

Словенското законодателство допуска: а) развод по взаимно съгласие на съпрузите и б) развод по исков ред.
а) Развод по взаимно съгласие на съпрузите се допуска от съда на основание на член 64 от Закона за брака и семейните отношения – ЗБСО (Zakon o zakonski zvezi in družinskih razmerjih), при условие че съпрузите са постигнали съгласие относно грижите, отглеждането и издръжката на общите им деца, както и относно личните отношения между децата и родителите (по този въпрос се изисква становище от Центъра за социална работа), и са представили, под формата на подлежащ на изпълнение нотариален запис, споразумение, уреждащо подялбата на общото им имущество, кой от двамата съпрузи ще продължи или започне да използва общото семейно жилище, както и издръжката на съпруга, който няма средства да се издържа сам и е безработен по причина, за която не носи отговорност.
б) Когато независимо по каква причина бракът е „непоправимо разстроен“, всеки от съпрузите може да поиска развод, като подаде молба за развод. В този случай съдът участва в уреждането на въпросите относно грижите, отглеждането и издръжката на общите деца на съпрузите, както и относно личните отношения между децата и родителите. Преди да се произнесе по тези въпроси, съдът е длъжен да изиска становище от Центъра за социална работа.
И в двата случая, при получаване на искане за развод по взаимно съгласие въз основа на споразумение или на молба за развод, съдът разпорежда на компетентния Център за социална работа да проведе семейна консултация, в която и двамата съпрузи са длъжни да участват лично и без присъствие на пълномощници. Центърът за социална работа докладва на съда относно резултатите от проведената семейна консултация.
Правните последици от развода са разгледани подробно по-долу:
Лице, което е променило името си при сключването на брака, може в шестмесечен срок от влизането в сила на съдебното решение за развод или прекратяване на брака да подаде декларация, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име. Такава декларация могат да подадат само лицата, които не са сменяли допълнително името си по време на брака (член 17 от Закона за личните имена – ЗЛИ, Zakon o osebnem imenu). Въпросът за смяната на фамилното име има административноправен характер и се решава не от съда, а от компетентен административен орган.
При подялбата на общото имущество на съпрузите се прилага законовата презумпция, че делът на всеки от тях в общото им имущество е равен. Ако обаче единият от съпрузите смята, че ще бъде ощетен от подялба на равни дялове, той може да поиска делът му да бъде определен пропорционално на приноса му в придобиването на общото имущество. Когато определя дяловете на съпрузите, съдът взема предвид не само доходите на всеки от тях, но също и други обстоятелства, като например помощта, която единият от съпрузите е предоставял на другия, положените грижи за отглеждането и възпитанието на децата на съпрузите, положения труд в домакинството и за поддръжката на семейното имущество и всички други форми на труд и участие в управлението, поддръжката и увеличаването на общото имущество.
ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да се договорят относно отглеждането и възпитанието за децата, а съдът преценява дали постигнатото споразумение е в интерес на децата. Съпрузите могат да се договорят, че:
Ако родителите не успеят да постигнат споразумение по този въпрос, те получават съдействие от Центъра за социална работа за постигане на такова споразумение.
Ако родителите успеят да постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието на децата, те могат да поискат от съда да постанови решение по този въпрос в несъстезателно производство.
Ако съпрузите не успеят да постигнат споразумение или споразумението не е в интерес на децата, съдът не прекратява брака по взаимно съгласие. Вместо това трябва да бъде подадена молба за развод по исков ред.
Ако дори със съдействието на Центъра за социална работа родителите не успеят да постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието на децата, съдът постановява по искане на единия или на двамата родители:
При вземането на своето решение, съдът трябва да изиска становище от Центъра за социална работа, както и да вземе предвид мнението на детето, ако то е изразено от самото дете или от лице, на което детето има доверие и което е избрано от него, при условие че детето разбира значението и последиците от своето мнение.
При развод по исков ред и с цел уреждане на отношенията между разведените съпрузи и техните общи ненавършили пълнолетие деца съдът се произнася относно отглеждането и възпитанието на децата, след като реши как интересите на децата ще бъдат най-ефективно защитени. И в този случай родителите могат да постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието на общите им деца, което е в интерес на децата. По отношение на отглеждането и възпитанието на децата се прилагат mutatis mutandis същите изисквания, както в случаите на развод по взаимно съгласие. Решението относно това с кой от родителите ще живеят ненавършилите пълнолетие деца след развода, относно техните отношения с родителя, с който нямат да живеят заедно, както и относно издръжката на децата е неразделна част от съдебното решение за развод.
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
ИЗДРЪЖКА на съпрузите и децата
„Съвместното живеене“ на съпрузите (življenjska skupnost) е особено важен елемент на брака (член 3 от Закона за брака и семейните отношения). Прекратяването на съвместното живеене (prenehanje življenjske skupnosti), т.е. законната раздяла, означава трайно прекратяване на основните елементи на брачните отношения между съпрузите. Прекратяването на съвместното живеене на съпрузите има за последствие разтрогване на икономическия съюз между тях и прекъсване на техните интимни и емоционални връзки, както и разделяне на общото им домакинство.
Законът не урежда изрично условията за законна раздяла. Съдилищата определят индивидуално условията на законната раздяла с оглед на конкретните обстоятелства и особености на всеки отделен случай.
Законната раздяла не поражда правни последици по отношение на брака. Това означава, че с постановяването на законна раздяла се прекратява само съжителството на съпрузите, но не и бракът помежду им. За прекратяване на брака е необходимо да се подаде искова молба за развод или искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. С постановяването на законна раздяла между съпрузите се прекратява възможността за придобиване на общо имущество. Съпруг, който има право на издръжка, може да поиска издръжка от другия съпруг, като подаде иск за издръжка в срок до една година от законната раздяла.
Унищожаването на брака означава, че към момента на встъпване на съпрузите в брак предвидените в закона условия за сключване на валиден брак не са били налице (напр. била е опорочена волята на един от съпрузите, съгласието за встъпване в брак е получено чрез принуда или поради грешка, не е спазена задължителната процедура за сключване на брак, встъпилите в брак лица са близки роднини, един от съпрузите е с тежко психично заболяване или бракът е сключен, без да бъде достатъчно добре обмислен). Бракът спира да поражда правни последици от датата на влизане в сила на съдебното решение за неговото унищожаване.
Бракът не става недействителен ipso iure, а трябва да бъде унищожен със съдебно решение.
Словенското законодателство разграничава относително и абсолютно недействителен брак. Разграничението засяга кръга от лицата, които могат да поискат унищожаване на брака.
а) Основанията за относителна недействителност са:
б) Основанията за абсолютна недействителност са: право на иск имат освен двамата съпрузи и други лица, които са пряко заинтересовани от унищожаването на брака (напр. други наследници на починал съпруг могат след смъртта му да подадат иск за унищожаване на брака с цел другият съпруг да изгуби своето право на наследяване); освен това бенефициерите могат да подадат иск и след унищожаването на брака; иск може да предяви и прокурорът:
Правните последици от унищожаването на брака възникват от деня на влизането в сила на съдебното решение за унищожаване. Правните последици от унищожаването на брака по отношение на имуществените отношения между съпрузите, плащането на издръжка на имащ право на издръжка съпруг, връщането на подаръци, разменени между съпрузите, и отношенията на съпрузите към общите им деца не се различават от правните последици на развода.
Законът за медиация по граждански и търговски дела (Zakon o mediaciji v civilnih in gospodarskih zadevah), който влезе в сила през юни 2008 г., урежда медиацията по спорове, свързани с гражданскоправни, търговски, трудовоправни, семейноправни и други имуществени отношения във връзка с искове, които страните могат да предявяват и уреждат свободно, освен ако в отделен закон е предвиден друг ред за уреждане на някои от тези спорове. Бракът не може да бъде прекратен без намесата на съда, пред който се предявяват исковете или исканията за прекратяване на брак по взаимно съгласие.
Към исковата молба или искането се прилага извлечение от брачния регистър и извлечения от регистъра на удостоверенията за раждане, а в съдебното заседание се предоставят документи за самоличност.
Съдът освобождава страна по делото от изискването за плащане на съдебни такси, ако плащането на таксите ще доведе до значително намаляване на средствата, с които тази страна разполага за своята и на членовете на семейството си издръжка. От изискването за плащане на съдебни такси са освободени и чуждестранните граждани, когато това е предвидено в международен договор или съгласно действащ режим на реципрочност (членове 10 и 11 от Закона за съдебните такси – ЗСТ, Zakon o sodnih taksah).
Страна по делото може да поиска правна помощ за покриване на разходите за ангажиране на адвокат и вещо лице. Решението за предоставяне на правна помощ се взема от окръжния съд по постоянното местопребиваване на заявителя. В производството за предоставяне на правна помощ съдът преценява дали са изпълнени критериите (напр. материалните и финансовите изисквания), предвидени в разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ (Zakon o brezplačni pravni pomoči).
Решение за развод или унищожаване на брак може да се обжалва пред апелативен съд (višje sodišče), обикновено в срок от 15 дни. Решение за допускане на развод по искане на съпрузите за прекратяване на брака им по взаимно съгласие може да бъде оспорено:
По отношение на брачните спорове не се допуска подаването на ревизионна жалба (извънредно правно средство за защита).
Съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдебно решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия.
Всяка заинтересована страна може да поиска издаване на решение за признаване или непризнаване на съдебно решение. В този случай страната трябва да подаде молба за декларация за изпълняемост пред компетентния окръжен съд в Словения.
По отношение на процедурата за подаване на искане се прилага словенското законодателство.
Страна, която иска или се противопоставя на признаване на съдебно решение или подава молба за декларация за изпълняемост, трябва да предостави:
Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 (Брюксел IIа) се прилагат с предимство и пряко към случаи с международен елемент, засягащи граждани или пребиваващи лица от държави – членки на ЕС.
Ако двамата съпрузи са граждани на различни държави към момента на предявяване на иска, се прилагат кумулативно законодателствата на държавите, чиито граждани са те, в съответствие с разпоредбите на словенското национално законодателство (член 37, алинея 2 от Закона за международното частно право и процес – ЗМЧПП, Zakon o mednarodnem zasebnem pravu in postopku).
Когато не е възможно бракът да бъде прекратен по реда на националното законодателство на държавите, чиито граждани са съпрузите, към прекратяването му се прилага словенското законодателство, ако единият от съпрузите пребивава постоянно в Словения към момента на предявяване на иска.
Ако единият от съпрузите е гражданин на Словения, но не пребивава постоянно в страната, и не е възможно бракът да бъде прекратен по реда на националното законодателство, определено в съответствие с член 37, алинея 2 от Закона за международното частно право и процес, по отношение на прекратяването на брака се прилага словенското законодателство.
http://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.