

Намиране на информация по региони
„Задължението за издръжка“ според член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството е задължение, което се налага на кръвни роднини по права линия и на братя и сестри, за да се осигурят средства за издръжка (включително облекло, храна, подслон, гориво и лекарства), а при необходимост — средства за отглеждане (включително грижи за физическото и умственото развитие и осигуряване на достъп до образование и култура).
„Издръжката“ представлява подпомагане в парични средства или в натура. Според задължението за издръжка, когато издръжката се отнася до деца, тя включва също така лично участие в тяхното отглеждане и работа в общото домакинство.
„Вземане за издръжка“ е правото на дадено лице да претендира изпълнението на задължение за издръжка към него или към нея от друго лице.
По правило задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения. В зависимост от вида на семейното отношение в полското законодателство се различават следните видове задължения за издръжка:
1. задължение за издръжка между роднини (издръжката за дете е специална форма на това задължение): Когато се отнася до роднини, на издръжка имат право само лица с финансови затруднения. Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно, освен ако доходите от имуществото на детето са достатъчни за покриване на разходите за неговата издръжка и отглеждане. Децата над 18-годишна възраст нямат повече право на издръжка, освен ако желаят да продължат своето образование и резултатите им към дадения момент оправдават този избор или ако задължението за издръжка следва да се запази поради здравословното или личното състояние на децата. При това родителите не са задължени да плащат издръжка на деца над 18-годишна възраст, които макар да са подготвени за трудовия пазар, започват обучение, а след това се отнасят небрежно към задълженията си, не постигат задоволителен напредък, не получават положителни оценки и не вземат изпити в рамките на определените срокове, като по тези причини не завършат своето обучение в рамките на определения за тяхната учебна програма срок.
Ако получаването на издръжка е невъзможно или ако получаването ѝ е свързано с прекомерни трудности, може да бъде наредено на други роднини да плащат издръжка (например бабата и дядото на детето, които са родители на укриващ се длъжник);
2. задължение, възникнало вследствие на осиновяване: Ако осиновяването създава връзка единствено между осиновителя и осиновеното лице, задължението за издръжка на осиновителя към осиновеното лице има предимство пред задължението за издръжка на възходящите и братята и сестрите на осиновеното лице към въпросното лице, докато задължението за издръжка на осиновеното лице към неговите възходящи и братя и сестри е на последно място. В противен случай по отношение на осиновеното лице се прилагат правилата, определени в точка 1;
3. задължение между лица, свързани по сватовство (втора майка, втори баща, доведени (заварени) деца): Право на издръжка имат само лица с финансови затруднения, при условие че, що се отнася до разглежданата ситуация, налагането на задължение за издръжка отговаря на принципите за социално взаимодействие. Според полското законодателство и съдебна практика „финансови затруднения“ означава неспособност за задоволяване на разумните нужди със собствени средства и със собствени усилия;
4. задължение между съпрузите по време на брака: — членовете на семейството могат да се позоват на правото на „еднакви условия на живот“ за всички членове на семейството. В съответствие с член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството и двамата съпрузи са задължени да помагат според способностите си и своите доходи и финансови възможности за задоволяване на нуждите на семейството, създадено в резултат на тяхната връзка. Това задължение може да се счита за изцяло или частично изпълнено и под формата на лични усилия за отглеждане на децата и грижа за общото домакинство;
5. задължение между съпрузите след прекратяването на брака: Ако е установено, че само единият от съпрузите носи вина за разстройството на брака и разводът доведе до съществено влошаване на финансовото състояние на другия съпруг, последният може да поиска неговите разумни нужди да бъдат удовлетворени, дори ако въпросното лице няма финансови затруднения. В други случаи съпруг, който има финансови затруднения, може да поиска издръжка от своя бивш съпруг, която да бъде пропорционална на неговите/нейните разумни нужди и доходите и финансовите възможности на бившия съпруг. Задължението за издръжка на съпруг се прекратява, когато съпругът сключи нов брак. Когато обаче разведен съпруг, за когото не е установено, че носи вина за разстройството на брака, е задължен да плаща издръжка, задължението за издръжка също се прекратява пет години след решението за развод, освен ако по искане на лицето, което има право на издръжка, съдът удължи този петгодишен период поради извънредни обстоятелства;
6. задължение на бащата на дете, което е родено извън брака, към майката на детето: баща, който не е съпруг на майката, трябва да дава своя принос към разходите, свързани с бременността и раждането на детето, и разходите за тримесечна издръжка на майката при раждането на детето според своето материално положение. Когато има важни причини, майката може да поиска от бащата да участва в покриването на нейните разходи за издръжка за период, по-дълъг от три месеца.
Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно. Тъй като децата са задължени да продължат своето образование до 18-годишна възраст, те обикновено имат право на издръжка до навършването на пълнолетие или дори до завършване на магистърска програма или висше професионално образование.
От държавния фонд за издръжка се плащат надбавки на лицата, които имат право да ги получават, докато навършат 18-годишна възраст. Тези лица имат право на надбавки до навършване на 25 години, ако продължават своето образование в училища или висши учебни заведения, и за неограничен период от време, ако са освидетелствани като лица с тежки увреждания.
Да, възможни са следните ситуации:
Молбата е освободена от съдебна такса. Тя обаче трябва да отговаря на изискванията за писмени материали по делото, т.е. следва да включва наименованието на съда, към който е отправена; имената и фамилните имена на страните, техните законни представители и пълномощници; вида на писмените материали по делото; ясно описание на искането; стойността на иска; описание на фактите, на които се основава искането, а при необходимост — на които се основава също така компетентността на съда; подписа на страната или нейния законен представител или пълномощник (трябва да бъде приложено пълномощно); списък с приложения; местопребиваването или седалищата на страните и техните законни представители и пълномощници; и описание на иска. Последващите писмени материали по делото трябва да съдържат номера на делото.
Следните лица могат да подават молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава:
Законните представители действат от името на малолетни или непълнолетни лица, които имат право на издръжка. След навършване на пълнолетие обаче децата трябва да действат от свое собствено име.
От името на лицето, което има право на издръжка, не може да действа лице, ако е едно от посочените по-горе лица и съжителства или е в приятелски отношения с лицето, което има право на издръжка.
Според Гражданския процесуален кодекс дела по въпроси, отнасящи се до издръжка, са подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя според местопребиваването на лицето, което има право на издръжка, или местопребиваването на ответника. Компетентните съдилища за конкретните общини са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 28 декември 2018 г. за определяне на седалищата и компетентността на апелативните, окръжните и районните съдилища и обхвата на тяхната компетентност (Държавен вестник от 2018 г., позиция 2548).
Окръжните съдилища са компетентни по дела за признаването в Полша на решения на съдилища от държави — членки на ЕС, (член 11511, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), ако решението е постановено преди държавата, в която е произнесено, да бъде обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17).
В съответствие с член 115314 от изменения Граждански процесуален кодекс в Република Полша съществуват следните подлежащи на принудително изпълнение документи:
При дела, отнасящи се до издръжка, не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат. Страните могат да действат от свое име или чрез професионални представители.
Вж. точки 7 и 20 за подробна информация относно възможността за служебно назначаване на адвокат, който да действа от името на страна, която има право на издръжка.
Според полското право страната, която иска издръжка, и ответникът по дело за намаляване на размера на издръжката са освободени от съдебни такси (член 96, параграф 1, алинея 2 от Закона от 28 юли 2005 г. за съдебните такси по граждански дела (Държавен вестник от 2005 г., брой 167, позиция 1398, с измененията). Тези лица са освободени напълно, което означава, че те не заплащат никакви съдебни такси, такси за обжалване или изпълнение.
Освен това страната, която се ползва от освобождаване от съдебни такси, може да подаде молба за правна помощ под формата на служебно назначаване на адвокат. Ако молбата за адвокат бъде уважена, хонорарът на адвоката се покрива от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. Ако въпросното лице изгуби делото, хонорарът на адвоката е за сметка на държавния бюджет.
В това отношение правата на граждани на държави членки са уредени в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67).
Размерът на издръжката зависи от доходите и финансовите възможности на длъжника на издръжката и от разумните нужди на лицето, което има право на издръжка. Разумните нужди на това лице включват всичко, което е необходимо за неговата издръжка, в смисъл както на материални, така и на нематериални (културни и духовни) потребности. Нуждите на малолетни или непълнолетни лица включват също така разходите за тяхното отглеждане. При преценка на доходите и финансовите възможности на длъжниците на издръжка, се взема предвид не доходът, който те действително печелят, а доходът, който биха могли да спечелят, ако използват в пълна степен своята работоспособност. Това означава, че дори безработно лице, което няма редовни доходи, може да бъде осъдено да плаща издръжка, като плащанията подлежат на принудително събиране.
Когато настъпи промяна в обстоятелствата, може да бъде поискана промяна на решението на съда или на споразумението за издръжка. Всяка от страните в отношенията, свързани с издръжката, може да поиска такава промяна. В зависимост от фактическите обстоятелства дадена страна може да поиска отмяна на задължението за издръжка или размерът на издръжката да бъде увеличен или намален. Размерът на плащането може да бъде променен, ако разумните нужди на лицето, което има право на издръжка, или работоспособността на длъжника на издръжката съответно са станали по-високи или по-ниски.
В Полша няма определен размер на издръжката и тя не се изчислява като фиксиран процент от доходите на длъжника на издръжката. През 2014 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1680 PLN (около 400 EUR). През 2013 г. брутният размер на средното месечно възнаграждение беше 3650 PLN (около 900 EUR). През 2015 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1750 PLN, през 2016 г. — 1850 PLN, а през 2019 г. брутният ѝ размер е 2250 PLN. На практика в повечето случаи размерът на издръжката, която присъждат съдилищата, варира от 300 до 1000 PLN на месец на дете. Размерът на издръжката не подлежи на автоматично индексиране според възрастта на детето или процента на инфлацията.
Лицето, което е посочено като длъжник в заповед за изпълнение, е длъжно да плаща издръжка. По правило издръжка, която е присъдена в Полша, е дължима в полски злоти на законния представител на малолетно или непълнолетно лице (в брой или с банков превод) всеки месец, обикновено до 10-то число на месеца. В случай на забавено плащане в съдебните решения е предвидена законна лихва (в размер на 13 % годишно от 2008 г.) върху непогасената сума (вж. предоставената от Полша информация относно законната лихва).
Така по принцип задължението за издръжка е отговорност изключително на длъжника на издръжката. Ако това лице не плаща доброволно, лицето, което има право на издръжката, може да подаде молба до компетентния правоприлагащ орган (обикновено съдебен изпълнител) за образуване на изпълнително производство. Изпълнението може да бъде предприето и служебно по искане на първоинстанционния съд, който е постановил решението за определяне на размера на издръжката. Лицето, което има право на издръжка, може да представи заповед за изпълнение и на работното място на длъжника, или в институцията, която изплаща пенсията на длъжника, и да поиска дължимата издръжка да бъде удържана от сумите, които се плащат на длъжника. Такова искане има задължителна сила за разплащателната агенция.
За изпълнение срещу недвижимото имущество на длъжника е необходима отделна молба.
Ако длъжникът на издръжката не изпълнява доброволно задължението за издръжка, той може да бъде принуден да направи това (вж. точка 9).
Освен това съгласно член 209 от Наказателния кодекс (Държавен вестник от 1997 г., брой 88, позиция 553) системното неизпълнение на задължение за плащане на издръжка е престъпление, което се наказва с глоба, ‑мерки без лишаване от свобода или с лишаване от свобода до две години. Престъплението подлежи на наказателно преследване по искане на жертвата, социална институция или орган, отговарящ за предприемане на действия срещу длъжник на издръжка. Ако на жертвата са били предоставени подходящи семейни обезщетения или надбавки, които се изплащат, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на издръжка наказателното преследване се предприема служебно.
В член 5, параграф 3b, алинеи 2 и 5 от Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2007 г., брой 192, позиция 1378), се предвижда, че компетентният орган може да подаде искане за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на длъжника.
Ако принудителното изпълнение е неуспешно, съдебният изпълнител може да подаде искане за вписването на длъжника в регистъра на несъстоятелните длъжници.
Според член 1083, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс непогасени плащания за издръжка могат да бъдат покрити изцяло чрез запор на банкова сметка.
В съответствие с член 833, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс възнаграждението за трудова заетост може да бъде обект на принудително изпълнение до посочения в Трудовия кодекс размер. По правило могат да бъдат запорирани 60 % от заплатата. До три пети от сумите, които се предоставят от държавния бюджет за специални цели, по-специално безвъзмездни средства и подпомагане, също могат да бъдат запорирани (член 831, параграф 1, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).
Освен това според член 829 от Гражданския процесуален кодекс на принудителното изпълнение не подлежат:
Като се консултира с Министерството на земеделието и Министерството на финансите, Министерството на правосъдието ще определи чрез наредба кои от вещите, принадлежащи на даден стопанин, не подлежат на принудително изпълнение (член 830).
Освен това в член 831 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че по-специално на принудително изпълнение не подлежат до 75 % от всяко от плащанията за помощи за социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Държавен вестник от 2013 г., позиция 182, с измененията) и вземанията на длъжника от държавния бюджет или Националния здравен фонд (Narodowy Fundusz Zdrowia) за предоставянето на здравно обслужване по смисъла на Закона от 27 август 2004 г. за здравните услуги, финансирани от обществени фондове (Държавен вестник от 2008 г., брой 164, позиция 1027, с измененията), преди въпросните помощи да са предоставени, освен ако това не са вземания на служители или доставчици на услуги на длъжника, посочени в член 5, параграф 41, букви а) и б) от Закона за здравните услуги, финансирани от обществени фондове от 27 август 2004 г.
В член 137, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството се предвижда, че вземанията за издръжка имат тригодишен погасителен давностен срок.
В член 121, параграф 1 от Гражданския кодекс се предвижда, че погасителният давностен срок не започва да тече, а ако е започнал да тече, се спира, когато се отнася до искове на деца срещу родители през целия период на упражняване на родителската отговорност.
Ако длъжникът подложи на съмнение действителността на задължението за издръжка към навършило пълнолетие дете, съдебният изпълнител може да поиска от ищеца да представи удостоверение в потвърждение на факта, че той продължава своето образование, няма доходи или е подложен на медицинско лечение и следователно все още има нужда от финансовата подкрепа на длъжника.
Както беше посочено в точка 4, молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава, може да бъде подадена, наред с другото, от ръководители на центрове за социално подпомагане, някои социални организации, представители на местни държавни органи, отговарящи за социално подпомагане, а в някои случаи и от прокурорите. Тези субекти могат да окажат съдействие на ищеца, като вземат участие в производство за присъждане на издръжка, което вече е в ход. В такъв случай тяхната роля е да подпомагат лицето, което има право на издръжка, в рамките на съдебното производство.
Окръжните съдилища съдействат на лицата, които имат право на издръжка, при подаване на молби за събиране на издръжка от чужбина.
В Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., брой 1, позиция 7, с измененията), са определени правилата за оказване на съдействие от страна на държавата към лица с право на издръжка, в случаи на неуспешно принудително изпълнение.
Надбавки от фонда за издръжка могат да бъдат получени само ако семейните доходите на глава от домакинството не надвишават 725 PLN (около 170 EUR) на месец — от 1 юли 2019 г. тази сума ще бъде 800 PLN (член 9, параграф 2). Молбата се подава в компетентната общинска или градска служба по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка.
Авансово плащане на издръжка обаче не се отпуска на лице, което има право на такава издръжка, но живее в институция, която предоставя пълна издръжка (например център за социално подпомагане, заведение за образователни грижи, център за задържане на младежи или център за временно задържане на ненавършили пълнолетие закононарушители), или е настанено при приемно семейство; сключило е брак или има дете и има право на семейни обезщетения.
Посоченият закон е приложим само ако лицето, което има право на издръжка, живее в Полша през периода, когато са присъдени авансови плащания.
Повече информация може да бъде намерена на адрес http://www.mpips.gov.pl/wsparcie-dla-rodzin-z-dziecmi/fundusz-alimentacyjny/swiadczenia-z-funduszu-alimentacyjnego/
Ако длъжникът пребивава в чужбина, а лицето, което има право на издръжка живее в Полша, компетентният окръжен съд по местопребиваване на лицето с право на издръжка съдейства на въпросното лице да подаде молба за издръжка. Помощта включва предоставяне на информация и необходимата помощ за попълване на необходимите документи и проверка на това дали молбата е редовна от формална гледна точка.
Да.
Част А на молбата, която се подава съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, се попълва от окръжен съд.
Окръжен съд |
Адрес за кореспонденция |
Тел.: ++48 |
Факс: ++48 |
Адрес на ел. поща |
Окръжен съд Бялисток |
ul. Marii Skłodowskiej-Curie 1 15-950 Białystok |
85 7459220 |
85 7424640 |
|
Окръжен съд Белско-Бяла |
ul. Cieszyńska 10 43-300 Bielsko-Biała |
33 4990424 33 4990488 |
33 4990488 |
|
Окръжен съд Бидгошч |
ul. Wały Jagiellońskie 2 85-128 Bydgoszcz |
52 3253155 |
52 3253255 |
|
Окръжен съд Честохова |
ul. Dąbrowskiego 23/35 42-200 Częstochowa |
34 3684425 |
34 3684427 34 3684708 |
|
Окръжен съд Елбльонг |
pl. Konstytucji 1 82-300 Elbląg |
55 6112409 55 6112408 |
55 6112215 |
|
Окръжен съд Гданск |
ul. Nowe Ogrody 30/34 80-803 Gdańsk |
58 3213141 58 3213119 |
58 3213140 58 3213119 |
|
Окръжен съд Гливице |
ul. Kościuszki 15 44-100 Gliwice |
32 3380052 |
32 3380102 |
|
Окръжен съд Гожув Велкополски |
ul. Mieszka I 33 66-400 Gorzów Wielkopolski |
95 7256718 |
95 7202807 95 7256790 |
|
Окръжен съд Йеленя Гора |
ul. Wojska Polskiego 56 58-500 Jelenia Góra |
75 6415113 |
75 6415113 |
|
Окръжен съд Калиш |
al. Wolności 13 62-800 Kalisz |
62 7657700 |
62 7574936 |
|
Окръжен съд Катовице |
ul. Francuska 38 40-028 Katowice |
32 6070183 32 6070498 |
32 6070184 32 6070211 |
|
Окръжен съд Келце |
ul. Seminaryjska 12 a 25-372 Kielce |
41 3402320 41 3402320 |
41 3402320 41 3402320 |
|
Окръжен съд Конин |
ul. Energetyka 5 62-510 Konin |
63 2451443 63 2423022 +172 |
63 2426569 |
|
Окръжен съд Кошалин |
ul. Waryńskiego 7 75-541 Koszalin |
94 3428750 |
94 3428897 |
|
Окръжен съд Краков |
ul. Przy Rondzie 7 31-547 Kraków |
12 6195697 12 6195241 12 6195648 12 6195648 |
12 6195373 |
|
Окръжен съд Кросно |
ul. Sienkiewicza 12 38-400 Krosno |
13 4373671 |
13 4373673 |
|
Окръжен съд Легница |
ul. Złotoryjska 40 59-220 Legnica |
76 7225936 |
76 7225936 76 7225912 |
|
Окръжен съд Люблин |
ul. Krakowskie Przedmieście 43 20-076 Lublin |
81 4601004 |
81 4601004 |
|
Окръжен съд Ломжа |
ul. Dworna 16 18-400 Łomża |
86 2163807 |
86 2166753 |
|
Окръжен съд Лодз |
pl. Dąbrowskiego 5 90-921 Łódź |
42 6778799 |
42 6778978 |
|
Окръжен съд Нови Сонч |
ul. Pijarska 3 33-300 Nowy Sącz |
18 4482145 |
||
Окръжен съд Олщин |
Ul. Dąbrowszczaków 44A 10-001 Olsztyn |
89 5216049 |
89 5216160 |
|
Окръжен съд Ополе |
pl. Daszyńskiego 1 45-064 Opole |
77 5418134 |
||
Окръжен съд Остроленка |
ul. Gomulickiego 5 07-410 Ostrołęka |
29 7650130 |
29 7650181 |
|
Окръжен съд Пьотърков Трибуналски |
ul. Słowackiego 5 97-300 Piotrków Trybunalski |
44 6494121 44 6494159 |
44 6478919 |
|
Окръжен съд Плоцк |
pl. Narutowicza 4 09-404 Płock |
24 2697220 24 2697220 24 2697364 |
24 2625253 |
|
Окръжен съд Познан |
al. Marcinkowskiego 32 61-745 Poznań |
61 8566205 |
61 8528751 |
|
Окръжен съд Пржемисъл |
ul. Konarskiego 6 37-700 Przemyśl |
16 6761336 |
16 6761353 |
|
Окръжен съд Радом |
ul. Marszałka J. Piłsudskiego 10 26-600 Radom |
48 3680288 |
48 3680287 |
|
Окръжен съд Ржешов |
pl. Śreniawitów 3 35-959 Rzeszów |
17 8756394 |
17 8756349 |
|
Окръжен съд Шедълце |
ul. Sądowa 2 08-110 Siedlce |
25 6407846 |
25 6407812 |
|
Окръжен съд Шерадз |
al. Zwycięstwa 1 98-200 Sieradz |
43 8266650 43 8266607 43 8271287 |
43 8271014 |
|
Окръжен съд Слупск |
ul. Zamenhofa 7 76-200 Słupsk |
59 8469422 59 8469424 |
59 8469424 |
rzecznik.prasowy@slupsk.so.gov.pl |
Окръжен съд Сувалки |
ul. Waryńskiego 45 16-400 Suwałki |
87 5631213 |
87 5631303 |
|
Окръжен съд Шчечин |
ul. Kaszubska 42 70-952 Szczecin |
91 4830147 91 4830170 91 4830170 |
91 4830170 91 4830170 91 4830170 |
|
Окръжен съд Свидница |
pl. Grunwaldzki 14 58-100 Świdnica |
74 8518 287 |
71 8518270 |
|
Окръжен съд Тарнобжег |
ul. Sienkiewicza 27 39-400 Tarnobrzeg |
15 8234880+425 |
||
Окръжен съд Тарнов |
ul. J. Dąbrowskiego 27 33-100 Tarnów |
14 6887409 |
||
Окръжен съд Торун |
ul. Piekary 51 87-100 Toruń |
56 6105609 |
||
Окръжен съд Варшава |
al. Solidarności 127 00-951 Warszawa |
22 440 11 54 |
22 6544411 |
|
Окръжен съд за Варшава — Прага във Варшава |
al. Solidarności 127 00-951 Warszawa |
22 4404040 |
22 4401066 |
|
Окръжен съд Влоцлавек |
ul. Wojska Polskiego 22 87-800 Włocławek |
54 4120353 |
54 4118575 |
|
Окръжен съд Вроцлав |
ul. Sądowa 1 50-950 Wrocław |
71 3704391 |
71 3704391 |
|
Окръжен съд Замошч |
ul. Akademicka 1 22-400 Zamość |
84 6382970 84 6393 359 |
84 6382970 84 6393359 |
|
Окръжен съд Жельона Гора |
pl. Słowiański 1 65-958 Zielona Góra |
68 3220221 |
68 3220193 |
Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не се изисква молбите да се подават чрез централния орган на държавата по местопребиваване на ищеца. Молбите могат да бъдат изпращани направо до компетентния полски съд (по този начин формалните изисквания, определени в глави IV и VI от посочения регламент и в Гражданския процесуален кодекс, са изпълнени).
Данни за предаващите органи са публикувани на адрес:
http://bip.ms.gov.pl/pl/ministerstwo/wspolpraca-miedzynarodowa/alimenty/
Предаващите органи на чужди държави, посочени в приложените към посочения регламент декларации, предоставят на лицето, което има право на издръжка, цялата необходима информация, помагат му да попълни изискваните документи, проверяват дали молбата на лицето е редовна от формална гледна точка, и я предават в чужбина.
Ако съдът е присъдил издръжка и делото попада в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 4/2009, ищец с местопребиваване в чужбина може да използва предвидената в посочения регламент процедура и да се обърне към компетентния предаващ орган на държавата, в която пребивава, или да подаде молба до компетентния съд за обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение (вж. точка 5). Молби за изпълнение се подават в службата на всеки един съдебен изпълнител.
Ако Полша и държавата по местопребиваване на ищеца са страни по конвенция или двустранно споразумение за признаване и изпълнение на решения по дела за издръжка, такова подпомагане се предоставя в указаната във въпросното споразумение степен. По правило в двустранните споразумения е предвидено подаването на молба направо до полски съд или подаване на молба до такъв съд чрез съд на държавата, която е издала решението. В последния случай молбите се подават чрез централните органи, които най-често са Министерство на правосъдието или органите по Нюйоркската конвенция:
http://treaties.un.org/doc/Publication/MTDSG/Volume%20II/Chapter%20XX/XX-1.en.pdf
Данни за съдилищата са публикувани на адрес:
http://bip.ms.gov.pl/pl/rejestry-i-ewidencje/lista-sadow-powszechnych/
а данни за съдебните изпълнители са публикувани на адрес: https://www.komornik.pl/
Да, от 18 юни 2011 г. насам.
Не е приложимо.
Приложимите правила в Полша са разпоредбите на Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67, с измененията), и Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26/41, 31.1.2003 г., стр. 90), които допълват разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за съдебните такси по граждански дела. Страната, която се надява да получи определена форма на помощ (например назначаване на адвокат, превод на документи, възстановяване на пътни разходи), трябва ясно да уведоми съда за това, като използва формуляр на ЕС https://e-justice.europa.eu/content_legal_aid_forms-157-bg.do.
На 28 април 2011 г. беше приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и други закони (Закон от 28 април 2011 г. за изменение на Гражданския процесуален кодекс, Закона относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство и Закона за съдействие на лицата, имащи право на издръжка — Държавен вестник от 2011 г., брой 129, позиция 735), според който полският централен орган може да нареди на компетентния по отношение на длъжника орган да проведе разследване във връзка с издръжката.
Ако длъжникът или участникът не може да бъде открит, от Министерството на правосъдието правят справка в централни и местни регистри и архиви (като може да се направи справка в базата данни PESEL.SAD), за да определят компетентния съд или съдебен изпълнител, или за да дадат отговор на искане за специални мерки. С оглед да се гарантира осъществяването на дейностите, описани в член 51, понастоящем не се планират промени в законовата уредба относно централния орган, неговото финансиране и персонал.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.