Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Издръжка на членове на семейството

Полша
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

„Задължението за издръжка“ според член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството е задължение, което се налага на кръвни роднини по права линия и на братя и сестри, за да се осигурят средства за издръжка (включително облекло, храна, подслон, гориво и лекарства), а при необходимост — средства за отглеждане (включително грижи за физическото и умственото развитие и осигуряване на достъп до образование и култура).

„Издръжката“ представлява подпомагане в парични средства или в натура. Според задължението за издръжка, когато издръжката се отнася до деца, тя включва също така лично участие в тяхното отглеждане и работа в общото домакинство.

„Вземане за издръжка“ е правото на дадено лице да претендира изпълнението на задължение за издръжка към него или към нея от друго лице.

По правило задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения. В зависимост от вида на семейното отношение в полското законодателство се различават следните видове задължения за издръжка:

1. задължение за издръжка между роднини (издръжката за дете е специална форма на това задължение): Когато се отнася до роднини, на издръжка имат право само лица с финансови затруднения. Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно, освен ако доходите от имуществото на детето са достатъчни за покриване на разходите за неговата издръжка и отглеждане. Децата над 18-годишна възраст нямат повече право на издръжка, освен ако желаят да продължат своето образование и резултатите им към дадения момент оправдават този избор или ако задължението за издръжка следва да се запази поради здравословното или личното състояние на децата. При това родителите не са задължени да плащат издръжка на деца над 18-годишна възраст, които макар да са подготвени за трудовия пазар, започват обучение, а след това се отнасят небрежно към задълженията си, не постигат задоволителен напредък, не получават положителни оценки и не вземат изпити в рамките на определените срокове, като по тези причини не завършат своето обучение в рамките на определения за тяхната учебна програма срок.

Ако получаването на издръжка е невъзможно или ако получаването ѝ е свързано с прекомерни трудности, може да бъде наредено на други роднини да плащат издръжка (например бабата и дядото на детето, които са родители на укриващ се длъжник);

2. задължение, възникнало вследствие на осиновяване: Ако осиновяването създава връзка единствено между осиновителя и осиновеното лице, задължението за издръжка на осиновителя към осиновеното лице има предимство пред задължението за издръжка на възходящите и братята и сестрите на осиновеното лице към въпросното лице, докато задължението за издръжка на осиновеното лице към неговите възходящи и братя и сестри е на последно място. В противен случай по отношение на осиновеното лице се прилагат правилата, определени в точка 1;

3. задължение между лица, свързани по сватовство (втора майка, втори баща, доведени (заварени) деца): Право на издръжка имат само лица с финансови затруднения, при условие че, що се отнася до разглежданата ситуация, налагането на задължение за издръжка отговаря на принципите за социално взаимодействие. Според полското законодателство и съдебна практика „финансови затруднения“ означава неспособност за задоволяване на разумните нужди със собствени средства и със собствени усилия;

4. задължение между съпрузите по време на брака: — членовете на семейството могат да се позоват на правото на „еднакви условия на живот“ за всички членове на семейството. В съответствие с член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството и двамата съпрузи са задължени да помагат според способностите си и своите доходи и финансови възможности за задоволяване на нуждите на семейството, създадено в резултат на тяхната връзка. Това задължение може да се счита за изцяло или частично изпълнено и под формата на лични усилия за отглеждане на децата и грижа за общото домакинство;

5. задължение между съпрузите след прекратяването на брака: Ако е установено, че само единият от съпрузите носи вина за разстройството на брака и разводът доведе до съществено влошаване на финансовото състояние на другия съпруг, последният може да поиска неговите разумни нужди да бъдат удовлетворени, дори ако въпросното лице няма финансови затруднения. В други случаи съпруг, който има финансови затруднения, може да поиска издръжка от своя бивш съпруг, която да бъде пропорционална на неговите/нейните разумни нужди и доходите и финансовите възможности на бившия съпруг. Задължението за издръжка на съпруг се прекратява, когато съпругът сключи нов брак. Когато обаче разведен съпруг, за когото не е установено, че носи вина за разстройството на брака, е задължен да плаща издръжка, задължението за издръжка също се прекратява пет години след решението за развод, освен ако по искане на лицето, което има право на издръжка, съдът удължи този петгодишен период поради извънредни обстоятелства;

6. задължение на бащата на дете, което е родено извън брака, към майката на детето: баща, който не е съпруг на майката, трябва да дава своя принос към разходите, свързани с бременността и раждането на детето, и разходите за тримесечна издръжка на майката при раждането на детето според своето материално положение. Когато има важни причини, майката може да поиска от бащата да участва в покриването на нейните разходи за издръжка за период, по-дълъг от три месеца.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Родителите са задължени да плащат издръжка на деца, които все още не са в състояние да се издържат самостоятелно. Тъй като децата са задължени да продължат своето образование до 18-годишна възраст, те обикновено имат право на издръжка до навършването на пълнолетие или дори до завършване на магистърска програма или висше професионално образование.

От държавния фонд за издръжка се плащат надбавки на лицата, които имат право да ги получават, докато навършат 18-годишна възраст. Тези лица имат право на надбавки до навършване на 25 години, ако продължават своето образование в училища или висши учебни заведения, и за неограничен период от време, ако са освидетелствани като лица с тежки увреждания.

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Да, възможни са следните ситуации:

  1. длъжникът на издръжката доброволно изпълнява задължението за издръжка;
  2. страните са постигнали споразумение за уреждане на задължението за издръжка;
  3. ако длъжникът на издръжката не изпълнява задължението си, искът за издръжка се предявява пред компетентния районен съд (sąd rejonowy) по местопребиваване на лицето, което има право на издръжка (член 32 от Гражданския процесуален кодекс), или на ответника (член 27, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), или това искане се предявява пред окръжния съд (sąd okręgowy) по време на бракоразводното дело или производството за раздяла.

Молбата е освободена от съдебна такса. Тя обаче трябва да отговаря на изискванията за писмени материали по делото, т.е. следва да включва наименованието на съда, към който е отправена; имената и фамилните имена на страните, техните законни представители и пълномощници; вида на писмените материали по делото; ясно описание на искането; стойността на иска; описание на фактите, на които се основава искането, а при необходимост — на които се основава също така компетентността на съда; подписа на страната или нейния законен представител или пълномощник (трябва да бъде приложено пълномощно); списък с приложения; местопребиваването или седалищата на страните и техните законни представители и пълномощници; и описание на иска. Последващите писмени материали по делото трябва да съдържат номера на делото.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Следните лица могат да подават молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава:

  • пълномощник (освен адвокат и правен съветник, следните лица могат да изпълняват функцията на пълномощник: родители, съпруг (съпруга), брат или сестра, възходящи или лица, свързани с лицето, което има право на издръжка чрез осиновяване, както и лицето, което управлява имуществото на лицето, имащо право на издръжка);
  • представител на местен държавен орган, отговорен за социалното подпомагане (според Закона от 12 март 2004 г. за социалното подпомагане (Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2004 г., брой 64, позиция 593), подобни представители са ръководителите на общинските центрове за социално подпомагане или районните центрове за семейно подпомагане);
  • съгласно член 61, параграф 1, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс при писменото съгласие на физическо лице неправителствените организации могат да инициират образуването на производство за издръжка в рамките на законоустановените си задължения;
  • прокурор, когато това е необходимо с оглед спазването на принципите на правовата държава и обществения интерес.

Законните представители действат от името на малолетни или непълнолетни лица, които имат право на издръжка. След навършване на пълнолетие обаче децата трябва да действат от свое собствено име.

От името на лицето, което има право на издръжка, не може да действа лице, ако е едно от посочените по-горе лица и съжителства или е в приятелски отношения с лицето, което има право на издръжка.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Според Гражданския процесуален кодекс дела по въпроси, отнасящи се до издръжка, са подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя според местопребиваването на лицето, което има право на издръжка, или местопребиваването на ответника. Компетентните съдилища за конкретните общини са посочени в Наредбата на министъра на правосъдието от 28 декември 2018 г. за определяне на седалищата и компетентността на апелативните, окръжните и районните съдилища и обхвата на тяхната компетентност (Държавен вестник от 2018 г., позиция 2548).

Окръжните съдилища са компетентни по дела за признаването в Полша на решения на съдилища от държави — членки на ЕС, (член 11511, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), ако решението е постановено преди държавата, в която е произнесено, да бъде обвързана от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17).

В съответствие с член 115314 от изменения Граждански процесуален кодекс в Република Полша съществуват следните подлежащи на принудително изпълнение документи:

  1. решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, и споразумения и официални документи, издадени от тези държави, попадащи в обхвата на Регламент № 1215/2012, ако подлежат на принудително изпълнение;
  2. решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, споразумения и официални документи, издадени от тези държави, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;
  3. европейски заповеди за плащане, издадени от съдилищата на държави — членки на ЕС, които са обявени за подлежащи на принудително изпълнение в тези държави членки съгласно Регламент № 1896/2006;
  4. решения, постановени от съдилищата на държави — членки на ЕС, в рамките на процедура за искове с малък материален интерес и удостоверени в тези държави съгласно Регламент № 861/2007;
  5. решения относно дела за издръжка, постановени в държави — членки на ЕС, които са страни по Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка (ОВ L 331, 16.12.2009 г., стр. 17), както и споразумения и официални документи относно дела за издръжка от тези държави, обхванати от Регламент № 4/2009;
  6. решения, постановени в държави — членки на ЕС, включващи мерки за защита, обхванати от Регламент № 606/2013, ако подлежат на принудително изпълнение.

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

При дела, отнасящи се до издръжка, не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат. Страните могат да действат от свое име или чрез професионални представители.

Вж. точки 7 и 20 за подробна информация относно възможността за служебно назначаване на адвокат, който да действа от името на страна, която има право на издръжка.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Според полското право страната, която иска издръжка, и ответникът по дело за намаляване на размера на издръжката са освободени от съдебни такси (член 96, параграф 1, алинея 2 от Закона от 28 юли 2005 г. за съдебните такси по граждански дела (Държавен вестник от 2005 г., брой 167, позиция 1398, с измененията). Тези лица са освободени напълно, което означава, че те не заплащат никакви съдебни такси, такси за обжалване или изпълнение.

Освен това страната, която се ползва от освобождаване от съдебни такси, може да подаде молба за правна помощ под формата на служебно назначаване на адвокат. Ако молбата за адвокат бъде уважена, хонорарът на адвоката се покрива от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. Ако въпросното лице изгуби делото, хонорарът на адвоката е за сметка на държавния бюджет.

В това отношение правата на граждани на държави членки са уредени в Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67).

8 Jaką formę świadczeń alimentacyjnych może przyznać sąd? W jaki sposób obliczana jest wysokość świadczeń alimentacyjnych? Czy decyzja sądu może zostać skorygowana w celu uwzględnienia zmian kosztów utrzymania lub sytuacji rodzinnej? Jeżeli tak, w jaki sposób (np. za pomocą systemu automatycznej indeksacji)?

Размерът на издръжката зависи от доходите и финансовите възможности на длъжника на издръжката и от разумните нужди на лицето, което има право на издръжка. Разумните нужди на това лице включват всичко, което е необходимо за неговата издръжка, в смисъл както на материални, така и на нематериални (културни и духовни) потребности. Нуждите на малолетни или непълнолетни лица включват също така разходите за тяхното отглеждане. При преценка на доходите и финансовите възможности на длъжниците на издръжка, се взема предвид не доходът, който те действително печелят, а доходът, който биха могли да спечелят, ако използват в пълна степен своята работоспособност. Това означава, че дори безработно лице, което няма редовни доходи, може да бъде осъдено да плаща издръжка, като плащанията подлежат на принудително събиране.

Когато настъпи промяна в обстоятелствата, може да бъде поискана промяна на решението на съда или на споразумението за издръжка. Всяка от страните в отношенията, свързани с издръжката, може да поиска такава промяна. В зависимост от фактическите обстоятелства дадена страна може да поиска отмяна на задължението за издръжка или размерът на издръжката да бъде увеличен или намален. Размерът на плащането може да бъде променен, ако разумните нужди на лицето, което има право на издръжка, или работоспособността на длъжника на издръжката съответно са станали по-високи или по-ниски.

В Полша няма определен размер на издръжката и тя не се изчислява като фиксиран процент от доходите на длъжника на издръжката. През 2014 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1680 PLN (около 400 EUR). През 2013 г. брутният размер на средното месечно възнаграждение беше 3650 PLN (около 900 EUR). През 2015 г. брутният размер на минималната работна заплата беше 1750 PLN, през 2016 г. — 1850 PLN, а през 2019 г. брутният ѝ размер е 2250 PLN. На практика в повечето случаи размерът на издръжката, която присъждат съдилищата, варира от 300 до 1000 PLN на месец на дете. Размерът на издръжката не подлежи на автоматично индексиране според възрастта на детето или процента на инфлацията.

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Лицето, което е посочено като длъжник в заповед за изпълнение, е длъжно да плаща издръжка. По правило издръжка, която е присъдена в Полша, е дължима в полски злоти на законния представител на малолетно или непълнолетно лице (в брой или с банков превод) всеки месец, обикновено до 10-то число на месеца. В случай на забавено плащане в съдебните решения е предвидена законна лихва (в размер на 13 % годишно от 2008 г.) върху непогасената сума (вж. предоставената от Полша информация относно законната лихва).

Така по принцип задължението за издръжка е отговорност изключително на длъжника на издръжката. Ако това лице не плаща доброволно, лицето, което има право на издръжката, може да подаде молба до компетентния правоприлагащ орган (обикновено съдебен изпълнител) за образуване на изпълнително производство. Изпълнението може да бъде предприето и служебно по искане на първоинстанционния съд, който е постановил решението за определяне на размера на издръжката. Лицето, което има право на издръжка, може да представи заповед за изпълнение и на работното място на длъжника, или в институцията, която изплаща пенсията на длъжника, и да поиска дължимата издръжка да бъде удържана от сумите, които се плащат на длъжника. Такова искане има задължителна сила за разплащателната агенция.

За изпълнение срещу недвижимото имущество на длъжника е необходима отделна молба.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Ако длъжникът на издръжката не изпълнява доброволно задължението за издръжка, той може да бъде принуден да направи това (вж. точка 9).

Освен това съгласно член 209 от Наказателния кодекс (Държавен вестник от 1997 г., брой 88, позиция 553) системното неизпълнение на задължение за плащане на издръжка е престъпление, което се наказва с глоба, ‑мерки без лишаване от свобода или с лишаване от свобода до две години. Престъплението подлежи на наказателно преследване по искане на жертвата, социална институция или орган, отговарящ за предприемане на действия срещу длъжник на издръжка. Ако на жертвата са били предоставени подходящи семейни обезщетения или надбавки, които се изплащат, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на издръжка наказателното преследване се предприема служебно.

В член 5, параграф 3b, алинеи 2 и 5 от Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2007 г., брой 192, позиция 1378), се предвижда, че компетентният орган може да подаде искане за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на длъжника.

Ако принудителното изпълнение е неуспешно, съдебният изпълнител може да подаде искане за вписването на длъжника в регистъра на несъстоятелните длъжници.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Според член 1083, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс непогасени плащания за издръжка могат да бъдат покрити изцяло чрез запор на банкова сметка.

В съответствие с член 833, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс възнаграждението за трудова заетост може да бъде обект на принудително изпълнение до посочения в Трудовия кодекс размер. По правило могат да бъдат запорирани 60 % от заплатата. До три пети от сумите, които се предоставят от държавния бюджет за специални цели, по-специално безвъзмездни средства и подпомагане, също могат да бъдат запорирани (член 831, параграф 1, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Освен това според член 829 от Гражданския процесуален кодекс на принудителното изпълнение не подлежат:

  1. домакински принадлежности, спално бельо, бельо и ежедневно облекло, което е строго необходимо на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, както и облекло, което е строго необходимо за извършването на услуги или на професионална дейност;
  2. запаси от храна и гориво, които са строго необходими на длъжника и членове на семейството, които са на издръжка, за период от един месец;
  3. една крава, две кози или три овце, които са строго необходими за прехраната на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, заедно със запаси от фураж и материал за постеля до следващата реколта;
  4. инструменти и други предмети, които са строго необходими на длъжника, за да извършва платена работа, и суровини, които са строго необходими за производството за една седмица, с изключение на моторни превозни средства;
  5. ако длъжниците участват в периодична постоянна заетост — парична сума, съответстваща на частта от заплатата, която не подлежи на принудително изпълнение, за периода до следващия падеж, а ако длъжниците не получават редовна заплата — парична сума, строго необходима за издръжката на длъжника и членовете на семейството, които са на издръжка, за период от две седмици;
  6. вещи, необходими за образованието, лични документи, обзавеждане, предмети, използвани за религиозна практика, и предмети за ежедневна употреба, които могат да бъдат продадени само значително под стойността си, но са от полза за длъжника;
  7. лекарствени продукти по смисъла на Закона за фармацевтичните средства от 6 септември 2001 г. (Държавен вестник от 2008 г., брой 45, позиция 271, с измененията), които са строго необходими за функционирането на здравното заведение по смисъла на правните разпоредби за здравното обслужване за период от три месеца, както и медицински изделия, строго необходими за неговото функциониране, по смисъла на Закона за медицинските изделия от 20 май 2010 г. (Държавен вестник, брой 107, позиция 679 и Държавен вестник от 2011 г., брой 102, позиция 586 и брой 113, позиция 637);
  8. вещи, които са строго необходими с оглед увреждането на длъжника или членове на неговото семейство.

Като се консултира с Министерството на земеделието и Министерството на финансите, Министерството на правосъдието ще определи чрез наредба кои от вещите, принадлежащи на даден стопанин, не подлежат на принудително изпълнение (член 830).

Освен това в член 831 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че по-специално на принудително изпълнение не подлежат до 75 % от всяко от плащанията за помощи за социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Държавен вестник от 2013 г., позиция 182, с измененията) и вземанията на длъжника от държавния бюджет или Националния здравен фонд (Narodowy Fundusz Zdrowia) за предоставянето на здравно обслужване по смисъла на Закона от 27 август 2004 г. за здравните услуги, финансирани от обществени фондове (Държавен вестник от 2008 г., брой 164, позиция 1027, с измененията), преди въпросните помощи да са предоставени, освен ако това не са вземания на служители или доставчици на услуги на длъжника, посочени в член 5, параграф 41, букви а) и б) от Закона за здравните услуги, финансирани от обществени фондове от 27 август 2004 г.

В член 137, параграф 1 от Кодекса за семейството и настойничеството се предвижда, че вземанията за издръжка имат тригодишен погасителен давностен срок.

В член 121, параграф 1 от Гражданския кодекс се предвижда, че погасителният давностен срок не започва да тече, а ако е започнал да тече, се спира, когато се отнася до искове на деца срещу родители през целия период на упражняване на родителската отговорност.

Ако длъжникът подложи на съмнение действителността на задължението за издръжка към навършило пълнолетие дете, съдебният изпълнител може да поиска от ищеца да представи удостоверение в потвърждение на факта, че той продължава своето образование, няма доходи или е подложен на медицинско лечение и следователно все още има нужда от финансовата подкрепа на длъжника.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Както беше посочено в точка 4, молба за издръжка от името на лицето, което има право да я получава, може да бъде подадена, наред с другото, от ръководители на центрове за социално подпомагане, някои социални организации, представители на местни държавни органи, отговарящи за социално подпомагане, а в някои случаи и от прокурорите. Тези субекти могат да окажат съдействие на ищеца, като вземат участие в производство за присъждане на издръжка, което вече е в ход. В такъв случай тяхната роля е да подпомагат лицето, което има право на издръжка, в рамките на съдебното производство.

Окръжните съдилища съдействат на лицата, които имат право на издръжка, при подаване на молби за събиране на издръжка от чужбина.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

В Закона от 7 септември 2007 г. за съдействие на лицата, които имат право на издръжка (Държавен вестник от 2009 г., брой 1, позиция 7, с измененията), са определени правилата за оказване на съдействие от страна на държавата към лица с право на издръжка, в случаи на неуспешно принудително изпълнение.

Надбавки от фонда за издръжка могат да бъдат получени само ако семейните доходите на глава от домакинството не надвишават 725 PLN (около 170 EUR) на месец — от 1 юли 2019 г. тази сума ще бъде 800 PLN (член 9, параграф 2). Молбата се подава в компетентната общинска или градска служба по местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка.

Авансово плащане на издръжка обаче не се отпуска на лице, което има право на такава издръжка, но живее в институция, която предоставя пълна издръжка (например център за социално подпомагане, заведение за образователни грижи, център за задържане на младежи или център за временно задържане на ненавършили пълнолетие закононарушители), или е настанено при приемно семейство; сключило е брак или има дете и има право на семейни обезщетения.

Посоченият закон е приложим само ако лицето, което има право на издръжка, живее в Полша през периода, когато са присъдени авансови плащания.

Повече информация може да бъде намерена на адрес http://www.mpips.gov.pl/wsparcie-dla-rodzin-z-dziecmi/fundusz-alimentacyjny/swiadczenia-z-funduszu-alimentacyjnego/

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

Ако длъжникът пребивава в чужбина, а лицето, което има право на издръжка живее в Полша, компетентният окръжен съд по местопребиваване на лицето с право на издръжка съдейства на въпросното лице да подаде молба за издръжка. Помощта включва предоставяне на информация и необходимата помощ за попълване на необходимите документи и проверка на това дали молбата е редовна от формална гледна точка.

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Да.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Част А на молбата, която се подава съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, се попълва от окръжен съд.

Окръжен съд

Адрес за кореспонденция

Тел.: ++48

Факс: ++48

Адрес на ел. поща

Окръжен съд

Бялисток

ul. Marii Skłodowskiej-Curie 1

15-950 Białystok

85 7459220

85 7424640

oz@bialystok.so.gov.pl

Окръжен съд

Белско-Бяла

ul. Cieszyńska 10

43-300 Bielsko-Biała

33 4990424

33 4990488

33 4990488

bpokusa@bielsko-biala.so.gov.pl

Окръжен съд

Бидгошч

ul. Wały Jagiellońskie 2

85-128 Bydgoszcz

52 3253155

52 3253255

oz@bydgoszcz.so.gov.pl

Окръжен съд

Честохова

ul. Dąbrowskiego 23/35

42-200 Częstochowa

34 3684425

34 3684427

34 3684708

prezes@czestochowa.so.gov.pl

so.czestochowa@czestochowa.so.gov.pl

Окръжен съд

Елбльонг

pl. Konstytucji 1

82-300 Elbląg

55 6112409

55 6112408

55 6112215

oddzial.administracyjny@elblag.so.gov.pl

Окръжен съд

Гданск

ul. Nowe Ogrody 30/34

80-803 Gdańsk

58 3213141

58 3213119

58 3213140

58 3213119

section.oz@gdansk.so.gov.pl

Окръжен съд

Гливице

ul. Kościuszki 15

44-100 Gliwice

32 3380052

32 3380102

oz@gliwice.so.gov.pl

Окръжен съд

Гожув Велкополски

ul. Mieszka I 33

66-400 Gorzów Wielkopolski

95 7256718

95 7202807

95 7256790

msamolak@gorzow-wlkp.so.gov.pl

Окръжен съд

Йеленя Гора

ul. Wojska Polskiego 56

58-500 Jelenia Góra

75 6415113

75 6415113

oz@jelenia-gora.so.gov.pl

Окръжен съд

Калиш

al. Wolności 13

62-800 Kalisz

62 7657700

62 7574936

administracja2@kalisz.so.gov.pl

administracja@kalisz.so.gov.pl

Окръжен съд

Катовице

ul. Francuska 38

40-028 Katowice

32 6070183

32 6070498

32 6070184

32 6070211

obrot_zagraniczny@katowice.so.gov.pl

Окръжен съд

Келце

ul. Seminaryjska 12 a

25-372 Kielce

41 3402320

41 3402320

41 3402320

41 3402320

oz@kielce.so.gov.pl

Окръжен съд

Конин

ul. Energetyka 5

62-510 Konin

63 2451443

63 2423022 +172

63 2426569

oz@konin.so.gov.pl

administracja@konin.so.gov.pl

Окръжен съд

Кошалин

ul. Waryńskiego 7

75-541 Koszalin

94 3428750

94 3428897

administracja@koszalin.so.gov.pl

Окръжен съд

Краков

ul. Przy Rondzie 7

31-547 Kraków

12 6195697

12 6195241

12 6195648

12 6195648

12 6195373

oz@krakow.so.gov.pl

Окръжен съд

Кросно

ul. Sienkiewicza 12

38-400 Krosno

13 4373671

13 4373673

Obrot.zagr@krosno.so.gov.pl

Окръжен съд

Легница

ul. Złotoryjska 40

59-220 Legnica

76 7225936

76 7225936

76 7225912

oz@legnica.so.gov.pl

Окръжен съд

Люблин

ul. Krakowskie Przedmieście 43

20-076 Lublin

81 4601004

81 4601004

mstec@so.lublin.gov.pl

mzarzeczny@so.lublin.gov.pl

Окръжен съд

Ломжа

ul. Dworna 16

18-400 Łomża

86 2163807

86 2166753

sekretariat@lomza.so.gov.pl

Окръжен съд

Лодз

pl. Dąbrowskiego 5

90-921 Łódź

42 6778799

42 6778978

oz@lodz.so.gov.pl

Окръжен съд

Нови Сонч

ul. Pijarska 3

33-300 Nowy Sącz

18 4482145

alimenty@nowy-sacz.so.gov.pl

Окръжен съд Олщин

Ul. Dąbrowszczaków 44A 10-001 Olsztyn

89 5216049

89 5216160

oz@olsztyn.so.gov.pl

Окръжен съд

Ополе

pl. Daszyńskiego 1

45-064 Opole

77 5418134

Obrot.zagr@opole.so.gov.pl

Окръжен съд

Остроленка

ul. Gomulickiego 5

07-410 Ostrołęka

29 7650130

29 7650181

sekretariat@ostroleka.so.gov.pl

Окръжен съд

Пьотърков Трибуналски

ul. Słowackiego 5

97-300 Piotrków Trybunalski

44 6494121

44 6494159

44 6478919

administracja@piotrkow-tryb.so.gov.pl

biblioteka@piotrkow-tryb.so.gov.pl

Окръжен съд

Плоцк

pl. Narutowicza 4

09-404 Płock

24 2697220

24 2697220

24 2697364

24 2625253

so.plock.oz@plock.so.gov.pl

Окръжен съд

Познан

al. Marcinkowskiego 32

61-745 Poznań

61 8566205

61 8528751

opzagr@poznan.so.gov.pl

Окръжен съд Пржемисъл

ul. Konarskiego 6

37-700 Przemyśl

16 6761336

16 6761353

m.telega@przemysl.so.gov.pl

Окръжен съд

Радом

ul. Marszałka

J. Piłsudskiego 10

26-600 Radom

48 3680288

48 3680287

wizytacje@radom.so.gov.pl

wizytacja@radom.so.gov.pl

Окръжен съд

Ржешов

pl. Śreniawitów 3

35-959 Rzeszów

17 8756394

17 8756349

e.czudec@rzeszow.so.gov.pl

Окръжен съд

Шедълце

ul. Sądowa 2

08-110 Siedlce

25 6407846

25 6407812

poczta@siedlce.so.gov.pl

Окръжен съд

Шерадз

al. Zwycięstwa 1

98-200 Sieradz

43 8266650

43 8266607

43 8271287

43 8271014

sekretariat@sieradz.so.gov.pl

administracja@sieradz.so.gov.pl

Окръжен съд

Слупск

ul. Zamenhofa 7

76-200 Słupsk

59 8469422

59 8469424

59 8469424

rzecznik.prasowy@slupsk.so.gov.pl

poczta@slupsk.so.gov.pl

administracja@slupsk.so.gov.pl

magdalena.miklinska@slupsk.so.gov.pl

Окръжен съд

Сувалки

ul. Waryńskiego 45

16-400 Suwałki

87 5631213

87 5631303

oz@suwalki.so.gov.pl

Окръжен съд

Шчечин

ul. Kaszubska 42

70-952 Szczecin

91 4830147

91 4830170

91 4830170

91 4830170

91 4830170

91 4830170

administracyjny@szczecin.so.gov.pl

Окръжен съд

Свидница

pl. Grunwaldzki 14

58-100 Świdnica

74 8518 287

71 8518270

sekretarz@swidnica.so.gov.pl

Окръжен съд

Тарнобжег

ul. Sienkiewicza 27

39-400 Tarnobrzeg

15 8234880+425

hrojek@tarnobrzeg.so.gov.pl

sadokregowy@tarnobrzeg.so.gov.pl

Окръжен съд

Тарнов

ul. J. Dąbrowskiego 27

33-100 Tarnów

14 6887409

sad_okregowy@tarnow.so.gov.pl

Окръжен съд

Торун

ul. Piekary 51

87-100 Toruń

56 6105609

oz@so.torun.pl

Окръжен съд

Варшава

al. Solidarności 127

00-951 Warszawa

22 440 11 54

22 6544411

karcz.19wiz@warszawa.gov.pl

Окръжен съд

за Варшава — Прага във Варшава

al. Solidarności 127

00-951 Warszawa

22 4404040

22 4401066

oz@warszawapraga.so.gov.pl

Окръжен съд

Влоцлавек

ul. Wojska Polskiego 22

87-800 Włocławek

54 4120353

54 4118575

oz@wloclawek.so.gov.pl

Окръжен съд

Вроцлав

ul. Sądowa 1

50-950 Wrocław

71 3704391

71 3704391

oz@wroclaw.so.gov.pl

Окръжен съд

Замошч

ul. Akademicka 1

22-400 Zamość

84 6382970

84 6393 359

84 6382970

84 6393359

prezes@zamosc.so.gov.pl

Окръжен съд

Жельона Гора

pl. Słowiański 1

65-958 Zielona Góra

68 3220221

68 3220193

oz@zielona-gora.so.gov.pl

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Съгласно член 55 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не се изисква молбите да се подават чрез централния орган на държавата по местопребиваване на ищеца. Молбите могат да бъдат изпращани направо до компетентния полски съд (по този начин формалните изисквания, определени в глави IV и VI от посочения регламент и в Гражданския процесуален кодекс, са изпълнени).

Данни за предаващите органи са публикувани на адрес:

http://bip.ms.gov.pl/pl/ministerstwo/wspolpraca-miedzynarodowa/alimenty/

Предаващите органи на чужди държави, посочени в приложените към посочения регламент декларации, предоставят на лицето, което има право на издръжка, цялата необходима информация, помагат му да попълни изискваните документи, проверяват дали молбата на лицето е редовна от формална гледна точка, и я предават в чужбина.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Ако съдът е присъдил издръжка и делото попада в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 4/2009, ищец с местопребиваване в чужбина може да използва предвидената в посочения регламент процедура и да се обърне към компетентния предаващ орган на държавата, в която пребивава, или да подаде молба до компетентния съд за обявяване на изпълняемост на чуждестранно решение (вж. точка 5). Молби за изпълнение се подават в службата на всеки един съдебен изпълнител.

Ако Полша и държавата по местопребиваване на ищеца са страни по конвенция или двустранно споразумение за признаване и изпълнение на решения по дела за издръжка, такова подпомагане се предоставя в указаната във въпросното споразумение степен. По правило в двустранните споразумения е предвидено подаването на молба направо до полски съд или подаване на молба до такъв съд чрез съд на държавата, която е издала решението. В последния случай молбите се подават чрез централните органи, които най-често са Министерство на правосъдието или органите по Нюйоркската конвенция:

http://treaties.un.org/doc/Publication/MTDSG/Volume%20II/Chapter%20XX/XX-1.en.pdf

Данни за съдилищата са публикувани на адрес:

http://bip.ms.gov.pl/pl/rejestry-i-ewidencje/lista-sadow-powszechnych/

а данни за съдебните изпълнители са публикувани на адрес: https://www.komornik.pl/

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да, от 18 юни 2011 г. насам.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

Не е приложимо.

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Приложимите правила в Полша са разпоредбите на Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз (Държавен вестник от 2005 г., брой 10, позиция 67, с измененията), и Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26/41, 31.1.2003 г., стр. 90), които допълват разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за съдебните такси по граждански дела. Страната, която се надява да получи определена форма на помощ (например назначаване на адвокат, превод на документи, възстановяване на пътни разходи), трябва ясно да уведоми съда за това, като използва формуляр на ЕС https://e-justice.europa.eu/content_legal_aid_forms-157-bg.do.

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

На 28 април 2011 г. беше приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и други закони (Закон от 28 април 2011 г. за изменение на Гражданския процесуален кодекс, Закона относно правото на помощ в гражданскоправни производства, водени в държави — членки на Европейския съюз, и относно правото на помощ за разрешаването на спорове по взаимно съгласие преди образуването на гражданско производство и Закона за съдействие на лицата, имащи право на издръжка — Държавен вестник от 2011 г., брой 129, позиция 735), според който полският централен орган може да нареди на компетентния по отношение на длъжника орган да проведе разследване във връзка с издръжката.

Ако длъжникът или участникът не може да бъде открит, от Министерството на правосъдието правят справка в централни и местни регистри и архиви (като може да се направи справка в базата данни PESEL.SAD), за да определят компетентния съд или съдебен изпълнител, или за да дадат отговор на искане за специални мерки. С оглед да се гарантира осъществяването на дейностите, описани в член 51, понастоящем не се планират промени в законовата уредба относно централния орган, неговото финансиране и персонал.

Последна актуализация: 25/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Държавите от ЕС, отговарящи за съдържанието на националните страници, са в процес на актуализация на част от съдържанието на този уебсайт предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт