Издръжка на членове на семейството

Унгария
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

Обикновено роднините по права личния имат задължение за издръжка един спрямо друг:

- родителят има задължение за издръжка към детето, а детето има задължение за издръжка към родителя,

- ако дете, което има право на издръжка, няма родител, който да бъде задължен да плаща издръжката, неговата или нейната издръжка се прехвърля към по-далечни роднини,

- ако лицето, което има право на издръжката, няма деца, по-далечни низходящи носят отговорност за неговата или нейната издръжка (член 4:196, алинеи 1—4 от Гражданския кодекс).

Ненавършилите пълнолетие деца без роднина по права линия, който да бъде задължен да плаща издръжка, трябва да бъдат подпомагани или от своя по-голям брат или по-голяма сестра, при условие че всеки от тях може да изпълнява задължението за издръжка без да излага на риск своята способност да се издържа самостоятелно или да издържа своя съпруг или партньор, с когото съжителства, и своите зависими низходящи по права линия (член 4:197 от Гражданския кодекс).

Съпрузите, които живеят заедно, са задължени да издържат в своето домакинство зависимите ненавършили пълнолетие деца на другия съпруг (доведено/заварено дете), които са доведени в общото домакинство от другия съпруг със съгласието на издържащия съпруг (член 4:198, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Доведените/заварените деца имат задължение за издръжка на втория си баща/втората си майка, когато е зависим/а от издръжката, ако той/тя ги е издържал/а през продължителен период от време (член 4:199, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Приемните деца имат задължение за издръжка към лицето, което се е грижило за тях в неговото или нейното домакинство през продължителен период от време без да иска финансова компенсация и което не е биологичен родител, осиновител или втори баща/втора майка на детето (приемен родител) (член 4:199, алинея 2 от Гражданския кодекс).

Съпругът може да иска издръжка от другия съпруг в случай на законна раздяла или от бившия съпруг в случай на развод, ако съпругът не е в състояние да се издържа самостоятелно без да има вина за това (член 4:29, алинея 1 от Гражданския кодекс).

В случай на законна раздяла, бившият партньор, който не може да се издържа самостоятелно без да има вина за това, може да поиска издръжка от другия бивш партньор, при условие че връзката е продължила най-малко една година и от нея е родено дете (член 4:86, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Съществуват две форми на „издръжка“: в натура или като парична сума (плащане на издръжка).

Що се отнася до ненавършило пълнолетие дете, „задължение за издръжка“ означава, че родителят на детето има право и е задължен да се грижи за своето дете в семейството, да го отглежда и да му осигури условията, необходими за физическото, познавателното, емоционалното и моралното развитие на детето — по-специално жилище, храна и облекло — както и достъп на детето до образование и здравеопазване.

Родителят, който се грижи за детето и живее в едно домакинство с него, посреща нуждите на детето в натура, докато родителят, който живее отделно (или в същото домакинство, но без да участва в издръжката на детето), обезпечава детето главно чрез плащането на издръжка.

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Всички ненавършили пълнолетие деца (под 18-годишна възраст) имат право на издръжка по презумпцията за нужда, установена по закон. Деца под 20-годишна възраст също имат право на издръжка, при условие че учат в системата на средното образование.

Деца в трудоспособна възраст (18 години или повече), които продължават образованието си, имат право на издръжка, независимо от презумпцията за нужда, ако издръжката им е необходима, за да продължат своето образование в рамките на разумен период от време. Детето трябва своевременно да уведоми родителя за намерението си да продължи своето образование (член 4:220, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Образователният процес, който се провежда без прекъсване, включва всякакви курсове или обучение, необходими за получаването на квалификация като подготовка за бъдеща кариера, както и образование по бакалавърска или магистърска програма на висшето образование или висшето професионално образование.

Когато по изключение е обосновано родителите може да бъдат задължени да предоставят издръжка на дете на 25-годишна възраст или повече (член 4:220, алинея 5 от Гражданския кодекс).

Родителите обаче нямат задължение за издръжка на навършило пълнолетие дете, което продължава неговото или нейното образование, ако се счита, че детето не заслужава издръжка, не изпълнява своите образователни задължения и не взема изпитите си по своя собствена вина или ако предоставянето на издръжка би изложило на риск възможността на родителя да издържа самостоятелно себе си или своето ненавършило пълнолетие дете. Счита се също така, че навършилото пълнолетие дете не заслужава издръжка, ако без основателна причина той или тя не поддържа връзка с родителя, който е задължен да го/я издържа (член 4:220, алинеи 3 и 4 от Гражданския кодекс).

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

За размера и формата на издръжката се прилага споразумението между лицето, имащо право на издръжката, и лицето, дължащо издръжката (родителите, ако се касае за издръжка за дете). Ако такова споразумение няма, лицето, имащо право на издръжка, може да поиска издаването на съдебно решение за присъждане на издръжка. Ако не е постигнато споразумение между родителите, съдът определя издръжката на детето.

Съдебен иск за издръжка може да бъде предявен: за ненавършило пълнолетие дете — от органа по въпросите на настойничеството, а за издръжка на родител — с неговото или нейното съгласие — от компетентния окръжен орган. Роднините със задължение за издръжка, които предоставят издръжка или се грижат за лице, имащо право на издръжка, могат да предявят съдебен иск самостоятелно срещу другите страни, които имат задължение за издръжка.

Родителят или друг законен представител на детето, което има право да получава издръжка, може да поиска авансово плащане на издръжката от органа по въпросите на настойничеството, при условие че издръжката не е била събрана най-малко през предходните шест месеца.

В искането трябва да бъде посочено, че няма основания за отказ на авансовото плащане, както и причините и фактите, на които се базира искането.

Към искането трябва да бъдат приложени следните документи: съответните декларации за доходите, окончателното съдебно решение за определяне на издръжката за дете или документът, доказващ записването в редовна форма на средно образование, ако е приложимо, и доклад, издаден не по-рано от шест месеца преди това, за запор на имущество, в който се посочва временното прекратяване на изпълнителното производство, или документът, доказващ, че е образувано производство за събиране на дължимата издръжка.

Органът по въпросите на настойничеството трябва да установи дали издръжката е била временно неизплатима в продължение на най-малко шест месеца преди подаването на искането.

Авансово плащане на издръжката може да бъде определено, ако лицето, което има право да получава издръжка, е поискало принудително изпълнение на издръжката, определена със съдебно решение, но обезпечението на принудителното изпълнение с работната заплата, другите редовни доходи или друго имущество на длъжника не е постигнало успех; или ако принудителното изпълнение е било временно спряно; или ако частичната платена или събрана сума не надвишава 50 % от определения от съда размер на издръжката.

При нужда, органът по въпросите на настойничеството изисква информация от съда или от независимия съдебен изпълнител относно резултатите от изпълнителното производство, което е образувано от ищеца. Ако е необходимо с оглед на изясняването на фактическата обстановка, органът по въпросите на настойничеството изисква от работодателя сведения по отношение на наложения запор.

В уведомлението за образуването на производството органът по въпросите на настойничеството приканва длъжника да плати незабавно издръжката и да направи декларация в тази връзка.

Органът по въпросите на настойничеството уведомява за своето решение работодателя на длъжника, съда, който води изпълнителното производство, независимия съдебен изпълнител, компетентната прокуратура по адреса на взискателя и длъжника, компетентния нотариус по адреса на длъжника, както и данъчната служба и държавната служба в Будапеща или в съответния окръг, която предоставя авансовото плащане на издръжката.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Да, родителят или друг законен представител на детето, което има право на издръжката, може да поиска авансово плащане на издръжката от органа по въпросите на настойничеството.

Роднините със задължение за издръжка, които предоставят издръжка или се грижат за лице, имащо право на издръжка, могат да предявят съдебен иск самостоятелно срещу другите страни, които имат задължение за издръжка.

Съдебен иск за издръжка може да бъде предявен: за ненавършило пълнолетие дете — от органа по въпросите на настойничеството, а за издръжка на родител — с неговото или нейното съгласие — от компетентния окръжен орган.

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Въз основа на общите правила относно компетентността компетентен е съдът по местожителство на ответника (длъжника).

Ако няма адрес в Унгария, компетентността се определя по местожителството на ответника. Ако местожителството на ответника е неизвестно или е в чужбина, тогава се взема предвид неговото или нейното последно постоянно местожителство в Унгария. Ако такова постоянно местожителство не може да бъде установено или ако ответникът не е имал такова, компетентността се определя по местожителството на ищеца или, ако няма такова, според неговото или нейното временно местожителство.

Ако местоработата и постоянното местожителство на ответника не се намират в един и същ окръг, съдът, по молба на ответника, която трябва да бъде депозирана най-късно до първото изслушване по делото, отнася въпроса за разглеждане от компетентния съд по местоработата на ответника, който да води делото и да издаде решението (член 29 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдебен иск за присъждане на издръжка може да бъде предявен също така пред компетентния съд по постоянното местожителство на ищеца (член 34, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Справка относно компетентните съдилища може да бъде направена тук.

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

Не е необходимо ищецът да използва посредник, за да предяви иск пред съда. Ищецът може да предяви иск направо пред съда (без да е задължен да използва представител) (вж. въпроси 3, 4 и 5).

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Независимо от своя доход и финансово положение, страните — освен ако са освободени от плащането на фактическите разходи за производството по закон, в съответствие с акт на Европейския съюз, който се прилага пряко и общо, или според международно споразумение — имат право на отсрочване на фактическите разходи по дело, повдигнато по наложена по закон издръжка, в това число производства, свързани със събиране на издръжката от субекта, който плаща възнаграждението на длъжника; или събиране от друго лице; отмяна или промяна на размера на издръжката; прекратяване или ограничаване на принудителните мерки по изпълнение на издръжката и — в случай на презгранично дело за издръжка — получаване на личните данни на длъжника.

В случай на отсрочване на фактическите разходи:

а) държавата плаща разходите, които са направени в хода на производството (разходи за свидетели и вещи лица, устен превод, администратор и адвокат, разноските за съдебния процес и разследването, проведено на място, и т.н.), с изключение на разходите, които не се включват в отсрочването и следователно са дължими предварително от страната;

б) страната получава отсрочване на плащането на съдебните разноски.

Дори в отсъствието на международно споразумение или реципрочност, чуждестранните граждани също имат право на отсрочване на фактическите разходи.

Ако, в случай на отсрочване на фактическите разходи, съдът осъди дадената страна да поеме разходите за производството, страната трябва да поеме всички разходи, които са платени предварително от държавата, и всички начислени на държавата такси.

Таксата за производството е 6 % или минимум 15 000 HUF и максимум 1 500 000 HUF. В случай на производство по иск за издръжка базата за изчисление на таксата е все още дължимата издръжка, но най-много издръжката за период от една година.

Ако страната не разполага с достатъчно финансови възможности, за да плати разходите по производството, страната може да подаде молба до съда за освобождаване.

С цел да се улесни упражняването на техните права физическите лица (включително встъпилите в делото страни), които не могат да покрият разходите по производството поради своите доходи или финансово състояние, по тяхна молба може да бъдат освободени, било то изцяло или частично, от плащането на тези разходи.

Ако доходите на страната (работна заплата, пенсия или други редовни финансови помощи) не надвишават текущия минимален размер на пенсията за възраст, определен въз основа на броя на годините прослужено време, и страната няма имущество — освен обичайните домашни вещи от първа необходимост, уреди и мебели — страната трябва да бъде освободена от плащане на разходите. Освобождаване от плащане на разходите се предоставя — без обследване на дохода и финансовото състояние — на страни, които имат право на обезщетения, отпускани на лица в трудоспособна възраст, или живеещи в едно домакинство с близък роднина, който има право на обезщетение, отпускано на лица в трудоспособна възраст.

Освобождаването от плащане на разходи включва следните възможности:

а) освобождаване от плащането на съдебни разноски;

б) освобождаване от плащането на разходи, направени в хода на производството (разноски за свидетели и вещи лица, устен превод, администратор и адвокат, разноски по съдебния процес и разследването, проведено на място, и т.н.), предварително и — освен ако не е предвидено друго от приложимото законодателство — плащането им като цяло;

в) освобождаване от задължението за предоставяне на депозит за обезпечаване на разходите по производството;

г) искане за одобрение на представителство от адвокат, ако е разрешено от закона.

При заявено искане, освобождаването от плащане на разходи се одобрява от съда. Съдът взема решение така също за отменянето на това освобождаване.

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

Ако не е постигнато споразумение между родителите, издръжката се определя от съда.

При определянето на размера на издръжката трябва да бъдат взети предвид следните фактори:

а) обоснованите нужди на детето (редовни разходи, които са необходими за покриване на разходите за прехрана, медицински грижи, отглеждане и образование на детето);

б) доходите и финансовото състояние на двамата родители;

в) другите деца, които живеят в същото домакинство с родителите (независимо дали са собствените им деца, доведени/заварени деца или приемни деца), и децата, спрямо които родителите имат задължение за издръжка;

г) собствените доходи на детето; както и

д) помощите за защита на детето, средствата за семейно подпомагане, съответните социално-осигурителни и социални плащания, които се предоставят на детето и на родителя за отглеждане на детето (член 4:218, алинея 2 от Гражданския кодекс).

Издръжката трябва да се плаща като фиксирана сума. Съдът може да вземе решение за автоматично ежегодно коригиране на размера на дължимата издръжка в съответствие с повишаване на индекса на потребителските цени, който се публикува от Унгарската централна статистическа служба всяка година, считано от 1 януари на следващата година (член 4:207 от Гражданския кодекс). Размерът на издръжката, която е дължима за едно дете, обикновено се определя на 15—25 % от средния доход на длъжника на издръжката. По принцип, когато се определя средният доход на длъжника на издръжката, трябва да се вземе предвид общият годишен доход на лицето за годината, предхождаща образуването на производството за издръжка (раздел 4:218, алинея 4 от Гражданския кодекс).

Ако настъпи промяна в споразумението между страните или в обстоятелствата, на които се основава съдебното определение за размера на издръжката, която би изложила на риск жизненоважен правен интерес на някоя от страните, ако съответната страна продължи да плаща издръжката при същите условия, тази страна може да поиска промяна на размера или на условията на плащане. Промяна на одобрена издръжка не може да се иска от страната, която е можела да предвиди промяната в своето положение, когато е сключвала споразумението за издръжка, или която лично носи отговорност за въпросната промяна.

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Длъжникът на издръжката трябва да я плаща на лицето, имащо право на издръжката, периодично (например месечно) и авансово.

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Ако длъжникът не плаща издръжката доброволно, взискателят може да предяви иск пред съда и съдът съответно да постанови принудително изпълнение. Вземане за издръжка, което е станало дължимо преди повече от шест месеца, подлежи на принудително изпълнение със задна дата, ако взискателят по основателни причини е забавил подаването на своята молба за принудително изпълнение. Вземания за издръжка, които са станали дължими преди повече от три години, не подлежат на принудително изпълнение от съда (член 4:208, алинея 3 от Гражданския кодекс).

Съдебен иск за издръжка може да бъде предявен: за ненавършило пълнолетие дете — от органа по въпросите на настойничеството, а за издръжка на родител — с неговото или нейното съгласие — от компетентния окръжен орган. (член 4:208, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Роднините със задължение за издръжка, които предоставят издръжка или се грижат за лице, имащо право на издръжка, могат да предявят съдебен иск самостоятелно срещу другите страни, които имат задължение за издръжка (член 4:208, алинея 2 от Гражданския кодекс).

По искане на взискателя, с решението за налагане на задължение за издръжка на лице, което получава работна заплата, съдът възлага на работодателя директно да удържа посочената в решението сума и да я плаща на взискателя.

Ако възлагателния документ не е издаден директно от съда, но впоследствие дадена страна подаде молба за принудително изпълнение въз основа на съдебното решение или на споразумението между страните, одобрено с решението на съда, съдът разпорежда принудително изпълнение на издръжката чрез издаването на заповед за налагане на запор, при условие че заплатата, от която се правят удръжките, покрива съответната сума.

Удържаната сума не може да надвишава 50 % от работната заплата на служителя. От обезщетението за безработица (помощ при безработица, помощ при безработица пред пенсия, надбавка към дохода и обезщетение за лицата, търсещи работа) може да се удържат най-много 33 % за изплащане на издръжка.

Ако длъжникът няма редовни доходи или сумата, която следва да бъде удържана от неговите доходи не покрива размера на дължимата издръжка, съдът разпорежда принудително изпълнение чрез издаване на документа за изпълнение. В такъв случай на принудително изпълнение подлежи не само работната заплата, но също така друго имущество, както е предвидено в Закона за принудителното изпълнение.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Моля, посетете страницата, съдържаща информация за процедурите за изпълнение на съдебно решение.

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Вж. отговора на въпрос 10 по-горе.

Родителят или друг законен представител на детето, което има право на издръжката, може да поиска авансово плащане на издръжката от органа по въпросите на настойничеството, при условие че издръжката не може да бъде събрана в продължение най-малко на предходните шест месеца.

В уведомлението за образуването на производството органът по въпросите на настойничеството приканва длъжника да плати незабавно издръжката и да направи декларация в тази връзка.

Органът по въпросите на настойничеството уведомява за своето решение работодателя на длъжника, съда, който води изпълнителното производство, независимия съдебен изпълнител, компетентната прокуратура по адреса на взискателя и длъжника, компетентния нотариус по адреса на длъжника, както и данъчната служба и държавната служба в Будапеща или в съответния окръг, която предоставя авансовото плащане на издръжка.

Неплащането на издръжка се счита за престъпление. Всяко лице, което по своя собствена вина не изпълнява наложеното му по закон задължение за издръжка, установено с подлежащо на изпълнение решение на съответния орган, се наказва с две години лишаване от свобода.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

Да (вж. въпрос 3).

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Министерството на правосъдието на Унгария предоставя съдействие по искане на заявители, които живеят в Унгария, съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета и по международни споразумения, като осъществява непрекъсната връзка с централните органи, отговарящи по въпроси за издръжките, в другите съответни държави членки. Заявителят може да поиска постановеното от унгарски съд решение за плащане на издръжка да бъде изпълнявано в чужбина, а ако такова решение няма, задължението за плащане на издръжка да бъде установено в чужбина или да бъде увеличен размерът на издръжката, която следва да се плаща в чужбина. Официалното искане се получава не от Министерство на правосъдието, а от окръжния съд, определен по постоянното местожителство на ищеца, по неговото временно местожителство или месторабота, или от окръжния съд, който е постановил решението на първа инстанция, за което се иска принудително изпълнение. Не се изисква да се назначава адвокат за внасяне на искане или за производство в чужбина. По-скоро съдът съдейства на страната, която няма процесуален представител, да внесе своето искане. Съдът препраща молбата и нужните приложения до Министерство на правосъдието. От Министерството на правосъдието преведената молба се изпраща до централния орган, който отговаря за въпросите, свързани с издръжките, в другата държава членка. Централният орган предприема необходимите мерки за образуване на производство срещу длъжника. От Министерство на правосъдието осведомяват ищеца за хода на производството въз основа на получената от чужбина информация.

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Министерство на правосъдието, Отдел „Международно частно право“ (Igazságügyi Minisztérium, Nemzetközi Magánjogi Főosztály)

Адрес: H-1055 Budapest, Kossuth Lajos tér 2-4.

Пощенски адрес: H-1357 Budapest, Pf. 2.

Телефонен номер: +36 (1) 795-4846;

Факс номер: +36 (1) 795-0463;

Ел. поща: nmfo@im.gov.hu

Уебсайт: http://igazsagugyiinformaciok.kormany.hu/nemzetkozi-gyermekelviteli-es-tartasdijjal-kapcsolatos-ugyek

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Не, молбата трябва да бъде подадена чрез централния орган, който отговаря за въпросите, свързани с издръжките, в държавата членка по местожителството на ищеца.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Централните органи на държавите членки са публикувани тук.

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Във връзка с получените молби Министерство на правосъдието се свързва с компетентната служба, която предоставя правна помощ, за да бъде назначен адвокат на ищеца, който живее в чужбина. В случая, посочен в член 46 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета, е гарантирано пълно освобождаване от разходи, като хонорарът на адвоката също се плаща от държавата. В случаите по член 47 страните имат право на отсрочване на фактическите разходи според унгарското право. В съответствие с тези разпоредби държавата плаща авансово разходите, които са направени в хода на производството (например съдебни разноски, адвокатски хонорари), независимо от финансовото състояние на въпросната страна, но ако страната изгуби делото, съдът може да я осъди да плати тези разходи. Ако ищецът докаже, че поради своето финансово състояние той или тя има право на пълно освобождаване от разходи според унгарското право, ищецът няма да плаща разходите дори ако той или тя изгуби делото.

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

В Унгария прилагането на Регламента за задълженията за издръжка се ръководи от Закон LXVII от 2011 г.

Последна актуализация: 05/10/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.