражения и отводи и да бъдат обработени доказателствата. Следва етапът на разглеждане и издаване на съдебното решение.

В случай на развод по взаимно съгласие, който може да бъде обявен от нотариус, съпрузите могат да се договорят по всички последици от развода, в това число определяне на участието на всеки родител в разходите за отглеждането на децата, тяхното образование, следване и професионално обучение.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

По принцип, страните, които участват в производство за издръжка, може да бъдат представлявани. Когато обаче е подадена молба за издръжка в рамките на производство за допускане на развод, съпрузите могат да бъдат представлявани в молбата за развод само в определени случаи, които изрично са предвидени в член 920 от Гражданския процесуален кодекс.

Когато за определяне/увеличаване/намаляване на издръжка бъде подадена отделна молба, страните имат право да бъдат представлявани по обичайния начин от адвокат или друг представител. Когато представителят не е адвокат, той не може да прави заключителни устни изявления в рамките на процеса. Ненавършилото пълнолетие дете се представлява от своя законен представител (родител или по изключение друго лице, което упражнява родителската отговорност). Молба по отношение на навършило пълнолетие дете се подава лично от това дете.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Съдът, който има териториална компетентност (по местожителството на ответника длъжник или на ищеца взискател), може да бъде определен с помощта на румънския съдебен атлас, който е публикуван на уебсайта на Министерство на правосъдието в портала на съдилищата http://portal.just.ro/SitePages/acasa.aspx.

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

Не, защото не е задължително ищецът да бъде представляван или подпомаган от адвокат.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Молбите за определяне или изменение на издръжка са освободени от гербов налог. Съдействието или представляването от адвокат е свързано с разходи, но плащането им не е задължително. Ако съответната страна не разполага с достатъчно доходи, тя може да поиска правна помощ за покриване на адвокатските хонорари или други разходи по процеса.

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

Издръжката се определя в съответствие с потребностите на ищеца и средствата на лицето, което ще я плаща. По принцип издръжката се дава в натура и с нея се осигуряват всички средства за съществуване. На практика обаче в повечето случаи съдилищата определят издръжката в парични средства, било то като фиксирана сума или като процент от месечните доходи на длъжника (член 530 от Гражданския кодекс). Издръжката под формата на фиксирана сума подлежи на корекция с оглед на инфлацията. Корекцията по закон се извършва навсяко тримесечие.

Когато издръжката се дължи от родител, тя се определя до една четвърт от нетните месечни доходи на въпросния родител за едно дете, до една трета за две деца и до половината за три или повече деца. По закон размерът на издръжката, която се дължи за деца, заедно с всяка друга издръжка, дължима на други лица, не може да надвишава половината от нетните месечни доходи на длъжника (член 529 от Гражданския кодекс).

Когато има някаква промяна в средствата на длъжника на издръжката или в нуждите на лицето, което получава издръжка, в рамките на ново дело семейният съд може да увеличи или да намали издръжката, както и да постанови прекратяване на плащането на издръжка, което е приложимо (член 531 от Гражданския кодекс).

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Издръжката се предоставя в натура, като осигурява всички средства за съществуване и, когато е целесъобразно, покрива разходи за образование, следване и професионално обучение (член 530 от Гражданския кодекс). Ако задължението за издръжка не се изпълнява доброволно в натура, семейният съд постановява изпащането на издръжката под формата на парични средства. Издръжката може да бъде определена или като фиксирана сума, или като процент от нетните месечни доходи на длъжника на издръжката.

Издръжката се изплаща на периодични вноски на дати, уговорени между страните, или, ако такова споразумение няма, на дати, определени със съдебното решение. Страните могат да се договорят или, когато има основателни причини за това, семейният съд може да реши издръжката да бъде платена авансово като еднократна сума, покриваща нуждите от издръжка на взискателя за по-дълъг период от време или за целия период, за който е дължима издръжката, при условие че длъжникът на издръжката разполага с необходимите средства за покриване на това задължение (член 533 от Гражданския кодекс).

Определената за ненавършило пълнолетие дете издръжка се плаща на неговия законен представител.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Тъй като в повечето случаи издръжката се определя като парични средства, най-често използваният метод на принудително изпълнение е запор върху заплатата (месечните доходи). Принудителната продажба на движимото и недвижимото имущество на длъжника не е толкова често използван метод на принудително изпълнение.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Що се отнася до събирането на вземания за издръжка, в член 728 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че обект на принудително изпълнение може да бъде сума в размер до половината от нетните месечни периодични доходи на длъжника, когато се касае за суми, дължими като издръжка. Ако има няколко производства за събиране на издръжка, по които се иска сходна сума, подлежащият на принудително събиране размер не може да надвишава половината от нетните месечни доходи, независимо от естеството на исковете.

Когато взискателят едновременно подаде молби за запор, съответно, възбрана, върху няколко движими или недвижими актива, чиято стойност очевидно надвишава размера на дължимото вземане, компетентният съд може да ограничи принудителното изпълнение до определени активи (член 701 от Гражданския процесуален кодекс).

Принудителното събиране се прекратява, когато например задължението, което е посочено в изпълнителното основание, е изпълнено изцяло и таксите за принудителното изпълнение са платени; когато принудителното изпълнение не може да бъде осъществено или продължено поради липса на подлежащи на принудително изпълнение активи или невъзможност тези активи да бъдат реализирани; както и когато принудителното изпълнение е било отменено (член 702 от Гражданския процесуален кодекс).

Правото да се иска принудително изпълнение е ограничено с тригодишен давностен срок. Жалба срещу принудително събиране може да бъде подадена до съда, постановил принудителното изпълнение. Компетентният съд може да спре принудителното изпълнение, докато бъде взето решение по жалбата срещу принудителното събиране (член 711 и сл. от Гражданския процесуален кодекс).

Когато бъде отменено изпълнителното основание или самото принудително събиране, засегнатата страна има право на възстановяване на предишното положение (член 722 и сл. от Гражданския процесуален кодекс).

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Не е приложимо.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

Не е приложимо.

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009, Хагската конвенция от 2007 г. или Конвенцията от Ню Йорк от 1956 г. ищецът може да подаде своята молба за издръжка чрез Министерството на правосъдието на Румъния, ако длъжникът има местожителство в една от държавите — членки на ЕС, която е страна по Хагската конвенция от 2007 г. или по Конвенцията от Ню Йорк от 1956 г.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Romanian Ministry of Justice

17 Str. Apolodor , Sector 5

Bucharest 050741

Directorate for International Law and Judicial Cooperation

(Direcția Drept Internațional și Cooperare Judiciară)

Факс: 0372041077

Ел. поща ddit@just.ro

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Не, ищецът трябва да се свърже с централния изпращащ орган в своята държава, който е определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 4/2009, Хагската конвенция от 2007 г. или Конвенцията от Ню Йорк от 1956 г.

След това изпращащият централен орган на държавата на длъжника може да се свърже с румънския получаващ централен орган:

  • Министерство на правосъдието на Румъния — за молби, подадени по Регламент (ЕО) № 4/2009 и Хагската конвенция от 2007 г., или
  • Букурещката адвокатска колегия (Baroul Bucureşti) — за молби, подадени по Конвенцията от Ню Йорк от 1956 г.

След това молбата се предава на компетентния съд.

Длъжникът с местожителство в чужбина може да отправи своето искане направо, било то лично или чрез адвокат, до румънския компетентен съд по местожителството на ответника или длъжника.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Длъжникът с местожителство в чужбина може да отправи своето искане направо, било то лично или чрез адвокат, до румънския компетентен съд по местожителството на ответника или длъжника. Данните на компетентния румънски съд са на разположение на портала на съдилищата http://portal.just.ro/SitePages/acasa.aspx по местожителство на ответника или длъжника.

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да, в съответствие с член 2612 от Румънския граждански кодекс приложимото право по отношение на задълженията за издръжка се определя според правото на Европейския съюз, т.е. Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

Не е приложимо.

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Съгласно Закон № 36/2012 относно определени мерки, които са необходими за прилагане на някои регламенти и решения на Съвета на Европейския съюз и инструменти на международното частно право в областта на задълженията за издръжка след като получи молба за издръжка или за специфични мерки, Министерството на правосъдието я препраща на компетентния орган или организация, обработваща лични данни, компетентната местна адвокатска колегия, Камарата на съдебните изпълнители или, когато е приложимо, компетентния съд.

Когато се касае за молби, подадени чрез централния орган, според определените в член 46 от Регламента условия безплатна и цялостна правна помощ може да бъде предоставена на взискатели на издръжка, които не са навършили18-годишна възраст или които продължават своето образование, но не след навършване на 21 години, и на взискатели на издръжка, които са уязвими лица.

Министерството на правосъдието изпраща молбите, които са получени от чужбина, направо на компетентната местна адвокатска колегия. Председателят на адвокатската колегия веднага издава служебно решение за назначаване на адвокат, което е задължително за изпълнение. Назначеният адвокат иска правна помощ, включително под формата на плащане на хонорара на съдебния изпълнител.

Впоследствие, след като бъде получено изпълнителното основание, назначеният адвокат иска от съда предоставянето на правна помощ под формата на плащане на хонорара на съдебния изпълнител. Адвокатът представя искането за принудително събиране, изпълнителното основание и решението на председателя на адвокатската колегия на компетентния местен съдебен изпълнител.

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

Румъния е приела Закон № 36/2012 относно определени мерки, които са необходими за прилагане на някои регламенти и решения на Съвета на Европейския съюз и инструменти на международното частно право в областта на задълженията за издръжка.

Министерството на правосъдието е определено за румънския изпращащ централен орган, който препраща молбите, предвидени в членове 53 и 56 от Регламента. След като бъдат получени изискваните подкрепящи документи от взискателя или длъжника, в Министерството на правосъдието попълват част А на молбата и може да съдействат на взискателя или на длъжника за попълването на част Б на молбата.

Министерството на правосъдието е централният орган, който е определен да получава искания за специфични мерки и молби за издръжка. След като получи молбите и исканията, Министерството на правосъдието ги препраща до компетентния орган или организация, обработваща лични данни, компетентната местна адвокатска колегия, Камарата на съдебните изпълнители или, когато е приложимо, компетентния съд.

Последна актуализация: 07/01/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт