Insolvency/bankruptcy

If a company or entrepreneur gets into financial distress, or cannot pay its debts, specific proceedings are available in every country to address the situation inclusively, involving all the creditors (parties who are owed money).

Insolvency proceedings differ according to their objectives:

Companies

  • If the company can be saved or the business is viable – its debts may be restructured (usually in agreement with creditors). This is to safeguard the firm and preserve jobs.
  • If the business cannot be saved, the company must be wound up (it 'goes bankrupt').

Entrepreneurs

  • Can usually apply for a procedure involving an ordered repayment plan for their debts and a debt-discharge following a reasonable period of time (3 years, usually). This ensures they are not personally bankrupted and can launch further ventures in future.

In all cases, as soon as the proceedings are formally opened, creditors can no longer take individual action to reclaim their debts. This is to ensure all creditors are on an equal footing and protect the debtor's assets.

To be paid, creditors must prove their claims, either to the court or to the body (generally an administrator or liquidator) responsible for reorganising or liquidating the debtor's assets. In specific circumstances, this can be done by the debtor themself.

Cross-border insolvency (EU rules)

Insolvency cases involving companies or entrepreneurs with activities, assets or affairs in several countries can be resolved under EU law – specifically Regulation 2015/848 (see here for a summary of how it works).

Forms referred to in Regulation 2015/848

National procedures

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Related link

Insolvency registers

Last update: 08/07/2020

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Несъстоятелност - България

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Правната уредба на производството по несъстоятелност в Република България не е обособена в отделен, самостоятелен закон. Общите разпоредби, регламентиращи производството по несъстоятелност, са включени в Търговския закон, Глава „Несъстоятелност”, а специалните разпоредби, уреждащи производствата по несъстоятелност на банки и застрахователи се съдържат в Закона за банковата несъстоятелност и Кодекса за застраховането.

Производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Производството по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

Производството по несъстоятелност се открива и за починал или за заличен в Търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен. Производството по несъстоятелност се открива и за починал или заличен в Търговския регистър неограничено отговорен съдружник. Искането за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, съответно от заличаването в Търговския регистър.

Производството по несъстоятелност се открива и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация. Производството по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон.

Отношенията, свързани с неплатежоспособността на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, също се уреждат с отделен закон. Не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.

В българското законодателство производство по несъстоятелност на физически лица не е предвидено, освен в качеството им на еднолични търговци.

Българският съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, които са общи за всички видове търговци, са следните:

1/ Длъжникът да е търговец.

Освен за търговец, производство по несъстоятелност може да бъде открито и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник, за неограничено отговорен съдружник, включително и за починал и за заличен неограничено отговорен съдружник, както и за починал и за заличен едноличен търговец.

Разпоредбата на чл. 612 от Търговския закон предвижда, че производство по несъстоятелност не се открива за търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.

2/ Молбата да е подадена от някое от лицата, посочени в чл. 625 от Търговския закон, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от същия закон, а именно: длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите /за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане/, от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца,както и член на управителния орган на търговското дружество /при свръхзадълженост/.

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Ако той е едноличен търговец, молбата се подава от него или от негов наследник. Ако длъжникът е търговско дружество, молбата се подава от орган на управление, неограничено отговорен съдружник или представител, съответно ликвидатор. В тези случаи към молбата следва да  бъдат приложени:

- препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;

- опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;

- списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;

- опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник;

- доказателства за уведомяване на Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност;

- изрично пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник.

В случай, че молбата е подадена от кредитор или от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", към нея те следва да представят всички доказателства за вземането си и за твърдяната неплатежоспособност на длъжника, с които разполагат. Кредотирът представя и документ за внесена държавна такса, а също така и доказателства за уведомяване на Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност.

3/ Да е налице изискуемо:

- парично задължение на длъжника, отнасящо до или породено от търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й;

-или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност;

- или задължение по частно държавно вземане;

- или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Търговски са сделките, сключени от търговеца, които са свързани с упражняваното от него занятие, както и тези, изрично изброени в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон /покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел продажба; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед и чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг/, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

Видовете публичноправни задължения към държавата и общините са установени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /чл.162, ал. 2/ и са следните:

- данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

- други вноски, установени по основание и размер със закон;

- държавни и общински такси, установени по основание със закон;

- незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;

- паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

- по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;

- по влезли в сила наказателни постановления;

- недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

- лихвите за горепосочените вземания.

Публични вземания са и тези на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност, както и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, а също така и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.

Независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка или за такова от публичен характер, следва да бъде установено, че същото е възникнало валидно и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

4/ Производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Неплатежоспособността и свръхзадължеността са обективни фактически състояния, легални дефиниции за които са установени в Търговския закон.

Неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни:

- свое изискуемо задължение, което има паричен характер, породено е от или се отнася до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й;

- свое публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност;

- свое задължение по частно държавно вземане

- или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, посочено в първата хипотеза, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Неплатежоспособността се предполага също така, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба за образуване на производство по несъстоятелност, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Свръхзадължено е търговското дружество, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

5/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост да е обективно и трайно.

Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание, като се обявява в Търговския регистър. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването й. Съдът спира делото по подадена от длъжник, съответно ликвидатор молба за откриване на производство по несъстоятелност, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват и други кредитори, да правят възражения и да представят писмени доказателства. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и го обявява за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може да постанови следните предварителни и обезпечителни мерки:

- да назначи предварително временен синдик;

- да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

- да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

- да допусне предвидените в закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника;

- да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника, с изключение на обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

Когато искането за налагане на мерките е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, и/или ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността, като съдът може да ги отмени, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.

Определението за постановяване на мерките се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им и подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като обжалването не спира изпълнението му. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена. Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може с решение по чл. 630, ал. 2 от Търговския закон да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване. При вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

С откриване на производството по несъстоятелност или при постановяване на предварителни и обезпечителни мерки длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на синдика, ако констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

Съдът с решение по чл. 631 от Търговския закон отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

В случай, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени, съдът с решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството, без да постановява заличаване на търговеца от Търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски. Ако в едногодишния срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от Търговския регистър. Същата уредба се прилага и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

Решенията по чл. 630 и чл. 632 от Търговския закон подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър, а решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение.

Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон. При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на влязлото в сила решение в Търговския регистър.

Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това, като с решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите. Тези решения подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.

С решение по чл. 710 от Търговския закон съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план за оздравяване или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 /при възобновяване на производството по несъстоятелност в случай, че длъжникът не изпълнява задълженията си по плана за оздравяване/ от Търговския закон. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички, вписва се в Търговския регистър и подлежи на незабавно изпълнение, както и на обжалване в 7-дневен срок от вписването в Търговския регистър.

От момента на вписване в Търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица. Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на вписаното в Търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като непаричните задължения се превръщат в парични  по пазарната им стойност към датата на решението. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Чуждестранно съдебно решение, което обявява несъстоятелност, се признава в Република България при условията на взаимност, ако е постановено от орган на държавата, в която е седалището на длъжника. По искане на длъжника, на назначения от чуждестранния съд синдик или на кредитор българският съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. В този случай решението има действие само по отношение на имуществото на длъжника на територията на Република България.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

От датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност имуществото на длъжника се превръща в  маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.

Според българското законодателство масата на несъстоятелността включва:

- имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

- в имуществото на длъжника-едноличен търговец се включва и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност;

- в имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.

Дял или вноска, които не са били изплатени или не са били внесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика за попълване масата на несъстоятелността. Също така в масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали.

Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. Същата уредба се прилага и по отношение на вземане на кредитор с право на задържане.

При сделки, които са обявени по съдебен ред за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

В случай, че получените от реализацията на имуществата, върху които преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал тези имущества, те се предават от публичния изпълнител на синдика и се реализират в производството по несъстоятелност. Когато е извършено плащане на взискателя в периода от спирането на изпълнителните производства до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.

В масата на несъстоятелността не се включва:

- несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник;

- средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства;

- имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия;

- сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.

Според българското законодателство /чл. 444 - чл. 447 от Гражданския процесуален кодекс/ изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

- вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

- необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

- необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

- машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

- земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

- необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

- жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

- предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Горепосочените забрани не се прилагат за длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, а забраните досежно земите и жилището на длъжника не се прилагат за:

- длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

- длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които то издържа.

В тези случаи месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Ограниченията обаче не се отнасят до задължения за издръжка. Тогава присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките върху трудовото възнаграждение, друго каквото и да е възнаграждение за труд или пенсия за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. Принудително изпълнение върху вземания за издръжка не се допуска, а върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Недействителен е всеки отказ на длъжника от посочената закрила досежно вещите, трудовото възнаграждение, респективно друго каквото и да е възнаграждение за труд и пенсия на длъжника - физическо лице.

В чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства са уредени финансовите обезпечения, които операторът, титулярът на разрешението или концесионерът са длъжни да представят на министъра на енергетиката преди започване на дейностите по разрешителното, а именно: безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на енергетиката; доверителна сметка в банка, посочена от оператора и приемлива за министъра на енергетиката; застрахователна полица, в която министърът на енергетиката е посочен като бенефициент; документарен акредитив, средствата от който могат да бъдат усвоявани единствено за изпълнение на посочените дейности или друго законово обезпечение, съгласувано с министъра на енергетиката.

Чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците урежда обезпеченията за бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадка на депо, както следва: месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото; месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване, или банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

Заключителното събрание на кредиторите взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, като може да вземе и решение на длъжника да бъдат предоставени вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено.

След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността, ако има такъв, се предоставя на длъжника.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

В производството по несъстоятелност и длъжникът, и синдикът имат следните права:

- могат да направят възражение по баланса и отчета, представени от ликвидатора, в случаите, когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, по което възражение съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване;

- могат да направят искане съдът да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността;

- могат да направят искане съдът да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника;

- могат да предложат план за оздравяване;

- могат да направят искане съдът да свика събрание на кредиторите.

Действията на длъжника и на синдика се вписват в отделна книга, която е публична, може да се води и съхранява в електронна форма и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността.

Длъжникът, неговият представител и синдикът нямат право да участват нито пряко, нито чрез подставено или свързано с тях лице в наддаването и да бъдат купувачи при продажбата на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността. Когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна, като внесените от купувача пари се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите.

С откриване на производството по несъстоятелност или при допускане на предварителни обезпечителни мерки длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с постановените от съда мерки.

Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

Длъжник

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно. С молбата си длъжникът може да предложи план за оздравяване, както и да посочи лице, отговарящо на предвидените условия, което съдът да назначи за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

Длъжникът  може да извършва в производството по несъстоятелност и в производствата по предявените отменителни и установителни искове, лично  или чрез упълномощено от него лице, всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

При определени условия длъжникът и неговото семейство имат право на издръжка, която се определя от съда и представлява разноски по несъстоятелността.

Длъжникът участва в събранията на кредиторите, ако намери за необходимо.

По искане на длъжника съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

Длъжникът може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците на приети и неприети вземания в Търговския регистър. Длъжникът може в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка да предяви установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, ако възражението му срещу прието от синдика вземане е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания.

Длъжникът може да направи предложение до съда за освобождаване на назначения синдик, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

Длъжникът има право да обжалва издаденото от съда постановление за възлагане при продажба на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността.

Длъжникът може да направи пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение, както и да обжалва определението на съда, с което същата е одобрена.

Длъжникът има право да поиска с решението за утвърждаване на плана за оздравяване или по-късно, с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана, съдът да определи имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв - на съда, респективно да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.

Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор по чл. 740 от Търговския закон за уреждане плащането на паричните задължения, като в този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

В едногодишен срок от вписване в Търговския регистър на решението за спиране на производството по несъстоятелност, поради непредплащане в срок на началните разноски, длъжникът има право да иска възобновяване на спряното производство, като удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Длъжникът има право да иска възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност, когато в срок от една година след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност.

Длъжникът има право да подаде писмена молба за възстановяване на правата, които се възстановяват от съда, ако длъжникът е изплатил напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Правата на неограничено отговорен съдружник се възстановяват при същите условия. Решението на съда, с което се уважава молбата за възстановяване на правата, не подлежи на обжалване, а решението, с което се отхвърля молбата, подлежи на обжалване от длъжника в 7-дневен срок. Влязлото в сила съдебно решение се вписва в Търговския регистър по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

Длъжникът може да направи възражение срещу отчета на синдика при прекратяване на дейността му, в 7-дневен срок от представянето му, като съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

Длъжникът има право да получи остатъкът от масата на несъстоятелността, в случай, че е налице такъв след пълното плащане на задълженията.

Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:

1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;

2. списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1 200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;

3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;

4. нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.

Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи, в 7-дневен срок от писменото им искане, в противен случай съдът налага глоба на виновното лице.

В едномесечен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност, поради непредплащане в срок на началните разноски, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Длъжникът представя пред предвидения в плана за оздравяване надзорен орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана най-малко веднъж на три месеца или при поискване и го уведомява незабавно за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.

Само след предварителното съгласие на надзорния орган органите на длъжника могат да вземат решения за:

- преобразуване на длъжника;

- закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;

- сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;

- съществена промяна на дейността на длъжника;

- съществени организационни промени;

- дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;

- създаване или закриване на клон.

Утвърденият от съда план за оздравяване е задължителен за длъжника, който следва да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени.

Длъжникът няма право да извършва изброените в  чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон действия и сделки в посочените срокове и предпоставки, тъй като в противен случай същите могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.

Синдик

Според българското законодателство синдикът следва да бъде физическо лице и да отговаря на следните условия:

1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия - до шеста, а по сватовство - до трета степен;

3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;

4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие;

6. да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;

7. да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредба, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;

8.  да не е освобождаван като синдик в случай на неизпълнение на задълженията си или ако с действията застрашава интересите на кредиторите, респективно на длъжника; или в случай на изваждане от списъка, воден от Централната банка; или по преценка на фонда, респективно по предложение на министъра на финансите, когато не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите;

9. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции.

Министърът на правосъдието изключва от списъка лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността и тези промени се обнародват в "Държавен вестник".

Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица, като в този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика реши друго. Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им е солидарна.

Синдикът следва да прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, като невнасянето й в срок е основание за изключването му от списъка. В тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.

Търговският закон установява следните видове синдици:

- временен синдик, назначен с решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка;

- постоянен синдик, който се избира от събранието на кредиторите, а ако същото не може да вземе решение, синдикът се определя от съда;

- помощник – синдик;

- служебен синдик, който се назначава при освобождаване на постоянния и изпълнява функциите си до избора на нов постоянен синдик.

Временният синдик има правомощията на постоянен синдик, като освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:

- списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания, както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от Търговския регистър и търговските книги на длъжника;

- заверено от него извлечение от търговските книги;

- писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието.

Участието на временния синдик в първото събрание на кредиторите е задължително.

Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа, като определя и датата за встъпване на синдика в длъжност. При назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по Търговския закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности, като при настъпване на промяна в някое от тези обстоятелства е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда, в противен случай в 7-дневен срок съдът заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите. В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.

Съдът освобождава синдика при:

1. негово писмено искане, отправено до съда;

2. поставяне под запрещение;

3. ако назначеният синдик престане да отговаря на предвидените изисквания;

4. искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;

5. решение на събранието на кредиторите;

6. фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;

7. смърт.

Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Освободеният по негово искане синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик. Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение, като жалбата не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в съответното производство по несъстоятелност. Съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик, като до избирането на такъв функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.

Синдикът, в 3-дневен срок след като встъпи, трябва да поиска вдигане на печатите и извършване на опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Описът се извършва от синдика, а ако впоследствие се открие друго имущество, се прави и допълнителен опис, като от момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

Синдикът има следните правомощия:

1. представлява предприятието;

2. управлява текущите му дела;

3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите на ограничаване на правата на длъжника;

4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;

5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;

6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;

7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;

8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;

9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;

10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;

11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;

12. предлага план за оздравяване;

13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;

14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;

15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.

Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика.

Синдикът представя за обявяване в Търговския регистър списъците на приетите и неприетите вземания, както и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

За попълване масата на несъстоятелността синдикът събира дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност и може да предяви иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от посочените искове осъдителни искове. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. Синдикът е длъжен да участва в производството по предявен от длъжника или кредитор установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

Синдикът извършва продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността след разрешение на съда, изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, представя я за обявяване в Търговския регистър и впоследствие изпълнява одобрената сметка за разпределение. По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

В случай, че длъжникът сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения, синдикът не го представлява като страна.

Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права, освен с изрично разрешение на съда. Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице. Синдикът не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на синдика, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен. Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.

Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение. Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка. Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случай на допускане на плана за оздравяване до разглеждане - на длъжника. С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика. Синдикът предава търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган. С решението за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност правата на синдика се възстановяват.

В началото на 2017 г. е въведена и фигурата на помощник-синдика. Той е физическо лице, което следва да отговаря на условията, предвидени за синдик, с изключение на следните изисквания: да има стаж по специалността, който да не е по-малък от две години; да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредба, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици; по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции.

За придобиване на квалификация за помощник-синдик се полага изпит по ред, определен с наредба. Министърът на правосъдието издава заповед за включване на лицето, придобило квалификация за помощник-синдик, в предвидения за това списък.

Помощник-синдикът може да извършва определени действия от компетентността на синдика, съгласно указанията му и по предвидения за това ред /чрез упълномощаване след изрично разрешение на съда/. Той може да подписва определени документи във връзка с дейността на синдика, като прибавя към подписа си добавката "помощник". За вредите от виновно неизпълнение на задълженията на помощник-синдика синдикът отговаря солидарно с него. Отношенията между синдика и помощник-синдика се уреждат с договор. Доколкото липсват особени правила за помощник-синдика, се прилагат правилата за синдика.

Синдикът, назначен по чуждестранно съдебно решение, има дадените права от държавата, където е открито производството по несъстоятелност, доколкото те не противоречат на правилата на обществения ред в Република България. По искане на назначения от чуждестранния съд синдик български съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. Планът за оздравяване може да бъде утвърден в спомагателното производство по несъстоятелност само със съгласието на синдика по основното производство. Отменителен иск, който е предявен от синдика по основно или спомагателно производство по несъстоятелност, се смята предявен и за двете производства.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В производството по несъстоятелност кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността. Изявлението за прихващане следва да бъде отправено до синдика.

Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Искът за обявяване на прихващането за недействително може да бъде предявен от синдикът, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. В случай, че прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

С откриване на производството по несъстоятелност съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника се спират /с изключение на трудови спорове по парични вземания/. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за разглеждане направено от длъжника възражение за прихващане.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

В едномесечен срок от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност и спиране на същото, поради недостатъчност на наличното имущество за покриване на началните разноски и непредлащане на определената от съда сума /решението по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон/, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако той не е изпълнен изцяло или частично. При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни, а по искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди. Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди вписването, е действително, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 646 от Търговския закон, нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

- изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

- сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато искането за налагане на тази обезпечителна мярка е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства или ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен. Съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка, ако нейното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.

Определението за постановяване на мярката се съобщава на лицето, по отношение на което е наложена, и на лицето, което е поискало налагането й, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението и на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението му. Обезпечителната мярка се смята за отменена, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена. Наложената обезпечителна мярка има действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като от този момент действието й се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ако от спирането на изпълнителните производство до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. В случай, че е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора, като получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Имуществото по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е това имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Същото се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато получените от реализацията на това имущество средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред. Когато получените от реализацията на това имущество средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал това имущество, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.

След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:

- защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;

- трудови спорове;

- парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

Лицата, които имат право да предявят установителен иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване съществуването на неприето вземане, респективно несъществуването на прието вземане, са както следва:

- длъжникът, ако възражението му срещу прието от синдика вземане е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания;

- кредитор с неприето вземане, ако възражението му е оставено от съда без уважение или ако съдът е изключил предявеното вземане от списъка на приетите вземания;

- кредитор, ако възражението му срещу прието вземане на друг кредитор е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане на друг кредитор в списъка на приетите вземания.

Установителният иск може да бъде предявен в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка. Синдикът е длъжен да участва в това производство. Влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Действителността на продажбата при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността може да се оспорва по исков ред само ако имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Лицето, срещу което е извършен въвод във владение на купувача на имущественото право при продажба, във връзка с осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, може да се брани само с иск за собственост.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Образуваните срещу длъжника съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела се спират с откриване на производството по несъстоятелност, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Това не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност, т. е. бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания.

Спряното производство се възобновява и продължава с участието на: 1/ синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респективно 2/ синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение. В този случай решението има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

Делата срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, не се спират.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредитор на длъжника по търговска сделка има право да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и да се присъедини към дело, образувано по молба на друг кредитор. В молбата кредиторът може да предложи и план за оздравяване, както и да посочи лице, което съдът да назначи за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.Кредиторът може да поиска от съда да допусне предварителни и обезпечителни мерки преди да постанови решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника.

Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на кредитор може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

В случай, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Кредиторът може да иска възобновяване на спряното, поради липса на достатъчно имущество или непредплащане на началните разноски, производство по несъстоятелност в срок от една година от вписването на решението за спиране.

Кредиторите имат право да обжалват актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност, както и действията и решенията на органите на управление, при наличие на предвидените в Търговския закон предпоставки.

В производството по несъстоятелност кредиторите - страни по делото се призовават на посочения от тях адрес в страната, а ако са променили адреса, без да уведомят за това съда по несъстоятелността, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната посочва съдебен адрес в страната, а ако такъв не е посочен, призовката се изпраща за обявяване в Търговския регистър. След откриването на производството по несъстоятелност за актове, за които Търговския закон не изисква обявяване в Търговския регистър или съобщаване по реда на Гражданския процесуален кодекс и които не подлежат на обжалване, кредиторите се считат уведомени с вписването на съобщение за съответния акт в книгата, която се води от съда. В случаите, в които Търговският закон предвижда призоваването да се извършва чрез обявяване в Търговския регистър, обявяването на поканата, съобщението или призовката трябва да се извърши най-късно 7 дни преди събранието, съответно заседанието.

В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, както и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка, като не се вземат предвид гласовете на: кредиторите, които са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност. Първото събрание на кредиторите:

- изслушва доклада на временния синдик;

- избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;

- избира комитет на кредиторите.

Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:

1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в Търговския регистър за последните три години;

2. длъжникът не изпълни задълженията си за съдействие и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.

В този случай назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване от съда на списъка на приетите от синдика вземания.

Събранието на кредиторите може да бъде свикано по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания. Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас, предоставени от съда /на кредитор по възобновено съдебно или арбитражно производство по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване несъществуване на вземането му. Не се предоставя право на глас на кредитор с вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка; разноските на кредитора във връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност, с изключение на предплатените разноски, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното покриване/. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в Търговския закон е предвидено друго.

Събранието на кредиторите:

- изслушва доклад на синдика за дейността му;

- изслушва доклад на комитета на кредиторите;

- избира синдик, ако такъв не е избран;

- взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;

- определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;

- избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;

- предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;

- определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение за избор на синдик, такъв се назначава от съда, а ако не може да вземе решение за начина и реда за осребряване имуществото на длъжника, решението се взема от синдика. Съдът освобождава синдика по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията. По всяко време по предложение на кредитор съдът може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок, както и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.

Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите. Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано след съгласие на събранието на кредиторите, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване никой от кредиторите не предплати разноските.

По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени за продажба, но такава не е извършена поради неявяване на купувач или ако купувачът се е отказал.

Решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите. По искане на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове. В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори, с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 от Търговския закон /кредиторите, чиито вземания се удовлетворяват само след пълното удовлетворяване на останалите кредитори/. Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдика по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата, може да направи предложение за освобождаване на синдика, да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика и други случаи. Членовете на комитета на кредиторите имат право на възнаграждение, което се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите.

Член на комитета на кредиторите не може да придобива по какъвто и да е начин пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на член на комитета на кредиторите, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.

Спрените поради откриването на производството по несъстоятелност съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника се възобновяват и продължават с участието на: синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък; респективно синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение.

По искане на кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

Кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника при предвидените в чл. 645 от Търговския закон предпоставки. При бездействие на синдикът кредиторът може да предяви иск по чл. 645, 646 и 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.

Кредиторът може да поиска от синдика да му представя дневника, отчета, както и отчет по конкретно поставените въпроси, ако те не са отразени в отчета, който води за съответния период. Кредиторът може да направи възражение срещу писмения отчет на синдика във връзка с прекратяване на дейността му в 7-дневен срок от представянето му.

Кредиторите могат да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Те имат право да направят писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър, както и да предявят установителен иск по реда на чл. 694 от Търговския закон в 14-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка.

Кредиторите могат да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Те имат право да направят писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър, както и да предявят впоследствие иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка.

Кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания, както и кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания, с изключение на кредиторите с вземания, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка; разноските на кредитора във връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност, освен за предплатените разноски, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното покриване, имат право да предложат план за оздравяване.

Кредитор, чието вземане е прието или му е признато от съда право на глас, има право да предложи и да гласува /включително и неприсъствено,  чрез писмо с нотариална заверка на подписа/ план за оздравяване на предприятието на длъжника. Кредитор, включително и такъв с неприето вземане, за което е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, може да депозира възражение срещу приетия план в 7-дневен срок от датата на гласуването.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

Кредиторът може да направи пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение, както и впоследствие да обжалва определението на съда, с което сметката за разпределение е одобрена от съда.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по сключеното с кредиторите извънсъдебно споразумение по чл. 740 от Търговския закон, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

Прекратеното производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане, ако в едногодишен срок след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност.

В едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на молбата за възстановяване правата на длъжника всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане може да направи писмено възражение срещу нея.

По искане на кредитор български съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство, ако частта, която би получил, е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът има правомощие да издирва и уточнява имуществото на длъжника, да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела, при предвидените в закона условия да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът, да събира паричните вземания на длъжника и да внася полученото в особена банкова сметка, с разрешение на съда да се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване, да осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права след разрешение на съда и съобразно взетото решение на събранието на кредиторите, а ако такова липсва – по решение на синдика, досежно реда и начина на осребряване, метода и условията на оценка на имуществото, извършени от избраните оценители.

Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина на продажба, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня и оценката на имуществото, което ще се продава. Синдикът поставя обявлението на видно място в сградата на общината по седалището на длъжника и в сградата по адреса на управление на длъжника в срок, не по-кратък от 14 дни преди посочения в обявлението ден, като съставя протокол за това и представя за публикуване обявлението за продажба в специален бюлетин на Министерството на икономиката в срок 14 дни преди посочения в обявлението ден за продажба.

Продажбата се извършва в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника в деня, посочен в обявлението. За участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в деня на продажбата до края на обявения срок при синдика, който ги отразява по реда на постъпването им във входящ регистър. Веднага след изтичането на срока синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. Наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под оценката, ако има такива, са недействителни. За купувач на имущественото право се счита този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от синдика чрез незабавен търг чрез явно наддаване в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от синдика в протокола, който се подписва от него и от явилите се наддавачи. Купувачът трябва в срок от 7 дни от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. В случай, че за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане или обезпечен кредитор, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Тогава купувачът е длъжен в 7-дневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори. Ако в горепосочения 7-дневен срок цената не бъде внесена, синдикът предлага имуществото на следващия по реда на предложените цени наддавач, ако не е изтеглил задатъка и ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач и така при необходимост до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена не по-ниска от оценката.

Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване. Наддаването при търга се извършва чрез вписване в наддавателен лист, като стъпката се определя от синдика и се съобщава в обявлението.

Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането, като постановлението за възлагане може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника. Ако постановлението за възлагане бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна, новата продан се извършва след ново обявяване.

Купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление. Рискът от погиване на имущественото право е за сметка на купувача, а разноските по опазването му до въвода във владение на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.

Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

При продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата. За получените суми от продажбата на такова имущество се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и му се предава след представяне на изпълнителен лист за вземането или удостоверяване, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност. Припадащата се по разпределението сума на кредитор, обезпечен с особен залог, се запазва от синдика и му се предава въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.

По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени за продажба, но такава не е извършена поради неявяване на купувач или ако купувачът се е отказал. Продажната цена може да бъде по-ниска от 80 на сто от оценката. Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието. В тези случаи срокът за плащане на цената е не повече от 60 дни от датата на избор на купувач, като договорът за продажба се сключва след пълното плащане на цената.

Когато към датата на решението на събранието на кредиторите за реда и начина на осребряване жилища, собственост на длъжника, са предоставени под наем на негови работници и служители към датата на това решение или на лица с вземания, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, синдикът е длъжен да предложи за продажба тези жилища на техните наематели, освен в случай на съдебен спор относно жилището. Синдикът отправя писмена покана до всяко лице, в която посочва конкретното жилище, неговата оценка, срок за плащане, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни, както и банковата сметка за извършване на плащане на цената. Лицата имат право в 14-дневен срок от уведомлението да заявят писмено пред синдика желанието си да закупят жилището на цена, равна на изготвената оценка, и в посочения от синдика срок. При заплащане на цената работниците и служителите имат право да направят прихващания за вземания по задължения за неизплатени от длъжника трудови възнаграждения. Договорът за продажба се сключва в нотариална форма, като продавач по договора е синдикът. Разноските по продажбата са за сметка на продавача.

Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на глава четиридесет и шеста от Търговския закон, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна намеса.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

В производството по несъстоятелност могат да бъдат предявени следните вземания:

- вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;

- вземания, заради които се упражнява право на задържане;

- разноски по несъстоятелността /държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност; възнаграждението на синдика; дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; определената издръжка на длъжника и на неговото семейство/;

- вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

- публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

- останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;

- безвъзмездна сделка;

- разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/.

Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като посочат основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представят писмени доказателства.

В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок синдикът съставя:

- списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, както и датата на предявяването;

- списък на вземанията, които се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания, а именно: вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника и публичните вземания, установени с влязъл в сила акт;

- списък на неприетите предявени вземания.

Вземанията, които са предявени след едномесечния срок от вписването на решението в Търговския регистър, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписват в списъка на предявените вземания и се приемат по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

При възобновяване на спряното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2 от Търговския закон /решението за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност/.

Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по същия ред, като за тях синдикът съставя допълнителен списък.

Синдикът представя за обявяване в Търговския регистър списъците незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

Длъжникът, както и всеки кредитор, може да направи пред съда писмено възражение с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър. Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в което синдикът е участвал.

Когато по списъците не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на седемдневния срок. В случай, че са постъпили възражения срещу списъците съдът ги разглежда в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва и направилия възражението кредитор, като по възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Ако намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна, в противен случай съдът оставя възраженията без уважение в 14-дневен срок от заседанието. Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в Търговския регистър и не подлежи на обжалване.

Кредитор, който е предявил вземането си след едномесечния срок от вписването на решението в Търговския регистър, но не по-късно от два месеца от изтичането му, не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество.

Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания.

Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение срещу изготвения от синдика списък, което не е било уважено, както и кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания, респективно кредитор и длъжникът за вземане, включено в списъка на приетите вземания при уважаване на направено възражение, могат да предявят иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. Влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане, за което е предявен установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Търговският закон предвижда, че разпределението се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства.

Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи. Сметката за разпределение се поставя в продължение на 14 дни на определено за целта видно и общодостъпно място в съда. Синдикът обявява сметката за разпределение в Търговския регистър. В горепосочения срок длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение. Съдът одобрява сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в Търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени. Определението за одобряване на сметката за разпределение може да се обжалва от длъжника, от комитета на кредиторите или от кредитор, който е подал възражение, както и от кредитор, който не е подал възражение, когато с определението за одобряване съдът е отменил или изменил сметката за разпределение. Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика.

Редът, в който се изплащат вземанията при извършване на разпределение на осребреното имущество, е посочен в чл. 722 от Търговския закон и е както следва:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;

3. разноски по несъстоятелността /държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност; възнаграждението на синдика; дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; определената издръжка на длъжника и на неговото семейство/;

4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

10. отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;

11. безвъзмездна сделка;

12. разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/.

Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност. Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.

Вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка, както и разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/, се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори. Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното.

Кредиторите, чиито вземания са обезпечени, запазват своите обезпечения в производството по несъстоятелност. Техните вземания се удовлетворяват първи по ред, но тази привилегия важи само за сумите, получени при реализация на обезпечението. Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. В случай, че продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. Тази уредба се прилага и при удовлетворяване вземане на кредитор с право на задържане.

Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство по несъстоятелност, образувано пред български съд в случай, че търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, ако частта, която би получил, е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство. След приключване на разпределението по спомагателното производство остатъкът от имуществото се прехвърля към имуществото по основното производство.

Ако има вземане под отлагателно условие, то се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане и за него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало. Вземане под прекратително условие обаче се включва в разпределението като безусловно.

В сметката за разпределение също така се заделя съответната сума и за оспорено по съдебен ред вземане. В случай, че е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. В плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество, задължително се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността, в случай, че е налице такъв, се предоставя на длъжника.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Съдът постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност в следните хипотези:

- ако в едногодишен срок от вписване на решението по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон /за спиране на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските на производството и непредплащането им/, не е поискано възобновяване на производството;

- поради изчерпване на масата по несъстоятелността,

- при изплащане на всички задължения,

- при утвърждаване на оздравителен план,

- при сключване на договор между длъжника и всички кредитори с приети вземания, ако договорът отговаря на изискванията на закона и няма предявени искове по чл. 694 от Търговския закон за установяване на несъществуването на прието вземане.

В първите три хипотези с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът постановява и заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество, като решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.

Самостоятелни производства за реорганизиране с цел оздравяване предприятието на длъжника  не са предвидени извън производството по  несъстоятелност.

Оздравителното производство е отделна самостоятелна факултативна фаза. За да се развие това производство, е необходимо с писмена молба до съда да бъде предложен оздравителен план от някой от следните лица: длъжникът; синдикът; кредиторите, които притежават най – малко 1/3 от обезпечените вземания; кредиторите, които притежават най – малко 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците, съответно акционерите, които притежават най - малко 1/3 от капитала на дружеството – длъжник; неограничено отговорен съдружник или двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

Оздравителен план /един или повече/ може да бъде предложен от момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичането на едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда, с което се одобрява списъка на приетите вземания. Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.

Оздравителният план трябва да включва определеното от закона задължително съдържание /чл. 700, ал. 1 от Търговския закон – степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана; условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения; степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана; управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана; влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника/, но наред с това може да включва и допълнителни предложения за действия или сделки, които са в състояние да оздравят предприятието, като продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки /с плана не се предвижда продажба на имущество на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия/, назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок, отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки.

Ако планът отговаря на изисквания на закона /чл. 700, ал. 1 от Търговския закон/, съдът постановява определение, с което го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите, като обявява в Търговския регистър съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите. При необходимост изпраща съобщение на предложителя да отстрани допуснатите нередовности. Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато от съда право на глас. Кредиторите гласуват отделно в определени от закона класове, като могат да гласуват и без да присъстват на събранието, чрез писмо с нотариална заверка на подписа. Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон. План, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят, не се счита за приет. Приемането на плана се обявява в Търговския регистър.

Съдът утвърждава приетия план при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 705, ал. 1 от Търговския закон - ако са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори; планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци; планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане; всички кредитори от класа са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие; на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане; не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана; не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана. Ако събранието на кредиторите е приело няколко плана и всички планове отговарят на изискванията на закона, съдът утвърждава този план, за който са гласували кредиторите с повече от половината от общия размер на приетите вземания.

Планът за оздравяване може да бъде предявен в спомагателното производство по несъстоятелност, образувано пред български съд в случай, че търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, само със съгласието на синдика по основнотопроизводство по несъстоятелност, по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд.

С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите. Решението за утвърждаване на плана и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър.

Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Всеки кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или назначеният от съда надзорен орган, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, катопреобразуващото действие на плана по отношение на правата на кредиторите и обезпеченията се запазва. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

Срокът за сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него, съобразно утвърдения план за оздравяване, е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана. Ако в този срок не се сключи договор за продажба, съобразно проекта към утвърдения план за оздравяване, всяка от страните може в едномесечен срок от изтичането на срока за сключване на договора за продажба да поиска от съда да обяви договора за сключен. В случай, че никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.

Освен приемането на оздравителен план, Търговският закон допуска още една възможност за постигане на споразумение между длъжника и кредиторите. Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът самостоятелно, без да бъде представляван от синдика, може да сключи с всички кредитори с приети вземания писмен договор за уреждане плащането на паричните задължения. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон за установяване на несъществуването на прието вземане. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Заключителното събрание на кредиторите взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, като може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено. По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана, която се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите при възобновяване на прекратеното производство по реда на чл. 744, ал. 1 от Търговския закон /когато в срок от една година след прекратяване на производството се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност/.

В случай, че длъжникът е сключил с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения и производството по несъстоятелност е прекратено, за правата на кредиторите се прилага гражданското законодателство, доколкото в договора или в Търговския закон не е предвидено друго. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да доказват нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

При прекратяване на производството по несъстоятелност поради утвърждаване на плана за оздравяване, за вземанията, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта. Според чл. 110 отЗакона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случай, че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване. На основание утвърдения от съда план за оздравяване кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Според българското законодателство разноските по несъстоятелността са следните:

- държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- възнаграждението на синдика;

- дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си;

- разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата;

- определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.

По подадена от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност не се събира предварително държавна такса. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, както и при присъединяване на кредитор, държавната такса се събира от кредитора, съответно от присъединилия се кредитор.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски или ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от страна на длъжника или на негов кредитор. Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността, като за целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане.

По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността държавната такса не се внася предварително. Не се събира държавна такса при вписване в Търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана, респективно обща възбрана.

В производствата по предявени отменителни искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, дължимите държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Ако отменителният иск е предявен от синдика и е отхвърлен, разноските по делото, които третите лица са направили, се събират от масата на несъстоятелността.

Не се внася предварително държавна такса и по предявен от кредитор или длъжник установителен иск по чл. 694 от Търговския закон. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.

Вземането на кредитор, което е предявено след предвидения в закона срок, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, като допълнително направените разноски по приемането му са за сметка на кредитора, предявил това вземане.

Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя. Ако в утвърдения от съда план за оздравяване не е уговорено друго, съдът с решението си осъжда длъжника да плати дължимата държавна такса и направените разноски.

Разноските по опазване на имуществото, предмет на осребряване, направени до въвода във владение на купувача, са за сметка на масата на несъстоятелността. Разноските по продажбата на жилища, които са собственост на длъжника и са предоставени под наем на негови работници и служители, са за сметка на продавача.

При разпределение на осребреното имущество вземанията за разноски по несъстоятелността се изплащат след обезпечените вземания и след вземанията, заради които се упражнява право на задържане.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Търговският закон предвижда ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу извършени от длъжника фактически действия и сключени от него сделки, които имат за цел намаляване масата на несъстоятелността и увреждане интересите на кредиторите. В този смисъл законът установява т. нар. подозрителен период, като въвежда необоримата презумпция, че е налице увреждане на кредиторите, ако определени по вид действия или сделки са извършени през този период. В зависимост от вида на сделката, която законът визира като увреждаща, подозрителният период има различна продължителност. За някои видове сделки и действия подозрителният период започва от началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по - рано от една година преди  датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и приключва с решението за откриване на производството по несъстоятелност, а за други обхваща три,  две или една години преди датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, както и периода между датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и решението за откриване на производството по несъстоятелност. Също така за увреждащи се приемат и  определени действия и сделки, които са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения ред, т.е. без предварителното съгласие на синдика.

Видовете действия и сделки, които Търговският закон определя като увреждащи, са изчерпателно установени, като са разделени на две  категории: нищожни и недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Нищожните сделки са уредени в чл. 646, ал. 1 от Търговския закон. Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

Другият вид увреждащи сделки и действия, които могат да бъдат обявени за относително недействителни са посочени в разпоредбите на чл. 645, ал. 3, чл. 646, ал. 2 и чл. 647 от Търговския закон, както и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. За да бъдат непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, те трябва да бъдат обявени за недействителни с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 646, ал. 2 от Търговския закон, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия или сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените срокове, а именно:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в шестмесечен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по първите две хипотези е две години, а срокът по третата хипотеза е една година. Знанието се предполага, когато длъжникът и кредиторът са свързани лица или кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Първата и третата хипотеза са изключени от уредбата на относителната недействителност, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

- е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или

- след извършването на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

Втората хипотеза е изключена от уредбата на относителната недействителност, когато залогът или ипотеката са учредени:

- преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

- да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на раздел I от Глава 41 на Търговския закон;

- за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

Недействителността по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон не засяга правата, придобити възмездно от трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба, с която е предявен отменителният иск. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

Не може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността по горепосочения ред извършеното от длъжника изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от Търговския закон, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните  действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените срокове, а именно:

1.  безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

3.  възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но не по - рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, което е извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но не по - рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, което е извършено в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника и която извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за  откриване на производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от Търговския закон се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба.

Може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността и прихващане, извършено от кредитор, който е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е и прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по - рано от една година преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Разпоредбата на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите урежда исковете, които синдикът или кредиторът може да предяви за обявяване за относително недействителни действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случай, че действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Исковете за обявяване на сделка или действие за нищожни или недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, както и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността могат да бъдат предявени от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

При сделка, която е обявена за нищожна или недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, даденото от третото лице се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

Отменителен иск, който е предявен от синдика по основно производство по несъстоятелност,по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд,  или по спомагателно производство по несъстоятелност, образувано пред български съд, ако търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, се смята предявен и за двете производства.

Последна актуализация: 18/02/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница чешки е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Несъстоятелност - Чешка република

Правна рамка

Производствата по несъстоятелност в Чешката република са уредени основно в Закон № 182/2006 относно несъстоятелността и начините за нейното уреждане (Zákon č. 182/2006 Sb., o úpadku a způsobech jeho řešení) (Закон относно несъстоятелността), както и в Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс (Zákon č. 99/1963 Sb., občanský soudní řád).

Друг важен инструмент е Закон № 312/2006 за синдиците (Zákon č. 312/2006 Sb., o insolvenčních správcích), който (заедно със Закона относно несъстоятелността) установява правната рамка за дейността на професията синдик.

Актуалните версии на тези разпоредби могат да бъдат намерени на портала на държавната администрация (Portál veřejné správy): Връзката отваря нов прозорецhttps://portal.gov.cz/app/zakony/.

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да се образува срещу физически и юридически лица без значение дали те са стопански субекти.

Отделните видове производства по несъстоятелност (обявяване в несъстоятелност, оздравяване, облекчаване на задължения) се различават едно от друго от гледна точка на субектите, за които са предназначени. Докато молба за обявяване в несъстоятелност може да бъде подадена срещу всякакви субекти, оздравяването е насочено изключително към предприятия, а облекчаването на задължения – основно към лица, които не са търговци (както е обяснено по-долу).

Производство по несъстоятелност не може да бъде образувано срещу държавата, органи на местно самоуправление, политически партии и движения по време на избори, както и някои други субекти с преобладаващо публичноправен характер. Специфични правила се прилагат по отношение на финансовите институции и застрахователните дружества.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност

Производствата по несъстоятелност са съдебни производства, чийто предмет са неплатежоспособността или непосредствената опасност от неплатежоспособност на длъжник и начините за справяне с нея. Следователно основната предпоставка е наличието на състояние на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност.

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако (условията са кумулативни):

  • има няколко кредитори;
  • има парични задължения с просрочие от над 30 дни;
  • не е в състояние да изпълни тези задължения.

Длъжниците се считат за неплатежоспособни, по-специално ако са прекратили плащанията по значителна част от задълженията си или са неспособни да обслужват такива задължения в продължение на повече от три месеца от датата, на която те са станали изискуеми, или ако дадено изискуемо парично вземане срещу длъжника не може да бъде удовлетворено чрез принудително изпълнение или запор.

Длъжник, който е стопански субект (било в качеството на юридическо или на физическо лице), е неплатежоспособен също и ако е свръхзадължен. Длъжниците са свръхзадължени, ако имат множество кредитори и сумата на задълженията им надхвърля стойността на имуществото им.

Непосредствена опасност от неплатежоспособност означава ситуация, в която, като се вземат предвид всички обстоятелства, може с основание да се предположи, че длъжниците ще се окажат в невъзможност да обслужват своевременно значителна част от своите парични задължения.

Видове производства по несъстоятелност

Чешкото законодателство разграничава три основни начина за справяне с неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжник в рамките на производството по несъстоятелност:

  • обявяване в несъстоятелност (konkurs);
  • оздравяване (reorganizace);
  • облекчаване на задължения (oddlužení).

Законът относно несъстоятелността не указва кой от различните методи за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, да използва даден длъжник, а оставя възможност за избор. Наред с процедурата по ликвидация (обявяване в несъстоятелност) съществува също така и възможност за преструктуриране (оздравяване и облекчаване на задължения). Изборът на метода, който е подходящ за справяне с неплатежоспособността на даден длъжник, следва да се ръководи от съображението за постигане на възможно най-добрия резултат за кредиторите.

Обявяването в несъстоятелност е общ начин за справяне със състояние на неплатежоспособност, когато въз основа на съдебно решение за обявяване в несъстоятелност, установените вземания на кредиторите биват погасени в голяма степен от постъпленията от осребряването на имуществото. Неудовлетворените вземания или части от тях не се погасяват, освен ако законът не предвижда друго. Този метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, се използва винаги, когато е невъзможно да се пристъпи към оздравяване или облекчаване на задължения като по-умерени процедури срещу длъжника, или ако в хода на производството стане ясно, че прилагането на тези методи не може да продължи.

Оздравяването може да се използва за справяне със ситуация на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжници, които са стопански субекти. Тя включва оздравяване на стопанската дейност. Обикновено се очаква, че вземанията на кредиторите ще бъдат удовлетворявани постепенно, като в същото време стопанската дейност на длъжника продължава да се осъществява в съответствие с мерките за съживяване на нейното управление по силата на одобрен от съда по несъстоятелността оздравителен план. Кредиторите контролират изпълнението на плана.

Облекчаването на задължения е начин за справяне със ситуация на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжници, които по същество нямат търговски задължения и, ако са юридически лица, не са стопански субекти. Този метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността поставя социалните съображения пред икономическите аспекти. Целта е на длъжниците да се даде възможност за „ново начало“ и те да бъдат мотивирани да участват активно в погасяването на своите задължения, поне до прогнозно равнище от 30 %, що се отнася до необезпечените кредитори. Предполага се, че вземанията на обезпечените кредитори ще бъдат удовлетворени от обезпечението. Успоредно с това се цели намаляване на разходите за обществения бюджет във връзка с подобряване на финансовото положение на субекти, изпаднали в социална криза. Облекчаването на задължения може да се осъществи посредством осребряване на масата на несъстоятелността, изготвянето на план за погасяване на задълженията или посредством комбинация от двете.

Кой може да започне производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност могат да бъдат започнати само след подаване на молба. Те се образуват на датата на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност пред съда, който е компетентен в конкретния случай. Молби за образуване на производство по несъстоятелност могат да подава както длъжници, така и кредитори, с изключение на случаите на непосредствена опасност от неплатежоспособност, когато такива молби могат да бъдат подавани само от длъжника.

Длъжниците, които са стопански субекти (било в качеството на юридическо или на физическо лице), са длъжни да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност без излишно забавяне, след като научат или при дължима грижи е трябвало да научат за своята неплатежоспособност.

Започване на производство по обявяване в несъстоятелност

Съдът по несъстоятелността постановява решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е оформено като отделен акт. В изключителни случаи този акт може да се комбинира с решението за обявяване в несъстоятелност (ако длъжникът е лице, което не е в състояние да изготви план за оздравяване или облекчаване на задължения). Обявяването в несъстоятелност влиза в сила от датата на публикуването на решението за обявяване на несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност.

Започване на производство по оздравяване

Оздравяването започва с разрешение на съда по несъстоятелността, което се издава след подаване на молба от длъжника или от присъединен кредитор.

Разрешение за оздравяване може да се даде, ако (условията не са кумулативни):

  • общият годишен нетен оборот на длъжника за последния отчетен период, предхождащ молбата за образуване на производство по несъстоятелност, е поне 50 000 000 CZK; или
  • длъжникът има поне 50 служители; или
  • длъжникът представи пред съда по несъстоятелността, заедно с молбата за образуване на производство по несъстоятелност или не по-късно от датата на връчване на решението за обявяване в несъстоятелност, план за оздравяване, одобрен от поне половината от всички обезпечени кредитори (изчислени въз основа на общия размер на вземанията) и от поне половината от всички необезпечени кредитори (също така изчислени въз основа на размера на вземанията).

Оздравяването е недопустимо, ако длъжникът е юридическо лице в ликвидация, търговец на ценни книжа или субект, който има разрешение за търговия на стоковата борса по силата на специфично законодателство.

Съдът по несъстоятелността разрешава оздравяването, в случай че са изпълнени съответните правни условия. Решението не подлежи на обжалване.

Съдът по несъстоятелността отхвърля молба за разрешение за оздравяване, ако: а) като се вземат предвид всички обстоятелства, може с основание да се предположи наличието на непочтени намерения; б) молбата е подадена от лице, което вече е подавало предишна молба за разрешение за оздравяване и тази молба е била разглеждана от съда; или в) молбата е подадена от кредитор, но не е одобрена от събранието на кредиторите. Тези решения могат да се обжалват само от лицата, подали молбата.

Започване на производство по облекчаване на задължения

Длъжникът подава молба за облекчаване на задължения, като използва готов формуляр и когато е целесъобразно, я внася заедно с молба за образуване на производство по несъстоятелност (ако производството по несъстоятелност не е започнато по искане на кредитор).

Молбата за облекчаване на задължения и приложенията към нея трябва да съдържат по-специално данни за миналите и очакваните бъдещи доходи на длъжника, списък на имуществото, както и списък на задълженията. Ако дадено лице желае да направи дарение на длъжника, за да се изпълнят условията за облекчаване на задължения, или ако дадено лице желае да прави редовни плащания в брой в полза на длъжника за целия срок на производството по облекчаване на задължения, длъжникът прилага съответния акт за дарение или споразумение за изплащане на доход към молбата за облекчаване на задължения.

Ако условията са изпълнени, съдът по несъстоятелността дава разрешение за облекчаване на задължения. Той отхвърля молбата за облекчаване на задължения, ако като се вземат предвид всички обстоятелства, може с основание да се предположи наличие на непочтени намерения или ако в резултат на облекчаването на задължения необезпечените кредитори ще получат по-малко от 30 % от вземанията си (освен ако те не са съгласни с това). Съдът по несъстоятелността отхвърля молба за облекчаване на задължения също и когато резултатите от производството към момента показват, че длъжникът е проявил безразсъдство или небрежност при изпълнение на задълженията си в рамките на производството по несъстоятелност. Само длъжникът има правото да обжалва решението за отхвърляне на молбата.

Кога започва действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност

Действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност започва след публикуването на съобщение за образуване на производство по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност (вж. по-долу). Действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност продължава до приключване на производството по несъстоятелност, освен ако в закона не е предвидено друго за някой от методите за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността.

Временни мерки до излизане на решението за обявяване в несъстоятелност

Съдът по несъстоятелността може служебно да разпореди временни мерки до излизането на решение по молба за образуване на производство по несъстоятелност освен ако законът не предвижда друго. Лице, желаещо налагане на временна мярка, която съдът по несъстоятелността може да разпореди и служебно, не е длъжен да внася гаранция. Когато подава молба за временна мярка, длъжникът не е длъжен да внася гаранция.

Посредством подобни временни мерки съдът по несъстоятелността може, наред с другото:

  • да назначи временен синдик;
  • да ограничи някое от действията, свързани с образуването на производство по несъстоятелност;
  • да разпореди на някой от вносителите на молба за образуване на производство по несъстоятелност да внесе гаранция, която да покрие обезщетението за вреди и други загуби на длъжника.

Регистър по несъстоятелност

Производствата по несъстоятелност се публикуват в регистъра по несъстоятелност, който се администрира от Министерството на правосъдието (Ministerstvo spravedlnosti). Това е електронна информационна система на държавната администрация, която е достъпна на Връзката отваря нов прозорецhttps://isir.justice.cz/.

Регистърът по несъстоятелност е създаден преди всичко, за да се гарантира максимална публичност в производствата по несъстоятелност и да може да се следи техният напредък. Регистърът се използва за публикуване на решенията на съда по несъстоятелността в рамките на производства по несъстоятелност и по отделни спорове, за подаване на документи по делата, както и на друга информация, когато това е предвидено в Закона относно несъстоятелността или в решение на съда по несъстоятелността.

Регистърът по несъстоятелност е публично достъпен (с изключение на някои подробности) и всеки има право да го разглежда, да прави преписи и извлечения от него.

Освен че се използва като източник на информация, регистърът по несъстоятелност има решаващо значение за връчването на документи – той е средство за връчването на повечето съдебни решения и други документи. Производствата по несъстоятелност обикновено се обявяват в регистъра по несъстоятелност до два часа след подаването на молбата (в рамките на работното време на съда). Всички съдебни решения и други документи впоследствие се публикуват в регистъра по несъстоятелност. Това позволява на всеки желаещ да се информира за хода на производство по несъстоятелност, което се гледа в Чешката република.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Маса на несъстоятелността

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, масата на несъстоятелността включва имуществото на длъжника към датата, на която започва действието, свързано с решението за образувани на производство по несъстоятелност, както и имуществото на длъжника, придобито в хода на производството по несъстоятелност.

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, масата на несъстоятелността включва имуществото на длъжника към датата на влизане в сила на временната мярка на съда по несъстоятелността, с която се ограничава (изцяло или частично) правото на длъжника да се разпорежда с имуществото, имуществото на длъжника към датата на влизане в сила на решенията относно несъстоятелността на длъжника, както и имуществото на длъжника, придобито в хода на производството по несъстоятелност, след влизането в сила на тези решения.

При съвместни права върху имущество на длъжника делът на длъжника от такова имущество се включва в масата на несъстоятелността. Цялото това имущество влиза в масата на несъстоятелността дори ако представлява част от съпружеската имуществена общност на длъжника.

Имуществото на лица, различни от длъжника, са част от масата на несъстоятелността, ако това е предвидено в закона, особено ако има съображения за недействителност на правните актове. За целите на осребряването това имущество се разглеждат като част от имуществото на длъжника.

Освен ако в закона не е предвидено друго масата на несъстоятелността включва основно парични средства, движими и недвижими вещи, машини и съоръжения, банкови книжки, депозитни сертификати и други форми на депозити, акции, бонове, чекове или други ценни книжа, дялови участия, парични и непарични вземания на длъжника, включително условни вземания и вземания, които все още не са изискуеми, възнагражденията на длъжника, заплата, бонуси и доходи, еквивалентни на трудово възнаграждение, други права, както и други активи, чиято стойност може да получи парично изражение. Масата на несъстоятелността включва и елементи, като лихви, доходи, печалби и ползи, свързани с горепосоченото имущество.

Освен ако в закона не е предвидено друго, имущество, което не подлежи на мерки по принудително изпълнение или запор, не е част от масата на несъстоятелността. Въпросът се урежда в Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс. Мерки за принудително изпълнение не могат да се налагат по отношение на имущество на длъжника, от което той има неотложна нужда, за да задоволи своите и на семейството си материални потребности или за да изпълнява професионалните си задачи, както и други вещи, чиято продажба би противоречала на добрите нрави (по-специално ежедневно облекло, обичайни изделия за дома, сватбени пръстени и други подобни предмети, медицински консумативи и други вещи, от които длъжникът има нужда поради болест или физическо увреждане, парични средства в размер, равен на двойния размер на ставката, определена за издръжка на физическите лица, както и животни, отглеждани като домашни любимци). Въпреки това вещи, използвани за стопанската дейност на длъжника, не се изключват от масата на несъстоятелността. Освен ако в закона не е предвидено друго в масата на несъстоятелността не се включва имущество, което по силата на специфично законодателство може да се използва само по специално предвиден начин (например целеви субсидии и възстановима помощ, отпусната от централния или местния бюджет или от държавен фонд).

Третиране на имущество, придобито или наследено от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност

Най-общо казано имущество, придобито или наследено от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност, се включва в масата на несъстоятелността; това може да се промени в зависимост от приложимия метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността. Длъжниците могат да се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността само ако правят това при спазване на ограниченията, валидни за конкретния етап от производството по несъстоятелност и за конкретния метод уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Задача и статут на сидника

Основната задача на синдика е да управлява масата на несъстоятелността на длъжника и да разрешава странични и други спорове. Целта на синдика е да се постигне пропорционално, бързо, икономично и във възможно най-голям размер удовлетворяване на кредиторите.

Синдиците са длъжни да действат добросъвестно и с дължимата грижа. Те трябва да положат всички усилия, които могат разумно да се изискват от тях, за да удовлетворят кредиторите във възможно най-пълна степен. Те трябва да дават приоритет на общия интерес на кредиторите пред собствения си и пред други интереси.

При производство по обявяване в несъстоятелност синдикът има правомощието да се разпорежда с имуществото, да упражнява права и да изпълнява задължения на длъжника във връзка с имуществото. По-специално синдикът упражнява правата на акционерите, свързани със съответните дялове от масата на несъстоятелността, действа в качеството на работодател по отношение на работниците и служителите на длъжника и носи отговорност за осъществяването на текущата стопанска дейност, счетоводството и данъчните задължения на длъжника. Синдиците също така са натоварени със задачата да осребрят имуществото от масата на несъстоятелността.

При производство по оздравяване синдиците на първо място упражняват надзор върху дейността на длъжник, който е във владение на имуществото, извършват действия за установяване на имуществото на длъжника и съставят опис на активите, разрешават съпътстващи спорове, съставят и допълват списъка на кредиторите и се отчитат пред комитета на кредиторите. Синдиците също така действат в качеството на общо събрание или събрание на членовете на длъжника.

При производство по облекчаване на задължения синдиците работят съвместно със съда по несъстоятелността и кредиторите по отношение на контрола на длъжника и на неговите операции, осребряват имуществото на длъжника и разпределят месечните вноски по погасителния план между кредиторите.

Статут на длъжника

При производството по обявяване в несъстоятелност длъжниците губят правото да се разпореждат с имуществото си, да упражняват други права и да изпълняват задължения, свързани с имуществото. Тези правомощия се прехвърлят на синдика. По закон правните актове, които длъжниците извършват по тези въпроси, след като правомощието за разпореждане с имуществото е прехвърлено на синдика, са недействителни по отношение на кредиторите.

При производство по оздравяване длъжникът остава във владение на имуществото при известни ограничения. Правни актове от изключително значение за разпореждането с масата на несъстоятелността и нейното управление, се извършват от длъжник, който е във владение на имуществото, само със съгласието на комитета на кредиторите. Длъжник, който наруши това задължение, дължи обезщетение за вреда или друга загуба, причинени на кредитори или на трети страни; членовете на управителния орган на длъжника носят солидарна отговорност за такива вреди или други загуби. „Правни актове от изключително значение“ са актове, които променят в значителна степен стойността на имуществото, поредността на кредиторите или равнището на удовлетворяване на кредиторите. Синдиците действат в качеството на общо събрание или събрание на членовете на длъжника.

При производство по облекчаване на задължения длъжникът също остава във владение на имуществото при известни ограничения. Длъжникът се контролира от съда по несъстоятелността, от синдика и от кредиторите.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

По принцип прихващанията се уреждат в Гражданския процесуален кодекс. Общото правило е, че ако страните имат еднородни насрещни вземания, всяка от тях може да уведоми другата, че извършва прихващане на вземането си от вземането на контрагента. Кредитор може да извърши прихващане веднага след като придобие право да предяви вземането си и едновременно с това да погаси собственото си задължение. Прихващането погасява двете вземания, доколкото те са съизмерими едно с друго; ако не се покриват изцяло, вземането се прихваща по същия начин като в случаите на пълно погасяване. Такова действие се поражда при допустимост на прихващането на две вземания.

При производство по несъстоятелност насрещни вземания на длъжника и кредитора могат да бъдат прихващани след решението за обявяване в несъстоятелност, ако задължителните условия за прихващане (по реда на Гражданския процесуален кодекс) са били спазени преди вземането на решението за избор на метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, освен ако в Закона относно несъстоятелността не е предвидено друго.

Прихващане в производство по несъстоятелност е недопустимо, по-специално ако кредиторът на длъжника:

  • не е присъединен кредитор по отношение на изискуемото вземане; или
  • е придобил изискуемо вземане в резултат на недействителен правен акт; или
  • е знаел за неплатежоспособността на длъжника в момента на придобиване на изискуемото вземане; или
  • не е погасил дължимо вземане на длъжника, доколкото то надхвърля размера на изискуемото вземане на кредитора; или
  • в случай на временна мярка, постановена от съда по несъстоятелността.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Договори за взаимни престации

Ако към датата на обявяване на несъстоятелността или на разрешението за оздравяване или облекчаване на задължения, длъжникът е страна по договор за взаимни престации, включително предварителен договор, който все още не е изцяло изпълнен от длъжника или от контрагента към датата на обявяване на несъстоятелността или на разрешението за оздравяване или облекчаване на задължения, се прилага следното:

–         при производство по обявяване в несъстоятелност или облекчаване на задължения синдикът може да изпълни договора вместо длъжника и да изиска изпълнение от другата страна по договора или да откаже изпълнението;

–         при производство по оздравяване длъжник, който е във владение на имуществото, упражнява същите правомощия със съгласието на комитета на кредиторите.

При производство по обявяване в несъстоятелност или облекчаване на задължения, ако синдик не е заявил изпълнението на договор в срок на 30 дни от датата на определението за образуване на производство по несъстоятелност или на разрешението за облекчаване на задължения, се счита, че е отказал изпълнението му; дотогава контрагентът не може да се откаже от договора освен ако това не е позволено по силата на договорните разпоредби. При производство по оздравяване длъжници, които са във владение на имуществото и които не са заявили отказ от изпълнение в срок от 30 дни от датата на одобряването на оздравителния план, трябва да пристъпят към изпълнение на договор за взаимна престация.

Контрагент, от когото се изисква да пристъпи към изпълнение, може най-напред да забави това изпълнение до момента на предоставяне или обезпечаване на взаимната престация, освен в случаите когато договорът е сключен от контрагента след публикуването на решението за обявяване в несъстоятелност.

Ако синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, откаже изпълнение, контрагентът може да предяви иск за обезщетение за произтичащите от това вреди, като присъедини вземането си в срок от 30 дни от датата на отказа от изпълнение. Вземанията на контрагента, произтичащи от продължаването на договора след обявяването на несъстоятелността, са вземания, предявени към масата на несъстоятелността.

Контрагентът не може да иска възстановяване за частично изпълнение, предоставено преди решението за обявяване в несъстоятелност, поради отсъствието на съответната престация от страна на длъжника.

Срочни договори

Ако е договорено, че стока с определена пазарна цена трябва да бъде доставена в точно определен момент или в рамките на определен срок, и ако моментът на изпълнение възниква или срокът изтича след обявяването на несъстоятелността, изпълнението на ангажимента не може да се изисква; може да се претендира само за обезщетение за вреди, причинени поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника. „Вреди“ означава разликата между договорената цена и пазарната цена, платена към датата на влизане в сила на обявяването на несъстоятелността, на мястото, определено в договора като място на изпълнение. Контрагентът може да предяви иск за вреди като кредитор, като присъедини вземането си в рамките на 30 дни от датата на обявяването на несъстоятелността.

Договор за заем

Ако длъжникът е сключил договор за заем, след обявяването на несъстоятелността синдикът може да изиска предсрочното погасяване на заема.

Отдаване и преотдаване на лизинг

Съществуват подробни разпоредби по отношение на договорите за отдаване и преотдаване на лизинг. Наред с другото, след обявяването на несъстоятелността синдикът има право да прекрати сключени от длъжника договори за отдаване и преотдаване на лизинг в предвидения от закона или в договора срок дори ако договорът е срочен; срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от три месеца. Това не засяга разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно момента и обстоятелствата, при които лизингодателят може да прекрати договора за лизинг.

Проектодоговори на длъжника, които към датата на обявяването на несъстоятелността, все още не са били одобрени от контрагента

При обявяване в несъстоятелност подадени от страна на длъжника оферти за сключване на договори, които все още не са били одобрени, както и проекти на договори, които са били одобрени от длъжника, но все още не са сключени, се прекратяват, когато засягат масата на несъстоятелността. Проекти на договори, които все още не са одобрени от длъжника към датата на обявяването му в несъстоятелност, могат да бъдат одобрени само от синдика.

Запазване на собственост

Ако длъжникът е продал стока с право на запазване на собствеността и я е доставил на купувача преди обявяването на несъстоятелността, купувачът може или да върне стоката или да настоява за изпълнение на договора. Ако преди обявяването на несъстоятелността длъжникът закупи или получи стока с право на запазване на собствеността, продавачът не може да изиска връщането на стоката, ако синдикът изпълнява задълженията си по договора без неоправдано забавяне, след като е бил поканен да направи това от продавача.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Образуването на производство по несъстоятелност поражда следните действия:

  • вземания и други права, свързани с имуществото, не може да се предявяват по индивидуален исков ред, ако подлежат на предявяване чрез присъединяване;
  • правото на удовлетворяване от обезпечение, свързано с притежавано от длъжника имущество или имущество от масата на несъстоятелността, може да бъде упражнявано и придобивано за първи път само при условията, посочени в Закона относно несъстоятелността. Това важи и за налагането на съдебна възбрана или запор върху недвижими имоти след започването на производство по несъстоятелност;
  • принудително изпълнение или запор, засягащи притежавано от длъжника имущество, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, могат да бъдат разпоредени или започнати, но не и изпълнени. Що се отнася до вземания, които могат да бъдат предявявани към масата на несъстоятелността, и вземания с подобен статут обаче, принудително изпълнение или запор, засягащи имущество от масата на несъстоятелността на длъжника, могат да бъдат изпълнявани въз основа на решение на съда по несъстоятелността при спазване на установените в това решение ограничения;
  • упражняването на право, установено по силата на споразумение между кредитора и длъжника, за запориране на заплати или други доходи със статут на възнаграждение или доход в изпълнение на съдебно решение, е невъзможно.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Решенията за образуване на производство по несъстоятелност налагат мораториум на съдебните и арбитражните производства, касаещи вземания и други права, свързани с имуществото, които се предявяват чрез присъединяване към производството по несъстоятелност или които имат статут на присъединени в производство по несъстоятелност, или които касаят неудовлетворени в рамките на производство по несъстоятелност вземания. Освен ако не е предвидено друго тези производства не могат да продължат при наличие на действащо решение за образуване на производство по несъстоятелност.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Принципи, отнасящи се до участието на кредиторите

Производствата по несъстоятелност се основават, наред с другото, на следните принципи, засягащи участието на кредиторите:

  • производството по несъстоятелност трябва да се проведе по начин, който не позволява несправедливо ощетяване или незаконно облагодетелстване на коя да е от страните и който позволява кредиторите да бъдат удовлетворени бързо, икономично и във възможно най-голям размер;
  • кредитори, чийто законов статут по същество е еднакъв или подобен, имат равни възможности в производството по несъстоятелност;
  • освен ако в закона не е предвидено друго, права, които кредиторът добросъвестно е придобил преди започването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат ограничавани с определение на съда по несъстоятелността или в резултат на изпълнявана от синдика процедура;
  • кредиторите са длъжни да се въздържат от действия, насочени към удовлетворяване на вземанията им извън производството по несъстоятелност, освен ако това не е разрешено от закона.

Органи на кредиторите

Органите на кредиторите са:

  • събранието на кредиторите;
  • комитетът на кредитори (или представителят на кредиторите).

Събранието на кредиторите отговаря за избора и отстраняването на членовете и заместниците на комитета на кредиторите (или представителя на кредиторите). Събранието на кредиторите може да запази за себе си компетентност по всеки въпрос, който попада в обхвата на компетентността на органите на кредиторите. Ако не е избран комитет, нито представител на кредиторите, събранието на кредиторите изпълнява техните функции освен ако в закона не е предвидено друго.

При над 50 присъединили се кредитори събранието на кредиторите трябва да избере комитет на кредиторите. В противен случай е достатъчно да избере представител на кредиторите.

Комитетът на кредиторите упражнява правомощията на орган на кредиторите освен по въпросите, които са от компетентността на събранието на кредиторите или са част от запазените компетентности на събранието на кредиторите. По-специално комитетът на кредиторите контролира дейността на синдика и има право да прави предложения на съда по несъстоятелността във връзка с производството по несъстоятелност. Комитетът на кредиторите защитава общия интерес на кредиторите и в сътрудничество със синдика помага за постигането на целта на производството по несъстоятелност. Разпоредбите относно комитета на кредиторите се прилагат mutatis mutandis по отношение на представителя на кредиторите.

Категории кредитори

Законът прави разлика между обезпечени и необезпечени кредитори.

Обезпечен кредитор е кредитор, чието вземане е обезпечено с имущество от масата на несъстоятелността под формата на залог, право на задържане, ограничаване на прехвърляне на недвижим имот, фидуциарно прехвърляне на право, прехвърляне на вземане към обезпечение или подобно право по силата на чуждестранно законодателство.

Обезпечените кредитори могат да упражняват значително въздействие върху хода на производството по несъстоятелност. Когато длъжникът е стопански субект, който може да бъде оздравен по реда на Закона относно несъстоятелността, приемането на решение относно метода за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, (обявяване в несъстоятелност или оздравяване) изисква гласовете на най-малко половината от всички обезпечени (както и на необезпечените) кредитори, присъстващи на събранието на кредиторите, изчислени въз основа на размера на техните вземания, освен ако решението не бъде гласувано от минимум 90 % от присъстващите кредитори, изчислени въз основа на размера на техните вземания. Обезпечен кредитор може също така да даде указания на лице във владение на имущество относно начина на управление на обезпечението, като тези указания са задължителни за лицето, при условие че са насочени към осигуряване на добро управление. Синдикът също е длъжен да изпълнява указанията на обезпечените кредиторите, насочени към осребряване на обезпечението. Синдиците могат да отхвърлят подобни указания, ако считат, че предметът на обезпечението може да бъде осребрен по по-благоприятен начин, като в такъв случай те молят съда по несъстоятелността да извърши преглед на указанията като част от надзорната си дейност. Осребряването на вещ, право, вземане или друго имущество в рамките на производство по несъстоятелност погасява обезпечението по вземането на обезпечения кредитор дори ако въпросният кредитор не е присъединил вземането.

Вземанията на обезпечени кредитори се удовлетворяват от пълния размер на постъпленията от осребряването на имуществото, след приспадане на възнаграждението на синдика и разходите за управление и осребряване, по всяко време в хода на производството, като се взема предвид датата на учредяване на обезпечението.

Всички останали кредитори са необезпечени. Техният статут в производството по несъстоятелност е по-слаб и статистиката показва, че очакваното равнище на удовлетворяване на вземанията им обикновено е много по-ниско.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В производството по обявяване в несъстоятелност синдиците могат да се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността. Синдикът има правомощието да се разпорежда с имуществото, да упражнява права и да изпълнява задължения на длъжника във връзка с имуществото. По-специално синдикът упражнява правата на акционерите, свързани със съответните дялове от масата на несъстоятелността, взема решения относно търговски тайни и други поверителни области, действа в качеството на работодател по отношение на работниците и служителите на длъжника и носи отговорност за осъществяването на текущата стопанска дейност, счетоводството и данъчните задължения на длъжника. Синдиците също така са натоварени със задачата да осребрят имуществото от масата на несъстоятелността.

В производствата по оздравяване и облекчаване на задължения длъжникът запазва тези права, макар те да подлежат на съществени ограничения.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, предявени към масата на несъстоятелността, както и равностойни на тях вземания, могат да бъдат изпълнявани в пълен размер по всяко време след вземането на решението за обявяване в несъстоятелност.

Прави се разграничение между:

  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност или след обявяването на мораториум (по-специално възстановяването на паричните разходи и на възнаграждението на временния синдик, ликвидатора на длъжника и членовете на комитета на кредиторите, както и на вземания на кредитори, произтичащи от кредитно финансиране);
  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, които са възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност (по-специално паричните разходи и възнаграждението на синдика, данъци, такси, мита, вноски за социално осигуряване, вноски във връзка с държавната политика в областта на заетостта и общественото здравно осигуряване);
  • вземания, равностойни на вземания, предявени към масата на несъстоятелността (по-специално вземания на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство, както и вземания на кредиторите във връзка със задължение за издръжка).

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Предявяване на вземания

Кредиторите предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността, като използват готов формуляр, и могат да направят това от датата на образуването на производството по несъстоятелност до крайния срок, определен в решението за откриване на производството по несъстоятелност. Вземания, предявени след крайния срок, не се взимат предвид от съда по несъстоятелността и не се уреждат в рамките на производството по несъстоятелност. Предявяват се и вземания, които вече са били предявени пред съда, както и вземания, подлежащи на принудително изпълнение, включително такива, които се погасяват чрез принудително изпълнение или запор. Кредитор, които предявява вземане или който се счита за присъединен кредитор, може да оттегли вземането си по всяко време в хода на производството по несъстоятелност.

В молбата за предявяване на вземане трябва да се обяснява как е възникнало вземането и да се посочва неговият размер. Вземането трябва винаги да има парично измерение дори да касае непаричен актив. Всички документи, които се цитират в молбата за предявяване на вземането, трябва да бъдат приложени към нея. Действителността на дадено вземане трябва да бъде доказана с автентичен документ.

За целите на давностния срок или погасителната давност на правата молбата за предявяване на вземане има същото действие като подаване на иск или предявяване на право пред съда под друга форма; срокът започва да тече от датата на подаване на молбата пред съда по несъстоятелността.

Кредиторът носи отговорност за достоверността на информацията, включена в молбата за предявяване на дадено вземане. По препоръка на синдика съдът по несъстоятелността може да наложи санкции в случай на надценяване на размера на вземането (с повече от 100 %), като разпореди плащане в полза на масата на несъстоятелността, което се определя при отчитане на всички обстоятелства, свързани с предявяването на вземането и прегледа на самото вземане, до размера на сумата, с която сумата, във връзка с която е предявено вземането, надхвърля нейната действителна установена стойност.

Правото на кредитора да предяви вземане по обезпечение не се взема под внимание, ако е направено по различен от допустимия ред или ако при прегледа се установи, че равнището на обезпечението е било надценено с повече от 100 %. В такъв случай кредиторът може да бъде санкциониран от съда по несъстоятелността, като бъде осъден да плати (парична) сума в полза на обезпечените кредитори, които са предявили вземания, обезпечени със същото имущество. Размерът на плащането се определя от съда по несъстоятелността с оглед на всички обстоятелства, свързани с упражняването и прегледа на правото на обезпечено вземане, до размера на сумата, с която стойността на посоченото в молбата обезпечение надхвърля установената стойност на обезпечението.

Установяване на присъединени вземания

Предявените вземания се разглеждат на първо място от синдика, който извършва основно кръстосани проверки, като ги сравнява с придружаващите документи и с отчетите или записите на длъжника, водени съгласно съответното законодателство. След това синдикът кани длъжника да коментира вземанията. Когато е целесъобразно, синдикът извършва необходимото разследване на вземанията в сътрудничество с органите, които са длъжни да оказват такова сътрудничество.

Ако молба за предявяване на вземане е незаконосъобразна или непълна, синдикът кани кредитора да я коригира или допълни в срок на 15 дни (може да бъде определен и по-дълъг срок) и предоставя съвети как да стане това. Вземания, които не са били допълнени или коригирани своевременно, се представят от синдика пред съда по несъстоятелността, който взема решение за оставяне на молбата без последствие. Кредиторът трябва да бъде информиран за това.

Синдикът изготвя списък на предявените вземания. Обезпечените кредитори се вписват в отделен списък. Ако дадено вземане е отхвърлено от синдика, това трябва да бъде изрично посочено. За всички кредитори трябва да се посочи информацията, която е необходима за тяхното идентифициране и за оценката на начина на възникване на вземането, както и на размера и реда за погасяването му. Освен това за обезпечените кредитори трябва да се посочват причината и методът на учредяване на обезпечението.

Списъкът на предявените вземания се публикува от съда по несъстоятелността в регистъра по несъстоятелност преди заседанието за тяхното установяване. Съдът по несъстоятелността незабавно публикува също така и евентуалните промени в списъка на предявените вземания в регистъра по несъстоятелност.

След това предявените вземания се установяват по време на разпореденото от съда по несъстоятелността нарочно заседание. Датата и мястото на заседанието се определят от съда по несъстоятелността в решението за образуване на производството по несъстоятелност. До края на заседанието за установяване на вземанията кредиторите имат възможност да променят размера на предявеното вземане освен ако същото не е обезпечено или не е било отхвърлено с влязло в сила окончателно решение. Те обаче не могат да променят причините за възникване на присъединеното вземане, нито реда за изплащането му.

Оспорване на вземания

Съществуването, размерът и поредността на изплащането на всички предявени вземания могат да бъдат оспорени от: а) синдика; б) длъжника; или в) присъединен кредитор.

Оспорването на вземане на даден кредитор от друг присъединен кредитор трябва да спазва реда и условията за завеждане на иск, установени в Гражданския процесуален кодекс, и трябва ясно да указва дали на оспорване се подлага съществуването, размерът или поредността на изплащането на вземането. Възражението се връчва, като се използва готов формуляр.

В Закона относно несъстоятелността се признават следните видове оспорване:

  • оспорване на съществуването на вземане – в него се твърди, че вземането никога не е възниквало или че то е било напълно погасено, или че давността му е изтекла;
  • оспорване на размера на вземането – в него се твърди, че отговорността на длъжника е с по-малък размер от присъединения (лицето, което оспорва размера на вземането трябва също така да посочи действителния му размер);
  • оспорване на поредността на погасяване на вземането – в него се твърди, че вземането е от по-малко благоприятен ред от онзи, който е посочен в молбата за предявяване на вземането, или се оспорва правото на погасяване на вземането от обезпечението (лицето, което оспорва поредността на погасяване на вземането трябва също така да уточни реда, по който то следва да се удовлетвори).

Ако присъединен кредитор оспорва вземане на друг присъединен кредитор, тези кредитори стават страни по съпътстващ спор. Синдици, които желаят да подкрепят страна по съпътстващ спор, в който не участват, имат право на намеса.

Решенията относно съществуването, размера и поредността на оспорени вземания се вземат от съда по несъстоятелността.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

В производството по обявяване в несъстоятелност масата на несъстоятелността се осребрява. Това означава, че цялото имущество от масата на несъстоятелността се преобразува в парични средства с цел пропорционално удовлетворяване на кредиторите. Осребряването на масата на несъстоятелността се осъществява от синдика. Към тази стъпка може да се пристъпи едва след окончателното влизане в сила на определението за образуване на производство по несъстоятелност и след провеждането на първото събрание на кредиторите. Активи в непосредствен риск от унищожение или разваляне се изключват; съдът по несъстоятелността може да разреши също и изключване на други основания. Осребряването на масата на несъстоятелността анулира всички действия по евентуално разпореждане за принудително изпълнение или запор и други пороци, свързани с осребряването на имуществото, освен ако в закона не е предвидено друго.

Осребряването на масата на несъстоятелността става чрез:

  • публичен търг;
  • продажба на движимо и недвижимо имущество в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно принудителното изпълнение;
  • продажба на имущество без наддавателна процедура.

Ако приходите от осребряването на масата на несъстоятелността не са достатъчни да покрият всички вземания, най-напред се уреждат възнаграждението и паричните разноски на синдика, следвани от вземанията на кредитори, възникнали по време на мораториума, вземанията на кредитори във връзка с кредитно финансиране, разходите, свързани с поддръжката и управлението на масата на несъстоятелността, вземанията на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство и вземанията на кредитори във връзка със задължение за издръжка и обезщетение за нанесени вреди на здравето. Останалите вземания се удовлетворяват в пропорционален размер.

След окончателното приемане на решението за одобряване на окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността проект на разпореждане за разпределение на приходите от масата на несъстоятелността, като посочва сумата, която следва да се изплати по всяко вземане в ревизирания списък на присъединените вземания. На това основание съдът по несъстоятелността издава разпореждане за разпределение на масата на несъстоятелността, в което определя сумите, които да се изплатят на кредиторите. Всички кредитори, включени в графика за разпределение, се удовлетворяват пропорционално на установения размер на тяхното вземане. Преди разпределението се погасяват все още непогасени вземания, които могат да бъдат погасявани по всяко време в хода на производството по обявяване в несъстоятелност, и по-специално:

  • вземания, които могат да бъдат предявявани към масата на несъстоятелността – парични разноски и възнаграждения на синдика, разходи, свързани с поддръжката и администрирането на масата на имуществото на длъжника, данъци, такси, мита, вноски за социално осигуряване, вноски във връзка с държавната политика в областта на заетостта и общественото здравно осигуряване и т.н.;
  • еквивалентни вземания – вземания на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство, вземания на кредиторите във връзка с обезщетение за вреди, нанесените на здравето, държавни вземания и т.н.;
  • обезпечени вземания.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Приключване на производство по обявяване в несъстоятелност

След осребряването на масата на несъстоятелността синдикът представя окончателен доклад пред съда по несъстоятелността. В окончателния доклад трябва да се опишат общите характеристики на дейностите на синдика и да се включи количествена оценка на произтичащите от нея финансови резултати. В него трябва да се определя сумата, която ще бъде разпределена между кредиторите, и да се посочват кредиторите, като се уточнява размерът на техните дялове от общата сума. Заедно с окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността отчет за възнаграждението и разноските си.

Съдът по несъстоятелността разглежда окончателния доклад и фактурата на синдика и след като го изслуша, коригира евентуални грешки и пропуски в тях. Съдът по несъстоятелността оповестява на страните ревизирания окончателен доклад на синдика, като го публикува под формата на публично известие. След окончателното приемане на решението за одобряване на окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността проект на разпореждане за разпределение на приходите от масата на несъстоятелността, като посочва сумата, която следва да се изплати по всяко вземане в ревизирания списък на присъединените вземания. След това съдът по несъстоятелността издава разпореждане за разпределение на масата на несъстоятелността, в което определя сумите, които да се изплатят на кредиторите. Всички кредитори, включени в графика за разпределение, се удовлетворяват пропорционално на установения размер на тяхното вземане. В разпореждането за разпределение съдът по несъстоятелността поставя на синдика срок за изпълнение, който не трябва да надвишава два месеца, считано от датата, на която разпореждането за разпределение придобива правна сила.

Производствата по обявяване в несъстоятелност приключват с представянето на доклада на синдика относно изпълнението на разпореждането за разпределение и решението на съда по несъстоятелността за приключване на производството. Съдът взема решение за приключване на производството по обявяване в несъстоятелност и в някои други предвидени от закона ситуации, например ако се установи, че имуществото на длъжника е очевидно недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите. При окончателното влизане в сила на решението за приключване на производството по обявяване в несъстоятелност производството по несъстоятелност се прекратява.

Приключване на производство по оздравяване

Оздравяването приключва с решение на съда по несъстоятелността, с което се признава изпълнението на оздравителния план или на съществена част от него. Това решението не подлежи на обжалване.

Оздравяването може да приключи също така с решение на съда по несъстоятелността за преобразуване на производството по оздравяване в производство по обявяване в несъстоятелност, което става в установени от закона случаи, по-специално когато възникнат проблеми във връзка с одобрението и съответствието на оздравителния план. Съдът по несъстоятелността не може да вземе решение за преобразуване на производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност, ако важните аспекти на оздравителния план са били изпълнени. Съдебното решение за преобразуване на производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност може да бъде обжалвано от длъжника, от подателя на заявлението за оздравяване, от синдика или от комитета на кредиторите. Когато съдът по несъстоятелността вземе решение да преобразува производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност, това поражда действията, произтичащи от обявяването на несъстоятелността, освен ако в своето решение съдът по несъстоятелността не постанови различни условия за преобразуването.

Приключване на производство по облекчаване на задължения

Производството по облекчаване на задължения приключва с решение на съда по несъстоятелността, с което се признава неговото изпълнение. Това решението не подлежи на обжалване. Ако длъжникът своевременно е постигнал съответствие с всички задължения по силата на одобрен метод за облекчаване на задължения, съдът по несъстоятелността – по препоръка на длъжника – издава разпореждане за освобождаване на длъжника от погасяване на вземанията, включени в производството по облекчаване на задължения, доколкото те все още не са погасени.

Производство по облекчаването на задължения приключва също и ако съдът прекрати процедурата и реши неплатежоспособността на длъжника да бъде разгледана в рамките на производство по обявяване в несъстоятелност, което става в установени от закона случаи, и по-специално когато длъжникът не изпълнява условията, свързани с облекчаването на задълженията.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

В производство по обявяване в несъстоятелност, засягащо активите на физическо лице (по всяко време след приключването на производството по обявяване в несъстоятелност) или юридическо лице (до неговото прекратяване чрез заличаване от публичен регистър), след приключването на производството може да се издаде разпореждане за запор или принудително изпълнение във връзка с вземане, което е било установено и не е било оспорено от страна на длъжника, и което не е било погасено в хода на производството по обявяване в несъстоятелност. При подаване на заявление за принудително изпълнение са необходими само документ за удостоверяване и доклад относно удостоверяването на въпросното вземане в производството по обявяване в несъстоятелност. Давността на това право изтича десет години след приключването на производството по обявяване в несъстоятелност, като тя започва да тече от деня на влизане в сила на разпореждането за приключване на производството.

В производствата по оздравяване срещу длъжника може да се издава разпореждане за принудително изпълнение или запор след влизане в сила на оздравителния план с цел удовлетворяване на установено в оздравителния план вземане. Ако обаче вземането е било оспорено, принудително изпълнение или запор са възможни само след приемането на окончателно решение на съда по несъстоятелността, с което се удостоверява вземането; това решение трябва да се приложи към заявлението.

В производствата по облекчаване на задължения след приключването на производството и освобождаване от задължението за погасяване на остатъчни вземания кредиторите не могат да търсят удовлетворяване на остатъчните вземания посредством принудително изпълнение или запор. Без значение е дали кредиторите са били частично удовлетворени в рамките на производството по облекчаване на задължения и дори дали са присъединили вземането си в производството по несъстоятелност.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите – по-специално възнаграждението и паричните разноски на синдика – следва да бъдат покрити за сметка на масата на несъстоятелността, т.е. те следва да се поемат от длъжника.

Тъй като масата на несъстоятелността невинаги е достатъчна за покриване на разходите, съдът по несъстоятелността може, преди да вземе решение относно молба за обявяване в несъстоятелност, да разпореди вносителят на молбата за обявяване в несъстоятелност да внесе авансово плащане във връзка с разходите за производството по несъстоятелност до определен срок, когато това е необходимо за покриване на разходите за производството и необходимите ресурси не могат да бъдат обезпечени с други средства. Това важи дори в случаите когато е ясно, че длъжникът не разполага с имущество. Законът определя максимална граница на сумите по такива авансови плащания. В случай че са подадени няколко молби за обявяване в несъстоятелност, от вносителите се изисква да внесат авансовата сума солидарно.

Ако разходите не могат да бъдат покрити за сметка на масата на несъстоятелността, остатъкът се покрива от авансовото плащане във връзка с разходите за производството по несъстоятелност, т.е. за сметка на вносителя на молбата.

Ако авансовата сума също не може да покрие разходите, те се поемат от държавата. Специфично законодателство определя максималния размер на разходите, които се покриват от държавата.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правни актове на длъжника, целящи да намалят шансовете за удовлетворяване на кредиторите или да облагодетелстват някои кредитори за сметка на други, са недействителни. Всяко бездействие на длъжника в това отношение също се разглежда като правен акт. Съществуват три категории недействителни актове: а) правни актове без адекватно възнаграждение; б) преференциални правни актове, водещи до ситуация, при която даден кредитор получава, в ущърб на други кредитори, по-голямо удовлетворение, отколкото би получили в рамките на производството по обявяване в несъстоятелност; в) правни актове, при които длъжникът умишлено ограничава удовлетворяването на даден кредитора, ако това намерение е било известно на контрагента или, с оглед на всички обстоятелства, трябва да му е било известно.

Недействителността на правните актове на длъжника се установява с решение на съда по несъстоятелността по предявен от синдика иск, с който се оспорват правните актове на длъжника (иск за отмяна на сделка). Синдикът може да предяви иск за отмяна на сделка в рамките на една година от датата на влизане в сила решението за обявяване в несъстоятелност. Ако в рамките на този срок не бъде внесен иск, правото за отмяна на сделка отпада. Възнаграждението на длъжника, произтичащо от недействителни правни актове, става част от масата на несъстоятелността след влизането в сила на окончателното решение по иск за отмяна на дадена сделка.

Недействителността на даден правен акт не засяга неговата приложимост. В производство по несъстоятелност обаче възнаграждението на длъжника, произтичащо от недействителни правни актове, е част от масата на несъстоятелността. Ако първоначалното възнаграждение на длъжника, произтичащо от недействителен правен акт, не може да бъде включено в масата на несъстоятелността, трябва да се осигури равностойно обезщетение.

Съдът по несъстоятелността не е обвързан от решението на друг съд или от констатациите на друг орган, който в хода на производството по несъстоятелност установява недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, нито от подобна констатация, направена по какъв да е друг начин. В хода на производството по несъстоятелност нищожността на даден правен акт се разглежда само от съда по несъстоятелността било чрез позоваване на съдебен акт, постановен по преюдициално запитване, или в рамките на съпътстващ спор по този въпрос. Иск във връзка с този спор може да бъде внесен от страните в производството по несъстоятелност, различни от длъжника, с изключение на длъжник, който е във владение на имуществото, както и от вносителя на молбата за обявяване в несъстоятелност или от прокуратурата. Във всички случаи синдикът трябва да е или ищец, или ответник. Ако по силата на окончателно решение се установи недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, икономическата полза, получена във вид на възнаграждение, трябва да бъде възстановена в масата на несъстоятелността.

Ако недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, са установени със съдебно решение, влязло в сила преди образуването на производството по несъстоятелност, правният акт, който е предмет на това решение, се разглежда като недействителен и нищожен и в производството по несъстоятелност.

Специфични правила относно някои категории вземания

Специфични правила се прилагат по отношение на следните специфични категории вземания:

  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, възникнали след образуването на производство по несъстоятелност или след обявяването на мораториум;
  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност;
  • вземания, равностойни на вземания, предявени към масата на несъстоятелността;
  • подчинени вземания;
  • вземания на акционерите или членовете на длъжника във връзка с участието им в дружеството или кооператива.
Последна актуализация: 21/08/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Германия

Въведение

Несъстоятелността и производството по несъстоятелност в Германия са уредени от Кодекса за несъстоятелността (Insolvenzordnung — „InsO“), в сила от 1 януари 1999 г. Особеност на Кодекса за несъстоятелността е, че той съдържа не само процесуални, но и материалноправни разпоредби. Така например разпоредбите, определящи последиците от образуването на производство по несъстоятелност, имат материалноправен характер (членове 80—147 от InsO).

Основната цел, която се преследва със Кодекса за несъстоятелността, е колективно удовлетворяване на кредиторите на длъжника било чрез осребряване на имуществото му и разпределението на приходите от него, било чрез постигане на алтернативни споразумения, установени в план по несъстоятелността, по-специално с оглед на спасяването на предприятието (член 1, първо изречение от InsO). „Колективно удовлетворяване“ (gemeinschaftliche Befriedigung) означава, че кредиторите по принцип ще получат удовлетворение, пропорционално на съответните им вземания. Освен това производството по несъстоятелност има за цел да предостави възможност на добросъвестните длъжници да се освободят от остатъчните задължения (член 1, второ изречение от InsO).

Определящ принцип на производство по несъстоятелност в Германия, освен принципа на равно третиране на кредиторите, е този на автономност на кредиторите (Gläubigerautonomie). Кредиторите разполагат с широки права да оформят хода на производството, по-специално във връзка с начина на осребряване на имуществото на длъжника. Също така кредиторите вземат решения относно конкретната форма на производството по несъстоятелност, тъй като в допълнение към стандартната процедура в Кодекса се предвижда възможност обезпечените и обикновените кредитори да упражнят своята автономност, като изготвят план по несъстоятелността, който се отклонява от разпоредбите на Кодекса за несъстоятелността и в който се установяват правилата относно осребряването на масата на несъстоятелността, разпределението на приходите в полза на заинтересованите страни, хода на производството по несъстоятелност и отговорността на длъжника след прекратяването на производството по несъстоятелност. Планът по несъстоятелността е особено важен в случай на оздравяване на предприятието, въпреки че може също така да представлява рамка за неговата ликвидация.

Германското право в областта на производствата по несъстоятелност се характеризира освен това и с принципа на единство. Това означава, че в Закона за оздравяването и ликвидацията (Gesetz für Sanierung und Liquidation) не се предвижда отделен вид производство. Както ликвидацията, така и оздравяването могат да бъдат проведени в съответствие със стандартната процедура или с процедурата по изготвяне на план по несъстоятелността.

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано във връзка с имуществото, на всяко юридическо или физическо лице, дори това лице да не извършва търговска дейност или професионална дейност като самостоятелно заето лице (физическо лице, което не извършва такава дейност, се нарича „потребител“). Производството по несъстоятелност може също така да бъде образувано по отношение на активите на дадено партньорство без правосубектност (например колективно дружество (offene Handelsgesellschaft) или командитно дружество (Kommanditgesellschaft) или за отделен фонд, като например имуществото на починало лице. По отношение на юридическите лица, спрямо които се прилага публичното право, се прилага специалната разпоредба в член 12 от Кодекса, в която се посочва, че не може да се образува производство по несъстоятелност по отношение на активите, притежавани от федералното правителство или от федерална провинция (Land) (член 12, параграф 1, алинея първа от InsO).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност се образува само след подаване на молба, а не служебно. Молбата може да бъде подадена от длъжника или от кредитор. С цел защита на съда и длъжника от необосновани молби или такива, които се подават само с намерение за причиняване на вреда, кредиторът, който подава молбата, трябва да докаже убедително съществуването на основания за обявяване в несъстоятелност, както и действителното наличие на вземане.

Когато капиталово дружество изпадне в състояние на неплатежоспособност, неговите ръководни органи са длъжни да подадат молба, като в противен случай рискуват да им бъдат наложени санкции. При неизпълнение на това изискване кредиторите имат правото да предявят иск за обезщетение за причинени вреди. Ако изпаднал в криза длъжник действа недобросъвестно, при определени обстоятелства той носи наказателна отговорност (член 283 и сл. от Наказателния кодекс (Strafgesetzbuch).

Основната причина за образуване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността. Неплатежоспособност е налице, ако длъжникът не е в състояние да обслужва задълженията, които са станали изискуеми; по правило наличие на неплатежоспособност се предполага, ако длъжникът е спрял да извършва плащания (член 17, параграф 2 от InsO). Ако длъжникът е юридическо лице или дружество, в което нито един от партньорите не е физическо лице с неограничена отговорност, производство може да бъде образувано и на основание на свръхзадълженост. Свръхзадълженост е налице, ако имуществото на длъжника вече не покрива съществуващите задължения, освен ако с оглед на обстоятелствата е много вероятно предприятието да продължи да съществува (член 19, параграф 2 от InsO). Ако предвид обстоятелствата по-нататъшното съществуване на предприятието е много вероятно, оценката на стойността на имуществото на длъжника трябва да стъпи на тази основа. Молба може да бъде подадена и от длъжник, който е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност (член 18, параграф 1 от InsO). Счита се, че длъжникът е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност, ако има вероятност той да не бъде в състояние да обслужи съществуващите си задължения за плащане на датата, на която те ще станат изискуеми (член 18, параграф 2 от InsO).

Необходимо е също така да се осигури финансирането на производството по несъстоятелност. От това следва, че молбата за образуване на производство по несъстоятелност ще бъде отхвърлена, ако съществува вероятност имуществото на длъжника да не е достатъчно, за да покрие свързаните с производството разходи (член 26, параграф 1, първо изречение от InsO).

Ако условията са изпълнени, съдът по несъстоятелността (Insolvenzgericht), постановява решение за образуване на производство, което се публикува. Съдът публикува съобщението в интернет (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.insolvenzbekanntmachungen.de/). В решението за образуване на производството съдът призовава обикновените кредитори да предявят вземанията си пред синдика в рамките на определен срок. Той определя дата за провеждане на събрание, на което кредиторите, въз основа на доклада на синдика, да решат как ще протече производството по несъстоятелност, и насрочва дата за провеждане на заседание за установяване на предявените вземания.

Както вече беше посочено във въведението в Кодекса за несъстоятелността не се предвиждат отделни видове производства за оздравяване и ликвидация. В допълнение към стандартната процедура законът дава възможност да се пристъпи към изготвяне на план по несъстоятелността като път към ликвидацията или оздравяването на предприятието.

Съдът по несъстоятелността трябва да установи дали условията за образуване на производството са изпълнени, което може да отнеме известно време, и в рамките на процедурата по образуване на производството определя привременни мерки, които изглеждат необходими, за да се избегне евентуална промяна във финансовото състояние на длъжника, която може да ощети кредиторите, докато се чака решението на съда във връзка с молбата (член 21, параграф 1, първо изречение от InsO). На практика съдът определя временен синдик (vorläufiger Insolvenzverwalter), като може да му предостави ограничени или широки правомощия. Ако назначеният временен синдик има ограничени правомощия, длъжникът си запазва правото да се разпорежда с имуществото, като конкретните задължения на синдика се определят от съда, без да могат да надхвърлят тези на временен синдик с широки правомощия (член 22, параграф 2, второ изречение от InsO). Съдът може например да постанови, че правото на разпореждане на длъжника може да се упражнява само с одобрението на синдика. Назначаването на временен синдик с ограничени правомощия не води до прекъсването на висящи правни спорове (BGH NZG 1999, 939, 940). Временният синдик има широки правомощия, ако съдът наложи обща забрана на длъжника да се разпорежда с имуществото, като правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника се прехвърля на синдика (член 22, параграф 1, първо изречение от InsO).

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Масата на несъстоятелността (Insolvenzmasse) включва имуществото, което е било собственост на длъжника към датата на образуване на производството, както и имуществото, което е било придобито по време на производството (т.е. до отмяната или прекратяването на производството). В масата на несъстоятелността не влизат строго лични права на длъжника и несеквестируеми предмети, доколкото те не подлежат и на индивидуални производства за принудително изпълнение. Доходите от труд например са част от масата на несъстоятелността само доколкото надвишават минималните разноски за издръжка на длъжника. Синдикът може също така да освобождава имущество, което по този начин става част от собственото имущество на длъжника и не подлежи на запор.

В германското право правото на управление и разпореждане с активите от масата на несъстоятелността по принцип се прехвърля на синдика при откриването на производството (изключение: управление от длъжника, който запазва владението си върху имуществото (Eigenverwaltung), член 270 и сл. от InsO), така че например учредяването на обезпечение в полза на кредитори, които предоставят финансиране на длъжника, е задължение на синдика. За особено големи сделки, като сключване на договор за заем със значителна тежест върху масата на несъстоятелността, синдикът се нуждае от одобрението на събранието на кредиторите или на избрания комитет на кредиторите (член 160, параграф 2, алинея втора от InsO). Кредитните и другите видове задължения, поети от синдика, са задължения, които се предявяват към масата на несъстоятелността и имат право на предпочтително удовлетворяване от нея, т.е. преди обикновените кредитори. По този начин се гарантира, че след образуването на производството по несъстоятелност субектите, които влизат в договорни отношение с неплатежоспособния длъжник, ще имат готовност да работят с него.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Тъй като с откриването на производството по несъстоятелност синдикът по правило поема важна роля (изключение: длъжник във владение на имуществото), на този етап от производството съдът по несъстоятелността по същество има надзорни и процедурни правомощия (вж. членове 58 и 76 от InsO) (в допълнение към специалните правомощия, например в рамките на процедурата по изготвяне на план по несъстоятелността или в случая на длъжник във владение на имуществото). След образуването на производството по несъстоятелност ключовите решения (осребряване, ликвидация, оздравяване и план по несъстоятелността) се вземат от кредиторите. На етапа на образуването на производството обаче съдът има специални правомощия и задачи. Той взема решенията, касаещи образуването, временните мерки за защита и назначаването на синдик. Съдът отговаря също така и за надзора на синдика. Той контролира законносъобразността на неговите действия, но не и тяхната целесъобразност и не може да дава указания. С цел да се ускори процедурата по несъстоятелност решенията на съда по несъстоятелността подлежат на обжалване само в случаите, в които законът предвижда възможност за незабавно обжалване (sofortige Beschwerde) (вж. член 6, параграф 1 от InsO). Незабавно обжалване се внася в самия съд по несъстоятелността или във висшестоящия регионален съд (Landgericht) писмено или устно в деловодството на съда (Geschäftstelle). То не спира изпълнението; съдът, който разглежда жалбата, или съдът по несъстоятелността обаче може да разпореди временно спиране на изпълнението.

Синдикът е ключов участник в производството по несъстоятелност. За синдици могат да бъдат назначавани физически, но не и юридически лица (член 56, параграф 1, първо изречение от InsO). Като синдици могат да бъдат назначавани по-специално адвокати, бизнесмени, счетоводители или данъчни консултанти. При образуването на производството по несъстоятелност правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника се прехвърля на синдика. Неговата основна задача е да извади от активите, които е констатирал към датата на образуването на производство по несъстоятелност, всички вещи, които не са собственост на длъжника. Той трябва също така да прехвърли към имуществото на длъжника вещите, които са част от неговото имущество по силата на правото в областта за задълженията, но които към датата на образуването на производството по несъстоятелност все още не са включени в неговите активи. Определените по този начин активи на длъжника съставляват масата на несъстоятелността (Insolvenzmasse, член 35 от InsO), която синдикът ще осребри и от която ще бъдат удовлетворени кредиторите. Останалите задължения на синдика включват:

  • изплащане на възнагражденията на работниците и служителите на неплатежоспособния длъжник,
  • вземане на решение за продължаване или прекратяване на висящи съдебни спорове (член 85 и сл. от InsO) и относно съдбата на договори, които не са (изцяло) изпълнени (член 103 и сл. от InsO),
  • изготвяне на баланс на активите и пасивите (член 153, параграф 1, първо изречение от InsO),
  • оспорване на сделки, сключени преди образуването на производството по несъстоятелност, които има вероятност да ощетят обикновените кредитори (член 129 и сл. от InsО).

Синдикът подлежи на контрол от страна на съда по несъстоятелността (член 58, параграф 1 от InsО). Ако е избран комитет на кредиторите, той контролира синдика при изпълнението на неговите задължения (член 69, първо изречение от InsО).

След образуването на производството по несъстоятелност, когато правото да се разпорежда с имуществото на длъжника е било прехвърлено на синдика, последният може по принцип да разполага свободно с цялото имущество от масата на несъстоятелността. Ограничения съществуват за особено големи сделки, като продажбата на предприятието или на всички складови наличности. Такива особено големи сделки изискват одобрението на събранието на кредиторите или на комитета кредиторите. Нарушаването на изискването за одобрение обаче не засяга третите стани, а само отговорността на синдика. Синдикът също така трябва да изпълни решение на събранието на кредиторите за ликвидация на предприятието или за продължаване на стопанската му дейност (членове 157 и 159 от InsО).

Ако синдикът виновно наруши задълженията си по Кодекса за несъстоятелността, той носи отговорност за нанесени вреди пред всички страни в производството (член 60, параграф 1 от InsО). Член 60, параграф 1 от Кодекса гласи: „Синдикът е отговорен за поправяне на вредите, претърпени от страните в производството, ако той неправомерно нарушава задълженията, възложени му с настоящия кодекс. Той трябва да изпълнява задълженията си с грижата, която се очаква от редовен и добросъвестен синдик по несъстоятелността“.

Синдикът има право на възнаграждение във връзка с изпълнението на своите задължения и на възстановяване на съответните разходи (член 63, параграф 1, първо изречение от InsО). Възнаграждението е уредено в Правилника за възнагражденията във връзка с несъстоятелността (Insolvenzrechtsvergüttungsverordnung — „InsVV“) и се определя в зависимост от стойността на масата на несъстоятелността към момента на прекратяване на производството по несъстоятелност. Правилникът предвижда степенувани стандартни ставки, които обаче могат да бъдат увеличени в зависимост от мащаба и трудността на неговите задължения.

Дори след образуването на производство по несъстоятелност длъжникът, срещу когото обикновените кредитори са предявили своите вземания, остава собственик на подлежащите на осребряване активи (членове 38 и 39 от InsО). По принцип той носи отговорност до размера на цялото си имущество. Правото да управлява и да се разпорежда с имуществото в рамките на производството по несъстоятелност обаче е прехвърлено на синдика. В изключителни случаи, по искане на длъжника, в решението си за образуване на производството съдът може да разпореди длъжникът да остане във владение на имуществото си в съответствие с член 270 и сл. от Кодекса, при условие че не са известни обстоятелства, който биха навели на предположението, че това разпореждане ще ощети кредиторите. По принцип и тук важат общите разпоредби на законодателството в областта на несъстоятелността (член 270, параграф 1, второ изречение от InsО). Длъжникът във владение на имуществото обаче си запазва правото да управлява и да се разпорежда с активите, като упражнява това свое право под контрола на надзорник (Sachverwalter), назначен от съда (член 270, параграф 1, първо изречение от InsО). Когато длъжникът е във владение на имуществото си, правомощията, които обикновено се възлагат на синдика, са споделени между длъжника и надзорника.

Образуването на производството по несъстоятелност налага на длъжника голям брой задължения за предоставяне на информация и за сътрудничество. В същото време обаче длъжникът има право да участва в производството.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В член 94 и сл. от Кодекса се разглежда въпросът дали обикновен кредитор може да направи прихващане от вземане на неплатежоспособен длъжник. Законът прави важно разграничение в зависимост от това дали възможността за прихващане вече е съществувала към датата на образуване на производството по несъстоятелност или е възникнала впоследствие. В първия случай прихващането е допустимо по принцип, което означава, че не е необходимо обикновеният кредитор да предявява вземането за присъединяване към графика на задълженията (Tabelle), а може да получи удовлетворение, като заяви прихващането пред синдика. Заявлението за прихващане обаче е недействително, ако кредиторът е придобил възможността да направи прихващане от вземане в резултат на унищожаема сделка (член 96, параграф 1, алинея трета от InsО).

Във втория случай, когато възможността за прихващане е възникнала впоследствие, също трябва да се направи разграничение:

Ако към датата на образуване на производството вземането, от което ще се прави прихващането, вече е съществувало, но все още не е било дължимо, не е изпълнявало условията за подобно третиране или е било условно, след образуването на производството прихващането е допустимо веднага след отстраняването на пречката за прихващането.

Ако към момента на образуване на производството вземането още не е било възникнало или ако кредиторът е придобил вземането едва след образуването на производството, прихващането е забранено (член 96, параграф 1, алинеи първа и втора от InsО), като в резултат на това длъжникът може да поиска от кредитора да изпълни своята част от договора в полза на масата на несъстоятелността, но кредиторът може да присъедини вземането си към графика на задълженията и ще бъде удовлетворен само в съответния пропорционален размер.

Ако обаче кредиторът не е придобил вземането от друг кредитор след образуването на производството по несъстоятелност, а го е придобил от свое име след образуването на производството, например като е сключил договор със синдика, той има право на прихващане в качеството си на кредитор с вземане, предявено към самата маса на несъстоятелността.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

В Германското право действието на производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника се урежда в член 103 и сл. от Кодекса. По принцип при образуването на производството по несъстоятелност съществуващите договорни отношения може да се прекратят или да продължат да действат, като синдикът може да избира дали те да се изпълняват или да се прекратят.

Действието на производството по несъстоятелност по отношение на някои сделки се урежда изрично в закона (параграфи 103—118 от InsО). Например договори за поръчки, работа или услуги, както и пълномощни за извършване на актове във връзка с имущество, което е част от масата на несъстоятелността, се прекратяват при образуването на производството по несъстоятелност, докато сключените от длъжника договори за отдаване под наем на собственост и трудовите договори остават в сила и обвързват масата на несъстоятелността.

Що се отнася до договорите, които не са изпълнени или не са изцяло изпълнени от длъжника и от другата страна, по силата на член 103, параграф 1 от Кодекса синдикът може да избере дали договорът да се изпълни или не. Ако синдикът вземе решение договорът да се изпълни за сметка на масата на несъстоятелността, насрещното вземане на кредитора подлежи на предпочтително удовлетворяване, тъй като то представлява задължение към масата на несъстоятелността по смисъла на член 55, параграф 1, алинея втора от Кодекса. Ако синдикът вземе решение да прекрати изпълнението, той не може да изисква нищо повече по договора. Кредиторът може да предяви иск за обезщетение за неизпълнение само в качеството на обикновен кредитор, като присъедини вземането си към графика на задълженията (член 103, параграф 2, първо изречение от InsО). Ако синдикът не направи избор, партньорът по договора може да изиска от него да го направи. В този случай синдикът трябва да обяви незабавно дали възнамерява да изиска изпълнение на договора или не. Ако не направи това, той вече не може да настоява за изпълнение на договора. Що се отнася до финансовите услуги и сделките с фиксиран срок, Кодексът не дава на синдика право на избор (член 104 от InsО).

Ако съдбата на договорните отношения не е изрично уредена в членове 103—118 от Кодекса, действието на договора продължава дори след образуването на производството по несъстоятелност.

Надеждността на клаузите за анулиране в договорите е спорна. Отправна точка в тази връзка е член 119 от Кодекса, който гласи, че споразумения, с които приложението на член 103 и сл. се изключва или ограничава предварително, са недействителни. В съответствие с тази разпоредба допустими са клаузите за анулиране, които нямат връзка с неплатежоспособността, не са свързани с образуването на производството по несъстоятелност или с подаването на молбата, а например със забавено плащане от страна на длъжника. Клаузите за анулиране, които зависят от неплатежоспособността, обаче са спорни – особено с оглед на решението на Федералния съд (Bundesgerichtshof) от 15 ноември 2012 г. (BGHZ 195, 348). В това решение Федералният съд е заключил, че клауза за анулиране на договор за енергийни доставки, която още при сключването му е била обвързана с неплатежоспособността, е нищожна. Съдът обаче е постановил, че клаузите за анулиране, обвързани с обявяване в несъстоятелност, не са нищожни сами по себе си: клаузите за анулиране, които съответстват на предвидена по закон възможност за анулиране, са допустими. Така въпросът с клаузите за анулиране, които са обвързани с обявяване в несъстоятелност, не е решен окончателно. Член 104, параграфи 3 и 4 от Кодекса съдържа специални правила за договорните клаузи за отмяна в областта на финансовите услуги и сделките с фиксиран срок.

Ако между длъжника и кредитора има ефективно споразумение за забрана за прехвърляне на вземане по общия законов ред, то тази договорка е обвързваща и за синдика. При търговските сделки обаче подобна забрана за прехвърляне по принцип е недействителна, защото дори при наличието на договорно споразумение за забрана за прехвърляне, прехвърлянето на парично вземане е действително, ако длъжникът и кредиторът са търговци (член 354а, параграф 1 от Търговския закон (Handelsgesetzbuch)).

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Тъй като производството по несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори, в член 87 от Кодекса се уточнява, че обикновените кредитори имат право да налагат принудително изпълнение на вземанията си само в съответствие с разпоредбите, уреждащи процедурата по несъстоятелност. Следователно с образуването на производството по несъстоятелност се въвежда забрана за принудително изпълнение, която не позволява на обикновените кредитори да налагат принудително изпълнение на вземанията си от масата на несъстоятелността или от друго имущество на длъжника по време на производството по несъстоятелност (член 9, параграф 1 от InsО). Забраната за принудително изпълнение се налага служебно, което означава, че вече започнало принудително изпълнение се прекратява автоматично, независимо от това дали кредиторът е знаел за образуването на производството и дали длъжникът е подал молба за спиране на изпълнението.

В член 88 от Кодекса се предвижда, че образуването на производството има обратно действие (Rückschlagsperre) по отношение на предишни мерки за принудително изпълнение, като се уточнява, че обезпечения, придобити по силата на мярка за принудително изпълнение през последния месец преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или след нейното подаване, са недействителни от датата на образуване на производството по несъстоятелност. И в този случай отново е без значение дали кредиторът е знаел, че се планира подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Ако обезпечението е придобито по силата на мярка за принудително изпълнение известно време преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, то не е недействително съгласно член 88, първо изречение от Кодекса, но може да бъде оспорено при определени условия (BGH NJW 2004, 1444).

При образуването на производството по несъстоятелност длъжникът губи способността си да бъде страна по съдебни искове във връзка с имуществото си. Това право се възлага на синдика, който е служебно оправомощен да действа като страна в съдебните производства. Следователно синдикът може от свое име да потвърждава вземания, предявявани към масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Тъй като при образуването на производство по несъстоятелност длъжникът губи способността си да предприема правни действия, висящите дела, които засягат масата на несъстоятелността, първоначално се спират (член 240, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung – „ZPO“).

Ако длъжникът е ищец (например по дело, по което длъжникът е взискател или оспорва подлежащо на принудително изпълнение вземане), синдикът може да възобнови производството или да откаже да го направи (член 85, параграф 1, първо изречение от InsО). Ако приеме, разглеждането на делото продължава. Ако откаже, имуществото се вади от масата на несъстоятелността и делото може да бъде възобновено както от длъжника, така и от ответника (член 85, параграф 2 от InsО).

Ако длъжникът е ответник, се прави следното разграничение: ако към датата на образуване на производството по несъстоятелност съществува висящо дело във връзка с вземане, попадащо в обхвата на несъстоятелността, вземането трябва да бъде предявено за присъединяване към графика на задълженията (вж. параграф 87 от InsО). В случай на оспорване от страна на синдика или на обикновен кредитор определянето на вземането става чрез възобновяване на прекъснатото дело (член 180, параграф 2 от InsО).

От друга страна, ако вземането не попада в обхвата на несъстоятелността, а например представлява иск за изключване или за задължение, произтичащо от масата на несъстоятелността, делото може да бъде възобновено от синдика или от ищеца (член 86 от InsО).

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Както вече беше обяснено във въведението, Кодексът за несъстоятелността предоставя значителна възможност на кредиторите да оказват въздействие върху производството по несъстоятелност. Кредиторите упражняват правата си посредством събранието на кредиторите (Gläubigerversammlung, член 74 и сл. от InsO) или комитета на кредиторите (Gläubigerausschuss), който евентуално може да бъде назначен от събранието на кредиторите (член 67 и сл. от InsО). Събранието на кредиторите е централният орган, чрез който кредиторите вземат своите решения, докато комитетът на кредиторите е орган, чрез които те упражняват надзор. Събранието на кредиторите се свиква от съда по несъстоятелността (член 74, параграф 1, първо изречение от InsО), който е и негов председател (член 76, параграф 1 от InsО). Всички привилегировани кредитори, всички обикновени кредитори, синдикът, членовете на комитета на кредиторите и длъжникът имат право да присъстват на събранието на кредиторите (член 74, параграф 1, второ изречение от InsО). Решенията на събранието на кредиторите по принцип се приемат с обикновено мнозинство, като мнозинството се определя не от броя на гласовете, а от общия размер на вземанията на гласувалите кредитори (член 76, параграф 2 от InsО). В случай че размерът на дадено предприятие надхвърля определен праг, съдът по несъстоятелността трябва да назначи временен комитет на кредиторите още преди образуването на производството по несъстоятелност (член 22а от InsО). Комитетът участва в назначаването на синдика и играе роля при вземането на решение за управление при запазване на владението от длъжника (член 56а и член 270, параграф 3 от InsО).

Значението на събранието на кредиторите намира израз във факта, че той взема решение относно хода на производството, и по-специално относно начина на осребряване на имуществото на длъжника. Допълнителните задължения на събранието на кредиторите включват:

  • избора на друг синдик (член 57, първо изречение от InsO),
  • контрола на дейността на синдика (членове 66, 79 и член 197, параграф 1, алинея първа от InsO),
  • решението за прекратяване или продължаване на дейността на предприятието (член 157 от InsO),
  • одобряването на някои особено големи сделки, сключени от синдика (член 160, параграф 1 от InsО)
  • сътрудничество при изготвянето и изпълнението на плана по несъстоятелността.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Що се отнася до правата на синдика по отношение на имуществото от масата на несъстоятелността, вж. по-горе отговора на въпрос „Кои са съответните правомощия на длъжника и на синдика?“.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

  1. Кредитори с право на изключване

Кредиторите, които имат право на изключване (aussonderungsberechtigte Gläubiger, или кредитори с право на обособено вземане), са кредитори, които имат право да искат изключването на даден актив от масата на несъстоятелността по силата на вещно или облигационно право (член 47, първо изречение от InsО). Кредиторите с право на изключване не са обикновени кредитори и следователно не е нужно да присъединяват вземанията си към графика на задълженията, а могат да налагат принудително изпълнение чрез иск по общия законов ред (член 47, второ изречение от InsО). Искът обаче не е насочен срещу самия длъжник, а срещу синдика, който е страна по силата на служебните си задължения. Право на изключване може да възникне по силата на вещно право върху определен актив (стига собствеността да не е прехвърлена като обезпечение, тъй като това превръща собственика в обезпечен кредитор (член 51, алинея първа от InsО) или от запазване на правото на собственост, но също и от облигационен иск за връщане (например на наемодател срещу наемател).

  1. Обезпечени кредитори

Обезпечени кредитори (absonderungsberechtigte Gläubiger, или кредитори с право на предпочтително удовлетворяване) са кредитори, които имат право на приоритетно удовлетворяване от осребряването на дадено имущество от масата на несъстоятелността. Те не участват в процедурата по установяване на вземанията, а получават преференциално третиране, тъй като имат право да се удовлетворят преди останалите кредитори от по-нисък ред или необезпечените обикновени кредитори от постъпленията от въпросното имущество. Остатъкът от приходите от осребряването се включва в масата на несъстоятелността и може да се ползва за удовлетворяване на останалите кредитори. Право на обезпечение от този вид може да произтича, наред с другото, от запори, залози върху движими вещи или от собственост под формата на обезпечение (членове 50 и 51 от InsО).

Ако получените приходи са недостатъчни за удовлетворяването и ако обезпеченият кредитор има облигационно вземане срещу длъжника, в допълнение към вещното си право, той може да претендира и за пропорционално удовлетворяване от масата на несъстоятелността, като предяви облигационното си право, доколкото то не е било удовлетворено, за присъединяване към графика на задълженията (член 52, второ изречение от InsО).

  1. Кредитори с вземания, произтичащи от масата на несъстоятелността

Кредиторите с вземания, произтичащи от масата на несъстоятелността (Massegläubiger), не се налага да присъединяват вземанията си, тъй като те са уредени предварително. В съответствие с член 53 от Кодекса задълженията, произтичащи от масата на несъстоятелността, включват разходите във връзка с производството по несъстоятелността, както и други задължения, поети от синдика след образуването на производството във връзка с работата по администрирането на неплатежоспособността (например вземания във връзка с трудови възнаграждения на работниците и служителите, които все още работят в предприятието, или вземания на адвокат, ангажиран от синдика във връзка с предявени съдебни искове). Причината за предпочтителното удовлетворяване на тези вземания е, че за да изпълни процедурата както трябва, синдикът трябва да може да поема нови ангажименти, по отношение на които да се гарантира цялостно изпълнение.

  1. Обикновени кредитори

Само обикновените кредитори (Insolvenzgläubiger, или „кредитори на несъстоятелността“) участват в процедурата по установяване на вземанията (член 174, параграф 1, първо изречение от InsО). Обикновени кредитори по смисъла на член 38 от InsО са всички индивидуални кредитори с добре обосновани вземания срещу длъжника към датата на образуване на производството по несъстоятелност. Съществуват и подчинени обикновени кредитори (nachrangige Insolvenzgläubiger), изброени в член 39, параграф 1 от Кодекса, които трябва да предявят вземанията си само ако съдът по несъстоятелността изрично е поискал това (член 174, параграф 3, първо изречение от InsО). Подчинените вземания се уреждат след останалите вземания на обикновените кредитори. Те включват например глоби, както и лихви и санкции за забавени плащания по вземания на обикновени кредитори след образуването на производството по несъстоятелност.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията трябва да се предявят в писмена форма пред синдика в срока, определен от съда по несъстоятелността в решението за образуване на производството, като се посочат основанието и размерът на вземането и се приложат копия от документите, доказващи вземането (член 174, параграф 1, второ изречение и член 174, параграф 2 от InsО). Въпреки това дори в случай на късно предявяване вземанията ще бъдат разгледани (член 177 от InsО). На предявяване подлежат всички вземания по несъстоятелността, независимо дали правоотношенията по тях се уреждат от обикновеното гражданско право или от публичното право (например данъчни задължения).

Следните особености се прилагат по отношение на чуждестранни кредитори: Член 55 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (Регламент на ЕС за несъстоятелността) в бъдеще ще даде възможност на чуждестранните кредитори да предявяват вземанията си с помощта на стандартен формуляр за предявяване на вземания. Вземанията могат да се предявяват на всеки официален език на институциите на Съюза. От кредитора може обаче да се поиска да осигури превод на официалния език на държавата членка, в която е образувано производството, или на друг език, който тази държава е посочила, че може да приеме. По принцип вземанията трябва да бъдат предявявани в срока, предвиден в закона на държавата на образуване на производството. За чуждестранните кредитори този срок е не по-малко от 30 дни след публикуването на съобщението за образуване на производство по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност на държавата на образуване на производството.

Синдикът трябва да включи всяко надлежно предявено вземане в графика на задълженията (Tabelle). На този етап съдържанието на вземането не се установява. Установяването на вземанията и определянето на техния размер и поредност се извършва едва по време на съдебното заседание за установяване на вземанията пред съда по несъстоятелността (член 176, първо изречение от InsО). Ако на съдебното заседание за установяване на вземанията вземането не бъде оспорено от синдика или от някой от обикновените кредитори, или ако повдигнатото възражение е било оборено, вземането се счита за прието и кредиторът ще получи своя дял от приходите. Възражение, повдигнато от страна на длъжника, не засяга определянето на вземането (член 178, параграф 1, второ изречение от InsО), но след прекратяването на производството по несъстоятелност обаче въпросният обикновен кредитор не може да налага принудително изпълнение във връзка с остатъка от вземането си въз основа на присъединяването към графика на задълженията и ще трябва да заведе индивидуален иск срещу длъжника (член 201, параграф 2, първо изречение от InsО).

От друга страна, ако по време на съдебното заседание за установяване на вземанията синдикът или друг обикновен кредитор повдигнат възражение, засегнатият кредитор може да предяви иск за допускане срещу оспорващата страна (член 179, параграф 1 от InsО). Той участва в разпределението на приходите само ако действителността на вземането му бъде установена в рамките на делото за допускане (член 180 и сл. от InsО). Той трябва да докаже, че е завел иск за допускане на вземането си в срок от две седмици от публикуването на списъка за разпределение на приходите (член 189, параграф 1 от InsО). Ако не направи това, вземането няма да бъде взето предвид при разпределението на приходите дори ако междувременно е било прието (член 189, параграф 3 от InsО). Ако обаче той докаже своевременното предявяване на иска, делът във връзка с вземането му не участва в разпределението за времето, необходимо за разглеждането на делото (член 189, параграф 2 от InsО). Ако искът за допускане на вземането в крайна сметка бъде отхвърлен, запазеният дял се разпределя между останалите обикновени кредитори. Ако във връзка с оспореното вземане вече съществува изпълнително основание, искът трябва да бъде подаден не от кредитора, а от лицето, подало възражението (член 179, параграф 2 от InsО). Решението за установяване на вземане или за приемане на възражение има обвързващо действие не само по отношение на страните по делото, но също и по отношение на синдика и всички обикновени кредитори (член 183, параграф 1 от InsО).

Ако обикновен кредитор не е предявил вземането си за присъединяване към графика, той не може да участва в разпределението на приходите от осребряването, нито е в състояние да наложи принудително изпълнение на вземането си по друг начин (член 87 от InsО). Искове за плащане срещу синдика се отхвърлят като недопустими.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Освен ако в плана по несъстоятелността не е предвидено друго, синдикът осребрява имуществото от масата на несъстоятелността с цел преобразуването му в парични средства и разпределянето на тези средства между кредиторите. Синдикът решава по свое усмотрение как да осъществи осребряването, така че да реализира максимално големи приходи. Възможностите включват продажба на предприятието на длъжника или на отделни инсталации като цяло или разделяне на предприятието на части и продажба на активите поотделно.

Преди приходите от осребряването да могат да бъдат разпределяни между обикновените кредитори, е необходимо първо да се удовлетворят вземанията на обезпечените кредитори и кредиторите с вземания, предявени към масата на несъстоятелността. Разпределението на приходите се извършва въз основа на списък за разпределение (Verteilungsverzeichnis), който се изготвя от синдика на базата на графика на задълженията (член 175 от InsО). Този списък трябва да съдържа всички вземания в производството по несъстоятелност, които трябва да бъдат взети предвид при разпределението. След това приходите са разпределят между кредиторите пропорционално на размера на техните вземания. Веднага след обикновените кредитори и следователно на последното по поредност място се вписват подчинените обикновени кредитори, изброени в член 39, параграф 1 от Кодекса. Те се удовлетворяват само след като всички останали обикновени кредитори са били удовлетворени в пълен размер.

По правило за разпределението не е необходимо да се чака осребряването на масата на несъстоятелността да приключи. Вместо това плащанията по сметките се извършват веднага след като в масата на несъстоятелността са се събрали достатъчно парични средства (член 187, параграф 2, първо изречение от InsО). След като осребряването приключи, се пристъпва към окончателното разпределение (член 196, параграф 1 от InsО). То изисква одобрението на съда по несъстоятелността (член 196, параграф 2 от InsО). Ако вземанията на всички обикновени кредитори могат да бъдат удовлетворени изцяло (което на практика рядко се случва), синдикът прехвърля евентуалния остатък на длъжника (член 199, първо изречение от InsО).

Ако даден кредитор има вещно право върху някой от активите от масата на несъстоятелността и получените приходи са недостатъчни за удовлетворяване на вземането му в пълен размер, той може да предяви облигационно вземане за присъединяване към графика, но само до степента, в която обезпеченото му вземане е останало неудовлетворено (друга възможност е да се откаже от правото си на обезпечено вземане и вместо това да предяви облигационно вземане срещу длъжника за присъединяване към графика на пълния размер на вземането) (член 52, второ изречение от InsО).

Все още не е окончателно решено дали това важи също и в случаите когато вземането на кредитора е частично погасено чрез прихващане. В съответствие със становището, изразено в някои правни текстове (например Brandes/Lohmann в MüKo InsO, член 94, параграф 55), обикновен кредитор може най-напред да предяви вземането си за присъединяване към графика на задълженията в пълен размер и след като получи съответстващия му дял, да пристъпи към прихващане до размера на насрещното вземане. Федералният съд все още не се е произнесъл изрично по този въпрос, но се предполага, че ще възприеме това становище (BGH, решение от 9 май 1960 г. – II ZR 95/58). От друга страна, има автори, които прилагат по аналогия член 52, второ изречение от Кодекса, като в този случай кредиторът може да предяви за присъединяване към графика само остатъчната сума, като делът му се намалява съответно (например Uhlenbruck/Sinz, InsO, член 94, параграф 61).

Ако трето лице удовлетвори вземането на кредитор, който има вещно обезпечение срещу длъжника, третото лице не замества автоматично обезпечения кредитор. В някои случаи обаче суброгацията е предвидена със закон, а също така може да бъде договорена. В някои случаи обаче възможност за суброгация се предвижда в закона и може да бъде установена в договор. Ако кредиторът например има вещно обезпечение и получи удовлетворение не от длъжника, а от трето лице, което е гарант на вземането срещу неплатежоспособния длъжник, вземането на кредитора срещу длъжника се прехвърля на гаранта по силата на законоустановена суброгация (член 774, първо изречение, Граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch — BGB)). Що се отнася до акцесорни обезпечения, като например ипотека или залог, Гражданският кодекс изрично предвижда, че те се прехвърлят към гаранта (членове 412 и 401 от BGB). Други неакцесорни обезпечения, като например поземлена тежест, създадена за обезпечаване на иск, не се прехвърлят по силата на закона към гаранта. Кредитор с договорно вземане обаче е длъжен по аналогия в съответствие с членове 412 и 401 от Гражданския кодекс да прехвърли неакцесорните обезпечения на гаранта, освен ако между страните е договорено друго. След това гарантът заема мястото на кредитора с вещно обезпечение.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

  1. Стандартна процедура

След като окончателното разпределение приключи, производството по несъстоятелност трябва да бъде прекратено (член 200, параграф 1 от InsО). Решението за прекратяване се публикува. След приключването на производството по несъстоятелност правото да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността се връща на длъжника.

След приключването на производството по несъстоятелност обикновените кредитори по принцип могат да наложат принудително изпълнение за остатъка от вземането си срещу длъжника без ограничения, доколкото то е погасено само до размера на пропорционалния дял. По отношение на принудителното изпълнение във връзка с неудовлетворената част на вземането член 201, параграф 2 от Кодекса за несъстоятелността предвижда, че обикновените кредитори могат да налагат принудително изпълнение на своите вземания срещу длъжника на основание присъединяването им към графика, така както ако те бяха установени с подлежащо на изпълнение съдебно решение, при условие че вземанията са били установени и не са били оспорени от длъжника на съдебното заседание за установяване на вземанията. От друга страна, от същия член 201, параграф 2 от Кодекса може да се заключи, че в други случаи кредиторът трябва да предяви съдебен иск, за да наложи принудително изпълнение на вземането си срещу длъжника.

Изключение е предвидено за физическите лица. Те имат възможност да подадат заявление за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг (Restschuldbefreiung, член 201, параграф 3, член 286 и сл. от InsО). Освобождаването от отговорност за остатъчния дълг може да бъде предоставено след изтичането на шестгодишен период на добро поведение, по време на който длъжникът трябва да прехвърля всички свои подлежащи на запор доходи на попечител (Treuhänder); освобождаването има обвързващо действие за всички обикновени кредитори, включително кредитори, които не са присъединили своите вземания (член 301, параграф 1 от InsО). Това означава, че обикновените кредитори са окончателно лишени от правото да пристъпят към принудително изпълнение на вземанията си срещу длъжника (изключение: вземанията, посочени в член 302 от InsО).

Юридическо лице, което е било обект на производство по несъстоятелност и което вече не притежава никакви активи, се заличава автоматично от търговския регистър и престава да съществува.

  1. Процедура по изготвяне на план по несъстоятелността

Процедурата по изготвяне на план по несъстоятелността дава възможност на обезпечените и обикновените кредитори да вземат решения относно осребряването на масата на несъстоятелността, нейното разпределение между кредиторите, хода на производството и отговорността на длъжника след прекратяването на производството по несъстоятелност; те правят това, като изготвят план по несъстоятелността чрез дерогация от разпоредбите на Кодекса за несъстоятелността (член 217, параграф 1, първо изречение от InsО). План за оздравяване и план по несъстоятелността не са едно и също нещо. Планът по несъстоятелността играе ключова роля за евентуалното оздравяване на предприятието, но също така той може да бъде основа за ликвидацията му и може например да предлага начини за осребряване на масата на несъстоятелността и нейното разпределение между засегнатите страни чрез дерогация от разпоредбите на Кодекса.

В допълнение към възможността за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг, планът по несъстоятелността предлага на длъжника важно средство за преодоляване на евентуален блокиращ вот от страна на кредитори, които отказват да сътрудничат. В член 245 от Кодекса за несъстоятелността се предвижда, че при определени условия приемането на група с право на глас може да се счита за одобрено, дори ако не са постигнати необходимите мнозинства. На практика обаче тенденцията до момента е процедурата по изготвяне на план по несъстоятелността да се използва предпазливо.

План по несъстоятелността може да бъде предложен от синдика или от длъжника. Планът по несъстоятелността съдържа декларативна (darstellender Teil) и организационна част (gestaltender Teil). В декларативната част се описват мерките, които вече са били взети след образуването на производството по несъстоятелност, както и мерките, които предстои да бъдат предприети. В организационната част се определят промените в правното положение на засегнатите страни. С изменение на член 225а, параграф 2 от Кодекса от 2012 г. изрично се предвижда, че акционерите или членовете също могат да участват в плана по несъстоятелността, и се позволява преобразуване на дълг в капитал с цел преобразуване на вземанията на кредиторите в акции от капитала на длъжника по силата на дружественото право. Особено интересен е механизмът за гласуване, предвиден в член 243 и сл. от Кодекса. В организационната част на плана по несъстоятелността се определят различните групи с право на глас. Планът по несъстоятелността се приема само ако е одобрен от мнозинството от гласувалите кредитори във всяка група (мнозинство от броя на кредиторите) и размерът на вземанията на кредиторите, които са го подкрепили, възлиза на повече от половината от общия размер на вземанията на всички гласували кредитори (мнозинство от общия размер на вземанията). При определени условия Кодексът обаче приема, че дадена гласувала група е дала съгласието си, дори да не е достигнато необходимото мнозинство (член 245 от InsО). Посредством „забраната за блокиращ вот“ (Obstruktionsverbot) се цели да се попречи на отделни кредитори или акционери да провалят приемането на плана. В съответствие с член 247 от Кодекса длъжникът също трябва да приеме плана. Неговото възражение обаче е нерелевантно, ако планът не го поставя в по-неблагоприятно положението от това, в което би бил без него, и ако никой кредитор не получава сума, надвишаваща пълния размер на вземането му.

След като планът по несъстоятелността бъде приет от засегнатите страни и одобрен от длъжника, той трябва да бъде потвърден от съда по несъстоятелността. Съдът потвърждава плана по несъстоятелността, ако всички съществени процедурни изисквания са изпълнени и не е подадено заявление от кредитор или акционер, който твърди, че има вероятност той да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от плана, отколкото би бил без него (член 251 от InsO). За да се предотврати опасността от отхвърляне на плана в резултат на подобно противопоставяне, организационната част на плана може да предвижда средства, които да бъдат предоставени, в случай че страната докаже, че ще бъде поставена в по-лошо положение (член 251, параграф 3 от InsO).

Решението за одобрение на плана може да бъде оспорено само в ограничена степен (член 253 от InsО).

След изтичане на срока за обжалване на плана по несъстоятелността, съдът по несъстоятелността прекратява производството по несъстоятелност (член 258, параграф 1 от InsО). Длъжникът възстановява правото си да се разпорежда с имуществото. Правните последици, предвидени в организационната част на плана, имат обвързваща сила за и срещу всички участващи страни, независимо дали те са предявили вземанията си или са се противопоставили на плана по несъстоятелността в качеството си на заинтересовани лица (член 254b от InsО). Това означава, че предвидената в плана по несъстоятелността възможност за отказ от право, спиране или подобни влиза в сила автоматично, без да е необходима нарочна декларация за намерение (член 254а, параграф 1 от InsО). Планът по несъстоятелността не засяга правата на обикновените кредитори срещу трети страни.

За да се гарантира, че длъжникът изпълнява задълженията, наложени му по силата на плана по несъстоятелността, в плана може да се предвижда, че длъжникът подлежи на наблюдение от страна на синдика. По време на периода на наблюдение синдикът трябва всяка година да докладва на съда и на комитета на кредиторите, в случай че такъв комитет е бил назначен, относно текущото положение и перспективите за изпълнение на плана по несъстоятелността.

Независимо дали е разпоредено подобно наблюдение, в член 255 от Кодекса е предвидена „клауза за възобновяване“ (Wiederauflebensklausel), гарантираща спазването на плана от страна на длъжника. Ако в съответствие с организационната част на плана по несъстоятелността вземания на обикновен кредитор са били отложени или частично отписани, подобно отлагане или отписване престава да бъде задължително за кредитора, ако длъжникът значително изостава в изпълнението на плана по отношение на този кредитор. Това се отнася и за всички обикновени кредитори, ако във фазата на изпълнение на плана срещу активи на длъжника бъдат образувани нови производства по несъстоятелност (член 255, параграф 2 от InsО). Обикновените кредитори с приети вземания, които не са били оспорени от длъжника в рамките на съдебното заседание за удостоверяване на вземанията и които те имат по силата на потвърден и окончателен план по несъстоятелността в допълнение към присъединяването към графика, могат да наложат принудително изпълнение срещу длъжника във връзка с тези вземания по същия начин, както ако разполагаха с влязло в сила решение.

Планът по несъстоятелността е в основата на оздравяването на предприятието, често обаче изпълнението му изисква вземането на заеми. С цел защита на заемодателите в организационната част на плана по несъстоятелността може да се предвиди таван на заемите (член 264 от InsО). Ако вземането на новия заемодател е под тавана, при евентуално ново производство по несъстоятелност той се нарежда преди обикновените кредитори.

Процедурата по изготвяне на план по несъстоятелността позволява на длъжника да постигне освобождаване от отговорност за остатъчни задължения, независимо от описаната по-горе процедура за освобождаване от отговорност за остатъчни задължения. В Кодекса се посочва, че освен ако в план по несъстоятелността не е предвидено друго, длъжникът се освобождава от остатъчните си задължения към кредиторите, ако удовлетвори кредиторите си по начина, предвиден в плана по несъстоятелността (член 227, параграф 1 от InsО).

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

За подробности относно правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност, вж. отговора на въпрос „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?“

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

В съответствие с германското право разходите за производството по несъстоятелност трябва да се заплатят предварително от масата на несъстоятелността и се ползват с предимство пред вземанията на обикновените кредитори (член 53 от InsО). Разходите за производството по несъстоятелност включват съдебните такси във връзка с производството по несъстоятелност и възнаграждението и разноските, направени от временния синдик, от синдика, както и от членовете на комитета на кредиторите (член 54 от InsО).

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

С цел предотвратяване на актове в ущърб на кредиторите придобиването на имущество от масата на несъстоятелността след образуването на производството по принцип е нищожно, а придобиването преди образуването на производството на имущество, което би било включено в масата на несъстоятелността след образуването на производството, по принцип е действително, но може да бъде оспорено при определени обстоятелства.

Тъй като при образуването на производство по несъстоятелност правото на длъжника да се разпорежда с имуществото се прехвърля на синдика, всяко разпореждане на длъжника с имущество от масата на несъстоятелността след образуването на производство по несъстоятелност по принцип е абсолютно недействително (освен при добросъвестно придобиване на земя, въпреки че то може да бъде оспорено) (член 81, параграф 1, първо изречение от InsО). Придобиването на права върху даден актив от масата на несъстоятелността също е нищожно, ако длъжникът се е разпоредил с имущество от масата на несъстоятелността преди образуването на производството по несъстоятелност, но резултатът от това разпореждане възниква едва след образуването на производството (член 91, параграф 1 от InsО) (с изключение на придобиването на земя, член 91, параграф 2 от InsО). Обезпечителни права, придобити в резултат на изпълнително производство през последния месец, предхождащ молбата за образуване на производство по несъстоятелност или след нейното подаване, също стават нищожни след образуването на производството по несъстоятелност (член 88, параграф 1 от InsО).

Придобиване от масата на несъстоятелността преди образуването на производството, за разлика от придобиване след образуването на производството, по принцип е действително, но може да бъде оспорено при определени условия (член 129 и сл. от InsО). Правото на оспорване на сделки на неплатежоспособен длъжник е от решаващо значение за функционирането на законодателството в областта на несъстоятелността, тъй като то предоставя на синдика достъп до изходящите парични потоци от имуществото на длъжника от времето преди образуването на производството по несъстоятелност. То може да има съществен принос за попълването на масата на несъстоятелността и така да се гарантира, че законодателството в областта на несъстоятелността изпълнява целта си за гарантиране на равно удовлетворяване на кредиторите в зависимост от поредността на техните вземания и за предотвратяване на преференциално третиране на определени кредитори. В случай че синдикът упражни успешно право на оспорване, страната, която се е възползвала от спорната сделка, трябва да върне всичко, което е било отнето от имуществото на неплатежоспособния длъжник по силата на сделката. В случай че не може да направи това в натура, такава страна дължи обезщетение. Съответно синдикът може да предяви иск за принудително изпълнение на правото на възстановяване на собствеността и да се позове на това право срещу евентуални насрещни искове, предявени от даден кредитор. В случай че получателят на ползата по силата на оспорима сделка възстанови полученото имущество, евентуалният насрещен иск, който той би могъл да предяви, се възобновява (член 144 от InsО).

За да подлежи на оспорване, дадена сделка, сключена преди образуването на производство по несъстоятелност, трябва да ощетява обикновените кредитори (член 29 от InsО) и да е изпълнено едно от основанията, предвидени в членове 130—136 от Кодекса. Всеки правен акт, т.е. всяко действие (включително бездействие, член 129, параграф 2 от InsО), което поражда правни последици, може да бъде оспорено (Федерален съд, решение от 12 февруари 2004 г. – IX ZR 98/03 – параграф 12). Освен ако в Кодекса не е предвидено друго няма значение дали правният акт е извършен по инициатива на длъжника. Освен това дали действието е от договорно или правно естество също не е решаващ фактор (Федерален съд, решение от 7 май 2013 г. – IX ZR 191/12 – параграф 6).

Основание за оспорване на сделка съществува по-специално при

  • полза, предоставена безвъзмездно от страна на длъжника, освен ако това не е станало повече от четири години преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност (член 134 от InsО);
  • правен акт, извършен от длъжника в последните десет години преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност и целящ да ощети кредиторите, в случай че другата страна е знаела за намерението на длъжника (член 133 от InsО); срокът е само четири години, ако актът даде възможност на другата страна да предостави обезпечение или плащане.
  • правен акт, осъществен умишлено от длъжника в последните три месеца преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, който пряко ощетява обикновените кредитори, ако длъжникът вече е бил неплатежоспособен и ако другата страна е знаела за неплатежоспособността му (член 132, параграф 1, алинея първа от InsО);
  • правен акт, чрез който на обикновен кредитор умишлено се предоставя обезпечение или удовлетворение, на което той няма право, ако този акт е извършен през последния месец преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност (член 131, параграф 1, алинея първа от InsО).

Във всички тези случаи както длъжникът, така и получаващият ползата кредитор може освен това да понесат наказателна отговорност (членове 283—283d от Наказателния кодекс).

Производства по несъстоятелност срещу потребител

В производствата по несъстоятелност срещу потребители (Verbraucherinsolvenzverfahren) се гледат дела на физически лица, които не извършват и не са извършвали стопанска дейност като самостоятелно заети лица, или физически лица, които са извършвали стопанска дейност като самостоятелно заети лица, но чието финансово положение е под контрол и срещу които няма искове във връзка с трудови правоотношения (член 304, параграф 1, първо изречение от InsО). За разлика от стандартното производство по несъстоятелност, акцентът тук не е върху осребряването на имуществото, а върху освобождаването на потребителя от отговорност за задължението.

Процедурата се различава от стандартната преди всичко когато молбата се подава от самия длъжник или заедно с други лица. В този случай решението за образуване на производството по несъстоятелност се предшества от извънсъдебна фаза, насочена към постигане на споразумение с кредиторите въз основа на план (член 305, параграф 1, алинея първа от InsО). Ако опитът за постигане на извънсъдебно споразумение е неуспешен, длъжникът може да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Следва етап, по време на който образуването на производството се спира и съдът по несъстоятелността предоставя възможност на кредиторите да се споразумеят с длъжника относно плана за уреждане на задълженията (Schuldenbereinigungsplan). Ако планът за уреждане на задълженията се осъществи, вземанията на кредиторите се уреждат само въз основа на този план, който има изпълнителната сила на споразумение, постигнато в рамките на съдебно производство (Prozessvergleich) (член 308, параграф 1, второ изречение от InsО). Молбата за образуване на производство по несъстоятелност и молбата за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг се считат за оттеглени (член 308, параграф 2 от InsО). При липса на съгласие по плана за уреждане на задълженията се пристъпва към опростено производство по несъстоятелност.

Последна актуализация: 13/11/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Естония

В естонското законодателство са предвидени три различни производства по несъстоятелност: производство по обявяване на фалит, производство по оздравяване и производство по преструктуриране на дълг. Производството по обявяване на фалит се регулира от Закона за фалита, правилата относно оздравяването са изложени в Закона за оздравяването на предприятията, а правилата относно преструктурирането на дългове са изложени в Закона за преструктурирането на дълговете и защитата на кредиторите. Тези закони са достъпни на естонски и на английски език на естонската електронна страница за официални публикации Връзката отваря нов прозорецRiigi Teataja (Държавен вестник).

Целта на производството по обявяване на фалит е удовлетворяване на вземанията на кредиторите от имуществото на длъжника чрез прехвърляне на имущество на длъжника или оздравяване на неговото предприятие. Когато длъжникът е физическо лице, посредством производството по обявяване на фалит той има възможност да бъде освободен от задълженията си. В хода на производството по обявяване на фалит се установява причината за неплатежоспособността на длъжника.

Целта на производството по оздравяване е в хода на оздравяването на дадено предприятие да се отчетат интересите и да се защитят правата на предприятията, кредиторите и третите лица. Оздравяване на предприятие означава прилагане на серия от мерки, чиято цел е предприятието да преодолее икономическите трудности, да възстанови своята ликвидност, да подобри рентабилността си и да гарантира устойчивото си управление.

Целта на производството по преструктуриране на дълг е да се улесни преструктурирането на задълженията на физическо лице, което има проблеми с платежоспособността (длъжник), така че тези проблеми да бъдат преодолени и да не се стигне до обявяване на фалит. Производството по преструктуриране на дълг дава възможност на длъжника да преструктурира финансовите си задължения (лични дългове) чрез удължаване на срока за изпълнение на задължението, погасяване на вноски или намаляване на задължението.

Производството по обявяване на фалит и производството по преструктуриране на дълг попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст).

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Съгласно естонското законодателство, физическото лице е човек, а в законодателството в областта на несъстоятелността не се прави разграничение между физическите лица по отношение на това дали те действат в търговски или професионален капацитет (с други думи няма разграничение между самостоятелно заети лица и потребители). Юридическото лице е правен субект, учреден по силата на закона. Юридическо лице може да е частноправен субект или публичноправен субект. „Частноправен субект“ означава юридическо лице, учредено в частен интерес и съгласно закон, относим към съответния вид юридическо лице. Събирателните дружества, командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества, търговските сдружения, фондациите и сдруженията с нестопанска цел са частноправни субекти. Държавата, местните органи и други юридически лица, основани в общества полза и съгласно закон, относим към конкретното юридическо лице, са публичноправни субекти.

1. Производства по несъстоятелност

Производствата по несъстоятелност се провеждат по отношение на неплатежоспособни юридически и физически лица. Държавата и местните органи не могат да бъдат обявявани във фалит.

2. Производство по оздравяване

Производството по оздравяване се провежда само по отношение на юридически лица по частното право.

3. Производство по преструктуриране на дълг

Производството по преструктуриране на дълга се провежда по отношение на физически лица, които са изправени пред проблеми с платежоспособността.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

1. Производства по несъстоятелност

Фалит означава неплатежоспособност на длъжника, обявена със съдебно решение. От това следва, че първата основна предпоставка за образуване на производство по обявяване на фалит е длъжникът да е неплатежоспособен.

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако не е в състояние да удовлетворява вземанията на кредиторите и финансовото му състояние показва, че тази невъзможност не е временна. Длъжник — юридическо лице, е неплатежоспособен и ако неговото имущество е недостатъчно да покрие задълженията му и финансовото му състояние показва, че тази недостатъчност не е временна. Ако молбата е подадена от длъжника, съдът обявява неговия фалит и ако съществува вероятност за възникване на неплатежоспособност в бъдеще. Ако молбата за обявяване на фалит е подадена от длъжника, неговата неплатежоспособност се предполага.

Втората основна предпоставка за образуване на производство по обявяване на фалит е подаването на молба за обявяване на фалит, което може да бъде направено от длъжника или от кредитор. Освен това, в случай на смърт на длъжника, наследникът на длъжника, изпълнителят на завещанието или управителят на имуществото на длъжника могат да подадат молба за обявяване в несъстоятелност по отношение на имуществото на длъжника. В този случай по отношение на молбата за обявяване в несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно молбите на длъжниците за обявяване в несъстоятелност. В предвидените от закона случаи други лица също могат да подават молби за обявяване в несъстоятелност, като в този случай за лицата се прилагат разпоредбите относно кредиторите, освен ако законът не предвижда друго.

Ако молбата за обявяване на фалит е подадена от длъжника, в нея той трябва да представи аргументи за своята неплатежоспособност. Ако молбата за обявяване на фалит е подадена от кредитор, в нея той трябва да представи аргументи за неплатежоспособността на длъжника и да докаже наличието на вземане.

Съдът може да поиска кредиторът, който подава молбата, да внесе определена от съда парична сума под формата на съдебна гаранция, която ще покрие възнаграждението и разходите на временния синдик, ако има основания да се счита, че масата на несъстоятелността е недостатъчна за това. Ако кредиторът не успее да внесе гаранцията, производството се прекратява. Когато кредиторите, които подават молби, са служители на неплатежоспособен работодател, който не плаща сумата, определена като гаранция, за да може производството по несъстоятелност да продължи, те имат право да поискат обезщетение във връзка с несъстоятелност от държавата (чрез Eesti Töötukassa [Естонския фонд за осигуряване при безработица]).

Съдът отказва да допусне молбата на кредитора за обявяване на фалит, ако от нея не става ясно, че вносителят има вземане срещу длъжника, ако не са представени аргументи за неплатежоспособността на длъжника или ако молбата за обявяване на фалит се основава на вземане, по отношение на което се прилага план за оздравяване или преструктуриране на дълг. Съдът отказва да допусне молба за обявяване на фалит и на базата на други основания, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.

Преди обявяването на фалита и образуването на производството се провежда т.нар. предварително производство. Ако съдът реши да допусне дадена молба за обявяване на фалит, той назначава временен синдик. Съдът може също така да откаже да назначи временен синдик предвид финансовото положение на длъжника и да обяви длъжника във фалит. Ако съдът не назначи временен синдик, производството въз основа на молбата за обявяване на фалит не се продължава и бива приключено. Временният синдик установява имуществото на длъжника, включително задълженията му и изпълнителните производства срещу неговото имущество, и проверява дали имуществото на длъжника е достатъчно, за да покрие разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит. Временният синдик прави оценката на финансовото състояние и платежоспособността на длъжника и на перспективите за продължаване на дейността на предприятието на длъжника, и ако длъжникът е юридическо лице, за неговото оздравяване, гарантира съхраняването на имуществото на длъжника и т.н. Дейностите на временния синдик трябва да установят дали молбата за обявяване на фалит трябва да бъде уважена или отхвърлена.

Съдът приключва производството без обявяване на фалит, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато, или да се предяви иск срещу член на управителен орган.

Съдът обявява фалита с постановяване на решение (решение за обявяване на фалит). В решението трябва да се определи датата на обявяването на фалита. Производството по обявяване на фалит започва с обявяването на фалита.

След като обяви фалита, съдът незабавно публикува известие в този смисъл (известие за фалит) в официалния бюлетин Ametlikud Teadaanded (Официален бюлетин).

Решението за обявяване на фалит влиза в сила незабавно. Изпълнение на решение за обявяване на фалит не може да бъде спряно или отложено и установените от закона начин или процедура за изпълнение на решението за обявяване на фалит не подлежат на промяна. Отмяната на решението за обявяване на фалит от висшестоящ съд не засяга валидността на правните актове, извършени от или по отношение на синдика. Длъжникът и подалият молбата кредитор могат да обжалват решението за обявяване на фалит в срок от 15 дни от публикуването на съответното известие. Длъжникът и вносителят на молбата за обявяване на фалит могат да обжалват пред Върховния съд решението на областния съд по жалбата срещу решението. Синдикът не може да подава жалби от името на длъжника, нито да представлява длъжника при разглеждането на жалбата.

Ако в рамките на производството по обявяване на фалит трябва да се публикува известие или процесуален документ, това става в Ametlikud Teadaanded. Съдът може да публикува известие за времето и мястото на съдебното заседание за разглеждане на внесена молба за обявяване на фалит в Ametlikud Teadaanded. Известие за решението за обявяване на фалит на длъжник (известие за фалит) се публикува незабавно от съда в Ametlikud Teadaanded.

2. Производство по оздравяване

За да се образува производство по оздравяване на дадено предприятие, последното подава молба в този смисъл.

Съдът образува производството по оздравяване, ако молбата за оздравяване отговаря на изискванията на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за оздравяването на предприятията и ако предприятието се е аргументирало по обоснован начин, като е посочило, че:

  1. съществува вероятност да изпадне в неплатежоспособност в бъдеще;
  2. предприятието има нужда от оздравяване;
  3. след оздравяването предприятието може да бъде управлявано устойчиво.

Производство по оздравяване не се образува, ако:

  1. срещу предприятието е образувано производство по обявяване на фалит;
  2. е постановено съдебно решение за принудително закриване на предприятието или ако се извършва допълнителна ликвидация;
  3. са изминали по-малко от две години от приключването на производство по оздравяване на предприятието.

Когато дадено предприятие подава молба за оздравяване, съдът може да откаже да допусне молбата и ако предприятието не е аргументирало по обоснован начин нуждата си от оздравяване и вероятността да бъде управлявано устойчиво след оздравяването.

В срок от седем дни от получаването на молба за оздравяване съдът открива производство по оздравяване.

В определението за откриване на производството по оздравяване се посочват:

  1. данни за лицето, назначено за съветник по оздравяването;
  2. срокът за приемане на оздравителния план;
  3. срокът, в който оздравителният план трябва да бъде внесен в съда за одобрение (не по-дълъг от 60 дни);
  4. размерът на гаранцията, която предприятието трябва да внесе по определената сметка, за покриване на възнаграждението и разноските на съветника по оздравяването, и срокът за плащането ѝ.

Правните последици от откриването на производство по оздравяване са следните:

  1. през този период съдът спира водените изпълнителни производства срещу имуществото на предприятието до одобряването на оздравителният план или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на изпълнителните производства, насочени към удовлетворяване на вземания, възникнали по силата на трудово правоотношение, или на вземания за изплащане на издръжка;
  2. начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу предприятието се прекратява до одобряването на оздравителния план;
  3. съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряването на оздравяването или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на вземания, предявени по силата на трудово правоотношение, или на вземания за изплащане на издръжка, по които все още няма постановено решение;
  4. въз основа на подадена от кредитор молба за обявяване на фалит съдът отлага решението за образуване на производство по обявяване на фалит до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване.

Ако съдът реши да образува производство по оздравяване и постанови решение за оздравяване, съветникът по оздравяването незабавно изпраща на кредиторите известие за оздравяването, в което ги уведомява за образуването на производство и за размера на вземанията, които имат срещу предприятието в съответствие със списъка на задълженията.

3. Производство по преструктуриране на дълг

Производството по преструктуриране на дълг дава възможност на длъжника да преструктурира финансовите си задължения. За даден длъжник се счита, че има проблеми с платежоспособността, ако не е в състояние или вероятно няма да е в състояние да изпълни задълженията си в момента, в който те станат изискуеми.

За да се образува производство по преструктуриране на дълг, длъжникът подава съответната молба до съда, като към нея трябва да приложени, наред с другото, план за преструктуриране на дълговете, посочващ задълженията, които трябва да бъдат преструктурирани, и начина на преструктуриране, както и срока за изпълнението на плана за преструктуриране. Преди да подаде молба за преструктуриране на дълг пред съда, длъжникът трябва да предприеме необходимите стъпки за извънсъдебно преструктуриране на задълженията.

Съдът допуска молба за преструктуриране на дълг, ако тя отговаря на изискванията, посочени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за преструктурирането на дълговете и защитата на кредиторите. Решението за допустимостта на молбата се връчва на длъжника и на всички кредитори, чиито вземания длъжникът желае да преструктурира. Освен това решението се публикува в Ametlikud Teadaanded.

Съдът не допуска молба за преструктуриране на дългове, ако:

  1. длъжникът е обявен във фалит;
  2. през десетте години преди подаването на молбата съдът е уважил молба за преструктуриране на дълг, подадена от длъжника, или молба на длъжника за опрощаване на задължения в рамките на производство по обявяване на фалит;
  3. длъжникът няма проблеми с платежоспособността или тези проблеми очевидно могат да бъдат преодолени без преструктуриране на дълговете, наред с другото, чрез продажба на имущество на длъжника с цел погасяване на задълженията му до степен, която може разумно да се очаква от длъжника;
  4. молбата или приложенията към нея не отговорят на законовите изисквания.

Съдът може да откаже да допусне молба за преструктуриране на дългове, ако:

  1. е малко вероятно планът за преструктуриране на дълга, предложен от длъжника, да бъде одобрен или изпълнен, като се вземат предвид, наред с другото, платежоспособността на длъжника през трите години преди подаването на молбата за преструктуриране на дълга и способността на длъжника да се ангажира с извършването на дейност, носеща разумна печалба, в рамките на срока на валидност на плана за преструктуриране на дълговете предвид неговата възраст, професия и образование;
  2. преди да подаде молбата за преструктуриране на дълг пред съда, длъжникът не е предприел необходимите стъпки за извънсъдебно преструктуриране на задълженията;
  3. длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения;
  4. длъжникът отказва да положи клетва относно верността на подадената информация или да представи поискана от съда допълнителна информация;
  5. длъжникът е осъждан за престъпление, свързано с производство по обявяване на фалит или с изпълнително производство, данъчно престъпление или конкретно престъпление, свързано с дружественото право, и информацията относно присъдата не е заличена от информационната система за съдимост;
  6. през трите години преди подаването на молбата или след подаването на молбата длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил невярна или непълна информация относно финансовото си положение, за да получи помощ или други облаги от държавата, от местен орган или фондация, или с цел отклонение от данъчно облагане;
  7. длъжникът очевидно умишлено е сключвал сделки в ущърб на кредиторите.

Ако при разглеждането на молбата на длъжника съдът реши, че производството по преструктуриране на дълга трябва да се образува, той препраща решението за допустимостта на молбата на длъжника и на всички кредитори, чиито вземания длъжникът желае да преструктурира. Освен това решението се публикува в Ametlikud Teadaanded.

Ако молбата за преструктуриране на дълг бъде обявена за допустима, начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу длъжника се прекратява до одобряването на плана за преструктуриране или до приключването на производството. Това не се отнася до вземания, които длъжникът не желае да преструктурира. При наличие на обявена за допустима молба кредитор не може, позовавайки се на нарушение на финансово задължение, което е възникнало преди подаването на молбата за преструктуриране на дълга, да прекрати сключен с длъжника договор, пораждащ вземания, които длъжникът желае да преструктурира, нито да откаже да изпълни задълженията си на тези основания. Всяко споразумение, въз основа на което даден кредитор може да прекрати договор при подаване на молба за преструктуриране на дълг или одобряване на план за преструктуриране на дълг, е нищожно. При обявяването на допустимостта на молбата съдът спира изпълнителните производства (или принудителното изпълнение) за събиране на парични средства от имуществото на длъжника до одобряването на плана за преструктуриране на дълга или до приключването на производството. Освен това съдът може да спре съдебно производство, свързано с парично вземане срещу длъжника, по което все още не е постановено решение; да отмени мерките за обезпечаване на иск, включително запора на банкова сметка; и да забрани на кредиторите да упражняват правата си, възникнали въз основа на дадено от длъжника обезпечение, включително да продават или да изискват продажбата на обекта на залога.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

При обявяване на фалит имуществото на длъжника се превръща в маса на несъстоятелността и правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика по несъстоятелността.

Имуществото на длъжника се превръща в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване на фалит и се използва за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по обявяване на фалит. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването на фалита, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника по време на производството по обявяване на фалит. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, се уреждат в Кодекса за принудителното изпълнение. Законът съдържа неизчерпателен списък на несеквестируеми вещи. Основната цел на списъка на несеквестируемите вещи е да се гарантира минимална социална защита на длъжника. Забраната за продажба на несеквестируеми вещи произтича и от необходимостта да се защитят други основни права: правото на свободен избор на сфера на дейност, професия и длъжност, правото на предприемаческа дейност, правото на образование, свободата на вероизповедание, защитата на личния и семейния живот и т.н. Освен това изземването на определени вещи противоречи на общоприетите морални принципи.

Естонското законодателство налага ограничения и за изземването на доход, като основната цел е да се гарантира, че длъжникът разполага с минималните средства за живот, които са необходими на него и на лицата на негова издръжка, в съответствие с условията на воденото срещу длъжника производство.

След обявяването на фалита всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването на фалита, при обявяването на фалита разпореждането става нищожно по отношение на вземанията, възникнали след обявяването на фалита. Длъжник – физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

След обявяването на фалита изпълнение на задължение, включено в масата на несъстоятелността и дължимо на длъжника, може да бъде одобрено само от синдика. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника, то се счита за изпълнено, само ако прехвърленото за изпълнението му имущество остава в масата на несъстоятелността или ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелността се е увеличила. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника преди публикуването на известието за обявяване на фалит, то се счита за изпълнено, ако лицето, което го е изпълнило, не е знаело и не е било длъжно да знае за обявяването на фалита по време на изпълнението на задължението.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

При обявяване на фалит длъжник – физическо лице, губи правото си да сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, а длъжник – юридическо лице, губи правото си да сключва каквито и да било сделки.

Длъжникът предоставя на съда, на синдика и на комитета на кредиторите информацията, от която те се нуждаят във връзка с производството по обявяване на фалит, особено по отношение на имуществото на длъжника, включително задълженията и стопанската или професионалната му дейност. От длъжника се изисква да предостави на синдика счетоводен баланс и опис на имуществото си, включително задълженията, към датата на обявяване на фалита.

Съдът може да поиска от длъжника да положи клетва в съда, че предоставената на съда информация относно имуществото, задълженията и стопанската или професионалната дейност е вярна, доколкото е известно на длъжника.

Длъжникът трябва да оказва съдействие на временния синдик и на синдика при изпълнението на техните задължения.

Длъжникът не може да напуска Естония без разрешението на съда след обявяването на фалита и преди полагането на клетвата.

Съдът може да наложи глоба, подписка или задържане под стража на длъжника в случай на неспазване на съдебно разпореждане или за да се гарантира изпълнението на предвидено от закона задължение.

Длъжникът има право да се запознае с досието на синдика и със съдебното досие по делото за обявяване на фалит. По основателни причини синдикът може да отхвърли искане на длъжника да се запознае с документ, включен в досието на синдика, ако това би навредило на провеждането на производство по обявяване на фалит.

Синдик по несъстоятелността

  • Синдикът по несъстоятелността сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, и изпълнява други актове. Правата и задълженията, възникнали в резултат на действията на синдика, принадлежат на длъжника. В съответствие със задълженията си синдикът участва вместо длъжника в съдебни заседания като страна по спорове, свързани с масата на несъстоятелността.
  • При обявяване на фалит правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика по несъстоятелността. В производството по обявяване на фалит на длъжник – юридическо лице, синдикът може да сключва сделки и да изпълнява всякакви правни актове с масата на несъстоятелността. В производството по обявяване на фалит на длъжник – физическо лице, синдикът може да сключва сделките и да изпълнява правните актове с масата на несъстоятелността, които са необходими за постигане на целта на производството по обявяване на фалит и за изпълнение на задълженията на синдика.
  • Синдикът защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и гарантира, че производството по обявяване на фалит е законосъобразно, бързо и финансово разумно. Той трябва да изпълнява задълженията си с дължимата грижа на внимателен и честен синдик и да взема предвид интересите на всички кредитори и на длъжника.
  • Синдикът определя вземанията на кредиторите, управлява масата на несъстоятелността, организира нейното формиране и продажба, както и удовлетворяването на вземанията на кредиторите от масата на несъстоятелността; установява причините за неплатежоспособността на длъжника и времето на възникването ѝ; урежда продължаването на стопанската дейност на длъжника, когато това е необходимо; извършва ликвидация на длъжник – юридическо лице, когато това е необходимо; предоставя информация на кредиторите и на длъжника в предвидените от закона случаи; докладва за дейността си и предоставя информация относно производството по обявяване на фалит на съда, надзорника и комитета на кредиторите; изпълнява други предвидени в закона задължения. Ако неплатежоспособността на длъжника е причинена от сериозна грешка в управлението, синдикът е длъжен да предяви иск за обезщетение срещу лицето, което е отговорно за грешката, веднага след като са събрани достатъчно основания за това. В допълнение към предвидените от закона правомощия на синдика той упражнява и правата на временен синдик.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В естонското производство по обявяване на фалит прихващанията са допустими. В производствата по обявяване на фалит прихващанията на вземания трябва да изпълняват следните условия:

  1. подлежащите на прихващане вземания трябва да бъдат финансови задължения или други еднородни задължения;
  2. правото на кредитора да изпълни задължението си трябва да е възникнало и задължението на длъжника трябва да е станало изискуемо;
  3. кредиторът трябва да заяви прихващането пред длъжника преди подаването на окончателното предложение за разпределение в съда, като изявлението не трябва да е условно, нито да определя срок за изпълнение;
  4. правото на кредитора да прихване вземането си от вземане на длъжника трябва да е възникнало преди обявяването на фалита.

Ако вземането на длъжника е обвързано с отлагателно условие или ако към момента на обявяване на фалита то все още не е било изискуемо, или ако вземането не е насочено към изпълнение на еднородни задължения, то може да бъде прихванато само при изпълнение на отлагателното условие, когато вземането срещу длъжника стане изискуемо или когато задълженията станат еднородни. Не се разрешава прихващане, ако изпълнението на отлагателното условието за вземането на длъжника настъпи или ако вземането стане изискуемо преди кредиторът да може да извърши прихващане на вземането си.

Дори след погасяването по давност на вземането на даден кредитор той може да извърши прихващане, ако правото на прихващане е възникнало преди изтичането на давността. Освен това кредитор може да прихване вземане, произтичащо от неспазване на договорно задължение от страна на длъжника поради спирането на изпълнението на задължението от синдика след обявяването на фалита. Ако обектът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването на фалита кредиторът е изпълнил задължението си частично, последният може да направи прихващане от финансовото задължение на длъжника, съответстващо на изпълнената част от задължението на кредитора. Ако длъжникът е наемодател на жилищен или търговски обект и наемателят на жилищния или търговския обект е платил на длъжника наема за недвижимия имот или помещенията авансово преди обявяването на фалита, това представлява вземане, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, което наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект, като наемателят на жилищния или търговския обект може освен това да предяви вземане за щети, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора или на неговата отмяна.

В производството по обявяване на фалит вземане, придобито чрез прехвърляне, може да бъде прихванато само ако вземането е било прехвърлено и длъжникът е бил уведомен за това писмено не по-късно от три месеца преди обявяването на фалита. Вземане срещу длъжника, което е било придобито чрез прехвърляне, не може да бъде прихванато, ако прехвърлянето е станало в последните трите години преди назначаването на временен синдик, когато длъжникът е бил неплатежоспособен, и ако по време на прехвърлянето лицето, което е придобило вземането, е знаело или е трябвало да е знае за неплатежоспособността.

Сред вземанията, които не подлежат на прихващане, се нареждат вземанията за издръжка, за обезщетения, възникнали във връзка с увреждане на здравето или смърт на лице, и вземания, възникнали във връзка с неправомерно и умишлено причиняване на вреда, които другата страна има срещу страната, искащата прихващане; вземания на другата страна, за които по закон не може да се изисква плащане; запорирано вземане , ако страната, която иска прихващането, е придобила вземането след запора или ако вземането ѝ е станало дължимо след запора и по-късно от запорираното вземане; вземане, срещу което другата страна може да повдигне възражения, или вземане на другата страна, чието прихващане не е разрешено поради други законови основания.

Не са предвидени отделни разпоредби относно прихващанията в производствата по оздравяване и преструктуриране на дълг, така че за тях се прилага общата процедура по Закона за задълженията.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производства по несъстоятелност

Синдикът има право да изпълни неизпълнено задължение, произтичащо от сключен от длъжника договор, и да изиска от другата страна да изпълни задълженията си, както и да освободи длъжника от произтичащо от договор задължение, освен ако в закона не е предвидено друго. Синдикът не може да откаже да изпълни произтичащо от договор задължение на длъжника, ако задължението е обезпечено посредством вписано в имотния регистър предварително обявление. Ако синдикът продължи да изпълнява задължението на длъжника или обяви, че възнамерява да изпълни задължението, другата страна по договора продължава да изпълнява своите задължения. В такъв случай синдикът губи правото си да откаже да изпълни задължението на длъжника. Ако синдикът поиска от другата страна по договора да изпълни задълженията си по него, другата страна може да поиска от синдика да обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Другата страна може да откаже да изпълни задължението си, да отмени договора или да го развали, докато синдикът не обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Вземането на другата страна срещу длъжника, възникнало в резултат на задължение, което се изпълнява след като изпълнението на задължението от другата страна е било поискано от синдика, е задължение на масата на несъстоятелността. Ако след обявяването на фалита синдикът спре изпълнението на задължението на длъжника, другата страна по договора може да предяви вземане, произтичащо от неизпълнението на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност. Ако обектът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването на фалита другата страна е изпълнила задължението си частично, последната може да изиска финансовото задължение на длъжника да бъде изпълнено до степен, съответстваща на изпълнената част от задължението на другата страна, само в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност.

За някои видове договори законът определя специални разпоредби:

  1. ако даден длъжник е продал движимо имущество със запазване на собствеността преди обявяването на фалита и е прехвърлил владението на движимото имущество на купувача, последният има право да изиска изпълнение на договора за продажба. В такъв случай синдикът не може да откаже изпълнението на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за продажба;
  2. фалитът на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилищния или търговския имот, освен ако в договора не е предвидено друго. Ако в договора за отдаване под наем на жилищен или търговски обект фалитът е предвиден като основание за разваляне на договора, синдикът може да го развали в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Фалитът на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилището. Ако наемът на недвижимия имот или помещението е бил платен на длъжника авансово преди обявяването на фалита, наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване вземането, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект;
  3. в случай на фалит на наемател на жилищен или търговски обект, наемодателят на жилищния или търговския обект може да прекрати договора за отдаване под наем на жилищния или търговския обект само съгласно общата процедура и договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект не може да се развали поради забавяне на плащане на наема, ако забавянето засяга плащане на дължим наем за времето преди подаването на молбата за обявяване на фалит. Синдикът има право да развали договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект, сключен от длъжника, в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Ако недвижимият имот или помещенията не са били прехвърлени във владение на длъжника към момента на обявяване на фалита, както синдикът, така и другата страна може да отмени договора. При отмяна или разваляне на договора другата страна може да поиска обезщетение за загуби, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност или чрез прихващане;
  4. процедурата относно договорите за отдаване под наем на жилищни и търговски обекти се прилага също и по отношение на сключените от длъжника лизингови договори.

Синдикът има право да вземе решение за продължаване или прекратяване на даден договор, но ако другата страна отправи предложение на сидика да упражни този свои избор, последният трябва незабавно, но не по-късно от седем дни, да изпрати уведомление дали ще изпълни или ще отмени задължението на длъжника. По искане на синдика съдът може и да удължи този срок. Ако синдикът не изпрати своевременно уведомление за изпълнение на задължението или за отказ от него, той няма право да изисква от другата страна да изпълни договора преди синдикът да изпълни задължението на длъжника.

Възможно е също така някои договори, сключени от длъжника, да бъдат обявени за недействителни. Например съдът обявява за недействителни договорите, сключени в периода от назначаването на временния синдик до обявяването на фалита. Освен условието, свързано с времето на сключването, предпоставка за обявяването на недействителността е договорът да е увредил интересите на кредиторите. Ако интересите на кредиторите не са били увредени и обявяването на недействителността не води до увеличаване на масата на несъстоятелността, то последното няма смисъл да се извършва.

Обикновено фалирал длъжник или неговият синдик нямат право да внасят изменения в договорите. Договорите обаче могат да бъдат изменяни, ако след обявяването на фалит бъде сключен предпазен конкордат. В този случай е възможно намаляване на задълженията или удължаване на срока за погасяване в резултат на постигнато споразумение между длъжника и кредиторите. Същият резултат може да бъде постигнат и чрез производство по оздравяване или производство по преструктуриране на дълг. Законът за фалита, Законът за оздравяването на предприятията и Законът за преструктурирането на задълженията не разглеждат прехвърлянето на вземания или поемането на задължения поотделно, ето защо в тези случаи се прилага общата процедура, предвидена в Закона за задълженията.

Производство по оздравяване и производство по преструктуриране на дълг

В производството по оздравяване изменението на договорите е разрешено. Споразумение, по силата на което даден кредитор може да прекрати договор при образуването на производство по оздравяване или при одобряването на оздравителен план, е нищожно. Вземане, произтичащо от трудов договор или от сделка с деривати, не може да бъде преструктурирано в рамките на оздравителен план.

При наличие на обявена за допустима молба кредитор не може, позовавайки се на нарушение на финансово задължение, което е възникнало преди подаването на молбата за преструктуриране на дълга, да прекрати сключен с длъжника договор, пораждащ вземания, които длъжникът желае да преструктурира, нито да откаже да изпълни задълженията си на тези основания. Всяко споразумение, въз основа на което даден кредитор може да прекрати договор при подаване на молба за преструктуриране на дълг или одобряване на план за преструктуриране на дълг, е нищожно. Задълженията, произтичащи от текущ договор, които са възникнали или стават изискуеми след подаването на молба за преструктуриране на дълг, могат да бъдат преструктурирани в производството за преструктуриране на дълга. В плана за преструктуриране може да се посочва, че даден договор за заем или друг текущ договор, сключен от длъжник преди подаването на молба за преструктуриране на дълг и налагащ му финансови задължения, които стават изискуеми след подаването на молбата за преструктуриране на дълга, се прекратява в момента на одобряването на плана за преструктуриране. Последиците при прекратяването на договор са същите като при развалянето на договор поради възникването на извънредни обстоятелства по вина на длъжника. Задълженията на длъжника, възникнали в резултат на прекратяването на договор, могат да бъдат преструктурирани предварително в рамките на план за преструктуриране. Ако задълженията, произтичащи от договора за лизинг, са планирани за преструктуриране, наемодателят – кредитор, може да пристъпи към разваляне на договора поради възникването на извънредни обстоятелства в срок от една седмица от одобряването на плана за преструктуриране.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След обявяването на фалита кредиторите по несъстоятелността могат да предявяват вземанията си срещу длъжника само в рамките на производството по обявяване на фалит. Синдикът трябва да бъде уведомен за всичките техни вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването на фалита, независимо от основанията или падежите за погасяване на вземанията. При обявяване на фалит образуваните срещу длъжника изпълнителни производства се прекратяват, а кредиторът трябва да предяви вземането си пред синдика по несъстоятелността.

При производствата по оздравяване и преструктуриране на дълг по време на срока на действие съответно на плана за оздравяване и на плана за преструктуриране на дълга нови искове не могат да бъдат предявявани само от онези кредитори, чиито вземания са засегнати от споменатия план. При оздравяване изпълнителните производства се спират с изключение на изпълнителните производства за удовлетворяване на вземания, възникнало по силата на трудово правоотношение, или вземане за изплащане на издръжка. При производство по преструктуриране на дълг съдът може да спре изпълнително производство като мярка за временна правна закрила още преди да се произнесе по молбата или преди нейното подаване. При обявяването на допустимостта на молбата съдът спира изпълнителните производства (или принудителното изпълнение) за събиране на парични средства от имуществото на длъжника до одобряването на плана за преструктуриране на дълга или до приключването на производството.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност

При спорове, засягащи масата на несъстоятелността или имущество, което може да бъде включено в масата на несъстоятелността, правото да бъде страна в съдебно производство вместо длъжника се прехвърля на синдика. Ако иск или друго действие, свързани с масата на несъстоятелността и предявени от длъжника срещу друго лице, се разглеждат в съдебно производство, започнало преди обявяването на фалита, или ако длъжникът участва в съдебно производство в качеството на трето лице, синдикът може, в съответствие със своите задължения, да се включи в производството от името на длъжника. Ако синдикът знае за такова производство, но не се включи в него, длъжникът може да продължи участието си в качеството на ищец, просител или трето лице.

Ако срещу даден длъжник се води съдебно дело във връзка с имуществен иск, което е започнало преди обявяването на фалита, но по иска все още не е постановено решение, съдът не разглежда иска в производството по делото. Съдът възобновява производството по молба на ищеца, ако по-висшестоящ съд е отменил решението за обявяване на фалит и при влязло в сила решение за отхвърляне на молбата за обявяване на фалит или ако производството по фалит е приключило след обявяване на фалит.

Ако срещу длъжника е заведен иск за изключване на дадена вещ от масата на несъстоятелността, като съдебното производство е започнало преди обявяването на фалита, искът ще бъде разгледат от съда. В този случай синдикът по несъстоятелността може да участва в производството вместо длъжника. Синдикът има правата и задълженията на длъжника в качеството на ответник. Ако синдикът не участва в производството, то може да бъде продължено по искане на ищеца.

Ако срещу даден длъжник се води съдебно дело във връзка с имуществен иск и постановеното по иска решение подлежи на обжалване, след обявяването на фалита жалбата може да бъде подадена от синдика от името на длъжника. Длъжникът може да подаде жалбата със съгласието на синдика.

Ако административен инструмент срещу длъжник е бил оспорен в съда, срокът за оспорването на този административен инструмент се спира.

Производство по оздравяване и производство по преструктуриране на дълг

След подаването на молба за оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряването на оздравяването или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени по силата на трудово правоотношение, или на искове за изплащане на издръжка, по които все още няма постановено решение. При обявяването на допустимостта на молба за преструктуриране на дълг съдът спира съдебните производства, свързани с финансови искове срещу длъжника, по които все още не е постановено решение, до одобряването на плана за оздравяване или до приключването на производството.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Участие на кредиторите в производството по обявяване на фалит

В производството по обявяване на фалит кредиторът предявява вземането си. Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването на фалита, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на известието за обявяване на фалит в Ametlikud Teadaanded. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). Кредиторите трябва да защитят своите вземания на общо събрание на кредиторите (събрание за защита на вземанията). Правата на обезпечение се защитават едновременно с вземанията, които те обезпечават. Дадено вземане, неговата поредност и правото му на обезпечение се считат за приети, ако нито синдикът, нито кой да е от кредиторите е възразил срещу тях по време на събранието за защита на вземанията. Вземане или поредност на вземане, които са били приети на събрание за защита на вземанията, не може да бъде оспорено(а) на по-късен етап.

Освен чрез предявяването и защитата на вземането си, кредиторите участват в провеждането на производството по обявяване на фалит и посредством общото събрание на кредиторите. Общото събрание на кредиторите е компетентно да одобри синдика и да избере комитет на кредиторите, да вземе решение за продължаването или закриването на предприятието на длъжника, да вземе решение за закриването на длъжника, ако той е юридическо лице, да изготви предпазен конкордат, да взема решения до предвидената от закона степен по въпросите, свързани с продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, да защитава вземания, да разрешава спорове, свързани с подадени срещу дейността на синдика оплаквания, да взема решения относно възнаграждението на членовете на комитета на кредиторите и да разрешава други въпроси, които по закон са от компетентността на общото събрание на кредиторите. Ако общото събрание на кредиторите реши да избере комитет на кредиторите, задължение на последния е, наред с другото, да защитава интересите на всички кредитори в производството по обявяване на фалит.

Участие на кредиторите в производството по оздравяване

Съветникът по оздравяването незабавно уведомява кредиторите за образуването на производството по оздравяване и за размера на техните вземания срещу предприятието съгласно списъка на задълженията. За тази цел съветникът изпраща на кредиторите известие за оздравяване. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с план за оздравяване, не е съгласен с информацията в известието за оздравяване, в определения в известието срок той представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва в какъв смисъл не е съгласен с вземането в известието за оздравяване и прилага доказателства в подкрепа на тези обстоятелства. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се счита, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако съветникът по оздравяването не е съгласен с твърдението в заявлението на кредитора, той незабавно представя пред съда заявлението заедно с доказателствата и обоснова несъгласието си с информацията в него. Съветникът по оздравяването обосновава твърденията си. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

Участие на кредиторите в производството по преструктуриране на дълг

Производството по преструктуриране на дълг засяга кредиторите, чиито вземания срещу длъжника са станали изискуеми към момента на подаване на молбата за преструктуриране на дълга. Решението за допускане на молба за преструктуриране се взема от съда, който може при необходимост да изслуша становището на кредитора и да поиска допълнителна информация или документи. Решението за допустимостта на молбата се връчва на длъжника и на всички кредитори, чиито вземания длъжникът желае да преструктурира. При наличие на обявена за допустима молба кредитор не може, позовавайки се на нарушение на финансово задължение, което е възникнало преди подаването на молбата за преструктуриране на дълга, да прекрати сключен с длъжника договор, пораждащ вземания, които длъжникът желае да преструктурира, нито да откаже да изпълни задълженията си на тези основания. При връчването на план за преструктуриране на кредитора съдът му предоставя срок от най-малко две седмици, но не повече от четири седмици, считано от датата на получаване на плана за преструктуриране, за да представи мнението си пред съда или пред съветника. Кредиторът изразява мнението си относно това дали е съгласен с информацията на длъжника относно вземането и обезпечението, с изчисляването на задължението от страна на длъжника и с предложения от длъжника начин за преструктуриране на дълга. Ако кредиторът не е съгласен с предложения от длъжника начин за преструктуриране на дълга, той трябва да посочи дали би приел дългът да бъде преструктуриран по друг начин. Ако кредиторът, чието вземане е предложено за преструктуриране, не е съгласен с информацията, предоставена от длъжника в списъка на задълженията, в определения от съда срок той уведомява съда или ако съдът е разпоредил това – съветника, в какъв смисъл не е съгласен с вземането и представя доказателствата в потвърждение на тези обстоятелства. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се счита, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако длъжникът или съветникът по оздравяването не са съгласни с твърдението в заявлението на кредитора, те незабавно представят пред съда заявлението заедно с доказателствата и обосноват несъгласието си с информацията в него. Въз основа на представените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Имуществото на длъжника се превръща в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване на фалит и се използва за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по обявяване на фалит. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването на фалита, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника по време на производството по обявяване на фалит. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

При обявяване на фалит правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика по несъстоятелността. След обявяването на фалита всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Преди обявяването на фалита съдът може да забрани на длъжника да се разпорежда с имуществото или с част от него без съгласието на временния синдик.

Синдикът трябва да влезе във владение на имуществото на длъжника и да започне да управлява масата на несъстоятелността веднага след постановяване на решение за обявяване на фалит. Синдикът трябва да поиска имуществото на длъжника, което е във владение на трето лице, да бъде върнато в масата на несъстоятелността освен ако в закона не е предвидено друго. Управлението на масата на несъстоятелността включва извършването на актове с масата на несъстоятелността, които са необходими за нейното опазване и за провеждането на производството по обявяване на фалит, както и управлението на дейността на длъжника, ако длъжникът е юридическо лице, или организирането на стопанската дейност на длъжника, ако той е самостоятелно заето лице. В производството по обявяване на фалит на длъжник – юридическо лице, синдикът упражнява правата и задълженията на управителния съвет или на органа, заместващ управителния съвет на юридическото лице, които не противоречат на целта на производството по обявяване на фалит. Синдикът носи същата отговорност като тази на член на управителен орган.

Той може да сключва кешови сделки с масата на несъстоятелността само с разрешението на съда. Синдикът не извършва никакви кешови плащания към кредитори въз основа на техния дял от разпределеното имущество. Синдикът може да сключва сделки от особено значение за производството по обявяване на фалит само със съгласието на комитета на кредиторите. Сделки от особено значение са преди всичко заеми и – в случай на предприятие, включено в масата на несъстоятелността, всички сделки, които попадат извън обхвата на обичайната стопанска дейност на предприятието. Синдикът не може да сключва никакви сделки със себе си или със свързани лица по отношение на или за сметка на масата на несъстоятелността, нито да сключва други сделки от подобно естество или предполагащи конфликт на интереси, или да иска обезщетение за разходите, направени във връзка с такива сделки.

Синдикът може да пристъпи към продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността след първото общо събрание на кредиторите освен ако на събранието кредиторите не са взели друго решение. Ако длъжникът е обжалвал решението за обявяване на фалит, имуществото му не може да бъде продавано без неговото съгласие преди разглеждането на жалбата му в областния съд. Тези ограничения не се отнасят до продажбата на имущество, което подлежи на бързо разваляне, бързо обезценяване или чието съхранение или опазване е прекалено скъпо. Ако дейността на предприятието на длъжника продължи, активите не може да бъдат продавани, ако това възпрепятства продължаването на дейностите на предприятието. Ако е представено предложение за предпазен конкордат, имуществото не може да бъде продавано преди изготвянето на конкордата освен ако общото събрание на кредиторите реши, че то може да бъде продадено, независимо от предложението за сключване на предпазен конкордат. Масата на несъстоятелността се продава чрез търг съгласно процедурата, предвидена в Кодекса за принудителното изпълнение.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, които подлежат на предявяване към масата на несъстоятелността на длъжника

Всички вземания, възникнали срещу длъжника преди обявяването на фалита, трябва да бъдат предявени към масата на несъстоятелността на длъжника, независимо от основанията или падежите на вземанията. При обявяване на фалит всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми освен ако в закона не е предвидено друго. Ако кредитор е предявил съответен иск в съда, но по него все още не е постановено съдебно решение, съдът спира производството по делото и кредиторът трябва да предяви вземането пред синдика по несъстоятелността. Ако кредитор е подал иск в съда и съдът е постановил съдебно решение, което е влязло в сила, кредиторът пак трябва да предяви вземането си пред синдика, но то се счита за доказано. Ако длъжникът би могъл да оспори съдебното решение, това може да бъде направено от синдика по несъстоятелността.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по обявяване на фалит

След обявяването на фалита кредиторите по несъстоятелността могат да предявяват вземанията срещу длъжника само в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за фалита. Вземания могат да бъдат предявявани само пред синдика по несъстоятелността, като на предявяване подлежат само тези вземания, които са възникнали преди обявяването на фалита. Възникналите след обявяването на фалита вземания не могат да бъдат предявявани преди приключването на производството по обявяване на фалит. Трябва да се вземе предвид фактът, че при юридическите лица приключването на производството по обявяване на фалит в повечето случаи предполага ликвидацията на юридическото лице и в резултат на това след приключването на производство по обявяване на фалит вече не съществува лице, срещу което могат да бъдат предявявани искове. Поради това е необходимо да се внимава и да се отчита този риск при сключването на сделки с юридическо лице, което е във фалит. Вземания срещу физическо лице, възникнали по време на производството по обявяване на фалит, могат да бъдат предявявани след приключването на производството по обявяване на фалит в съответствие с общата процедура. Задълженията за изплащане на обезщетение за вреди, причинени в хода на производството по обявяване на фалит поради неправомерно действие на длъжник – юридическо лице, са задължения на масата на несъстоятелността, поради което от длъжника може да бъде поискано да ги изпълни в хода на производството по обявяване на фалит в съответствие с общата процедура. Срещу масата на несъстоятелността може да се водят изпълнителни производства също и във връзка с подлежащи на изпълнение задължения.

Възможно е също така да възникне ситуация, при която длъжникът се е разпоредил с вещ, включена в масата на несъстоятелността, след обявяването на фалита. Такова разпореждане е нищожно, тъй като при обявяването на фалит правото на управление и разпореждане с имущество се прехвърля на синдика по несъстоятелността. Ако въпреки това е налице акт на разпореждане на длъжника, имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако разпореждането на длъжника с вещта е станало в деня на обявяването на фалита, се приема, че то е извършено след обявяването на фалита. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването на фалита, при обявяването на фалита разпореждането става нищожно по отношение на възникналите след това вземания. Длъжник – физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по оздравяване и на производството по преструктуриране на дълг

По време на срока на действие на оздравителния план не може да предявява иск въз основа на вземане, за което се прилага оздравителният план. Искове могат да се предявяват по отношение на други вземания. По време на срока на действие на плана за преструктуриране не може да предявява иск или жалба в съответното производство въз основа на вземане, за което се прилага планът за преструктуриране. Искове могат да се предявяват по отношение на други вземания. Одобряването на план за преструктуриране не ограничава правото на кредитора да оспори в съда вземания, които не са допуснати в плана за преструктуриране. Кредитор може също така да оспори в съда размера на вземането до размера на недопуснатия дял.

Подаването на молба за оздравяване или за преструктуриране на дълг от страна на длъжник спира давностния срок по отношение на вземанията срещу длъжника. След подаването на молба за оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряването на оздравяването или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени по силата на трудово правоотношение, или на искове за изплащане на издръжка, по които все още няма постановено решение. При обявяването на допустимостта на молба за преструктуриране на дълг съдът спира съдебните производства, свързани с финансови искове срещу длъжника, по които все още не е постановено решение, до одобряването на плана за оздравяване или до приключването на производството.

Планът за оздравяване не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, от изпълнение на задължението му.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по обявяване на фалит

Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването на фалита, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на известието за обявяване на фалит в Ametlikud Teadaanded. При обявяване на фалит всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). В доказателството за вземането се определя съдържанието, основанието и размерът на вземането, както и дали то е обезпечено със залог. Прилагат се документи, потвърждаващи обстоятелствата, които са посочени в доказателството за вземането. От синдика се изисква да провери дали предявените вземания са обосновани и дали във връзка с тях е учредено право на обезпечение. Кредиторите и длъжникът могат да представят на синдика писмени възражения във връзка с вземанията или правата на обезпечение на вземанията, като това става преди събранието за защита на вземанията.

Вземанията се защитават на общо събрание на кредиторите (събрание за защита на вземанията). Правата на обезпечение се защитават едновременно с вземанията, които те обезпечават. На събранието за защита на вземанията последните се разглеждат по реда, в който са били предявени. Дадено вземане, неговата поредност и правото му на обезпечение се считат за приети, ако нито синдикът, нито кой да е от кредиторите е възразил срещу тях по време на събранието за защита на вземанията, както и ако подалият възражение синдик или кредитор се откаже от възражението си на събранието за защита на вземанията. Синдикът е длъжен да възрази срещу вземане или право на обезпечение на събранието за защита на вземанията, ако съществуват основания за това. На събранието за защита на вземанията, вземания, удовлетворени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, права на обезпечение, приети с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, както и права на обезпечение, вписани в имотния регистър, регистъра на плавателните съдове, регистъра на търговските залози или централния регистър на ценните книжа на Естония, се считат за приети без защита. Изготвя се списък на приетите вземания.

В протокола от събранието за защита на вземанията за всяко отделно вземане или право на обезпечение на вземане се посочва дали то е било прието или не, както и кой е възразил срещу вземането, неговата поредност или правото му на обезпечение. В протокола се посочват също така лицата, които са се отказали от подадено по-рано възражение. Ако вземането на даден кредитор не е било прието и кредиторът не е предявил иск за приемането му или ако съдът е отхвърлил иска, възраженията на кредитора във връзка с вземанията на друг кредитор не се вземат предвид. Ако срещу вземането на другия кредитор не са подадени други възражения, то се счита за прието. Вземане или поредност на вземане, които са били приети на събрание за защита на вземанията, не може да бъде оспорено(а) на по-късен етап.

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по оздравяване и в производството по преструктуриране на дълг

В производството по оздравяване длъжникът представя списък на задълженията, в който посочва всички вземания срещу него, както и съответните кредитори. Следователно самите кредитори не предявяват вземания. Кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с план за оздравяване и който не е съгласен с размера на вземането в производството по оздравяване, представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва в какъв смисъл не е съгласен с вземането в известието за оздравяване и прилага доказателства в подкрепа на тези обстоятелства. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се счита, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Длъжникът може да възрази срещу изтъкнатите от кредитора аргументи, но трябва да обоснове своята позиция. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

В производството по преструктуриране на дълг длъжникът представя план за преструктуриране на дълга, посочващ задълженията, които трябва да бъдат преструктурирани, и начина на преструктуриране, който се се предлага от длъжника. Както и в производството по оздравяване, самите кредитори не предявяват вземания. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране, не е съгласен с информацията, предоставена от длъжника в списъка на задълженията, в определения от съда срок той уведомява съда или ако съдът е разпоредил това – съветника, в какъв смисъл не е съгласен с вземането и представя доказателствата в потвърждение на тези обстоятелства. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се счита, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако длъжникът или съветникът по оздравяването не са съгласни с твърдението в заявлението на кредитора, те незабавно представят пред съда заявлението заедно с доказателствата и обосноват несъгласието си с информацията в него. Въз основа на представените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Прилага се принципът на равно третиране на всички кредитори. Предвидени са обаче някои изключения, които предоставят на част от кредиторите право на предпочтително удовлетворение.

Преди изплащането на средства въз основа на дела от разпределеното имущество, от масата на несъстоятелността се извършват разплащания, свързани с производството по обявяване на фалит, в следната последователност:

  1. вземания, възникнали като следствие от изключване или събиране на имущество;
  2. издръжка, дължима на длъжника и на лицата на негова издръжка;
  3. вземания, които могат да бъдат предявени към масата на несъстоятелността;
  4. разходи и разноски, направени в хода на производството по обявяване на фалит.

След извършването на тези разплащания вземанията на кредиторите се удовлетворяват в следната последователност:

  1. обезпечени със залог приети вземания;
  2. други приети вземания, предявени в рамките на определения срок;
  3. други вземания, които не са предявени в определения срок, но които са били приети.

В случай на солидарни длъжници е възможно отговорността за задълженията на длъжника да бъде поета от трето лице. В този случай солидарният длъжник носи отговорност пред кредитора, независимо от неплатежоспособността на длъжника. Ако солидарен длъжник изплати и дела от задължението, което кредиторът е предявил срещу длъжника, този дял се приспада от вземането.

Освен това е възможно задължението на длъжника да бъде прехвърлено на трето лице в съответствие със закона. Ако работодател е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. ако е бил обявен във фалит, или ако производството по фалит е приключило без обявяване на фалит, работникът или служителят ще бъде обезщетен за всяко неплатено възнаграждение преди обявяването на работодателя в несъстоятелност, за всяко възнаграждение за отпуск преди обявяването на работодателя в несъстоятелност и за всички неполучени обезщетения, когато трудовият договор е бил развален преди или след обявяването на работодателя в несъстоятелност. Ако даден работодател е неплатежоспособен, кредитор в производството по обявяване на фалит по отношение на неполучените до датата на падежа застрахователни премии за риск безработица, е държавата.

В производствата по оздравяване и при преструктуриране на дълг за маса на несъстоятелността не може да се говори, като исковете се удовлетворяват в съответствие с плана за оздравяване или преструктуриране на дълга. Планът за оздравяване не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу предприятието само доколкото предприятието носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с плана за оздравяване. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу длъжника само доколкото последният носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с плана за преструктуриране.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Приключване на производство по обявяване на фалит и действие на приключването

Производството по обявяване на фалит приключва с отхвърлянето на молбата за обявяване на фалит, прекратяването на производството без обявяване на фалит , след като основанието за обявяване на фалит е престанало да съществува, със съгласието на кредиторите, при одобряването на окончателния доклад, при одобряването на предпазен конкордат или на други законови основания.

Съдът постановява решение за приключване на производството без да обяви фалит, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит, и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато, или да се предяви иск срещу член на управителен орган. Освен това съдът може да приключи производството без да обяви фалит, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на длъжника се състои главно от вземания за възстановяване на недължимо платени суми или вземания срещу трети лица, и удовлетворяването на тези вземания е малко вероятно. Съдът не приключва производството , ако длъжникът, кредитор или трето лице прехвърлят сумата, определена от съда като гаранция за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит, по посочената за целта сметка. Ако производството по фалит на длъжник – юридическо лице, приключи без обявяване на фалит , временният синдик пристъпва към ликвидацията на юридическото лице в двумесечен срок от влизането в сила на решението за приключване на производството без производство по ликвидация. Ако при приключването на производството без обявяване на фалит длъжникът разполага с имущество, най-напред се погасяват възнаграждението на временния синдик и необходимите разходи.

Съдът приключва производството по обявяване на фалит въз основа на молба от страна на длъжника, ако основанията за производството по обявяване на фалит са престанали да съществуват, при условие че длъжникът докаже, че не е неплатежоспособен или че няма вероятност да изпадне в неплатежоспособност, в случай че фалитът е бил обявен поради вероятност от бъдеща неплатежоспособност на длъжника. Ако производството по обявяване на фалит е приключило, тъй като основанията за него са престанали да съществуват, юридическото лице не се закрива.

Съдът приключва производството по обявяване на фалит въз основа на молба от страна на длъжника, ако всички кредитори, които са предявили своите вземания в определения срок, са дали съгласието си за приключване на производството. Ако длъжник – юридическо лице, е трайно неплатежоспособен, съдът постановява решение за неговата ликвидация, с което производството приключва.

Производството по обявяване на фалит приключва с одобрението на окончателен доклад, който синдикът представя на комитета на кредиторите и на съда. В окончателния доклад синдикът предоставя информация във връзка с масата на несъстоятелността и получените от нейното осребряване средства, извършените разплащания, приетите от кредиторите вземания, предявените и непредявените искове и т.н. Кредиторите могат да подадат възражения срещу окончателния доклад пред съда. Съдът взема решение за одобряване на окончателния доклад и за приключване на производството по обявяване на фалит. Съдът отказва да одобри окончателния доклад и постановява решение за връщането му на синдика с цел продължаване на производството по обявяване на фалит, ако окончателният доклад разкрива, че правата на длъжника или на кредиторите са били нарушени в производството по обявяване на фалит.

Освен това производството по обявяване на фалит може да приключи с обявяването на предпазен конкордат. Предпазният конкордат представлява споразумение между длъжника и кредиторите за погасяването на задълженията и включва намаляване на размера на задълженията или удължаване на срока за погасяването им. В производство по обявяване на фалит предпазен конкордат се изготвя по предложение на длъжника или на синдика след обявяването на фалита. Общото събрание на кредиторите приема резолюция за сключване на предпазен конкордат. Решението за одобряването на предпазния конкордат се взема от съда. Съдът приключва производството по обявяване на фалит, като постановява решение за одобряване на предпазния конкордат.

Ако производството по обявяване на фалит не приключи в срок от две години от обявяването на фалита, синдикът подава доклад до комитета на кредиторите и до съда веднъж на всеки шест месеца до приключването на производството по обявяване на фалит. В този доклад синдикът излага причините, поради които производството по обявяване на фалит не е завършено, и предоставя информация относно продаденото и непродаденото имущество от масата на несъстоятелността и относно нейното управление. При приключването на производството по обявяване на фалит съдът освобождава синдика освен ако в закона не е предвидено друго. Съдът може да откаже да освободи синдика, ако към момента на приключване на производството по обявяване на фалит масата на несъстоятелността не е осребрена в пълен размер, все още се очаква да бъдат получени средства в масата на несъстоятелността, заведените от синдика дела не са били разгледани, както и ако синдикът възнамерява или е длъжен да заведе иск. В такъв случай синдикът продължава да изпълнява задълженията си и след приключване на производството по обявяване на фалит. Ако след приключването на производството по обявяване на фалит и освобождаването на синдика в масата на несъстоятелността постъпят парични средства, ако на разположение бъдат предоставени суми, които могат да бъдат разпределени, или ако стане ясно, че масата на несъстоятелността включва вещи, които не са били взети предвид при изготвянето на предложението за разпределение, съдът постановява решение за последващо разпределение по собствена инициатива или въз основа на подадена от синдика или от кредитор молба.

Приключване на производство по оздравяване и действие на приключването

Производствата по оздравяване се прекратяват, ако са приключили преди определения срок, ако оздравителният план е отменен, ако оздравителният план е изпълнен преди определения срок или ако срокът, определен в оздравителния план за неговото изпълнението, е изтекъл. Когато планът за оздравяване е изпълнен преди определения срок, производството по оздравяване се прекратява, ако предприятието е изпълнило всички задължения, които е поело в рамките на плана за оздравяване преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Производството по оздравяване може да приключи преди определения срок само преди одобряването на оздравителния план. Съдът приключва производството по оздравяване преди определения срок, ако предприятието наруши задължението си да сътрудничи или не внесе сумата, определена от съда като гаранция за покриване на възнагражденията и разходите на съветника или на експерта по оздравяването, ако оздравителният не бъде одобрен, ако предприятието подаде молба в този смисъл, ако основанията за образуване на производството по оздравяване са престанали да съществуват, ако имуществото на предприятието е пропиляно или интересите на кредиторите са увредени, ако планът за оздравяване не е подаден в определения срок или ако вземането е оспоримо. Ако съдът приключи производството по оздравяване преди определения срок, последиците от образуването му, поотделно и заедно, спират да съществуват със задна дата.

Когато срокът за изпълнение на оздравителния план изтече, производството по оздравяване се прекратява.

Производство по оздравяване може да бъде прекратено и с отмяна на оздравителния план. Планът за оздравяване се отменя, ако след одобряването на плана за оздравяване предприятието е осъдено за нарушение в производство по обявяване на фалит или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по плана за оздравяване, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за оздравяване предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако таксата за услугите му не е платена или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план, или ако предприятието е обявено във фалит. При отмяната на оздравителния план последиците от образуването на производството по оздравяване спират да съществуват със задна дата.

Приключване на производство по преструктуриране на дълг и действие на приключването

Производството по преструктуриране на дълг приключва, когато молбата за преструктуриране на дълга е отхвърлена или обявена за недопустима, когато планът за преструктуриране на дълга е отменен, когато производството е приключило или когато срокът за изпълнението му, определен в плана за преструктуриране, е изтекъл. Когато планът за преструктуриране е изпълнен преди определения срок, производството се прекратява, ако длъжникът е изпълнил всички задължения, които е поел в рамките на плана за преструктуриране преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Съдът отменя план за преструктуриране въз основа на молба от страна на длъжника и ако длъжникът бъде обявен във фалит. Съдът отменя план за преструктуриране, ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по него, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за предструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя на съветника информацията, която последният е изискал с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция за покриването на възнаграждението и на разходите на съветника или на експертите. При отмяната на план за преструктуриране последиците от допускането на молбата за преструктуриране на дълга спират да съществуват със задна дата.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Права на кредиторите след приключването на производството по обявяване на фалит

След приключването на производството по обявяване на фалит вземания, които е можело да бъдат предявени, но не са били предявени в хода на производството по обявяване на фалит, както и предявени вземания, които не са били удовлетворени или срещу които длъжникът е подал възражение, може да бъдат предявени от кредиторите срещу длъжника в съответствие с общата процедура. В такива случаи лихви и лихви за забава не се начисляват за периода на производството по обявяване на фалит.

Ако длъжник – физическо лице, е освободен от задълженията, които не са били изпълнени в хода на производството по обявяване на фалит, вземанията на кредиторите в производството по обявяване на фалит срещу длъжника, включително вземанията на кредиторите в производството по обявяване на фалит, които не са предявили своите вземанията в хода на производството, с изключение на задълженията за изплащане на обезщетения за вреди, причинени умишлено поради неправомерни действия, или за изплащане на издръжка на дете или родител, се погасяват.

След приключването на производството по обявяване на фалит кредиторите могат да предявяват и вземания, произтичащи от задължения, които могат да бъдат предявени към масата на несъстоятелността и които не са били удовлетворени в производството по обявяване на фалит срещу длъжника. Вземания, възникнали в хода на производство по обявяване на фалит, които не са могли да бъдат предявени в рамките на производството, също могат да бъдат предявени срещу длъжника в съответствие с общата процедура. В този случай давностният срок започва да тече от приключването на производството по обявяване на фалит. До степента, в която прието вземане на кредитор не е било удовлетворено в рамките на производството по обявяване на фалит, решението може да се използва като инструмент за изпълнение освен ако длъжникът не е възразил срещу вземането или съдът е признал вземането на кредитора.

Права на кредиторите след приключването на производството по оздравяване

Ако производство по оздравяване е приключило при изтичането на срока за изпълнение на оздравителния план, кредитор може да наложи принудително изпълнение на вземане, преструктурирано съгласно оздравителния план, само до степента, която е била договорена в плана за оздравяване, но не е била изпълнена в съответствие с него.

При отмяната или предсрочно прекратяване на оздравителния план последиците от образуването на производството по оздравяване спират да съществуват със задна дата. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за оздравяване, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането оздравителния план.

Права на кредиторите след приключването на производството по преструктуриране на дълг

При обявяване на молба за недопустима или при нейното отхвърляне, или при приключване на производството всички последиците от допускането на молбата спират да съществуват със задна дата. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането плана за преструктуриране.

След изтичането на срока за изпълнение на план за преструктуриране кредиторът може да наложи принудително изпълнение на вземане, преструктурирано съгласно плана за преструктуриране, само до степента, която е била договорена в плана за преструктуриране, но не е била изпълнена в съответствие с него.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност

Ако молбата за обявяване на фалит е уважена или производството по обявяване на фалит завърши със сключване на предпазен конкордат, разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит, са погасяват от масата на несъстоятелността. Ако съдът отхвърли или обяви за недопустима молба на кредитор за обявяване на фалит или ако производството по несъстоятелност бъде приключено поради оттегляне на молбата за обявяване на фалит от страна на кредитора, разходите и разноските, направени в хода на производството по обявяване на фалит, се възстановяват от кредитора. При приключването на производството без обявяване на фалит съдът взема решение относно разделянето на разходите и разноските, направени в хода на производството по фалит, в зависимост от обстоятелствата.

Ако производство, образувано въз основа на молба на длъжника, бъде приключено без обявяване на фалит и имуществото на длъжника е недостатъчно за извършване на необходимите разплащания, съдът разпорежда на длъжника да изплати възнагражденията и разходите на временния синдик, които подлежат на възстановяване, но може да разпореди и тяхното изплащане с държавни средства. Възстановените с държавни средства възнаграждение и разходите на временния синдик не надвишават 397 EUR(включително предвидените от закона данъци, с изключение на данъка върху добавената стойност). Съдът не разпорежда възнаграждението и разходите на временния синдик да се платят с държавни средства, ако длъжникът, кредитор или третото лице са прехвърлили сумата, определена от съда като гаранция за покриване на подлежащите на възстановяване възнаграждение и разходи на временния синдик, по посочената за целта сметка.

Производство по оздравяване

При образуването на производство по оздравяване съдът определя срок, в рамките на който предприятието трябва да прехвърли сумата, определена от съда като гаранция за покриването на първоначалното възнаграждение и първоначалните разходи на съветника по оздравяването, по посочената за целта сметка. В случай че предприятието не плати тази сума, съдът прекратява производството по оздравяване. Размерът на възнаграждението на съветника по оздравяването и на разходите, които подлежат на възстановяване, се определя от съда при освобождаването на съветника по оздравяването или при одобряването на план за оздравяване въз основа на доклада за дейността и разходите на съветника по оздравяването.

Ако съдът привлече експерти в производството по оздравяване, последните имат право на възстановяване на необходимите и оправдани разходи, които са направили в изпълнение на задълженията си, както и да получат възнаграждение за изпълнението на възложените им задачи. Размерът на възнаграждението на експерт и на разходите, които подлежат на възстановяване, се определя от съда при освобождаването на експерта въз основа на доклада за дейността му и на разходите, които са били представен в рамките на определения от съда срок. При определянето на възнаграждението на експерта съдът може да изслуша и предприятието.

Производство по преструктуриране на дълг

Длъжникът поема разходите и разноските, направени в хода на производството по преструктуриране на дълга. Процесуалните разноски на кредиторите се поемат от самите кредитори. Съдът може да разпореди на длъжника да поеме процесуалните разноски на кредиторите, ако длъжникът съзнателно е подал необоснована молба за преструктуриране на дългове или причини процесуални разноски на кредиторите, като по друг начин съзнателно подаде невярна информация или съзнателно подаде необоснована молба или възражение. Длъжникът няма да получи никаква процесуална помощ от държавата във връзка със заплащането на държавната такса. Ако изпълни планът за преструктуриране на дълга, длъжникът не трябва да възстановява разходите за предоставената от държавата процесуална помощ. Ако бъде назначен съветник или експерт, съдът определя сумата, която длъжникът трябва да внесе като гаранция за покриване на възнаграждението и разходите на съветника или експерта по посочената за целта сметка.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Производства по несъстоятелност

При обявяване на фалит правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика по несъстоятелността. След обявяването на фалита всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Длъжник – физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Посредством процедура за събиране на вземания съдът обявява за нищожни сделки или други актове на длъжника, сключени или изпълнени преди обявяването на фалита, които увреждат интересите на кредиторите. Ако сделка, предмет на събиране на вземания, е сключена, или друг акт, предмет на събиране на вземания, е извършен в периода от назначаването на временния синдик до обявяването на фалита, се счита, че сделката или актът увреждат интересите на кредиторите.

Длъжникът, кредитор или синдикът могат да поискат от съда да отмени резолюция на общото събрание на кредиторите, ако тя е в противоречие със закона или е приета в нарушение на предвидената от закона процедура, или ако правото на оспорване на резолюцията е установено пряко със закон. Обявяване на резолюция на общото събрание на кредиторите за нищожна може да бъде поискано също и ако резолюцията уврежда общите интереси на кредиторите.

При образувано производство по освобождаване на длъжник – физическо лице, от неговите задължения по искане на кредитор съдът може да отмени решението, освобождаващо длъжника от задълженията, които не са били изпълнени по време на производството по обявяване на фалит, в срок от една година от постановяването на решението, ако стане очевидно, че длъжникът умишлено е нарушил задълженията си в хода на производството по освобождаване от задължения и по този начин съществено е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на кредиторите.

Ако след обявяването на фалита длъжникът и кредиторите се договорят да сключат предпазен конкордат, съдът може да отмени предпазния конкордат, ако длъжникът не изпълнява задълженията, произтичащи от конкордата, ако бъде осъден за нарушение в производството по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, или ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на предпазния конкордат длъжникът не е в състояние да изпълни условията по него. Отмяната на предпазен конкордат засяга всички участвали в него кредитори и по този начин защитава всички кредитори.

Производство по оздравяване

Съдът отменя план за оздравяване, ако след одобряването на плана за оздравяване предприятието е осъдено за нарушение в производство по обявяване на фалит или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по плана за оздравяване, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за оздравяване предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако таксата за услугите му не е платена или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план, или ако предприятието е обявено във фалит. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за оздравяване, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер, като трябва да се вземат предвид печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането оздравителния план.

Производство по преструктуриране на дълг

Съдът отменя план за преструктуриране въз основа на подадена от длъжника молба или ако длъжникът е обявил фалит, или ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по плана за преструктуриране, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за преструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял и преструктурирането на вземанията на кредиторите вече не е справедливо за тях поради съществени промени в обстоятелствата, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя на съветника информацията, която последният е изискал с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането плана за преструктуриране.

Последна актуализация: 26/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Ирландия

В Ирландия правото, отнасящо се до несъстоятелността на частни лица, се урежда от Закона за фалита от 1988 г. (Bankruptcy Act) (с неговите изменения) и Законите за несъстоятелността на частни лица, действали от 2012 до 2015 г. (Законът за НЧЛ). Законът за НЧЛ предвижда три начина за уреждане на задължения и въвежда изменения в законодателството за фалитите.

Всички производства по несъстоятелност на частни лица, включително фалит, се администрират от Държавната агенция по несъстоятелността (ДАН, англ. ISI), която е независим законоустановен орган, създаден през 2013 г. и функциониращ в рамките на Министерството на правосъдието и равенството.

Производствата по несъстоятелност на частни лица, които се уреждат от Закона за НЧЛ, обхващат следните три механизма:

  1. Споразумение за облекчаване на дългове (СОД, англ. Debt Relief Notice — DRN): за дългове до 35 000 евро на хора с почти никакви активи и много малък доход.
  2. Споразумение за уреждане на дългове (СУД, англ. Debt Settlement Arrangement — DSA): за договорено уреждане на неограничени необезпечени задължения за период до пет години (подлежащ на удължаване до шест години при определени обстоятелства).
  3. Споразумение за лична несъстоятелност (СЛН, англ. Personal Insolvency Arrangement — PIA): за договорено уреждане или преструктуриране на обезпечен дълг до 3 милиона евро (с възможност за увеличение по споразумение с кредитора) и неограничен необезпечен дълг за период до шест години (подлежащ на удължаване до седем години при определени обстоятелства).

Процедурата както за СУД, така и за СЛН включва три етапа:

Етап 1: Съответният съд издава защитен сертификат (ЗС, англ. Protective Certificate — PC), който изключва възможността определени назовани или „посочени“ кредитори да заведат или да се присъединят към иск срещу длъжника, включително искове за обявяване на фалит, за да възстановят своите вземания. След като бъде издаден от съответния съд, ЗС е валиден 70 дни, но може да бъде удължен за още 40 дни на определени основания.[i]

Етап 2: Той включва водене на преговори от синдик по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ, англ. Personal Insolvency Practitioner — PIP) от името на длъжника с неговите посочени кредитори и одобряване на предложение чрез гласуване на законно събрание на кредиторите. С наскоро прието законодателство само за СЛН бе създадена възможност длъжникът да търси съдебно преразглеждане на своето предложение, когато предложението за СЛН е било отхвърлено от кредиторите на събранието на кредиторите.[ii]

Етап 3: Прилагане на механизмите, включително периодично разпределяне на средства от СНЧЛ между кредиторите и годишни прегледи от СНЧЛ, когато е уместно.

Длъжникът може да сключи СОД, СУД или СЛН само веднъж.

Фалитът е друга възможност за длъжници, които поради обстоятелствата, в които се намират, не отговарят на критериите за допустимост на горепосочените три механизма за уреждане на дългове или които преди това са се възползвали от един от механизмите, но договореностите с кредиторите са се оказали неустойчиви.

Когато физическо лице е показало, че неговото финансово състояние не може да бъде подобрено чрез един от механизмите по несъстоятелност, и има писмо от СНЧЛ в този смисъл, то може да подаде заявление за обявяване във фалит към Висшия съд. Физическото лице трябва да подаде заявление за издаване на разпореждане за обявяване във фалит до Ревизионната служба на Висшия съд и да плати първоначална такса от 200 EUR. Заявителите се изслушват от Висшия съд; след като физическо лице бъде обявено във фалит, то е длъжно по закон да се подчинява на официалния синдик по фалита и на неговата служба (Отделението по фалитите на ДАН), които отговарят за администрирането на масата на фалита.

След като длъжникът бъде обявен във фалит, неговите необезпечени задължения се отписват изцяло, но всички негови активи стават собственост на официалния синдик по фалита, който се назначава от съда за администратор на масата на фалита.

Производство за обявяване на фалит може да бъде образувано при следните две обстоятелства:

  1. От кредитор ищец, който подава заявление до Висшия съд за обявяване във фалит на физическо лице, което има непогасени задължения към него, след като докаже, че е кредитор на физическото лице и че физическото лице не е направило удовлетворителни опити да уреди задълженията си.
  2. От самото физическо лице, което се нарича самообявен фалит.

Фалиралото лице автоматично се освобождава от задължения след изтичане на първата година от датата на обявяването на фалит, при условие че спрямо него не е било издадено разпореждане за удължаване на фалита (по искане на официалния синдик в случай на неизпълнение).

Със Закона за НЧЛ се създава нова професия, регулирана от ДАН, която попада в две категории:

1. Одобрени посредници (ОП, англ. AIs): физическо или юридическо лице, упълномощено от ДАН да оказва съдействие на длъжници, които желаят да подадат заявление за СОД.

2. Синдици по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ): лице, упълномощено от ДАН да действа като посредник между длъжника и неговия(ите) кредитор(и) за целите на СУД или СЛН. СНЧЛ е длъжен по закон да действа в съответствие със Закона за НЧЛ и свързаните с него нормативни актове. [iii]

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

В Ирландия физическите лица (включително съдружия на физически лица) откриват производство по несъстоятелност на частни лица съгласно процедурата, предвидена в Закона за НЧЛ. Кредиторите могат да открият производство за обявяване във фалит срещу длъжник или длъжник може да подаде заявление за обявяване на фалит по своя собствена инициатива.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

Основното условие за образуване на производство по несъстоятелност на частни лица е длъжникът да е неплатежоспособен, т.и. да не е в състояние да изпълни задълженията си, когато станат изискуеми.  В зависимост от характера и степента на задълженията и приходите на длъжника се определя кой от трите механизма е подходящ за него.

За да се гарантира, че физическо лице, което подлежи на механизъм по несъстоятелност, ще може да поддържа разумен жизнен стандарт, ДАН е формулирал насоки (след дълъг процес на консултации), наречени „Разумни разходи за живот“ (РРЖ, англ. Reasonable Living Expenses — RLEs). Освен че гарантират устойчивост на механизма по несъстоятелността, тези насоки помагат и за запазване на законното право на длъжника на разумен стандарт на живот, като осигуряват справедлив и прозрачен метод за стандартизиране на ежедневните разходи за длъжници, изпаднали в затруднение. РРЖ на длъжник, структурирани съгласно образеца, определен от ДАН, се изчисляват от ОП или от СНЧЛ, когато длъжникът подава заявление по един от механизмите по несъстоятелност.

1. Споразумение за облекчаване на дългове (СОД)

За да подаде заявление за СОД, длъжникът трябва:

  • да не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • да има нетен месечен разполагаем доход от 60 EUR или по-малко след приспадане на РРЖ;
  • да притежава активи на стойност до 400 EUR. На длъжниците се разрешава и следното:
    • един накит, чиято стойност не надхвърля 750 EUR;
    • едно моторно превозно средство на стойност до 2 000 EUR, и
    • домашно оборудване или инструменти, при условие че тяхната обща стойност не надвишава 6 000 EUR;
  • да живеят постоянно в Република Ирландия или през последната година да са пребивавали редовно или да са имали място на стопанска дейност в Ирландия;
  • да са попълнили и подписали финансов отчет по образец (ФОО) и да са подали клетвена декларация за неговата вярност и точност.

Типични примери за задължения, включени в СОД, са задължения по кредитни карти, овърдрафти, лични заеми, заеми от кредитни съюзи, сметки за комунални услуги и карти за пазаруване на кредит в големи магазини.

2. Споразумение за уреждане на дългове (СУД)

Един длъжник отговаря на условията за сключване на СУД, ако:

  • не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • има един или повече необезпечени кредитори;
  • живее постоянно в Република Ирландия или през последната година е пребивавал редовно или е имал място на стопанска дейност в Ирландия;
  • е попълнил финансов отчет по образец (ФОО) и е подал клетвена декларация, че предоставената в него информация е вярна и точна;
  • е получил удостоверение от СНЧЛ, с което се потвърждава, че според СНЧЛ:
    • информацията във ФОО е вярна и точна;
    • длъжникът отговаря на условията да направи предложение за СУД;
    • въз основа на подадения от длъжника ФОО няма вероятност длъжникът да стане платежоспособен през следващите 5 години;
    • ако длъжникът сключи СУД, има разумна вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години.

Освен задълженията, изброени във връзка със СОД, задълженията за СУД обикновено включват кредити и лични гаранции.

3. Споразумение за лична несъстоятелност (СЛН):

Един длъжник отговаря на условията за сключване на СЛН, ако:

  • не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • има задължения към поне един кредитор, обезпечен с имущество или активи в Ирландия;
  • има обезпечени задължения под 3 милиона евро (ако всички обезпечени кредитори са съгласни, този лимит може да бъде увеличен);
  • е оказал съдействие на обезпечения кредитор в процедура за просрочени ипотечни кредити (напр. процедура за преструктуриране на просрочени ипотечни кредити (ПППИК, англ. Mortgage Arrears Resolution Process — MARP), ръководена от Централната банка на Ирландия) за период от 6 месеца по отношение на основното частно жилище и:
    • в резултат на това не е бил договорен механизъм за алтернативно погасяване, или
    • обезпеченият кредитор е потвърдил, че няма да въведе такъв механизъм, или
    • длъжникът е сключил споразумение за алтернативно погасяване и се е опитал да го изпълни, за което СНЧЛ е представил потвърждение;
  • живее постоянно в Република Ирландия или през последната година е пребивавал редовно или е имал място на стопанска дейност в Ирландия;
  • е попълнил и подписал финансов отчет по образец (ФОО) и е подал клетвена декларация за неговата вярност и точност;
  • е получил удостоверение от СНЧЛ, с което се потвърждава, че според СНЧЛ:
    • информацията във ФОО е вярна и точна;
    • длъжникът отговаря на условията да направи предложение за СЛН;
    • въз основа на подадения от длъжника ФОО няма вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години;
    • ако длъжникът сключи СЛН, има разумна вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години.

Освен задълженията, изброени във връзка със СОД и СУД, задълженията за СЛН обикновено включват и кредити за основно частно жилище, кредити за инвестиционен имот, ипотеки/кредити за жилища за отдаване под наем.

Фалит

В Ирландия физическите лица имат право да подадат заявление за самообявен фалит, т.е. те може да подадат заявление до Висшия съд да бъдат обявени във фалит. Условията за подаване на такова заявление са:

  • физическото лице или длъжникът да не е в състояние да плати задълженията си на падежа;
  • задълженията на длъжника да надвишават стойността на активите му с 20 000 евро или повече;
  • длъжникът да е направил разумен опит да използва един от трите механизма по несъстоятелността, посочени по-горе, за да уреди задълженията си. Това трябва да бъде доказано пред съда чрез позоваване на писмо от СНЧЛ или ОП.

Кредитор може също да поиска образуване на производство за обявяване във фалит. Ако обявяването във фалит бъде поискано от кредитор, той не трябва да е отказал неоснователно да приеме предложение за СУД или СЛН.

Заявление за издаване на разпореждане за обявяване във фалит се подава чрез искане, с което заявителят се задължава да внесе в Ревизионната служба на Висшия съд различни документи и клетвени декларации, определени от Висшия съд. След като бъде издадено, разпореждането за обявяване във фалит влиза в сила от момента на неговото издаване; няма обратно действие до датата на искането за обявяване във фалит, както е характерно за някои юрисдикции.

До издаването на разпореждане за обявяване във фалит в Закона за фалита не е предвидено конкретно средство за правна защита, което дава възможност на кредитор да назначи временен администратор — съгласно член 23 от Закона за фалита фалирало лице може да бъде арестувано след обявяването му във фалит, ако се готви да напусне юрисдикцията с цел избягване на фалит.

Длъжник или кредитор може да възрази срещу разпореждане за обявяване във фалит, като подаде възражение и клетвени декларации до Висшия съд, в които са посочени основанията за възражението.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Общата цел, залегнала в Закона за НЧЛ, е да се защити, доколкото е възможно, основното частно жилище на длъжника и съответните разпоредби на законодателството са структурирани в този смисъл.

Активи при производство по несъстоятелност

В случай че е сключено СУД или СЛН, СНЧЛ обикновено не встъпва във владение или собственост на активите на длъжника, а поема контрола върху потока от приходи на длъжника за срока на споразумението и удовлетворява вземания на кредиторите от този поток в съответствие с условията на споразумението. Разполагаемият поток от приходи се получава след приспадане на РРЖ, погасяване на задължения за наем или ипотека и други плащания за специални случаи, като медицински разходи. Обезпечените кредитни плащания обикновено се погасяват директно от длъжника на кредитора в съответствие с условията на тяхното споразумение.  Ако актив подлежи на продажба в рамките на споразумение, той обикновено се продава директно от длъжника.

Активи при фалит

Съгласно законодателството за фалита всички активи, принадлежащи на фалиралото лице към датата на обявяването, веднага преминават към официалния синдик (това означава, че официалният синдик вече притежава всички активи от масата на фалита). За по-голяма яснота, тези активи включват:

  • парични средства;
  • сметки във финансови институции, включително разплащателни, спестовни, инвестиционни сметки;
  • всички поземлени и недвижими имоти, включително смятаните за семейни жилища;
  • машини, оборудване, средства за стопанска дейност, обзавеждане, домакински стоки и уреди;
  • всички превозни средства;
  • пенсии (с някои изключения), инвестиционни продукти, акции и дялове;
  • складови наличности на търговски предприятия, които фалиралият държи на свое име или като част от съдружие;
  • дългове, дължими на фалиралия.

Съществуват изключения от горното:

  • длъжниците може да поискат освобождаване на лични активи на стойност до 6 000 EUR и да подадат заявление пред Висшия съд за увеличаване на този лимит;
  • активи, възникващи вследствие на нарушаване на лични права, се изключват от масата на несъстоятелността, тъй като това не са права, които подлежат на прехвърляне към администратора, действащ от името на кредиторите, защото са лични за физическото лице;
  • определени пенсионни права (за повече поясния вижте законодателството).

Фалиралото лице е длъжно да информира официалния синдик, ако получи активи по време на срока на фалита, независимо от начина, по който те са станали негово притежание. Тези активи преминават към официалния синдик, когато бъдат предявени от него, и влизат в масата на фалита.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Производство по несъстоятелност

Когато бъде ангажиран от длъжник, СНЧЛ действа като посредник между длъжника и неговите кредитори. СНЧЛ са задължени по закон да действат в най-добрия интерес на длъжника и на кредитора(ите) и затова са длъжни да съставят възможно най-доброто споразумение за всички засегнати страни в механизма по несъстоятелността.

Ролята и функциите на СНЧЛ включват:

  • да взаимодейства с длъжник, който възнамерява да направи предложение за споразумение по несъстоятелност;
  • да приеме назначението си да действа като синдик по несъстоятелността;
  • да прегледа изготвения от длъжника финансов отчет по образец (ФОО) и да консултира длъжника относно възможностите, с които разполага, и условията, на които трябва да отговаря, за да направи предложение за уреждане на дълг или за споразумение за несъстоятелност на частни лица;
  • да се увери, че предоставената му финансова информация от длъжника е точна и пълна;
  • да даде становище, въз основа на критерии, определени в закона, кой вид споразумение по несъстоятелността (СУД или СЛН) е най-подходящо за положението на длъжника;
  • да предоставя информация, свързана с избраната процедура, с общите последици и вероятните разходи, свързани с включването в механизъм по несъстоятелността;
  • да подаде заявление от името на длъжника за издаването на защитен сертификат (ЗС);
  • да уведоми всички кредитори за ЗС и за назначаването на СНЧЛ, като приложи копие от ФОО на длъжника;
  • да изготви предложение до кредиторите и да свика задължително събрание на кредиторите за разглеждане и гласуване на предложението;
  • когато предложението бъде одобрено, да уведоми ДАН и всички кредитори за резултата;
  • след като споразумението бъде одобрено от съда в предложения или в преразгледан вид, да изпълнява неговите клаузите, включително по отношение на събирането на средства от длъжника и плащането на кредитори за срока на споразумението;
  • да наблюдава споразумението през целия му срок на действие;
  • да извършва преглед на споразумението най-малко веднъж годишно.

В производство по несъстоятелност ролята на длъжника е да участва честно в процеса, да приеме споразумението, договорено от неговия СНЧЛ, и да изпълни необходимите изисквания на споразумението.

Фалит

При обявяването на фалит всички активи се отнемат от фалиралото лице и преминават към официалния синдик (ОС) по фалита. ОС е независимо законоустановено длъжностно лице, чиято роля е да администрира масата на фалита и да управлява Отделението по фалитите на ДАН.

В Ирландия за синдик по фалита може да бъде назначено частно физическо лице, което да замести официалния синдик (ОС) по фалита на Висшия съд. На практика подобни назначения са изключително редки. В Закона за фалита не са посочени конкретни изисквания относно квалификацията на лицата при такива назначения.

Правомощията на длъжника при фалит са ограничени до възможността да се обръща към Висшия съд, за да оспори определени решения на ОС. Длъжникът е длъжен да изпълни исканията на службата на ОС във връзка с администрирането на масата на фалита.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Прихващания се допускат както по Закона за НЧЛ, така и по Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения). Съгласно разпоредбите, когато се определя стойността на актив или размерът на задължение, от първоначалната сума а) може да бъдат приспаднати дебитните или кредитните салда б) на един и същ кредитор. Така остатъкът се смята за дълг или актив, който може да е дължим на длъжника по споразумението или на негов кредитор(и).[iv]

Ако длъжник има спестявания в кредитен съюз, към който също има дълг, кредитният съюз прихваща тези спестявания от дължимата от длъжника сума.[v]

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство по несъстоятелност

Докато е в сила защитният сертификат, кредиторът да няма право предприема действия спрямо длъжника.  Договореностите по отношение на вече съществуващи договори се описват в окончателното споразумение.

Фалит

Фалитът не засяга правата на обезпечен кредитор върху неговото обезпечение, т.е. обезпеченият кредитор запазва всичките права, които е притежавал по отношение на обезпечението преди фалита — единствената разлика е, че в този случай собственик на имуществото е ОС, а не фалиралото лице.

ОС има задължение да реализира (да продаде или да се разпореди с) всички активи в масата на фалита, за да удовлетвори в максимална степен задълженията на масата. Ето защо всички задължения на длъжника, основаващи се на договор, стават задължения на масата. ОС продължава изпълнението на договори за обслужване, по които фалиралият е страна, само при изключителни обстоятелства.

Ако ОС продължи изпълнението на договор, той става лично отговорен с право на обезщетение от средствата на масата.[vi]

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Производство по несъстоятелност

СУД или СЛН: Първата стъпка на длъжник, желаещ да сключи СУД/СЛН, е да подаде заявление за издаване на ЗС от съответния съд. Ако бъде получен, този сертификат изключва възможността определени назовани или посочени кредитори, които са обект на ЗС, да предприемат действия срещу длъжника за възстановяване или принудително събиране на посочените задължения. На практика кредиторът не може:

  • да предприеме никакви съдебни действия във връзка със свой дълг;
  • да продължи съдебно производство, включително изпълнението на съдебни разпореждания/съдебни решения и др., които са започнали преди издаването на ЗС, т. е. такива съдебни производства се считат за преустановени, докато е в сила ЗС;
  • да предприема стъпки за възстановяване или обезпечаване на плащане на негов дълг;
  • да осъществява контакт с длъжника относно негов дълг, освен ако не бъде помолен за това от длъжника;
  • да променя или да прекрати споразумение с длъжника; или
  • да заведе дело за обявяване на длъжника във фалит.

Когато длъжникът сключи споразумение, посочените по-горе ограничения по отношение на изпълнителните действия на кредитора, остават в сила до изтичане на срока на споразумението.

СОД: По отношение на СОД, след одобряването му от съответния съд и до изтичане на срока на действието му, се прилагат същите защити като изброените по-горе за СУД/СЛН.

Фалит

Обезпечените и необезпечените кредитори се третират различно при фалит. Единствената възможност, която се предоставя на необезпечените кредитори за възстановяване на техните дългове, е да предявят вземане в производството по фалит за дължимата им сума. Необезпечените кредитори не могат да заведат иск срещу фалирал след датата на обявяване на фалита. Това е пряко и автоматично последствие от разпореждането за обявяване във фалит, издадено от Висшия съд. Правата на обезпечените кредитори не са засегнати от производството по фалит.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

СУД, СЛН, СОД:

Вж. отговор на въпрос 7.

Фалит

Както при активите в масата на фалита, ОС замества фалиралото лице като ответник в съществуващи съдебни дела, заведени от кредитори срещу фалиралото лице. ОС има възможност да защити, да уреди или да се откаже от производството. Ако ОС постигне успех в производството, всяко насрещно вземане или разходи ще бъдат платени към масата на фалита в полза на кредиторите. Ако производството е успешно или бъде постигнато споразумение, договорената сума се превръща в допуснато вземане към масата на фалита.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

С участието на заинтересованите страни ДАН е разработил стандартен протоколен (прецедентен) документ за СУД и СЛН. С него се определят задълженията на длъжниците и кредиторите по време на прилагането на споразумението. Примерни протоколни документи за СУД и СЛН са приложени към този документ.

Един кредитор участва в:

1. Доказване на дълг: В случаите на СУД и СЛН, след като съдът е издал ЗС на длъжника, неговият СНЧЛ трябва да уведоми писмено засегнатите кредитори за назначаването си и да ги покани да представят доказателства за своите вземания и да посочат как те да бъдат третирани при условията на споразумението.

При фалит всички кредитори трябва да представят официални доказателства за вземанията си, преди да им бъде платен полагащият им се дял при разпределянето на средствата.

2. Гласуване: Когато бъде свикано събрание на кредиторите от СНЧЛ, който действа от името на длъжник, който желае да сключи СУД или СЛН, засегнатите кредитори имат право да гласуват по условията на споразумението, ако са доказали своите вземания.

3. Възражения: Кредитор може да направи възражение пред съдилищата преди влизане в сила на условията на СУД или СЛН. Конкретните условия са уредени в законодателство.[vii]

4. Предложение за конкордат: Кредиторите имат право да гласуват по предложение за конкордат, внесено от фалиралото лице. Това се случва, когато фалиралото лице желае да постигне споразумение с някои или с всички кредитори, преди да е изтекъл срокът на неговия фалит, за да запази всички свои активи.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност

При СУД или СЛН не се предявяват официално вземания от кредитор спрямо длъжник. Първият етап в процеса е попълването от длъжника на финансов отчет по образец (ФОО). Във ФОО се посочват всички кредитори и дължимите суми на всеки кредитор и той е фактическата основа, на която се издава ЗС.  След издаването на ЗС СНЧЛ може да поиска от кредиторите да представят доказателства за вземанията си, преди СНЧЛ да изготви споразумение по несъстоятелност.  Когато кредитор не представи доказателства за вземанията си, след като е бил поканен да го направи, това има последици по отношение на правото му на глас по споразумението и дела му при разпределяне на средствата.

При заявление за СОД не се предявяват официално вземания от кредитор, но ОС може да поиска от кредитор да потвърди, че оповестената сума като дължима от длъжника е вярна.

Нови дългове, възникващи след датата на споразумението, не попадат в неговия обхват.  В случай че размерът на вече съществуващи дългове бъде променен, може да се поиска изменение на цялото споразумение (напр. изпълнение на условно задължение).

Фалит

При фалит профилът на масата на фалита (всички активи и пасиви на фалиралото лице) се определя в два формуляра, които фалиралото лице трябва да попълни и да представи на инспектора по фалита в деня на обявяването: декларация за състоянието и декларация за лична информация. Всички видове пасиви се включват като недоказани вземания в масата на фалита, при условие че са извършени от длъжника преди датата на обявяване на фалит, т.е. датата, на която започва да тече срокът на неговия фалит. Всички натрупани от длъжника дългове след датата на обявяване на фалита не може да бъдат включени като вземане в масата на фалита.[viii]

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

След издаването на ЗС в производство по несъстоятелност за СУД или СЛН на посочените кредитори се изпраща известие за издаването на ЗС и копие от ФОО на длъжника. Кредиторът може да бъде помолен да представи доказателства за вземанията си и да бъде попитан как предпочита да бъдат третирани те. Вземанията на кредитор се доказват по същия начин, както дългът на фалирало лице по Закона за фалита.

След като кредиторът е доказал своите вземания, той има право да гласува на задължителното събрание на кредиторите, свикано да одобри предложението на длъжника.  Ако кредиторът не представи доказателства за своите вземания или ако не ги докаже в достатъчна степен, той не може да участва в събранието на кредиторите или в разпределението на средства, предвидено в споразумението.

Фалит

Уведомлението за физически лица, които са обявени във фалит, се изпраща на списък с финансови институции и държавни ведомства от Отделението по фалитите на ДАН в деня, след като физическите лица бъдат обявени във фалит. Известие за обявяването във фалит се публикува и на уебсайта на ДАН, и в Iris Oifigiul, официалното държавно издание на Ирландия.

На всички обезпечени кредитори в масата на фалита се дава тридесетдневен срок (в писмена форма или по електронна поща) от датата на обявяване на фалита да представят доказателства за своите вземания към масата на фалита. Такива доказателства може да бъдат под формата на актове за учредяване на ипотека, декларации и сметки, а в някои случаи от кредитора може да се изиска клетвена декларация.

Преди да бъдат разпределени средства на кредитори от масата на фалита, ДАН оповестява предстоящите плащания и делата, за които се отнасят. На кредиторите (както обезпечени, така и необезпечени) се дават още тридесет дни да предявят вземанията си пред ДАН, като се прилага същата тежест на доказване.

Във всички случаи Отделението по фалитите на ДАН изисква от кредиторите да попълнят стандартни формуляри на доказване на вземания, които са публикувани на уебсайта на ДАН.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Преференциален дълг

При споразуменията за лична несъстоятелност (СЛН) и при споразуменията за уреждане на дълг (СУД) преференциалните дългове се изплащат съгласно условията на споразумението, като в производството по фалита преференциалните дългове се нареждат веднага след таксите, свързани с производството по фалита, и извършените от ОС разходи или разноски при разпореждане с масата на несъстоятелността. Дългове, смятани за преференциални, са:

  • определени суми, дължими на комисари по приходите, като подоходен данък, данък върху капиталовите печалби, ДДС, социални осигуровки/трудови възнаграждения и др.;
  • определени местни данъци и такси, начислени 12 месеца преди датата на обявяване на длъжника във фалит или преди сключване на споразумение (начална дата). Това включва такси и налози на местни съвети;
  • заплати или надници, дължими на служители на длъжника за 4-те месеца, предхождащи началната дата;
  • всички плащания, свързани с пенсия, годишен отпуск или отпуск по болест, дължими на тези служители.[ix]

Обезпечен дълг

При СЛН обезпеченият кредитор е обвързан от условията на споразумението. При СЛН на обезпечения кредитор обикновено се плаща от приходите на длъжника в размера, договорен в споразумението. Останалият месечен доход на длъжника, ако има такъв, след като бъдат приспаднати РРЖ на длъжника и възнагражденията на СНЧЛ, се разпределя на неговите необезпечени кредитори според притежавания от тях дял.

Фалитът не засяга правата на обезпечен кредитор. Такъв кредитор разполага с три възможности по отношение на своя обезпечен дълг:

  • да разчита на своето обезпечение — това означава на практика да остане извън производството по фалит;
  • да реализира или да оцени своето обезпечение и вземане спрямо недостига (ако има такъв) — кредиторът изчислява справедливата пазарна цена на обезпечения актив и я изважда от общата дължима сума. Полученият недостиг (ако има такъв) се допуска в масата на фалита като необезпечено вземане. Докато трае тази процедура, обезпеченият кредитор може да продаде въпросния актив;
  • да се откаже от своето обезпечение — обезпеченият кредитор има възможност да се откаже от своето обезпечение изцяло и то да бъде допуснато в масата на фалита като необезпечено вземане.

Необезпечен дълг

Както при СЛН, така и при СУД дълговете на необезпечени кредитори се уреждат при договорените условия в споразумението. При СОД, ако състоянието на лицето се подобри в периода на надзор, то трябва да уведоми ДАН за степента на промяна и от него може да бъде поискано да направи някаква вноска по задълженията си.

Вземанията на необезпечените кредитори на масата на фалита се подреждат равнопоставено. Техните дългове се уреждат с изплащането на суми, останали след уреждане на таксите по фалита, разноските на ОС и преференциалните дългове.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Производство по несъстоятелност

Общото условие за успешно приключване на производството по несъстоятелност е длъжникът да е спазил всички свои задължения по споразумението за целия срок на споразумението. След като това се случи, длъжникът вече е освободен от своите необезпечени задължения.  Състоянието на обезпечения дълг ще зависи от конкретните условия на споразумението.

Ако длъжникът наруши условията на СОД, СУД или СЛН, споразумението може да бъде прекратено. Ако длъжникът има просрочени плащания за период от 6 месеца, споразумението се счита за нарушено. Във всеки случай длъжникът носи отговорност за всички дължими задължения, включително всички просрочия, такси и лихви, начислени през периода, в който не е плащал тези задължения.

Фалит

Фалирало лице, което е спазило процедурата по фалит, автоматично се освобождава от задължения след една година. Фалиралото лице може на всеки етап от срока на своя фалит да направи предложение за конкордат на кредиторите с цел уреждане на задълженията си. Фалиралото лице трябва да подаде молба до Висшия съд за спиране на процедурата по фалит; това възпрепятства по-нататъшната реализацията на активи от масата от страна на ОС. След това фалиралото лице може да направи предложение за конкордат на своите кредитори пред Висшия съд. Предложението за конкордат се гласува от кредиторите на фалиралото лице; ако поне 60% от тези кредитори (по брой и по стойност на дълга) са съгласни с условията на предложението, то се приема.

Плащането на договорената сума по предложението може да бъде покрито с подлежащи на разпределя средства от масата на фалита или със средства на самото фалирало лице. Трябва да бъдат платени всички такси или разноски, направени от службата на ОС за администриране на фалита, както и всички преференциални дългове. След като ОС се съгласи с предложението за конкордат чрез посредничеството на Висшия съд, фалиралото лице се освобождава от задълженията му.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производство по несъстоятелност

Необезпечени кредитори — неприложимо.

Обезпечени кредитори — статутът на обезпечен дълг зависи от конкретните условия на споразумението.

Фалит

При фалит кредиторите не могат да преследват фалиралото лице за съществуващи дългове след датата на обявяването във фалит (задължения, натрупани от фалиралото лице след обявяването на фалит може да бъдат преследвани по обичайния ред); вместо това те трябва да контактуват директно с ОС. След като фалиралото лице бъде освободено от задълженията му по фалита, което в повечето случаи става след една година (при неспазване на споразумението срокът може да бъде удължен до 15 години), всички необезпечени задължения (включително преференциалните дългове) се погасяват. Дълговете, свързани с обезпечени кредитори, когато те се възползват от възможността да разчитат на обезпечението си, продължават да съществуват след датата на освобождаването от задължения. Процедурата по фалит не засяга правата на обезпечените кредитори върху актива по обезпечението.

Ако обезпечен кредитор е направил оценка на своето обезпечение и е предявил недостига в процедурата по фалита (като необезпечен дълг), частта, която остава след разпределянето на средствата, се отписва след освобождаването от задължения. Следва да се отбележи, че дори ако обезпечен кредитор се възползва единствено от възможността да разчита на своето обезпечение (и не предяви недостига в процедурата по фалита), той няма да може да преследва длъжника за недостига, след като е бил освободен от задължения. При това положение нетното въздействие на фалита върху обезпечен кредит (или ипотека) е, че всяка част от кредита над стойността на свързания актив (към датата на обявяване във фалит) се третира като необезпечен дълг.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

СУД или СЛН: В производство по несъстоятелност обикновено кредиторите поемат разходите по споразумението. Възнагражденията на СНЧЛ, договорени с кредиторите при гласуването и одобряването на споразумението или от съда при последващо преразглеждане, се приспадат от налични средства на длъжника. Когато кредитор подаде възражение срещу издаването на ЗС или срещу споразумение, той обикновено поема разходите си за това [x].  Когато кредитор подаде възражение срещу предложено СЛН, кредиторът може да се обърне към съда за присъждане на разходите, ако възражението му бъде прието [xi]. В обичайния ход на събитията разноските следват първопричинителя, т.е. страната, поради чиито действия са възникнали разноските, трябва да ги заплати.

СОД: При СОД няма никакви разходи.

Фалит

Кредиторите поемат разходите по фалита, които се изплащат от налични средства в масата на фалита.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

В условията, които длъжникът трябва да изпълни преди да встъпи в производството по несъстоятелност, се предвижда, че той трябва да представи пълен и точен отчет за своите финансови дела и да подпише клетвена декларация за потвърждаване на тази информация. Синдикът по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ) също трябва да се увери, че представената от длъжника информация е вярна и длъжникът му е разкрил изцяло всички сведения, отнасящи се до неговото финансово състояние. Кредитор или СНЧЛ, или ДАН по отношение единствено на СОД, може да се обърне към съда за прекратяване на производството по несъстоятелност на определени основания, предвидени в Закона за НЧЛ, включително ако:

  • длъжникът съзнателно е организирал финансовите си дела, така че да бъдат покрити условията на механизмите по несъстоятелност или СОД;
  • не са били изпълнени процесуални изисквания на закона;
  • съществуват неточности и пропуски в представения от длъжника финансов отчет по образец (ФОО), които са причинили или биха могли да причинят съществена вреда на кредитора;
  • не са спазени изисквания за допустимост от страна на длъжника;
  • длъжникът е дал преференция на трето лице, което е довело до намаляване на наличната сума за плащането на задълженията му; или
  • длъжникът е извършил нарушения по Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения).

Кредиторите нямат право да искат отмяна на сделки или прехвърляния на активи преди началото на производството по несъстоятелност. Ако обаче съществува вероятност длъжникът да е внесъл прекалено големи суми в пенсионен фонд, кредиторът може да поиска финансово обезщетение по съдебен ред. При това положение съдът може да разпореди операторът на фонда да върне изцяло сумата, предвидена за разпределение между кредиторите, които са страни по споразумението.

Фалит

Предишни прехвърляния на активи и плащания, извършени от фалирали лица към кредитори или към други физически лица, може да бъдат отменени по силата на законодателството за фалита. Това включва случаи, при които:

  • фалиралото лице е платило сума или е прехвърлило актив на кредитор с преференция пред други кредитори, към които има задължения. ОС може да поиска такива плащания, извършени в трите години преди датата на обявяването, да бъдат отменени. Ако ОС постигне успех, въпросната сума се връща обратно в масата на фалита в полза на всички кредитори; [xii]
  • фалиралото лице е прехвърлило или подарило актив на трето лице за сума под справедливата пазарна цена. При успешен иск пред Висшия съд от страна на ОС такива прехвърляния, извършени в рамките на три години преди датата на обявяване на фалита, може да бъдат обявени за нищожни и разликата да се внесе в масата на фалита в полза на всички кредитори;[xiii]
  • фалиралото лице е прехвърлило актив или е извършило плащане, което може да се счита за „сделка за избягване“, т.е. фалиралото лице е възнамерявало да избегне признаването на актив или парична сума като част от масата на фалита. В този случай се прилагат два срока:
    • сделки, извършени три години преди фалита, може да бъдат отменени от ОС при успешен иск пред Висшия съд; и
    • всички сделки, извършени пет години преди фалита, при условие че фалиралото лице не успее да докаже, че е било платежоспособно към момента на сделката.[xiv]

Във всеки от горните случаи ОС трябва да докаже с клетвена декларация пред Висшия съд, че сделките наистина са били извършени по начин, който удовлетворява Висшия съд съгласно разпоредбите на законодателството; така тези сделки/прехвърляния може да се считат за увреждащи интересите на кредиторите на масата на фалита.


[i] Вж. глава 3, членове 59—64 (СУД) и глава 4, членове 93—98 (СЛН) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения) по отношение на законодателството, засягащо защитните сертификати (ЗС).

[ii] Член 115A от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[iii] Вж. част 5 от Закона за несъстоятелността на частни лица от 2012 г. за нормативната база относно синдика по несъстоятелността на частни лица и Наредбата от 2013 г. (S.I. № 209 от 2013) по Закона за несъстоятелността на частни лица от 2012 г. (Упълномощаване и надзор върху синдиците по несъстоятелност на частни лица) относно изискванията за квалификация, регулаторните стандарти и изискванията за упълномощаване.

[iv] Член 135 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения) и член 17 от Първото приложение на Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[v] Член 135, параграф 2 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[vi] Член 61 и член 136 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[vii] Член 87 (СУД ) и член 120 (СЛН) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[viii] Член 75 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[ix] Член 81 и член 101 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[x] Член 97 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[xi] Член 115, буква a) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[xii] Член 57 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[xiii] Член 58 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[xiv] Член 59 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

Последна актуализация: 17/12/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Гърция

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност могат да се образуват срещу търговци и срещу сдружения на лица с юридическа правосубектност, които преследват стопанска цел.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

За да се образува производство по несъстоятелност, трябва да се подаде молба от самия длъжник, от кредитор с правен интерес или от прокурора в първоинстанционния съд (eisangeléas protodikón), ако са налице съображения от обществен интерес. Условия за образуване на производството: а) когато молбата е подадена от кредитор, длъжникът трябва да е в състояние на неплатежоспособност; б) когато молбата е подадена от длъжника, достатъчно е да съществува опасност от неплатежоспособност. Съдът определя датата на спиране на плащанията, която не може да предшества с повече от две години датата на публикуване на решението. Председателят на съда може, по искане на лице, имащо правен интерес, да разпореди всяка мярка, която счита за необходима за предотвратяване на евентуални промени в имуществото на длъжника, които биха били в ущърб на кредиторите. Изпълнението на тези мерки се прекратява автоматично след излизане на решението за обявяване в несъстоятелност.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В масата на несъстоятелността (ptocheutikí periousía) влиза цялото имущество на длъжника, без значение къде се намира то, към датата на обявяване в несъстоятелност. В нея не се включва а) несеквестируемо имущество, т.е. вещи, които са абсолютно необходими за основното препитание на длъжника и семейството му, както и вещи, от които длъжникът има нужда, за да бъде в състояние да работи за осигуряване на прехраната си, или б) имущество, изключено по силата на специални правни разпоредби. Също така в нея не се включва имущество, което длъжникът е придобил след обявяването му в несъстоятелност.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Считано от датата на обявяването му в несъстоятелност, длъжникът автоматично се лишава от правото да управлява, т.е. да администрира имуществото си и да се разпорежда с него. Всеки акт на управление от страна на длъжника, извършен без съгласието на синдика (sýndikos), е недействителен. Имуществото се управлява от сидника. Длъжникът може да поеме управлението на собственото си имущество само в изключителни случаи, които са посочени в закона. Назначеният синдик трябва да е адвокат с минимум петгодишен опит. Работата на синдика се контролира от съдията докладчик по делото (eisigitís dikastís). Някои от актове на синдика изискват разрешението на съда, който гледа делото за обявяване в несъстоятелност („съд по несъстоятелността“, ptocheutikó dikastírio). Съдът по несъстоятелността е най-висшата контролна инстанция, която отговаря за хода на производството по несъстоятелност.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Обявяването в несъстоятелност не засяга правото на кредитора да направи прихващане с насрещно вземане на длъжника, ако условията за прихващане са били изпълнени преди обявяването в несъстоятелност. Забраните, касаещи прихващанията, се прилагат също и в случаи на несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Всички двустранни договори, които не са изпълнени към датата на обявяването в несъстоятелност и по които длъжникът е страна, остават в сила, освен ако в Кодекса на несъстоятелността не е предвидено друго. С разрешение на съдията докладчик синдикът има право да изпълни всички неизпълнени договори и да изисква тяхното изпълнение от контрагентите. Всички договори с дълготраен характер остават в сила освен ако законът не предвижда друго. Изключение правят финансовите договори. Разпоредбите на законодателството в областта на несъстоятелността не засягат правото на прекратяване в съответствие със закона или по силата на договора. Обявяването в несъстоятелност е основание за прекратяване на договори от личен характер, по които длъжникът е страна. Синдикът може да прехвърля договорни взаимоотношения, по които длъжникът е страна, на трето лице. При обявяването в несъстоятелност трудовите правоотношения се прекратяват.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

При обявяване в несъстоятелност всички производства срещу длъжника, започнати от индивидуални кредитори и целящи удовлетворяване или изпълнение на вземания в обхвата на несъстоятелността, се спират автоматично, без да се засягат разпоредбите относно обезпечените кредитори, за които спирането не се прилага по отношение на обезпечението от масата на несъстоятелността. При определени условия обаче за тези кредитори може да се приложи спиране за срок от няколко месеца. По-конкретно при обявяване в несъстоятелност се забраняват следните действия: продължаване на действия по принудително изпълнение, подаване на установителни или осъдителни искове, продължаване на такива съдебни дела, подаване или разглеждане на въззивни искове, както и за издаване на актове от административен или данъчен характер или тяхното принудително изпълнение за сметка на имуществото от масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Синдикът продължава всички дела, които са висящи към датата на обявяването в несъстоятелност, ако длъжникът е кредитор по тях. Ако той е длъжникът, делата се спират и се следва процедурата по предявяване и установяване на вземания.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредиторите трябва да предявят претенциите си срещу длъжника пред секретаря по несъстоятелността (grammatéas ton ptocheúseon). Всички кредитори, независимо от техните привилегии и обезпечения, включително тези с условни вземания, съставляват събранието на кредиторите (synéleusi ton pistotón). Първото събрание се свиква с решението за обявяване в несъстоятелност. Събранието може да избере тричленен комитет на кредиторите (epitropí pistotón), който може на свой ред да назначи общ представител на всички членове. Тричленният комитет на кредиторите контролира хода на производството по несъстоятелност.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

След като приключи описа на движимото и недвижимото имущество на длъжника, синдикът може да се консултира със съдията докладчик и да поиска разрешение за продажба на стоки или движими вещи, включени в масата на несъстоятелността, но само доколкото това е необходимо за покриването на текущите нужди. Едва след като установяването на кредиторите приключи и при условие че няма приет или ратифициран план за оздравяване на предприятието, или в случай че приемането или ратифицирането му е отменено, синдикът може да пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на приходите между кредиторите, като се разпорежда с предприятието като цяло или с отделни негови активи. Разпореждането с недвижимото имущество на длъжника става само с разрешението на съда по несъстоятелността, дадено в отговор на искане от страна на синдика и след доклад от съдията докладчик.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички кредитори на длъжника може да предявяват вземанията си и да представят документите си пред секретаря по несъстоятелността, независимо дали техните вземания са привилегировани или не и дали са обезпечени или не. В производството по несъстоятелност участват кредиторите, които към датата на обявяването в несъстоятелност имат договорно парично вземане срещу длъжника, което вече е възникнало и може да бъде предявено пред съда. Вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани. Съдебните разноски на синдика, разходите, направени във връзка с управлението на масата на несъстоятелността, възнаграждението на синдика и всякакви вземания, предявени към масата на несъстоятелността (omadiká pistómata), се отчисляват предварително след вземането на решението да се пристъпи към осребряване на масата на несъстоятелността и се удовлетворяват преди останалите по ред кредитори на длъжника.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията трябва да се предявяват в писмена форма пред секретаря по несъстоятелността, като се уточняват видът, причината, датата на възникването и т.н., в срок от един месец от датата на публикуване на решението за обявяване в несъстоятелност в Бюлетина на съдебните известия на Осигурителната каса на адвокатите (Deltío Dikastikón Dimosieúseon tou Tameíou Nomikón). След изтичане на посочения по-горе срок за предявяване кредиторът може да подаде възражение (anakopí) и да поиска вземането му да бъде установено от съда по несъстоятелността. По отношение на установяването се прилага следното: а) то се извършва от синдика в присъствието на съдията докладчик три дни след изтичане на определения срок за предявяване на вземанията; б) кредитор, чието вземане подлежи на установяване, може да присъства на заседанието лично или чрез надлежно упълномощена трета страна; в) установяването се извършва чрез сравняване на документите на кредитора с книжата и документите на длъжника; г) съдията докладчик изготвя доклад относно установяването на кредиторите; д) в случай на съмнение съдията докладчик решава дали да приеме вземането и може да го приеме временно; е) по време на установяването възражения могат да подават длъжникът, синдикът и кредиторите с вече приети вземания. Не съществува специален уебсайт, на който да се предоставят специални формуляри във връзка с посочената по-горе процедура. Съответни формуляри обаче могат да се намерят в секретариата по несъстоятелността към първоинстанционния съд (protodikeío).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

След като се вземе решение за осребряване на масата на несъстоятелността, синдикът без излишно забавяне съставя списък за разпределение и го предоставя на съдията докладчик. Последният обявява изпълнителната сила на списъка и го излага в канцеларията си. При разпределянето се вземат предвид следните общи привилегии: i) вземания, произтичащи от всякакви видове финансиране, целящи продължаването на дейността на длъжника; ii) вземания за лечение и погребение на длъжника; iii) вземания за осигуряване на необходимите разходи за храна; iv) вземания на работници и служители във връзка с работата им, адвокатски хонорари; v) вземания на земеделски производители; vi) вземания на държавните и местните органи в Гърция; vii) вземания по гаранционния фонд (synengyitikó), както и специфичните привилегии на кредиторите, т.е. привилегировани вземания върху конкретно движимо или недвижимо имущество на длъжника, или върху определена парична сума. При наличие на припокриващи се привилегии по отношение на приходите от продажбата на дадено имущество или на парична сума, съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се прилагат mutatis mutandis.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Длъжникът или синдикът могат да представят в съда по несъстоятелността план за оздравяване. Той трябва да включва информация относно финансовото състояние на длъжника и предложението за удовлетворяване на кредиторите, описание на мерките, които ще бъдат предприети, например организационни промени и стопански планове, определянето на правата и като цяло на поредността на всеки кредитор в зависимост от категорията, на която принадлежи и т.н. Съдът по несъстоятелността автоматично извърши предварителна оценка на плана в рамките на 20 дни от подаването му и може да го отхвърли въз основа на предвидените в закона конкретни основания. Ако съдът не отхвърли плана, той дава на кредиторите срок от не по-малко от три месеца, в който да го приемат или отхвърлят, и определя дата за събрание на кредиторите. Обсъжданията и гласуването на плана се провеждат в присъствието на съдията докладчик. Приемането на плана изисква квалифицирано мнозинство. След като кредиторите приемат плана за оздравяване, той се представя в съда, за да бъде ратифициран. След постановяването на окончателното решение за одобряване на плана той става задължителен за всички кредитори, независимо от поредността им и от това дали са предявили вземанията си или не. Производството по несъстоятелност се прекратява. Кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

При приключването на производството по несъстоятелност лишаването на длъжника от права се прекратява, той възвръща правото си да управлява своето имущество, а кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред. По-специално производството по несъстоятелност се прекратява след осребряването на имуществото, като синдикът представя доклад в срок от един месец.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите и разноските във връзка с производството по несъстоятелност се покриват за сметка на масата на несъстоятелността.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Всички актове, извършени от длъжника в периода от спирането на плащанията до обявяването му в несъстоятелност („подозрителен период“, ýpopti períodos), които са в ущърб на кредиторите като цяло, могат да бъдат отменени (актове, подлежащи на възможна отмяна, práxeis dynitikís anáklisis) или трябва да бъдат отменени (актове, подлежащи на задължителна отмяна, práxeis ypochreotikís anáklisis) при спазване на условията и реда, предвидени в законодателството в областта на несъстоятелността. Иск за отмяна може да бъде внесен пред съда по несъстоятелността от синдика или, при определени условия, от кредитор. Всеки, който е придобил имущество на длъжника въз основа на отменен акт, трябва да върне това имущество в масата на несъстоятелността.

Последна актуализация: 13/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Испания

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност, наречено „concurso de acreedores“ („събрание на кредиторите“), се прилага както по отношение на длъжници, които са граждани, така и по отношение на търговци, независимо дали са физически или юридически лица. Със Закон 25/2015 от 28 юли 2015 г. се въвеждат спецификации за производството по несъстоятелност когато длъжникът е физическо лице, особено, когато се цели опрощаване на неуредените в хода на производството задължения на длъжника.

Всеки длъжник може да бъде обявен в несъстоятелност, независимо от това дали е физическо лице (включително малолетни или непълнолетни деца или лица без правоспособност) или юридическо лице, предприемач или потребител, макар че в законът се съдържат някои спецификации във връзка с вида на въпросния длъжник, особено в случай на търговски дружества или потребители.

Юридически лица могат да бъдат обявени в несъстоятелност, дори и когато са в ликвидация. В този случай е без значение дали те са част от група дружества, тъй като едно или няколко от дружествата, които формират групата, могат да бъдат обявени в несъстоятелност, без да се обявява самата група.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано по отношение на наследство, при условие че то не е прието безусловно.

Органите, които съставляват териториалната организация на държавата, органите от публичния сектор и други публичноправни органи, не могат да бъдат обявени в несъстоятелност.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

2.1 Условия за образуване на производство по несъстоятелност:

В законът са определи определени субективни и обективни предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде образувано производство по несъстоятелност:

А) Субективни предпоставки: всеки длъжник може да бъде обявен в несъстоятелност, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, предприемач или потребител, макар че в законът се съдържат някои спецификации във връзка с вида на въпросния длъжник, особено в случай на търговски дружества или потребители.

Органите, които съставляват териториалната организация на държавата, органите от публичния сектор и други публичноправни органи, не могат да бъдат обявени в несъстоятелност.

Б) Обективни предпоставки: неплатежоспособността на длъжника, определена като неспособността да плаща редовно своите задължения.

2.2 Страни, които могат да подадат молба за образуване на производство

В зависимост от това дали молбата за образуване на производство по несъстоятелност се подава от длъжника или от кредиторите, изискванията за подаване могат да бъдат различни.

Ако молбата за производство по несъстоятелност е подадена от длъжника (доброволна несъстоятелност), той трябва да докаже пред съда, че понастоящем е неплатежоспособен или че ще бъде такъв в близко време; това означава, че не може да плаща редовно своите задължения. Ако неплатежоспособността е настояща, длъжникът е задължен да подаде молба за производство по несъстоятелност в срок от два месеца от момента, в който е осъзнал или следва да е осъзнал своята неплатежоспособност.

Съгласно законът обаче, в този двумесечен срок, длъжникът може да уведоми съда, че е в процес на договаряне на споразумение с кредиторите за рефинансиране на задължението; в този случай крайният срок се отлага, докато текат преговорите и кредиторите не могат да започнат отделно изпълнително производство срещу активите, които са необходими на длъжника за неговата дейност за срок от три месеца. След като изтече този срок и ако не е постигнато споразумение с кредиторите, длъжниците могат да подадат в едномесечен срок молба за производство по несъстоятелност.

С молбата, длъжниците трябва да представят определени документи, като например доклад за стопанската си дейност, опис на активите, списък на кредиторите, в който се посочват кредитни гаранции, списък на служителите и техните отчети, ако са задължени да ги водят.

Длъжниците, които могат да бъдат физически или юридически лица, са задължени да подадат молба за производство по несъстоятелност, когато се намират в положение на настояща неплатежоспособност, която се определя като положение, при което лице не може да плаща редовно своите задължения. От друга страна, ако неплатежоспособността е предстояща (не съществува към настоящия момент, но е очаквана), длъжниците просто имат право да подадат молба за решение за обявяване в несъстоятелност.

Подаването на молбата пред търговския съд (juzgado de lo mercantil) трябва да е в съответствие с определени задължителни изисквания, предвидени в член 6, параграф 2 от Закона за несъстоятелността (Ley Concursal): доклад за финансовата и правна история на длъжника; посочване на това, дали осъществява стопанска дейност; ако е юридическо лице, трябва да се определят неговите акционери, синдици или ликвидатори, както и официалния одитор; опис на активи и права със съответната информация за тяхната идентификация; списък по азбучен ред на кредиторите, в който се посочва адреса, размера и падежа на вземанията, както и съществуващите гаранции; когато е приложимо, списък на служителите; ако длъжникът е задължен да води отчетност, той трябва да представи счетоводните книги; в случай, че принадлежи към група от дружества, той трябва да посочи това и да представи консолидираните отчети на групата.

Длъжниците са задължени да сътрудничат на съдията, който е назначен по производството по несъстоятелност и на синдиците, но не само по пасивен начин, като предоставят това, което се изисква от тях, а и като участват активно в съобщаването на всичко, което е от значение. Това задължение включва също така задължението да се явят (пред съда и пред синдиците), с цел да сътрудничат и да информират. Тези задължения засягат длъжници, които са физически лица и които от фактическа или от правна гледна точка са директори на юридически лица, независимо от това дали са настоящи или са изпълнявали тази роля през предходните две години. Неспазването на това задължение води до презумпцията за умишлено неправомерно поведение или груба небрежност, за целите на обявяването на несъстоятелността за виновно причинена (в случаите, в които се прилага параграфа за виновност; т.е. поради одобрението на споразумение, което е във вреда или образуване на производство по ликвидация).

Длъжникът може да бъде обявен за отговорен за несъстоятелността и да бъде санкциониран. Една от целите на производството по несъстоятелност е да се анализират причините за несъстоятелността и по-специално, дали поведението на длъжника или на други лица, с които той е пряко или косвено свързан, е допринесло за причиняването или отежняването на несъстоятелността. Това включва разясняване на съответните задължения, като се използва таблицата на санкциите, определена в член 172 и член 172 bis от Законът за несъстоятелността.

2.3 Образуване на производство и срок, в който процедурите влизат в сила:

Съдията трябва да разгледа представената му документация и ако неплатежоспособността или предстояща неплатежоспособност е обоснована, той трябва да обяви длъжника за неплатежоспособен в деня, в който е подадена молбата или на следващия ден. Ако представената документация е непълна, съдията може да предостави еднократен петдневен срок за нейното допълване.

Молба за образуване на производството по несъстоятелност може да бъде подадена и от всеки от кредиторите, в който случай говорим за принудително производство (concurso necesario). Кредиторите, които подават молба за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност трябва да представят доказателства за настоящата неплатежоспособност на длъжника, както и за заповед за изпълнение срещу длъжника, в която се доказва, че не са получени достатъчно активи за събиране на задължението или трябва да представят доказателства за определени факти, водещи до презумпция за несъстоятелност, като например: длъжникът е прекратил плащането на задълженията си като цяло; наличието на цялостно налагане на запор върху активите на длъжника; бързото укриване или ликвидация на активи; или неплащане на определени задължения (данъци, социални осигуровки, вземания на работници и служители).

Ако молбата за образуване на производството по несъстоятелност се подава от кредитор, длъжникът се призовава и може да оспори решението за обявяване в несъстоятелност. В тези случаи, съдията свиква заседание, по време на което страните могат да представят доказателства, с определени ограничения, и съдията трябва да реши дали понастоящем длъжникът е неплатежоспособен или не, и при необходимост да постанови решение за обявяване в несъстоятелност. Производство може да бъде образувано и ако длъжникът приеме решението за обявяването в несъстоятелност, не го оспорва или не се яви по време на заседанието.

Длъжници, които са физически лица в ситуации на настояща или предстояща неплатежоспособност, за които са установени задължения в размер, който не надхвърля пет милиона евро, могат да подадат молба за процедура за постигане на извънсъдебно споразумение за плащане. Юридически лица, които изпълняват изискванията, предвидени в член 231 от Законът за несъстоятелността, също могат да направят това.

Решението за образуване на производство по несъстоятелност влиза в сила веднага след постановяването му, дори и да е подадена жалба.

2.4 Публикуване на решение за обявяване в несъстоятелност:

За предпочитане е решението за обявяване в несъстоятелност да бъде публикувано чрез електронни средства, а извлечение от решението трябва да бъде публикувано в Държавен вестник на Испания, въпреки че съдията може да разпореди публикуването му в повече медии, ако счита това за необходимо.

2.5 Временни мерки:

По искане на лицето, подало молба за производство по несъстоятелност и ако е приложимо, след предоставяне на обезпечението за покриване на потенциални задължения и след като съдията е допуснал молбата, той може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че активите на длъжника не се използват по начин, предвиден съгласно общото процесуално право.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

3.1 Активи, които са част от масата на несъстоятелността

Всички активи и права, притежавани от длъжникът към момента на решението за обявяване в несъстоятелност, са част от масата на несъстоятелността или „активите, включени в производството“, както и всички тези, които длъжникът придобива или които се възстановяват по време на производството. Освободени са активи, които съгласно закона за обявени са несеквестируеми.

Кредитори с предпочитателни права върху кораби или въздухоплавателен съд, могат да отделят тези активи от масата на несъстоятелността като предприемат допустимите от секторното законодателство действия.

В случай на производство по несъстоятелност с длъжници, които са физически лица и са женени, техните отделни активи ще представляват част от активите, включени в производството и ако имат споразумение за съпружеска имуществена общност, общите активи също ще бъдат включени, ако са необходими, за да покрият задълженията на длъжника.

Производството по несъстоятелност не изисква прекъсване на дейността на длъжника и той може да продължи работата на своето дружество, съгласно договореното споразумение за разрешаване или прекратяване на неговите правомощия. По принцип, в случай на осъществяване на надзор над правомощията на длъжника е необходимо синдиците да дадат разрешение за управлението или разпореждането с активите, макар че за определени действия от общо естество е възможно те да бъдат разрешени, ако са част от нормалната дейност на дружеството. По принцип, до одобрението на споразумението с кредиторите или образуването на производството по ликвидация, активите не могат да бъдат обременени, с цел да се финансира обявено в несъстоятелност дружество, без разрешението на съдията. В следващия раздел се разясняват договореностите за спиране или осъществяване на надзор над правомощията на длъжника.

Половината от финансирането чрез новопостъпили парични доходи в контекста на процес на рефинансиране се счита за вземане към масата на несъстоятелността.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

4.1 Правомощия на длъжника

По принцип, разликата между доброволното производство и принудителното производство е отправната точка (член 22). В първия случай, длъжникът продължава да управлява и да се разпорежда със своите активи и подлежи на надзор от страната на синдика, като изисква неговото разрешение или съгласие. По отношение на принудителното производство, правомощията на длъжника да управлява и да се разпорежда с активите си се прекратяват и длъжникът се подчинява на синдика. Разпоредбата не цели да се налага санкция на длъжника, а по-скоро да се защитят активите и да гарантира резултата от производството.

Критерият обаче е продължаване на стопанската дейност на длъжника, във връзка с която член 44 позволява на синдика да състави списък на дейности, които поради своето естество и размер са освободени от необходимия надзор. Системата е гъвкава, тъй като чрез мотивирано решение съдията може да разпореди прекратяването на правомощията, в случай на доброволно производство и да разпореди по силата на споразумение за разрешение или съгласие осъществяване на обикновен надзор, в случай на принудително производство, като посочи рисковете, които се надява за да бъдат избегнати и очакваните предимства.

По същия начин, по искане на синдика, първоначалното споразумение за ограничаване или обмен на правомощия може да бъде изменена на всеки по-късен етап, чрез мотивирано решение и след изслушване на длъжника (промяната не е автоматична), с изискването тази промяна да бъде обявена публично по същия начин, по който е обявено решението за обявяване в несъстоятелност.

След приключване на производството приключва и ограничаването на правомощията. В противен случай, то продължава до одобрението на споразумението с кредиторите, с което могат да бъдат въведени мерки, които ограничават или забраняват правомощията на длъжника. В случай че производството по несъстоятелност приключи с прекратяване на правомощията на длъжника.

По принцип, съгласно Законът за несъстоятелността, активите на длъжника, които са включени в производството по несъстоятелност остават непроменени; в определени случаи обаче е възможно, някои от активи на длъжника да бъдат продадени с разрешението на съдията в рамките на производство по несъстоятелност, което няма да е необходимо в други случаи. Продажбата на производствени единици по време на производство по несъстоятелност е също възможна по начина, предвиден в член 146bis.

Като изключение от общото правило за непрекъснатост на дейността на длъжника се установява, че по искане на синдика и след изслушване на длъжника и представителите на работниците, службите на длъжника могат да бъдат закрити или дейността му да бъде спряна. Когато това води до колективно прекратяване, спиране или изменение на трудови договори, съдията трябва да действа в съответствие със специални правила.

Законът също така установява конкретни задължения по отношение на отчетността на длъжника, а последиците от производството по несъстоятелност за ръководните органи на обявени в несъстоятелност юридически лица се уреждат отделно.

4.2 Назначаване и правомощия на синдиците:

Синдикът е необходимо лице или орган, който помага на съдията и на когото е поверено да управлява производството по несъстоятелност. След като е образувано производство по несъстоятелност, съдията разпорежда започването на етап две от производството, който включва всичко, свързано с назначаването, разпоредбите, за уреждане, правомощията и отговорностите на синдика.

Синдикът се избира измежду физическите и юридическите лица, които са доброволно регистрирани в публичния регистър по несъстоятелност (Registro Público Concursal), в съответствие с установените в закона условия. За тези цели се прави разграничение между малки, средни и широкомащабни производства по несъстоятелност. Първото назначаване от списъка се извършва чрез жребий, а последващото по ред, с изключение на широкомащабните производства, при които съдията може да назначи синдика, който счита за най-подходящ, като посочи основанията и следва определени от закона критерии. В случай на производство по несъстоятелност, включващо кредитни институции, съдията трябва да назначи синдика измежду тези, предложени от Фонда за организирано преструктуриране на банки (Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria). Съдията трябва да назначи синдици измежду тези, предложени от Националната комисия за пазара на ценни книжа (Comisión Nacional del Mercado de Valores), когато разглежда производства, включващи институции, намиращи се под неговия надзор, или под надзора на Консорциума за гарантиране на застрахователните вземания (Consorcio de Compensación de Seguros), в случай на застрахователни дружества.

Обикновено се назначава само един синдик. По изключение, при производства по несъстоятелност, когато са налице основания за обществен интерес, които го обосновават, съдията по несъстоятелност може да назначи като втори синдик, кредитор от публичната администрация или кредитор от публичноправен орган, който е свързан или носи отговорност за тази публична администрация.

В член 33 от Законът за несъстоятелността се обясняват подробно задълженията на синдиците, които се класифицират като: задължения от процесуално естество; задължения, свързани с длъжника или с неговите управителни органи; задължения, относно трудови въпроси; задължения, свързани с правата на кредиторите; задължения за докладване и преценка; задължения, свързани с осребряването или ликвидацията на активи; и секретарски задължения. Най-важното задължение на синдиците е да представят доклада, предвиден в член 75, към който трябва да добавят предложение за опис на активите и списък на кредиторите.

Заплащането на синдиците се определя от съдията в съответствие с тарифата, определена в Кралски указ 1860/2004 г. от 6 септември 2004 г.

Назначеният синдик трябва да приеме назначението и може да бъде отхвърлен или освободен от съдията, ако е налице основателна причина. Синдиците могат да назначават делегирани асистенти, които им помагат при изпълнение на задълженията.

4.3 Съдията по несъстоятелността

Компетентността да се разглежда производство по несъстоятелност попада в областта на търговското правосъдие като специализиран клон на гражданското правосъдие. Съдията обявява несъстоятелността и води производството. В член 86ter от Органичен закон 6/1985 от 1 юли 1985 г. относно съдебната система (Ley Orgánica del Poder Judicial) се съдържа списък на компетенциите на съдиите от търговските съдилища, включително и по-специално, всички въпроси, които възникват в областта на производството по несъстоятелност.

В решението за обявяване в несъстоятелност или предварително като предпазна мярка, съдията може да ограничи основните права на длъжника. Тези ограничения могат да включват: а) прекъсване на пощенски и телефонни комуникации; б) задължението да пребивава в същия район, в който е посочен адреса му, с възможност за домашен арест; и в) вписване и търсене на местопребиваване. Ако длъжникът е юридическо лице, тези мерки могат да бъдат приети по отношение на всички или на някои от настоящите му директори или ликвидатори и тези, които са изпълнявали ролята през предходните две години.

От своя страна, с член 8 от Закона за несъстоятелността на съдията по несъстоятелност се предоставя „изключителна и изключваща“ компетентност по редица въпроси, обхващащи по принцип, всички действия, насочени към или имащи пряка връзка с активите на длъжника. Съдията е компетентен да постановява решения, свързани с колективното прекратяване на трудови договори, когато работодателя е обявен в несъстоятелност и да разглежда искове за отговорност срещу директорите или ликвидаторите на обявено в несъстоятелност дружество.

Единствено по отношение на преюдициалното производство и за целите на процеса на обявяване в несъстоятелност, компетентността на съдията се увеличава и до административни и социални въпроси, свързани пряко с производството по несъстоятелност.

В Законът за несъстоятелността се определят правилата относно международната и териториална компетентност, както и конкретни правила относно процесуалния ход, които трябва да се следват и които са с предимство пред тези, установен в общото процесуално законодателство.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

След образуването на производството по несъстоятелност не е възможно прихващане на вземания или задължения на длъжника. Прихващане обаче е позволено, ако свързаните с него изисквания са били изпълнени преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност, дори ако решението е постановено по-късно. Тези изисквания са предвидени по принцип в член 1196 от Гражданския кодекс (Código Civil) (реципрочност на вземанията, единство на задълженията и това, че са изискуеми и дължими).

От това правило се освобождават производства по несъстоятелност с чуждестранен елемент, ако приложимото право към съответстващото вземане на длъжника, допуска това в ситуация на несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

6.1 Последици за договорите, по които длъжникът е страна:

Законът за несъстоятелността урежда последиците от производството по несъстоятелност за договорите, сключени от длъжника с трети страни, които очакват да бъдат изпълнени преди решението за обявяване в несъстоятелност. Този въпрос се разглежда във връзка с двустранни договори, тъй като едностранните договори ще определят признаването на вземанията на трети страни кредитори или искането техните вземания да бъдат включени в активите, включени в производството, както е посочено в член 61. Договори, сключени с публичната администрация се уреждат от специално административно право.

Като общ принцип, в член 61, параграф 2 се установява, че самото решение за обявяване в несъстоятелност не засяга договорите с взаимни задължения, които очакват изпълнение от длъжника или от другата страна. Задълженията на длъжника се начисляват към масата на несъстоятелността. Всяко обезщетение, произтичащо от прекратяване се счита също за вземане към масата на несъстоятелността.

Като укрепва валидността на тези договори, законът счита за недействителна всяка клауза, с която се установява правото да се анулира или прекратява договора, единствено поради обявяването на едната от страните в несъстоятелност.

Ако е в интерес на производството по несъстоятелност, синдикът (в случай на спиране) или длъжникът (в случай на осъществяване на надзор), може да поиска прекратяване на договорът от съдията по несъстоятелността. В този случай, съдията трябва да призове длъжникът, синдикът и другата страна по договора, да се явят пред съда. Ако се постигне съгласие между явилите се в съда страни, съдията ще постанови решение за прекратяване на договора. В противен случай спорът ще бъде разгледан чрез съпътстващо производство по несъстоятелност, а съдията ще се произнесе по всичко, свързано с връщането на плащанията и обезщетението, които ще бъдат начислени към масата на несъстоятелността, и което очевидно може да е важно, ако размерът е значителен.

6.2 Прекратяване поради нарушение на договор

В съответствие с член 62, решение за обявяване в несъстоятелност не засяга прекратяването на двустранни договори поради последващо нарушение на всяка страна. В случай на договори за продължаващо изпълнение, правомощието за прекратяване може също да бъде упражнено, ако нарушението е настъпило преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност. Ако обаче има основания за прекратяване, съдията, като има предвид интересите на производството по несъстоятелност, може да разпореди изпълнението на договора, като изискуемите плащания или тези, които трябва да бъдат изпълнени от длъжника, се начисляват към масата на несъстоятелността.

Искове за прекратяване на договори трябва да бъдат предявявани пред съдията по несъстоятелността, чрез мрежа от съпътстващи производства по несъстоятелност. След като искането бъде потвърдено (и следователно прекратяването на договора е договорено), всички непогасени задължения ще престанат да бъдат валидни. По отношение на изискуемите задължения, производството по несъстоятелност ще включва вземанията на кредитори, които са изпълнили договорните си задължения, ако нарушението на длъжника е настъпило преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност; ако е настъпило след това, вземанията на страните, които са изпълнили техните задължения, ще бъдат начислени към масата на несъстоятелността. Вземанията ще включват всички обезщетения за нанесени вреди (член 62, параграф 4).

В член 64 от закона се предвиждат специални разпоредби, уреждащи последиците за трудовите договори, а следващият член урежда последиците за договори във връзка с висшето ръководство.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

7.1 Забрана на нови установителни искове

Съдии от гражданските и трудовите съдилища не могат да допускат искове, които следва да се разглеждат от съдията по несъстоятелността (по същество тези, насочени срещу активите на длъжника).

Ако по погрешка един от тези искове е допуснат ще бъде разпоредено приключването на всички производства и всички предприети действия ще бъдат обявени за недействителни. Съдиите от търговските съдилища също трябва да се въздържат от допускането на искове, предявени след образуването на производството по несъстоятелност и до приключването му, ако тези искове включват вземания, свързани с корпоративни задължения срещу директорите на неплатежоспособни капиталови дружества, които са нарушили задълженията си, в случай, че има основания за ликвидация.

7.2 Последици от решението за обявяване в несъстоятелност за изпълнителното производство и производството по принудително събиране срещу активите на длъжника:

Общото правило е, че след образуването на производство по несъстоятелност не може да се инициира образуването на отделно, съдебно или извънсъдебно изпълнително производство, нито може да продължи административно производство или производство по принудително събиране на данъци срещу активите на длъжника. Ако тази забрана е нарушена, санкцията ще включва обявяването на иска за недействителен и нищожен. Правило установява две изключения, при които изпълнението може да продължи независимо от постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност, до одобрението на плана за ликвидация: а) административно изпълнително производство, в което са постановени решения за налагане на запор; и б) изпълнително производство, свързано с полагане на труд, което включва запор върху активи, принадлежащи на длъжника преди решението, и при условие че запорираните активи не са необходими за продължаването на стопанската или професионалната дейност на длъжника.

За висящи изпълнителни производства, член 55, параграф 2 гласи, че действията, които са в ход, трябва да бъдат преустановени, считано от датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, въпреки че съответстващите вземания могат да бъдат разглеждани в рамките на производството по несъстоятелност.

Налице са специални правила за изпълнение на обезпечение, които са определени в следващия раздел, тъй като включва разглеждане на последиците за определени вземания.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

8.1 Последици за исково производство, висящо към момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност

Исковите производства, с участието на длъжникът, които са висящи към момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, ще продължат до постановяването на окончателно съдебно решение, въпреки че, независимо от това, производства за юридически лица, претендиращи обезщетение срещу техните директори, ликвидатори или одитори, ще бъдат присъединени към производството по несъстоятелност и ще продължат процесуалния си ход.

Арбитражни производства: арбитражни споразумения, в които участва длъжникът стават недействителни по време на производството по несъстоятелност (член 52), ето защо е забранено инициирането на арбитражно производство след постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност. Тези, които са в ход ще продължат до постановяването на окончателно арбитражно решение.

8.2 Правото на длъжника да предявява искове (член 54):

В законът се определя легитимността на длъжника да предявява искове в съответствие с правомощията, които запазва. В общи линии, ако длъжникът е под управление, синдикът има правото да предявява искове от неличен характер; ако върху длъжникът се осъществява надзор, той има право да предяви искове с надлежното разрешение на синдика, ако исковете засягат активите на длъжника. В случай на осъществяване на надзор, ако синдикът счита, че предявяването на даден иск е препоръчително в интерес на производството по несъстоятелност и длъжникът не го предявява, съдията може да упълномощи синдикът да го направи.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

9.1 Участие на кредиторите в производство по несъстоятелност

Кредиторите могат да подадат молба до съдията за производство по несъстоятелност и длъжникът може да оспори молбата, в който случай се провежда изслушване и съдията постановяване решение чрез разпореждане. Ако съдията образува производство по несъстоятелност, то ще се разглежда като „принудително“, което обикновено означава, че длъжникът се отстранява от управлението и разпореждането с активите му, и се заменя от синдик.

Когато се образува производство по несъстоятелност, на кредиторите се предоставя едномесечен срок от публикуването на решението в Държавен вестник на Испания да предявят вземанията си и синдикът трябва да уведоми всеки от кредиторите, установени в документацията на длъжника, за отговорността му да предяви вземанията си. Срокът не е различен за кредиторите, чието местоживеене е в чужбина. Съобщението за предявяването трябва да бъде в писмен вид и да е адресирано до синдика, като в него трябва да се определя вземането, с необходимата информация относно неговия размер, датите, на които вземането е възникнало и е станало изискуемо, характеристиките и очакваната класификация, и ако се твърди, че е налице специално предпочитателно право, трябва да бъдат посочени активите или правата, подлежащи на плащане, и техните данни от регистъра. Трябва да бъде включена и подкрепящата документация. Тези съобщения могат да се предават по електронен път.

Синдикът трябва да вземе решение относно включването или изключването на всяко вземане и неговия размер, както и неговата класификация, в списък на кредиторите, който ще придружава неговия доклад. Кредитори, които не са удовлетворени от класификацията или размера на вземането или тези, които не са включени, могат да оспорват доклада в срок от 10 дни, като подадат молба за съпътстващо производство по несъстоятелност, по което съдията ще постанови съдебно решение. Преди представянето на доклада (в десетдневния срок преди неговото представяне), синдикът ще изпрати електронно съобщение на кредиторите, с чиито адреси разполага, за да ги уведоми за проекта на списък на кредиторите и описа. Кредиторите, които не са удовлетворени могат да пишат до синдика, с цел да бъде коригирана всяка грешка или да се предостави всяка друга необходима информация.

Кредиторите участват също така и в етапа на споразумението и в етапа на ликвидацията. В етапа на споразумението те могат да представят предложение за споразумение и могат също така, да предложат спазването на предложение за постигането на споразумение в ранен етап, представено от длъжника. В този случай те ще бъдат призовани да се явят на събранието на кредиторите, на което ще бъде обсъдено споразумението и ще се гласува одобрението му. Това изисква присъствието на мнозинството, предвидено в член 124 от Законът за несъстоятелността. Този процес може да протече в писмен вид, когато броят на кредиторите нахвърля триста.

Някои кредитори могат да оспорят одобрението на споразумението (тези, които не са присъствали на събранието или тези, които незаконно са лишени от правото си да гласуват) и след като бъде одобрено, кредиторите могат да поискат неспазване на споразумението.

В етапа на ликвидацията, кредиторите могат да представят коментарите си относно представения от съдията план за ликвидация и относно окончателния доклад, преди производството по несъстоятелност да бъде обявено за приключено.

В етапа на класификацията, кредиторите имат статут на страна и могат да представят коментари по доклада на синдика и по становището на прокуратурата, въпреки че не могат законно да правят самостоятелна класификация на вземанията.

Последно, по отношение на приключването на производството по несъстоятелност, кредиторите могат да представят коментарите си, оспорващи приключването в определени случаи.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

10.1 Разпореждане с активи от масата на несъстоятелността в първоначалния етап:

Като се има предвид, че производството по несъстоятелност не спира дейността на длъжника, след обявяването в несъстоятелност длъжникът може да продължи да се разпорежда с активите си, в съответствие с установеното споразумение за надзор: в случай, че е поставен под надзор, той ще бъде подчинен на разрешението или съгласието на синдика, а в случай, че е под управление, синдикът ще отговаря за разпореждането с неговите активи.

До одобрението на споразумението или до започването на етапа на ликвидацията, активите от масата по несъстоятелността не могат по принцип да бъдат използвани или обременени без разрешението на съдията. Това не включва: а) продажбата на активи, които синдикът счита за крайно необходими за гарантирането на жизнеспособността на дружеството или потребностите от парични средства, необходими за производството; б) продажбата на активи, които не са необходими за продължаване на дейността на длъжника, с уверението, че цената съответства в голяма степен на стойността, присъдена на актива в описа; и в) разпореждането с активи, които са съществени за продължаването на дейността на длъжника.

В този последен случай, когато длъжникът не е отстранен от управлението и разпореждането с неговите активи, синдикът може да определи предварително действията или операциите, присъщи за дейността или търговията на дружеството, които длъжникът може да извършва сам, в зависимост от техния характер и размер. Длъжникът може да извършва тези действия и от момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, до поемането на неговите задължения от синдика.

10.2 Разпореждане с активи от масата на несъстоятелността в етапа на ликвидация:

Има два основни етапа в процеса на ликвидация:

а) Разглеждане на операциите по ликвидацията в съответствие с план, изготвен от синдика, който подлежи на коментар от длъжника, кредиторите и представителите на работниците и който подлежи на одобрение от съда. Законът цели да защити дружеството, когато е възможно, и за тази цел са определени специални правила за продажбата на производствени единици. Планът може да бъде оспорен пред съдията и операциите по ликвидация трябва да се извършват съгласно разпоредбите на плана. Ако планът не е одобрен, в законът се предвиждат правила при неизпълнение.

б) Плащане на кредиторите, при условие че плащането може да започне дори когато операциите по ликвидацията не са приключили.

Трябва да се посочи обаче, че не всички операции по ликвидацията се извършват на този етап от производството. Определени активи могат да бъдат осребрени в първоначалния етап за цели, различни от плащането на кредитори, като например в следните случаи: активи, включени в производството, могат да бъдат запазени с цел поддържане на стопанската дейност на длъжника; кредитори с предпочитателни права върху кораби или въздухоплавателен съд могат да отделят тези активи от масата на несъстоятелността като част от действия, на които имат право съгласно специално законодателство; и последно, определени изпълнителни производства, инициирани от отделни привилегировани кредитори преди производството по несъстоятелност, могат да продължат хода си, както и административни изпълнителни производства, ако заповедта за налагане на запор е издадена преди решението за обявяване в несъстоятелност.

По принцип, продажбата на активи по време на ликвидация се осъществява значително свободно в съответствие с разпоредбите на одобрения от съдията план за ликвидация. Синдикът може да наеме специализиран субект за продажбата на определени активи, обикновено за сметка на неговото собствено възнаграждение. Въпреки това, реформата, въведена със Закон 9/2015 от 25 май 2015 г., определя задължителни правила, особено по отношение на активите и правата, предмет на привилегировани вземания. По въпроси, които не са обхванати от плана, ще се прилагат правилата относно разпореждането с активи при индивидуални искове за изпълнение в гражданските производства. Обикновено, активите се продават чрез система за незабавна продажба, с определени гаранции за публичност, в зависимост от естеството на въпросния актив. Разрешено е и възлагането или препращането на плащане на непублични кредитори.

В законът се определят специални правила за продажбата на производствени единици през етапите на производството по несъстоятелност (водено от принципа на защита на дружеството), така че с един договор за продажба да се прехвърлят всички активи, и специални правила за прехвърлянето на задълженията за въпросната дейност.

По принцип, продажбата на производствени единици означава прехвърлянето на всички договори, които са инструментално свързани с дейността, но не и поемането на задължения преди производството по несъстоятелност, освен когато купувачите са свързани с длъжника или се прилагат трудовите правила относно наследяването на предприятия. В такива случаи съдията може да даде съгласието си купувачът да не поема размера на възнагражденията или предстоящо плащане на обезщетение преди разпореждането и те да бъдат покрити от Фонда за гарантиране на заплатите (Fondo de Garantía Salarial). За да се гарантира оцеляването на дружеството, новият купувач и работниците могат да сключат споразумения, за да се изменят колективните условия на труд.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

След образуването на производството по несъстоятелност, вземанията на всички кредитори, независимо дали са необезпечени или привилегировани, и независимо от тяхната националност и местоживеене, са включени към задълженията на длъжника. Представената тук цел, която се основава на принципите за състоянието на кредиторите и спазването на „дивидентното право“ (ley del dividendo), е всички вземания да получат равно третиране в контекста на потвърдената несъстоятелност на длъжника и когато става въпрос за уреждане на всички негови задължения (член 49 и член 76).

Прави се значително първоначално разграничение между кредиторите по несъстоятелността и кредиторите, които не са засегнати от производството по несъстоятелност: кредитори на масата на несъстоятелността.

Вземанията към масата на несъстоятелността са определени в член 84, параграф 2 от Закона за несъстоятелността с ограничен списък, което означава, че вземанията, които не са включени се считат за вземания при несъстоятелност. По принцип, в по-голямата част от случаите това са вземания, възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност, в резултат на производството или продължаването на дейността на длъжника, или вземания, възникнали поради извъндоговорна отговорност. Тук са включени обаче и други случаи, като например вземания във връзка с възнаграждения за последните 30 дни работа преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност и в размер, който не надвишава двукратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение, както и вземанията за издръжка на длъжника или на лицата, на които е законно задължен да осигурява издръжка.

В други случаи тези вземания произтичат от решения, постановени в хода на производството; например, при определяне на последиците от искове за отмяна или в резултат на прекратяването на договорите.

Половината от размера на вземанията, възникнали от новопостъпили парични доходи, предоставени в рамката на споразумение за рефинансиране, съгласно условията, предвидени в член 71 bis или четвъртата допълнителна разпоредба, също могат да се считат за вземания към масата на несъстоятелността.

В случай на производство по ликвидация, вземания, предоставени на длъжника в контекста на споразумение и в съответствие с разпоредбите на член 100, параграф 5, са също вземания към масата на несъстоятелността.

Вземания към масата на несъстоятелността подлежат на „предварително приспадане“; това означава, че имат предимство пред всички други вземания и не са засегнати от спирането на натрупването на лихви.

Вземания във връзка със заплати за последните 30 дни работа трябва да бъдат погасени незабавно. Останалата част от вземанията към масата на несъстоятелността, се погасяват, тъй като са станали изискуеми, но синдикът може да промени това правило, ако е необходимо в интерес на производството по несъстоятелност и ако са налице достатъчно активи за погасяване на всички вземания към масата на несъстоятелността.

В законът обаче са определени специални правила (член 176bis) за случаи, в които активите на длъжника не са достатъчни по презумпция, за да се погасят вземанията към масата на несъстоятелността. В тези случаи, приключването на производството по несъстоятелност е принудително. Ако синидкът очаква това, той трябва да уведоми съдията и да пристъпи към погасяването на вземанията към масата на несъстоятелността съгласно специална заповед, предвидена в член 176bis, параграф 2.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Когато се образува производство по несъстоятелност, на кредиторите се предоставя едномесечен срок от публикуването на решението в Държавен вестник на Испания, в който да предявят вземанията си, и синдикът трябва да уведоми всеки от кредиторите, установени в документацията на длъжника за отговорността им да предявят вземанията си. Не е наличен специален формуляр за това. Срокът е същия за кредиторите, които са с местоживеене в чужбина, макар че ще се прилагат разпоредбите на член 53 и член 55 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност.

Съобщението за предявяване на вземането трябва да бъде в писмен вид и да е адресирано до синдика, като в него трябва да се определя вземането, с необходимата информация относно неговия размер, датите, на които вземането е възникнало и е станало изискуемо, характеристиките и очакваната класификация и ако се твърди, че е налице специално предпочитателно право, трябва да бъдат определени активите или правата, подлежащи на плащане, и техните данни в регистъра. Трябва да бъде включена и подкрепящата документация. Тези съобщения могат да се предават по електронен път.

Синдикът трябва да вземе решение относно включването или изключването на всяко вземане и неговия размер, както и неговата класификация, в списък на кредиторите, който ще придружава неговия доклад. Кредитори, които не са удовлетворени от класификацията или размера на вземането или тези, които не са включени, могат да оспорват доклада в срок от 10 дни, като подадат молба за съпътстващо производство по несъстоятелност, по което съдията ще постанови съдебно решение. Преди представянето на доклада (в срок от 10 дни преди неговото представяне), синдикът ще изпрати електронно съобщение на кредиторите, с чиито адреси разполага, за да ги уведоми за проекта на списък на кредиторите и описа. Кредиторите, които не са удовлетворени, могат да пишат до синдика, с цел да бъде коригирана всяка грешка или да се предостави всяка друга необходима информация.

Ако кредиторите не предявят своевременно техните вземания, те все още могат да бъдат включени в списъка от синдика или от съдията, който се произнася по оспорванията на списъка на кредиторите, но ще имат подчинен статут. Въпреки това, вземанията по член 86, параграф 3, вземания произтичащи от документацията на длъжника, вземания, които са вписани в документа за изпълнение, вземания, обезпечени с обезпечение, вписано в публичен регистър, вземания, които са вписани по друг начин в производството по несъстоятелност или в друго правно производство и вземания, чието установяване се изисква от публичната администрация, няма да бъдат подчинени на тези основания и ще бъдат класифицирани по съответния начин.

Вземания, които не отговарят дори на тези критерии за включване в списъка, като са предявени след крайния срок, губят възможността да бъдат погасени в рамките на производството по несъстоятелност.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Съгласно закона, вземанията при несъстоятелност се класифицира в три категории (член 89): привилегировани, необезпечени и подчинени. От своя страна привилегированите вземания се подразделят на специални и общи, а след това и в различни класове по начина, предвиден в новия член 94, параграф 2. Класификацията на вземанията в Законът за несъстоятелността се извършва, като се следва автоматичен подход. Категорията на необезпечените вземания е остатъчна: всички вземания, които не са включени в другите две категории на привилегировани или подчинени вземания, са необезпечени.

А) Вземанията със специална привилегия (член 90) включват:

1. Вземания, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ или с особен залог върху ипотекирани или заложени активи или права.

2. Вземания, обезпечени чрез залагане на приходи от обременено имущество.

3. Вземания по кредити по дълготрайни активи, включително вземания на работници по вещите, произведени от тях, докато те собственост или са във владение на длъжника.

4. Вземания по плащания по финансов лизинг или по покупка на разсрочено плащане на движими или недвижими активи, в полза на лизингодателя или продавачите и, ако е приложимо, на финансовите поддръжници, по активи, отдадени под наем или продадени със запазване правото на собственост, със забрана за разпореждане или под условие, последващо в случай на неплащане.

5. Вземания, гарантирани с ценни книжа, представени в записите в сметките, по обременените ценни книжа.

6. Вземания, обезпечени със залог, установен в публичен документ, по заложени активи или права, които са във владение на кредитора или на трета страна. В случай на обезпечени вземания, за да се ползва привилегията върху заложените активи е достатъчно вземанията да бъдат вписани в заверен и датиран документ. Залозите, обезпечаващи бъдещи вземания, ще предоставят специална привилегия само за вземанията, възникващи преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност и последващи вземания, ако в съответствие с член 68 те са възстановени или когато залогът е вписан в публичен регистър преди постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

Специалната привилегия ще засегне само тази част от вземането, която не надвишава стойността на вписаните в списъка на кредиторите съответни гаранции. Размерът на вземането, който надвишава размера, за който е призната специална привилегия, ще бъде класифициран съгласно естеството му.

Б) Вземанията с обща привилегия (член 91) включват:

1. Вземания във връзка с възнаграждения, които не се ползват от специална привилегия, в размер, получен от умножаването на трикратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение по броя на дните, за които се очаква изплащане на възнаграждение; обезщетение, произтичащо от прекратяването на договорите, в размер, съответстващ на законоустановения минимум, изчислен въз основа на не повече от трикратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение; обезщетение, произтичащо от трудови злополуки и професионални заболявания, натрупано преди решението за обявяване в несъстоятелност.

2. Сумите съответстващи на удържания данък и социални осигуровки, дължими от длъжника в съответствие със законоустановеното задължение.

3. Вземания на физически лица, произтичащи от работа на свободна практика и тези, които съответстват на авторите за прехвърляне на правата за използване на произведения, предмет на защита на интелектуалната собственост, натрупани през шестте месеца преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност.

4. Данъчни и други публичноправни вземания, както и вземания, в областта на социалната сигурност, които не се ползват със специална привилегия. Това предпочитателно право може да се прилага до към 50 % от всички вземания на данъчния орган и съответно от всички вземания на системата за социална сигурност.

5. Вземания за извъндоговорна гражданска отговорност.

6. Вземания, произтичащи от новопостъпили парични доходи, получени в контекста на споразумение за рефинансиране, които изпълняват условията, определени в член 71, параграф 6 и в размер, който не е признат като вземане, предявено към масата на несъстоятелността.

7. До 50 % от размерът на вземанията, държани от кредитора, които се прилагат във връзка с производство по несъстоятелност и които не се считат за подчинени.

В) Подчинени вземания, които са включени в член 92:

1. Вземания, които след като са предявени по-късно, са включени в писъка на кредиторите от синдика и тези, които не са били предявени или след като са били предявени по-късно, са включени в списъка въз основа на последващи съобщения или от съдията, при разглеждане на представени оспорвания на списъка. Вземанията по член 86, параграф 3, вземания произтичащи от документацията на длъжника, вземания, които са вписани в документа за изпълнение, вземания, обезпечени с обезпечение, вписано в публичен регистър, вземания, които са вписани по друг начин в производството по несъстоятелност или в друго правно производство и вземания, чието установяване се изисква от публичната администрация, няма да бъдат подчинени на тези основания и ще бъдат класифицирани по съответния начин.

2. Вземания, които въз основа на договорно споразумение са подчинени по отношение на всички други вземания към длъжника.

3. Вземания за допълнителни такси и лихви от всякакъв вид, включително за плащане за забава, с изключение на тези, съответстващи на вземания с обезпечение и подлежащи на ограничение на съответната гаранция.

4. Вземания за глоби и други парични санкции.

5. Вземания, държани от лица, които имат специални взаимоотношения с длъжника, посочени в следващия член, с изключение на тези, включени в член 91, параграф 1, когато длъжникът е физическо лице, и други вземания, различни от тези, произтичащи от кредити или подобни договорености за финансиране, които се държат от акционерите, посочени в член 93, параграф 2, точка 1 и член 93, параграф 2, точка 3, които отговарят на условията за участие в посочения в тях собствен капитал. Вземания за издръжка, възникнали и станали изискуеми преди решението за обявяване в несъстоятелност са освободени от това правило и се считат за необезпечени вземания.

6. Вземания, произтичащи от искове за отмяна в полза на лице, обявено, че е действало недобросъвестно в обжалвания акт.

7. Вземания, произтичащи от договори с взаимни задължения, посочени в член 61, член 62, член 68 и член 69, ако след подаване на доклада на синдика съдията установи, че кредиторът многократно е възпрепятствал изпълнението на договора във вреда на интересите на производството по несъстоятелност.

13.1 Погасяване на вземания

Погасяването на вземания със специална привилегия се начислява към активите и правата, включени в производството, независимо дали подлежат на индивидуално или колективно изпълнение. Налице са специални правила по отношение на тези вземания, които дават право на синдика да ги погасява от масата на несъстоятелността без осребряването на специални активи, които освобождават от тежестите. Продажбата на тези активи е възможна и с продължаване на съществуването на залога и когато купувачът поеме задълженията на длъжника. За продажбата на тези активи в член 155 от закона за предвидени специални правила.

Вземанията с общо привилегия се погасяват според техния ред и пропорционално в рамките на всяка категория. След това се погасяват необезпечени вземания, макар че реда на погасяване може да бъде променен от съдията по искане на синдика и съгласно определени условия (член 157). Необезпечени вземания се погасяват пропорционално и съгласно ликвидността на активите от масата на несъстоятелността.

Последни се погасяват подчинените вземания, които се изплащат съгласно предвидения в член 92 ред.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

14.1 Производство по оздравяване

Производството по оздравяване“ се отнася до две различни ситуации: споразумението с кредиторите като начин за решаване на производството по несъстоятелност и възможността за длъжника да избегне производството по несъстоятелността чрез преструктуриране на дълг или споразумение за преструктуриране с неговите кредитори. И двете ситуации се уреждат от Законът за несъстоятелността.

А) Споразумение с кредиторите

След първоначалния етап на производството по несъстоятелност, по време на който активите и задълженията, включени в производството са окончателно установени, са налице две решения: споразумение с кредиторите или ликвидация. Постигането на споразумение с кредиторите има предимство, тъй като в законът се установява, че етапа на споразумението трябва да бъде винаги открит, освен ако длъжникът не е поискал производство по ликвидация.

Както длъжникът, така и кредиторите, които надвишават една пета от задълженията към тях, могат да представят предложение за споразумение след приключване на първоначалния етап. Длъжникът има също така право да представи предложение за постигането на споразумение в ранен етап, въпреки че някои длъжници са изключени от тази възможност (длъжници, осъдени за определени престъпления и тези, които не предават годишни счетоводни отчети, когато са задължени да го правят).

Предложението за постигането на споразумение в ранен етап е насочено към длъжника и неговите кредитори, които изготвят споразумението бързо и без да използват всички етапи на производството по несъстоятелност. За да се разгледа предложението то трябва да бъде подписано от определен процент кредитори. След като предложението е представено, то трябва да бъде оценено от синдика и останалата част от кредиторите, могат да го подпишат; ако те достигнат необходимото мнозинство, съдията ще издаде решение за одобрение на представеното споразумение.

Обикновено развитието на етапа на споразумението започва с решение на съда, с което се приключва началния етап; в него съдията ще определи дата за събранието на кредиторите, въпреки че ако броят на кредиторите надхвърли триста, процесът може да се извърши писмено. От този момент започва периода, в който длъжника и кредиторите трябва да представят техните предложения за споразумение, които трябва да имат основно минимално съдържание. Ако са изпълнили всички условия, съдията ще приеме предложенията и те ще бъдат изпратени на синдика за оценка.

Събранието на кредиторите ще бъде председателствано от съдията и за да се счита за валидно свикано, трябва да присъстват кредиторите, представляващи половината от обезпечените вземания. Длъжникът и синдикът са задължени да присъстват. На събранието, предложенията за споразумение ще бъдат обсъдени и гласувани, и за да бъдат одобрени те трябва да получат мнозинството гласове, предвидено в член 124 от закона в зависимост от тяхното съдържание. След това, съдията ще постанови решение за одобрение на предложение, прието по време на заседанието и е налице предварителна процедура за синдика и кредиторите, които не са присъствали или които са лишени от правата си да оспорват предложението.

Споразумението влиза в сила от деня на постановяване на решението за одобряването му и от този момента, последиците от производството по несъстоятелност се преустановяват и се заменят от тези, установени в споразумението. Тук приключва и ролята на синдика. Споразумението обвързва длъжника и необезпечените и подчинените кредитори, както и привилегированите кредитори, които са гласували „за“. То може да е обвързващо и за привилегированите кредитори в зависимост от мнозинствата, постигнати при одобрението му. След изпълнението на споразумението, съдията ще обяви този факт и ще разпореди приключването на производството по несъстоятелност.

Ако споразумението не бъде спазено, всеки кредитор може да поиска от съдията да обяви неспазването.

Б) Преструктуриране на дълг чрез споразумения за рефинансиране, с цел избягване на производство по несъстоятелност

Опитът, придобит след публикуването на Закона за несъстоятелността, разкрива неуспеха на производството по несъстоятелност като средство за постигане на непрекъснатост на дейността въз основа на съгласуваното решение. Ето защо, в Препоръка на Комисията от 12 март 2014 г. относно нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, държавите членки се призовават да приемат мерки за избягване на производството по несъстоятелност чрез споразумения за рефинансиране на дълг между длъжника и кредиторите. При последните реформи на Закона за несъстоятелността испанският законодател въведе четири вида мерки във връзка с това: а) установяването на системи за предварителна комуникация, за да може длъжникът да информира съдията от търговския съд, че е започнал преговори със своите кредитори, за постигане на споразумение за рефинансиране, което спира задължението за подаване на молба за производство по несъстоятелност и разрешава спирането на отделни изпълнителни действия в определени случаи и за определен период от време; б) въвеждане на защитни механизми за защита на споразумения за рефинансиране срещу искове за отмяна; в) установяване на официална процедура за одобрение за споразумения за рефинансиране, с цел засилване на последиците от тях и г) насърчителни мерки за превръщането на дълг в собствен капитал. В този раздел се поставя акцент върху уреждането на съдебно одобрение за споразумения за рефинансиране, включени в четвъртата допълнителна разпоредба на Закона за несъстоятелността.

Споразумения за рефинансиране, подписани от кредиторите, представляващи поне 51 % от финансовите задължения, могат да бъдат одобрени от съда. В законът са определени специални правила относно изчислението на процентите финансови задължения и относно синдикирани заеми.

Процесът включва представяне на молба от длъжника или от кредиторите, придружена от удостоверение от одитора, потвърждаващо участието на изискваното в този случай мнозинство, съгласно равнището на търсена защита, с минимум 51 % от финансовите задължения. Съдията ще разгледа молбата и ако я приеме ще постанови решение, в което ще обяви спирането на отделните изпълнителни действия по време на процедурата за одобрение.

След публикуването на решението за одобрение започва да тече 15-дневен срок, в който финансовите кредитори, които не са съгласни с него, могат да го оспорят. Единствени основания за оспорване са или неспазване на официалните изисквания, или непропорционалния характер на исканата продажба на загуба. Оспорванията се разглеждат в рамките на съпътстващо производство по несъстоятелност, в което участват длъжникът и останалите кредитори, които са страни по споразумението, и се постановява решение, което не подлежи на обжалване. Също така изрично е предвидено, че по отношение на последиците от одобреното от съда споразумение, които са валидни от деня след публикуването на решението в Държавен вестник на Испания, съдията може да разпореди отмяна на всеки запор, наложен чрез отделно изпълнително производство, по задължения, засегнати от споразумението за рефинансиране.

Последиците от одобрението на съда не се ограничават до увеличаване, при отклонение от принципа на относителност на договорите, на последиците от договореното увеличаване. Общият ефект е защита срещу искове за отмяна, но увеличението на последиците по отношение на несъгласните кредитори ще зависи от процента на одобрение. Поради това а) се премахва защитата на кредиторите с обезпечение; б) последиците от споразумението се коригират въз основа на мнозинството, постигнато при одобрението му, и във връзка с това дали вземането е действително покрито или не от обезпечението.

Кредиторите с финансови вземания, които не са подписали споразумението, но са засегнати от одобрението на съда, ще запазят правата си над тези, за които са съвместно и поотделно отговорни с длъжника, и над гаранциите или поръчителите, които не могат да се позовават на приемането на споразумението за рефинансиране или на последиците от одобрението на съда. По отношение на финансовите кредитори, които са подписали споразумението, запазването на последиците за гаранциите или поръчителите ще зависи от това, което е било договорено в съответните им правни отношения.

Всеки кредитор, независимо дали е подписал или не споразумението, може да поиска обявяване на неспазването преди съдията, който го е одобрил, чрез мрежа от съпътстващи производства по несъстоятелност. Решението не може да се обжалва. Ако е обявено неспазване, кредиторите могат да поискат производство по несъстоятелност или да инициират отделно изпълнително производство.

Ако по вземания, засегнати от споразумението, се прилагат права за обезпечение, и освен ако не е договорено друго, кредиторът може да приеме получените суми при определени условия.

14.2 Освобождаване от непогасените вземания за длъжници, които са физически лица

Със Закон 25/2015 от 28 юли 2015 г. се въвежда това, което е известно, като механизъм за „втори шанс“ в Закона за несъстоятелността, в новия член 178 bis.

С разпоредбата физическите лица се освобождават от общото правило на член 178, параграф 2, според което в случаите на приключване на производството по несъстоятелност поради ликвидация или поради недостатъчност на активите, включени в производството, длъжниците, които са физически лица, са отговорни за погасяването на останалите вземания.

За да се ползва от това освобождаване, длъжникът трябва да е действал добросъвестно, във връзка с което се прилагат следните изисквания:

1. несъстоятелността не е обявена за виновно причинена;

2. длъжникът не е бил осъждан с окончателно съдебно решение за престъпление против собствеността, измама или длъжностно престъпление, подправяне на документи или престъпления срещу данъчни органи и системата за социална сигурност, или срещу правата на работниците през десетте години преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност;

3. при изпълнението на изискванията, определени в член 231, длъжникът е сключил или поне се е опитал да сключи извънсъдебно споразумение за плащане.

4. длъжникът е уредил изцяло вземанията към масата на несъстоятелността и привилегированите вземания при несъстоятелност, и ако не се е опитал да постигне предварително извънсъдебно споразумение за плащане, поне 25 % от размера на необезпечените вземания при несъстоятелност.

5. като алтернатива на предишната точка:

i) длъжникът представя план за плащане;

ii) длъжникът е изпълнил задълженията си да си сътрудничи със съдията и със синдика;

iii) длъжникът не се е ползвал от освобождаването през последните 10 години

iv) длъжникът не е отхвърлил предложение на работодател, подходящо за неговите способности през четирите години, предхождащи решение за обявяване в несъстоятелност;

v) в молбата му за освобождаване от непогасени вземания изрично приема, че достъпът му до освобождаването ще бъде вписан в специалния раздел на публичния регистър по несъстоятелност за период от пет години.

Предоставянето на това освобождаване изисква производство, инициирано по искане на длъжника и с участието на синдика и кредиторите, които са страна по делото. Длъжникът трябва да представи план за плащане на вземанията, които са изключени от освобождаването и които трябва да бъдат погасени в максимален срок от пет години.

След като изтече определени срок за спазване на планът за плащане, без освобождаването да бъде отменено, съдията по несъстоятелността ще постанови, по искане на длъжника, решение за окончателно освобождаване от вземания, които не са погасени по време на производството по несъстоятелност. В зависимост от обстоятелствата по делото и след като изслуша кредиторите, съдията може да разпореди окончателно освобождаване от непогасените вземания на длъжници, които не са спазили напълно плана за плащане, но са разпределили по него поне половината от доходите (които не се считат за несеквестируеми), получени през петте години от временното предоставяне на освобождаването или една четвърт от тези доходи, когато длъжникът отговаря на предвидените в законодателството обстоятелства за защита на ипотекарните длъжници, които нямат средства, по отношение на доходите на семейството и по-специално на уязвимите семейни обстоятелства.

Всички необезпечени и подчинени вземания, които са погасени към датата на приключване на производството по несъстоятелност, ще бъдат засегнати от освобождаването, с изключение на публичните вземания и вземанията за издръжка. По отношение на вземания със специални привилегии, то ще засегне тази част от такива вземания, която може да бъде уредена от изпълнението на обезпечението.

Освобождаването може да бъде отменено по искане на всеки кредитор по несъстоятелността, ако в продължение на пет години след предоставянето му бъде потвърдено наличието на неразкрити доходи, активи или права, принадлежащи на длъжника.

Отмяна може също да бъде поискана и ако през периода, определен за спазване на плана за плащане: а) длъжникът се окаже в едно от обстоятелствата, които в съответствие с разпоредбите на член 178а, параграф 3, възпрепятстват предоставянето на освобождаване от непогасени вземания; б) когато е приложимо, задължението за плащане на неосвободени задължения не е спазено в съответствие със съдържанието на плана за плащане; или в) финансовото положение на длъжника се подобрява значително поради наследство, завещание или дарение, или игри на късмета или хазартни игри, така че може да изплати всички непогасени задължения, без това да навреди на задълженията му за издръжка.

Ако съдията разпореди отмяна на освобождаването, кредиторите напълно възстановят правото си да предприемат действия срещу длъжника, за да поискат вземания, които остават непогасени при приключването на производството по несъстоятелност.

14.3 Приключване на производство по несъстоятелност

Причините за приключване на производство по несъстоятелност са определени в член 176 от Законът за несъстоятелността. По принцип, производството по несъстоятелност се приключва поради следните причини:

а) решението за обявяване в несъстоятелност се отменя от провинциалния съд (Audiencia Provincial);

б) обявено е спазване на споразумението;

в) потвърдено е, че включените в производството активи са недостатъчни за погасяването на вземания към масата на несъстоятелността;

г) погасяването на всички признати вземания или пълното удовлетворение на кредиторите чрез други средства е потвърдено;

д) след приключването на първоначалния етап, всички кредитори са се отказали или са се оттеглили от производството.

Приключването трябва да бъде одобрено от съдията и е налице процедура за оспорването му от въпросните страни. В законът има специални разпоредби за случай на приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на активите на длъжника, когато става дума за погасяване на вземанията към масата на несъстоятелността. Това може да бъде потвърдено с молба за производство, подадена от длъжника, в който случай съдията обяви производството по несъстоятелност и неговото приключване в едно и също решение и по едно и също време.

Когато е обявено приключването на производството по несъстоятелност, всички ограничения относно правомощията на длъжника приключват. Ако длъжникът е физическо лице, в законът са определени специални правила, за да може длъжникът да се ползва от освобождаването от погасяването на вземания, които не са уредени по време на производството по несъстоятелност. Изискванията за това освобождаване са определени в член 178 bis. Длъжникът трябва да е действал добросъвестно и да изпълни определени задължения. Самият длъжник трябва да подаде молба за това освобождаване и както синдикът, така и кредиторите, могат да представят мнението си. Освобождаването може да бъде отменено в определени случаи, като например ако длъжникът подобри финансовото си положение или ако не спазва плана за плащане, с който е обвързан, за да плати задълженията, които не са засегнати от освобождаването.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

В случай на приключване на производство по несъстоятелност за юридически лица поради ликвидация, те губят своята правоспособност.

Ако приключването е в резултат на изпълнението на споразумението, вземанията на кредиторите ще бъдат погасени в съответствие с неговите разпоредби. Привилегированите кредитори, които не са подписали споразумението с кредиторите, могат да продължат или да инициират индивидуално изпълнително производство при определени обстоятелства.

По време на изпълнението на споразумението с кредиторите е възможно длъжникът да изгуби своята правоспособност чрез процес на структурна промяна, произтичаща от поемането на задълженията от ново дружество или придобиващо дружество.

По отношение на длъжници, които са физически лица, приключването на производство по несъстоятелност поради ликвидация или недостатъчност на активите означава, че кредиторите могат да инициират отделни изпълнителни действия срещу длъжника, освен ако не са били освободени от непогасени вземания по предвидения в член 178а начин.

15.1 Възобновяване на производство по несъстоятелност

Ако решението за обявяване в несъстоятелност е постановено за длъжник, който е физическо лице, в срок от пет години след приключването на предходното производство по несъстоятелност поради ликвидация или недостатъчност на активите, това ще се счита за възобновяване на предходното производство.

В случай на длъжници, които са юридически лица, възобновяването на производството по несъстоятелност, приключено поради ликвидация или недостатъчност на активите, ще бъде разпоредено от същия съд, който е гледал първото производство, ще бъде разгледано в рамките на същото производство и ще бъде ограничено до етапа на ликвидация на активите и правата, които се появяват впоследствие.

В годината след датата на решението за приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на активите, кредиторите могат да подадат молба за възобновяване на производството за целите на инициирането на действия за събиране, като се посочват конкретните действия, които трябва да бъдат инициирани, или се предоставят писмено съответните факти, които биха могли да доведат до класификацията на несъстоятелността като виновно причинена, освен ако не е постановено съдебно решение за класификация в приключеното производство по несъстоятелност.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Съгласно член 84, параграф 2, точка 2) от Законът за несъстоятелността, всички съдебни разноски, необходими за подаване на молба за производство по несъстоятелност и за неговото провеждане, са вземания към масата на несъстоятелността. По-специално, това включва всички вземания, произтичащи от съдебните разходи и разноски, необходими за подаване на молба и за решение за производство по несъстоятелност, приемането на предпазни мерки, публикуването на предвидените в този закон решения и присъствието и представителството на длъжника и на синдика по време на производството по несъстоятелност и на съпътстващото производство, когато тяхното участие е задължително по закон или е в интерес на масата на несъстоятелността, до влизането в сила на споразумението или до приключване на производството по несъстоятелност, с изключение на вземания, произтичащи от жалби, подадени срещу решенията на съда, когато те са изцяло или частично отхвърлени с изрично решение за плащане на съдебните разноски.

В съответствие с член 84, параграф 2, точка 3 като вземания към масата на несъстоятелността са включени и съдебните разноски и разноските, произтичащи от присъствието и представителството на длъжника, синдика или законните кредитори в производството, което в интерес на масата на несъстоятелността, продължава или се инициира в съответствие със съдържанието на този закон, с изключение на разпоредбите, отнасящи се до случаите на оттегляне, приемане, уреждане или отделна защита на длъжника и, ако е приложимо, до количествените ограничения, установени в него.

В случаи на приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на масата на несъстоятелност, вземания за съдебни разходи и разноски се погасяват преди останалите вземания към масата на несъстоятелността, с изключение на вземания на работници и служители, и вземания за издръжка (член 176а, параграф 2).

Хонорарите на синдика се претендират към масата на несъстоятелността и се определят от съдията в съответствие със законно одобрена тарифа; към този момент все още е валидна тарифата, одобрена от Кралски указ 1860/2004 от 6 септември 2004 г. В член 34 се определят специални правила за тяхното определяне и последици.

В законът се предвижда възможност за назначаване на делегирани асистенти, които да помагат на синдика, като тяхното възнаграждение се покрива от последния.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Уреждането на искове за отмяна в производството по несъстоятелност е включено в членове 71—73 от Закона за несъстоятелността. Тези разпоредби са успешно изменени, главно във връзка с характера на „защитните механизми“ на споразуменията за рефинансиране.

В член 71 се съдържа правната система за механизмите за възстановяване, основаващи се на обща клауза, с която всички действия, извършени от длъжника, които са „във вреда на активите, включени в производството“, се обявяват за „подлежащи на отмяна“, независимо от това, дали е имало „намерение за подвеждане“. За да се защитят последиците от отмяната, се установява определен срок: две години преди датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

А) Период на отмяна

В законът се предвижда установяването на специален период на отмяна: две години от датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

Б) Понятието „имуществена вреда“

Действия, извършени от длъжника по време на „подозрителния период“, подлежат на отмяна, ако са във вреда на активите, включени в производството. Имуществената вреда трябва да бъде доказана по задоволителен начин от страната, подала жалбата. При все това, предвид трудностите, които обикновено са свързани с доказването на увреждащи действия, Законът за несъстоятелността улеснява предявяването на искове чрез създаването на редица презумпции. Както се случва и в други части на правото, презумпциите могат да бъдат оборими и необорими. Поради това: а) имуществена вреда се смята за необорима в два случая: i) когато е свързана със свободно разпореждане с активи, с изключение на дарения за употреба; и ii) когато са свързани с плащания и други действия, уреждащи задължения, които стават изискуеми след решението за обявяване в несъстоятелност, освен ако не са обезпечени с обезпечение, в който случай презумпцията допуска доказателства за противното; б) имуществената вреда се счита за оборима в три случая: i) когато е свързана с разпореждане на активи срещу плащане на лица, които имат специални взаимоотношения с обявения в несъстоятелност длъжник; ii) когато е свързана с налагането на такси върху собственост в полза на предварително съществуващи задължения или в полза на нови задължения, възникнали да заменят предишните iii) плащания или други актове за уреждане на задължения, обезпечени с обезпечение и които стават изискуеми след постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност.

В) Процедура

Процесуална легитимация за предявяване на искове за отмяна в производства по несъстоятелност има синдика. Въпреки това, с цел да се защитят кредиторите срещу бездействието на синдиците, в законът се предвижда субсидиарна или второстепенна степен на процесуална легитимация за кредитори, които са приканили писмено синдика да предяви иск за отмяна, ако в срок от два месеца от датата от молбата искът не е предявен от синдика. В законът се съдържат правила, насочени към осигуряване на ефективно изпълнение на ролята на синдика да гарантира, че активите, включени в производството, не се използват. С процесуална легитимация за искове срещу споразумения за рефинансиране разполага изключително синдика, с изключение на всяка субсидиарна легитимация.

За да се защитят споразуменията за рефинансиране, съществуват специални правила, произтичащи от последните изменения в законодателството, определящи защитни механизми, които правят тези споразумения (одобрени при определени условия) устойчиви на искове за отмяна (член 71bis).

Последна актуализация: 23/04/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност - Франция

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Предпазно производство (procédure de sauvegarde), производство по оздравяване (procédure de redressement judiciaire) или производство по ликвидация (procédure de liquidation judiciaire) може да бъде образувано по отношение на лица, упражняващи търговска или занаятчийска дейност, земеделски стопани, други физически лица, които упражняват самостоятелна стопанска дейност, включително свободна професия, която е регулирана със закон или подзаконов нормативен акт или чието професионално звание е предмет на защита, както и по отношение на частноправни юридически лица.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу едноличен търговец (auto-entrepreneur).

Предпазно производство може да бъде образувано само срещу лице, което извършва стопанска дейност. При оздравяването или ликвидацията лицето може вече да е прекратило дейността си към момента на образуване на производството.

Частноправните юридически лица, по отношение на които може да бъде образувано производство по несъстоятелност, включват търговски и граждански дружества, обединения по икономически интереси, сдружения, профсъюзи, професионални или търговски сдружения и работнически съвети.

Производство по несъстоятелност не може да бъде образувано срещу частноправни обединения без юридическа правосубектност, като съвместни предприятия или дружества в процес на учредяване.

Същото важи и за всички публичноправни юридически лица.

Бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване

Длъжник може да прибегне до бързо предпазно производство (procédure de sauvegarde accélérée) или до бързо производство за финансово оздравяване (procédure de sauvegarde financière accélérée), ако отчетите му са били заверени от одитор или са били изготвени от счетоводител и ако за него работят повече от 20 работници или служители, или оборотът му преди облагане с данъци надвишава 3 милиона евро, или общият му баланс надхвърля 1,5 милиона евро. На бързи предпазни производства и бързи производства за финансово оздравяване подлежат и длъжници, изготвили консолидирани отчети.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Предпазно производство се образува, ако длъжникът изпитва непреодолими затруднения, но все още не е спрял плащанията.

Производство по оздравяване се образува, ако длъжникът, който не е в състояние да изпълнява текущите си задължения със средствата, с които разполага, е преустановил плащанията.

Целта на производство по оздравяване е запазване на стопанската дейност и работните места и изчистване на задълженията. Образуването на това производство трябва да бъде поискано от ръководителя на предприятието в срок от 45 дни от спирането на плащанията.

Производство по ликвидация се образува в случаите, когато предприятието е преустановило плащанията и когато е очевидно, че оздравяването е невъзможно.

Образуването на предпазно производство може да бъде поискано само от длъжника.

За сметка на това образуването на производство по оздравяване или ликвидация освен от длъжника може да бъде поискано и от кредитор или от прокурора, стига да не е в ход помирителна процедура (procédure de conciliation — предварително производство по несъстоятелност).

Решението за образуване на производство по несъстоятелност влиза в сила в нула часа на датата на постановяването му.

Решението за образуване се връчва на длъжника в срок от осем дни от датата на постановяването му и се съобщава на синдиците и на прокуратурата, включително в другите държави — членки, в които длъжникът притежава предприятие.

Решението влиза в сила незабавно по отношение на всички.

В срок от петнадесет дни от датата на постановяването му решението за образуване се вписва в търговския регистър, в регистъра на занаятчиите или в специален регистър, воден в деловодството на окръжния съд.

Извлечение от решението се вписва в официалния бюлетин за граждански и търговски обявления (Bodacc — Bulletin officiel des annonces civiles et commerciales) и в регистъра на правните съобщения по мястото на седалището или по служебния адрес на длъжника.

Бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване

Съществуват също така бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване.

Бързо предпазно производство може да бъде образувано по искане на длъжник, който участва в помирителна процедура и представи доказателство, че е изготвил проект на план за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на дружеството.

Фактът, че длъжникът е спрял плащанията, не е пречка за образуването на бързо предпазно производство, при условие че тази ситуация не е възникнала повече от 45 дни преди искането за започване на помирителна процедура.

Бързо производство за финансово оздравяване може да се образува при същите условия като бързото предпазно производство и когато от отчетите на длъжника е видно, че задължението му позволява планът да бъде приет единствено от кредиторите, които са членове на комитета на кредитните институции.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност обхваща всички активи на длъжника.

В случай на юридическо лице в масата на несъстоятелността се включват само активите на това лице.

Ако длъжникът е едноличен търговец, в масата се включва и личното му имущество.

Въпреки това основното жилище на едноличен търговец, упражняващ търговска, промишлена, занаятчийска или селскостопанска дейност, или либерална професия, по закон е несеквестируемо в полза на професионални кредитори.

Други земи и сгради, които не се използват за стопански цели, могат да бъдат включени в декларация за несеквестируемост. Декларацията, която трябва да бъде заверена пред нотариус и публикувана, има действие само по отношение на професионалните кредитори , чиито вземания възникват след публикуването.

Целта на несеквестируемостта на основното жилище на длъжника по отношение на професионалните кредитори е да се защити длъжникът и неговото семейство.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Отнемане на права на длъжника

Предпазно производство и оздравяване

При образуване на предпазно производство или на производство по оздравяване правата на длъжника не се отнемат и той продължава да управлява предприятието.

В рамките на предпазното производство съдът може да назначи съдебен управител (administrateur judiciaire), който да наблюдава или да подпомага длъжника при управлението на предприятието в съответствие с определения от съда мандат в съдебното решение. В определени случаи (при предприятия с най-малко 20 работници или служители и оборот преди облагане с данъци от поне 3 милиона евро) назначаването на такова лице е задължително.

В рамките на производството по оздравяване съдът също може да назначи съдебен управител, който да наблюдава или да подпомага длъжника при управлението на предприятието или да поеме изцяло или частично неговото управление вместо длъжника. Назначаването на такова лице е задължително в същите случаи като при предпазните производства.

Ликвидация

При производството по ликвидация длъжникът се лишава от правото да управлява или да се разпорежда с активите си. Правата и действията по отношение на активите на предприятието се упражняват от ликвидатора (liquidateur). По този начин той осъществява управлението на активите.

Синдици

Синдиците са назначени от съда представители, които са поставени под надзора на прокуратурата и се избират измежду лицата, упражняващи регулирани професии.

Тези специалисти трябва да фигурират в национални списъци и да отговарят на строги критерии за професионална пригодност и морал.

Могат да бъдат назначавани и лица, които не фигурират в тези списъци, но имат специфичен опит или квалификация с оглед на случая.

Синдиците се назначават от съда при образуването на производството.

Те биха могли да носят гражданска и наказателна отговорност по силата на общото право.

Възнагражденията на синдиците се изчисляват въз основа на тарифи, които се определят с наредба; по разпореждане на съда определеното в съответствие с тези тарифи възнаграждение се поема от длъжника.

Правомощия на синдиците и на длъжника

Съдебен управител на имуществото

По принцип съдът, който образува предпазно производство или производство по оздравяване, назначава управител, който може да бъде предложен от длъжника в рамките на предпазното производство или от прокуратурата.

Назначаването на управител не е задължително, ако длъжникът има по-малко от 20 работници и служители и ако оборотът му преди облагане с данъци е под 3 милиона евро.

При бързото предпазно производство и бързото производство за финансово оздравяване назначаването на управител във всички случаи е задължително.

При предпазно производство правата на длъжника не се отнемат и той продължава да управлява активите си и да се разпорежда с тях, освен ако съдът постанови друго.

Съдебният управител на имуществото, ако бъде назначен такъв, наблюдава или подпомага длъжника при управлението на предприятието в съответствие с определения от съда мандат.

При производство по оздравяване съдебният управител на имуществото подпомага длъжника при управлението на предприятието или поема изцяло или частично неговото управление вместо длъжника.

Съдебният управител на имуществото трябва да предприеме или да изиска от длъжника да предприеме необходимите мерки за защитата на правата на предприятието срещу неговите длъжници, както и за опазването на неговия производствен капацитет.

Съдебният управител на имуществото има специални правомощия, като например да управлява с подписа си банковите сметки на длъжника, на когото е забранено да издава чекове, да изисква продължаване на изпълнението на текущите договори и да извършва необходимите съкращения.

Синдик по несъстоятелността

В колективните производства съдът е длъжен да назначи синдик по несъстоятелността (mandataire judiciaire).

Неговата задача е да представлява кредиторите и техните колективни интереси.

Той съставя списъка на предявените вземания, включително и вземания във връзка със заплати, като прави предложения за тяхното приемане, отхвърляне или отнасяне до компетентния съд, и представя списъка пред съдията по несъстоятелността.

Ликвидатор

В решението за ликвидация съдът назначава ликвидатор.

Ликвидаторът трябва да провери вземанията и да осребри активите на длъжника, за да се разплати с кредиторите.

Той извършва съкращения и може да вземе решение текущите договори да продължат да се изпълняват.

Представлява длъжника, чиито права са били отнети, и в това си качество упражнява повечето от неговите права и изпълнява повечето от действията, свързани с активите, по време на производството по ликвидация. От друга страна, той не може да упражнява неимуществените права на длъжника.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Прихващането е начин за погасяване на насрещни задължения до размера на по-малката сума.

То може да бъде приложено само между две лица с еднородни насрещни вземания и задължения.

По този начин се постига по-бързо двупосочно погасяване на насрещните вземания.

По принцип на длъжника е забранено да погасява вземания, възникнали преди решението за образуване на предпазно производство или на производство по оздравяване.

Забраната за погасяване на предишни вземания обаче се отменя за погасяване на свързани вземания чрез прихващане. За свързани се считат реципрочни вземания, от едно и също естество, възникващи или произтичащи във връзка с изпълнението или неизпълнението на един и същ договор или на една и съща група от договори.

Ако вземане, свързано с предходно вземане, възникне след решението за образуване на производството, то може да бъде погасено чрез прихващане от предходното вземане, при условие че последното е било предявено.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Процедура по продължаване на текущи договори

Образуването на производството по несъстоятелност не поставя под въпрос съществуването на договорите между длъжника и неговите контрагенти (доставчици, клиенти) към датата на образуване на производството.

Текущ договор е договор, който съществува и се изпълнява в момента на образуване на производството, договор с периодично или продължително изпълнение, който не е изтекъл към тази дата, или договор за еднократно изпълнение, който все още не е изпълнен, но вече е сключен.

Специфичните разпоредби, свързани с текущите договори, не се прилагат по отношение на трудовите договори.

Предпазно производство и оздравяване

По принцип договорите се продължават автоматично.

Следователно контрагентът трябва да изпълни задълженията си въпреки неизпълнението на задълженията на длъжника преди решението за образуване на производството по несъстоятелност.

На него ще му бъде платено на датата на падежа за услуги, предоставени след решението за образуване на производството по несъстоятелност.

Само съдебният управител на имуществото има възможност по съображения, свързани с обществен ред, да изиска продължаването на договора, при условие че заплати за услугите, които трябва да му бъдат предоставени.

Когато няма назначен съдебен управител на имуществото, длъжникът може да изиска изпълнение на текущите договори със съгласието на синдика по несъстоятелността.

Съдебният управител на имуществото може също да прекрати изпълнението на договора или плащането на вноски, когато установи, че няма достатъчно средства за изпълнение на задълженията на длъжника.

Контрагентът може с официално предизвестие да покани съдебния управител на имуществото (или длъжника, ако не е назначен управител) да вземе решение относно бъдещето на договора.

Текущ договор се прекратява автоматично, ако съдебният управител на имуществото (или длъжникът) не отговори на официалното предизвестие в срок от един месец.

Същото важи и в случай на неизвършено плащане, както и при несъгласие на контрагента за продължаване на договорните отношения.

Съдебният управител на имуществото (или длъжникът, ако не е назначен управител) може също така да поиска от съдията по несъстоятелността да постанови текущият договор да бъде прекратен, ако това е необходимо за предпазването или за оздравяването на длъжника и при условие че интересите на контрагента не се увреждат прекомерно.

Ликвидация

Както в предпазното производство и в производство по оздравяване, всички текущи договори по принцип се запазват. Следователно контрагентът трябва да изпълни задълженията си въпреки неизпълнението на задълженията на длъжника преди решението за образуване на производството по несъстоятелност.

Услуги, предоставени след решението за образуване на производството по несъстоятелност, се плащат на датата на падежа.

Единствено ликвидаторът може да изисква изпълнение на текущите договори за предоставяне на обещаните на длъжника услуги.

Контрагентът може с официално предизвестие да покани ликвидатора да вземе решение относно бъдещето на договора.

Договорът се прекратява автоматично, ако ликвидаторът не отговори на официалното предизвестие в срок от един месец.

Това важи и в случаите, когато изпълнението от страна на длъжника засяга плащането на парична сума на датата, на която контрагентът е уведомен за решението на ликвидатора да не продължи изпълнението на договора, както и в случай на неизпълнение на задължение за плащане, когато контрагентът не е съгласен да продължи договорните отношения.

Ако изпълнението не засяга плащането на парична сума, ликвидаторът може също така да поиска от съдията по несъстоятелността да постанови договорът да бъде прекратен, ако това е необходимо за действията по ликвидацията и при условие че интересите на контрагента не се увреждат прекомерно.

Прехвърляне на текущи договори

В случай на предпазно производство, производство по оздравяване или производство по ликвидация, ако е разпоредено пълно или частично прехвърляне на предприятието, съдът може да определи договорите за лизинг, наем или предоставяне на стоки и услуги, необходими за продължаване на дейността, които да бъдат прехвърлени.

Контрагент, чийто договор не е прехвърлен съгласно горното, може да поиска от съдията по несъстоятелността да обяви договора за прекратен, ако по-нататъшното му изпълнение не е поискано от съдебния управител на имуществото, от длъжника, ако не е назначен управител, или от ликвидатора.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

При производството по несъстоятелност кредиторите са длъжни да предявяват правата си срещу длъжника изключително и само в рамките на производството по несъстоятелност и не могат да предприемат индивидуални действия срещу него с цел удовлетворяване на вземанията си.

Решението за приключване на производството по ликвидация поради липсата на достатъчно имущество не води до възстановяване на правото на кредиторите да завеждат отделни производства срещу длъжника.

Предвидени са изключения от това правило:

  • за искове във връзка с вещи, придобити по силата на право на наследяване, възникнало в хода на производството по ликвидация;
  • когато вземането произтича от правонарушение, ако вината на длъжника за това правонарушение е била доказана, или когато засяга лични права на кредитора;
  • когато вземането произтича от измамни практики, извършени в ущърб на службите за социална защита. Фактът, че вземането се основава на измама, се установява или със съдебно решение, или чрез санкция на социалноосигурителен орган.

Правото на кредиторите да завеждат отделни производства срещу длъжника се възстановява в следните случаи:

  • когато длъжникът е обявен в несъстоятелност в лично качество;
  • когато длъжникът е признат за виновен за умишлен фалит;
  • когато по отношение на длъжника, във връзка с някой от неговите активи, или по отношение на юридическо лице, което той е ръководел, в миналото е било образувано друго производство по ликвидация, приключило поради липса на достатъчно имущество по-малко от пет години преди образуването на следващото производството срещу него, и когато през петте години, предхождащи тази дата, на длъжника са били опростени задължения;
  • когато производството е било образувано като частично производството по несъстоятелност по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност.

Освен това, в случай на измама във връзка с един или повече кредитори, съдът разрешава възобновяването на индивидуалните производства от страна на който и да е от кредиторите срещу длъжника. Съдът се произнася при приключване на производството, след като е изслушал или надлежно е призовал длъжника, ликвидатора и надзорните органи. Впоследствие той може да се произнесе по искане на която и да е заинтересована страна при същите условия.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Решението за образуване на производство по несъстоятелност прекъсва или забранява делата срещу длъжника, чрез които се търси заплащане на парична сума или прекратяване на договор поради неизпълнение на задължение за плащане.

Изпълнителните производства и обезпечителните мерки също се спират.

Делата, заведени от кредиторите преди образуването на колективно производство, се прекъсват или се спират временно.

Следователно засегнати са всички предишни кредитори, независимо дали вземанията им са обезпечени или не.

Прекъсването и забраната на производствата важат за всички производства по несъстоятелност.

Висящите производства се прекъсват, докато взискателят предяви вземането си.

След това те се възобновяват автоматично, но само с цел потвърждаване на вземането и определяне на неговия размер, без да се постановява решение срещу длъжника.

Съдебни дела и изпълнителни производства, различни от горепосочените, продължават, докато длъжникът е под наблюдение, с участието на синдика по несъстоятелността и на съдебния управител на имуществото, когато задълженията му включват подпомагане или представителство на длъжника, или след възобновяване на производството по инициативата на синдика по несъстоятелността или на съдебния управител на имуществото.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Предпазно производство и производство по оздравяване

При приемането на оздравителния план се иска становището на кредиторите относно графика за плащане или опрощаването на задължения.

Съдебният управител на имуществото (или длъжникът, ако не е назначен управител) изпраща предложенията до синдика по несъстоятелността, който представлява кредиторите.

Синдикът по несъстоятелността получава съгласието, индивидуално или колективно, на всеки предявил вземане кредитор.

Синдикът по несъстоятелността не е длъжен да поиска становището на кредиторите, ако проектът на плана не променя условията за плащане, които ги касаят, или ако предвижда пълно погасяване в брой веднага след приемането на плана или на вземанията.

Комитет на кредиторите

Когато длъжникът има повече от 150 работници и служители и оборотът му надхвърля 20 милиона евро, се създава комитет на кредиторите, който дава становище по проекта на плана за изчистване на задълженията. Съдът може да реши да приложи тези разпоредби и под горепосочените прагове.

Комитетът на кредиторите кани различните категории кредитори на отделни срещи, за да им представи предложения, които те да могат да обсъдят и по които да вземат колективно решение, т.е. миноритарните кредитори ще трябва да се съобразят с решението на мажоритарните кредитори.

Съществува комитет на кредитните институции, състоящ се от финансови дружества и кредитни или други подобни институции, и комитет, състоящ се от основните доставчици на стоки или услуги. При наличие на държатели на облигации се свиква общо събрание на всички кредитори, които притежават емитирани във Франция или в чужбина облигации, чиято цел е да се обсъди проектът на плана, приет от комитетите на кредиторите.

Комитетите на кредиторите дават становището си на съдебния управител на имуществото относно проекта на плана и гласуват неговото приемане, преди съдът да може да постанови решението си.

При наличието на комитети на кредиторите всеки кредитор, който е член на даден комитет, може да прави алтернативни предложения по проекта на плана, представен от длъжника.

Следователно проектът на плана може да бъде изготвен от длъжника (евентуално със съдействието на съдебния управител на имуществото) или, при производството по оздравяване, от съдебния управител със съдействието на длъжника, но може да бъде съставен и по инициатива на кредиторите, членуващи в тези комитети. След това планът, приет от комисиите, и планът, подкрепен от длъжника или от управителя, ако той е различен, могат да бъдат представени пред съда едновременно.

Бързо предпазно производство

При образуване на бързо предпазно производство създаването на комитети на кредиторите — комитет на кредитните институции и комитет на доставчиците на стоки и услуги — и, когато е целесъобразно, на общото събрание на държателите на облигации, е задължително.

Иска се и становището на всеки един от кредиторите, които не членуват в комитет.

Бързо производство за финансово оздравяване

При образуване на бързо производство за финансово оздравяване задължително се създава само комитет на кредитните институции и, когато е целесъобразно, общо събрание на държателите на облигации.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Активите на длъжника могат да бъдат реализирани чрез цялостно или частично прехвърляне на стопанската дейност или посредством индивидуални сделки за прехвърляне. Тези сделки са предмет на различни правила.

Прехвърлянето на стопанската дейност се извършва по разпореждане на съда, а не от синдика.

Частично прехвърляне на стопанската дейност може да се извърши само в случай на предпазно производство. При производство за оздравяване или ликвидацията прехвърлянето може да бъде цялостно или частично.

В такива случаи съдът постановява решение, в което се определя срокът, в който предложенията за изкупуване трябва да бъдат изпратени на назначения от съда синдик, на ликвидатора или на съдебния управител на имуществото, ако има такъв. Предложенията трябва да са в писмена форма и да съдържат определена задължителна информация.

Индивидуалното прехвърляне на активи се подчинява на различни правила.

По време на предпазното производство и на производството по оздравяване, ако длъжникът не е с отнети права, той може да продължи да се разпорежда с активите си, като се съобразява с функциите на съдебния управител на имуществото.

Ако разпореждането, свързано с реализирането на активи, не попада в ежедневното управление на стопанската дейност, той трябва да получи предварително разрешение от съдията по несъстоятелността.

По време на изпълнението на предпазния или на оздравителния план длъжникът има пълен контрол върху своите активи.

При производство по ликвидация ликвидаторът трябва да получи разрешение от съдията по несъстоятелността, за да извърши прехвърляне на активи.

Недвижимите имоти се продават чрез производство за публична продан. Съдията по несъстоятелността определя началната цена и съществените условия на продажбата. Той може също така да разреши продажба на търг с начална цена по негова преценка. И накрая, той може да разреши частна продажба на цена и при условия по негова преценка.

След това ликвидаторът разпределя приходите от продажбите съобразно поредността на кредиторите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички вземания, възникнали преди решението за образуване на производството, трябва да бъдат предявени, независимо от тяхното естество или от характера им: търговски, граждански, административни (към хазната, към социалноосигурителни институции и институции за социална сигурност) или наказателни (глоби). Не е важно дали вземането е необезпечено или привилегировано, дължимо или с фиксиран срок, безусловно или условно. Тези разпоредби не се прилагат за служителите.

Вземанията, надлежно възникнали след решението за образуване на производството за целите на неговото провеждане или в замяна на стоки или услуги, доставени на длъжника във връзка с неговата стопанска дейност, се заплащат на датата на падежа.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди решението за образуване на производството, трябва да ги предявят пред синдика по несъстоятелността в случай на предпазно производство или производство по оздравяване, или пред ликвидатора – в случай на производство по ликвидация.

Срокът за предявяването е два месеца от датата на публикуване на решението за образуване на производството.

Самият длъжник също може да предяви вземане на някой от своите кредитори при същите условия.

Предявяват се също и някои вземания, възникнали след решението за образуване на производството, за които предприятието не се ползва от преференциално право на погасяване на вземания или които са свързани с нуждите на производството.

В предявеното вземане трябва да бъде посочен размерът на сумите, чийто падеж е настъпил и предстои да настъпи, датите на падежа, естеството на преференциалното право или съществуващото обезпечение и правилата за изчисляване на лихвите.

Не се изисква конкретна форма за предявяването на вземане. В самото предявяване трябва недвусмислено да бъде изразено намерението на кредитора да изиска удовлетворяване на вземането си, да бъде вписан в списъка на вземанията и да участва в производството.

След като получи становището на длъжника, синдикът по несъстоятелността изготвя списъка на предявените вземания и прави предложения за тяхното приемане, отхвърляне или отнасяне до компетентния съд.

Този списък се изпраща на съдията по несъстоятелността и се съобщава на съдебния управител на имуществото.

Преди да приеме или отхвърли дадено вземане, съдията по несъстоятелността проверява съ