Издръжка на членове на семейството

Белгия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела

1 Какво означават на практика понятията „издръжка” и “задължение за издръжка”? Кои лица са задължени да изплащат издръжка на друго лице?

„Задължението за издръжка“ може да се определи като задължение, при което на едно лице законно е наложено да предоставя на друго, което се намира в нужда и е свързано с него чрез „определена родствена“ връзка, необходимите средства за съществуване. „Издръжката“ включва не само храна, но и всичко необходимо за съществуването: изхранване, дрехи, жилище, медицински грижи и т.н.

Задължението за издръжка се основава на роднинска връзка или родство по сватовство, както и на задължение за заместване, когато връзката е прекъсната. То съществува между определени роднини и при родство по сватовство, между съпрузи, между законно съжителстващи лица. Основано е донякъде на задължение за „солидарност“, което в някои случаи може да бъде по-силно.

  • Какви са задълженията на родителите по отношение на техните деца?

В този случай съществуват два вида задължение за издръжка:

  • Задължение за издръжка в по-широк смисъл, според което майката и бащата са длъжни да осигуряват, според възможностите си, подслона, издръжката, здравословното състояние, надзора, образованието, обучението и развитието на своите деца. Ако при навършване на пълнолетие от детето обучението не е приключило, задължението продължава и след това. То съществува при каквито и да било възможности на родителя и независимо от нуждите на детето. Това задължение има по-широк смисъл, тъй като освен съществуването на детето в него се включва още образованието и обучението му и др. (член 203 от Гражданския кодекс).
  • Задължение за издръжка, основано на родствена връзка, свързано с нуждите на детето, независимо от възрастта му, и с възможностите на родителя (членове 205, 207, 208 и 353-14 от Гражданския кодекс).
  • Какви са задълженията на децата по отношение на техните родители?

Задължението за издръжка, което се отнася за родителите по отношение на техните деца, е реципрочно (членове 205, 207 и 353 от Гражданския кодекс). Следователно децата дължат издръжка на своите баща и майка, които имат нужда.

  • Какви са задълженията на съпрузите?

Задължението за издръжка между съпрузите се основава на задължението за помощ и подкрепа и на задължението за поемане на част от разходите на семейството, предвидени в Гражданския кодекс (член 2013 от Гражданския кодекс). Тези задължения, свързани и със задължението за съжителство, което също се изисква от съпрузите, са реципрочни. Ако тези задължения не се изпълняват, това може да доведе до използване на средства за правна защита за постигане на тяхното изпълнение в равностойност под формата на иск за издръжка или на делегация на суми (членове 213, 221 и 223 от Гражданския кодекс) — вж. въпрос 10.

  • Какви са задълженията на разведения съпруг по отношение на бившия му партньор?

Трябва да се прави разграничение според вида на развода: развод поради непреодолими различия или развод по взаимно съгласие:

  • Развод поради непреодолими различия: ако съпрузите не са сключили договор за предоставяне на евентуална парична издръжка (член 301, параграф 1 от Гражданския кодекс), в решението за постановяване на развода или при последващо решение съдът може да постанови, по искова молба на съпруга „в нужда“, парична издръжка за сметка на другия съпруг (член 301, параграф 2, алинея 1 от Гражданския кодекс).

    Съдът може да откаже да удовлетвори искова молба за парична издръжка след развод, ако ответникът докаже, че взискателят е извършил „сериозно нарушение, което е направило невъзможно продължаването на съвместния живот“ (член 301, параграф 2, алинея 2 от Гражданския кодекс).

    Размерът на издръжката в никакъв случай не може да надвишава една трета от дохода на задължения съпруг (член 301, параграф 3, алинея 3 от Гражданския кодекс).
  • Развод по взаимно съгласие: съпрузите не са длъжни да се споразумяват относно предоставянето на издръжка на единия от тях по време на процеса и/или след развода. Ако вземат решение за това, размерът и условията на плащане, както и изпълнението на издръжката, се определят свободно, както и нейното индексиране и евентуалните основания за промяна (член 1288, алинея 1, точка 4 от Съдебния кодекс). Освен ако изрично не са се споразумели за противното, по искане на една от страните съдията може да увеличи, намали или да преустанови уговорената издръжка след постановяването на развода (член 1288, алинея 3 от Съдебния кодекс), най-малкото ако сумата вече не е подходяща поради нововъзникнали обстоятелства, които не зависят от волята на страните. Освен ако не е предвидено индексиране на издръжката, тя не може да бъде индексирана.
  • Какви са задълженията в други случаи?

В кои случаи?

Задължението за издръжка съществува между роднини по пряка линия — както възходяща, така и низходяща (родители/деца, деца/родители, но също и внуци/баба и дядо и реципрочно — членове 205 и 207 от Гражданския кодекс).

При родство по сватовство има два случая:

  • преживелият съпруг има задължение към децата на починалия си партньор, на които не е баща или майка, което е в определени граници (член 203, параграф 3 от Гражданския кодекс).
  • зетьовете и снахите имат задължение към тъстовете/свекърите и тъщите/свекървите и обратно. Това задължение се прекратява, ако тъстът/свекърът или тъщата/свекървата сключи брак отново, ако съпругът (от когото се поражда сватовството) и децата от връзката са починали (членове 206 и 207 от Гражданския кодекс).

Наследникът на починалия съпруг при определени обстоятелства дължи издръжка на преживелия или на роднините по възходяща линия на починалия (член 205а от Гражданския кодекс)

Детето, за което бащинството не е установено, може да предяви иск към мъжа, който е имал отношения с неговата майка по време на законния период на зачеване, помощ за издръжка, образование и обучение (член 336 от Гражданския кодекс).

Ако разбирателството между законно съжителстващи лица е сериозно нарушено, една от страните може да поиска съдията да присъди издръжка в рамките на временните мерки, които този съдия трябва да вземе. Същото важи и в рамките на временните мерки в случай на прекратяване на законното съжителство (член 1479 от Гражданския кодекс).

2 До каква възраст детето има вземане за издръжка? Съществуват ли различни правила относно вземанията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица и на възрастни?

Обикновено задължението за издръжка отпада, когато детето навърши пълнолетие или стане дееспособно. Задължението може да се запази, ако обучението на детето не е завършило (членове 203 и 336 от Гражданския кодекс).

3 Следва ли да сезирам до компетентен орган или съд, за да получа издръжка? Кои са основните елементи на тази процедура?

Длъжникът може да се погрижи доброволно за нуждите на взискателя. Ако това не стане, ако има спор, разногласие или преустановяване, тогава е необходимо да се предяви съдебен иск.

При развод поради непреодолими различия издръжката след развода може да бъде предявена пред съда по бракоразводното дело, като допълнение, или в иска за образуване на производство, или чрез сключените приятелски споразумения (член 1254, параграф 1, алинея 5, и параграф 5 от Съдебния кодекс).

Извън процедурата за развод разглеждането на всеки иск, свързан с парична издръжка, е от компетентността на мировия съдия (член 591, точка 7е от Съдебния кодекс, освен в случай на дела за искане на парична издръжка без обявяване на родство (вж. въпрос 5)

От 1 септември 2014 г. компетентен за всички искове, свързани със задължението за издръжка, с изключение на задължението за издръжка във връзка с доходите за социална интеграция, е Семейният съд (член 572а, точка 7е от Съдебния кодекс), включително и за искове за издръжка без обявяване на родство.

4 Може ли да бъде подадена молба от името на роднина (ако да, в каква степен на родство) или дете?

Предявяването на иска се извършва лично от взискателя (вж. по-специално член 337 от Гражданския кодекс). Искът се подава пред съдията лично от взискателя или от неговия адвокат (вж. по-специално членове 1253 ter, 1254 и 1320 от Съдебния кодекс).

Ако взискателят е недееспособен, законният му представител действа от негово име (баща, майка, настойник, попечител).

5 Ако възнамерявам да заведа дело по случая, как мога да разбера кой е компетентният съд?

Мировият съдия притежава обща компетентност по отношение на споровете във връзка с парична издръжка (член 591, точка 7 от Съдебния кодекс), но има и изключения. В такъв случай искът следва да се подаде пред съдията по местоживеене на взискателя, с изключение на исковете за намаляване или прекратяване на тези парични издръжки (член 626 от Съдебния кодекс).

Исковете, заведени от дете срещу лице, което е имало отношения с неговата майка по време на законния период на зачеване (член 336 от Гражданския кодекс), са от компетентността на председателя на първоинстанционния съд (член 338 от Гражданския кодекс).

Компетентен за споровете, свързани с родителските права, освен при спешни и временни мерки, е съдът за непълнолетни лица (член 378 bis от Гражданския кодекс) по местопребиваване на родителите, настойниците или лицата, които упражняват попечителство над детето (член 44 от Закона от 8 април 1965 г. относно защитата на непълнолетните, грижите за малолетни, извършили деяние, квалифицирано като нарушение, и възстановяването на щетите,  нанесени в резултат на това деяние).

В случай на конфликт между съпрузи преди процедурата за развод исковете се подават пред мировия съдия (член 594, точка 19 от Съдебния кодекс) в последното местопребиваване на семейството (член 628, точка 2 от Съдебния кодекс).

След внасянето на молба за развод поради непреодолими различия компетентен е председателят на първоинстанционния съд (член 1280 от Съдебния кодекс) и това остава в сила до прекратяването на брака. За сметка на това натоварен с одобряването на изготвените от страните споразумения във връзка с издръжката е съдът, който разглежда делото по същество (член 1256, алинея 1 от Съдебния кодекс).

След окончателното решение за постановяване на развода компетентни са мировият съдия и съдът за непълнолетни. Председателят на първоинстанциония съд запазва своята компетентност за бързо производство в случай на спешност (член 584 от Съдебния кодекс).

От 1 септември 2014 г. компетентен за всички искове, свързани със задължението за издръжка, с изключение на задължението за издръжка във връзка с доходите за социална интеграция, е Семейният съд (член 572 bis, точка 7 от Съдебния кодекс).

От 1 септември 2014 г. исковете между страни, които са (или са били) женени, или които са (или са били) законно съжителстващи, както и исковете за задължение за издръжка, свързани с общи деца или с деца, чието родство е установено само по отношение на единия родител, по принцип се подават пред съда, в който вече е бил предявяван иск (вж. член 629 bis, параграф 1 от Съдебния кодекс). Компетентен по отношение на искове, свързани със задължение за издръжка на малолетно лице, е съдът по постоянния адрес на малолетното лице (или в противен случай — по обичайното му местоживеене); ако родителите имат няколко деца, компетентен за всички искове е съдът, който е сезиран най-напред (член 629 bis, параграф 2 от Съдебния кодекс). Ако задължението за издръжка засяга други взискатели на издръжка, спорът се отнася до съда по постоянен адрес на ответника или в мястото на последното семейно или общо местожителство (член 629 bis, параграф 4 от Съдебния кодекс).

6 В качеството ми на ищец трябва ли да ползвам услугите на посредник, за да заведа дело (напр. адвокат, централен или местен орган и др.)? Ако това не е необходимо, кои са приложимите процедури?

Вж. въпрос 4. В зависимост от вида на иска той се подава чрез съдебен изпълнител или чрез искова молба. Участието на адвокат не е задължително.

7 Трябва ли да заплатя такси, за да заведа дело? Ако това е така, какъв е техният вероятен размер? Ако моите финансови средства са недостатъчни, мога ли да получа правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Съдебната процедура се заплаща. Не е възможно да се определи размерът на всички разноски, който ще зависи от вида на иска, от съдебните разноски и от разноските за съдебна защита, ако участва адвокат. Що се отнася до поемането на съдебните разноски под формата на правна помощ, прилагат се разпоредбите на общностното право (вж. Правна помощ — Белгия).

8 Какъв вид издръжка е вероятно да бъде присъдена от съда? Как се изчислява размерът на издръжката? Може ли съдебното решение да бъде преразгледно при промяна в издръжката на живота и семейните обстоятелства? Ако това е така, по какъв начин се извършва преразглеждането (напр. посредством система за автоматично индексиране)?

  • Относно формата на помощта:

Помощта е под формата на парична издръжка. В определени случаи тази издръжка може да се капитализира (член 301, параграф 8 от Гражданския кодекс). По изключение тя може да се предостави в натура (член 210 от Гражданския кодекс).

  • Относно оценката на помощта и индексирането

Не съществува определена ставка. Издръжката се определя единствено в зависимост от нуждите на лицето, което я иска, и на възможностите на лицето, което я дължи (членове 208 и 209 от Гражданския кодекс).

Задължението на бащата и майката (член 230 от Гражданския кодекс) се определя в зависимост от техните възможности и то трябва да покрива подслона, издръжката, здравето, надзора, образованието, обучението и развитието на децата (до завършване на обучението). Издръжката е под формата на фиксирана месечна вноска в полза на определения за „настойник“ родител.

Както бащата, така и майката може да действа от свое име, за да предяви иск към другия за поемане на част от разходите за подслон, издръжка и др. (член 203 bis, параграф 2 от Гражданския кодекс).

Размерът на издръжката, която следва да плаща лицето, което е имало отношения с майката на детето по време на периода на зачеване, се определя според нуждите на детето и средствата, възможностите и социалното положение на длъжника (членове 336, 339 и 203 от Гражданския кодекс).

Законът изрично разрешава на съпрузите, които са в процес на развод, по всяко време да сключат споразумение относно предоставянето на евентуална парична издръжка, относно размера ѝ и относно условията, при които договореният размер може да бъде преразгледан (член 301, параграф 1 от Гражданския кодекс и членове 1256, алинея 1 и 1288, точка 4° от Съдебния кодекс). Въпреки това съдията, който е сезиран, може да откаже да ги одобри, ако споразуменията са в явно противоречие с интересите на децата (член 1256, алинея 2, и член 1290, алинеи 2 и 5 от Съдебния кодекс).

В случай на уреждане по съдебен път съдията, който определя конкретно сумата на паричната издръжка, трябва все пак да вземе предвид определени критерии за изчисляване и за граници. Паричната издръжка по принцип трябва да покрива поне „нуждите“ на получателя (член 301, параграф 3, алинея 1 от Гражданския кодекс).

Размерът на паричната издръжка в никакъв случай не може да превишава една трета от дохода на задължения съпруг (член 301, параграф 3, края на алинея 2 от Гражданския кодекс). Продължителността на плащане на паричната издръжка е ограничена до тази на брака. При изключителни обстоятелства продължителността на плащането на издръжката може да бъде удължена от съдията (член 301, параграф 4 от Гражданския кодекс).

Право на индексиране съществува при развод поради непреодолими различия и при участие на родителя в издръжката. Референтният индекс по принцип е този на потребителските цени, но законът позволява на съдията да използва друга система за адаптиране към издръжката на живота (член 301, параграф 6, алинея 1, и член 203 quater, параграф 1 от Гражданския кодекс), а страните могат да се отклоняват от него по споразумение (член 203 quater, параграф 1 от Гражданския кодекс).

Законът позволява издръжката да бъде увеличавана, намалявана или прекратявана по искане на една от страните съгласно общите основания по член 301, параграф 7, алинея 1 от Гражданския кодекс, и член 1293, алинея 1 от Съдебния кодекс).

9 Как и на кого ще бъде плащана издръжката?

Издръжката се плаща на взискателя на издръжката или на неговия представител. Тя се изплаща под формата на месечен доход. В определени случаи издръжката може да се капитализира (вж. въпрос 8).

10 Ако съответното лице (длъжникът) не плаща доброволно, какво действие може да бъде предприето, за да бъде принудено да плаща?

Взискателят, който разполага с изпълнително основание, може да пристъпи към принудително изпълнение на своето вземане. При определени обстоятелства може да се пристъпи към запор върху движимо или недвижимо имущество на дължащото издръжката лице, ако то не изпълнява решението, с което се определя издръжката (член 1494 от Съдебния кодекс). Може да бъде разпореден дори принудителен запор спрямо трето лице, например работодателя на длъжника (член 1539 от Съдебния кодекс). Освен това при определени условия взискателят, който все още не разполага с изпълнително основание, може да предприеме обезпечителен запор, за да гарантира правата си на бъдещо покриване на издръжката (член 1413 от Съдебния кодекс).

И накрая, има въведен механизъм за опростено изпълнение. Става дума за предоставянето на суми, т.е. правото, дадено на взискателя на издръжката да получава пряко — в определени граници — приходите на длъжника или всички други суми, дължими от трети страни. Делегацията на суми се прилага за законно задължение за издръжка между съпрузи или бивши съпрузи (член 220, параграф 3, член 221, член 223, член 301, параграф 11 от Гражданския кодекс и член 1280 от Съдебния кодекс), за задължение за издръжка, образование и обучение на децата — също и по отношение на вземания между бащата и майката, предвидени в член 203 bis от Гражданския кодекс — и за законно задължение за издръжка между лица по възходяща и низходяща линия (член 203 от Гражданския кодекс).

И накрая, в Наказателния кодекс се съдържа член, който се отнася до неизпълнение на семейните задължения (член 391 от Наказателния кодекс) и който дава възможност за съдебно преследване на всяко лице, което, след като е осъдено с окончателно съдебно решение да предоставя парична издръжка, в продължение на два месеца умишлено не е изпълнило условията.

11 Моля, опишете накратко всички ограничения, на които подлежи принудителното изпълнение, по-специално правилата за защита на длъжника и давностните и преклузивните срокове, във Вашата система за принудително изпълнение.

Член 2277 от Гражданския кодекс предвижда давностен срок за просрочени плащания на парична издръжка от 5 години.

Постановените по съдебен ред парични издръжки имат десетгодишен давностен срок (член 2262 от Гражданския кодекс).

Той се преустановява между съпрузи по време на брака (член 2253) и се прекъсва с връчването на съдебна призовка, на нареждане за плащане или за запор (членове 2244 и 2248), както и с внасянето на писмени искания от взискателя или с плащане от длъжника.

По принцип по силата на членове 7 и 8 от Закона за ипотеките от 16 декември 1851 г., длъжникът трябва да изпълни своите ангажименти с цялото си имущество.

Все пак член 1408 от Съдебния кодекс изключва от вземанията на взискателите някои лични мебели, необходими за всекидневния живот на длъжника, комуто е наложен запор, и неговото семейство, за упражняване на неговата професия или за продължаване на обучението или образованието на длъжника, комуто е наложен запор, или на децата на негова издръжка, които живеят в същото домакинство.

Член 1409, параграф 1 от Съдебния кодекс предвижда непрехвърляемост и частична несеквестируемост на приходите от трудови и от други дейности.

Въпреки това, съгласно член 1142 от Съдебния кодекс, от една страна, разпоредбите за несеквестируемост не могат да се противопоставят на взискателя, и от друга страна, той се ползва с абсолютна преференция по отношение на другите взискатели на длъжника. Ако обаче по отношение на делегацията на суми се предявява иск срещу лице, чиито задължения вече подлежат на делегация или на запор, съдията може да разгледа общото положение на длъжника, нуждите на неговите взискатели, по-специално тези от издръжка, и да разпредели справедливо между тях делегираните или запорирани суми (член 1390а, алинея 5 от Съдебния кодекс).

В случай на свръхзадлъжнялост на длъжника той е допустим за колективно уреждане на задълженията (членове 1675/2 и следващи от Съдебния кодекс). В тази рамка съдията може да вземе решение, ако това е уместно, за опрощаване на дълговете, включително просрочена парична издръжка, но все пак без това да засяга задълженията за издръжка.

Запорирането може да бъде с цел получаване на плащането в сроковете за падеж на издръжката, докато са изискуеми (член 1494, алинея 2 от Съдебния кодекс).

12 Съществува ли организация или орган, която или който би ми помогнал(а) да събера издръжката?

Ако въпреки посочените по-горе средства издръжката не бъде изплатена не нейния взискател, той може да се обърне към Службата за вземания за издръжка (към Федералната обществена служба по финанси). Тази служба е натоварена с отпускането на авансови плащания, свързани с едно или повече определени условия за парична издръжка, и със събирането и покриването на отпуснатите по този начин аванси, както и салдото и просрочените вземания за издръжка за сметка на дължащото издръжката лице.

13 Могат ли организации (държавни или частни) да изплатят авансово цялата издръжка или част от нея вместо длъжника?

Службата за вземания за издръжка може да изплати издръжката или част от нея вместо длъжника. Едновременно с това службата изисква от длъжника да изплати издръжката и просрочените суми. Длъжникът или плаща доброволно на службата дължимата издръжка, или тя се събира принудително. В последния случай резултатът естествено не може да бъде гарантиран; това в действителност зависи от финансовото състояние на дължащото издръжката лице.

14 Ако се намирам в тази държава членка и местопребиваването на длъжника е в друга държава:

14.1 Мога ли да получа съдействие от страна на орган или частна организация в тази държава членка?

Централният орган, определен в рамките на Нюйоркската конвенция от 20 юни 1956 г. относно възстановяването на издръжка в чужбина, с Регламент № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, и с Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, е:

Service public fédéral Justice
Service de coopération judiciaire internationale en matière civile
Boulevard de Waterloo, 115
1000 Bruxelles

14.2 Ако това е така, по какъв начин мога да се свържа с този орган или с тази организация?

Взискателят или неговият съветник може да установи контакт с посочената по-горе компетентна служба по пощата, на телефон (+32 (0)2 542 65 11), по факс (+32 (0)2 542 70 06) или на ел. поща (aliments@just.fgov.be или alimentatie@just.fgov.be).

15 Ако се намирам в друга държава и длъжникът се намира в тази държава членка:

15.1 Мога ли да отправя молба пряко до такъв орган или такава частна организация в тази държава членка?

Взискателят, който пребивава в държава, различна от Белгия, трябва да се обърне към централния орган на тази държава, натоварен с прилагането на горепосочените конвенции и регламент. Той не може да се обърне пряко към орган или институция в Белгия.

15.2 Ако това е така, как мога да се свържа с този орган или с тази организация и какво съдействие мога да получа?

Отговорът е отрицателен (вж. по-горе).

16 Тази държава членка обвързана ли е от Хагския протокол от 2007 г.?

Да.

17 Ако тази държава членка не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., кой ще бъде приложимият закон относно вземането за издръжка съгласно разпоредбите на нейното международно частно право? Кои са съответните разпоредби от международното частно право?

18 Кои са разпоредбите относно достъп до правосъдие при трансгранични случаи съгласно структурата на глава V от Регламента за задълженията за издръжка?

Когато е подадена молба до централния орган, той, след като се е убедил, че местонахождението на длъжника и/или на неговото имуществото е в Белгия, прехвърля исковата молба, ако това е уместно, на компетентното териториално Бюро за правна помощ. В случай на молба за издръжка, предназначена за деца, подадена чрез централните органи, правната помощ ще бъде предоставена без да се проверява равнището на доходите на получателя. Тази помощ покрива адвокатските хонорари и съдебните разноски.

В приложение на Директива 2002/8/ЕО, в останалите случаи от молителя, който желае да се ползва от правна помощ, се иска да представи пред централния орган искане в този смисъл.

19 Какви мерки са приети от тази държава членка, за да бъде осигурено изпълнението на дейностите, описани в член 51 от Регламента за задълженията за издръжка?

На първо място централният орган има информативна роля, що се отнася до функционирането на регламента както в собствената му система, така и в замолената държава. Централният орган разполага със средства, които му позволяват да установи пряко или непряко местоположението на длъжника или взискателя, както и да получи необходимата информация относно доходите и/или имуществото на длъжника или взискателя.

В допълнение към съдебните процедури в хода на размяната на искания, отправени от двете страни, и по-специално що се отнася до замолената страна, се прави опит за постигане на споразумение по взаимно съгласие по време на изслушването от съдебните органи. При необходимост централният орган осигурява контрол, за да се гарантира по-нататъшното изпълнение на свързаните с издръжката решения.

Централният орган може да улесни получаването на писмени и други доказателства, както и връчването и уведомяването за актовете, като предоставя информация за приложимите национални правни разпоредби, както и за условията за прилагане на различните действащи международни механизми.

В рамките на правомощията, предоставени от централния орган на представителя на взискателя пред компетентните белгийски органи, може да се вземат необходимите мерки, които имат за цел да се гарантира приключването на висяща молба за издръжка.

При необходимост централният орган може да предостави информация на молителя относно процедурите, които да бъдат следвани с цел да се установи родствената връзка на дете с предполагаемия баща.

Последна актуализация: 21/12/2015

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт