Insolvency/bankruptcy

If a company or entrepreneur gets into financial distress, or cannot pay its debts, specific proceedings are available in every country to address the situation inclusively, involving all the creditors (parties who are owed money).

Insolvency proceedings differ according to their objectives:

Companies

  • If the company can be saved or the business is viable – its debts may be restructured (usually in agreement with creditors). This is to safeguard the firm and preserve jobs.
  • If the business cannot be saved, the company must be wound up (it 'goes bankrupt').

Entrepreneurs

  • Can usually apply for a procedure involving an ordered repayment plan for their debts and a debt-discharge following a reasonable period of time (3 years, usually). This ensures they are not personally bankrupted and can launch further ventures in future.

In all cases, as soon as the proceedings are formally opened, creditors can no longer take individual action to reclaim their debts. This is to ensure all creditors are on an equal footing and protect the debtor's assets.

To be paid, creditors must prove their claims, either to the court or to the body (generally an administrator or liquidator) responsible for reorganising or liquidating the debtor's assets. In specific circumstances, this can be done by the debtor themself.

Cross-border insolvency (EU rules)

Insolvency cases involving companies or entrepreneurs with activities, assets or affairs in several countries can be resolved under EU law – specifically Regulation 2015/848 (see here for a summary of how it works).

Forms referred to in Regulation 2015/848

National procedures

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Related link

Bankruptcy and insolvency registers

Last update: 30/05/2023

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Несъстоятелност/фалит - България

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Правната уредба на производството по несъстоятелност в Република България не е обособена в отделен, самостоятелен закон. Общите разпоредби, регламентиращи производството по несъстоятелност, са включени в Търговския закон, Глава „Несъстоятелност”, а специалните разпоредби, уреждащи производствата по несъстоятелност на банки и застрахователи се съдържат в Закона за банковата несъстоятелност и Кодекса за застраховането.

Производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Производството по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

Производството по несъстоятелност се открива и за починал или за заличен в Търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен. Производството по несъстоятелност се открива и за починал или заличен в Търговския регистър неограничено отговорен съдружник. Искането за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, съответно от заличаването в Търговския регистър.

Производството по несъстоятелност се открива и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация. Производството по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон.

Отношенията, свързани с неплатежоспособността на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, също се уреждат с отделен закон. Не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.

В българското законодателство производство по несъстоятелност на физически лица не е предвидено, освен в качеството им на еднолични търговци.

Българският съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, които са общи за всички видове търговци, са следните:

1/ Длъжникът да е търговец.

Освен за търговец, производство по несъстоятелност може да бъде открито и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник, за неограничено отговорен съдружник, включително и за починал и за заличен неограничено отговорен съдружник, както и за починал и за заличен едноличен търговец.

Разпоредбата на чл. 612 от Търговския закон предвижда, че производство по несъстоятелност не се открива за търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.

2/ Молбата да е подадена от някое от лицата, посочени в чл. 625 от Търговския закон, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от същия закон, а именно: длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите /за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане/, от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца,както и член на управителния орган на търговското дружество /при свръхзадълженост/.

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Ако той е едноличен търговец, молбата се подава от него или от негов наследник. Ако длъжникът е търговско дружество, молбата се подава от орган на управление, неограничено отговорен съдружник или представител, съответно ликвидатор. В тези случаи към молбата следва да  бъдат приложени:

- препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;

- опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;

- списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;

- опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник;

- доказателства за уведомяване на Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност;

- изрично пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник.

В случай, че молбата е подадена от кредитор или от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", към нея те следва да представят всички доказателства за вземането си и за твърдяната неплатежоспособност на длъжника, с които разполагат. Кредотирът представя и документ за внесена държавна такса, а също така и доказателства за уведомяване на Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност.

3/ Да е налице изискуемо:

- парично задължение на длъжника, отнасящо до или породено от търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й;

-или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност;

- или задължение по частно държавно вземане;

- или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Търговски са сделките, сключени от търговеца, които са свързани с упражняваното от него занятие, както и тези, изрично изброени в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон /покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел продажба; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед и чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг/, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

Видовете публичноправни задължения към държавата и общините са установени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /чл.162, ал. 2/ и са следните:

- данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

- други вноски, установени по основание и размер със закон;

- държавни и общински такси, установени по основание със закон;

- незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;

- паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

- по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;

- по влезли в сила наказателни постановления;

- недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

- лихвите за горепосочените вземания.

Публични вземания са и тези на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност, както и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, а също така и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.

Независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка или за такова от публичен характер, следва да бъде установено, че същото е възникнало валидно и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

4/ Производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Неплатежоспособността и свръхзадължеността са обективни фактически състояния, легални дефиниции за които са установени в Търговския закон.

Неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни:

- свое изискуемо задължение, което има паричен характер, породено е от или се отнася до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й;

- свое публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност;

- свое задължение по частно държавно вземане

- или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, посочено в първата хипотеза, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Неплатежоспособността се предполага също така, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба за образуване на производство по несъстоятелност, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Свръхзадължено е търговското дружество, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

5/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост да е обективно и трайно.

Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание, като се обявява в Търговския регистър. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването й. Съдът спира делото по подадена от длъжник, съответно ликвидатор молба за откриване на производство по несъстоятелност, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват и други кредитори, да правят възражения и да представят писмени доказателства. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и го обявява за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може да постанови следните предварителни и обезпечителни мерки:

- да назначи предварително временен синдик;

- да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

- да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

- да допусне предвидените в закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника;

- да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника, с изключение на обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

Когато искането за налагане на мерките е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, и/или ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността, като съдът може да ги отмени, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.

Определението за постановяване на мерките се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им и подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като обжалването не спира изпълнението му. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена. Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може с решение по чл. 630, ал. 2 от Търговския закон да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване. При вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

С откриване на производството по несъстоятелност или при постановяване на предварителни и обезпечителни мерки длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на синдика, ако констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

Съдът с решение по чл. 631 от Търговския закон отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

В случай, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени, съдът с решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството, без да постановява заличаване на търговеца от Търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски. Ако в едногодишния срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от Търговския регистър. Същата уредба се прилага и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

Решенията по чл. 630 и чл. 632 от Търговския закон подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър, а решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение.

Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон. При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на влязлото в сила решение в Търговския регистър.

Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това, като с решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите. Тези решения подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.

С решение по чл. 710 от Търговския закон съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план за оздравяване или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 /при възобновяване на производството по несъстоятелност в случай, че длъжникът не изпълнява задълженията си по плана за оздравяване/ от Търговския закон. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички, вписва се в Търговския регистър и подлежи на незабавно изпълнение, както и на обжалване в 7-дневен срок от вписването в Търговския регистър.

От момента на вписване в Търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица. Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на вписаното в Търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като непаричните задължения се превръщат в парични  по пазарната им стойност към датата на решението. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Чуждестранно съдебно решение, което обявява несъстоятелност, се признава в Република България при условията на взаимност, ако е постановено от орган на държавата, в която е седалището на длъжника. По искане на длъжника, на назначения от чуждестранния съд синдик или на кредитор българският съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. В този случай решението има действие само по отношение на имуществото на длъжника на територията на Република България.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

От датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност имуществото на длъжника се превръща в  маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.

Според българското законодателство масата на несъстоятелността включва:

- имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

- в имуществото на длъжника-едноличен търговец се включва и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност;

- в имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.

Дял или вноска, които не са били изплатени или не са били внесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика за попълване масата на несъстоятелността. Също така в масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали.

Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. Същата уредба се прилага и по отношение на вземане на кредитор с право на задържане.

При сделки, които са обявени по съдебен ред за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

В случай, че получените от реализацията на имуществата, върху които преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал тези имущества, те се предават от публичния изпълнител на синдика и се реализират в производството по несъстоятелност. Когато е извършено плащане на взискателя в периода от спирането на изпълнителните производства до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.

В масата на несъстоятелността не се включва:

- несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник;

- средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства;

- имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия;

- сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.

Според българското законодателство /чл. 444 - чл. 447 от Гражданския процесуален кодекс/ изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

- вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

- необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

- необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

- машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

- земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

- необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

- жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

- предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Горепосочените забрани не се прилагат за длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, а забраните досежно земите и жилището на длъжника не се прилагат за:

- длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

- длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които то издържа.

В тези случаи месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Ограниченията обаче не се отнасят до задължения за издръжка. Тогава присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките върху трудовото възнаграждение, друго каквото и да е възнаграждение за труд или пенсия за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. Принудително изпълнение върху вземания за издръжка не се допуска, а върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Недействителен е всеки отказ на длъжника от посочената закрила досежно вещите, трудовото възнаграждение, респективно друго каквото и да е възнаграждение за труд и пенсия на длъжника - физическо лице.

В чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства са уредени финансовите обезпечения, които операторът, титулярът на разрешението или концесионерът са длъжни да представят на министъра на енергетиката преди започване на дейностите по разрешителното, а именно: безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на енергетиката; доверителна сметка в банка, посочена от оператора и приемлива за министъра на енергетиката; застрахователна полица, в която министърът на енергетиката е посочен като бенефициент; документарен акредитив, средствата от който могат да бъдат усвоявани единствено за изпълнение на посочените дейности или друго законово обезпечение, съгласувано с министъра на енергетиката.

Чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците урежда обезпеченията за бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадка на депо, както следва: месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото; месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване, или банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

Заключителното събрание на кредиторите взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, като може да вземе и решение на длъжника да бъдат предоставени вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено.

След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността, ако има такъв, се предоставя на длъжника.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

В производството по несъстоятелност и длъжникът, и синдикът имат следните права:

- могат да направят възражение по баланса и отчета, представени от ликвидатора, в случаите, когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, по което възражение съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване;

- могат да направят искане съдът да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността;

- могат да направят искане съдът да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника;

- могат да предложат план за оздравяване;

- могат да направят искане съдът да свика събрание на кредиторите.

Действията на длъжника и на синдика се вписват в отделна книга, която е публична, може да се води и съхранява в електронна форма и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността.

Длъжникът, неговият представител и синдикът нямат право да участват нито пряко, нито чрез подставено или свързано с тях лице в наддаването и да бъдат купувачи при продажбата на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността. Когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна, като внесените от купувача пари се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите.

С откриване на производството по несъстоятелност или при допускане на предварителни обезпечителни мерки длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с постановените от съда мерки.

Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

Длъжник

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно. С молбата си длъжникът може да предложи план за оздравяване, както и да посочи лице, отговарящо на предвидените условия, което съдът да назначи за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

Длъжникът  може да извършва в производството по несъстоятелност и в производствата по предявените отменителни и установителни искове, лично  или чрез упълномощено от него лице, всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

При определени условия длъжникът и неговото семейство имат право на издръжка, която се определя от съда и представлява разноски по несъстоятелността.

Длъжникът участва в събранията на кредиторите, ако намери за необходимо.

По искане на длъжника съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

Длъжникът може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците на приети и неприети вземания в Търговския регистър. Длъжникът може в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка да предяви установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, ако възражението му срещу прието от синдика вземане е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания.

Длъжникът може да направи предложение до съда за освобождаване на назначения синдик, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

Длъжникът има право да обжалва издаденото от съда постановление за възлагане при продажба на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността.

Длъжникът може да направи пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение, както и да обжалва определението на съда, с което същата е одобрена.

Длъжникът има право да поиска с решението за утвърждаване на плана за оздравяване или по-късно, с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана, съдът да определи имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв - на съда, респективно да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.

Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор по чл. 740 от Търговския закон за уреждане плащането на паричните задължения, като в този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

В едногодишен срок от вписване в Търговския регистър на решението за спиране на производството по несъстоятелност, поради непредплащане в срок на началните разноски, длъжникът има право да иска възобновяване на спряното производство, като удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Длъжникът има право да иска възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност, когато в срок от една година след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност.

Длъжникът има право да подаде писмена молба за възстановяване на правата, които се възстановяват от съда, ако длъжникът е изплатил напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Правата на неограничено отговорен съдружник се възстановяват при същите условия. Решението на съда, с което се уважава молбата за възстановяване на правата, не подлежи на обжалване, а решението, с което се отхвърля молбата, подлежи на обжалване от длъжника в 7-дневен срок. Влязлото в сила съдебно решение се вписва в Търговския регистър по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

Длъжникът може да направи възражение срещу отчета на синдика при прекратяване на дейността му, в 7-дневен срок от представянето му, като съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

Длъжникът има право да получи остатъкът от масата на несъстоятелността, в случай, че е налице такъв след пълното плащане на задълженията.

Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:

1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;

2. списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1 200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;

3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;

4. нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.

Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи, в 7-дневен срок от писменото им искане, в противен случай съдът налага глоба на виновното лице.

В едномесечен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност, поради непредплащане в срок на началните разноски, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Длъжникът представя пред предвидения в плана за оздравяване надзорен орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана най-малко веднъж на три месеца или при поискване и го уведомява незабавно за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.

Само след предварителното съгласие на надзорния орган органите на длъжника могат да вземат решения за:

- преобразуване на длъжника;

- закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;

- сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;

- съществена промяна на дейността на длъжника;

- съществени организационни промени;

- дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;

- създаване или закриване на клон.

Утвърденият от съда план за оздравяване е задължителен за длъжника, който следва да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени.

Длъжникът няма право да извършва изброените в  чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон действия и сделки в посочените срокове и предпоставки, тъй като в противен случай същите могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.

Синдик

Според българското законодателство синдикът следва да бъде физическо лице и да отговаря на следните условия:

1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия - до шеста, а по сватовство - до трета степен;

3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;

4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие;

6. да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;

7. да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредба, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;

8.  да не е освобождаван като синдик в случай на неизпълнение на задълженията си или ако с действията застрашава интересите на кредиторите, респективно на длъжника; или в случай на изваждане от списъка, воден от Централната банка; или по преценка на фонда, респективно по предложение на министъра на финансите, когато не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите;

9. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции.

Министърът на правосъдието изключва от списъка лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността и тези промени се обнародват в "Държавен вестник".

Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица, като в този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика реши друго. Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им е солидарна.

Синдикът следва да прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, като невнасянето й в срок е основание за изключването му от списъка. В тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.

Търговският закон установява следните видове синдици:

- временен синдик, назначен с решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка;

- постоянен синдик, който се избира от събранието на кредиторите, а ако същото не може да вземе решение, синдикът се определя от съда;

- помощник – синдик;

- служебен синдик, който се назначава при освобождаване на постоянния и изпълнява функциите си до избора на нов постоянен синдик.

Временният синдик има правомощията на постоянен синдик, като освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:

- списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания, както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от Търговския регистър и търговските книги на длъжника;

- заверено от него извлечение от търговските книги;

- писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието.

Участието на временния синдик в първото събрание на кредиторите е задължително.

Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа, като определя и датата за встъпване на синдика в длъжност. При назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по Търговския закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности, като при настъпване на промяна в някое от тези обстоятелства е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда, в противен случай в 7-дневен срок съдът заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите. В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.

Съдът освобождава синдика при:

1. негово писмено искане, отправено до съда;

2. поставяне под запрещение;

3. ако назначеният синдик престане да отговаря на предвидените изисквания;

4. искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;

5. решение на събранието на кредиторите;

6. фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;

7. смърт.

Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Освободеният по негово искане синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик. Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение, като жалбата не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в съответното производство по несъстоятелност. Съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик, като до избирането на такъв функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.

Синдикът, в 3-дневен срок след като встъпи, трябва да поиска вдигане на печатите и извършване на опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Описът се извършва от синдика, а ако впоследствие се открие друго имущество, се прави и допълнителен опис, като от момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

Синдикът има следните правомощия:

1. представлява предприятието;

2. управлява текущите му дела;

3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите на ограничаване на правата на длъжника;

4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;

5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;

6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;

7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;

8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;

9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;

10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;

11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;

12. предлага план за оздравяване;

13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;

14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;

15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.

Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика.

Синдикът представя за обявяване в Търговския регистър списъците на приетите и неприетите вземания, както и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

За попълване масата на несъстоятелността синдикът събира дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност и може да предяви иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от посочените искове осъдителни искове. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. Синдикът е длъжен да участва в производството по предявен от длъжника или кредитор установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

Синдикът извършва продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността след разрешение на съда, изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, представя я за обявяване в Търговския регистър и впоследствие изпълнява одобрената сметка за разпределение. По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

В случай, че длъжникът сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения, синдикът не го представлява като страна.

Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права, освен с изрично разрешение на съда. Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице. Синдикът не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на синдика, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен. Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.

Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение. Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка. Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случай на допускане на плана за оздравяване до разглеждане - на длъжника. С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика. Синдикът предава търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган. С решението за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност правата на синдика се възстановяват.

В началото на 2017 г. е въведена и фигурата на помощник-синдика. Той е физическо лице, което следва да отговаря на условията, предвидени за синдик, с изключение на следните изисквания: да има стаж по специалността, който да не е по-малък от две години; да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредба, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици; по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции.

За придобиване на квалификация за помощник-синдик се полага изпит по ред, определен с наредба. Министърът на правосъдието издава заповед за включване на лицето, придобило квалификация за помощник-синдик, в предвидения за това списък.

Помощник-синдикът може да извършва определени действия от компетентността на синдика, съгласно указанията му и по предвидения за това ред /чрез упълномощаване след изрично разрешение на съда/. Той може да подписва определени документи във връзка с дейността на синдика, като прибавя към подписа си добавката "помощник". За вредите от виновно неизпълнение на задълженията на помощник-синдика синдикът отговаря солидарно с него. Отношенията между синдика и помощник-синдика се уреждат с договор. Доколкото липсват особени правила за помощник-синдика, се прилагат правилата за синдика.

Синдикът, назначен по чуждестранно съдебно решение, има дадените права от държавата, където е открито производството по несъстоятелност, доколкото те не противоречат на правилата на обществения ред в Република България. По искане на назначения от чуждестранния съд синдик български съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. Планът за оздравяване може да бъде утвърден в спомагателното производство по несъстоятелност само със съгласието на синдика по основното производство. Отменителен иск, който е предявен от синдика по основно или спомагателно производство по несъстоятелност, се смята предявен и за двете производства.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В производството по несъстоятелност кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността. Изявлението за прихващане следва да бъде отправено до синдика.

Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Искът за обявяване на прихващането за недействително може да бъде предявен от синдикът, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. В случай, че прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

С откриване на производството по несъстоятелност съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника се спират /с изключение на трудови спорове по парични вземания/. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за разглеждане направено от длъжника възражение за прихващане.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

В едномесечен срок от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност и спиране на същото, поради недостатъчност на наличното имущество за покриване на началните разноски и непредлащане на определената от съда сума /решението по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон/, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако той не е изпълнен изцяло или частично. При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни, а по искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди. Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди вписването, е действително, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 646 от Търговския закон, нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

- изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

- сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато искането за налагане на тази обезпечителна мярка е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства или ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен. Съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка, ако нейното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.

Определението за постановяване на мярката се съобщава на лицето, по отношение на което е наложена, и на лицето, което е поискало налагането й, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението и на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението му. Обезпечителната мярка се смята за отменена, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена. Наложената обезпечителна мярка има действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като от този момент действието й се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ако от спирането на изпълнителните производство до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. В случай, че е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора, като получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Имуществото по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е това имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Същото се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато получените от реализацията на това имущество средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред. Когато получените от реализацията на това имущество средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал това имущество, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.

След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:

- защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;

- трудови спорове;

- парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

Лицата, които имат право да предявят установителен иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване съществуването на неприето вземане, респективно несъществуването на прието вземане, са както следва:

- длъжникът, ако възражението му срещу прието от синдика вземане е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания;

- кредитор с неприето вземане, ако възражението му е оставено от съда без уважение или ако съдът е изключил предявеното вземане от списъка на приетите вземания;

- кредитор, ако възражението му срещу прието вземане на друг кредитор е оставено от съда без уважение или ако съдът е включил вземане на друг кредитор в списъка на приетите вземания.

Установителният иск може да бъде предявен в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка. Синдикът е длъжен да участва в това производство. Влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Действителността на продажбата при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността може да се оспорва по исков ред само ако имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Лицето, срещу което е извършен въвод във владение на купувача на имущественото право при продажба, във връзка с осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, може да се брани само с иск за собственост.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Образуваните срещу длъжника съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела се спират с откриване на производството по несъстоятелност, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Това не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност, т. е. бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания.

Спряното производство се възобновява и продължава с участието на: 1/ синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респективно 2/ синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение. В този случай решението има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

Делата срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, не се спират.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредитор на длъжника по търговска сделка има право да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и да се присъедини към дело, образувано по молба на друг кредитор. В молбата кредиторът може да предложи и план за оздравяване, както и да посочи лице, което съдът да назначи за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.Кредиторът може да поиска от съда да допусне предварителни и обезпечителни мерки преди да постанови решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника.

Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на кредитор може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

В случай, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Кредиторът може да иска възобновяване на спряното, поради липса на достатъчно имущество или непредплащане на началните разноски, производство по несъстоятелност в срок от една година от вписването на решението за спиране.

Кредиторите имат право да обжалват актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност, както и действията и решенията на органите на управление, при наличие на предвидените в Търговския закон предпоставки.

В производството по несъстоятелност кредиторите - страни по делото се призовават на посочения от тях адрес в страната, а ако са променили адреса, без да уведомят за това съда по несъстоятелността, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната посочва съдебен адрес в страната, а ако такъв не е посочен, призовката се изпраща за обявяване в Търговския регистър. След откриването на производството по несъстоятелност за актове, за които Търговския закон не изисква обявяване в Търговския регистър или съобщаване по реда на Гражданския процесуален кодекс и които не подлежат на обжалване, кредиторите се считат уведомени с вписването на съобщение за съответния акт в книгата, която се води от съда. В случаите, в които Търговският закон предвижда призоваването да се извършва чрез обявяване в Търговския регистър, обявяването на поканата, съобщението или призовката трябва да се извърши най-късно 7 дни преди събранието, съответно заседанието.

В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, както и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка, като не се вземат предвид гласовете на: кредиторите, които са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност. Първото събрание на кредиторите:

- изслушва доклада на временния синдик;

- избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;

- избира комитет на кредиторите.

Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:

1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в Търговския регистър за последните три години;

2. длъжникът не изпълни задълженията си за съдействие и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.

В този случай назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване от съда на списъка на приетите от синдика вземания.

Събранието на кредиторите може да бъде свикано по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания. Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас, предоставени от съда /на кредитор по възобновено съдебно или арбитражно производство по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване несъществуване на вземането му. Не се предоставя право на глас на кредитор с вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка; разноските на кредитора във връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност, с изключение на предплатените разноски, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното покриване/. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в Търговския закон е предвидено друго.

Събранието на кредиторите:

- изслушва доклад на синдика за дейността му;

- изслушва доклад на комитета на кредиторите;

- избира синдик, ако такъв не е избран;

- взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;

- определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;

- избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;

- предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;

- определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение за избор на синдик, такъв се назначава от съда, а ако не може да вземе решение за начина и реда за осребряване имуществото на длъжника, решението се взема от синдика. Съдът освобождава синдика по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията. По всяко време по предложение на кредитор съдът може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок, както и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.

Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите. Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано след съгласие на събранието на кредиторите, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване никой от кредиторите не предплати разноските.

По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени за продажба, но такава не е извършена поради неявяване на купувач или ако купувачът се е отказал.

Решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите. По искане на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове. В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори, с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 от Търговския закон /кредиторите, чиито вземания се удовлетворяват само след пълното удовлетворяване на останалите кредитори/. Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдика по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата, може да направи предложение за освобождаване на синдика, да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика и други случаи. Членовете на комитета на кредиторите имат право на възнаграждение, което се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите.

Член на комитета на кредиторите не може да придобива по какъвто и да е начин пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на член на комитета на кредиторите, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.

Спрените поради откриването на производството по несъстоятелност съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника се възобновяват и продължават с участието на: синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък; респективно синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение.

По искане на кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

Кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника при предвидените в чл. 645 от Търговския закон предпоставки. При бездействие на синдикът кредиторът може да предяви иск по чл. 645, 646 и 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.

Кредиторът може да поиска от синдика да му представя дневника, отчета, както и отчет по конкретно поставените въпроси, ако те не са отразени в отчета, който води за съответния период. Кредиторът може да направи възражение срещу писмения отчет на синдика във връзка с прекратяване на дейността му в 7-дневен срок от представянето му.

Кредиторите могат да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Те имат право да направят писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър, както и да предявят установителен иск по реда на чл. 694 от Търговския закон в 14-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка.

Кредиторите могат да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Те имат право да направят писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър, както и да предявят впоследствие иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка.

Кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания, както и кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания, с изключение на кредиторите с вземания, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка; разноските на кредитора във връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност, освен за предплатените разноски, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното покриване, имат право да предложат план за оздравяване.

Кредитор, чието вземане е прието или му е признато от съда право на глас, има право да предложи и да гласува /включително и неприсъствено,  чрез писмо с нотариална заверка на подписа/ план за оздравяване на предприятието на длъжника. Кредитор, включително и такъв с неприето вземане, за което е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон, може да депозира възражение срещу приетия план в 7-дневен срок от датата на гласуването.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

Кредиторът може да направи пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение, както и впоследствие да обжалва определението на съда, с което сметката за разпределение е одобрена от съда.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по сключеното с кредиторите извънсъдебно споразумение по чл. 740 от Търговския закон, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

Прекратеното производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане, ако в едногодишен срок след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност.

В едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на молбата за възстановяване правата на длъжника всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане може да направи писмено възражение срещу нея.

По искане на кредитор български съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство, ако частта, която би получил, е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът има правомощие да издирва и уточнява имуществото на длъжника, да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела, при предвидените в закона условия да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът, да събира паричните вземания на длъжника и да внася полученото в особена банкова сметка, с разрешение на съда да се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване, да осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права след разрешение на съда и съобразно взетото решение на събранието на кредиторите, а ако такова липсва – по решение на синдика, досежно реда и начина на осребряване, метода и условията на оценка на имуществото, извършени от избраните оценители.

Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина на продажба, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня и оценката на имуществото, което ще се продава. Синдикът поставя обявлението на видно място в сградата на общината по седалището на длъжника и в сградата по адреса на управление на длъжника в срок, не по-кратък от 14 дни преди посочения в обявлението ден, като съставя протокол за това и представя за публикуване обявлението за продажба в специален бюлетин на Министерството на икономиката в срок 14 дни преди посочения в обявлението ден за продажба.

Продажбата се извършва в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника в деня, посочен в обявлението. За участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в деня на продажбата до края на обявения срок при синдика, който ги отразява по реда на постъпването им във входящ регистър. Веднага след изтичането на срока синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. Наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под оценката, ако има такива, са недействителни. За купувач на имущественото право се счита този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от синдика чрез незабавен търг чрез явно наддаване в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от синдика в протокола, който се подписва от него и от явилите се наддавачи. Купувачът трябва в срок от 7 дни от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. В случай, че за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане или обезпечен кредитор, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Тогава купувачът е длъжен в 7-дневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори. Ако в горепосочения 7-дневен срок цената не бъде внесена, синдикът предлага имуществото на следващия по реда на предложените цени наддавач, ако не е изтеглил задатъка и ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач и така при необходимост до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена не по-ниска от оценката.

Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване. Наддаването при търга се извършва чрез вписване в наддавателен лист, като стъпката се определя от синдика и се съобщава в обявлението.

Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането, като постановлението за възлагане може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника. Ако постановлението за възлагане бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна, новата продан се извършва след ново обявяване.

Купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление. Рискът от погиване на имущественото право е за сметка на купувача, а разноските по опазването му до въвода във владение на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.

Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

При продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата. За получените суми от продажбата на такова имущество се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и му се предава след представяне на изпълнителен лист за вземането или удостоверяване, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност. Припадащата се по разпределението сума на кредитор, обезпечен с особен залог, се запазва от синдика и му се предава въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.

По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени за продажба, но такава не е извършена поради неявяване на купувач или ако купувачът се е отказал. Продажната цена може да бъде по-ниска от 80 на сто от оценката. Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието. В тези случаи срокът за плащане на цената е не повече от 60 дни от датата на избор на купувач, като договорът за продажба се сключва след пълното плащане на цената.

Когато към датата на решението на събранието на кредиторите за реда и начина на осребряване жилища, собственост на длъжника, са предоставени под наем на негови работници и служители към датата на това решение или на лица с вземания, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, синдикът е длъжен да предложи за продажба тези жилища на техните наематели, освен в случай на съдебен спор относно жилището. Синдикът отправя писмена покана до всяко лице, в която посочва конкретното жилище, неговата оценка, срок за плащане, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни, както и банковата сметка за извършване на плащане на цената. Лицата имат право в 14-дневен срок от уведомлението да заявят писмено пред синдика желанието си да закупят жилището на цена, равна на изготвената оценка, и в посочения от синдика срок. При заплащане на цената работниците и служителите имат право да направят прихващания за вземания по задължения за неизплатени от длъжника трудови възнаграждения. Договорът за продажба се сключва в нотариална форма, като продавач по договора е синдикът. Разноските по продажбата са за сметка на продавача.

Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на глава четиридесет и шеста от Търговския закон, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна намеса.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

В производството по несъстоятелност могат да бъдат предявени следните вземания:

- вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;

- вземания, заради които се упражнява право на задържане;

- разноски по несъстоятелността /държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност; възнаграждението на синдика; дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; определената издръжка на длъжника и на неговото семейство/;

- вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

- публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

- останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

- отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;

- безвъзмездна сделка;

- разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/.

Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като посочат основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представят писмени доказателства.

В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок синдикът съставя:

- списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, както и датата на предявяването;

- списък на вземанията, които се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания, а именно: вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника и публичните вземания, установени с влязъл в сила акт;

- списък на неприетите предявени вземания.

Вземанията, които са предявени след едномесечния срок от вписването на решението в Търговския регистър, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписват в списъка на предявените вземания и се приемат по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

При възобновяване на спряното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2 от Търговския закон /решението за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност/.

Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по същия ред, като за тях синдикът съставя допълнителен списък.

Синдикът представя за обявяване в Търговския регистър списъците незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

Длъжникът, както и всеки кредитор, може да направи пред съда писмено възражение с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в Търговския регистър. Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в което синдикът е участвал.

Когато по списъците не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на седемдневния срок. В случай, че са постъпили възражения срещу списъците съдът ги разглежда в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва и направилия възражението кредитор, като по възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Ако намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна, в противен случай съдът оставя възраженията без уважение в 14-дневен срок от заседанието. Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в Търговския регистър и не подлежи на обжалване.

Кредитор, който е предявил вземането си след едномесечния срок от вписването на решението в Търговския регистър, но не по-късно от два месеца от изтичането му, не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество.

Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания.

Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение срещу изготвения от синдика списък, което не е било уважено, както и кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания, респективно кредитор и длъжникът за вземане, включено в списъка на приетите вземания при уважаване на направено възражение, могат да предявят иск по чл. 694 от Търговския закон за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. Влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане, за което е предявен установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Търговският закон предвижда, че разпределението се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства.

Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи. Сметката за разпределение се поставя в продължение на 14 дни на определено за целта видно и общодостъпно място в съда. Синдикът обявява сметката за разпределение в Търговския регистър. В горепосочения срок длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение. Съдът одобрява сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в Търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени. Определението за одобряване на сметката за разпределение може да се обжалва от длъжника, от комитета на кредиторите или от кредитор, който е подал възражение, както и от кредитор, който не е подал възражение, когато с определението за одобряване съдът е отменил или изменил сметката за разпределение. Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика.

Редът, в който се изплащат вземанията при извършване на разпределение на осребреното имущество, е посочен в чл. 722 от Търговския закон и е както следва:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;

3. разноски по несъстоятелността /държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност; възнаграждението на синдика; дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата; определената издръжка на длъжника и на неговото семейство/;

4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

10. отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;

11. безвъзмездна сделка;

12. разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/.

Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност. Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.

Вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер; безвъзмездна сделка, както и разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от Търговския закон /предплатената сума за началните разноски/, се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори. Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното.

Кредиторите, чиито вземания са обезпечени, запазват своите обезпечения в производството по несъстоятелност. Техните вземания се удовлетворяват първи по ред, но тази привилегия важи само за сумите, получени при реализация на обезпечението. Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. В случай, че продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. Тази уредба се прилага и при удовлетворяване вземане на кредитор с право на задържане.

Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство по несъстоятелност, образувано пред български съд в случай, че търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, ако частта, която би получил, е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство. След приключване на разпределението по спомагателното производство остатъкът от имуществото се прехвърля към имуществото по основното производство.

Ако има вземане под отлагателно условие, то се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане и за него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало. Вземане под прекратително условие обаче се включва в разпределението като безусловно.

В сметката за разпределение също така се заделя съответната сума и за оспорено по съдебен ред вземане. В случай, че е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. В плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество, задължително се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск по чл. 694 от Търговския закон.

По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността, в случай, че е налице такъв, се предоставя на длъжника.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Съдът постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност в следните хипотези:

- ако в едногодишен срок от вписване на решението по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон /за спиране на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските на производството и непредплащането им/, не е поискано възобновяване на производството;

- поради изчерпване на масата по несъстоятелността,

- при изплащане на всички задължения,

- при утвърждаване на оздравителен план,

- при сключване на договор между длъжника и всички кредитори с приети вземания, ако договорът отговаря на изискванията на закона и няма предявени искове по чл. 694 от Търговския закон за установяване на несъществуването на прието вземане.

В първите три хипотези с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът постановява и заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество, като решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.

Самостоятелни производства за реорганизиране с цел оздравяване предприятието на длъжника  не са предвидени извън производството по  несъстоятелност.

Оздравителното производство е отделна самостоятелна факултативна фаза. За да се развие това производство, е необходимо с писмена молба до съда да бъде предложен оздравителен план от някой от следните лица: длъжникът; синдикът; кредиторите, които притежават най – малко 1/3 от обезпечените вземания; кредиторите, които притежават най – малко 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците, съответно акционерите, които притежават най - малко 1/3 от капитала на дружеството – длъжник; неограничено отговорен съдружник или двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

Оздравителен план /един или повече/ може да бъде предложен от момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичането на едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда, с което се одобрява списъка на приетите вземания. Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.

Оздравителният план трябва да включва определеното от закона задължително съдържание /чл. 700, ал. 1 от Търговския закон – степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана; условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения; степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана; управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана; влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника/, но наред с това може да включва и допълнителни предложения за действия или сделки, които са в състояние да оздравят предприятието, като продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки /с плана не се предвижда продажба на имущество на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия/, назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок, отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки.

Ако планът отговаря на изисквания на закона /чл. 700, ал. 1 от Търговския закон/, съдът постановява определение, с което го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите, като обявява в Търговския регистър съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите. При необходимост изпраща съобщение на предложителя да отстрани допуснатите нередовности. Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато от съда право на глас. Кредиторите гласуват отделно в определени от закона класове, като могат да гласуват и без да присъстват на събранието, чрез писмо с нотариална заверка на подписа. Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил установителен иск по чл. 694 от Търговския закон. План, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят, не се счита за приет. Приемането на плана се обявява в Търговския регистър.

Съдът утвърждава приетия план при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 705, ал. 1 от Търговския закон - ако са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори; планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци; планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане; всички кредитори от класа са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие; на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане; не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана; не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана. Ако събранието на кредиторите е приело няколко плана и всички планове отговарят на изискванията на закона, съдът утвърждава този план, за който са гласували кредиторите с повече от половината от общия размер на приетите вземания.

Планът за оздравяване може да бъде предявен в спомагателното производство по несъстоятелност, образувано пред български съд в случай, че търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, само със съгласието на синдика по основнотопроизводство по несъстоятелност, по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд.

С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите. Решението за утвърждаване на плана и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър.

Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Всеки кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или назначеният от съда надзорен орган, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, катопреобразуващото действие на плана по отношение на правата на кредиторите и обезпеченията се запазва. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

Срокът за сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него, съобразно утвърдения план за оздравяване, е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана. Ако в този срок не се сключи договор за продажба, съобразно проекта към утвърдения план за оздравяване, всяка от страните може в едномесечен срок от изтичането на срока за сключване на договора за продажба да поиска от съда да обяви договора за сключен. В случай, че никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.

Освен приемането на оздравителен план, Търговският закон допуска още една възможност за постигане на споразумение между длъжника и кредиторите. Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът самостоятелно, без да бъде представляван от синдика, може да сключи с всички кредитори с приети вземания писмен договор за уреждане плащането на паричните задължения. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон за установяване на несъществуването на прието вземане. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Заключителното събрание на кредиторите взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, като може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено. По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана, която се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите при възобновяване на прекратеното производство по реда на чл. 744, ал. 1 от Търговския закон /когато в срок от една година след прекратяване на производството се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност/.

В случай, че длъжникът е сключил с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения и производството по несъстоятелност е прекратено, за правата на кредиторите се прилага гражданското законодателство, доколкото в договора или в Търговския закон не е предвидено друго. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да доказват нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

При прекратяване на производството по несъстоятелност поради утвърждаване на плана за оздравяване, за вземанията, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта. Според чл. 110 отЗакона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случай, че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване. На основание утвърдения от съда план за оздравяване кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Според българското законодателство разноските по несъстоятелността са следните:

- държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

- възнаграждението на синдика;

- дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си;

- разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата;

- определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.

По подадена от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност не се събира предварително държавна такса. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, както и при присъединяване на кредитор, държавната такса се събира от кредитора, съответно от присъединилия се кредитор.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски или ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от страна на длъжника или на негов кредитор. Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността, като за целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане.

По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността държавната такса не се внася предварително. Не се събира държавна такса при вписване в Търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана, респективно обща възбрана.

В производствата по предявени отменителни искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, дължимите държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Ако отменителният иск е предявен от синдика и е отхвърлен, разноските по делото, които третите лица са направили, се събират от масата на несъстоятелността.

Не се внася предварително държавна такса и по предявен от кредитор или длъжник установителен иск по чл. 694 от Търговския закон. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.

Вземането на кредитор, което е предявено след предвидения в закона срок, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, като допълнително направените разноски по приемането му са за сметка на кредитора, предявил това вземане.

Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя. Ако в утвърдения от съда план за оздравяване не е уговорено друго, съдът с решението си осъжда длъжника да плати дължимата държавна такса и направените разноски.

Разноските по опазване на имуществото, предмет на осребряване, направени до въвода във владение на купувача, са за сметка на масата на несъстоятелността. Разноските по продажбата на жилища, които са собственост на длъжника и са предоставени под наем на негови работници и служители, са за сметка на продавача.

При разпределение на осребреното имущество вземанията за разноски по несъстоятелността се изплащат след обезпечените вземания и след вземанията, заради които се упражнява право на задържане.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Търговският закон предвижда ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу извършени от длъжника фактически действия и сключени от него сделки, които имат за цел намаляване масата на несъстоятелността и увреждане интересите на кредиторите. В този смисъл законът установява т. нар. подозрителен период, като въвежда необоримата презумпция, че е налице увреждане на кредиторите, ако определени по вид действия или сделки са извършени през този период. В зависимост от вида на сделката, която законът визира като увреждаща, подозрителният период има различна продължителност. За някои видове сделки и действия подозрителният период започва от началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по - рано от една година преди  датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и приключва с решението за откриване на производството по несъстоятелност, а за други обхваща три,  две или една години преди датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, както и периода между датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и решението за откриване на производството по несъстоятелност. Също така за увреждащи се приемат и  определени действия и сделки, които са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения ред, т.е. без предварителното съгласие на синдика.

Видовете действия и сделки, които Търговският закон определя като увреждащи, са изчерпателно установени, като са разделени на две  категории: нищожни и недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Нищожните сделки са уредени в чл. 646, ал. 1 от Търговския закон. Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

Другият вид увреждащи сделки и действия, които могат да бъдат обявени за относително недействителни са посочени в разпоредбите на чл. 645, ал. 3, чл. 646, ал. 2 и чл. 647 от Търговския закон, както и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. За да бъдат непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, те трябва да бъдат обявени за недействителни с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 646, ал. 2 от Търговския закон, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия или сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените срокове, а именно:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в шестмесечен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по първите две хипотези е две години, а срокът по третата хипотеза е една година. Знанието се предполага, когато длъжникът и кредиторът са свързани лица или кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Първата и третата хипотеза са изключени от уредбата на относителната недействителност, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

- е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или

- след извършването на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

Втората хипотеза е изключена от уредбата на относителната недействителност, когато залогът или ипотеката са учредени:

- преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

- да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на раздел I от Глава 41 на Търговския закон;

- за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

Недействителността по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон не засяга правата, придобити възмездно от трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба, с която е предявен отменителният иск. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

Не може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността по горепосочения ред извършеното от длъжника изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от Търговския закон, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните  действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените срокове, а именно:

1.  безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

3.  възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но не по - рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, което е извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но не по - рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, което е извършено в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;

6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника и която извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за  откриване на производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от Търговския закон се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба.

Може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността и прихващане, извършено от кредитор, който е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е и прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по - рано от една година преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Разпоредбата на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите урежда исковете, които синдикът или кредиторът може да предяви за обявяване за относително недействителни действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случай, че действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Исковете за обявяване на сделка или действие за нищожни или недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, както и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността могат да бъдат предявени от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

При сделка, която е обявена за нищожна или недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, даденото от третото лице се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

Отменителен иск, който е предявен от синдика по основно производство по несъстоятелност,по което търговец е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд,  или по спомагателно производство по несъстоятелност, образувано пред български съд, ако търговецът притежава значително имущество на територията на Република България, се смята предявен и за двете производства.

Последна актуализация: 18/02/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Чехия

Правна рамка

Производствата по несъстоятелност в Чешката република са уредени основно в Закон № 182/2006 относно несъстоятелността и начините за нейното уреждане (Zákon č. 182/2006 Sb., o úpadku a způsobech jeho řešení) (Закон за несъстоятелността), както и в Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс (Zákon č. 99/1963 Sb., občanský soudní řád).

Друг важен инструмент е Закон № 312/2006 за синдиците (Zákon č. 312/2006 Sb., o insolvenčních správcích), който (заедно със Закона за несъстоятелността) установява правната рамка за дейността на професията синдик.

Актуалните версии на тези разпоредби могат да бъдат намерени Връзката отваря нов прозорецтук.

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да се образува срещу физически и юридически лица без значение дали те са стопански субекти.

Отделните видове производства по несъстоятелност (обявяване в несъстоятелност, оздравяване, облекчаване на дълга) се различават едно от друго от гледна точка на субектите, за които са предназначени. Докато молба за обявяване в несъстоятелност може да бъде подадена срещу всякакви субекти, оздравяването е насочено изключително към предприятия, а облекчаването на дълга – основно към лица, които не са търговци (както е обяснено по-долу).

Производство по несъстоятелност не може да бъде образувано срещу държавата, органи на местно самоуправление, политически партии и движения по време на избори, както и някои други субекти с преобладаващо публичноправен характер. Специфични правила се прилагат по отношение на финансовите институции и застрахователните дружества.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност

Производствата по несъстоятелност са съдебни производства, чийто предмет са неплатежоспособността или непосредствената опасност от неплатежоспособност на длъжник и начините за справяне с нея. Следователно основната предпоставка е наличието на състояние на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност.

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако (условията са кумулативни):

  • има няколко кредитори;
  • има парични задължения с просрочие от над 30 дни;
  • не е в състояние да изпълни тези задължения.

Длъжниците се считат за неплатежоспособни, по-специално ако са прекратили плащанията по значителна част от задълженията си или са неспособни да обслужват такива задължения в продължение на повече от три месеца от датата, на която те са станали изискуеми, или ако дадено изискуемо парично вземане срещу длъжника не може да бъде удовлетворено чрез принудително изпълнение или запор.

Длъжник, който е стопански субект (било в качеството на юридическо или на физическо лице), е неплатежоспособен също и ако е свръхзадължен. Длъжниците са свръхзадължени, ако имат множество кредитори и сумата на задълженията им надхвърля стойността на имуществото им.

Непосредствена опасност от неплатежоспособност означава ситуация, в която, като се вземат предвид всички обстоятелства, може с основание да се предположи, че длъжниците ще се окажат в невъзможност да обслужват своевременно значителна част от своите парични задължения.

Видове производства по несъстоятелност

Чешкото законодателство разграничава три основни начина за справяне с неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжник в рамките на производството по несъстоятелност:

  • обявяване в несъстоятелност (konkurs);
  • оздравяване (reorganizace);
  • облекчаване на дълга (oddlužení).

Законът за несъстоятелността не указва кой от различните методи за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, да използва даден длъжник, а оставя възможност за избор. Наред с процедурата по ликвидация (обявяване в несъстоятелност) съществува също така и възможност за преструктуриране (оздравяване и облекчаване на дълга). Изборът на метода, който е подходящ за справяне с неплатежоспособността на даден длъжник, следва да се ръководи от съображението за постигане на възможно най-добрия резултат за кредиторите.

Обявяването в несъстоятелност е общ начин за справяне със състояние на неплатежоспособност, когато въз основа на съдебно решение за обявяване в несъстоятелност, установените вземания на кредиторите биват погасени в голяма степен от постъпленията от осребряването на имуществото. Неудовлетворените вземания или части от тях не се погасяват, освен ако законът не предвижда друго. Този метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, се използва винаги, когато е невъзможно да се пристъпи към оздравяване или облекчаване на дълга като по-умерени процедури срещу длъжника, или ако в хода на производството стане ясно, че прилагането на тези методи не може да продължи.

Оздравяването може да се използва за справяне със ситуация на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжници, които са стопански субекти. Тя включва оздравяване на стопанската дейност. Обикновено се очаква, че вземанията на кредиторите ще бъдат удовлетворявани постепенно, като в същото време стопанската дейност на длъжника продължава да се осъществява в съответствие с мерките за съживяване на нейното управление по силата на одобрен от съда по несъстоятелността оздравителен план. Кредиторите контролират изпълнението на плана.

Облекчаването на дълга е начин за справяне със ситуация на неплатежоспособност или непосредствена опасност от неплатежоспособност на длъжници, които са физически лица (които имат или нямат търговска дейност) или юридически лица, които не са стопански субекти. Този метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността поставя социалните съображения пред икономическите аспекти. Целта е на длъжниците да се даде възможност за „ново начало“ и те да бъдат мотивирани да участват активно в погасяването на своите задължения. По принцип от длъжниците се изисква най-малкото да разполагат с капацитет за пълно покриване на разходите за възнаграждения и парични разноски на синдика, поне същата сума за другите кредитори, както и пълния размер на всички законоустановени вземания за издръжка и хонорарите на лицето, изготвило молбата за облекчаване на дълга. За някои категории длъжници (получатели на пенсии за старост или инвалидност, или лица, които са в състояние да изплатят определен процент на кредиторите) може да бъде предоставено облекчаване на дълга за по-кратък период. Предполага се, че вземанията на обезпечените кредитори ще бъдат удовлетворени от обезпечението. Успоредно с това се цели намаляване на разходите за обществения бюджет във връзка с подобряване на финансовото положение на субекти, изпаднали в социална криза. Облекчаването на дълга може да се осъществи посредством осребряване на масата на несъстоятелността или чрез изготвяне на погасителен план наред с осребряването на масата на несъстоятелността.

Кой може да започне производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност могат да бъдат започнати само след подаване на молба. Те се образуват на датата на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност пред съда, който е компетентен в конкретния случай. Молби за образуване на производство по несъстоятелност могат да подава както длъжници, така и кредитори, с изключение на случаите на непосредствена опасност от неплатежоспособност, когато такива молби могат да бъдат подавани само от длъжника.

Длъжниците, които са стопански субекти (било в качеството на юридическо или на физическо лице), са длъжни да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност без излишно забавяне, след като научат или при дължима грижи е трябвало да научат за своята неплатежоспособност.

Започване на производство по обявяване в несъстоятелност

Съдът по несъстоятелността постановява решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е оформено като отделен акт. В изключителни случаи този акт може да се комбинира с решението за обявяване в несъстоятелност (ако длъжникът е лице, което не е в състояние да изготви план за оздравяване или облекчаване на дълга). Обявяването в несъстоятелност влиза в сила от датата на публикуването на решението за обявяване на несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност.

Започване на производство по оздравяване

Оздравяването започва с разрешение на съда по несъстоятелността, което се издава след подаване на молба от длъжника или от присъединен кредитор.

Разрешение за оздравяване може да се даде, ако (условията не са кумулативни):

  • общият годишен нетен оборот на длъжника за последния отчетен период, предхождащ молбата за образуване на производство по несъстоятелност, е поне 50 000 000 CZK; или
  • длъжникът има поне 50 служители; или
  • длъжникът представи пред съда по несъстоятелността, заедно с молбата за образуване на производство по несъстоятелност или не по-късно от датата на връчване на решението за обявяване в несъстоятелност, план за оздравяване, одобрен от поне половината от всички обезпечени кредитори (изчислени въз основа на общия размер на вземанията) и от поне половината от всички необезпечени кредитори (също така изчислени въз основа на размера на вземанията).

Оздравяването е недопустимо, ако длъжникът е юридическо лице в ликвидация, търговец на ценни книжа или субект, който има разрешение за търговия на стоковата борса по силата на специфично законодателство.

Съдът по несъстоятелността разрешава оздравяването, в случай че са изпълнени съответните правни условия. Решението не подлежи на обжалване.

Съдът по несъстоятелността отхвърля молба за разрешение за оздравяване, ако: а) като се вземат предвид всички обстоятелства, може с основание да се предположи наличието на непочтени намерения; б) молбата е подадена от лице, което вече е подавало предишна молба за разрешение за оздравяване и тази молба е била разглеждана от съда; или в) молбата е подадена от кредитор, но не е одобрена от събранието на кредиторите. Тези решения могат да се обжалват само от лицата, подали молбата.

Започване на производство по облекчаване на дълга

Длъжникът подава молба за облекчаване на дълга, като използва готов формуляр и когато е целесъобразно, я внася заедно с молба за образуване на производство по несъстоятелност (ако производството по несъстоятелност не е започнато по искане на кредитор). Налице са ограничения по отношение на това кога може да се подаде молба за облекчаване на дълга от името на длъжника посредством адвокат, нотариус, съдебен изпълнител, синдик или от лице, акредитирано да работи в обществен интерес. Длъжниците имат право да подадат сами молбата, ако притежават университетска диплома по право или икономика.

Молбата за облекчаване на дълга и приложенията към нея трябва да съдържат по-специално данни за миналите и очакваните бъдещи доходи на длъжника, списък на имуществото и клетвена декларация, в която се посочва, че при изготвянето на молбата за образуване на производство по несъстоятелност те са били уведомени за задълженията си в производството по несъстоятелност, че при облекчаването на дълга ще изплащат надлежно вземанията на кредиторите, че ще положат всички усилия, които разумно могат да бъдат изисквани от тях, за пълното им удовлетворяване, че ще изпълняват всички задължения съгласно Закона за несъстоятелността и решението, с което се одобрява облекчаването на дълга, и че ще декларират изцяло всички свои доходи.

Ако условията са изпълнени, съдът по несъстоятелността дава разрешение за облекчаване на дълга. Съдът отхвърля молбата за облекчаване на дълга, ако с оглед на всички обстоятелства може основателно да се предположи, че е налице непочтено намерение или че длъжникът не е в състояние да изплати минималния размер на погасителните вноски. Минималният размер на погасителните вноски трябва да покрива изцяло възнаграждението и разноските на синдика, неизплатената и текущата издръжка, възнаграждението на лицето, което изготвя молбата за облекчаване на дълга, и определена сума, платима на обикновените кредитори с необезпечени вземания. Съдът по несъстоятелността отхвърля молба за облекчаване на дълга също и когато резултатите от производството към момента показват, че длъжникът е проявил безразсъдство или небрежност при изпълнение на задълженията си в рамките на производството по несъстоятелност. Освен това съдът отхвърля молби, ако на длъжника a) е било предоставено облекчаване на дълговете през последните десет години, б) облекчаването на дълговете през предходните пет години е било прекратено поради непочтено намерение, или в) е прекратил производството през последните три месеца, като е оттеглил молбата. Молбите не се отхвърлят поради горепосочените причини, ако длъжникът е поел задължението поради основателни причини или ако е налице значителна разлика между размера на дълга и предоставената услуга. Само длъжникът има правото да обжалва решението за отхвърляне на молбата.

Кога започва действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност

Действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност започва след публикуването на съобщение за образуване на производство по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност (вж. по-долу). Действието на решението за образуване на производство по несъстоятелност продължава до приключване на производството по несъстоятелност, освен ако в закона не е предвидено друго за някой от методите за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността.

Временни мерки до излизане на решението за обявяване в несъстоятелност

Съдът по несъстоятелността може служебно да разпореди временни мерки до излизането на решение по молба за образуване на производство по несъстоятелност освен ако законът не предвижда друго. Лице, желаещо налагане на временна мярка, която съдът по несъстоятелността може да разпореди и служебно, не е длъжен да внася гаранция. Когато подава молба за временна мярка, длъжникът не е длъжен да внася гаранция.

Посредством подобни временни мерки съдът по несъстоятелността може, наред с другото:

  • да назначи временен синдик;
  • да ограничи някое от действията, свързани с образуването на производство по несъстоятелност;
  • да разпореди на някой от вносителите на молба за образуване на производство по несъстоятелност да внесе гаранция, която да покрие обезщетението за вреди и други загуби на длъжника.

Регистър по несъстоятелността

Производствата по несъстоятелност се публикуват в регистъра по несъстоятелност, който се администрира от Министерството на правосъдието (Ministerstvo spravedlnosti). Това е електронна информационна система на държавната администрация, която е достъпна на Връзката отваря нов прозорецhttps://isir.justice.cz.

Регистърът по несъстоятелност е създаден преди всичко, за да се гарантира максимална публичност в производствата по несъстоятелност и да може да се следи техният напредък. Регистърът се използва за публикуване на решенията на съда по несъстоятелността в рамките на производства по несъстоятелност и по отделни спорове, за подаване на документи по делата, както и на друга информация, когато това е предвидено в Закона за несъстоятелността или в решение на съда по несъстоятелността.

Регистърът по несъстоятелност е публично достъпен (с изключение на някои подробности) и всеки има право да го разглежда, да прави преписи и извлечения от него.

Освен че се използва като източник на информация, регистърът по несъстоятелност има решаващо значение за връчването на документи – той е средство за връчването на повечето съдебни решения и други документи. Производствата по несъстоятелност обикновено се обявяват в регистъра по несъстоятелност до два часа след подаването на молбата (в рамките на работното време на съда). Всички съдебни решения и други документи впоследствие се публикуват в регистъра по несъстоятелност. Това позволява на всеки желаещ да се информира за хода на производство по несъстоятелност, което се гледа в Чешката република.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Маса на несъстоятелността

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, масата на несъстоятелността включва имуществото на длъжника към датата, на която започва действието, свързано с решението за образувани на производство по несъстоятелност, както и имуществото на длъжника, придобито в хода на производството по несъстоятелност.

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, масата на несъстоятелността включва имуществото на длъжника към датата на влизане в сила на временната мярка на съда по несъстоятелността, с която се ограничава (изцяло или частично) правото на длъжника да се разпорежда с имуществото, имуществото на длъжника към датата на влизане в сила на решенията относно несъстоятелността на длъжника, както и имуществото на длъжника, придобито в хода на производството по несъстоятелност, след влизането в сила на тези решения.

При съвместни права върху имущество на длъжника делът на длъжника от такова имущество се включва в масата на несъстоятелността. Цялото това имущество влиза в масата на несъстоятелността дори ако представлява част от съпружеската имуществена общност на длъжника.

Имуществото на лица, различни от длъжника, са част от масата на несъстоятелността, ако това е предвидено в закона, особено ако има съображения за недействителност на правните актове. За целите на осребряването това имущество се разглеждат като част от имуществото на длъжника.

Освен ако в закона не е предвидено друго масата на несъстоятелността включва основно парични средства, движими и недвижими вещи, машини и съоръжения, банкови книжки, депозитни сертификати и други форми на депозити, акции, бонове, чекове или други ценни книжа, дялови участия, парични и непарични вземания на длъжника, включително условни вземания и вземания, които все още не са изискуеми, възнагражденията на длъжника, заплата, бонуси и доходи, еквивалентни на трудово възнаграждение, други права, както и други активи, чиято стойност може да получи парично изражение. Масата на несъстоятелността включва и елементи, като лихви, доходи, печалби и ползи, свързани с горепосоченото имущество.

Освен ако в закона не е предвидено друго, имущество, което не подлежи на мерки по принудително изпълнение или запор, не е част от масата на несъстоятелността. Въпросът се урежда в Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс. Мерки за принудително изпълнение не могат да се налагат по отношение на имущество на длъжника, от което той има неотложна нужда, за да задоволи своите и на семейството си материални потребности или за да изпълнява професионалните си задачи, както и други вещи, чиято продажба би противоречала на добрите нрави (по-специално ежедневно облекло, обичайни изделия за дома, сватбени пръстени и други подобни предмети, медицински консумативи и други вещи, от които длъжникът има нужда поради болест или физическо увреждане, парични средства в размер, равен на двойния размер на ставката, определена за издръжка на физическите лица, както и животни, отглеждани като домашни любимци). Въпреки това вещи, използвани за стопанската дейност на длъжника, не се изключват от масата на несъстоятелността. Освен ако в закона не е предвидено друго в масата на несъстоятелността не се включва имущество, което по силата на специфично законодателство може да се използва само по специално предвиден начин (например целеви субсидии и възстановима помощ, отпусната от централния или местния бюджет или от държавен фонд).

Третиране на имущество, придобито или наследено от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност

Най-общо казано имущество, придобито или наследено от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност, се включва в масата на несъстоятелността; това може да се промени в зависимост от приложимия метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността. Длъжниците могат да се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността само ако правят това при спазване на ограниченията, валидни за конкретния етап от производството по несъстоятелност и за конкретния метод уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Задача и статут на синдика

Основната задача на синдика е да управлява масата на несъстоятелността на длъжника и да разрешава странични и други спорове. Целта на синдика е да се постигне пропорционално, бързо, икономично и във възможно най-голям размер удовлетворяване на кредиторите.

Синдиците са длъжни да действат добросъвестно и с дължимата грижа. Те трябва да положат всички усилия, които могат разумно да се изискват от тях, за да удовлетворят кредиторите във възможно най-пълна степен. Те трябва да дават приоритет на общия интерес на кредиторите пред собствения си и пред други интереси.

При производство по обявяване в несъстоятелност синдикът има правомощието да се разпорежда с имуществото, да упражнява права и да изпълнява задължения на длъжника във връзка с имуществото. По-специално синдикът упражнява правата на акционерите, свързани със съответните дялове от масата на несъстоятелността, действа в качеството на работодател по отношение на работниците и служителите на длъжника и носи отговорност за осъществяването на текущата стопанска дейност, счетоводството и данъчните задължения на длъжника. Синдиците също по принцип са натоварени със задачата да осребрят имуществото от масата на несъстоятелността.

При производство по оздравяване синдиците на първо място упражняват надзор върху дейността на длъжник, който е във владение на имуществото, извършват действия за установяване на имуществото на длъжника и съставят опис на активите, разрешават съпътстващи спорове, съставят и допълват списъка на кредиторите и се отчитат пред комитета на кредиторите. Синдиците също така действат в качеството на общо събрание или събрание на членовете на длъжника.

При производство по облекчаване на дълга синдиците работят съвместно със съда по несъстоятелността и кредиторите по отношение на контрола на длъжника и на неговите операции, осребряват имуществото на длъжника и разпределят месечните вноски по погасителния план между кредиторите.

Статут на длъжника

При производството по обявяване в несъстоятелност длъжниците губят правото да се разпореждат с имуществото си, да упражняват други права и да изпълняват задължения, свързани с имуществото. Тези правомощия се прехвърлят на синдика. По закон правните актове, които длъжниците извършват по тези въпроси, след като правомощието за разпореждане с имуществото е прехвърлено на синдика, са недействителни по отношение на кредиторите.

При производство по оздравяване длъжникът остава във владение на имуществото при известни ограничения. Правни актове от изключително значение за разпореждането с масата на несъстоятелността и нейното управление, се извършват от длъжник, който е във владение на имуществото, само със съгласието на комитета на кредиторите. Длъжник, който наруши това задължение, дължи обезщетение за вреда или друга загуба, причинени на кредитори или на трети страни; членовете на управителния орган на длъжника носят солидарна отговорност за такива вреди или други загуби. „Правни актове от изключително значение“ са актове, които променят в значителна степен стойността на имуществото, поредността на кредиторите или равнището на удовлетворяване на кредиторите. Синдиците действат в качеството на общо събрание или събрание на членовете на длъжника.

При производство по облекчаване на дълга длъжникът също остава във владение на имуществото при известни ограничения. Длъжникът се контролира от съда по несъстоятелността, от синдика и от кредиторите.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

По принцип прихващанията се уреждат в Гражданския процесуален кодекс. Общото правило е, че ако страните имат еднородни насрещни вземания, всяка от тях може да уведоми другата, че извършва прихващане на вземането си от вземането на контрагента. Кредитор може да извърши прихващане веднага след като придобие право да предяви вземането си и едновременно с това да погаси собственото си задължение. Прихващането погасява двете вземания, доколкото те са съизмерими едно с друго; ако не се покриват изцяло, вземането се прихваща по същия начин като в случаите на пълно погасяване. Такова действие се поражда при допустимост на прихващането на две вземания.

При производство по несъстоятелност насрещни вземания на длъжника и кредитора могат да бъдат прихващани след решението за обявяване в несъстоятелност, ако задължителните условия за прихващане (по реда на Гражданския процесуален кодекс) са били спазени преди вземането на решението за избор на метод за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, освен ако в Закона за несъстоятелността не е предвидено друго (напр. удължаване на срока за искове, произтичащи от наемането на жилищен имот).

Прихващане в производство по несъстоятелност е недопустимо, по-специално ако кредиторът на длъжника:

  • не е присъединен кредитор по отношение на изискуемото вземане; или
  • е придобил изискуемо вземане в резултат на недействителен правен акт; или
  • е знаел за неплатежоспособността на длъжника в момента на придобиване на изискуемото вземане; или
  • не е погасил дължимо вземане на длъжника, доколкото то надхвърля размера на изискуемото вземане на кредитора; или
  • в случай на временна мярка, постановена от съда по несъстоятелността.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Договори за взаимни престации

Ако към датата на обявяване на несъстоятелността или на разрешението за оздравяване или облекчаване на дълга, длъжникът е страна по договор за взаимни престации, включително предварителен договор, който все още не е изцяло изпълнен от длъжника или от контрагента към датата на обявяване на несъстоятелността или на разрешението за оздравяване или облекчаване на дълга, се прилага следното:

– при производство по обявяване в несъстоятелност или облекчаване на дълга синдикът може да изпълни договора вместо длъжника и да изиска изпълнение от другата страна по договора или да откаже изпълнението;

– при производство по оздравяване длъжник, който е във владение на имуществото, упражнява същите правомощия със съгласието на комитета на кредиторите.

При производство по обявяване в несъстоятелност или облекчаване на дълга, ако синдик не е заявил изпълнението на договор в срок на 30 дни от датата на определението за образуване на производство по несъстоятелност или на разрешението за облекчаване на дълга, се счита, че е отказал изпълнението му; дотогава контрагентът не може да се откаже от договора освен ако това не е позволено по силата на договорните разпоредби. При производство по оздравяване длъжници, които са във владение на имуществото и които не са заявили отказ от изпълнение в срок от 30 дни от датата на одобряването на оздравителния план, трябва да пристъпят към изпълнение на договор за взаимна престация.

Контрагент, от когото се изисква да пристъпи към изпълнение, може най-напред да забави това изпълнение до момента на предоставяне или обезпечаване на взаимната престация, освен в случаите когато договорът е сключен от контрагента след публикуването на решението за обявяване в несъстоятелност.

Ако синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, откаже изпълнение, контрагентът може да предяви иск за обезщетение за произтичащите от това вреди, като присъедини вземането си в срок от 30 дни от датата на отказа от изпълнение. Вземанията на контрагента, произтичащи от продължаването на договора след обявяването на несъстоятелността, са вземания, предявени към масата на несъстоятелността.

Контрагентът не може да иска възстановяване за частично изпълнение, предоставено преди решението за обявяване в несъстоятелност, поради отсъствието на съответната престация от страна на длъжника.

Срочни договори

Ако е договорено, че стока с определена пазарна цена трябва да бъде доставена в точно определен момент или в рамките на определен срок, и ако моментът на изпълнение възниква или срокът изтича след обявяването на несъстоятелността, изпълнението на ангажимента не може да се изисква; може да се претендира само за обезщетение за вреди, причинени поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника. „Вреди“ означава разликата между договорената цена и пазарната цена, платена към датата на влизане в сила на обявяването на несъстоятелността, на мястото, определено в договора като място на изпълнение. Контрагентът може да предяви иск за вреди като кредитор, като присъедини вземането си в рамките на 30 дни от датата на обявяването на несъстоятелността.

Договор за заем

Ако длъжникът е сключил договор за заем, след обявяването на несъстоятелността синдикът може да изиска предсрочното погасяване на заема. Отдаване и преотдаване на лизинг

Лизинг, преотдаване на лизинг

Съществуват подробни разпоредби по отношение на договорите за отдаване и преотдаване на лизинг. Наред с другото, след обявяването на несъстоятелността синдикът има право да прекрати сключени от длъжника договори за отдаване и преотдаване на лизинг в предвидения от закона или в договора срок дори ако договорът е срочен; срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от три месеца. Това не засяга разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно момента и обстоятелствата, при които лизингодателят може да прекрати договора за лизинг.

Проектодоговори на длъжника, които към датата на обявяването на несъстоятелността, все още не са били одобрени от контрагента

При обявяване в несъстоятелност подадени от страна на длъжника оферти за сключване на договори, които все още не са били одобрени, както и проекти на договори, които са били одобрени от длъжника, но все още не са сключени, се прекратяват, когато засягат масата на несъстоятелността. Проекти на договори, които все още не са одобрени от длъжника към датата на обявяването му в несъстоятелност, могат да бъдат одобрени само от синдика.

Запазване на собственост

Ако длъжникът е продал стока с право на запазване на собствеността и я е доставил на купувача преди обявяването на несъстоятелността, купувачът може или да върне стоката или да настоява за изпълнение на договора. Ако преди обявяването на несъстоятелността длъжникът закупи или получи стока с право на запазване на собствеността, продавачът не може да изиска връщането на стоката, ако синдикът изпълнява задълженията си по договора без неоправдано забавяне, след като е бил поканен да направи това от продавача.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Образуването на производство по несъстоятелност поражда следните действия:

  • вземания и други права, свързани с имуществото, не може да се предявяват по индивидуален исков ред, ако подлежат на предявяване чрез присъединяване;
  • правото на удовлетворяване от обезпечение, свързано с притежавано от длъжника имущество или имущество от масата на несъстоятелността, може да бъде упражнявано и придобивано за първи път само при условията, посочени в Закона за несъстоятелността. Това важи и за налагането на съдебна възбрана или запор върху недвижими имоти след започването на производство по несъстоятелност;
  • принудително изпълнение или запор, засягащи притежавано от длъжника имущество, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, могат да бъдат разпоредени или започнати, но не и изпълнени. Що се отнася до вземания, които могат да бъдат предявявани към масата на несъстоятелността, и вземания с подобен статут обаче, принудително изпълнение или запор, засягащи имущество от масата на несъстоятелността на длъжника, могат да бъдат изпълнявани въз основа на решение на съда по несъстоятелността при спазване на установените в това решение ограничения;
  • упражняването на право, установено по силата на споразумение между кредитора и длъжника, за запориране на заплати или други доходи със статут на възнаграждение или доход в изпълнение на съдебно решение, е невъзможно.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Решенията за образуване на производство по несъстоятелност налагат мораториум на съдебните и арбитражните производства, касаещи вземания и други права, свързани с имуществото, които се предявяват чрез присъединяване към производството по несъстоятелност или които имат статут на присъединени в производство по несъстоятелност, или които касаят неудовлетворени в рамките на производство по несъстоятелност вземания. Освен ако не е предвидено друго тези производства не могат да продължат при наличие на действащо решение за образуване на производство по несъстоятелност.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Принципи, отнасящи се до участието на кредиторите

Производствата по несъстоятелност се основават, наред с другото, на следните принципи, засягащи участието на кредиторите:

  • производството по несъстоятелност трябва да се проведе по начин, който не позволява несправедливо ощетяване или незаконно облагодетелстване на коя да е от страните и който позволява кредиторите да бъдат удовлетворени бързо, икономично и във възможно най-голям размер;
  • кредитори, чийто законов статут по същество е еднакъв или подобен, имат равни възможности в производството по несъстоятелност;
  • освен ако в закона не е предвидено друго, права, които кредиторът добросъвестно е придобил преди започването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат ограничавани с определение на съда по несъстоятелността или в резултат на изпълнявана от синдика процедура;
  • кредиторите са длъжни да се въздържат от действия, насочени към удовлетворяване на вземанията им извън производството по несъстоятелност, освен ако това не е разрешено от закона.

Органи на кредиторите

Органите на кредиторите са:

  • събранието на кредиторите;
  • комитетът на кредитори (или представителят на кредиторите).

Събранието на кредиторите отговаря за избора и отстраняването на членовете и заместниците на комитета на кредиторите (или представителя на кредиторите). Събранието на кредиторите може да запази за себе си компетентност по всеки въпрос, който попада в обхвата на компетентността на органите на кредиторите. Ако не е избран комитет, нито представител на кредиторите, събранието на кредиторите изпълнява техните функции освен ако в закона не е предвидено друго.

При над 50 присъединили се кредитори събранието на кредиторите трябва да избере комитет на кредиторите. Ако събранието не е задължено да направи това, представител на кредиторите може да заеме мястото на комитета.

Комитетът на кредиторите упражнява правомощията на орган на кредиторите освен по въпросите, които са от компетентността на събранието на кредиторите или са част от запазените компетентности на събранието на кредиторите. По-специално комитетът на кредиторите контролира дейността на синдика и има право да прави предложения на съда по несъстоятелността във връзка с производството по несъстоятелност. Комитетът на кредиторите защитава общия интерес на кредиторите и в сътрудничество със синдика помага за постигането на целта на производството по несъстоятелност. Разпоредбите относно комитета на кредиторите се прилагат mutatis mutandis по отношение на представителя на кредиторите.

Категория на кредиторите

Законът прави разлика между обезпечени и необезпечени кредитори.

Обезпечен кредитор е кредитор, чието вземане е обезпечено с имущество от масата на несъстоятелността под формата на залог, право на задържане, ограничаване на прехвърляне на недвижим имот, фидуциарно прехвърляне на право, прехвърляне на вземане към обезпечение или подобно право по силата на чуждестранно законодателство.

Обезпечените кредитори могат да упражняват значително въздействие върху хода на производството по несъстоятелност. Когато длъжникът е стопански субект, който може да бъде оздравен по реда на Закона за несъстоятелността, приемането на решение относно метода за уреждане на проблемите, свързани с неплатежоспособността, (обявяване в несъстоятелност или оздравяване) изисква гласовете на най-малко половината от всички обезпечени (както и на необезпечените) кредитори, присъстващи на събранието на кредиторите, изчислени въз основа на размера на техните вземания, освен ако решението не бъде гласувано от минимум 90 % от присъстващите кредитори, изчислени въз основа на размера на техните вземания. Обезпечен кредитор може също така да даде указания на лице във владение на имущество относно начина на управление на обезпечението, като тези указания са задължителни за лицето, при условие че са насочени към осигуряване на добро управление. Синдикът също е длъжен да изпълнява указанията на обезпечените кредиторите, насочени към осребряване на обезпечението. Синдиците могат да отхвърлят подобни указания, ако считат, че предметът на обезпечението може да бъде осребрен по по-благоприятен начин, като в такъв случай те молят съда по несъстоятелността да извърши преглед на указанията като част от надзорната си дейност. Осребряването на вещ, право, вземане или друго имущество в рамките на производство по несъстоятелност погасява обезпечението по вземането на обезпечения кредитор дори ако въпросният кредитор не е присъединил вземането.

Вземанията на обезпечени кредитори по принцип се удовлетворяват от пълния размер на постъпленията от осребряването на имуществото, след приспадане на възнаграждението на синдика и разходите за управление и осребряване, по всяко време в хода на производството, като се взема предвид датата на учредяване на обезпечението. Всяка част от вземанията на обезпечените кредитори в производство по несъстоятелност, която не е удовлетворена, не се погасява, а се удовлетворява пропорционално заедно с вземанията на необезпечените кредитори.

Всички останали кредитори са необезпечени. Техният статут в производството по несъстоятелност е по-слаб и статистиката показва, че очакваното равнище на удовлетворяване на вземанията им обикновено е много по-ниско.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В производството по обявяване в несъстоятелност синдиците могат да се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността. Синдикът има правомощието да се разпорежда с имуществото, да упражнява права и да изпълнява задължения на длъжника във връзка с имуществото. По-специално синдикът упражнява правата на акционерите, свързани със съответните дялове от масата на несъстоятелността, взема решения относно търговски тайни и други поверителни области, действа в качеството на работодател по отношение на работниците и служителите на длъжника и носи отговорност за осъществяването на текущата стопанска дейност, счетоводството и данъчните задължения на длъжника. Синдиците също по принцип са натоварени със задачата да осребрят имуществото от масата на несъстоятелността.

В производствата по оздравяване и облекчаване на дълга длъжникът запазва тези права, макар те да подлежат на съществени ограничения.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, предявени към масата на несъстоятелността, както и равностойни на тях вземания, могат да бъдат изпълнявани в пълен размер по всяко време след вземането на решението за обявяване в несъстоятелност.

Прави се разграничение между:

  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност или след обявяването на мораториум (по-специално възстановяването на паричните разноски и на възнаграждението на временния синдик, ликвидатора на длъжника и членовете на комитета на кредиторите, както и на вземания на кредитори, произтичащи от кредитно финансиране);
  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, които са възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност (по-специално паричните разноски и възнаграждението на синдика, данъци, такси, вноски за социално осигуряване, вноски във връзка с държавната политика в областта на заетостта и общественото здравно осигуряване);
  • вземания, равностойни на вземания, предявени към масата на несъстоятелността (по-специално вземания на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство, както и вземания на кредиторите във връзка със задължение за издръжка).

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Предявяване на вземания

Кредиторите предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността, като използват готов формуляр, и могат да направят това от датата на образуването на производството по несъстоятелност до крайния срок, определен в решението за откриване на производството по несъстоятелност, който е един и същ за всички видове производства: два месеца. Вземания, предявени след крайния срок, не се взимат предвид от съда по несъстоятелността и не се уреждат в рамките на производството по несъстоятелност. Предявяват се и вземания, които вече са били предявени пред съда, както и вземания, подлежащи на принудително изпълнение, включително такива, които се погасяват чрез принудително изпълнение или запор. Кредитор, които предявява вземане или който се счита за присъединен кредитор, може да оттегли вземането си по всяко време в хода на производството по несъстоятелност.

В молбата за предявяване на вземане трябва да се обяснява как е възникнало вземането и да се посочва неговият размер. Вземането трябва винаги да има парично измерение, дори да се касае за непаричен актив. Всички документи, които се цитират в молбата за предявяване на вземането, трябва да бъдат приложени към нея. Действителността на дадено вземане трябва да бъде доказана с автентичен документ.

За целите на давностния срок или погасителната давност на правата молбата за предявяване на вземане има същото действие като подаване на иск или предявяване на право пред съда под друга форма; срокът започва да тече от датата на подаване на молбата пред съда по несъстоятелността.

Кредиторът носи отговорност за достоверността на информацията, включена в молбата за предявяване на дадено вземане. По препоръка на синдика съдът по несъстоятелността може да наложи санкции в случай на надценяване на реалния размер на вземането (с повече от 100 %), като разпореди плащане в полза на масата на несъстоятелността, което се определя при отчитане на всички обстоятелства, свързани с предявяването на вземането и прегледа на самото вземане, до размера на сумата, с която сумата, във връзка с която е предявено вземането, надхвърля нейната действителна установена стойност.

Правото на кредитора да предяви вземане по обезпечение не се взема под внимание, ако е направено по различен от допустимия ред или ако при прегледа се установи, че равнището на обезпечението е било надценено с повече от 100 %. В такъв случай кредиторът може да бъде санкциониран от съда по несъстоятелността, като бъде осъден да плати (парична) сума в полза на обезпечените кредитори, които са предявили вземания, обезпечени със същото имущество. Размерът на плащането се определя от съда по несъстоятелността с оглед на всички обстоятелства, свързани с упражняването и прегледа на правото на обезпечено вземане, до размера на сумата, с която стойността на посоченото в молбата обезпечение надхвърля установената стойност на обезпечението.

Установяване на присъединени вземания

Предявените вземания се разглеждат на първо място от синдика, който извършва основно кръстосани проверки, като ги сравнява с придружаващите документи и с отчетите или записите на длъжника, водени съгласно съответното законодателство. След това синдикът кани длъжника да коментира вземанията. Когато е целесъобразно, синдикът извършва необходимото разследване на вземанията в сътрудничество с органите, които са длъжни да оказват такова сътрудничество.

Ако молба за предявяване на вземане е незаконосъобразна или непълна, синдикът кани кредитора да я коригира или допълни в срок от 15 дни (може да бъде определен и по-дълъг срок) и предоставя съвети как да стане това. Вземания, които не са били допълнени или коригирани своевременно, се представят от синдика пред съда по несъстоятелността, който взема решение за оставяне на молбата без последствие. Кредиторът трябва да бъде информиран за това.

Синдикът изготвя списък на предявените вземания. Обезпечените кредитори се вписват в отделен списък. Ако дадено вземане е отхвърлено от синдика, това трябва да бъде изрично посочено. За всички кредитори трябва да се посочи информацията, която е необходима за тяхното идентифициране и за оценката на начина на възникване на вземането, както и на размера и реда за погасяването му. Освен това за обезпечените кредитори трябва да се посочват причината и методът на учредяване на обезпечението.

Списъкът на предявените вземания се публикува от съда по несъстоятелността в регистъра по несъстоятелност преди заседанието за тяхното установяване. Съдът по несъстоятелността незабавно публикува също така и евентуалните промени в списъка на предявените вземания в регистъра по несъстоятелност.

След това предявените вземания се установяват по време на разпореденото от съда по несъстоятелността нарочно заседание. Датата и мястото на заседанието се определят от съда по несъстоятелността в решението за образуване на производството по несъстоятелност. До края на заседанието за установяване на вземанията кредиторите имат възможност да променят размера на предявеното вземане, освен ако същото не е обезпечено. Те обаче не могат да променят причините за възникване на присъединеното вземане, нито реда за изплащането му.

Оспорване на вземания

Съществуването, размерът и поредността на изплащането на всички предявени вземания могат да бъдат оспорени от: а) синдика; б) длъжника; или в) присъединен кредитор.

Оспорването на вземане на даден кредитор от друг присъединен кредитор трябва да спазва реда и условията за завеждане на иск, установени в Гражданския процесуален кодекс, и трябва ясно да указва дали на оспорване се подлага съществуването, размерът или поредността на изплащането на вземането. Възражението се връчва, като се използва готов формуляр.

В Закона за несъстоятелността се признават следните видове оспорване:

  • оспорване на съществуването на вземане – в него се твърди, че вземането никога не е възниквало или че то е било напълно погасено, или че давността му е изтекла;
  • оспорване на размера на вземането – в него се твърди, че отговорността на длъжника е с по-малък размер от присъединения (лицето, което оспорва размера на вземането трябва също така да посочи действителния му размер);
  • оспорване на поредността на погасяване на вземането – в него се твърди, че вземането е от по-малко благоприятен ред от онзи, който е посочен в молбата за предявяване на вземането, или се оспорва правото на погасяване на вземането от обезпечението (лицето, което оспорва поредността на погасяване на вземането трябва също така да уточни реда, по който то следва да се удовлетвори).

Ако присъединен кредитор оспорва вземане на друг присъединен кредитор, тези кредитори стават страни по съпътстващ спор. Синдици, които желаят да подкрепят страна по съпътстващ спор, в който не участват, имат право на намеса.

Решенията относно съществуването, размера и поредността на оспорени вземания се вземат от съда по несъстоятелността.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

В производството по обявяване в несъстоятелност масата на несъстоятелността се осребрява. Това означава, че цялото имущество от масата на несъстоятелността се преобразува в парични средства с цел пропорционално удовлетворяване на кредиторите. Осребряването на масата на несъстоятелността се осъществява от синдика. Към тази стъпка може да се пристъпи едва след окончателното влизане в сила на определението за образуване на производство по несъстоятелност и след провеждането на първото събрание на кредиторите. Активи в непосредствен риск от унищожение или разваляне се изключват; съдът по несъстоятелността може да разреши също и изключване на други основания. Осребряването на масата на несъстоятелността анулира всички действия по евентуално разпореждане за принудително изпълнение или запор и други пороци, свързани с осребряването на имуществото, освен ако в закона не е предвидено друго.

Осребряването на масата на несъстоятелността става чрез:

  • публичен търг;
  • продажба на движимо и недвижимо имущество в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно принудителното изпълнение;
  • продажба на имущество без наддавателна процедура.
  • търг, провеждан от съдебния изпълнител.

Ако приходите от осребряването на масата на несъстоятелността не са достатъчни да покрият всички вземания, най-напред се уреждат възнаграждението и паричните разноски на синдика, следвани от вземанията на кредитори, възникнали по време на мораториума, вземанията на кредитори във връзка с кредитно финансиране, след това (пропорционалните) разходи, свързани с поддръжката и управлението на масата на несъстоятелността, вземанията на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство, след това вземанията на кредитори във връзка със задължение за издръжка и накрая искания за обезщетения за нанесени вреди на здравето. Останалите вземания се удовлетворяват в пропорционален размер.

След окончателното приемане на решението за одобряване на окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността проект на разпореждане за разпределение на приходите от масата на несъстоятелността, като посочва сумата, която следва да се изплати по всяко вземане в ревизирания списък на присъединените вземания. На това основание съдът по несъстоятелността издава разпореждане за разпределение на масата на несъстоятелността, в което определя сумите, които да се изплатят на кредиторите. Всички кредитори, включени в графика за разпределение, се удовлетворяват пропорционално на установения размер на тяхното вземане. Преди разпределението се погасяват все още непогасени вземания, които могат да бъдат погасявани по всяко време в хода на производството по обявяване в несъстоятелност, и по-специално:

  • вземания, които могат да бъдат предявявани към масата на несъстоятелността – парични разноски и възнаграждения на синдика, разходи, свързани с поддръжката и администрирането на масата на имуществото на длъжника, данъци, такси, вноски за социално осигуряване, вноски във връзка с държавната политика в областта на заетостта и общественото здравно осигуряване и т.н.;
  • еквивалентни вземания – вземания на работниците и служителите на длъжника по силата на трудовото законодателство, вземания на кредиторите във връзка с обезщетение за вреди, нанесените на здравето, държавни вземания и т.н.;
  • обезпечени вземания.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Приключване на производство по обявяване в несъстоятелност

След осребряването на масата на несъстоятелността синдикът представя окончателен доклад пред съда по несъстоятелността. В окончателния доклад трябва да се опишат общите характеристики на дейностите на синдика и да се включи количествена оценка на произтичащите от нея финансови резултати. В него трябва да се определя сумата, която ще бъде разпределена между кредиторите, и да се посочват кредиторите, като се уточнява размерът на техните дялове от общата сума. Заедно с окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността отчет за възнаграждението и разноските си.

Съдът по несъстоятелността разглежда окончателния доклад и фактурата на синдика и след като го изслуша, коригира евентуални грешки и пропуски в тях. Съдът по несъстоятелността оповестява на страните ревизирания окончателен доклад на синдика, като го публикува под формата на публично известие. След окончателното приемане на решението за одобряване на окончателния доклад синдикът представя пред съда по несъстоятелността проект на разпореждане за разпределение на приходите от масата на несъстоятелността, като посочва сумата, която следва да се изплати по всяко вземане в ревизирания списък на присъединените вземания. След това съдът по несъстоятелността издава разпореждане за разпределение на масата на несъстоятелността, в което определя сумите, които да се изплатят на кредиторите. Всички кредитори, включени в графика за разпределение, се удовлетворяват пропорционално на установения размер на тяхното вземане. В разпореждането за разпределение съдът по несъстоятелността поставя на синдика срок за изпълнение, който не трябва да надвишава два месеца, считано от датата, на която разпореждането за разпределение придобива правна сила.

Производствата по обявяване в несъстоятелност приключват с представянето на доклада на синдика относно изпълнението на разпореждането за разпределение и решението на съда по несъстоятелността за приключване на производството. Съдът взема решение за приключване на производството по обявяване в несъстоятелност и в някои други предвидени от закона ситуации, например ако се установи, че имуществото на длъжника е очевидно недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите. При окончателното влизане в сила на решението за приключване на производството по обявяване в несъстоятелност производството по несъстоятелност се прекратява.

Приключване на производство по оздравяване

Оздравяването приключва с решение на съда по несъстоятелността, с което се признава изпълнението на оздравителния план или на съществена част от него. Това решението не подлежи на обжалване.

Оздравяването може да приключи също така с решение на съда по несъстоятелността за преобразуване на производството по оздравяване в производство по обявяване в несъстоятелност, което става в установени от закона случаи, по-специално когато възникнат проблеми във връзка с одобрението и съответствието на оздравителния план. Съдът по несъстоятелността не може да вземе решение за преобразуване на производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност, ако важните аспекти на оздравителния план са били изпълнени. Съдебното решение за преобразуване на производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност може да бъде обжалвано от длъжника, от подателя на заявлението за оздравяване, от синдика или от комитета на кредиторите. Когато съдът по несъстоятелността вземе решение да преобразува производството по оздравяването в производство по обявяване в несъстоятелност, това поражда действията, произтичащи от обявяването на несъстоятелността, освен ако в своето решение съдът по несъстоятелността не постанови различни условия за преобразуването.

Приключване на производство по облекчаване на дълга

Производството по облекчаване на дълга приключва с решение на съда по несъстоятелността, с което прилагането на облекчаване на дълга се потвърждава или се отхвърля. Длъжникът, синдикът или кредиторите могат да обжалват това решение. Ако съдът по несъстоятелността приеме решение, с което се потвърждава облекчаването на дълга, и длъжникът изпълни надлежно и своевременно всички задължения по одобрения метод за облекчаване на дълга, съдът по несъстоятелността добавя към това решение разпореждане за освобождаване на длъжника от погасяване на вземанията, включени в производството по облекчаване на дълга, доколкото те все още не са погасени. Такова разпореждане не се прилага за вземания, възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност.

Облекчаването на дълга може да бъде прекратено и от съд, който отменя облекчаването на дълга, което е било одобрено. Този съд тогава ще реши какво да предприеме по отношение на неплатежоспособността на длъжника чрез производство по несъстоятелност или да спре производството по несъстоятелност, ако длъжникът е напълно неплатежоспособен. Производството по одобрено облекчаване на дълга може да бъде отменено в предвидените от закона случаи, по-специално когато длъжникът не спазва условията за облекчаване на дълга.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

В производство по обявяване в несъстоятелност, засягащо активите на физическо лице (по всяко време след приключването на производството по обявяване в несъстоятелност) или юридическо лице (до неговото прекратяване чрез заличаване от публичен регистър), след приключването на производството може да се издаде разпореждане за запор или принудително изпълнение във връзка с вземане, което е било установено и не е било оспорено от страна на длъжника, и което не е било погасено в хода на производството по обявяване в несъстоятелност. При подаване на заявление за принудително изпълнение са необходими само документ за удостоверяване и доклад относно удостоверяването на въпросното вземане в производството по обявяване в несъстоятелност. Давността на това право изтича десет години след приключването на производството по обявяване в несъстоятелност, като тя започва да тече от деня на влизане в сила на разпореждането за приключване на производството.

В производствата по оздравяване срещу длъжника може да се издава разпореждане за принудително изпълнение или запор след влизане в сила на оздравителния план с цел удовлетворяване на установено в оздравителния план вземане. Ако обаче вземането е било оспорено, принудително изпълнение или запор са възможни само след приемането на окончателно решение на съда по несъстоятелността, с което се удостоверява вземането; това решение трябва да се приложи към заявлението.

В производствата по облекчаване на дълга след приключването на производството и освобождаване от задължението за погасяване на остатъчни вземания кредиторите не могат да търсят удовлетворяване на остатъчните вземания посредством принудително изпълнение или запор. Без значение е дали кредиторите са били частично удовлетворени в рамките на производството по облекчаване на дълга и дори дали са присъединили вземането си в производството по несъстоятелност.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите – по-специално възнаграждението и паричните разноски на синдика – следва да бъдат покрити за сметка на масата на несъстоятелността, т.е. те следва да се поемат от длъжника.

Тъй като масата на несъстоятелността невинаги е достатъчна за покриване на разходите, съдът по несъстоятелността може, преди да вземе решение относно молба за обявяване в несъстоятелност, да разпореди вносителят на молбата за обявяване в несъстоятелност да внесе авансово плащане във връзка с разходите за производството по несъстоятелност до определен срок, когато това е необходимо за покриване на разходите за производството и необходимите ресурси не могат да бъдат обезпечени с други средства. Това важи дори в случаите когато е ясно, че длъжникът не разполага с имущество. Законът определя максимална граница на сумите по такива авансови плащания. В случай че са подадени няколко молби за обявяване в несъстоятелност, от вносителите се изисква да внесат авансовата сума солидарно.

Ако разходите не могат да бъдат покрити за сметка на масата на несъстоятелността, остатъкът се покрива от авансовото плащане във връзка с разходите за производството по несъстоятелност, т.е. за сметка на вносителя на молбата.

Ако авансовата сума също не може да покрие разходите, те се поемат от държавата, но до определен максимум, който е определен на 50 000 CZK за възнаграждението за синдика и 50 000 CZK за паричните му разноски.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правни актове на длъжника, целящи да намалят шансовете за удовлетворяване на кредиторите или да облагодетелстват някои кредитори за сметка на други, са недействителни. Всяко бездействие на длъжника в това отношение също се разглежда като правен акт. Съществуват три категории недействителни актове: а) правни актове без адекватно възнаграждение; б) преференциални правни актове, водещи до ситуация, при която даден кредитор получава, в ущърб на други кредитори, по-голямо удовлетворение, отколкото би получили в рамките на производството по обявяване в несъстоятелност; в) правни актове, при които длъжникът умишлено ограничава удовлетворяването на даден кредитора, ако това намерение е било известно на контрагента или, с оглед на всички обстоятелства, трябва да му е било известно.

Освен ако в Закона за несъстоятелността не е предвидено друго, недействителността на правните актове на длъжника, включително на тези, които са описани в Закона за несъстоятелността като недействителни и които длъжникът е изпълнил след влизането в сила на последиците, свързани с образуването на производството по несъстоятелност, се установява с решение на съда по несъстоятелността по предявен от синдика иск, с който се оспорват правните актове на длъжника (иск за отмяна на сделка). Синдикът може да предяви иск за отмяна на сделка в рамките на една година от датата на влизане в сила решението за обявяване в несъстоятелност. Ако в рамките на този срок не бъде внесен иск, правото за отмяна на сделка отпада. Възнаграждението на длъжника, произтичащо от недействителни правни актове, става част от масата на несъстоятелността след влизането в сила на окончателното решение по иск за отмяна на дадена сделка.

Недействителността на даден правен акт не засяга неговата приложимост. В производство по несъстоятелност обаче възнаграждението на длъжника, произтичащо от недействителни правни актове, е част от масата на несъстоятелността. Ако първоначалното възнаграждение на длъжника, произтичащо от недействителен правен акт, не може да бъде включено в масата на несъстоятелността, трябва да се осигури равностойно обезщетение.

Съдът по несъстоятелността не е обвързан от решението на друг съд или от констатациите на друг орган, който в хода на производството по несъстоятелност установява недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, нито от подобна констатация, направена по какъв да е друг начин. В хода на производството по несъстоятелност нищожността на подобен правен акт се разглежда само от съда по несъстоятелността. Ако по силата на окончателно решение се установи недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, икономическата полза, получена във вид на възнаграждение, трябва да бъде възстановена в масата на несъстоятелността.

Ако недействителността и нищожността на правен акт, свързан с активите или пасивите на длъжника, са установени със съдебно решение, влязло в сила преди образуването на производството по несъстоятелност, правният акт, който е предмет на това решение, се разглежда като недействителен и нищожен и в производството по несъстоятелност.

Специфични правила относно някои категории вземания

Специфични правила се прилагат по отношение на следните специфични категории вземания:

  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, възникнали след образуването на производство по несъстоятелност или след обявяването на мораториум;
  • вземания, предявени към масата на несъстоятелността, възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност;
  • вземания, равностойни на вземания, предявени към масата на несъстоятелността;
  • подчинени вземания;
  • вземания на акционерите или членовете на длъжника във връзка с участието им в дружеството или кооператива.
  • вземания, които са изцяло изключени от удовлетворяване в производство по несъстоятелност.
Последна актуализация: 22/05/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Германия

Въведение

Несъстоятелността и производството по несъстоятелност в Германия са уредени от Кодекса за несъстоятелността (Insolvenzordnung — InsO), в сила от 1 януари 1999 г. Кодексът за несъстоятелността се различава от други процедурни правилници, тъй като съдържа не само процесуални, но и материалноправни разпоредби. Така например разпоредбите, в които се определят последиците от образуването на производство по несъстоятелност, имат материалноправен характер (членове 80—147 от InsO).

Основната цел, която се преследва с Кодекса за несъстоятелността, е колективно удовлетворяване на кредиторите на длъжника или чрез осребряване на имуществото му и разпределяне на приходите от него, или чрез постигане на алтернативни споразумения, установени в план по несъстоятелността, по-специално с оглед на спасяването на предприятието (член 1, първо изречение от InsO). „Колективно удовлетворяване“ (gemeinschaftliche Befriedigung) означава, че кредиторите по принцип ще бъдат удовлетворени пропорционално на съответните си претенции. Освен това производството по несъстоятелност има за цел да се предостави възможност на добросъвестните длъжници да се освободят от остатъчните задължения (член 1, второ изречение от InsO).

Определящ принцип на производството по несъстоятелност в Германия, освен принципа на равно третиране на кредиторите, е този на автономност на кредиторите (Gläubigerautonomie). Кредиторите разполагат с широки права да влияят върху хода на производството, по-специално във връзка с начина на осребряване на имуществото на длъжника. Също така кредиторите вземат решения относно конкретната форма на производството по несъстоятелност, тъй като в допълнение към „стандартната“ процедура в Кодекса се предвижда възможност обезпечените и обикновените кредитори да упражнят своята автономност, като изготвят план по несъстоятелността, който се отклонява от разпоредбите на Кодекса за несъстоятелността и в който се установяват правилата относно осребряването на масата на несъстоятелността, разпределянето на приходите в полза на заинтересованите страни, хода на производството по несъстоятелност и отговорността на длъжника след прекратяването на производството по несъстоятелност. Планът по несъстоятелността е особено важен в случай на оздравяване на предприятието, въпреки че може също така да представлява рамка за неговата ликвидация.

Германското право в областта на производствата по несъстоятелност се характеризира освен това и с принципа на единство. Това означава, че в Закона за оздравяването и ликвидацията (Gesetz für Sanierung und Liquidation) не се предвижда отделен вид производство. Както ликвидацията, така и оздравяването могат да бъдат проведени в съответствие със стандартната процедура или с процедурата за изготвяне на план по несъстоятелността.

По отношение на оздравяването на предприятието следва да се обърне внимание и на Закона за рамката за оздравяване и преструктуриране на предприятия (Gesetz über den Stabilisierungs- und Restrukturierungsrahmen für Unternehmen, известен също като Unternehmensstabilisierungs- und -restrukturierungsgesetz, или StaRUG), който влезе в сила на 1 януари 2021 г. StaRUG предоставя редица инструменти, предназначени да се даде възможност на дадено предприятие, което е изпаднало в затруднение, но все още не е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, да се оздрави въз основа на план за преструктуриране, приет от мнозинството от кредиторите, без да се налага да преминава през производство по несъстоятелност в съответствие с InsO. От 17 юли 2022 г. е възможно, след подаване на молба, производствата по StaRUG да се провеждат и публично, т.е. информацията за процедурата, мястото и времето на съдебните заседания и съдебните решения се публикува на портала относно преструктуриранията в съответствие с членове 84—86 от StaRUG. Следователно те отговарят и на условията за производство по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност („Регламента на ЕС относно несъстоятелността“).

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано по отношение на имуществото, притежавано от всяко юридическо или физическо лице, дори ако това лице не упражнява търговска или самостоятелна професионална дейност. (Физическите лица, които не упражняват такава дейност, се наричат „потребители“.) Производството по несъстоятелност може също така да бъде образувано по отношение на активите на партньорство без правосубектност (например колективно дружество (offene Handelsgesellschaft) или командитно дружество (Kommanditgesellschaft) или за отделен фонд, като например имуществото на починало лице. По отношение на публичноправните юридически лица се прилага специалната разпоредба в член 12 от Кодекса, в която се посочва, че не може да се образува производство по несъстоятелност по отношение на активите, притежавани от федералното правителство или от федерална провинция (Land) (член 12, параграф 1, точка 1 от InsO).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност се образува само след подаване на молба, а не служебно. Молбата може да бъде подадена от длъжника или от кредитор. С цел защита на съда и на длъжника от молби, подадени преждевременно или само с намерението да се причини вреда, кредиторът, който подава молбата, трябва да докаже убедително съществуването на основания за обявяване в несъстоятелност, както и действителното наличие на вземане спрямо длъжника.

Когато дружество с ограничена отговорност изпадне в неплатежоспособност, неговите ръководни органи са длъжни да подадат молба, като в противен случай подлежат на санкции. При неизпълнение на това изискване кредиторите имат правото да предявят иск за обезщетение за причинени вреди. Ако изпаднал в криза длъжник действа недобросъвестно, при определени обстоятелства той носи наказателна отговорност (член 283 и сл. от Наказателния кодекс (Strafgesetzbuch).

Причината за образуване на производство по несъстоятелност обикновено е невъзможността за плащане. Длъжникът не е в състояние да плати, ако не може да изпълни задълженията си за плащане, чийто падеж е настъпил. По правило неплатежоспособността се предполага, ако длъжникът е спрял плащанията (член 17, параграф 2 от InsO). Ако длъжникът е юридическо лице или дружество, в което нито един от партньорите не е физическо лице с неограничена отговорност, производство може да бъде образувано и на основание на свръхзадълженост. Свръхзадълженост е налице, ако имуществото на длъжника вече не покрива съществуващите задължения, освен ако с оглед на обстоятелствата е много вероятно предприятието да продължи да съществува през следващите 12 месеца (член 19, параграф 2 от InsO). Ако предвид обстоятелствата е много вероятно предприятието да продължи да съществува, оценката на стойността на имуществото на длъжника трябва да се извърши на тази основа. Молба може да бъде подадена и от длъжник, който е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност (член 18, параграф 1 от InsO). Счита се, че длъжникът е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност, ако има вероятност той да не е в състояние да обслужи съществуващите си задължения за плащане на датата на техния падеж (член 18, параграф 2 от InsO). За да се оцени дали даден длъжник е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност, като основа обикновено се приема прогнозен хоризонт от 24 месеца. За да бъде образувано производство, е необходимо също така да се осигурят средства за неговото провеждане. От това следва, че молбата за образуване на производство по несъстоятелност ще бъде отхвърлена, ако съществува вероятност имуществото на длъжника да не е достатъчно, за да се покрият свързаните с производството разходи (член 26, параграф 1, първо изречение от InsO).

Ако условията са изпълнени, съдът по несъстоятелността (Insolvenzgericht) постановява решение за образуване на производство, което се публикува. Съдът публикува съобщението в интернет (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.insolvenzbekanntmachungen.de/). В решението за образуване на производството съдът призовава обикновените кредитори да предявят вземанията си пред синдика в определен срок. Той определя дата за провеждане на събрание, на което кредиторите, въз основа на доклада на синдика, да решат как ще протече производството по несъстоятелност, и насрочва дата за провеждане на заседание за установяване на предявените вземания (член 29, параграф 1 от InsO).

Както вече беше посочено във въведението, в Кодекса за несъстоятелността не се предвиждат отделни видове производства за оздравяване и ликвидация. В допълнение към „стандартната“ процедура Кодексът дава възможност да се пристъпи към изготвяне на план по несъстоятелността като път към ликвидацията или оздравяването на предприятието.

Тъй като на съда по несъстоятелността може да му отнеме известно време да провери дали са изпълнени условията за образуване на производството, първоначално съдът предприема всички временни мерки, които изглеждат необходими, за да се предотврати промяна във финансовото състояние на длъжника, която би била във вреда на кредиторите, до постановяване на решението по молбата (член 21, параграф 1, първо изречение от InsO). На практика съдът определя временен синдик (vorläufiger Insolvenzverwalter), чиито правомощия могат да бъдат класифицирани като „ограничени“ или „широки“. Ако назначеният временен синдик има ограничени правомощия, длъжникът си запазва правото да се разпорежда с имуществото, а конкретните задължения на синдика се определят от съда, но не могат да надхвърлят тези на временен синдик с широки правомощия (член 22, параграф 2, второ изречение от InsO). Съдът може например да постанови, че правото на разпореждане на длъжника може да се упражнява само с одобрението на синдика. За разлика от назначаването на временен синдик с широки правомощия, назначаването на временен синдик с ограничени правомощия не води до спиране на висящи съдебни спорове (Федерален съд, решение от 21 юни 1999 г. — II ZR 70/98 — точка 4). Временният синдик има широки правомощия, ако съдът наложи обща забрана на длъжника да се разпорежда с имуществото, като правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника се прехвърля на синдика (член 22, параграф 1, първо изречение от InsO).

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Масата на несъстоятелността (Insolvenzmasse) включва имуществото, което е било собственост на длъжника към датата на образуване на производството, както и имуществото, което е било придобито по време на производството (т.е. до отмяната или прекратяването на производството). В масата на несъстоятелността не влизат строго лични права на длъжника или несеквестируеми вещи, тъй като те не подлежат и на индивидуални производства за принудително изпълнение. Доходите от труд например са част от масата на несъстоятелността само доколкото надвишават минималните разноски за издръжка на длъжника. Освободеното от синдика имущество също принадлежи към несеквестируемото имущество на длъжника.

В германското законодателство правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, принадлежащо към масата на несъстоятелността, по принцип се прехвърля на синдика при образуването на производството (с изключение на случаите, в които управлението се осъществява от длъжник, който е във владение на имуществото (Eigenverwaltung), член 270 и сл. от InsO), така че осигуряването на обезпечение в полза на кредиторите, които предоставят финансиране на длъжника във владение на имуществото например, е задължение на синдика. За особено големи сделки, като договор за заем със значителна тежест върху масата на несъстоятелността, синдикът се нуждае от одобрението на събранието на кредиторите или на избрания комитет на кредиторите (член 160 от InsO). Кредитните и другите видове задължения, поети от синдика, са задължения, които се предявяват към масата на несъстоятелността и се удовлетворяват с предимство от нея, т.е. преди обикновените кредитори. Така се гарантира, че след образуването на производството по несъстоятелност договорните партньори са готови да извършват стопанска дейност с несъстоятелния длъжник.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Тъй като с образуването на производството по несъстоятелност синдикът по правило поема важна роля (с изключение на случаите, в които управлението се осъществява от длъжник, който е във владение на имуществото), на този етап от производството съдът по несъстоятелността има основно правомощия за надзор и ръководство (вж. членове 58 и 76 от InsO) (в допълнение към специални правомощия, например в рамките на процедурата за изготвяне на план по несъстоятелността или в контекста на управлението на длъжника във владение). След образуването на производството по несъстоятелност ключовите решения (осребряване, ликвидация, оздравяване и план по несъстоятелността) се вземат от кредиторите. На етапа на образуването на производството обаче съдът има специални правомощия и задачи. Той взема решенията относно образуването на производството, временните мерки за защита и назначаването на синдик. Съдът отговаря също така и за надзора над синдика. Той контролира само законосъобразността на действията на синдика, но не и тяхната целесъобразност, и не може да дава указания. С цел да се ускори производството по несъстоятелност, решенията на съда по несъстоятелността подлежат на обжалване само в случаите, в които Кодексът предвижда възможност за незабавно обжалване (sofortige Beschwerde) (вж. член 6, параграф 1 от InsO). Незабавно обжалване се внася в самия съд по несъстоятелността или във висшестоящия окръжен съд (Landgericht) писмено или устно в деловодството на съда (Geschäftstelle). Незабавното обжалване няма суспензивно действие. Съдът, който разглежда жалбата, или съдът по несъстоятелността обаче може да разпореди временно спиране на изпълнението.

Синдикът е ключовият участник в производството по несъстоятелност. За синдици могат да бъдат назначавани физически, но не и юридически лица (член 56, параграф 1, първо изречение от InsO). Могат да бъдат назначавани по-специално юристи, дипломирани експерт-счетоводители или данъчни съветници. При образуването на производството по несъстоятелност правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника се прехвърля на синдика (член 80, параграф 1 от InsO). Синдикът трябва да извади от имуществото, което е констатирал към датата на образуването на производството по несъстоятелност, всички вещи, които не са собственост на длъжника. Той трябва също така да прехвърли към имуществото на длъжника вещите, които са част от неговото имущество по силата на правото в областта за задълженията, но които към датата на образуването на производството по несъстоятелност все още не са включени в неговото имущество. Определеното по този начин имущество на длъжника съставлява масата на несъстоятелността (Insolvenzmasse, член 35 от InsO), която синдикът ще осребри и от която ще бъдат удовлетворени кредиторите. Останалите задължения на синдика включват:

  • изплащане на заплати на служителите на длъжника в несъстоятелност;
  • вземане на решение за продължаване или прекратяване на висящи съдебни спорове (член 85 и сл. от InsO) и за съдбата на договори, които не са изпълнени напълно (член 103 и сл. от InsO);
  • изготвяне на баланс на активите и пасивите (член 153, параграф 1, първо изречение от InsO);
  • оспорване на сделки, сключени преди образуването на производството по несъстоятелност, които има вероятност да ощетят обикновените кредитори (член 129 и сл. от InsО).

Синдикът подлежи на надзор от страна на съда по несъстоятелността (член 58, параграф 1 от InsО). Ако има създаден комитет на кредиторите, той подпомага и контролира синдика при изпълнението на неговите задължения (член 69, първо изречение от InsО).

След образуването на производството по несъстоятелност, когато правото да се разпорежда с имуществото на длъжника е прехвърлено на синдика, последният може по принцип да се разпорежда свободно с имуществото, принадлежащо към масата на несъстоятелността. Ограничения съществуват за особено големи сделки като продажбата на предприятието или на всички складови наличности. Подобни особено големи сделки изискват одобрението на събранието на кредиторите или на комитета на кредиторите. Нарушаването на изискването за одобрение обаче не засяга третите стани, а само отговорността на синдика. Синдикът също така трябва да изпълни решение на събранието на кредиторите за ликвидация на предприятието или за продължаване на стопанската му дейност (членове 157 и 159 от InsО).

Ако синдикът виновно наруши задълженията си по Кодекса за несъстоятелността, той носи отговорност за нанесени вреди пред всички страни в производството (член 60, параграф 1 от InsО). Член 60, параграф 1 от Кодекса гласи: „Синдикът е отговорен за поправяне на вредите, претърпени от страните в производството, ако той неправомерно нарушава задълженията, възложени му по настоящия Кодекс. Той следва да изпълнява задълженията си с грижата, която се очаква от редовен и добросъвестен синдик по несъстоятелността“.

Синдикът има право на възнаграждение за изпълнението на своите задължения и на възстановяване на съответните разходи (член 63, параграф 1, първо изречение от InsО). Възнаграждението е уредено в Правилника за възнагражденията във връзка с несъстоятелността (Insolvenzrechtsvergütungsverordnung — InsVV) и се определя в зависимост от стойността на масата на несъстоятелността към момента на прекратяване на производството по несъстоятелност. В правилника се предвиждат степенувани стандартни ставки, които обаче могат да бъдат увеличени в зависимост от мащаба и трудността на задълженията на синдика.

Дори след образуването на производството по несъстоятелност длъжникът, срещу когото обикновените кредитори са предявили своите вземания, остава собственик на подлежащото на осребряване имущество (членове 38 и 39 от InsО). По принцип те носят отговорност до размера на цялото си имущество. Въпреки това правото да управлява и да се разпорежда с имуществото в рамките на производството по несъстоятелност се предоставя на синдика. По искане на длъжника в съдебното решение за образуване на производството може също така да бъде разпоредено управление от длъжник, който е във владение на имуществото, в съответствие с член 270 и сл. от InsO. Длъжникът трябва да приложи към искането си план за управление от длъжник, който е във владение на имуществото, като свързаните с него подробности са посочени в член 270а от InsO. Искането се удовлетворява, ако планът за управление от длъжник, който е във владение на имуществото, е последователен и пълен и не са известни обстоятелства, които навеждат на мисълта, че по същество планът се основава на неверни факти (член 270b, параграф 1 и член 270f, параграф 1 от InsO). Освен това не може да се прилага нито едно от основанията за прекратяване на временната договореност за управление от длъжник, който е във владение на имуществото, изложени в член 270e (член 270b, параграф 1 от InsO). По принцип и тук важат общите разпоредби на законодателството в областта на несъстоятелността (член 270, параграф 1, второ изречение от InsО). Длъжник, който е във владение на имуществото, обаче си запазва правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, като упражнява това свое право под контрола на надзорник (Sachverwalter), назначен от съда (член 270, параграф 1, първо изречение от InsО). В случай на управление от длъжник, който е във владение на имуществото, правомощията, които обикновено се възлагат на синдика, се поделят между длъжника и надзорника.

Образуването на производство по несъстоятелност поражда голям брой задължения за длъжника да предоставя информация и да сътрудничи. В същото време обаче длъжникът има право да участва в производството.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В член 94 и сл. от InsO се разглежда въпросът дали обикновен кредитор може да направи прихващане от вземане на неплатежоспособен длъжник. В Кодекса се прави важно разграничение в зависимост от това дали възможността за прихващане вече е съществувала към датата на образуване на производството по несъстоятелност, или е възникнала впоследствие. В първия случай прихващането е допустимо по принцип, което означава, че не е необходимо обикновеният кредитор да предявява вземане, което да бъде присъединено към списъка на задълженията (Tabelle), а може да получи удовлетворение, като заяви прихващането пред синдика. Заявлението за прихващане обаче е недействително, ако кредиторът е придобил възможността да направи прихващане от вземане в резултат на унищожаема сделка (член 96, параграф 1, точка 3 от InsO).

Във втория случай, когато възможността за прихващане е възникнала впоследствие, също трябва да се направи разграничение:

Ако към датата на образуване на производството вземането, от което ще се прави прихващането, вече е съществувало, но все още не е било дължимо, не е изпълнявало условията за подобно третиране или е било условно, след образуването на производството прихващането е допустимо веднага след отстраняването на пречката за прихващането.

Ако към момента на образуване на производството вземането още не е било възникнало или ако кредиторът е придобил вземането едва след образуването на производството, прихващането е забранено съгласно член 96, параграф 1, точки 1 и 2 от InsО, като в резултат на това длъжникът може да поиска от кредитора да изпълни своята част от договора в полза на масата на несъстоятелността, докато кредиторът може само да присъедини вземането си към списъка на задълженията и ще бъде удовлетворен единствено в съответния пропорционален размер.

Ако обаче кредиторът не е придобил вземането от друг кредитор след образуването на производството по несъстоятелност, а го е придобил от свое име след образуването на производството, например като е сключил договор със синдика, той има право на прихващане в качеството си на кредитор с вземане, предявено към масата на несъстоятелността.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

В германското право действието на производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника се урежда в член 103 и сл. от InsO. По принцип при образуването на производството по несъстоятелност съществуващите договорни отношения може да се прекратят или да продължат да действат, като синдикът може да избира дали те да се изпълняват, или да се прекратят.

Действието на производството по несъстоятелност по отношение на някои сделки се урежда изрично със закон (членове 103—118 от InsО). Договори за поръчки, работа или услуги, както и пълномощни за извършване на актове във връзка с имущество, което е част от масата на несъстоятелността, се прекратяват например при образуването на производството по несъстоятелност, докато сключените от длъжника договори за отдаване под наем на собственост и трудовите договори остават в сила и обвързват масата на несъстоятелността.

Що се отнася до договорите, които не са изпълнени или не са изпълнени напълно от длъжника и от другата страна, по силата на член 103, параграф 1 от InsO синдикът може да избере дали договорът да се изпълни или не. Ако синдикът вземе решение договорът да се изпълни за сметка на масата на несъстоятелността, насрещното вземане на кредитора подлежи на предпочтително удовлетворяване, тъй като то представлява задължение към масата на несъстоятелността по смисъла на член 55, параграф 1, точка 2 от InsO. Ако синдикът вземе решение да прекрати изпълнението, той не може да изисква нищо повече по договора. Кредиторът може да предяви иск за обезщетение за неизпълнение само в качеството на обикновен кредитор, като присъедини вземането си към списъка на задълженията (член 103, параграф 2, първо изречение от InsО). Ако синдикът не направи избор, партньорът по договора може да изиска от него да го направи. В този случай администраторът трябва незабавно да заяви дали възнамерява да поиска изпълнение или не. Ако не го направи, вече не може да настоява договорът да бъде изпълнен. Що се отнася до финансовите услуги и сделките с фиксиран срок, Кодексът не дава на синдика право на избор (член 104 от InsО).

Ако съдбата на договорните отношения не е изрично уредена в членове 103—118 от InsO, действието на договора продължава дори след образуването на производството по несъстоятелност.

Надеждността на клаузите за анулиране в договорите е спорна. Отправна точка в това отношение е член 119 от InsO, който гласи, че споразумения, с които прилагането на член 103 и сл. се изключва или ограничава предварително, са недействителни. В съответствие с тази разпоредба допустими са клаузите за анулиране, които нямат връзка с неплатежоспособността, не са свързани с образуването на производството по несъстоятелност или с подаването на молбите, а например със забавено плащане от страна на длъжника. Клаузите за анулиране, които зависят от неплатежоспособността, обаче са спорни, особено с оглед на решението на Федералния съд (Bundesgerichtshof) от 15 ноември 2012 г. (IX ZR 169, 11, BGHZ 195, 348). В това решение съдът заключава, че клауза за анулиране на договор за енергийни доставки, която още при сключването му е била обвързана с неплатежоспособността, е нищожна. Съдът обаче постановява, че клаузите за анулиране, които са обвързани с несъстоятелност, не са недействителни сами по себе си: клаузи за анулиране, съответстващи на предвидената в закона възможност за анулиране, са допустими. Така въпросът с клаузите за анулиране, които са обвързани с обявяване в несъстоятелност, не е решен окончателно. В член 104, параграфи 3 и 4 от InsO се съдържат специални правила за договорните клаузи за отмяна в областта на финансовите услуги и сделките с фиксиран срок.

Ако между длъжника и кредитора има ефективно споразумение за забрана за прехвърляне на вземане по общия законов ред, то тази договорка е обвързваща и за синдика. При търговските сделки обаче подобна забрана за прехвърляне често е недействителна, защото дори при наличието на договорно споразумение за забрана за прехвърляне, прехвърлянето на парично вземане е действително, ако длъжникът и кредиторът са търговци (член 354а, параграф 1 от Търговския закон (Handelsgesetzbuch).

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Тъй като производството по несъстоятелност има за цел справедливото удовлетворяване на всички кредитори, в член 87 от InsO се уточнява, че обикновените кредитори имат право да налагат принудително изпълнение на вземанията си само в съответствие с разпоредбите, уреждащи производството. Следователно с образуването на производството по несъстоятелност се въвежда забрана за принудително изпълнение, която не позволява на обикновените кредитори да налагат принудително изпълнение на вземанията си от масата на несъстоятелността или от друго имущество на длъжника по време на производството (член 89, параграф 1 от InsО). Забраната за принудително изпълнение се налага служебно, което означава, че вече започнало принудително изпълнение се прекратява автоматично, независимо от това дали кредиторът е знаел за образуването на производството и дали длъжникът е подал молба за спиране на изпълнението.

В член 88 от InsO се предвижда, че образуването на производството има обратно действие (Rückschlagsperre) по отношение на предишни мерки за принудително изпълнение, като се уточнява, че обезпечения, придобити по силата на мярка за принудително изпълнение през последния месец преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или след нейното подаване, са недействителни от датата на образуване на производството. И в този случай отново е без значение дали кредиторът е знаел, че се планира подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Ако обезпечението е придобито по силата на мярка за принудително изпълнение известно време преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, то не е недействително съгласно член 88, параграф 1 от InsO, но може да бъде оспорено при определени условия (Федерален съд, решение от 22 януари 2004 г. — IX ZR 39/03).

При образуването на производството по несъстоятелност длъжникът губи способността си да бъде страна по съдебни искове във връзка с масата. Това право се възлага на синдика, който е служебно оправомощен да действа като страна в съдебните производства. Следователно синдикът може от свое име да потвърждава вземания, предявявени към масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Тъй като при образуването на производство по несъстоятелност длъжникът губи способността си да предприема правни действия, висящите дела, които засягат масата на несъстоятелността, първоначално се спират (член 240, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung — ZPO).

Ако длъжникът е ищец (например по дело, по което длъжникът е взискател или оспорва подлежащо на принудително изпълнение вземане), синдикът може да възобнови производството или да откаже да го направи (член 85, параграф 1, първо изречение от InsО). Ако го възобнови, производството продължава. Ако откаже, имуществото се вади от масата на несъстоятелността и делото може да бъде възобновено както от длъжника, така и от ответника (член 85, параграф 2 от InsО).

Ако длъжникът е ответник, трябва да се направи разграничение: ако към датата на образуване на производството по несъстоятелност съществува висящо дело във връзка с вземане, попадащо в обхвата на несъстоятелността, вземането трябва да бъде предявено, за да бъде присъединено към списъка на задълженията (вж. член 87 от InsО). В случай на оспорване от страна на синдика или на обикновен кредитор определянето на вземането става чрез възобновяване на спряното дело (член 180, параграф 2 от InsО).

От друга страна, ако вземането не попада в обхвата на несъстоятелността, а например представлява иск за изключване или за задължение, произтичащо от масата на несъстоятелността, делото може да бъде възобновено от синдика или от ищеца (член 86 от InsО).

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Както вече беше обяснено във въведението, Кодексът за несъстоятелността предоставя на кредиторите значително влияние върху производството по несъстоятелност. Кредиторите упражняват правата си посредством събранието на кредиторите (Gläubigerversammlung, член 74 и сл. от InsO) или посредством комитета на кредиторите (Gläubigerausschuss), който евентуално може да бъде назначен от събранието на кредиторите (член 68 и сл. от InsО). Събранието на кредиторите е централният орган, чрез който кредиторите вземат своите решения, докато комитетът на кредиторите е орган, чрез който те упражняват надзор. Събранието на кредиторите се свиква от съда по несъстоятелността (член 74, параграф 1, първо изречение от InsО), който е и негов председател (член 76, параграф 1 от InsО). Всички привилегировани кредитори, всички обикновени кредитори, синдикът, членовете на комитета на кредиторите и длъжникът имат право да присъстват на събранието на кредиторите (член 74, параграф 1, второ изречение от InsО). Решенията на събранието на кредиторите винаги се приемат с обикновено мнозинство, като мнозинството се определя не от броя на гласовете, а от общия размер на вземанията на гласувалите кредитори (член 76, параграф 2 от InsО). В случай че размерът на дадено предприятие надхвърля определен праг, съдът по несъстоятелността трябва да назначи временен комитет на кредиторите още преди образуването на производството по несъстоятелност (член 22а от InsО). Комитетът участва в назначаването на синдика и играе роля при вземането на решение за възлагането на управление от длъжник, който е във владение на имуществото (член 56а и член 270b, параграф 3 от InsО).

Значението на събранието на кредиторите намира израз във факта, че то взема решение относно хода на производството, и по-специално относно начина на осребряване на имуществото на длъжника. Допълнителните задължения на събранието на кредиторите включват:

  • избора на друг синдик (член 57, първо изречение от InsO);
  • надзора над дейността на синдика (членове 66, 79 и член 197, параграф 1, точка 1 от InsO);
  • решението за прекратяване или продължаване на дейността на предприятието (член 157 от InsO);
  • одобряването на някои особено големи сделки, сключени от синдика (член 160, параграф 1 от InsО).

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Що се отнася до правомощията на синдика по отношение на имуществото от масата на несъстоятелността, вж. по-горе отговора на въпроса „Кои са съответните правомощия на длъжника и на синдика?“.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

  1. Кредитори с право на изключване

Кредиторите, които имат право на изключване (aussonderungsberechtigte Gläubiger, или „кредитори с право на обособено вземане“), са кредитори, които имат право да искат изключването на дадено имущество от масата на несъстоятелността по силата на вещно или облигационно право (член 47, първо изречение от InsО). Кредиторите с право на изключване не са обикновени кредитори и следователно не е нужно да присъединяват вземанията си към списъка на задълженията, а могат да налагат принудително изпълнение чрез иск по общия законов ред (член 47, второ изречение от InsО). Искът обаче не е насочен срещу самия длъжник, а срещу синдика, който е страна по силата на служебните си задължения. Право на изключване може да възникне по силата на вещно право върху определено имущество (стига собствеността да не е прехвърлена като обезпечение, тъй като това превръща собственика в обезпечен кредитор (член 51, параграф 1 от InsО) или от запазване на правото на собственост, но също и от облигационен иск за връщане (например на наемодател срещу наемател).

  1. Обезпечени кредитори

Обезпечени кредитори (absonderungsberechtigte Gläubiger, или „кредитори с право на предпочтително удовлетворяване“) са кредитори, които имат право на приоритетно удовлетворяване от осребряването на дадено имущество, принадлежащо към масата на несъстоятелността. Те не участват в процедурата по установяване на вземанията, а получават преференциално третиране, тъй като имат право да се удовлетворят от постъпленията от въпросното имущество преди останалите кредитори от по-нисък ред или необезпечените обикновени кредитори. Остатъкът от приходите от осребряването се включва в масата на несъстоятелността и може да се ползва за удовлетворяване на останалите кредитори. Право на обезпечение от този вид може да произтича, наред с другото, от запори, залози върху движими вещи или от собственост под формата на обезпечение (членове 49, 50 и 51 от InsО).

Ако получените приходи са недостатъчни за удовлетворяването и ако обезпеченият кредитор има облигационно вземане срещу длъжника, в допълнение към вещното си право, той може да претендира в допълнение към обезпеченото вземане за пропорционално удовлетворяване от масата на несъстоятелността, като предяви облигационното си право, доколкото то не е било удовлетворено, за присъединяване към списъка на задълженията (член 52, второ изречение от InsО).

  1. Кредитори с вземания, произтичащи от масата на несъстоятелността

Кредиторите с вземания, произтичащи от масата на несъстоятелността (Massegläubiger), не се налага да присъединяват вземанията си, тъй като те са уредени предварително. В съответствие с член 53 от InsO задълженията, произтичащи от масата на несъстоятелността, включват разходите във връзка с производството по несъстоятелността, както и други задължения, поети от синдика след образуването на производството във връзка с работата по администрирането на неплатежоспособността (например вземания във връзка с трудови възнаграждения на работниците и служителите, които все още работят в предприятието, или вземания на адвокат, ангажиран от синдика във връзка с предявени съдебни искове). Причината за предпочтителното удовлетворяване на тези вземания е, че за да изпълни процедурата, както трябва, синдикът трябва да може да поема нови ангажименти, по отношение на които да се гарантира цялостно изпълнение. Освен това задължения от неоснователно обогатяване на масата на несъстоятелността, както и някои задължения от временното производство по несъстоятелност са задължения, които са в тежест на масата на несъстоятелността.

  1. Обикновени кредитори

Само обикновените кредитори (Insolvenzgläubiger, или „кредитори на несъстоятелността“) участват в процедурата по установяване на вземанията (член 174, параграф 1, първо изречение от InsО). В съответствие с член 38 от InsО обикновени кредитори са всички индивидуални кредитори с добре обосновани вземания срещу длъжника към датата на образуване на производството по несъстоятелност. Вземания на подчинени обикновени кредитори (nachrangige Insolvenzgläubiger), изброени в член 39, параграф 1 от InsO, трябва да бъдат предявени само ако съдът по несъстоятелността изрично е поискал това (член 174, параграф 3, първо изречение от InsО). Подчинените вземания се уреждат след останалите вземания на обикновените кредитори. Примери за това са глобите, лихвите и санкциите за забавено плащане, натрупани върху вземанията на обикновените кредитори след образуването на производството по несъстоятелност.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията трябва да се предявят в писмена форма пред синдика в срока, определен от съда по несъстоятелността в решението за образуване на производството, като се посочат основанието и размерът на вземането и се приложат копия от документите, доказващи вземането (член 174, параграф 1, първо и второ изречение и член 174, параграф 2 от InsО). Въпреки това, дори в случай на късно предявяване, вземанията ще бъдат разгледани (член 177 от InsО). На предявяване подлежат всички вземания по несъстоятелността, независимо дали правоотношенията по тях се уреждат от гражданското право или от публичното право (например данъчни задължения).

По отношение на чуждестранните кредитори се прилагат следните особености: Член 55 от Регламента на ЕС относно несъстоятелността дава възможност на чуждестранните кредитори да предявяват вземанията си, като използват стандартен формуляр за вземания. Вземанията могат да се подават на всеки от официалните езици на институциите на ЕС. От кредитора може обаче да се поиска да осигури превод на официалния език на държавата членка, в която е образувано производството, или на друг език, който тази държава е посочила, че може да приеме. По принцип вземанията трябва да бъдат предявявани в срока, предвиден в закона на държавата на образуване на производството. В случай на чуждестранни кредитори този срок е не по-малко от 30 дни след публикуването на решението за образуване на производство по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност на държавата, в която е образувано производството.

Синдикът трябва да включи всички надлежно предявени вземания в списъка на задълженията (Tabelle). Естеството на вземанията не се проверява на този етап. Вземанията се проверяват и техният размер и поредност се определят едва по време на съдебното заседание за установяване на вземанията пред съда по несъстоятелността (член 176, първо изречение от InsО). Ако на съдебното заседание за установяване на вземанията вземането не бъде оспорено от синдика или от някой от обикновените кредитори или ако повдигнатото възражение е било оборено, вземането се счита за прието и кредиторът ще получи своя дял от приходите от осребряването на масата на несъстоятелността. Възражение, повдигнато от страна на длъжника, не засяга определянето на вземането (член 178, параграф 1, второ изречение от InsО), но след прекратяването на производството по несъстоятелност въпросният обикновен кредитор не може да налага принудително изпълнение във връзка с остатъка от вземането си въз основа на присъединяването към списъка на задълженията и ще трябва да заведе индивидуален иск срещу длъжника (член 201, параграф 2, първо изречение от InsО).

От друга страна, ако по време на съдебното заседание за установяване на вземанията синдикът или друг обикновен кредитор повдигнат възражение, засегнатият кредитор може да предяви иск за допускане на вземането срещу оспорващата страна (член 179, параграф 1 от InsО). Кредиторът обаче може да участва в постъпленията само ако в иска за допускане на вземането се докаже, че вземането му е действително (член 180 и следващите от InsO). Преди каквото и да било разпределяне на приходите синдикът следва да изготви списък за разпределяне на приходите (Verteilungsverzeichnis) (член 188 от InsO). В срок от две седмици от публикуването на списъка за разпределяне на приходите трябва да се представят доказателства, че е предявен иск за допускане на вземането (член 189, параграф 1 от InsO). Ако не е предявен иск, вземането няма да бъде взето предвид при разпределянето на приходите дори ако междувременно е било допуснато (член 189, параграф 3 от InsО). Ако обаче доказателствата са предоставени своевременно, делът, определен за вземането, се запазва и не се разпределя, докато искът е висящ (член 189, параграф 2 от InsO). Ако искът за допускане на вземането в крайна сметка бъде отхвърлен, запазеният дял се разпределя между останалите обикновени кредитори. Ако във връзка с оспореното вземане вече съществува изпълнително основание, искът трябва да бъде подаден не от кредитора, а от лицето, подало възражението (член 179, параграф 2 от InsО). Решенията за установяване на вземане или за приемане на възражение имат обвързващо действие не само по отношение на страните по делото, но също и по отношение на синдика и всички обикновени кредитори (член 183, параграф 1 от InsО).

Обикновените кредитори, които не са предявили вземането си, за да бъде присъединено към списъка на задълженията, не могат да участват в постъпленията от осребряването и не могат да предявят вземането си по никакъв друг начин (член 87 от InsO). Искове за плащане срещу синдика се отхвърлят като недопустими.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Освен ако в плана по несъстоятелността не е предвидено друго, синдикът осребрява имуществото, принадлежащо към масата на несъстоятелността, с цел преобразуването му в парични средства и разпределянето на тези средства между кредиторите. Синдикът разполага с право на преценка, когато решава как да осъществи осребряването, така че да се реализират максимални постъпления. Възможностите включват продажба на предприятието на длъжника или на отделни инсталации като цяло или разделяне на предприятието на части и продажба на активите поотделно.

Преди приходите от осребряването да могат да бъдат разпределени между обикновените кредитори, е необходимо първо да се удовлетворят вземанията на обезпечените кредитори и на кредиторите с вземания, предявени към масата на несъстоятелността. Разпределянето на приходите се извършва въз основа на списък за разпределяне (член 188 от InsО), който се изготвя от синдика на базата на списъка на задълженията (член 175 от InsО). Този списък трябва да съдържа всички вземания в производството по несъстоятелност, които трябва да бъдат взети предвид при разпределянето. След това приходите са разпределят между кредиторите пропорционално на размера на техните вземания. Подчинените обикновени кредитори се нареждат след обикновените кредитори. Те се удовлетворяват само след като всички останали обикновени кредитори са били удовлетворени в пълен размер. Тъй като шансовете им за удовлетворяване са ниски, те следва да предявят вземанията си, само ако това бъде поискано от съда по несъстоятелността (член 174, параграф 3 от InsO).

По правило за разпределянето не е необходимо да се чака осребряването на масата на несъстоятелността да приключи. Плащанията по сметките се извършват веднага след като в масата на несъстоятелността са се събрали достатъчно парични средства (член 187, параграф 2, първо изречение от InsО). След като осребряването приключи, се пристъпва към окончателното разпределяне (член 196, параграф 1 от InsО). За него е необходимо одобрението на съда по несъстоятелността (член 196, параграф 2 от InsО). Ако вземанията на всички обикновени кредитори (включително на подчинените кредитори) могат да бъдат удовлетворени изцяло (което рядко се случва на практика), синдикът прехвърля евентуалния остатък на длъжника (член 199, първо изречение от InsО).

Ако даден кредитор има право на обезпечено вземане върху имущество, принадлежащо към масата на несъстоятелността, и получените приходи са недостатъчни за пълното удовлетворяване на вземането му, той може да предяви допълнително облигационно вземане, за да бъде присъединено към списъка на задълженията, но само до размера, в който обезпеченото му вземане не е удовлетворено. (Другата възможност е да се откаже от обезпеченото си вземане и вместо това да предяви допълнително облигационно вземане срещу длъжника за цялата сума, за да бъде присъединено към списъка на задълженията) (член 52, второ изречение от InsO).

Ако трето лице удовлетвори вземането на кредитор, който има вещно обезпечение срещу длъжника, третото лице не замества автоматично обезпечения кредитор. В някои случаи обаче суброгацията е предвидена със закон, а също така може да бъде договорена. Това не е особеност на производството по несъстоятелност, а произтича по общия законов ред. Ако например кредиторът има вещно обезпечение и получи удовлетворение не от длъжника, а от трето лице, което е гарант на вземането срещу неплатежоспособния длъжник, вземането на кредитора срещу длъжника се прехвърля на гаранта по силата на законоустановена суброгация (член 774, параграф 1, първо изречение от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch — BGB). Що се отнася до акцесорни обезпечения, като например ипотека или залог, Гражданският кодекс изрично предвижда, че те се прехвърлят към гаранта (членове 412 и 401 от BGB). Други неакцесорни обезпечения, като например поземлена тежест, създадена за обезпечаване на иск, не се прехвърлят по силата на закона към гаранта. Съгласно членове 412 и 401 от Гражданския кодекс обаче кредитор с договорно вземане е длъжен по аналогия да прехвърли неакцесорните обезпечения на гаранта, освен ако между страните е договорено друго. След това гарантът заема мястото на кредитора с вещно обезпечение.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

  1. Стандартна процедура

След като окончателното разпределяне приключи, производството по несъстоятелност трябва да бъде прекратено (член 200, параграф 1 от InsО). Решението за прекратяване се публикува. След приключването на производството по несъстоятелност правото да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността се връща на длъжника.

След приключването на производството по несъстоятелност обикновените кредитори по принцип могат да наложат принудително изпълнение за остатъка от вземането си срещу длъжника без ограничения, доколкото то е погасено само до размера на пропорционалния дял. По отношение на принудителното изпълнение във връзка с неудовлетворената част на вземането в член 201, параграф 2 от InsO се предвижда, че обикновените кредитори могат да налагат принудително изпълнение на своите вземания срещу длъжника на основание присъединяването им към списъка на задълженията, така както ако те бяха установени с подлежащо на изпълнение съдебно решение, при условие че вземанията са били установени и не са били оспорени от длъжника на съдебното заседание за установяване на вземанията. От друга страна, от същия член 201, параграф 2 от InsO може да се заключи, че в други случаи кредиторът трябва да предяви съдебен иск, за да наложи принудително изпълнение на вземането си срещу длъжника.

Изключение е предвидено за физическите лица. Те имат възможност да подадат заявление за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг (Restschuldbefreiung, член 201, параграф 3, член 286 и сл. от InsО). Освобождаването от отговорност за остатъчния дълг може да бъде предоставено след изтичането обикновено на тригодишен период на добро поведение, по време на който длъжникът трябва да прехвърля всички свои доходи, подлежащи на запор, на попечител (Treuhänder). Освобождаването има обвързващо действие за всички обикновени кредитори, включително кредитори, които не са присъединили своите вземания (член 301, параграф 1 от InsО). Това означава, че обикновените кредитори са окончателно лишени от правото да пристъпят към принудително изпълнение на вземанията си срещу длъжника (с изключение на вземанията, посочени в член 302 от InsО, които не подлежат на освобождаване от отговорност за остатъчен дълг).

Юридическо лице, което е било обект на производство по несъстоятелност и което вече не притежава никакви активи, се заличава автоматично от търговския регистър и престава да съществува.

  1. Процедура за изготвяне на план по несъстоятелността

Процедурата за изготвяне на план по несъстоятелността дава възможност на обезпечените и на обикновените кредитори да вземат решения относно осребряването на масата на несъстоятелността, нейното разпределяне между кредиторите, хода на производството и отговорността на длъжника след прекратяването на производството по несъстоятелност. Те правят това, като изготвят план по несъстоятелността чрез дерогация от разпоредбите на Кодекса за несъстоятелността (член 217, параграф 1, първо изречение от InsО). План за оздравяване и план по несъстоятелността не са едно и също нещо. Планът по несъстоятелността играе ключова роля за евентуалното оздравяване на предприятието, но може също така да бъде основа за ликвидацията му, като в него може например да са предвидени начини за осребряване на масата на несъстоятелността и за нейното разпределяне между засегнатите страни чрез дерогация от разпоредбите на Кодекса за несъстоятелността.

Освен възможността за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг, планът по несъстоятелността предлага на длъжника важно средство за преодоляване на евентуален блокиращ вот от страна на кредитори, които отказват да сътрудничат. В член 245 от InsO се предвижда, че при определени условия приемането на група с право на глас може да се счита за одобрено дори ако не са постигнати необходимите мнозинства.

План по несъстоятелността може да бъде предложен от синдика или от длъжника (член 218, параграф 1, първо изречение от InsO). Планът по несъстоятелността съдържа декларативна (darstellender Teil) и организационна част (gestaltender Teil) (член 219, първо изречение от InsO). В декларативната част се описва кои мерки вече са били предприети след образуването на производството по несъстоятелност и кои тепърва ще се предприемат, за да се установи основата за предвиденото уреждане на правата на заинтересованите страни (член 220, параграф 1 от InsO). В организационната част се определят промените в правното положение на засегнатите страни (член 221, първо изречение от InsO). Съгласно член 217, второ изречение от InsO, ако длъжникът не е физическо лице, членските права и дяловете от капитала на длъжника също могат да бъдат включени в плана по несъстоятелността. Член 225a, параграф 2 от InsO позволява размяна на дълг срещу капитал, при което вземанията на кредиторите се преобразуват в дялове от капитала на длъжника, обект на дружественото право. Особено интересен е механизмът за гласуване, предвиден в член 243 и сл. от InsO. В организационната част на плана по несъстоятелността се определят различните групи с право на глас. Планът по несъстоятелността се приема, само ако е одобрен от мнозинството от гласувалите кредитори във всяка група (мнозинство от броя на кредиторите) и размерът на вземанията на кредиторите, които са го подкрепили, възлиза на повече от половината от общия размер на вземанията на всички гласували кредитори (мнозинство от общия размер на вземанията). При определени условия според Кодекса обаче се приема, че дадена гласувала група е дала съгласието си, дори да не е достигнато необходимото мнозинство (член 245 от InsО). Тази „забрана за блокиращ вот“ (Obstruktionsverbot) има за цел да се попречи на отделни кредитори или акционери да провалят приемането на плана. В съответствие с член 247 от InsO длъжникът също трябва да приеме плана. Противопоставянето от страна на длъжника обаче е без значение, ако няма вероятност планът да го остави в по-лошо положение, отколкото би бил без него, и ако никой от кредиторите не получава икономическа стойност, надвишаваща пълния размер на вземането му.

След приемането на плана за несъстоятелност от участващите страни и съгласието на длъжника, планът се утвърждава от съда по несъстоятелността. Съдът потвърждава плана по несъстоятелността, ако всички съществени процедурни изисквания са изпълнени и не е подадено заявление от кредитор или акционер, който твърди, че има вероятност той да бъде поставен в по-неблагоприятно положение вследствие на плана, отколкото би бил без него (член 251 от InsO). За да се предотврати опасността от отхвърляне на плана в резултат на подобно противопоставяне, организационната част на плана може да предвижда средства, които да бъдат предоставени, в случай че дадена страна докаже, че ще бъде поставена в по-лошо положение (член 251, параграф 3 от InsO).

Решението за одобрение на плана може да бъде оспорено само в ограничена степен (член 253 от InsО).

След изтичане на срока за обжалване на плана по несъстоятелността и стига същият да не предвижда друго, съдът по несъстоятелността прекратява производството по несъстоятелност (член 258, параграф 1 от InsО). Длъжникът възстановява правото си да се разпорежда с имуществото. Правните последици, предвидени в организационната част на плана, имат обвързваща сила за и срещу всички участващи страни, независимо дали те са предявили вземанията си или са се противопоставили на плана по несъстоятелността в качеството си на заинтересовани лица (член 254b от InsО). Това означава, че предвидената в плана по несъстоятелността възможност за отказ от право, спиране или подобни влиза в сила автоматично, без да е необходима нарочна декларация за намерение (член 254а, параграф 1 от InsО). Планът по несъстоятелността принципно не засяга правата на обикновените кредитори срещу трети страни. Ако планът предвижда това, се прилага изключение при вътрешногрупово обезпечение на трета страна (gruppeninterne Drittsicherheiten), което е предоставено на кредитора от предприятие, свързано с длъжника по смисъла на член 15 от Закона за акционерните дружества (Aktiengesetz — AktG) (например дъщерно дружество) (член 217, параграф 2 и член 223a от InsO).

За да се гарантира, че длъжникът изпълнява задълженията, наложени му по силата на плана по несъстоятелността, в плана може да се предвижда, че длъжникът подлежи на наблюдение от страна на синдика. По време на периода на наблюдение синдикът трябва да докладва всяка година на съда и на комитета на кредиторите, в случай че такъв комитет е бил назначен, относно текущото положение и перспективите за изпълнение на плана по несъстоятелността (член 261, параграф 2, първо изречение от InsO).

Независимо дали е разпоредено подобно наблюдение, в член 255 от InsO е предвидена „клауза за възобновяване“ (Wiederauflebensklausel), гарантираща спазването на плана от страна на длъжника. Ако в съответствие с организационната част на плана по несъстоятелността вземания на обикновен кредитор са били отложени или частично отписани, съгласно тази разпоредба подобно отлагане или отписване престава да бъде задължително за кредитора, ако длъжникът значително изостава в изпълнението на плана по отношение на този кредитор (член 255, параграф 1 от InsO). Това се отнася и за всички обикновени кредитори, ако на етапа на изпълнение на плана срещу активи на длъжника бъдат образувани нови производства по несъстоятелност (член 255, параграф 2 от InsО). Обикновените кредитори с приети вземания, които не са били оспорени от длъжника в рамките на съдебното заседание за удостоверяване на вземанията и които те имат по силата на потвърден и окончателен план по несъстоятелността и са присъединили към списъка на задълженията, могат да наложат принудително изпълнение срещу длъжника във връзка с тези вземания по същия начин, както ако разполагаха с влязло в сила решение (член 257, параграф 1, първо изречение от InsO).

Ако планът по несъстоятелността служи като основа за оздравяването на предприятието, за изпълнението му често е необходимо вземането на заеми. С цел защита на заемодателите в организационната част на плана по несъстоятелността може да се предвиди таван на заемите (член 264 от InsО). При условие че вземането на новия кредитор остава под тавана, ефектът от споразумението за такъв таван е, че обикновените кредитори се нареждат зад новия кредитор във всяко ново производство по несъстоятелност.

Процедурата за изготвяне на план по несъстоятелността позволява на длъжника да постигне освобождаване от отговорност за остатъчни задължения, независимо от описаната по-горе процедура за това освобождаване. В Кодекса се посочва, че освен ако в плана по несъстоятелността не е предвидено друго, длъжникът се освобождава от остатъчните си задължения към кредиторите, ако удовлетвори кредиторите си по начина, предвиден в плана по несъстоятелността (член 227, параграф 1 от InsО).

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

За подробности относно правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност, вж. отговора на въпрос „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?“

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

В съответствие с германското право разходите за производството по несъстоятелност трябва да се заплатят предварително от масата на несъстоятелността и се ползват с предимство пред вземанията на обикновените кредитори като задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността (член 53 от InsО). В съответствие с член 54 от InsО разходите за производството по несъстоятелност включват съдебните такси във връзка с производството и възнаграждението и разноските на временния синдик, на синдика, както и на членовете на комитета на кредиторите.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

С цел предотвратяване на актове в ущърб на кредиторите придобиването на имущество, принадлежащо към масата на несъстоятелността, след образуването на производството по принцип е нищожно, а придобиването преди образуването на производството на имущество, което би било включено в масата на несъстоятелността след образуването на производството, по принцип е действително, но може да бъде оспорено при определени обстоятелства.

Тъй като при образуването на производство по несъстоятелност правото на длъжника да се разпорежда с имуществото се прехвърля на синдика, всяко разпореждане на длъжника с имущество, принадлежащо към масата на несъстоятелността, след образуването на производството по принцип е абсолютно недействително (основното изключение тук е добросъвестното придобиване на поземлен имот, въпреки че то може да бъде оспорено) (член 81, параграф 1, първо изречение от InsО). Освен това придобиването на права върху даден актив от масата на несъстоятелността по принцип е нищожно, ако длъжникът се е разпоредил с имущество от масата на несъстоятелността преди образуването на производството по несъстоятелност, но резултатът от това разпореждане възниква едва след образуването на производството (член 91, параграф 1 от InsО) (основното изключение е придобиването на поземлен имот, член 91, параграф 2 от InsО). Обезпечителни права, придобити в резултат на изпълнително производство през последния месец, предхождащ молбата за образуване на производство по несъстоятелност или след нейното подаване, също стават нищожни след образуването на производството (член 88, параграф 1 от InsО).

От член 129 и сл. от InsО следва, че придобиването от масата на несъстоятелността преди образуването на производството, за разлика от придобиването след образуването на производството, по принцип е действително, но може да бъде оспорено при определени условия. Правото на оспорване на сделки на неплатежоспособен длъжник е от решаващо значение за функционирането на законодателството в областта на несъстоятелността, тъй като то предоставя на синдика достъп до изходящите парични потоци от имуществото на длъжника от времето преди образуването на производството по несъстоятелност. То може да има съществен принос за попълването на масата на несъстоятелността и така да се гарантира, че законодателството в областта на несъстоятелността изпълнява целта си за гарантиране на равно удовлетворяване на кредиторите в зависимост от поредността на техните вземания и за предотвратяване на преференциално третиране на определени кредитори. В случай че синдикът упражни успешно правото си на оспорване, страната, която се е възползвала от спорната сделка, трябва да върне всичко, което е било отнето от имуществото на неплатежоспособния длъжник в резултат на сделката. Ако това не е възможно да стане в натура, синдикът трябва да плати обезщетение. Съответно синдикът може да предяви иск за принудително изпълнение на правото на възстановяване на собствеността и да се позове на това право срещу евентуални насрещни искове, предявени от даден кредитор. В случай че получателят на ползата по силата на оспорима сделка възстанови полученото имущество, евентуалният насрещен иск, който той би могъл да предяви, се възобновява (член 144 от InsО).

За да подлежи на оспорване, дадена сделка, сключена преди образуването на производство по несъстоятелност, трябва да ощетява обикновените кредитори (член 129 от InsО) и да е изпълнено едно от основанията, предвидени в членове 130—136 от InsO. Всеки правен акт, т.е. всяко действие (включително бездействие, член 129, параграф 2 от InsО), което поражда правни последици, може да бъде оспорено (Федерален съд, решение от 12 февруари 2004 г. — IX ZR 98/03 — точка 12). Освен ако в Кодекса не е предвидено друго, няма значение дали правният акт е извършен по инициатива на длъжника. Освен това дали действието е от договорно или от правно естество също не е решаващ фактор (Федерален съд, решение от 7 май 2013 г. — IX ZR 191/12 — точка 6).

Основание за оспорване на сделка съществува по-специално при:

  • полза, предоставена безвъзмездно от страна на длъжника, освен ако това не е станало повече от 4 години преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност (член 134 от InsО);
  • правен акт, извършен от длъжника през последните 10 години преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност и целящ да ощети кредиторите, в случай че другата страна е знаела за намерението на длъжника (член 133 от InsО). Срокът е само 4 години, ако актът дава възможност на другата страна да предостави обезпечение или плащане;
  • правен акт, осъществен от длъжника в последните 3 месеца преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, който пряко ощетява кредиторите, ако длъжникът вече е бил неплатежоспособен и другата страна е знаела за това (член 132, параграф 1, точка 1 от InsО);
  • правен акт, чрез който на обикновен кредитор се предоставя обезпечение или удовлетворение, на което той няма право, ако този акт е извършен през последния месец преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност (член 131, параграф 1, точка 1 от InsО);
  • правен акт, чрез който на обикновен кредитор се предоставя обезпечение или удовлетворение, на което той няма право, ако този акт е извършен през последните 3 месеца преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност и длъжникът е бил неплатежоспособен към момента на този акт, а другата страна е знаела за това (член 130, параграф 1, точка 1 от InsО).

В тези случаи както длъжникът, така и получаващият ползата кредитор може освен това да понесе наказателна отговорност (членове 283—283d от Наказателния кодекс).

Производства по несъстоятелност срещу потребител

Производствата по несъстоятелност срещу потребители (Verbraucherinsolvenzverfahren) се прилагат за физически лица, които не извършват и не са извършвали стопанска дейност като самостоятелно заети лица или които са извършвали стопанска дейност като самостоятелно заети лица, но чието финансово положение е под контрол и срещу тях няма искове във връзка с трудови правоотношения (член 304, параграф 1, първо изречение от InsО). За разлика от стандартното производство по несъстоятелност, акцентът тук не е върху осребряването на имуществото, а върху освобождаването на потребителя от отговорност за задължението.

Процедурата се различава от стандартната, преди всичко когато молбата се подава от самия длъжник или заедно с други лица. В този случай решението за образуване на производството по несъстоятелност се предшества от извънсъдебна фаза, насочена към постигане на споразумение с кредиторите по отношение на уреждане на задължението въз основа на план (член 305, параграф 1, точка 1 от InsО). Ако опитът за постигане на извънсъдебно споразумение е неуспешен, длъжникът може да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Следва етап, по време на който образуването на производството се спира и съдът по несъстоятелността предоставя възможност на кредиторите да се споразумеят с длъжника относно плана за уреждане на задълженията (Schuldenbereinigungsplan). Ако планът за уреждане на задълженията се осъществи, вземанията на кредиторите се уреждат само въз основа на този план, който има изпълнителната сила на споразумение, постигнато в рамките на съдебно производство (Prozessvergleich) (член 308, параграф 1, второ изречение от InsО). Молбата за образуване на производство по несъстоятелност и молбата за освобождаване от отговорност за остатъчния дълг се считат за оттеглени (член 308, параграф 2 от InsО). Ако не бъде договорен план за уреждане на задълженията, образуването на производството по несъстоятелност се възобновява.

Последна актуализация: 08/09/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Естония

Естонското законодателство предвижда три различни производства по несъстоятелност: производство по несъстоятелност, производство по оздравяване и производство по преструктуриране на задължения. Подаването и разглеждането на молби за откриване на производство по несъстоятелност и воденето на производство по несъстоятелност по отношение на юридическо лице се уреждат от Закона за несъстоятелността. Производствата по оздравяване, с помощта на които юридическо лице може да преструктурира задълженията си, се уреждат от Закона за оздравяването. Откриването и воденето на производство по несъстоятелност на физическо лице, независимо дали то е самостоятелно заето лице, се уреждат от Закона за несъстоятелността на физическите лица. Законът за несъстоятелността на физическите лица урежда и подаването на молби за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице. Чрез молба за откриване на производство по несъстоятелност е възможно да се открият всички видове производства по несъстоятелност по отношение на длъжник, който е физическо лице: за обявяване в несъстоятелност, за обявяване в несъстоятелност и откриване на производство за освобождаване на длъжника от задълженията му или за откриване на производство за преструктуриране на задължения. Ако физическото лице бъде обявено в несъстоятелност, това производство не се урежда от Закона за несъстоятелността на физическите лица; производството по несъстоятелност се води по реда на Закона за несъстоятелността. Начинът, по който се водят производствата по несъстоятелност за юридически и физически лица, е сходен. Тези закони са достъпни на естонски и на английски език на естонската електронна страница за официални публикации Връзката отваря нов прозорецRiigi Teataja (Държавен вестник).

Целта на производството по обявяване в несъстоятелност е да се удовлетворят вземанията на кредиторите от имуществото на длъжника чрез прехвърляне на имущество на длъжника или оздравяване на неговото предприятие. Когато длъжникът е физическо лице, посредством производството по несъстоятелност той има възможност да бъде освободен от задълженията си. В хода на производството по несъстоятелност се установява причината за неплатежоспособността на длъжника.

Целта на оздравяването на едно предприятие е да се преодолеят икономическите му затруднения, да се възстанови ликвидността му, да се подобри рентабилността му и да се осигури устойчивото му управление чрез прилагане на набор от мерки въз основа на план за оздравяване. Оздравяването на дадено предприятие не ограничава другите му възможности за избягване на неплатежоспособност. В процедурите по оздравяване е важно да се защитят и вземат предвид интересите и правата на предприятието, кредиторите и всички трети страни.

Целта на преструктурирането на задължения е да се преодолеят проблемите с платежоспособността на длъжника и да се избегне производството по несъстоятелност. Вземат се предвид законните интереси на длъжника и на неговите кредитори. Производството по преструктуриране на задължения дава възможност на длъжника да преструктурира финансовите си задължения (лични задължения) чрез удължаване на срока за изпълнение на задължението, погасяване на вноски или намаляване на задължението.

Производството по несъстоятелност и производството по преструктуриране на задължения попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст).

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Съгласно естонското законодателство, физическото лице е човек, а в законодателството в областта на несъстоятелността не се прави разграничение между физическите лица по отношение на това дали те действат в търговски или професионален капацитет (с други думи няма разграничение между самостоятелно заети лица и потребители). Юридическото лице е правен субект, учреден по силата на закона. Юридическо лице може да е частноправен субект или публичноправен субект. „Частноправен субект“ означава юридическо лице, учредено в частен интерес и съгласно закон, приложим по отношение на съответния вид юридическо лице. Събирателните дружества, командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества, търговските сдружения, фондациите и сдруженията с нестопанска цел са частноправни субекти. Държавата, местните органи и други юридически лица, учредени в обществена полза и съгласно закон, приложим по отношение на конкретното юридическо лице, са публичноправни субекти.

1. Производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност се води по отношение на неплатежоспособни юридически и физически лица. Държавата и местните органи не могат да бъдат обявявани в несъстоятелност.

2. Производство по оздравяване

Производството по оздравяване се води само по отношение на юридически лица, които са частноправни субекти.

3. Производство по преструктуриране на задължения

Производството по преструктуриране на задължения се води по отношение на физически лица, които изпитват проблеми с платежоспособността, независимо дали са самостоятелно заети лица.

4. Производство за освобождаване от задължения

Производство за освобождаване на физическо лице от задълженията му се води по отношение на физически лица с проблеми с платежоспособността, независимо дали са самостоятелно заети лица.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

1. Образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник — юридическо лице

1.1. Производство по несъстоятелност

Несъстоятелност означава неплатежоспособност на длъжника, обявена със съдебно решение. От това следва, че първата основна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е длъжникът да е неплатежоспособен.

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако не е в състояние да удовлетворява вземанията на кредиторите и финансовото му състояние показва, че тази невъзможност не е временна. Длъжник — юридическо лице, е неплатежоспособен и ако неговото имущество е недостатъчно да покрие задълженията му и финансовото му състояние показва, че тази недостатъчност не е временна. За задължения се смятат и вземанията, чийто падеж не е настъпил. Ако молбата е подадена от длъжника, съдът го обявява в несъстоятелност и ако съществува вероятност за възникване на неплатежоспособност в бъдеще. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, неговата неплатежоспособност се предполага.

Втората основна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е подаването на молба за откриване на такова производство, която може да бъде подадена от длъжника или от кредитор. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, в нея той трябва да представи аргументи за своята неплатежоспособност. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, в нея той трябва да представи аргументи за неплатежоспособността на длъжника и да докаже наличието на вземане. В предвидените от закона случаи други лица също могат да подават молба за откриване на производство по несъстоятелност, като в този случай за лицата се прилагат разпоредбите относно кредиторите, освен ако законът не предвижда друго.

Съдът може да поиска кредиторът, който подава молбата, да внесе определена от съда парична сума под формата на съдебна гаранция, която ще покрие възнаграждението и разходите на временния синдик, ако има основания да се смята, че масата на несъстоятелността е недостатъчна за това. Ако кредиторът не успее да внесе гаранцията, производството се прекратява. Когато кредиторите, които подават молба, са служители на неплатежоспособен работодател, който не плаща сумата, определена като гаранция, за да може производството по несъстоятелност да продължи, те имат право да поискат обезщетение във връзка с несъстоятелност от държавата (чрез Eesti Töötukassa [Естонския фонд за осигуряване при безработица]).

Съдът отказва да допусне молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност, ако от нея не става ясно, че вносителят има вземане срещу длъжника, ако не са представени аргументи за неплатежоспособността на длъжника или ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се основава на вземане, по отношение на което се прилага план за оздравяване или преструктуриране на задължения. Съдът отказва да допусне молба за откриване на производство по несъстоятелност и на базата на други основания, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.

Преди обявяването в несъстоятелност и образуването на производството по несъстоятелност се провежда т.нар. предварително производство. Ако съдът реши да допусне дадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, той назначава временен синдик. Съдът може също така да откаже да назначи временен синдик предвид финансовото положение на длъжника и да обяви длъжника в несъстоятелност. Ако съдът не назначи временен синдик, производството въз основа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не се продължава и бива прекратено. Временният синдик установява имуществото на длъжника, включително задълженията му и изпълнителните производства срещу неговото имущество, и проверява дали имуществото на длъжника е достатъчно, за да покрие разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност. Временният синдик дава оценка на финансовото състояние и платежоспособността на длъжника и на перспективите за продължаване на дейността на предприятието на длъжника, и ако длъжникът е юридическо лице — за оздравяването на длъжника, следи за запазване на имуществото на длъжника и др. Дейностите на временния синдик трябва да разкрият дали молбата за откриване на производство по несъстоятелност трябва да бъде удовлетворена или отхвърлена.

Съдът приключва производството без обявяване в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато, или да се предяви иск срещу член на управителен орган.

Съдът обявява несъстоятелността с постановяване на решение (решение за обявяване в несъстоятелност). В решението трябва да се определи датата на обявяването в несъстоятелност. Производството по обявяване в несъстоятелност започва с обявяването на несъстоятелността.

След като обяви несъстоятелността, съдът незабавно публикува официално съобщение в този смисъл (съобщение за обявяване в несъстоятелност) в официалния бюлетин Ametlikud Teadaanded (Официален бюлетин).

Решението за обявяване в несъстоятелност влиза в сила незабавно. Изпълнение на решение за обявяване в несъстоятелност не може да бъде спряно или отложено и установеният от закона начин или установената процедура за изпълнение на решението за обявяване в несъстоятелност не подлежат на промяна. Отмяната на решението за обявяване в несъстоятелност от висшестоящ съд не засяга валидността на правните актове, извършени от или по отношение на синдика. Длъжникът и подалият молбата кредитор могат да обжалват решението за обявяване в несъстоятелност в срок от 15 дни от публикуването на съответното официално съобщение. Длъжникът и вносителят на молбата за откриване на производство по несъстоятелност могат да обжалват пред Върховния съд решението на първоинстанционния съд по жалбата срещу решението. Синдикът не може да подава жалби от името на длъжника, нито да представлява длъжника при разглеждането на жалбата.

Ако в рамките на производството по несъстоятелност трябва да се публикува съобщение или процесуален документ, това става в Ametlikud Teadaanded. Съдът може да публикува съобщение за времето и мястото на съдебното заседание за разглеждане на внесена молба за откриване на производство по несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. Съобщение за решението за обявяване в несъстоятелност на длъжник (официално съобщение за обявяване в несъстоятелност) се публикува незабавно от съда в Ametlikud Teadaanded.

1.2. Производство по оздравяване

За да се образува производство по оздравяване на дадено предприятие, последното подава молба в този смисъл.

Съдът образува производството по оздравяване, ако молбата за оздравяване отговаря на изискванията на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за оздравяването на предприятията и ако предприятието се е аргументирало по обоснован начин, като е посочило, че:

  1. съществува вероятност да изпадне в неплатежоспособност в бъдеще;
  2. предприятието има нужда от оздравяване;
  3. след оздравяването предприятието може да бъде управлявано устойчиво.

Със съгласието на дадено предприятие, молбата за неговото оздравяване може да бъде подадена и от кредитор на предприятието.

Производство по оздравяване ще бъде образувано, ако молбата за оздравяване отговаря на изискванията, определени в закона, и предприятието или кредиторът е представил обосновани аргументи, които показват, че предприятието не е в трайна неплатежоспособност, но съществува вероятност да изпадне в неплатежоспособност в бъдеще; предприятието има нужда от оздравяване; след оздравяването предприятието може да бъде управлявано устойчиво.

Производство по оздравяване няма да бъде образувано, ако срещу предприятието е образувано производство по несъстоятелност; ако е постановено съдебно решение за принудително закриване на предприятието или се осъществява допълнителна ликвидация; ако са изминали по-малко от две години от приключването на производство по оздравяване на предприятието.

В срок от седем дни от получаването на молба за образуване на производство по оздравяване съдът образува производство по оздравяване.

В определението за образуване на производството по оздравяване, наред с другото, се посочват:

  1. данни за лицето, назначено за съветник по оздравяването;
  2. срокът за приемане на оздравителния план;
  3. срокът, в който оздравителният план трябва да бъде внесен в съда за одобрение (по принцип не по-дълъг от 60 дни; при необходимост съдът може да удължи този срок до 90 дни);
  4. размерът на гаранцията, която предприятието трябва да внесе по определената сметка, за покриване на възнаграждението и разноските на съветника по оздравяването, и срокът за плащането ѝ.

Правните последици от откриването на производство по оздравяване са следните:

  1. през този период съдът спира водените изпълнителни производства или други производства по принудително изпълнение срещу имуществото на предприятието до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на изпълнителните производства, насочени към удовлетворяване на вземания, възникнали по силата на трудово правоотношение;
  2. съдът отменя запора, наложен върху активите на предприятието, или изменя съдържанието му въз основа на искане от предприятието или от съветника по оздравяване, освен в случай на запор, наложен върху активите на предприятието, за да се осигури възможна конфискация или замяна на конфискация в наказателно производство или за обезпечаване на иск, произтичащ от трудово правоотношение, ако това е необходимо за провеждането на производство по оздравяване;
  3. начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу предприятието се прекратява до одобряването на оздравителния план;
  4. съдът може, въз основа на молба от предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, или въз основа на молба от съветника по оздравяването, да спре съдебното производство, включващо имуществен иск срещу предприятието, по отношение на което все още не е постановено решение, до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, освен в случай на иск, произтичащ от трудово правоотношение, като съдът не спира съдебното производство по наказателно дело;
  5. въз основа на подадена от кредитор молба за обявяване на фалит, съдът отлага решението за назначаване на временен синдик до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване;
  6. когато е образувано производство по оздравяване, предприятието си запазва правото на разпореждане с активите на предприятието, но трябва незабавно да информира съветника по оздравяване за всички сделки, които са извън обхвата на обичайната стопанска дейност.

Когато дадено предприятие поиска суспендиране на други мерки, по-специално на упражняването на право на обезпечение, съдът може да суспендира тези мерки въз основа на молба от предприятието или от съветника по оздравяването до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, ако това е необходимо за оздравяването или ако подпомага преговорите по оздравителния план, които ще се водят. Мерките не могат да бъдат суспендирани при искове, произтичащи от трудово правоотношение.

При образуване на производство по оздравяване срокът за осъществяване на сделки за събиране на вземания или други действия, предвидени в Закона за несъстоятелността и Кодекса за изпълнителното производство, се удължава с времето от образуване на производството по оздравяване до приключване на производството по оздравяване. Удълженият срок не може да надвишава осем години преди назначаването на временен синдик или началото на сроковете за събиране на вземания, определени в Кодекса за изпълнителното производство.

Ако съдът реши да образува производство по оздравяване и постанови решение за оздравяване, съветникът по оздравяването незабавно изпраща на кредиторите съобщение за оздравяването, в което ги уведомява за откриването на производството и за размера на вземанията, които имат срещу предприятието в съответствие със списъка на задълженията.

2. Образуване на производство по несъстоятелност на длъжник, който е физическо лице

2.1. Подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност, назначаване на адвокат и разглеждане на молбата в открито заседание

Молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник — физическо лице, може да бъде подадена от самия длъжник или от негов кредитор. Съпрузите длъжници могат да подадат съвместна молба за образуване на производство по несъстоятелност. С молба за образуване на производство по несъстоятелност могат да се открият всички видове производства по несъстоятелност на длъжник — физическо лице, включително и за обявяване в несъстоятелност.

Молбата за образуване на производство по несъстоятелност трябва да бъде подадена в съответствие с формулярите, предвидени по член 9 от Закона за несъстоятелността на физическите лица, чието използване е задължително.

В молбата длъжникът трябва да обясни естеството на своите проблеми с платежоспособността и да представи преглед на финансовото си състояние, включително своите активи, пасиви, приходи и разходи. В молбата за образуване на производство по несъстоятелност кредиторът трябва също така да обоснове неплатежоспособността на длъжника или да обясни естеството на проблемите с платежоспособността на длъжника.

Молбата за образуване на производство по несъстоятелност трябва да бъде подадена до окръжния съд по местоживеене на длъжника или по седалището на предприятието на самостоятелно заетото лице. Предполага се, че местоживеенето, посочено в регистъра на населението една година преди подаване на молбата за несъстоятелност, е местоживеенето на физическото лице и че седалището, посочено в регистъра една година преди подаване на молбата за несъстоятелност, е седалището на предприятието на самостоятелно заетото лице, освен ако се докаже, че местоживеенето или седалището на длъжника е другаде. Обща молба за образуване на производство по несъстоятелност на съпрузите трябва да бъде подадена до окръжния съд по местоживеене на съпрузите. Когато съпрузите нямат общо местоживеене, молбата се подава до окръжния съд по местоживеенето или седалището на предприятието на единия от съпрузите, по избор на съпрузите.

Съдът решава дали да допусне молбата за разглеждане. Ако съдът допусне молбата, той назначава адвокат на длъжника.

Ако бъде назначен адвокат, начисляването на лихви за забава или на растящи във времето договорни санкции по вземания срещу длъжника се прекратява до одобряването на плана за преструктуриране или до приключването на производството за преструктуриране на задължения. Това не се отнася до вземания, които длъжникът не желае да преструктурира, или ако длъжникът е обявен в несъстоятелност. Ако бъде назначен адвокат, кредиторът не може да прекрати договор, който е сключен с длъжника, на основание неизпълнение на финансово задължение, настъпило преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, или да откаже да изпълни задълженията си по такъв договор, освен ако това не бъде допуснато от съда.

При назначаване на адвокат съдът спира изпълнителното производство или друго производство по принудително събиране на парични суми, провеждано по отношение на имуществото на длъжника, до обявяването на длъжника в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения. До същия момент съдът може:

  1. да спре съдебно производство, свързано с иск за вземания срещу длъжника, по който все още не е постановено решение;
  2. да отмени мерки за обезпечение на иск, включително запор на платежна сметка;
  3. да забрани на кредиторите да упражняват правата си, произтичащи от обезпечението, предоставено от длъжника, включително да продават или да искат продажба на предмета на залога;
  4. да наложи друга мярка за временна правна защита, включително мерки за обезпечаване на молба за обявяване на фалит.

Съдът няма да спира съдебното производство относно вземането на решение за налагане на имуществено наказание или конфискация или замяната ѝ в наказателно производство или относно разглеждането на жалби срещу глоби, наложени за правонарушения, и няма да използва други мерки, посочени в подраздел 3 от настоящия раздел във връзка със запор или ипотека, наложени върху активите на длъжника, за обезпечаване на възможна конфискация или замяна на конфискация в наказателно производство.

Като взема предвид законните интереси на кредитора, съдът може, въз основа на молба от кредитора, да разреши възобновяване на спряното изпълнително производство и да позволи на кредитора да упражни правата, произтичащи от обезпеченията, предоставени от длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения.

Адвокатът определя финансовото състояние на длъжника, изготвя списък на активите и задълженията на длъжника и го представя на съда от името и с одобрението на длъжника. Адвокатът също така предоставя на съда становище какво производство следва да бъде образувано за произнасяне по проблемите с платежоспособността на длъжника. Съдът не е обвързан от становището.

След това съдът разглежда молбата за образуване на производство по несъстоятелност и взема едно от следните решения:

  1. обявява длъжника в несъстоятелност;
  2. обявява длъжника в несъстоятелност и открива производство за освобождаване на длъжника от задълженията му;
  3. открива производство по преструктуриране на задължения;
  4. отхвърля молбата; или
  5. приключва производството с опрощаване.

2.2. Образуване на производство по преструктуриране на задължения

Съдът открива производство по преструктуриране на задължения, ако длъжникът има проблеми с платежоспособността, но все още не е трайно неплатежоспособен, по-специално ако проблемите с платежоспособността на длъжника очевидно не могат да бъдат преодолени без провеждане на производство по преструктуриране на задължения, наред с други мерки, чрез продажба на активите на длъжника за покриване на задълженията му в рамките на разумните очаквания. Смята се, че даден длъжник има проблеми с платежоспособността, ако той не е в състояние или вероятно няма да е в състояние да изпълни задълженията си в момента, в който те станат изискуеми.

Преди да образува производство по преструктуриране на задълженията, съдът ще определи сумата, която длъжникът трябва да преведе като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по определената за тази цел сметка, както и крайния срок, до който длъжникът трябва да заплати тази сума. Като вземе предвид имущественото състояние на длъжника, съдът може да разреши определената сума да бъде платена на вноски в хода на производството.

Съдът може да откаже да образува производство по преструктуриране на задължения, ако:

  1. длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения;
  2. длъжникът отказва да положи клетва относно верността на подадената информация или да представи поискана от съда допълнителна информация;
  3. длъжникът е осъждан за престъпление, свързано с производство по обявяване на фалит или с изпълнително производство, данъчно престъпление или престъпление по член 381 и член 3811 от Наказателния кодекс, и информацията относно присъдата не е заличена от информационната система за съдимост;
  4. през трите години преди подаването на молбата или след подаването на молбата длъжникът умишлено или поради груба небрежност е представил невярна или непълна информация относно финансовото си положение, за да получи помощ или други облаги от държавата, от местен орган или фондация, или с цел отклонение от данъчно облагане;
  5. през трите години преди назначаването на адвокат или след назначаването му длъжникът умишлено или поради груба небрежност е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на кредиторите или умишлено е сключвал сделки, увреждащи кредиторите, и във връзка с това увреждането на интересите на кредиторите може да съставлява, освен всичко друго, укриване или прахосване на активи;
  6. длъжникът не е заплатил сумата, определена от съда като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по предвидената за целта сметка.

Съдът отказва да образува производство по преструктуриране на задължения, ако вече е образувал производство по преструктуриране на задължения на длъжника през десетте години преди подаването на молбата или е решил да освободи длъжника от задълженията му.

Ако съдът образува производство по преструктуриране на задължения на длъжника, той определя срок не по-дълъг от 60 дни, в който адвокатът трябва да представи пред съда план за преструктуриране. При необходимост съдът може да удължи този срок с не повече от 30 дни.

Ако съдът образува производство по преструктуриране на задължения на длъжника, срокът за осъществяване на сделки за събиране на вземания или други действия, предвидени в Закона за несъстоятелността и Кодекса за изпълнителното производство, се удължава със срока от назначаването на адвоката до приключване на производството по преструктуриране на задължения, но с не повече от осем години преди назначаването на адвоката или началото на сроковете за събиране на вземания, посочени в Кодекса за изпълнителното производство.

След образуване на производството адвокатът, в сътрудничество с длъжника, изготвя план за преструктуриране на задълженията на длъжника и го представя пред съда за одобрение от името и с одобрението на длъжника.

2.3. Образуване на производство по несъстоятелност и/или производство за освобождаване от задължения

Съдът обявява в несъстоятелност длъжник — физическо лице, и провежда производство по несъстоятелност по реда на Закона за несъстоятелността. Провеждането на производство по несъстоятелност по отношение на физическо лице е подобно на провеждането на производство по несъстоятелност по отношение на юридическо лице (вж. раздел 1.1).

Заедно с обявяването в несъстоятелност е възможно да се образува производство за освобождаване на физическо лице от задълженията му. Възможно е освобождаване на длъжника от неизпълнените му задължения в рамките на производството по несъстоятелност. Задълженията, възникнали преди обявяването в несъстоятелност, могат да бъдат включени в производството по несъстоятелност. По правило производството за освобождаване от задължения продължава три години. През този период длъжникът трябва да удовлетвори в максимална степен вземанията на кредиторите. В хода на производството по несъстоятелност цялото имущество на длъжника се продава и се използва за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Длъжникът трябва също така да участва в печеливши дейности или да положи разумни усилия, за да намери такива дейности. Доходите на длъжника се използват и за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Законът определя неподлежаща на запор сума за осигуряване на жизнения минимум на длъжника и тази сума не се използва за удовлетворяване на вземания на кредиторите. Ако длъжникът е изплатил значителна част от вземанията на кредиторите, длъжникът може да бъде освободен от задълженията си и преди да са изтекли три години, но не по-рано от една година от образуване на производството. Ако длъжникът наруши задълженията си, но нарушението не е сериозно, съдът може да удължи срока за освобождаване на длъжника от задълженията му с не повече от една година. Ако нарушението е съществено, съдът може да откаже да освободи длъжника от задълженията му.

3. Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на физическо лице

Ако в случай на смърт на длъжника наследствената маса на длъжника е неплатежоспособна, може да се подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на длъжника. Освен това в случай на смърт на длъжника наследникът на длъжника, изпълнителят на завещанието или управителят на наследството на длъжника могат да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност по отношение на наследствената маса на длъжника. В този случай по отношение на молбата за образуване на производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно молбите на длъжниците за образуване на производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност по отношение на наследствената маса се провежда в съответствие с разпоредбите на Закона за несъстоятелността.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

При обявяване в несъстоятелност имуществото на длъжника се превръща в маса на несъстоятелността и правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика.

Активите на длъжника се превръщат в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване в несъстоятелност и се използват за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по несъстоятелност. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването в несъстоятелност, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника в хода на производството по несъстоятелност. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, се урежда от Кодекса за изпълнителното производство. Законът съдържа неизчерпателен списък на несеквестируеми вещи. Основната цел на списъка на несеквестируемите вещи е да се гарантира минимална социална защита на длъжника. Забраната за продажба на несеквестируеми активи произтича и от необходимостта да се защитят други основни права: правото на свободен избор на сфера на дейност, професия и длъжност, правото на предприемаческа дейност, правото на образование, свободата на вероизповедание, защитата на личния и семейния живот и др. Освен това изземването на определени вещи противоречи на общоприетите морални принципи.

Естонското законодателство налага ограничения и за изземването на доход, като основната цел е да се гарантира, че длъжникът разполага с минималните средства за живот, които са необходими на него и на лицата на негова издръжка, в съответствие с условията на воденото срещу длъжника производство.

След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването в несъстоятелност, при обявяването в несъстоятелност разпореждането става нищожно по отношение на вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

След обявяването в несъстоятелност изпълнение на задължение, включено в масата на несъстоятелността и дължимо на длъжника, може да бъде одобрено само от синдика. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника, то се смята за изпълнено само ако прехвърленото за изпълнението му имущество остава в масата на несъстоятелността или ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелността се е увеличила. Ако задължението е било изпълнено в полза на длъжника преди публикуването на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност, то се смята за изпълнено, ако лицето, което го е изпълнило, не е знаело и не е било длъжно да знае за обявяването в несъстоятелност по време на изпълнението на задължението.

Когато е образувано производство по оздравяване, предприятието си запазва правото на разпореждане с активите на предприятието, но трябва незабавно да информира съветника по оздравяване за сделките, които са извън обхвата на обичайната стопанска дейност.

В производството по преструктуриране на задълженията длъжник, който е физическо лице, независимо дали е самостоятелно заето лице, запазва правото на разпореждане с имуществото си.

В производството за освобождаване от задължения, когато това производство продължава и след приключване на производството по несъстоятелност, доходите на длъжника подлежат на прехвърляне на адвоката. Длъжникът не е длъжен да превежда доходи или част от тях, по отношение на които не може да бъде предявен иск за плащане съгласно разпоредбите на Кодекса за изпълнителното производство, или посочените доходи или част от тях подлежат на връщане на длъжника от адвоката.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

При обявяване в несъстоятелност длъжник — физическо лице, губи правото си да сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, а длъжник — юридическо лице, губи правото си да сключва каквито и да било сделки.

Длъжникът своевременно предоставя на съда, временния синдик, синдика, комитета на кредиторите и отделението по несъстоятелността информацията, от която те се нуждаят във връзка с производството по несъстоятелност както преди, така и след обявяването на несъстоятелността, по-специално относно активите на длъжника, включително задълженията и стопанската или професионалната му дейност. От длъжника се изисква да предостави на синдика счетоводен баланс и опис на имуществото си, включително задълженията, към датата на обявяване в несъстоятелност.

Съдът може да поиска от длъжника да положи клетва в съда, че предоставената на съда информация относно имуществото, задълженията и стопанската или професионалната дейност е вярна, доколкото е известно на длъжника.

Длъжникът трябва да оказва съдействие на временния синдик и на синдика при изпълнението на техните задължения.

Длъжникът не може да напуска Естония без разрешението на съда след обявяването в несъстоятелност и преди полагането на клетвата.

Съдът може да наложи глоба, подписка или задържане под стража на длъжника в случай на неспазване на съдебно разпореждане или за да се гарантира изпълнението на предвидено от закона задължение.

Длъжникът има право да се запознае с досието на синдика и със съдебното досие по делото за обявяване в несъстоятелност. По основателни причини синдикът може да отхвърли искане на длъжника да се запознае с документ, включен в досието на синдика, ако това би навредило на провеждането на производство по несъстоятелност.

Синдик

  • Синдикът сключва сделки, свързани с масата на несъстоятелността, и изпълнява други актове. Правата и задълженията, които представляват резултат от действията на синдика, възникват за длъжника. В съответствие със задълженията си синдикът участва вместо длъжника в съдебни заседания по спорове, свързани с масата на несъстоятелността.
  • При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. В производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, синдикът може да сключва сделки и да извършва всякакви правни действия с масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност на длъжник — физическо лице, синдикът може да сключва сделките и да извършва правните действия с масата на несъстоятелността, които са необходими за постигане на целта на производството по несъстоятелност и за изпълнение на задълженията на синдика.
  • Синдикът защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и гарантира, че производството по несъстоятелност е законосъобразно, бързо и финансово обосновано. Той трябва да изпълнява задълженията си на синдик с дължимата грижа на добър стопанин и да взема предвид интересите на всички кредитори и на длъжника.
  • Синдикът определя вземанията на кредиторите, управлява масата на несъстоятелността, организира нейното формиране и осребряване и удовлетворяването на вземанията на кредиторите от масата на несъстоятелността; установява причините за неплатежоспособността на длъжника и момента на възникване на неплатежоспособността; осигурява продължаване на стопанската дейност на длъжника, когато е необходимо; извършва ликвидация на длъжника — юридическо лице, когато е необходимо; предоставя информация на кредиторите и длъжника в предвидените от закона случаи; докладва за дейността си и предоставя информация относно производството по несъстоятелност на съда, на длъжностното лице, упражняващо надзор, и на комитета на кредиторите; изпълнява и други задължения, предвидени в закона. Ако неплатежоспособността на длъжника е причинена от сериозна грешка в управлението, синдикът е длъжен да предяви иск за обезщетение за вреди срещу лицето, което е отговорно за грешката, веднага след като бъдат събрани достатъчно доказателства, които дават основание за предявяване на такъв иск. В допълнение към предвидените от закона правомощия на синдика той упражнява и правата на временен синдик.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В естонското производство по несъстоятелност прихващанията са допустими. В производството по несъстоятелност прихващанията на вземания трябва да отговарят на следните условия:

  1. подлежащите на прихващане вземания трябва да бъдат финансови задължения или други еднородни задължения;
  2. правото на кредитора да изпълни задължението си трябва да е възникнало и задължението на длъжника трябва да е станало изискуемо;
  3. кредиторът трябва да отправи изявление за прихващане към длъжника до утвърждаването на списъка на кредиторите, като изявлението не трябва да е направено под условие или с определяне на срок;
  4. правото на кредитора да прихване вземането си срещу вземане на длъжника трябва да е възникнало преди обявяването в несъстоятелност.

Ако вземането на длъжника е обвързано с отлагателно условие или ако към момента на обявяване в несъстоятелност то все още не е било изискуемо, или ако вземането не е насочено към изпълнение на еднородни задължения, то може да бъде прихванато само при изпълнение на отлагателното условие, когато вземането срещу длъжника стане изискуемо или когато задълженията станат еднородни. Не се разрешава прихващане, ако изпълнението на отлагателното условието за вземането на длъжника настъпи или ако вземането стане изискуемо преди кредиторът да може да извърши прихващане на вземането си.

Дори след погасяването по давност на вземането на даден кредитор той може да извърши прихващане, ако правото на прихващане е възникнало преди изтичането на давността. Освен това кредитор може да прихване вземане, произтичащо от неспазване на договорно задължение от страна на длъжника поради спирането на изпълнението на задължението от синдика след обявяването в несъстоятелност. Ако предметът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването в несъстоятелност кредиторът е изпълнил задължението си частично, последният може да направи прихващане срещу финансовото задължение на длъжника, съответстващо на изпълнената част от задължението на кредитора. Ако длъжникът е наемодател на жилищен или търговски обект и наемателят на жилищния или търговския обект е платил на длъжника наема за недвижимия имот или помещенията авансово преди обявяването в несъстоятелност, това представлява вземане, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, което наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект, като наемателят на жилищния или търговския обект може освен това да предяви вземане за вреди, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора или на неговото разваляне.

В производството по несъстоятелност вземане, придобито чрез прехвърляне, може да бъде прихванато само ако вземането е било прехвърлено и длъжникът е бил уведомен за това писмено не по-късно от три месеца преди обявяването в несъстоятелност. Вземане срещу длъжника, което е било придобито чрез прехвърляне, не може да бъде прихванато, ако прехвърлянето е станало в последните три години преди назначаването на временен синдик или адвокат, когато длъжникът е бил неплатежоспособен, и ако към момента на прехвърлянето лицето, което е придобило вземането, е знаело или е трябвало да е знае за неплатежоспособността.

Прието вземане, обезпечено със залог, включително и такова придобито чрез цесия, може да бъде прихванато, когато предметът на залога бъде продаден на цена равна на покупната му цена, до размера на сумата, която кредиторът би имал право да получи при разпределение на сумата, получена от продажбата на предмета на залога, закупен от кредитора, и от която са приспаднати плащания и разноски, като например консолидирани задължения и разноските, направени в производството по несъстоятелност, подлежащи на плащане преди изплащането на суми въз основа на дяловете за участие в разпределението на имущество. Всяка част от покупната цена, която не може да бъде прихваната от вземането на кредитора, се внася от кредитора в масата на несъстоятелността.

Вземания, които не могат да бъдат прихванати, включват искове за издръжка, искове за обезщетение поради увреждане на здравето или смърт на лице и искове, произтичащи от неправомерно и умишлено причиняване на вреди, които другата страна има срещу страната, поискала прихващане; вземания на другата страна, за които не може да се предяви иск за плащане съгласно закона; запорирано вземане от вземане на страната срещу другата страна, ако страната, поискала прихващане, е придобила вземането след налагане на запора или ако нейното вземане е станало изискуемо след налагането на запора и след настъпване на падежа на запорираното вземане; вземане, срещу което другата страна може да направи възражения, или вземане на другата страна, чието прихващане не е разрешено на друго основание, произтичащо от закона.

Не са предвидени отделни разпоредби относно прихващанията в производствата по оздравяване и преструктуриране на задължения, така че за тях се прилагат общите правила по Закона за задълженията.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство по несъстоятелност

Синдикът има право да изпълни неизпълнено задължение, произтичащо от сключен от длъжника договор, и да изиска от другата страна да изпълни задълженията си, както и да освободи длъжника от договорно задължение, освен ако в закона не е предвидено друго. Синдикът не може да откаже да изпълни произтичащо от договор задължение на длъжника, ако задължението е обезпечено посредством вписано в имотния регистър предварително обявление. Ако синдикът продължи да изпълнява задължението на длъжника или обяви, че възнамерява да изпълни задължението, другата страна по договора продължава да изпълнява своите задължения. В такъв случай синдикът губи правото си да откаже да изпълни задължението на длъжника. Ако синдикът поиска от другата страна по договора да изпълни задълженията си по него, другата страна може да поиска от синдика да обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Другата страна може да откаже да изпълни задължението си, да се откаже от договора или да го развали, докато синдикът не обезпечи изпълнението на задължението на длъжника. Вземането на другата страна срещу длъжника, възникнало в резултат на изпълнение на задължение на другата страна след отправено от синдика искане за изпълнение, е консолидирано задължение. Ако след обявяването в несъстоятелност синдикът спре изпълнението на задължението на длъжника, другата страна по договора може да предяви вземане, произтичащо от неизпълнението на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност. Ако предметът на дадено договорно задължение подлежи на разделяне и към момента на обявяването в несъстоятелност другата страна е изпълнила задължението си частично, последната може да изиска финансовото задължение на длъжника да бъде изпълнено до степен, съответстваща на изпълнената част от задължението на другата страна, само в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност.

За някои видове договори законът предвижда специални разпоредби:

  1. ако даден длъжник е продал движимо имущество със запазване на собствеността преди обявяването в несъстоятелност и е прехвърлил владението на движимото имущество на купувача, последният има право да изиска изпълнение на договора за продажба. В такъв случай синдикът не може да откаже изпълнението на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за продажба;
  2. обявяването в несъстоятелност на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилищния или търговския имот, освен ако в договора не е предвидено друго. Ако в договора за отдаване под наем на жилищен или търговски обект обявяването в несъстоятелност е предвидено като основание за разваляне на договора, синдикът може да го развали в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Обявяването в несъстоятелност на наемодател на жилищен или търговски обект не е основание за прекратяване на договора за отдаване под наем на жилището. Ако наемът на недвижимия имот или помещението е бил платен на длъжника авансово преди обявяването в несъстоятелност, наемателят на жилищния или търговския обект може да прихване вземането, довело до неоснователно обогатяване на длъжника, от вземането на длъжника срещу наемателя на жилищния или търговския обект;
  3. в случай на обявяване в несъстоятелност на наемател на жилищен или търговски обект, наемодателят на жилищния или търговския обект може да прекрати договора за отдаване под наем на жилищния или търговския обект само по общия ред и договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект не може да се развали поради забавяне на плащане на наема, ако забавянето засяга плащане на дължим наем за времето преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност. Синдикът има право да развали договор за отдаване под наем на жилищен или търговски обект, сключен от длъжника, в срок от един месец или по-малко, ако това е предвидено в договора. Ако недвижимият имот или помещенията не са били прехвърлени във владение на длъжника към момента на обявяване в несъстоятелност, както синдикът, така и другата страна може да се откаже от договора. При отказ от или разваляне на договора другата страна може да поиска обезщетение за вреди, възникнали в резултат на преждевременното прекратяване на договора, в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност или чрез прихващане;
  4. процедурата относно договорите за отдаване под наем на жилищни и търговски обекти се прилага също и по отношение на сключените от длъжника лизингови договори.

Синдикът има право да вземе решение за продължаване или прекратяване на даден договор, но ако другата страна отправи предложение до синдика да направи такъв избор, последният трябва незабавно, но не по-късно от седем дни, да изпрати уведомление дали ще изпълни или ще се откаже от задължението на длъжника. По искане на синдика съдът може и да удължи този срок. Ако синдикът не изпрати своевременно уведомление за изпълнение на задължението или за отказ от него, той няма право да изисква от другата страна да изпълни договора преди синдикът да изпълни задължението на длъжника.

Възможно е също така някои договори, сключени от длъжника, да бъдат обявени за недействителни. Например съдът обявява за недействителни договорите, сключени в периода от назначаването на временния синдик до обявяването в несъстоятелност. Освен условието, свързано с времето на сключването, предпоставка за обявяването на недействителността е договорът да е увредил интересите на кредиторите. Ако интересите на кредиторите не са били увредени и обявяването на недействителността не води до увеличаване на масата на несъстоятелността, то такова обявяване на недействителност няма смисъл да се извършва.

Обикновено длъжник в несъстоятелност или неговият синдик нямат право да внасят изменения в договорите. Договорите обаче могат да бъдат изменяни, ако след обявяването в несъстоятелност бъде сключен предпазен конкордат. В този случай е възможно намаляване на задълженията или удължаване на срока за погасяване в резултат на постигнато споразумение между длъжника и кредиторите. Същият резултат може да бъде постигнат и чрез производство по оздравяване или производство по преструктуриране на задължения. Законът за несъстоятелността, Законът за оздравяването на предприятията и Законът за преструктурирането на задълженията не разглеждат прехвърлянето на вземания или поемането на задължения поотделно, ето защо в тези случаи се прилагат общите правила, предвидени в Закона за задълженията.

Производство по оздравяване

Преструктурирането на договори чрез план за оздравяване е разрешено в производството по оздравяване.

Споразумение, по силата на което кредиторът може да задържи изпълнението, да ускори, прекрати или по друг начин във вреда на предприятието да измени договор поради подаване на молба за оздравяване, образуване на производство по оздравяване, одобряване на оздравителен план, подаване на искане за спиране на мерките за събиране на вземания или спиране на такива мерки, е нищожно.

Кредиторът не може в срока на спирането на мерките да спира изпълнението, да ускорява, прекратява или по какъвто и да е друг начин във вреда на дадено предприятие да изменя съществени договори, подлежащи на изпълнение, в резултат на задължения, възникнали преди спирането на мерките за събиране на вземания, посочени в Закона за оздравяването, и единствено поради факта, че тези задължения не са платени от предприятието. Ограничението не се прилага по отношение на договори за кредит и финансиране. Ако налагането на ограничението на кредитора е несъразмерно обременяващо, съдът може да го прекрати предсрочно.

Вземане, произтичащо от трудов договор или от сделка с дериватни инструменти, не може да бъде преструктурирано в рамките на оздравителен план.

Производство по преструктуриране на задължения

Ако бъде назначен адвокат, кредитор не може да прекрати сключен с длъжника договор на основание неизпълнение на финансово задължение, възникнало преди подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, или да откаже да изпълни задълженията си по такъв договор на това основание. Всяко споразумение, въз основа на което даден кредитор може да прекрати договор при подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност или при одобряване на план за преструктуриране на задължения, е нищожно. Ако продължаването на изпълнението на договор е несправедливо по отношение на кредитора и ненужно от гледна точка на длъжника, по-специално ако е малко вероятно да бъде образувано производство по преструктуриране на задължения или продължаването на изпълнението на договора не е необходимо за целите на провеждане на производството по преструктуриране на задължения, съдът може, въз основа на молба от кредитора, да разреши на кредитора да прекрати договора.

Задълженията, произтичащи от действащ договор, които са възникнали или стават изискуеми след подаването на молба за преструктуриране на задължения, могат да бъдат преструктурирани в производството по преструктуриране на задължения. В плана за преструктуриране може да се предвижда прекратяване към момента на одобряването му на договор за заем или друг действащ договор, сключен от длъжника преди подаването на молба за преструктуриране на задължения и налагащ финансови задължения на длъжника, които стават изискуеми след подаването на молбата за преструктуриране на задължения. Последиците при прекратяването на договор са същите като при развалянето на договор поради възникването на извънредни обстоятелства по вина на длъжника. Задълженията на длъжника, възникнали в резултат на прекратяването на договор, могат да бъдат преструктурирани предварително в рамките на план за преструктуриране. Ако задълженията, произтичащи от договора за лизинг, са планирани за преструктуриране, наемодателят, който е кредитор, може да пристъпи към разваляне на договора поради възникването на извънредни обстоятелства в срок от една седмица от одобряването на плана за преструктуриране.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След обявяването в несъстоятелност кредиторите в производството по несъстоятелност могат да предявяват вземанията си срещу длъжника само в рамките на производството по несъстоятелност. Синдикът трябва да бъде уведомен за всичките техни вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите за погасяване на вземанията. При обявяване в несъстоятелност образуваните срещу длъжника изпълнителни производства се прекратяват, а кредиторът трябва да предяви вземането си пред синдика.

В производствата по оздравяване и преструктуриране на задължения в течение на срока на действие на плана за оздравяване, съответно на плана за преструктуриране на задължения, не могат да бъдат предявявани нови искове само от онези кредитори, чиито вземания са включени в съответния план. При оздравяване изпълнителните производства се спират с изключение на изпълнителните производства за удовлетворяване на вземания, възникнали по силата на трудово правоотношение. В производство по преструктуриране на задължения съдът може да спре изпълнително производство като мярка за временна правна закрила още преди произнасяне или подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност. При назначаване на адвокат съдът спира изпълнителното производство (или друго производство по принудително изпълнение) за събиране на парични суми, провеждано по отношение на имуществото на длъжника, до обявяването на длъжника в несъстоятелност, одобряването на плана за преструктуриране или приключването на производството по преструктуриране на задължения.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

При спорове, засягащи масата на несъстоятелността или имущество, което може да бъде включено в масата на несъстоятелността, правото да бъде страна в съдебно производство вместо длъжника се прехвърля на синдика. Ако иск или друго действие, свързани с масата на несъстоятелността и предявени от длъжника срещу друго лице, се разглеждат в съдебно производство, започнало преди обявяването в несъстоятелност, или ако длъжникът участва в съдебно производство в качеството на трето лице, синдикът може, в съответствие със своите задължения, да се включи в производството от името на длъжника. Ако синдикът не се включи в такова производство, длъжникът може да продължи участието си в качеството на ищец, вносител на петиция или трето лице.

Ако срещу длъжника е предявен имуществен иск или е подадена жалба срещу административен акт, издаден на длъжника относно негови публични финансови задължения в съдебно производство, започнало преди обявяването в несъстоятелност, но все още не е произнесено решение по иска или жалбата, съдът ще откаже да разгледа иска или жалбата, освен за вземане на решение за налагане на имуществено наказание или конфискация или замяна на конфискацията в наказателно производство, по иск за задължение за издръжка в гражданско производство или по жалба срещу глоба, наложена за правонарушение. Съдът възобновява производството по молба на ищеца, ако по-висшестоящ съд е отменил решението за обявяване в несъстоятелност и при влязло в сила решение за отхвърляне на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е приключило с опрощаване след обявяване в несъстоятелност.

Ако срещу длъжника е заведен иск за изключване на дадена вещ от масата на несъстоятелността, като съдебното производство е започнало преди обявяването в несъстоятелност, искът ще бъде разгледан от съда. В този случай синдикът може да участва в производството вместо длъжника. Синдикът има правата и задълженията на длъжника в качеството на ответник. Ако синдикът не участва в производството, то може да бъде продължено по искане на ищеца.

Ако срещу длъжника е предявен имуществен иск или е подадена жалба срещу административен акт, издаден на длъжника относно негови публични финансови задължения в съдебно производство, и произнесеното в това производство решение подлежи на обжалване, жалбата може да бъде подадена от синдика от името на длъжника след обявяването му в несъстоятелност. Длъжникът може да подаде жалбата със съгласието на синдика. Длъжникът може да обжалва глоба или конфискация или замяна на конфискацията в наказателното производство, иск за обезщетение за вреди, причинени от престъпление или налагане на глоба в производство за правонарушение, независимо от съгласието на синдика. Ако административен акт, издаден срещу длъжник е бил оспорен в съда, срокът за оспорването на този административен акт се спира.

Лице, което има вземане за издръжка срещу длъжника, което е станало изискуемо след обявяване на длъжника в несъстоятелност, не е кредитор в производството по несъстоятелност с това вземане и това вземане не може да бъде предявено в производството по несъстоятелност. Този иск може да бъде предявен в съда и съдебното производство може да се води успоредно с производството по несъстоятелност.

Производство по оздравяване и производство по преструктуриране на задължения

След подаването на молба за образуване на производство по оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряването на оздравителния план или до приключването на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени по силата на трудово правоотношение, или на искове за изплащане на издръжка, по които все още няма постановено решение. При допускане на молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу физическо лице съдът назначава адвокат, след което съдът може да спре съдебното производство, свързано с имуществен иск срещу длъжника, по който все още не е постановено решение. Съдът може да спре производството до обявяване в несъстоятелност, одобряване на плана за преструктуриране на задължения или приключване на производството.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Участие на кредиторите в производството по несъстоятелност

В производството по несъстоятелност кредиторът предявява вземането си. Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). Вземанията се обосновават писмено. След като всички кредитори уведомят синдика за своите вземания, синдикът изготвя предварителен списък на кредиторите. Списъкът се представя пред кредиторите за разглеждане. Кредиторите и длъжникът имат възможност да подадат възражения срещу вземанията на всички кредитори. Ако има основание за това, синдикът също трябва да подаде своите възражения. След това кредиторите, срещу чиито вземания са подадени възражения, могат да изразят становището си пред синдика. Въз основа на предявените пред него вземания, възражения и становища синдикът изготвя окончателен списък на кредиторите и го представя пред съда за одобрение. Правата на обезпечение се обосновават едновременно с вземанията, които те обезпечават. Дадено вземане, редът на удовлетворяване и правото на обезпечение се смятат за приети, ако нито синдикът, нито кой да е от кредиторите е възразил срещу тях по време на събранието за защита на вземанията и съдът е одобрил списъка на кредиторите. Вземане, което е прието, или редът на удовлетворяването му не могат да бъдат оспорвани впоследствие.

Освен чрез предявяването и защитата на вземането си, кредиторите участват в провеждането на производството по несъстоятелност и посредством общото събрание на кредиторите. Общото събрание на кредиторите е компетентно да одобри синдика и да избере комитет на кредиторите, да вземе решение за продължаването или закриването на предприятието на длъжника, да вземе решение за прекратяването на длъжника, ако той е юридическо лице, да изготви предпазен конкордат, да взема решения, доколкото е допустимо от закона, по въпросите, свързани с продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, да защитава вземания, да разрешава спорове, свързани с подадени срещу дейността на синдика оплаквания, да взема решения относно възнаграждението на членовете на комитета на кредиторите и да разрешава други въпроси, които съгласно закона са от компетентността на общото събрание на кредиторите. Ако общото събрание на кредиторите реши да избере комитет на кредиторите, задължение на последния е, наред с другото, да защитава интересите на всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Участие на кредиторите в производството по оздравяване

Съветникът по оздравяването незабавно уведомява кредиторите за образуването на производството по оздравяване и за размера на техните вземания срещу предприятието съгласно списъка на задълженията. За тази цел съветникът изпраща на кредиторите официално съобщение за оздравяване. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с план за оздравяване, не е съгласен с информацията в официалното съобщение за оздравяване, в определения в съобщението срок той представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, включено в съобщението за оздравяване, и прилага доказателства в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Съветникът по оздравяването проверява дали претенцията на кредитора, който не е съгласен с вземането, е законосъобразна, преценява дали преструктурираното вземане е доказано и информира съда за всяко вземане, което действително не съществува, чийто размер е неясен или при което не може да се прецени дали претенцията е законосъобразна или доказана. Ако съветникът по оздравяването не е съгласен с твърдението в заявлението на кредитора, той незабавно представя пред съда заявлението заедно с доказателствата и обоснова несъгласието си с информацията в него. Съветникът по оздравяването обосновава твърденията си. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

Участие на кредиторите в производството по преструктуриране на задължения

Производството по преструктуриране на задължения засяга кредиторите, чиито вземания срещу длъжника са станали изискуеми към момента на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност. Освен това задълженията, произтичащи от текущ договор, които са възникнали или стават изискуеми след подаването на молба за образуване на производство по несъстоятелност, могат да бъдат преструктурирани при определени условия.

След изготвяне на плана за преструктуриране на задължения и преди представянето му пред съда за одобрение адвокатът незабавно го представя на кредиторите, посочени в плана за преструктуриране, които са поискали преструктуриране на своите вземания, заедно с молбата, списъка на активите и задълженията на длъжника и други приложения. При представяне на план за преструктуриране, адвокатът предоставя на кредитора срок за изразяване на становище, който не може да бъде по-кратък от две седмици и по-дълъг от четири седмици, считано от датата на получаване на плана за преструктуриране. Кредиторът изразява становището си относно това дали е съгласен с информацията на длъжника относно вземането и обезпечението, с изчисляването на задължението от страна на длъжника и с предложения от длъжника начин за преструктуриране на задължението. Ако кредиторът не е съгласен с предложения от длъжника начин за преструктуриране на задължението, той трябва да посочи дали би приел задължението да бъде преструктурирано по друг начин. Адвокатът също така посочва последиците от неизразяване на становище. Адвокатът изпраща до съда становищата на кредиторите заедно с плана за преструктуриране.

Ако кредиторът, чието вземане ще се преструктурира, не е съгласен с размера на вземането и друга информация, посочена в списъка на задълженията, в определения срок той подава до адвоката заявление, в което излага обстоятелствата, съдържащи се в списъка на задълженията, с които не е съгласен, и представя доказателства в подкрепа на възраженията си. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако адвокатът не е съгласен с възражение, направено в заявлението на кредитора, той го представя с приложените към него доказателства заедно с плана за преструктуриране пред съда и обосновава защо не е съгласен с информацията в заявлението. Заедно с плана за преструктуриране адвокатът предоставя на съда и становищата, заявленията и доказателствата, представени от кредиторите. Въз основа на представените твърдения и доказателства, при одобряване на плана съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение. Когато е необходимо, съдът предварително изслушва длъжника и засегнатия кредитор. Съдът може да откаже да определи размера на вземането на кредитора или да го определи само частично, когато според съда вземането, чието преструктуриране се иска не съществува в действителност, размерът му е неясен или не е възможно да се прецени разумно дали вземането е законосъобразно или доказано. След одобрение на план за преструктуриране, правните последици, предвидени в него, пораждат действие по отношение на длъжника и лицето, чиито права са засегнати от плана за преструктуриране.

Участие на кредиторите в производството за освобождаване от задължения

Ако бъде образувано производство за освобождаване от задължения, това става едновременно с обявяването в несъстоятелност. Докато продължава производството по несъстоятелност, кредиторите участват в производството в съответствие с разпоредбите относно производството по несъстоятелност. Ако производството по несъстоятелност бъде прекратено и производството за освобождаване от задължения продължи след това, кредиторите, които са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност и чиито вземания или част от тях не са удовлетворени, имат право да получават плащания в срока за освобождаване от задължения.

В хода на производството за освобождаване на длъжника от задълженията му кредиторите в производството по несъстоятелност, включително кредиторите в производството по несъстоятелност, които не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, не могат да предявяват претенции за плащане срещу имуществото на длъжника. Кредиторите, чиито вземания към длъжника са възникнали след обявяването в несъстоятелност, не могат в хода на производството за освобождаване на длъжника от задълженията му да предявяват претенции за плащане на паричните суми, които следва да бъдат преведени на адвоката.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Активите на длъжника се превръщат в маса на несъстоятелността по силата на решение за обявяване в несъстоятелност и се използват за удовлетворяването на вземанията на кредиторите и за провеждането на производство по несъстоятелност. „Маса на несъстоятелността“ означава имуществото на длъжника към момента на обявяването в несъстоятелност, както и събраното или върнатото имущество и имуществото, придобито от длъжника в хода на производството по несъстоятелност. Имуществото на длъжника, по отношение на което по закон не могат да се предявяват вземания, не се включва в масата на несъстоятелността.

При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Преди обявяването в несъстоятелност съдът може да забрани на длъжника да се разпорежда с имуществото си или с част от него без съгласието на временния синдик.

Синдикът трябва да влезе във владение на имуществото на длъжника и да започне да управлява масата на несъстоятелността веднага след постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност. Синдикът трябва да поиска имуществото на длъжника, което е във владение на трето лице, да бъде върнато в масата на несъстоятелността, освен ако в закона не е предвидено друго. Управлението на масата на несъстоятелността включва извършването на действия с масата на несъстоятелността, които са необходими за нейното опазване и за провеждането на производството по несъстоятелност, както и управлението на дейността на длъжника, ако длъжникът е юридическо лице, или организирането на стопанската дейност на длъжника, ако той е самостоятелно заето лице. В производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, синдикът упражнява правата и задълженията на управителния съвет или на органа, заместващ управителния съвет на юридическото лице, които не противоречат на целта на производството по несъстоятелност. Синдикът носи същата отговорност като тази на член на управителен орган.

Той може да сключва сделки с парични средства от масата на несъстоятелността само с разрешението на съда. Синдикът не извършва никакви плащания в брой към кредитори въз основа на техния дял от подлежащото на разпределение имущество. Синдикът може да сключва сделки от особено значение за производството по несъстоятелност само със съгласието на комитета на кредиторите. Сделки от особено значение са преди всичко заеми и — в случай на предприятие, включено в масата на несъстоятелността — всички сделки, които попадат извън обхвата на обичайната стопанска дейност на предприятието. Синдикът не може да сключва никакви сделки със себе си или със свързани лица във връзка със или за сметка на масата на несъстоятелността, нито да сключва други сделки от подобно естество или предполагащи конфликт на интереси, или да иска обезщетение за разходите, направени във връзка с такива сделки.

Синдикът може да пристъпи към продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността след първото общо събрание на кредиторите освен ако на събранието кредиторите не са взели друго решение. Ако длъжникът е обжалвал решението за обявяване в несъстоятелност, имуществото му не може да бъде продавано без неговото съгласие преди разглеждането на жалбата му в първоинстанционния съд. Тези ограничения не се отнасят до продажбата на имущество, което подлежи на бързо разваляне, бързо обезценяване или чието съхранение или опазване е прекалено скъпо. Ако дейността на предприятието на длъжника продължава, активите не може да бъдат продавани, ако това възпрепятства продължаването на дейностите на предприятието. Ако е представено предложение за предпазен конкордат, имуществото не може да бъде продавано преди изготвянето на конкордата, освен ако общото събрание на кредиторите реши, че то може да бъде продадено, независимо от предложението за сключване на предпазен конкордат. Масата на несъстоятелността се продава чрез търг съгласно процедурата, предвидена в Кодекса за изпълнителното производство.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, които подлежат на предявяване срещу масата на несъстоятелността на длъжника

Всички вземания, възникнали срещу длъжника преди обявяването в несъстоятелност, трябва да бъдат предявени срещу масата на несъстоятелността на длъжника, независимо от основанията или падежите на вземанията. При обявяване в несъстоятелност всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми, освен ако в закона не е предвидено друго. Ако кредитор е предявил съответен иск в съда, но по него все още не е постановено съдебно решение, съдът спира производството по делото и кредиторът трябва да предяви вземането си пред синдика. Ако кредитор е подал иск в съда и съдът е постановил съдебно решение, което е влязло в сила, кредиторът пак трябва да предяви вземането си пред синдика, но то се смята за доказано. Ако длъжникът би могъл да оспори съдебното решение, това може да бъде направено от синдика.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност

След обявяването в несъстоятелност кредиторите в производството по несъстоятелност могат да предявяват вземанията си срещу длъжника само в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за несъстоятелността. Вземания могат да бъдат предявявани само пред синдика, като на предявяване подлежат само тези вземания, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност. Вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани преди приключването на производството по несъстоятелност. Трябва да се вземе предвид фактът, че при юридическите лица приключването на производството по несъстоятелност в повечето случаи предполага ликвидацията на юридическото лице и в резултат на това след приключването на производство по несъстоятелност вече не съществува лице, срещу което могат да бъдат предявявани искове. Поради това е необходимо да се внимава и да се отчита този риск при сключването на сделки с юридическо лице, което е в несъстоятелност. Исковете срещу физическо лице, възникнали в хода на производството по несъстоятелност, могат да се предявят след производството по несъстоятелност по общия ред, но това подлежи на определени ограничения, ако се води и производство за освобождаване от задължения на длъжник — физическо лице. Задълженията за изплащане на обезщетение за вреди, причинени в хода на производството по несъстоятелност поради неправомерно действие на длъжник — юридическо лице, са задължения на масата на несъстоятелността, поради което от длъжника може да бъде поискано да ги изпълни в хода на производството по несъстоятелност по общия ред. Срещу масата на несъстоятелността може да се водят изпълнителни производства също и във връзка с подлежащи на изпълнение задължения.

Възможно е също така да възникне ситуация, при която длъжникът се е разпоредил с вещ, включена в масата на несъстоятелността, след обявяването в несъстоятелност. Такова разпореждане е нищожно, тъй като при обявяването в несъстоятелност правото на управление и разпореждане с имущество се прехвърля на синдика. Ако въпреки това е налице акт на разпореждане на длъжника, имущество, прехвърлено от другата страна въз основа на акт на разпореждане, се връща на страната, ако имуществото остава в масата на несъстоятелността, или за него се изплаща обезщетение, ако в резултат на прехвърлянето масата на несъстоятелност се е увеличила. Ако разпореждането на длъжника с вещта е станало в деня на обявяването в несъстоятелност, се приема, че то е извършено след обявяването в несъстоятелност. Ако длъжникът се е разпоредил с бъдещи вземания преди обявяването в несъстоятелност, при обявяването в несъстоятелност разпореждането става нищожно по отношение на вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Третиране на вземания, възникнали след образуването на производството по оздравяване и на производството по преструктуриране на задължения

В срока на действие на оздравителния план не може да предявява иск за вземане, по отношение на което се прилага оздравителният план. Искове могат да се предявяват за други вземания. В срока на действие на плана за преструктуриране не може да се предявява иск или жалба, в съответно производство, за вземане, по отношение на което се прилага планът за преструктуриране. Искове могат да се предявяват за други вземания. Одобряването на план за преструктуриране не ограничава правото на кредитора да оспори в съда вземания, които не са приети в плана за преструктуриране. Кредитор може също така да оспори в съда размера на вземането до размера на неприетата част.

Подаването на молба за оздравяване или за преструктуриране на задължения от страна на длъжник спира давностния срок по отношение на вземанията срещу длъжника. След подаването на молба за оздравяване съдът, който гледа делото, може, въз основа на молба от страна на дадено предприятие и с одобрението на съветника по оздравяването, което е приложено към молбата, да спре съдебно производство във връзка с парично вземане срещу предприятието до одобряване на оздравителния план или до приключване на производството по оздравяване, с изключение на искове, предявени на основание на трудово правоотношение, по които все още няма постановено решение. При допускане на молба за преструктуриране на задължения съдът спира съдебните производства, свързани с имуществени искове срещу длъжника, по които все още не е постановено решение, до одобряване на плана за преструктуриране на задължения или до приключване на производството.

Оздравителният план не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, от изпълнение на задължението му.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по несъстоятелност

Кредиторите са длъжни да уведомят синдика за всички свои вземания срещу длъжника, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност, независимо от основанията или падежите на вземанията, не по-късно от два месеца, считано от датата на публикуване на официалното съобщение за обявяване в несъстоятелност в Ametlikud Teadaanded. При обявяване в несъстоятелност всички вземания на кредиторите срещу длъжника стават изискуеми. Синдикът бива уведомен за дадено вземане чрез подаване на писмено заявление (доказателство за вземане). В доказателството за вземането се определят съдържанието, основанието и размерът на вземането, както и дали то е обезпечено със залог. Прилагат се документи, потвърждаващи обстоятелствата, които са посочени в доказателството за вземането.

Вземанията се обосновават в писмено производство. Правата на обезпечение се обосновават едновременно с вземанията, които те обезпечават. Синдикът изготвя предварителен списък на кредиторите въз основа на представените доказателства за вземания. Всички кредитори и длъжникът могат да подават възражения срещу вземанията на кредиторите. Синдикът също трябва да подаде възражения, когато е необходимо. След което се дава възможност на кредиторите, получили възражение, да изразят становището си по възражението. Въз основа на предявените пред него доказателства за вземания, възражения и становища синдикът изготвя окончателен списък на кредиторите и го представя пред съда за одобрение.

При одобряване на списъка на кредиторите съдът се произнася по основателността на подадените възражения, становища, искания и заявления, приложени към списъка, определя размерите, реда за удовлетворяване и съответните дялове на вземанията от подлежащото на разпределение имущество и с определение одобрява списъка на кредиторите. Вземането, неговият ред за удовлетворяване и правото на обезпечение на вземането се смятат за допуснати, ако нито синдикът, нито някой от кредиторите възразят срещу това или ако синдикът или кредиторът, който е подал възражение, оттегли възражението. За оттегляне на възражение, трябва да се подаде молба до съда.

Посочените по-долу се смятат за допуснати без защита:

  1. вземания, удовлетворени с влязло в сила съдебно решение или с решение на арбитражен съд, което е документ, подлежащ на принудително изпълнение съгласно член 2, параграф 1, точка 6 или (61) от Кодекса за изпълнителното производство;
  2. права на обезпечение, допуснати с влязло в сила съдебно решение или с решение на арбитражен съд, което е документ, подлежащ на принудително изпълнение съгласно член 2, параграф 1, точка 6 или (61) от Кодекса за изпълнителното производство, или права на обезпечение, вписани в имотния регистър, корабния регистър, регистъра на търговските залози или регистъра на ценните книжа;
  3. вземания, удовлетворени с решения и разпореждания на Единния патентен съд, които са влезли в сила и са посочени в член 82 от Споразумението относно Единен патентен съд (ОВ C 175, 20.6.2013 г., стр. 1);
  4. вземания, удовлетворени с решения на чуждестранни съдилища, които са обявени за изпълняеми или подлежат на изпълнение без признаване в Естония;
  5. вземания за изпълнение на публични финансови задължения, произтичащи от административен акт, посочен в член 2, параграф 1 от Кодекса за изпълнителното производство, ако срокът за оспорване на административния акт е изтекъл преди обявяването в несъстоятелност, както и в случай, че такива вземания произтичат от официален документ на чужда държава, който е обявен за изпълняем или подлежи на изпълнение без признаване в Естония.

Списък на кредиторите, който трябва да бъде одобрен с решение на съда, съдържа:

  1. името на кредитора;
  2. регистрационния код или личния идентификационен код на кредитора;
  3. размера на приетото вземане на кредитора;
  4. реда за удовлетворяване на приетото вземане и дела от подлежащото на разпределение имущество;
  5. дали вземането е обезпечено с право на обезпечение;
  6. дали вземането е солидарно задължение или вземане, произтичащо от сделка под условие или административен акт с второстепенно условие;
  7. дали вземането е оспорено с възражение от длъжника.

Правила, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията в производството по оздравяване и в производството по преструктуриране на задължения

В производството по оздравяване длъжникът представя списък на задълженията, в който посочва всички вземания срещу него, както и съответните кредитори. Следователно самите кредитори не предявяват вземания. Кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране в съответствие с оздравителен план и който не е съгласен с размера на вземането в производството по оздравяване, представя на съветника по оздравяването писмено заявление, в което посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, включено в съобщението за оздравяване, и прилага доказателства в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Длъжникът може да възрази срещу изтъкнатите от кредитора аргументи, но трябва да обоснове своята позиция. Въз основа на изложените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието и обхвата на обезпечението.

В производството по преструктуриране на задължения длъжникът предоставя общ преглед на задълженията си в заявление, а адвокатът изготвя подробен списък на задълженията. В плана за преструктуриране на задължения се посочват задълженията, които трябва да бъдат преструктурирани, и начинът на преструктуриране, поискан от длъжника. Както и в производството по оздравяване, самите кредитори не предявяват вземания. Ако кредитор, чието вземане е предложено за преструктуриране, не е съгласен с информацията, предоставена от длъжника в списъка на задълженията, в определения от съда срок той уведомява съда, или ако съдът е разпоредил това — съветника, като посочва причините, поради които не е съгласен с вземането, и представя доказателствата в подкрепа на тези причини. Ако в рамките на определения срок няма подадено заявление, се смята, че кредиторът е съгласен с размера на вземането. Ако длъжникът или адвокатът не са съгласни с твърдение в заявлението на кредитора, те незабавно представят пред съда заявлението заедно с доказателствата и обосноват несъгласието си с информацията в заявлението. Въз основа на представените твърдения и доказателства съдът взема решение относно размера на основното и подчинените вземания, както и относно наличието на обезпечение.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Прилага се принципът на равно третиране на всички кредитори. Предвидени са обаче някои изключения, които предоставят на част от кредиторите право на предпочтително удовлетворение.

Преди изплащането на средства въз основа на дела от подлежащото на разпределение имущество, от масата на несъстоятелността се извършват разплащания, свързани с производството по несъстоятелност, в следната последователност:

  1. вземания, възникнали като следствие от изключване или събиране на активи;
  2. издръжка, дължима на длъжника и на лицата на негова издръжка;
  3. в производството по несъстоятелност по отношение на имущество — разноските, посочени в член 142, параграф 1, точка 1 от Закона за наследството;
  4. консолидирани задължения;
  5. разходи и разноски, направени в хода на производството по несъстоятелност.

След извършването на тези разплащания вземанията на кредиторите се удовлетворяват в следната последователност:

  1. приети вземания, обезпечени със залог;
  2. други приети вземания, предявени в рамките на определения срок;
  3. други вземания, които не са предявени в определения срок, но са приети.
  4. в производството по несъстоятелност по отношение на наследствена маса — вземанията, посочени в член 142, параграф 1, точка 3 от Закона за наследството и вземанията за запазени части.

Ако в договор е предвидено, че вземането на кредитора трябва да бъде удовлетворено в по-нисък ред от посочения по-горе, вземането ще бъде удовлетворено в реда, предвиден в договора. Това означава, че е възможно да се вземе предвид доброволната подчиненост на задълженията.

В случай на солидарни длъжници е възможно отговорността за задълженията на длъжника да бъде поета от трето лице. В този случай солидарният длъжник носи отговорност пред кредитора, независимо от неплатежоспособността на длъжника. Ако солидарен длъжник изплати и дела от задължението, което кредиторът е предявил срещу длъжника, този дял се приспада от вземането.

Освен това е възможно задължението на длъжника да бъде прехвърлено на трето лице в съответствие със закона. Ако работодател е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. ако е бил обявен в несъстоятелност, или ако производството по несъстоятелност е приключило без обявяване в несъстоятелност, работникът или служителят ще бъде обезщетен за всяко неплатено възнаграждение преди обявяването на работодателя в несъстоятелност, за всяко възнаграждение за отпуск преди обявяването на работодателя в несъстоятелност и за всички неполучени обезщетения, когато трудовият договор е бил развален преди или след обявяването на работодателя в несъстоятелност. Ако даден работодател е неплатежоспособен, кредитор в производството по несъстоятелност по отношение на неполучените до датата на падежа застрахователни премии за риск от безработица, е държавата.

В производствата по оздравяване и по преструктуриране на задължения не може да се говори за маса на несъстоятелността, като вземанията се удовлетворяват в съответствие с оздравителния план или плана за преструктуриране на задължения. Оздравителният план не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължение на дадено предприятие, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу предприятието само доколкото предприятието носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с оздравителния план. Одобряването на план за преструктуриране не освобождава лице, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, от изпълнение на задължението му. Ако лицето, което е солидарно отговорно за изпълнението на задължението на длъжника, е изпълнило задължението си, то има право на регресен иск срещу длъжника само доколкото последният носи отговорност за изпълнението на задължението в съответствие с плана за преструктуриране.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Приключване на производство по несъстоятелност и последици от приключването

Производството въз основа на молба за образуване на производство по несъстоятелност може да бъде прекратено преди обявяването в несъстоятелност. След разглеждане на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, отхвърля молбата или приключва производството с опрощаване.

Съдът постановява решение за приключване на производството без да обяви длъжника в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на последния е недостатъчно за покриване на разходите и разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, и ако е невъзможно имуществото да бъде събрано или върнато или да се предяви иск срещу член на управителен орган. Освен това съдът може да приключи производството, без да обяви длъжника в несъстоятелност, независимо от неплатежоспособността на длъжника, ако имуществото на длъжника се състои главно от вземания за възстановяване на недължимо платени суми или вземания срещу трети лица и удовлетворяването на тези вземания е малко вероятно. Съдът няма да приключи производството с опрощаване, ако длъжникът, кредиторът или трето лице преведе определената от съда сума като депозит за покриване на разходите и разноските, направени в производството по несъстоятелност, по предвидената за тази цел сметка или ако съдът уважи молбата на отделението по несъстоятелност за провеждане на производство по несъстоятелност срещу длъжник — юридическо лице, като публично разследване. Ако производството по несъстоятелност на длъжник — юридическо лице, приключи без обявяване в несъстоятелност, временният синдик пристъпва към ликвидацията на юридическото лице в двумесечен срок от влизането в сила на решението за приключване на производството без производство по ликвидация. Ако при приключването на производството без обявяване в несъстоятелност длъжникът разполага с имущество, най-напред се погасяват възнаграждението на временния синдик и необходимите разходи.

Производството по несъстоятелност приключва с опрощаване, след като основанието за обявяване в несъстоятелност е престанало да съществува, със съгласието на кредиторите, при одобряването на окончателен доклад, при одобряването на предпазен конкордат или на други основания, предвидени в закона.

Съдът приключва производството по несъстоятелност с опрощаване, ако масата на несъстоятелността е недостатъчна за покриване на консолидираните задължения и разноските, направени в производството по несъстоятелност. При длъжник — юридическо лице, съдът предлага на отделението по несъстоятелност да подаде молба за провеждане на производство по несъстоятелност като публично разследване, като определя разумен срок за подаване на молбата. Ако молбата бъде уважена, производството няма да бъде прекратено и ще продължи като публично разследване.

Съдът приключва производството по несъстоятелност въз основа на молба от страна на длъжника, ако основанията за производството по несъстоятелност са престанали да съществуват, при условие че длъжникът докаже, че не е неплатежоспособен или че няма вероятност да изпадне в неплатежоспособност, в случай че несъстоятелността е била обявена поради вероятност от бъдеща неплатежоспособност на длъжника. Ако производството по несъстоятелност е приключило, тъй като основанията за него са престанали да съществуват, юридическото лице не се прекратява.

Съдът приключва производството по несъстоятелност въз основа на молба от страна на длъжника, ако всички кредитори, които са предявили своите вземания в определения срок, са дали съгласието си за приключване на производството. Ако длъжник — юридическо лице, е трайно неплатежоспособен, съдът се произнася относно неговата ликвидация с определението за приключване на производството.

Производството по несъстоятелност приключва с одобрението на окончателен доклад, който синдикът представя пред комитета на кредиторите и пред съда. В окончателния доклад синдикът предоставя информация във връзка с масата на несъстоятелността и средствата, получени от нейното осребряване, извършените разплащания, приетите от кредиторите вземания, предявените и непредявените искове и т.н. Кредиторите могат да подадат възражения срещу окончателния доклад пред съда. Съдът взема решение за одобряване на окончателния доклад и за приключване на производството по несъстоятелност. Съдът отказва да одобри окончателния доклад и постановява решение за връщането му на синдика с цел продължаване на производството по несъстоятелност, ако окончателният доклад разкрива, че правата на длъжника или на кредиторите са били нарушени в производството по несъстоятелност.

Освен това производството по несъстоятелност може да приключи с обявяването на предпазен конкордат. Предпазният конкордат представлява споразумение между длъжника и кредиторите за погасяването на задълженията и включва намаляване на размера на задълженията или удължаване на срока за погасяването им. В производство по несъстоятелност предпазен конкордат се изготвя по предложение на длъжника или на синдика след обявяването в несъстоятелност. Общото събрание на кредиторите взема решение за сключване на предпазен конкордат. Решението за одобряването на предпазния конкордат се взема от съда. Съдът приключва производството по несъстоятелност, като постановява решение за одобряване на предпазния конкордат.

Ако производството по несъстоятелност не приключи в срок от две години от обявяването в несъстоятелност, синдикът подава доклад до комитета на кредиторите и до съда веднъж на всеки шест месеца до приключването на производството по несъстоятелност. В този доклад синдикът излага причините, поради които производството по несъстоятелност не е завършено, и предоставя информация относно продаденото и непродаденото имущество от масата на несъстоятелността и относно нейното управление. При приключването на производството по несъстоятелност съдът освобождава синдика, освен ако в закона не е предвидено друго. Съдът може да откаже да освободи синдика, ако към момента на приключване на производството по несъстоятелност масата на несъстоятелността не е осребрена в пълен размер, все още се очаква да бъдат получени средства в масата на несъстоятелността, заведените от синдика дела не са били разгледани, както и ако синдикът възнамерява или е длъжен да заведе иск. В такъв случай синдикът продължава да изпълнява задълженията си и след приключване на производството по несъстоятелност. Ако след приключването на производството по несъстоятелност и освобождаването на синдика в масата на несъстоятелността постъпят парични средства, ако на разположение бъдат предоставени суми, които могат да бъдат разпределени, или ако стане ясно, че масата на несъстоятелността включва вещи, които не са били взети предвид при изготвянето на предложението за разпределение, съдът постановява решение за последващо разпределение по собствена инициатива или въз основа на подадена от синдика или от кредитор молба.

Приключване на производство по оздравяване и последици от приключването

Производствата по оздравяване се прекратяват, ако са приключили преди определения срок, ако оздравителният план е отменен, ако оздравителният план е изпълнен преди определения срок или ако срокът, определен в оздравителния план за неговото изпълнението, е изтекъл. Когато оздравителният план е изпълнен преди определения срок, производството по оздравяване се прекратява, ако предприятието е изпълнило всички задължения, които е поело в рамките на оздравителния план преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Производството по оздравяване може да приключи преди определения срок само преди одобряването на оздравителния план. Съдът приключва производството по оздравяване преди определения срок, ако предприятието наруши задължението си да сътрудничи или не внесе сумата, определена от съда като гаранция за покриване на възнагражденията и разходите на съветника или на експерта по оздравяването, ако оздравителният план не бъде одобрен, ако предприятието подаде молба в този смисъл, ако основанията за образуване на производството по оздравяване са престанали да съществуват, ако имуществото на предприятието е пропиляно или интересите на кредиторите са увредени, ако оздравителният план не е подаден в определения срок или ако предприятието е предоставило невярна информация относно вземанията. Ако съдът приключи производството по оздравяване преди определения срок, всички последици от образуването му престават да съществуват със задна дата.

Когато срокът за изпълнение на оздравителния план изтече, производството по оздравяване се прекратява.

Производство по оздравяване може да бъде прекратено и с отмяна на оздравителния план. Оздравителният план се отменя, ако след одобряването му предприятието е осъдено за нарушение в производство по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по оздравителния план, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на оздравителния план предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако възнаграждението за услугите му не е платено или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план или ако предприятието е обявено в несъстоятелност. При отмяната на оздравителния план последиците от образуването на производството по оздравяване престават да съществуват със задна дата. Последиците от откриването на производство по оздравяване включват и удължаване на сроковете за събиране на вземания, предвидени във всяко евентуално последващо производство по несъстоятелност или изпълнително производство. Тези последици не престават да съществуват.

Приключване на производство по преструктуриране на задължения и последици от приключването

Производството по преструктуриране на задължения се прекратява, когато планът за преструктуриране на задължения е отменен, когато производството е приключило или когато срокът за изпълнението му, определен в плана за преструктуриране, е изтекъл. Когато планът за преструктуриране е изпълнен преди определения срок, производството се прекратява, ако длъжникът е изпълнил всички задължения, които е поел в рамките на плана за преструктуриране преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Съдът отменя плана за преструктуриране въз основа на молба от страна на длъжника и ако длъжникът бъде обявен в несъстоятелност. Съдът отменя план за преструктуриране, ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по него, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за преструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя информацията, която се изисква с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция за покриването на възнаграждението и на разходите на адвоката или на експертите. При отмяната на плана за преструктуриране последиците от допускането на молбата за преструктуриране на задължения престават да съществуват със задна дата. Последиците от откриването на производство по преструктуриране на задължения включват и удължаване на сроковете за събиране на вземания, предвидени във всяко евентуално последващо производство по несъстоятелност или изпълнително производство. Тези последици не престават да съществуват.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Права на кредиторите след приключването на производството по несъстоятелност

След приключването на производството по несъстоятелност вземания, които е можело да бъдат предявени, но не са били предявени в хода на производството по несъстоятелност, както и предявени вземания, които не са били удовлетворени или срещу които длъжникът е подал възражение, може да бъдат предявени от кредиторите срещу длъжника по общия ред. В такива случаи лихви и лихви за забава не се начисляват за срока на производството по несъстоятелност.

Ако длъжник — физическо лице, е освободен от задълженията, които не са били изпълнени в хода на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност срещу длъжника, включително вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, които не са били предявени в това производство, с изключение на задълженията за изплащане на обезщетения за вреди, причинени умишлено поради неправомерни действия, или за изплащане на издръжка на дете или родител, се погасяват.

След приключването на производството по несъстоятелност кредиторите могат да предявяват и вземания, произтичащи от консолидирани задължения, които не са били удовлетворени в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Вземания, възникнали в хода на производство по несъстоятелност, които не са могли да бъдат предявени в рамките на производството, също могат да бъдат предявени срещу длъжника по общия ред. В този случай давностният срок започва да тече от приключването на производството по несъстоятелност. До степента, в която прието вземане на кредитор не е било удовлетворено в рамките на производството по несъстоятелност, решението може да се използва като документ, подлежащ на принудително изпълнение, освен ако длъжникът не е възразил срещу вземането или съдът не е признал вземането на кредитора.

Права на кредиторите след приключването на производството по оздравяване

Ако производство по оздравяване е приключило при изтичането на срока за изпълнение на оздравителния план, кредитор може да започне принудително изпълнение на вземане, преструктурирано съгласно оздравителния план, само до степента, която е била договорена в плана, но не е била изпълнена в съответствие с него.

При отмяната или предсрочно прекратяване на оздравителния план, последиците от образуването на производството по оздравяване престават да съществуват със задна дата. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с оздравителния план, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на оздравителния план.

Права на кредиторите след приключването на производството по преструктуриране на задължения

След изтичане на срока за изпълнение на плана за преструктуриране кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на преструктурирано по плана вземане само до размера, уговорен в плана, но неизпълнен. При отмяна на плана правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на плана за преструктуриране.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност е уважена или производството по несъстоятелност завърши със сключване на предпазен конкордат, разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, се покриват от масата на несъстоятелността. Ако съдът отхвърли или обяви за недопустима молба на кредитор за образуване на производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност бъде приключено поради оттегляне на молбата от страна на кредитора, разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, се възстановяват от кредитора. При приключването на производството без обявяване в несъстоятелност съдът взема решение относно разделянето на разноските, направени в хода на производството по несъстоятелност, в зависимост от обстоятелствата.

Ако производство, образувано въз основа на молба на длъжника, бъде приключено без обявяване в несъстоятелност и имуществото на длъжника е недостатъчно за извършване на необходимите разплащания, съдът разпорежда на длъжника да изплати възнагражденията и разходите на временния синдик, които подлежат на възстановяване, но може да разпореди и тяхното изплащане с държавни средства. Възстановените с държавни средства възнаграждение и разходи на временния синдик не надвишават една минимална месечна работна заплата (включително предвидените от закона данъци, с изключение на данъка върху добавената стойност). Съдът не разпорежда възнаграждението и разходите на временния синдик да се платят с държавни средства, ако длъжникът, кредитор или третото лице са прехвърлили сумата, определена от съда като гаранция за покриване на подлежащите на възстановяване възнаграждение и разходи на временния синдик, по посочената за целта сметка.

В случай на молба за образуване на производство по несъстоятелност, подадена от или срещу длъжник, който е физическо лице, се прилага подобна процедура. На физическото лице вместо временен синдик се назначава адвокат.

Производство по оздравяване

При образуването на производство по оздравяване съдът определя срок, в рамките на който предприятието трябва да прехвърли сумата, определена от съда като гаранция за покриването на първоначалното възнаграждение и първоначалните разходи на съветника по оздравяването, по посочената за целта сметка. В случай че предприятието не плати тази сума, съдът прекратява производството по оздравяване. Размерът на възнаграждението на съветника по оздравяването и на разходите, които подлежат на възстановяване, се определя от съда при освобождаването на съветника по оздравяването или при одобряването на план за оздравяване въз основа на доклада за дейността и разходите на съветника по оздравяването.

Ако съдът привлече експерти в производството по оздравяване, последните имат право на възстановяване на необходимите и оправдани разходи, които са направили в изпълнение на задълженията си, както и да получат възнаграждение за изпълнението на възложените им задачи. Размерът на възнаграждението на експерта и разноските, които ще бъдат възстановени, се определят от съда. При определянето на възнаграждението на експерта съдът може да изслуша и предприятието.

Производство по преструктуриране на задължения

Длъжникът поема разноските, направени в хода на производството по преструктуриране на задължения. Процесуалните разноски на кредиторите се поемат от самите кредитори. Съдът може да разпореди на длъжника да поеме процесуалните разноски на кредиторите, ако длъжникът съзнателно е подал необоснована молба за преструктуриране на задължения или причини процесуални разноски на кредиторите, като по друг начин съзнателно подаде невярна информация или съзнателно подаде необоснована молба или възражение. Ако изпълни плана за преструктуриране на задължения, длъжникът не трябва да възстановява разходите за предоставената от държавата процесуална помощ. Ако бъде образувано производство по преструктуриране на задължения, съдът ще определи сумата, която длъжникът трябва да преведе като депозит за покриване на възнаграждението и разноските на адвоката по предвидената за тази цел сметка. Ако съдът назначи експерт, той може да определи и сумата, която длъжникът трябва да преведе предварително, за да компенсира възнаграждението и разноските на експерта.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност

При обявяване в несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с масата на несъстоятелността се прехвърля на синдика. След обявяването в несъстоятелност всички актове на разпореждане на длъжника с вещи, които са включени в масата на несъстоятелността, са нищожни. Длъжник — физическо лице, може да се разпорежда с масата на несъстоятелността със съгласието на синдика. Всяко разпореждане без съгласието на синдика е нищожно.

Посредством процедура за събиране на вземания съдът обявява за нищожни сделки или други действия на длъжника, сключени или осъществени преди обявяването в несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите. Ако сделка, предмет на събиране на вземания, е сключена, или друго действие, предмет на събиране на вземания, е извършено в периода от назначаването на временния синдик до обявяването в несъстоятелността, се смята, че сделката или действието увреждат интересите на кредиторите.

Длъжникът, кредитор или синдикът могат да поискат от съда да отмени решение на общото събрание на кредиторите, ако то противоречи на закона или е прието в нарушение на предвидената от закона процедура, или ако правото на оспорване на решенията е установено пряко със закон. Обявяване на решение на общото събрание на кредиторите за нищожно може да бъде поискано също и ако решението уврежда общите интереси на кредиторите.

При образувано производство за освобождаване на длъжник — физическо лице, от неговите задължения по искане на кредитор съдът може да отмени решението, освобождаващо длъжника от задълженията, които не са били изпълнени в хода на производството по несъстоятелност, в срок от една година от постановяването на решението, ако стане очевидно, че длъжникът умишлено е нарушил задълженията си в хода на производството за освобождаване от задължения и по този начин съществено е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на кредиторите.

Ако след обявяването в несъстоятелност длъжникът и кредиторите се договорят да сключат предпазен конкордат, съдът може да отмени предпазния конкордат, ако длъжникът не изпълнява задълженията, произтичащи от конкордата, ако бъде осъден за нарушение в производството по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, или ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на предпазния конкордат длъжникът не е в състояние да изпълни условията по него. Отмяната на предпазен конкордат засяга всички участвали в него кредитори и по този начин защитава всички кредитори.

Производство по оздравяване

Съдът отменя оздравителния план, ако след одобряването на плана предприятието е осъдено за нарушение в производство по несъстоятелност или за престъпление по изпълнително производство, ако предприятието не изпълнява съществени свои задължения по оздравителния плана, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана предприятието не е в състояние да изпълни задълженията, които е поело по силата на плана, въз основа на молба от съветника по оздравяването, ако възнаграждението за услугите му не е платено или ако предприятието не оказва съдействие на съветника по оздравяването при изпълнението на задължението за надзор, или ако не предоставя на съветника по оздравяването информацията, която последният изисква с оглед на упражняването на надзора, ако предприятието подаде молба за отмяна на оздравителния план или ако предприятието е обявено в несъстоятелност. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с оздравителния план, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер, като трябва да се вземат предвид печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на оздравителния план.

Производство по преструктуриране на задължения

Съдът отменя план за преструктуриране въз основа на подадена от длъжника молба или ако длъжникът е обявен в несъстоятелност, или ако длъжникът не изпълнява съществени свои задължения по плана за преструктуриране, ако е очевидно, че при изтичането на поне половината от срока на действие на плана за преструктуриране длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията, които е поел по силата на плана, ако длъжникът няма проблеми с платежоспособността или ги е преодолял и преструктурирането на вземанията на кредиторите вече не е справедливо за тях поради съществени промени в обстоятелствата, ако длъжникът, умишлено или поради груба небрежност, е представил съществено неточна или непълна информация относно своето имущество, доходи, кредитори или задължения, ако длъжникът е извършил плащания в полза на кредитори, които не фигурират в плана за преструктуриране, като по този начин е увредил в значителна степен интересите на другите кредитори, ако длъжникът не оказва съдействие на съда или на съветника при изпълнението на задължението за надзор или не предоставя информацията, която се изисква с оглед на упражняването на надзора, или ако длъжникът не внесе сумата, която съдът е определил като гаранция. Правото на кредитор, чието вземане е било преструктурирано в съответствие с плана за преструктуриране, да предяви вземане срещу предприятието се възстановява в първоначалния размер. Трябва да се вземат предвид също и печалбите, реализирани от кредитора в хода на прилагането на плана за преструктуриране.

Последна актуализация: 24/08/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница английски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Ирландия

В Ирландия правото, отнасящо се до несъстоятелността на частни лица, се урежда от Закона за фалита от 1988 г. (Bankruptcy Act) (с неговите изменения) и Законите за несъстоятелността на частни лица, действали от 2012 до 2015 г. (Законът за НЧЛ). Законът за НЧЛ предвижда три начина за уреждане на задължения и въвежда изменения в законодателството за фалитите.

Всички производства по несъстоятелност на частни лица, включително фалит, се администрират от Държавната агенция по несъстоятелността (ДАН, англ. ISI), която е независим законоустановен орган, създаден през 2013 г. и функциониращ в рамките на Министерството на правосъдието и равенството.

Производствата по несъстоятелност на частни лица, които се уреждат от Закона за НЧЛ, обхващат следните три механизма:

  1. Споразумение за облекчаване на дългове (СОД, англ. Debt Relief Notice — DRN): за дългове до 35 000 евро на хора с почти никакви активи и много малък доход.
  2. Споразумение за уреждане на дългове (СУД, англ. Debt Settlement Arrangement — DSA): за договорено уреждане на неограничени необезпечени задължения за период до пет години (подлежащ на удължаване до шест години при определени обстоятелства).
  3. Споразумение за лична несъстоятелност (СЛН, англ. Personal Insolvency Arrangement — PIA): за договорено уреждане или преструктуриране на обезпечен дълг до 3 милиона евро (с възможност за увеличение по споразумение с кредитора) и неограничен необезпечен дълг за период до шест години (подлежащ на удължаване до седем години при определени обстоятелства).

Процедурата както за СУД, така и за СЛН включва три етапа:

Етап 1: Съответният съд издава защитен сертификат (ЗС, англ. Protective Certificate — PC), който изключва възможността определени назовани или „посочени“ кредитори да заведат или да се присъединят към иск срещу длъжника, включително искове за обявяване на фалит, за да възстановят своите вземания. След като бъде издаден от съответния съд, ЗС е валиден 70 дни, но може да бъде удължен за още 40 дни на определени основания.[i]

Етап 2: Той включва водене на преговори от синдик по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ, англ. Personal Insolvency Practitioner — PIP) от името на длъжника с неговите посочени кредитори и одобряване на предложение чрез гласуване на законно събрание на кредиторите. С наскоро прието законодателство само за СЛН бе създадена възможност длъжникът да търси съдебно преразглеждане на своето предложение, когато предложението за СЛН е било отхвърлено от кредиторите на събранието на кредиторите.[ii]

Етап 3: Прилагане на механизмите, включително периодично разпределяне на средства от СНЧЛ между кредиторите и годишни прегледи от СНЧЛ, когато е уместно.

Длъжникът може да сключи СОД, СУД или СЛН само веднъж.

Фалитът е друга възможност за длъжници, които поради обстоятелствата, в които се намират, не отговарят на критериите за допустимост на горепосочените три механизма за уреждане на дългове или които преди това са се възползвали от един от механизмите, но договореностите с кредиторите са се оказали неустойчиви.

Когато физическо лице е показало, че неговото финансово състояние не може да бъде подобрено чрез един от механизмите по несъстоятелност, и има писмо от СНЧЛ в този смисъл, то може да подаде заявление за обявяване във фалит към Висшия съд. Физическото лице трябва да подаде заявление за издаване на разпореждане за обявяване във фалит до Ревизионната служба на Висшия съд и да плати първоначална такса от 200 EUR. Заявителите се изслушват от Висшия съд; след като физическо лице бъде обявено във фалит, то е длъжно по закон да се подчинява на официалния синдик по фалита и на неговата служба (Отделението по фалитите на ДАН), които отговарят за администрирането на масата на фалита.

След като длъжникът бъде обявен във фалит, неговите необезпечени задължения се отписват изцяло, но всички негови активи стават собственост на официалния синдик по фалита, който се назначава от съда за администратор на масата на фалита.

Производство за обявяване на фалит може да бъде образувано при следните две обстоятелства:

  1. От кредитор ищец, който подава заявление до Висшия съд за обявяване във фалит на физическо лице, което има непогасени задължения към него, след като докаже, че е кредитор на физическото лице и че физическото лице не е направило удовлетворителни опити да уреди задълженията си.
  2. От самото физическо лице, което се нарича самообявен фалит.

Фалиралото лице автоматично се освобождава от задължения след изтичане на първата година от датата на обявяването на фалит, при условие че спрямо него не е било издадено разпореждане за удължаване на фалита (по искане на официалния синдик в случай на неизпълнение).

Със Закона за НЧЛ се създава нова професия, регулирана от ДАН, която попада в две категории:

1. Одобрени посредници (ОП, англ. AIs): физическо или юридическо лице, упълномощено от ДАН да оказва съдействие на длъжници, които желаят да подадат заявление за СОД.

2. Синдици по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ): лице, упълномощено от ДАН да действа като посредник между длъжника и неговия(ите) кредитор(и) за целите на СУД или СЛН. СНЧЛ е длъжен по закон да действа в съответствие със Закона за НЧЛ и свързаните с него нормативни актове. [iii]

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

В Ирландия физическите лица (включително съдружия на физически лица) откриват производство по несъстоятелност на частни лица съгласно процедурата, предвидена в Закона за НЧЛ. Кредиторите могат да открият производство за обявяване във фалит срещу длъжник или длъжник може да подаде заявление за обявяване на фалит по своя собствена инициатива.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

Основното условие за образуване на производство по несъстоятелност на частни лица е длъжникът да е неплатежоспособен, т.и. да не е в състояние да изпълни задълженията си, когато станат изискуеми.  В зависимост от характера и степента на задълженията и приходите на длъжника се определя кой от трите механизма е подходящ за него.

За да се гарантира, че физическо лице, което подлежи на механизъм по несъстоятелност, ще може да поддържа разумен жизнен стандарт, ДАН е формулирал насоки (след дълъг процес на консултации), наречени „Разумни разходи за живот“ (РРЖ, англ. Reasonable Living Expenses — RLEs). Освен че гарантират устойчивост на механизма по несъстоятелността, тези насоки помагат и за запазване на законното право на длъжника на разумен стандарт на живот, като осигуряват справедлив и прозрачен метод за стандартизиране на ежедневните разходи за длъжници, изпаднали в затруднение. РРЖ на длъжник, структурирани съгласно образеца, определен от ДАН, се изчисляват от ОП или от СНЧЛ, когато длъжникът подава заявление по един от механизмите по несъстоятелност.

1. Споразумение за облекчаване на дългове (СОД)

За да подаде заявление за СОД, длъжникът трябва:

  • да не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • да има нетен месечен разполагаем доход от 60 EUR или по-малко след приспадане на РРЖ;
  • да притежава активи на стойност до 400 EUR. На длъжниците се разрешава и следното:
    • един накит, чиято стойност не надхвърля 750 EUR;
    • едно моторно превозно средство на стойност до 2 000 EUR, и
    • домашно оборудване или инструменти, при условие че тяхната обща стойност не надвишава 6 000 EUR;
  • да живеят постоянно в Република Ирландия или през последната година да са пребивавали редовно или да са имали място на стопанска дейност в Ирландия;
  • да са попълнили и подписали финансов отчет по образец (ФОО) и да са подали клетвена декларация за неговата вярност и точност.

Типични примери за задължения, включени в СОД, са задължения по кредитни карти, овърдрафти, лични заеми, заеми от кредитни съюзи, сметки за комунални услуги и карти за пазаруване на кредит в големи магазини.

2. Споразумение за уреждане на дългове (СУД)

Един длъжник отговаря на условията за сключване на СУД, ако:

  • не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • има един или повече необезпечени кредитори;
  • живее постоянно в Република Ирландия или през последната година е пребивавал редовно или е имал място на стопанска дейност в Ирландия;
  • е попълнил финансов отчет по образец (ФОО) и е подал клетвена декларация, че предоставената в него информация е вярна и точна;
  • е получил удостоверение от СНЧЛ, с което се потвърждава, че според СНЧЛ:
    • информацията във ФОО е вярна и точна;
    • длъжникът отговаря на условията да направи предложение за СУД;
    • въз основа на подадения от длъжника ФОО няма вероятност длъжникът да стане платежоспособен през следващите 5 години;
    • ако длъжникът сключи СУД, има разумна вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години.

Освен задълженията, изброени във връзка със СОД, задълженията за СУД обикновено включват кредити и лични гаранции.

3. Споразумение за лична несъстоятелност (СЛН):

Един длъжник отговаря на условията за сключване на СЛН, ако:

  • не е в състояние да погаси задълженията си изцяло на техния падеж;
  • има задължения към поне един кредитор, обезпечен с имущество или активи в Ирландия;
  • има обезпечени задължения под 3 милиона евро (ако всички обезпечени кредитори са съгласни, този лимит може да бъде увеличен);
  • е оказал съдействие на обезпечения кредитор в процедура за просрочени ипотечни кредити (напр. процедура за преструктуриране на просрочени ипотечни кредити (ПППИК, англ. Mortgage Arrears Resolution Process — MARP), ръководена от Централната банка на Ирландия) за период от 6 месеца по отношение на основното частно жилище и:
    • в резултат на това не е бил договорен механизъм за алтернативно погасяване, или
    • обезпеченият кредитор е потвърдил, че няма да въведе такъв механизъм, или
    • длъжникът е сключил споразумение за алтернативно погасяване и се е опитал да го изпълни, за което СНЧЛ е представил потвърждение;
  • живее постоянно в Република Ирландия или през последната година е пребивавал редовно или е имал място на стопанска дейност в Ирландия;
  • е попълнил и подписал финансов отчет по образец (ФОО) и е подал клетвена декларация за неговата вярност и точност;
  • е получил удостоверение от СНЧЛ, с което се потвърждава, че според СНЧЛ:
    • информацията във ФОО е вярна и точна;
    • длъжникът отговаря на условията да направи предложение за СЛН;
    • въз основа на подадения от длъжника ФОО няма вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години;
    • ако длъжникът сключи СЛН, има разумна вероятност той да стане платежоспособен през следващите 5 години.

Освен задълженията, изброени във връзка със СОД и СУД, задълженията за СЛН обикновено включват и кредити за основно частно жилище, кредити за инвестиционен имот, ипотеки/кредити за жилища за отдаване под наем.

Фалит

В Ирландия физическите лица имат право да подадат заявление за самообявен фалит, т.е. те може да подадат заявление до Висшия съд да бъдат обявени във фалит. Условията за подаване на такова заявление са:

  • физическото лице или длъжникът да не е в състояние да плати задълженията си на падежа;
  • задълженията на длъжника да надвишават стойността на активите му с 20 000 евро или повече;
  • длъжникът да е направил разумен опит да използва един от трите механизма по несъстоятелността, посочени по-горе, за да уреди задълженията си. Това трябва да бъде доказано пред съда чрез позоваване на писмо от СНЧЛ или ОП.

Кредитор може също да поиска образуване на производство за обявяване във фалит. Ако обявяването във фалит бъде поискано от кредитор, той не трябва да е отказал неоснователно да приеме предложение за СУД или СЛН.

Заявление за издаване на разпореждане за обявяване във фалит се подава чрез искане, с което заявителят се задължава да внесе в Ревизионната служба на Висшия съд различни документи и клетвени декларации, определени от Висшия съд. След като бъде издадено, разпореждането за обявяване във фалит влиза в сила от момента на неговото издаване; няма обратно действие до датата на искането за обявяване във фалит, както е характерно за някои юрисдикции.

До издаването на разпореждане за обявяване във фалит в Закона за фалита не е предвидено конкретно средство за правна защита, което дава възможност на кредитор да назначи временен администратор — съгласно член 23 от Закона за фалита фалирало лице може да бъде арестувано след обявяването му във фалит, ако се готви да напусне юрисдикцията с цел избягване на фалит.

Длъжник или кредитор може да възрази срещу разпореждане за обявяване във фалит, като подаде възражение и клетвени декларации до Висшия съд, в които са посочени основанията за възражението.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Общата цел, залегнала в Закона за НЧЛ, е да се защити, доколкото е възможно, основното частно жилище на длъжника и съответните разпоредби на законодателството са структурирани в този смисъл.

Активи при производство по несъстоятелност

В случай че е сключено СУД или СЛН, СНЧЛ обикновено не встъпва във владение или собственост на активите на длъжника, а поема контрола върху потока от приходи на длъжника за срока на споразумението и удовлетворява вземания на кредиторите от този поток в съответствие с условията на споразумението. Разполагаемият поток от приходи се получава след приспадане на РРЖ, погасяване на задължения за наем или ипотека и други плащания за специални случаи, като медицински разходи. Обезпечените кредитни плащания обикновено се погасяват директно от длъжника на кредитора в съответствие с условията на тяхното споразумение.  Ако актив подлежи на продажба в рамките на споразумение, той обикновено се продава директно от длъжника.

Активи при фалит

Съгласно законодателството за фалита всички активи, принадлежащи на фалиралото лице към датата на обявяването, веднага преминават към официалния синдик (това означава, че официалният синдик вече притежава всички активи от масата на фалита). За по-голяма яснота, тези активи включват:

  • парични средства;
  • сметки във финансови институции, включително разплащателни, спестовни, инвестиционни сметки;
  • всички поземлени и недвижими имоти, включително смятаните за семейни жилища;
  • машини, оборудване, средства за стопанска дейност, обзавеждане, домакински стоки и уреди;
  • всички превозни средства;
  • пенсии (с някои изключения), инвестиционни продукти, акции и дялове;
  • складови наличности на търговски предприятия, които фалиралият държи на свое име или като част от съдружие;
  • дългове, дължими на фалиралия.

Съществуват изключения от горното:

  • длъжниците може да поискат освобождаване на лични активи на стойност до 6 000 EUR и да подадат заявление пред Висшия съд за увеличаване на този лимит;
  • активи, възникващи вследствие на нарушаване на лични права, се изключват от масата на несъстоятелността, тъй като това не са права, които подлежат на прехвърляне към администратора, действащ от името на кредиторите, защото са лични за физическото лице;
  • определени пенсионни права (за повече поясния вижте законодателството).

Фалиралото лице е длъжно да информира официалния синдик, ако получи активи по време на срока на фалита, независимо от начина, по който те са станали негово притежание. Тези активи преминават към официалния синдик, когато бъдат предявени от него, и влизат в масата на фалита.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Производство по несъстоятелност

Когато бъде ангажиран от длъжник, СНЧЛ действа като посредник между длъжника и неговите кредитори. СНЧЛ са задължени по закон да действат в най-добрия интерес на длъжника и на кредитора(ите) и затова са длъжни да съставят възможно най-доброто споразумение за всички засегнати страни в механизма по несъстоятелността.

Ролята и функциите на СНЧЛ включват:

  • да взаимодейства с длъжник, който възнамерява да направи предложение за споразумение по несъстоятелност;
  • да приеме назначението си да действа като синдик по несъстоятелността;
  • да прегледа изготвения от длъжника финансов отчет по образец (ФОО) и да консултира длъжника относно възможностите, с които разполага, и условията, на които трябва да отговаря, за да направи предложение за уреждане на дълг или за споразумение за несъстоятелност на частни лица;
  • да се увери, че предоставената му финансова информация от длъжника е точна и пълна;
  • да даде становище, въз основа на критерии, определени в закона, кой вид споразумение по несъстоятелността (СУД или СЛН) е най-подходящо за положението на длъжника;
  • да предоставя информация, свързана с избраната процедура, с общите последици и вероятните разходи, свързани с включването в механизъм по несъстоятелността;
  • да подаде заявление от името на длъжника за издаването на защитен сертификат (ЗС);
  • да уведоми всички кредитори за ЗС и за назначаването на СНЧЛ, като приложи копие от ФОО на длъжника;
  • да изготви предложение до кредиторите и да свика задължително събрание на кредиторите за разглеждане и гласуване на предложението;
  • когато предложението бъде одобрено, да уведоми ДАН и всички кредитори за резултата;
  • след като споразумението бъде одобрено от съда в предложения или в преразгледан вид, да изпълнява неговите клаузите, включително по отношение на събирането на средства от длъжника и плащането на кредитори за срока на споразумението;
  • да наблюдава споразумението през целия му срок на действие;
  • да извършва преглед на споразумението най-малко веднъж годишно.

В производство по несъстоятелност ролята на длъжника е да участва честно в процеса, да приеме споразумението, договорено от неговия СНЧЛ, и да изпълни необходимите изисквания на споразумението.

Фалит

При обявяването на фалит всички активи се отнемат от фалиралото лице и преминават към официалния синдик (ОС) по фалита. ОС е независимо законоустановено длъжностно лице, чиято роля е да администрира масата на фалита и да управлява Отделението по фалитите на ДАН.

В Ирландия за синдик по фалита може да бъде назначено частно физическо лице, което да замести официалния синдик (ОС) по фалита на Висшия съд. На практика подобни назначения са изключително редки. В Закона за фалита не са посочени конкретни изисквания относно квалификацията на лицата при такива назначения.

Правомощията на длъжника при фалит са ограничени до възможността да се обръща към Висшия съд, за да оспори определени решения на ОС. Длъжникът е длъжен да изпълни исканията на службата на ОС във връзка с администрирането на масата на фалита.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Прихващания се допускат както по Закона за НЧЛ, така и по Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения). Съгласно разпоредбите, когато се определя стойността на актив или размерът на задължение, от първоначалната сума а) може да бъдат приспаднати дебитните или кредитните салда б) на един и същ кредитор. Така остатъкът се смята за дълг или актив, който може да е дължим на длъжника по споразумението или на негов кредитор(и).[iv]

Ако длъжник има спестявания в кредитен съюз, към който също има дълг, кредитният съюз прихваща тези спестявания от дължимата от длъжника сума.[v]

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство по несъстоятелност

Докато е в сила защитният сертификат, кредиторът да няма право предприема действия спрямо длъжника.  Договореностите по отношение на вече съществуващи договори се описват в окончателното споразумение.

Фалит

Фалитът не засяга правата на обезпечен кредитор върху неговото обезпечение, т.е. обезпеченият кредитор запазва всичките права, които е притежавал по отношение на обезпечението преди фалита — единствената разлика е, че в този случай собственик на имуществото е ОС, а не фалиралото лице.

ОС има задължение да реализира (да продаде или да се разпореди с) всички активи в масата на фалита, за да удовлетвори в максимална степен задълженията на масата. Ето защо всички задължения на длъжника, основаващи се на договор, стават задължения на масата. ОС продължава изпълнението на договори за обслужване, по които фалиралият е страна, само при изключителни обстоятелства.

Ако ОС продължи изпълнението на договор, той става лично отговорен с право на обезщетение от средствата на масата.[vi]

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Производство по несъстоятелност

СУД или СЛН: Първата стъпка на длъжник, желаещ да сключи СУД/СЛН, е да подаде заявление за издаване на ЗС от съответния съд. Ако бъде получен, този сертификат изключва възможността определени назовани или посочени кредитори, които са обект на ЗС, да предприемат действия срещу длъжника за възстановяване или принудително събиране на посочените задължения. На практика кредиторът не може:

  • да предприеме никакви съдебни действия във връзка със свой дълг;
  • да продължи съдебно производство, включително изпълнението на съдебни разпореждания/съдебни решения и др., които са започнали преди издаването на ЗС, т. е. такива съдебни производства се считат за преустановени, докато е в сила ЗС;
  • да предприема стъпки за възстановяване или обезпечаване на плащане на негов дълг;
  • да осъществява контакт с длъжника относно негов дълг, освен ако не бъде помолен за това от длъжника;
  • да променя или да прекрати споразумение с длъжника; или
  • да заведе дело за обявяване на длъжника във фалит.

Когато длъжникът сключи споразумение, посочените по-горе ограничения по отношение на изпълнителните действия на кредитора, остават в сила до изтичане на срока на споразумението.

СОД: По отношение на СОД, след одобряването му от съответния съд и до изтичане на срока на действието му, се прилагат същите защити като изброените по-горе за СУД/СЛН.

Фалит

Обезпечените и необезпечените кредитори се третират различно при фалит. Единствената възможност, която се предоставя на необезпечените кредитори за възстановяване на техните дългове, е да предявят вземане в производството по фалит за дължимата им сума. Необезпечените кредитори не могат да заведат иск срещу фалирал след датата на обявяване на фалита. Това е пряко и автоматично последствие от разпореждането за обявяване във фалит, издадено от Висшия съд. Правата на обезпечените кредитори не са засегнати от производството по фалит.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

СУД, СЛН, СОД:

Вж. отговор на въпрос 7.

Фалит

Както при активите в масата на фалита, ОС замества фалиралото лице като ответник в съществуващи съдебни дела, заведени от кредитори срещу фалиралото лице. ОС има възможност да защити, да уреди или да се откаже от производството. Ако ОС постигне успех в производството, всяко насрещно вземане или разходи ще бъдат платени към масата на фалита в полза на кредиторите. Ако производството е успешно или бъде постигнато споразумение, договорената сума се превръща в допуснато вземане към масата на фалита.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

С участието на заинтересованите страни ДАН е разработил стандартен протоколен (прецедентен) документ за СУД и СЛН. С него се определят задълженията на длъжниците и кредиторите по време на прилагането на споразумението. Примерни протоколни документи за СУД и СЛН са приложени към този документ.

Един кредитор участва в:

1. Доказване на дълг: В случаите на СУД и СЛН, след като съдът е издал ЗС на длъжника, неговият СНЧЛ трябва да уведоми писмено засегнатите кредитори за назначаването си и да ги покани да представят доказателства за своите вземания и да посочат как те да бъдат третирани при условията на споразумението.

При фалит всички кредитори трябва да представят официални доказателства за вземанията си, преди да им бъде платен полагащият им се дял при разпределянето на средствата.

2. Гласуване: Когато бъде свикано събрание на кредиторите от СНЧЛ, който действа от името на длъжник, който желае да сключи СУД или СЛН, засегнатите кредитори имат право да гласуват по условията на споразумението, ако са доказали своите вземания.

3. Възражения: Кредитор може да направи възражение пред съдилищата преди влизане в сила на условията на СУД или СЛН. Конкретните условия са уредени в законодателство.[vii]

4. Предложение за конкордат: Кредиторите имат право да гласуват по предложение за конкордат, внесено от фалиралото лице. Това се случва, когато фалиралото лице желае да постигне споразумение с някои или с всички кредитори, преди да е изтекъл срокът на неговия фалит, за да запази всички свои активи.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност

При СУД или СЛН не се предявяват официално вземания от кредитор спрямо длъжник. Първият етап в процеса е попълването от длъжника на финансов отчет по образец (ФОО). Във ФОО се посочват всички кредитори и дължимите суми на всеки кредитор и той е фактическата основа, на която се издава ЗС.  След издаването на ЗС СНЧЛ може да поиска от кредиторите да представят доказателства за вземанията си, преди СНЧЛ да изготви споразумение по несъстоятелност.  Когато кредитор не представи доказателства за вземанията си, след като е бил поканен да го направи, това има последици по отношение на правото му на глас по споразумението и дела му при разпределяне на средствата.

При заявление за СОД не се предявяват официално вземания от кредитор, но ОС може да поиска от кредитор да потвърди, че оповестената сума като дължима от длъжника е вярна.

Нови дългове, възникващи след датата на споразумението, не попадат в неговия обхват.  В случай че размерът на вече съществуващи дългове бъде променен, може да се поиска изменение на цялото споразумение (напр. изпълнение на условно задължение).

Фалит

При фалит профилът на масата на фалита (всички активи и пасиви на фалиралото лице) се определя в два формуляра, които фалиралото лице трябва да попълни и да представи на инспектора по фалита в деня на обявяването: декларация за състоянието и декларация за лична информация. Всички видове пасиви се включват като недоказани вземания в масата на фалита, при условие че са извършени от длъжника преди датата на обявяване на фалит, т.е. датата, на която започва да тече срокът на неговия фалит. Всички натрупани от длъжника дългове след датата на обявяване на фалита не може да бъдат включени като вземане в масата на фалита.[viii]

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

След издаването на ЗС в производство по несъстоятелност за СУД или СЛН на посочените кредитори се изпраща известие за издаването на ЗС и копие от ФОО на длъжника. Кредиторът може да бъде помолен да представи доказателства за вземанията си и да бъде попитан как предпочита да бъдат третирани те. Вземанията на кредитор се доказват по същия начин, както дългът на фалирало лице по Закона за фалита.

След като кредиторът е доказал своите вземания, той има право да гласува на задължителното събрание на кредиторите, свикано да одобри предложението на длъжника.  Ако кредиторът не представи доказателства за своите вземания или ако не ги докаже в достатъчна степен, той не може да участва в събранието на кредиторите или в разпределението на средства, предвидено в споразумението.

Фалит

Уведомлението за физически лица, които са обявени във фалит, се изпраща на списък с финансови институции и държавни ведомства от Отделението по фалитите на ДАН в деня, след като физическите лица бъдат обявени във фалит. Известие за обявяването във фалит се публикува и на уебсайта на ДАН, и в Iris Oifigiul, официалното държавно издание на Ирландия.

На всички обезпечени кредитори в масата на фалита се дава тридесетдневен срок (в писмена форма или по електронна поща) от датата на обявяване на фалита да представят доказателства за своите вземания към масата на фалита. Такива доказателства може да бъдат под формата на актове за учредяване на ипотека, декларации и сметки, а в някои случаи от кредитора може да се изиска клетвена декларация.

Преди да бъдат разпределени средства на кредитори от масата на фалита, ДАН оповестява предстоящите плащания и делата, за които се отнасят. На кредиторите (както обезпечени, така и необезпечени) се дават още тридесет дни да предявят вземанията си пред ДАН, като се прилага същата тежест на доказване.

Във всички случаи Отделението по фалитите на ДАН изисква от кредиторите да попълнят стандартни формуляри на доказване на вземания, които са публикувани на уебсайта на ДАН.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Преференциален дълг

При споразуменията за лична несъстоятелност (СЛН) и при споразуменията за уреждане на дълг (СУД) преференциалните дългове се изплащат съгласно условията на споразумението, като в производството по фалита преференциалните дългове се нареждат веднага след таксите, свързани с производството по фалита, и извършените от ОС разходи или разноски при разпореждане с масата на несъстоятелността. Дългове, смятани за преференциални, са:

  • определени суми, дължими на комисари по приходите, като подоходен данък, данък върху капиталовите печалби, ДДС, социални осигуровки/трудови възнаграждения и др.;
  • определени местни данъци и такси, начислени 12 месеца преди датата на обявяване на длъжника във фалит или преди сключване на споразумение (начална дата). Това включва такси и налози на местни съвети;
  • заплати или надници, дължими на служители на длъжника за 4-те месеца, предхождащи началната дата;
  • всички плащания, свързани с пенсия, годишен отпуск или отпуск по болест, дължими на тези служители.[ix]

Обезпечен дълг

При СЛН обезпеченият кредитор е обвързан от условията на споразумението. При СЛН на обезпечения кредитор обикновено се плаща от приходите на длъжника в размера, договорен в споразумението. Останалият месечен доход на длъжника, ако има такъв, след като бъдат приспаднати РРЖ на длъжника и възнагражденията на СНЧЛ, се разпределя на неговите необезпечени кредитори според притежавания от тях дял.

Фалитът не засяга правата на обезпечен кредитор. Такъв кредитор разполага с три възможности по отношение на своя обезпечен дълг:

  • да разчита на своето обезпечение — това означава на практика да остане извън производството по фалит;
  • да реализира или да оцени своето обезпечение и вземане спрямо недостига (ако има такъв) — кредиторът изчислява справедливата пазарна цена на обезпечения актив и я изважда от общата дължима сума. Полученият недостиг (ако има такъв) се допуска в масата на фалита като необезпечено вземане. Докато трае тази процедура, обезпеченият кредитор може да продаде въпросния актив;
  • да се откаже от своето обезпечение — обезпеченият кредитор има възможност да се откаже от своето обезпечение изцяло и то да бъде допуснато в масата на фалита като необезпечено вземане.

Необезпечен дълг

Както при СЛН, така и при СУД дълговете на необезпечени кредитори се уреждат при договорените условия в споразумението. При СОД, ако състоянието на лицето се подобри в периода на надзор, то трябва да уведоми ДАН за степента на промяна и от него може да бъде поискано да направи някаква вноска по задълженията си.

Вземанията на необезпечените кредитори на масата на фалита се подреждат равнопоставено. Техните дългове се уреждат с изплащането на суми, останали след уреждане на таксите по фалита, разноските на ОС и преференциалните дългове.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Производство по несъстоятелност

Общото условие за успешно приключване на производството по несъстоятелност е длъжникът да е спазил всички свои задължения по споразумението за целия срок на споразумението. След като това се случи, длъжникът вече е освободен от своите необезпечени задължения.  Състоянието на обезпечения дълг ще зависи от конкретните условия на споразумението.

Ако длъжникът наруши условията на СОД, СУД или СЛН, споразумението може да бъде прекратено. Ако длъжникът има просрочени плащания за период от 6 месеца, споразумението се счита за нарушено. Във всеки случай длъжникът носи отговорност за всички дължими задължения, включително всички просрочия, такси и лихви, начислени през периода, в който не е плащал тези задължения.

Фалит

Фалирало лице, което е спазило процедурата по фалит, автоматично се освобождава от задължения след една година. Фалиралото лице може на всеки етап от срока на своя фалит да направи предложение за конкордат на кредиторите с цел уреждане на задълженията си. Фалиралото лице трябва да подаде молба до Висшия съд за спиране на процедурата по фалит; това възпрепятства по-нататъшната реализацията на активи от масата от страна на ОС. След това фалиралото лице може да направи предложение за конкордат на своите кредитори пред Висшия съд. Предложението за конкордат се гласува от кредиторите на фалиралото лице; ако поне 60% от тези кредитори (по брой и по стойност на дълга) са съгласни с условията на предложението, то се приема.

Плащането на договорената сума по предложението може да бъде покрито с подлежащи на разпределя средства от масата на фалита или със средства на самото фалирало лице. Трябва да бъдат платени всички такси или разноски, направени от службата на ОС за администриране на фалита, както и всички преференциални дългове. След като ОС се съгласи с предложението за конкордат чрез посредничеството на Висшия съд, фалиралото лице се освобождава от задълженията му.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производство по несъстоятелност

Необезпечени кредитори — неприложимо.

Обезпечени кредитори — статутът на обезпечен дълг зависи от конкретните условия на споразумението.

Фалит

При фалит кредиторите не могат да преследват фалиралото лице за съществуващи дългове след датата на обявяването във фалит (задължения, натрупани от фалиралото лице след обявяването на фалит може да бъдат преследвани по обичайния ред); вместо това те трябва да контактуват директно с ОС. След като фалиралото лице бъде освободено от задълженията му по фалита, което в повечето случаи става след една година (при неспазване на споразумението срокът може да бъде удължен до 15 години), всички необезпечени задължения (включително преференциалните дългове) се погасяват. Дълговете, свързани с обезпечени кредитори, когато те се възползват от възможността да разчитат на обезпечението си, продължават да съществуват след датата на освобождаването от задължения. Процедурата по фалит не засяга правата на обезпечените кредитори върху актива по обезпечението.

Ако обезпечен кредитор е направил оценка на своето обезпечение и е предявил недостига в процедурата по фалита (като необезпечен дълг), частта, която остава след разпределянето на средствата, се отписва след освобождаването от задължения. Следва да се отбележи, че дори ако обезпечен кредитор се възползва единствено от възможността да разчита на своето обезпечение (и не предяви недостига в процедурата по фалита), той няма да може да преследва длъжника за недостига, след като е бил освободен от задължения. При това положение нетното въздействие на фалита върху обезпечен кредит (или ипотека) е, че всяка част от кредита над стойността на свързания актив (към датата на обявяване във фалит) се третира като необезпечен дълг.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

СУД или СЛН: В производство по несъстоятелност обикновено кредиторите поемат разходите по споразумението. Възнагражденията на СНЧЛ, договорени с кредиторите при гласуването и одобряването на споразумението или от съда при последващо преразглеждане, се приспадат от налични средства на длъжника. Когато кредитор подаде възражение срещу издаването на ЗС или срещу споразумение, той обикновено поема разходите си за това [x].  Когато кредитор подаде възражение срещу предложено СЛН, кредиторът може да се обърне към съда за присъждане на разходите, ако възражението му бъде прието [xi]. В обичайния ход на събитията разноските следват първопричинителя, т.е. страната, поради чиито действия са възникнали разноските, трябва да ги заплати.

СОД: При СОД няма никакви разходи.

Фалит

Кредиторите поемат разходите по фалита, които се изплащат от налични средства в масата на фалита.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност

В условията, които длъжникът трябва да изпълни преди да встъпи в производството по несъстоятелност, се предвижда, че той трябва да представи пълен и точен отчет за своите финансови дела и да подпише клетвена декларация за потвърждаване на тази информация. Синдикът по несъстоятелност на частни лица (СНЧЛ) също трябва да се увери, че представената от длъжника информация е вярна и длъжникът му е разкрил изцяло всички сведения, отнасящи се до неговото финансово състояние. Кредитор или СНЧЛ, или ДАН по отношение единствено на СОД, може да се обърне към съда за прекратяване на производството по несъстоятелност на определени основания, предвидени в Закона за НЧЛ, включително ако:

  • длъжникът съзнателно е организирал финансовите си дела, така че да бъдат покрити условията на механизмите по несъстоятелност или СОД;
  • не са били изпълнени процесуални изисквания на закона;
  • съществуват неточности и пропуски в представения от длъжника финансов отчет по образец (ФОО), които са причинили или биха могли да причинят съществена вреда на кредитора;
  • не са спазени изисквания за допустимост от страна на длъжника;
  • длъжникът е дал преференция на трето лице, което е довело до намаляване на наличната сума за плащането на задълженията му; или
  • длъжникът е извършил нарушения по Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения).

Кредиторите нямат право да искат отмяна на сделки или прехвърляния на активи преди началото на производството по несъстоятелност. Ако обаче съществува вероятност длъжникът да е внесъл прекалено големи суми в пенсионен фонд, кредиторът може да поиска финансово обезщетение по съдебен ред. При това положение съдът може да разпореди операторът на фонда да върне изцяло сумата, предвидена за разпределение между кредиторите, които са страни по споразумението.

Фалит

Предишни прехвърляния на активи и плащания, извършени от фалирали лица към кредитори или към други физически лица, може да бъдат отменени по силата на законодателството за фалита. Това включва случаи, при които:

  • фалиралото лице е платило сума или е прехвърлило актив на кредитор с преференция пред други кредитори, към които има задължения. ОС може да поиска такива плащания, извършени в трите години преди датата на обявяването, да бъдат отменени. Ако ОС постигне успех, въпросната сума се връща обратно в масата на фалита в полза на всички кредитори; [xii]
  • фалиралото лице е прехвърлило или подарило актив на трето лице за сума под справедливата пазарна цена. При успешен иск пред Висшия съд от страна на ОС такива прехвърляния, извършени в рамките на три години преди датата на обявяване на фалита, може да бъдат обявени за нищожни и разликата да се внесе в масата на фалита в полза на всички кредитори;[xiii]
  • фалиралото лице е прехвърлило актив или е извършило плащане, което може да се счита за „сделка за избягване“, т.е. фалиралото лице е възнамерявало да избегне признаването на актив или парична сума като част от масата на фалита. В този случай се прилагат два срока:
    • сделки, извършени три години преди фалита, може да бъдат отменени от ОС при успешен иск пред Висшия съд; и
    • всички сделки, извършени пет години преди фалита, при условие че фалиралото лице не успее да докаже, че е било платежоспособно към момента на сделката.[xiv]

Във всеки от горните случаи ОС трябва да докаже с клетвена декларация пред Висшия съд, че сделките наистина са били извършени по начин, който удовлетворява Висшия съд съгласно разпоредбите на законодателството; така тези сделки/прехвърляния може да се считат за увреждащи интересите на кредиторите на масата на фалита.


[i] Вж. глава 3, членове 59—64 (СУД) и глава 4, членове 93—98 (СЛН) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения) по отношение на законодателството, засягащо защитните сертификати (ЗС).

[ii] Член 115A от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[iii] Вж. част 5 от Закона за несъстоятелността на частни лица от 2012 г. за нормативната база относно синдика по несъстоятелността на частни лица и Наредбата от 2013 г. (S.I. № 209 от 2013) по Закона за несъстоятелността на частни лица от 2012 г. (Упълномощаване и надзор върху синдиците по несъстоятелност на частни лица) относно изискванията за квалификация, регулаторните стандарти и изискванията за упълномощаване.

[iv] Член 135 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения) и член 17 от Първото приложение на Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[v] Член 135, параграф 2 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[vi] Член 61 и член 136 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[vii] Член 87 (СУД ) и член 120 (СЛН) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[viii] Член 75 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[ix] Член 81 и член 101 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[x] Член 97 от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[xi] Член 115, буква a) от Закона за несъстоятелността от 2012 г. (с неговите изменения)

[xii] Член 57 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[xiii] Член 58 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

[xiv] Член 59 от Закона за фалита от 1988 г. (с неговите изменения)

Последна актуализация: 15/12/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Гърция

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност могат да се образуват срещу търговци и срещу сдружения на лица с юридическа правосубектност, които преследват стопанска цел.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

За да се образува производство по несъстоятелност, трябва да се подаде молба от самия длъжник, от кредитор с правен интерес или от прокурора в първоинстанционния съд (eisangeléas protodikón), ако са налице съображения от обществен интерес. Условия за образуване на производството: а) когато молбата е подадена от кредитор, длъжникът трябва да е в състояние на неплатежоспособност; б) когато молбата е подадена от длъжника, достатъчно е да съществува опасност от неплатежоспособност. Съдът определя датата на спиране на плащанията, която не може да предшества с повече от две години датата на публикуване на решението. Председателят на съда може, по искане на лице, имащо правен интерес, да разпореди всяка мярка, която счита за необходима за предотвратяване на евентуални промени в имуществото на длъжника, които биха били в ущърб на кредиторите. Изпълнението на тези мерки се прекратява автоматично след излизане на решението за обявяване в несъстоятелност.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В масата на несъстоятелността (ptocheutikí periousía) влиза цялото имущество на длъжника, без значение къде се намира то, към датата на обявяване в несъстоятелност. В нея не се включва а) несеквестируемо имущество, т.е. вещи, които са абсолютно необходими за основното препитание на длъжника и семейството му, както и вещи, от които длъжникът има нужда, за да бъде в състояние да работи за осигуряване на прехраната си, или б) имущество, изключено по силата на специални правни разпоредби. Също така в нея не се включва имущество, което длъжникът е придобил след обявяването му в несъстоятелност.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Считано от датата на обявяването му в несъстоятелност, длъжникът автоматично се лишава от правото да управлява, т.е. да администрира имуществото си и да се разпорежда с него. Всеки акт на управление от страна на длъжника, извършен без съгласието на синдика (sýndikos), е недействителен. Имуществото се управлява от сидника. Длъжникът може да поеме управлението на собственото си имущество само в изключителни случаи, които са посочени в закона. Назначеният синдик трябва да е адвокат с минимум петгодишен опит. Работата на синдика се контролира от съдията докладчик по делото (eisigitís dikastís). Някои от актове на синдика изискват разрешението на съда, който гледа делото за обявяване в несъстоятелност („съд по несъстоятелността“, ptocheutikó dikastírio). Съдът по несъстоятелността е най-висшата контролна инстанция, която отговаря за хода на производството по несъстоятелност.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Обявяването в несъстоятелност не засяга правото на кредитора да направи прихващане с насрещно вземане на длъжника, ако условията за прихващане са били изпълнени преди обявяването в несъстоятелност. Забраните, касаещи прихващанията, се прилагат също и в случаи на несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Всички двустранни договори, които не са изпълнени към датата на обявяването в несъстоятелност и по които длъжникът е страна, остават в сила, освен ако в Кодекса на несъстоятелността не е предвидено друго. С разрешение на съдията докладчик синдикът има право да изпълни всички неизпълнени договори и да изисква тяхното изпълнение от контрагентите. Всички договори с дълготраен характер остават в сила освен ако законът не предвижда друго. Изключение правят финансовите договори. Разпоредбите на законодателството в областта на несъстоятелността не засягат правото на прекратяване в съответствие със закона или по силата на договора. Обявяването в несъстоятелност е основание за прекратяване на договори от личен характер, по които длъжникът е страна. Синдикът може да прехвърля договорни взаимоотношения, по които длъжникът е страна, на трето лице. При обявяването в несъстоятелност трудовите правоотношения се прекратяват.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

При обявяване в несъстоятелност всички производства срещу длъжника, започнати от индивидуални кредитори и целящи удовлетворяване или изпълнение на вземания в обхвата на несъстоятелността, се спират автоматично, без да се засягат разпоредбите относно обезпечените кредитори, за които спирането не се прилага по отношение на обезпечението от масата на несъстоятелността. При определени условия обаче за тези кредитори може да се приложи спиране за срок от няколко месеца. По-конкретно при обявяване в несъстоятелност се забраняват следните действия: продължаване на действия по принудително изпълнение, подаване на установителни или осъдителни искове, продължаване на такива съдебни дела, подаване или разглеждане на въззивни искове, както и за издаване на актове от административен или данъчен характер или тяхното принудително изпълнение за сметка на имуществото от масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Синдикът продължава всички дела, които са висящи към датата на обявяването в несъстоятелност, ако длъжникът е кредитор по тях. Ако той е длъжникът, делата се спират и се следва процедурата по предявяване и установяване на вземания.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредиторите трябва да предявят претенциите си срещу длъжника пред секретаря по несъстоятелността (grammatéas ton ptocheúseon). Всички кредитори, независимо от техните привилегии и обезпечения, включително тези с условни вземания, съставляват събранието на кредиторите (synéleusi ton pistotón). Първото събрание се свиква с решението за обявяване в несъстоятелност. Събранието може да избере тричленен комитет на кредиторите (epitropí pistotón), който може на свой ред да назначи общ представител на всички членове. Тричленният комитет на кредиторите контролира хода на производството по несъстоятелност.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

След като приключи описа на движимото и недвижимото имущество на длъжника, синдикът може да се консултира със съдията докладчик и да поиска разрешение за продажба на стоки или движими вещи, включени в масата на несъстоятелността, но само доколкото това е необходимо за покриването на текущите нужди. Едва след като установяването на кредиторите приключи и при условие че няма приет или ратифициран план за оздравяване на предприятието, или в случай че приемането или ратифицирането му е отменено, синдикът може да пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на приходите между кредиторите, като се разпорежда с предприятието като цяло или с отделни негови активи. Разпореждането с недвижимото имущество на длъжника става само с разрешението на съда по несъстоятелността, дадено в отговор на искане от страна на синдика и след доклад от съдията докладчик.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички кредитори на длъжника може да предявяват вземанията си и да представят документите си пред секретаря по несъстоятелността, независимо дали техните вземания са привилегировани или не и дали са обезпечени или не. В производството по несъстоятелност участват кредиторите, които към датата на обявяването в несъстоятелност имат договорно парично вземане срещу длъжника, което вече е възникнало и може да бъде предявено пред съда. Вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани. Съдебните разноски на синдика, разходите, направени във връзка с управлението на масата на несъстоятелността, възнаграждението на синдика и всякакви вземания, предявени към масата на несъстоятелността (omadiká pistómata), се отчисляват предварително след вземането на решението да се пристъпи към осребряване на масата на несъстоятелността и се удовлетворяват преди останалите по ред кредитори на длъжника.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията трябва да се предявяват в писмена форма пред секретаря по несъстоятелността, като се уточняват видът, причината, датата на възникването и т.н., в срок от един месец от датата на публикуване на решението за обявяване в несъстоятелност в Бюлетина на съдебните известия на Осигурителната каса на адвокатите (Deltío Dikastikón Dimosieúseon tou Tameíou Nomikón). След изтичане на посочения по-горе срок за предявяване кредиторът може да подаде възражение (anakopí) и да поиска вземането му да бъде установено от съда по несъстоятелността. По отношение на установяването се прилага следното: а) то се извършва от синдика в присъствието на съдията докладчик три дни след изтичане на определения срок за предявяване на вземанията; б) кредитор, чието вземане подлежи на установяване, може да присъства на заседанието лично или чрез надлежно упълномощена трета страна; в) установяването се извършва чрез сравняване на документите на кредитора с книжата и документите на длъжника; г) съдията докладчик изготвя доклад относно установяването на кредиторите; д) в случай на съмнение съдията докладчик решава дали да приеме вземането и може да го приеме временно; е) по време на установяването възражения могат да подават длъжникът, синдикът и кредиторите с вече приети вземания. Не съществува специален уебсайт, на който да се предоставят специални формуляри във връзка с посочената по-горе процедура. Съответни формуляри обаче могат да се намерят в секретариата по несъстоятелността към първоинстанционния съд (protodikeío).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

След като се вземе решение за осребряване на масата на несъстоятелността, синдикът без излишно забавяне съставя списък за разпределение и го предоставя на съдията докладчик. Последният обявява изпълнителната сила на списъка и го излага в канцеларията си. При разпределянето се вземат предвид следните общи привилегии: i) вземания, произтичащи от всякакви видове финансиране, целящи продължаването на дейността на длъжника; ii) вземания за лечение и погребение на длъжника; iii) вземания за осигуряване на необходимите разходи за храна; iv) вземания на работници и служители във връзка с работата им, адвокатски хонорари; v) вземания на земеделски производители; vi) вземания на държавните и местните органи в Гърция; vii) вземания по гаранционния фонд (synengyitikó), както и специфичните привилегии на кредиторите, т.е. привилегировани вземания върху конкретно движимо или недвижимо имущество на длъжника, или върху определена парична сума. При наличие на припокриващи се привилегии по отношение на приходите от продажбата на дадено имущество или на парична сума, съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се прилагат mutatis mutandis.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Длъжникът или синдикът могат да представят в съда по несъстоятелността план за оздравяване. Той трябва да включва информация относно финансовото състояние на длъжника и предложението за удовлетворяване на кредиторите, описание на мерките, които ще бъдат предприети, например организационни промени и стопански планове, определянето на правата и като цяло на поредността на всеки кредитор в зависимост от категорията, на която принадлежи и т.н. Съдът по несъстоятелността автоматично извърши предварителна оценка на плана в рамките на 20 дни от подаването му и може да го отхвърли въз основа на предвидените в закона конкретни основания. Ако съдът не отхвърли плана, той дава на кредиторите срок от не по-малко от три месеца, в който да го приемат или отхвърлят, и определя дата за събрание на кредиторите. Обсъжданията и гласуването на плана се провеждат в присъствието на съдията докладчик. Приемането на плана изисква квалифицирано мнозинство. След като кредиторите приемат плана за оздравяване, той се представя в съда, за да бъде ратифициран. След постановяването на окончателното решение за одобряване на плана той става задължителен за всички кредитори, независимо от поредността им и от това дали са предявили вземанията си или не. Производството по несъстоятелност се прекратява. Кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

При приключването на производството по несъстоятелност лишаването на длъжника от права се прекратява, той възвръща правото си да управлява своето имущество, а кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред. По-специално производството по несъстоятелност се прекратява след осребряването на имуществото, като синдикът представя доклад в срок от един месец.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите и разноските във връзка с производството по несъстоятелност се покриват за сметка на масата на несъстоятелността.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Всички актове, извършени от длъжника в периода от спирането на плащанията до обявяването му в несъстоятелност („подозрителен период“, ýpopti períodos), които са в ущърб на кредиторите като цяло, могат да бъдат отменени (актове, подлежащи на възможна отмяна, práxeis dynitikís anáklisis) или трябва да бъдат отменени (актове, подлежащи на задължителна отмяна, práxeis ypochreotikís anáklisis) при спазване на условията и реда, предвидени в законодателството в областта на несъстоятелността. Иск за отмяна може да бъде внесен пред съда по несъстоятелността от синдика или, при определени условия, от кредитор. Всеки, който е придобил имущество на длъжника въз основа на отменен акт, трябва да върне това имущество в масата на несъстоятелността.

Последна актуализация: 13/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница испански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Испания

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност, наречено „concurso de acreedores“ („събрание на кредиторите“), се прилага както по отношение на длъжници, които са граждани, така и по отношение на търговци, независимо дали са физически или юридически лица. Разпоредбите, уреждащи това, са определени в преработения текст на Закона за несъстоятелността (Texto Refundido de la Ley Concursal), одобрен с Кралско законодателно постановление 1/2020 от 5 май 2020 г. В този преработен текст се включват и разясняват измененията и особеностите във връзка с обявяването на физически лица в несъстоятелност, въведени в испанското законодателство в областта на несъстоятелността със Закон 25/2015 с оглед опростяване на неизплатени задължения на длъжници в рамките на производство по несъстоятелност.

Всеки длъжник може да бъде обявен в несъстоятелност, независимо от това дали е физическо лице (включително малолетни или непълнолетни лица или лица без правоспособност) или юридическо лице, предприемач или потребител, макар че в закона се съдържат някои спецификации във връзка с вида на въпросния длъжник, особено в случай на търговски дружества или потребители.

Юридически лица могат да бъдат обявени в несъстоятелност дори ако са в ликвидация. В този случай е без значение дали те са част от група дружества, тъй като едно или няколко от дружествата, които формират групата, могат да бъдат обявени в несъстоятелност, без да се обявява самата група.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано по отношение на наследство, при условие че то не е прието безусловно.

Органите, които съставляват териториалната организация на държавата, органите от публичния сектор и други публичноправни органи не могат да бъдат обявени в несъстоятелност.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

2.1 Условия за образуване на производство по несъстоятелност:

В закона са определени някои субективни и обективни предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде образувано производство по несъстоятелност:

А) Субективни предпоставки: всеки длъжник може да бъде обявен в несъстоятелност, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, предприемач или потребител, макар че в закона се съдържат някои спецификации във връзка с вида на въпросния длъжник, особено в случай на търговски дружества или потребители.

Органите, които съставляват териториалната организация на държавата, органите от публичния сектор и други публичноправни органи не могат да бъдат обявени в несъстоятелност.

Б) Обективни предпоставки: неплатежоспособността на длъжника, определена като неспособността да плаща редовно своите задължения.

2.2 Страни, които могат да подадат молба за образуване на производство

В зависимост от това дали молбата за образуване на производство по несъстоятелност се подава от длъжника или от кредиторите, изискванията за подаване могат да бъдат различни.

Ако молбата за производство по несъстоятелност се подава от длъжника (доброволно производство), той трябва да докаже пред съда, че е неплатежоспособен понастоящем или че ще бъде такъв в близко бъдеще; това означава, че не може да плаща редовно своите задължения. Ако неплатежоспособността е настояща, длъжникът е задължен да подаде молба за производство по несъстоятелност в срок от два месеца от момента, в който е осъзнал или следва да е осъзнал своята неплатежоспособност.

Съгласно закона обаче в този двумесечен срок длъжникът може да уведоми съда, че е в процес на договаряне на споразумение с кредиторите за рефинансиране на задължението; в този случай крайният срок се отлага, докато текат преговорите, и в срок от три месеца кредиторите не могат да започнат отделно изпълнително производство срещу активите, които са необходими на длъжника за неговата дейност. След като изтече този срок и ако не е постигнато споразумение с кредиторите, длъжниците могат в едномесечен срок да подадат молба за производство по несъстоятелност.

С молбата длъжниците трябва да представят определени документи, като например доклад за стопанската си дейност, опис на активите, списък на кредиторите, в който се посочват кредитни гаранции, списък на служителите и техните отчети, ако са задължени да ги водят.

Длъжниците, които могат да бъдат физически или юридически лица, са задължени да подадат молба за производство по несъстоятелност, когато се намират в положение на настояща неплатежоспособност, която се определя като положение, при което дадено лице не може да плаща редовно своите задължения. От друга страна, ако неплатежоспособността е предстояща (не съществува към настоящия момент, но е очаквана), длъжниците имат право просто да подадат молба за решение за обявяване в несъстоятелност.

Подаването на молбата пред търговския съд (juzgado de lo mercantil) трябва да е в съответствие с определени задължителни изисквания, предвидени в членове 6 и 7 от преработения текст на Закона за несъстоятелността: доклад за финансовата и правната история на длъжника; посочване на това дали осъществява стопанска дейност; ако е юридическо лице, трябва да се посочат неговите акционери, синдици или ликвидатори, както и официалният одитор; опис на активи и права със съответната информация за тяхната идентификация; списък по азбучен ред на кредиторите, в който се посочва адресът, размерът и падежът на вземанията, както и съществуващите гаранции; когато е приложимо, списък на служителите; ако длъжникът е задължен да води отчетност, той трябва да представи счетоводните книги; в случай че принадлежи към група от дружества, той трябва да посочи това и да представи консолидираните отчети на групата.

Длъжниците са задължени да сътрудничат на съдията, който е назначен по производството по несъстоятелност, и на синдиците, но не само по пасивен начин, като предоставят това, което се изисква от тях, а и като участват активно в съобщаването на всичко, което е от значение. Това задължение включва също така задължението да се явят (пред съда и пред синдиците), с цел да сътрудничат и да предоставят информация. Тези задължения засягат длъжници, които са физически лица и които от фактическа или от правна гледна точка са директори на юридически лица, независимо от това дали са настоящи или са изпълнявали тази роля през предходните две години. Неспазването на това задължение води до презумпцията за умишлено неправомерно поведение или груба небрежност, за целите на обявяването на несъстоятелността за виновно причинена (в случаите, в които се прилага раздела за виновност; т.е. поради одобрението на споразумение, което е във вреда, или образуване на производство по ликвидация).

Длъжникът може да бъде обявен за отговорен за несъстоятелността и да бъде санкциониран. Една от целите на производството по несъстоятелност е да се анализират причините за несъстоятелността, и по-специално дали поведението на длъжника или на други лица, с които той е пряко или косвено свързан, е допринесло за причиняването или утежняването на несъстоятелността. Това включва изясняване на съответните задължения, като се използва таблицата на санкциите, определена в членове 455 и 456 от преработения текст на Закона за несъстоятелността.

2.3 Образуване на производство и срок, в който производството произвежда действие:

Съдията трябва да разгледа представената му документация и ако неплатежоспособността или предстояща неплатежоспособност е обоснована, той трябва да обяви длъжника за неплатежоспособен в деня, в който е подадена молбата, или на следващия ден. Ако представената документация е непълна, съдията може да предостави еднократен петдневен срок за нейното допълване.

Молба за образуване на производството по несъстоятелност може да бъде подадена и от всеки от кредиторите, като в този случай това е принудително производство (concurso necesario). Кредитори, които подават молба за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност, трябва да предоставят доказателство за настоящата неплатежоспособност на длъжника, както и за заповед за изпълнение срещу длъжника, в която се доказва, че не са получени достатъчно активи за събиране на задължението, или трябва да предоставят доказателства за определени факти, водещи до презумпция за несъстоятелност, като например: длъжникът е прекратил плащането на задължения си като цяло; наличието на цялостно налагане на запор върху активите на длъжника; бързото укриване или ликвидация на активи; или неплащане на определени задължения (данъци, социални осигуровки, вземания на работници).

Ако молбата за образуване на производството по несъстоятелност се подава от кредитор, длъжникът се призовава и може да оспори решението за обявяване в несъстоятелност. В тези случаи съдията свиква заседание, по време на което страните могат да представят доказателства, с определени ограничения, и съдията трябва да реши дали понастоящем длъжникът е неплатежоспособен или не, и при необходимост да постанови решение за обявяване в несъстоятелност. Производство може да бъде образувано и ако длъжникът приеме решението за обявяването в несъстоятелност, не го оспорва или не се яви по време на заседанието.

Длъжници, които са физически лица в ситуации на настояща или предстояща неплатежоспособност, за които са установени задължения в размер, който не надхвърля пет милиона евро, могат да подадат молба за процедура за постигане на извънсъдебно споразумение за плащане. Юридически лица, които изпълняват изискванията, предвидени в член 631 от преработения текст на Закона за несъстоятелността, също могат да направят това.

Решението за образуване на производство по несъстоятелност влиза в сила веднага след постановяването му, дори и да е подадена жалба.

2.4 Публикуване на решение за обявяване в несъстоятелност:

За предпочитане е решението за обявяване в несъстоятелност да бъде публикувано чрез електронни средства, а извлечение от решението трябва да бъде публикувано в Държавен вестник, въпреки че съдията може да разпореди публикуването му в повече медии, ако счита това за необходимо.

2.5 Временни мерки:

По искане на лицето, подало молба за производство по несъстоятелност, и ако е приложимо, след предоставяне на обезпечението за покриване на потенциални задължения и след като съдията е допуснал молбата, той може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че с активите на длъжника не се извършва разпореждане, по начин, предвиден съгласно общото процесуално право.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

3.1 Активи, които са част от масата на несъстоятелността

Всички активи и права, чиито титуляр е длъжникът към момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, са част от масата на несъстоятелността или „активите, включени в производството“, както и всички тези, които длъжникът придобива или които се възстановяват по време на производството. Освободени са активи, които съгласно закона за обявени са несеквестируеми.

Кредитори с права на предпочтително удовлетворение по отношение на кораби или въздухоплавател съд могат да отделят тези активи от масата на несъстоятелността, като предприемат допустимите от секторното законодателство действия.

В случай на производство по несъстоятелност с длъжници, които са физически лица и са женени, техните отделни активи ще представляват част от активите, включени в производството, и ако имат споразумение за съпружеска имуществена общност, ще бъдат включени и общите активи, ако са необходими, за да покрият задълженията на длъжника.

Производството по несъстоятелност не изисква прекъсване на дейността на длъжника и той може да продължи работата на своето дружество съгласно договореното споразумение за разрешаване или прекратяване на неговите правомощия. По принцип в случаи на упражняване на надзор над правомощията на длъжника е необходимо синдиците да дадат разрешение за управлението на активите или разпореждането с тях, макар че за определени действия от общо естество е възможно те да бъдат разрешени, ако са част от обичайната дейност на дружеството. По принцип до одобрението на споразумението с кредиторите или образуването на производството по ликвидация, активите не могат да бъдат обременявани с тежести, с цел да се финансира обявено в несъстоятелност дружество, без разрешението на съдията. В следващия раздел се разясняват договореностите за спиране или упражняване на надзор над правомощията на длъжника.

Половината от финансирането чрез новопостъпили парични доходи в контекста на процес на рефинансиране се счита за вземане, предявено към масата на несъстоятелността.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

4.1 Правомощия на длъжника

По принцип отправната точка е разликата между доброволното производство и принудителното производство (член 29). В първия случай длъжникът продължава да управлява и да се разпорежда със своите активи и подлежи на надзор от страната на синдика, като изисква неговото разрешение или съгласие. По отношение на принудителното производство правомощията на длъжника да управлява и да се разпорежда със своите активи се прекратяват и длъжникът се подчинява на синдика. Разпоредбата не цели да се налага санкция на длъжника, а по-скоро да се защитят активите и да се гарантира резултата от производството.

Критерият обаче е продължаване на стопанската дейност на длъжника, във връзка с която с член 111 се позволява на синдика да състави списък на дейности, които поради своето естество и размер са освободени от необходимия надзор. Системата е гъвкава, тъй като чрез мотивирано решение съдията може да разпореди прекратяването на правомощията в случай на доброволно производство и да разпореди по силата на споразумение за разрешение или съгласие упражняване на обикновен надзор в случай на принудително производство, като посочи рисковете, които се надява за да бъдат избегнати, и очакваните предимства.

По същия начин по искане на синдика първоначалното споразумение за ограничаване или обмен на правомощия може да бъде изменено на всеки по-късен етап чрез мотивирано решение и след изслушване на длъжника (промяната не е автоматична), като се изисква тази промяна да бъде обявена публично по същия начин, по който е обявено решението за обявяване в несъстоятелност.

След приключване на производството приключва и ограничаването на правомощията. В противен случай то продължава до одобрението на споразумението с кредиторите, с което могат да бъдат въведени мерки, които ограничават или забраняват правомощията на длъжника. В случай че производството по несъстоятелност приключи с ликвидация, започването на този етап означава прекратяване на правомощията на длъжника.

По принцип съгласно преработения текст на Закона за несъстоятелността активите на длъжника, които са включени в производството по несъстоятелност, остават непроменени; в определени случаи обаче е възможно някои от активите на длъжника да бъдат продадени с разрешението на съдията в рамките на производство по несъстоятелност, което няма да бъде необходимо в други случаи. Продажбата на производствени единици по време на производство по несъстоятелност е също възможна по начина, предвиден в член 215 и следващите от преработения текст на Закона за несъстоятелността.

Като изключение от общото правило за непрекъснатост на дейността на длъжника се установява, че по искане на синдика и след изслушване на длъжника и представителите на работниците службите на длъжника могат да бъдат закрити или дейността му да бъде спряна. Когато това води до колективно прекратяване, спиране или изменение на трудови договори, съдията трябва да действа в съответствие със специални правила.

Законът също така установява конкретни задължения по отношение на отчетността на длъжника, а последиците от производството по несъстоятелност за ръководните органи на обявени в несъстоятелност юридически лица се уреждат отделно.

4.2 Назначаване и правомощия на синдиците:

Синдикът е необходимо лице или орган, който помага на съдията и на когото е поверено да управлява производството по несъстоятелност. След като е образувано производство по несъстоятелност, съдията разпорежда започването на втората фаза от производството, която включва всичко, свързано с назначаването, разпоредбите за уреждане, правомощията и отговорностите на синдика.

Синдикът се избира измежду физическите и юридическите лица, които са доброволно регистрирани в Публичния регистър по несъстоятелност (Registro Público Concursal), в съответствие с установените в закона условия. За тези цели се прави разграничение между малки, средни и широкомащабни производства по несъстоятелност. Първото назначаване от списъка се извършва чрез жребий, а следващото — по ред, с изключение на широкомащабните производства, при които съдията може да назначи синдика, когото счита за най-подходящ, като посочи основанията и следва определени от закона критерии. В случай на производство по несъстоятелност, включващо кредитни институции, съдията трябва да назначи синдика измежду тези, предложени от Фонда за организирано преструктуриране на банки (Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria). Когато разглежда производства, включващи институции, намиращи се под неговия надзор или под надзора на Консорциума за гарантиране на застрахователните вземания (Consorcio de Compensación de Seguros), в случай на застрахователни дружества съдията трябва да назначи синдици измежду тези, предложени от Националната комисия за пазара на ценни книжа (Comisión Nacional del Mercado de Valores).

Обикновено се назначава само един синдик. По изключение при производства по несъстоятелност, когато са налице основания за обществен интерес, които го обосновават, съдията по несъстоятелността може да назначи като втори синдик, кредитор от публичната администрация или кредитор от публичноправен орган, който е свързан или носи отговорност за тази публична администрация.

В член 57 и следващите от преработения текст на Закона за несъстоятелността се определя подробно правният статут на синдиците, който предполага следните видове задължения: задължения от процесуално естество; задължения, свързани с длъжника или с неговите управителни органи; задължения, относно трудовоправни въпроси; задължения, свързани с правата на кредиторите; задължения за докладване и оценка; задължения, свързани с осребряването или ликвидацията на активи, и секретарски задължения. Най-важното задължение на синдиците е да представят доклада, предвиден в член 292, към който трябва да добавят предложение за опис на активите и списък на кредиторите.

Заплащането на синдиците се определя от съдията в съответствие с тарифата, определена в Кралски указ 1860/2004 г. от 6 септември 2004 г.

Назначеният синдик трябва да приеме назначението и може да бъде отхвърлен или освободен от съдията, ако е налице основателна причина. Синдиците могат да назначават делегирани асистенти, които им помагат при изпълнение на задълженията.

4.3 Съдията по несъстоятелността

Компетентността да се разглежда производство по несъстоятелност попада в областта на търговското правосъдие като специализиран клон на гражданското правосъдие. Съдията обявява несъстоятелността и води производството. В член 86б от Органичен закон 6/1985 от 1 юли 1985 г. относно съдебната система (Ley Orgánica del Poder Judicial) се съдържа списък на компетенциите на съдиите от търговските съдилища, включително и по-специално всички въпроси, които възникват в областта на производството по несъстоятелност.

В решението за обявяване в несъстоятелност или предварително като предпазна мярка съдията може да ограничи основните права на длъжника. Тези ограничения могат да включват: а) прихващане на пощенски и телефонни съобщения; б) задължението да пребивава в същия район, в който е посочен адресът му, с възможност за домашен арест, и в) вписване и търсене на местопребиваване. Ако длъжникът е юридическо лице, тези мерки могат да бъдат приети и по отношение на всички или на някои от настоящите му директори или ликвидатори, както и на изпълнявалите ролята през предходните две години.

От своя страна, с членове 52 и 53 на съдията по несъстоятелност се предоставя „изключителна и изключваща“ компетентност по редица въпроси, обхващащи по принцип всички действия, насочени към активите на длъжника или имащи пряка връзка с тях. Съдията е компетентен и да постановява решения, свързани с колективното прекратяване на трудови договори, когато работодателят е обявен в несъстоятелност, и да разглежда искове за отговорност срещу директорите или ликвидаторите на обявено в несъстоятелност дружество.

Единствено по отношение на преюдициалното производство и за целите на процеса по обявяване в несъстоятелност компетентността на съдията се разширява и до административни и социални въпроси, свързани пряко с производството по несъстоятелност.

В Закона за несъстоятелността се определят правилата относно международната и териториалната компетентност, както и конкретни правила относно процесуалния ход, които трябва да се следват и които са с предимство пред установените в общото процесуално законодателство.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

След образуването на производството по несъстоятелност не е възможно прихващане на вземания или задължения на длъжника. Прихващане обаче е позволено, ако свързаните с него изисквания са били изпълнени преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност дори ако решението е постановено по-късно. Тези изисквания са предвидени по принцип в член 1196 от Гражданския кодекс (Código Civil) (реципрочност на вземанията, единство на задълженията и това, че са изискуеми и дължими).

От това правило се освобождават производства по несъстоятелност с чуждестранен елемент, ако приложимото право към реципрочното вземане на длъжника допуска това в ситуации на несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

6.1 Последици за договорите, по които длъжникът е страна:

С преработения текст на Закона за несъстоятелността се уреждат последиците от производството по несъстоятелност за договорите, сключени от длъжника с трети страни, съгласно член 156 и следващите, чиито разпоредби засягат тези договори, които очакват изпълнение преди решението за обявяване в несъстоятелност. Този въпрос се разглежда във връзка с двустранни договори, тъй като в едностранни договори ще се определя включването на признаването на вземанията на трети страни кредитори или искането за включването на техните вземания в активите, включени в производството, както е посочено в член 157. Договори, сключени с публичната администрация, се уреждат от специално административно право.

Като общ принцип в член 156 се установява, че самото решение за обявяване в несъстоятелност не засяга договорите с взаимни задължения, които очакват изпълнение от длъжника или от другата страна. Задълженията на длъжника се начисляват към масата на несъстоятелността. Всяко обезщетение, произтичащо от прекратяване, се счита също за вземане, предявено към масата на несъстоятелността.

Като укрепва валидността на тези договори, законът счита за недействителна всяка клауза, с която се установява правото да се анулира или прекратява договорът единствено поради обявяването на едната от страните в несъстоятелност.

Ако е в интерес на производството по несъстоятелност, синдикът (в случай на спиране) или длъжникът (в случай на упражняване на надзор) може да поиска прекратяване на договора от съдията по несъстоятелността. В тези случаи съдията трябва да призове длъжника, синдика и другата страна по договора да се явят пред съда. Ако се постигне съгласие между явилите се в съда страни, съдията ще постанови решение за прекратяване на договора. В противен случай спорът ще бъде разгледан чрез спомагателно производство по несъстоятелност, а съдията ще се произнесе по всичко, свързано с връщането на плащанията и обезщетението, които ще бъдат начислени към масата на несъстоятелността и които очевидно могат да бъдат значителни, ако размерът е много голям.

6.2 Прекратяване поради нарушение на договор:

Решение за обявяване в несъстоятелност не засяга прекратяването на двустранни договори поради последващо нарушение на всяка страна. В случай на договори за продължаващо изпълнение правомощието за прекратяване може също да бъде упражнено, ако нарушението е настъпило преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност. Ако обаче има основания за прекратяване, съдията, като има предвид интересите на производството по несъстоятелност, може да разпореди изпълнението на договора, като изискуемите плащания или тези, които трябва да бъдат изпълнени от длъжника, се начисляват към масата на несъстоятелността.

Искове за прекратяване на договори трябва да бъдат предявявани пред съдията по несъстоятелността чрез използване на спомагателни производства по несъстоятелност. След като искането бъде потвърдено (и следователно прекратяването на договора е договорено), всички непогасени задължения ще престанат да бъдат валидни. По отношение на изискуемите задължения производството по несъстоятелност ще включва вземанията на кредитори, които са изпълнили договорните си задължения, ако нарушението на длъжника е настъпило преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност; ако е настъпило след това, вземанията на страните, които са изпълнили техните задължения, ще бъдат начислени към масата на несъстоятелността. Вземанията ще включват всички обезщетения за нанесени вреди.

В член 169 и следващите от преработения текст на Закона за несъстоятелността се съдържат разпоредби, уреждащи последиците за трудовите договори, а следващият член урежда последиците за договори във връзка с висшето ръководство (sic).

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

7.1 Забрана на нови установителни искове

Съдии от гражданските и трудовите съдилища не могат да допускат искове, които следва да се разглеждат от съдията по несъстоятелността (по същество тези, насочени срещу активите на длъжника).

Ако по погрешка един от тези искове е допуснат, ще бъде разпоредено приключването на всички производства и всички предприети действия ще бъдат обявени за недействителни. Съдиите от търговските съдилища също трябва да се въздържат от допускането на искове, предявени след образуването на производство по несъстоятелност и до приключването му, ако тези искове включват вземания, свързани с корпоративни задължения срещу директорите на неплатежоспособни капиталови дружества, които са нарушили задълженията си, в случай че има основания за ликвидация.

7.2 Последици от решението за обявяване в несъстоятелност за изпълнителното производство и производството по принудително събиране срещу активите на длъжника:

Общото правило е, че след образуването на производство по несъстоятелност не може да се образува отделно съдебно или извънсъдебно изпълнително производство, нито може да продължи административно производство или производство по принудително събиране на данъци срещу активите на длъжника. Ако тази забрана е нарушена, санкцията ще включва обявяването на иска за недействителен и нищожен. С правилото се установяват две изключения, при които изпълнението може да продължи въпреки постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност и до одобрението на плана за ликвидация: а) административно изпълнително производство, в рамките на което са постановени решения за налагане на запор; и б) изпълнително производство, свързано с полагане на труд, което включва запор върху активи, принадлежащи на длъжника преди решението, и при условие че запорираните активи не са необходими за продължаването на стопанската или професионалната дейност на длъжника.

По отношение на висящи изпълнителни производства член 55, параграф 2 гласи, че действия, които са в ход, трябва да бъдат преустановени, считано от датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, въпреки че съответстващите вземания могат да бъдат разглеждани в рамките на производството по несъстоятелност.

Налице са специални правила за изискуемост на обезпечения, които са определени в следващия раздел, тъй като това включва разглеждане на последиците за определени вземания.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

8.1 Последици за исково производство, висящо към момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност

Исковите производства с участието на длъжника, които са висящи към момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, ще продължат до постановяването на окончателно съдебно решение, въпреки че независимо от това производствата за юридически лица, претендиращи обезщетение срещу техните директори, ликвидатори или одитори, ще бъдат присъединени към производството по несъстоятелност и ще продължат процесуалния си ход.

Арбитражни производства: арбитражни споразумения, в които участва длъжникът, стават недействителни по време на производството по несъстоятелност (член 52); ето защо е забранено инициирането на арбитражно производство след постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност. Тези, които са в ход, ще продължат до постановяването на окончателно арбитражно решение.

8.2 Правото на длъжника да предявява искове:

В закона се определя легитимността на длъжника да предявява искове в съответствие с правомощията, които запазва. В общи линии, ако длъжникът е под управление, синдикът има правото да предявява искове от неличен характер; ако върху длъжника се упражнява надзор, той има право да предявява искове с надлежното разрешение на синдика, в случай че исковете засягат активите на длъжника. В случай на упражняване на надзор, ако синдикът счита, че предявяването на даден иск е препоръчително в интерес на производството по несъстоятелност, а длъжникът не го предявява, съдията може да упълномощи синдика да направи това.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

9.1 Участие на кредиторите в производство по несъстоятелност

Кредиторите могат да подадат молба до съдията за производство по несъстоятелност и длъжникът може да оспори молбата, като в този случай се провежда изслушване и съдията постановява решение чрез разпореждане. Ако съдията постанови откриването на производство по несъстоятелност, то ще се разглежда като „принудително“, което обикновено означава, че длъжникът се отстранява от управлението и разпореждането с неговите активи, като се замества от синдик.

Когато се образува производство по несъстоятелност, на кредиторите се предоставя едномесечен срок от публикуването на решението в Държавен вестник да предявят вземанията си, а синдикът трябва да уведоми всеки от установените в документацията на длъжника кредитори за отговорността да предяви вземанията си. Срокът за кредиторите, чието местоживеене е в чужбина, не се различава. Съобщението за предявяването трябва да бъде в писмен вид и да е адресирано до синдика, като в него трябва да се определя вземането с необходимата информация относно неговия размер, датите, на които вземането е възникнало и е станало изискуемо, характеристиките и очакваната класификация, а ако се твърди, че има специално право на предпочтително удовлетворение, трябва да бъдат посочени активите или правата, подлежащи на плащане, и данните за тях от регистъра. Трябва да бъде включена и подкрепящата документация. Тези съобщения могат да се предават по електронен път.

Синдикът трябва да вземе решение относно включването или изключването на всяко вземане и неговия размер, както и неговата класификация в списък на кредиторите, който ще придружава неговия доклад. Кредитори, които не са удовлетворени от класификацията или размера на вземането, или тези, които не са включени, могат да оспорят доклада в срок от 10 дни, като подадат молба за спомагателно производство по несъстоятелност, по което съдията ще постанови съдебно решение. Преди представянето на доклада (в срок от 10 дни преди неговото представяне) синдикът ще изпрати електронно съобщение на кредиторите, с чиито адреси разполага, за да ги уведоми за предварителния списък на кредиторите и описа. Кредиторите, които не са удовлетворени, могат да пишат до синдика, с цел да бъде коригирана която и да е грешка или да бъде предоставена всяка друга необходима информация.

Кредиторите участват също така във фазата на споразумението и във фазата на ликвидацията. Във фазата на споразумението те могат да представят предложение за споразумение и могат също така да предложат да спазват представеното от длъжника предложение за постигането на споразумение на ранен етап. Във всеки случай те ще бъдат призовани да се явят на събранието на кредиторите, на което ще бъде обсъдено споразумението и ще се гласува одобрението му. Това изисква присъствието на мнозинствата, предвидени в член 124 от Закона за несъстоятелността. Този процес може да протече в писмен вид, когато броят на кредиторите нахвърля триста.

Някои кредитори могат да оспорят одобрението на споразумението (тези, които не са присъствали на събранието или тези, които незаконно са лишени от правото си да гласуват) и след като бъде одобрено, кредиторите могат да поискат неспазване на споразумението.

Във фазата на ликвидацията кредиторите могат да представят коментарите си относно представения от синдика план за ликвидация и относно окончателния доклад, преди производството по несъстоятелност да бъде обявено за приключено.

Във фазата на класификацията кредиторите имат статут на страна и могат да представят коментари по доклада на синдика и по становището на прокуратурата, въпреки че не могат законно да правят самостоятелна класификация на вземанията.

И накрая, що се отнася до приключването на производството по несъстоятелност, в определени случаи кредиторите могат също да представят коментари, оспорващи приключването.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

10.1 Разпореждане с активи от масата на несъстоятелността в началната фаза

Като се има предвид, че производството по несъстоятелност не спира дейността на длъжника, след обявяването в несъстоятелност длъжникът може да продължи да се разпорежда с активите си в съответствие с установеното споразумение за надзор: в случай че е поставен под надзор, той ще бъде подчинен на разрешението или съгласието на синдика, а в случай че е под управление, синдикът ще отговаря за разпореждането с неговите активи.

Докато споразумението не е одобрено или не е започнала фазата на ликвидацията, с активите от масата на несъстоятелността по принцип не може да се прави разпореждане или обременяване с тежести без разрешението на съдията. Това не включва: а) продажбата на активи, които синдикът счита за крайно необходими за гарантирането на жизнеспособността на дружеството или потребностите от парични средства, необходими за производството; б) продажбата на активи, които не са необходими за продължаването на дейността на длъжника, с уверението, че цената съответства в голяма степен на стойността, присъдена на актива в описа; и в) разпореждането с активи, които са съществени за продължаването на дейността на длъжника.

В този последен случай, когато длъжникът не е отстранен от управлението и разпореждането с неговите активи, синдикът може да определи предварително действията или операциите, присъщи за дейността или търговията на дружеството, които длъжникът може да извършва сам в зависимост от тяхното естество и мащаб. Длъжникът може да извършва тези действия и от момента на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност, докато неговите задължения бъдат поети от синдика.

10.2 Разпореждане с активи от масата на несъстоятелността във фазата на ликвидацията:

Процесът на ликвидация има две основни фази:

а) Управление на операциите по ликвидацията в съответствие с план, изготвен от синдика, който подлежи на коментар от длъжника, кредиторите и представителите на работниците, както и на одобряване от съда. Законът цели да защити дружеството, когато това е възможно, и за тази цел са определени специални правила за продажбата на производствени единици. Планът може да бъде оспорен пред съдията, а операциите по ликвидацията трябва да се извършват съгласно разпоредбите на плана. Ако планът не е одобрен, в закона се предвиждат правила по подразбиране.

б) Плащане на кредиторите, при условие че плащането може да започне дори когато операциите по ликвидацията не са приключили.

Трябва да се посочи обаче, че не всички операции по ликвидацията се извършват на този етап от производството. Определени активи могат да бъдат осребрени в началната фаза за цели, различни от плащането на кредитори, като например в следните случаи: активи, включени в производството, могат да бъдат запазени с цел поддържане на стопанската дейност на длъжника; кредитори с права на предпочтително удовлетворение по отношение на кораб или въздухоплавателен съд могат да отделят тези активи от масата на несъстоятелността като част от действия, на които имат право съгласно специално законодателство; и последно, определени изпълнителни производства, инициирани от отделни привилегировани кредитори преди производството по несъстоятелност, могат да продължат хода си, както и административни изпълнителни производства, ако заповедта за налагане на запор е издадена преди решението за обявяване в несъстоятелност.

По принцип продажбата на активи по време на ликвидация се осъществява с голяма свобода в съответствие с разпоредбите на одобрения от съдията план за ликвидация. Синдикът може да наеме специализиран субект за продажбата на определени активи, обикновено за сметка на неговото собствено възнаграждение. Въпреки това реформата, въведената със Закон 9/2015 от 25 май 2015 г., определя задължителни правила, особено по отношение на активите и правата, предмет на привилегировани вземания. По въпроси, които не са обхванати от плана, ще се прилагат правилата относно разпореждането с активи при индивидуални искове за изпълнение в гражданските производства. Обикновено активите се продават чрез система за незабавна продажба, с определени гаранции за публичност в зависимост от естеството на въпросния актив. Разрешено е и възлагането или препращането на плащане на непублични кредитори.

В закона се определят специални правила за продажбата на производствени единици през фазите на производството по несъстоятелност (водено от принципа на защита на дружеството), така че с един договор за продажба да се прехвърлят всички активи, както и специални правила за прехвърлянето на задълженията за въпросната дейност.

По принцип продажбата на производствени единици означава прехвърлянето на всички договори, които чисто технически са свързани с дейността, но не и поемането на задължения преди производството по несъстоятелност, освен когато купувачите са свързани с длъжника или се прилага трудовото законодателство относно наследяването на предприятия. В такива случаи съдията може да даде съгласието си купувачът да не поема размера на възнагражденията или предстоящото плащане на обезщетение преди разпореждането, а те да бъдат покрити от Фонда за гарантиране на заплатите (Fondo de Garantía Salarial). За да се гарантира оцеляването на дружеството, новият купувач и работниците могат да сключат споразумения за промяна на колективните условия на труд.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

След образуване на производството по несъстоятелност вземанията на всички кредитори, независимо дали са необезпечени или привилегировани, и независимо от тяхната националност и местоживеене, са включени към задълженията на длъжника. Представената тук цел, която се основава на принципите за par condicio creditorum (състоянието на кредиторите) и спазването на „дивидентното право“ (ley del dividendo), е всички вземания да получат равно третиране в контекста на потвърдената неплатежоспособност на длъжника и когато става въпрос за уреждане на всички негови задължения.

Прави се първоначално основно разграничение между кредиторите в производството по несъстоятелност и кредиторите, които не са засегнати от производството по несъстоятелност: кредитори на масата на несъстоятелността.

Предявените към масата на несъстоятелността вземания са определени в член 242 от преработения текст на Закона за несъстоятелността с ограничен списък, което означава, че вземанията, които не са включени, се считат за вземания при несъстоятелност. По принцип и в по-голямата част от случаите това са вземания, възникнали след решението за обявяване в несъстоятелност, в резултат на производството или продължаването на дейността на длъжника, или вземания, възникнали поради извъндоговорна отговорност. Тук са включени обаче и други случаи, като например вземания във връзка с възнаграждения за последните 30 дни работа, преди да бъде постановено решението за обявяване в несъстоятелност, и в размер, който не надвишава двукратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение, както и вземанията за издръжка на длъжника или на лицата, на които е задължен по закон да осигурява издръжка.

В други случаи тези вземания произтичат от решения, постановени в хода на производството; например при определяне на последиците от искове за отмяна или в резултат на прекратяването на договори.

Половината от размера на вземанията, възникнали от новопостъпили парични доходи, предоставени в рамката на споразумение за рефинансиране, също могат да се считат за вземания, предявени към масата на несъстоятелността.

В случай на производство по ликвидация вземания, предоставени на длъжника в контекста на споразумение и в съответствие с разпоредбите на този член, са също вземания, предявени към масата на несъстоятелността.

Вземания, предявени към масата на несъстоятелността, подлежат на „предварително приспадане“; това означава, че имат привилегия пред всички други вземания и не са засегнати от спирането на натрупването на лихви.

Вземания във връзка със заплати за последните 30 дни работа трябва да бъдат погасени незабавно. Останалата част от вземанията, предявени към масата на несъстоятелността, се погасяват, тъй като са станали изискуеми, но синдикът може да промени това правило, ако е необходимо в интерес на производството по несъстоятелност и ако са налице достатъчно активи за погасяване на всички вземания, предявени към масата на несъстоятелността.

В закона обаче са определени специални правила (член 473) за случаи, в които активите на длъжника по презумпция не са достатъчни, за да се погасят вземанията, предявени към масата на несъстоятелността. В тези случаи приключването на производството по несъстоятелност е принудително. Ако синдикът очаква това, той трябва да уведоми съдията и да пристъпи към погасяването на предявените към масата на несъстоятелността вземания съгласно специална заповед.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Когато се образува производство по несъстоятелност, на кредиторите се предоставя едномесечен срок от публикуването на решението в Държавен вестник да предявят вземанията си, а синдикът трябва да уведоми всеки от установените в документацията на длъжника кредитори за отговорността да предяви вземанията си. Няма специален формуляр за това. Срокът е същият за кредиторите, които са с местоживеене в чужбина, макар че ще се прилагат разпоредбите на член 53 и член 55 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност.

Съобщението за предявяването на вземането трябва да бъде в писмен вид и да е адресирано до синдика, като в него трябва да се определя вземането с необходимата информация относно неговия размер, датите, на които вземането е възникнало и е станало изискуемо, характеристиките и очакваната класификация, а ако се твърди, че има специално право на предпочтително удовлетворение, трябва да бъдат посочени активите или правата, подлежащи на плащане, и данните за тях от регистъра. Трябва да бъде включена и подкрепящата документация. Тези съобщения могат да се предават по електронен път.

Синдикът трябва да вземе решение относно включването или изключването на всяко вземане и неговия размер, както и неговата класификация в списък на кредиторите, който ще придружава неговия доклад. Кредитори, които не са удовлетворени от класификацията или размера на вземането, или тези, които не са включени, могат да оспорят доклада в срок от 10 дни, като подадат молба за спомагателно производство по несъстоятелност, по което съдията ще постанови съдебно решение. Преди представянето на доклада (в срок от 10 дни преди неговото представяне) синдикът ще изпрати електронно съобщение на кредиторите, с чиито адреси разполага, за да ги уведоми за предварителния списък на кредиторите и описа. Кредиторите, които не са удовлетворени, могат да пишат до синдика, с цел да бъде коригирана която и да е грешка или да бъде предоставена всяка друга необходима информация.

Ако кредиторите не предявят своевременно своите вземания, те все още могат да бъдат включени в списъка от синдика или от съдията, когато се произнася по оспорванията на списъка на кредиторите, но ще имат подчинен статут. Въпреки това вземанията по член 86, параграф 3, вземанията, произтичащи от документацията на длъжника, вземанията, които са вписани в документа, подлежащ на изпълнение, вземанията, гарантирани с обезпечение, вписано в публичен регистър, вземанията, които са вписани по друг начин в производството по несъстоятелност или в друго съдебно производство, и вземанията, чието установяване се изисква от публичната администрация, няма да бъдат подчинени на тези основания и ще бъдат класифицирани по съответния начин.

Вземания, които не отговарят дори на тези критерии за включване в списъка, след като са предявени след крайния срок, губят всяка възможност да бъдат погасени в рамките на производството по несъстоятелност.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Съгласно закона вземанията при несъстоятелност се класифицират в три категории (член 269): привилегировани, необезпечени и подчинени. От своя страна привилегированите вземания се подразделят на специални и общи, а след това и в различни класове по начина, предвиден в член 287. Класификацията на вземанията в Закона за несъстоятелността се извършва, като се следва автоматичен подход. Категорията на необезпечените вземания е остатъчна: всички вземания, които не са включени в другите две категории на привилегировани или подчинени вземания, са необезпечени.

А) Вземанията със специална привилегия (член 270) включват: Вземанията със специална привилегия включват:

1. Вземания, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ или с особен залог върху ипотекирани или заложени активи или права.

2. Вземания, обезпечени чрез залагане на приходи от обременено с тежести имущество.

3. Вземания по кредити по дълготрайни активи, включително вземания на работници по вещите, произведени от тях, докато те са собственост или са във владение на длъжника.

4. Вземания по плащания по финансов лизинг или по покупка при фиксирани цени на движими или недвижими активи в полза на лизингодатели или продавачите и ако е приложимо — на финансовите поддръжници по активи, отдадени под наем или продадени със запазване на правото на собственост, със забрана за разпореждане или последващо условие в случай на неплащане.

5. Вземания, гарантирани с ценни книжа, представени в записите в сметките, по обременените с тежести ценни книжа.

6. Вземания, обезпечени със залог, учреден в публичен документ, по заложени активи или права, които са във владение на кредитора или на трета страна.

Специалната привилегия ще засегне само тази част от вземането, която не надвишава стойността на съответните гаранции, вписани в списъка на кредиторите. Размерът на вземането, който надвишава сумата, за която е призната специална привилегия, ще бъде класифициран според неговото естество.

Б) Вземанията с обща привилегия (член 280) включват:

1. Вземания във връзка с възнаграждения, за които няма специална привилегия, в размер, получен от умножаването на трикратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение по броя на дните, за които се очаква изплащане на възнаграждение; обезщетение, произтичащо от прекратяването на договори, в размер, съответстващ на законоустановения минимум, изчислен въз основа на не повече от трикратния минимален гарантиран размер на междубраншовото възнаграждение; обезщетение, произтичащо от трудови злополуки и професионални заболявания, начислено преди решението за обявяване в несъстоятелност.

2. Сумите, съответстващи на удържаните данъци и социални осигуровки, дължими от длъжника в съответствие със законоустановено задължение.

3. Вземания на физически лица, произтичащи от работа на свободна практика, и тези, които се полагат на автори за предоставяне на правата за ползване на произведения, предмет на защита на интелектуалната собственост, натрупани през шестте месеца преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност.

4. Данъчни и други публичноправни вземания, както и вземания в областта на социалната сигурност, които не се ползват със специална привилегия. Това право на предпочтително удовлетворение може да се прилага за до 50 % от всички вземания на данъчния орган и съответно от всички вземания на системата за социална сигурност.

5. Вземания за извъндоговорна гражданска отговорност.

6. Вземания, произтичащи от новопостъпили парични доходи, получени в контекста на споразумение за рефинансиране, които изпълняват условията, определени в член 71, параграф 6, и са в размер, който не е признат като вземане, предявено към масата на несъстоятелността.

7. До 50 % от размера на вземанията, чиито титуляр е кредиторът, подал молба за образуване на производство по несъстоятелност, и които не се считат за подчинени.

В) Подчинени вземания, които са включени в член 281:

1. Вземания, които са предявени по-късно, с изключение на случаите, когато те се отнасят до вземания по принудително признаване или в резултат на съдебни решения.

2. Вземания, които въз основа на договорно споразумение са подчинени.

3. Вземания за допълнителни такси и лихви.

4. Вземания за глоби и санкции.

5. Вземания, чиито титуляри са лица, които имат специални взаимоотношения с длъжника съгласно условията, определени в този закон.

6. Вземания, произтичащи от искове за отмяна, дължащи се на обявяването в обжалвания акт, че дадено лице е действало недобросъвестно.

7. Вземания, произтичащи от договори с взаимни задължения, или в случай на възстановяване — в ситуациите, предвидени в разпоредбата.

13.1 Погасяване на вземания

Погасяването на вземания със специална привилегия се начислява към активите и правата, включени в производството, независимо дали подлежат на индивидуално или колективно изпълнение. По отношение на тези вземания има специални правила, които дават право на синдика да ги погасява от масата на несъстоятелността без осребряването на специални активи, които освобождават от тежестите. Продажбата на тези активи е възможна и при продължаване на съществуването на залога, като купувачът поеме задълженията на длъжника. За продажбата на тези активи в член 429 и следващите от закона са предвидени специални правила.

Вземанията с обща привилегия се погасяват според техния ред и пропорционално в рамките на всяка категория. След това се погасяват необезпечени вземания, макар че редът на погасяване може да бъде променен от съдията по искане на синдика и при определени условия. Необезпечени вземания се погасяват пропорционално и съгласно ликвидността на активите от масата на несъстоятелността.

Последни се погасяват подчинените вземания, които се изплащат съгласно предвидения в член 309 ред.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

14.1 Производство по оздравяване

„Производството по оздравяване“ се отнася до две различни ситуации: споразумение с кредиторите като възможно решение съгласно производството по несъстоятелност и възможност длъжникът да избегне производството по несъстоятелността чрез преструктуриране на дълг или споразумение за преструктуриране със своите кредитори. И двете ситуации се уреждат от Закона за несъстоятелността.

А) Споразумение с кредиторите

След началната фаза на производството по несъстоятелност, по време на която включените в производството активи и задължения са окончателно установени, има две възможни решения: споразумение с кредиторите или ликвидация. Постигането на споразумение с кредиторите има предимство, тъй като в закона се установява, че фазата на споразумението винаги трябва да бъде възможен вариант, освен ако длъжникът не е поискал производство по ликвидация.

Както длъжникът, така и кредиторите, които надвишават една пета от неговите задължения, могат да представят предложение за споразумение след приключване на началната фаза. Длъжникът има също така право да представи предложение за постигането на споразумение на ранен етап, въпреки че за някои длъжници тази възможност се изключва (длъжници, осъдени за определени престъпления, и тези, които не предават годишни счетоводни отчети, когато са задължени да го правят).

Предложението за постигането на споразумение на ранен етап е насочено към длъжника и неговите кредитори, които изготвят споразумението бързо и без да използват всички фази на производството по несъстоятелност. За да се разгледа предложението, то трябва да бъде подписано от определен процент кредитори. След като предложението е представено, то трябва да бъде оценено от синдика, а останалата част от кредиторите могат да го подпишат; ако те достигнат необходимото мнозинство, съдията ще издаде решение за одобрение на представеното споразумение.

Обичайното протичане на фазата на споразумението започва с решение на съда, с което се приключва началната фаза; в него съдията ще определи дата за събранието на кредиторите, въпреки че ако броят на кредиторите надхвърля триста, процедурата може да бъде извършена писмено. От този момент започва периодът, в който длъжникът и кредиторите трябва да представят своите предложения за споразумение, които трябва да имат основно минимално съдържание. Ако са изпълнили всички условия, съдията ще приеме предложенията и те ще бъдат изпратени на синдика за оценка.

Събранието на кредиторите ще бъде председателствано от съдията и за да се счита за редовно свикано, трябва да присъстват кредитори, представляващи половината от необезпечените вземания. Длъжникът и синдикът са задължени да присъстват. По време на събранието предложенията за споразумение ще бъдат обсъдени и гласувани, а за да бъдат одобрени, те трябва да получат мнозинството гласове, предвидено в член 124 от закона, в зависимост от тяхното съдържание. След това съдията ще постанови решение за одобрение на приетото по време на събранието предложение, като има предварителна процедура за синдика и кредиторите, които не са присъствали или които са лишени от правото си да оспорят предложението.

Споразумението влиза в сила от деня на постановяване на решението за одобряването му и от този момент последиците от производството по несъстоятелност се преустановяват и се заменят с установените в споразумението. Тук приключва и ролята на синдика. Споразумението обвързва длъжника и кредиторите на необезпечени и подчинени вземания, както и привилегированите кредитори, които са гласували „за“. То може да е обвързващо и за привилегированите кредитори в зависимост от мнозинствата, постигнати при одобрението му. След изпълнението на споразумението съдията ще обяви този факт и ще разпореди приключването на производството по несъстоятелност.

Ако споразумението не бъде спазено, всеки кредитор може да поиска от съдията да обяви неспазването.

Б) Преструктуриране на дълг чрез споразумения за рефинансиране с цел избягване на производство по несъстоятелност

Опитът, придобит след публикуването на Закона за несъстоятелността, разкрива неуспеха на производството по несъстоятелност като средство за постигане на непрекъснатост на дейността въз основа на договореното решение. Поради това в Препоръка на Комисията от 12 март 2014 г. относно нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията държавите членки се призовават да приемат мерки за избягване на производството по несъстоятелност чрез споразумения за рефинансиране на дълг между длъжника и кредиторите. Във връзка с това при последните реформи на Закона за несъстоятелността испанският законодател въведе четири вида мерки: а) създаването на система за предварителна комуникация, за да може длъжникът да информира съдията от търговския съд, че е започнал преговори със своите кредитори за постигане на споразумение за рефинансиране, което спира задължението за подаване на молба за производство по несъстоятелност и разрешава спирането на отделни изпълнителни действия в определени случаи и за определен период от време; б) въвеждане на защитни механизми за защита на споразумения за рефинансиране срещу искове за отмяна; в) установяване на официална процедура за одобрение за споразумения за рефинансиране с цел засилване на последиците от тях; и г) насърчителни мерки за преобразуването на дълг в собствен капитал. В този раздел се поставя акцент върху уреждането на съдебно одобрение за споразуменията за рефинансиране, включени в четвъртата допълнителна разпоредба на Закона за несъстоятелността.

Споразумения за рефинансиране, подписани от кредиторите, представляващи поне 51 % от финансовите задължения, могат да бъдат одобрени от съда. В закона са определени специални правила относно изчислението на процентите финансови задължения и относно синдикирани заеми.

Процесът включва представяне на молба от длъжника или от кредиторите, придружена от удостоверение от одитора, потвърждаващо участието на изискваното в този случай мнозинство съобразно равнището на търсена защита, с минимум 51 % от финансовите задължения. Съдията ще разгледа молбата и ако я приеме, ще постанови решение, в което ще обяви спирането на отделните изпълнителни действия по време на процедурата за одобрение.

След публикуването на решението за одобрение започва да тече 15-дневен срок, в който финансовите кредитори, които не са съгласни с него, могат да го оспорят. Единствените основания за оспорване са или неспазване на формалните изисквания, или непропорционалният характер на исканията. Оспорванията се разглеждат в рамките на спомагателно производство по несъстоятелност, в което участват длъжникът и останалите кредитори, които са страни по споразумението, и се постановява решение, което не подлежи на обжалване. Също така изрично е предвидено, че по отношение на последиците от одобреното от съда споразумение, които са валидни от деня след публикуването на решението в Държавен вестник, съдията може да разпореди отмяна на всеки наложен чрез отделно изпълнително производство запор по задължения, засегнати от споразумението за рефинансиране.

Последиците от одобряването на съда не се ограничават до разширяване, при отклоняване от принципа на относителност на договорите, на последиците от договореното разширяване. Общият ефект е защита срещу искове за отмяна, но разширяването на последиците по отношение на несъгласните кредитори ще зависи от процента на одобрение. Поради това: а) се премахва защитата на кредиторите с обезпечение; б) последиците от споразумението се коригират въз основа на мнозинството, постигнато при одобрението му, и във връзка с това дали вземането е действително покрито от обезпечението или не.

Кредиторите с финансови вземания, които не са подписали споразумението, но са засегнати от одобрението на съда, ще запазят правата си над тези, за които са съвместно и поотделно отговорни с длъжника, и над гаранциите или спрямо поръчителите, които не могат да се позовават на приемането на споразумението за рефинансиране или на последиците от одобрението на съда. По отношение на финансовите кредитори, които са подписали споразумението, запазването на последиците му за гаранциите или поръчителите ще зависи от това, което е било договорено в съответните им правоотношения.

Всеки кредитор, независимо дали е подписал или не споразумението, може да поиска обявяване на неспазването пред съдията, който го е одобрил, чрез използване на спомагателни производства по несъстоятелност. Решението не може да се обжалва. Ако е обявено неспазване, кредиторите могат да поискат производство по несъстоятелност или да инициират отделно изпълнително производство.

Ако по отношение на вземания, засегнати от споразумението, се прилагат обезпечителни права, и освен ако не е договорено друго, кредиторът може да приеме получените суми при определени условия.

14.2 Освобождаване от непогасените вземания за длъжници, които са физически лица

Със Закон 25/2015 от 28 юли 2015 г. се въвежда така нареченият механизъм за „втори шанс“ в новия член 178 а от Закона за несъстоятелността.

С разпоредбата физическите лица се освобождават от общото правило на член 178, параграф 2, според което в случаите на приключване на производството по несъстоятелност поради ликвидация или поради недостатъчност на активите, включени в производството, длъжниците, които са физически лица, са отговорни за погасяването на останалите вземания.

За да се ползва от това освобождаване, длъжникът трябва да е действал добросъвестно, във връзка с което се прилагат следните изисквания:

1. несъстоятелността не е обявена за виновно причинена;

2. длъжникът не е бил осъждан с окончателно съдебно решение за престъпление против собствеността, измама или стопанска престъпност, подправяне на документи, престъпления срещу данъчни органи и системата за социална сигурност или срещу правата на работниците през 10-те години преди постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност;

3. при изпълнението на определените в член 231 изисквания длъжникът е сключил или поне се е опитал да сключи извънсъдебно споразумение за плащане.

4. длъжникът е уредил изцяло вземанията, предявени към масата на несъстоятелността и привилегированите вземания при несъстоятелност, а ако не се е опитал да постигне предварително извънсъдебно споразумение за плащане — поне 25 % от размера на необезпечените вземания при несъстоятелност.

5. като алтернатива на предишната точка:

i) длъжникът представя план за плащане;

ii) длъжникът е изпълнил задълженията си да си сътрудничи със съдията и със синдика;

iii) длъжникът не се е ползвал от освобождаването през последните 10 години;

iv) длъжникът не е отхвърлил предложение на работодател, подходящо за неговите способности през четирите години, предхождащи решението за обявяване в несъстоятелност;

v) в молбата му за освобождаване от непогасени вземания изрично приема, че достъпът му до освобождаването ще бъде вписан в специалния раздел на Публичния регистър по несъстоятелност за период от пет години.

Предоставянето на това освобождаване изисква производство, образувано по искане на длъжника и включващо участието на синдика и кредиторите, които са страна по делото. Длъжникът трябва да представи план за плащане на вземанията, които са изключени от освобождаването и които трябва да бъдат погасени в максимален срок от пет години.

След като изтече определеният срок за спазване на плана за плащане, без освобождаването да бъде отменено, съдията по несъстоятелността ще постанови по искане на длъжника решение за окончателно освобождаване от вземания, които не са погасени по време на производството по несъстоятелност. В зависимост от обстоятелствата по делото и след като изслуша кредиторите, съдията може да разпореди окончателно освобождаване от непогасените вземания на длъжници, които не са спазили напълно плана за плащане, но са разпределили по него поне половината от доходите (които не се считат за несеквестируеми), получени през петте години от временното предоставяне на освобождаването, или една четвърт от тези доходи, когато длъжникът отговаря на предвидените в законодателството обстоятелства за защита на ипотекарните длъжници, които нямат средства, по отношение на доходите на семейството, и по-специално на уязвимото семейно положение.

Всички необезпечени и подчинени вземания, които са погасени към датата на приключване на производството по несъстоятелност, ще бъдат засегнати от освобождаването, с изключение на публичните вземания и вземанията за издръжка. По отношение на вземания със специална привилегия то ще засегне онази част от такива вземания, която може да бъде уредена от изпълнението на обезпечението.

Освобождаването може да бъде отменено по искане на всеки кредитор по несъстоятелността, ако в продължение на пет години след предоставянето му бъде потвърдено наличието на укрити доходи, активи или права, принадлежащи на длъжника.

Отмяна може също да бъде поискана и ако през периода, определен за спазване на плана за плащане: a) длъжникът се окаже в едно от обстоятелствата, които в съответствие с разпоредбите на член 178а, параграф 3 възпрепятстват предоставянето на освобождаване от непогасени вземания; б) когато е приложимо, задължението за плащане на неосвободени задължения не е спазено в съответствие със съдържанието на плана за плащане; или в) финансовото положение на длъжника се подобрява значително поради наследяване, завещание или дарение, или игри на късмета или хазартни игри, така че може да изплати всички непогасени задължения, без това да навреди на задълженията му за издръжка.

Ако съдията разпореди отмяна на освобождаването, кредиторите напълно възстановят правото си да предприемат действия срещу длъжника, за да поискат вземания, които остават непогасени при приключването на производството по несъстоятелност.

14.3 Приключване на производство по несъстоятелност

Причините за приключване на производството по несъстоятелност са определени в член 465 от преработения текст на Закона за несъстоятелността. По принцип производството по несъстоятелност се приключва поради следните причини:

а) решението за обявяване в несъстоятелност се отменя от окръжния съд (Audiencia Provincial);

б) обявено е спазване на споразумението;

в) потвърдено е, че включените в производството активи са недостатъчни за погасяване на вземанията, предявени към масата на несъстоятелността;

г) потвърдено е погасяването на всички признати вземания или пълното удовлетворяване на кредиторите чрез други средства;

д) след приключването на началната фаза всички кредитори са се отказали или са се оттеглили от производството.

Приключването трябва да бъде одобрено от съдията и да има процедура за оспорването му от съответните страни. В закона има специални разпоредби за случай на приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на активите на длъжника, когато става дума за погасяване на вземанията, предявени към масата на несъстоятелността. Това може да бъде потвърдено с молба за производство, подадена от длъжника, като в този случай съдията ще обяви производството по несъстоятелност и неговото приключване в едно и също решение и по едно и също време.

Когато се обяви приключването на производството по несъстоятелност, всички ограничения относно правомощията на длъжника приключват. Ако длъжникът е физическо лице, в закона са определени специални правила, така че длъжникът да може да се ползва от освобождаване от погасяването на вземания, които не са уредени по време на производството по несъстоятелност. Изискванията за това освобождаване са определени в член 486 и следващите. Длъжникът трябва да е действал добросъвестно и да изпълни определени задължения. Самият длъжник трябва да подаде молба за това освобождаване и както синдикът, така и кредиторите могат да представят мнението си. В определени случаи освобождаването може да бъде отменено, като например ако длъжникът подобри финансовото си състояние или ако не спазва плана за плащане, с който е обвързан, за да плати задълженията, които не са засегнати от освобождаването.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

В случай на приключване на производството по несъстоятелност за юридически лица поради ликвидация те губят своята правоспособност.

Ако приключването е в резултат на изпълнението на споразумението, вземанията на кредиторите ще бъдат погасени в съответствие с неговите разпоредби. Привилегированите кредитори, които не са подписали споразумението с кредиторите, могат да продължат или да инициират при определени обстоятелства индивидуално изпълнително производство.

По време на изпълнението на споразумението с кредиторите е възможно длъжникът да изгуби своята правоспособност чрез процес на структурна промяна, произтичаща от поемането на задълженията от ново дружество или придобиващо дружество.

По отношение на длъжници, които са физически лица, приключването на производство по несъстоятелност поради ликвидация или недостатъчност на активите означава, че кредиторите могат да инициират отделни изпълнителни действия срещу длъжника, освен ако той не е бил освободен от непогасени вземания по предвидения в член 178а начин.

15.1 Възобновяване на производство по несъстоятелност

Ако решението за обявяване в несъстоятелност е постановено за длъжник, който е физическо лице, в срок от пет години след приключването на предходното производство по несъстоятелност поради ликвидация или недостатъчност на активите, това ще се счита за възобновяване на предходното производство.

В случай на длъжници, които са юридически лица, възобновяването на производството по несъстоятелност, приключено поради ликвидация или недостатъчност на активите, ще бъде разпоредено от същия съд, който е гледал първото производство, ще бъде разгледано в рамките на същото производство и ще бъде ограничено до фазата на ликвидация на активите и правата, които се появяват впоследствие.

В годината след датата на решението за приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на активите кредиторите могат да подадат молба за възобновяване на производството за целите на инициирането на действия за събиране, като се посочват конкретните действия, които трябва да бъдат инициирани, или се предоставят писмено съответните факти, които биха могли да доведат до класификацията на несъстоятелността като виновно причинена, освен ако не е постановено съдебно решение за класификация в приключеното производство по несъстоятелност.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Съгласно член 242 от преработения текст на Закона за несъстоятелността всички съдебни разноски, необходими за подаване на молба за производство по несъстоятелност и за неговото провеждане, са вземания, предявени към масата на несъстоятелността. По-специално това включва всички вземания, произтичащи от съдебните разноски и разходи, необходими за подаване на молба и за решението за производство по несъстоятелност, приемането на предпазни мерки, публикуването на предвидените в този закон решения и присъствието и представителството на длъжника и на синдика по време на производството по несъстоятелност и на спомагателното производство, когато тяхното участие е задължително по закон или е в интерес на масата на несъстоятелността, до влизането в сила на споразумението или до приключване на производството по несъстоятелност, с изключение на вземания, произтичащи от жалби, подадени срещу решенията на съда, когато те са изцяло или частично отхвърлени с изрично решение за плащане на съдебните разноски.

В съответствие с член 84, параграф 2, точка 3 като вземания, предявени към масата на несъстоятелността, се включват и съдебните разноски и разходите, произтичащи от присъствието и представителството на длъжника, синдика или законните кредитори в производство, което в интерес на масата на несъстоятелността продължава или се инициира в съответствие със съдържанието на този закон, с изключение на разпоредбите, отнасящи се до случаите на оттегляне, приемане, уреждане или отделна защита на длъжника и, ако е приложимо — до количествените ограничения, установени в него.

В случаи на приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на масата на несъстоятелност вземания за съдебни разноски и разходи се погасяват преди останалите вземания, предявени към масата на несъстоятелността, с изключение на вземания на работници и вземания за издръжка (член 473).

Хонорарите на синдика се претендират към масата на несъстоятелността и се определят от съдията в съответствие със законно одобрена тарифа; към този момент все още е валидна тарифата, одобрена с Кралски указ 1860/2004 от 6 септември 2004 г. В член 84 се определят специални правила за тяхното определяне и последиците от тях.

В закона се предвижда възможност за назначаване на делегирани асистенти, които да помагат на синдика, като тяхното възнаграждение се покрива от последния.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Уреждането на искове за отмяна в производството по несъстоятелност е включено в член 226 и следващите от преработения текст на Закона за несъстоятелността. Тези разпоредби са успешно изменени, главно във връзка с характера на „защитните механизми“ на споразуменията за рефинансиране.

В член 226 се съдържа правната система за механизмите за възстановяване, основаващи се на обща клауза, с която всички действия, извършени от длъжника, които са „във вреда на активите, включени в производството“, се обявяват за „подлежащи на отмяна“, независимо от това дали е имало „намерение за подвеждане“. За да се запази ефектът от отмяната, се установява определен срок: две години преди датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

А) Период на отмяна

В закона се предвижда установяването на специален период на отмяна: две години от датата на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

Б) Понятието „имуществена вреда“

Действия, извършени от длъжника по време на „подозрителния период“, подлежат на отмяна, ако са във вреда на активите, включени в производството. Имуществената вреда трябва да бъде доказана по задоволителен начин от страната, подала жалбата. При все това предвид трудностите, които обикновено са свързани с доказването на увреждащи действия, със Закона за несъстоятелността се улеснява предявяването на искове чрез създаването на редица презумпции. Както се случва и в други части на правото, презумпциите могат да бъдат оборими и необорими. Поради това: а) имуществена вреда се смята за необорима в два случая: i) когато е свързана със свободно разпореждане с активи, с изключение на дарения за ползване; и ii) когато е свързана с плащания и други действия, уреждащи задължения, които стават изискуеми след решението за обявяване в несъстоятелност, освен ако не са гарантирани от обезпечение, като в този случай презумпцията допуска доказателства за противното; б) имуществената вреда се счита за оборима в три случая: i) когато е свързана с разпореждане на активи срещу плащане на лица, които имат специални взаимоотношения с обявения в несъстоятелност длъжник; ii) когато е свързана с налагането на такси върху собственост в полза на предварително съществуващи задължения или в полза на нови задължения, възникнали да заменят предишните, и iii) плащания или други актове за уреждане на задължения, гарантирани с обезпечение, и които стават изискуеми след постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.

В) Процедура

Процесуална легитимация за предявяване на искове за отмяна в производства по несъстоятелност има синдикът. Въпреки това, за да се защитят кредиторите срещу бездействието на синдиците, в закона се предвижда субсидиарна или втора степен на процесуална легитимация за кредитори, които са приканили писмено синдика да предяви иск за отмяна, ако в срок от два месеца от датата от молбата искът не е предявен от синдика. В закона се съдържат правила, насочени към осигуряване на ефективно изпълнение на ролята на синдика да гарантира, че с активите, включени в производството, не се извършва разпореждане. С процесуална легитимация за искове срещу споразумения за рефинансиране разполага изключително синдикът, с изключение на която и да е субсидиарна легитимация.

За да се защитят споразуменията за рефинансиране, съществуват специални правила, произтичащи от последните изменения в законодателството, определящи защитни механизми, които правят тези споразумения (одобрени при определени условия) устойчиви на искове за отмяна (член 604 от преработения текст на Закона за несъстоятелността).

Последна актуализация: 28/10/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Франция

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Предпазно производство (procédure de sauvegarde), производство по оздравяване (procédure de redressement judiciaire) или производство по ликвидация (procédure de liquidation judiciaire) може да бъде образувано по отношение на лица, упражняващи търговска или занаятчийска дейност, земеделски стопани, други физически лица, които упражняват самостоятелна стопанска дейност, включително свободна професия, която е регулирана със закон или подзаконов нормативен акт или чието професионално звание е предмет на защита, както и по отношение на частноправни юридически лица.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу едноличен търговец (auto-entrepreneur).

Предпазно производство може да бъде образувано само срещу лице, което извършва стопанска дейност. При оздравяването или ликвидацията лицето може вече да е прекратило дейността си към момента на образуване на производството.

Частноправните юридически лица, по отношение на които може да бъде образувано производство по несъстоятелност, включват търговски и граждански дружества, обединения по икономически интереси, сдружения, профсъюзи, професионални или търговски сдружения и работнически съвети.

Производство по несъстоятелност не може да бъде образувано срещу частноправни обединения без юридическа правосубектност, като съвместни предприятия или дружества в процес на учредяване.

Същото важи и за всички публичноправни юридически лица.

Бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване

Длъжник може да прибегне до бързо предпазно производство (procédure de sauvegarde accélérée) или до бързо производство за финансово оздравяване (procédure de sauvegarde financière accélérée), ако отчетите му са били заверени от одитор или са били изготвени от счетоводител и ако за него работят повече от 20 работници или служители, или оборотът му преди облагане с данъци надвишава 3 милиона евро, или общият му баланс надхвърля 1,5 милиона евро. На бързи предпазни производства и бързи производства за финансово оздравяване подлежат и длъжници, изготвили консолидирани отчети.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Предпазно производство се образува, ако длъжникът изпитва непреодолими затруднения, но все още не е спрял плащанията.

Производство по оздравяване се образува, ако длъжникът, който не е в състояние да изпълнява текущите си задължения със средствата, с които разполага, е преустановил плащанията.

Целта на производство по оздравяване е запазване на стопанската дейност и работните места и изчистване на задълженията. Образуването на това производство трябва да бъде поискано от ръководителя на предприятието в срок от 45 дни от спирането на плащанията.

Производство по ликвидация се образува в случаите, когато предприятието е преустановило плащанията и когато е очевидно, че оздравяването е невъзможно.

Образуването на предпазно производство може да бъде поискано само от длъжника.

За сметка на това образуването на производство по оздравяване или ликвидация освен от длъжника може да бъде поискано и от кредитор или от прокурора, стига да не е в ход помирителна процедура (procédure de conciliation — предварително производство по несъстоятелност).

Решението за образуване на производство по несъстоятелност влиза в сила в нула часа на датата на постановяването му.

Решението за образуване се връчва на длъжника в срок от осем дни от датата на постановяването му и се съобщава на синдиците и на прокуратурата, включително в другите държави — членки, в които длъжникът притежава предприятие.

Решението влиза в сила незабавно по отношение на всички.

В срок от петнадесет дни от датата на постановяването му решението за образуване се вписва в търговския регистър, в регистъра на занаятчиите или в специален регистър, воден в деловодството на окръжния съд.

Извлечение от решението се вписва в официалния бюлетин за граждански и търговски обявления (Bodacc — Bulletin officiel des annonces civiles et commerciales) и в регистъра на правните съобщения по мястото на седалището или по служебния адрес на длъжника.

Бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване

Съществуват също така бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване.

Бързо предпазно производство може да бъде образувано по искане на длъжник, който участва в помирителна процедура и представи доказателство, че е изготвил проект на план за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на дружеството.

Фактът, че длъжникът е спрял плащанията, не е пречка за образуването на бързо предпазно производство, при условие че тази ситуация не е възникнала повече от 45 дни преди искането за започване на помирителна процедура.

Бързо производство за финансово оздравяване може да се образува при същите условия като бързото предпазно производство и когато от отчетите на длъжника е видно, че задължението му позволява планът да бъде приет единствено от кредиторите, които са членове на комитета на кредитните институции.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност обхваща всички активи на длъжника.

В случай на юридическо лице в масата на несъстоятелността се включват само активите на това лице.

Ако длъжникът е едноличен търговец, в масата се включва и личното му имущество.

Въпреки това основното жилище на едноличен търговец, упражняващ търговска, промишлена, занаятчийска или селскостопанска дейност, или либерална професия, по закон е несеквестируемо в полза на професионални кредитори.

Други земи и сгради, които не се използват за стопански цели, могат да бъдат включени в декларация за несеквестируемост. Декларацията, която трябва да бъде заверена пред нотариус и публикувана, има действие само по отношение на професионалните кредитори , чиито вземания възникват след публикуването.

Целта на несеквестируемостта на основното жилище на длъжника по отношение на професионалните кредитори е да се защити длъжникът и неговото семейство.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Отнемане на права на длъжника

Предпазно производство и оздравяване

При образуване на предпазно производство или на производство по оздравяване правата на длъжника не се отнемат и той продължава да управлява предприятието.

В рамките на предпазното производство съдът може да назначи съдебен управител (administrateur judiciaire), който да наблюдава или да подпомага длъжника при управлението на предприятието в съответствие с определения от съда мандат в съдебното решение. В определени случаи (при предприятия с най-малко 20 работници или служители и оборот преди облагане с данъци от поне 3 милиона евро) назначаването на такова лице е задължително.

В рамките на производството по оздравяване съдът също може да назначи съдебен управител, който да наблюдава или да подпомага длъжника при управлението на предприятието или да поеме изцяло или частично неговото управление вместо длъжника. Назначаването на такова лице е задължително в същите случаи като при предпазните производства.

Ликвидация

При производството по ликвидация длъжникът се лишава от правото да управлява или да се разпорежда с активите си. Правата и действията по отношение на активите на предприятието се упражняват от ликвидатора (liquidateur). По този начин той осъществява управлението на активите.

Синдици

Синдиците са назначени от съда представители, които са поставени под надзора на прокуратурата и се избират измежду лицата, упражняващи регулирани професии.

Тези специалисти трябва да фигурират в национални списъци и да отговарят на строги критерии за професионална пригодност и морал.

Могат да бъдат назначавани и лица, които не фигурират в тези списъци, но имат специфичен опит или квалификация с оглед на случая.

Синдиците се назначават от съда при образуването на производството.

Те биха могли да носят гражданска и наказателна отговорност по силата на общото право.

Възнагражденията на синдиците се изчисляват въз основа на тарифи, които се определят с наредба; по разпореждане на съда определеното в съответствие с тези тарифи възнаграждение се поема от длъжника.

Правомощия на синдиците и на длъжника

Съдебен управител на имуществото

По принцип съдът, който образува предпазно производство или производство по оздравяване, назначава управител, който може да бъде предложен от длъжника в рамките на предпазното производство или от прокуратурата.

Назначаването на управител не е задължително, ако длъжникът има по-малко от 20 работници и служители и ако оборотът му преди облагане с данъци е под 3 милиона евро.

При бързото предпазно производство и бързото производство за финансово оздравяване назначаването на управител във всички случаи е задължително.

При предпазно производство правата на длъжника не се отнемат и той продължава да управлява активите си и да се разпорежда с тях, освен ако съдът постанови друго.

Съдебният управител на имуществото, ако бъде назначен такъв, наблюдава или подпомага длъжника при управлението на предприятието в съответствие с определения от съда мандат.

При производство по оздравяване съдебният управител на имуществото подпомага длъжника при управлението на предприятието или поема изцяло или частично неговото управление вместо длъжника.

Съдебният управител на имуществото трябва да предприеме или да изиска от длъжника да предприеме необходимите мерки за защитата на правата на предприятието срещу неговите длъжници, както и за опазването на неговия производствен капацитет.

Съдебният управител на имуществото има специални правомощия, като например да управлява с подписа си банковите сметки на длъжника, на когото е забранено да издава чекове, да изисква продължаване на изпълнението на текущите договори и да извършва необходимите съкращения.

Синдик по несъстоятелността

В колективните производства съдът е длъжен да назначи синдик по несъстоятелността (mandataire judiciaire).

Неговата задача е да представлява кредиторите и техните колективни интереси.

Той съставя списъка на предявените вземания, включително и вземания във връзка със заплати, като прави предложения за тяхното приемане, отхвърляне или отнасяне до компетентния съд, и представя списъка пред съдията по несъстоятелността.

Ликвидатор

В решението за ликвидация съдът назначава ликвидатор.

Ликвидаторът трябва да провери вземанията и да осребри активите на длъжника, за да се разплати с кредиторите.

Той извършва съкращения и може да вземе решение текущите договори да продължат да се изпълняват.

Представлява длъжника, чиито права са били отнети, и в това си качество упражнява повечето от неговите права и изпълнява повечето от действията, свързани с активите, по време на производството по ликвидация. От друга страна, той не може да упражнява неимуществените права на длъжника.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Прихващането е начин за погасяване на насрещни задължения до размера на по-малката сума.

То може да бъде приложено само между две лица с еднородни насрещни вземания и задължения.

По този начин се постига по-бързо двупосочно погасяване на насрещните вземания.

По принцип на длъжника е забранено да погасява вземания, възникнали преди решението за образуване на предпазно производство или на производство по оздравяване.

Забраната за погасяване на предишни вземания обаче се отменя за погасяване на свързани вземания чрез прихващане. За свързани се считат реципрочни вземания, от едно и също естество, възникващи или произтичащи във връзка с изпълнението или неизпълнението на един и същ договор или на една и съща група от договори.

Ако вземане, свързано с предходно вземане, възникне след решението за образуване на производството, то може да бъде погасено чрез прихващане от предходното вземане, при условие че последното е било предявено.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Процедура по продължаване на текущи договори

Образуването на производството по несъстоятелност не поставя под въпрос съществуването на договорите между длъжника и неговите контрагенти (доставчици, клиенти) към датата на образуване на производството.

Текущ договор е договор, който съществува и се изпълнява в момента на образуване на производството, договор с периодично или продължително изпълнение, който не е изтекъл към тази дата, или договор за еднократно изпълнение, който все още не е изпълнен, но вече е сключен.

Специфичните разпоредби, свързани с текущите договори, не се прилагат по отношение на трудовите договори.

Предпазно производство и оздравяване

По принцип договорите се продължават автоматично.

Следователно контрагентът трябва да изпълни задълженията си въпреки неизпълнението на задълженията на длъжника преди решението за образуване на производството по несъстоятелност.

На него ще му бъде платено на датата на падежа за услуги, предоставени след решението за образуване на производството по несъстоятелност.

Само съдебният управител на имуществото има възможност по съображения, свързани с обществен ред, да изиска продължаването на договора, при условие че заплати за услугите, които трябва да му бъдат предоставени.

Когато няма назначен съдебен управител на имуществото, длъжникът може да изиска изпълнение на текущите договори със съгласието на синдика по несъстоятелността.

Съдебният управител на имуществото може също да прекрати изпълнението на договора или плащането на вноски, когато установи, че няма достатъчно средства за изпълнение на задълженията на длъжника.

Контрагентът може с официално предизвестие да покани съдебния управител на имуществото (или длъжника, ако не е назначен управител) да вземе решение относно бъдещето на договора.

Текущ договор се прекратява автоматично, ако съдебният управител на имуществото (или длъжникът) не отговори на официалното предизвестие в срок от един месец.

Същото важи и в случай на неизвършено плащане, както и при несъгласие на контрагента за продължаване на договорните отношения.

Съдебният управител на имуществото (или длъжникът, ако не е назначен управител) може също така да поиска от съдията по несъстоятелността да постанови текущият договор да бъде прекратен, ако това е необходимо за предпазването или за оздравяването на длъжника и при условие че интересите на контрагента не се увреждат прекомерно.

Ликвидация

Както в предпазното производство и в производство по оздравяване, всички текущи договори по принцип се запазват. Следователно контрагентът трябва да изпълни задълженията си въпреки неизпълнението на задълженията на длъжника преди решението за образуване на производството по несъстоятелност.

Услуги, предоставени след решението за образуване на производството по несъстоятелност, се плащат на датата на падежа.

Единствено ликвидаторът може да изисква изпълнение на текущите договори за предоставяне на обещаните на длъжника услуги.

Контрагентът може с официално предизвестие да покани ликвидатора да вземе решение относно бъдещето на договора.

Договорът се прекратява автоматично, ако ликвидаторът не отговори на официалното предизвестие в срок от един месец.

Това важи и в случаите, когато изпълнението от страна на длъжника засяга плащането на парична сума на датата, на която контрагентът е уведомен за решението на ликвидатора да не продължи изпълнението на договора, както и в случай на неизпълнение на задължение за плащане, когато контрагентът не е съгласен да продължи договорните отношения.

Ако изпълнението не засяга плащането на парична сума, ликвидаторът може също така да поиска от съдията по несъстоятелността да постанови договорът да бъде прекратен, ако това е необходимо за действията по ликвидацията и при условие че интересите на контрагента не се увреждат прекомерно.

Прехвърляне на текущи договори

В случай на предпазно производство, производство по оздравяване или производство по ликвидация, ако е разпоредено пълно или частично прехвърляне на предприятието, съдът може да определи договорите за лизинг, наем или предоставяне на стоки и услуги, необходими за продължаване на дейността, които да бъдат прехвърлени.

Контрагент, чийто договор не е прехвърлен съгласно горното, може да поиска от съдията по несъстоятелността да обяви договора за прекратен, ако по-нататъшното му изпълнение не е поискано от съдебния управител на имуществото, от длъжника, ако не е назначен управител, или от ликвидатора.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

При производството по несъстоятелност кредиторите са длъжни да предявяват правата си срещу длъжника изключително и само в рамките на производството по несъстоятелност и не могат да предприемат индивидуални действия срещу него с цел удовлетворяване на вземанията си.

Решението за приключване на производството по ликвидация поради липсата на достатъчно имущество не води до възстановяване на правото на кредиторите да завеждат отделни производства срещу длъжника.

Предвидени са изключения от това правило:

  • за искове във връзка с вещи, придобити по силата на право на наследяване, възникнало в хода на производството по ликвидация;
  • когато вземането произтича от правонарушение, ако вината на длъжника за това правонарушение е била доказана, или когато засяга лични права на кредитора;
  • когато вземането произтича от измамни практики, извършени в ущърб на службите за социална защита. Фактът, че вземането се основава на измама, се установява или със съдебно решение, или чрез санкция на социалноосигурителен орган.

Правото на кредиторите да завеждат отделни производства срещу длъжника се възстановява в следните случаи:

  • когато длъжникът е обявен в несъстоятелност в лично качество;
  • когато длъжникът е признат за виновен за умишлен фалит;
  • когато по отношение на длъжника, във връзка с някой от неговите активи, или по отношение на юридическо лице, което той е ръководел, в миналото е било образувано друго производство по ликвидация, приключило поради липса на достатъчно имущество по-малко от пет години преди образуването на следващото производството срещу него, и когато през петте години, предхождащи тази дата, на длъжника са били опростени задължения;
  • когато производството е било образувано като частично производството по несъстоятелност по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност.

Освен това, в случай на измама във връзка с един или повече кредитори, съдът разрешава възобновяването на индивидуалните производства от страна на който и да е от кредиторите срещу длъжника. Съдът се произнася при приключване на производството, след като е изслушал или надлежно е призовал длъжника, ликвидатора и надзорните органи. Впоследствие той може да се произнесе по искане на която и да е заинтересована страна при същите условия.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Решението за образуване на производство по несъстоятелност прекъсва или забранява делата срещу длъжника, чрез които се търси заплащане на парична сума или прекратяване на договор поради неизпълнение на задължение за плащане.

Изпълнителните производства и обезпечителните мерки също се спират.

Делата, заведени от кредиторите преди образуването на колективно производство, се прекъсват или се спират временно.

Следователно засегнати са всички предишни кредитори, независимо дали вземанията им са обезпечени или не.

Прекъсването и забраната на производствата важат за всички производства по несъстоятелност.

Висящите производства се прекъсват, докато взискателят предяви вземането си.

След това те се възобновяват автоматично, но само с цел потвърждаване на вземането и определяне на неговия размер, без да се постановява решение срещу длъжника.

Съдебни дела и изпълнителни производства, различни от горепосочените, продължават, докато длъжникът е под наблюдение, с участието на синдика по несъстоятелността и на съдебния управител на имуществото, когато задълженията му включват подпомагане или представителство на длъжника, или след възобновяване на производството по инициативата на синдика по несъстоятелността или на съдебния управител на имуществото.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Предпазно производство и производство по оздравяване

При приемането на оздравителния план се иска становището на кредиторите относно графика за плащане или опрощаването на задължения.

Съдебният управител на имуществото (или длъжникът, ако не е назначен управител) изпраща предложенията до синдика по несъстоятелността, който представлява кредиторите.

Синдикът по несъстоятелността получава съгласието, индивидуално или колективно, на всеки предявил вземане кредитор.

Синдикът по несъстоятелността не е длъжен да поиска становището на кредиторите, ако проектът на плана не променя условията за плащане, които ги касаят, или ако предвижда пълно погасяване в брой веднага след приемането на плана или на вземанията.

Комитет на кредиторите

Когато длъжникът има повече от 150 работници и служители и оборотът му надхвърля 20 милиона евро, се създава комитет на кредиторите, който дава становище по проекта на плана за изчистване на задълженията. Съдът може да реши да приложи тези разпоредби и под горепосочените прагове.

Комитетът на кредиторите кани различните категории кредитори на отделни срещи, за да им представи предложения, които те да могат да обсъдят и по които да вземат колективно решение, т.е. миноритарните кредитори ще трябва да се съобразят с решението на мажоритарните кредитори.

Съществува комитет на кредитните институции, състоящ се от финансови дружества и кредитни или други подобни институции, и комитет, състоящ се от основните доставчици на стоки или услуги. При наличие на държатели на облигации се свиква общо събрание на всички кредитори, които притежават емитирани във Франция или в чужбина облигации, чиято цел е да се обсъди проектът на плана, приет от комитетите на кредиторите.

Комитетите на кредиторите дават становището си на съдебния управител на имуществото относно проекта на плана и гласуват неговото приемане, преди съдът да може да постанови решението си.

При наличието на комитети на кредиторите всеки кредитор, който е член на даден комитет, може да прави алтернативни предложения по проекта на плана, представен от длъжника.

Следователно проектът на плана може да бъде изготвен от длъжника (евентуално със съдействието на съдебния управител на имуществото) или, при производството по оздравяване, от съдебния управител със съдействието на длъжника, но може да бъде съставен и по инициатива на кредиторите, членуващи в тези комитети. След това планът, приет от комисиите, и планът, подкрепен от длъжника или от управителя, ако той е различен, могат да бъдат представени пред съда едновременно.

Бързо предпазно производство

При образуване на бързо предпазно производство създаването на комитети на кредиторите — комитет на кредитните институции и комитет на доставчиците на стоки и услуги — и, когато е целесъобразно, на общото събрание на държателите на облигации, е задължително.

Иска се и становището на всеки един от кредиторите, които не членуват в комитет.

Бързо производство за финансово оздравяване

При образуване на бързо производство за финансово оздравяване задължително се създава само комитет на кредитните институции и, когато е целесъобразно, общо събрание на държателите на облигации.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Активите на длъжника могат да бъдат реализирани чрез цялостно или частично прехвърляне на стопанската дейност или посредством индивидуални сделки за прехвърляне. Тези сделки са предмет на различни правила.

Прехвърлянето на стопанската дейност се извършва по разпореждане на съда, а не от синдика.

Частично прехвърляне на стопанската дейност може да се извърши само в случай на предпазно производство. При производство за оздравяване или ликвидацията прехвърлянето може да бъде цялостно или частично.

В такива случаи съдът постановява решение, в което се определя срокът, в който предложенията за изкупуване трябва да бъдат изпратени на назначения от съда синдик, на ликвидатора или на съдебния управител на имуществото, ако има такъв. Предложенията трябва да са в писмена форма и да съдържат определена задължителна информация.

Индивидуалното прехвърляне на активи се подчинява на различни правила.

По време на предпазното производство и на производството по оздравяване, ако длъжникът не е с отнети права, той може да продължи да се разпорежда с активите си, като се съобразява с функциите на съдебния управител на имуществото.

Ако разпореждането, свързано с реализирането на активи, не попада в ежедневното управление на стопанската дейност, той трябва да получи предварително разрешение от съдията по несъстоятелността.

По време на изпълнението на предпазния или на оздравителния план длъжникът има пълен контрол върху своите активи.

При производство по ликвидация ликвидаторът трябва да получи разрешение от съдията по несъстоятелността, за да извърши прехвърляне на активи.

Недвижимите имоти се продават чрез производство за публична продан. Съдията по несъстоятелността определя началната цена и съществените условия на продажбата. Той може също така да разреши продажба на търг с начална цена по негова преценка. И накрая, той може да разреши частна продажба на цена и при условия по негова преценка.

След това ликвидаторът разпределя приходите от продажбите съобразно поредността на кредиторите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички вземания, възникнали преди решението за образуване на производството, трябва да бъдат предявени, независимо от тяхното естество или от характера им: търговски, граждански, административни (към хазната, към социалноосигурителни институции и институции за социална сигурност) или наказателни (глоби). Не е важно дали вземането е необезпечено или привилегировано, дължимо или с фиксиран срок, безусловно или условно. Тези разпоредби не се прилагат за служителите.

Вземанията, надлежно възникнали след решението за образуване на производството за целите на неговото провеждане или в замяна на стоки или услуги, доставени на длъжника във връзка с неговата стопанска дейност, се заплащат на датата на падежа.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди решението за образуване на производството, трябва да ги предявят пред синдика по несъстоятелността в случай на предпазно производство или производство по оздравяване, или пред ликвидатора – в случай на производство по ликвидация.

Срокът за предявяването е два месеца от датата на публикуване на решението за образуване на производството.

Самият длъжник също може да предяви вземане на някой от своите кредитори при същите условия.

Предявяват се също и някои вземания, възникнали след решението за образуване на производството, за които предприятието не се ползва от преференциално право на погасяване на вземания или които са свързани с нуждите на производството.

В предявеното вземане трябва да бъде посочен размерът на сумите, чийто падеж е настъпил и предстои да настъпи, датите на падежа, естеството на преференциалното право или съществуващото обезпечение и правилата за изчисляване на лихвите.

Не се изисква конкретна форма за предявяването на вземане. В самото предявяване трябва недвусмислено да бъде изразено намерението на кредитора да изиска удовлетворяване на вземането си, да бъде вписан в списъка на вземанията и да участва в производството.

След като получи становището на длъжника, синдикът по несъстоятелността изготвя списъка на предявените вземания и прави предложения за тяхното приемане, отхвърляне или отнасяне до компетентния съд.

Този списък се изпраща на съдията по несъстоятелността и се съобщава на съдебния управител на имуществото.

Преди да приеме или отхвърли дадено вземане, съдията по несъстоятелността проверява съществуването, размера и естеството му в съответствие с доказателствата, предоставени от автора на декларацията, и когато е уместно, с доказателствата, представени от изслушаните лица или от синдика по несъстоятелността.

Кредиторите, които не са предявили вземанията си в определения срок, се считат за изключени и следователно не могат да участват в разпределението или да претендират за дивиденти в случай на приемане на план или осребряване на активите на длъжника, освен ако съдията по несъстоятелността възстанови правата им.

Ако правата на кредиторите бъдат възстановени, те могат да участват в разпределенията, които се извършват след подаването на тяхната молба.

Бързо предпазно производство и бързо производство за финансово оздравяване

Длъжникът изготвя списъка на вземанията на всички кредитори, участвали в помирителна процедура, като те трябва да са били предявени. Списъкът се заверява от одитора на длъжника и се внася в деловодството на съда.

Синдикът по несъстоятелността изпраща на всеки кредитор извлечение от списъка във връзка с неговото вземане.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Привилегированият кредитор се ползва от обезпечение, което му гарантира преференциално удовлетворяване на вземанията пред останалите обикновени, необезпечени кредитори на длъжника, в случай че срещу длъжника е образувано колективно производство.

Даден кредитор може да има статут на привилегирован кредитор:

  • защото притежава обезпечение, предоставено от длъжника или получена въз основа на съдебно решение, или
  • защото преференциалното право му е предоставено по закон поради статута, който има.

Привилегированите кредитори не са равнопоставени помежду си. Когато няколко привилегировани кредитори се конкурират, техните вземания се удовлетворяват по определен от закона ред, но във всички случаи преди необезпечените кредитори.

Вземанията на необезпечените кредитори се удовлетворяват с активите на длъжника, останали след удовлетворяване на привилегированите кредитори. Разпределението се извършва пропорционално.

Поредност на привилегиите

Предпазно производство и производство по оздравяване

Разпределението на приходите от продажбата на недвижимо имущество между кредиторите се извършва в следния ред:

  1. „Изключителна привилегия“ на вземания, свързани с възнаграждения: изплащане на възнаграждения за последните 60 работни дни преди постановяването на решението за образуване на производството;
  2. Съдебни разноски, надлежно възникнали след решението за образуване на производството и необходими за изпълнение на изискванията за провеждане на производството: разходи за съхранение, осребряване на активите и разпределение на приходите между кредиторите (разходи за опис и реклама, възнаграждение на назначените от съда представители и т.н.);
  3. Вземания, които се ползват от привилегия, произтичаща от участие в помирителна процедура: от тази привилегия се ползват кредитори, които са предоставили свежи финансови средства или са доставили нови стоки или услуги с цел да се гарантира продължаването на дейността на предприятието и неговото оцеляване;
  4. Привилегия за вземания, възникнали след решението за образуване на производството: вземания, възникнали във връзка с изпълнението на изискванията за провеждане на производството или за временно запазване на стопанската дейност, или вземания, възникнали като насрещна престация срещу предоставянето на стоки или услуги на длъжника в периода на запазване на стопанската дейност, или за изпълнение на запазен от ликвидатора текущ договор, или вземания за задоволяване на ежедневните потребности на длъжник — физическо лице;
  5. Вземания, които се ползват от общата привилегия в полза на работниците и служителите: изплащане на възнаграждения за последните шест месеца преди постановяване на решението за образуване на производството;
  6. Вземания, гарантирани със специална привилегия или ипотека;
  7. Необезпечени вземания.

Разпределението на приходите от продажбата на движимо имущество между кредиторите се извършва в следния ред:

  1. Вземания, гарантирани със специално обезпечение върху движимо имущество с право на задържане;
  2. „Изключителна привилегия“ на вземания, свързани с възнаграждения: изплащане на възнаграждения за последните 60 работни дни преди постановяването на решението за образуване на производството;
  3. Съдебни разноски, надлежно възникнали след решението за образуване на производството и необходими за изпълнение на изискванията за провеждане на производството: разходи за съхранение, осребряване на активите и разпределение на приходите между кредиторите (разходи за опис и оповестяване, възнаграждение на назначените от съда синдици и т.н.);
  4. Вземания, които се ползват от привилегия, произтичаща от участие в помирителна процедура: от тази привилегия се ползват кредитори, които са предоставили свежи финансови средства или са доставили нови стоки или услуги с цел да се гарантира продължаването на дейността на предприятието и неговото оцеляване.
  5. Привилегия за вземания, възникнали след решението за образуване на производството: вземания, възникнали във връзка с изпълнението на изискванията за провеждане на производството или за временно запазване на стопанската дейност, или вземания, възникнали като насрещна престация срещу предоставянето на стоки или услуги на длъжника в периода на запазване на стопанската дейност, или за изпълнение на запазен от ликвидатора текущ договор, или вземания за задоволяване на ежедневните потребности на длъжник — физическо лице;
  6. Привилегия за държавната хазна;
  7. Вземания, гарантирани със специално обезпечение върху движимо имущество без право на задържане;
  8. Вземания, гарантирани с друго общо обезпечение върху движимо имущество;
  9. Необезпечени вземания.

Ликвидация

Разпределението на приходите от продажбата на недвижимо имущество между кредиторите се извършва в следния ред:

  1. „Изключителна привилегия“ на вземания, свързани с възнаграждения: изплащане на възнаграждения за последните 60 работни дни преди постановяването на решението за образуване на производството;
  2. Съдебни разноски, надлежно възникнали след решението за образуване на производството и необходими за изпълнение на изискванията за провеждане на производството: разходи за опис и реклама, възнаграждение на назначените от съда представители;
  3. Вземания, които се ползват от привилегия, произтичаща от участие в помирителна процедура: от тази привилегия се ползват кредитори, които са предоставили свежи финансови средства или са доставили нови стоки или услуги с цел да се гарантира продължаването на дейността на предприятието и неговото оцеляване;
  4. Вземания, гарантирани със специално обезпечение върху недвижимо имущество;
  5. Привилегия за вземания, възникнали след решението за образуване на производството: вземания, възникнали във връзка с изпълнението на изискванията за провеждане на производството или за временно запазване на стопанската дейност, или вземания, възникнали като насрещна престация срещу предоставянето на стоки или услуги на длъжника в периода на запазване на стопанската дейност, или за изпълнение на запазен от ликвидатора текущ договор, или вземания за задоволяване на ежедневните потребности на длъжник — физическо лице;
  6. Необезпечени вземания.

Разпределението на приходите от продажбата на движимо имущество между кредиторите се извършва в следния ред:

  1. Вземания, гарантирани със специално обезпечение върху движимо имущество с право на задържане;
  2. „Изключителна привилегия“ на вземания, свързани с възнаграждения: изплащане на възнаграждения за последните 60 работни дни преди постановяването на решението за образуване на производството;
  3. Съдебни разноски, надлежно възникнали след решението за образуване на производството и необходими за изпълнение на изискванията за провеждане на производството: разходи за опис и оповестяване, възнаграждение на назначените от съда синдици;
  4. Вземания, които се ползват от привилегия, произтичаща от участие в помирителна процедура;
  5. Привилегия за вземания, възникнали след решението за образуване на производството: вземания, възникнали във връзка с изпълнението на изискванията за провеждане на производството или за временно запазване на стопанската дейност, или вземания, възникнали като насрещна престация срещу предоставянето на стоки или услуги на длъжника в периода на запазване на стопанската дейност, или за изпълнение на запазен от ликвидатора текущ договор, или вземания за задоволяване на ежедневните потребности на длъжник — физическо лице;
  6. Вземания, обезпечени с ипотека на стоки, или вземания, обезпечени със залог върху машини или оборудване;
  7. Привилегия за държавната хазна;
  8. Вземания, гарантирани със специално обезпечение върху движимо имущество без право на задържане;
  9. Други общи привилегии върху движимо имущество (член 2331 от Гражданския кодекс (Code civil) и обща привилегия за предпочтително изплащане на заплатите;
  10. Необезпечени вземания.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Предпазно производство и производство по оздравяване

Предпазното производство и производството по оздравяване бяха въведени с цел спасяване на предприятието, запазване на стопанската дейност и работните места и изчистване на задълженията посредством изготвяне на план. Предпазен или оздравителен план може да бъде приет само ако са изпълнени съответните условия.

Длъжникът в предпазното производство или управителят в производството по оздравяване, или кредитор, ако е учреден комитет на кредиторите, изготвя проект на плана, ако съществува реалистична възможност за спасяване на предприятието. Той се състои от три части:

  • икономическа и финансова част, в която се определят перспективите за оздравяване на предприятието въз основа на възможностите и начините за упражняване на дейността, пазарните условия и наличните финансови ресурси;
  • определяне на реда и условията за погасяване на задълженията и на гаранциите, които ръководителят на предприятието трябва да осигури за обезпечаването на изпълнението му;
  • социална част, в която се определят и обосновават равнището и перспективите за заетост и социалните условия, които се предвиждат за продължаването на стопанската дейност. Когато проектът предвижда съкращения по икономически причини, в него се прави преглед на вече предприетите стъпки и се определят действията, които предстои да бъдат предприети, за да се улеснят преквалификацията и обезщетяването на служителите, чиито работни места са застрашени.

В плана се посочват всички ангажименти, които ще бъдат поети от лицата, отговарящи за неговото изпълнение и които са необходими за оздравяването на предприятието.

След това съдът се произнася по проекта на плана, който е представен пред него от длъжника или от кредитор.

Решението, с което съдът одобрява предпазен или оздравителен план, или план за продажба, има силата на съдебно решение. В случай че са учредени комитети на кредиторите, планът има и договорно измерение.

Срокът на плана не може да надвишава 10 години или 15 години за земеделските стопани.

Съдът назначава управител или синдик да контролира изпълнението на плана за целия му срок на действие.

Приемането на плана слага край на периода на наблюдение. Длъжникът възстановява контрола върху имуществото си и може отново да управлява предприятието в съответствие с мерките, които съдът му е наложил в плана.

Длъжникът трябва да изпълнява разпоредбите в плана във всички техни аспекти.

В противен случай, ако по време на изпълнението на предпазния или на оздравителния план длъжникът не изпълнява задълженията си или преустанови плащанията, той е изложен на риск от отмяна на плана и възобновяване на производството.

Преобразуване в ликвидация

Ликвидация може да бъде обявена по време или в края на периода на наблюдение, започнал с решението за образуване на предпазно производство или на производство по оздравяване.

Съдът трябва да постанови ликвидация веднага щом стане ясно, че продължаването на предприятието е невъзможно, както и при невъзможност да бъде приет план за продажба в рамките на производството по оздравяване.

Прекратяване на задълженията на длъжник — физическо лице при ликвидация

Считано от датата на обявяване на ликвидацията длъжникът губи правото да се разпорежда с имуществото си до приключването на ликвидацията. Едва тогава длъжникът възстановява правата си и отново може да извършва действия.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Завършването на изпълнението на предпазния или оздравителния план не дава право на кредиторите, които не са предявили вземането си, да предприемат действия срещу длъжника.

Изрично е предвидено, че индивидуалните производства могат да бъдат възобновявани по изключение, само в случай на приключване на ликвидацията поради недостатъчни активи.

Момент, считан за край на производството по несъстоятелност

Периодът на наблюдение е периодът от датата на решението за образуване на производството до датата на решението за приемане на предпазния или оздравителния план, или за обявяване на ликвидация.

При предпазното производство или производството по оздравяване стопанската дейност продължава да се осъществява през периода на наблюдение и длъжникът по принцип продължава да управлява предприятието си с известни ограничения.

Когато съществува реална възможност за оздравяване на предприятието, периодът на наблюдение приключва с приемането на предпазен или оздравителен план.

Приемането на предпазен или оздравителен план дава възможност на длъжника да възстанови владението си върху предприятието макар това да не слага край на производството.

Производството приключва, когато съдията по несъстоятелността одобри доклада за изпълнение, изготвен от управителя или от синдика по несъстоятелността. След това председателят на съда издава разпореждане за приключване на производството. Това е съдебна административна мярка, която не подлежи на обжалване.

Следователно от правна гледна точка производството приключва с издаването на разпореждане в този смисъл.

Последствията от производството обаче не завършват с разпореждането за неговото приключване, тъй като предпазният или оздравителният план все още е в ход.

Длъжникът трябва да изпълнява разпоредбите в плана във всички техни аспекти.

В противен случай, ако по време на изпълнението на предпазния или на оздравителния план длъжникът не изпълнява задълженията си или преустанови плащанията, той е изложен на риск от отмяна на плана и възобновяване на производството.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Направените във връзка с производството разходи и разноски се поемат от предприятието, което е обект на производството по несъстоятелност.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Когато съдът образува предпазно производство или производство по оздравяване, по принцип се приема, че датата на спиране на плащанията от страна на длъжника и датата на решението за образуване на производството съвпадат.

Съдът обаче може да реши, че спирането на плащанията е настъпило на дата до 18 месеца преди датата на образуване на производството по несъстоятелност.

В такъв случай периодът от датата на спиране на плащанията до датата на образуване на производство по оздравяване или ликвидация се нарича „подозрителен период“.

Някои актове, които са извършени от длъжника по време на подозрителния период и които изглеждат измамни, се обявяват за недействителни.

Обявяването на актове, извършени по време на подозрителния период, за нищожни е от изключителната компетентност на съда, който разглежда производството.

Искът може да бъде подаден само от съдебния управител на имуществото, синдика по несъстоятелността, ликвидатора и прокуратурата.

Чрез синдика по несъстоятелността кредиторите могат да предявяват индивидуално или колективно искове за обявяване на правни актове на длъжника за нищожни.

Актът бива обявен за нищожен по отношение на всички и се отменя със задна дата.

В дванадесет случая обявяването на нищожността на неправомерни актове е задължително:

  • всички актове за безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движимо или недвижимо имущество;
  • комутативни договори, при които задълженията на длъжника далеч надхвърлят задълженията на другата страна;
  • плащания, независимо от начина, по който са направени, във връзка с вземания, които не са дължими към датата на плащането;
  • погасяване на дължими вземания, извършено по друг начин освен в брой, с менителници, банкови преводи, актове за прехвърляне на вземания или друга общоприета в деловите отношения форма на разплащане;
  • депозит или задържане на парична сума, осъществени след залог на имущество, ако няма окончателно съдебно решение;
  • договорна ипотека, ипотека по закон, както и ипотека по закон между съпрузи, и всяко право на задържане или залог върху имущество на длъжника във връзка с договорени по-рано вземания;
  • обезпечителна мярка, освен в случаите когато учредяването или реализирането на обезпечението са възникнали преди спирането на плащането;
  • разрешение и упражняване на опции от служителите на предприятието;
  • прехвърляне на стоки или права във фидуциарен фонд, освен ако това прехвърляне не е осъществено като обезпечение на едновременно сключено задължение;
  • изменение на фидуциарен договор, засягащо права или имущество, които вече са били прехвърлени във фидуциарен фонд, за обезпечаване на задължения, договорени преди изменението;
  • когато длъжникът е индивидуален предприемач с ограничена отговорност, каквото и да е прехвърляне или промяна на предназначението на актив срещу изплащане на доход, ненасочен към стопанската дейност, което води до намаляване на активите, предмет на производството, в полза на друг актив на същия предприемач;
  • нотариално заверена декларация за несеквестируемост, направена от длъжника.

Тези актове трябва да бъдат обявени за недействителни от съда, независимо дали страните са действали добросъвестно или не.

Освен това съдът може да обяви за недействителни актове за безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движимо или недвижимо имущество, както и декларации за несеквестируемост, осъществени през шестте месеца, предхождащи датата на спиране на плащанията. В тези случаи обявяването на нищожността не е задължително.

Последна актуализация: 12/05/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница хърватски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Хърватия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство, предшестващо производството по несъстоятелност, и производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу юридически лица, както и срещу активите на индивидуален длъжник, освен ако в закона е предвидено друго. За целите на Закона за несъстоятелността (Stečajni zakon) — „SZ“) „индивидуален длъжник“ е физическо лице, което подлежи на облагане с данък върху дохода от дейност като самостоятелно заето лице съгласно разпоредбите на Закона за данъка върху дохода (Zakon o porezu na dohodak), или физическо лице, което подлежи на облагане с корпоративен подоходен данък съгласно разпоредбите на Закона за корпоративния подоходен данък (Zakon o porezu na dobit).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност, може да бъде образувано, ако съдът установи, че съществува предстояща неплатежоспособност, т.е. ако съдът стигне до заключение, че длъжникът няма да може да изпълни съществуващите си задължения на датата, на която станат дължими.

Неплатежоспособността се счита за предстояща, ако обстоятелствата, поради които длъжникът се счита за неплатежоспособен, все още не са възникнали, и ако:

— в регистъра на реда на приоритетност на задълженията за плащане, воден от Финансовата агенция (Financijska agencija), има регистрирани едно или повече неуредени задължения на длъжника, за които има валидно основание за плащане и които е следвало да бъдат събрани без допълнително одобрение от длъжника от която и да е негова сметка, или

— длъжникът закъснява повече от 30 дни с плащането на заплати на служители съгласно трудов договор, трудово законодателство, колективен трудов договор или специални разпоредби, или съгласно друг документ, уреждащ задълженията на работодателите към служителите, или

— длъжникът не плати до 30 дни вноски и данъци за посочените в предишната алинея заплати, считано от датата, на която е трябвало да направи плащането на заплатите на служителите;

б) Производство по несъстоятелност може да бъде образувано, ако съдът установи наличието на основания за несъстоятелност, т.е. неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.

Неплатежоспособност е налице, ако длъжникът трайно не е в състояние да уреди своите неуредени финансови задължения. Фактът, че длъжникът е уредил или може да е в състояние изцяло или частично да уреди вземанията на някои от кредиторите, не го квалифицира като платежоспособен.

Длъжникът се счита за неплатежоспособен:

− ако в регистъра на реда на приоритетност на задълженията за плащане, воден от Финансовата агенция, има регистрирани едно или повече неуредени задължения на длъжника, дължими повече от 60 дни, за които има валидно основание за плащане и които е следвало да бъдат събрани без допълнително одобрение от длъжника от която и да е негова сметка

— ако не е платил три последователни заплати на свои служители съгласно трудов договор, трудово законодателство, колективен трудов договор или специални разпоредби, или съгласно друг документ, уреждащ задълженията на работодателите към служителите.

Счита се, че е налице свръхзадлъжнялост, ако активите на длъжника като юридическо лице вече не покриват съществуващите му задължения.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

При производство по несъстоятелност масата на несъстоятелността включва всички активи на длъжника, притежавани при образуването на производство по несъстоятелност, и придобитите от длъжника по време на производството по несъстоятелност активи. Масата на несъстоятелността се използва за уреждане на разходите за производството по несъстоятелност и вземанията на кредиторите на длъжника, чието уреждане е било обезпечено с определени права върху активите на длъжника.

Свободното използване на активи от масата на несъстоятелността от лица, които преди това са били упълномощени по закон да представляват длъжника, или от индивидуалния длъжник след образуване на производство по несъстоятелност няма правно действие, освен при използване, което е уредено от общите правила, при които се спазва принципът на доверие в публичните регистри. Престацията се връща на насрещната страна от масата на несъстоятелността, ако с нея е бил увеличен обемът на масата на несъстоятелността.

Ако индивидуалният длъжник е придобил имущество по наследство или завещание преди образуването или по време на производството по несъстоятелност, единствено той има право да приеме или откаже имуществото по наследство или завещанието.

Ако длъжникът е в съсобственост или във всяко друго правоотношение или партньорство с трето лице, разпределението на активи се извършва извън производството по несъстоятелност. Може да се поиска отделно удовлетворяване от дела на длъжника, за да се уредят задължения, произтичащи от такова отношение.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — изискванията за назначаване на синдик са същите като за назначаването на ликвидатор. Ако счете за необходимо, съдът назначава синдик с решението си за започването на производството, предшестващо производството по несъстоятелност. Задълженията на синдика приключват на датата на приемане на решение за потвърждаване на споразумение преди производството по несъстоятелност, на датата на образуване на производство по несъстоятелност или по силата на решение на кредиторите.

От синдика в производство, предшестващо производството по несъстоятелност, се изисква:

1. да провери стопанските операции на длъжника

2. да провери списъка с активи и задължения на длъжника

3. да провери достоверността на регистрираните вземания

4. да оспори вземания, ако въз основа на направените от кредиторите изявления или поради други причини има съмнения за тяхната истинност

5. да осъществява надзор върху стопанските операции на длъжника, по-специално върху неговите финансови операции, поемането на задължения към трети страни, издаването на инструменти за застраховане на плащанията, както и върху стопанската дейност при продажбата на стоки или услуги, като същевременно гарантира, че активите на длъжника няма да пострадат

6. да внесе жалба до съда, ако длъжникът действа в нарушение на разпоредбите на член 67 от SZ

7. да издава разпореждания и сертификати съгласно членове 69 и 71 от SZ

8. да гарантира, че разходите за производството, предшестващо производството по несъстоятелност, са платени изцяло и в срок

9. да извършва други дейности съгласно SZ.

От датата на образуване на производството, предшестващо производството по несъстоятелност, до неговото приключване длъжникът може да прави само плащания, които са необходими за нормалните му стопански операции. В този период длъжникът не може да урежда задължения, поети и станали дължими преди образуването на производството, предшестващо производството по несъстоятелност, освен задължения за брутни плащания към своите служители и бивши служители, произтичащи от трудови правоотношения, когато вземанията са станали дължими до датата на образуване на производството, предшестващо производството по несъстоятелност, обезщетения до предвидения от закона размер и по колективни трудови договори, вземания за увреждания поради нараняване на работното място или професионално заболяване, както и вземания въз основа на заплати на служители, увеличени с размера на основните вноски и други материални права на служителите съгласно трудови договори и колективни трудови договори, станали дължими след внасяне на предложението за образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, а също и други плащания, необходими за нормалните стопански операции, както са определени в специален закон.

От датата, на която е внесено предложението за производство, предшестващо производството по несъстоятелност, до издаване на решението за образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, длъжникът може да отчуждава или обременява активите си само въз основа на предварително съгласие от синдика или от съда, ако няма назначен синдик.

б) Производство по несъстоятелност — ликвидаторът в производство по несъстоятелност се избира на случаен принцип от списък „А“ на ликвидаторите за територията, обхваната от компетентния съд, освен ако в SZ не е предвидено друго. Въз основа на този избор съдът назначава ликвидатора в решението за образуване на производство по несъстоятелност. Като изключение, ако в производството, предшестващо производството по несъстоятелност, състояло се преди производството по несъстоятелност, е бил определен синдик или временен ликвидатор, съдът назначава за ликвидатор синдика или временния ликвидатор.

Ликвидаторът има правата и задълженията на юридическите лица на длъжника, освен ако в SZ не е посочено друго. Докато длъжникът продължава да осъществява стопанските си операции по време на производството по несъстоятелност съгласно член 217, параграф 2 от SZ, ликвидаторът управлява тези стопански операции.

Ликвидаторът представлява длъжника. Ликвидаторът управлява само тези операции на индивидуален длъжник, които засягат масата на несъстоятелността, и представлява длъжника с пълномощия на законен представител.

Ликвидаторът е длъжен да действа добросъвестно и методично, и по-специално следва да:

1. постави в ред счетоводните документи до датата на образуване на производството по несъстоятелност

2. изготви предварителна оценка на разходите за производството по несъстоятелност и да я представи за одобрение от комитета на кредиторите

3. създаде комисия за опис на активите

4. изготви първоначален баланс на активите на длъжника

5. управлява с дължимата грижа приключването на започнатите, но незавършени операции на длъжника, както и на операциите, необходими за предотвратяване на увреждането на активите на длъжника

6. да гарантира реализирането на вземанията на длъжника

7. да осъществява добросъвестно стопанските операции на длъжника, посочени в член 217, параграф 2 от SZ

8. да предостави на Хърватския институт за пенсионно осигуряване документите, свързани със статута по трудовото право на бенефициерите

9. да реализира или събере с дължимата грижа собствеността или правата на длъжника, съставляващи част от масата на несъстоятелността

10. да подготви разпределянето за кредиторите и да изпълни това разпределяне след одобряването му

11. да представи окончателен отчет на комитета на кредиторите

12. да направи последващи разпределяния за кредиторите

13. след приключване на производството по несъстоятелност да представлява масата на несъстоятелността в съответствие със SZ.

Най-малко веднъж на всеки три месеца ликвидаторът трябва да представя писмени доклади по стандартен образец относно хода на производството по несъстоятелност и относно баланса на масата на несъстоятелността.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Ако към момента на образуване на производството по несъстоятелност кредиторът, съгласно закона или договор, има право на прихващане, то образуването на производството по несъстоятелност не засяга това право.

Ако към момента на образуването на производството по несъстоятелност има едно или повече вземания, които трябва да бъдат прихванати съгласно отлагателно условие или не са дължими, или не се предвижда да бъдат изпълнени по един и същ начин, прихващането ще стане, когато са изпълнени необходимите условия. Това, което не се прилага за прихващанията, е правилото, с което се определя, че неуредените вземания стават дължими при образуване на производство по несъстоятелност и че непарични вземания или вземания за неопределени суми се уреждат по паричната стойност, на която са оценени към момента на образуване на производството по несъстоятелност. Ако вземането, което следва да се използва за прихващане, стане безусловно и дължимо, преди прихващането да бъде възможно, прихващането се изключва.

Не се изключва прихващане за вземания в различни валути или разчетни единици, при условие че тези валути или разчетни единици могат лесно да бъдат обменени на мястото на уреждане на използваното за прихващане вземане. Преобразуването се извършва по обменния курс, валиден на мястото на уреждане към момента на получаване на декларацията за прихващане.

Прихващането е недопустимо:

1. ако задължението на кредитора към масата на несъстоятелността е възникнало едва след образуването на производството по несъстоятелност

2. ако вземането е било прехвърлено на кредитора от друг кредитор едва след образуването на производството по несъстоятелност

3. ако кредиторът е придобил вземането си чрез прехвърляне в последните шест месеца преди образуването на производството по несъстоятелност или ако шест месеца преди датата на образуването на производството по несъстоятелност не е било образувано производство, предшестващо производството по несъстоятелност, и кредиторът е знаел или е трябвало да знае, че длъжникът е станал неплатежоспособен или че срещу длъжника е внесено предложение за образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, или производство по несъстоятелност. Като дерогация прихващането се допуска, ако вземането е било прехвърлено с оглед на изпълнението на неизпълнен договор или ако правото за изпълнение на вземането е било повторно придобито чрез успешно възражение срещу правна сделка на длъжник.

4. ако кредиторът е придобил правото на прихващане чрез унищожаемо правно действие.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Ако към момента на образуването на производство по несъстоятелност длъжникът и насрещната страна по договора не са изпълнили или не са изпълнили изцяло двустранно обвързващ договор, ликвидаторът може да изпълни договора вместо длъжника и да поиска другата страна да изпълни договора. Ако ликвидаторът откаже да изпълни договора, другата страна може да реализира дължимото си неизпълнено вземане само като кредитор на масата на несъстоятелността. Ако другата страна по договора призове ликвидатора да представи становището си относно правото му да избира, ликвидаторът следва незабавно и най-късно след изслушването за докладване да уведоми с препоръчано писмо другата страна дали възнамерява да поиска изпълнение на договора. Като дерогация, ако другата страна би понесла значителни вреди до момента на изслушването за докладване и е информирала за това ликвидатора, от него се изисква в срок от осем дни да уведоми с препоръчано писмо другата страна дали ще поиска изпълнението на договора. Ако не го направи, ликвидаторът няма да има право да иска изпълнение на договора.

Ако дължимото изпълнение може да се дели и ако към момента на образуване на производство по несъстоятелност другата страна е изпълнила частично задълженията си за изпълнение, то тя има право да упражни като кредитор на масата на несъстоятелността правото си на възнаграждение, съответстващо на частичното изпълнение, дори ако ликвидаторът е поискал изпълнението на останалата част. Другата страна няма право поради неизпълнение на правото ѝ на възнаграждение да иска връщане на добавената към активите на длъжника стойност в резултат на частичното изпълнение от нейна страна.

Ако в поземлен регистър е вписана резерва за целите на обезпечаване на вземането за придобиване или оттегляне на права върху един от имотите на длъжника или върху едно от правата, вписани в полза на длъжник, или за обезпечаване на вземането за промяна на съдържанието или приоритета на такова право, кредиторът може да уреди вземането си като кредитор от масата на несъстоятелността. Това важи също и ако длъжникът е поел всички други задължения към кредитора, които впоследствие не е изпълнил изцяло или частично. Тази разпоредба се прилага по аналогия и за резерви в регистъра на корабите, регистъра на кораби в строеж и регистъра на въздухоплавателните средства.

Ако преди образуването на производство по несъстоятелност длъжникът е продал свое движимо имущество със запазване на правото на собственост и е предал имуществото в притежание на купувача, купувачът може да поиска изпълнението на договора за покупко-продажба. Това важи също и ако длъжникът е поел допълнителни задължения към купувача, които не е изпълнил изцяло или които е изпълнил само частично. Ако преди образуването на производството по несъстоятелност длъжникът е закупил недвижимо имущество със запазване на правото на собственост и го е получил от продавача в свое притежание, ликвидаторът има право на избор съгласно член 181 от SZ.

Наемането и отдаването на недвижим имот или помещения не се прекратява с образуването на производство по несъстоятелност. Това важи също и за договори за наем и лизинг, които длъжникът е сключил като наемодател по отношение на вещи, които за целите на застраховането са били прехвърлени на трето лице, финансирало тяхното придобиване или производство. Права, които се отнасят до времето преди образуването на производство по несъстоятелност, както и до понесени вреди поради предсрочното прекратяване на договора, могат да бъдат упражнени от другата страна само в качеството на кредитор на масата на несъстоятелността.

Ликвидаторът може да отмени договор за наем или лизинг на недвижим имот или помещения, който длъжникът е сключил като наемател, независимо от договорения срок и след законовия период за предизвестие. Ако ликвидаторът декларира отмяна, другата страна в качеството си на кредитор на масата на несъстоятелността може да потърси компенсация, дължима за предсрочно прекратяване на договора. Ако към момента на образуването на производство по несъстоятелност длъжникът не е приел недвижимия имот или помещенията, ликвидаторът и другата страна могат да се оттеглят от договора. Ако ликвидаторът се оттегли, другата страна в качеството си на кредитор на масата на несъстоятелността може да потърси компенсация за вреди в резултат на предсрочно прекратяване на договора. От всяка страна се изисква при поискване от другата и в срок от 15 дни да я информира за намерението си да се оттегли от договора. В случай че не го направи, тази страна губи правото си да се оттегли.

Ако длъжникът, в качеството му на наемодател на недвижим имот или помещения преди образуването на производството по несъстоятелност, има взимания, отнасящи се до отношения за наем или лизинг за бъдещи периоди, това има правна сила, доколкото се отнася до наема или лизинга за текущия календарен месец към момента на образуването на производство по несъстоятелност. Ако производството по несъстоятелност е образувано след петнадесетия ден на месеца, вземанията имат правна сила и за следващия календарен месец и се отнасят конкретно до уреждането на наема и лизинга. Вземанията въз основа на принудително изпълнение са равностойни на вземания по договори.

От името на длъжника в качеството му на наемодател ликвидаторът може да анулира договора за наем или лизинг в рамките на законов период за предизвестие, независимо от договорения период за предизвестие.

Трета страна, на която ликвидаторът е отчуждил недвижимия имот или помещенията, дадени под наем от длъжника, и която поради това влиза в отношения на наем или лизинг вместо длъжника, може да анулира договора в рамките на законно определен период за предизвестие.

Ако длъжникът е наемател, другата страна по договора не може, след като предложението за образуване на производство по несъстоятелност е внесено, да анулира договора за наем:

1. поради забавяне на плащането на наема или лизинга, станало дължимо преди образуването на производството по несъстоятелност

2. поради влошаване на финансовото положение на длъжника.

Образуването на производство по несъстоятелност не води до прекратяване на трудовите договори или договорите за услуги с длъжника. Образуването на производство по несъстоятелност е специална основателна причина за анулиране на трудовия договор. След образуването на производството по несъстоятелност ликвидаторът, от името на длъжника (като работодател), и служителят могат да анулират трудовия договор, независимо от договорения срок и независимо от правните или договорните разпоредби относно защитата на служителите. Периодът за предизвестие е един месец, освен ако в закона не е предвиден по-кратък срок. Ако служителите считат, че анулирането на трудовия им договор не е законосъобразно, могат да потърсят защита на правата си съгласно Закона за трудовата заетост (Zakon o radu).

Въз основа на одобрение от съда ликвидаторът може да сключи нови срочни трудови договори без ограниченията, посочени в общите правила за труд за срочни трудови договори, с цел завършване на вече започнатите стопански операции и за да се предотвратят евентуални вреди. Ликвидаторът определя заплатите и другите плащания за заетостта въз основа на одобрението на съда и в съответствие със закона и колективния трудов договор. Заплатите и плащанията за заетостта, на които служителите получават право след образуването на производство по несъстоятелност, се уреждат като задължения на масата на несъстоятелността.

Правото на служителите на участие се прекратява с образуването на производство по несъстоятелност. Споразумения със съвета на работниците не са обвързващи за ликвидатора.

Валидността на възлаганията на длъжника във връзка с активи, които са част от масата на несъстоятелността, се прекратява с образуването на производството по несъстоятелност. Ако на изпълнителя не е било известно за производството по несъстоятелност, без да има вина за това, и ако продължи да извършва дейностите си, се счита, че възлагането все още е в сила. Вземанията на изпълнител във връзка с такива продължаващи дейности, се уреждат като вземания на кредитор на масата на несъстоятелността. С цел недопускане на вреди, изпълнителят трябва да продължи дейностите си и след образуването на производство по несъстоятелност, докато дейностите се поемат от ликвидатора. Вземанията на изпълнителя на такива дейности се уреждат като вземания на кредитори от масата на несъстоятелността.

Валидността на предложения, направени на длъжника или от него, се прекратява в деня на образуването на производство по несъстоятелност, освен ако са били приети преди този ден.

По отношение на стопански договори, с които някой се е ангажирал да изпълнява определени услуги от името на длъжник, и по отношение на пълномощно от длъжника във връзка с активи, които са включени в масата на несъстоятелността, и когато валидността на такова пълномощно се прекрати с образуването на производство по несъстоятелност, изпълнителят трябва, с цел недопускане на вреди, да продължи да извършва дейностите дори и след образуването на производство по несъстоятелност, докато ликвидаторът поеме изпълнението на дейностите. Вземанията на изпълнителя, произтичащи от продължаващите дейности, се уреждат като вземания на кредитори от масата на несъстоятелността.

Договорни разпоредби, които предварително изключват или ограничават прилагането на разпоредбите на SZ, нямат правна сила.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — от деня на образуването на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, до неговото приключване, срещу длъжника не могат да се образуват изпълнителни, административни или обезпечителни производства. Всички такива висящи производства се спират в деня на образуване на производството, предшестващо производството по несъстоятелност. Спрените производства ще продължат по предложение на кредиторите:

- след сключването на споразумение преди производството по несъстоятелност — във връзка с вземания или част от вземания, които са били оспорени в производството, предшестващо производството по несъстоятелност

- след окончателно решение, с което се прекратява производството, предшестващо производството по несъстоятелност.

Тези разпоредби не се прилагат за производства, които не са засегнати от производството, предшестващо производството по несъстоятелност, или за производства за уреждане на вземания, станали дължими след образуването на производството, предшестващо производството по несъстоятелност.

В производства пред съд, при които спирането на производството е било разпоредено поради образуването на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, и при които впоследствие е издадено окончателно решение, потвърждаващо споразумението преди производството по несъстоятелност, което покрива вземането на кредитора, съдът ще продължи производството и ще отмени действието или ще прекрати изпълнителното или обезпечителното производство, с изключение на такива, свързани с вземания или част от вземания, които са били оспорени в производство, предшестващо производството по несъстоятелност.

б) Производство по несъстоятелност — след образуването на производството по несъстоятелност индивидуалните кредитори не могат да искат принудително изпълнение или обезпечение срещу длъжника по отношение на онези части от активите му, които съставляват част от масата на несъстоятелността, или срещу други активи на длъжника. Кредитори, които не са кредитори на масата на несъстоятелността, нямат право да искат принудително изпълнение или обезпечение срещу бъдещи вземания на индивидуални длъжници въз основа на трудовите им правоотношения или друга услуга, или на техни вземания на тази основа в производство по несъстоятелност, с изключение на принудително изпълнение или обезпечение за уреждане на вземания за издръжка или други вземания, които могат да бъдат уредени от част от доходите на длъжника от трудова дейност, от които не могат да се уреждат вземанията на други кредитори. Такива висящи към момента на образуването на производство по несъстоятелност изпълнителни и обезпечителни производства се преустановяват. Щом тези производства продължат, съдът, постановил принудителното изпълнение, го спира.

За да упражнят правата си, след образуването на производството по несъстоятелност кредиторите, които имат право да искат част от активите на длъжника да бъдат освободени от масата на несъстоятелността (izlučni vjerovnici), могат да започнат изпълнителни и обезпечителни производства срещу длъжника съгласно общите правила за изпълнителните производства. Спрени изпълнителни и обезпечителни производства, които кредиторите са започнали преди образуването на производство по несъстоятелност, ще продължат и ще се решават от съда, постановил принудителното изпълнение, съгласно правилата за изпълнителните производства.

След образуването на производството по несъстоятелност кредиторите с право да искат отделно удовлетворяване (razlučni vjerovnici) нямат право да започват изпълнителни или обезпечителни производства. Висящите към момента на образуването на производство по несъстоятелност изпълнителни и обезпечителни производства се спират. Спрените изпълнителни и обезпечителни производства се продължават от съда, който води производството по несъстоятелност, чрез прилагане на правилата относно реализирането на вещи, за които има право на отделно удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Вписване в публични регистри след образуването на производството по несъстоятелност се допуска, ако предварителните условия за вписване са били изпълнени преди правните последици от образуването на производство по несъстоятелност да произведат действие.

За срок от шест месеца след образуването на производството по несъстоятелност не се допуска принудително изпълнение за уреждане на вземания от масата на несъстоятелността, които не се основават на правни действия на ликвидатора..

Тази разпоредба не се прилага за:

1. задължения на масата на несъстоятелността от двустранно обвързващи договори, които ликвидаторът е поел ангажимент да изпълни

2. задължения от постоянни договорни отношения след изтичането на първия краен срок, до който ликвидаторът е могъл да анулира договора

3. задължения от постоянни договорни отношения, ако ликвидаторът е получил престация в полза на масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — от деня на образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, до неговото приключване срещу длъжника не могат да бъдат образувани граждански производства. Всички такива висящи производства се спират в деня на образуване на производството, предшестващо производството по несъстоятелност. Спрените производства продължават по предложение на кредитора:

- след сключването на споразумение преди производството по несъстоятелност — във връзка с вземания или част от вземания, които са били оспорени в производството, предшестващо производството по несъстоятелност

- след окончателно решение, с което се прекратява производството, предшестващо производството по несъстоятелност.

Тези разпоредби не се прилагат за производства, които не са засегнати от производството, предшестващо производството по несъстоятелност, или за производства за уреждане на вземания, станали дължими след образуването на производството, предшестващо производството по несъстоятелност.

В производства пред съд, при които спирането на производството е било разпоредено поради образуването на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, и при които впоследствие е издадено окончателно решение, потвърждаващо споразумението преди производството по несъстоятелност, което покрива вземането на кредитора, съдът ще продължи производството и ще отмени действието или ще прекрати изпълнителното или обезпечителното производство, с изключение на такива, свързани с вземания или част от вземания, които са били оспорени в производство, предшестващо производството по несъстоятелност.

б) Производство по несъстоятелност — ликвидаторът ще поеме съдебните производства, включително арбитражни производства, които се отнасят за активи, съставляващи част от масата на несъстоятелността, и които са продължавали към момента на образуването на производството по несъстоятелност, като действа от името и за сметка на длъжника. Съдебните производства във връзка с вземания, предявени в производството по несъстоятелност, не могат да продължат, докато не бъдат разгледани на изслушването за преглед.

Висящите към момента на образуването на производство по несъстоятелност съдебни производства срещу длъжника ще бъдат поети от негово име от ликвидатора, когато се отнасят за:

1. изключване на активи от масата на несъстоятелността

2. отделно уреждане

3. задължения на масата на несъстоятелността.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — кредитори на длъжника в производство, предшестващо производството по несъстоятелност, са лицата, които към момента на образуването на производството, предшестващо производството по несъстоятелност, имат парични вземания от длъжника. Правилата на SZ, с които се определя правото на глас при споразумения по несъстоятелността, се прилагат в съответствие с правото на кредиторите на глас по отношение на плана за оздравяване.

Кредиторите дават своя глас писмено в предвидения за целта формуляр за гласуване. Формулярът за гласуване трябва да се представи на съда най-късно до започване на изслушването за гласуване и трябва да бъде подписан и заверен от упълномощено лице. Ако до започване на изслушването кредиторите не са представили формуляра за гласуване или са представили такъв, от който не може еднозначно да се определи как гласуват, се счита, че са гласували против плана за оздравяване.

Кредиторите се представят на изслушването за гласуване с помощта на предвидения за целта формуляр за гласуване. Ако кредитори, които имат право на глас, не гласуват на това изслушване, се счита, че са гласували против плана за оздравяване.

Всяка група кредитори с право на глас гласува самостоятелно относно плана за оздравяване. Правилата за класифициране на участниците в споразумение по несъстоятелността се прилагат съгласно класифицирането на кредитори в производство, предшестващо производството по несъстоятелност.

Счита се, че кредиторите са приели плана за оздравяване, ако мнозинството от всички кредитори са гласували за него и ако във всяка група сборът от всички вземания на кредиторите, които са гласували в полза на плана за оздравяване, е равен най-малко на два пъти сбора от вземанията на кредиторите, които са гласували против приемането на плана.

Кредитори, които имат съвместно права или чиито права са формирали едно общо право до възникването на основание за производство, предшестващо производството по несъстоятелност, при гласуването се броят като един кредитор. Притежателите на отделни права или права на плодоползване се третират съответно на това.

б) Производство по несъстоятелност — комитет на кредиторите — за да защити интересите на кредиторите при производство по несъстоятелност, преди първото изслушване на кредиторите съдът може да състави комитет на кредиторите и да определи неговите членове.

В комитета на кредиторите трябва да са представени както кредиторите с вземания в най-голям размер, така и тези с малки вземания. В комитета на кредиторите трябва да има също и представител на бившите служители на длъжника, освен ако те в качеството си на кредитори участват в производството с незначителни вземания.

За членове на комитета на кредиторите могат да бъдат определени кредитори с правото да искат отделно удовлетворяване (razlučni vjerovnici) и лица, които не са кредитори, но които могат да допринесат за работата на комитета със своите експертни познания.

Членовете на комитета на кредиторите трябва да бъдат нечетен брой — най-много девет. Ако кредиторите наброяват по-малко от петима, на всички се възлагат пълномощията на комитета на кредиторите.

Ако на изслушването за преглед признатите вземания на кредиторите са определени на стойност над 50 милиона хърватски куни и в деня на образуването на производството по несъстоятелност длъжникът има трудови договори с повече от 20 служители, съдът е отговорен за предоставянето на кредиторите възможност за вземане на решение за създаване на комитет на кредиторите.

Комитетът на кредиторите трябва да упражнява надзор над ликвидатора и да му помага в осъществяването на стопанските дейности, както и да наблюдава операциите съгласно член 217 от SZ, да преглежда счетоводните книги и други отчети, свързани с работата, и да възлага проверка на оборота и паричната наличност. Комитетът на кредиторите може да упълномощава отделни членове на комитета да извършват индивидуални дейности в рамките на неговите отговорности.

В рамките на своите отговорности комитетът на кредиторите по-специално:

1. проверява изготвените от ликвидатора доклади относно хода на производството по несъстоятелност и относно състоянието на масата на несъстоятелността

2. преглежда дневниците за стопанската дейност и цялата документация, приета от ликвидатора

3. подава възражения в съда срещу актове на ликвидатора

4. дава одобрение на оценките за разходите по производството по несъстоятелност

5. при поискване от съда дава становище относно ликвидацията на активите на длъжника

6. при поискване от съда дава становище относно продължаването на текущите стопански операции или относно дейностите на длъжника

7. при поискване от съда дава становище относно признаването на обосновани загуби, установени при описа на активите.

(3) Комитетът на кредиторите трябва да уведомява кредиторите относно хода на производството по несъстоятелност и относно състоянието на масата на несъстоятелността.

Събрание на кредиторите

Съдът свиква събрание на кредиторите. Право на участие се дава на всички кредитори на несъстоятелността, на всички кредитори по несъстоятелността с правото на отделно удовлетворяване, на ликвидатора и на индивидуалния длъжник.

На изслушването за докладване и на всяко следващо изслушване събранието на кредиторите има право:

1. да създаде комитет на кредиторите, ако вече не е бил създаден такъв, или да промени състава му или да го разпусне

2. да назначи нов ликвидатор

3. да вземе решение относно продължаването или прекратяването на дейностите на длъжника и относно начина и условията за ликвидация на активите на длъжника

4. да разпореди ликвидаторът да изготви споразумение по несъстоятелността

5. да приема всички решения в обхвата на правомощията на комитета на кредиторите

6. да взема решения по други въпроси от значение за изпълнението или приключването на производството по несъстоятелност съгласно SZ.

Събранието на кредиторите има право да поиска от ликвидатора да представи уведомления и доклади относно общото състояние и стопанските операции. Ако не е създаден комитет на кредиторите, събранието на кредиторите може да възложи проверка на оборота и паричните средства, управлявани от ликвидатора.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

При образуването на производство по несъстоятелност правата на длъжника като юридическо лице се прекратяват и се прехвърлят на ликвидатора. При образуването на производство по несъстоятелност правата на индивидуалния длъжник да управлява и да се разпорежда с активите, които са част от масата на несъстоятелността, се прехвърлят на ликвидатора.

След като производството по несъстоятелност е образувано, ликвидаторът трябва незабавно да поеме във владение и да управлява всички активи от масата на несъстоятелността.

Въз основа на решение за принудително изпълнение при образуването на производство по несъстоятелност ликвидаторът може да поиска от съда да разпореди на длъжника да предаде активите и да определи мерки за принудително изпълнение на разпореждането.

Щом решението за образуване на производство по несъстоятелност стане окончателно, ликвидаторът може да поиска съдът да разпореди на трети лица, в чието владение се намират активи от масата на несъстоятелността, да ги предадат. Заедно с това искане ликвидаторът трябва да представи документ, доказващ собствеността на активите. Съдът взема решение по предложението на ликвидатора, след като изслуша лицата, в чието владение се намират активи от масата на несъстоятелността.

Ликвидаторът съставя списък на отделните активи от масата на несъстоятелността. Индивидуалният длъжник и лицата, които преди това са били упълномощени да го представляват по закон, трябва да си сътрудничат с ликвидатора по този въпрос. Ликвидаторът трябва да събере необходимата информация от посочените лица, освен ако това няма да доведе до ненужно забавяне на производството.

Ликвидаторът съставя списък на всички кредитори на длъжника, които са му известни от дневниците и документацията за стопанската дейност на длъжника, от друга информация, получена от длъжника, от предявени вземания или по друг начин.

Ликвидаторът изготвя систематичен преглед по отношение на момента на образуване на производството по несъстоятелност, като посочва и прави сравнение на активите от масата на несъстоятелността и задълженията на длъжника и тяхната оценка.

Описът на масата на несъстоятелността, списъкът на кредиторите и прегледът на активите и пасивите трябва да се представят в регистъра на съда не по-късно от осем дни преди изслушването за докладване.

Образуването на производство по несъстоятелност не променя задължението на длъжника по търговското и данъчното законодателство да води дневници и да представя счетоводни отчети. Ликвидаторът трябва да изпълнява тези задължения по отношение на масата на несъстоятелността.

Не по-късно от 15 дни преди изслушването за докладване ликвидаторът трябва да представи на съда доклад за икономическото състояние на длъжника и причините за това състояние, който ще бъде публикуван в електронния бюлетин на съда (e-Oglasna ploča suda) не по-късно от осем дни преди изслушването за докладване.

След изслушването за докладване ликвидаторът трябва незабавно да реализира активите, които са част от масата на несъстоятелността, ако това не е в противоречие с решението на събранието на кредиторите.

Ликвидаторът трябва да реализира активите от производството по несъстоятелност в съответствие с решенията на събранието на кредиторите и на комитета на кредиторите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

При образуването на производство по несъстоятелност правата на длъжника като юридическо лице се прекратяват и се прехвърлят на ликвидатора. При образуването на производство по несъстоятелност правата на индивидуалния длъжник да управлява и да се разпорежда с активите, които са част от масата на несъстоятелността, се прехвърлят на ликвидатора.

След като производството по несъстоятелност е образувано, ликвидаторът трябва незабавно да поеме във владение и да управлява всички активи от масата на несъстоятелността.

Въз основа на решение за принудително изпълнение при образуването на производство по несъстоятелност ликвидаторът може да поиска от съда да разпореди на длъжника да предаде активите и да определи мерки за принудително изпълнение на разпореждането.

Щом решението за образуване на производство по несъстоятелност стане окончателно, ликвидаторът може да поиска съдът да разпореди на трети лица, в чието владение се намират активи от масата на несъстоятелността, да ги предадат. Заедно с това искане ликвидаторът трябва да представи документ, доказващ собствеността на активите. Съдът взема решение по предложението на ликвидатора, след като изслуша лицата, в чието владение се намират активи от масата на несъстоятелността.

Ликвидаторът съставя списък на отделните активи от масата на несъстоятелността. Индивидуалният длъжник и лицата, които преди това са били упълномощени да го представляват по закон, трябва да си сътрудничат с ликвидатора по този въпрос. Ликвидаторът трябва да събере от посочените лица необходимата информация, освен ако това няма да доведе до ненужно забавяне на производството.

Ликвидаторът съставя списък на всички кредитори на длъжника, които са му известни от дневниците и документацията за стопанската дейност на длъжника, от друга информация, получена от длъжника, от предявени вземания или по друг начин.

Ликвидаторът изготвя систематичен преглед по отношение на момента на образуването на производство по несъстоятелност, като посочва и прави сравнение на активите от масата на несъстоятелността и задълженията на длъжника и тяхната оценка.

Описът на масата на несъстоятелността, списъкът на кредиторите и прегледът на активите и пасивите трябва да бъдат представени в регистъра на съда не по-късно от осем дни преди изслушването за докладване.

Образуването на производство по несъстоятелност не променя задължението на длъжника по търговското и данъчното законодателство да води дневници и да представя счетоводни отчети. Ликвидаторът трябва да изпълнява тези задължения по отношение на масата на несъстоятелността.

Не по-късно от 15 дни преди изслушването за докладване ликвидаторът трябва да представи на съда доклад за икономическото състояние на длъжника и причините за това състояние, който ще бъде публикуван в електронния бюлетин на съда (e-Oglasna ploča suda) не по-късно от осем дни преди изслушването за докладване.

След изслушването за докладване ликвидаторът трябва незабавно да реализира активите, които са част от масата на несъстоятелността, ако това не е в противоречие с решението на събранието на кредиторите.

Ликвидаторът трябва да реализира активите от производството по несъстоятелност в съответствие с решенията на събранието на кредиторите и на комитета на кредиторите.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — предявяването на вземания се прави до компетентния отдел на Финансовата агенция по стандартен образец и придружено от копия на документите, по които възниква вземането или които доказват вземането.

Министерството на финансите — данъчна администрация (Ministarstvo financija — Porezna uprava), може да предявява вземания, произтичащи от данъци, увеличение на данъци, вноски за задължително осигуряване, които по закон трябва да се удържат от доходи и заплати, както и други вземания, които е оправомощено да събира въз основа на специални разпоредби, освен вземания, произтичащи от данъци и увеличение на данъци или от приходи от трудова дейност и вноски от основната сума за лицата, осигурени по трудово правоотношение.

В производството, предшестващо производството по несъстоятелност, служителите и бившите служители на длъжника и Министерството на финансите — данъчна администрация, не могат да предявят вземания от трудово правоотношение, обезщетения до предвидения от закона размер и по колективни трудови договори и вземания на базата на обезщетение за увреждания поради нараняване на работното място или професионално заболяване; тези вземания не могат да бъдат предмет на производството, предшестващо производството по несъстоятелност. Ако молителят не е декларирал тези вземания в предложението за образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, или ако ги е посочил погрешно, служителите и бившите служители на длъжника и Министерството на финансите — данъчна администрация, имат право да внесат възражение.

При предявяване на вземанията им от кредиторите с право да искат отделно удовлетворяване (razlučni vjerovnici), се изисква да предоставят информация за правата си, правното основание за отделно удовлетворяване и частта от активите на длъжника, за която се прилага правото им на отделно удовлетворяване, както и да декларират дали се отказват от правото на отделно удовлетворяване или не.

При предявяване на вземанията им от кредиторите с право да искат част от активите на длъжника да бъдат изключени от масата на несъстоятелността (izlučni vjerovnici), се изисква да предоставят информация за правата си, правното основание за правото на изключване и частта от активите на длъжника, за която се прилага правото им на изключване.

При предявяване на вземанията им тези два вида кредитори (razlučni vjerovnici и izlučni vjerovnici) трябва да заявят съгласието си или отказа си от съгласие за преустановяване на уреждането от активите, за които се прилага правото им на отделно удовлетворяване, или за преустановяване на отделянето на активите, за които се прилага правото им на изключване от масата на несъстоятелността, за целите на изпълнението на плана за оздравяване.

Споразумението преди производството по несъстоятелност не трябва да засяга правото на кредиторите на отделно уреждане от активи, за които се прилага правото на отделно уреждане, освен ако в такова споразумение не е предвидено друго. Ако в споразумението преди производството по несъстоятелност не е изрично предвидено друго, в него трябва да се посочва коя част от правата на тези кредитори трябва да бъде намалена, колко дълго ще бъде отложено уреждането и какви други разпоредби от производството, предшестващо производството по несъстоятелност, се прилагат за тези права.

Ако кредиторът не предяви дадено вземане, но то е посочено в предложението за образуване на производство, предшестващо производството по несъстоятелност, това вземане се счита за предявено.

Длъжникът и синдикът, ако е назначен такъв, трябва да заявят становище относно предявените от кредиторите вземания. Тази констатация се внася в компетентния отдел на Финансовата агенция по стандартен образец, в който за всяко вземане се съдържа следната информация:

1. номерът на вземането от таблицата на предявените вземания

2. информация за идентифициране на кредиторите

3. размерът на предявеното вземане

4. становището на длъжника и синдика, ако е назначен такъв, в което признават или оспорват вземането

5. оспореният размер на вземането

6. фактите, които подкрепят твърдението, че оспореното вземане или част от него не съществува.

След като изтече срокът за заявяване на становище относно предявените вземания, длъжникът и синдикът, ако е назначен такъв, повече не могат да оспорват вземанията, които са признали.

Даден кредитор може да оспори вземане, предявено от друг кредитор.

Оспорването на вземане се внася в компетентния отдел на Финансовата агенция по стандартния образец и трябва да съдържа следната информация:

1. информация за идентифициране на кредитора, който оспорва вземането

2. референтният номер на оспореното вземане от таблицата на предявените вземания

3. информация за идентифициране на кредитора, който е предявил оспореното вземане

4. размерът на предявеното вземане, което се оспорва

5. декларация от кредитора, който оспорва вземането

6. оспореният размер на вземането

7. фактите, които подкрепят твърдението, че оспореното вземане или част от него не съществува.

Финансовата агенция съставя по стандартен образец таблица на предявените вземания и таблица на оспорените вземания.

б) Производство по несъстоятелност — предявяването на вземания се прави до ликвидатора по стандартен образец в два екземпляра и придружено от копия на документите, по които възниква вземането или които доказват вземането.

До образуването на производство по несъстоятелност ликвидаторът ще изготви списък на всички вземания на служители и бивши служители на длъжника, които трябва да бъдат посочени като брутни и нетни суми; два екземпляра от предявяването на вземанията трябва да бъдат представени за подпис.

Вземанията на кредитори с по-малък приоритет се предявяват само със специална покана от съда. При предявяването на такива вземания следва да се посочи, че имат по-малък приоритет, и редът на уреждане, на който има право кредиторът.

Кредитори, които имат право да искат изключване от масата на несъстоятелността (izlučni vjerovnici), трябва да информират ликвидатора за правото си на изключване и за правното основание за такова право, както и да посочат активите, за които се прилага то, или да посочат в уведомлението правото си на компенсация за правото на изключване.

От кредитори, които имат право на отделно удовлетворяване (razlučni vjerovnici), се изисква да информират ликвидатора за правото си на отделно удовлетворяване и за правното основание за такова право, както и да посочат активите, за които то се прилага. Ако такива кредитори предявяват вземане и като кредитори на несъстоятелността, те трябва да посочат в иска си частта от активите на длъжника в несъстоятелност, за която се прилага правото им на отделно удовлетворяване, и размера, до който може да се предвиди, че вземането им няма да бъде уредено с това право на отделно удовлетворяване.

Кредитори с право на отделно удовлетворяване, които не информират съответно ликвидатора за това си право, не губят правото на отделно уреждане. По изключение, кредитори с право на отделно удовлетворяване губят своето право на отделно уреждане и нямат право да искат компенсация за вреди или каквато и да е друга компенсация от длъжник в несъстоятелност или от кредитор, ако предметът на правото на отделно удовлетворяване е бил реализиран в производство по несъстоятелност без тях и правото на отделяне не е било въведено в публичен регистър или ликвидаторът не е знаел, или не е е могъл да знае за него.

На изслушването за преглед предявените вземания се разглеждат в зависимост от техния размер и реда на приоритет.

Ликвидаторът трябва да даде конкретен отговор дали признава, или оспорва всяко предявено вземане.

Оспорените от ликвидатора, индивидуалния длъжник или един от кредиторите на несъстоятелността вземания трябва да бъдат прегледани отделно. Правата на изключване от масата на несъстоятелността и правата на отделно удовлетворяване не подлежат на разглеждане.

Дадено вземане се счита за установено, ако на изслушването за преглед е признато от ликвидатора и не е оспорено от кредитор на несъстоятелността или ако заявеното оспорване е отхвърлено. Ако индивидуален длъжник оспори дадено вземане, това не пречи то да бъде установено.

Съдът съставя таблица на разгледаните вземания, в която за всяко предявено вземане се въвежда размерът, в който е установено, редът му на приоритет и лицето, оспорило вземането. В таблицата се въвеждат също и оспорвания на вземания от индивидуален длъжник. Установяването на вземане се посочва и от съда и в менителници и други документи за дълг.

Въз основа на таблицата на разгледаните вземания съдът излиза с решение, в което се определят размерът и редът на приоритет на установените или оспорените индивидуални вземания. С това решение съдът решава също и относно сезиране за действия за установяване или оспорване на вземания.

Ако ликвидаторът е оспорил вземането, съдът ще насочи кредитора да заведе дело срещу длъжника за установяване на оспореното вземане.

Ако някой от кредиторите на несъстоятелността е оспорил вземане, което е било признато от ликвидатора, съдът ще насочи кредитора да заведе дело за установяване на оспореното вземане. В такова дело лицето, оспорващо вземането, действа от името и за сметка на длъжника.

Ако вземанията на служители и бивши служители на длъжника са били оспорени, делото за установяване на оспорените вземания се завежда съгласно общите разпоредби при съдебното производство и специалните разпоредби за производство при трудови спорове.

Ако за оспореното вземане има изпълнително основание, съдът ще насочи оспорващата страна да заведе дело, за да докаже основанията за оспорването си.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Удовлетворяването на кредиторите се прави въз основа на паричния поток. Подчинените кредитори не се вземат предвид при частично разпределяне. Разпределянето се извършва от ликвидатора. Преди всяко разпределяне ликвидаторът трябва да получи съгласието на комитета на кредиторите или на съд, ако не е бил създаден комитет на кредиторите.

Привилегированите вземания с най-висок приоритет включват вземания на служителите и бившите служители на длъжника, възникнали по трудово правоотношение до деня на образуването на производство по несъстоятелност — за общата брутна сума, обезщетения до предвидения от закона или колективен трудов договор размер и вземания, произтичащи от обезщетение за увреждания поради нараняване на работното място или професионално заболяване.

Вторите по приоритет привилегировани вземания включват всички останали предявени срещу длъжника вземания, с изключение на определените като подчинени.

След уреждане на привилегированите вземания се уреждат тези, определени като подчинени, в следния ред:

1. лихви по вземания на кредитори на несъстоятелността от момента на образуването на производство по несъстоятелност

2. разходи на индивидуални кредитори, направени поради участието им в производството

3. глоби, наложени за престъпни деяния или нарушения, и разходи, произхождащи от наказателни производства или производства за нарушение

4. вземания, за които се изисква безплатното предоставяне на услуги на длъжник

5. вземания за погасяване на заеми за заместване на капитал на член на дружество или съответно вземане.

Неуредените вземания стават дължими при образуването на производство по несъстоятелност.

Вземания, свързани с отменително условие, което влиза в сила при образуването на производство по несъстоятелност, се считат за безусловни до влизането в сила на такова условие.

Разходите за производството по несъстоятелност и другите задължения на масата на несъстоятелността се уреждат от нея най-напред. Ликвидаторът урежда вземанията по реда на падежа им.

Преди разпределянето ликвидаторът ще изготви списък на вземанията, които ще бъдат взети предвид при разпределянето (списък за разпределяне). Вземанията на служители или бивши служители на длъжника, произтичащи от трудово правоотношение и възникнали до деня на откриването на производство по несъстоятелност, се вземат предвид в брутния им размер. Списъкът трябва да съдържа размера на вземането и наличната сума от масата на несъстоятелността, която да се разпредели между кредиторите.

Кредитор с право на отделно удовлетворяване, към когото длъжникът има и лични задължения, следва най-късно до 15 дни от обявяването на списъка за разпределяне да представи на ликвидатора доказателство, че се е отказал от правото на отделно уреждане — и за каква сума — или че не е имало отделно уреждане. Ако не представи своевременно такова доказателство, вземането му няма да бъде взето предвид при частичното разпределяне.

По време на частично разпределяне вземания с отлагателно условие се вземат предвид в пълния им размер. Частта, свързана с тези вземания, се запазва по време на разпределянето.

По време на окончателното разпределяне вземания с отлагателно условие не се вземат предвид, ако вероятността за изпълнение на условието е толкова далечна, че в момента на разпределянето то няма материална стойност. В такъв случай запазените за удовлетворяване на това вземане суми по време на предишни разпределяния се включват в масата, от която ще се прави окончателното разпределяне.

На изключените от частичното разпределяне кредитори и които впоследствие са изпълнили посочените в членове 275 и 276 от SZ условия се изплаща сума, равна на платената на други кредитори, от баланса на масата на несъстоятелността по време на следващото разпределяне. Едва след това ще бъде възможно да продължи уреждането на вземания на други кредитори.

Окончателното разпределяне ще започне веднага щом приключи реализирането на масата на несъстоятелността. Окончателното разпределяне може да започне само със съгласието на съда.

Ако при окончателното разпределяне вземанията на всички кредитори могат да бъдат уредени в пълен размер, ликвидаторът ще прехвърли останалия излишък на индивидуалния длъжник. Ако длъжникът е юридическо лице, ликвидаторът ще присъди на всяко лице, което има участие в него, частта от излишъка, на която това лице би имало право в случай на производство по ликвидация извън производството по несъстоятелност.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

а) Производство, предшестващо производството по несъстоятелност — ако кредиторите приемат плана за оздравяване, по силата на решение съдът ще признае одобрението на плана за оздравяване и ще потвърди споразумение преди производството по несъстоятелност, освен ако:

— един от кредиторите установи с достатъчна сигурност, че планът за оздравяване намалява правата под това, което с основание може да се очаква да получи при липсата на оздравяване

— от плана за оздравяване не изглежда вероятно изпълнението му да даде възможност на длъжника да стане платежоспособен в периода до края на настоящата година и в рамките на следващите две календарни години

— в плана за оздравяване не е определено уреждането на сумите, които кредиторите биха получили, ако вземанията им не са били оспорени, или

− в плана за оздравяване е предложена капитализация на вземанията на един или повече кредитори и членовете на длъжника не са излезли с решение, с което се съгласяват на такова действие съгласно Закона за търговските дружества (Zakon o trgovačkim društvima).

Ако не са изпълнени условията за потвърждаване на споразумението преди производството по несъстоятелност, по силата на решение съдът ще определи, че потвърждаването на споразумението преди производството по несъстоятелност е оттеглено, и ще преустанови производството.

Потвърдено споразумение преди производството по несъстоятелност има правно действие по отношение на кредиторите, които не са участвали в производството, и кредиторите, които са участвали в него, и оспорените им вземания се установяват впоследствие.

Длъжник, който е получил печалба от задължения, отписани по потвърдено споразумение преди производството по несъстоятелност, трябва да задържи така придобитата печалба до изтичане на срока за изпълнение на всички задължения, възникващи от споразумението преди производството по несъстоятелност.

Когато кредитор отпише вземане на длъжник съгласно потвърдено споразумение преди производството по несъстоятелност, сумата на отписаното вземане се признава като подлежащ на приспадане от данъка разход на кредитора.

б) Производство по несъстоятелност — веднага след като приключи окончателното разпределяне, съдът постановява решение за приключване на производството по несъстоятелност, което се връчва на органа, управляващ регистъра, в който е вписан длъжникът. При заличаване от регистъра длъжник, който е юридическо лице, престава да съществува, а на длъжник, който е физическо лице, се отнема статутът на едноличен търговец, предприемач или самостоятелно заето лице.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключване на производството по несъстоятелност срещу индивидуален длъжник кредиторите на несъстоятелността могат да продължат неограничено да търсят останалите си вземания.

Кредиторите на несъстоятелността могат да изпълнят принудително вземанията си срещу длъжника по силата на решение, с което се определя установяването на вземанията им, при условие че вземанията са били установени и не са били оспорени от длъжника на изслушването за преглед. Вземане, което е оспорено неуспешно, е равностойно на неоспорено вземане.

По предложение на ликвидатора или на някого от кредиторите, или като действа служебно, съдът ще разпореди производството да продължи за целите на последващо разпределяне, ако след окончателното изслушване:

1. са изпълнени предварителните условия запазените суми да бъдат разпределени на кредиторите

2. платените от масата на несъстоятелността суми са усвоени обратно в масата на несъстоятелността

3. намерени са активи, които са част от масата на несъстоятелността.

Съдът ще разпореди производството да продължи за целите на последващо разпределяне, независимо от факта, че производството е било приключено.

Съдът може да се въздържи от последващо разпределяне и да прехвърли наличната сума за разпределяне на кредиторите или да прехвърли намерената вещ на индивидуалния длъжник, ако го счита за целесъобразно предвид незначителната сума или малката стойност на вещта и разходите за продължаване на производството за последващо разпределяне. Съдът може да постави като условие за продължаването на производството за последващо разпределяне авансово плащане за уреждане на разходите за производството.

След извършване на последващото разпределяне съдът ще постанови решение за приключването на производството по несъстоятелност.

След като е било разпоредено последващо разпределяне, ликвидаторът ще разпредели съгласно окончателния списък сумата, с която може да се разполага свободно, или сумата, получена от реализирането на намерената впоследствие част от масата на несъстоятелността. Ликвидаторът предава окончателния отчет на съда.

Кредитори от масата на несъстоятелността, за чиито вземания ликвидаторът е научил:

1. по време на частичното разпределяне, след като частта за разпределяне е била определена,

2. по време на окончателното разпределяне, след като окончателното изслушване е приключило,

3. по време на последващото разпределяне, след като списъкът за това разпределяне е бил публикуван,

могат да поискат уреждане само от останалия след разпределянето баланс на масата на несъстоятелността.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Всеки кредитор поема собствените си разходи в производството, предшестващо производството по несъстоятелност, и в производството по несъстоятелност, освен ако в SZ не е предвидено друго.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правни действия, предприети преди образуването на производството по несъстоятелност, които нарушават еднаквото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността (като им нанасят вреда) или които дават предимство на определени кредитори пред други (преференциално третиране на кредитори), могат да бъдат оспорени от ликвидатора от името на длъжника и от кредиторите в производството по несъстоятелност съгласно разпоредбите на SZ. Пропуски, които са довели до загуба от длъжника на някакво право или въз основа на които са били обосновани, поддържани или обезпечени парични вземания от него, се считат за равностойни на такива правни действия.

Правно действие, което предоставя или дава възможност на кредитора за обезпечаване или удовлетворяване по начин и във време, които съответстват на същността на неговите права (съответстващо уреждане), и което е предприето през последните три месеца преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност, може да бъде оспорено, ако в момента на извършването му длъжникът е бил неплатежоспособен и кредиторът е знаел за тази неплатежоспособност.

Правно действие, което предоставя или дава възможност на кредитора за обезпечаване или удовлетворяване в съответствие със същността на неговите права, може да бъде оспорено, ако е било предприето след внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност и ако в момента на извършването му кредиторът е знаел за неплатежоспособността или за предложението за образуване на производство по несъстоятелност.

Счита се, че кредиторът е знаел за неплатежоспособността или за предложението за образуване на производство по несъстоятелност, ако са му били известни или е трябвало да му бъдат известни обстоятелства, от които би трябвало да е очевидно, че е налице неплатежоспособност или че е било внесено предложение за образуване на производство по несъстоятелност.

Счита се, че лица, които са били в близки отношения с длъжника към момента на действието, е трябвало да знаят за неплатежоспособността и за предложението за образуване на производство по несъстоятелност.

Правно действие, което предоставя или дава възможност за обезпечаване или удовлетворяване на кредитор, който не е имал право да предяви вземане или не е имал право да предяви вземане по този начин или в този момент, може да бъде оспорено:

1. ако е било предприето през последния месец преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност или след като предложението е било внесено, или

2. ако е било предприето през втория или третия месец преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност и по това време длъжникът е бил неплатежоспособен, или

3. ако действието е било предприето през втория или третия месец преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност и в момента на предприемане на действието кредиторът е знаел, че то ще причини вреда на кредиторите на несъстоятелността.

Счита се, че кредиторът е трябвало да знае, че действието ще причини вреда на други кредитори, ако му е било известно или е трябвало да му бъде известно за обстоятелства, от които би трябвало да е очевидно, че кредиторите ще понесат вреда. Счита се, че лица, които са били в близки отношения с длъжника към момента на действието, е трябвало да знаят, че на кредиторите на несъстоятелността ще бъде причинена вреда.

Правно действие на длъжника, което води пряко до вреда за кредиторите на несъстоятелността, може да бъде оспорено:

1. ако е било предприето през последните три месеца преди внасяне на предложението за образуване на производство по несъстоятелност, ако в момента на извършването му длъжникът е бил неплатежоспособен и ако другата страна е знаела за тази неплатежоспособност, или

2. ако е било предприето след внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност и ако другото лице е знаело или към момента на правното действие е трябвало да знае за неплатежоспособността или за предложението за образуване на производство по несъстоятелност.

Всяко правно действие на длъжника, което води до загуба на което и да е от правата на длъжника или което пречи за доказването на което и да е от неговите права, или всяко действие, въз основа на което може да се запази валидността или принудителното изпълнение на парично вземане от длъжника, се третира по същия начин както действие, което води до причиняване на пряка вреда за кредиторите.

Правно действие, предприето от длъжника през последните десет години преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност или след това, с намерението да се причини вреда на кредиторите, може да бъде оспорено, ако към момента на действието другата страна е знаела за намерението на длъжника. Приема се, че за намерението се е знаело, ако на другата страна е било известно, че длъжникът е застрашен от неплатежоспособност и че това действие ще причини вреда на кредиторите.

Счита се, че кредиторът е трябвало да знае, че длъжникът е застрашен от неплатежоспособност и че такова действие ще причини вреда на кредиторите, ако на този кредитор му е било известно или е трябвало да му бъде известно за обстоятелства, от които е трябвало да бъде очевидно, че длъжникът е неплатежоспособен и че такова действие ще причини вреда на кредиторите.

Договори за паричен интерес, сключени от длъжника и близки до него лица, могат да бъдат оспорени, ако причиняват пряка вреда на кредиторите. Такъв договор не може да бъде оспорен, ако е сключен повече от две години преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност или ако другата страна докаже, че към момента на сключване на договора не е знаела за намеренията на длъжника да причини вреда на кредиторите.

Правно действие на длъжник, което е без обезщетение или с незначително обезщетение, може да бъде оспорено, освен ако не е било предприето четири години преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност. В случая на еднократен подарък с незначителна стойност действието не може да бъде оспорено.

Правно действие, с което член на дружеството предявява вземане за изплащане на заем, използван за заместване на капитал, или подобно вземане, е нищожно:

1. ако предоставя обезпечение и ако действието е било предприето през последните пет години преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност или след това

2. ако гарантира уреждането и ако действието е било предприето през последната година преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност или след това.

Правно действие, с което залогът на скрития съдружник на дружеството му изцяло или частично се връща или с което изцяло или частично се прави отказ от неговия дял от понесената загуба, може да бъде оспорено, ако договорът, на който се основава такова действие, е сключен през последната година преди внасянето на предложението за образуване на производство по несъстоятелност срещу дружеството или след това. Същото важи и ако съгласно договора дейността на скрития съдружник е прекратена.

В случай на съответстващо уреждане уредените от длъжника плащания чрез менителница не могат да бъдат изисквани от получателя, ако, съгласно закона за прехвърляемите инструменти, в случай че откаже да приеме плащането, получателят губи вземане от други длъжници.

Дадено правно действие се счита за предприето в момента, когато настъпят правните последици от него.

Ако за валидността на правно действие се изисква вписване в публичен дневник, регистър или книга, действието се счита за предприето веднага щом бъдат изпълнени другите предварителни условия за валидност, декларацията за намерение на длъжника да направи такова вписване стане обвързваща и другата страна подаде искане за вписване на правна промяна. Тази разпоредба се прилага и при искания за предварително вписване за обезпечаване на правото на правна промяна.

Ако правно действие зависи от условие или срок, се взема предвид моментът, когато е предприето, а не този, когато възниква условието или изтича срокът.

Правно действие, за което е получен изпълнителен лист, както и правно действие, предприето в процеса на изпълнение, могат да бъдат оспорвани.

Ако за изпълнението си длъжникът е приел обезщетение на същата стойност, което е станало директно част от активите му, правното действие въз основа на това изпълнение може да бъде оспорено само при условие на умишлена вреда.

От името на длъжника ликвидаторът може да оспори правно действие на длъжника въз основа на одобрение на съда. Жалбата се подава срещу лицето, спрямо което е било предприето оспорваното действие.

Ликвидаторът може да подаде жалба за оспорване на правни действия до година и половина от датата на образуването на производството по несъстоятелност.

Всеки кредитор на несъстоятелността може да предяви иск за оспорване на правни действия от свое име и за своя сметка, ако:

- ликвидаторът не е предявил иск за оспорване на правни действия в посочения в член 212, параграф 3 от SZ краен срок — до три месеца след изтичане на крайния срок, посочен в член 212, параграф 3 от SZ,

- ликвидаторът оттегли иск за оспорване на правни действия — до три месеца след публикуването в електронния бюлетин на съда (e-Oglasna ploča suda) на крайното решение, с което се потвърждава оттеглянето на делото,

- преди това е поискал от ликвидатора да декларира и ликвидаторът е декларирал, че няма да предяви иск за оспорване на правни действия — до три месеца след публикуването на декларацията на ликвидатора в електронния бюлетин на съда,

- преди това е поискал от ликвидатора да декларира и ликвидаторът не е декларирал в срок от три месеца дали ще предяви иск за оспорване на правни действия — до три месеца след публикуването на поканата за такава декларация.

Ако искането за оспорване на правни действия е било уважено, оспореното правно действие няма правна сила срещу масата на несъстоятелността, а от другата страна се изисква да върне в масата на несъстоятелността всички материални ползи, придобити чрез оспорената сделка, освен ако в SZ не е предвидено друго. Предложение за принудително изпълнение въз основа на решението за приемане на искането за оспорване на правни действия може да бъде подадено от ликвидатора от името и за сметка на длъжника или на масата на несъстоятелността, или от кредитор на несъстоятелността — за собствена сметка и в полза на длъжника в несъстоятелност или на масата на несъстоятелността.

Лице, което приема изпълнение на иска без обезщетение или с незначително обезщетение, трябва да върне полученото само ако се е обогатило от него, освен ако е знаело или е трябвало да знае, че такова изпълнение ще причини вреда на кредиторите.

Окончателно решение, постановено по иск за оспорване на правни действия, се прилага за длъжника в несъстоятелност, за масата на несъстоятелността и за кредиторите на несъстоятелността, освен ако в SZ не е предвидено друго.

Ако съдът е приел искането за оспорване на правно действие, от ответната страна се изисква да върне в масата на несъстоятелността всички материални ползи, придобити чрез оспорваната сделка. След като тези ползи бъдат върнати в масата на несъстоятелността, кредиторите, които са ищци, имат право на преференциално уреждане от тези ползи, пропорционално на размера на техните установени вземания.

Правните действия на длъжника могат да бъдат оспорени чрез подаване на възражение в рамките на съдебно дело без ограничение във времето.

Правно действие може да бъде оспорено дори срещу наследника или друг универсален правоприемник на ответната страна.

Правна сделка може да бъде оспорена срещу други правоприемници на ответната страна:

1. ако в момента на придобиване на правоприемника са били известни обстоятелствата, на които се основава унищожаемостта на придобиването от правния му предшественик

2. ако в момента на придобиване правоприемникът е бил лице в близки отношения с длъжника, освен ако докаже, че по това време не са му били известни обстоятелствата, на които се основава унищожаемостта на придобиването от правния му предшественик

3. ако придобитото е било прехвърлено на правоприемника без обезщетение или срещу незначително обезщетение.

Правно действие, предприето след образуването на производството по несъстоятелност, което остава валидно съгласно правилата за защита на доверието в публичните регистри, може да бъде оспорено съгласно правилата относно оспорването на правните действия, предприети преди образуването на производството по несъстоятелност.

Последна актуализация: 13/02/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница италиански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Италия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу търговци (физически лица или дружества), при условие че те имат:

а) имущество на стойност 300 000,00 EUR или повече през трите години преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат, или

б) брутен годишен приход в размер на 200 000,00 EUR или повече за всяка от трите години преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат, или

в) общи задължения (към датата на подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат) в размер на 500 000,00 EUR или повече (независимо от датата, на която са възникнали)

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

а) за да бъде обявено в несъстоятелност предприятието трябва да е неплатежоспособно; молбата може да бъде подадена от:

– длъжника

– кредитор

– прокурора

б) за предпазен конкордат (concordato preventivo) се изисква предприятието да е в затруднено положение (т.е. да има финансови проблеми, които не са толкова сериозни, че да доведат до неплатежоспособност); молбата може да бъде подадена само от длъжника.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В масата на несъстоятелността влиза цялото имущество с изключение на:

1) строго лични вещи и права;

2) издръжки, възнаграждения, пенсии, заплати и доходи от труд на длъжниците, в границите на необходимото за собствената им издръжка и за тази на техните семейства;

3) доходи от право на ползване върху имущество на децата на длъжника, което му е предоставено по закон, активи в семейни фондове, заделени за нуждите на семейството (fondo patrimoniale), и дохода от тях, освен в случаите, предвидени в член 170 от Гражданския кодекс;

4) вещи, които по закон са несеквестируеми.

Масата на несъстоятелността включва също и всички активи, придобити от длъжника след образуването на производството, но след приспадане на задълженията, поети във връзка с придобиването или запазването на тези активи.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Синдикът има правомощието/задължението да управлява активите, да ги продава и да разпределя приходите между кредиторите.

Длъжникът може да бъде разпитван от синдика с цел разкриване на информация и може да оспори мерките, предприети от синдика и назначения от съда временен синдик, но само ако те са приети в нарушение на закона (следователно не само от съображения за целесъобразност).

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Всеки, който има задължение за плащане на синдика, може да прихване това задължение от насрещно вземане (controcredito) във връзка със същото производство, но само ако и задължението, и вземането са възникнали преди образуването на производството.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Синдикът може да реши дали изпълнението на договорите, които са в сила към датата на образуване на производството по несъстоятелност, следва да продължи или тези договори следва да бъдат прекратени.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След образуването на производството по несъстоятелност кредиторите могат да предявяват искове само в случай на бездействие от страна на синдика, т.е. ако той (съзнателно или просто поради небрежност) не е предявил съответните искове.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Разглеждането на искове на кредитор срещу лице, което впоследствие бъде обявено в несъстоятелност, може да продължи само с участието на синдика.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Комитетът на кредиторите се състои от трима или петима кредитори и разполага със значителни правомощия, доколкото той:

– разрешава сделки, споразумения, отказа от водене на съдебни дела, признаването на правата на трети лица, отмяната на ипотеки, връщането на обезпечения, освобождаването на облигации, приемането на наследства и дарения, както и всички други актове във връзка с управлението на несъстоятелността (straordinaria amministrazione)

– подава заявление до съда за смяна на синдика

– одобрява плана за ликвидация

– разрешава на синдика да поеме изпълнението на договорите, които са в сила към датата на обявяването в несъстоятелност

– присъства на операциите по съставяне на опис на имуществото на длъжника

– прави оценка на всички документи, свързани с производството

– разрешава на синдика изключване от имуществото или отказ от осребряването на един или повече активи, ако това изглежда очевидно неизгодно

– подава заявление до назначения от съда временен синдик за спиране на продажбата на имущество.

В допълнение към горните правомощия за активно участие в управлението комитетът на кредиторите изразява становища по мерките, предприети от страна на назначения от съда временен синдик или от съда, с които по-специално:

– се разрешава на обезпечените кредитори да продават държани като обезпечение активи

– се разрешава на назначения от съда временен синдик да продължи временно дейността на дружеството (комитетът на кредиторите трябва да одобри продължаването на дейността)

– се разрешава на назначения от съда временен синдик да пристъпи към прехвърляне на дейността (комитетът на кредиторите трябва да одобри прехвърлянето на дейността)

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът може (с предварително разрешение):

– да продължи дейността на дружеството

– да прехвърли стопанската дейност

– да продаде имуществото, за да разпредели приходите между кредиторите

– да реши да не продава активи с ниска стойност.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всеки кредитор може да подаде молба до съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Не е необходимо кредиторът да има заповед за изпълнение; важното е той да разполага с документи, доказващи вземането му.

След образуването на производството по несъстоятелност всички кредитори (включително онези, които са подали молбата за обявяване в несъстоятелност и са получили съответното решение) трябва да предявят вземанията си с цел удостоверяване на тяхната допустимост.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Кредиторите могат да предявят вземаният си без правно представителство.

Заявленията трябва да включват писменото доказателство за вземането и да бъдат подадени по електронен път (от сертифициран електронен адрес).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Приходите от осребряването на имуществото се разпределят между всички кредитори по приоритетния ред. Много вземания (ипотеки, обезпечения, общи или специални преференциални вземания) по закон получават право на предпочтително удовлетворяване от всички или от някои от активите.

Ако (както почти винаги се случва) приходите от осребряването не са достатъчни да удовлетворят всички вземания, те не се разпределят пропорционално на размера на вземането, а в съответствие с приоритетния ред, установен по силата на Гражданския процесуален кодекс.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производството по несъстоятелност се приключва, когато:

– няма предявени вземания

– всички вземания са удовлетворени

– всички приходи от разпродажбата на имуществото са разпределени

– установено е, че няма имущество, което може да бъде продадено, нито други приходи.

След приключването на производството по несъстоятелност длъжникът възвръща способността си да бъда ищец и ответник по правни искове и може да придобива имущество без знанието на синдика.

Предпазените конкордати се прекратяват след като споразумението между длъжника и кредиторите бъде одобрено, но когато споразумението налага продажба на имущество (concordato liquidatorio), процедурата продължава с продажбата и следователно приключва след осребряването на цялото имущество и разпределянето на приходите между кредиторите.

Приключването на предпазния конкордат освобождава длъжника от всички негови задължения.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключването на производството по несъстоятелност, кредиторите могат да предявяват искове срещу длъжника с цел погасяване на остатъчните вземания (т.е. частта от задължението, която не е била погасена от синдика) освен ако не е в ход процедура за освобождаване от отговорност, като в този случай кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника.

След приключването на предпазния конкордат кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника. Ако обаче длъжникът не изпълнява задълженията си, кредиторите могат да подадат заявление за прекратяване на споразумението; заявлението трябва да бъде подадено в срок от една година.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите за производството по несъстоятелност са за сметка на самото производство по несъстоятелност и се покриват от приходите от продажбата на имуществото.

При липса на имущество възнаграждението на синдика и направените от него разноски се покриват от държавата.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правните актове, извършени от длъжника преди образуването на производството по несъстоятелност, могат да бъдат отменени, ако са извършени в рамките на определен период от време (една година или шест месеца) преди образуването на производството.

Правните актове, извършени от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност, са нищожни.

Актове във връзка с управлението на несъстоятелността, извършени по време на предпазния конкордат и без разрешението на съда, са нищожни.

Последна актуализация: 21/07/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Кипър

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Несъстоятелност (ptóchevsi): Решение за образуване на производство по несъстоятелност (diátagma ptóchevsis) се постановява само срещу физическо лице, което е неплатежоспособно.

Ликвидация (ekkathárisi): Решение за обявяване в ликвидация (diátagma ekkathárisis) се постановява по отношение на всяко юридическо лице. Доброволната ликвидация (ekoúsia ekkathárisi), извънсъдебният надзор или осъществяваният от съда надзор също така се отнасят до юридическо лице.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Несъстоятелност: Законодателните разпоредби относно несъстоятелността на физическите лица могат да бъдат намерени в Закона за несъстоятелността (perí Ptóchevsis Nómos, глава 5), който е изменен съществено през последните две години, с цел да отрази променящото се икономическо и социално положение.

Молба за обявяване в несъстоятелност за задължения, надвишаващи 15 000 EUR, може да бъде подадена или от кредитор, или от самия длъжник, при условие че е извършено действие, водещо до обявяване в несъстоятелност, и в случай че длъжникът се намира лично в Кипър, има обичайно местопребиваване в Кипър, упражнява дейност в Кипър или е бил член на дружество или сдружение, което упражнява дейност в Кипър.

Длъжникът извършва действие, водещо до обявяване в несъстоятелност (práxi ptóchevsis), inter alia, когато:

а) кредиторът получава окончателно съдебно решение срещу него, за каквато и да е сума, а длъжникът не плаща;

б) представя декларация за неспособността да плаща своите задължения;

в) подава молба за обявяване в несъстоятелност;

г) личният погасителен план, по който длъжникът е страна, се счита за неуспешен или е прекратен в съответствие с разпоредбите на Закона за несъстоятелността на физическите лица (perí Aferengyótitas Fysikón Prosópon Nómos).

Ликвидация на дружества: Дружеството може да бъде ликвидирано или поради невъзможност да плаща своите задължения, или чрез специална резолюция на дружеството, с която то се прекратява чрез ликвидация на неговото имущество и погасяване на всички негови задължения или на част от тях. Решението за обявяване в ликвидация може да бъде постановено, ако дружеството не е в състояние да плаща своите задължения. Дължимата сума трябва да надвишава 5000 EUR. Молбата за обявяване в ликвидация се подава в съда или от кредитора, или от акционерите.

Доброволна ликвидация:

Съществуват три вида доброволна ликвидация:

  • Доброволна ликвидация от кредиторите (ekoúsia ekkathárisi apó pistotés): Това е извънсъдебна ликвидация, която се осъществява, ако дружеството е неплатежоспособно и съветът на директорите му вземе решение за ликвидация. Доброволната ликвидация от кредиторите започва със свикването на събрание на кредиторите, на което се разглежда специална резолюция за доброволна ликвидация, приета от общото събрание на акционерите на дружеството.
  • Доброволна ликвидация от членовете (ekoúsia ekkathárisi apó pistotés): Тази ликвидация е подобна на извънсъдебната ликвидация, която се инициира със специална резолюция на общото събрание на акционерите, когато дружеството е платежоспособно.
  • Доброволна ликвидация, подлежаща на надзор от съда (ekoúsia ekkathárisi ypó tin epopteía tou Dikastiríou):Когатодружеството е приело резолюция за доброволна ликвидация, съдът може да постанови решение, съгласно което ликвидацията да продължи под надзора на съда.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: Масата на несъстоятелността включва цялото имущество, което принадлежи или което е предоставено на обявеното в несъстоятелност лице при започване на производството по несъстоятелност, или което е придобито от или е прехвърлено на обявеното в несъстоятелност лице преди неговото освобождаване, и което е различно от имуществото, необходимо за оцеляването на обявеното в несъстоятелност лице и на неговото семейство.

Имуществото, придобито след започването на производството по несъстоятелността и преди освобождаването от несъстоятелност, или отмяна на несъстоятелността, е част от масата на несъстоятелността.

Ликвидация: Имуществото, което попада в обхвата на ликвидацията, е имуществото, принадлежало на дружеството преди решението за обявяване в ликвидация или преди датата на специалната резолюция за доброволна ликвидация.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Несъстоятелност: Когато е постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност, официалният временен синдик (epísimos paralíptis) става управител на имуществото на обявеното в несъстоятелност лице. На по-късен етап за управител (diacheiristís) може да бъде назначен всеки лицензиран синдик (adeiodotiménos sýmvoulos aferengyótitas). Задачата на управителя е да продаде имуществото на обявеното в несъстоятелност лице и да разпредели приходите между кредиторите. Когато официалният временен синдик или който и да е синдик поеме задълженията на управител, обявеното в несъстоятелност лице запазва собствеността върху цялото предоставено му имущество, което обаче ще се управлява единствено от управителя, считано от датата на започване на производството по несъстоятелност.

Ликвидация: Когато е постановено решение за обявяване в ликвидация и в случай че кредиторите не са назначили ликвидатор, официалният временен синдик автоматично става ликвидатор (ekkatharistís), освен когато по молба, подадена до съда от официалния временен синдик, или в резултат на решение от събранието на кредиторите и вносителите на дружеството за ликвидатор се назначава лицензиран синдик. Задачата на ликвидатора е да продаде имуществото на дружеството, което е прекратено, и да разпредели приходите между неговите кредитори и вносители. След като официалният временен синдик или синдикът поеме задълженията на ликвидатор на имуществото на правен субект в ликвидация, имуществото се управлява от ликвидатора с цел неговата продажба, считано от датата на започване на производството по ликвидация, макар че дружеството запазва собствеността върху цялото предоставено му имущество.

Доброволна ликвидация: В случай на доброволна ликвидация от започването на производството по ликвидация дружеството преустановява дейността си, освен доколкото това е необходимо за благоприятна му ликвидация. Задачата на ликвидатора е да продаде имуществото на ликвидираното дружество и да разпредели приходите между неговите кредитори и вносители.

  • Доброволна ликвидация от кредиторите: По време на отделни свои събрания кредиторите и дружеството предлагат синдика, когото желаят да назначат за ликвидатор на дружеството, но в случай на несъгласие между двете събрания лицето, назначено за ликвидатор, е синдикът, предложен от кредиторите.
  • Доброволна ликвидация от членовете: С решение на общото събрание дружеството назначава за ликвидатор лицензиран синдик, който поема отговорността за уреждането на делата на дружеството и разпределянето на имуществото. При назначаването на ликвидатор правомощията на директорите се прекратяват, освен доколкото общото събрание на дружеството или ликвидаторът одобряват тяхното продължаване.
  • Доброволна ликвидация, подлежаща на надзор от съда: При постановяване на решение за обявяване в ликвидация, която подлежи на надзор, с това решение или последващо такова съдът може да назначи допълнителен ликвидатор. Назначеният от съда ликвидатор разполага със същите правомощия, подлежи на същите задължения и се намира в същото положение както ликвидатора, назначен със специална резолюция или с решение на кредиторите, както беше посочено по-горе.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Несъстоятелност: В законодателството се предвижда, че прихващане може да се приложи при наличие на взаимни кредити, взаимни задължения или други взаимни сделки между обявеното в несъстоятелност лице и което и да е друго лице, преди да бъде постановено решение за обявяване в несъстоятелност, освен когато към момента на отпускането на кредита другото лице е било запознато с действието, водещо до обявяване в несъстоятелност, извършено от страна на обявеното в несъстоятелност лице.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Несъстоятелност: Съществуващите законосъобразни договори, по които обявеното в несъстоятелност лице е страна, продължават да бъдат в сила и лицето продължава да носи лична отговорност за спазването на условията по тях.

Ликвидация: Съществуващите законосъобразни договори, по които дружеството в ликвидация е страна, продължават да бъдат в сила. Същото се прилага и по отношение на законосъобразни договори, сключени от дружества, които са обявени доброволно в ликвидация.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Несъстоятелност: Когато след като е постановено решение за обявяване в несъстоятелност, срещу обявеното в несъстоятелност лице е предявен иск, за да се допусне неговото разглеждане, трябва да бъде получено разрешение от съда.

Ликвидация: Когато след като е постановено решение за обявяване в ликвидация, срещу дружество в ликвидация е предявен иск, за да се допусне неговото разглеждане, трябва да бъде получено разрешение от съда.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: Висящите искове срещу обявеното в несъстоятелност лице продължават да се разглеждат по обичайния начин, без да е необходимо разрешение от съда за това.

Ликвидация: Висящите искове срещу дружество в ликвидация, могат да продължат да се разглеждат само с разрешението на съда. Разглеждането на такива искове е въпрос изцяло от компетентността на официалния временен синдик или на ликвидатора на дружеството.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: За да участва впроизводство по несъстоятелност, кредиторът трябва да е попълнил формулярите за доказване на задължение (epalíthevsi chréous) и да е представил всички подкрепящи доказателства. След това официалният временен синдик или синдикът, който действа като управител, решава дали да допусне, или да отхвърли доказателствата. Впоследствие на кредиторите се изплащат дивиденти в определения в Закона за несъстоятелността ред на приоритетност. След като са представили доказателствата си, кредиторите могат да участват в събранията, свикани от официалния временен синдик или от синдика, ликвидиращ дружеството.

Ликвидация: За да участва в производство по ликвидация, кредиторът трябва да е попълнил формулярите за доказване на задължение и да е представил всички подкрепящи доказателства. Тук се прилагат същите процедури както при производството по несъстоятелност, с изключение на това, че дивидентите се разпределят в съответствие със Закона за дружествата (perí Etaireión Nómos, глава

Същото се прилага и при доброволната ликвидация, и по-специално при доброволна ликвидация от кредиторите, в който случай кредиторите участват директно от началото на производството, когато са свикани да предложат ликвидатора, когото те са избрали.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Несъстоятелност: Управителят е компетентен и оправомощен да продава недвижимо имущество по начин, който той счита за подходящ и който е в интерес на производството. Впоследствие на кредиторите се изплащат дивиденти в определения в Закона за несъстоятелността ред на приоритетност. В случай на ипотекирано имущество трябва да бъде получено съдебно разпореждане.

Ликвидация: Ликвидаторът на дружество в ликвидация може да продава недвижимото имущество на дружеството по начина, който той счита, че е в интерес на производството. Впоследствие на кредиторите се изплащат дивиденти съгласно определения в Закона за дружествата ред на приоритетност. В случай на ипотекирано имущество трябва да се получи съдебно разпореждане. Същите правила се прилагат и по отношение на доброволна ликвидация.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: Когато е постановено решение за обявяване в несъстоятелност, кредиторите могат да представят доказателства за задължения, които са възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност или обявяването в ликвидация и които се отнасят до вземания с фиксиран размер. Вземания, възникнали след постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност, не попадат в обхвата на производството по несъстоятелност и кредиторите трябва да предприемат действия срещу обявеното в несъстоятелност лице.

Ликвидация: След като е постановено решение за обявяване в ликвидация или е приета специална резолюция за доброволна ликвидация, кредиторите могат да представят доказателства за задължения, които са възникнали до датата на издаване на решението за обявяване в ликвидацияили на специалната резолюция и които се отнасят до вземания с фиксиран размер. Вземания, които са възникнали след постановяване на решението за обявяване в ликвидация или на специална резолюция, попадат извън обхвата на производството по ликвидация и кредиторите трябва да предприемат действия срещу служителите на дружеството в ликвидация.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Несъстоятелност: Когато е постановено решение за обявяване в несъстоятелност, в срок от 35 дни от датата на публикуване на решението всеки кредитор трябва да представи на официалния временен синдик или на управителя писмено доказателство за задължението. Доказателството трябва да съдържа данни за задължението, да посочва имената на всички гаранти, както и дали кредиторът има обезпечение. В срок от 10 дни официалният временен синдик или управител трябва да признае или да отхвърли писмено доказателството за целите на предоставяне на дивиденти. Кредитор или гарант, който не е удовлетворен от решението на официалния временен синдик или управителя, може да го оспори в съда в срок от 21 дни.

Ликвидация: Когато е постановено решение за обявяване в ликвидация, в срок от 35 дни от датата на публикуване на решението всеки кредитор трябва да представи на официалния временен синдик или на ликвидатора писмено доказателство за задължението. Доказателството трябва да съдържа данни за задължението, да посочва имената на всички гаранти, както и дали кредиторът има обезпечение. За целите на предоставяне на дивиденти в срок от 10 дни официалният временен синдик или ликвидатор трябва писмено да признае или да отхвърли доказателството. Кредитор или гарант, който не е удовлетворен от решението на официалния временен синдик или ликвидатор, може да го оспори в съда в срок от 21 дни. Същите правила се прилагат и по отношение на доброволната ликвидация.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Несъстоятелност: Когато се разпределя масата на несъстоятелността, задълженията се степенуват равностойно и пропорционално в рамките на всяка категория („pari passu rule“), освен когато масата е достатъчна, за да се изплати всичко на всички. Вземанията се степенуват, както следва:

  • Действителни разходи и възнаграждение на управителя
  • Такси, дължими на официалния временен синдик
  • Разноски, направени от кредитор, който е вносител на молбата
  • Привилегировани задължения
  • Необезпечени задължения.

Ликвидация: Когато масата на ликвидацията се разпределя, задълженията се степенуват равностойно и пропорционално в рамките на всяка категория („pari passu rule“), освен когато масата е достатъчна, за да се изплати всичко на всички. Вземанията се степенуват, както следва:

  • Действителни разходи и възнаграждение на ликвидатора
  • Такси, дължими на официалния временен синдик или на ликвидатора
  • Разноски, направени от кредитор, който е вносител на молбата
  • Привилегировани задължения
  • Плаващи такси
  • Необезпечени кредитори.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Несъстоятелност: Обявеното в несъстоятелност лице може да представи на официалния временен синдик или на управителя писмено предложение за предпазен конкордат (symvivasmós) с неговите кредитори. Провежда се събрание на кредиторите, по време на което схемата трябва да бъде одобрена от мнозинството кредитори, с три четвърти от стойността на задълженията към всички кредитори, които са доказали задълженията към себе си. Ако кредиторите приемат предложението, обявеното в несъстоятелност лице или официалният временен синдик или управител иска от съда да го одобри. Одобрението от съда е обвързващо за всички кредитори, които са доказали задълженията към себе си. Когато са изпълнени условията за предпазен конкордат, се счита, че доказаните задължения са напълно удовлетворени.

Пълното приключване на производството по несъстоятелност се извършва при отмяна на решението за образуване на производство по несъстоятелност.

Ликвидация: Пълното приключване на производството по ликвидация се извършва при окончателно прекратяване или при отмяна на решението за обявяване в ликвидация.

Производството по доброволна ликвидация приключва и ликвидираното дружество се прекратява напълно три месеца след представянето на окончателните отчети на дружеството на официалния временен синдик, които се изготвят след приключването на която и да е ликвидация и разпределяне на имуществото на дружеството.

В случай че някой има правен интерес да оздрави дружество, което е било прекратено след доброволна ликвидация или решение на съда, той може да го направи в срок от две години след прекратяването, като подаде до съда молба за тази цел.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: В случай на отмяна на решение за обявяване в несъстоятелност, когато кредиторите са дали своето съгласие, без да са получили пълно плащане, тези кредитори имат право да претендират дължимите суми след отмяна на решението.

Ликвидация: В случай на отмяна на решение за обявяване в ликвидация, когато кредиторите са дали своето съгласие, без да са получили пълно плащане, тези кредитори имат право да претендират дължимите суми след отмяна на решението.

В случай обаче, че някой има правен интерес да оздрави дружество, което е било прекратено след доброволна ликвидация или решение на съда, той може да го направи в срок от две години след прекратяването, като подаде до съда молба във връзка с това.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност: Разноските за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност се поемат от кредитора, който е подал молба за решението. Разноските, които трябва да бъдат платени на официалния временен синдик, възлизат на 500 EUR. Разноските, направени по време на производството по несъстоятелност, се плащат от масата на несъстоятелността.

Ликвидация: Разноските за постановяване на решение за обявяване в ликвидация се поемат от кредитора, който е подал молба за решението. Разноските, които трябва да бъдат платени на официалния временен синдик, възлизат на 500 EUR. Разноските, направени по време на производството по ликвидация, ликвидацията и разпределянето на имуществото на дружеството, се заплащат от масата на ликвидацията.

Разноските за подаване и регистрация на документи, свързани с производство по доброволна ликвидация с официален временен синдик, са приблизително 440 EUR. Разноските, направени по време на производството по ликвидация, ликвидацията и разпределянето на имуществото на дружеството, се заплащат от масата на ликвидацията.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Несъстоятелност: Определени разпоредби, които се прилагат по отношение на производството по несъстоятелност, позволяват на управителя да подаде молба до съда, с която да претендира за възстановяването на имуществото в полза на кредиторите. Основните разпоредби са следните:

А. Прехвърляне с измамна цел (dólia metavívasi):

Ако управителят или ликвидаторът разполагат с доказателства, че имуществото на дружество или физическо лице е било прехвърлено без насрещна престация или за стойност, значително по-ниска от действителната му стойност, той може да подаде до съда молба за разпореждане за отмяна на прехвърлянето или действието с измамна цел.

За да се приложи тази разпоредба, прехвърлянето трябва да е извършено: а) в срок от три години преди датата на обявяване в несъстоятелност, освен ако не е направено добросъвестно и срещу значима насрещна престация, или б) в срок от десет години преди датата на обявяване в несъстоятелност, като по време на прехвърлянето въпросното физическо лице не е било в състояние да плати всичките си задължения без помощта на прехвърленото имущество. В случай на дружество в ликвидация, за да се счита, че дадено действие е извършено с измамна цел, то трябва да е извършено в срок от шест месеца преди започването на ликвидацията, което е датата, когато е представената молбата за обявяването в ликвидация.

Б. Предпочитание с измамна цел (dólia protímisi):

Ако управителят или ликвидаторът разполага с доказателства, че даден кредитор е получил привилегировано третиране, той може да подаде молба до съда за решение за отмяна на това третиране.

Ликвидация: Определени разпоредби, които се прилагат по отношение на производството по ликвидация, позволяват на ликвидатора да подаде молба до съда, с която да претендира за възстановяване на имуществото в полза на кредиторите. Основните разпоредби са следните:

А. Прехвърляне с измамна цел:

Ако управителят или ликвидаторът разполага с доказателства, че имуществото на дружество или физическо лице е било прехвърлено без насрещна престация или за стойност, значително по-ниска от действителната му стойност, той може да подаде молба до съда за разпореждане за отмяна на прехвърлянето или действието с измамна цел.

За да се приложи тази разпоредба, прехвърлянето трябва да е извършено: а) в срок от три години преди датата на обявяване в несъстоятелност, освен ако не е направено добросъвестно и срещу значима насрещна престация, или б) в срок от десет години преди датата на обявяване в несъстоятелност, като по време на прехвърлянето физическото лице не е било в състояние да плати всичките си задължения без помощта на прехвърленото имущество. В случай на дружество в ликвидация, за да се счита, че дадено действие е с измамна цел, то трябва да е извършено в срок от шест месеца преди започването на ликвидацията, което е датата, когато е представената молбата за обявяване в ликвидация.

Б. Предпочитание с измамна цел:

Ако управителят или ликвидаторът разполага с доказателства, че даден кредитор е получил привилегировано третиране, той може да подаде молба до съда за решение за отмяна на това третиране.

Последна актуализация: 07/12/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Латвия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Законът за несъстоятелността, с който се регламентират производствата по несъстоятелност в Латвия, е приложим по отношение на юридически и физически лица, които могат да бъдат обект на производството по несъстоятелност, предвидено в този закон.

В Закона за несъстоятелността са определени три вида производства по несъстоятелност: производство за правна защита (производство по оздравяване), производство по несъстоятелност на юридическо лице и производство по несъстоятелност на физическо лице.

Моля, обърнете внимание, че Законът за несъстоятелността не се прилага по отношение на производства по несъстоятелност на кредитни институции, които се уреждат от Закона за кредитните институции.

Производството за правна защита (включително извънсъдебно производство за правна защита) (pre-pack) е производство за преструктуриране на дълг, което може да се прилага единствено по отношение на юридически лица. Следва да се отбележи, че обхватът на производството за правна защита не включва специфични финансови и капиталови пазарни оператори, като например застрахователни дружества, застрахователни посредници и дружества на застрахователни посредници, частни пенсионни фондове и др.

Производството по несъстоятелност на юридическо лице е процедура по ликвидацията на длъжник (юридическо лице) и се прилага по отношение на юридически лица, партньори и еднолични търговци. Партньорствата нямат статут на юридическо лице, но при тях могат да се придобиват права и да се поемат задължения. Физическо лице със статут на едноличен търговец може да сключва търговски сделки (като използва наименованието на едноличния търговец) и икономически сделки като физическо лице. Понастоящем по отношение на лице със статут на едноличен търговец се образува първо производство по несъстоятелност на юридическо лице, след което физическото лице може да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност на физическо лице за всички останали задължения. Решението за едноличните търговци е приложимо и по отношение на животновъдни предприятия и предприятия за рибни продукти.

Производството по несъстоятелност на физическо лице е приложимо по отношение на физически лица, включително стопански оператори и потребители, и целта му е да спомага за освобождаването на длъжниците от техния дълг и възстановяването на платежоспособността. Всяко физическо лице, което е било данъкоплатец в Латвия през последните шест месеца, може да бъде обект на производство по несъстоятелност на физическо лице.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство за правна защита

Съгласно Закона за несъстоятелността молба за образуване на производство за правна защита може да бъде подадена само от длъжника, когато са възникнали или се очаква да възникнат финансови затруднения. В Закона за несъстоятелността не се определят каквито и да е конкретни указания, чието наличие да дава право на длъжника да подаде молба за образуване на производство за правна защита. При възникване на финансови затруднения длъжникът трябва да прецени дали степента на финансовите затруднения позволява да се постигне извънсъдебно споразумение с кредиторите или е необходимо да подаде молба за образуване на производство за правна защита с цел преструктуриране на задълженията му, намиращи се под съдебна защита.

При подаването на молба за образуване на производство за правна защита се заплаща държавна такса в размер на 145 EUR.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

В определените в Закона за несъстоятелността случаи както длъжникът, така и кредиторите на длъжника (включително служителите на длъжника) могат да поискат образуването на производство по несъстоятелност на юридическо лице. Аналогично молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице може да бъде подадена от лицето, посочено в член 37, параграф 1, буква а) от Регламент 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета.

В Закона за несъстоятелността се определят случаи, в които длъжникът е задължен незабавно да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице. При неподаването на такава молба длъжникът носи административна отговорност. Длъжникът е задължен да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице в следните случаи:

  • длъжникът не е погасил дълг, чийто падеж е изтекъл преди повече от два месеца, не е успял да постигне споразумение с кредиторите за удължаване на срока за погасяване на дълга или не е образувано производство за правна защита (важно е да се подчертае, че образуването на производство за правна защита не е предпоставка за подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице; разпоредбата освобождава длъжника от административна отговорност само ако той се е опитал да разреши финансовите си затруднения, когато са възникнали, но е станал неплатежоспособен);
  • според първоначалния финансов отчет в процедура по ликвидация длъжникът не разполага с достатъчно активи за удовлетворяване на всички основателни претенции на кредиторите или това състояние е открито в хода на процедурата по ликвидация;
  • длъжникът вече не е в състояние да спазва плана от мерки по производството за правна защита.

Кредиторът има право да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност, ако:

  • съдебно решение за събиране на дълг от длъжника не може да бъде изпълнено чрез принудителни мерки;
  • длъжникът (дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество) не е погасил главницата по дълга в размер на 4268 EUR и кредиторът го е уведомил за намерението си да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице;
  • длъжникът (юридическо лице, различно от дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество) не е погасил главницата по дълга в размер на 2134 EUR и кредиторът го е уведомил за намерението си да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице;
  • длъжникът не е изплатил на служителя пълното му трудово възнаграждение, обезщетение за вреди във връзка с трудова злополука или професионална болест или не е внесъл задължителните осигурителни вноски в срок от два месеца от деня, определен за плащане (освен ако денят за плащане е определен в трудовия договор, като ден за плащане се счита първият работен ден на следващия месец). В този случай размерът на непогасеното плащане не е от значение.

Съдът обявява образуването на производство по несъстоятелност на юридическо лице, ако в деня на разглеждане на молбата установи, че посоченият в молбата признак съществува.

Важно е да се отбележи, че при подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност както длъжникът, така и кредиторът трябва да заплатят държавна такса, т.е. оперативна такса за разглеждане на молбата от съда. Размерът на таксата е 70 EUR за длъжника и 355 EUR за кредитора. По същия начин, преди да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице, както длъжникът, така и кредиторът трябва да заплатят депозит в размер на две минимални месечни заплати в Латвия.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Длъжник, който е физическо лице, може да бъде обект на производство по несъстоятелност на физическо лице, ако са налице някои от посочените по-долу признаци на несъстоятелност на физическо лице:

  1. лицето не е в състояние да погаси дълговете си, които са станали изискуеми, и техният общ размер надвишава 5000 EUR;
  2. поради доказуеми обстоятелства лицето няма да бъде в състояние да погаси дългове, които са изискуеми в срок до една година и общият размер на които надвишава 10 000 EUR;
  3. лицето не е в състояние да погаси дългове, като поне един от тях се основава на неуредени акцесорни задължения или съвместни задължения на длъжника и съпруг/а или роднина на длъжника, или роднина по сватовство до втора степен, ако общият размер на дълга надвишава 5000 EUR.

Молба за образуване на производство по несъстоятелност на физическо лице може да бъде подадена само от длъжника; кредиторите нямат право да подават такава молба.

За молбата за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице също така се заплаща държавна такса от 70 EUR и се внася депозит от две минимални месечни работни заплати.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство за правна защита

Масата на несъстоятелността в рамките на производство за правна защита включва всички активи на длъжника, като той запазва всички права да се разпорежда с тях. Съгласно Закона за несъстоятелността един от способите в производството за правна защита е продажбата на движими вещи или недвижими имоти или обременяването им с вещни права с цел удължаване на срока за удовлетворяване на вземанията на кредиторите или уреждане на вземанията на кредитори. Осъществимостта и редът за прилагане на съответния метод трябва да бъдат посочени в плана от мерки по производството за правна защита.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

След обявяването на производството по несъстоятелност на юридическо лице длъжникът губи правото да се разпорежда с активите си, както и с активите на трети лица, контролирани или държани от него, като тези права се прехвърлят на синдика.

Съгласно Закона за несъстоятелността масата на несъстоятелността е съставена от посочените по-долу:

  1. недвижими имоти и движими вещи на длъжника, включително парични средства;
  2. парични средства, получени чрез разпореждане с активите на длъжника;
  3. активи, възстановени по време на производство по несъстоятелност (например средства, възстановени въз основа на искове срещу трети лица, както и средства, получени от членове на управителните органи на юридическото лице въз основа на тяхната отговорност за причинени вреди);
  4. приходи от активи на длъжника, получени по време на производство по несъстоятелност на юридическо лице;
  5. други законно придобити активи по време на производство по несъстоятелност на юридическо лице.

По време на производство по несъстоятелност на юридическо лице всички активи на длъжника се продават и приходите се използват за покриване на разноските по производството по несъстоятелност на юридическо лице и за уреждане на вземанията на кредиторите. Синдикът в производството по несъстоятелност (синдикът) отговаря за продажбата на активите на длъжника в съответствие с плана за продажбата на активи. Той трябва да гарантира, че активите на длъжника се продават на възможно най-високата цена с цел вземанията на кредиторите да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

След обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице длъжникът губи правото да се разпорежда с активите си, както и с активите на трети лица, контролирани или държани от него (с изключение на активи, които са освободени от принудително изпълнение), като тези права се прехвърлят на синдика. По време на производство по несъстоятелност на физическо лице всички активи на длъжника се продават и приходите се използват за покриване на разноските по производството по несъстоятелност на физическо лице и за уреждане на вземанията на кредиторите.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Производство за правна защита

Длъжник. След обявяване на провеждането на производството за правна защита, длъжникът запазва контрол върху своето дружество и управлява своите собствени активи и активите, контролирани или държани от него, в съответствие с плана от мерки по производството за правна защита, който е съгласуван от кредиторите и одобрен от съда. В същото време по отношение на длъжника се прилагат редица задължения и ограничения, за да се гарантират законосъобразността на производството за правна защита и контролът върху изпълнението на плана от мерки от надзорния орган по производството за правна защита (надзорен орган) и кредиторите.

Главното задължение на длъжника е да спазва плана от мерки по производството за правна защита. Длъжникът има и следните задължения:

  1. да покрива разходите по производството за правна защита;
  2. да предоставя ежемесечно на надзорния орган писмени доклади относно изпълнението на плана от мерки по производството за правна защита;
  3. по искане на надзорния орган да предоставя писмено и незабавно цялата информация за изпълнението на плана от мерки по производството за правна защита и да му предоставя възможност лично да прегледа икономическите му дейности и документи;
  4. да уведомява незабавно надзорния орган за всички обстоятелства, които могат да попречат на длъжника да изпълни плана от мерки по производството за правна защита и др.

Що се отнася до ограниченията, следва да се отбележи, че по време на производството за правна защита се забранява следното:

  1. вписване на каквито и да е сделки или изпълнението на дейности, които може да влошат финансовото им състояние или да навредят на интересите на кредиторите на несъстоятелността;
  2. отпускане на заеми (кредити), освен когато отпускането на заеми (кредити) представлява основната дейност на длъжника и това е отразено в плана от мерки по производството за правна защита;
  3. издаване на гаранции, предоставяне на дарения, бонуси или други видове допълнителни материални възнаграждения на членове на съвета на длъжника.

Надзорен орган. След като длъжникът е изготвил плана от мерки по производството за правна защита, надзорният орган по производството за правна защита дава своето становище относно плана и оценка за съответствието му със закона. Това трябва да включва оценка дали планът може да постигне предвидената в закона цел на производството за правна защита. Становището на надзорния орган за производството за правна защита се предоставя на съда, заедно с плана от мерки по производството за правна защита. След като бъде обявено провеждането на производството за правна защита, надзорният орган по производството за правна защита отговаря за надзора на изпълнението на плана от мерки по производството за правна защита, предоставянето на информация на кредиторите и наблюдението на спазването от страна на длъжника на предвидените в Закона за несъстоятелността ограничения.

По време на производството за правна защита надзорният орган трябва да осъществява контрол върху свързаната с производството документация в електронната счетоводна система за несъстоятелност (Системата).

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Длъжник. След обявяването на производството по несъстоятелност длъжникът губи всички права на управителните органи, определени в разпоредбите, устава или споразуменията на длъжника, като тези права се прехвърлят на синдика. Синдикът назначава представител на длъжника, който трябва да участва в производството по несъстоятелност. По правило като представител на длъжника се назначават един (или няколко) член (членове) на изпълнителния орган на длъжника. Представителят на длъжника, непосредствено след деня на обявяването на производството по несъстоятелност на юридическо лице, трябва да прехвърли на синдика, с декларация за прехвърляне и приемане, всички активи, документи, свързани с организацията, персонала и счетоводството на длъжника. Представител на длъжника трябва да изготви списък на активите и документите на длъжника, които да бъдат прехвърлени, като към момента на прехвърлянето документите трябва да бъдат организирани в съответствие с разпоредбите за съхраняване на документация. В хода на производството по несъстоятелност представителят на длъжника е задължен да предоставя на синдика исканата от него информация и да участва в събранията на кредиторите.

Синдик. На синдика се възлагат всички права, задължения и отговорности на управителните органи, определени в разпоредбите, устава или споразуменията на длъжника.

Той може, наред с другото, да взема решение относно частичното или цялостното продължаване на стопанските дейности на длъжника, ако това продължаване е икономически обосновано, да отговаря за плащането на текущи данъци и да ликвидира дъщерни дружества на длъжника.

Синдикът извършва и дейности по провеждане на производството по несъстоятелност: обобщаване, разглеждане и вземане на решения по вземанията на кредиторите; идентифициране на активите на длъжника и предприемане на действия за възстановяване на активите на длъжника (включително предявяване на искове срещу членове на управителните органи на юридическото лице и членовете (акционери) на капиталовото дружество за обезщетяване на причинени от тях вреди); продажба на активите на длъжника и удовлетворяване на вземанията на кредитора по реда на Закона за несъстоятелността; оценка на сделките, сключени преди производството по несъстоятелност; други дейности, необходими за целите на производството, като например предаване на документите на длъжника в държавния архив.

Докато трае производство по несъстоятелност на юридическо лице, синдикът е отговорен за поддържането на записите за него в Системата.

Когато производството по несъстоятелност на юридическо лице бъде приключено, синдикът извършва всички законоустановени дейности за заличаване на длъжника от публичния регистър, в който е вписан, например заличаване на длъжник (търговски оператор) от търговския регистър.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Длъжник. След обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице длъжникът губи правото да се разпорежда с активите си, както и с активите на трети лица, контролирани или държани от него (с изключение на активи, които са освободени от принудително изпълнение), като тези права се прехвърлят на синдика. След обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице се забранява длъжникът да извършва дейности, които могат да причинят вреда на кредиторите. Длъжникът трябва да предостави на синдика цялата необходима информация за производството по несъстоятелност.

Цялото имущество на длъжника се продава в рамките на производство за обявяване на фалит, а приходите от продажбите се използват за удовлетворяване на вземанията на кредиторите по реда на Закона за несъстоятелността.

По време на производството по уреждане на задълженията длъжникът трябва да получава доходи в рамките на възможностите си и да прехвърля част от редовните си доходи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите в съответствие с плана за уреждане на задълженията.

Синдик.

Ако длъжникът разполага с пари или активи, които се очаква да бъдат продадени по време на производство по обявяване на фалит, синдикът открива сметка в кредитна институция на негово име за целите на въпросното производство по несъстоятелност. Подобно на производството по несъстоятелност на юридическо лице, синдикът е отговорен за предприемането на необходимите стъпки за целите на производството по несъстоятелност: обобщаване, разглеждане и вземане на решения по вземанията на кредиторите; идентифициране на активите на длъжника и предприемане на действия за възстановяване на активите на длъжника (включително предявяване на искове за обявяване на сключени от длъжника сделки за недействителни, когато се установи, че длъжникът е действал недобросъвестно); продажба на имуществото на длъжника и удовлетворяване на вземанията на кредитора по реда на Закона за несъстоятелността.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Производство за правна защита

Прихващането в производството за правна защита е допустимо, ако вземането на длъжника спрямо кредитора е възникнало най-малко три месеца преди решението на съда за образуване на дело по производство за правна защита.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Прихващането в производството по несъстоятелност на юридическо лице е допустимо, ако взаимните вземания на длъжника и кредитора са възникнали най-малко шест месеца преди обявяването на производството по несъстоятелност на юридическо лице.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

За прихващането в производството по несъстоятелност на физическо лице няма специфични правила, поради което, по реда на Закона за несъстоятелността, в този случай са приложими разпоредбите за производството по несъстоятелност на юридическо лице, т.е. прихващането е допустимо, ако взаимните вземания на длъжника и кредитора са възникнали най-малко шест месеца преди обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство за правна защита

Като се има предвид, че длъжникът запазва контрола върху своето дружество, т.е. управлява своите собствени активи и активите, които са държани или контролирани от него, след започване на производството за правна защита той може да продължи договорите, сключени преди започването на производството за правна защита. Становище относно целесъобразността от продължаване на договорите се дава от кредиторите при преразглеждане на плана от мерки по производството за правна защита, от надзорния орган по производството за правна защита при изготвянето на неговия доклад и от съда при одобряване на плана от мерки по производството за правна защита. Разходите по такива договори трябва да бъдат одобрени в плана от мерки по производството за правна защита.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Ако в деня на обявяването на производството по несъстоятелност на юридическо лице не е изпълнен или е изпълнен частично сключен от длъжника договор, синдикът може да поиска от другата договаряща се страна да изпълни договора или да се оттегли едностранно от договора. Синдикът може да изпълнява договор, ако това не води до намаляване на активите на длъжника.

Ако синдикът се оттегли едностранно от договор, другата договаряща се страна може да предяви вземането си като кредитор.

Продължаването на изпълнението на договори, които не са прекратени в предвидените от закона случаи, както и изпълнението на договори с трети лица, подписани от синдика от името на длъжника по време на производство по несъстоятелност на юридическо лице, се финансира със средства на длъжника.

Ако длъжникът е застрахователно дружество, синдикът, като взема предвид интересите на притежателите на полици, преценява необходимостта от прехвърляне, прекратяване или продължаване на съществуващите застрахователни договори и предприема всички необходими законови стъпки за прехвърляне, прекратяване или продължаване на съществуващите застрахователни договори.

Назначението от страна на длъжника на упълномощен представител (също прокурист и търговски представител) по отношение на активите на длъжника, които са предмет на вземанията на кредиторите, става невалидно в деня на обявяването на производството по несъстоятелност на юридическо лице.

След обявяване на производството по несъстоятелност на длъжника синдикът може да прекрати трудовия договор със служител на длъжника.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

В Закона за несъстоятелността не се предвиждат специални разпоредби за преразглеждане или прекратяване на договори, подписани от длъжника, поради което, по реда на Закона за несъстоятелността, в този случай са приложими разпоредбите за производството по несъстоятелност на юридическо лице, т.е. синдикът има право да преразглежда договорите. подписани от длъжника преди обявяване на производството по несъстоятелност на физическо лице и да се оттегля от тях. Тази практика е възприета и в съдебната практика. След като бъде обявено производство по несъстоятелност, синдикът става отговорен за разпореждането с активите на лицето с цел разрешаване на въпроси, свързани с изпълнението на задълженията, и уреждане на вземанията на кредиторите. Това означава също, че неплатежоспособният длъжник губи правото да бъде страна в съда по имуществени искове, като това право се поема от синдика, в качеството му на законен представител на длъжника.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Независимо от производството по несъстоятелност в Закона за несъстоятелността е установен принципът на забрана на произвола, т.е. индивидуалните действия на кредитора и длъжника не трябва да накърняват интересите на кредиторите на несъстоятелността.

Производство за правна защита

Упълномощен съдебен изпълнител спира процедури за изпълнение на съдебни решения, ако по отношение на длъжника е образувано производство за правна защита или е взето решение за образуване на производство за правна защита в случай на извънсъдебно производство за правна защита. Ако към момента на инициирането средствата вече са събрани в резултат на принудителни действия, упълномощеният съдебен изпълнител удържа разноските по принудителното изпълнение и удовлетворява вземането на инкасатора. Процедурите за изпълнение на съдебни решения се спират за цялата продължителност на производството за правна защита до тяхното приключване, освен когато заложените активи не са необходими за изпълнение на производството за правна защита и следователно не са включени в плана от мерки по производството за правна защита, или съдът разрешава на обезпечен кредитор да продава заложените активи.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Ако преди обявяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице са инициирани процедури по изпълнение на съдебно решение, те трябва да бъдат прекратени в съответствие с определената в Гражданския процесуален закон процедура. Това означава, че упълномощеният съдебен изпълнител приключва текущата продажба на активите, ако тя вече е обявена или ако активите са прехвърлени на търговско дружество за продажба. Синдикът може да поиска отмяна на обявените публични продажби, за да могат активите да бъдат продадени като част от сбирка от вещи. Упълномощеният съдебен изпълнител удържа от получената сума разноските по принудителното изпълнение, а останалата сума се превежда на синдика за уреждане на вземанията на кредиторите по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура, като се вземат предвид интересите на обезпечения кредитор. Упълномощеният съдебен изпълнител уведомява титуляра на активите за задължението му да прехвърли на синдика активите, чиито продажби не са започнали.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

След обявяването на производство по несъстоятелност на физическо лице на кредитора се забранява да извършва самостоятелни дейности, които могат да причинят вреда на останалите кредитори. Имуществените права на кредитора или трето лице, възникнали в резултат на такива дейности, се считат за невалидни.

Упълномощеният съдебен изпълнител спира изпълнителните производства, ако по отношение на длъжника е обявено производство по несъстоятелност на физическо лице. Упълномощеният съдебен изпълнител може да завърши текущата продажба на активите само ако тя вече е обявена или ако имотът е прехвърлен на търговско дружество за продажба, освен когато в плана за продажба на активите на физическо лице се предвижда отлагане на продажбата на жилище съгласно член 148 от Закона за несъстоятелността. Упълномощеният съдебен изпълнител удържа от получената сума разноските по принудителното изпълнение, а останалата сума се превежда на синдика за уреждане на вземанията на кредиторите по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура, като се вземат предвид интересите на обезпечения кредитор.

В същото време не се спират изпълнителните производства по отношение на вземания, чието уреждане не е свързано със събирането на активите или паричните средства на длъжника.

При прекратяване на производство по несъстоятелност на физическо лице без заличаване на задълженията се възобновява изпълнителното производство за останалата сума.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство за правна защита

Съгласно Закона за несъстоятелността образуването на производство за правна защита не засяга съдебното производство, когато длъжникът е една от страните.

Следва да се отбележи, че за разлика от производството по несъстоятелност, производството за правна защита не включва процедури за приемането на вземания. В съдебната практика обаче се признава, че с едностранно вземане на решение относно допустимостта на вземането длъжникът може неоснователно да изключи кредитора от списъка на лицата, чието одобрение се изисква, за плана от мерки по производството за правна защита. В същото време предявен от кредитора в съда иск за събиране на дълг не дава правно основание за пренебрегване на интересите на кредитора в производството за правна защита. Съответно в съдебната практика също така се признава, че ако задълженията на длъжника са отразени в сметките на длъжника и надзорният орган по производството за правна защита не е установил, че искът е неоснователен prima facie, искът трябва да бъде включен в плана от мерки по производството за правна защита като вземане на кредиторите, дори ако длъжникът и кредиторът участват в съдебно производство.

Следва също така да се отбележи, че ако съдът установи, че планът от мерки по производството за правна защита съдържа задължения, които са предмет на спор относно правата, и размерът на задълженията засяга значително процеса на одобрение на плана от мерки, съдът не предприема последващи действия по молбата за образуване на производство за правна защита.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Съдебното решение за обявяване на производство по несъстоятелност на юридическо лице служи като основание за спиране на имуществените съдебни производства срещу длъжника. След обявяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице кредиторите могат да предявяват своите вземания пред синдика по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура.

По същия начин решението на съда, с което се обявява производство по несъстоятелност на юридическо лице, служи като основание за отмяна на обезпечението на вземанията по реда на Закона за несъстоятелността.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Съдебното решение за обявяване на производство по несъстоятелност на физическо лице е основание за спиране на съдебното производство срещу длъжника и отнемане на обезпечението на вземанията по реда на установената в Гражданския процесуален закон процедура. След обявяването на производство по несъстоятелност на физическо лице кредиторите могат да предявяват своите вземания пред синдика по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

За да бъде постигната целта на производството по несъстоятелност, е важно кредиторите да участват активно в производството. В Закона за несъстоятелността е залегнал принципът за равенство на кредиторите: кредиторите имат равни възможности за участие в производството и за удовлетворяване на вземанията им съобразно задълженията, установени между тях и длъжника преди образуването на производството.

Производство за правна защита

Длъжникът изпраща плана от мерки по производството за правна защита на всички кредитори, като ги приканва да дадат съгласието си за плана и определя срок за одобрението. Кредиторът има право да представя на длъжника писмени възражение по плана от мерки по производството за правна защита в срок до пет дни от получаването на плана. Ако длъжникът сметне възраженията за основателни, той изменя съответно плана от мерки по производството за правна защита Срокът за провеждане на производството за правна защита може да бъде удължен със съгласието на мнозинството от кредиторите. Кредиторите имат право да поискат и получат информация от надзорния орган за напредъка на производството по несъстоятелност и изпълнението на плана, както и да подават жалби. По същия начин кредиторът може да поиска от съда да прекрати производството за правна защита, ако длъжникът не спазва одобрения от съда план.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Кредиторът може да образува също така производство по несъстоятелност на юридическо лице, като подаде молба до съда. Аналогично кредиторите имат право да предявяват вземания на кредиторите по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура. Синдикът проверява дали вземанията на кредитора са удовлетворени и отговарят на законовите изисквания, и взема решение за приемане, отхвърляне или частично приемане на вземането. Кредиторът може да подаде жалба пред съда срещу решението на синдика в едномесечен срок от получаването на решението или да подаде молба до съда за разглеждане на спора за правата в едномесечен срок от получаването на решението на синдика. Кредиторът има право да прегледа регистъра на вземанията на кредиторите. На осмия ден след изтичането на срока за предявяване на вземанията на кредитор, всеки кредитор има възможност да прегледа вземанията, предявени от всички кредитори, както и доказателствата в тяхна подкрепа. Синдикът предоставя информация на кредиторите по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура. Ако кредиторите имат възражения по отношение на въпросната информация те могат да ги представят на синдика. Ако възраженията не бъдат взети предвид, синдикът трябва да представи мотивиран отговор на кредитора. Ако кредиторите не са съгласни с обявеното решение на синдика, те имат право да оспорят действията на синдика, да сезират съда с иск за обезщетение за причинени от синдика вреди или да предложат свикване на събрание на кредиторите. Събранието на кредиторите взема решения относно възнаграждението на синдика, предлага освобождаването на синдика, одобрява разходите по производството по несъстоятелност като основателни, начина за продажба на имуществото на длъжника или удължаването на срока за продажбата и по-нататъшни действия с имуществото, изключено от плана за продажба на имуществото. По същия начин кредитори, представляващи най-малко 25 % от допуснатия размер на главните вземания в групата на обезпечените или необезпечените кредитори, могат да поискат извършване на одит на работата на синдика по съответното производство по несъстоятелност от външен сертифициран одитор или фирма от сертифицирани одитори.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Кредиторите имат право да предявяват вземания по реда на установената в Закона за несъстоятелността процедура. Всеки кредитор може да свика събрание на кредиторите. В срок до два месеца от датата, на която обявяването на производството по несъстоятелност по отношение длъжника е вписано в регистъра по несъстоятелността, кредиторите могат да подадат до синдика предложение за прекратяване на производството по несъстоятелност на физическо лице, ако кредиторите имат достъп до информацията по Закона за несъстоятелността, информация относно ограничения за прилагането на производството по несъстоятелност или производството за уреждане на задължения. Кредиторите също така имат възможност да внесат възражения и предложения по отношение на изготвения от длъжника план за уреждане на задълженията.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Производство за правна защита

Длъжникът запазва контрола върху своето дружество и се разпорежда сам с имуществото си.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

След образуването на производство по несъстоятелност на юридическо лице съветът губи правомощията си и активите и средствата на длъжника в неговите банкови сметки се управляват от назначения синдик, който се разпорежда с тях. Синдикът придобива правата както да разпределя активите на длъжника, така и да иска обратно активи, предоставени под управление, като ги включва в плана за продажба на активите, ако това е уместно. По същия начин след обявяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице синдикът взема решение по отношение на частичното или цялостното прекратяване или продължаване на стопанските дейности на длъжника.

В срок до два месеца от обявяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице синдикът може да състави план за продажбата на активите на длъжника или да изготви доклад, в който се удостоверява липсата на активи. Активите могат да се продават както на публична продажба, така и на свободна цена, определена от кредиторите по предложение на синдика. Активите на длъжника се продават на възможно най-високата цена с цел удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Приходите от продажбите на активите се използват за уреждане на вземанията на кредиторите.

Ако активите на длъжника не могат да бъдат продадени или разходите по продажбата им надхвърлят очакваните приходи, синдикът ги изключва от плана за продажбата на активи и незабавно уведомява всички кредитори, като ги приканва да запазят активите на първоначалната цена.

При изготвянето на плана за продажбата на активи синдикът разглежда възможността за продажбата на дружеството на длъжника или на обособена част от него. Печалбата на кредиторите от продажбата на дружеството или на обособена част от него трябва да бъде по-голяма, отколкото ако активите на длъжника бъдат продадени отделно.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Синдикът в производството по несъстоятелност отговаря за продажбата на активите на длъжника в съответствие с плана за продажбата на активи. Синдикът започва продажбите на активите не по-рано от два месеца след обявяване на производството по несъстоятелност на физическо лице.

Длъжникът има право да задържи доходите, които са необходими за покриване на непреките разходи по производството по несъстоятелност на физическо лице и активите, които са абсолютно необходими за получаване на доходи. В Гражданския процесуален закон се предвиждат и активи, чието възстановяване не може да бъде принудително.

Съгласно Закона за несъстоятелността длъжникът може да задържи жилището, ипотекирано при обезпечен кредитор, въз основа на споразумение с въпросния обезпечен кредитор.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство за правна защита

След обявяването на производство за правна защита обезпечените кредитори не могат да упражняват правата си върху ипотекиран имот на длъжника, включен в плана от мерки по производството за правна защита, докато производството не приключи.

Обезпеченият кредитор може да поиска ипотекираният имот на длъжника да бъде продаден, ако ограничението, възпрепятстващо обезпечения кредитор да продаде ипотекирания имот на длъжника, вреди значително на интересите на въпросния кредитор (включително случаите, когато съществува риск ипотекираният имот да бъде унищожен или да е със значително намалена стойност). Решението за допускане на продажбата на ипотекиран имот се постановява от съда при образуването на съответното производство за правна защита.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Два месеца след датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице обезпеченият кредитор може да поиска продажбата на имот на длъжника, използван като обезпечение (ипотекиран имот).

Притежаваните от трети страни активи, които се контролират или притежават от длъжника, не са включени в активите на длъжника и могат да бъдат предмет на вземанията на кредиторите. Синдикът съхранява активите, притежавани от трети страни, докато те им бъдат предадени. Третите страни трябва да покрият разходите за съхранение на своите активи, ако не се разпореждат с тях, след поканата на синдика. Ако притежаваните от трети страни активи са били продадени по време на производство по несъстоятелност, стойността на тези активи трябва да бъде компенсирана на третите страни от страната, извършила продажбата на активите. Ако приходите от продажбата на ипотекирания имот на длъжника не покриват вземанията на обезпечените кредитори, с решение на синдика въпросните кредитори придобиват права на необезпечени кредитори за останалата част от вземането.

Задълженията на длъжника, които са изискуеми след датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице, се считат за изискуеми на датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице. Вземания, които обикновено възникват след обявяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице, се считат за разноски по производството по несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Задълженията на длъжника, които са изискуеми след датата на обявяване на производството по несъстоятелност на физическо лице, се считат за изискуеми на датата на обявяване на производството по несъстоятелност. Вземания, които възникват след образуване на производство по несъстоятелност на физическо лице, се считат за разноски по производството по несъстоятелност.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Производство за правна защита

Длъжникът е отговорен за посочването на всички вземания в плана от мерки по производството за правна защита, при условие че е одобрен от кредиторите. Планът от мерки по производството за правна защита трябва да включва всички кредитори. Длъжникът не може да избере да включи в плана конкретни кредитори, а същевременно да пропусне други.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Вземанията на кредиторите към длъжника трябва да бъдат предявени на синдика в едномесечен срок от датата на вписване в регистъра по несъстоятелността на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника. Ако кредиторът е пропуснал срока за предявяване на посочените в параграф 1) от настоящия член вземания, той може да предяви вземането си срещу длъжника в шестмесечен срок от датата, на която обявяването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е вписано в регистъра по несъстоятелност, но не по-късно от датата, на която е изготвен планът за уреждане на вземанията на кредиторите по реда на установените в този закон процедури. След изтичане на този срок давността изтича и кредиторът губи качеството си на кредитор, както и правото да предявява искове срещу длъжника.

Синдикът проверява дали вземанията на кредиторите са удовлетворени и отговарят на законовите изисквания. Ако вземанията на кредитора не отговарят на законовите изисквания, синдикът незабавно иска от кредитора да коригира установените нередности в срок до 10 дни от изпращането на искането на синдика. Ако кредиторът коригира нередностите в установения срок, неговото вземане се счита за предявено в рамките на определения срок. Ако кредиторът не коригира нередностите в установения срок, синдикът приема решение, с което отхвърля вземането на кредитора или го приема само частично в срок до 10 дни от изтичането на определения срок за отстраняване на нередностите.

След проверка на вземанията на кредиторите синдикът взема мотивирано решение за приемане, отхвърляне или частично приемане на вземането на кредитора. Вземане, което е предмет на спор между длъжника и кредитора, се отхвърля частично или изцяло от синдика. Синдикът може да отхвърли или да приеме частично установено със съдебно решение вземане на кредитор само ако е налице доказателство, че длъжникът е изпълнил частично или изцяло задълженията си след влизането на съдебното решение в сила.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Вземанията на кредиторите към длъжника се предявяват, проверяват и приемат в съответствие с процедурата по реда на производството по несъстоятелност на юридическо лице. Ако кредиторът е пропуснал срока за предявяване на вземанията, той може да предяви вземането си срещу длъжника в шестмесечен срок от датата, на която обявяването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е вписано в регистъра по несъстоятелност, но не по-късно от датата, на която е изготвен окончателният списък на разноските по производството по обявяване на фалит по реда на този закон.

Ако кредиторът не предяви вземането си в посочения по-горе срок, давността изтича и кредиторът губи качеството си на кредитор, както и правото да предявява вземания срещу длъжника както в производството по несъстоятелност на физическо лице, така и по-късно, когато длъжникът се освободи от задълженията си. Давността не се прилага по отношение на плащания за издръжка, вземания, произтичащи от забранени дейности, и вземания, произтичащи от санкции, наложени съгласно производства за административни нарушения и наказания, предвидени в Наказателния закон, и обезщетение за причинените вреди.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Производство за правна защита

Планът от мерки по производството за правна защита може да включва предимства за лицата, които отделят средства за изпълнението на плана, пропорционално на размера на предоставените средства.

Планът от мерки по производството за правна защита може да предвижда само пропорционално уреждане или намаляване на основния дълг, неустойка или лихва в рамките на група кредитори и за всеки вид вземане на кредитора (главен дълг, неустойка или лихва). Планът от мерки по производството за правна защита може да предвижда значително по-неблагоприятни условия за даден кредитор в сравнение с други кредитори само със съгласието на съответния кредитор.

Производството за правна защита не се отнася до служители, освен ако те не са дали изричното си съгласие.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Приходите от производство по несъстоятелност на юридическо лице се разпределят главно въз основа на вида на вземането (например обезпечено или необезпечено вземане). В конкретни случаи може да се вземе предвид статусът на кредитора (например данъчен орган).

Приходите от продажбата на използваните като обезпечение активи на длъжника се използват за удовлетворяване на вземането на обезпечения кредитор. Разходите за публичната продажба, включително разходите за оценка на заложените активи и възнаграждението на синдика, се удържат приоритетно от приходите от продажбата на заложените активи, като останалата сума се използва за уреждане на вземането на обезпечения кредитор. Ако след покриването на посочените по-горе разходи са останали някакви средства и вземането е удовлетворено, те се включват в активите на длъжника и се използват за удовлетворяването на вземанията на други кредитори.

Останалите средства на длъжника се използват главно за цялостно покриване на разходите за производството по несъстоятелност на юридическо лице.

След като разходите бъдат покрити, се урежда вземането на Службата по контрол на несъстоятелността, ако гаранционният фонд за вземания на служители е бил използван за удовлетворяване на вземанията на служителите на длъжника. След това се уреждат вземанията на служителите и данъчния орган.

След като вземанията на посочените по-горе кредитори бъдат напълно уредени, останалите средства на длъжника се разпределят за уреждане на главницата на вземанията (с изключение на лихвите) на другите необезпечени кредитори. На този етап се уреждат необезпечената част от вземанията на обезпечени кредитори и неуредената част от техните вземания.

Ако средствата на длъжника не са достатъчни за покриване на пълния размер на посочените в параграф 5 от настоящия член вземания на кредиторите, въпросните вземания трябва да бъдат удовлетворени пропорционално на сумата, дължима на всеки кредитор.

Средствата на длъжника, останали след уреждането на главницата на вземанията на необезпечените кредитори, се използват за уреждане на съседни вземания на необезпечените кредитори (пропорционално на сумата, дължима на всеки кредитор).

Средствата на длъжника, останали след уреждането на всички посочени по-горе вземания, се разпределят между участниците (акционерите) или членовете на длъжника пропорционално на размера на индивидуалната им инвестиция, длъжника (физическо лице), неговия наследник (чрез наследяване) или лицата, които имат претенции към активите на асоциация или фондация — в съответствие със законодателството или устава на съответната асоциация или фондация.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

По време на производството по обявяване на фалит длъжникът има право да задържи доходите, които са необходими за покриване на косвените разходи по производството по несъстоятелност на физическо лице, и активите, които са абсолютно необходими за получаването на доходи.

Приоритетно от средствата на длъжника се покриват издръжката, включително вноските в Гаранционния фонд за издръжка и разноските по производството по несъстоятелност на физическо лице.

Използваните като обезпечение приходи от продажбата на активите на длъжника, които са използвани като обезпечение, се използват за удовлетворяване на вземането на обезпечения кредитор.

Вземанията на необезпечените кредитори се присъединяват в една група без подредба. Останалите средства се използват за уреждане на вземанията на необезпечените кредитори в дялове, отговарящи на дължимата на всеки кредитор главница. Средствата на длъжника, останали след уреждане на главницата на вземанията на необезпечените кредитори, се използват за уреждане на съседни вземания на необезпечените кредитори (пропорционално на сумата, дължима на всеки кредитор).

По време на производството за уреждане на задълженията длъжникът може да запази до две трети от доходите си за покриване на разходите за препитание и за запазване на активите, които са от съществено значение за получаване на доходите му.

Следователно, като се вземат предвид разпоредбите на плана за уреждане на задълженията, длъжникът прехвърля една трета от доходите си (но най-малко една трета от брутната минимална месечна заплата в Латвия) за уреждане на вземанията на кредиторите. Когато изготвя план за уреждане на задълженията, длъжникът включва главниците на всички вземания на кредиторите и предвижда тяхното уреждане пропорционално на вземането на всеки кредитор.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производство за правна защита

Производството за правна защита се прекратява от съда, ако:

  1. мнозинството от определените в Закона за несъстоятелността кредитори не са подкрепили плана от мерки по производството по правна защита по реда и сроковете, определени в Закона за несъстоятелността;
  2. планът от мерки по производството за правна защита не отговаря на разпоредбите на Закона за несъстоятелността.

Съдът прекратява производство за правна защита и образува производство по несъстоятелност на юридическо лице:

  1. ако за втори път в рамките на една година е образувано производство за правна защита по отношение на длъжника, но не е обявено неговото провеждане;
  2. след постъпване на молба от кредитора — ако длъжникът не изпълнява плана от мерки по производството за правна защита повече от 30 дни и не е представил в съда промени в плана;
  3. след постъпване на молба, подадена от представител на мнозинството от определените в Закона за несъстоятелността кредитори — ако длъжникът не е извършил предвидените в Закона за несъстоятелността действия или е предоставил невярна информация, ако длъжникът не изпълнява плана от мерки по производството за правна защита повече от 30 дни и не е представил в съда промени в плана или длъжникът не спазва ограниченията за дейността, определени в Закона за несъстоятелността.

Ако планът от мерки по производството за правна защита е изпълнен, длъжникът подава молба до съда за прекратяване на производството за правна защита. За разлика от това, ако длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си, определени в плана от мерки по производството за правна защита, заедно с искането за прекратяване на производството по правна защита длъжникът подава в съда молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Прекратяването на производството за правна защита, след като е изпълнен планът от мерки по производството за правна защита, служи като основание за премахване на ограниченията за дейността, наложени на длъжника в производството за правна защита, и прекратяване на прилагането на метода, използван за производството.

Ако планът от мерки по производството за правна защита не е одобрен от мнозинството кредитори в съответствие с процедурата и сроковете, определени в Закона за несъстоятелността, и производството за правна защита е прекратено, ограниченията, свързани с обявяването на производството за правна защита, се премахват и се начислява пълният размер на неустойката, лихвата и таксите за забава за непогасени задължения.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Производство по несъстоятелност се прекратява със съдебно решение, след като синдикът е изпълнил плана за продажбата на активите на длъжника и плана за уреждане на вземанията на кредиторите. По същия начин съдът прекратява производството по несъстоятелност, ако в доклада си относно липсата на активи синдикът е предложил производството по несъстоятелност да бъде прекратено и кредиторите са одобрили предложението. В този случай длъжникът (юридическо лице) се заличава от съответния публичен регистър.

Производството по несъстоятелност се прекратява със съдебно решение, ако е одобрен планът от мерки за правна защита и съдът е решил да промени производството по несъстоятелност на юридическо лице в производство по правна защита. В този случай длъжникът продължава да осъществява дейностите си както преди.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Производство по несъстоятелност на физическо лице може да бъде прекратено, без да се образува производство за уреждане на задълженията. Съдът прекратява производството по обявяване на фалит заедно с производството по несъстоятелност на физическо лице, ако във връзка с провеждането на производство по несъстоятелност на физическо лице по отношение на длъжника са установени ограничения. В този случай молбата за прекратяване на производството по обявяване на фалит се подава от синдика в срок от три месеца от обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице. По същия начин, ако не са предявени вземания от кредиторите, заедно с производството по несъстоятелност на физическо лице съдът може да прекрати и производството по обявяване на фалит. В този случай молбата за прекратяване на производството по обявяване на фалит се подава от длъжника в едномесечен срок от изтичането на срока за предявяване на вземанията на кредиторите.

Ако производството по несъстоятелност на физическо лице бъде прекратено заедно с приключването или прекратяването на производство по обявяване на фалит, правомощията и ограниченията на синдика, възпрепятстващи длъжника да се разпорежда с имуществото си, също се прекратяват, кредиторите възстановяват правата си да искат уреждане на задълженията на длъжника, доколкото те не са погасени в производството по несъстоятелност на физическо лице, и се възобновяват производството по принудително изпълнение на присъдено, но несъбрано задължение, както и производството за погасяване на задълженията на длъжника пред съда.

Ако длъжникът е изпълнил успешно стъпките, предвидени в плана за уреждане на задълженията на физическо лице, определените в плана задължения на длъжника, които остават след изпълнението на плана, се заличават, като се прекратява изпълнителното производство за събиране на заличените задължения.

Производствата за уреждане на задълженията не се провеждат или се прекратяват при следните случаи:

  • през трите години преди обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице или по време на производството по несъстоятелност длъжникът е сключил сделки, довели до неплатежоспособността на длъжника или до вреди за кредиторите, като той е знаел или е трябвало да знае, че такива сделки могат да доведат до неплатежоспособност или вреди за кредиторите;
  • длъжникът съзнателно е предоставил невярна информация за финансовото си състояние и не е разкрил истинските си доходи;
  • длъжникът не изпълнява задълженията си по производството по несъстоятелност или по производството за уреждане на задължения, което значително затруднява хода на производството по несъстоятелност.

Ако производство за уреждане на задължения е прекратено, без длъжникът да е изпълнил задълженията си, вземанията на кредиторите се възобновяват и изчисляват изцяло, като се възобновяват и спрени по-рано съдебни производства и изпълнението на съдебни решения.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Производство за правна защита

След прекратяване на производството за правна защита се прилагат обичайните разпоредби по отношение на операциите на длъжника и правата на кредитора.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Синдикът подава в регистъра на предприятията молба за заличаване на длъжника от съответния регистър в петдневен срок от получаване на съдебното решение за прекратяване на производството. След заличаването от регистъра длъжникът се закрива и кредиторите губят правото си да предявят вземане срещу длъжника, тъй като той престава да съществува.

Следва да се добави, че кредиторът може да предяви иск срещу членовете на съвета на длъжника до размера на неуредения размер на вземането в рамките на една година от прекратяване на производството по несъстоятелност, ако синдикът на производството по несъстоятелност не е получил счетоводните документи на длъжника или са били в състояние, което не позволявало да се добие ясна представа за сделките и финансовото състояние на длъжника през трите години преди обявяване на производството по несъстоятелност. Преди да бъде прекратено производството по несъстоятелност, такъв иск може да предяви синдикът от името на длъжника, като кредиторът има право да участва в производството като трето лице.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Ако производството по несъстоятелност бъде прекратено, преди да е приключила процедурата по уреждане на задълженията, определените в Закона за несъстоятелността права и ограничения на синдика, възпрепятстващи длъжника да се разпорежда с имуществото си, също се прекратяват, кредиторите възстановяват правата си да искат уреждане на задълженията на длъжника, доколкото те не са погасени в производството по несъстоятелност на физическо лице, и се възобновяват производството по принудително изпълнение на присъдено, но несъбрано задължение, както и производството за погасяване на задълженията на длъжника пред съда.

Ако длъжникът е изпълнил успешно стъпките, предвидени в плана за уреждане на задълженията на физическо лице, определените в плана задължения на длъжника, които остават след изпълнението на плана, се заличават, като се прекратява изпълнителното производство за събиране на заличените задължения.

Длъжникът не се освобождава от останалите задължения, посочени в плана за уреждане на задълженията на физическо лице, ако той не е предприел действията, определени в плана.

Следните вземания не са погасени по производство за уреждане на задължения, дори ако планът за уреждане на задълженията е изпълнен успешно:

  • вземания за плащания за издръжка;
  • вземания, произтичащи от забранени дейности;
  • обезпечено вземане, ако длъжникът е запазил жилището, използвано като обезпечение по въпросното вземане, освен ако в споразумение между длъжника и обезпечения кредитор е предвидено друго. Изпълнително производство за уреждането на посочените по-горе задължения се възобновява до размера на неуредената сума на дълга;
  • вземания, произтичащи от наложени санкции по производства за административни нарушения и наказания, предвидени в Наказателния закон, както и обезщетения за вреди.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство за правна защита

Разноските по производството за правна защита включват възнаграждението на надзорния орган по производството за правна защита и разноските, направени за законосъобразното и ефективно провеждане на производството за правна защита. Разходите за производството за правна защита се покриват от средствата на длъжника.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Разходите за производството по несъстоятелност на юридическо лице (както възнаграждението на синдика, така и разноските по производството по несъстоятелност) се покриват от средствата на длъжника.

Ако направените в хода на производството по несъстоятелност на юридическо лице разноски не могат да бъдат покрити от средства на длъжника, за покриване на разноските могат да се използват средства на кредиторите или на друго физическо или юридическо лице, ако е постигнато такова споразумение в съответствие със закона.

В случаите, когато разходите за производството по несъстоятелност на юридическо лице не могат да бъдат покрити от източниците по-горе и синдикът изготви доклад, удостоверяващ липсата на активи на длъжника, при планиране на прекратяването на производство по несъстоятелност на юридическо лице, разходите за производството се покриват от депозита на производството по несъстоятелност на юридическо лице, който се прехвърля на синдика за покриване на разходите по производството по несъстоятелност на юридическо лице и възнаграждение.

Ако молбата за образуване на производство по несъстоятелност на юридическо лице е подадена от служител на длъжника, който частично или изцяло е освободен от задължението за плащане на депозит, разходите за производството по несъстоятелност на юридическо лице се покриват от гаранционния фонд за вземания на служители.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

В производството по несъстоятелност на физическо лице се разграничават преки и косвени разноски.

Преките разходи от производството по несъстоятелност на физическо лице включват разходи, свързани с обезпечаване на производството:

  • разходите за реклама, публична продажба, откриване, опериране и закриване на платежна сметка;
  • разходите за кореспонденция по пощата;
  • разходите, свързани с оценката на активите на физическо лице;
  • разходите за нотариални услуги;
  • разходите, свързани със съхранение на активите на физическо лице, ако са били прехвърлени на синдика, проверка на сделки и застраховка на активите и сделките.

Тези разходи се покриват от приходите от продажбата на активите на физическото лице, но при липсата на активи или недостатъчност за покриване на преките разходи синдикът може да поиска длъжникът да покрие разходите. Все пак трябва да се отбележи, че длъжникът може да задържи две трети от доходите си и може да бъде задължен да прехвърли не повече от една трета за покриване на преките разходи.

Косвените разходи за производството по несъстоятелност на физическо лице, като например текущи плащания на данък или мито, текущи плащания за издръжка, наем и плащания за комунални услуги, се покриват от доходите на физическото лице (две трети от дохода, който длъжникът има право да запази).

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Производство за правна защита

Надзорният орган няма право да оспорва сделки, извършени преди образуването на производството за правна защита. След образуването на производство за правна защита действията на длъжника са ограничени: той нямат право да сключва каквито и да било сделки или да изпълнява дейности, които може да влошат финансовото му състояние или да навредят на интересите на кредиторите на несъстоятелността.

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Синдикът трябва да оцени сделките на длъжника и да предяви иск в съда, с който се иска съответната сделка да бъде обявена за недействителна, независимо от нейния вид, ако сделката е сключена:

  1. след датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице или четири месеца преди датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице и е довела до вреди за длъжника, независимо дали лицето, с което или в чиято полза е извършена сделката, е знаело или е трябвало да знае за вредите за кредиторите;
  2. три години преди датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице и е довела до вреди за длъжника и лицето, с което или в чиято полза е извършена сделката, е знаело или е трябвало да знае за вредите за кредиторите.

Ако сделка, довела до вреди на длъжника, е извършена със или в полза на на страни, които имат интерес към длъжника, се счита, че те са знаели за причинените вреди, освен ако не докажат противното.

Обезпечен кредитор може да поиска извършена от синдика сделка да бъде обявена за недействителна, ако въпросната сделка се отнася до активи, заложени като обезпечение по вземането, и интересите на обезпечения кредитор са накърнени.

Синдикът трябва да направи оценка и да подаде иск в съда с искане за връщане на подарени от длъжника активи или на част от тях, ако сделката е извършена през трите години преди датата на обявяване на производството по несъстоятелност или след тази дата, когато неравнопоставеност между задълженията на страните показва, че наистина е направено дарение. Дарение може да бъде обжалвано и поискано обратно само ако е незаконно или не е използвано по предназначение.

Парични суми, платени от длъжника за покриване на дългове през шестте месеца преди обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице и след датата на обявяването (с изключение на сумите, платени от синдика в хода на производство по несъстоятелност на юридическо лице лице), се изплащат, ако бъде установен един от следните фактори:

  1. плащането е извършено преди изискуемостта на задълженията, ако други задължения, по които плащанията са станали изискуеми, не са изпълнени и правата и задълженията на страните по параграф 3 от настоящия член могат да бъдат подновени;
  2. дългът е изплатен на лица, които имат интерес при длъжника, докато други задължения, които са били изискуеми преди падежа на задълженията по отношение на заинтересованите лица, не са погасени. Тази разпоредба се прилага и за вземания, събирани от съдебни служители, като се удържат разноските по изпълнението.

Кредиторът връща сумата, платена от длъжника през трите месеца преди датата на обявяване на производството по несъстоятелност на юридическо лице, за да избегне обявяване на производство по несъстоятелност на длъжника въз основа на молба, подадена от кредитора, получаващ сумата.

Ако платените за покриване на дълга суми бъдат изплатени в случаите, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, задълженията на страните (включително увеличаването на задълженията) и съответните права, които са били в сила преди уреждането на дълга, се подновяват.

Освен това синдикът е длъжен да предяви в съда иск за обявяване на договор за залог за недействителен, когато правото на залог е учредено след вписване в регистъра по несъстоятелността на обявяването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

Производство по несъстоятелност на физическо лице

Сключените от длъжника сделки могат да се оспорват по реда на производството по несъстоятелност на юридическо лице, ако в хода на производството по несъстоятелност се установи следното:

  • през трите години преди обявяването на производството по несъстоятелност на физическо лице или по време на производството по несъстоятелност длъжникът е сключил сделки, довели до неплатежоспособността на длъжника или до вреди за кредиторите, като той е знаел или е трябвало да знае, че такива сделки могат да доведат до неплатежоспособност или вреди за кредиторите;
  • длъжникът съзнателно е предоставил невярна информация за финансовото си състояние и не е разкрил истинските си доходи;
  • длъжникът не изпълнява задълженията си по производство по несъстоятелност или по производство за уреждане на задължения, което значително затруднява хода на производството по несъстоятелност.
Последна актуализация: 18/12/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Литва

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу юридически и физически лица.

За юридическите лица се прилага производство по несъстоятелност, извънсъдебно производство по несъстоятелност и производство по оздравяване.

Производство по несъстоятелност или извънсъдебно производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу всякакви видове правни субекти, с изключение на бюджетни органи, политически партии, синдикални организации и религиозни общности и сдружения.

При образуване на производство по несъстоятелност или извънсъдебно производство по несъстоятелност, имуществото на правния субект се продава и получените приходи се използват за удовлетворяване на интересите на кредиторите, докато самият правен субект се ликвидира поради несъстоятелност.

Производство по оздравяване може да бъде започнато срещу всякакви видове правни субекти, с изключение на бюджетни органи, политически партии, синдикални организации, религиозни общности и сдружения, кредитни институции, разплащателни агенции, институции за електронни пари, застрахователни и презастрахователни дружества, управляващи дружества, инвестиционни дружества и борсови посредници, търгуващи с държавни ценни книжа. Целта на производството по оздравяване е да се даде възможност на правни субекти, които са изправени пред финансови предизвикателства, да възстановят своята платежоспособност, да поддържат и развиват дейностите си, да плащат задълженията си и да избегнат несъстоятелността, като същевременно продължават да извършват стопанската си дейност. За тази цел ангажиментите на правния субект в процеса на оздравяване са разпределени в рамките на четиригодишен период, основаващ се на плана за оздравяване, като този план трябва да бъде одобрен както от членовете на правния субект, така и от неговите кредитори. Срокът за изпълнение на плана може да бъде удължен с още една година. Не е възможно образуването на извънсъдебно производство по оздравяване.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано от едно физическо лице срещу друго, включително земеделски стопани и самостоятелно заети лица. Не е възможно образуването на извънсъдебно производство по несъстоятелност по отношение на физическо лице.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност срещу юридическо лице може да бъде образувано, когато съдът е установил съществуването на поне едно от следните обстоятелства:

  • дружеството е изпаднало в неплатежоспособност;
  • дружеството има забавени плащанията, свързани с трудовите му правоотношения с неговите служители;
  • дружеството не може или няма да бъде в състояние да изпълнява своите задължения.

Под неплатежоспособност на дружество се разбира състояние, при което дадено дружество не е в състояние да изпълнява своите задължения (не плаща дълговете си, не извършва дейност, за която му е платено предварително, и др.) и просрочените задължения на дружеството (дългове, ненавременно извършена работа и др.) надвишават половината от балансовата стойност на имуществото му.

Извънсъдебно производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу правен субект, при условие че срещу дружеството няма текущи съдебни производства с имуществени искове и не се извършва събиране на вземания въз основа издадени от съдилища или други органи изпълнителни основания. При извънсъдебно производство по несъстоятелност решения по въпросите, които са от компетентността на съда, се вземат от събранието на кредиторите на дружеството.

Производство по оздравяване може да бъде образувано срещу юридическо лице, което:

  • не е прекратило своите дейности;
  • не изпада в неплатежоспособност или вече не е в несъстоятелност;
  • е създадено най-малко три години преди подаването на молбата за оздравяване в съда;
  • ако са изминали поне пет години от:

а) постановяването на съдебното решение за приключване на делото за оздравяване;

б) постановяването на съденото решение за прекратяване на оздравяването поради оттеглянето на вземанията на всички кредитори или поради удовлетворяването на изискванията на всички кредитори на дружеството, което е в процес на оздравяване, преди определения в плана за оздравяване срок.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано по отношение на физическо лице, което е неплатежоспособно и добросъвестно. Дадено физическо лице може да бъде обявено за неплатежоспособно, ако не е в състояние да погаси просрочените си дългови задължения в размер, надхвърлящ 25 минимални месечни работни заплати, съгласно одобреното от правителството на Литва.

Добросъвестността от страна на физическо лице се определя въз основа на оценката на това дали то е предоставило пълна и точна информация и дали е изпаднало в неплатежоспособност, докато е действало добросъвестно, т.е. дали действията на физическото лице през последните три години са отговаряли или не на критериите за необходима и дължима грижа и дали то не е допуснало съзнателно натрупването на непогасените задължения.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Масата на несъстоятелността на дружество, което изпада в несъстоятелност или е в процес на оздравяване, включва цялото имущество на дружеството, независимо от неговото естество (движими или недвижими вещи, материални или нематериални активи, права върху собственост и др.) или местонахождение. В масата на несъстоятелността на дружеството са включени и имуществото или приходите, придобити от него в процеса на обявяване в несъстоятелност или оздравяване, и те се използват за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. В случай на несъстоятелност редът на изплащане на вземанията на кредиторите се определя по закон, докато редът на изплащане при оздравяване се определя в плана за оздравяване. В рамките на производството по несъстоятелност цялата маса на несъстоятелността се осребрява и получените приходи се използват за покриване на административните разходи във връзка с несъстоятелността и вземанията на кредиторите. За разлика от горепосоченото, в случай на оздравяване се осребрява единствено имуществото, посочено в плана за оздравяване.

По отношение на приходите от стопанската дейност на предприятието в несъстоятелност се прилага специална процедура: тези приходи се използват за покриване на съответните оперативни разходи. Всички плащания, свързани със стопанска дейност се обработват през специалната сметка на дружеството, предназначена за стопанската дейност (търговската сметка на дружеството), която не може да се използва за плащания към други кредитори.

В случай на физическо лице, което изпада в несъстоятелност, под внимание се взема цялото имущество, независимо от неговото естество (движими/недвижими вещи, материални/нематериални активи, права върху собственост и др.) или местонахождение. От сметките се изключват единствено притежаваните от физическото лице парични средства в брой, които не надхвърлят една минимална месечна работна заплата. Интересите на кредиторите се удовлетворяват от приходите от продажбата на цялото имущество на лицето (с изброените по-долу изключения).

Съгласно процедурата за обявяване на несъстоятелност на физически лица физическо лице, което изпада в несъстоятелност, има правото да използва определена сума от приходите си за задоволяване на основните си нужди. Тази сума се определя от съда при образуване на производство по несъстоятелност и се отнася до нуждите на физическото лице и лицата на негова издръжка; след като съдът одобри плана за възстановяване на платежоспособността на физическото лице, в този план се определя сумата, която е на негово разположение.

Специален статус се предоставя и на единственото жилище на физическото лице, необходимо за основните му нужди и/или тези на лицата на негова издръжка, както и на цялото му имущество, необходимо за извършваните от него дейности, свързани със самостоятелна заетост и/или селскостопански дейности. Физическо лице, изпаднало в несъстоятелност, може да запази правото си върху въпросното имущество дори и да е учредена ипотека, при условие, че то е дало съгласието си за ипотеката и че подобно запазване не нарушава правата на други кредитори.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

В рамките на производство по корпоративна несъстоятелност назначеният синдик поема управлението на дружеството, разпорежда се с масата на несъстоятелността, организира продажбата на последната и се разплаща с кредиторите, като използва получените приходи, и предприема всички необходими стъпки за ликвидация на дружеството. Основните функции на синдика при корпоративна несъстоятелност са следните:

  • да представлява дружеството и да защитава интересите му и тези на всички негови кредитори;
  • да поема управлението на дружеството в несъстоятелност и на масата на несъстоятелността;
  • да прекратява договори на дружеството, които вече няма да бъдат изпълнявани (включително договори с членовете на управителните органи и персонала);
  • да иска от гаранционния фонд парични средства, за да се разплати с кредиторите/служителите;
  • да сключва, когато е необходимо, временни трудови договори или договори за услуги, необходими за целите на производството по несъстоятелност;
  • да проверява предявените от кредиторите вземания и да внася списъка с тях за одобрение от съда;
  • да осъществява надзор над стопанската дейност на дружеството в несъстоятелност;
  • да проверява сключените от дружеството сделки през тригодишния период преди образуването на производството по несъстоятелност;
  • да оспорва сделките на дружеството в съда, в случай че те противоречат на оперативните цели на дружеството и могат да допринесат за неспособността на дружеството да се разплаща с кредиторите си;
  • когато има основания, да подава молба до съда за обявяване на несъстоятелността за умишлена;
  • да свиква събрания на кредиторите;
  • •да изготвя доклади за дейността и да ги представя на събранията на кредиторите;
  • да съставя и да представя годишните и междинните финансови отчети на дружеството;
  • да прилага решенията на съда и тези, взети на събранието на кредиторите;
  • да предоставя информация относно производството по несъстоятелност;
  • да организира продажбата на имуществото на дружеството в несъстоятелност;
  • да използва получените в хода на производството по несъстоятелност средства за разплащане с кредиторите;
  • да изпълнява всички необходими действия за ликвидация и отписване на дружеството.

В случай на оздравяване на дадено дружество назначеният управител, отговарящ за оздравяването, действа в качеството си на професионален консултант и независимо лице, осъществяващо контрол върху производствата по оздравяване. Основните функции на управителя, отговарящ за оздравяването, са следните:

  • да допринася за изготвянето и разглеждането на плана за оздравяване на дружеството и за предприемането на мерки, които да гарантират, че този план е изготвен, представен за одобрение и изпълнен в рамките на определените от съда срокове.
  • да изготвя писмено заключение относно приложимостта на проекта на плана за оздравяване;
  • да осъществява надзор над дейностите на управителните органи на дружеството, което е в процес на оздравяване, доколкото те са свързани с изпълнението на плана за оздравяване, да уведомява членовете на управителните органи на дружеството за установените в техните дейности недостатъци и да определя срок за тяхното отстраняване, и да подава молба до съда за отстраняване на управителните органи на дружеството;
  • да свиква събрание на членовете на дружеството, които са собствениците зад представителите в органа, упражняващ правата и задълженията на собственика на държавно или общинско предприятие, и да участва в тези събрания, без да има право на глас;
  • да предоставя информация, засягаща производството по оздравяване, и да информира съда за напредъка по изпълнението на плана за оздравяване.

Управителите, отговарящи за оздравяването, заедно с управителните органи на дружеството, което е в процес на оздравяване, отговарят за прилагането на одобрения от съда план за оздравяване.

В случай на несъстоятелност на физическо лице, назначеният синдик се разпорежда с имуществото на физическото лице, като организира неговата продажба и използва приходите, за да се разплати с кредиторите. Основните функции на синдика при обявяване в несъстоятелност на физическо лице са следните:

  • да се разпорежда с имуществото на физическото лице и средствата в депозитната сметка;
  • да води отчетност за всички средства, получени от физическото лице, и за тяхното използване;
  • да организира продажбата на имуществото на физическото лице и да се разплаща с кредиторите;
  • да свиква събрания на кредиторите и да участва в тях, без да има право на глас;
  • да предоставя информация за производството по несъстоятелност на физическото лице и да изготвя доклада за изпълнение на плана за възстановяване;
  • да инициира измененията на плана за възстановяване на платежоспособността;
  • да представлява физическото лице в производство по осребряване на имуществото от името на физическото лице, изпаднало в несъстоятелност, и да предприема действия за събиране на задълженията от длъжниците;
  • да защитава правата и законовите интереси на физическото лице и на всички кредитори;
  • да оценява целесъобразността на дейностите на физическото лице, свързани със самостоятелна заетост и/или неговите селскостопански дейности.

Физическо лице, което изпада в несъстоятелност, трябва да положи всички усилия да удовлетвори вземанията на кредиторите. За тази цел физическото лице в несъстоятелност трябва, доколкото е възможно, да има работа или да извършва други доходоносни дейности, активно да търси работа или да търси по-високоплатена работа, да разпределя доходите, за да удовлетворява вземанията на кредиторите, и да изготвя и след одобрението от съда да прилага плана за възстановяване на платежоспособността и да си сътрудничи с назначения синдик.

В хода на производството по несъстоятелност дадено физическо лице в несъстоятелност има правото да получава информация от синдика, да присъства на събранията на кредиторите и да оспорва взети от тях незаконосъобразни решения, да иска замяна на синдика и да иска обезщетение за причинени вреди, в случай че синдикът не изпълнява правилно функциите си.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

По отношение на корпоративната несъстоятелност, както и несъстоятелността на физическо лице, прихващането на вземанията на лицето в несъстоятелност и тези на кредиторите се забранява с решението на съда за започване на производството по несъстоятелност, с изключение на прихващанията, разрешени от разпоредбите на данъчните закони относно прихващанията в случай на надвнасяне на данък (данъчна разлика).

От деня на започване на производство по оздравяване по отношение на дадено дружество, което се основава на съдебно решение, до деня на постановяване на съдебното решение за одобряване на плана за оздравяване, се спира всяко прихващане на вземанията на дружеството, което е противопоставимо на вземанията на неговите кредитори. Впоследствие такива прихващания са възможни в съответствие с одобрения от съда план за оздравяване.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

В случай на обявяване в несъстоятелност на дружество назначеният синдик уведомява съответните лица в рамките на 30 дни от влизането в сила на съденото решение за образуване на производство по несъстоятелност, че текущите договори на дружеството (с изключение на трудовите договори и договорите, пораждащи право на предявяване на иск от страна на дружеството в несъстоятелност) няма да се изпълняват и следва да се считат за изтекли.

С влизането в сила на съдебното решение за образуване на производство по несъстоятелност управителните органи на дружеството губят правомощията си и синдикът на дружеството прекратява с 15-дневно предварително писмено уведомление трудовите или гражданските договори с членовете на съвета на дружеството и с неговите ръководни кадри.

Синдикът уведомява други служители за предстоящото прекратяване на техните трудови договори в рамките на три работни дни от влизането в сила на съдебното решение за образуване на производство по несъстоятелност срещу дружеството и прекратява трудовите договори със служителите в рамките на 15 работни дни от посоченото уведомление. С освободени служители, които все още са необходими за протичане на производството по несъстоятелност на дружеството, се сключват срочни трудови договори. Необходимият брой такива служители според длъжността се определя от събранието на кредиторите.

Оздравяването на дружеството няма последици за текущите споразумения на правния субект. Всички подписани договори се оценяват от гледна точка на целесъобразността, като в плана за оздравяване се предвижда прекратяване на неизпълними договори. Те се прекратяват в съответствие с производството по общия ред, тъй като в закона не е предвидена специална разпоредба за прекратяване на договори в хода на производството по оздравяване.

Що се отнася до производството по несъстоятелност, свързано с физическо лице, в плана за възстановяване на платежоспособността се определят договорите, които трябва да бъдат прекратени, и тези, чието изпълнение трябва да продължи. След като съдът е одобрил плана за възстановяване на платежоспособността, физическото лице, което изпада в несъстоятелност, трябва да уведоми съответните лица относно договорите, които трябва да бъдат прекратени съгласно плана за възстановяване на платежоспособността.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

В случай на несъстоятелност на дружество или физическо лице вземанията на отделните кредитори трябва да бъдат прехвърлени на назначения синдик. Впоследствие вземанията се одобряват от съда, макар че спорът относно фактическото основание за всяко специфично вземане или неговия размер се решава в рамките на производството по несъстоятелност.

В случай на производство по оздравяване на дружество вземанията, възникнали преди образуването на производствата по оздравяване, се предявяват пред назначения синдик в рамките на определения от съда срок. Впоследствие вземанията се одобряват от съда, макар че спорът относно фактическото основание за всяко специфично вземане или неговия размер се решава в рамките на производството по оздравяване. Предявяването на вземанията на отделните кредитори, възникнали след образуването на производството по оздравяване, и разрешаването на съответните спорове се извършва в рамките на производство по общия ред.

След образуването на производството по несъстоятелност или по оздравяване съдебният изпълнител трябва да спре изпълнителните действия и изпълнителното производство и да предаде изпълнителните основания на съда, в който е образувано съответното производство по несъстоятелност или оздравяване.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Когато се окаже, че срещу ответника е образувано производство по несъстоятелност преди издаването на съдебното разпореждане за насрочване на заседание по делото, в рамките на което срещу него са подадени имуществени искове, производствата относно имуществените искове срещу ответника се спират и се сезира съда, който е сезиран по делото за несъстоятелност.

В други случаи, т.е. а) когато съдебното разпореждане за насрочване на заседание по делото вече е било издадено в момента, в който става известен фактът за образуваното срещу ответника производство по несъстоятелност или б) когато по отношение на ответника е образувано производство по оздравяване, фактът за образуването на последното производство по отношение на ответника не дава основание за сезиране на съда, който е сезиран за съответното дело по несъстоятелност или оздравяване.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Основните права на кредиторите в производството по корпоративна несъстоятелност са следните:

  • да подават молба до съда за образуване на производство по несъстоятелност срещу дружество в несъстоятелност;
  • да вземат решение относно образуването на извънсъдебно производство по несъстоятелност;
  • да предявяват вземанията си пред назначения синдик на дружеството в рамките на определения от съда срок;
  • да присъстват на събранието на кредиторите и да гласуват относно:
    • одобрението на представените от синдика доклади за дейността;
    • одобрението и изменението на прогнозните административни разходи;
    • одобрението на продажната цена на имуществото на дружеството;
    • одобрението на годишните финансови отчети, изготвени в хода на производствата по несъстоятелност на дружеството;
    • стопанската дейност на дружеството (нейната продължителност, подновяване, ограничаване и прекратяване, одобрение на прогнозните разходи и др.);
    • броя и длъжностите на персонала, който трябва да бъде нает в хода на производствата по несъстоятелност на дружеството;
    • възнаграждението на синдика;
    • договореностите с кредиторите;
    • предложение за отстраняване на синдика;
    • други въпроси;
  • да получават от синдика информация относно развитието на производството по обявяване на дружеството в несъстоятелност съгласно посочената от събранието на кредиторите процедура;
  • да оспорват сключените от дружеството сделки (отменителен (Павлов) иск (actio Pauliana);
  • да подават жалба в съда за обявяване на несъстоятелността за умишлена;
  • да оспорват решенията, взети на събранието на кредиторите;
  • да подават жалба в съда за отстраняване на синдика;
  • да удовлетворяват своите вземания от имуществото и приходите, получени от обявеното в несъстоятелност дружество.

Основните права на кредиторите в производството по обявяване в несъстоятелност на физическо лица са следните:

  • да предявяват пред синдика в рамките на определения от съда срок вземанията си, които са възникнали преди образуването на производството за обявяване в несъстоятелност на физическо лице;
  • да поискат удовлетворяване на вземанията в съответствие с посочената в плана процедура;
  • да посещават заседанията на кредиторите (след приемането на плана за възстановяване на платежоспособността за физическо лице, изпаднало в несъстоятелност, заседанията на кредиторите трябва да се провежда най-малко на всеки шест месеца) и да гласуват относно:
    • жалби на кредиторите срещу действия на синдика;
    • изискването синдикът да представя доклади за своята дейност;
    • одобрението и изменението на прогнозните административни разходи във връзка с несъстоятелността;
    • одобрението на продажната цена на имуществото на длъжника;
    • дейностите на физическото лице, свързани със самостоятелна заетост и/или неговите селскостопански дейности (тяхната продължителност, започване, подновяване, ограничаване, прекратяване и т.н.);
    • предложения за актуализиране на плана за възстановяване на платежоспособността;
    • предложение за замяна на синдика;
    • други въпроси;
  • да получават от синдика информация относно развитието на производството по несъстоятелност съгласно посочената от събранието на кредиторите процедура;
  • да предоставят помощ при изпълнение на дългови задължения;
  • да внасят предложения относно плана за възстановяване на платежоспособността;
  • да се обръщат към събранието на кредиторите относно дейностите на синдика или неговата замяната или да предлагат друг кандидат за синдик;
  • да обжалват взетите на събранието на кредиторите решения в рамките на 14 дни от датата на тяхното оповестяване или на предполагаемото им оповестяване;
  • да подават молба пред съда за прекратяване на производството по обявяване в несъстоятелност на физическото лице;
  • да подават молба пред съда за отстраняване на синдика;
  • да удовлетворяват своите вземания от имуществото и приходите, получени от обявеното в несъстоятелност физическо лице.

Основните права на кредиторите в производството по оздравяване на дружество са следните:

  • да предявяват пред управителя, отговарящ за оздравяването, вземания, възникнали преди образуването на производството по оздравяване по отношение на длъжника;
  • да присъстват на събранието на кредиторите и да гласуват относно:
    • одобряването на плана за оздравяване;
    • отстраняването на управителя, отговарящ за оздравяването, и предлагането на друг кандидат за тази позиция;
    • предложение за ограничаване на компетентността на управителните органи на дружеството;
    • предложение за прекратяване на производството по оздравяване на дружеството в случай на неизпълнение или неподходящо изпълнение на плана за оздравяване;
    • искането за удължаване на срока за изпълнение на плана за оздравяване;
    • други въпроси;
  • да получават от управителния орган на дружеството и управителя, отговарящ за оздравяването, информация относно оздравяването на дружеството, с изключение на информация, представляваща търговска/промишлена тайна;
  • да предоставят помощ при изпълнение на дългови задължения;
  • да внасят до управителя, отговарящ за оздравяването, или управителния орган на дружеството предложения относно плана за оздравяване;
  • да се обръщат към събранието на кредиторите относно дейностите на управителя, отговарящ за оздравяването или неговата замяна;
  • да обжалват решенията, взети от събранието/комисията на кредиторите, в рамките на 14 дни от датата на тяхното оповестяване или на предполагаемото им оповестяване;
  • да удовлетворяват вземания по време на периода на оздравяване.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В случай на дружество в несъстоятелност, след влизането в сила на съдебното решение за образуване на производството по несъстоятелност срещу дружеството неговите управителни органи губят своите правомощия, докато назначеният синдик управлява и използва имуществото на дружеството в несъстоятелност и се разпорежда със средствата на дружеството в банковите сметки. Синдикът организира продажбата на имуществото на дружеството в несъстоятелност и го продава или го прехвърля на кредиторите. По отношение на продажбата на различните видове имущество се прилагат различни процедури. Например недвижим имот или ипотекирано имущество, както и имущество на стойност, надхвърляща 250 основни социални обезщетения, се продават на публичен търг, докато нетрайните вещи се продават на цена, определена от синдика въз основа на пазарните цени. Процедурата за продажба на това имущество и неговата цена се определя от събранието на кредиторите на дружеството в несъстоятелност. Освен това съществуват допълнителни регулаторни изисквания относно продажбата на определен вид имущество (например ценни книжа и радиоактивни материали).

Когато дадено дружество е в процес на оздравяване, управителните му органи продължават на следят неговите дейности и да се разпореждат с имуществото му, въпреки че те трябва да се придържат към одобрения план за оздравяване. В хода на оздравяването дейностите на управителните органи на дружеството се наблюдават от назначения от съда управител, отговарящ за оздравяването. В периода от началото на производството по оздравяване до одобряването на плана за оздравяване (т.е. през периода на подготовката на плана за оздравяване) е забранена продажбата, прехвърлянето на собствеността или предоставянето за безвъзмездно ползване на дружеството или на част от него, неговите дългосрочни активи, недвижимо имущество, класифицирано като краткосрочни активи или права върху собствеността, без да има разрешение за това от съда, докато дружеството, което е в процес на оздравяване, няма право да предоставя никакви гаранции или обезпечения или по друг начин да гарантира изпълнението на задълженията на други страни.

Физическо лице, което изпада в несъстоятелност, няма право да се разпорежда с имуществото, което е в негово владение. С имуществото на физическо лице, което изпада в несъстоятелност, се разпорежда синдикът въз основа на одобрен от съда плана за възстановяване на платежоспособността на физическото лице. Физическо лице, което изпада в несъстоятелност, може да използва единствено месечната сума, която му е определена за посрещане на нуждите, както и средствата, необходими за продължаване на неговите дейности. Сумата, необходима за задоволяване на основните нужди в периода от образуването на производството по несъстоятелност до одобрението на плана за възстановяване на платежоспособността, се определя от съда; след като планът за възстановяване на платежоспособността бъде одобрен, тази сума се посочва в плана.

В хода на производство по несъстоятелност, свързано с физическо лице, продажбата на имуществото, необходимо за погасяване на вземанията на кредиторите, се организира от синдика в съответствие с поредността и сроковете, определени в плана за възстановяване на платежоспособността. Що се отнася до продажната цена на имуществото, посочено в плана за възстановяване на платежоспособността, и пазарната цена на подлежащото на продажба имущество — първоначалната цена на имуществото се одобрява на събранието на кредиторите. Имуществото може да бъде продадено на цена, която е по-ниска от определената в плана за възстановяване на платежоспособността, само със съгласието на физическото лице в несъстоятелност.

Недвижимото и ипотекираното имущество се продава на публичен търг (с изключение на имуществото, което първоначално е оценено на по-ниска цена от разходите за организиране на публичен търг). Цената на имуществото, което не може да бъде продадено на два публични търга, както и продажната цена и процедурата за друго имущество, се определят на събранието на кредиторите. Непродадено имущество може да бъде предоставено на кредиторите по тяхно искане и със съгласието на събранието на кредиторите.

Когато малолетни или непълнолетни деца (осиновени деца) и/или лица, поверени на настойник/попечител, живеят с дадено физическо лице, единственото им жилище (независимо дали е ипотекирано или не) може да бъде продадено въз основа на съдебно решение не по-рано от 6 месеца след одобряването на плана. По време на този период физическото лице трябва да намери нов дом, който да закупи или да наеме. Дадено физическо лице има право да се договори с ипотекарния кредитор, така че правото на собственост върху ипотекирания имот (обикновено жилището) да бъде запазено в хода на производствата по несъстоятелност. Такъв имот не може да бъде продаден.

Към процедурата за продажба на определени видове имущество (например ценни книжа и радиоактивни материали) могат да се прилагат допълнителни регулаторни изисквания.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

При образуване на производство по несъстоятелност срещу дадено дружество неговата стопанска дейност обикновено се прекратяват и следователно не могат да възникнат нови вземания в резултат на нея по отношение на дружеството. Когато при образуване на производството по несъстоятелност дружеството продължава да извършва дейността си (това е възможно, когато операциите намаляват загубите), вземанията, произтичащи от тази дейност, се погасяват от получените от нея приходи. Всички вземания, които не могат да бъдат погасени от тези приходи, представляват вземания от трети ред, които трябва да бъдат удовлетворени в рамките на производство по общия ред (вж. също отговора на въпрос 13).

Вземания, които възникват след началото на оздравяването на дружеството, се удовлетворяват в рамките на производство по общия ред, тъй като в законодателството не се съдържат специфични разпоредби във връзка с това.

След началото на производство по несъстоятелност, свързано с физическо лице, съдът приема и одобрява вземанията на кредиторите, насочени към дейности, свързани със самостоятелна заетост и/или селскостопански дейности, както и дълговите задължения, поети от физическото лице в несъстоятелност за извършване на тези дейности и/или провеждане на производства по несъстоятелност. След като тези вземания бъдат одобрени, планът за възстановяване на платежоспособността на физическото лице в несъстоятелност се актуализира. Други вземания, които се предявяват след началото на производството по несъстоятелност срещу физическо лице, се удовлетворяват в рамките на производство по общия ред, тъй като в законодателството не се съдържат специфични разпоредби във връзка с това.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

В случай на несъстоятелност на дружества и физически лица и в случай на оздравяване на дружество съдът, започващ производство по несъстоятелност или оздравяване, определя срок, в рамките на който кредиторите имат право да предявят своите вземания пред назначения синдик или управителя, отговарящ за оздравяването, и да представят съответните доказателства за обосноваване на тези вземания. В случай на корпоративна несъстоятелност или оздравяване се определя максимален срок от 45 дни, а в случай на несъстоятелност на физическо лице се определя срок от най-малко 15 дни, но не по-дълъг от 30 дни. Назначеният синдик проверява предявените вземания и при липса на какъвто и да е спор относно тяхното съществуване или размер ги представя на съда за одобрение. Оспорването на вземания или на част от тях от страна на синдика се решава от съда. Решението на съда за одобряване на вземането на кредитор подлежи на обжалване. Ако вземанията са предявени след определения от съда срок за тяхното предявяване, срокът може да бъде удължен, ако причините за неговото пропускане са признати за основателни.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Вземания на кредиторите, обезпечени със залог или ипотека, първоначално се погасяват от средствата, получени от продажбата на ипотекираното имущество на длъжника или от прехвърлянето на ипотекираното имущество на кредитора. Когато стойността на ипотекираното имущество не е достатъчна за погасяване на вземането на ипотекарния кредитор, останалата неудовлетворена част от вземането представлява вземане от трети ред във връзка с корпоративната несъстоятелност и вземане от втори ред във връзка с оздравяване или несъстоятелност на физическо лице. В случай на несъстоятелност на физическо лице е възможно да се постигне споразумение, съгласно което ипотекираното имущество да не се продава. В този случай планът за възстановяване на платежоспособността предвижда месечни плащания по ипотеката.

Когато продажбата на ипотекирано имущество носи повече средства от необходимите за погасяване на ипотеката, останалата част от тях се разпределя за погасяване на вземанията на други кредитори.

Вземанията на другите кредитори се удовлетворяват въз основа на реда на вземането и етапите.

При обявяване в несъстоятелност на дружество вземанията на кредиторите се удовлетворяват на два етапа. На първия етап вземанията на кредиторите се изплащат без лихвата и неустойките за забава; те се плащат на втория етап. На всеки етап вземанията на кредиторите от всеки по-нисък ред се удовлетворяват след като са напълно удовлетворени вземанията на кредитора от по-висок ред на съответния етап. Ако имуществото не е достатъчно за пълното удовлетворяване на вземанията от един ред на един етап, посочените вземания се удовлетворяват пропорционално на дължимата на всеки кредитор сума.

Вземанията от първи ред са вземания на служители, произтичащи от трудовото правоотношение; вземания за обезщетяване на причинени вреди вследствие на осакатяване или на други телесни повреди, развиване на професионална болест или смърт в резултат на трудова злополука (тези вземания могат да бъдат погасени от Гаранционния фонд); и вземания на селскостопански предприятия, изискващи плащане за продадени селскостопански продукти (до 40 процента от тези вземания могат да бъдат изплатени от средства от държавния бюджет, отпуснати за тази цел от Министерството на земеделието).

Вземания от втори ред са вземания във връзка с данъци и други вноски към държавния бюджет и бюджета за социално осигуряване, както и задължителните здравноосигурителни вноски; вземания във връзка със средства, получени от името на държавата, и заеми, обезпечени с гаранция, предоставена от държавата или определен от държавата гарантиращ орган; и вземания във връзка с подкрепа, отпусната от фондове на Европейския съюз и от средствата от държавния бюджет.

Всички други вземания на кредитори са вземания от трети ред.

При оздравяване на дружество вземанията на кредиторите се удовлетворяват на два етапа. На първия етап вземанията на кредиторите се изплащат без лихвата и неустойките за забава; те се плащат на втория етап.

Вземанията от първи ред са вземания на служители, произтичащи от трудовото правоотношение; вземания за обезщетяване на причинени вреди, вследствие на осакатяване или на други телесни повреди, развиване на професионална болест или смърт в резултат на трудова злополука; вземания на физически и юридически лица, изискващи плащане за селскостопанска продукция, доставена за преработка; и вземанията на кредитори, обезпечени със залог и/или ипотека, които не надвишават стойността на заложеното имущество и не се продават в хода на оздравяването.

Вземанията от втори ред са останалите вземания на кредитори, с изключение на вземания от трети ред и обезпечени вземания, при които заложеното имущество не се предлага за продажба в хода на оздравяването.

Вземания във връзка със заеми, които са предоставени в хода на оздравяването и не са обезпечени, се удовлетворяват след уреждането на тези от първи ред и преди уреждането на тези от втори ред.

Вземания от трети ред са вземания за липса на трудова заетост на членовете на предприятието, намиращо се в процес на оздравяване, които са станали кредитори на предприятието преди образуването на производството по оздравяване и които сами или с други членове контролират предприятието, което е в процес на оздравяване.

На всеки етап вземанията на кредиторите от всеки по-нисък ред се удовлетворяват след като са напълно удовлетворени вземанията на кредитора от по-висок ред на съответния етап. Ако имуществото не е достатъчно за пълното удовлетворяване на вземанията от един ред на един етап, посочените вземания се удовлетворяват пропорционално на дължимата на всеки кредитор сума.

При обявяване в несъстоятелност на физическо лице вземанията на кредиторите се удовлетворяват на два етапа. На първия етап вземанията на кредиторите се изплащат без лихвата и неустойките за забава; те се плащат на втория етап.

Вземанията от първи ред са вземания на служители, произтичащи от трудовото правоотношение; вземания за обезщетяване на причинени вреди вследствие на осакатяване или на други телесни повреди, развиване на професионална болест или смърт в резултат на трудова злополука (тези вземания могат да бъдат погасени от Гаранционния фонд); парични вземания за издръжка за дете; и вземания на селскостопански предприятия, изискващи плащане за продадени селскостопански продукти (такива вземания могат да бъдат изплащани от специални средства, отпуснати за тази цел от Министерството на земеделието на Литва).

Между първи и втори ред попадат вземания на кредитори, произтичащи от дейности, свързани със самостоятелна заетост и/или селскостопански дейности в хода на производство по несъстоятелност във връзка с физическо лице, и вземания, произтичащи от дългови задължения по отношение на самостоятелна заетост или административни разходи във връзка с несъстоятелността.

Всички други вземания на кредитори са вземания от втори ред.

На всеки етап вземанията на кредитора от всеки по-нисък ред се удовлетворяват след като са напълно удовлетворени вземанията на кредитора от по-висок ред на съответния етап. Ако имуществото не е достатъчно за пълното удовлетворяване на вземанията на кредиторите от един ред на един етап, посочените вземания се удовлетворяват пропорционално на дължимата на всеки кредитор сума.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

В хода на производство по корпоративна несъстоятелност е възможно постигане на споразумение с кредиторите. При подписването на такова споразумение производствата по несъстоятелност се прекратяват и дружеството продължава обичайните си дейности, като същевременно изпълнява споразумението.

При обявяване в несъстоятелност на дружество споразуменията с кредитори са възможни на всеки етап от производството по несъстоятелност преди влизането в сила на съдебното решение за ликвидиране на дружеството поради несъстоятелност. Такива споразумения могат да бъдат предложени от кредиторите, синдика и собствениците на дружеството. Синдикът трябва да предложи споразумение с кредиторите преди началото на осребряването на имуществото на собственика на предприятие с неограничена отговорност (когато такова предприятие не притежава имущество или то не е достатъчно за покриване на съдебните и административните разходи и за погасяване на вземанията на кредиторите). В споразумението трябва да се изброяват концесиите, предоставени от кредиторите на дружеството, техните вземания, ангажиментите на дружеството, методите и сроковете за удовлетворяване на вземанията на кредиторите и отговорността за неспазване на споразумението.

Дадено споразумение с кредиторите се счита за сключено, ако е подписано от кредиторите, чиито непогасени вземания възлизат на най-малко две трети от стойността на всички непогасени вземания, останали преди датата на сключване на споразумението. Споразумението се одобрява от съда или — в рамките на извънсъдебно производство по несъстоятелност — от нотариуса.

В случай на оздравяване на дружество и несъстоятелност на физическо лице споразумения с кредиторите не са възможни, въпреки че производството по оздравяване може да бъде прекратено, а производството по несъстоятелност, свързано с физическо лице, може да бъде прекратено, когато кредиторите се откажат от вземанията си или длъжникът изплати всички одобрени от съда вземания на кредиторите, които са включени в плана за оздравяване или плана за възстановяване на платежоспособността на физическо лице.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След като в случай на обявяване в несъстоятелност на дадено дружество имуществото му е било продадено, дружеството се ликвидира и се премахва от Регистъра на правните субекти. Всички останали непогасени вземания на кредиторите остават неуредени. Ако след ликвидацията на дружеството се установи наличието на някакво имущество, неговата стойност ще бъде използвана за удовлетворяване на всички останали непогасени вземания на кредитори.

В случай на оздравяване дружеството продължава нормалните си дейности и кредиторите се ползват от същите права като при нормално функциониращо дружество.

След приключване на производството по несъстоятелност, свързано с физическо лице, кредиторите имат право да изискат от физическото лице да удовлетвори всички останали непогасени вземания за обезщетяване на причинени вреди поради осакатяване или друга телесна повреда, за средства за издръжка за дете, за плащане на глоби към държавата за всякакви административни нарушения или престъпни деяния, извършени от физическото лице, и за обезщетение за вреди, причинени от престъпни деяния, и да удовлетвори всички останали непогасени вземания, обезпечени със залог или ипотека (ако заложеният имот не е определен за продажба по време на производството по несъстоятелност). Всички други непогасени вземания на кредиторите, определени в плана за възстановяване на платежоспособността, се заличават и кредиторите губят правото си на търсят тяхното удовлетворяване.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

При корпоративна несъстоятелност административните разходи се покриват от средствата на дружеството, включително всички разходи, направени в хода на производството по несъстоятелност. Когато дружеството не разполага с никакви средства или с достатъчно средства, за да покрие административните разходи във връзка с несъстоятелността, те могат да бъдат платени от лицето, което е подало молбата за обявяване в несъстоятелност, или може да бъде назначен синдик, който се съгласява да поеме риска, че средствата, получени в хода на производството по несъстоятелност, могат да не бъдат достатъчни, за да се покрият съдебните и административните разходи, като в този случай разходите за управление на несъстоятелността ще бъдат платени от средствата на синдика.

При образуване на производство по несъстоятелност срещу дадено дружество съдът определя парична сума, която синдикът може да използва, за да покрие административните разходи на дружеството, което изпада в несъстоятелност, до одобрението на прогнозните административни разходи на събранието на кредиторите. По отношение на последващи периоди прогнозните административни разходи във връзка с несъстоятелността се одобряват от събранието на кредиторите на дружеството в несъстоятелност. Синдикът няма право да надвишава одобрените прогнозни административни разходи, освен когато по непредвидени причини е необходимо предприемането на неотложни мерки за защита на интересите на дружеството и неговите кредитори.

При корпоративно оздравяване административните разходи се покриват от средствата на дружеството, включително всякакви разходи, направени в хода на производството по оздравяване.

При образуване на производство по оздравяване съдът одобрява прогнозните административни разходи за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение за образуване на производство по несъстоятелност до датата на влизане в сила на съдебното решение за одобряване на плана за оздравяване. Размерът на разходите по оздравяване за следващия период се посочва в одобрения план за оздравяване.

Административните разходи за обявяване в несъстоятелност на физическо лице се покриват от всички видове средства на физическото лице, включително тези, получени в хода на производството по несъстоятелност. Прогнозните административни разходи във връзка с несъстоятелността се одобряват и изменят от събранието на кредиторите, докато размерът на възнаграждението за синдика се определя в договора за назначаване между физическото лице и синдика.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Всяка сделка на длъжника, която нарушава правата на кредиторите, може да бъде оспорена от назначения синдик или от отделен кредитор въз основан на отменителен (Павлов) иск в рамките на едногодишен давностен срок, който започва да тече в деня, в който сделката става известна или е следвало да стане известна. За да е възможно дадена сделка да бъде успешно оспорена въз основа на отменителен (Павлов) иск, е необходимо да съществуват всички изброени по-долу условия:

  1. кредиторът трябва да има неоспоримо и валидно право на вземане, т.е. длъжникът или трябва да не е изпълнил изцяло задължението си, или трябва да го е изпълнил неправилно;
  2. въпросната сделка трябва да нарушава правата на кредитора. Правата на кредиторите са нарушени, когато сделката води до неплатежоспособност на длъжника или когато платежоспособен длъжник отдава приоритет на друг кредитор, или когато сделката, макар и да не води до неплатежоспособност на длъжника, променя (намалява) способността му да изпълнява задължението си към кредитора, например намалява стойността на имуществото на длъжника (подобна ситуация може да възникне например когато получената цена за продаден имот е значително под пазарната цена);
  3. длъжникът не е задължен да сключва оспорваната сделка;
  4. длъжникът не действа добросъвестно, тъй като му е известно, че сделката ще наруши правата на кредиторите;
  5. третата страна, която е сключила двустранната сделка с длъжника срещу обезщетение, не е действала добросъвестно.

Освен това по време на производството по несъстоятелност или оздравяване правото на длъжника да се разпорежда с имуществото се ограничава по закон (вж. отговора на въпрос 10) и сключените от него сделки в нарушение на тези ограничения са невалидни, считано от момента на тяхното сключване.

Последна актуализация: 09/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Люксембург

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Във Великото херцогство Люксембург съществуват осем вида производства по несъстоятелност.

Три от тях се прилагат само по отношение на търговци (физически и юридически лица):

  1. Производствата по обявяване в несъстоятелност, предвидени в Търговския кодекс (Code de Commerce), са насочени към ликвидация на активите на търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност и загубил своята кредитоспособност.
  2. Предпазният конкордат с кредитори за избягване на обявяването в несъстоятелност, предвиден в Закона за предпазния конкордат с кредитори за избягване на обявяването в несъстоятелност от 14 април 1886 г. (loi du 14 avril 1886 concernant le concordat préventif de la faillite), представлява процедура, която при определени условия е достъпна за длъжници, отговарящи на критериите за обявяване в несъстоятелност. Когато предпазният конкордат включва отказ от правата върху активите, неговата цел е същата като на производството по обявяване в несъстоятелност — ликвидация на активите на засегнатия търговец. Разликата се състои в това, че търговецът избягва последиците от производството по обявяване в несъстоятелност.
  3. Производствата по управление на масата на несъстоятелността, предвидени в Наредбата на Великия херцог от 24 май 1935 г. за установяване на управлението на масата на несъстоятелността (arrêté grand-ducal du 24 mai 1935 instituant la gestion contrôlée), са насочени към оздравяване на стопанската дейност на търговците, които отправят искане за това. Тези производства обаче могат да се използват и когато търговците желаят техните активи да бъдат осребрени по най-добрия възможен начин.

В допълнение към тези видове производства в люксембургското право (член 593 и следващите от Търговския кодекс) се предвижда процедура, съгласно която при определени условия търговците могат да издействат отлагане на плащанията.

  1. Съществува четвърти вид процедура, достъпна само за физически лица, които не са търговци: това е процедурата за свръхзадлъжнялост, предвидена в Закона от 8 януари 2013 г. относно свръхзадлъжнялостта (loi du 8 janvier 2013 sur le surendettement), чиято цел е да позволи на засегнатите лица да подобрят финансовото си положение чрез установяване на план за погасяване на задълженията.

Освен това съществуват процедури по несъстоятелност, предназначени специално за нотариуси, кредитни институции, застрахователни дружества и предприятия за колективно инвестиране (те няма да бъдат описани в настоящата информационна страница, тъй като са специфични за съответната професионална категория или стопански сектор).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

1. Обявяване в несъстоятелност

Производствата по обявяване в несъстоятелност се образуват от длъжника, който подава молба за обявяване в несъстоятелност, от един или повече кредитори, които подават молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност, или от съд.

Търговците трябва да подадат молба за обявяване в несъстоятелност в секретариата на окръжния съд (tribunal d’arrondissement), който се произнася по търговски дела в района на местопребиваването или седалището на търговеца. Молбата трябва да бъде подадена в едномесечен срок от датата, на която са изпълнени условията за обявяване в несъстоятелност.

Когато един или повече кредитори на длъжника вземат решение да подадат молба за обявяване на търговеца в несъстоятелност, те трябва да се обърнат към съдебен служител, който издава разпореждане, съгласно което търговецът трябва да се яви в осемдневен срок (разпореждане с фиксирана дата) пред окръжния съд, който се произнася по търговски дела, за да бъде взето решение по същество по молбата за обявяване в несъстоятелност.

Производство по обявяване в несъстоятелност може да бъде образувано и от съда въз основа на информацията, с която разполага. В този случай съдът трябва да призове посредством секретариата на съда лицето в несъстоятелност, за да може то да обясни своето положение пред съдебния състав.

Преди да обяви търговеца в несъстоятелност, окръжният съд, който се произнася по търговски дела (наричан по-нататък „търговският съд“ — tribunal de commerce), трябва да провери дали въпросното лице или дружество отговаря на следните три условия:

  • статут на търговец: физическо лице, което в рамките на обичайната си професия (основна или допълнителна) извършва дейности, описани като търговски в законодателството (например действията, посочени в член 2 от Търговския кодекс), или юридическо лице, учредено в една от формите, предвидени в изменения Закон от 10 август 1915 г. относно търговските дружества (loi modifiée du 10 août 1915 concernant les sociétés commerciales) (например société anonyme (публично акционерно дружество), société à responsabilité limitée (частно акционерно дружество), кооператив и др.);
  • преустановяване на плащанията: това означава, че не са платени безспорни дължими задължения (например заплати, социалноосигурителни вноски и др.), като не е достатъчно да не са платени срочни или условни дългове и естествени задължения; както и
  • загуба на кредитоспособност: търговецът вече не може да получи заем от банки, доставчици или кредитори.

Въпреки че отказът или невъзможността да се погаси единично задължение (независимо от сумата), което е безспорно и дължимо, по принцип е достатъчен(а), за да се установи, че е налице преустановяване на плащанията, обикновените затруднения във връзка с паричния поток не предполагат обявяване в несъстоятелност, при условие че търговецът може да получи необходимия заем, за да продължи да търгува и да изпълнява поетите ангажименти.

2. Предпазен конкордат с кредитори за избягване на обявяването в несъстоятелност

Предпазният конкордат с кредитори за избягване на обявяването в несъстоятелност е запазен за „добросъвестни длъжници в затруднено положение“. Тези качества се оценяват от съда въз основа на обстоятелствата в конкретния случай.

При подаването на молба търговският съд назначава един от своите съдии да проучи положението на заявителя и да изготви доклад.

Въз основа на този доклад съдът решава дали да се съгласи да предостави гратисен период, за да може търговецът да отправи предложения за предпазен конкордат до кредиторите.

3. Управление на масата на несъстоятелността

Длъжниците трябва да подадат мотивирана молба до търговския съд за района, в който е разположена основната им дейност или седалището в случай на дружество.

Търговците могат да подадат молба за управление на масата на несъстоятелността само ако са загубили своята кредитоспособност или не могат да изпълнят всички свои ангажименти. Освен това в молбата трябва да се посочи, че се желае или оздравяване на бизнеса на длъжника, или осребряване на неговите активи по най-добрия възможен начин. На последно място, съдебната практика изисква от длъжниците да действат добросъвестно. В този контекст съдът разполага с право да прецени дали фактите и обстоятелствата по случая сочат, че търговецът е действал добросъвестно, както се изисква за целите на това производство.

4. Свръхзадлъжнялост

Свръхзадлъжнялостта на физически лица се описва като ситуация, при която длъжникът с местопребиваване във Великото херцогство Люксембург очевидно не е в състояние да погаси всички свои непрофесионални дългове, чийто падеж е настъпил или настъпва, и да изпълни поетите ангажименти за солидарно гарантиране или изплащане на дълга на едноличен търговец или дружество, при условие че това лице юридически или фактически не е директор на дружеството.

Колективните производства за уреждане на задължения включват следните три етапа:

  • етап на уреждане на задълженията по взаимно съгласие, който се провежда пред комисията по медиация при свръхзадлъжнялост (Commission de médiation en matière de surendettement);
  • етап на оздравяване под наблюдението на съда, който се провежда пред мировия съдия (juge de paix) по местопребиваването на свръхзадлъжнялото лице;
  • етап на персонално уреждане на задълженията, известен и като „банкрут на физическо лице“ (faillite civile), който се провежда пред мировия съдия по местопребиваването на свръхзадлъжнялото лице.

Следва да се отбележи, че етапът на персонално уреждане на задълженията, който е подчинен на другите два етапа от колективното производство за уреждане на задължения, може да бъде задействан само когато свръхзадлъжнялото лице се намира в безвъзвратно влошено положение, т.е. положение, при което длъжникът не може да изпълни:

  • мерките на плана за уреждане на задълженията по взаимно съгласие; или
  • мерките, предложени от комисията по медиация като част от уреждането на задълженията по взаимно съгласие; както и
  • мерките, определени в производството по оздравяване под наблюдението на съда.

Освен това следва да се отбележи, че молбите за производството за уреждане на задълженията по взаимно съгласие трябва да бъдат изпратени до председателя на комисията по медиация.

Формулярът за молба за производството за уреждане на задълженията по взаимно съгласие може да бъде изтеглен на следния адрес: Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.public.lu/fr/creances/surendettement.html

Освен това кредиторите на свръхзадлъжнялото лице трябва да предявят своите вземания в службата за информация и съвети при свръхзадлъжнялост‑ (Service d’information et de conseil en matière de surendettement). Формулярът за предявяване на вземания може да бъде изтеглен на следния адрес: Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.public.lu/fr/creances/surendettement.html

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

1. Обявяване в несъстоятелност

След като бъде постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност, лицата в несъстоятелност автоматично се лишават от правото да управляват своите активи, дори тези, които могат да им се прехвърлят обратно след постановяването на решението за образуване на производство по несъстоятелност.

Лишаването от право обхваща всички движими и недвижими активи на лицето в несъстоятелност. Този механизъм цели да защити интересите на кредиторите на несъстоятелността.

Най-общо казано синдикът отива в помещенията на лицето в несъстоятелност, за да изготви опис на разположените там активи. В това отношение синдикът трябва да направи разграничение между активите, които принадлежат изцяло на лицето в несъстоятелност, и активите, по отношение на които трети страни могат да предявят различни права на собственост.

При осребряването на движимите и недвижимите активи синдикът гарантира, че всички активи на лицето в несъстоятелност се продават по начин, който защитава в най-голяма степен интересите на кредиторите на несъстоятелността. Синдикът се нуждае от разрешение от съда, за да продаде въпросните активи. Движимите и недвижимите активи трябва да бъдат продадени така, както е определено в Търговския кодекс. Приходите трябва да бъдат депозирани в банковата сметка, открита във връзка с производството по несъстоятелност.

2. Свръхзадлъжнялост

Съдът организира извършването на оценка на финансовото и социалното положение на длъжника, за да провери претенциите и стойността на активите и задълженията.

След като вземе решение да образува производство за персонално уреждане на задълженията и след като определи, че са налице активи, които могат да бъдат ликвидирани, съдът пристъпва към ликвидацията на активите на длъжника.

Съдът се произнася по всички спорни вземания и нарежда ликвидацията на личните активи на длъжника. От това се изключват единствено мебели, необходими в ежедневието, и непрофесионални активи, които са от съществено значение за извършването на професионална дейност. В рамките на производството за персонално уреждане на задълженията активите на свръхзадлъжнялото лице се ликвидират в съответствие с целта на закона, а именно да се подобри финансовото положение на длъжника, като се даде възможност той и домакинството му да живеят по начин, който е съвместим с човешкото достойнство.

Правата и действията на длъжника във връзка с неговите активи се упражняват чрез ликвидация, която се извършва от назначен от съда ликвидатор.

Ликвидаторът разполага с шест месеца да продаде активите на длъжника по взаимно съгласие или да организира принудителна продажба.

Последици от производството за персонално уреждане на задълженията:

  1. Когато приходите от ликвидацията на активи са достатъчни, за да се удовлетворят кредиторите, съдът нарежда приключване на производството.
  2. Когато приходите от ликвидацията на активи не са достатъчни, за да се удовлетворят кредиторите, съдът нарежда приключване поради недостатъчни активи.
  3. Когато длъжникът не разполага с нищо друго, освен с мебели, необходими в ежедневието, и непрофесионални активи, които са от съществено значение за извършването на професионална дейност, съдът нарежда приключване поради недостатъчни активи.
  4. Когато активите нямат пазарна стойност или разходите за продажбата им биха били непропорционални спрямо пазарната им стойност, съдът нарежда приключване поради недостатъчни активи.

Приключването поради недостатъчни активи води до опрощаване на всички непрофесионални дългове на длъжника.

При все това от опрощаването на непрофесионалните дългове на длъжника се изключват следните дългове:

  • дългове, изплатени от поръчител или съвместен длъжник, вместо от длъжника;
  • дълговете, посочени в член 46 от Закона, т.е. текущи плащания на задължения за издръжка и парични суми, които се изплащат на жертви на умишлени актове на насилие поради нанесени телесни повреди.

При все това посочените в член 46 от Закона дългове могат да бъдат опростени, ако съответният кредитор се съгласи да се откаже от въпросните дългове, да ги разсрочи или анулира.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

1. Обявяване в несъстоятелност

След като бъде постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност, лицата в несъстоятелност автоматично се лишават от правото да управляват своите активи, дори тези, които могат да им се прехвърлят обратно.

След постановяването на това решение управлението на активите на длъжника се поверява на синдик.

Когато лицето в несъстоятелност е юридическо лице, масата на несъстоятелността се състои от всички активи и пасиви на дружеството, без да се включват права, които партньорите могат да имат в това си качество.

Синдиците се избират измежду лицата, които могат да предложат най-добрите гаранции от гледна точка на интелигентно и прецизно управление.

На практика съдиите в окръжния съд, който се произнася по търговски дела, избират синдиците от списъка с адвокати. При все това съдът също така може да назначи нотариуси или счетоводители/одитори, когато това е необходимо, за да се защитят интересите на лицето в несъстоятелност.

Както при всички производства във връзка с търговци, търговският съд е компетентен по производства за обявяване в несъстоятелност.

Поради това именно търговският съд издава решението за образуване на производство по несъстоятелност, определя датата на преустановяване на плащанията, назначава различните участници (съдия по несъстоятелността, синдик), определя датата за предявяване на вземанията и датата, на която следва да бъде готов докладът от проверката на вземанията, както и нарежда приключване на производството по обявяване в несъстоятелност.

Управлението на активите се поверява на назначен от съда синдик, който носи отговорност за осребряването на активите на длъжника и за разпределянето на приходите между различните кредитори в съответствие с правилата за привилегировани вземания и обезпечения.

Съдията по несъстоятелността е отговорен за осъществяването на надзор по отношение на операциите по обявяване в несъстоятелност, управлението и ликвидацията. По време на съдебното заседание той съобщава за всички евентуално възникнали спорове и нарежда всички спешни мерки, които са необходими за обезпечаване и запазване на масата на несъстоятелността. Той също така председателства всички срещи на кредиторите на лицето в несъстоятелност.

След като бъде постановено решението за образуване на производство по несъстоятелност, търговците в несъстоятелност се лишават от правото да управляват своите активи и занапред не могат да извършват плащания, да сключват сделки или да извършват други действия във връзка с тези активи.

2. Свръхзадлъжнялост

Що се отнася до задълженията на длъжника и последиците, до които образуването на колективно производство за уреждане на задължения оказва върху активите на длъжника, следва да се отбележи, че длъжникът трябва да спазва добро поведение.

В рамките на периода, в който се спазва добро поведение, длъжникът трябва:

  • да оказва съдействие на органите и институциите, участващи в производството, като се съгласи да предостави по своя инициатива всички данни за своите активи, приходи и дългове, както и за промени в положението му;
  • да извършва доходоносна дейност в съответствие със своите способности, доколкото това е възможно;
  • да не утежнява своята неплатежоспособност и да действа съвестно за намаляване на своите дългове;
  • да не показва предпочитания към конкретен кредитор, освен когато става въпрос за текущи плащания към кредитори по издръжка, за текущи плащания на наем към наемодатели във връзка с жилище, което задоволява основните потребности на длъжника, за доставчици на стоки и услуги, необходими за достоен живот, както и за текущи плащания към кредитори за изпълнение във връзка с изплащането на обезщетение на длъжника поради нанесени телесни повреди вследствие на умишлени актове на насилие;
  • да изпълнява поетите в рамките на производството ангажименти.

Участват два вида органи в зависимост от това дали производството е на етапа на уреждане на задълженията по взаимно съгласие или на съдебен етап.

Етапът на уреждане на задълженията по взаимно съгласие се провежда пред комисията по медиация. Членовете на комисията по медиация се назначават от министъра. Комисията разполага с председател и секретар и заседава поне веднъж на тримесечие. За да отговарят на критериите за членство в комисията по медиация, наред с другото, кандидатите трябва да представят свидетелство за съдимост. След като бъдат назначени в комисията, членовете са длъжни по закон да информират министъра за образувани срещу тях наказателни производства или постановени осъдителни присъди, за да могат да бъдат заменени. Членовете на комисията по медиация получават заплащане от 10 EUR на сесия, а председателят — 20 EUR на сесия.

Комисията по медиация решава по-специално дали да приеме молби за процедурата и дали предявените вземания са допустими. Освен това тя одобрява или изменя проекти на планове за уреждане на задълженията по взаимно съгласие, които ѝ се представят след разследване, проведено от службата за информация и съвети при свръхзадлъжнялост (наричана по-нататък „службата“).

Ако предложеният план не бъде приет от заинтересованите лица в шестмесечен срок от датата, на която комисията се е съгласила да проведе процедурата, комисията изготвя доклад, в който отбелязва, че процедурата за уреждане на задълженията по взаимно съгласие е приключила неуспешно. В двумесечен срок от датата на публикуването на този доклад в регистъра длъжникът може да образува производство по оздравяване под наблюдението на съда пред мировия съдия по местопребиваване. Ако длъжникът не подаде такава молба в указания срок, той може да образува ново колективно производство за уреждане на задължения едва две години след датата на публикуването на доклада в регистъра.

Ако бъде пристъпено към етапа на оздравяване под наблюдението на съда, страните ще бъдат призовани да се явят пред мировия съдия, който може да поиска от тях да представят всички документи или данни, които позволяват да бъдат установени активите и/или пасивите на длъжника.

Въз основа на представената информация съдът изготвя оздравителен план, който включва мерки, позволяващи на длъжника да изпълни своите ангажименти.

Изготвеният от съда оздравителен план се прилага за максимум седем години и в ограничен брой случаи може да стане невалиден (по-специално когато длъжникът не е изпълнил своите задължения съгласно оздравителния план).

3. Управление на масата на несъстоятелността

В производствата по управление на масата на несъстоятелността длъжниците се отказват от своите правомощия за вземане на решения в полза на управителите, които са натоварени със задачата да изготвят опис и да представят или оздравителен план, или план за осребряване на активите и разпределяне на приходите. На длъжниците също така е забранено да предприемат каквито и да било действия, които могат да възпрепятстват работата на назначените по тези производства управители на масата на несъстоятелността.

4. Предпазен конкордат с кредитори

По време на производството за сключване на предпазен конкордат с кредиторите длъжникът не може да продава или ипотекира нищо, нито да поема ангажименти без разрешението на специално оправомощения съдия. Този съдия изготвя опис и анализира състоянието на бизнеса, като при необходимост може да получава съдействие от експерти.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

При различните горепосочени производства не се анулират привилегированите вземания на кредиторите, с изключение на производството за сключване на предпазен конкордат с кредиторите.

1. Предпазен конкордат с кредитори

Разполагащите с обезпечения кредитори, които участват в гласуването, губят своя статут на привилегировани кредитори (член 10 от Закона от 14 април 1886 г.).

2. Обявяване в несъстоятелност

„Що се отнася до обявяването в несъстоятелност, съгласно установената съдебна практика след постановяването на решението за образуване на производство по несъстоятелност вече не е възможно да се извърши законово, съдебно или договорно прихващане дори между вече предявени вземания, ако до този момент те не са отговаряли на някое от следните три качества: ликвидност, дължимост и заменяемост. Поради това, макар че решението за образуване на производство по несъстоятелност може да възпрепятства всяко законово прихващане, от това не следва да се заключава, че то е абсолютно или че се прилага с обратна сила. Решението за образуване на производство по несъстоятелност не засяга законовите прихващания, когато условията за тях са били изпълнени преди образуването на производство по несъстоятелност. Апелативният съд (Cour d’appel) е постановил, че „подозрителният период не възпрепятства този вид прихващане. Законовото прихващане е възможно въпреки преустановяването на плащанията. Това не представлява действие на длъжника, защото се случва без негово знание; член 445 от Търговския кодекс не обхваща този случай“.

Що се отнася до съдебното прихващане, такова не може да бъде наредено след започването на колективното производство. То обаче може да бъде извършено по време на подозрителния период, при условие че съответното решение е окончателно (не подлежи на обжалване). В такъв случай прихващането може да породи действие само от датата на решението.

Що се отнася до договорното прихващане, такова прихващане очевидно не може да бъде извършено след започването на колективното производство. Освен това то не може да бъде извършено по време на подозрителния период, защото съгласно член 445 от Търговския кодекс то се счита за извънреден начин на плащане, който се санкционира, като се обявява за невалиден [1]“.

Следва да се отбележи обаче, че Законът от 5 август 2005 г. относно финансовите гаранции (loi du 5 août 2005 sur les garanties financières) предвижда специфични изключения от горепосочените правила, например по отношение на споразумения за прихващане, които могат да бъдат сключени между страните в деня на образуването на производството по несъстоятелност (или дори след това — вж. член 18 и следващите от Закона от 5 август 2005 г. относно финансовите гаранции).

3. Управление на масата на несъстоятелността

Не може да се извършва прихващане в случай на управление на масата на несъстоятелността, сключване на предпазен конкордат с кредитори или преустановяване на плащанията, след като длъжниците изгубят правото да упражняват своите права и да се разпореждат с активите си.


[1] „La compensation comme garantie d’une créance sur un débiteur en faillite“, Pierre HURT, J.T., 2010 г., стр. 30.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Едно от основните затруднения за синдиците след започването на производството по обявяване в несъстоятелност е свързано с текущи договори, сключени преди постановяването на решението за образуване на производство по несъстоятелност С изключение на трудовите договори, които автоматично изтичат на датата, на която е постановено решението за обявяване в несъстоятелност (член 12-1 от Кодекса на труда (Code du travail), традиционно се приема, че текущите договори продължават да бъдат в сила, докато не бъдат прекратени от синдика.

Синдикът трябва да съпостави съответните интереси, когато взема решение дали следва да остави временно в сила тези договори. В случай че в договора има клаузи, съгласно които той се прекратява, ако една от страните бъде обявена в несъстоятелност, следва да се прецени дали синдикът възнамерява да оспори приложимостта на тези клаузи (като се има предвид, че валидността на тези клаузи е спорна; например такива клаузи се считат за невалидни в Белгия в контекста на търговски договори за лизинг).

Във всеки случай синдикът принципно носи отговорност единствено да реши дали да остави в сила тези договори или да ги прекрати. Ако решението му бъде оспорено от другата страна по договора с позоваване на автоматичното прекратяване на договора поради обявяването в несъстоятелност, синдикът се излага на риск от съдебно производство с несигурен изход, както и на пораждане на допълнителни разходи за масата на несъстоятелността [1].


[1] Източници: „Les procédures collectives au Luxembourg“, Yvette HAMILIUS и Brice HELLINCKX (автори на глава 3), Editions Larcier, 2014 г., стр. 86.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

1. Производства за сключване на предпазен конкордат с кредитори, за обявяване в несъстоятелност, за преустановяване на плащанията и за управление на масата на несъстоятелността

При производствата за сключване на предпазен конкордат с кредитори, за обявяване в несъстоятелност, за преустановяване на плащанията и за управление на масата на несъстоятелността се преустановяват мерките за изпълнение срещу търговците и техните активи. Във Великото херцогство обаче няма приложим правен текст, който възпрепятства кредиторите да вземат мерки, насочени към запазване на целостта на активите на своя длъжник.

Във всички тези производства длъжниците вече не разполагат с право да се разпореждат със своите активи. „От постановяването на решението за образуване на производство по несъстоятелност до приключването на производството не могат да се образуват съдебни производства само срещу лицето в несъстоятелност по отношение на активите, които представляват част от масата на несъстоятелността“ (Lux. 12 януари 1935 г., Pas. 14, стр. 27). „По време на производството по обявяване в несъстоятелност необезпечените кредитори и кредиторите с общо привилегировано вземане не могат да претендират за решение срещу лицето в несъстоятелност или дори срещу синдика, а могат единствено да предявят своите вземания или да заведат иск за признаване на вземанията им“ (Cass. 13 ноември 1997 г., Pas. 3030, стр. 265).

В определени случаи обаче могат да се извършат някои действия по разпореждане с подкрепата на специално упълномощеното от търговския съд лице (във връзка с преустановяването на плащанията или с управлението на масата на несъстоятелността).

Освен това с решението за образуване на производство по несъстоятелност стават платими всички дългове с ненастъпил падеж и се преустановява начисляването на лихва.

2. Свръхзадлъжнялост

Що се отнася до колективното уреждане на задължения, решението на комисията по медиация да приеме молбата на длъжника води до автоматично преустановяване на всякакви мерки за изпълнение срещу активите на длъжника, с изключение на мерки, свързани със задължения за издръжка, както и до преустановяване на начисляването на лихва и до възникване на задължение да се изплатят всички дългове с ненастъпил падеж.

Ако етапът на уреждане на задълженията по взаимно съгласие завърши с неуспех, мировият съдия, пред който ще бъде проведен съдебния етап, може да преустанови всички мерки за изпълнение при същите условия като посочените по-горе.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Съдебните производства, които вече са в ход при образуването на производството по несъстоятелност, могат да продължат да се водят от синдика в качеството му на такъв. При все това ищците по такива дела трябва да се обърнат към синдика, за да спазят изискванията за производството, тъй като само той разполага с правомощието за валидно представителство на обявения в несъстоятелност длъжник.

Ако длъжникът загуби делото, кредиторите, които са завели делото преди обявяването в несъстоятелност, получават обезпечение, което могат да използват при ликвидацията. Това обезпечение обаче не подлежи на изпълнение, тъй като в резултат на решението за образуване на производство по несъстоятелност длъжникът се лишава от правото да управлява активите.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

1. Обявяване в несъстоятелност

Кредиторите се информират, че техният длъжник е изпаднал в несъстоятелност, чрез публикуването на известието за несъстоятелност в един или повече вестници, разпространявани в Люксембург. След това те трябва да предявят своите вземания заедно със своите обезпечения в секретариата на окръжния съд, който се произнася по търговски дела, в определения срок, посочен в решението за образуване на производство по несъстоятелност. Съдебният секретар записва предявените вземания и предоставя разписка.

Декларациите за вземания трябва да бъдат подписани и трябва да включват името и фамилията, професията и адреса на кредиторите, както и размера на вземането, причините за него, както и всякакви гаранции или обезпечения. След това различните предявени вземания се проверяват в присъствието на синдика, обявения в несъстоятелност длъжник и съдията по несъстоятелността.

Ако по време на тази процедура възникнат спорове, кредиторите могат да бъдат призовани да дадат подробности относно своите вземания, тяхната основателност или точния им размер в рамките на кръстосан разпит.

Ако синдикът е установил наличието на активи, които могат да бъдат разпределени между кредиторите, той призовава последните на заседание за представяне на отчета, в рамките на което кредиторите могат да изразят мнение по плана за разпределение.

Ако активите не са достатъчни, се нарежда приключване на производството по обявяване в несъстоятелност.

Ако кредиторите не са удовлетворени от начина, по който синдикът изпълнява своите задължения, те могат да изпратят жалби до съдията по несъстоятелността, който при необходимост може да замени синдика.

2. Управление на масата на несъстоятелността

В производствата по управление на масата на несъстоятелността управителите трябва да представят подробности на кредиторите във връзка с оздравителния план или плана за осребряване на активите.

В този случай кредиторите могат да бъдат приканени да изразят мнение. Кредиторите трябва в 15-дневен срок от информирането си да съобщят на секретариата дали приемат или отхвърлят плана, който не може да бъде изпълнен, освен ако не бъде приет от повече от половината кредитори, чиито вземания представляват повече от половината задължения.

3. Предпазен конкордат с кредитори

В производството за сключване на предпазен конкордат с кредитори се свиква заседание на кредиторите, за да могат да обсъдят предложенията за предпазен конкордат, отправени от специално упълномощения съдия. Следователно кредиторите трябва да декларират своите вземания и също така да посочат дали приемат предложенията за предпазен конкордат или не.

Впоследствие кредиторите могат също така да изразят мнение по време на заседанието за одобряване на предпазния конкордат. Освен това те могат да внесат жалба срещу решението, с което се одобрява предпазният конкордат, ако не са били поканени на заседанието на кредиторите или ако са гласували против предложенията за предпазен конкордат.

4. Свръхзадлъжнялост

На първо място, по време на етапа на уреждане на задълженията по взаимно съгласие кредиторите трябва да предявят своите вземания пред службата за информация и съвети при свръхзадлъжнялост. След това кредиторите могат да участват активно в приемането на план за уреждане на задълженията по взаимно съгласие от въпросната служба.

Впоследствие комисията по медиация при свръхзадлъжнялост събира кредиторите и представя предложенията, направени в плана за уреждане на задълженията по взаимно съгласие. Планът за уреждане на задълженията по взаимно съгласие се счита за приет, когато поне 60 % от кредиторите, чиито вземания представляват 60 % от всички вземания, посочат, че го приемат. Липсата на отговор от кредиторите се счита за съгласие.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдиците по производство за обявяване в несъстоятелност представляват както лицето в несъстоятелност, така и кредиторите на несъстоятелността. В съответствие с тази двойна функция те отговарят не само за управлението на активите на лицето в несъстоятелност, но и са упълномощени да наблюдават — като ищци или ответници — всички действия, с които се цели запазване на активите, които трябва да се използват като обезпечение за кредиторите, както и за възстановяване или увеличаване на тези активи в името на общия интерес на кредиторите (Апелативен съд, 2 юли 1880 г., Pas. 2, стр. 49).

Синдикът може да заведе дела по отношение на общото обезпечение за кредиторите, което се състои от активите на лицето в несъстоятелност, т.е. дела, насочени към възстановяване, запазване или ликвидация на тези активи (Апелативен съд, 25 февруари 2015 г., Pas. 37, стр. 483).

Що се отнася до текущи договори след постановяването на решението за образуване на производство по несъстоятелност, синдикът трябва да прецени дали те следва да бъдат прекратени или, в случай че могат да доведат до освобождаване на активи, дали би било по-добре да продължат да се изпълняват с цел последващо уреждане на задълженията на лицето в несъстоятелност.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички кредитори трябва да предявят своите вземания, независимо от естеството на вземането и дали то е привилегировано. Като изключение от тази процедура обаче се явяват вземанията, произтичащи от масата на несъстоятелността, т.е. вземания, които възникват впоследствие и се отнасят до самото производство по обявяване в несъстоятелност (например разходи на синдика, наем, който става дължим след като е постановено решението за образуване на производство по несъстоятелност, и др.).

Що се отнася до вземания, които възникват от масата на несъстоятелността след образуването на производството по несъстоятелност и които произтичат от управлението на несъстоятелността или от продължаването на определени дейности от бизнеса на лицето в несъстоятелност, тези вземания се изпълняват първи и след това останалата част от активите се разпределят между кредиторите на несъстоятелността. Поради това вземанията, които възникват от масата на несъстоятелността, при всички положения се изпълняват преди тези на другите кредитори.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

1. Обявяване в несъстоятелност

Що се отнася до производствата по обявяване в несъстоятелност, решението за образуване на производство по несъстоятелност ще бъде оповестено по различни начини (в пресата, от секретариата на търговския съд), така че кредиторите на длъжника в несъстоятелност да научат за това събитие, за да се представят (член 472 от Търговския кодекс).

След това кредиторите трябва да предявят своите вземания в секретариата на търговския съд и да представят подкрепящите си документи (член 496 от Търговския кодекс).

На следния адрес е достъпен онлайн формуляр, който позволява на кредиторите да представят декларацията за вземания: Връзката отваря нов прозорецhttps://justice.public.lu/fr/creances/declaration-creance.html.

Вземанията се проверяват от отговорния за ликвидацията синдик и могат да бъдат оспорени от него (член 500 от Търговския кодекс).

Всяко предявено вземане, което бъде оспорено, се отнася до съда.

Ако обаче възникнат спорове, които поради своя предмет не попадат в рамките на компетентността на окръжния съд, който се произнася по търговски дела, те се отнасят до компетентния съд за постановяване на решение по съществото на случая. Освен това те се отнасят до окръжния съд, който се произнася по търговски дела, за да се постанови решение по тях в съответствие с член 504 във връзка с размера на вземанията, които съответните кредитори могат да предявят в контекста на обсъжданията за предпазен конкордат (член 502).

2. Предпазен конкордат с кредитори

В производството за сключване на предпазен конкордат с кредитори длъжникът, който подава молба за предпазен конкордат, трябва да посочи в молбата имената и адресите на кредиторите и размера на техните вземания (член 3 от Закона от 14 април 1886 г.).

Кредиторите се уведомяват с препоръчано писмо (член 8 от Закона от 14 април 1886 г.), с което се приканват да присъстват на заседанието за сключване на предпазен конкордат.

Поканата се публикува и в пресата.

По време на заседанието за сключване на предпазен конкордат кредиторите декларират размера на своите вземания.

Както е посочено по-горе, кредиторите с гарантирани чрез обезпечения вземания, които участват в гласуването, губят своя статут на привилегировани кредитори (член 10 от Закона от 14 април 1886 г.).

3. Преустановяване на плащания

В производството за преустановяване на плащанията длъжникът също така трябва да представи списък с кредиторите, като посочи техните имена, размера на вземанията им и техните адреси.

Кредиторите се канят на заседание с изпращане на препоръчано писмо (член 596 от Търговския кодекс) и чрез публикация в пресата.

По време на заседанието те трябва да декларират размера на своите вземания (член 597 от Търговския кодекс).

4. Управление на масата на несъстоятелността

В производството по управление на масата на несъстоятелността няма процедура за предявяване и приемане на вземания. Длъжниците трябва да съобщят на съда имената на своите кредитори, като ги посочат в молбата.

Впоследствие съдът уведомява тези кредитори за оздравителния план или плана за осребряване на активите, изготвен от управителите, назначени от съда.

5. Процедура за свръхзадлъжнялост

Кредиторите на свръхзадлъжнялото лице трябва да предявят своите вземания пред службата за информация и съвети при свръхзадлъжнялост в едномесечен срок от публикуването на известието за колективното уреждане на задължения в регистъра.

Декларацията за вземания трябва да отговаря на членове 6 и 7 от Наредбата на Великия херцог от 17 януари 2014 г. за прилагане на Закона от 8 януари 2013 г. относно свръхзадлъжнялостта (règlement grand-ducal du 17 janvier 2014 portant exécution de la loi du 8 janvier 2013 concernant le surendettement).

Кредиторите могат да използват достъпния Връзката отваря нов прозорецформуляр за декларацията.

Комисията по медиация преценява дали вземанията са допустими.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Основният принцип в законовата уредба за обявяването в несъстоятелност е, че всеки кредитор трябва да получи идентичен дял, пропорционален на размера на неговото вземане.

Първо се изпълняват вземанията на кредиторите с обезпечения или привилегировани вземания.

Редът на привилегированите кредитори се определя съгласно законовите изисквания на обществената политика (собственици на земи, ипотекарни кредитори, кредитори с обезпечения върху стопанския капитал и по-специално държавната хазна в най-широк смисъл).

Като цяло синдиците се позовават на членове 2096—2098, 2101 и 2102 от Гражданския кодекс (Code civil).

Синдиците трябва да проверят всяко вземане, като се позоват на закона и съдебната практика.

Нетните активи, налични за необезпечените кредитори, трябва да бъдат разпределени пропорционално в съответствие с член 561, параграф 1 от Търговския кодекс.

След като синдикът узнае размера на определените от съда такси, определи реда на привилегированите кредитори и изчисли сумата, която остава за разпределение между необезпечените кредитори, той изготвя план за разпределение на активите, който се представя първо на съдията по несъстоятелността. В съответствие с член 533 от Търговския кодекс синдикът отправя покана с препоръчано писмо до всички кредитори да присъстват на заседанието за представяне на отчета, като към писмото прилага копие от плана за разпределение на активите.

Лицето в несъстоятелност трябва да бъде уведомено чрез връчване на известие за заседанието от съдебен служител или чрез публикация в люксембургски вестник.

С изключение на случаите, в които някой от кредиторите оспорва представянето на отчета от страна на синдика, синдикът представя протокола от заседанието, основан на плана за разпределение на активите, на съдията по несъстоятелността и на съдебния секретар за подпис.

След представянето на отчета синдикът изпълнява вземанията на кредиторите.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

1. Обявяване в несъстоятелност

След като бъдат извършени плащанията в производството по обявяване в несъстоятелност, синдикът може да отправи искане за приключване на производството, последвано от решение за приключване, с което, както името подсказва, се приключва производството по обявяване в несъстоятелност.

Съгласно член 536 от Търговския кодекс лицата в несъстоятелност, които не са осъдени за умишлен банкрут поради небрежност или измама, не могат повече да бъдат преследвани от своите кредитори, освен ако финансовото им положение не се подобри в рамките на седем години от постановяването на решението за приключване на производството поради недостатъчни активи.

Съгласно член 586 от Търговския кодекс лица в несъстоятелност, които изплащат напълно всички свои дългове от гледна точка на главница, лихви и разходи, могат да бъдат реабилитирани чрез подаване на молба в тази връзка до Върховния съд (Cour supérieure de justice).

2. Предпазен конкордат с кредитори, преустановяване на плащанията и управление на масата на несъстоятелността

В производствата за сключване на предпазен конкордат с кредитори, за преустановяване на плащанията и за управление на масата на несъстоятелността производството приключва с решението на съда, с което се одобрява съответната мярка.

Съдът може да наложи граждански или наказателни санкции на обявения в несъстоятелност длъжник.

Ако съдът установи, че изпадането в несъстоятелност е причинено от сериозно и явно нарушение от страна на лицето в несъстоятелност, той може да му забрани да извършва стопанска дейност директно или посредством друго лице. Тази забрана се отнася и до заемане на позиция, свързана с правомощия за вземане на решения, в дадено дружество.

Други граждански санкции при обявяване в несъстоятелност на търговски дружества включват възможността обявяването в несъстоятелност да обхване и техните директори и възможността да се предявят искове въз основа на членове 1382 и 1383 от Гражданския кодекс (обща правна отговорност) и въз основа на членове 59 и 192 от Закона за търговските дружества (loi sur les sociétés commerciales).

На лицето в несъстоятелност могат да бъдат наложени и наказателни санкции (за умишлен банкрут).

При предпазния конкордат с кредитори лицата, които се възползват от тази процедура, трябва да се издължат на своите кредитори, ако финансовото им положение се подобри (член 25 от Закона от 14 април 1886 г. относно предпазния конкордат с кредитори за избягване на обявяването в несъстоятелност).

Предпазният конкордат с кредитори не оказва въздействие върху следните дългове:

  • данъци и други задължения към държавата;
  • вземания, гарантирани с основания за предпочтително удовлетворение, ипотеки или обезпечения;
  • вземания, свързани с издръжка.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Ако след приключването на производството по несъстоятелност са налице някакви активи, кредиторите получават пълния размер или пропорционален дял от размера на своите вземания в съответствие с условията за разпределение, приети в решението за приключване на производството.

Ако лицата в несъстоятелност не са осъдени за умишлен банкрут поради небрежност или измама, те не могат повече да бъдат преследвани от своите кредитори, освен ако финансовото им положение не се подобри в рамките на седем години от постановяването на решението за приключване на производството по обявяване в несъстоятелност.

Кредиторите също така могат да предявят иск въз основа на членове 1382 и 1383 от Гражданския кодекс, за да потърсят обща правна отговорност на директорите на дружеството в несъстоятелност или иск въз основа на членове 59 и 192 от Закона за търговските дружества (отговорност на управители и ръководители при изпълнението на техните задължения).

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите за молбата за обявяване в несъстоятелност са включени в разходите, свързани с масата на несъстоятелността.

Тъй като това са разходи, които възникват във връзка с производството по обявяване в несъстоятелност, те се изплащат от масата на несъстоятелността преди синдикът да разпредели останалите активи между отделните кредитори.

В членове 1 и 2 от Закона от 29 март 1893 г. относно правната помощ и процедурата при недостиг на средства (loi du 29 mars 1893 concernant l’assistance judiciaire et la procédure en débet) са определени различните разходи, които могат да възникнат при извършването на необходимите формалности в производствата по несъстоятелност, както и редът за тяхното плащане, когато активите са недостатъчни.

Компетентният окръжен съд определя хонорара на синдика въз основа на Наредбата на Великия херцог от 18 юли 2003 г. (règlement grand-ducal du 18 juillet 2003).

Синдикът трябва да представи на окръжния съд, който се произнася по търговски дела, отчет за разходите и хонорара въз основа на събраните вземания.

В член 536-1, параграф 2 от Търговския код се предвижда, че разходите и хонорарът за производства по несъстоятелност, приключени поради недостатъчни активи, се поемат авансово от Службата по данъчна регистрация (Administration de l’Enregistrement) съгласно условията, определени в Закона от 29 март 1893 г. относно правната помощ и процедурата при недостиг на средства.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

1. Обявяване в несъстоятелност

В решението за образуване на производство по несъстоятелност като момент на преустановяване на плащанията от лицето в несъстоятелност може да се определи дата, която предшества решението. Тази дата обаче не може да предшества решението с повече от шест месеца.

За да се защитят интересите на кредиторите, периодът между преустановяването на плащанията и постановяването на решението се счита за „подозрителен период“.

Определени действия, извършени през този период, които могат да увредят правата на кредиторите, ще се считат за нищожни. Тези действия включват по-специално:

  • действия, свързани с движимо или недвижимо имущество, което лицето в несъстоятелност е продало безвъзмездно или срещу заплащане, при което продажната цена очевидно е много по-ниска от стойността на въпросното имущество;
  • всякакви плащания, извършени в брой, чрез превод, продажба, прихващане или по друг начин, за дългове с ненастъпил падеж;
  • всякакви плащания, освен извършените в брой или с използване на търговски инструменти за дългове с настъпил падеж;
  • всякакви ипотеки и други права върху собственост, предоставени от длъжника за задължения, поети преди преустановяването на плащанията.

Принципът на нищожност обаче не се прилага автоматично към други действия.

В резултат на това определени плащания от страна на лицето в несъстоятелност по отношение на дългове с настъпил падеж и други действия, извършени срещу заплащане, по време на подозрителния период могат да бъдат обявени за нищожни, ако бъде доказано, че третите страни, които са получили плащанията или са се договорили с лицето в несъстоятелност, са знаели за преустановяването на плащанията.

Когато даден кредитор знае, че длъжникът не е в състояние да изпълни своите ангажименти, кредиторът не трябва да цели преференциално третиране в ущърб на останалите кредитори на несъстоятелността.

Връзката отваря нов прозорецИпотечните права и основанията за предпочтително удовлетворение, които са били редовно придобити, могат да бъдат регистрирани до датата на решението за образуване на производство по несъстоятелност. При все това правата, които са регистрирани в рамките на 10-те дни, предшестващи датата на преустановяване на плащанията, или след това, могат да бъдат обявени за нищожни, ако са изминали повече от 15 дни между датата на акта за учредяване на ипотеката и датата на регистрация.

На последно място, всички действия или плащания, извършени с цел измама на кредиторите, т.е. когато при извършването им длъжникът е осъзнавал напълно вредата, която това ще причини на кредитора (например чрез намаляване на масата на несъстоятелността, чрез незачитане на реда на вземанията и др.), се считат за нищожни, независимо на коя дата са извършени.

Понятието за подозрителният период не се прилага към договори за финансова гаранция или в случай на бъдещи вземания, прехвърлени на орган за секюритизация.

2. Предпазен конкордат с кредитори

По време на производството за сключване на предпазен конкордат с кредиторите длъжниците не могат да извършват прехвърляния, да сключват ипотеки или да поемат каквито и да било ангажименти без разрешение от специално упълномощения съдия.

3. Управление на масата на несъстоятелността

Считано от датата на решението за назначаване на специално упълномощен съдия, който да изготви опис на стопанската дейност, търговецът не може да извършва прехвърляния, да установява обезпечения или да сключва ипотеки, да поема ангажименти или да получава движими капиталови активи без писмено разрешение от специално упълномощения съдия.

Освен това следва да се отбележи, че законодателството относно управлението на масата на несъстоятелността предвижда наказателни санкции за търговци, които са прикрили част от своите активи, преувеличили са размера на своите задължения или са включили кредитори, чиито вземания са преувеличени.

4. Свръхзадлъжнялост

Когато е приложимо, съдията може да назначи лица, които да носят отговорност за осигуряването на съдействие за управление в социалната, образователната или финансовата сфера, за да се гарантира, че частта от приходите на длъжника, която не е определена за погасяване на дълговете, се използва за целите, за които е предвидена.

При извършването на своите дейности тези лица са упълномощени да вземат всякакви мерки, предназначени да предотвратят използването на тази част от приходите за цели, различни от предвидените, или увреждането на интересите на домакинството на длъжника.

Последна актуализация: 29/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Унгария

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производствата по несъстоятелност за юридически лица се уреждат от Закон XLIX от 1991 г. относно производството по несъстоятелност и производството по ликвидация (Закон за несъстоятелността).

Законът за несъстоятелността урежда два вида производства по несъстоятелност: производства по несъстоятелност и производства по ликвидация.

Производствата по несъстоятелност са производства по оздравяване, чиято цел е да се предостави възможност на длъжник, намиращ се в положение на неплатежоспособност, да отложи плащането с оглед постигане на съгласие за доброволно споразумение, и да се направи опит за сключване на такова споразумение, за да се възстанови платежоспособността.

Производствата по ликвидация са производства, чиято цел е удовлетворяване на кредиторите съгласно специални правила, когато неплатежоспособен длъжник е закрит без правоприемник, в хода на производство, насочено към разпределяне на всички активи от масата на несъстоятелността на длъжника между кредиторите. Производството по ликвидация трябва обаче да бъде прекратено, ако длъжникът е погасил всичките си задължения и разноските по производството или ако е сключил със своите кредитори доброволно споразумение относно условията за уреждане на задълженията, което е одобрено от съда.

Законите, уреждащи работата на унгарските клонове на предприятия с чуждестранно седалище, организациите на гражданското общество и предприятията от финансовия сектор (кредитни институции, финансови предприятия, застрахователни предприятия, инвестиционни посредници, публични складове) включват например специални дерогиращи правила.

Производство по несъстоятелност не се образува за предприятия от финансовия сектор, макар че надзорните органи могат да се намесят веднага след ранните етапи на всяко влошаване на финансовото им състояние с цел избягване на неплатежоспособност, като трябва да бъдат създадени фондове (Фонд за уреждане на щети, Фонд за защита на инвеститорите, Фонд за гарантиране на влоговете), за да се защитят и да се обезщетят потребителите.

В случай на предприятия от финансовия сектор ликвидация може да бъде предявена пред съд от Унгарската национална банка, действаща в рамките на своите правомощия на финансов надзорен орган, след като е отнела лиценза на предприятията за извършване на финансови дейности.

Законът за организациите на гражданското общество включва някои дерогиращи правила относно производството по несъстоятелност и производството по ликвидация на организациите на гражданското общество (сдружения, фондации), иначе се прилагат разпоредбите на Закона за несъстоятелността.

Производство за уреждане на задължения на физически лица (лична несъстоятелност)

Закон CV от 2015 г. относно уреждането на задължения на физически лица е в сила от 1 септември 2015 г. Законът има за цел да се установи правна рамка за уреждане на задължения в допълнение към предоставянето на защита от несъстоятелност чрез сътрудничество между длъжника и неговите кредитори. Законът защитава главно длъжниците по ипотечни кредити, и по-специално тези, които имат дългосрочни просрочени задължения, които са задължени на няколко кредитори и чиито жилищни имоти са заплашени от принудителна продажба.

Производството започва извън съда, като се координира от първия ипотекарен кредитор. Съдебните производства по несъстоятелност се образуват, в случай че няма извънсъдебно споразумение. Първоначално съдебното производство също има за цел да бъде постигнато споразумение, но ако такова споразумение не бъде гласувано в нечия полза, условията за уреждане на задължението се определят от съда.

Правителството е създало Държавна служба по несъстоятелност на семейството. Организацията играе важна роля при производството за уреждане на задължения. Държавната служба по несъстоятелността на семейството проверява дали длъжникът изпълнява законовите изисквания, поддържа държавните регистри с данните от производствата и назначава управители, отговарящи за семейството. Управителите, отговарящи за семейството, изпълняват подготвителни и съвместни задачи за съда в хода на уреждането на задължение пред съда, привеждат в изпълнение решенията на съда, подкрепят длъжника, осъществяват надзор над управлението на домакинството на длъжника, продават ценни в търговско отношение активи на длъжника и плащат на кредиторите.

В резултат от успешното уреждане задължението, което се погасява в хода на производството, не може да бъде поискано по-късно от длъжника, а кредиторите получават специален дял от своето вземане в рамките на предвидим период от време.

Процедурите за уреждане на задължения на физически лица все още не са нотифицирани съгласно Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета.

В съответствие със Закона за несъстоятелността производство по несъстоятелност може да бъде образувано от организацията длъжник с одобрението на нейния главен орган за вземане на решения, като се използва формуляр, а в хода на производството законното представителство е задължително. Длъжникът не може да подаде такава молба, ако е предмет на висящо производство по несъстоятелност или ако е постановено решение на първоинстанционен съд, с което длъжникът се ликвидира. Условията и сроковете за допустимостта на нова молба за иницииране на производство по несъстоятелност са: удовлетворяване на вземанията на кредитора, които са съществували или възникнали по време на предходната процедура по несъстоятелност, изтичане на две години от окончателното приключване на предходното производство по несъстоятелност или, в случай че предишната молба е била отхвърлена служебно — изтичане на една година след обявяването на окончателното решение по този въпрос.

Като общо правило, когато длъжникът е неплатежоспособен, производство по ликвидация може да бъде образувано по искане на длъжника или неговите кредитори, или служебно от съда в определените от Закона за несъстоятелността случаи. В Закона за несъстоятелността изрично се определя кой може да образува производство по ликвидация и се уреждат правилата за производство, образувано по нечие искане или служебно от съда.

И двата вида производства са колективни производства за уреждане на задължения, кредиторите на длъжника трябва да участват в производството и не могат да искат изпълнение на своите вземания по друг начин или в рамките на друго производство срещу длъжника, докато продължават тези производства.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност:

Молбата за образуване на производство по несъстоятелност може да бъде подадена от директор на длъжника, като представителството от адвокат или правен съветник е задължително.

Срещу длъжника във всеки един момент може да бъде образувано само едно производство по несъстоятелност, като не е възможно срещу него да има и висящо производство по ликвидация. Възобновяването на производство по несъстоятелност е възможно само когато длъжникът е уредил своите претендирани в предходното производство задължения, като оттогава не са изминали две години. В случай че съдът е отхвърлил служебно предходното производство по несъстоятелност поради формални нарушения, възобновяването на производството по несъстоятелност не е възможно за срок от една година.

Производство по ликвидация

Производство по ликвидация може да бъде образувано от длъжник, кредитор, управител, който е участвал в предходно производство по доброволна ликвидация, или съдебен или административен орган в определените от закона случаи. Така например производство по ликвидация се образува от съда, ако в хода на производството по несъстоятелност не е сключено доброволно споразумение или ако в рамките на правомощията си за осъществяване на правен надзор като търговски съд, съдът е разпоредил прекратяването на дружество, което сериозно нарушава закона.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Активите на длъжника от масата на несъстоятелността представляват сумата от всички дълготрайни и текущи активи по смисъла на счетоводното законодателство.

Всяко увеличаване на активите, получено в хода на производство по несъстоятелност, също представлява част от активите от масата на несъстоятелността.

Длъжникът запазва правата, свързани с управлението на активите от масата на несъстоятелността, но под надзора на управителя. При производство по ликвидация длъжникът не запазва своите свързани с управлението на активите от масата на несъстоятелността права: тези права се прехвърлят на ликвидатора. Ликвидаторът е законният представител на организацията длъжник и извършва регистрацията и оценката на вземанията на кредитора, осребряването на активите и разпределянето на приходите между кредиторите под надзора на съда.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

В производството по несъстоятелност и в производството по ликвидация по смисъла на Закона за несъстоятелността длъжникът може да бъде икономически оператор, упоменат в закона. Образуването на производството по несъстоятелност се инициира от длъжника, който може да продължи да извършва стопанските си дейности в хода на производството. Изпълнителните директори и собствениците на длъжника не са ограничени при упражняването на своите права, но могат да ги упражняват единствено без да нарушават правата, предоставени на управителя по закон. Длъжникът извършва регистрацията и определя поредността на вземанията в сътрудничество с управителя и с участието на последния изготвя програма и предложение за преговори за предпазен конкордат с цел сключване на предпазен конкордат, насочен към възстановяване или запазване на платежоспособност. Предпазният конкордат включва споразумението между длъжника и кредиторите относно условията за уреждане на задължението, както и всичко друго, което се счита за важно за оздравяването.

До започването на производството по несъстоятелност и производството по ликвидация кредитор означава лице, което има минали парични вземания или вземания, изразени парично въз основа на окончателно или подлежащо на изпълнение решение на съд или публичен орган, или които са признати, или не са оспорени от длъжника. В производството по несъстоятелност „кредитор“ означава също така, всяко лице, чиито вземания, станали изискуеми в хода на производството по несъстоятелност или след това, са били регистрирани от управителя, или всяко лице, чиито вземания са били регистрирани от ликвидатора в производство по ликвидация.

Управител в производство по несъстоятелност е юридическо лице, назначено от съда, одобрено да изпълнява задачите на синдика. Управителят трябва да назначи наето от него лице, което притежава необходимата квалификация, за да изпълнява дейностите на управителя. Задължението на това лице е да наблюдава стопанските дейности на длъжника с цел постигане на съгласие относно предпазен конкордат, като в същото време се съобразява с интересите на кредиторите, да регистрира вземанията на кредиторите, да съдейства при изготвянето на предложение за предпазен конкордат и да преподписва протоколите от резолюциите, приети по време на преговорите за предпазен конкордат.

Ликвидатор означава организация ликвидатор (юридическо лице, одобрено да изпълнява задачите на синдик), назначена от съда, която е законен представител на организацията в ликвидация и която едновременно с това гарантира интересите на кредиторите и изпълнява определените от закона задачи. В законодателството са посочени строги длъжностни и професионални изисквания за организациите ликвидатор, включително редовно професионално обучение.

Организацията ликвидатор назначава управител по несъстоятелността, който да извършва дейностите на ликвидатора.

Името на организацията ликвидатор и името на управителя по несъстоятелността също се вписват в съдебния регистър на юридическите лица.

Производството по несъстоятелност и производството по ликвидация са безспорни граждански производства, провеждани пред съда. По въпроси, които не се уреждат от Закона за несъстоятелността, се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс с дерогации, произтичащи от спецификациите на безспорните производства. Производството по несъстоятелност се разпорежда от съда, докато производството по ликвидация се разпорежда от съда в резултат от обявяването на длъжника за неплатежоспособен или в други случаи, определени от закона, или въз основа на искане от друг съд, публичен орган или управител. При образуване на производството съдът назначава управител или ликвидатор от списъка с ликвидатори. Когато се образува производство по ликвидация, по искане на кредиторите съдът назначава ликвидатор, който е компетентен да бъде временен управител, за да осъществява надзор над дейностите на длъжника, докато бъде разпоредена ликвидацията.

Възраженията, подадени срещу незаконосъобразни мерки или пропуски от страна на управителя или ликвидатора, се разглеждат от съда, като в случай на незаконосъобразна мярка или пропуск съдът изисква от управителя или ликвидатора да извършва дейностите си в съответствие със закона, а ако е в нарушение на това, управителят или ликвидаторът се отстранява от производството и се назначава нов управител или ликвидатор.

В хода на производството по несъстоятелност длъжникът има право на защита от несъстоятелност, изпълнителните производства се спират и на длъжника е позволено отлагане на плащания или мораториум върху плащане на предишни задължения.

Ако посоченото в Закона за несъстоятелността мнозинство приеме доброволното споразумение и то е в съответствие със законовите изисквания, съдът одобрява споразумението и то е обвързващо за длъжника.

Ако не бъде постигнато съгласие по доброволно споразумение, съдът разпорежда служебната ликвидация на длъжника.

Споразумение между длъжника и кредиторите може да бъде постигнато и при производство по ликвидация. Съдът определя дата за провеждане на преговори за предпазен конкордат в хода на производството по ликвидация и ако вотът по доброволното споразумение е положителен, и споразумението е в съответствие със законодателството, съдът го одобрява. Условията за одобрение на доброволно споразумение при ликвидация са: благодарение на споразумението длъжникът да престане да бъде неплатежоспособен, а привилегированите вземания да бъдат уредени или да бъде осигурено покритие за тях.

Решението за приключване на производството по несъстоятелност или производството по ликвидация, или за прекратяване на производството се постановява от съда.

Ако производството по ликвидация е приключено без правоприемник на длъжника, след уведомяване от страна на съда търговският съд заличава прекратения чрез ликвидация длъжник от търговския регистър или организацията на гражданското общество — от регистъра на организациите на гражданското общество.

В производството по ликвидация плащането на възнагражденията на работниците и служителите е гарантирано чрез средствата от Фонда за гарантиране на работните заплати при условията, предвидени в Закона относно Фонда за гарантиране на работните заплати.

Правни последици от образуването на производството:

В хода на производството по несъстоятелност по искане на длъжника съдът предприема мерки за незабавното публикуване на временно отлагане на плащането в Бюлетина на дружествата съгласно Закона за несъстоятелността. Разглеждането на искането по същество се извършва впоследствие, когато в определени от закона случаи съдът постановява решението си за служебно отхвърляне на искането, или — ако случаят не е такъв — постановява решение, с което разпорежда образуването на производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност започва с публикуването на съответното решение в Бюлетина на дружествата. Като последствие от образуването на производството по несъстоятелност длъжникът трябва да отложи плащането за изпълнение на парични вземания до 0 часа на втория работен ден след 120-тия ден (с няколко изключения), а мораториумът може да бъде удължен дори до 365 дни. През периода на отлагане на плащането могат да бъдат погасявани само вземанията, посочени в правния акт, не възникват правни последици, свързани с неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията за плащане, спира се изпълнението на парични вземания срещу длъжника, по този начин длъжникът получава реална възможност да подготви програма, насочена към възстановяване на платежоспособността и уреждане на неговите задължения.

Ако съдът обяви длъжника за неплатежоспособен, поради несъстоятелност, определена съгласно съществуващия правен акт, ликвидацията на длъжника се разпорежда в решение, а след влизането му в сила с решение, публикувано в Бюлетина на дружествата, което съдържа също покана към кредиторите да предявят своите вземания, се назначава ликвидатор. При разпореждане на производството по ликвидация се прекратяват правата на собственост, което служи за защита на активите от масата на несъстоятелността, като от датата на започване на ликвидацията правни изявления относно активите на длъжника може да прави единствено ликвидаторът, действащ като представител на длъжника. От датата на започване на ликвидацията изтича (се просрочва) всяко задължение на икономическия оператор.

Ликвидацията е насочена към разпределяне на всички активи на длъжника между неговите кредитори, като трябва да бъде прекратено дори изпълнителното производство срещу активите, предмет на производството по ликвидация. Спорните или безспорните производства, започнали преди датата на започване на ликвидацията, продължават да се гледат пред сезирания съд. След датата на започване на ликвидацията всяко парично вземане, свързано с активите от масата на несъстоятелността, може да бъде предявено само в рамките на производството по ликвидация. От датата на започване на ликвидацията се прекратява всяко ограничение на отчуждаване и обременяване, установено върху недвижим имот или други активи на длъжника, докато правото на обратно изкупуване и възможностите за покупка, както и залозите се прекратяват при продажбата на актива. Лице, което има право, може да удовлетвори своето вземане от депозита за обезпечение, предоставен от длъжника, до дата на започване на ликвидацията, след което лицето, което има право, трябва да предаде останалата сума на ликвидатора.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

По време на производство по ликвидация всеки кредитор може да предяви вземане срещу длъжника само като се регистрира за производството, а съдът не предвижда извънсъдебно прихващане, освен за приключващо нетиране, прилагано въз основа на международни търговски конвенции. Ако обаче между кредитора и длъжника има предишно висящо дело, кредиторът може да прихване всички вземания, предявени по делото, от своето задължение към длъжника.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Само по себе си образуването на производство по ликвидация не води до прекратяване на договори, сключени по-рано от длъжника. При производството по несъстоятелност договорите могат да бъдат прекратени като част от производството под надзора на управителя, а при производството по ликвидация договорите се прекратяват от ликвидатора в качеството му на законен представител на длъжника. Ликвидаторът има правото незабавно да прекрати договорите или да ги анулира.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Активите на длъжника не подлежат на принудително изпълнение, кредитор, който е залогодържател, не може да продаде залога, докато задълженията се уреждат в хода на производството по ликвидация.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Заведени по-рано съдебни дела биват приключени от сезирания по-рано съд. Ако длъжникът е бил губеща страна по делото, спечелилата страна участва в производството по ликвидация като кредитор. Ако длъжникът е спечелилата страна по делото, всички активи или средства, които са му дължими, се включват в активите от масата на несъстоятелността. На няколко места в Закона за несъстоятелността се посочва, че предоставянето на информация на кредиторите е задача на управителя или ликвидатора.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредиторите могат да създадат комитети на кредиторите или да изберат представител на кредиторите, с когото ликвидаторът трябва да се консултира, задължен е да го информира, и чието мълчаливо или изрично съгласие трябва да бъде получено за определени мерки.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Ликвидаторът може да продава активите на длъжника на купувача, който е дал най-доброто предложение, в рамките на процедура по публична продан на проверен портал за продажби в интернет.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Както вече натрупаните задължения, така и възникващите след образуването на производство по несъстоятелност могат да бъдат предявени от кредитора, като той уведомява за своето вземане в рамките на производството по несъстоятелност или в производството по ликвидация като кредитор.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Синдикът (управител в производството по несъстоятелност или ликвидатор в производството по ликвидация) регистрира вземанията на длъжника и представя спорните вземания пред съда, провеждащ производството по несъстоятелност или производството по ликвидация, за постановяване на съдебно решение.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

За да плати на залогодържателя, ликвидаторът използва приходите от продажбата на залог, след като бъдат приспаднати определени разноски. Останалата сума се разпределя между кредиторите съгласно разпределението на активите, като се взема предвид поредността за удовлетворяване на кредиторите, определена в Закона за несъстоятелността, и за основа се използва междинният ликвидационен баланс или окончателният ликвидационен баланс.

Приходите след продажбата на други активи могат да бъдат разпределени след приемането на междинния ликвидационен баланс или окончателния ликвидационен баланс, като се вземе предвид разпределението на одобрените от съда активи и поредността за удовлетворяване на кредиторите, определена в Закона за несъстоятелността.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

В рамките на производството по несъстоятелност или производството по ликвидация длъжникът може да постигне съгласие по доброволно споразумение с кредиторите. Ако споразумението е в съответствие със законодателството, съдът го одобрява и обявява производството за приключено. В тези случаи длъжникът продължава своите дейности. Вземанията на кредиторите се удовлетворяват по начина и в степента, определена в споразумението, а длъжникът е освободен от изплащане на каквато и да е сума извън тази.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

При производство по несъстоятелност, приключено с одобрено от съда доброволно споразумение, вземанията на кредиторите са удовлетворени по начина и съгласно графика, определен в споразумението. Ако длъжникът не спазва споразумението, кредиторите могат да образуват изпълнително производство или да инициират ликвидацията на длъжника.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Кредиторите плащат такса за регистрация. За образуването на производство по несъстоятелност (производство по неплатежоспособност, ликвидация) се заплаща такса. В противен случай всички направени разноски се поемат от длъжника.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Ликвидаторът или кредиторите могат да оспорят такива сделки, като подадат молба, и могат да поискат сделките да бъдат обявени за недействителни. Всички активи, които са върнати на длъжника по този начин, увеличават активите от масата на несъстоятелността.

Ликвидаторът или кредиторите могат да заведат дело срещу бивши директори на длъжника във връзка с техни дейности, които са били във вреда на интересите на кредиторите, въз основа на това, че бившите директори не са изпълнявали управленските си функции, като са се съобразявали с интересите на кредиторите при възникване на ситуация, свързана със заплаха от неплатежоспособност, която е довела до намаляване на активите на икономическия оператор, или са осуетили пълното удовлетворяване на вземанията на кредиторите, или са пренебрегнали заплащането на екологичните такси. Ако това бъде доказано, бившият директор на длъжника трябва да обезщети кредиторите за причинените им вреди.

Последна актуализация: 15/01/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Малта

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества) и производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Съгласно националното право могат да се определят два вида образувания, които могат да бъдат обект на производства по несъстоятелност — търговски дружества и търговци. Към тези видове образувания се прилагат различни режими. Търговските дружества могат да бъдат допълнително разделени на дружества en nom collectif (събирателни дружества), дружества en commandite (командитни дружества) и дружества с ограничена отговорност.

Производства по несъстоятелност могат да бъдат образувани срещу всички горепосочени лица (физически и юридически), но ще се прилагат различни процедури, правила и законодателство. По същество производства по несъстоятелност поради неплатежоспособност (глава 13 от Законите на Малта) могат да бъдат образувани срещу дружества en nom collectif, дружества en commandite, и срещу търговци. Дружествата en nom collectif и дружествата en commandite фактически се считат за търговци за целите на производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност. Понятието „търговец“ е определено в глава 13 като всяко лице, което по занятие осъществява търговска дейност от свое име, и обхваща всички търговски дружества.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Процедури по преструктуриране могат да бъдат образувани срещу дружества съгласно членове 327—329Б от глава 386 — Закон за дружествата от 1995 г.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

След решение на своето Общо събрание, Съвета на директорите, всеки притежател на облигации, кредитор или кредитори, или вносител или вносители, отговарящ(и) за дълговете със своя дял в активите, дружеството може да започне производство пред съд за прекратяване на дейността и впоследствие закриване на дружеството, ако то не е в състояние да погаси своите дългове. Съгласно член 214, параграф 2, буква a), подточка ii) от глава 386 се прилага следният тест:

Дружеството се счита, че не е в състояние да погаси своите дългове:

а)    ако дълг, който дружеството дължи, е останал непогасен изцяло или отчасти двадесет и четири седмици от изпълнението на изпълнителен титул срещу дружеството по силата на която и да е от изпълнителните мерки, посочени в член 273 от Гражданския процесуален и функционален кодекс; или

б)    ако се докаже по убедителен начин пред съда, че дружеството не е в състояние да погаси своите дългове, като се отчитат и евентуалните и бъдещите задължения на дружеството.

Съдът ще даде възможност на страните да представят своите позиции по случая и в крайна сметка ще се произнесе дали са изпълнени изискванията за обявяване в несъстоятелност, като в такъв случай съдът ще постанови прекратяване, а датата, на която се счита, че дружеството се обявява в несъстоятелност, ще бъде датата на подаване на молбата в съда съгласно член 223 от глава 386.

В периода между решението за прекратяване на дружество в случай на неплатежоспособност и подаването на молба за образуване на производство по несъстоятелност в съда, съдът може във всеки един момент да назначи временен администратор и да му повери управлението на имуществото или стопанската дейност на дружеството, като посочи това в заповедта, с която го назначава. Временният администратор заема тази длъжност до момента, в който бъде постановено решение за прекратяване или молбата за прекратяване бъде отхвърлена, освен ако не подаде оставка или не бъде отстранен от тази длъжност от съда поради основателна причина преди този момент.

Несъстоятелност — доброволна ликвидация от кредиторите

Освен горепосочения вариант, дружеството може да бъде прекратено доброволно и, ако директорите са на мнение, че активите на дружеството не са достатъчни, за да покрият задълженията, ще бъде свикано събрание на кредиторите с цел назначаване на синдик (и/или ликвидационна комисия), който/която се ползва с доверието на кредиторите и ще извърши ликвидацията на дружеството, без да бъде необходимо съдебно производство. Правилата, които следва да се прилагат, са определени в членове 277 и следващите от глава 386.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Дружеството може да подаде молба за производство по преструктуриране след извънредно решение (процедура за преструктуриране съгласно член 329Б от глава 386) в съда, ако дружеството не е в състояние да погаси своите дългове или има непосредствена вероятност да изпадне в невъзможност да погасява своите дългове, или това могат да направят директорите с решение на Съвета на директорите или кредиторите на дружеството, ако представляват повече от половината кредитори на дружеството от гледна точка на стойността. Както и в предходния случай, дружеството се счита, че не е в състояние да погаси своите дългове:

а)    ако дълг, който дружеството дължи, е останал непогасен изцяло или отчасти двадесет и четири седмици от изпълнението на изпълнителен титул срещу дружеството по силата на която и да е от изпълнителните мерки, посочени в член 273 от Гражданския процесуален и функционален кодекс; или

б)    ако се докаже по убедителен начин пред съда, че дружеството не е в състояние да погаси своите дългове, като се отчитат и евентуалните и бъдещите задължения на дружеството.

Съдът ще се произнесе дали дружеството следва да бъде подложено на преструктуриране, като в този случай ще постанови решение за преструктуриране на дружеството в срок от двадесет дни от подаването на молбата до съда, с която се иска съдът да поеме управлението на стопанската дейност на дружеството за срок, който ще бъде определен от съда (понастоящем едногодишен срок, който може да бъде удължен с последващ едногодишен срок, но с оглед на подготвяните изменения този срок ще бъде намален на четири месеца и ще може да се удължава с допълнителни срокове от по четири месеца за максимален период от дванадесет месеца).

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Производства по несъстоятелност поради неплатежоспособност могат да бъдат образувани от всеки кредитор, независимо дали дългът към него е търговски или не, и макар че този дълг все още не е станал изискуем, той може незабавно да заведе дело пред Гражданския съд с обща компетентност срещу длъжника или неговия законен представител, като поиска да бъде обявено, че този длъжник е изпаднал в несъстоятелност.

Критерият за обявяване в несъстоятелност е преустановяването на погасяването на дълговете от страна на длъжника. Съдът ще постанови своето решение за обявяване в несъстоятелност и ще назначи един или повече попечители на имуществото, които да изпълнят поверените им функции съгласно глава 13 от Търговския кодекс.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества) (включително доброволна ликвидация от кредиторите)

Всички активи на дружеството ще бъдат осребрени, за да се покрият задълженията на длъжника. Няма да се прави разграничение между активи, които вече представляват част от имуществото на длъжника, и тези, които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

При производства по несъстоятелност поради неплатежоспособност, касаещи търговци и дружества en nom collectif и en commandite, всички активи, независимо дали са движими или недвижими, могат да представляват част от имуществото, което следва да бъде осребрено. В случай на обявяване в несъстоятелност поради неплатежоспособност, след като бъде постановено решение за обявяване в несъстоятелност, обявеното в несъстоятелност лице ipso jure е освободено от управлението на цялото си имущество, независимо дали имуществото е свързано с неговата стопанска дейност или не, с изключение на правото му на ежедневни средства за преживяване.

Активите му ще бъдат поети от попечител, който на свой ред ще има право да продава и отчуждава имуществото с одобрението на съда. Нетрайната част от имуществото на обявеното в несъстоятелност лице ще бъде продадена чрез лицензиран тръжен продавач, след като бъде получено разрешението на съда.

Разрешение на съда се изисква и в случай на трайни стоки и друго имущество.

При такива обстоятелства съдията дава указания, които счита, че са в най-голям интерес на обявеното в несъстоятелност лице и кредиторите, включително, ако възникнат подходящи обстоятелства, може да позволи на попечителя да възобнови дейността на обявеното в несъстоятелност лице или да увеличи неговите активи, при условие че това е в полза и на кредиторите.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Непосредствено след като съдът постанови решение за прекратяване на дружество на основание, че е неплатежоспособно, той ще назначи синдик (администратор по несъстоятелност).

С глава 386 се налага задължението този синдик да е физическо лице с квалификация като юрист, дипломиран счетоводител и/или одитор или да е лице, което е вписано в Търговския регистър като притежаващо квалификацията и надеждността за изпълнение на функциите на синдик.

Едно допълнително ограничение е, че синдикът не може да изпълнява функциите на синдик на конкретно дружество, ако е заемал длъжността на директор или секретар на дружеството или е заемал друга длъжност във или във връзка с това конкретно дружество, в който и да е момент през последните четири години преди датата на прекратяване на дружеството.

Съдът разполага с широка свобода на преценка при определянето кой следва да заплати хонорара на синдика. По подразбиране на синдика се заплаща от активите на дружеството. Ако обаче тези средства не са достатъчни, съдът може да разпореди плащането да бъде извършено от други (свързани) лица на основание, посочено от съда.

Съгласно член 296 от глава 386 правомощията на отговорните ръководители на дружеството (директорите и секретаря на дружеството) се прекратяват при назначаването на синдик и поради това нито директорите, включително делегирано от тях лице, нито секретарят на дружеството нямат правомощия да извършват сделки от името и за сметка на въпросното дружество в ликвидация. Синдикът ще поеме под своето попечителство или контрол цялото имущество и всички права, за които има основателна причина да счита, че са притежавани от дружеството.

Съгласно член 238 от глава 386 при съдебна ликвидация синдикът разполага със следните правомощия, предоставени му от съда или от ликвидационната комисия:

а) да се яви като ищец или ответник по всеки иск или друго съдебно производство от името и за сметка на дружеството;

б) да осъществява стопанската дейност на дружеството, доколкото това е необходимо с оглед на благоприятната му ликвидация;

в) да плати на кредиторите съгласно техния ред, определен от закона;

г) да постигне компромис или договореност с кредиторите или лица, претендиращи, че са кредитори, или които имат или твърдят, че имат вземания, било то настоящи или бъдещи, безусловни или условни, доказани или евентуално дължими като обезщетение от дружеството или във връзка с които дружеството може да бъде подведено под отговорност, както и да отнася такива въпроси към арбитраж;

д) да изисква от вносителите или предполагаемите вносителите да заплатят вноски за акции и да привежда в изпълнение компромиси или договорености във връзка с дългове, задължения и вземания на дружеството, било то настоящи или бъдещи, безусловни или условни, доказани или дължими като обезщетение, съществуващи или предполагаемо съществуващи между дружеството и вносител или предполагаем вносител, или друг длъжник или предполагаем длъжник, да решава всички въпроси, свързани или засягащи по някакъв начин активите или ликвидацията на дружеството, при такива условия, каквито бъдат договорени, да приема гаранции за изплащането на такива вноски, дългове, задължения или вземания, както и да ги счита за напълно изплатени;

е) да представлява дружеството по всички въпроси и да извършва всички дейности, които са необходими за прекратяването на дейността на дружеството и разпределянето на неговите активи.

В допълнение към това съдът може да постанови, в случай че няма ликвидационна комисия, че синдикът може да упражнява всяко от правомощията, посочени в букви а) или б) по-горе, без да е нужно разрешение от съда.

Като цяло синдикът по съдебна ликвидация има следните правомощия:

а) да продава движимото и недвижимото имущество, включително всички права на дружеството чрез публичен търг или частно споразумение, като разполага с правомощие да прехвърли цялото имущество или която и да е част от него;

б) да извършва всички дейности и да подписва, от името и за сметка на дружеството, всички нотариални актове, разписки и други документи;

в) да събира необходимите финансови средства от гаранцията върху активите на дружеството;

г) да назначава упълномощен представител, който да действа от негово име като синдик за определени цели.

Упражняването на правомощията, предоставени съгласно този член, от синдика по съдебна ликвидация подлежи на контрол от съда и всеки кредитор или вносител може да се обърне към съда във връзка с упражняването или предложеното упражняване на всяко от тези правомощия.

В междинния период между решението за прекратяване на дружество в случай на неплатежоспособност и подаването на молба за образуване на производство по несъстоятелност в съда, когато съдът назначи временен администратор, правомощията на отговорните ръководители на дружеството също така се прекратяват до степента, до която съдът поверява на администратора управлението на имуществото или стопанската дейност на дружеството, като посочва това в заповедта, с която го назначава.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Съгласно член 329Б, параграф 6, буква а) от глава 386, докато е в сила решение за оздравяване (преструктуриране), дружеството продължава да изпълнява обичайните си дейности под ръководството на специалния администратор.

Специалният администратор трябва да бъде лице, за което съдът се е уверил, че разполага с доказана компетентност и опит в управлението на стопански предприятия, квалифицирано е и желае да приеме това назначение и не е в конфликт на интереси по отношение на назначението.

Хонорарът на специалния администратор се покрива от дружеството. Всъщност при назначаването му съдът определя срок, който не надхвърля десет работни дни от постановяването на решението за оздравяване на дружеството, в рамките на който дружеството депозира съответната сума в съда или предлага друга подходяща гаранция или друга подходяща договореност, която по мнение на съда е достатъчна, за да покрие хонорара и таксите на специалния администратор във връзка с неговото назначение.

При назначаването на специалния администратор се прекратяват временно всички правомощия, предоставени на дружеството по силата на закон или на неговия учредителен акт и устав, освен ако не е получено съгласието на специалния администратор за упражняване на тези правомощия, като такова съгласие може да бъде общо или във връзка с конкретен случай или случаи. В противен случай всички тези правомощия се предоставят на специалния администратор.

По принцип специалният администратор разполага със следните правомощия:

а) да поеме под своето попечителство или контрол цялото имущество на дружеството и от този момент нататък да бъде отговорен за управлението и надзора на дейностите, стопанската дейност и имуществото на дружеството;

б) след като уведоми съда, да отстрани от длъжност директора на дружеството и да назначи друго лице, което да изпълнява функциите на управител;

в) да осъществява контакт с лица във връзка с предоставянето на професионални или административни услуги и да задължи дружеството да заплати съответните им такси или хонорари; както и

г) да свика заседание на членовете или кредиторите на дружеството.

В допълнение към това специалният администратор разполага с правомощието, с предварително изрично разрешение на съда:

i) да обвързва дружеството с ангажимент, чиято продължителност надхвърля шест месеца;

ii) да прекратява трудовите правоотношения със служители на дружеството, ако счита това за необходимо, за да се обезпечи съществуването на дружеството като жизнеспособно действащо предприятие изцяло или отчасти.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Както е обяснено по-горе, приложимото право по отношение на търговци, които осъществяват своята стопанска дейност от собствено име, и на търговски дружества е Търговският кодекс в частта относно обявяването в несъстоятелност поради неплатежоспособност.

Що се отнася до правомощията на синдика при обявяване в несъстоятелност, този синдик се нарича „попечител“, а „попечител“ е лице или лица, които съдът счита за годни да упражняват добросъвестно задълженията, свързани с тази длъжност, дори ако „попечителят“ е роднина или кредитор на обявеното в несъстоятелност лице.

При приемане на задълженията си във връзка с тази длъжност попечителят поема собствеността върху цялото имущество на обявеното в несъстоятелност лице и всички права от всякакъв вид, които са предоставени на обявеното в несъстоятелност лице. Освен това обявеното в несъстоятелност лице също така предприема всички необходими стъпки за опазване на своите права по отношение на длъжниците си и вписва в публичния регистър всяка ипотека, засягаща имуществото на длъжниците на обявеното в несъстоятелност лице. Попечителят носи отговорност за своите действия спрямо обявеното в несъстоятелност лице.

Попечителят също така е длъжен да заведе дела за погасяването на дългове, които се дължат на обявеното в несъстоятелност лице, но няма правомощия да приема компромиси или да отнася спор към арбитраж без писменото съгласие на кредиторите на обявеното в несъстоятелност лице, представляващи мнозинство от гледна точка на стойността, и разрешението на съдията.

В едномесечен срок от постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност попечителят съставя опис на имуществото на обявеното в несъстоятелност лице.

Всеки кредитор има право да се запознае с този списък, като кредиторите и обявеното в несъстоятелност лице са задължени да съдействат при изготвянето на описа.

Този опис съдържа достоверен списък и описание и оценка на стойността на цялото имущество на обявеното в несъстоятелност лице.

Попечителят не може да се разпорежда с имуществото без съгласието на съда, като цялата процедура подлежи на публичен надзор. Приходите от всички продажби, осъществени от попечителя от името на обявеното в несъстоятелност лице или търговско дружество, се записват и всички разписки и фактури се документират надлежно.

Съдът разполага с правомощието да изисква от попечителите, обявеното в несъстоятелност лице и кредиторите да предоставят под клетва цялата информация, която счете за необходима.

Що се отнася до правомощията на длъжника (в този случай се има предвид обявеното в несъстоятелност лице или търговско дружество), той има право да наблюдава дали попечителят извършва дейностите по обявяването в несъстоятелност правилно и съгласно закона.

Длъжникът има право да уведоми съда, ако предприетите от попечителя действия не се извършват в съответствие със съдебното постановление или ако делата му се управляват неправилно.

Книжата и документите на обявеното в несъстоятелност лице са достъпни за проверка по всяко време, което означава също така, че длъжникът има право да знае, да проверява и да контролира действията на назначения от съда попечител.

Длъжникът също така има право по закон редовно да получава средства за преживяване, което означава, че съдът ще отпусне на длъжника определени средства от собственото имущество на длъжника, които да му бъдат предоставяни от попечителя, и това ще представлява надбавка за него и неговото семейство, при условие че няма презумпция, че обявеното в несъстоятелност лице е действало с цел измама.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Производство по несъстоятелност и преструктуриране (дружества) и производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Съгласно глава 459 всяка разпоредба за приключващо нетиране или друга разпоредба в договор, с която се предвижда или която е свързана с прихващане или нетиране на суми, дължими от едната страна на другата във връзка с взаимни кредити, взаимни дългове или други взаимни сделки, подлежи на изпълнение съгласно посочените в нея условия, независимо дали преди или след обявяване на несъстоятелност или несъстоятелност поради неплатежоспособност, по отношение на взаимни дългове, кредити или сделки, които са възникнали или настъпили преди обявяването на несъстоятелност или несъстоятелност поради неплатежоспособност на една от страните, срещу:

а) страните по договора,

б) всеки гарант или лице, което осигурява гаранция за която и да е част от договора,

в) синдика, ликвидатора, попечителя, администратора, специалния администратор или друго подобно длъжностно лице на страна по договора, както и

г) кредиторите на страните по договора.

Горепосоченото не се прилага по отношение на споразумение за приключващо нетиране, сключено към момент, в който другата страна е знаела или е следвало да знае, че има висяща молба за прекратяването и ликвидацията на дружеството поради несъстоятелност или че дружеството е предприело формални стъпки съгласно приложимото право за своето прекратяване и ликвидация поради несъстоятелност.

Освен това то не се прилага, когато обявената в несъстоятелност страна е физическо лице (не търговец) или търговско дружество, различно от дружество en nom collectif или дружество en commandite и другата страна е знаела или е следвало да знае за събития от естеството, посочено в предходния параграф, във връзка с обявената в несъстоятелност страна.

Съдържащите се в даден договор правомощия или мандат за прилагане на разпоредба за приключващо нетиране не се отменят от декларацията за обявяване на банкрут или несъстоятелност на която и да е от страните по договора.

Освен това се предвижда, че независимо от разпоредбите на друго национално право, нищо не ограничава или отлага прилагането на разпоредба от договор, с която се предвижда или която е свързана с прихващане или нетиране и която би била изпълнима в противен случай, и по отношение на такава разпоредба не поражда ефект нито решение на съда, нито заповед, забрана или подобно решение, постановено от съд или от друг орган, нито производство от каквото и да е естество. При все това, независимо от посоченото в настоящия параграф, нищо не възпрепятства прилагането на закон, по силата на който прихващането или нетирането не подлежи на изпълнение в конкретен случай поради измама или подобно основание или който позволява изпълнимостта на прихващане или нетиране, ако разпоредба на договор между засегнатите страни би направила прихващането или нетирането нищожно поради измама или подобно основание.

В закона се посочва, че за страните по договор е законно:

  • да постигнат съгласие относно система или механизъм, които биха позволили на страните да преобразуват нефинансово задължение в парично задължение с еквивалентна стойност и да определят стойността на това задължение за целите на прихващане или нетиране;
  • да постигнат съгласие относно обменния курс или метода, който следва да бъде използван за определяне на обменния курс, който да се прилага при извършването на прихващане или нетиране, когато трябва да се прихващат или нетират суми в различни валути, както и за определяне на валутата, в която следва да се извърши плащането на нетираната сума;
  • да постигнат съгласие, че всички трансакции или други сделки, осъществявани съгласно договор, независимо дали са посочени конкретно или чрез препратка към вид или клас трансакции или сделки, се третират като една трансакция или сделка за целите на определените в договора разпоредби за прихващане или нетиране, както и че всички такива трансакции или сделки ще се третират като една трансакция или сделка от страните или от синдик, ликвидатор, попечител, администратор или специален администратор или друго длъжностно лице, което действа от името на страните, както и от всеки съд.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Съгласно член 303 от глава 386 уреждането на привилегии, ипотеки или други задължения, прехвърлянето или разпореждането по друг начин с имущество или права и всяко плащане, изпълнение или друго действие във връзка с имущество или права, извършено от или срещу дружество, както и всяко задължение, поето от дружеството шест месеца преди прекратяването на дружеството, се считат за незаконно предпочитане срещу неговите кредитори, независимо дали става въпрос за безвъзмездна или възмездна сделка, ако тя представлява сделка на занижена цена или ако се отдава предпочитание. В такъв случай сделката (незаконно предпочитане) е нищожна.

Занижена цена се определя по следния начин:

а) дружество сключва сделка на занижена цена, ако:

i) дружеството направи дарение или сключи сделка по друг начин при условия, съгласно които няма да получи възнаграждение, или

ii) дружеството сключи сделка срещу възнаграждение, чиято стойност в пари или тяхна равностойност е значително по-малка от стойността, в пари или тяхна равностойност, на предоставеното от дружеството възнаграждение.

Предпочитание се определя по следния начин:

б) дружество отдава предпочитание на лице, ако:

i) това лице е един от кредиторите на дружеството или е лице, предоставящо обезпечение, или поръчител по отношение на някой от дълговете на дружеството или други задължения; както и

ii) дружеството предприема действие или позволява да бъде предприето действие, което във всеки случай води до поставяне на това лице в позиция, която, при изпадане в несъстоятелност и ликвидация на дружеството, ще бъде по-добра от позицията, в която би било лицето, ако това действие или бездействие не се беше случило.

Изключение от горепосоченото се допуска, ако лицето, в чиято полза е извършена, осъществена или поета сделката, докаже, че не е знаело и не е имало причина да счита, че дружеството има вероятност да бъде прекратено поради несъстоятелност.

Освен горепосоченото няма други разпоредби, които да оказват пряко въздействие върху договори.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не съществуват специални нормативни актове, касаещи въздействието на производствата по преструктуриране върху договорите.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Съгласно Търговския кодекс, и по-специално съгласно член 485, може да бъде анулирано всяко действие, с което се прехвърля имущество или поето задължение, или всеки отказ от наследство, направен от обявеното в несъстоятелност лице съгласно право на собственост, придобито по възмезден или безвъзмезден начин, чиято цел е неговите кредитори да бъдат измамени.

За разлика от Закона за дружествата, в Търговския кодекс не се посочва определен срок, както е направено в член 303 от глава 386 от Законите на Малта.

В горепосочения случай такива действия могат да бъдат анулирани, ако бъде доказано, че обявеното в несъстоятелност лице е знаело за наличието на обстоятелства, което са щели да доведат до обявяване на несъстоятелност.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Непосредствено след започване на производство по несъстоятелност (дружеството се прекратява с решение на съда на основание несъстоятелност), не се започват никакви действия или производства (забрана за започване на действия) срещу дружеството или неговото имущество, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които съдът може да наложи. В закона не се уточнява при кои дела съдът би разрешил започването или продължаването на съдебно производство от кредитор, но като цяло се следва принципът, че по време на производство по несъстоятелност активите на дружеството се управляват по надлежния ред в полза на всички кредитори, и по-специално че отделните кредитори не следва да бъдат в състояние да получат предимство чрез започване на производства срещу дружеството.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Съгласно националното право се предвижда спиране на производствата по време на производство по преструктуриране (оздравяване на дружество). Всъщност член 329Б, параграф 4 от глава 386 гласи, че при подаването на молба за преструктуриране (оздравяване на дружество), освен ако тя не бъде отхвърлена, или в рамките на периода, в който е в ход процедура по оздравяване на дружеството:

а) се спира разглеждането на висящи или нови молби за ликвидация;

б) не може да се постановява или придава изпълнителна сила на решение за прекратяване и последваща ликвидация на дружеството;

в) спира се изпълнението на парични вземания срещу дружеството, както и на лихви, които в противен случай могат да бъдат натрупани върху тях;

г) докато дружеството е във владение на отдадени под наем помещения, наемодателят или друго лице, на което се дължи наем, не може да упражнява своето право на прекратяване на договора за отдаване под наем на наетите от дружеството помещения, в случай че дружество не спази дадено условие от договора си за наемане на тези помещения, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи;

д) не могат да се предприемат други стъпки за изпълнение на обезпечение върху имуществото на дружеството или възстановяване на собствеността върху стоки, получени от дружеството съгласно споразумение за покупка на изплащане, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи;

е) не може да се издава обезпечителна или изпълнителна мярка или заповед, както е посочено в глава 16 от Гражданския процесуален и функционален кодекс, срещу дружеството или срещу имущество на дружеството, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи; както и

ж) не следва да се започват или продължават съдебни производства срещу дружеството или неговото имущество, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

При производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност срещу търговец или търговско дружество, след като съдът е назначил попечител, всички искове срещу обявеното в несъстоятелност лице и неговото имущество могат да се предявяват само срещу попечителя/ите, а не срещу обявеното в несъстоятелност лице или търговско дружество, както се предвижда член 500 от глава 13.

Кредиторът има право да знае, да проверява и да контролира начина, по който попечителят управлява делата на обявеното в несъстоятелност лице, както и да се обърне към съда, ако попечителят или попечителите действат в ущърб на неговите права.

В производства по оздравяване съдът може да издаде временно постановление, с което да даде отсрочка с оглед възстановяване на дейностите на обявеното в несъстоятелност лице/търговско дружество.

Независимо от това, за разлика от оздравяването на дружества, кредиторите могат да предявяват искове срещу попечителя, който представлява обявения в несъстоятелност търговец или търговско дружество.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Непосредствено след започване на производство по несъстоятелност (дружеството се прекратява с решение на съда на основание несъстоятелност), не се започват никакви действия или производства (спиране) срещу дружеството или неговото имущество, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които съдът може да наложи. В закона не се уточнява при кои дела съдът би разрешил започването или продължаването на съдебно производство от кредитор, но като цяло се следва принципът, че по време на производство по несъстоятелност активите на дружеството се управляват по надлежния ред в полза на всички кредитори, и по-специално че отделните кредитори не следва да бъдат в състояние да получат предимство чрез започване на производства срещу дружеството.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Съгласно националното право се предвижда спиране на производствата по време на производство по преструктуриране (оздравяване на дружество). Всъщност член 329Б, параграф 4 от глава 386 гласи, че при подаването на молба за преструктуриране (оздравяване на дружество), освен ако тя не бъде отхвърлена, или в рамките на периода, в който е в ход процедура по оздравяване на дружеството:

а) се спира разглеждането на висящи или нови молби за ликвидация;

б) не може да се постановява или придава изпълнителна сила на решение за прекратяване и последваща ликвидация на дружеството;

в) спира се изпълнението на парични вземания срещу дружеството, както и на лихви, които в противен случай могат да бъдат натрупани върху тях;

г) докато дружеството е във владение на отдадени под наем помещения, наемодателят или друго лице, на което се дължи наем, не може да упражнява своето право на прекратяване на договора за отдаване под наем на наетите от дружеството помещения, в случай че дружество не спази дадено условие от договора си за наемане на тези помещения, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи;

д) не могат да се предприемат други стъпки за изпълнение на обезпечение върху имуществото на дружеството или възстановяване на собствеността върху стоки, получени от дружеството съгласно споразумение за покупка на изплащане, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи;

е) не може да се издава обезпечителна или изпълнителна мярка или заповед, както е посочено в глава 16 от Гражданския процесуален и функционален кодекс, срещу дружеството или срещу имущество на дружеството, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи; както и

ж) не следва да се започват или продължават съдебни производства срещу дружеството или неговото имущество, освен с разрешението на съда и съгласно условия, които той приема за необходимо да наложи.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

В националното право, описано в Търговския кодекс, не се предвижда спиране на производствата, Независимо от това по искане на попечителя е възможно да се поиска такава молба, подадена до съда, да бъде разгледана от същия съдия, който гледа делото за обявяване в несъстоятелност, така че съдията може да управлява и ръководи дейностите на обявеното в несъстоятелност лице, като опазва правата и задълженията на обявеното в несъстоятелност лице и гарантира, че правата в съответствие с подадената от кредитора молба подлежат на разглеждане и вземане на решение.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Кредиторите могат да се намесят в производство по несъстоятелност, ако докажат, че имат законен интерес, и съответно ще могат да изложат своите аргументи по време на производството пред съда.

Кредиторите биват информирани относно текущия процес от синдика, който също така организира срещи, на които кредиторите получават възможност да изразят своите мнения.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

В член 329Б от глава 329Б изрично се предвижда, че съдът и специалният администратор действат, наред с другото, в най-добрите интереси на кредиторите.

Специалният администратор също така е длъжен да свиква заседания на кредиторите, като първото заседание се провежда не по-късно от един месец след неговото назначаване.

По време на такива заседания специалният администратор е длъжен да определи съвместна комисия от кредитори и членове, която да предоставя съвети и да оказва съдействие, от каквито специалният администратор може да се нуждае при управлението на делата, стопанската дейност и имуществото на дружеството и неговото възстановяване като жизнеспособно действащо предприятие.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Кредиторите могат да се намесят и да участват в производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, ако докажат, че имат законен интерес, и съответно ще могат да изложат своите аргументи по време на производството пред съда.

Кредиторите биват информирани относно текущия процес от попечителя, който също така организира срещи, на които кредиторите получават възможност да изразят своите мнения.

Кредиторите също така имат право да гласуват и да постигнат окончателно споразумение по предложената схема за уреждане, която изисква съгласието на три четвърти от кредиторите от гледна точка на стойността, които са доказали своите вземания.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Синдикът ще бъде в състояние да продаде имуществото, като приеме най-изгодната оферта за активите на дружеството.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Специалният администратор няма да бъде в състояние да се разпорежда с имуществото на дружеството без специално разрешение от съда или съгласно посоченото в оздравителния план, който се одобрява впоследствие със или без изменения от съда. Във всеки случай съдът ще посочи или одобри метода за разпореждане с активите на дружеството.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

При производствата по несъстоятелност поради неплатежоспособност попечителят се разпорежда с имуществото, като приема най-изгодната оферта за активите на дружеството, след като е получил разрешението на съда в тази връзка.

Съгласно член 498 от глава 13 при оздравяването на търговско дружество или на обявено в несъстоятелност лице попечителят се придържа към оздравителния план, но съдията разполага с широка свобода на преценка да дава указания, които счита за най-благоприятни за интереса на обявеното в несъстоятелност лице и кредиторите.

Независимо от това е възможно кредитор да възрази срещу тези правомощия на съдията, ако кредиторът аргументирано докаже, че това не е в интерес на кредиторите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Не се прави разграничение между вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, и вземания, които са съществували преди това. При все това в рамките на производство по несъстоятелност съдът може, в случай че активите не са достатъчни за покриване на задълженията, да разпореди от активите да бъдат изплатени разходите, таксите и разноските, направени при прекратяването и ликвидацията, като редът на вземанията се определя от съда, а съдът взема под внимание следния общ ред на вземания:

а) разходи, които се понасят или правят от официалния ликвидатор или синдика с цел опазване, реализиране или събиране на активите на дружеството;

б) всякакви други направени разходи или плащания, извършени от официалния ликвидатор или по негово нареждане, включително тези, които са направени или понесени при управлението на дружеството;

в) хонорара на временния администратор, ако има такъв;

г) разходите на вносителя на молбата и на всяко лице, посочено в молбата, чиито разходи бъдат допуснати от съда;

д) хонорара на специалния администратор, ако има такъв;

е) всяка сума, дължима на лице, което е наето или упълномощено да помага при изготвянето на финансов отчет или баланс;

ж) всички надбавки, постановени от съда, за разходи във връзка с молба за освобождаване от задължението за представяне на финансов отчет или за удължаване на времето за представяне на такъв отчет;

з) всички необходими плащания от синдика в хода на осъществяването от него управление, включително всички разходи, направени от членовете на ликвидационната комисия или от техни представители и разрешени от синдика;

и) хонорара за всяко лице, наето от синдика с цел предоставяне на услуги на дружеството, както се изисква или позволява съгласно разпоредбите на глава 386;

й) хонорара на официалния ликвидатор и на синдика.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не се прилага

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Не се прави разграничение между вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност, и вземания, които са съществували преди това. При все това в рамките на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност съдът може, в случай че активите не са достатъчни за покриване на задълженията, да разпореди от активите да бъдат изплатени разходите, таксите и разходите, понесени при прекратяването и ликвидацията, като редът на вземанията се определя от съда, а съдът взема под внимание следния общ ред на вземания:

а) разходи, които понасят или правят от попечителя с цел опазване, реализиране или събиране на активите на дружеството;

б) всякакви други направени разходи или плащания, извършени от попечителя или по негово нареждане, включително тези, които са направени или понесени при управлението на дружеството;

в) хонорара на попечителя, ако има такъв;

г) разходите на вносителя на молбата и на всяко лице, посочено в молбата, чиито разходи бъдат допуснати от съда;

д) хонорара на специалния администратор и съдебния секретар, ако има такъв;

е) всяка сума, дължима на лице, което е наето или упълномощено да помага при изготвянето на финансов отчет или баланс;

ж) всички надбавки, постановени от съда, за разходи във връзка с молба за освобождаване от задължението за представяне на финансов отчет или за удължаване на времето за представяне на такъв отчет;

з) всички необходими плащания от попечителя в хода на осъществяването от него управление, включително всички разходи, направени от членовете на комисията, ако има такава, или от техни представители и разрешени от попечителя.

След като тези разходи бъдат изплатени, се изплащат вземанията на обезпечените кредитори съгласно датата на регистриране на тяхното вземане и след тези не обезпечени кредитори се изплащат вземанията на всички други кредитори съгласно датата на регистриране. Ако за последните вземания (на необезпечените кредитори) няма достатъчно средства, техният ред на вземания е pari passu.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Вземанията се приемат по преценка на синдика. Няма конкретни правила, които да уреждат начина, по който следва да се предявяват вземания. Струва си да се отбележи, че винаги когато се назначава официален ликвидатор, който да изпълнява функциите на синдик, се използва следният формуляр за вземания:

ОФИЦИАЛЕН ЛИКВИДАТОР

До MFSA (Малтийски орган за финансови услуги)

Notabile Road

Attard, BKR3000

Данни на прекратеното дружество

1

Наименование и регистрационен номер

2

Дата на прекратяване на дружеството

Данни на кредитора

3

Собствено и фамилно име/ регистрационен номер

4

Адрес

5

Електронна поща

6

Телефонен номер/номер на мобилен телефон

/

Подробности относно дълга

7

Общ размер на вземането, включително неизплатени лихви, дължими към датата на прекратяване на дружеството

8

Общ размер на неизплатените лихви към датата на прекратяване на дружеството

9

Опишете произхода на дълга, включително всички съответни дати

(Добавете допълнителни страници, ако е необходимо)

10

Подробности относно документи и/или други доказателства в подкрепа на вземането (приложете заверено копие и номерирайте всеки документ в последователен ред)

(Добавете допълнителни страници, ако е необходимо)

Подробности относно гаранция (ако има такава)

11

Опишете вида предоставена/получена гаранция

(Добавете допълнителни страници, ако е необходимо)

12

Дата/и, на която/които е предоставена/получена гаранция

13

Размер на обезпечения дълг

Декларация на кредитора

14

С настоящото аз, долуподписаният, декларирам, че доколкото ми е известно, предоставената в настоящия формуляр информация е вярна, правилна и пълна:

Подпис на кредитора

Собствено и фамилно име с печатни букви

Номер на личната карта

15

Ако полагате подпис в качеството си на представител на юридическо лице, попълнете долното поле:

От името и за сметка на ____________________________________________________

Рег. № _________________________ в качеството ми на _____________________________.

Що се отнася до срока, в който могат да се предявяват такива вземания, съгласно член 255 от глава 386 на съда се предоставят правомощия да определя срока или сроковете, в които кредиторите трябва да представят доказателства за дължимите им средства или вземания или да бъдат изключени от разпределянето на средства, извършено преди доказване на тези дългове.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не съществуват специални нормативни актове, касаещи въздействието на производствата по преструктуриране върху предявяването, установяването и приемането на вземанията.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Следва да се отбележи, че по отношение на несъстоятелността в малтийското законодателство не е посочен само един определен ред на кредиторите, тъй като редът се определя не само в един конкретен нормативен акт, а в множество нормативни актове. Законодателството, в което се разглежда редът на вземанията, е описано по-долу:

Член 302 от глава 386 гласи, че при ликвидацията на дружество, чиито активи не са достатъчни, за да покрият задълженията, правата на обезпечените и необезпечените кредитори и приоритетът и редът на техните вземания се регламентират от закона, който е в сила към настоящия момент.

Член 535 от глава 13 също така гласи, че редът на кредиторите със залог, привилегия или ипотека се определя в съответствие със закона, който е в сила към настоящия момент.

Както в член 535 от глава 13, така и в член 302 от глава 386 се посочва, че редът на дълговете се регламентира от закона, който е в сила към настоящия момент.

Съгласно малтийското право принципът pari passu е установен косвено в член 1996, глава 16 от Гражданския кодекс, който гласи, че законните основания за предпочитане са привилегиите, ипотеките и постановеното решение за разделяне на имуществото. Освен това в него се посочва, че законът позволява на кредитора да подчини, да отложи, да се откаже или по друг начин да измени своите настоящи или бъдещи права на плащане, изпълнение и класиране и други сходни настоящи или бъдещи права в полза на друго лице. Такова подчиняване, отлагане, отказ, изменение или сходно действие може да бъде извършено чрез споразумение или едностранна декларация към друго лице, включително друг кредитор, независимо дали е определен или все още предстои да бъде определен към момента на влизането в сила на такова споразумение или изготвянето на такава декларация.

Поради това чрез споразумение могат да се извършват промени в реда. Съответно длъжниците ще бъдат поставени в един и същ ред, ако не са налице привилегии, ипотеки или постановено решение за разделяне на имуществото.

С оглед на горепосоченото ще трябва да се проучат конкретните закони, с които се отдава приоритет на определени вземания, например глава 406 от Закона за данъка върху добавената стойност, глава 452 от Закона за заетостта и трудовите правоотношения и глава 318 от Закона за общественото осигуряване.

Член 62 от Закона за ДДС гласи:

„Комисарят има специално предимство по отношение на активите, които представляват част от икономическата дейност на дадено лице във връзка с дължимия от това лице данък съгласно настоящия закон, и, независимо от други разпоредби в други закони, въпросният данък се изплаща с предимство пред дълг, по отношение на който е налице друго предимство, с изключение на дълг с общо предимство и дълг, посочен в член 2009, букви а) или б) от Гражданския кодекс.“

Член 20 от Закона за заетостта и трудовите правоотношения гласи:

„Независимо от разпоредбите на друг закон, всяко вземане от страна на служител във връзка с текущото възнаграждение, дължима от работодателя на служителя за срок от максимум три месеца, и компенсация за отпуск, на която има право служителят, заедно с всички компенсации, дължими на служителя във връзка с прекратяването на трудовите правоотношения или известието за това, представляват привилегировано вземане върху активите на работодателя и се изплащат с предимство пред всички други вземания, независимо дали са привилегировани или ипотекарни:

При условие, във всеки случай, че максималният размер на привилегированото вземане не надхвърля еквивалента на националната минимална заплата, платима към момента на предявяване на вземането за период от шест месеца.“

Член 116, параграф 3 от Закона за общественото осигуряване гласи:

„Независимо от разпоредбите на друг закон, предявеното от страна на директора вземане за дължима сума поради вноска от първи или втори клас съгласно настоящия член, представлява привилегировано вземане в случай на вноска от първи клас със същия ред като заплатите на служителите върху активите на работодателя, а в случай на вноска от втори клас — върху имуществото на въпросното самостоятелно заето или самонаето лице, и се изплаща с предимство пред всички други вземания (с изключение на заплати), независимо дали са привилегировани или ипотекарни.“

Освен това членове 2088—2095 от Гражданския кодекс са насочени конкретно към реда на приоритетност на привилегиите. Наред с другото се посочва, че дълговете следва да се погасяват съгласно реда на регистриране. Ипотеки, които са регистрирани в един и същи ден, са от един и същи ред.

При все това в рамките на производство по несъстоятелност съдът може (в повечето случаи ще го направи), в случай че активите не са достатъчни за покриване на задълженията, да разпореди от активите да бъдат изплатени разноските, таксите и разходите, понесени при прекратяването и ликвидацията, като редът на вземанията се определя от съда, а съдът взема под внимание следния общ ред на вземания:

а) разходи, които се понасят или правят от официалния ликвидатор или синдика с цел опазване, реализиране или събиране на активите на дружеството;

б) всякакви други направени разходи или плащания, извършени от официалния ликвидатор или по негово нареждане, включително тези, които са направени или понесени при управлението на дружеството;

в) хонорара на временния администратор, ако има такъв;

г) разходите на вносителя на молбата и на всяко лице, посочено в молбата, чиито разходи бъдат допуснати от съда;

д) хонорара на специалния администратор, ако има такъв;

е) всяка сума, дължима на лице, което е наето или упълномощено да помага при изготвянето на финансов отчет или баланс;

ж) всички надбавки, постановени от съда, за разходи във връзка с молба за освобождаване от задължението за представяне на финансов отчет или за удължаване на времето за представяне на такъв отчет;

з) всички необходими плащания от синдика в хода на осъществяването от него управление, включително всички разходи, направени от членовете на ликвидационната комисия или от техни представители и разрешени от синдика;

и) хонорара за всяко лице, наето от синдика с цел предоставяне на услуги на дружеството, както се изисква или позволява съгласно разпоредбите на глава 386;

й) хонорара на официалния ликвидатор и на синдика.

В рамките на производства по несъстоятелност синдикът ще изготви доклад, в който се посочва редът на кредиторите и схемата за разпределение, и ще го представи в съда. Кредиторите имат право да представят мнение, ако не са съгласни със съдържанието на този доклад, като съдът може да разпореди нанасянето на поправки. В крайна сметка съдът ще одобри реда и схемата и ще нареди на синдика да пристъпи към изплащане на средствата на кредиторите.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не се прилага

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

На първо място схемата, с която се урежда разпределението на приходите, се регулира най-вече от член 531 от Търговския кодекс и от разпоредби съгласно Гражданския кодекс, в който се определя редът на кредиторите в случай на кредитори, които са привилегировани по закон, и кредитори с обезпечена ипотека. Това са обезпечени кредитори по силата на законови разпоредби или по силата на публичен акт в съответствие с датата, на която е направена тази регистрация, и които също така се регулират от член 535 от Търговския кодекс.

След това обикновените кредитори (които не са регистрирани кредитори) се класират pari passu в съответствие с техните вземания.

След като дадено лице бъде обявено в несъстоятелност, в десетдневен срок от решението за това се провежда заседание, на което се прави анализ на вземанията пред съдията, съдебния секретар, попечителя, обявеното в несъстоятелност лице и кредиторите и се изготвя опис.

В рамките на това заседание се изслушва обявеното в несъстоятелност лице, което предлага условията на предпазния конкордат. На това заседание се обсъжда дали за разглеждания случай е обосновано да се сключи предпазен конкордат, съгласно който се определя група от кредитори (онези, които не са регистрирани кредитори по силата на привилегия, ипотека или залог), които да присъстват на заседанията вместо всички кредитори, като кредиторите имат право да възразят в осемдневен срок, включително индивидуално.

След това се провежда второ заседание, което отново се председателства от съдията, а що се отнася до групата от кредитори, които следва да бъдат допуснати, тя трябва да представлява три четвърти от сумите, за които обявеното в несъстоятелност лице признава, че са дължими.

След тази процедура и след като бъде изготвен списък на всички кредитори, се провежда още едно заседание, което се председателства от съдията, след като е било публикувано надлежно съобщение относно заседанието в съответствие със закона.

На това заседание всеки кредитор представя своя случай и, ако попечителят възрази срещу даден кредитор, този кредитор трябва да представи доказателства за своите твърдения пред попечителя и групата от кредитори.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производство по несъстоятелност (дружества)

В рамките на производство по несъстоятелност, непосредствено след като синдикът реализира цялото имущество на дружеството или каквато част от това имущество може да бъде реализирана според него без ненужно удължаване на производството по несъстоятелност, след като е разпределил окончателното плащане към кредиторите, ако има такова, коригирал е правата на вносителите в рамките на групата от вносители, извършил е окончателно възстановяване на средства на вносителите, ако има такова, и е представил отчет за разходите на дружеството, след като съдът се е уверил, че синдикът е спазил всички изисквания на глава 386 и други изисквания, определени от съда, ако има такива, и след като вземе предвид доклада и всички възражения, представени от кредитори, вносители или заинтересовани лица, съдът пристъпва към освобождаване на синдика от неговите функции.

Впоследствие съдът нарежда наименованието на дружеството да бъде заличено от регистъра, считано от датата на решението. За това решение се уведомява Търговският регистър, който извършва заличаването.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

В член 329Б, параграф 12 се предвиждат различни сценарии, които включват прекратяване на процедурата по оздравяване, както следва:

а) Ако в който и да е момент от хода на процедура по оздравяване на дружество специалният администратор заключи, след като се консултира със съвместната комисия на кредиторите и членовете, че за дружеството няма да бъдат налице положителни резултати от продължаването на тази процедура, специалният администратор подава молба до съда за прекратяване на процедурата по оздравяване на дружеството, като посочва подробни и всеобхватни причини за това, и съдът постановява, че той ще ликвидира дружеството.

Прилага се процедурата, предвидена в глава 386 относно производствата по несъстоятелност.

б) Ако в който и да е момент от хода на процедура по оздравяване на дружество специалният администратор заключи, след като се консултира със съвместната комисия на кредиторите и членовете, че дейността на дружеството се е подобрила до степен, че то е в състояние да погасява своите дългове, той подава молба до съда за прекратяване на процедурата по оздравяване на дружеството, като посочва подробни и всеобхватни причини в тази връзка и отправя искане до съда да издаде решение за прекратяване на процедурата по оздравяване на дружеството. В случай че съдът уважи молбата, той определя разпоредби и условия, които счита за необходими с оглед на обстоятелствата по случая.

В такъв случай дружеството продължава да функционира като жизнеспособно действащо предприятие. Производството се възобновява веднага след като съдът уважи горепосочената молба.

в) Ако в който и да е момент от хода на процедура по оздравяване на дружество директорите на дружеството или членовете по време на извънредно общо събрание се уверят, че дейността на дружеството се е подобрила до степен, че то е в състояние да погасява своите дългове, те могат да подадат молба до съда, придружена от съответните подкрепящи документи и информация, като потвърдят, че са удовлетворени, и поискат от съда да издаде решение за прекратяване на процедурата по оздравяване на дружеството, а съдът няма да постанови решение, с което уважава или отхвърля молбата, без преди това да изслуша специалния администратор. В случай че съдът уважи молбата, той определя разпоредби и условия, които счита за необходими с оглед на обстоятелствата по случая.

Както и в предишния случай, дружеството продължава да функционира като жизнеспособно действащо предприятие. Производството се възобновява веднага след като съдът уважи горепосочената молба.

г) При приключване на своите функции специалният администратор представя окончателен писмен доклад на съда, като посочва своето подробно и всеобхватно становище и причини дали дружеството има реалистична перспектива да продължи да функционира като жизнеспособно действащо предприятие изцяло или отчасти и дали ще бъде в състояние да погасява своите дългове редовно в бъдеще.

Когато в окончателния доклад, представен от специалния администратор, се изразява становището, че дружеството има реалистична перспектива да продължи да функционира като жизнеспособно действащо предприятие изцяло или отчасти, в допълнение към това към него се прилага прецизен и подробен оздравителен план, който съдържа всички необходими предложения, за да може дружеството да продължи да функционира като жизнеспособно действащо предприятие, с необходимите обяснения за осъществяване на такова оздравяване, включително предложения във връзка с финансовите ресурси, задържането на служители и бъдещото управление на дружеството. В посочения оздравителен план също така се разяснява предложеният начин за изплащане изцяло или отчасти на вземанията на кредиторите, дали е постигнат доброволен компромис с всички кредитори или е предложено съдът да утвърди компромис, който не е бил одобрен от всички кредитори.

След получаването на окончателния доклад и оздравителния план съдът може да поиска обяснения и пояснения, които счита за необходими и които се предоставят устно или в писмена форма според указанията на съда. Впоследствие съдът може да отхвърли оздравителния план или да го приеме и одобри изцяло или отчасти, като може и да поиска изменения по него. Когато съдът одобри оздравителния план, представен от специалния администратор, независимо дали със или без изменения съгласно указанията на съда, оздравителният план влиза в сила и става задължителен за всички заинтересовани страни за всички законови цели. Производството се възобновява веднага след като съдът одобри оздравителния план.

д) Ако съдът постанови решение за прекратяване на процедурата по оздравяване на дружеството на основание, че дружеството няма реалистична перспектива да продължи да функционира като жизнеспособно действащо предприятие и няма да бъде в състояние да погасява своите дългове редовно в бъдеще, той постановява, че ще ликвидира дружеството.

Прилага се процедурата, предвидена в глава 386 относно производствата по несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

В рамките на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, непосредствено след като попечителят реализира цялото имущество на дружеството или каквато част от това имущество може да бъде реализирана според него без ненужно удължаване на производството по несъстоятелност, след като е разпределил окончателното плащане към кредиторите, ако има такова, коригирал е правата на вносителите в рамките на групата от вносители, извършил е окончателно възстановяване на средства на вносителите, ако има такова, и е представил отчет за разходите на дружеството, след като съдът се е уверил, че попечителят е спазил всички изисквания съгласно глава 13 и други изисквания, определени от съда, ако има такива, и след като отчете доклада и всички възражения, представени от кредитори, вносители или заинтересовани лица, съдът пристъпва към освобождаване на попечителя от неговите функции.

Впоследствие съдът нарежда наименованието на търговското дружество да бъде заличено от регистъра, считано от датата на решението. За това решение се уведомява Търговският регистър, който извършва заличаването.

Разбира се, горепосоченото се прилага по отношение на търговски дружества.

Що се отнася до търговците, след като търговецът е бил обявен в несъстоятелност и приходите са били разпределени, обявеното в несъстоятелност лице може да подаде молба до съдебния секретар, с която да поиска да се яви пред съдия, като в посочения ден съдът също така призовава кредиторите и попечителя, участващ в обявяването в несъстоятелност, за да установи дали търговецът може да бъде реабилитиран отново да се занимава с търговия.

Ако търговецът не е действал злонамерено или с цел измама, той може да бъде реабилитиран да се занимава с търговия. Тази реабилитация води до опрощаване на всички дългове на обявеното в несъстоятелност лице във връзка както с него самия, така и с придобито впоследствие имущество, по отношение на които са могли да бъдат предявени претенции срещу него във всеки един момент преди декларацията за обявяване в несъстоятелност.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Съгласно член 315, параграф 1 от глава 386 даден кредитор би могъл да потърси защита на своите права срещу всяка страна, по отношение на която се счита, че е осъществявала стопанската дейност на дружеството по начин, целящ да навреди на кредиторите на дружеството или кредиторите на друго лице, или с цел измама. В такъв случай след подаване на молба до съда последният може да постанови, че лица, които съзнателно са участвали в осъществяването на стопанската дейност по горепосочения начин, лично носят отговорност без ограничение на отговорността за всички или някои дългове или други задължения на дружеството съгласно указанията на съда.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не съществуват специални нормативни актове, касаещи правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

След обявяването в несъстоятелност, независимо дали става въпрос за търговско дружество или за търговец, кредиторите няма права, освен ако съответният кредитор може да докаже, че търговецът или търговското дружество е действал(о) злонамерено или с цел измама на кредиторите.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Разходите се поемат или от лицето, което подава молбата за обявяване в несъстоятелност, или от дружеството, в зависимост от разпореждането на съда.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

При производства по преструктуриране (оздравяване на дружества) разходите по производството се поемат от дружеството.

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Разходите и съдебните разноски се поемат от лицето, което подава молбата, или от обявеното в несъстоятелност лице.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Производство по несъстоятелност (дружества)

Съгласно член 303 от глава 386 уреждането на привилегии, ипотеки или други задължения, прехвърлянето или разпореждането по друг начин с имущество или права и всяко плащане, изпълнение или друго действие във връзка с имущество или права, извършено от или срещу дружество, както и всяко задължение, поето от дружеството шест месеца преди прекратяването на дружеството, се считат за незаконно предпочитане срещу неговите кредитори, независимо дали става въпрос за безвъзмездна или възмездна сделка, ако тя представлява сделка на занижена цена или ако се отдава предпочитание. В такъв случай сделката (незаконно предпочитане) е нищожна.

Занижена цена се определя по следния начин:

а) дружество сключва сделка на занижена цена, ако:

i) дружеството направи дарение или сключи сделка по друг начин при условия, съгласно които няма да получи възнаграждение, или

ii) дружеството сключи сделка срещу възнаграждение, чиято стойност в пари или тяхна равностойност е значително по-малка от стойността, в пари или тяхна равностойност, на предоставеното от дружеството възнаграждение.

Предпочитание се определя по следния начин:

б) дружество отдава предпочитание на лице, ако:

i) това лице е един от кредиторите на дружеството или е лице, предоставящо обезпечение, или поръчител по отношение на някой от дълговете на дружеството или други задължения; както и

ii) дружеството предприема действие или позволява да бъде предприето действие, което във всеки случай води до поставяне на това лице в позиция, която, при изпадане в несъстоятелност и ликвидация на дружеството, ще бъде по-добра от позицията, в която би било лицето, ако това действие или бездействие не се беше случило.

Изключение от горепосоченото се допуска, ако лицето, в чиято полза е извършена, осъществена или поета сделката, докаже, че не е знаело и не е имало причина да счита, че дружеството има вероятност да бъде прекратено поради несъстоятелност.

Производство по преструктуриране (оздравяване на дружества)

Не съществуват специални нормативни актове, в които да се определят правила относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността в производства по преструктуриране (оздравяване на дружества).

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (търговски дружества и търговци)

Не съществуват специални нормативни актове, в които да се определят правила относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността в производства по несъстоятелност поради неплатежоспособност или оздравяване.

Последна актуализация: 14/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница немски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.

Несъстоятелност/фалит - Австрия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Австрийското законодателство в областта на несъстоятелността не е ограничено до предприемачите. По принцип правото на обявяване в несъстоятелност се определя като част от правоспособността съгласно частното право: всяко лице, което може да бъде носител на права и задължения, има също така правото на обявяване в несъстоятелност. От друга страна тук не става въпрос за правото за сключване на сделки. Това означава, че всяко физическо лице (дори дете) може да бъде длъжник в производство по несъстоятелност, а също и юридическите лица (частни или публични), регистрираните стопански сдружения по Търговския кодекс (Unternehmensgesetzbuch) (събирателни дружества (offene Gesellschaften), командитни дружества (Kommanditgesellschaften)) и имуществото на починали лица. От друга страна, дружествата със съучастие (stille Gesellschaften) и гражданските дружества (Gesellschaften bürgerlichen Rechts) нямат правото на обявяване в несъстоятелност.

Образуването на производство по несъстоятелност след прекратяване на юридическо лице или регистрирано стопанско сдружение се допуска, докато активите не бъдат разпределени (§ 68 от Закона за несъстоятелността (Insolvenzordnung — IO)).

Производство по несъстоятелност (Konkursverfahren), но не и производство за оздравяване (Sanierungsverfahren), може да се образува срещу имуществото на кредитни институции, посредници на ценни книжа, инвестиционни посредници и застрахователни предприятия (член 82, параграф 1 от Закона за банковото дело (Bankwesengesetz — BWG), член 79 от Закона за надзор на ценните книжа от 2018 г. (Wertpapieraufsichtsgesetz — WAG 2018), член 309, параграф 3 от Закона за застрахователния надзор от 2016 г. (Versicherungsaufsichtsgesetz — VAG 2016)).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

След приемането на Закона за изменение на Закона за несъстоятелността от 2010 г. (Insolvenzrechtsänderungsgesetz 2010) в австрийското право вече има само един вид обикновено производство по несъстоятелност. В същото време обаче на производството се дават различни наименования в зависимост от конкретното процесуално действие:

Производството за обявяване на несъстоятелност е известно като „производство по несъстоятелност“ (Konkursverfahren), ако при образуване на производството още няма план за оздравяване. По принцип в рамките на производство по несъстоятелност са възможни както ликвидация, така и оздравяване.

Производството по несъстоятелност се нарича „производство за оздравяване“, ако още при образуване на производството е представен план за оздравяване. Производството е съсредоточено върху оздравяването на длъжника. Право на такова производство е налице за физически лица, които осъществяват стопанска дейност, юридически лица, сдружения и имущество на починали лица (член 166 от IO).

Производство за оздравяване е възможно при или без оставане на длъжника във владение на имуществото (Eigenverwaltung). Длъжникът остава във владение (под надзора на синдик, отговарящ за оздравяването (Sanierungsverwalter)), ако в плана за оздравяване предложи на кредиторите на несъстоятелността част от вземанията им в размер на най-малко 30 % и на разположение има също и други документи. Например трябва да има финансов план, от който да е видно, че е осигурено финансиране за 90 дни.

Друг вариант на производството по несъстоятелност е процедурата по уреждане на дългове (Schuldenregulierungsverfahren) и право на нея имат физически лица, които не осъществяват стопанска дейност.

За образуване на производство по несъстоятелност се подава молба или от самия длъжник, или от кредитор. В случай на производство за оздравяване непременно молбата трябва да е подадена от длъжника и да е представен план за оздравяване.

Предпоставка за образуване на производство по несъстоятелност по принцип е длъжникът да е неплатежоспособен (член 66 от IO). Производство по несъстоятелност под формата на производство за оздравяване може да бъде образувано така също в случай на непосредствена опасност от неплатежоспособност (член 167, параграф 2 от IO). Производство по несъстоятелност се образува също така при свръхзадълженост на регистрирани стопански сдружения, в които нито един от неограничено отговорните съдружници не е физическо лице, или по отношение на активи на юридически лица и имущество на починали лица, (член 67 от IO).

Допълнително условие за образуването на производство по несъстоятелност е наличието на активи за покриване на разходите. Поне първоначалните разходи по производството по несъстоятелност трябва да бъдат покрити (изключение: производство по уреждане на дълг в определени случаи).

Информацията за образуването на производство по несъстоятелност се обнародва, като указът се публикува в интернет (www.edikte.gv.at). Образуването на производство по несъстоятелност поражда правни последици, считано от деня, следващ обнародването на указа. Освен това образуването на производство по несъстоятелност се вписва в публични регистри (имотен регистър (Grundbuch), търговски регистър (Firmenbuch) и т.н.).

Ако производството по несъстоятелност не може да бъде образувано незабавно, съдът по несъстоятелността (Insolvenzgericht) трябва да наложи временни мерки, за да се опази имуществото и по-специално да се избегнат унищожаеми правни действия и да се гарантира продължаването на дейността, при условие че молбата за образуване на производството не е очевидно неоснователна (член 73 от IO). Съдът може да забрани на длъжника да извършва определени правни действия (например продажба или обременяване на имущество с тежести) или да изиска за тези действия одобряване от съда. Възможно е също така да се назначи временен синдик.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Като последица от образуването на производство по несъстоятелност се отнема правото на длъжника на свободно разпореждане с всички активи, спрямо които може да бъде насочено принудително изпълнение, които му принадлежат към дадения момент или които той придобие по време на производството по несъстоятелност (член 2, параграф 2 от IO). Те се включват в масата на несъстоятелността (Insolvenzmasse).

Съответно масата на несъстоятелността включва всички движими и недвижими активи на длъжника, като дялове в недвижимо имущество, дялове в съвместна собственост, вземания, права върху договори за наем, наследства и т.н. Масата на несъстоятелността не включва вземанията на длъжника от издръжка, доходите от собствения му труд, както и частта от трудовото възнаграждение, която не подлежи на запор (несеквестируем минимум). Аналогично в масата не се включват движимите вещи, които не подлежат на изземване (например вещи за лична употреба) и строго индивидуалните права (например права върху индустриална собственост).

Ако длъжникът живее в жилище, което е включено в масата на несъстоятелността (или в ползвано от собственика жилище), първоначално той и неговото семейство не се извеждат от основните жилищни помещения (член 5, параграф 3 от IO). Това обаче не пречи на осребряването на жилището (ползваното от собственика жилище) в рамките на производството по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността оставя на свободно разпореждане на длъжника също така правата върху договори за наем (или други права на ползване), отнасящи се до жилищни помещения, които са от първа необходимост за длъжника и неговото семейство, (член 5, параграф 4 от IO). Оставянето на тези права за свободно разпореждане на длъжника води до отделянето им от масата на несъстоятелността.

Комитетът на кредиторите (Gläubigerausschuss) може да реши също така да отдели от масата на несъстоятелността вземания, които е малко вероятно да бъдат събрани, или вещи с пренебрежимо малка стойност, което подлежи на одобряване от съда по несъстоятелността (член 119, параграф 5 от IO). Причината за такова отделяне е, че по този начин се избягват разходи за осребряването на всяка вещ, включена в масата на несъстоятелността, от което за масата на несъстоятелността няма да има никаква полза.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Производство по несъстоятелност

  • Длъжникът
    • има право да подаде молба за обявяване на несъстоятелност и да направи възражение срещу образуването на производство по несъстоятелност,
    • губи правото си на разпоредителни действия по отношение на активите, които попадат в масата на несъстоятелността, когато бъде образувано производството по несъстоятелност,
    • има право да участва в събранието на кредиторите (Gläubigerversammlung) и в комитета на кредиторите;
    • има право да подаде молба за утвърждаване на план за оздравяване.
  • Синдикът (Masseverwalter)
    • отговаря за практическото провеждане на производството по несъстоятелност,
    • прави преглед на финансовото състояние на длъжника,
    • продължава да осъществява стопанската дейност, ако още не е преустановена към момента на образуването на производството и продължаването не води до ощетяване на кредиторите,
    • проверява предявените вземания,
    • проверява дали планът за оздравяване е в интерес на кредиторите и дали е изпълним,
    • установява и се разпорежда с активите,
    • управлява и представлява масата на несъстоятелността,
    • упражнява правото на оспорване по отношение на масата на несъстоятелността.
    • разпределя постъпленията от реализиране на масата на несъстоятелността.

Когато производството по несъстоятелност засяга физически лица, които не осъществяват стопанска дейност (процедура по уреждане на дългове), назначаването на синдик е по-скоро изключение. Ако съдът по несъстоятелността не назначи синдик, той сам трябва да решава въпросите, с които е натоварен синдикът съгласно Кодекса на несъстоятелността.

Производство за оздравяване без владение на имуществото от длъжника

  • Длъжникът
    • подава молба за образуване на производство за оздравяване и утвърждаване на план за оздравяване,
    • губи правото на разпоредителни действия по отношение на активите, които попадат в масата на несъстоятелността, при образуване на производството по несъстоятелност,
    • има право да присъства на събранията на кредиторите и комитета на кредиторите.
  • Синдикът
    • отговаря за практическото провеждане на производството по несъстоятелност,
    • прави преглед на финансовото състояние на длъжника,
    • продължава да осъществява стопанската дейност, ако още не е преустановена към момента на образуването на производството и продължаването не води до ощетяване на кредиторите,
    • проверява предявените вземания,
    • проверява дали планът за оздравяване е в интерес на кредиторите и дали е изпълним,
    • управлява и представлява масата на несъстоятелността,
    • упражнява правото на оспорване по отношение на масата на несъстоятелността.

Производство за оздравяване с владение на имуществото от длъжника

  • Длъжникът
    • подава молба за образуване на производство за оздравяване с оставане във владение на имуществото и за утвърждаване на план за оздравяване и също така прилага към молбата необходимите документи за оставане във владение,
    • запазва (ограничени) права на разпореждане и по принцип продължава да управлява самостоятелно своите активи,
    • подлежи на надзор от синдика по оздравяването и от съда по несъстоятелността.
  • Синдикът
    • упражнява надзор над длъжника и управлението на стопанската дейност на длъжника;
    • предоставя или отказва разрешение за правни действия, които не се осъществяват в обичайния ход на стопанската дейност,
    • представлява длъжника по всички въпроси, за които последният няма право на разпоредителни действия,
    • установява финансовото състояние на длъжника,
    • проверява дали планът за оздравяване е изпълним и дали има основания за отнемане на самоуправлението,
    • проверява предявените вземания,
    • упражнява правото на оспорване по отношение на масата на несъстоятелността.

Съдът по несъстоятелността осъществява надзор върху дейността на синдика (Insolvenzverwalter). Може да му дава писмени или устни инструкции, да получава доклади и обяснения от него, да проверява счетоводните отчети и други документи и да извършва необходимите проверки. Съдът може също така да разпореди синдикът да получава инструкции по конкретни въпроси от комитета на кредиторите. Синдикът трябва да уведомява съда за определени сделки преди сключването им (член 116 от IO); за други сделки е необходимо одобрението на комитета на кредиторите и на съда по несъстоятелността (член 117 от IO).

Назначаване на синдик и определяне на възнаграждение

Синдикът се назначава служебно от съда по несъстоятелността при образуване на производството по несъстоятелност. Той трябва да бъде уважаван, надежден и опитен в стопанската дейност човек с познания в областта на несъстоятелността (член 80, параграф 2 от IO). В рамките на производство по несъстоятелност, което касае предприятия, са нужни съответни познания в областта на търговското право или бизнес администрацията (член 80, параграф 3 от IO). Лицата, които се интересуват от управление на процедури по несъстоятелност може да се регистрират в списъка на синдиците. Списъкът е на разположение в интернет на адрес www.iv.justiz.gv.at и се използва от съдилищата по несъстоятелността за улесняване на подбора на подходящ синдик.

Синдикът не може да бъде близък роднина (член 32 от IO), но също така и конкурент на длъжника и трябва да е независим както от длъжника, така и от кредиторите (член 80б, параграф 1 от IO).

Юридически лица също може да се назначават като синдици. Те трябва да уведомят съда за името на физическото лице, което ги представлява при изпълнение на задълженията на синдика (член 80, параграф 5 от IO).

Синдикът има право на възстановяване на направените от него парични разходи и на възнаграждение за положените от него усилия плюс данък върху добавената стойност (член 82, първо изречение от IO). Размерът на хонорара на синдика е уреден по закон (член 82 от IO) и зависи от брутните постъпления, които синдикът успее да получи от осребряване на активите. Тук обаче се включват само постъпленията, за чието събиране синдикът е носил отговорност. Минималното възнаграждение на синдика е 3 000 EUR. Предвидено е допълнително възнаграждение при приемането на план за оздравяване или плащане (член 82а от IO) и за реализацията на вторична маса на несъстоятелността (член 82г от IO). За продължаването на стопанската дейност също се плаща отделно възнаграждение (член 82, параграф 3 от IO).

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Възможността за прихващане с вземане на длъжника по принцип остава по време на производството по несъстоятелност.

Задължителна предпоставка за това обаче е вземанията да са допустими за прихващане към момента на образуване на производството. Прихващане не е разрешено, ако кредиторът на несъстоятелността е станал длъжник на масата на несъстоятелността едва след образуването на производството по несъстоятелност или ако вземането срещу длъжника е придобито едва след образуването на производството по несъстоятелност (член 20, параграф 1, първо изречение от IO). Освен това прихващането се изключва, ако трета страна е придобила насрещно вземане срещу длъжника през последните шест месеца преди образуването на производството по несъстоятелност и към момента на придобиването е знаела или е трябвало да знае за неплатежоспособността (член 20, параграфи 1 и 2 от IO). В такива случаи дори незначителната небрежност е в ущърб на третата страна.

В производството по несъстоятелност е възможно прихващане с условно вземане, независимо дали то е на кредитора на несъстоятелността или на длъжника. Ако кредиторът на несъстоятелността има условно вземане, съдът по несъстоятелността може да обвърже прихващането с предоставянето на обезпечение (член 19, параграф 2 от IO). Прихващането в рамките на производство по несъстоятелност не се изключва също поради факта, че вземането на кредитора на несъстоятелността е непарично (член 19, параграф 2 от IO). Това не поражда затруднения, тъй като тези права се преобразуват в парични вземания, когато производството по несъстоятелност бъде образувано (член 14, параграф 1 от IO).

Кредиторите на несъстоятелността, чиито вземания са допустими за прихващане, не е необходимо да ги предявяват в рамките на производството по несъстоятелност, при условие че са покрити от насрещното вземане (член 19, параграф 1 от IO). Върховният съд (Oberster Gerichtshof – OGH) обаче постановява, че ако кредиторът на несъстоятелността не се възползва от предвидената от закона възможност за прихващане по време на производството по несъстоятелност съгласно член 19, параграф 1 от IO, след окончателното утвърждаване на плана за оздравяване и приключване на производството по несъстоятелност, като правило той ще може да прихване своето вземане само в размер на предвидения в плана за оздравяване дивидент (RIS-Justiz RS0051601 [T4]).

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Двустранни договори

Ако към момента на образуване на производство по несъстоятелност двустранен договор не е изпълнен или не е изпълнен в неговата цялост от длъжника и другата страна, синдикът може или да изпълни договора (в неговата цялост) от името на длъжника и да изиска изпълнение от другата страна, или да развали договора (член 21, параграф 1 от IO). В рамките на производство за оздравяване, при което длъжникът остава във владение на имуществото, длъжникът се приканва да подаде декларация съгласно член 21 от IO. Ако той желае да развали договора, тогава е нужно одобрението на синдика (член 171, параграф 1 от IO). Ако другият партньор — страна по договора, е задължен да изпълни договора предварително, той може да откаже да го изпълни до представянето на обезпечение, освен ако към момента на сключването на договора е знаел за неблагоприятното финансово състояние на длъжника (член 21, параграф 3 от IO).

Договори за наем

В случай на производство по несъстоятелност във връзка с наемателя, синдикът има право да прекрати договора за наем при спазване на законоустановения или договорения по-кратък срок на предизвестие (член 23 от IO).

Трудови договори

Ако длъжникът е работодател и трудовото правоотношение вече е било сключено, тогава по принцип то може да бъде прекратено от служителя чрез предсрочно подаване на оставка или от синдика, като се спази законоустановения срок на предизвестие, колективно договорения срок на предизвестие или допустимия договорен по-кратък срок на предизвестие, като се вземат предвид предвидените от закона ограничения по отношение на прекратяването, в рамките на един месец от обнародването на решението за постановяване, одобряване или осъществяване на прекратяването или разделянето на предприятието. Предвидени са специални разпоредби за производство по несъстоятелност, когато длъжникът остава във владение на имуществото.

Пречки за прекратяване на договори

Ако прекратяването на договора би застрашило продължаването на стопанската дейност на длъжника, другата страна може единствено по основателна причина да прекрати сключения с длъжника договор в шестмесечен срок, считано от образуването на производството по несъстоятелност. Влошаването на икономическото положение на длъжника и неизпълнението от страна на длъжника на неговите задължения, които са били изискуеми преди образуването на производството по несъстоятелност, не се считат за основателна причина (член 25а, параграф 1 от IO). Ограниченията не се прилагат, ако прекратяването на договора е от съществена важност за избягването на сериозни лични или икономически трудности за страната по договора, ако става дума за права на отпускане на заеми и в случай на трудови договори (член 25а, параграф 2 от IO).

Недействителни споразумения

Според член 25б, параграф 2 от IO не се разрешават договорни разпоредби за разваляне или прекратяване на договора в случай на образуване на производство по несъстоятелност. Това по принцип важи за всички договори (предвидени са някои изключения за договори по Закона за банките или Закона за фондовите борси (Börsegesetz)).

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

От момента на образуване на производството по несъстоятелност кредиторите на несъстоятелността повече не може да водят искови производства срещу длъжника, независимо дали индивидуално или извън рамките на несъстоятелността (пречка за производство, член 6, параграф 1 от IO). Не може да се издават така също обезпечителни мерки в полза на вземанията на кредиторите, предявени към масата на несъстоятелността. Само при производства за оздравяване, когато длъжникът остава във владение на имуществото, длъжникът запазва правото си да води съдебни и други производства по въпроси, касаещи самоуправлението (член 173 от IO). Ако в нарушение на член 6, параграф 1 от IO е предявен иск от или срещу длъжника след образуването на производството по несъстоятелност, той трябва да бъде отхвърлен.

Освен това след образуването на производство по несъстоятелност не може да се придобива право на запор или на удовлетворяване с оглед на изплащане от масата на несъстоятелността (пречка за изпълнение, член 10, параграф 1 от IO). Що се отнася до правото на отделяне и на отделно уреждане, което вече е било учредено преди образуването на производството по несъстоятелност, няма обща пречка за привеждане в изпълнение; следователно изпълнение е възможно и в производство по несъстоятелност.

Пречките за производство и за изпълнение трябва да се съблюдават служебно и важат за всички кредитори на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Образуваните производства, свързани с масата на несъстоятелност, се спират по закон при образуването на производство по несъстоятелност (член 7, параграф 1 от IO). Спирането на производството се извършва служебно.

Производство, свързано с вземания, предявени към масата на несъстоятелността, в никакъв случай не може да се възобнови преди заседанието за установяване на правото на вземания (член 7, параграф 3 от IO). Ако на заседанието за установяване на правото на вземания синдикът или от някой от кредиторите, имащи съответното право, оспорят вземането, спряното производство може да бъде продължено като процес по установителни искове (член 113 от IO).

Производство по отношение на вземания, които не се предявяват в рамките на производството по несъстоятелност, може да се възобнови незабавно.

Изпълнително производство, което е започнало преди образуването на производството по несъстоятелност, по принцип не се спира. Въпреки това запорите и правата на удовлетворение за принудително изпълнение на дадено плащане, придобити в рамките на 60 дни преди образуването на производството по несъстоятелност, се погасяват по закон, освен ако се отнасят за публичноправни вземания (член 12, параграф 1 от IO). В случай на погасяване изпълнителното производството се спира по искане на съда по несъстоятелността или на синдика (член 12, параграф 2 от IO).

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Първо заседание на кредиторите

Събранието на кредиторите е общият орган на кредиторите на несъстоятелността и позволява да се даде възможност на кредиторите на несъстоятелността да участват в производството. Съдът по несъстоятелността отговаря за свикването на събранието на кредиторите и го председателства (член 91, параграф 1 от IO). Първото събрание на кредиторите се свиква при образуването на производството по несъстоятелност и се изисква по закон. Следващите събрания се свикват от съда по несъстоятелността по негово усмотрение. Събранието на кредиторите се свиква по-специално, ако това бъде поискано от синдика, от комитета на кредиторите или най-малко от двама кредитора, чиито вземания представляват около една четвърт от вземанията, предявени към масата на несъстоятелността, като се посочват точките от дневния ред.

Събранието на кредиторите има известни права на внасяне на петиции (например за назначаването на комитет на кредиторите или за освобождаването на синдика). На него се гласува също така приемането на плана за оздравяване.

За решенията и заявленията на събранието на кредиторите обикновено е необходимо абсолютно мнозинство на гласовете, което се изчислява на базата на размера на вземанията (член 92, параграф 1 от IO).

Комитет на кредиторите

Не винаги в производството по несъстоятелност се назначава комитет на кредиторите, а само когато това изглежда препоръчително с оглед на естеството или конкретния мащаб на извършваната стопанска дейност. Ако предстои продажба или отдаване под наем на дадено предприятие или на част от него (член 117, параграф 1, точка 1 от IO), винаги трябва да се назначава комитет на кредиторите. Неговото предназначение е да осъществява надзор върху синдика и да го подпомага (член 89, параграф 1 от IO). Синдикът трябва да се консултира с комитета на кредиторите по важните мерки (член 114, параграф 1 от IO). Що се отнася до някои важни сделки (например продажбата на предприятието), съгласието на комитета на кредиторите е предпоставка за тяхната действителност.

Комитетът на кредиторите се състои от три до седем члена. Назначаването се извършва служебно от съда или при подаване на молба. За членове може да се назначават не само кредитори, но и други физически или юридически лица.

Асоциации за защита на кредиторите

На практика интересите на кредиторите на несъстоятелността в много случаи се представляват от асоциации за защита на кредиторите (Gläubigerschutzverbände). Тези асоциации извършват предявяването на исковете, присъстват на срещи и упражняват правата на глас на представляваните от тях кредитори на несъстоятелността, когато има план за оздравяване. Асоциациите за защита на кредиторите следят също така плащанията, които прави синдикът.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

По принцип синдикът трябва да се разпорежда извънсъдебно с вещите, които са включени в масата на несъстоятелността, по-специално чрез продажба на свободния пазар. Търг, организиран от съда в съответствие със Закона за изпълнителните производства (Exekutionsordnung), се провежда само в изключителни случаи, когато това бъде решено от съда по несъстоятелността в отговор на молба от синдик.

Комитетът на кредиторите, с одобрението на съда по несъстоятелността, може да реши да предостави на длъжника за свободно разпореждане определени вземания, които е малко вероятно да бъдат събрани, и вещи с пренебрежимо малка стойност.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземания, предявени към масата на несъстоятелността

Вземанията (Insolvenzforderungen), предявени към масата на несъстоятелността, представляват парични вземания на кредитори срещу длъжника при образуването на производството по несъстоятелност (член 51 от IO). Вземания като лихвата върху вземанията, предявени към масата на несъстоятелността след образуването на производството по несъстоятелност, разходите за участие в производството по несъстоятелност, глобите за престъпления от всякакъв характер, както и вземанията, свързани с подаръци, а също и вземанията по завети, ако става дума за производство по несъстоятелност по отношение на имуществото на починало лице, не представляват обаче вземания, предявени към масата на несъстоятелността (член 58 от IO).

Принципно по отношение на вземанията, предявени към масата на несъстоятелността, се прилага принципът за равно третиране. В рамките на производство по несъстоятелност предимство не се дава нито на публичните органи, нито на служителите.

Вземанията на акционер за погасяване на заем от акционер, който заменя собствен капитал, представляват обаче подчинени вземания.

Ако даден кредитор желае да се удовлетвори от масата на несъстоятелността, той трябва да предяви своите вземания към масата на несъстоятелността в рамките на производството по несъстоятелност, дори ако има висящо дело или вече е постановено съдебно решение в това отношение.

Вземания за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността

Вземанията за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността (Massemberderungen), са изрично изброени в Кодекса и възникват едва след образуването на производството по несъстоятелност. Вземанията за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността, подлежат на преференциално удовлетворяване от масата на несъстоятелността, т.е. преди кредиторите на несъстоятелността (член 47, параграф 1 от IO). Най-важните такива вземания са (член 46, параграф 1 от IO):

  • разходите за производството по несъстоятелност,
  • плащанията, свързани с опазването, управлението и стопанисването на масата на несъстоятелността,
  • всички публични такси, свързани с масата на несъстоятелността, ако и доколкото обстоятелствата, налагащи плащането на таксата, възникват след като производството по несъстоятелност е образувано,
  • вземания на наети лица за редовни възнаграждения за периоди след образуването на производството по несъстоятелност,
  • вземания за изпълнението на двустранни договори, сключени от синдика,
  • вземания, произтичащи от правни действия на синдика,
  • вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване на масата на несъстоятелността,
  • вземания, произтичащи от прекратяването на трудово правоотношение, ако е било сключено по време на производството по несъстоятелност.

Вземанията за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността, не е необходимо да се предявяват в производството по несъстоятелност. Ако синдикът откаже да удовлетвори такова дължимо вземане, съответният кредитор може да го предяви в съда.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията към масата на несъстоятелността трябва да се предявят в писмен вид пред съда по несъстоятелността. Те трябва да бъдат подадени в национална валута (евро); всяко валутно конвертиране се извършва към датата на образуване на производството по несъстоятелност. При предявяването на вземане е необходимо да се посочи неговия размер и фактите, на които се основава, както и доказателствата, които може да бъдат представени, за да се докаже предполагаемото вземане. Кредиторът трябва също така да посочи дали е налице запазване на правото на собственост и кои активи попадат в обхвата на това запазване, както и дали се претендира прихващане и ако е така, сумите на взаимните претенции към момента на образуване на производството по несъстоятелност. Кредиторът трябва да посочи своя електронен адрес и данни за банковата си сметка.

Вземанията следва да се предявят, като се използва формулярът, предвиден на www.justiz.gv.at. Ако кредиторът предяви вземане, без да използва този формуляр, претенцията трябва да съдържа информацията, посочена във формуляра.

Настоящият европейски регламент относно несъстоятелността се прилага по отношение на искове, предявени от чуждестранни кредитори. В регламента за прилагане е предвиден стандартен формуляр; ако кредиторът не използва този формуляр, предявеното вземане все пак трябва да съдържа информацията, посочена в Регламента относно несъстоятелността.

Вземанията към масата на несъстоятелността трябва да се подават в срока за предявяване на вземания, който е посочен в указа за несъстоятелността. Ако кредиторът предяви вземането си по-късно, може да се наложи той да плати съответните разходи по провеждането на извънредно заседание за установяване на правото на вземания. Не се разглеждат вземания, предявени по-малко от 14 дни преди срещата за удостоверяване на окончателните счетоводни отчети (член 107, параграф 1, последно изречение от IO).

Ако предявеното вземане бъде признато от синдика и не бъде оспорено от никой друг кредитор на несъстоятелността, вземането се счита за прието. Това означава по-специално, че кредиторът се включва в разпределението.

Ако предявено вземане бъде оспорено от синдика или от кредитор на несъстоятелността, правото на вземане може да бъде установено само в рамките на съдебно производство. В такъв случай приемането на правото на вземане в производството по несъстоятелност зависи от резултата от това гражданско производство.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Разпределението на приходите от осребряване на имуществото е уредено в членове 128—138 от IO.

Вземанията за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността, се погасяват с приоритет, последван от вземанията към масата на несъстоятелността.

Кредиторите, чиито вземания са за дългове, произтичащи от масата на несъстоятелността, се удовлетворяват веднага след като вземанията им бъдат определени и станат дължими, независимо от състоянието на производството. Ако наличните средства не са достатъчни за цялостното покриване на последващите вземания, те трябва да бъдат удовлетворени по следния ред (член 47 от IO):

  • парични разходи, платени авансово от синдика,
  • останалите разходи за производството,
  • разходите, платени авансово от трета страна, доколкото това е било необходимо за покриване на разходите за производството,
  • вземанията на наетите лица, доколкото те не са обезпечени съгласно Закона за гарантиране на трудовите възнаграждения в случай на несъстоятелност (Insolvenz-Entgeltsicherungsgesetz),
  • вземанията на наетите лица, произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото не са обезпечени съгласно Закона за гарантиране на трудовите възнаграждения в случай на несъстоятелност,
  • други искове за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността.

Сумата, която остава след цялостното удовлетворяване на последващите вземания, се разпределя като дивидент между кредиторите на несъстоятелността. Удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността не може да започне преди общото заседание за установяване на правата на вземания. По принцип синдикът трябва са извърши разпределянето след консултация с комитета на кредиторите и въз основа на план за разпределение, одобрен от съда по несъстоятелността.

Обезпечените кредитори имат предимство пред кредиторите към масата на несъстоятелността и кредиторите с вземания за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността, доколкото вземанията им са покрити с имуществото, което служи като обезпечение (например гаранция). Всеки излишък от приходите от разпоредителните действия се прехвърля към общата маса на несъстоятелността (член 48, параграфи 1 и 2 от IO).

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

План за оздравяване

Планът за оздравяване (Sanierungsplan) представлява споразумение, сключено в рамките на производството по несъстоятелност между длъжника и кредиторите на несъстоятелността относно намаляването и спирането на плащането на вземания, предявени към масата на несъстоятелността, и се използва за уреждане на дългове. За него се изисква одобрение от мнозинството от кредиторите и утвърждаване от съда по несъстоятелността. Ако предложеният от длъжника план за оздравяване в рамките на производството по несъстоятелност бъде одобрен с мнозинство от кредиторите и бъде утвърден от съда по несъстоятелността, длъжникът се освобождава от неговата задълженост, доколкото тя надхвърля размера на предвидения в плана за оздравяване дивидент.

По принцип длъжникът може да състави план за оздравяване в рамките на всички форми на производството по несъстоятелност, т.е. не само при оздравяване, но също така при производство по обявяване на несъстоятелност (производството по несъстоятелност първоначално не е насочено към реализацията на активите и ликвидация; по-скоро и при производството по несъстоятелност първо трябва да се провери дали е възможно да се приеме план за оздравяване).

В плана за оздравяване длъжникът трябва да отправи предложение до кредиторите на несъстоятелността да плати в рамките на две години най-малко 20 % от вземанията, предявени към масата на несъстоятелността. Ако става дума за физически лица, които не осъществяват стопанска дейност, периодът за плащане може да бъде до пет години. Правото на кредиторите на отделяне или отделно уреждане не трябва да се засяга от плана за оздравяване. Кредиторите с вземания към масата на несъстоятелността се погасяват изцяло, а кредиторите по несъстоятелността трябва по принцип да бъдат третирани по еднакъв начин.

Производството по несъстоятелност се нарича „производство за оздравяване“, ако още при образуване на производството е представен план за оздравяване.

Процедура по уреждане на дългове

План за оздравяване може да се използва не само от предприятия и юридически лица, но също така от физически лица, които не осъществяват стопанска дейност. Ако по време на процедурата по уреждане на дългове не се приеме план за оздравяване, активите на длъжника се осребряват. Допълнителни възможности за облекчаване на дълга са планът за плащане (Zahlungslan) и, ако това не е възможно, производство за изплащане на задълженията (Abschöpfungsverfahren). Планът за плащане представлява специална форма на план за оздравяване. Основната разлика е свързана с липсата на конкретен минимален дивидент.

Ако кредиторите не одобрят план за плащане, съдът трябва да се произнесе по молба на длъжника за процедура на плащане с освобождаване от остатъчни задължения. В такъв случай не е необходимо одобрение от кредиторите. Подлежащият на запориране дял на приходите се изземва на първо място. Длъжникът трябва да прехвърли съответните вземания (възнаграждения) за срок от пет години на доверено лице на кредиторите. След изтичането на срока на акта за прехвърляне съдът трябва да прекрати производството за изплащане на задълженията, което все още е открито, и в същото време да обяви, че длъжникът е освободен от оставащите задължения към кредиторите (освобождаване от остатъчните дългове, Restschuldbeffreiung).

Прекратяване на производство по несъстоятелност

Ако съдът по несъстоятелността утвърди план за оздравяване (или план за плащане), производството по несъстоятелност приключва, когато решението за утвърждаване на плана стане окончателно. Производството по несъстоятелност се прекратява автоматично и след окончателното образуване на производство за изплащане на задълженията.

Ако не бъде приет план за оздравяване или за плащане, съдът по несъстоятелността прекратява производството по несъстоятелност с решение, след като бъдат представени доказателства за извършване на окончателното разпределение.

Производството по несъстоятелност трябва да бъде прекратено също така, ако всички кредитори — както по вземания за задължения, произтичащи от масата на несъстоятелността, така и кредитори към масата на несъстоятелността — дадат съгласие или ако в хода на производството по несъстоятелност се окаже, че активите не са достатъчни за покриване на разходите по производството по несъстоятелност.

Решенията относно прекратяване на производството по несъстоятелност се обнародват в базата данни за производства по несъстоятелност (Insolvenzdatei).

В резултат на окончателното приключване на производството по несъстоятелност длъжникът отново придобива пълно право на разпореждане върху своите активи (освен ако е образувано производство за изплащане на задължения); правомощията на синдика се прекратяват. Освен това длъжникът отново придобива неограничена активна и пасивна процесуална легитимация. При висящи съдебни производства има законоустановено встъпване на длъжника като страна на мястото на масата на несъстоятелността. В някои сектори длъжникът може отново да осъществява стопанска дейност при административни ограничения (например според Закона за регулиране на търговията (Gewerbeordnung)) или професионални ограничения (например съгласно Кодекса за адвокатурата (Rechtsanwaltsordnung)). Предвидени са наказателни санкции, особено в случай на умишлено увреждане на кредиторите.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Доколкото производството по несъстоятелност не приключва с опрощаване на задълженията (в резултат на план за оздравяване, план за плащане или опрощаване на остатъчен дълг след производство за изплащане на задължения), кредиторите на несъстоятелността имат право да предявяват допълнително вземане след окончателното приключване на производството по несъстоятелност, т.е. тогава те отново могат да заявят остатъчно вземане, неудовлетворено в рамките на производството по несъстоятелност, чрез съдебно дело или принудително изпълнение срещу предишния длъжник в производството по несъстоятелност.

От друга страна, разновидностите на производството по несъстоятелност, при които е налице освобождаване от остатъчни задължения, водят до това, че остатъчното вземане, което превишава дивидента, е само непълно задължение (Naturalobligation), т.е. дълг без отговорност, който може да бъде платен, но не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите по производството по несъстоятелност са за сметка на масата на несъстоятелността.

Ако активите не са достатъчни за покриване на разходите, производството по несъстоятелност все пак се образува, ако кредиторът, който подава молбата, заплати авансово сумата за покриване на разходите. Искът на такъв кредитор за погасяване има предимство пред вземанията за дългове, произтичащи от масата на несъстоятелността (член 46, номер 1 от IO).

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правни действия на длъжника преди образуването на производство по несъстоятелност

Някои правни действия, предприети преди образуването на производството по несъстоятелност и които са в ущърб на кредиторите, са унищожаеми (член 27 и сл. от IO). Може да се оспорват както положителните правни действия, така и пропуските, касаещи активите на длъжника. Предпоставка за успешното оспорване е действието на правната сделка, която ще се оспорва, да е било увреждащо за кредиторите на несъстоятелността. Такъв е случаят, ако оспорваното правно действие е предизвикало загуба на възможност за удовлетворяване на други кредитори, например чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите. Друго условие за успешното оспорване е в резултат на оспорването да се подобрят възможностите за удовлетворяване на кредиторите. В допълнение към тези общи условия за оспорване на правно действие, трябва да бъдат изпълнени характеристиките на една от следните хипотези:

  • Унищожаемост поради намерение за ощетяване на кредитори (член 28, точки 1—3 от IO)

Ако длъжникът е действал с намерението да ощети кредиторите и третата страна е знаела за това, унищожаемостта обхваща период от десет години преди образуването на производството по несъстоятелност (член 28, точка 1 от IO). Ако незнанието за намерението за поставяне в по-неблагоприятно положение на кредиторите се дължи само на небрежност, оспорването се ограничава до период от две години преди образуването на производството по несъстоятелност.

  • Унищожаемост поради прахосване на активи (член 28, точка 4 от IO)

Договорите за покупка, обмен и доставка, сключени през последната година преди образуването на производството по несъстоятелност, са унищожаеми, доколкото са довели до прахосване на активи в ущърб на кредиторите и другата страна е знаела или е трябвало да знае за това.

  • Унищожаемост поради безплатно разпореждане (член 29 от IO)

Безплатното разпореждане от страна на длъжника, осъществено през двете години преди образуването на производството по несъстоятелност, е унищожаемо.

  • Унищожаемост поради преференциално третиране (член 30 от IO)

Това обстоятелство дава възможност за унищожаемост на някои правни действия, чрез които даден кредитор е третиран с преференции спрямо другите. Условието за унищожаемост е действието да е осъществено в рамките на една година преди образуването на производството по несъстоятелност. В същото време предпоставка за това е несъстоятелността или свръхзадължеността да е настъпила, или да е подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност или действието да е извършено през последните 60 дни преди образуването на производството по несъстоятелност. Ако кредиторът не е имал право да поиска удовлетворение или обезпечение в съответствие с условията на съответното правоотношение или не е можел да стори това в съответната форма или в съответния момент (inkongruente Deckung), няма други условия, свързани с намерение или знание. Ако другата страна действително е имала право да поиска удовлетворение или обезпечение в съответната форма или в съответния момент (kongruente Deckung), актът може също да бъде унищожаем съгласно член 30 от IO. В такъв случай за унищожаемостта е необходимо длъжникът да е възнамерявал да осъществи преференциално третиране и ответната страна да е знаела или да е трябвало да знае за намерението.

  • Унищожаемост поради знание за неплатежоспособността (член 31 от IO)

Това обстоятелство обхваща някои правни действия, които са извършени в рамките на шест месеца преди образуването на производството по несъстоятелност и след възникването на неплатежоспособността (‑свръхзадължеността), доколкото другата страна е знаела или поне е трябвало да знае за неплатежоспособността, свръхзадължеността или молбата за образуване на производството. Друго предварително условие е правният акт да предоставя на кредитора обезпечение или удовлетворение или правната сделка да е пряко увреждаща.

Единствено синдикът има правото на оспорване. Преди това администраторът трябва да се консултира с комитета на кредиторите (член 114, параграф 1 от IO). Оспорването следва да се извърши чрез молба за анулиране (Klage), възражение ((Einrede, член 43, параграф 1 от IO), възражение (Widerspruch) в рамките на изпълнителното производство за осребряване или предявяване на вземания в рамките на производството по несъстоятелност на ответника на оспорването. Оспорването трябва да се извърши в срок до една година от образуването на производството по несъстоятелност, в противен случай вземането се погасява. Този срок може да бъде удължен еднократно за максимален срок до три месеца, ако синдикът и ответника на оспорването се споразумеят (член 43, параграф 2 от IO).

Правни действия на длъжника след образуването на производство по несъстоятелност

Доколкото длъжникът няма право на самоуправление, по принцип правните действия на длъжника, предприети след образуването на производството по несъстоятелност и засягащи масата на несъстоятелността, са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността (член 3, параграф 1 от IO). Това е въпрос на относителна недействителност. Длъжникът може да поема договорни задължения дори след образуването на производството по несъстоятелност, но вземанията, произтичащи от такива задължения, не може да се предявяват в ущърб на кредиторите на несъстоятелността преди приключването на производството по несъстоятелност. Синдикът обаче може да валидира въпросните сделки чрез последващо одобрение.

Последна актуализация: 11/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Несъстоятелност/фалит - Полша

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

В Полша производствата по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст) се уреждат от два закона:

  • Закона от 28 февруари 2003 г. — Закон за несъстоятелността (Prawo upadłościowe, Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2016 г., № 2171) — наричан по-нататък „Законът за несъстоятелността“.
  • Закона от 15 май 2015 г. — Закон за преструктурирането (Prawo restrukturyzacyjne, Държавен вестник от 2016 г., № 1574) — наричан по-нататък „Законът за преструктурирането“.

Разпоредбите на Закона за несъстоятелността уреждат производство по ликвидация, свързано с неплатежоспособност, т.е., „несъстоятелност“ (upadłość). Законът за преструктурирането урежда производствата по преструктуриране, свързани с риска от изпадане в неплатежоспособност, т.е. „производство за одобрение на предпазен конкордат“ (postępowanie o zatwierdzenie układu, членове 210—226), „ускорено производство за предпазен конкордат“ (przyspieszone postępowanie układowe, членове 227—264), „производство за предпазен конкордат“ (postępowanie układowe, членове 267—282) и „производство за оздравяване“ (postępowanie sanacyjne, членове 283—323).

С производството по несъстоятелност се цели да се удовлетворят вземанията на кредиторите във възможно най-голяма степен и по възможност да се запази съществуването на предприятието на длъжника. То се образува само по молба и се състои от две фази: фаза по обявяване в несъстоятелност и фаза след обявяването в несъстоятелност.

Производството за одобрение на предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, като самият той получава гласовете на кредиторите без намесата на съда. Такова производство може да бъде образувано, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, не представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Ускореното производство за предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, след като по опростен начин е съставен и одобрен списък на вземанията. Такова производство може да бъде проведено, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, не представляват повече от 15 % от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Производството за предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, след като е съставен и одобрен списък на вземанията. Такова производство може да бъде проведено, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Производството за оздравяване дава възможност на длъжника да предприеме оздравителни мерки (предназначени за реорганизация на предприятието на длъжника) и да сключи предпазен конкордат, след като е съставен и одобрен списък на вземанията. Оздравителните мерки включват правни и практически мерки, предназначени за подобряване на икономическото положение на длъжника и за възстановяване на способността му да изпълнява задълженията си, като същевременно го предпазват от принудително изпълнение.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу търговец. Съгласно член 431 от Гражданския кодекс на Полша (kodeks cywilny) „търговец“ означава физическо лице, юридическо лице или организационна структура без юридическа правосубектност, която придобива правоспособност по закон, извършващи от свое име търговска или професионална дейност.

Молба за обявяване в несъстоятелност може да бъде подадена от длъжника и от всеки един от неговите лични кредитори.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано и срещу:

  1. дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, които не извършват търговска дейност;
  2. съдружници в търговски дружества, които носят неограничена отговорност с цялото си имущество за изпълнение на задълженията на дружеството;
  3. съдружници в професионално дружество (spółka partnerska).

Производството по несъстоятелност може да бъде образувано и срещу физически лица, които не извършват търговска дейност (член 4911 и следващите от Закона за несъстоятелността). Такова производство се провежда само по искане на длъжника, освен ако последният не е бивш търговец, в който случай молбата за обявяване в несъстоятелност може да бъде подадена от кредитор в срок до една година след заличаването на търговеца от съответния регистър.

Производство по преструктуриране може да бъде образувано срещу:

  1. търговци по смисъла на член 431 от Гражданския кодекс;
  2. дружества с ограничена отговорност (spółka z ograniczoną odpowiedzialnością) и акционерни дружества (spółka akcyjna), които не извършват търговска дейност;
  3. съдружници в търговски дружества (osobowa spółka handlowa), които носят неограничена отговорност с цялото си имущество за изпълнението на задълженията на дружеството;
  4. съдружници в професионално дружество (spółka partnerska).

Производства по преструктуриране не се образуват срещу физически лица, които не извършват търговска дейност. Производства по преструктуриране се извършват само по искане на длъжника, с изключение на производствата за оздравяване, които могат да бъдат образувани по искане на кредитора, ако длъжникът е неплатежоспособен.

Производството за одобрение на предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, като самият той получава гласовете на кредиторите без намесата на съда. Такова производство може да бъде образувано, ако спорните вземания, даващи възможност на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, не представляват повече от 15% от всички вземания.

Ускореното производство за предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, след като по опростен начин е съставен и одобрен списък на вземанията. Такова производство може да бъде проведено, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, не представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Производството за предпазен конкордат дава възможност на длъжника да сключи предпазен конкордат, след като по опростен начин е съставен и одобрен списък на вземанията. Такова производство може да бъде проведено, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Производството за оздравяване дава възможност на длъжника да предприеме оздравителни мерки (предназначени за реорганизация на предприятието на длъжника) и да сключи предпазен конкордат, след като е съставен и одобрен списък на вземанията. Коригиращите мерки включват правни и практически мерки, предназначени за подобряване на икономическото положение на длъжника и за възстановяване на способността му да изпълнява задълженията си, като същевременно го предпазват от принудително изпълнение.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу търговец. Съгласно член 431 от Гражданския кодекс на Полша „търговец“ означава физическо лице, юридическо лице или организационна структура без юридическа правосубектност, която придобива правоспособност по закон, извършващи от свое име търговска или професионална дейност.

Освен това производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу:

  1. дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, които не извършват търговска дейност;
  2. съдружници в търговски дружества, които носят неограничена отговорност по отношение на цялото си имущество, за изпълнение на техните задължения към дружеството;
  3. съдружници в професионално дружество (spółka partnerska).

Производство по обявяване в несъстоятелност може да бъде образувано и срещу физически лица, които не извършват търговска дейност (член 4911 и следващите от Закона за несъстоятелността).

Производство по преструктуриране може да бъде образувано във връзка със:

  1. търговци по смисъла на Закона от 23 април 1964 г. — Граждански кодекс (kodeks cywilny, Държавен вестник от 2016 г., позиции 380 и 585), наричан по-нататък „Гражданския кодекс“;
  2. дружества с ограничена отговорност (spółka z ograniczoną odpowiedzialnością) и акционерни дружества (spółka akcyjna), които не извършват търговска дейност;
  3. съдружници в търговски дружества (osobowa spółka handlowa), които носят неограничена отговорност с цялото си имущество за изпълнението на задълженията на дружеството;
  4. съдружници в професионално дружество (spółka partnerska).

Производства по преструктуриране не се образуват срещу физически лица, които не извършват търговска дейност. Производства по преструктуриране се извършват само по искане на длъжника, с изключение на производствата за оздравяване, които могат да бъдат образувани по искане на кредитора, ако длъжникът е неплатежоспособен.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност се образува срещу длъжник, който е неплатежоспособен (член 10 от Закона за несъстоятелността).

Даден длъжник е неплатежоспособен, ако не е в състояние да изпълнява финансовите си задължения към момента, в който те станат изискуеми. За даден длъжник се счита, че не е в състояние да изпълнява финансовите си задължения, ако той е в забава по отношение на тези задължения за повече от три месеца. Длъжник, който е юридическо лице или организационна структура без юридическа правосубектност, която е придобило правоспособност съгласно законодателен акт, също е неплатежоспособен, когато финансовите му задължения надхвърлят стойността на имуществото му и това състояние се запазва за повече от 24 месеца. Съдът може да отхвърли молба за обявяване в несъстоятелност, ако не е налице краткосрочен риск длъжникът да не е в състояние да изпълнява финансовите си задължения към момента, в който те станат изискуеми.

Производството по преструктуриране може да бъде образувано срещу неплатежоспособен длъжник или длъжник, изложен на риск от изпадане в неплатежоспособност. Неплатежоспособен длъжник е длъжник, който е неплатежоспособен по смисъла на член 10 и член 11 от Закона за несъстоятелността. Длъжник, изложен на риск от изпадане в неплатежоспособност, е длъжник, чието икономическо положение предполага, че съвсем скоро може да изпадне в несъстоятелност.

Съдът отказва да образува производство по преструктуриране, ако то е във вреда на кредиторите.

Освен това в Закона за преструктурирането са определени конкретни условия за образуване на всеки вид производство по преструктуриране.

Производство за одобрение на предпазен конкордат и ускорено производство за предпазен конкордат могат да бъдат образувани, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, не представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат.

Производството за предпазен конкордат и производството за оздравяване могат да бъдат образувани, ако спорните вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат, представляват повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазен конкордат. Освен това съдът отказва да образува такова производство, ако не е налице prima facie доказателство, че длъжникът ще бъде в състояние да поема непрекъснато разноските по производството и задълженията, възникващи след неговото образуване.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В производството по несъстоятелност масата на несъстоятелността включва имуществото, притежавано от обявената в несъстоятелност страна в деня на обявяването в несъстоятелност, както и имуществото, придобито от тази страна в хода на производството по несъстоятелност (член 62 от Закона за несъстоятелността). Изключенията от това правило са посочени в членове 63—67a от Закона за несъстоятелността.

Масата на несъстоятелността не включва имуществото, изключено от принудителното изпълнение по силата на Закона от 17 ноември 1964 г. — Гражданския процесуален кодекс (Държавен вестник от 2016 г., текстове 1822, 1823, 1860 и 1948), възнаграждението за работата на обявената в несъстоятелност страна в частта, която е несеквестируема, сумата, получена чрез реализация на заложно или ипотечно право, ако обявената в несъстоятелност страна е заложен или ипотечен управител, в частта, полагаща се съгласно споразумението за управление на други кредитори.

Освен това с решение на събранието на кредиторите от масата на несъстоятелността може да бъде изключено друго имущество на обявената в несъстоятелност страна.

От масата на несъстоятелността се изключва също и имущество, предназначено да бъде в помощ на служителите на обявената в несъстоятелност страна и техните семейства, което е под формата на парични средства, държани в отделна сметка на дружествения фонд за социални придобивки, създаден в съответствие с разпоредбите относно дружествения фонд за социални придобивки, заедно със сумите, които трябва да бъдат платени по тази сметка след обявяването в несъстоятелност, включително изплащането на жилищни кредити, плащането на банкова лихва, натрупана по средствата, държани от фонда, и такси, събрани от лицата, ползващи социални услуги и обезщетения, финансирани от този фонд и организирани от обявената в несъстоятелност страна.

В производството по преструктуриране масата на предпазния конкордат включва имущество, използвано за дейността на предприятието, и имущество, притежавано от длъжника (член 240, член 273 и член 294 от Закона за преструктурирането).

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

В производството по несъстоятелност (производство, целящо ликвидиране на имуществото на длъжника), длъжникът се лишава от правото да управлява имуществото си. Управлението на имуществото (масата на несъстоятелността) се поема от синдика (syndyk). Синдикът поема също така други отговорности, свързани с дейността на предприятието на длъжника — управлението на дружеството, изпълнението на задълженията за докладване и други.

Длъжникът продължава да участва в производството по несъстоятелност и може да оспорва някои от решенията, постановени от съда в хода на производството, т.е. решенията за изключването на имущество от масата на несъстоятелността и възнаграждението на синдика.

В производството по преструктуриране правомощията на длъжника и администратора се различават в зависимост от вида на производството.

В производството за одобрение на предпазен конкордат длъжникът може да извършва всички действия, с изключение на тези в периода между деня, когато се постановява решението за одобрение на предпазния конкордат, и деня, когато това решение става окончателно. През този период са приложими същите правила, както в ускореното производство за предпазен конкордат, т.е. длъжникът може да изпълнява обичайните си управленски действия. Действия, различни от обичайното управление, изискват съгласието на надзорника на предпазния конкордат.

В ускореното производство за предпазен конкордат и в производството за предпазен конкордат длъжникът може да извършва обичайните си управленски действия; действия, които са различни от обичайното управление, обаче изискват съгласието на определения от съда надзорник, освен ако не се изисква съгласието на комитета на кредиторите.

В производството за оздравяване длъжникът е лишен от правото да управлява и действията се извършват от администратора, освен ако не се изисква съгласието на комитета на кредиторите.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

В производството по несъстоятелност вземания на обявената в несъстоятелност страна могат да бъдат прихванати срещу вземания на кредитора, ако и двете съответни вземания са съществували в деня на обявяването в несъстоятелност и дори ако едното от тях все още не е било изискуемо (член 93 от Закона за несъстоятелността).

Дадено прихващане не е допустимо, ако кредиторът на обявената в несъстоятелност страна е придобил вземането чрез цесия или джиросване след обявяването в несъстоятелност или го е придобил в рамките на 12 месеца преди обявяването в несъстоятелност, като е бил наясно, че са налице основания за обявяването в несъстоятелност, освен ако придобиването не е свързано с изплащането на задължение, дължимо от придобиващата страна (независимо от това дали става въпрос за лично задължение или задължение, обезпечено с конкретна собственост) (Член 94 от Закона за несъстоятелността).

Прихващане не се допуска, ако кредиторът стане длъжник на обявената в несъстоятелност страна в деня след обявяването в несъстоятелност (член 95 от Закона за несъстоятелността).

Кредитор, който желае да използва правото на прихващане, представя във връзка с това декларация не по-късно от деня на предявяване на вземането (член 96 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране общите правила за прихващане на насрещни вземания подлежат на ограничения:

  • ако кредиторът е станал длъжник на длъжника в деня след образуването на производството по преструктуриране;
  • ако след образуването на производството по преструктуриране длъжникът на длъжника, намиращ се в производство по преструктуриране, е станал негов кредитор чрез придобиването, чрез цесия или джиросване, на вземане, възникнало преди деня на образуване на производството по преструктуриране.

Насрещните вземания могат да бъдат прихванати, ако вземането е придобито в резултат на изплащането на задължение, дължимо от придобиващата страна (лично задължение или задължение, обезпечено с конкретна собственост), и ако придобиващата страна стане отговорна за задължението преди деня на подаване на молбата за ускорено производство за предпазен конкордат.

Кредитор, който желае да се възползва от прихващане в производство по преструктуриране, представя във връзка с това декларация на длъжника или ако длъжникът е лишен от правото на управление — на администратора, не по-късно от 30 дни след образуването на производството по преструктуриране, или ако основанията за прихващането възникват по-късно — не по-късно от 30 дни след възникване на основанията за прихващане. Декларацията е валидна и ако е представена на определения от съда надзорник (член 253, член 273 и член 297 от Закона за преструктурирането).

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Специфични разпоредби относно последиците от обявяването в несъстоятелност върху задълженията на обявената в несъстоятелност страна могат да бъдат намерени в членове 83—118 от Закона за несъстоятелността, относно придобитото от обявената в несъстоятелност страна наследство — в членове 119—123, и относно режима на съпружеска имуществена общност на обявената в несъстоятелност страна — в членове 124—126.

С членове 81—82 от Закона за несъстоятелността се забранява обременяването на имущество, включено в масата на несъстоятелността със залог, особен залог или ипотека.

Разпоредбите на договор, по който обявеното в несъстоятелност лице е страна, които възпрепятстват или затрудняват постигането на целта на производството по несъстоятелност, са недействителни по отношение на масата на несъстоятелността. Договор, с който се прехвърля собственост върху имущество, вземане или друго право, сключен с цел обезпечаване на вземане, е действителен по отношение на масата на несъстоятелността, ако е сключен в писмена форма на заверена дата, освен ако не става въпрос за договор за учредяване на финансово обезпечение (член 84 от Закона за несъстоятелността).

В член 85 и член 85а се определят подробни правила за рамкови договори относно форуърдни/фючърсни финансови операции или продажба на ценни книжа по силата на репо споразумения.

Финансовите задължения на обявената в несъстоятелност страна, които все още не са изискуеми, стават изискуеми в деня на обявяването в несъстоятелност. В деня на обявяването в несъстоятелност нефинансовите задължения стават финансови задължения и трябва да бъдат погасени в същия ден дори и да не е изтекъл срокът за тяхното изпълнение (член 91 от Закона за несъстоятелността).

Вземане, произтичащо от договор, сключен при приемането на предложение, представено от обявената в несъстоятелност страна, може да бъде предявено от кредитор в производство по несъстоятелност само ако документът, с който се приема предложението, е представен на обявената в несъстоятелност страна преди обявяването в несъстоятелност.

Ако в деня на обявяването в несъстоятелност, задълженията, поети съгласно двустранен договор, не са изцяло или частично изпълнени, със съгласието на съдията по несъстоятелността (sędzia komisarz) синдикът може да изпълни задълженията на обявената в несъстоятелност страна и да поиска от другата страна да изпълни насрещното задължение, или да се откаже от договора, считано от деня на обявяването в несъстоятелност. Ако в деня на обявяването в несъстоятелност обявената в несъстоятелност страна е страна по какъвто и да е договор, различен от двустранен договор, синдикът може да се откаже от договора, освен ако по закон не е предвидено друго.

По представено от другата страна искане на заверена дата в срок до три месеца синдикът обявява дали се отказва от договора или иска той да бъде изпълнен. Ако синдикът не представи навреме такава декларация се счита, че той се отказва от договора.

Другата страна, която е задължена да изпълни по-рано задължението си, може да спре изпълнението на собственото си задължение, докато не бъде изпълнено или обезпечено насрещното задължение. Другата страна няма право да извърши това, ако към момента на сключването на споразумението е запозната или би следвало да е запозната с основанията за обявяването в несъстоятелност (член 98 от Закона за несъстоятелността).

В случай на отказ от договора от страна на синдика другата страна няма право на връщане на направената престация дори ако тя е част от масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност дадена страна може да поиска обезщетение за направената престация и за претърпените загуби, като предявяви тези вземания пред съдията по несъстоятелността (член 99 от Закона за несъстоятелността).

Продавач може да поиска връщане на движима вещ, включително ценни книжа, която е изпратена на обявената в несъстоятелност страна, без да получи цената, ако въпросната вещ не е придобита преди обявяването в несъстоятелност от обявената в несъстоятелност страна или от лице, упълномощено от тази страна да се разпорежда с въпросната вещ. Консигнатор, който е изпратил вещта на обявената в несъстоятелност страна, също има право да я получи обратно. Продавачът или консигнаторът, на когото е върната вещта, възстановява разходите, които са направени или предстои да бъдат направени, и авансовите плащания. Синдикът обаче може да запази вещта, ако плати или обезпечи плащането на цената и дължимите разходи от обявената в несъстоятелност страна. Синдикът има право да направи това в рамките на месец от искането за връщане (член 100 от Закона за несъстоятелността).

Договори за поръчка или продажба на консигнация, сключени от обявената в несъстоятелност страна, по които последната е поръчващата страна или консигнантът, както и договори за управление на ценни книжа, сключени от обявената в несъстоятелност страна, изтичат при обявяването в несъстоятелност. Другата страна може да се откаже от договори за поръчка или за продажба на консигнация, сключени от обявената в несъстоятелност страна, по които последната е страната, направила поръчката, или консигнантът, в деня на обявяването в несъстоятелност (член 102 от Закона за несъстоятелността).

Договорът за представителство изтича в деня, когато някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност. В случай че това е поръчващата страна, представителят може да претендира в рамките на производство по несъстоятелност загубите, понесени от него поради изтичане на договора (член 103 от Закона за несъстоятелността).

Ако заемателят или заемодателят бъде обявен в несъстоятелност, договорът за заем за послужване се прекратява по искане на някоя от страните, в случай че предметът на договора вече е бил отдаден. В случай че предметът на договора все още не е бил отдаден, договорът изтича (член 104 от Закона за несъстоятелността).

В случай че някоя от страните по договор за заем бъде обявена в несъстоятелност, договорът за заем изтича, ако предметът на договора все още не е бил отдаден (член 105 от Закона за несъстоятелността).

Договор за отдаване под наем на недвижим имот или договор за лизинг е обвързващ за страните, ако предметът на договора е предоставен на наемателя или лизингополучателя (членове 106—108 от Закона за несъстоятелността). Съгласно решение, постановено от съдията по несъстоятелността, синдикът прекратява договора за отдаване под наем на недвижим имот или договора за лизинг, сключен от обявената в несъстоятелност страна, с тримесечно предизвестие, дори когато прекратяването на този договор от обявената в несъстоятелност страна не би било позволено (членове 109—110 от Закона за несъстоятелността).

Договор за кредит изтича при обявяването в несъстоятелност, ако кредиторът не е предоставил средствата на обявената в несъстоятелност страна преди тази дата (член 111 от Закона за несъстоятелността).

Обявяването в несъстоятелност не засяга договора за банкова сметка, договора за сметка за ценни книжа или договора за обща сметка на обявената в несъстоятелност страна (член 112 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране от деня на неговото образуване до деня на приключването му или деня, когато решението за прекратяване на производството стане окончателно, длъжникът или администраторът нямат право да изпълняват задължения, произтичащи от вземания, които по закон са обхванати от предпазния конкордат.

Договорните разпоредби, уреждащи изменението или прекратяването на правоотношение, по което длъжникът е страна, са недействителни в случай на подадено искане за образуване на производство по преструктуриране или ако такова производство е образувано.

Разпоредбите на договор, по който длъжникът е страна, които възпрепятстват или затрудняват постигането на целта на производството по преструктуриране, са недействителни по отношение на масата на предпазния конкордат.

В член 250 от Закона за преструктурирането се определят подробни правила за рамкови договори относно форуърдни/фючърсни финансови операции или продажба на ценни книжа по силата на репо споразумения.

От деня на образуване на производството по преструктуриране до деня на неговото приключване или деня, когато решението за спиране на производството стане окончателно, наемодателят/лизингодателят няма право без съгласието на комитета на кредиторите да прекратява договора за наем или лизинг за помещенията или недвижимия имот, където се извършва дейността на предприятието на длъжника.

Описаните по-горе правила във връзка с договор за наем или лизинг се прилагат mutatis mutandis към договорите за кредит по отношение на средствата, предоставени на кредитополучателя преди деня на образуване на производството, що се отнася до лизинг, имуществена застраховка, споразумение за банкова сметка, споразумения за гаранция, споразумения, обхващащи разрешения, предоставени на длъжника, и гаранции или акредитиви, издадени преди деня на образуване на производството по преструктуриране (членове 256, 273 и 297 от Закона за преструктурирането).

Освен това в производството за оздравяване синдикът може да се откаже от двустранен договор, който не е изпълнен изцяло или частично, преди деня на образуване на производството за оздравяване със съгласието на съдията по несъстоятелността, ако престацията на другата страна по този договор е неделима. Ако престацията по договора на другата страна е делима, тази разпоредба се прилага mutatis mutandis до степента, в която договорът е следвало да бъде изпълнен от другата страна, след като бъде образувано производството за оздравяване. В случай на отказ от договора от страна на администратора другата страна може да претендира за връщане на престацията, предоставена след образуването на производство за оздравяване и преди тази страна да е получила уведомлението за отказ, ако престацията е част от имуществото на длъжника. В случай че това не е възможно, другата страна може да поиска обезщетение във връзка с престацията, както и за понесените загуби. Тези вземания не са предмет на предпазен конкордат (член 298 от Закона за преструктурирането).

Специфични разпоредби относно последиците от обявяването в несъстоятелност върху задълженията на обявената в несъстоятелност страна могат да бъдат намерени в членове 83—118 от Закона за несъстоятелността, относно придобитото от обявената в несъстоятелност страна наследство — в членове 119—123, и относно режима на съпружеска имуществена общност на обявената в несъстоятелност страна — в членове 124—126.

С членове 81—82 от Закона за несъстоятелността се забранява обременяването на имущество, включено в масата на несъстоятелността със залог, особен залог или ипотека.

Разпоредбите на договор, по който обявеното в несъстоятелност лице е страна, които възпрепятстват или затрудняват постигането на целта на производството по несъстоятелност, са недействителни по отношение на масата на несъстоятелността. Договор, с който се прехвърля собственост върху имущество, вземане или друго право, сключен с цел обезпечаване на вземане, е действителен по отношение на масата на несъстоятелността, ако е сключен в писмена форма на заверена дата, освен ако не става въпрос за договор за учредяване на финансово обезпечение (член 84 от Закона за несъстоятелността).

В член 85 и член 85а се определят подробни правила за рамкови договори относно форуърдни/фючърсни финансови операции или продажба на ценни книжа по силата на репо споразумения.

Финансовите задължения на обявената в несъстоятелност страна, които все още не са изискуеми, стават изискуеми в деня на обявяването в несъстоятелност. В деня на обявяването в несъстоятелност нефинансовите задължения стават финансови задължения и трябва да бъдат погасени в същия ден дори и да не е изтекъл срокът за тяхното изпълнение (член 91 от Закона за несъстоятелността).

Вземане, произтичащо от договор, сключен при приемането на предложение, представено от обявената в несъстоятелност страна, може да бъде предявено от кредитор в производство по несъстоятелност само ако документът, с който се приема предложението, е представен на обявената в несъстоятелност страна преди обявяването в несъстоятелност.

Ако в деня на обявяването в несъстоятелност, задълженията, поети съгласно двустранен договор, не са изцяло или частично изпълнени, със съгласието на съдията по несъстоятелността (sędzia komisarz) синдикът може да изпълни задълженията на обявената в несъстоятелност страна и да поиска от другата страна да изпълни насрещното задължение, или да се откаже от договора, считано от деня на обявяването в несъстоятелност. Ако в деня на обявяването в несъстоятелност обявената в несъстоятелност страна е страна по какъвто и да е договор, различен от двустранен договор, синдикът може да се откаже от договора, освен ако по закон не е предвидено друго.

По представено от другата страна искане на заверена дата в срок до три месеца синдикът обявява дали се отказва от договора или иска той да бъде изпълнен. Ако синдикът не представи навреме такава декларация се счита, че той се отказва от договора.

Другата страна, която е задължена да изпълни по-рано задължението си, може да спре изпълнението на собственото си задължение, докато не бъде изпълнено или обезпечено насрещното задължение. Другата страна няма право да извърши това, ако към момента на сключването на споразумението е запозната или би следвало да е запозната с основанията за обявяването в несъстоятелност (член 98 от Закона за несъстоятелността).

В случай на отказ от договора от страна на синдика другата страна няма право на връщане на направената престация дори ако тя е част от масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност дадена страна може да поиска обезщетение за направената престация и за претърпените загуби, като предявяви тези вземания пред съдията по несъстоятелността (член 99 от Закона за несъстоятелността).

Продавач може да поиска връщане на движима вещ, включително ценни книжа, която е изпратена на обявената в несъстоятелност страна, без да получи цената, ако въпросната вещ не е придобита преди обявяването в несъстоятелност от обявената в несъстоятелност страна или от лице, упълномощено от тази страна да се разпорежда с въпросната вещ. Консигнатор, който е изпратил вещта на обявената в несъстоятелност страна, също има право да я получи обратно. Продавачът или консигнаторът, на когото е върната вещта, възстановява разходите, които са направени или предстои да бъдат направени, и авансовите плащания. Синдикът обаче може да запази вещта, ако плати или обезпечи плащането на цената и дължимите разходи от обявената в несъстоятелност страна. Синдикът има право да направи това в рамките на месец от искането за връщане (член 100 от Закона за несъстоятелността).

Договори за поръчка или продажба на консигнация, сключени от обявената в несъстоятелност страна, по които последната е поръчващата страна или консигнантът, както и договори за управление на ценни книжа, сключени от обявената в несъстоятелност страна, изтичат при обявяването в несъстоятелност. Другата страна може да се откаже от договори за поръчка или за продажба на консигнация, сключени от обявената в несъстоятелност страна, по които последната е страната, направила поръчката, или консигнантът, в деня на обявяването в несъстоятелност (член 102 от Закона за несъстоятелността).

Договорът за представителство изтича в деня, когато някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност. В случай че това е поръчващата страна, представителят може да претендира в рамките на производство по несъстоятелност загубите, понесени от него поради изтичане на договора (член 103 от Закона за несъстоятелността).

Ако заемателят или заемодателят бъде обявен в несъстоятелност, договорът за заем за послужване се прекратява по искане на някоя от страните, в случай че предметът на договора вече е бил отдаден. В случай че предметът на договора все още не е бил отдаден, договорът изтича (член 104 от Закона за несъстоятелността).

В случай че някоя от страните по договор за заем бъде обявена в несъстоятелност, договорът за заем изтича, ако предметът на договора все още не е бил отдаден (член 105 от Закона за несъстоятелността).

Договор за отдаване под наем на недвижим имот или договор за лизинг е обвързващ за страните, ако предметът на договора е предоставен на наемателя или лизингополучателя (членове 106—108 от Закона за несъстоятелността). Съгласно решение, постановено от съдията по несъстоятелността, синдикът прекратява договора за отдаване под наем на недвижим имот или договора за лизинг, сключен от обявената в несъстоятелност страна, с тримесечно предизвестие, дори когато прекратяването на този договор от обявената в несъстоятелност страна не би било позволено (членове 109—110 от Закона за несъстоятелността).

Договор за кредит изтича при обявяването в несъстоятелност, ако кредиторът не е предоставил средствата на обявената в несъстоятелност страна преди тази дата (член 111 от Закона за несъстоятелността).

Обявяването в несъстоятелност не засяга договора за банкова сметка, договора за сметка за ценни книжа или договора за обща сметка на обявената в несъстоятелност страна (член 112 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране от деня на неговото образуване до деня на приключването му или деня, когато решението за прекратяване на производството стане окончателно, длъжникът или администраторът нямат право да изпълняват задължения, произтичащи от вземания, които по закон са обхванати от предпазния конкордат.

Договорните разпоредби, уреждащи изменението или прекратяването на правоотношение, по което длъжникът е страна, са недействителни в случай на подадено искане за образуване на производство по преструктуриране или ако такова производство е образувано.

Разпоредбите на договор, по който длъжникът е страна, които възпрепятстват или затрудняват постигането на целта на производството по преструктуриране, са недействителни по отношение на масата на предпазния конкордат.

В член 250 от Закона за преструктурирането се определят подробни правила за рамкови договори относно форуърдни/фючърсни финансови операции или продажба на ценни книжа по силата на репо споразумения.

От деня на образуване на производството по преструктуриране до деня на неговото приключване или деня, когато решението за спиране на производството стане окончателно, наемодателят/лизингодателят няма право без съгласието на комитета на кредиторите да прекратява договора за наем или лизинг за помещенията или недвижимия имот, където се извършва дейността на предприятието на длъжника.

Описаните по-горе правила във връзка с договор за наем или лизинг се прилагат mutatis mutandis към договорите за кредит по отношение на средствата, предоставени на кредитополучателя преди деня на образуване на производството, що се отнася до лизинг, имуществена застраховка, споразумение за банкова сметка, споразумения за гаранция, споразумения, обхващащи разрешения, предоставени на длъжника, и гаранции или акредитиви, издадени преди деня на образуване на производството по преструктуриране (членове 256, 273 и 297 от Закона за преструктурирането).

Освен това в производството за оздравяване синдикът може да се откаже от двустранен договор, който не е изпълнен изцяло или частично, преди деня на образуване на производството за оздравяване със съгласието на съдията по несъстоятелността, ако престацията на другата страна по този договор е неделима. Ако престацията по договора на другата страна е делима, тази разпоредба се прилага mutatis mutandis до степента, в която договорът е следвало да бъде изпълнен от другата страна, след като бъде образувано производството за оздравяване. В случай на отказ от договора от страна на администратора другата страна може да претендира за връщане на престацията, предоставена след образуването на производство за оздравяване и преди тази страна да е получила уведомлението за отказ, ако престацията е част от имуществото на длъжника. В случай че това не е възможно, другата страна може да поиска обезщетение във връзка с престацията, както и за понесените загуби. Тези вземания не са предмет на предпазен конкордат (член 298 от Закона за преструктурирането).

След подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност съдът може да спре изпълнителното производство по искане на длъжника, временния надзорник или кредитора, който е подал молбата за обявяване в несъстоятелност, и да отмени запора върху банковата сметка, ако това е необходимо за постигане на целите на производството по несъстоятелност (член 39 от Закона за несъстоятелността).

След обявяването в несъстоятелност изпълнителните производства по отношение на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, които са образувани преди обявяването в несъстоятелност, се спират по закон, считано от деня на обявяването в несъстоятелност. По закон производството се прекратява, след като решението относно обявяването в несъстоятелност стане окончателно (член 146 от Закона за несъстоятелността).

След като е обявена несъстоятелност, съдебното, административното и съдебно административното производство, което се отнася до масата на несъстоятелността, може да се открива и да се провежда само от синдик или срещу синдик. Кредиторът не може да образува производство по отношение на подлежащо на предявяване вземане (член 144 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране започналите преди образуването на производството по преструктуриране изпълнителни производства по отношение на вземане, което е предмет на предпазен конкордат по закон, се спират по закон, считано от деня на образуване на това производство. (Член 259 и член 278 от Закона за преструктурирането.) В производството за оздравяване спирането се прилага по отношение на всички изпълнителни производства във връзка с имуществото на длъжника, включено в масата за оздравяване (член 312 от Закона за преструктурирането).

След влизане в сила на решението за одобрение на предпазния конкордат обезпечителните и изпълнителните, производства образувани срещу длъжника и целящи удовлетворяване на вземанията, предмет на предпазен конкордат, се прекратяват по закон. Преустановените обезпечителни и изпълнителни производства срещу длъжника, целящи удовлетворяване на вземанията, които не са предмет на предпазен конкордат, могат да бъдат възобновени по искане на кредитора (член 170 от Закона за преструктурирането).

Образуването на производство за предпазен конкордат, ускорено производство за предпазен конкордат или производство за оздравяване не възпрепятства кредитора от образуване на съдебно, административно и административно-съдебно производство или производство пред арбитражни съдилища с цел предявяване на вземания, подлежащи на включване в списъка на вземанията (член 257, член 276 и член 310 от Закона за преструктурирането).

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност съдът може да спре изпълнителното производство по искане на длъжника, временния надзорник или кредитора, който е подал молбата за обявяване в несъстоятелност, и да отмени запора върху банковата сметка, ако това е необходимо за постигане на целите на производството по несъстоятелност (член 39 от Закона за несъстоятелността).

След обявяването в несъстоятелност изпълнителните производства по отношение на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, които са образувани преди обявяването в несъстоятелност, се спират по закон, считано от деня на обявяването в несъстоятелност. По закон производството се прекратява, след като решението относно обявяването в несъстоятелност стане окончателно (член 146 от Закона за несъстоятелността).

След като е обявена несъстоятелност, съдебното, административното и съдебно административното производство, което се отнася до масата на несъстоятелността, може да се открива и да се провежда само от синдик или срещу синдик. Кредиторът не може да образува производство по отношение на подлежащо на предявяване вземане (член 144 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране започналите преди образуването на производството по преструктуриране изпълнителни производства по отношение на вземане, което е предмет на предпазен конкордат по закон, се спират по закон, считано от деня на образуване на това производство. (Член 259 и член 278 от Закона за преструктурирането.) В производството за оздравяване спирането се прилага по отношение на всички изпълнителни производства във връзка с имуществото на длъжника, включено в масата за оздравяване (член 312 от Закона за преструктурирането).

След влизане в сила на решението за одобрение на предпазния конкордат обезпечителните и изпълнителните, производства образувани срещу длъжника и целящи удовлетворяване на вземанията, предмет на предпазен конкордат, се прекратяват по закон. Преустановените обезпечителни и изпълнителни производства срещу длъжника, целящи удовлетворяване на вземанията, които не са предмет на предпазен конкордат, могат да бъдат възобновени по искане на кредитора (член 170 от Закона за преструктурирането).

Образуването на производство за предпазен конкордат, ускорено производство за предпазен конкордат или производство за оздравяване не възпрепятства кредитора от образуване на съдебно, административно и административно-съдебно производство или производство пред арбитражни съдилища с цел предявяване на вземания, подлежащи на включване в списъка на вземанията (член 257, член 276 и член 310 от Закона за преструктурирането).

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

След обявяването в несъстоятелност съдът спира производството служебно, ако то се отнася до масата на несъстоятелността, т.е. ако резултатът от него може да засегне масата на несъстоятелността (то засяга вещ, включена в масата на несъстоятелността) и се обявява несъстоятелност, и ако в производството по обявяване в несъстоятелност се назначава администратор по принудително изпълнение (член 174, параграф 1, точки 4) и 5) от Гражданския процесуален кодекс (kodeks postępowania cywilnego). Съдът призовава синдика или администратора по принудително изпълнение да участват в производството (член 174, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс). Ако обявената в несъстоятелност страна (длъжник) е ищецът, съдът възобновява служебно спряното производство, веднага щом бъде определен синдик (администратор по принудително изпълнение) (член 180, параграф 1, точка 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Производство срещу синдик може да бъде образувано само ако в рамките на производство по несъстоятелност в списъка на вземанията не е включено вземане, след като са изчерпани предвидените в кодекса възможности. (член 145 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране текущото съдебно производство (висящо към момента на образуване на производството) се спира, ако това съдебно производството се отнася до масата на предпазния конкордат (или масата на оздравяването) и в производството по преструктуриране е назначен синдик, или ако в производството за образуване на производство за оздравяване е назначен временен администратор (член 174, параграф 1, точки 4) и 5) от Гражданския процесуален кодекс). Съдът призовава временния администратор или администратора да участват в производството (член 174, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).

Приемането на вземане, отказът от вземане, предпазният конкордат или признаването на съответните факти по делото от длъжника в тези случаи без съгласието на определения от съда надзорник нямат правно действие (член 258 от Закона за преструктурирането).

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Участието на кредиторите в производството по несъстоятелност е уредено в членове 189—213 от Закона за несъстоятелността). Кредитори, чиито вземания са приети, имат право да участват в събранието на кредиторите и да гласуват.

Съдията по несъстоятелността, който действа служебно или по нечие искане, сформира комитета на кредиторите и назначава и освобождава неговите членове. Комитетът подпомага синдика, контролира действията му, проверява състоянието на средствата, съставляващи масата на несъстоятелността, издава разрешение за действия, които могат да бъдат извършвани само с разрешението на комитета на кредиторите, и изразява становището си по други въпроси, ако бъде поискано от съдията по несъстоятелността или синдика. Комитетът на кредиторите може да поиска от обявената в несъстоятелност страна да внесе яснота и може да прегледа книжата и документите, които се отнасят до несъстоятелността, доколкото това не нарушава търговската тайна.

Разрешението на комитета на кредиторите е необходимо, за да бъдат валидни действията на синдика, имащи за цел:

  1. продължаващо управление на предприятието от синдика, ако то трябва да продължи повече от три месеца след обявяването в несъстоятелност;
  2. отказ от продажбата на предприятието като цяло;
  3. директна продажба на имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
  4. сключване на договори за заеми или кредити и обременяване на имуществото на обявената в несъстоятелност страна с ограничени вещни права;
  5. приемане, отказ за сключване на предпазен конкордат относно спорни вземания и отнасяне на спор пред арбитражен съд.

Възможно е да бъде направено изключение, когато едно от посочените по-горе действия трябва да бъде извършено незабавно и се отнася до стойност, ненадвишаваща 10 000 PLN — тогава синдикът, определеният от съда надзорник или администраторът могат да извършат действието без разрешение от комитета.

Освен това за продажбата на движими вещи не се изисква разрешение от комитета на кредиторите, ако приблизителната стойност на всички движими вещи, включени в масата на несъстоятелността и посочени в описа, не надвишава 50 000 PLN, както и за продажбата на вземания и други права, ако номиналната стойност на всички вземания и други права, включени в масата на несъстоятелността и посочени в описа, не надвишава 50 000 PLN.

В рамките на производството по несъстоятелност кредиторът може да представи предложение за предпазен конкордат.

Кредиторите могат също така да оспорят решението на съда по несъстоятелността или на съдията по несъстоятелността относно одобрението на счетоводните отчети на синдика, решенията, отнасящи се до списъка на вземанията, а също и по отношение на други вземания на кредиторите, плана за разпределение, възнаграждението на синдика и решението за прекратяване или спиране на производството по несъстоятелност.

Участието на кредиторите в производството по преструктуриране е уредено в членове 104—139 от Закона за преструктурирането. Кредиторите, чиито вземания са били включени в одобрения списък на вземанията, както и кредиторите, които присъстват на събранието на кредиторите и представят на съдията по несъстоятелността изпълнителен лист, удостоверяващ тяхното вземане, имат право да участват на събранието на кредиторите и да гласуват.

Постигането на съгласие за предпазен конкордат по време на събранието на кредиторите е възможно, ако в събранието участват поне една пета от кредиторите, имащи право на глас за предпазен конкордат.

Съдията по несъстоятелността сформира комитета на кредиторите и назначава и освобождава неговите членове, служебно или по нечие искане. Комитетът на кредиторите подпомага определения от съда надзорник или администратора, контролира техните действия, проверява състоянието на средствата, съставляващи масата на предпазния конкордат или масата на оздравяването, издава разрешение за действия, които могат да бъдат извършвани само с разрешението на комитета на кредиторите, и изразява становището си по други въпроси, ако то бъде поискано от съдията по несъстоятелността, определения от съда надзорник, администратора или длъжника. Събранието на кредиторите и неговите членове могат да представят на съдията по несъстоятелността своите становища относно дейността на длъжника, определения от съда надзорник или администратора. Комитетът може да поиска от длъжника, определения от съда надзорник или администратора разяснения и да прегледа книжата и документите на длъжника, когато това не нарушава търговската тайна. В други случаи и когато са налице съмнения, съдията по несъстоятелността определя обхвата на правомощията на членовете на комитета на кредиторите по отношение на преглеждането на книжата и документите на предприятието на длъжника.

Съгласието на комитета на кредиторите се изисква, за да бъдат валидни следните действия на длъжника или синдика:

  • обременяване на елементи от масата на предпазния конкордат или масата на оздравяване с ипотека, залог, особен залог или морска ипотека с цел обезпечаване на вземане, което не е предмет на предпазен конкордат;
  • прехвърляне на собственост върху вещ или право с цел обезпечаване на вземане, което не е предмет на предпазен конкордат;
  • обременяване на елементи на масата на предпазния конкордат или масата за оздравяване с други права;
  • сключване на договори за кредити или заеми;
  • сключване на договор за лизинг за предприятието на длъжника или за организирана част от него, или друг подобен договор

(горепосочените действия не могат да се считат за непротивопоставими по отношение на масата на несъстоятелността, когато са изпълнени със съгласието на комитета на кредиторите);

  • продажба от страна на длъжника на недвижимо имущество или друго имущество на стойност над 500 000 PLN.

Кредиторите могат също така да оспорят решението на съда по преструктурирането или на съдията по несъстоятелността относно одобрението на счетоводните отчети на администратора, решенията, които се отнасят за списъка на вземанията (предпазен конкордат и производство за оздравяване), както и по отношение на други вземания на кредиторите, възнаграждението на определения от съда надзорник или администратора и решението за прекратяване или спиране на производството по несъстоятелност.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В производството по несъстоятелност след обявяването в несъстоятелност синдикът извършва опис, изчислява приблизително стойността на масата на несъстоятелността и изготвя план за ликвидация. В плана за ликвидация се определят предлаганият начин за продажба на имуществото на обявената в несъстоятелност страна, по-специално предприятието, времето на продажбата, разчетът на разходите и икономическата обосновка за продължаване на търговската дейност (член 306 от Закона за несъстоятелността). След извършването на описа и изготвянето на финансовия доклад, или след предоставянето на общия писмен доклад синдикът извършва ликвидация на масата на несъстоятелността (член 308 от Закона за несъстоятелността).

След обявяването на несъстоятелността синдикът може да продължи да управлява предприятието на обявената в несъстоятелност страна, ако е възможен предпазен конкордат с кредиторите или ако е възможно да се продаде цялото предприятие на обявената в несъстоятелност страна, или организирани части от него (член 312 от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране, т.е. ускореното производство за предпазен конкордат и производството за предпазен конкордат, длъжникът обикновено продължава на управлява предприятието. Съгласно член 239, параграф 1 и член 295 от Закона за преструктурирането длъжникът може да бъде лишен от правото си да управлява предприятието, ако:

  1. длъжникът нарушава умишлено или по друг начин закона посредством управление, което е във вреда на кредиторите или създава възможност за такава вреда в бъдеще;
  2. е очевидно, че начинът на управление не гарантира прилагането на предпазния конкордат, или ако съгласно член 68, параграф 1 на длъжника е назначен доверител (kurator);
  3. длъжникът не спазва указанията, дадени от съдия по несъстоятелност или от определения от съда надзорник, по-специално като не представя законосъобразни предложения за предпазен конкордат в определения от съдията по несъстоятелност срок.

В производството за оздравяване, ако ефективното провеждане на такова производство изисква личното участие на длъжника или негови представители и същевременно те гарантират подходящо управление, съдът може да разреши на длъжника да управлява цялото предприятие или част от него в обхвата на обичайното управление (член 288, параграф 3 от Закона за преструктурирането).

В производството за одобрение на предпазен конкордат длъжникът управлява своето предприятие по време на цялото производство.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

В производството по несъстоятелност се предявяват всички вземания на личните кредитори. Вземане може да бъде предявено и от кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог, данъчен залог, морска ипотека или друг вид вписване в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър, или в корабния регистър (ако вземането не бъде предявено от кредитора, то ще бъде включено в списъка служебно). Вземания, произтичащи от трудови правоотношения, се включват в списъка служебно (член 236, параграфи 1 и 2 и член 237 от Закона за несъстоятелността).

Най-напред се покриват разноските по производството по несъстоятелност преди задълженията, свързани с масата на несъстоятелността, произтичащи от обявяването в несъстоятелност (член 230, параграф 2 и член 343, параграфи 1 и 11 от Закона за несъстоятелността), без да се изготвя план за разпределение.

В производството по преструктуриране списъкът на вземанията обхваща личните вземания по отношение на длъжника, възникнали преди образуването на производството по преструктуриране (член 76 от Закона за преструктурирането). В списъка на вземанията отделно се посочват вземания, предмет на предпазен конкордат по закон, и вземания, предмет на предпазен конкордат със съгласието на кредитора (член 86 от Закона за преструктурирането).

В производството по преструктуриране не се предявяват вземания. Списъкът на вземанията се съставя от надзорника или администратора въз основа на счетоводните книги на длъжника, другите му документи, вписвания в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър, както и в други регистри.

Предпазният конкордат е обвързващ за кредиторите, чиито вземания съгласно закона подлежат на предпазен конкордат дори ако не са включени в списъка на вземанията.

Предпазният конкордат не е обвързващ за кредитори, които не са посочени от длъжника и не са участвали в производството (член 166 от Закона за преструктурирането).

Предпазният конкордат не може да включва вземания за издръжка, обезщетения, платени като компенсация за причинено заболяване, нетрудоспособност, увреждане или смърт и анюитет, предоставен срещу права, съгласно договор за анюитет; претенции за прехвърляне на собственост и за преустановявене на нарушаването на права; вземания, за които длъжникът носи отговорност във връзка с придобиването на наследство след образуване на производството по преструктуриране, след включването на наследството в масата на предпазния конкордат или масата на оздравяването; вземания по отношение на част от осигурителните вноски, финансирани от осигурения, когато длъжникът е платецът.

Предпазният конкордат изключва вземания, произтичащи от трудови правоотношения и вземания, обезпечени от собствеността на длъжника чрез ипотека, залог, особен залог, данъчен залог или морска ипотека, в частта, чиято стойност се покрива от обезпечението, освен ако кредиторът не е съгласен да ги включи в предпазния конкордат (член 151 от Закона за преструктурирането).

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземания в производството по несъстоятелност са определени в членове 239—266 от Закона за несъстоятелността.

В производството по несъстоятелност кредиторите отговарят за предявяването на вземания. Вземанията трябва да бъдат предявени не по-късно от 30 след публикуване на решението за обявяване в несъстоятелност в Бюлетина за съдебни и търговски съобщения (Monitor Sądowy i Gospodarczy, след което в Централния регистър по преструктурирането и несъстоятелността (Centralny Rejestr Restrukturyzacji i Upadłości), член 51 от Закона за несъстоятелността и член 455 от Закона за преструктурирането).

Вземания, произтичащи от трудови правоотношения, не трябва да бъдат предявявани. Този вид вземания се включват в списъка на вземанията служебно (член 237 от Закона за несъстоятелността).

Кредиторът предявява вземането си в писмен вид, в два екземпляра. Предявяването следва да включва името и адреса на кредитора, номер в Общата електронна система за регистрация на населението (PESEL) (личен идентификационен номер) или номер в KRS (Национален съдебен регистър), а ако те не бъдат включени, данни, които позволяват да се определи точно кредиторът, да се определи вземането заедно с допълнителните дължими суми и стойността на непаричното вземане, доказателства, потвърждаващи съществуването на това вземане (ако вземането е включено в списъка на вземанията, съставен в рамките на производството по преструктуриране, е достатъчно позоваване на този факт), категорията, в която може да бъде включено, свързаните с него ценни книжа и хода на делото, ако вземането е предмет на текущо съдебно, административно, административно-съдебно или арбитражно съдебно производство. Ако е предявено вземане, по отношение на което обявената в несъстоятелност страна не е личен длъжник, трябва да бъде посочен предметът на обезпечението, който се използва за удовлетворяване на вземането. Ако кредиторът е съдружник или акционер в обявено в несъстоятелност дружество, той посочва броя и вида на притежаваните от него дялове.

Надлежно подадените декларации за предявяване на вземания се предават от съдията по несъстоятелността на синдика, който проверява дали предявените вземания се потвърждават от счетоводните книги на обявената в несъстоятелност страна или други документи, или от вписвания в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър, или в други регистри, и призовава обявената в несъстоятелност страна да обяви в рамките на конкретен срок дали приема вземането. Ако предявеното вземане не е потвърдено от счетоводните книги на обявената в несъстоятелност страна или от други документи, или от вписвания в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър, или в други регистри, синдикът призовава кредитора да представи в рамките на една седмица посочените при предявяването на вземането документи, тъй като в противен случай вземането може да не бъде прието. Синдикът обаче може да вземе предвид документи, представени след крайния срок, ако това не забавя предоставянето на списъка на съдията по несъстоятелността.

Кредиторът може да подаде възражение пред съдията по несъстоятелността в срок до две седмици от обявяването на добавянето на списъка на вземанията към документацията на производството. Обявената в несъстоятелност страна също може да възрази, ако предварителният списък на вземанията не е в съответствие с нейните искания или изявления. Ако обявената в несъстоятелност страна не е правила изявления, макар че е била призована да го направи, тя може да възрази само ако докаже, че не е представила изявления по независещи от нея причини.

Съдията по несъстоятелността изменя списъка на вземанията след влизането в сила на решението, което се отнася до възражението, а ако това решение е обжалвано - след влизане в сила на решението на съда по жалбата, след което одобрява списъка на вземанията. Ако не е подадено възражение, той одобрява списъка на вземанията след изтичането на крайния срок за възражение. Съдията по несъстоятелността може да измени списъка на вземанията служебно. Ако се установи, че в списъка на вземанията са включени вземания, които са изцяло или частично несъществуващи, или че вземания, които трябва да бъдат включени в списъка служебно, не са включени в него, съдията по несъстоятелността може служебно да измени списъка на вземанията.

Вземане, което не трябва да бъде предявено и което е предявено или оповестено след изтичане на крайния срок, се включва в допълнението към списъка на вземанията. Списъкът на вземанията се коригира в съответствие с окончателните съдебни решения. Промяна в размера на вземане, която настъпва след изготвянето на списъка на вземанията, се взема под внимание при изготвяне на плана за разпределяне или по време на гласуването на събранието на кредиторите.

След приключването или прекратяването на производството по несъстоятелност одобрено от съдията по несъстоятелността извлечение на списъка на вземанията, в което се посочват вземането и получената по него сума от кредитора, служи като изпълнителен лист срещу обявената в несъстоятелност страна (това не се прилага по отношение на кредитори, за които обявената в несъстоятелност страна не е личен длъжник). Обявената в несъстоятелност страна може да поиска вземане, включено в списъка на вземанията, да бъде определено за несъществуващо или съществуващо в по-малък размер, ако обявената в несъстоятелност страна не е приела вземане, предявено в производство по несъстоятелност, и съдът все още не е постановил окончателно решение по отношение на него. След като извлечението от списъка бъде обявено за подлежащо на изпълнение, обявената в несъстоятелност страна може да подаде възражение срещу включването в списъка на вземанията на вземане, което не съществува или съществува в по-малкък размер, като предяви иск за обезсилване на изпълнителния лист.

Въпросът, свързан със съставянето на списъка на вземанията в производството по преструктуриране, се урежда с членове 84—102 от Закона за преструктурирането.

Списъкът на вземанията се съставя от надзорник или администратор въз основа на счетоводните книги на длъжника, други негови документи, вписванията в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър, както и в други регистри. В производството за оздравяване, образувано въз основа на опростено искане, доколкото е възможно списъкът на вземанията се съставя въз основа на списъка на вземанията, изготвен в предходното производство по преструктуриране. Ако предложението за предпазен конкордат включва разпределение на кредиторите в групи, списъкът на вземанията се съставя, като се взема предвид предложеното разпределение.

В списъка на вземанията се посочват отделно вземанията, предмет на предпазен конкордат по закон, и вземанията, предмет на предпазен конкордат със съгласието на кредитора.

В ускореното производство за предпазен конкордат длъжникът може да възрази срещу включването на дадено вземане в списъка на вземанията. Такова вземане се счита за спорно вземане. В този случай съдията по несъстоятелността променя списъка на вземания и съответно списъка на спорните вземания.

В производството за предпазен конкордат и в производството за оздравяване участниците в производството могат да подадат възражение пред съдията по несъстоятелността срещу включването на дадено вземане в списъка на вземанията в срок до две седмици от обявяването на датата на представяне на списъка на вземанията и списъка на спорните вземания. Длъжникът може да възрази, ако списъкът на вземанията не е в съответствие с неговото изявление относно приемането или отказа от приемане на вземане. Ако длъжникът не е представил изявление, той може да възрази само ако докаже, че не е представил изявление по независещи от него причини. Длъжник или кредитор, който не е включен в списъка на вземанията, може да възрази, че липсва от списъка в рамките на същия срок.

Възражение, подадено след този срок или недопустимо по други причини, или възражение, съдържащо недостатъци, които не са отстранени от възразяващата страна, или по отношение на което страната не е платила дължимата такса в определения срок, се отхвърля от съдията по несъстоятелността.

Съдията по несъстоятелността не взема под внимание изявления и доказателства, които не са включени във възражението, освен ако възразяващата страна не докаже prima facie, че не ги е включила във възражението не по своя вина или че закъснялото включване на изявления и доказателства няма да забави разглеждането на делото.

Фактите, обосноваващи възражението, могат да бъдат доказани само с писмени доказателства или експертно заключение. Ако вземането е установено с постановяването на окончателно съдебно решение, възражението срещу включването на вземане в списъка на вземанията може да се основава само на събития, настъпили след приключването на съдебния спор, в рамките на който е постановено решението.

Възражението се разглежда от съдия по несъстоятелността, негов заместник или назначен съдия в закрито заседание в срок до два месеца от неговото подаване. Ако съдията, разглеждащ възражението, реши, че е необходимо провеждане на открито заседание, той уведомява определения от съда надзорник или администратора, длъжника и кредитора, който е подал възражението, и кредитора, срещу чието вземане се възразява. Постановяването на решение не се възпрепятства поради неявяването им дори ако то е оправдано. Съдията по несъстоятелността, неговият заместник или назначен съдия може да се откаже от събирането на доказателства въз основа на експертно заключение, ако вещото лице е представило заключение в друго производство пред съд, арбитражен съд или административен орган. В този случай документите, съдържащи експертното заключение, се приемат за доказателство.

Решение, което се отнася до предмета на възражение, може да бъде обжалвано от длъжника, определения от съда надзорник или администратора, както и от кредиторите.

Списъкът на вземанията се изменя, доколкото е посочено в решението, след като решението, с което се уважава възражението, стане окончателно. В ускореното производство за предпазен конкордат списъкът на вземанията се одобрява от съдията по несъстоятелността по време на събранието на кредиторите.

В рамките на производството за предпазен конкордат и производството за оздравяване съдията по несъстоятелността одобрява списъка на вземанията при изтичане на срока за подаване на възражения или, ако е подадено възражение — след като решението относно възражението стане окончателно.

Съдията по несъстоятелността одобрява списъка на вземанията, които не са засегнати от възражения, все още не подлежащи на окончателно решение, ако сумата на вземанията, за които се отнасят тези възражения, не представлява повече от 15% от всички вземания, даващи право на кредиторите да гласуват за предпазния конкордат. Производствата, които се отнасят до тези възражения, се прекратяват от съда или от съдията по несъстоятелността, ако до момента на гласуването за предпазния конкордат не са били предмет на окончателно решение.

Ако в списъка на вземанията е включено вземане, което не съществува, изцяло или частично, или се отнася до лице, различно от посоченото в списъка като кредитор, съдията по несъстоятелността може да заличи взимането от списъка служебно. Решението за заличаване на вземането от списъка се връчва на въпросния кредитор, на длъжника и на надзорника или на администратора. Тези лица не могат да обжалват решението.

Надзорникът или синдикът изготвя допълнение към списъка на вземанията, ако след представянето на списъка се установи, че дадено вземане не е включено в списъка.

След окончателния отказ за одобрение на предпазен конкордат или окончателното прекратяване на производството по преструктуриране като изпълнителен лист срещу длъжника служи извлечение от одобрения списък на вземанията, в което се посочват името на кредитора и неговото вземане.

След окончателното одобрение на предпазния конкордат извлечение от одобрения списък на вземанията, придружено от извлечение на окончателното решение за одобрение на предпазния конкордат, служи като изпълнителен лист срещу длъжника и страната, която осигурява обезпечението, като гарантира прилагането на предпазния конкордат, ако документ, потвърждаващ обезпечението, е представен на съда, и срещу страната, която трябва да извърши допълнително плащане, в случай че в предпазния конкордат се предвиждат допълнителни плащания между кредиторите.

Длъжникът може да поиска да бъде установено, че вземане, включено в списъка на вземанията, не съществува или съществува в по-малък размер, ако длъжникът е подал възражение в рамките на производство по преструктуриране, а съдът все още не е постановил окончателно решение по вземането.

След като извлечението от одобрения списък на вземанията бъде обявено за изпълняемо, длъжникът може да подаде възражение за това, че вземането, включено в списъка на вземанията, не съществува или съществува в по-малък размер, като предяви иск за обезсилване на изпълнителен лист.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

В производството по несъстоятелност правилата, уреждащи разпределянето на приходите, са определени в членове 335—351 от Закона за несъстоятелността.

Най-напред се покриват разноските по производството, след което, ако приходите го позволяват — други задължения, свързани с масата на несъстоятелността, тъй като съответните суми се добавят към масата на несъстоятелността.

Вземания за издръжка за периода след обявяването в несъстоятелност се удовлетворяват от синдика, когато те станат изискуеми, до окончателното изготвяне на плана за разпределение, всеки път за всяка правоимаща страна в размер не по-висок от минималната работна заплата. Останалата част от тези вземания не се удовлетворява от масата на несъстоятелността.

Вземанията, които трябва да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността (след изплащане на всички разноски по производството, задълженията, свързани с масата на несъстоятелността, и вземанията за издръжка), попадат в следните категории:

  1. първа категория — вземания, произтичащи от трудови правоотношения, за периода преди обявяването в несъстоятелност (прилага се mutatis mutandis по отношение на вземания на Фонда за гарантирани доходи на наетите лица за възстановяване на Фонда от масата на несъстоятелността на сумите за доходите, изплатени от него на служителите на обявената в несъстоятелността страна), с изключение на вземания, свързани с възнаграждението на представителите на обявената в несъстоятелност страна или лице, извършващо действия, свързани с управлението на или надзора върху предприятието на обявената в несъстоятелност страна, вземания на земеделски производители съгласно договори за доставката на продукция от техните земеделски стопанства, вземания за издръжка и обезщетения, платени като компенсация за причинено заболяване, нетрудоспособност, увреждане или смърт и анюитет, предоставени срещу права съгласно договор за анюитет за последните три години преди обявяването в несъстоятелност, вземания по отношение на осигурителни вноски и вземания, възникнали в рамките на производство по преструктуриране, които се дължат на действия на администратора, или вземания, свързани с действия на длъжника, извършени след откриването на производството по преструктуриране, които не изискват съгласието на комитета на кредиторите или съгласието на определения от съда надзорник, или са извършени със съгласието на комитета на кредиторите или съгласието на съдебния надзорник, ако несъстоятелността е обявена в резултат на разглеждане на опростена молба за обявяване в несъстоятелност, както и вземания относно кредити, заеми, ценни книжа, гаранции или акредитиви, или друго финансиране, предвидено в приетия в производство по преструктуриране предпазен конкордат и предоставено във връзка с прилагането на този предпазен конкордат, ако несъстоятелността е обявена в резултат на разглеждане на молба за обявяване в несъстоятелност, подадена не по-късно от три месеца от окончателната отмяна на предпазния конкордат;
  2. втора категория — други вземания, ако не се срещат в други категории, по-специално данъци и публични налози, както и други вземания по отношение на осигурителни вноски;
  3. трета категория — лихви по вземания, включени в посочените по-горе категории, в реда, в който се изплаща главницата, както и съдебни и административни глоби и вземания, както и вземания, произтичащи от дарения и завещания;
  4. четвърта категория — вземания на съдружници или акционери по отношение на заем или друг правен акт с подобно действие, по-специално доставката на стоки на изплащане на обявената в несъстоятелност страна, която е била капиталово дружество през петте години преди обявяването в несъстоятелност, заедно с лихвите.

Ако сумата, която трябва да бъде разпределена, не е достатъчна, за да бъдат удовлетворени всички вземания, попадащите в следващата категория вземания се удовлетворяват само след цялостното удовлетворяване на всички вземания от предходната категория, а ако разпределената сума не е достатъчна за удовлетворяването на всички вземания от дадена категория, тези вземания се удовлетворяват пропорционално на размера на всяко от тях.

Вземания, обезпечени с ипотека, залог, особен залог, данъчен залог и морска ипотека, както и права, които изтичат съгласно разпоредбите на закона, и последиците от оповестяването на лични права и вземания, обременяващи недвижим имот, право на постоянно плодоползване, право на собственост на член на кооперация по отношение на жилищни помещения или кораб за морско плаване, вписан в корабния регистър, се удовлетворяват от сумата, получена чрез ликвидацията на обременената страна, от която се изваждат разходите по ликвидацията на тази страна и други разходи по производството по несъстоятелност, които не надхвърлят една десета от сумата, получена чрез ликвидацията; приспаднатата част от разходите по производството по несъстоятелност обаче не може да бъде по-висока от частта, съответстваща на дела на стойността на обременената вещ спрямо стойността на цялата маса на несъстоятелността. Тези вземания и права се удовлетворяват по реда на техния приоритет. Ако сумата, получена в резултат на ликвидацията на обременената страна, се използва за удовлетворяване на вземанията, обезпечени с ипотека, и изтичащи права, както и лични права и вземания, приоритетът зависи от момента на влизане в сила на вписването на ипотека, право или вземане в кадастъра и имотния регистър и в ипотечния регистър.

Акцесорните вземания, обезпечени съгласно отделни Връзката отваря нов прозорецразпоредби, се удовлетворяват в еднаква степен с горепосочените вземания. Сумата, която трябва да се плати на кредитора, се изчислява най-напред спрямо главното вземане, след това спрямо лихвата и другите акцесорни вземания, като разноските по производството се покриват накрая.

Ако недвижим имот, право на постоянно плодоползване, право на собственост на член на кооперация по отношение на жилищни помещения или кораб за ;морски плавания, вписан в корабния регистър, се продават, преди да бъдат удовлетворени вземанията, обезпечени с ипотека или с морска ипотека, и други права, включително лични права и вземания, които обременяват продадената вещ и изтичат в резултат на продажбата, вземанията за издръжка се удовлетворяват и се изплащат обезщетения като компенсация за причиняване на заболяване, нетрудоспособност, увреждане или смърт, и анюитет, предоставен срещу права по договор за анюитет за периода след обявяването в несъстоятелност, и възнаграждението за работата на служителите по недвижимия имот, плавателния съд или помещенията за трите месеца преди продажбата, но само до тройния размер на минималната работна заплата.

В производството по преструктуриране вземанията се удовлетворяват съгласно одобрения от съда предпазен конкордат. Правилата за уреждане на удовлетворяването на вземанията са определени в членове 155—163 от Закона за преструктурирането.

В предпазния конкордат може да се предвижда разпределението на кредиторите в групи, които обхващат различни категории интереси, и по-специално:

  • кредитори с вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са съгласни те да бъдат обхванати от предпазния конкордат;
  • земеделски производители с вземания относно доставянето на продукция от собственото им земеделско стопанство;
  • кредитори, чиито вземания са обезпечени с имущество на длъжника чрез ипотека, залог, особен залог, данъчен залог или морска ипотека, както и чрез прехвърляне на собственост върху вещ, вземане или друго право на кредитора, и които са се съгласили вземанията им да бъдат обхванати от предпазния конкордат;
  • кредитори, които са съдружници или акционери на длъжник, който е капиталово дружество, притежаващи дялове от дружеството, които им предоставят поне 5% от гласовете на събранието на съдружниците или на събранието на акционерите.

Условията за преструктуриране на задълженията на длъжника са едни и същи за всички кредитори и ако гласуването за предпазния конкордат се извършва по групи кредитори, са едни и същи за кредиторите, включени в една група, освен ако кредиторът не е дал изричното си съгласие за по-неблагоприятни условия.

Прилагането на по-благоприятни условия за преструктуриране на задълженията на длъжника се приема за кредитор, който след образуването на производството по преструктуриране предоставя или предстои да предостави финансиране под формата на кредит, ценни книжа, банкови гаранции, акредитиви или въз основа на друг финансов инструмент, необходим за прилагането на предпазния конкордат.

Условията за преструктуриране на вземания, произтичащи от трудови правоотношения, не могат да лишат служителите от минималната работна заплата.

Преструктурирането се прилага както за парични, така и за непарични задължения. Ако в срок до една седмица от получаването на уведомлението за датата на събранието на кредиторите, заедно с копие от предложението за предпазен конкордат, кредиторът, е възразил срещу преструктурирането на неговото вземане като непарично вземане, като е представил изявление на надзорника или администратора, или ако поради естеството на непаричното вземане не е възможно преструктуриране, това вземане се превръща в парично вземане. Последиците от това се проявяват след образуването на производството.

Посочените в член 161, параграф 1, точка 3 условия за преструктуриране на вземанията могат да бъдат различни според техния приоритет.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производствата по несъстоятелност се приключват от съда след изпълнението на окончателния план за разпределение или когато в хода на производството са удовлетворени всички кредитори.

В деня на влизането в сила на решението за приключване на производството по несъстоятелност обявената в несъстоятелност страна отново придобива правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си.

След приключването на производството по несъстоятелност всяко висящо производство, образувано от синдика, целящо обявяване за недействително на действие, извършено от обявената в несъстоятелност страна, което е във вреда на кредиторите, се прекратява, а насрещните вземания за възстановяване на процесуални разноски се погасяват. В другите граждански производства обявената в несъстоятелност страна заменя синдика.

В рамките на 30 дни след обявяване на решението за приключване на производството по несъстоятелност обявената в несъстоятелност страна, която е физическо лице, може да подаде искане за изготвяне на план за плащане към кредиторите и за погасяване на останалата част от задълженията, които не са удовлетворени в производството по несъстоятелност. Съдът отхвърля искането, ако обявената в несъстоятелност страна е причинила сама неплатежоспособността си или значително е увеличила нейния обхват, умишлено или чрез груба небрежност, и ако:

  1. доказателствата по случая сочат факти, предоставящи основания за отстраняване на обявената в несъстоятелност страна от извършването на дейност като самостоятелно заето лице или като съдружник в гражданско дружество, и от участието ѝ като член на надзорен съвет, член на одитен комитет, представител на физическо лице, извършващо търговска дейност в същия отрасъл, на търговско дружество, държавно предприятие, кооперация, фондация или сдружение, или
  2. обявената в несъстоятелност страна не е изпълнила точно задълженията, наложени ѝ в производството по несъстоятелност, или
  3. в десетгодишен период, предхождащ подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, срещу обявената в несъстоятелност страна е имало друго производство по несъстоятелност, в което всички нейни задължения или част от тях са били погасени, освен ако неплатежоспособността на обявената в несъстоятелност страна е настъпила или нейният обхват се е увеличил въпреки дължимата грижа от обявената в несъстоятелност страна, или
  4. в десетгодишен период, предхождащ подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, планът за плащане към кредитор, изготвен за обявената в несъстоятелност страна, е отменен съгласно член 370e, параграфи 1 или 2, или член 49120, или
  5. в десетгодишен период, предхождащ подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, за дадено правно действие, извършено от обявената в несъстоятелност страна, в окончателното производство, е установено, че е във вреда на кредиторите

- освен ако погасяването на останалата част от задълженията на обявената в несъстоятелност страна не е обосновано от съображения за справедливост или хуманитарна потребност.

В решението си относно изготвянето на плана за плащане на кредиторите, съдът определя в каква степен и в какъв срок (не по-дълъг от 36 месеца) длъжникът трябва да погаси задълженията, приети в списъка на вземанията и неизплатени в хода на производството по несъстоятелност въз основа на плановете за разпределение, и каква част от задълженията на обявената с несъстоятелност страна, възникнали преди обявяването в несъстоятелност, ще бъде погасена след изпълнението на плана за плащане на кредиторите. Докато се изпълнява планът за плащане към кредиторите, не може да бъде образувано изпълнително производство по отношение на вземания, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност (с изключение на вземания, произтичащи от задълженията, посочени в член 370е, параграф 2, и вземания, които не са оповестени от обявената в несъстоятелност страна, ако кредиторът не е участвал в производството), нито обявената в несъстоятелност страна може да извършва правни действия, които могат да попречат на способността ѝ да изпълнява плана за плащане към кредиторите (в изключителни случаи по искане на обявената в несъстоятелност страна съдът може да даде съгласие или да одобри такова действие).

Всяка година до края на месец април обявената в несъстоятелност страна трябва да представя пред съда доклад относно изпълнението на плана за плащане към кредиторите за предходната календарна година, в който да оповести генерираните приходи, възстановените суми и придобитото имущество със стойност, по-голяма от средното месечно възнаграждение в търговския сектор, с изключение на изплащането на дивиденти върху печалбата през третото тримесечие на предходната година.

Съдът може да измени плана за плащане към кредиторите, по искане на обявената в несъстоятелност страна или след като бъдат изслушани кредиторите, ако обявената в несъстоятелност страна не може да изпълнява определените ѝ в плана задължения. Той може да удължи периода за плащане на задълженията с не повече от 18 месеца.

Ако икономическото положение на обявената в несъстоятелност страна се подобри съществено, докато се изпълнява планът за плащане към кредиторите, и подобряването се дължи на причини, различни от увеличаването на възнагражденията или генерираните приходи от лично извършвана търговска дейност от обявената в несъстоятелност страна, кредиторите и същата тази страна могат да подадат искане за изменение на плана за плащане към кредиторите. Съдът постановява решение за изменение на плана за плащане към кредиторите, след като изслуша обявената в несъстоятелност страна и кредиторите, обхванати от плана за плащане.

Съдът, който действа служебно или по искане на кредитор, отменя плана за плащане към кредиторите, ако обявената в несъстоятелност страна не изпълнява обявените в плана задължения, след като е изслушал обявената в несъстоятелност страна и кредиторите, обхванати от плана за плащане, освен ако неизпълнението на задълженията не е незначително или погасяването на остатъка от задължението на обявената в несъстоятелност страна не е обосновано по съображения за справедливост или хуманитарна потребност; това се прилага mutatis mutandis, ако обявената в несъстоятелност страна:

  1. не е представила доклад относно навременното изпълнение на плана за плащане към кредиторите;
  2. не е посочила в доклада за изпълнение на плана за плащане към кредиторите генерираните приходи или придобитото имущество;
  3. е извършила правно действие, което би могло да навреди на способността ѝ да изпълнява плана за плащане към кредиторите без съгласието на съда или това действие не е одобрено от съда;
  4. е укрила имущество или с окончателно решение е установено, че е извършила правно действие във вреда на кредиторите.

В случай че планът за плащане е отменен, задълженията на обявената в несъстоятелност страна не се погасяват.

Съдът постановява решение, с което утвърждава изпълнението на плана за плащане и погасяването на задълженията на обявената в несъстоятелност страна, които са възникнали преди обявяването в несъстоятелност и не са били удовлетворени при изпълнението на плана за плащане към кредиторите, след като обявената в несъстоятелност страна е изпълнила задълженията, определени в плана за плащане към кредиторите. Не се погасяват вземания за издръжка, задължения, свързани с обезщетения, изплатени като компенсация за причинено заболяване, нетрудоспособност, увреждане или смърт, дължими глоби, наложени от съда, както и задължения за обезщетяване поради увреждане и причинени страдания, задължения за плащане на допълнителни обезщетения или парични обезщетения, присъдени от съда като наказателна или пробационна мярка, както и задължения за компенсиране на щети в резултат на престъпление или нарушение, установени с окончателно решение, и вземания, които обявената в несъстоятелност страна умишлено не е оповестила, в случай че кредиторът не е участвал в производството.

Промените в правоотношенията, възникнали въз основа на разпоредбите на закона, са обвързващи за обявената в несъстоятелност страна и за другата страна и след приключване на производството по несъстоятелност, освен ако в разпоредбите на отделен законодателен акт не се предвижда друго.

Производството по преструктуриране приключва след като постановено от съда решение, с което се одобрява или се отказва одобрението на предпазния конкордат, стане окончателно. След това длъжникът възстановява правото да управлява своето имуществото, ако е бил лишен от него или ако то е било ограничено, освен ако в предпазния конкордат не се предвижда друго (член 171 от Закона за преструктурирането).

След прилагането на предпазния конкордат или след принудителното изпълнение на вземанията, обхванати от предпазния конкордат, по искане на длъжника, надзорника на предпазния конкордат или друго лице, което има право съгласно предпазния конкордат да изпълнява или да надзирава прилагането на предпазния конкордат, съдът постановява решение, утвърждаващо прилагането на предпазния конкордат (член 172 от Закона за преструктурирането).

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Ако след приключването на производството по несъстоятелност срещу физически лица, извършващи стопанска или професионална дейност, е изготвен план за плащане, кредитор може да поиска от съда да отмени плана за плащане към кредиторите, когато: обявената в несъстоятелност страна не изпълнява своите задължения, определени в плана, или не представя навреме доклад относно изпълнението на плана, не посочи в доклада за изпълнение на плана за плащане към кредиторите генерирани приходи или придобито имущество, извършва без съгласието на съда правно действие, което би могло да попречи на нейната способност да изпълнява плана за плащане към кредиторите, или действието не е одобрено от съда, не оповести имуществото си или с окончателно решение е установено, че е извършила правно действие във вреда на кредиторите (член 370e от Закона за несъстоятелността).

В производството по преструктуриране кредиторът може да поиска от съда да отмени предпазния конкордат, ако длъжникът не спазва разпоредбите му или ако е очевидно, че предпазният конкордат няма да бъде изпълнен (предполага се, че предпазният конкордат няма да бъде изпълнен, ако длъжникът не успее да изпълни задълженията си, одобрени след одобрението на предпазния конкордат). Молещата страна може да обжалва решение, отхвърлящо искането (член 176 от Закона за преструктурирането).

Ако предпазният конкордат е отменен или е изтекъл, съществуващите кредитори могат да предявят вземанията си в техния първоначален размер, а сумите, изплатени въз основа на предпазния конкордат, се приспадат от тях. Ипотека, залог, особен залог, данъчен залог или морска ипотека обезпечават вземане до размера, който все още не удовлетворен (член 177 от Закона за преструктурирането).

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност включва по същество два етапа, т.е. производство по обявяване в несъстоятелност и производство след обявяването в несъстоятелност.

Разноските по производството по обявяване в несъстоятелност се покриват най-напред от внесеното от заявителя авансово плащане в размер, равняващ се на средното месечно възнаграждение в търговския сектор, като се изключат плащанията на дивидентите върху печалбата през третото тримесечие на предходната година, обявено от председателя на Централната статистическа служба. Ако производството е образувано по искане на кредитора, направените по него разноски се поемат от обявената в несъстоятелност страна, ако е обявена несъстоятелност или ако искането е отхвърлено поради изчерпване на масата на несъстоятелността.

Разноските по производството след обвяването в несъстоятелност се покриват от масата на несъстоятелността. Ако имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник не е достатъчно, за да се покрият разноските по производството или е достатъчно само за покриването на тези разноски, съдът отхвърля молбата за обявяване в несъстоятелност.

Разноските по производството по преструктуриране се поемат от длъжника. Разноските, които се заплащат от длъжник, лишен от правото на управление, се заплащат от администратора по искане на съда или съдията по несъстоятелността.

Участниците в производството поемат разноските, свързани с тяхното представителство.

Разноските по производство, образувано след подаване на възражение за включване на вземането на друг кредитор, се заплащат от длъжника на възразяващия кредитор, ако възражението е довело до отказ за включване на спорното вземане, освен ако длъжникът не оспори включването на вземането в списъка на вземанията в изявление, подадено съгласно член 86, параграф 2, точка 9 или ако подаде възражение.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

В производството по несъстоятелност правните действия, извършени от обявената в несъстоятелност страна по отношение на масата на несъстоятелността, са нищожни. Разпореждането от обявената в несъстоятелност страна с цялото наследство или с част от него, или с дял от наследство също е нищожно, както и разпореждането от страната с дял от вещ, която е включена в наследството, и съгласието на тази страна друг наследник да се разпорежда с дял от вещ, включена в наследството.

Следните действия са нищожни, ако за тях не е дадено съгласието на комитета на кредиторите (член 206 от Закона за несъстоятелността):

  1. продължаващо управление на предприятието от синдика, ако то трябва да продължи повече от три месеца след обявяването в несъстоятелност;
  2. отказ от продажбата на предприятието като цяло;
  3. пряка продажба на имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
  4. сключване на договори за заеми или кредити и обременяване на имуществото на обявената в несъстоятелност страна с ограничени вещни права;
  5. приемане на предпазен конкордат, отказ за сключване на предпазен конкордат относно спорни вземания и отнасяне на спор пред арбитражен съд.

Възможно е да се направи изключение, когато едно от горепосочените действия трябва да бъде извършено незабавно и се отнася до стойност, която не надвишава 10 000 PLN, в който случай синдикът, определеният от съда надзорник или администраторът могат да извършат действието без съгласието на комитета.

От друга страна, съгласието на комитета на кредиторите не се изисква за продажбата на движими вещи, ако приблизителната стойност на всички движими вещи, включени в масата на несъстоятелността, които са посочени в описа, е не е по-голяма от 50 0000 PLN, както и за продажбата на вземания и други права, ако номиналната стойност на всички вземания и други права, включени в масата на несъстоятелността, които са посочени в описа, не надвишава 50 000 PLN. Това се прилага и за съгласие за продажбата на вземания и други права, ако номиналната стойност на всички вземания и други права, включени в масата на несъстоятелността, които са посочени в списъка на вземанията, не надхвърля равностойността на 50 000 PLN.

Вписване в кадастъра и имотния регистър, както и в ипотечния регистър, или в друг регистър, обременяващо имуществото на обявената в несъстоятелност страна с ограничени вещни права, извършено без необходимото съгласие по член 1, подлежи на служебно заличаване. Основание за заличаването е окончателното решение от съдията по несъстоятелността, съгласно което вписването е недопустимо (член 206, параграф 5 от Закона за несъстоятелността).

Съдията по несъстоятелността определя действията, които не могат да бъдат извършвани от синдика без съгласието на съдията или без съгласието на комитета на кредиторите. Това означава, че съдията по несъстоятелността може да разшири каталога на посочените в член 206 действия, които са нищожни, ако за тях не бъде дадено съгласието на комитета на кредиторите.

Правните действия, посредством които обявената в несъстоятелност страна се разпорежда със своето имущество в срок до 12 месеца преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, се обявяват за нищожни, ако са извършени безплатно или срещу заплащане, но стойността на престацията на обявената в несъстоятелност страна очевидно надвишава насрещната престация, получена от тази страна или запазена за тази страна, или за трета страна. Това правило се прилага mutatis mutandis по отношение на съдебно споразумение, разрешение за приемане на вземане и отказ от вземане.

Също така обезпечението за изплащане на задължение, което не е изискуемо, и самото изплащане на такова задължение се непротивопоставими, ако са извършени от обявената в несъстоятелност страна в срок до шест месеца преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност. Въпреки това страната, която е получила плащането или обезпечението, може чрез предявяване на иск или чрез възражение да поиска тези действия да бъдат признати за противопоставими, ако не е знаела за съществуването на основания за обявяване в несъстоятелност към момента на извършване на тези действия.

Посочените по-горе правила не се прилагат за обезпечения, учредени преди обявяването в несъстоятелност във връзка с форуърдни/фючърсни финансови операции, заеми за финансови инструменти или продажба на ценни книжа съгласно репо споразумения, посочени в член 85, параграф 1.

По искане на трета страна съдията по несъстоятелността може да разпореди насрещната престация на това лице да бъде върната от масата на несъстоятелността, ако тази престация е предоставена във връзка с правно действие на тази трета страна и на обявената в несъстоятелност страна, което се отнася до имущество, включено в масата на несъстоятелността. Връзката отваря нов прозорецРазпоредбите относно недължима престация се прилагат mutatis mutandis за този вид престация. Връщането на тази престация може да бъде разпоредено, ако правното действие е било осъществено след обявяването в несъстоятелност и преди публикуването на решението за обявяване в несъстоятелност в регистъра, когато третото лице, което е извършило надлежна проверка, не би могло да знае за обявяването в несъстоятелност.

Прехвърлянето на бъдещо вземане е непротивопоставимо на масата на несъстоятелността, ако това вземане възниква след обявяването в несъстоятелност, освен ако договорът, с който се прехвърля вземането, е сключен не по-късно от шест месеца преди подаването на заверена дата на писмена молба за обявяване в несъстоятелност.

Възмездно правно действие се обявява за недействително по отношение масата на несъстоятелността от съдия по несъстоятелността, служебно или по искане на синдика, ако то е извършено от обявената в несъстоятелност страна в срок до шест месеца преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност спрямо неговия/ата съпруг/а, роднина, включително по сватовство, по права линия, роднина, включително по сватовство, по съребрена линия, включително до втора степен, спрямо лице, което има действително взаимоотношение с обявеното в несъстоятелност лице, управлява домакинство с него или е негов осиновител или осиновено дете, освен ако другата страна, участваща в действието, не докаже, че интересите на кредиторите не са били увредени. Решението на съдията по несъстоятелността може да бъде обжалвано.

Посоченото по-горе правило се прилага по отношение на действия, извършени от обявената в несъстоятелност страна спрямо дружество, в което тя е член на съвета или едноличен собственик, или акционер, и спрямо дружества, в които посочените в параграф 1 лица са членове на съвета или еднолични собственици или акционери. То се прилага mutatis mutandis и по отношение на действия, извършени от обявена в несъстоятелност страна, която е дружество или юридическо лице, ако са извършени спрямо неговите партньори, техните представители или съпрузи и спрямо дъщерни дружества, техните партньори и представители, и съпрузите на тези лица, както и по отношение на действия, извършени от обявената в несъстоятелност страна, която е дружество, спрямо друго дружество, ако едно от тях е дружеството майка, или ако това дружество е дружеството майка на обявената в несъстоятелност страна и на другата страна, участваща в действието.

Съдията по несъстоятелността, действащ служебно или по искане на синдика, обявява конкретна част от възнаграждението, предоставено за период преди обявяването в несъстоятелност, който не е по-дълъг от шест месеца преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, за недействителна по отношение на масата на несъстоятелността, ако възнаграждението за работа, извършена от лице, представляващо обявената в несъстоятелност страна, или служител, изпълняващ управленски задачи в предприятието, или възнаграждението на лице, предоставящо услуги, свързани с управлението на или надзора върху предприятието на обявената в несъстоятелност страна, посочени в трудов договор, договор за услуги или решение на управителния орган на обявената в несъстоятелност страна, който е сключен или което е прието преди обявяването в несъстоятелност, е очевидно по-високо от средното възнаграждение за този вид работа или услуги и не е обосновано от обема на работата дори ако това възнаграждение вече е било изплатено.

Съдията по несъстоятелността може да обяви възнаграждението на посочените по-горе лица за периода след обявяването в несъстоятелност за изцяло или частично недействително, що се отнася до масата на несъстоятелността, ако то не е обосновано от обема на работата, тъй като управлението е поето от синдика.

По искане на синдика съдията по несъстоятелността обявява за недействителни и следните действия по отношение на масата на несъстоятелността:

  • обременяване на имуществото на обявената в несъстоятелност страна с ипотека, залог, особен залог или морска ипотека, ако обявената в несъстоятелност страна не е личен длъжник на обезпечения кредитор и обременяването е установено в срок до 12 месеца преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, а на обявената в несъстоятелност страна не е предоставена престация във връзка с това обременяване;
  • обременяване на имуществото на обявената в несъстоятелност страна с ипотека, залог, особен залог или морска ипотека, ако обременяването на собствеността е установено в замяна на престация на стойност, която е несъразмерно ниска в сравнение със стойността на установеното обезпечение;
  • горепосочените тежести, независимо от стойността на престацията, ако обезпечават задълженията на лицата, посочени в член 128 от Закона за несъстоятелността (лица, които са близки или свързани с обявената в несъстоятелност страна), освен ако другата страна не докаже, че интересът на кредиторите не е увреден;
  • договорните санкции, предвидени за неизпълнението или неточното изпълнение на задължение, ако задължението е било в голяма степен изпълнено от обявената в несъстоятелност страна или ако договорната санкция е очевидно прекомерна.

Правни действия, извършени от обявената в несъстоятелност страна, които са във вреда на кредиторите по въпроси, които не са обхванати от Закона за несъстоятелността, се уреждат mutatis mutandis от разпоредбите на Връзката отваря нов прозорецГражданския кодекс относно защитата на кредитора срещу изпадане в неплатежоспособност на длъжника.

В производството по преструктуриране в съответствие с член 129 от Закона за преструктурирането, за да не бъдат нищожни следните действия, за тях се изисква съгласието на комитета на кредиторите:

  • обременяване на елементи от масата на предпазния конкордат или масата на оздравяването с ипотека, залог, особен залог или морска ипотека с цел обезпечаване на вземане, което не е предмет на предпазен конкордат;
  • прехвърляне на собственост върху вещ или право с цел обезпечаване на вземане, което не е предмет на предпазен конкордат;
  • обременяване на елементи от масата на предпазния конкордат или масата на оздравяване с други права;
  • сключване на договори за кредити или заеми;
  • сключване на договор за лизинг за предприятието на длъжника или за организирана част от него, или друг подобен договор;

(Когато са извършени със съгласието на комитета на кредиторите, посочените по-горе действия не могат да се считат за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността.)

  • продажба от страна на длъжника на недвижимо имущество или друго имущество на стойност над 500 000 PLN.

Разпоредбите на договор, по който длъжникът е страна, които възпрепятстват или затрудняват постигането на целта на ускореното производство за предпазен конкордат, са недействителни, що се отнася до масата на предпазния конкордат (член 248, член 273, член 297 от Закона за преструктурирането).

В производството за оздравяване правните действия на длъжника, посредством които той се разпорежда със своето имущество, са недействителни по отношение на масата на оздравяване, в случай че стойността на престацията, предоставена от длъжника, е значително по-висока от стойността на престацията, предоставена на длъжника или запазена за длъжника, или за трета страна, и които са извършени в срок до 12 месеца преди подаването на искане за образуване на производство за оздравяване. Това правило се прилага mutatis mutandis по отношение на съдебно споразумение, разрешение за приемане на вземане и отказ от вземане.

Учредените в период от 12 месеца преди да бъде подадено искане за образуване на производство за оздравяване обезпечения също са недействителни по отношение на масата за оздравяване, ако не са учредени в пряка връзка с получаването от длъжника на престация или ако в деня на учредяването им възлизат на повече от половината от стойността на обезпечената престация, получена от длъжника, заедно с акцесорните вземания, посочени в документа, служещ като основание за учредяване на обезпеченията, учредени в период от 12 месеца преди подаването на искане за образуване на производство за оздравяване (член 304 от Закона за преструктурирането).

В производството за оздравяване съдията по несъстоятелността, действащ служебно или по искане на синдика, обявява конкретна част от възнаграждението, предоставено в период преди обявяването в несъстоятелност, който не е по-дълъг от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство за оздравяване, за недействителна по отношение на масата за оздравяване, ако възнаграждението за работа, извършена от представителя на длъжника или служител, изпълняващ управленски задачи в предприятието, или възнаграждението на лице, предоставящо услуги, свързани с управлението на или надзора върху предприятието на длъжника, посочени в трудов договор, договор за услуги или решение на управителния орган на длъжника, който е сключен или което е прието преди образуването на производство за оздравяване, е очевидно по-високо от средното възнаграждение за този вид работа или услуги и не е обосновано от обема на работата дори ако това възнаграждение вече е било изплатено.

Съдията по несъстоятелността може да обяви възнаграждението на посочените по-горе лица, което се предоставя в периода след образуването на производството за оздравяване, за изцяло или частично недействително по отношение на масата за оздравяване, ако то не е обосновано от обема на работата, тъй като управлението е поето от администратора (член 305 от Закона за преструктурирането).

Администраторът може да инициира образуването на производство по обявяване на действия за недействителни и други производства, в които вземане се основава на недействителност на действие.

Обявяването за недействително на дадено действие е недопустимо след изтичането на една година от образуването на производство за оздравяване, а тази недопустимост може да настъпи дори по-рано в определени случаи, предвидени в Връзката отваря нов прозорецГражданския кодекс. Срокът не се прилага, ако искането за обявяване на дадено действие за недействително е подадено под формата на възражение.

Правни действия, извършени от обявената в несъстоятелност страна във вреда на кредиторите по въпроси, които не са обхванати от обсъдените по-горе разпоредби, могат да бъдат оспорени по подходящ начин съгласно разпоредбите на Връзката отваря нов прозорецГражданския кодекс относно защитата на кредитора срещу изпадане в неплатежоспособност на длъжника (членове 306—308 от Закона за преструктурирането).

Последна актуализация: 16/04/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.

Несъстоятелност/фалит - Португалия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Предварителна бележка:

Правното основание на информацията, представена в този файл, по същество е Кодексът за несъстоятелност и възстановяване на предприятията, одобрен със Законодателен указ № 53/2004 от 18 март 2004 г. и последно изменен със Законодателен указ № 84/2019 от 28 юни 2019 г., наричан по-долу с неговото съкращение на португалски език, CIRE.

CIRE е наличен на португалски език, по принцип в своята най-актуална версия, на уебсайта на Окръжната главна прокуратура на Лисабон: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=85&tabela=leis

Предвид препоръката на Европейската комисия за даване на подробни отговори на този въпросник, строго специализирания характер на въпросите и изискването, произтичащо от член 86 от Регламент (ЕС) 2015/848 относно звената за контакт на Европейската съдебна мрежа за граждански и търговски дела, да бъде предоставена информация относно националното законодателство в помощ на професионалистите, които се занимават с трансгранични дела по несъстоятелност в други държави членки, в много от отговорите по-долу сме предпочели да цитираме правните разпоредби, приложими за всяка ситуация. Това е направено с цел да се избегнат неточности в поисканата техническа информация и защото според нас заместването на съдържанието на тези разпоредби с друго обяснение би довело до увеличаване обема на текста. В други случаи сме преценили, че е достатъчно да се позовем на правни разпоредби, без да ги цитираме, и да обобщим съответната ситуация, за която те се отнасят.

Отговорите в това изложение съдържат информация за процедурата по несъстоятелност, установена в член 1, параграф 1 от CIRE.

Освен самата процедура по несъстоятелност, в CIRE са уредени и две други процедури: процедурата за „специално преструктуриране“ или „оздравяване“, посочена в член 1, параграф 2 от CIRE, и специалната процедура за споразумение за плащане, уредена в член 1, параграф 3 от CIRE. Информация за тези две специални процедури е включена в отговора на въпрос 2.

Информацията, която се оповестява публично в производството по несъстоятелност (установена в член 24 от Регламент (ЕС) 2015/848), в специалната процедура по оздравяване и в процедурата за споразумение за плащане, може да бъде намерена в Citius — уебсайта за съдилищата, поддържан от Министерството на правосъдието:

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.citius.mj.pt/portal/consultas/ConsultasCire.aspx

ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВА

В член 1 от CIRE са предвидени три различни вида производства, които може да бъдат образувани по отношение на различни категории кредитори:

  1. производство по несъстоятелност, което може да се прилага за дружества или физически лица;
  2. специална процедура по оздравяване, която се прилага само за дружества (членове 17-A—17-J от CIRE);
  3. специална процедура за споразумение за плащане, която може да се прилага за всеки длъжник, различен от дружество (членове 222-A—222-J от CIRE).

Член 1 от CIRE гласи следното:

„Член 1

Цел

1. Производството по несъстоятелност представлява универсален процес по принудително изпълнение, чиято цел е да се удовлетворят кредиторите по начина, определен в плана за несъстоятелност, чрез възстановяване на дружеството посредством активите, включени в масата на несъстоятелността, или, когато това е невъзможно, чрез ликвидация на активите на длъжника и разпределяне на постъпленията между кредиторите.

2. Когато дружество е в затруднено икономическо положение или е заплашено от непосредствено предстояща несъстоятелност, то може да поиска от съда да открие специална процедура по оздравяване по реда на членове 17-A—17-J.

3. Когато длъжник от всеки друг вид е в затруднено икономическо положение или е заплашен от непосредствено предстояща несъстоятелност, той може да поиска от съда да открие специална процедура по споразумение за плащане по реда на членове 222-A—222-J.“

По-специално в член 2 от CIRE се предвижда, че производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу:

  • всяко физическо или юридическо лице;
  • непотърсено наследство;
  • сдружения без правосубектност и специални комисии;
  • граждански дружества;
  • търговски дружества или граждански дружества, които имат търговска форма към датата на окончателната регистрация на договора, с който са учредени;
  • кооперации преди регистрирането на тяхното учредяване;
  • еднолични образувания с ограничена отговорност;
  • други самостоятелно обособени активи.

Производство по несъстоятелност не може да бъде образувано срещу:

  • публични юридически лица и корпоративни публични субекти;
  • застрахователни дружества, кредитни институции, финансови корпорации, инвестиционни посредници, предоставящи услуги, които предполагат държане на парични средства или ценни книжа, принадлежащи на трети лица, и предприятия за колективно инвестиране, тъй като производството по несъстоятелност е несъвместимо със специалните режими, предвидени за тези субекти.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Условия за образуване на производство по несъстоятелност, предвидени в член 1, параграф 1 от CIRE:

Производството по несъстоятелност може да се изразява във възстановяване на дружеството или да се използва за ликвидация на неговите активи и плащане на кредиторите.

В членове 235—266 от CIRE в рамките на процедурата по несъстоятелност са предвидени и специални разпоредби за несъстоятелността на физически лица, включително незаети със стопанска дейност лица и собственици на малък бизнес, както и за несъстоятелността на двамата съпрузи.

Образуване на производство

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано, когато са изпълнени условията по член 3 от CIRE:

„Член 3

Неплатежоспособност

1. Длъжникът се счита за неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни своите изискуеми задължения.

2. Юридически лица и самостоятелни субекти, за чиито задължения физическо лице не носи пряка или косвена лична и неограничена отговорност, се считат за неплатежоспособни и когато пасивите им очевидно превишават активите въз основа на оценка, извършена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

3. Разпоредбите на предходния параграф не са приложими, когато активите превишават пасивите въз основа на оценка, извършена в съответствие със следните правила:

a) в активите и пасивите се вземат под внимание обособимите вещи, дори когато те не са включени в счетоводния баланс, по тяхната справедлива стойност;

б) когато длъжникът притежава дружество, оценката се основава на перспективата за продължаване на дейността на дружеството или неговата ликвидация в зависимост от това кое е по-вероятно, но във всеки случай като се изключва възможността за търговско прехвърляне;

в) задълженията, изискващи плащане единствено чрез разпределими парични средства или чрез оставащи активи след удовлетворяване или запазване правата на други кредитори на длъжника, не се включват в пасивите.

4. Непосредствено предстоящата несъстоятелност се счита за еквивалентна на фактическа несъстоятелност, когато длъжник обяви неплатежоспособност.“

Активна и пасивна легитимация

Освен това в членове 18, 19 и 20 от CIRE, цитирани по-долу, се посочва кой може да поиска и кой трябва да обяви несъстоятелност и при какви условия:

„Член 18

Задължение за обявяване в несъстоятелност

1. Длъжникът трябва да поиска обявяването си в несъстоятелност в 30-дневен срок от датата, на която узнае за неплатежоспособността, описана в член 3, параграф 1, или на датата, на която е следвало да узнае за нея.

2. Физически лица, които не са собственици на дружество на датата на неплатежоспособността, са освободени от задължението да обявят несъстоятелност.

3. Когато даден длъжник е собственик на дружество, се приема, че той е запознат с положението на неплатежоспособност, когато са изминали най-малко три месеца от общото неизпълнение на задължения от някой от видовете, посочени в член 20, параграф 1, буква ж).“

„Член 19

Кой може да поиска несъстоятелност?

Когато длъжникът не е правоспособно физическо лице, съответният корпоративен орган носи отговорност за обявяването му в несъстоятелност или, когато случаят не е такъв, някой от директорите.“

„Член 20

Други лица и субекти, които може да поискат обявяване в несъстоятелност

1. Обявяване в несъстоятелност на длъжник може да бъде поискано от лицето, което носи правна отговорност за задълженията, от кредитор, дори ако е условен и независимо от естеството на вземането, или от прокуратурата, представляваща субектите, чиито интереси са ѝ поверени по закон, когато настъпи някое от следните събития:

a) общо спиране на плащането на изискуеми задължения;

б) неизпълнение на едно или повече задължения, които предвид техния размер или обстоятелствата на неизпълнение, показват невъзможността на длъжника да изпълни своевременно повечето от задълженията си;

в) укриване на собственика на дружеството или директорите на длъжника, или напускане на седалището или на мястото на основна дейност на дружеството във връзка със загуба на доверие в длъжника и при отсъствие на назначен заместник с добра репутация;

г) разпиляване, изоставяне, прибързана или разрушителна ликвидация на активи и фиктивно учредяване на кредити;

д) недостатъчно подлежащи на изземване активи за погасяване на съответното вземане в изпълнително производство, образувано срещу длъжника;

е) неизпълнение на задълженията, предвидени в план за несъстоятелност или в план за плащане, както е предвидено в член 218, параграф 1, буква a) и параграф 2;

ж) общо неизпълнение в предходните шест месеца на задължения от някой от следните видове:

i) данък;

ii) социални осигуровки и плащания;

iii) дългове, възникнали по трудов договор, или нарушаване или прекратяване на такъв договор;

iv) плащания по всякакъв вид лизинг, включително финансов лизинг, плащания на покупната цена или на заем, обезпечен с ипотека, във връзка с мястото, в което длъжникът извършва своята дейност или в което се намира неговият адрес на управление или местопребиваване;

з) ако длъжникът е един от субектите, посочени в член 3, параграф 2, в случай че пасивите му превишават активите му съгласно последния одобрен счетоводен баланс или е закъснял с повече от девет месеца с одобряването и внасянето на отчети, ако е задължен да го направи по закон.

2. Разпоредбите на предходния параграф не ограничават възможността за представителство на публични субекти съгласно член 13.“

Форма и съдържание на молбата

Основанията, които трябва да бъдат изтъкнати и обосновани при подаването на молба за несъстоятелност, са посочени в членове 23—25 от CIRE:

„Член 23

Форма и съдържание на заявлението

1. Обявяването на несъстоятелност или искането за обявяване в несъстоятелност се извършва с писмено заявление, в което се излагат фактите, свързани с исканото обявяване, след което се формулира съответната молба.

2. В заявлението заявителят трябва:

a) ако е действителният длъжник, да заяви дали вече е неплатежоспособен или неплатежоспособността е почти неизбежна, а в случай на физическо лице, дали иска да бъде освободен от задължения по отношение на останалите пасиви в съответствие с разпоредбите на глава I от дял XII;

б) да посочи директорите на длъжника, които са законно назначени и действително заемат тази длъжност, и неговите пет най-големи кредитори, с изключение на самия заявител;

в) ако длъжникът е семеен, да посочи съответния съпруг/а и да заяви режима на съпружеска имуществена общност;

г) да приложи удостоверение от гражданския регистър, търговския регистър или от друг публичен регистър, в който е вписан длъжникът.

3. Когато не е възможно заявителят да представи информацията и приложенията, посочени в предходния параграф, те трябва да бъдат представени от самия длъжник.“

„Член 24

Документи, които се представят от длъжника

1. Когато длъжникът е заявителят, той представя следните документи заедно със заявлението:

a) списък на всички кредитори по азбучен ред, в който са посочени техните съответни адреси, дължимите суми, датите на падеж и характера на тези вземания, гаранции, с които те се ползват, и евентуално наличие на специални взаимоотношения в съответствие с разпоредбите на член 49;

б) списък и изброяване на всички действия и неизпълнени принудителни изпълнителни мерки срещу длъжника;

в) документ, описващ дейността или дейностите, с които се е занимавал длъжникът в последните три години, и обектите, които притежава, както и причините, които според него са довели до положението, в което се намира;

г) документ, в който се посочва лицето, чието имущество се управлява, а когато се касае за активи с неопределена собственост — съдружниците, свързаните лица или известни членове на юридическото лице, ако е приложимо, а в други ситуации, в които несъстоятелността не е свързана с физическо лице — лицата, които носят правна отговорност за вземанията по несъстоятелността;

д) списък с активи, държани от длъжника въз основа на договорености за отдаване под наем, наемане или финансов лизинг, или продажба със запазване на собствеността, както и всички други притежавани активи и права на вземане, като се упомене тяхното естество, мястото, на което се намират, регистрационни данни, ако е приложимо, цена на придобиване и приблизителна оценка на тяхната текуща стойност;

е) когато длъжник води счетоводна отчетност — годишен отчет за последните три финансови години, както и съответни отчети за управление, надзор и одит, становища на надзорния орган и документи, удостоверяващи юридически статут, ако са задължителни или ако има такива, както и информация за най-съществените промени в имуществената собственост след отчетната дата на последния финансов отчет и за операции, които поради своето естество, предмет или размер, излизат извън ежедневната дейност на длъжника;

ж) когато дружество води консолидирана отчетност, консолидираните управленски отчети, консолидираните годишни финансови отчети и други документи за финансова отчетност за последните три финансови години, както и съответните надзорни и одиторски доклади, становища от надзорния орган, документи за правно удостоверяване и отчет за вътрешногрупови операции, извършени през същия период;

з) отчети и специализирани справки и тримесечна и полугодишна информация на индивидуална и консолидирана основа, докладвани на дати след края на последната финансова година, които дружеството е длъжно да представи в съответствие с Кодекса за ценните книжа и регламентите на Комисията за пазара на ценни книжа;

и) списък на персонала, работещ за длъжника.

2. Освен това от длъжника се изисква:

a) да представи документ, потвърждаващ правомощията на директорите, представляващи длъжника, и копие от документа, с който се взема решение за подаване на молбата от съответния орган за фирмено управление, ако е приложимо;

б) да обоснове непредставянето или несъответствието на някой от документите, които се изискват в параграф 1.

3. Без да се засягат последващи подавания на документи в съответствие с разпоредбите на член 223 и сл., така подадената молба от длъжника трябва да бъде придружена от план за несъстоятелност.“

„Член 25

Молба от различно правоимащо лице или субект

1. Когато молбата не се подава от самия длъжник, лицето или субектът, подаващ молба за обявяването в несъстоятелност, трябва да обоснове в заявлението причината, естеството и размера на своето вземане, или своята отговорност за вземанията по несъстоятелността, в зависимост от случая, и да предостави информация, с която разполага, за активите и пасивите на длъжника.

2. Заявителят трябва да представи и всички доказателствени средства, с които разполага, както и да посочи свидетели в съответствие с ограниченията, предвидени в член 511 от Гражданския процесуален кодекс.“

Начална дата на процедурата и срокове

Началната дата на процедурата и сроковете за подаване на възражение и/или за произнасяне на решения, и решението за обявяване в несъстоятелност са уредени по същество в членове 4, 27—30, 35 и 36 от CIRE:

„Член 4

Дата на обявяване в несъстоятелност и начало на процедурата

1. Когато точността е важен фактор, позоваванията в този Кодекс на датата на обявяване в несъстоятелност следва да се тълкуват като момента на произнасяне на съответното съдебно решение.

2. Всички срокове в настоящия Кодекс, за които началото на производството по несъстоятелност е последната крайна точка, обхващат и периода от тази дата до обявяването в несъстоятелност.

3. Ако бъде обявена несъстоятелност в производство, което е следвало да бъде спряно в съответствие с член 8, параграф 2 поради вече заведено производство срещу същия длъжник, което е висящо, началната дата на последното ще се използва за целите на сроковете, посочени в предходния параграф. Същото важи, ако старо производство е спряно поради прилагането на член 264, параграф 3, буква б).“

„Член 27

Предварителна оценка

1. В деня на разпределянето или ако това не е целесъобразно, до третия работен ден след това, съдията:

a) издава предварително отхвърляне на молбата за обявяване в несъстоятелност, когато тя е очевидно необоснована или когато са настъпили неизбежни изключения, предизвикващи забавяния, с които съдията е запознат служебно;

б) предоставя на заявителя най-много пет дни да отстрани поправими недостатъци в заявлението — които, ако не бъдат отстранени, заявлението се отхвърля — по-специално когато то не съдържа правните реквизити или не е придружено от необходимите документи в случаите, когато подобно отсъствие не е надлежно обосновано.

2. В случаите на молби за несъстоятелност решенията за предварително отхвърляне, които не се основават изцяло или частично на отсъствието на документите, изисквани по член 24, параграф 2, буква a), се публикуват на уебсайта Citius в срока, предвиден в член 38, параграф 8, и съдържат информацията, посочена в член 37, параграф 8.“

„Член 28

Незабавно обявяване на състояние на несъстоятелност

Когато длъжник подаде заявление за обявяване в несъстоятелност, се счита, че той е признал своята несъстоятелност, която трябва да бъде обявена до третия работен ден след разпространението на първоначалното заявление, или, ако има поправими недостатъци, след тяхното отстраняване.“

„Член 29

Уведомяване на длъжника за производството

1. Без да се засяга член 31, параграф 3, ако молбата не е подадена от длъжника и няма основание за предварителното ѝ отхвърляне, съдията уведомява длъжника за заведеното срещу него производство по несъстоятелност в посочения в предходния член срок.

2. Когато бъде уведомен за производството, длъжникът се информира за санкциите, предвидени в параграф 5 от следващия член, и за това, че документите, посочени в член 24, параграф 1, трябва да бъдат готови за незабавно изпращане на синдика, ако бъде обявена несъстоятелност.“

„Член 30

Възражение от длъжника

1. Длъжникът може да подаде възражение в срок до 10 дни, като в този случай се прилагат разпоредбите на член 25, параграф 2.

2. Без да се засягат разпоредбите на следващия параграф, при подаване на възражение длъжникът трябва да представи, под заплаха от неприемане на въпросното възражение, списък със своите пет най-големи кредитори, с изключение на заявителя, посочвайки тяхното местоживеене.

3. Възражението на длъжника срещу исканото обявяване в несъстоятелност може да се основава на отсъствие на факт, на който се опира молбата, или на несъществуване на състояние на несъстоятелност.

4. Отговорност на длъжника е да докаже платежоспособност въз основа на правно задължение за водене на счетоводство, ако е приложимо, надлежно организирано и вярно представено, без да се засяга прилагането на разпоредбите на член 3, параграф 3.

5. Ако изслушването на длъжника не бъде отменено в съответствие с член 12 и длъжникът не подаде възражение, приведените факти в първоначалното заявление се считат за надлежно приети и несъстоятелност се обявява в работния ден след края на периода, посочен в параграф 1, ако фактите отговарят на някоя от ситуациите, посочени в алинеите на член 20, параграф 1.“

„Член 35

Обсъждане и произнасяне на решение в съдебно заседание

1. Когато длъжникът е подал възражение или когато не се е отказал от правото си да бъде изслушан в съда, незабавно се насрочва съдебно заседание за обсъждане и произнасяне на решение за един от следващите пет дни и заявителят, длъжникът и всички законно назначени директори или директорите, посочени в първоначалното заявление, се уведомяват, че трябва да присъстват лично или да бъдат представени надлежно на заседанието.

2. Ако длъжникът или назначеният представител не присъства, приведените факти в първоначалното заявление се считат за приети, ако длъжникът не се е отказал от правото си да бъде изслушан в съответствие с член 12.

3. Ако описаната в предходния параграф ситуация не настъпи, отсъствието на заявителя или на представител се счита за равносилно на оттегляне на молбата.

4. В зависимост от случая съдията веднага вписва определение за обявяване в несъстоятелност, ако приведените в първоначалното заявление факти попадат в обхвата на член 20, параграф 1, или определение, равносилно на оттегляне на молбата.

5. Когато присъстват и двете страни, или само заявителят или негов представител, но изслушването на длъжника е отхвърлено, съдията издава заповед за определяне на обекта на спора и изброяване на доказателствата.

6. След това се взема решение по предявените вземания, след което незабавно се представят доказателства.

7. След края на представянето на доказателства се провеждат устни пледоарии, след което съдът се произнася с решение.

8. Ако съдебното решение не може да бъде постановено веднага, то се издава в срок до пет дни.“

„Член 36

Съдебно решение за обявяване в несъстоятелност

1. В съдебното решение за обявяване в несъстоятелност съдията:

a) посочва датата и часа на съответното решение; ако тази информация не е посочена, съответното решение се счита за произнесено на обяд;

б) определя несъстоятелния длъжник, посочвайки неговия адрес на управление или местопребиваване;

в) посочва и определя местопребиваването на директорите на длъжника, които са законно назначени и действително заемат тази длъжност, както и местоживеенето на длъжника, когато той е физическо лице;

г) назначава синдика, посочвайки неговия служебен адрес;

д) постановява, че масата на несъстоятелността ще бъде администрирана от длъжника, когато са изпълнени изискванията на член 224, параграф 2;

е) разпорежда на длъжника незабавно да предостави на синдика документите, посочени в член 24, параграф 1, които все още липсват в досието;

ж) изисква изземването с цел незабавно предаване на синдика на счетоводните документи на длъжника и на всички активи, дори когато са иззети, заложени или по друг начин запорирани или задържани, без да се засягат разпоредбите на член 150, параграф 1;

з) разпорежда веществени доказателства, сочещи, че може да е извършено престъпно деяние, да бъдат предадени на прокурора за надлежни действия;

и) когато притежава информация, обосноваваща откриването на процедура за разглеждане на вината за неплатежоспособността, обявява откриването на такава процедура в пълна или частична степен, без да се засягат разпоредбите на член 187;

й) определя срок до 30 дни за предявяване на вземания;

л) уведомява кредиторите, че трябва да информират синдика своевременно за имуществени гаранции, с които се ползват;

м) уведомява длъжниците на обявената в несъстоятелност страна, че плащанията, които трябва да направят, се извършват към синдика, а не към обявената в несъстоятелност страна;

н) определя дата и час през следващите 45—60 дни за провеждане на събранието на кредиторите, както е посочено в член 156, наричано по-нататък събрание за разглеждане на доклад за оценка, или декларира, по надлежно основание, че се откаже от споменатото събрание.

2. Разпоредбите на последната част от параграф 1, буква н) не се прилагат за дела, по които се очаква да бъде представен план за несъстоятелност, или когато е взето решение, че администрирането на несъстоятелността ще се извършва от длъжника.

3. В случаите, в които не е определена дата за събрание за разглеждане на доклад за оценка, в съответствие с параграф 1, буква н), и всяка заинтересована страна, в срока определен за предявяване на вземания, поиска от съда свикване на такова събрание, съдията определя ден и час за събранието в срок от 45 до 60 дни след съдебното решение за обявяване на несъстоятелността.

4. В случаите, в които не е определена дата за събрание за разглеждане на доклад за оценка, в съответствие с параграф 1, буква н), сроковете, предвидени в Кодекса за провеждането на това събрание, се изчисляват от 45-ия ден след датата на съдебното решение за обявяване в несъстоятелност.

5. Съдия, който е взел решение за непровеждане на събрание за разглеждане на доклад за оценка, трябва при вземането на съдебното решение да адаптира графика на производството в съответствие с този факт, съобразявайки се с конкретния случай.“

Съобщаване и публикуване на съдебното решение

Правилата за съобщаване и публикуване на съдебното решение за обявяване в несъстоятелност са уредени в членове 37 и 38 от CIRE:

„Член 37

Съобщаване на съдебното решение и призовки

1. Директорите на длъжника, чието местопребиваване е установено, биват уведомявани лично за съдебното решение в съответствие с разпоредбите и по начина, предвиден в процесуалното право за призовките. Изпращат им се и копия на първоначалното заявление.

2. Без да се засягат уведомления, които могат да се окажат необходими по трудовото законодателство, по-специално във връзка с Фонда за гарантиране на заплатите, прокурора, Социалноосигурителният институт, заявителят за обявяването в несъстоятелност и длъжникът биват уведомявани за съдебното решение, при условията, предвидени за призовките, ако съдебното решение все още не е връчено лично на длъжника съгласно процедурата, а ако длъжникът е собственикът на дружеството — на комитета на работниците.

3. Петте най-големи известни кредитори, с изключение на заявителя, се уведомяват в съответствие с разпоредбите на параграф 1 или с препоръчано писмо, в зависимост от това дали имат или нямат обичайно местопребиваване, адрес на управление или местожителство в Португалия.

4. Известни кредитори, които имат обичайно местопребиваване, местожителство или законен адрес на управление в държава членка, различна от тази, в която е открито производството по несъстоятелност, включително данъчните власти и органи по социално осигуряване на тези държави членки се уведомяват веднага с препоръчано писмо в съответствие с член 54 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.

5. Когато има вземания в полза на държавата, публични институции, които не са публични дружества, или социалноосигурителни институции, тези субекти се уведомяват с препоръчано писмо.

6. Разпоредбите на предходните параграфи не изключват възможността за уведомяване и призоваване с електронни средства в съответствие с министерска заповед за изпълнение, издадена от Министерството на правосъдието.

7. Други кредитори и други заинтересовани страни се уведомяват с публично известие, с петдневен гратисен период, поставено на адреса на управление или местопребиваване на длъжника, в обектите на длъжника и в самия съд, и с известие, публикувано на уебсайта Citius.

8. В публичните известия, посочени в предходния параграф, се посочва номерът на делото, гратисният период или възможността за обжалване или подаване на възражения; в тях трябва да се съдържа информацията, предвидена в член 36, букви a)—д) и и)—н), като се упомене, че срокът за обжалване, възражения и предявяване на вземания започва да тече едва след края на гратисния период, който се изчислява от датата на публикуването на известието, посочено в предходния параграф.“

„Член 38

Публикуване и вписване

[…]

2. Обявяването в несъстоятелност и назначаването на синдик се вписват автоматично въз основа на съответното удостоверение, изпратено за целта от секретариата:

a) на Гражданския регистър, ако длъжникът е физическо лице;

б) на Търговския регистър, ако има факти, свързани с несъстоятелния длъжник, които подлежат на подобно вписване;

в) на субекта, отговорен за всеки друг вид вписване, на което подлежи длъжникът.

3. Без за се засягат разпоредбите на член 43, параграф 5 от Кодекса за регистрация на сгради, обявяването в несъстоятелност се вписва и в Строителния регистър във връзка с активи, които са част от масата на несъстоятелността, въз основа на съдебно удостоверение за окончателно съдебно решение за обявяване в несъстоятелност, ако регистрационната служба не е в състояние да получи достъп до необходимата информация чрез електронни средства, както и въз основа на декларация, издадена от синдика, удостоверил активите.

4. Когато предвидената в предходния параграф регистрация се извършва под условие, това става въз основа на информацията на електронната страница на съда в съответствие с параграф 6, буква б) и с декларация на синдика, удостоверил активите.

5. Ако съществуват сведения за придобиване или признаване на право на собственост или просто притежание в полза на лице, различно от обявената в несъстоятелност страна, във връзка с активи, които са част от масата на несъстоятелността, синдикът трябва да приложи удостоверение за такива сведения към преписката.

6. Секретариатът:

a) автоматично вписва обявяването в несъстоятелност и назначаването на синдика в компютризирания регистър на принудителните изпълнения, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

б) вписва включването на тази информация и срока, определен за вземанията, на електронната страница на съда;

в) уведомява Централната банка на Португалия за обявяването в несъстоятелност, за да може тя да го впише в своята централна база данни за кредитен риск.

7. Служебният адрес на синдика се отбелязва при вписването на назначаването на съответния синдик.

8. Цялото публикуване и вписване на съдебното решение се извършва в срок до пет дни.

9. Публикуването и публичното вписване на решението за образуване на производство по несъстоятелност и, ако е приложимо, на решението за назначаване на синдик, както е предвидено в членове 28 и 29 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., трябва да бъдат заявени в португалския съд в района, в който се намира предприятието на длъжника, или, ако случаят е различен, в Търговския съд в Лисабон. Съдът може да изиска заверен превод от лице, което е компетентно за целта в съответствие със законодателството на държава — членка на Европейския съюз.

10. Без да се засягат разпоредбите на предходния параграф, ако в законодателството на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, е предвиден режим на регистрация, който е непознат в португалското законодателство, регистрацията се определя въз основа на разпоредбите, при които сходството е най-голямо.

11. Без да се засягат разпоредбите на член 9, публикуването по член 29, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., се определя автоматично от компетентните отдели за регистрация, ако длъжникът притежава предприятие, намиращо се в Португалия.“

Обезпечителни мерки

В член 31 от CIRE се предвижда възможност за разпореждане на обезпечителни мерки:

„Член 31

Обезпечителни мерки

1. Ако е налице основателно опасение, че може да се извърши неправилно администриране, съдията автоматично, или по искане на заявителя, разпорежда обезпечителни мерки, които счита за необходими или подходящи за прекратяване на увреждането на активите на длъжника, до произнасяне на съдебно решение.

2. Обезпечителните мерки може да включват назначаване на временен законен администратор с изключителни права за администриране на активите на длъжника или за подпомагане на длъжника в подобно администриране.

3. Въвеждането на обезпечителни мерки може да се осъществи преди уведомяването на длъжника, ако подобно предварително действие се смята за необходимо, за да не бъде изложен на риск полезният ефект. Въпросното уведомление обаче не може да бъде изпратено повече от 10 дни след срока, който би се прилагал в противен случай.“

СПЕЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО ОЗДРАВЯВАНЕ

Условия за откриване на специална процедура по оздравяване, предвидени в член 1, параграф 2 от CIRE:

Втората посочена по-горе процедура, предвидена в член 1, параграф 2 от CIRE, е специалната процедура по оздравяване (PER — Processo Especial de Revitalização), която може да бъде поискана от дружество, изпитващо икономически затруднения или намиращо се в положение на непосредствено предстояща несъстоятелност.

Цел и формалности на специалната процедура по оздравяване

Целта на специалната процедура по оздравяване, молбата за нейното откриване, формалностите, свързани с нея, и концепцията за затруднено икономическо положение са уредени съответно в членове 17-A, 17-В и 17-С от CIRE.

„Член 17-A

Цел и характер на специалната процедура по оздравяване

1. Целта на специалната процедура по оздравяване е да позволи на дадено дружество, за което е доказано, че се намира в затруднено икономическо положение или в непосредствена опасност от несъстоятелност, но което все още може да бъде възстановено, да преговаря със своите кредитори, за да може да сключи споразумение с тях за оздравяване на дружеството.

2. Посочената в предходния параграф процедура може да се използва от всяко дружество, което с писмена и подписана декларация удостовери факта, че отговаря на необходимите условия за оздравяване, и представи допълнителна декларация, подписана не повече от 30 дни по-рано от дипломиран експерт-счетоводител или задължителен одитор, когато по закон се изисква преглед на финансовите отчети, с която се удостоверява, че дружеството в момента не се намира в състояние на несъстоятелност по критериите, установени в член 3.

3. Специалната процедура по оздравяване е неотложна по своя характер и спрямо нея се прилагат всички правила, предвидени в настоящия Кодекс, които не са несъвместими с нейното естество.“

„Член 17-B

Концепция за затруднено икономическо положение

За целите на настоящия Кодекс дадено дружество се намира в затруднено икономическо положение, когато изпитва сериозно затруднение да посрещне своевременно своите задължения поради липса на ликвидност или невъзможност да получи кредит.“

„Член 17-C

Молба и формалности

1. Специалната процедура по оздравяване започва по молба на дружеството и на кредитор или кредитори, които, без да са свързани специално с дружеството, имат свързани вземания, които не са от по-заден ред, в размер не по-малко от 10 % съгласно параграф 3, буква б), с писмена декларация за започване на преговори за оздравяване на дружеството чрез одобрен план за възстановяване.

2. В посочената в предходния параграф декларация всеки от съответните декларатори полага подпис и дата.

3. Дружеството уведомява компетентния за обявяването в несъстоятелност съд с молба, в която се излага искането, посочено в параграф 1, придружена от следното:

a) писмената декларация, посочена по-горе;

б) копие на изброените в член 24, параграф 1 документи, които остават на разположение на секретариата за справка от страна на кредитори по време на цялата процедура;

в) предложен план за възстановяване, придружен най-малко от описание на активите на дружеството, финансовото и кредитното му състояние.

4. След като получи посочената в предходния параграф молба, съдията незабавно назначава с официална заповед временен съдебен администратор, като разпоредбите на членове 32—34 се прилагат mutatis mutandis.

5. Дружеството се уведомява незабавно за официалната заповед по предходния параграф, като разпоредбите на членове 37—38 се прилагат mutatis mutandis.

6. С мотивирано искане на дружеството и на кредитора или кредиторите, които в съответствие с разпоредбите на параграф 1, притежават най-малко вземания, чиято стойност възлиза на 5 % от докладваните вземания, или след мотивирано искане от дружеството съдията може да намали лимита от 10 % по параграф 1, съобразявайки се с общата сума на докладваните вземания и със състава на всички кредитори при оценката на искането.

7. Автоматично или по искане на временния съдебен администратор към преписката по делото се прилагат специални процедури по оздравяване, внесени от търговски предприятия, над които дружеството осъществява контрол или с които се намира в една и съща група от компании съгласно Кодекса за търговските дружества. Такова искане може да бъде отправено и от всяко от дружествата, намиращи се в такива взаимоотношения, които са дали ход на специална процедура по оздравяване.

8. Приложението по предходния параграф може да бъде поискано само в началото на срока за преговори по член 17-D(5) в процедурата, към което се прилагат всички други документи, като разпоредбите на член 86, параграф 4 се прилагат mutatis mutandis.“

Освен това в членове 17-D—17-I от CIRE, свързани със специалните процедури по оздравяване, са предвидени:

  • следващите етапи от процедурата (напр. покана до всички кредитори, които не са подписали декларацията, послужила за основание на производството за участие в преговори с цел оздравяване);
  • последствията (напр. процедурата възпрепятства завеждането на други искове за възстановяване на задължения от длъжника);
  • приключването на преговори с одобряване или отхвърляне на плана за възстановяване, водещ до оздравяване;
  • договорените гаранции между длъжника и кредиторите;
  • одобряването на извънсъдебни споразумения за възстановяването на длъжника.

СПЕЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПЛАЩАНЕ

Условия за откриване на специална процедура по споразумение за плащане, предвидени в член 1, параграф 3 от CIRE:

Третата процедура, посочена в член 1, параграф 3 от CIRE, е специалната процедура по споразумение за плащане, предвидена в членове 222-A—222-J от CIRE.

Специалната процедура по споразумение за плащане е неотложна по своя характер и може да се използва във връзка с всеки длъжник, различен от дружество, за който е потвърдено, че се намира в затруднено икономическо положение или в опасност от непосредствено предстояща несъстоятелност.

За целите на член 222-В от настоящия Кодекс дадено дружество се намира в затруднено икономическо положение, когато изпитва сериозно затруднение да посрещне своевременно своите задължения поради липса на ликвидност или невъзможност да получи кредит.“

Тази специална процедура започва:

  • с писмено волеизявление от длъжника и от един или повече кредитори, в което те изразяват своето желание за започване на преговори, водещи до изготвянето на споразумение за плащане,

или

  • чрез представяне на извънсъдебно споразумение, подписано от длъжника и от кредитори, представляващи най-малко мнозинството от гласовете.

Горепосоченото волеизявление или споразумение, придружено от списък с кредитори и списък с всички предстоящи действия по погасяване на дълга, се представят на съда. След като получи волеизявлението или споразумението, съдът назначава временен съдебен администратор.

Веднага след като бъде уведомен за официалната заповед за назначаването на временен съдебен администратор, длъжникът изпраща препоръчано писмо на всички кредитори, които не са подписали първоначалното волеизявление или споразумение, поканвайки ги да участват. В случаите, в които длъжникът е представил извънсъдебно споразумение, секретариатът уведомява кредиторите, които не са участвали в това споразумение и които са включени в списъка с вземания, докладван от длъжника.

След публикуването на официалната заповед за назначаването на временния съдебен администратор на уебсайта Citius всеки кредитор разполага с 20 дни да предяви своите вземания пред съответния съдебен администратор.

След това временният съдебен администратор изготвя списък с вземанията и го представя на секретариата. Списъкът се публикува и на уебсайта Citius. Списъкът може да бъде обжалван в срок до пет работни дни.

Въздействията върху другите процедури са следните:

  • Откриването на специалната процедура по споразумение за плащане и последващото назначаване на временен съдебен администратор изключва възможността за завеждане на друг иск срещу длъжника.
  • Спирането на предоставянето на основни обществени услуги се предотвратява.
  • Всяко производство по несъстоятелност, с което преди това се е търсела несъстоятелност на длъжника, се спира, при условие че в такова производство не е издадено решение за обявяване в несъстоятелност (анулирано е веднага след одобряване на споразумението за плащане).
  • Висящи искове за възстановяване се преустановяват (анулират веднага след одобряване на споразумението за плащане, освен когато въпросното споразумение предвижда тяхното продължаване).
  • Давностни срокове или преклузивните срокове, които подлежат на оспорване от длъжника, спират да текат.

След началото на производството на длъжника се забранява да предприема действия от особена важност без предварителното разрешение на съдебния администратор.

Преговорите между длъжника и кредиторите се подчиняват на договорените условия между всички участници или при отсъствие на споразумение, от правилата, определени от временния съдебен администратор.

Когато преговорите завършат с единодушно одобрение на споразумението за плащане, включващо всички кредитори, въпросното споразумение се подписва от всеки от тях и се прилага веднага към досието за одобрение или отхвърляне от съдията.

Когато преговорите завършат с одобрение на споразумението за плащане, но без участието на всички кредитори, въпросното споразумение се изпраща на съда за одобрение или отхвърляне от съдията и се публикува на уебсайта Citius. След това заинтересованите страни разполагат с 10 дни от датата на публикуването да поискат отхвърляне на плана.

Дадено споразумение за плащане се смята за одобрено, когато:

  • е гласувано от кредитори, чиито вземания представляват поне една трета от всички вземания, свързани с права за гласуване, посочени в списъка с вземания, и когато е подкрепено от най-малко две трети от всички подадени гласове и над половината от подадените гласове съответстват на вземания, различни от вземания от по-заден ред, без отчитане на гласовете на въздържалите се,

или

  • получи положителния глас на кредитори, чиито вземания представляват повече от половината от всички вземания, свързани с право на глас, и повече от половината от тези гласове съответстват на вземания, различни от вземания от по-заден ред, без отчитане на гласовете на въздържалите се.‑

Ако длъжникът или мнозинството от кредиторите стигне до извода, че не е възможно да се постигне споразумение, или ако срокът от два месеца за приключване на преговорите е надхвърлен, процесът на преговори се прекратява. В отсъствието на споразумение приключването на процедурата води до анулирането на всички нейни последици за длъжника, ако той все още не е в състояние на несъстоятелност. В противен случай приключването на процедурата води до несъстоятелността на длъжника.

Договорените гаранции с длъжника по време на специалната процедура по споразумение за плащане за предоставяне на съответния длъжник на финансови средства за продължаване на неговата дейност се поддържат за срок от две години дори когато длъжникът бъде обявен в несъстоятелност при приключване на процедурата. Освен това кредитори, които са финансирали дейността на длъжника по време на процедурата с оглед спазването на споразумението за плащане, се ползват с обща привилегия за имуществен кредит, която е с предимство пред общата привилегия за имуществен кредит на работниците.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В член 46 от CIRE се определя кои активи са обхванати от масата на несъстоятелността:

„Член 46

Концепция за масата на несъстоятелността

1. Масата на несъстоятелността е предназначена да удовлетвори вземанията на кредиторите по несъстоятелността, след като техните собствени задължения са погасени, и, освен ако не е предвидено друго, да покрие цялото имущество на длъжника към датата на обявяването в несъстоятелност, както и активите и правата, придобити от длъжника в хода на производството.

2. Активи, които не подлежат на изземване, се включват в масата на несъстоятелността само ако длъжникът ги предостави доброволно и забраната за тяхното изземване не е абсолютна.

В тази връзка член 736 от португалския Граждански процесуален кодекс предвижда, че освен стоки, неподлежащи на изземване със специална разпоредба, следните активи не подлежат на изземване в никакъв случай: неподлежащи на отчуждаване активи и права; активи, които са публична собственост на държавата и на други публични юридически лица; предмети, чието изземване би противоречало на добрите обичаи или които биха изисквали стопанска обосновка поради намалената си търговска стойност; предмети, предназначени специално за публично поклонение; гробници; инструменти и предмети, които са незаменими за лица с увреждания и за лечението на пациенти..

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Тези правомощия са уредени в членове 223 и 224 от CIRE:

Администриране от длъжника

„Член 223

Ограничения за дружества

Настоящите разпоредби се прилагат само в случаи, в които масата на несъстоятелността се отнася за дружество.“

„Член 224

Предварителни условия за администриране на длъжник

1. В съдебното решение за обявяване в несъстоятелност съдията може да вземе решение масата на несъстоятелността да бъде администрирана от длъжника.

2. Приложими в решението по предходния параграф са следните предварителни условия:

a) длъжникът е поискал такова администриране;

б) длъжникът вече е предоставил или е обещал да предостави в срок до 30 дни след съдебното решение за обявяване в несъстоятелност план за несъстоятелност, който предвижда продължаване на дейностите на дружеството;

в) няма причина за безпокойство във връзка със забавяния по делото или други вреди за кредиторите;

г) заявителят по несъстоятелността дава своето съгласие, когато този заявител не е длъжникът.

3. Администрирането се възлага на длъжника и когато той е поискал това и кредиторите на събранието за оценка на доклада или на предшестващото го заседание вземат такова решение, независимо дали са налице предварителните условия, предвидени в параграф 2, букви в) и г), като срокът, предвиден в параграф 2, буква б), се изчислява от датата на вземането на решение от кредиторите.“

Назначаване и статут на синдика

Правомощията на синдика и необходимия ценз, който трябва да притежава, са предвидени в членове 52, 53 и 55 от CIRE:

„Член 52

Назначаване от съдията и статут

1. Съдията е компетентен да назначи синдика.

2. Разпоредбите на член 32, параграф 1 се прилагат за назначаването на синдика, но съдията може да вземе предвид информация, предоставена от длъжника или от комитета на кредиторите, ако има такъв, или от кредиторите. Това важи и ако масата на несъстоятелността включва дружество с действащо предприятие или предприятия или когато производството по несъстоятелност е особено сложно, като приоритет при първото номиниране се дава на временен съдебен администратор, изпълняващ задължения към датата на обявяването в несъстоятелност.

3. Процесът на подбор за официалните списъци, както и статутът на синдика са регламентирани в отделен закон, без да се засягат разпоредбите на настоящия Кодекс.

4. Ако производството по несъстоятелност е изключително сложно или ако се изискват специални познания от синдика, съдията може автоматично или по искане на заинтересована страна да назначи повече от един синдик. Когато бъде отправено такова искане, заявителят носи отговорност да направи надлежно аргументирано предложение относно назначаването на синдика, както и да заплати възнаграждението на така предложения синдик, ако той бъде назначен и масата на несъстоятелността не е достатъчна да покрие това възнаграждение.

5. В случай че между синдика, назначен от съдията по параграф 1, и синдиците, които са назначени по искане на заинтересована страна, възникне непреодолимо несъгласие, предимство има становището на назначения от съдията синдик.

6. Когато длъжникът е търговско дружество по Кодекса за търговските дружества, осъществява контрол или се намира в една и съща група от компании заедно с други дружества, спрямо които са предложени производства по несъстоятелност, съдията автоматично или по искане на длъжника или на кредитори може да назначи един-единствен синдик за всички дружества. В този случай от съдията по принцип се изисква да назначи още един синдик със задължения, ограничени единствено до оценка на предявените вземания между длъжниците в групата, веднага след като съществуването на тези вземания бъде потвърдено от първия синдик.

„Член 53

Избор на различен синдик от кредиторите

1. При условие че преди гласуването документът, потвърждаващ приемането на предложението, е приложен към преписките по делото, кредиторите на събранието на кредиторите могат, след назначаването на синдик, да изберат различно лице за длъжността, независимо дали то е вписано в официалния списък, и да вземат решение за неговото възнаграждение с одобрението на мнозинство от гласуващите и подадените гласове. Въздържалите се не се взимат предвид.

2. Изборът на лице, което не е вписано в официалния списък, може да се извърши в обосновани случаи поради дела на дружеството в масата на несъстоятелността, конкретното естество на дейността на дружеството или сложността на делото.

3. Съдията може да откаже да назначи избраното от кредиторите лице за синдик вместо настоящия синдик единствено ако смята, че лицето не се ползва с добро име или е неспособно да изпълнява тази длъжност, че възнаграждението, одобрено от кредиторите, очевидно е прекомерно високо или когато въпросното лице не е вписано в официалния списък, не е налице нито една от ситуациите, описани в предходния параграф.“

„Член 55

Задължения и изпълнение на задълженията

1. В допълнение към други възложени му задачи синдикът, със съдействието и под надзора на комитета на кредиторите, ако има такъв, отговаря за:

a) подготовката на плащането на задълженията на обявената в несъстоятелност страна, като използва наличните парични средства в масата на несъстоятелността, по-конкретно получени суми от разпореждане с активи в масата на несъстоятелността, за чието извършване синдикът по несъстоятелността отговаря;

б) междувременно осигурява запазване и упражняване правата на обявената в несъстоятелност страна и продължаване дейността на дружеството, ако случаят е такъв, без да допуска влошаване на икономическото му състояние, доколкото е възможно.

2. Без да се засягат случаите на задължително използване на правно представителство или необходимостта от предварително съгласие на комитета на кредиторите, синдикът изпълнява лично професионалните си задължения. Синдикът може да делегира писмено конкретни действия на друг синдик с актуална регистрация в официалните списъци.

3. При изпълнение на своите задължения синдикът може да бъде подпомаган на негова собствена отговорност от специализиран или от друг помощен персонал срещу заплащане или безплатно, включително от самия длъжник, с предварителното съгласие на комитета на кредиторите или съдията, когато не съществува такъв комитет.

4. Синдикът може да наеме за определен или неопределен период от време необходимите работници за ликвидацията на масата на несъстоятелността или за продължаване дейността на дружеството. Новите договори обаче се прекратяват при окончателното закриване на предприятието, в което работниците предоставят такава услуга, или ако не бъде договорено друго, по време на прехвърлянето.

5. Синдикът отговаря и за своевременното предоставяне на комитета на кредиторите и на съда на цялата необходима информация за администрирането и ликвидацията на масата на несъстоятелността.

6. По искане на синдика и когато той няма пряк достъп до изискваната информация, съдията разпорежда на публични субекти и кредитни институции да предоставят, въз основа на водените от тях регистри, смятаната за необходима или полезна информация за целите на производството, по-конкретно във връзка с активи, които са част от масата на несъстоятелността.

7. Възнаграждението на синдика, посочен в последната част на параграф 2, е отговорност на синдика, делегирал съответната работа, и именно този синдик отговаря за действия, предприети от делегирания синдик по силата на делегираните правомощия, посочени в същия параграф.

8. Синдикът има правомощие, със съгласието на комитета на кредиторите, да прекратява, да сключва сделки или да прави допускания по всяко съдебно дело, по което обявената в несъстоятелност страна или масата на несъстоятелността е страна.“

Съдебен надзор

Съдията упражнява надзор върху дейността на синдика в съответствие с член 58 от CIRE:

„Член 58

Надзор от страна на съдията

Синдикът изпълнява задълженията си под надзора на съдията, който може по всяко време да изиска информация по всеки въпрос или представянето на отчет за извършените дейности и за състоянието на администрирането и ликвидацията.“

Комитетът на кредиторите също има правомощия да упражнява надзор върху дейността на синдика в съответствие с член 68 от CIRE.

Възнаграждение на синдика

Възнаграждението на синдика се определя в съответствие с член 60 от CIRE:

„Член 60

Възнаграждение

1. Назначеният от съдията синдик има право на възнаграждението, предвидено в неговите условия, и на възстановяване на извършени от него разходи, които той разумно е счел за полезни или необходими.

2. Когато синдикът се избира от събранието на кредиторите, неговото възнаграждение е съгласно предвиденото в съответното решение.

3. Синдик, който не е съгласен с възнаграждението, определено от събранието на кредиторите за изготвяне на плана за несъстоятелността, управление на дружеството след събранието за разглеждане на доклада за оценка или упражняване на надзор върху плана за несъстоятелността, може да се оттегли от длъжността, при условие че стори това на съответното събрание, на което се взема решението.“

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Вземания от масата на несъстоятелността могат да бъдат прихващани срещу задължения към съответната маса на несъстоятелността, ако са изпълнени изискванията на член 99 от CIRE:

„Член 99

Прихващания

1. Без да се засягат други разпоредби на настоящия Кодекс, след обявяване в несъстоятелност жалбоподателите в производството по несъстоятелност може да прихванат своите вземания срещу задължения към масата на несъстоятелността, при условие че е изпълнено поне едно от следните изисквания:

a) правните предпоставки за прихващането са изпълнени преди датата на обявяване в несъстоятелност;

б) налице е вземане по несъстоятелността, за което са изпълнени изискванията по член 847 от Гражданския процесуален кодекс преди насрещното вземане от масата на несъстоятелността.

2. За целите на букви a) и б) по-горе не се взема предвид следното:

a) загубата на времевото предимство, предвидено в член 780, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс;

б) преждевременният падеж и преобразуването в парични средства при прилагане на предвидените разпоредби в член 91, параграф 1 и член 96.

3. Прихващанията не се влияят от факта, че задълженията са в различни валути или мерни единици, ако тяхното реципрочно преобразуване е безплатно на мястото на плащане на насрещното вземане и преобразуването се извършва по действащия обменен курс на датата, на която прихващането поражда действие.

4. Не се разрешават прихващания:

a) ако задължението към масата е възникнало след датата на обявяване в несъстоятелност, по-специално вследствие на отмяната на актове в полза на масата на несъстоятелността;

б) ако кредиторът по несъстоятелността е придобил вземането от друго лице след датата на обявяване на несъстоятелността;

в) когато се използват задължения на обявената в несъстоятелност страна, за които масата на несъстоятелността не носи отговорност;

г) между задължения към масата на несъстоятелността и подчинени вземания по несъстоятелността.“

Освен общото правило по член 99 от CIRE съществуват и други правни разпоредби, уреждащи възможността за прихващания: Член 102, параграф 3, буква д), член 154, параграф 1), член 242, параграф 3 и член 286 от CIRE

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Въздействието на несъстоятелността върху текущите договори, по които длъжникът е страна, зависи от естеството на договора и е уредено по-конкретно в членове 102—119 от CIRE:

„Член 102

Общ принцип относно текуща стопанска дейност

1. Без да се засягат разпоредбите на следващите членове, във всеки двустранен договор, по който към датата на обявяване на несъстоятелността все още няма пълно изпълнение от страна на обявената в несъстоятелност страна или от другата страна, изпълнението се спира, докато синдикът вземе решение за изпълнение на договора или откаже неговото изпълнение.

2. Другата страна може обаче да определи разумен срок, в който синдикът да се възползва от тази възможност, след което изпълнението се смята за отказано.

3. След като изпълнението бъде отказано от синдика и без да се засяга разделянето на случаи, ако е приложимо:

a) никоя от страните няма право на възстановяване на това, което е било предоставено;

б) масата на несъстоятелността има право да поиска стойността на възнаграждението, съответстващо на вече извършеното плащане към длъжника, когато то все още не е предоставено от другата страна;

в) другата страна има право да получи като вземане по несъстоятелността стойността на плащането от длъжника на неизпълнената част след приспадане на стойността на съответното възнаграждение, което все още не е било предоставено;

г) правото на възнаграждение за загуба, причинена на другата страна от неизпълнението:

i) е налице само до стойността на задължението, наложено съгласно буква б);

ii) се приспада от сумата, която се полага на другата страна, като се прилага буква в);

iii) представлява вземане по несъстоятелността;

д) всяка страна може да обяви прихващането на задълженията по букви в) и г) от това по буква б) до размера на съответните суми.

4. Възможността за изпълнение е неправомерна, ако навременното изпълнение на договорните задължения от масата на несъстоятелността видимо е малко вероятна.“

„Член 103

Неделими услуги

1. Ако договорът изисква от другата страна да предостави услуга, която по своя характер е незаменяема или която при доставката се разделя на различни компоненти, които не са лесно заменими, включително с функционална връзка помежду им, и синдикът откаже изпълнение:

a) правото, посочено в параграф 3, буква б) от предходния член, се замества с правото да се изиска от другата страна да върне това, което е било предоставено, и съответният приход да бъде отразен към датата на обявяване на несъстоятелността;

б) целта на предоставеното право по параграф 3, буква в) на предходния член е разликата, ако е благоприятна за другата страна, между стойностите на всички договорени услуги;

в) другата страна, като ищец в производството по несъстоятелност, има право на възстановяване на разходите или възстановяване на стойността на частта от услугата, предоставена преди обявяването в несъстоятелност, в зависимост от това дали услугата е заменима, или не.

2. Другата страна има право обаче да изпълни своята услуга докрай и да изиска, като вземане по несъстоятелността, частта от дължимото възнаграждение, но в този случай разпоредбите на параграф 1 и на предишния член вече не се прилагат.

3. Ако синдикът не откаже изпълнение на договора, правото на другата страна на възнаграждение може да се отнася единствено до вземане от масата на несъстоятелността в частта, която превишава стойността на онова, което би било изчислено въз основа на разпоредбите на параграф 1, буква в), ако синдикът е избрал да откаже изпълнение на договора.

4. Когато предоставянето на услуга, наложена по силата на договора на обявената в несъстоятелност страна, е от вида, посочен в параграф 1 и синдикът откаже изпълнението ѝ:

a) посоченото в параграф 3, буква б) на предходния член право вече не се прилага или се заменя с правото на възстановяване на стойността на частта от вече извършеното плащане преди обявяването в несъстоятелност в зависимост от това дали услугата е заменима, или не.

б) разпоредбите на параграф 1, буква б) се прилагат и когато другата страна има право на възстановяване на това, което вече е било предоставено, както и на вземане по несъстоятелността.

5. Когато предоставянето на услуга, наложена по силата на договора на обявената в несъстоятелност страна, е от вида, посочен в параграф 1 и синдикът не откаже изпълнението ѝ, правото на другата страна на дължимо възнаграждение се отнася изцяло до вземане към масата на несъстоятелността.

6. Ако незаменимата услуга e разделена на индивидуални части и плащането на една или няколко от тези части вече е извършено, разпоредбите на предходните параграфи се прилагат само за останалите части, като възнаграждението се разделя по подходящ начин между тях.“

„Член 104

Продажба със запазване правото на собственост и подобни операции

1. Когато продавачът по договор за покупко-продажба със запазване правото на собственост е страната в несъстоятелност, другата страна може да поиска изпълнение на договора, ако вещта е била доставена към датата на обявяването в несъстоятелност.

2. В случай на несъстоятелност на лизингодателя разпоредбите на предходния параграф се прилагат за договора за финансов лизинг и за договора за лизинг с клауза, в която се указва, че лизингованата вещ ще стане собственост на лизингополучателя след извършването на всички плащания по договора.

3. Когато купувачът или лизингополучателят е обявената в несъстоятелност страна и вещта се намира при купувача или лизингополучателя, срокът, определен от синдика по член 102, параграф 2, не може да изтича, преди да са изминали пет дни от датата на събранието за разглеждане на доклад за оценка, освен ако стойността на въпросния актив може да бъде намалена значително през този период и другата страна изрично предупреди синдика за този факт.

4. Запазването на правото на собственост по договори за разпореждане с конкретна вещ, в които купувачът е обявената в несъстоятелност страна, може да бъде оспорено само от масата на несъстоятелността, когато то е било уговорено писмено, до момента на доставка на вещта.

5. Въздействията от отказа за изпълнение на договора от страна на синдика, когато това е допустимо, са описани в член 102, параграф 3. Подразбира се, че предмет на правото, предвидено в съответната буква в), е плащането, като вземане по несъстоятелността, на разликата, когато е положителна величина, между сумата на плащанията или наемите, планирани до края на договора, актуализирани до датата на обявяването в несъстоятелност съгласно разпоредбите на член 91, параграф 2, и стойността на вещта към датата на отказа, ако другата страна е продавачът или лизингодателят, или на разликата, ако е положителна величина, между тази последна стойност и горепосочената сума, ако другата страна е купувачът или лизингополучателят.“

„Член 105

Продажба без доставка

1. Без да се засягат разпоредбите на член 107, ако задължението на продавача за доставка все още не е изпълнено, но собствеността вече е била прехвърлена:

a) синдикът не може да откаже изпълнение на договора в случай на несъстоятелност на продавача;

б) отказ за изпълнение от страна на синдика в случай на несъстоятелност на продавача има последиците, предвидени в член 104, параграф 5, които се прилагат mutatis mutandis.

2. Разпоредбите на предходния параграф се прилагат mutatis mutandis и за договори за прехвърляне на други вещни права на ползване.“

„Член 106

Предварителен договор за покупко-продажба

1. В случай на несъстоятелност на продавача по предварителен договор за покупко-продажба синдикът не може да откаже изпълнение на влязъл в сила предварителен договор, ако вещта вече е била предадена на купувача по предварителния договор.

2. В случай че синдикът откаже изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба разпоредбите на член 104, параграф 5 се прилагат mutatis mutandis, независимо дали несъстоятелността касае купувача или продавача по предварителния договор.“

„Член 107

Дейности с конкретна дата на доставка

1. Ако доставката на стоки или изпълнението на финансови услуги, които имат пазарна цена, трябва да се извърши на конкретна дата или в определен срок и датата или срокът настъпва след обявяването в несъстоятелност, никоя от страните не може да поиска изпълнение. Купувачът или продавачът, в зависимост от случая, има право да му бъде платена единствено разликата между коригираната цена и пазарната цена на стоките или на финансовата услуга на втория ден след датата, на която е обявена несъстоятелността, във връзка с договори със същата дата или с краен срок за изпълнение, което, тъй като се изисква от обявената в несъстоятелност страна, представлява вземане по несъстоятелността.

2. Във всеки случай продавачът ще върне вече платените суми и може да компенсира това задължение с вземането, което му се предоставя по предходния параграф, до размера на съответните суми. Когато продавачът е обявената в несъстоятелност страна, правото за връщане представлява вземане за другата страна по несъстоятелността.

3. За целите на предходния параграф под финансови услуги се разбира следното:

a) доставката на ценни книжа, освен ако става дума за дялове, представляващи най-малко 10 % от капитала на дружеството, и уреждането, предвидено в договора, не е само финансово по своя характер;

б) доставката на ценни метали;

в) парични плащания, които са определени пряко или косвено от обменния курс на чуждестранна валута, от задължителния лихвен процент, от единица за изчисление или от цената на други стоки или услуги;

г) опции или други права за продажба или доставка на стоките, посочени в букви а) и б), или за плащанията, посочени в буква в).

4 - Когато различни сделки, свързани с финансови услуги, са включени в рамков договор, който може да бъде прекратен само като цяло в случай на‑ неизпълнение, наборът от сделки се счита за двустранен договор за целите на настоящия член и на член 102.

5. За операции с конкретна дата на доставка, които не са обхванати от параграф 1, се прилагат разпоредбите на член 104, параграф 5, mutatis mutandis.“

„Член 108

Договор за наем, при който наемателят е обявената в несъстоятелност страна

1. Обявяването в несъстоятелност не спира действието на договор за наем, когато наемателят е обявената в несъстоятелност страна, но синдикът винаги може да анулира договора с 60-дневно предизвестие, ако по-кратко предизвестие не е достатъчно по закон или по договора.

2. Изключение от горния параграф се допуска, когато договорът за наем е свързан с местопребиваването на обявената в несъстоятелност страна, и в този случай синдикът може да обяви единствено, че правото за плащане на наема, начислен след изтичане на 60 дни от обявяването, не подлежи на принудително изпълнение в производството по несъстоятелността. В този случай наемодателят ще има право да предяви вземане към масата на несъстоятелността за обезщетяване на вреди, понесени в случай на принудително извеждане от имота поради неплащане на един или повече от горепосочените наеми, до сумата на плащанията, съответстващи на една четвърт.

3. При анулиране на договора от синдика съгласно предвиденото в параграф 1 се изисква плащане, като вземане по несъстоятелността, на дължимите суми, съответстващи на периода между датата на възникване на действие и края на срока, определен в договора, или датата, на която при други обстоятелства анулирането би било възможно от обявената в несъстоятелност страна, като се приспадат разходите за предоставянето на услугата от наемодателя през този период, както и приходите, получени от алтернативно ползване на отдаденото под наем имущество, при условие че те са дължат на предсрочното прекратяване на договора, и се актуализират всички суми съгласно член 91, параграф 2 до датата на влизане в сила на анулирането.

4. Наемодателят не може да поиска анулиране на договора след обявяване несъстоятелността на наемателя на някое от следните основания:

a) неплащане на наем или вноски, свързани с периода преди датата на обявяването на несъстоятелността;

б) влошаване на финансовото състояние на наемателя.

5. Когато отдадената под наем вещ все още не е предадена на наемателя към датата на обявяването на неговата несъстоятелност, както синдикът, така и наемодателят може да анулира договора или да определи друг, разумен срок за целта, след който правото на анулиране изтича.“

„Член 109

Договор за наем, при който наемодателят е обявената в несъстоятелност страна

1. Обявяването в несъстоятелност не спира изпълнението на договор за наем, когато наемодателят е обявената в несъстоятелност страна, и анулирането на договора от някоя от страните е възможно само в края на приложимия срок, без да се засягат случаите на принудително подновяване.

2. Ако вещта обаче не е била предадена на наемателя към датата на обявяване в несъстоятелност, разпоредбите на член 108, параграф 5 се прилагат mutatis mutandis.

3. Разпореждането с отдадената под наем вещ в производството по несъстоятелност не лишава наемодателя от правата, признати от гражданското право в такива случаи.“

„Член 110

Договори за представителство и управление

1. Договорите за представителство, включително комисионни договори, които попадат в масата на несъстоятелността, се прекратяват с обявяването на несъстоятелността на възложителя, дори ако представителството е било възложено в интерес на представителя или на трето лице. Представителят няма право на обезщетение за претърпени вреди.

2. Договор за представителство обаче се смята за действащ:

a) ако е необходимо представителят да извърши действия за избягване на предвидима вреда за масата на несъстоятелността, докато синдикът предприеме надлежни мерки;

б) през периода, през който представителят е изпълнявал своите задължения, без да е знаел, не по негова вина, че възложителят му е обявен в несъстоятелност.

3. В случая по параграф 2, буква а) възнаграждението и възстановяването на разходи на представителя представляват задължение, което се покрива от масата на несъстоятелността, а в случая по параграф 2, буква б) — задължение във връзка с несъстоятелността.

4. Разпоредбите по предходните параграфи се прилагат mutatis mutandis за всички други договори, по силата на които обявената в несъстоятелност страна е поверила управлението на въпроси, свързани с активи, на трето лице, с минимална автономност, по-специално договори за управление на портфейли и активи.“

„Член 111

Дългосрочен договор за обслужване

1. Договори, които изискват предоставянето на дългосрочно обслужване в интерес на обявената в несъстоятелност страна и които не се прекратяват по силата на разпоредбите на член 110, не престават да действат с обявяването на несъстоятелността и може да бъдат анулирани от всяка от страните съгласно член 108, параграф 1, който се прилага mutatis mutandis.

2. При преждевременно анулиране на договора се изисква единствено заплащането на обезщетение за причинени вреди, когато анулирането се извършва от синдика, като в този случай обезщетението се изчислява mutatis mutandis съгласно член 108, параграф 3 и представлява вземане по несъстоятелността за другата страна.“

„Член 112

Пълномощни

1. Освен в случаите по член 110, параграф 2, буква а), пълномощните, свързани с активи в масата на несъстоятелността, се прекратяват с обявяването на несъстоятелността на представляваната страна, дори ако са били предоставени в интерес на лицето, действащо като пълномощник, или на трето лице.

2. Спрямо действия, предприети от лицето, действащо като пълномощник, след прекратяване на пълномощното, се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на член 81, параграфи 6 и 7.

3. Лице, действащо като пълномощник, което не знае за обявяването на несъстоятелността на представляваната от него страна, не носи отговорност спрямо трети лица за недействителността на действието поради оттеглянето на правомощията за представителство.“

„Член 113

Несъстоятелност на работници

1. Обявяването в несъстоятелност на работници не води до прекратяване на трудовия договор.

2. Към обявената в несъстоятелност страна може да бъде предявен иск за обезщетение за загуби, възникнали от евентуално нарушаване на договорни задължения.“

„Член 114

Предоставяне на услуга от длъжника

1. Разпоредбите на член 113 се прилагат за договори, съгласно които от обявената в несъстоятелност страна като физическо лице се изисква да предостави услуга, освен ако тази услуга е част от дейността на дружеството, което е собственост на физическото лице, и е незаменяема по своя характер.

2. Без да се нарушават разпоредбите на предходния параграф, разпоредбите на член 111 се прилагат mutatis mutandis за договори, чийто предмет е дългосрочното предоставяне на услуга от длъжника.‑ Задължението за плащане на обезщетение възниква единствено ако анулирането се извърши от другата страна.

„Член 115

Прехвърляне и залог на бъдещи вземания

1. Когато длъжникът е физическо лице, което преди обявяването си в несъстоятелност e предоставил в залог бъдещи вземания, произтичащи от трудов договор или договор за предоставяне на услуги, или право на други бъдещи плащания като обезщетения за безработица и пенсии, действието на акта се ограничава до доходите, свързани с периода преди датата на обявяването на лицето в несъстоятелност, оставащите дни от текущия месец към тази дата и следващите 24 месеца.

2. Действието на извършеното прехвърляне или на учредения залог от длъжника преди обявяването в несъстоятелност, чийто предмет са плащания на наеми и вноски по договор за лизинг, които синдикът не може да анулира или прекрати съответно по член 104, параграф 2 и член 109, параграф 1, ще бъде ограничено, независимо дали длъжникът е физическо лице, или не, до плащания, свързани с периода преди обявяването в несъстоятелност, оставащите дни от текущия месец към тази дата и следващия месец.

3. Длъжник с вземания по предходните параграфи може да ги прихване от задължения към масата на несъстоятелността, без да се засягат разпоредбите на член 99, параграф 1, буква б) и член 99, параграф 4, букви б)—г).“

„Член 116

Разплащателни сметки

Обявяването в несъстоятелност изисква прекратяването на договори за разплащателни сметки, по които обявената в несъстоятелност страна е страна, и закриването на съответните сметки.“

„Член 117

Сдружения за партньорство

1. Сдруженията за партньорство се анулират при несъстоятелност на някой от участващите съдружници.

2. Договарящата страна в сдружението трябва да прехвърли към масата на несъстоятелността на съдружника все още неуредената част от загубите, в които той е длъжен да участва, запазвайки обаче правото си да предяви като кредит по несъстоятелността извършените плащания, които може да не са включени в неговото участие в загубите.“

„Член 118

Допълващото обединение от дружества и европейски обединения по икономически интереси

1. Без да се засягат разпоредби в противен смисъл, залегнали в договори, допълващи обединения от дружества и европейски обединения по икономически интереси не се прекратяват поради несъстоятелност на един или повече членове на обединението.

2. Обявеният в несъстоятелност член може сам да напусне допълващото обединение от дружества.

3. Договорни клаузи, които задължават обявения в несъстоятелност член да обезщети останалите членове или обединението за причинена вреда, са нищожни.“

„Член 119

Задължителни разпоредби

1. Всяко споразумение на страните, което изключва или ограничава прилагането на предходните разпоредби от тази глава, е нищожно.

2. По-конкретно нищожни са клаузи, съгласно които несъстоятелността на една от страните може да бъде използвана като отлагателно условие по сделка, от което за другата страна произтича право на обезщетение, анулиране или оттегляне в съответствие с условия, различни от предвидените в настоящата глава.

3. Разпоредбите на предходните параграфи не изключват възможността състоянието на несъстоятелност да представлява справедлива причина за анулиране или оттегляне поради характера и съдържанието на договорните плащания.“

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Въздействие върху производството

Обявяването в несъстоятелност предотвратява завеждането на иск за принудително изпълнение от страна на кредитори по несъстоятелността [член 88, параграф 1 от CIRE].

Въздействие върху вземанията

Въздействието на несъстоятелността върху съществуващи вземания във връзка с масата на несъстоятелността е уредено в членове 90—101 от CIRE:

„Член 90

Предявяване на вземания, свързани с несъстоятелността

Кредитори по несъстоятелността може да упражняват своите права само в съответствие с разпоредбите на този Кодекс, по време на производството по несъстоятелност.“

„Член 91

Незабавно изискуеми задължения

1. С обявяването в несъстоятелност всички задължения на обявената в несъстоятелност страна, които не са предмет на предварително условие, стават незабавно изискуеми.

2. Всички задължения, които все още не се станали изискуеми към датата на обявяване в несъстоятелност и за които не се дължи възмездна лихва или се дължи лихва, по-ниска от законния лихвен процент, се смятат за намалени до сума, която би съответствала на въпросното задължение, ако върху нея бъде начислена лихва съгласно законния лихвен процент или съгласно процент, равен на разликата между законната лихва и договорената лихва, за времето, с което датата на падежа е изтеглена напред.

3. В случай на делимо задължение разпоредбите на предходния параграф се прилагат за всяко от плащанията, което все още не е станало изискуемо.

4. При изчисляване на времето, с което датата на падежа е изтеглена напред, се приема, че плащането би било извършено на датата, на която задълженията са станали изискуеми или на която има вероятност това да се случи, когато последната дата не е определена.

5. Намаляването размера на задължението, предвидено в предходните параграфи, се прилага и когато е загубено времевото предимство на срока поради все още юридически необявеното състояние на несъстоятелност, съгласно предвиденото в член 780, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс.

6. Встъпване в правата на кредитор, произтичащо от изпълнение от обявената в несъстоятелност страна на задължение към трето лице, се извършва пропорционално на платената сума по задължението към такова трето лице, актуализирана в съответствие с параграф 2.

7. Разпоредбите на предходния параграф се прилагат и по отношение на правото на обратен иск на други съдлъжници.“

„Член 92

Планове за уреждане на задължения

Незабавната изискуемост по член 91, параграф 1 на задължения, обхванати от план за уреждане на данъци или социални осигуровки, поражда действието, предвидено в съответните закони при неизпълнението на този план. Изискуемите суми се изчисляват в съответствие с разпоредбите на тези закони.“

„Член 93

Издръжка

Правото да се търси издръжка от обявена в несъстоятелност страна за периода след обявяването в несъстоятелност може да бъде упражнено спрямо масата на несъстоятелността, ако никое от лицата по член 2009 от Гражданския процесуален кодекс не е в състояние да предостави такава издръжка. В този случай съдията определя съответната сума.“

„Член 94

Вземания по отлагателно условие

Вземания, подлежащи на отлагателно условие, се третират в производството по несъстоятелност като неквалифицирани до момента на удовлетворяване на условието, без да се засяга задължението за връщане на извършени плащания, когато условието бъде потвърдено.“

„Член 95

Солидарна отговорност и гаранти

1. Кредиторите може да предявят всеки свой кредит от различните маси на несъстоятелност на солидарно отговорни длъжници и гаранти, но общата сума, получена от тези длъжници, не може да надхвърля сумата на този кредит.

2. Права срещу несъстоятелния длъжник, възникващи от евентуалното бъдещо погасяване на задължението от солидарно отговорен съдлъжник или от гарант, може да бъдат упражнени в производството по несъстоятелност като вземане по предварително условие, ако кредиторът по горепосоченото задължение не го предяви.“

„Член 96

Преобразуване на вземания

1. За целите на участие на съответния собственик в производството:

a) непаричните вземания се удовлетворяват от прогнозната стойност в евро към датата на обявяването в несъстоятелност;

б) парични вземания, чийто размер не е определен, се удовлетворяват от прогнозната стойност в евро към датата на обявяването в несъстоятелност;

в) вземания, изразени в чуждестранна валута или индекси, се удовлетворяват в евро по действащия обменен курс към датата на обявяването в несъстоятелност на мястото на съответното плащане.

2. След като бъдат признати, вземанията, посочени в параграф 1, букви a) и в), се смятат за трайно преобразувани в евро.“

„Член 97

Анулиране на кредитни привилегии и имуществени гаранции

1. При обявяването в несъстоятелност се анулира следното:

a) общи кредитни привилегии, присъщи на вземанията по несъстоятелността, притежавани от държавата, местните органи и институциите за социално осигуряване, възникнали повече от 12 месеца преди началната дата на производството по несъстоятелност;

б) специални кредитни привилегии, присъщи на вземанията по несъстоятелността, притежавани от държавата, местните органи и институциите за социално осигуряване, дължими повече от 12 месеца преди началната дата на производството по несъстоятелност;

в) законни ипотеки, чието вписване е поискано два месеца преди началната дата на производството по несъстоятелност и които са присъщи на вземанията по несъстоятелността, притежавани от държавата, местните органи и институциите за социално осигуряване;

г) ако за тях се изисква вписване, имуществени гаранции върху движимо и недвижимо имущество, които подлежат на вписване и са част от масата на несъстоятелността, които са присъщи за вземанията по несъстоятелността и които вече са възникнали, но все още не са вписани и не подлежат на искане за вписване;

д) имуществени гаранции върху активи, включени в масата на несъстоятелността които са присъщи за вземания, третирани като вземания от по-заден ред.

2. След обявяването в несъстоятелност не се допуска вписването на законни ипотеки, гарантиращи вземания по несъстоятелността, включително след приключването на производството, освен ако съответното искане е било подадено преди горепосоченото обявяване или когато ипотеките са учредени в съответствие с параграф 1, буква в) два месеца преди същата дата.“

„Член 98

Предоставяне на привилегия на предявяващ вземане кредитор

1. По искане на лицето, чиято несъстоятелност е обявена, вземанията, различни от вземания от по-заден ред, се ползват с привилегията на последно по ред общо вземане от цялото движимо имущество, включено в масата на несъстоятелността, по отношение на една четвърт от съответната сума, съответстваща на максимум 500 валутни единици.

2. Ако воденето на производство, образувано от кредитор, бъде засегнато от обявяването в несъстоятелност на длъжника в производство, образувано на по-късна дата, посочената в предходния параграф привилегия се предоставя на заявителя в първото по време производство; в случая, предвиден в член 264, параграф 3, буква б), общата привилегия относно движимото имущество на взискателя съпруг и относно половината от общата собственост е отговорност на заявителя в първоначално образуваното производство, независимо от преустановяването на неговото действие.“

„Член 99

Прихващания

1. Без да се засягат други разпоредби на настоящия Кодекс, след обявяване в несъстоятелност жалбоподателите в производството по несъстоятелност може да прихванат своите вземания срещу задължения към масата на несъстоятелността, при условие че е изпълнено поне едно от следните изисквания:

a) правните предпоставки за прихващането са изпълнени преди датата на обявяване в несъстоятелност;

б) налице е вземане по несъстоятелността, за което са изпълнени изискванията по член 847 от Гражданския процесуален кодекс преди насрещното вземане от масата на несъстоятелността.

2. За целите на букви a) и б) по-горе не се взема предвид следното:

a) загубата на времевото предимство, предвидено в член 780, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс;

б) преждевременният падеж и преобразуването в парични средства при прилагане на предвидените разпоредби в член 91, параграф 1 и член 96.

3. Прихващанията не се влияят от факта, че задълженията са в различни валути или мерни единици, ако тяхното реципрочно преобразуване е безплатно на мястото на плащане на насрещното вземане и преобразуването се извършва по действащия обменен курс на датата, на която прихващането поражда действие.

4. Не се разрешават прихващания:

a) ако задължението към масата е възникнало след датата на обявяване в несъстоятелност, по-специално вследствие на отмяната на актове в полза на масата на несъстоятелността;

б) ако кредиторът по несъстоятелността е придобил вземането от друго лице след датата на обявяване на несъстоятелността;

в) когато се използват задължения на обявената в несъстоятелност страна, за които масата на несъстоятелността не носи отговорност;

г) между задължения към масата на несъстоятелността и вземания по несъстоятелността от по-заден ред.“

„Член 100

Преустановяване на давностни и преклузивни срокове

Съдебното решение за обявяване в несъстоятелност ще доведе до преустановяване на всички давностни и преклузивни срокове, което може да бъде оспорено от длъжника по време на производството по несъстоятелност.“

„Член 101

Механизми при ликвидация

Определените в тази глава правила се прилагат, без да се засягат разпоредбите на член 283 и сл. от Кодекса за ценните книжа.“

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Въздействието на производството по несъстоятелност върху висящи дела е уредено в членове 85—89 от CIRE:

„Член 85

Въздействие върху висящи дела

1. След обявяване на несъстоятелността всички искове, в които се разглеждат въпроси, свързани с активите от масата на несъстоятелността, предявени срещу длъжника или дори срещу трети лица, чийто резултат може да повлияе на стойността на масата на несъстоятелността, и всички искове, предявени от длъжника, които засягат единствено имущество, се присъединяват към масата на несъстоятелността, при условие че това бъде поискано от синдика, когато е целесъобразно за производството.

2. Съдията иска от съда или от компетентния орган да изпрати, за целите на прилагане към делото по несъстоятелността, всички случаи, в които е предприето действие по изземване или задържане на стоки, свързани с масата на несъстоятелността.

3. Синдикът замества обявената в несъстоятелност страна във всички случаи, посочени в предходните параграфи, независимо от присъединяването им към производството по несъстоятелността или съгласието на другата страна.“

„Член 86

Присъединяване към производството по несъстоятелността

1. По искане на синдика към преписките по несъстоятелност се присъединяват дела, по които е обявена несъстоятелност на лица, носещи правна отговорност за задълженията на обявената в несъстоятелност страна, или в случай на семейно физическо лице, съпругът/ата, ако режима на имуществена общност не предвижда обособено имущество.

2. Когато длъжникът е търговско дружество, същото се отнася и в случаите, в които е обявена несъстоятелност на дружества, които, съгласно Кодекса на търговските дружества, са контролирани от въпросното дружество или се намират в една и съща група от компании заедно с него.

3. Присъединяването, предвидено в параграф 2, може да бъде определено автоматично от съдията по делото, по което са приложени документи, или може да бъде поискано от всички длъжници, обявени в несъстоятелност, в делата, които ще бъдат присъединени.

4. Когато се водят производства в съдилища с различна компетентност поради разглеждания въпрос, присъединяване може да бъде постановено само ако бъде поискано от синдика в производство, образувано в съд със специална компетентност, или ако решението за несъстоятелността се взема от съдията, участващ в същото дело.“

„Член 87

Арбитражни споразумения

1. Действието на арбитражни споразумения, свързани със спорове, в които участва обявената в несъстоятелност страна и чийто изход може да повлияе на масата на несъстоятелността, се преустановява, без да се засягат разпоредбите на приложимите международни договори.

2. Висящи дела към датата на обявяването в несъстоятелност продължават, както е уместно, без да се засягат разпоредбите на член 85, параграф 3 и член 128, параграф 5, ако са приложими.“

„Член 88

Производства за принудително изпълнение

1. Обявяването в несъстоятелност води до преустановяване на производство за принудително изпълнение или на мерки, наложени от кредитори по несъстоятелността, които засягат активите на масата на несъстоятелността и не позволяват образуването или воденето на производство за принудително изпълнение, заведено от кредиторите по несъстоятелността. Ако обаче исковете са свързани с производства срещу други страни, принудителното изпълнение срещу тези страни продължава.

2. Когато принудителното изпълнение се води срещу други страни и няма нужда от присъединяване на производството по член 85, параграф 2, само препис от делата, свързани с обявената в несъстоятелност страна, се изпраща за прилагане.

3. Производства за принудително изпълнение, преустановени съгласно параграф 1, се прекратяват по отношение на обявената в несъстоятелност страна с приключването на производството по несъстоятелност по член 230, параграф 1, букви a) и г), освен когато се упражни законното право за отмяна.

4. Отговорност на синдика е да уведоми писмено и за предпочитане по електронен път съдебните изпълнители, назначени в производство за принудително изпълнение, засегнато от обявяването в несъстоятелност, за което синдикът е информиран, или да уведоми съда, когато производство за принудително изпълнение е образувано от служител на съда, относно настъпването на обстоятелствата, описани в предходния параграф.“

„Член 89

Действия, свързани със задължения от масата на несъстоятелността

1. Принудително изпълнение за плащането на задължения от масата на несъстоятелността не може да бъде искано до изтичане на три месеца от датата на обявяване в несъстоятелност.

2. Действията, включително изпълнителните производства, свързани със задълженията от масата на несъстоятелността, продължават посредством присъединяване към производството по несъстоятелност, с изключение на изпълнителните производства, свързани с данъчни задължения.“

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Органите по несъстоятелността включват синдика, комитета на кредиторите и събранието на кредиторите. В комитета на кредиторите и в събранието на кредиторите участват кредитори в съответствие с разпоредбите на членове 66—80 от CIRE:

„Член 66

Назначаване на комитет на кредиторите от съдията

1. Преди събранието на кредиторите и по-специално при произнасяне на решението за обявяване в несъстоятелност съдът назначава комитет на кредиторите, състоящ се от трима до петима членове и двама заместници. За предпочитане е председател да бъде най-големият кредитор на дружеството, а изборът на останалите членове да осигурява подходящо представителство на различните класове кредитори, с изключение на кредиторите от по-заден ред.

2. Съдията може да реши да не пристъпи към назначаване съгласно предходния параграф, когато сметне това за обосновано поради малкия размер на масата на несъстоятелността, липсата на сложност в ликвидацията или ограничения брой кредитори по несъстоятелността.

3. За целите на параграф 1 един от членовете на комитета на кредиторите представлява работниците, които имат вземания от дружеството, като този член се избира въз основа на предложението на самите работници или на комитета на работниците, ако има такъв.

4. Членовете на комитета на кредиторите могат да бъдат физически или юридически лица. Когато бъде избрано юридическо лице, съответното юридическо лице назначава свой представител с пълномощно или с документ, подписан от лице, чийто подпис обвързва дружеството.

5. Държавата и институциите за социално осигуряване може да изпълняват функциите на председател на комитета на кредиторите само ако в досието по делото се съдържа официална заповед, издадена от члена на правителството, контролиращ въпросните субекти, в която се дава разрешение за упражняването на тези функции и се посочва представителят.

„Член 67

Намеса от събранието на кредиторите

1. Събранието на кредиторите може да се разпорежда с комитета на кредиторите, да замества всеки от неговите членове или заместници, назначени от съдията, да избере двама допълнителни членове и, ако съдията не го е направил, да сформира комитета, който се състои от трима, петима или седем членове и двама заместници, да назначи председател и да променя по всяко време съответния състав, независимо дали е налице основателна причина.

2. Членовете на комитета на кредиторите, избрани от събранието, не е необходимо да са кредитори и при тяхното избиране, както и при назначаването на председател, събранието не е длъжно да изпълни критериите, предвидени в член 66, параграф 1, а трябва да изпълни само критерия, наложен с член 66, параграф 3.

3. Решения на събранието на кредиторите по параграф 1 се вземат с мнозинството, предвидено в член 53, параграф 1, освен когато е налице основателна причина за отстраняване на член.“

„Член 68

Задължения и правомощия на комитет на кредиторите

1. Освен специално възложените му задачи, комитетът отговаря за надзора и сътрудничеството със синдика.

2. При упражняване на своите задължения комитетът има свободата да разглежда позиции от отчетите на длъжника и да изисква от синдика да му предостави информацията, която смята за необходима.“

„Член 69

Решения на комитета на кредиторите

1. Комитетът на кредиторите заседава, когато бъде свикан от председателя или от други двама членове.

2. Комитетът не може да заседава, без да присъства мнозинството от членовете му. Решенията се вземат с мнозинство на гласувалите и присъстващи членове, а председателят има решаващ глас в случай на равен брой гласове.

3. Писмено гласуване се допуска при разискванията, когато това е одобрено предварително от всички членове.

4. Решенията на комитета на кредиторите се свеждат до знанието на съдията от съответния председател.

5. Решенията на комитета на кредиторите не могат да бъдат обжалвани пред съда.“

„Член 70

Отговорност на членовете на комитета

Членовете на комитета се отчитат пред кредиторите по несъстоятелността за вреди, възникващи вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения, в съответствие с разпоредбите на член 59, параграф 4.

„Член 71

Възстановяване на разходи

Членовете на комитета на кредиторите не получават възнаграждение и имат право единствено на възстановяване на разходи, които са строго необходими за изпълнението на техните задължения.“

„Член 72

Участие в събранието на кредиторите

1. Всички ищци по несъстоятелността имат право да участват в събранието на кредиторите, както и тези, притежаващи правата по член 95, параграф 2, които съгласно тази разпоредба, не може да бъдат упражнявани в производството.

2. Разпоредбите на параграфи 1 и 4 от следващия член се прилагат mutatis mutandis по отношение на правото на участие в събранието на ищците от по-заден ред.

3. Кредиторите може да бъдат представени със специални правомощия за целта.

4. Когато е необходимо за нормалното протичане на работата, съдията може да ограничи участието в събранието до ищци, чиито искове достигат определена сума, която не може да надвишава 10 000 EUR. Засегнатите от това ограничение кредитори може да бъдат представени от различен кредитор, чийто иск е най-малкото равен на определения лимит, или да се групират, така че да достигнат изискваната сума, и да участват чрез общ представител.

5. Синдикът, членовете на комитета на кредиторите, длъжникът и директорите на длъжника имат право и са длъжни да участват в събранието.

6. В събранието може да участват и до трима представители на комитета на работниците или, ако не съществува такъв комитет, до трима представители на работниците, определени от тях. Прокуратурата също може да участва.“

„Член 73

Право на глас

1. Вземанията дават право на един глас за всяко евро или част от него, ако вече са били признати с окончателно решение за удостоверяване и определяне на реда на вземанията, включено в приложението, или с последваща мярка за удостоверяване, или когато са изпълнени едновременно посочените по-долу условия:

a) кредиторът вече е предявил вземане в производството или ако срокът, определен в съдебното решение за предявяване на вземания, не е изтекъл, тези вземания се предявяват на самото събрание, единствено с цел участие в него;

б) вземанията не подлежат на оспорване по време на събранието от синдика или от кредитор с право на глас.

2. Броят на гласовете, които съответстват на вземане по предварително условие, винаги се определя от съдията, при отчитане на вероятността за изпълнение на това условие.

3. Вземания от по-заден ред не дават право на глас, освен когато решението на събранието на кредиторите е свързано с одобряване на план за несъстоятелност.

4. По искане на заинтересована страна съдията може да предостави право на глас за оспорени вземания, като определя броя на гласовете и преценява всички относими въпроси, включително вероятния размер и характер на вземането от по-заден ред, и, когато става въпрос за вземания по предварително условие, вероятността това условие да бъде изпълнено.

5. Решението на съдията по предходния параграф не може да бъде обжалвано.

6. Взетите от събранието решения в никакъв случай не се обявяват за невалидни, ако впоследствие бъде установено, че кредиторите в действителност са имали право на различен брой гласове от предоставените.

7. Без да се засягат други въпроси по предходния параграф, вземания с имуществени гаранции, за които длъжникът не носи персонална отговорност, дават право на един глас за всяко евро от въпросната сума, или предоставената като гаранция стойност, ако последната е по-малка.

„Член 74

Председателство

Събранието на кредиторите се председателства от съдията.“

„Член 75

Свикване на събрание на кредиторите

1. Събрание на кредиторите се свиква от съдията, по негова собствена инициатива или по искане на синдика, на комитета на кредиторите или на кредитор или група кредитори, чиито вземания представляват, по оценка на съдията, най-малко една пета от общия брой вземания, различни от вземания от по-заден ред.

2. Датата, часът, мястото и дневният ред на събранието на кредиторите се съобщават незабавно на заинтересованите страни най-малко 10 дни предварително чрез известие, публикувано на уебсайта Citius и поставено на вратата на адреса на управление или местопребиваване на длъжника и на обектите на длъжника.

3. Петимата най-големи кредитори, както и длъжникът, директорите на длъжника и комитетът на работниците също се уведомяват за датата, часа и мястото на събранието чрез известия, изпратени с препоръчана поща, със същия срок на предизвестие.

4. В известията и уведомленията по предходния параграф се посочват също:

a) идентификационните данни за производството;

б) името на длъжника и адресът на управление или местопребиваване, ако е известен;

в) известие към ищците, които все още не са предявили вземанията си, за необходимостта да сторят това, ако срокът, предвиден в съдебното решение за предявяване на вземания, не е изтекъл, и за възможността да дадат заявка за обикновено участие в събранието на самото събрание, ако посоченият срок не е изтекъл към датата на събранието;

г) възможни срокове за участие по член 72, параграф 4, с информация за възможността за групиране или представителство.“

„Член 76

Прекъсване на събранието

Съдията може да реши да прекъсне работата на събранието, постановявайки че тя ще бъде възобновена през следващите 15 работни дни.“

„Член 77

Мнозинство

Освен ако в този Кодекс е предвидено по-голямо мнозинство за целта или са поставени други изисквания, решения на събранието на кредиторите се вземат с мнозинство на подадените гласове. Гласовете на въздържалите не се взимат под внимание, независимо от броя на присъстващите или представените кредитори, или от процента на притежаваните вземания.“

„Член 78

Жалба до съдията и обжалване

1. Синдикът или всеки кредитор с право на глас може да отправи жалба към съдията, устно или писмено, ако смята, че решенията на събранието противоречат на общия интерес на кредиторите, при условие жалбата да бъде подадена по време на самото събрание.

2. Решение в подкрепа на жалба може да бъде оспорвано от всеки кредитор, който е гласувал за печелившия вот; решение за отхвърляне на жалбата може да бъде оспорвано единствено от жалбоподателя.“

„Член 79

Информация

По искане на събранието синдикът предоставя на неговите членове информация по всички въпроси, попадащи в обхвата на служебните му задължения.“

„Член 80

Правомощия на събранието на кредиторите

Всички решения, взети от събранието на кредиторите, може да бъдат отменени от събранието, а с положително решение събранието само дава съгласието си за действия, за които съгласно Кодекса се изисква одобрението на комитета на кредиторите.“

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността в съответствие с разпоредбите на членове 149, 150, 157 и 158 от CIRE:

„Член 149

Изземване на активи

1. След като бъде произнесено съдебното решение за обявяване в несъстоятелност, счетоводните документи и всички активи, съставляващи масата на несъстоятелността, се изземат дори ако:

a) са били предмет на заповед на запор, са били заложени или запорирани или задържани по някакъв начин в производство, с изключение на тези, които са били иззети в резултат на закононарушение, било то наказателно престъпление или административно нарушение;

б) са били предоставени на кредитори по член 831 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

2. Ако активите вече са били продадени, постъпленията от продажбата се изземат, освен ако вече са били платени на кредиторите или разделени помежду им.“

„Член 150

Предаване на иззети активи

1. Правомощието за изземване на активи възниква от обявяването в несъстоятелност и синдикът трябва, без да се засягат разпоредбите на член 756, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс, да осигури активите да му бъдат предадени незабавно, така че да останат под негово разпореждане. Това отговорно пазене се осъществява в съответствие с общите правила и по-конкретно с тези, които се прилагат по закон за отговорното пазене на заложени активи.

2. Изземването се извършва от синдика, подпомаган от комитета на кредиторите или от представител на този комитет, ако има такъв, и, когато е целесъобразно, в присъствието на кредитора, поискал несъстоятелността, и обявената в несъстоятелност страна.

3. Когато за синдика е неудобно лично да изземва активи, тъй като стоките се намират в район, различен от района на несъстоятелността, тогава изземването се извършва от квестор и активите се възлагат на специален попечител, но по нареждане на синдика.

4. Изземването се извършва чрез конфискуване на активи или чрез пряко предаване въз основа на подробен списък по позиции, в съответствие със следните правила:

a) ако активите вече са били възложени на съдебен попечител, те остават при него, макар че може да бъдат оставени на разположение и по изричното разпореждане на синдика;

б) ако изпитва затруднения в полагането на грижи за активите или ако има съмнения във връзка с това кои активи се намират на отговорно пазене, синдикът може да поиска от служител на съда да отиде до мястото, където се съхраняват активите, и след като бъдат преодолени трудностите или изяснени неяснотите, активите да бъдат предадени на този служител.

в) когато изземването бъде оспорено или срещне съпротива, синдикът може да поиска помощ от силите на реда и сигурността, и вратата или сейфът може да бъдат разбити и да бъде съставен официален протокол за събитието;

г) конфискуването включва описание, оценка и прибиране на активите на отговорно пазене;

д) когато активите са конфискувани или предадени по подробен списък, синдикът или негов помощник съставя документ, в който се описват и номерират активите като в опис, като се посочва, когато е уместно, съответната стойност и дали активите са били предадени на синдика или на специалния попечител и се засягат всички въпроси, относими към производството;

е) документът се подписва от присъстващото на процедурата лице и от собственика или държателя на иззетите активи, или когато последният не може или не желае да се подпише, от двама присъстващи свидетели.

5. При принудително извеждане на обявена в несъстоятелност страна от обичайното ѝ местопребиваване се прилагат разпоредбите на член 862 от Гражданския процесуален кодекс.

6. Плащания, получени в брой от синдика, трябва веднага да бъдат депозирани в кредитна институция, избрана от синдика, с изключение на сума, която е необходима единствено за покриване на текущи административни разходи.

„Член 157

Предсрочно затваряне

Синдикът може да затвори един, няколко или всички обекти на длъжника преди събранието за разглеждане на доклада за оценката:

a) с положително становище на кредитния комитет, ако съществува такъв комитет;

б) при условие че длъжникът не възразява, когато не съществува комитет на кредиторите, или ако, въпреки възражението на длъжника, съдията разреши затварянето на основание, че отлагането на тази мярка до датата на горепосоченото събрание ще доведе до значително намаляване на масата на несъстоятелността.“

„Член 158

Начало на продажбата на активите

1. Когато съдебното решение за обявяване в несъстоятелност е окончателно и събранието за разглеждане на доклада за оценката е проведено, синдикът незабавно пристъпва към продажбата на всички иззети активи по масата на несъстоятелността, независимо от пасивите, при условие че това не е в разрез с решенията, взети от кредиторите на горепосоченото събрание.

2. Синдикът обаче извършва предсрочна продажба на активи от масата на несъстоятелността, които не могат да бъдат съхранявани поради опасност от тяхното погиване или обезценяване.

3. Ако бъде взето решение за извършване на предсрочна продажба по предходния параграф, синдикът съобщава този факт на длъжника, на комитета на кредиторите, ако съществува такъв комитет, и на съдията най-малко два работни дни преди продажбата и публикува решението в уебсайта Citius.

4. Съдията по своя собствена инициатива или по искане на длъжника, на комитета на кредиторите или на някой от кредиторите по несъстоятелността, или на масата на несъстоятелността може да спре предсрочната продажба на активи по параграф 2. Това решение се съобщава незабавно на синдика, на длъжника, на комитета на кредиторите и на кредитора, отправил искането. Не се разрешава обжалване.

5. В искането по предходния параграф заинтересованата страна трябва да представи основателни мотиви за отказа за продажба на активите и да представи, ако е възможно, осъществима алтернатива на планираната от синдика операция.“

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Класовете вземания по несъстоятелността и третирането на предявени вземания след образуването на производството по несъстоятелност, включително задълженията по масата на несъстоятелността, са представени по същество в членове 47—51 от CIRE:

„Член 47

Понятията „кредитори по несъстоятелността“ и „класове вземания по несъстоятелността“

1. След обявяването в несъстоятелност всички вземания, отнасящи се до имуществото на обявената в несъстоятелност страна или гарантирани с активи, включени в масата на несъстоятелността, чието основание предхожда обявяването в несъстоятелност, се считат за кредитори по несъстоятелността, независимо от тяхната националност или местонахождение.

2. Посочените в предходния параграф вземания, както и еквивалентни на тях вземания и съответстващите им задължения, са наричани в този Кодекс вземания по несъстоятелността и съответно задължения по несъстоятелността.

3. Вземания, за които е доказано, че са възникнали по време на производството, са еквивалентни на вземания по несъстоятелността към датата на обявяване на несъстоятелността.

4. За целите на този Кодекс вземания по несъстоятелността са:

a) „гарантирани“ и „привилегировани“ вземания, ползващи се съответно с имуществени гаранции, включително специални кредитни привилегии, както и с общи кредитни привилегии по отношение на активи, включени в масата на несъстоятелността, до сумата, съответстваща на стойността на гарантираните активи и на общите привилегии, с отчитане на възможни преобладаващи тежести;

б) вземания от „по-заден ред“, изброени в следващия член, освен когато те се ползват с общи или специални кредитни привилегии, или законни ипотеки, които не се прекратяват вследствие на обявяването в несъстоятелност;

в) всички други вземания са „обикновени.“

„Член 48

Вземания от по-заден ред

Следните вземания се считат за вземания от по-заден ред и се нареждат след други вземания по несъстоятелността:

a) вземания на лица, намиращи се в специално взаимоотношение с длъжника, при условие че специалното взаимоотношение е съществувало преди възникването на вземането, както и вземания на лица, които са им били прехвърлени през двете години, предхождащи началото на производството по несъстоятелност;

б) лихва по вземания от по-заден ред, формирана след обявяването в несъстоятелност, с изключение на вземания, обезпечени с имуществена гаранция и с общи кредитни привилегии, до стойността на съответните активи;

в) вземания, за които страните са се договорили да имат по-заден ред;

г) вземания, чийто предмет са плащания от длъжника без такса;

д) вземания от масата на несъстоятелността, които вследствие на отмяна в полза на масата на несъстоятелността, се начисляват на трето лице поради недобросъвестност;

е) лихва по вземания от по-заден ред, формирана след обявяването в несъстоятелност;

ж) вземания по отношение на заемите на акционерите.“

„Член 49

Лица, намиращи се в специално взаимоотношение с длъжника

1. Следните лица се счита, че се намират в специално взаимоотношение с длъжник, който е физическо лице:

a) съпругата/ът и лица, разведени с длъжника в двете години, предхождащи началото на производството по несъстоятелност;

б) родственици във възходяща или низходяща линия или братя и сестри на длъжника, или на някое от лицата по предходната алинея;

в) съпрузи на родственици във възходяща или низходяща линия или на братя и сестри на длъжника;

г) лица, които обичайно са живели с длъжника в споделено домакинство за определен период през двете години, предхождащи началото на производството по несъстоятелност.

2. Следните лица се счита, че се намират в специално взаимоотношение с длъжник, който е юридическо лице:

a) съдружници, асоциирани членове или членове, които носят правна отговорност за задълженията, както и лицата, които са имали такъв статут две години преди началото на производството по несъстоятелност;

б) субекти, които в двете години, предхождащи началото на производството по несъстоятелност, ако е приложимо, са имали контрол над дружеството или са били в една и съща група от компании заедно с него съгласно член 21 от Закона за ценните книжа;

в) законните или фактическите директори на длъжника, които са били законни или фактически директори в който и да е момент през двете години, предхождащи началото на производството по несъстоятелност;

г) субекти, свързани с който и да е от субектите, посочени в предходните алинеи, под която и да е от формите, посочени в параграф 1.

3. В случаите, в които несъстоятелността е свързана само с един самостоятелен имот, лицата, за които се счита, че се намират в специално взаимоотношение са съответните собственици и директори, както и трети лица, свързани с тях под която и да е от формите по предходните алинеи, а когато е засегнато непотърсено наследство — лицата, свързани с лицето, чието наследство се администрира, под която и да е от формите по параграф 1, към датата на започване на администрирането или в предходните две години.

„Член 50

Вземания по предварително условие

1. За целите на този Кодекс вземания по предварително или отлагателно условие са съответно тези, чието възникване или продължаващо действие зависи от настъпването на бъдещо и несигурно събитие или които подлежат на принудително изпълнение по закон, съдебно решение или друг правен акт.

2. Вземания по предварително условие са:

a) вземания, които настъпват в резултат на отказ от принудително изпълнение или предварително прекратяване от синдика на действащи двустранни договори към датата на обявяване в несъстоятелност, или отмяна на актове в полза на масата на несъстоятелността, когато прекратяването, отказът или отмяната не са извършени;

б) вземания, които не могат да бъдат предявени спрямо обявената в несъстоятелност страна без предварителна възбрана на имота на друга страна, когато тази предварителна възбрана не е изпълнена;

в) вземания, свързани с несъстоятелността, за които обявената в несъстоятелност страна не носи персонална отговорност, докато задължението не е станало изискуемо.“

„Член 51

Задължения на масата на несъстоятелността

1. Ако в закона не е изрично предвидено друго, задълженията на масата на несъстоятелността включват наред с други задължения, класифицирани като такива в Кодекса, следното:
a) разходите за производството по несъстоятелността;
б) възнаграждението на синдика и неговите разходи, както и тези на членовете на комитета на кредиторите;
в) задължения, произтичащи от действия, свързани с администрирането, ликвидацията и разделянето на масата на несъстоятелността;
г) задължения, произтичащи от действия на синдика в изпълнение на неговите функции;
д) задължения, произтичащи от двустранен договор, чието изпълнение не може да бъде отказано от синдика, освен ако се отнасят за период преди обявяването в несъстоятелност;
е) задължения, произтичащи от двустранен договор, чието изпълнение не може да бъде отказано от синдика, освен ако съответстват на вече предоставено обезщетение от другата страна преди обявяването в несъстоятелност, или които се отнасят за период преди обявяването в несъстоятелност;
ж) задължение, произтичащо от договор, чийто предмет включва дългосрочно плащане, съответстващо на вече предоставено обезщетение от другата страна, чието изплащане е било поискано от временния съдебен управител;
з) задължения, възникнали вследствие на действия на временния съдебен управител в изпълнение на неговите функции;
и) задължения, които произтичат от неоснователно обогатяване на масата на несъстоятелността;
й) задължения, свързани с плащането на издръжка, които се отнасят до период, предхождащ датата на обявяването в несъстоятелност, съгласно разпоредбите на член 93.
2. Вземания, съответстващи на задължения на масата на несъстоятелността, и притежателите на такива вземания са наречени в този Кодекс съответно вземания на масата на несъстоятелността и кредитори на масата на несъстоятелността.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Правилата, които се прилагат спрямо предявяването, удостоверяването и признаването на вземанията, са уредени в членове 128—140 от CIRE:

„Член 128

Предявяване на вземания

1. В срока, определен за целта в съдебното решение за обявяване в несъстоятелност, кредиторите по несъстоятелността, включително и прокуратурата в защита интересите на субектите, които тя представлява, трябва да предявят и удостоверят своите вземания с молба, придружена от всички налични подкрепящи документи, в която се посочва:

a) произходът, падежът, сумата на капитала и лихвата;

б) подчинените условия, както предварителни, така и отлагателни;

в) характерът на вземанията, дали са обикновени, от по-заден ред, привилегировани или гарантирани, и в последния случай активите или правата, предмет на гаранцията и съответна информация за вписването им, ако е приложимо;

г) наличието на персонални гаранции, с посочване на гарантите;

д) приложимият лихвен процент за просрочено плащане.

2. Молбата се адресира до синдика и се изпраща чрез електронен пренос на данни съгласно разпоредбите на член 17, параграф 2 от съответната Министерска заповед за изпълнение.

3. Когато кредиторите по несъстоятелността не са спонсорирани, молбата за предявяване на вземания се внася на служебния адрес на синдика или се изпраща по електронна поща, или с препоръчана поща. Синдикът се подписва при доставката или в тридневен срок изпраща на кредитора потвърждение за получаване по същия начин, по който е била изпратена молбата.

4. Предявяването на вземанията по параграф 1 може да бъде извършено, като се използва предоставеният за целта формуляр на уебсайта, определен с Министерска заповед за изпълнение, издадена от член на правителството с ресор правосъдие, или стандартният формуляр за предявяване на вземания, предвиден в членове 54 и 55 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. в случаите, в които се прилага този регламент.

5. Целта на удостоверяването е да се проверят всички вземания по несъстоятелността, независимо от техния характер и основание, и дори кредитори, чиито вземания са били признати с окончателно решение, също трябва да предявят своите вземания в производството по несъстоятелност, ако желаят да получат плащане.“

„Член 129

Списък с признати и непризнати вземания

1. В рамките на 15 дни след изтичането на срока за предявяване на вземания синдикът представя на секретариата списък на всички признати кредитори и списък на непризнатите кредитори, и двата по азбучен ред, в които са отразени не само кредиторите, предявили вземания, но и с тези, чиито права произтичат от счетоводните документи на длъжника или за които синдикът е информиран по друг начин.‑

2. В списъка на признатите кредитори се посочва самоличността на всеки кредитор, характерът на вземането, размерът на сумата и лихвата към датата на изтичане на срока за предявяване на вземания, персонални и имуществени гаранции, привилегии, приложима лихва за просрочени плащания, предварително или отлагателно условие и стойността на активите, включени в масата на несъстоятелността, които са покрити от имуществени кредитни гаранции, за които длъжникът не носи персонална отговорност.

3. В списъка с непризнатите кредитори се посочва основанието за непризнаването.

4. Всички непризнати кредитори, както и тези, чиито вземания са признати, без те да са предявили вземане, или при условия, различни от условията, посочени в молбата за предявяване на вземане, трябва да бъдат уведомени от синдика с препоръчано писмо или по един от начините, предвидени в член 128, параграфи 2 и 3, а когато обичайното местопребиваване, местонахождението или адресът на управление на установени кредитори се намират в държава членка, различна от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, се уведомяват също данъчните власти и органите за социално осигуряване в тези държави членки, като се изпраща съобщение в съответствие с член 54 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.

5. Посоченото в предходния параграф уведомление може да бъде изпратено по електронна поща, в случай че вземането е предявено по електронен път, и се счита за изпратено на датата на неговото изпращане. Синдикът прилага съответното доказателство за получаване към документите по делото.“

„Член 130

Оспорване на списъка с признати кредитори

1. В рамките на 10 дни след изтичането на срока по член 129, параграф 1 всяка заинтересована страна може да оспори списъка на признатите кредитори, като изпрати молба до съдията, излагайки основанията за неправомерно включване или изключване на вземания, или неправилно изчислен размер при квалифицирането на признатите вземания.

2. По отношение на кредиторите, уведомени с препоръчано писмо, срокът от 10 дни започва да тече от третия работен ден след датата на изпращане на писмото.

3. Ако няма никакви възражения, съдебното решение за удостоверяване и определяне на реда на вземанията се взема веднага, с което, освен ако има явна грешка, списъкът на признатите кредитори, съставен от синдика, се одобрява и вземанията се класират по реда, определен в списъка.“

„Член 131

Отговор на възражения

1. Синдикът, както и всяка заинтересована страна, заела противоположно становище, включително длъжникът, може да отговори на всяко възражение.

2. Ако обаче възражението се основава на неправомерно включване на конкретно вземане в списъка на признатите кредитори, на пропуск в приложимите към него условия или на факта, че е призната завишена сума или вземането е класирано в по-преден ред, отколкото е правилно, на възражението може да отговори единствено лицето, предявило съответното вземане.

3. Отговорът се представя в срок от 10 дни след изтичането на срока по член 130 или на уведомлението, изпратено до лицето, предявило вземането, предмет на оспорване, в зависимост от случая; в противен случай възражението може да бъде решено в полза на оспорващата страна.“

„Член 132

Завеждане на възражения и отговори

Списъците на признатите и непризнатите от синдика вземания, възраженията и отговорите на тях се завеждат в едно и също приложение.“

„Член 133

Анализ на вземанията и на отчетите на обявената в несъстоятелност страна

За да може всяка заинтересована страна и комитетът на кредиторите да се запознаят подробно с вземанията, докато тече срокът, определен за внасяне на възражения и отговори, синдикът трябва да предостави на разположение вземанията, съответните документи за тях и счетоводните документи на обявената в несъстоятелност страна на подходящо място, което ще бъде упоменато в края на списъците на признатите и непризнатите кредитори.“

„Член 134

Средства за доказване, копия и отказ от уведомление

1. Разпоредбите на член 25, параграф 2 се прилагат за възражения и отговори.

2. За съгласуване със заинтересованите страни заявителят трябва да представи две копия на подадените документи, едното от които е предназначено за архива на съда, а другото остава на съхранение в секретариата на съда. Когато се предоставят на цифров носител, тези документи може да бъдат изтеглени от секретариата.

3. По изключение, в случаите, когато възражението се отнася до признати вземания и не е подадено от лицето, което ги е предявило, се прилага или изтегля допълнително копие, което се предава на лицето, предявило вземанията.

4. Възраженията се довеждат до знанието на лицата, предявили съответните вземания, само когато те не са оспорващата страна.

5. Докато тече срокът, определен за възражения и отговори, преписката се съхранява от секретариата на съда за анализ и справка на заинтересованите страни.“

„Член 135

Становище на комитета на кредиторите

В срок от 10 дни след изтичане на срока за отговор на възражения комитетът на кредиторите прилага становището си по оспорваните вземания към документите по делото.“

„Член 136

Прекратяване на производството

1. След като становището на комитета на кредиторите бъде приложено или определеният срок по предходния член е изтекъл, без да бъде издадено становище, съдията обявява, със силата на съдебно решение, че неоспорените вземания, включени в съответния списък, се считат за удостоверени, освен в случай на очевидна грешка. Съдията може да определи ден и час за преговори за постигане на помирение в следващите 10 дни, уведомявайки всички, които са внесли възражения и отговори, комитета на кредиторите и синдика, за да могат те да присъстват лично или да бъдат представени от пълномощници с необходимите специални правомощия.

2. При преговорите за помирение вземанията, одобрени от всички присъстващи при съответните точно определени условия, се считат за признати.

3. След приключване на преговорите за помирение производството се прекратява незабавно от съдията, за да бъде издадена официална заповед в съответствие с разпоредбите на членове 595 и 596 от Гражданския процесуален кодекс.

4. (Отменен.)

5. За признати се считат и всички други вземания, които е възможно да бъдат признати въз основа на доказателствата, представени в документите по делото.

6. Окончателната официална заповед във връзка с признати вземания е под формата и има силата на съдебно решение, с което вземанията се обявяват за удостоверени и класирани по ред в съответствие със законовите разпоредби.

7. Ако удостоверяването на някои вземания изисква представянето на доказателства, класирането по ред на всички вземания се извършва с окончателното съдебно решение, освен ако съдията прецени, че вземанията, които се разглеждат подробно, предвид техния размер или характер, няма да попречат на незабавното постановяване на съдебно решение, при пълно спазване на разпоредбите на член 180, параграф 1.

8. В случай че съдията сметне за неподходящо да провежда преговори за помирение, той издава веднага официалната заповед, предвидена в параграф 3.“

„Член 137

Следствени действия

Когато преди заседанието за обсъждане и постановяване на съдебното решение е необходимо да бъдат извършени следствени действия, съдията разпорежда те да бъдат предприети така, че да приключат в срок от 20 дни от датата на заповедта за тяхното назначаване, и на всички заинтересовани страни се предоставят представените от всяка от тях доказателства.“

„Член 138

Насрочване на дата за съдебното заседание

След представяне на доказателства или изтичане на писмено определения срок се насрочва дата на заседанието за обсъждане и постановяване на съдебното решение, което трябва да се проведе в следващите 10 дни.“

„Член 139

Съдебно заседание

Заседанието за постановяване на съдебното решение се провежда при спазване на условията, предвидени за всяко друго дело, със следните особености:

a) когато е необходимо, в момент, определен от съда, се изслушва синдикът или комитетът на кредиторите;

б) доказателства се представят по реда на подаване на възраженията по оспорване;

в) по време на обсъждането първо вземат думата адвокатите на оспорващите и след това адвокатите на ответниците, като възможност за отговор не се предвижда.“

„Член 140

Постановяване на съдебно решение

1. В рамките на 10 дни след края на заседанието за постановяване на съдебно решение, съдията се произнася относно удостоверяването и определянето на реда на вземанията.

2. Редът на вземанията е общ за активи от масата на несъстоятелността и отделен за активи, свързани с права върху имуществени гаранции и кредитни привилегии.

3. При определяне на реда на вземанията не се дава преференция в резултат на съдебна ипотека или ипотека, произтичаща от залог. Разходите, платени от заявителя или кредитора, представляват задължения на масата на несъстоятелността.“

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Правилата, приложими по отношение на плащането на кредиторите, дават възможност за различно третиране в зависимост от това дали вземанията са гарантирани, привилегировани, обикновени или от по-заден ред. Тези правила са уредени в членове 172—184 от CIRE. С тези разпоредби се уреждат също: възможността за плащане на задължение на трета страна, встъпила в правата на кредитор; и приложимите механизми при наличие на съвместна отговорност на длъжници.

„Член 172

Плащане на задълженията на масата на несъстоятелността

1. Преди да бъдат извършени плащания на вземания по несъстоятелността, синдикът приспада от масата на несъстоятелността необходимите за изплащането на задълженията по тази маса активи или права, включително тези, които могат да бъдат предвидени до приключването на производството.

2. Задълженията на масата на несъстоятелността се завеждат към приходите на масата на несъстоятелността, а излишъкът — към постъпленията от всеки отделен актив, движим или недвижим, в надлежното съотношение; заведената сума обаче не може да надхвърля 10 % от постъпленията от активи, които са предмет на имуществени гаранции, освен ако това не е от съществено значение за пълното погасяване на задълженията на масата на несъстоятелността или доколкото не засяга пълното погасяване на гарантираните вземания.

3. Плащането на задълженията на масата на несъстоятелността се извършва на съответните падежи, независимо от етапа на производството.

4. Когато са заведени искове за установяване на правото на възстановяване или разделяне на вече продадени активи и когато е внесено възражение по компетентност, сума, равна на постъпленията от продажбата, когато тя може да бъде определена, остава депозирана и се изключва от плащанията към кредитори на масата на несъстоятелността или към кредитори по несъстоятелността, докато продължава действието на възражението. Когато постъпленията не могат да бъдат определени, сума, равна на провизиите за запаси, остава на депозит. Разпоредбите на член 180, параграфи 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis.“

„Член 173

Начало на изплащането на вземания по несъстоятелността

Изплащането на вземания по несъстоятелността засяга само вземанията, удостоверени с окончателно съдебно решение.“

„Член 174

Плащане на гарантирани кредитори

1. Без да се засягат разпоредбите на член 172, параграф 1 и 2, след като активи, обременени с имуществени гаранции, бъдат продадени и съответните разходи бъдат приспаднати, се извършва незабавно плащане към гарантирани кредитори съобразно притежавания от тях приоритет. По отношение на кредитори, на които не е платено изцяло и пред които длъжникът отговаря с цялото си имущество, съответните салда се включват в обикновените вземания, като заменят прогнозните салда, ако те не съвпадат.

2. Преди продажбата на активите прогнозното салдо, признато като обикновено вземане, се взема предвид при разпределянето между обикновените кредитори. Сумите, съответстващи на разпределението, трябва да останат депозирани до потвърждаване на действителното салдо. Тегления се разрешават след потвърждаване на сумите.

3. Плащане на неизискуемо задължение на трето лице:

a) не се извършва в хипотезата на първата част на член 164, параграф 5 или ако лицето, предявило съответното вземане, отхвърли гаранцията;

б) не може да надхвърля сумата на задължението, актуализирана до датата на плащане в съответствие с член 91, параграф 2;

в) предполага встъпване в правата на кредитора, пропорционално на сумата, платена във връзка с размера на задължението, актуализиран при същите условия.“

„Член 175

Плащане на преференциални кредитори

1. Привилегировани вземания се изплащат, ползвайки активи, върху които не са учредени действащи имуществени гаранции, в зависимост от приоритета, който имат, и пропорционално на сумите, дължими на кредитори със същите привилегии.

2. Разпоредбите на втората част на член 174, параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis.“

„Член 176

Плащане на обикновени кредитори

На обикновените кредитори се плаща пропорционално на техните вземания, ако масата на несъстоятелността е недостатъчна, за да бъдат удовлетворени напълно.“

„Член 177

Плащане на кредитори от по-заден ред

1. Плащането на кредитори от по-заден ред се извършва само след пълно покриване на обикновените вземания и се осъществява в реда, в който вземанията са посочени в член 48, пропорционално на съответните суми, дължими по вземания, посочени в същата алинея, ако масата на несъстоятелността е недостатъчна, за да бъдат удовлетворени напълно кредиторите.

2. Когато е налице споразумение относно вземанията от по-заден ред, страните може да дадат приоритет на вземане, различно от възникващото съгласно разпоредбите на член 48.“

„Член 178

Частично разпределение

1. Когато се депозират суми, които осигуряват изплащане на не по-малко от 5 % от стойността на привилегированите или обикновените вземания, или на вземанията от по-заден ред, съдебният синдик представя план и график за разпределение, който според него трябва да бъде изпълнен, за да бъде приложен към основното дело заедно със становището на комитета на кредиторите, ако има такъв.

2. Съдията взема решение за плащанията, които смята за обосновани.“

„Член 179

Плащане в случай на солидарно отговорни длъжници

1. Когато освен обявената в несъстоятелност страна има друг солидарно отговорен длъжник в същата ситуация, кредиторът не получава никаква сума, докато не представи удостоверение, потвърждаващо получените суми от производство по несъстоятелност, в което участват останалите длъжници; синдикът също уведомява страните по други производства за извършени плащания.

2. Солидарно отговорен длъжник, който покрива задължението само частично, не може да получи плащане в производство по несъстоятелност на съдлъжници, без кредиторът да е бил удовлетворен напълно.“

„Член 180

Превантивни мерки

1. Когато срещу съдебното решение за удостоверяване и определяне на реда на вземанията е внесена жалба или възражение, подлежащи на разглеждане, вземанията на тези, които са подали възражението, или вземанията, които са предмет на обжалване, се считат за условно удостоверени, в последния случай в максималния известен размер, за да могат да бъдат взети предвид при предстоящите разпределения. Така определените суми обаче трябва да останат депозирани.

2. След окончателното решение по обжалването или по възражението се разрешава изтегляне на депозираните суми, доколкото е необходимо, а ако се извършва разпределение между кредитори — в зависимост от случая. При частични тегления разпределението се извършва въз основа на оставащата сума.

3. Ако жалба или възражение, поради които тегленето на суми е било възпрепятствано, бъдат решени в ущърб на вносителя, той обезщетява увредените по тази причина кредитори, заплащайки лихва за забава съгласно законоустановения лихвен процент върху забавената сума от датата на разпределението, в което е била включена сумата.

4. Ако бъде подадено възражение, след като е било извършено разпределение, на засегнатите кредитори се начислява допълнителна сума за възстановяване на равнопоставеността им спрямо еквивалентни кредитори, без да се засяга условието тази сума да остане депозирана, ако все още няма окончателно решение по иска.“

„Член 181

Вземания по предварително условие

1. Вземания по предварително условие се удовлетворяват по номиналната стойност на части. Сумите по тях обаче трябва да останат депозирани до изпълнението на условието.

2. Ако условието не бъде изпълнено, при окончателното разпределение:

a) не се вземат предвид вземания, които са лишени от стойност поради очевидната липса на вероятност условието да бъде потвърдено, и в този случай депозираните суми по предходния параграф се разпределят между другите кредитори;

б) ако не са налице обстоятелствата по предходната алинея, синдикът депозира в кредитна институция сума, съответстваща на номиналната стойност на вземането, която да бъде предоставена на предявилия вземането при изпълнение на предварителното условие или да бъде разпределена между другите кредитори, след като стане ясно, че това условие не може да бъде изпълнено.“

„Член 182

Окончателно разпределение

1. Когато ликвидацията на масата на несъстоятелността приключи, секретариатът от името на съда извършва разделяне и окончателно разпределение, след като делото бъде изпратено за изчисляване на разходите и депозирано в самия секретариат. Приключването на ликвидацията не се влияе от генерираща приходи дейност на длъжника, които се прибавят към масата на несъстоятелността.

2. Парични средства, останали след ликвидацията, които не са достатъчни за покриване на разходите за разпределянето, се предоставят на органа, отговорен за финансовото и имущественото управление на Министерството на правосъдието.

3. По време на делото синдикът може да направи предложение за разделяне и окончателно разпределение, придружено от съответната подкрепяща документация, като тази информация се оценява от секретариата.“

„Член 183

Плащания

1. Всички плащания се извършват, без да е необходима заявка, за предпочитане с банков превод към IBAN на съответния получател, и преведената сума се изтегля от сметката по несъстоятелността.

2. Когато е невъзможно да бъде извърши плащане на вземане съгласно предходния параграф, синдикът трябва да използва чек, издаден от сметката по несъстоятелността.

3. Ако чекът не бъде усвоен в срок до една година от датата на уведомяване на кредитора, давностният срок на съответното вземане изтича и сумата се връща към Института за управление на финанси и имущество (Instituto de Gestão Financeira e Equipamentos da Justiça, I. P.)

4. Използването на някое от платежните средства по параграфи 1 и 2 не освобождава синдика от задължението да спазва съответните законови или договорно определени изисквания за боравене със сметката по несъстоятелността. Член 167, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.“

„Член 184

Остатък

1. Ако постъпленията от ликвидацията са достатъчни за пълното изплащане на вземанията по несъстоятелността, остатъкът се предава на длъжника от синдика.

2. Ако длъжникът не е физическо лице, синдикът предава на участващите лица частта от остатъка, която би им принадлежала, ако ликвидацията е била извършена извън производството по несъстоятелност, или прилага разпоредбите, предвидени в закона и в нормативни актове.“

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Условията и последиците, свързани с приключването на производството по несъстоятелност, са уредени в членове 231—234 от CIRE. С тези разпоредби са уредени случаите, при които е налице: одобряване на план за несъстоятелност, ако съдържанието на този план не противоречи на приключването; край на процедурите по несъстоятелността; ликвидация и окончателно разпределение; и недостатъчност на масата на несъстоятелността.

„Член 231

Приключване по искане на длъжника

1. Искане от длъжника за приключване на производството поради край на процедурите по несъстоятелността се свежда до знанието на кредиторите, за да може те, ако желаят, да оспорят приключването в срок от осем дни. Прилагат се разпоредбите на член 41, параграфи 3 и 4.

2. Искане от длъжника, което не се основава на край на процедурите по несъстоятелността, се придружава от документи, потвърждаващи съгласието на всички кредитори, които са предявили вземания, когато е подадено след предвидения за целта срок, или в противен случай — на всички известни кредитори.

3. И в двата случая, преди да се произнесе по искането, съдията изслушва синдика и комитета на кредиторите, ако има такъв.“

„Член 232

Приключване поради недостатъчност на масата на несъстоятелността

1. Когато се установи, че масата на несъстоятелността е недостатъчна за покриване на разходите по производството и на останалите задължения на масата на несъстоятелността, синдикът уведомява съдията за този факт; съдията може да бъде уведомен и автоматично за това.

2. След като изслуша длъжника, събранието на кредиторите и кредиторите на масата на несъстоятелността, съдът обявява производството по несъстоятелност за приключено, освен ако заинтересована страна депозира по разпореждане на съда сума, определена от съдията за разумно необходима за осигуряване на плащането на разходите по производството и на останалите задължения по масата на несъстоятелността.

3. След като делото бъде изпратено за изчисляване на разходите и депозирано в секретариата на съда, секретариатът, след като разходите бъдат платени, разпределя наличните парични суми в масата на несъстоятелността между кредиторите на масата на несъстоятелността пропорционално на техните вземания.

4. Когато недостатъчността на масата на несъстоятелността бъде потвърдена, синдикът може веднага да прекъсне съответната ликвидация.

5. Ако при приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на масата на несъстоятелността, е в ход открита процедура за разглеждане на вината, тази процедура продължава в ограничена форма.

6. Ако длъжник се възползва от разсрочване на плащането на разходите по член 248, параграф 1, разпоредбите по предходните параграфи не се прилагат, докато е в сила тази възможност.

7. Масата на несъстоятелността се смята за недостатъчна, когато стойността на активите е по-малка от 5 000 EUR.“

„Член 233

Последици от приключването

1. След приключването на производството и без да се засягат разпоредбите на член 217, параграф 5 по отношение на конкретните непосредствени последици от решението за одобрение на плана за несъстоятелност:

a) всяко действие, произтичащо от обявяването в несъстоятелност, се прекратява и длъжникът възстановява правото си да се разпорежда със своите активи и свободно да управлява своята дейност, без да се засягат последиците от установяването на вина за настъпване на несъстоятелността и разпоредбите на следващия член;

б) задачите на комитета на кредиторите и на синдика приключват, с изключение на тези, свързани с подаването на отчети и, ако е приложимо, на възложените съгласно плана за несъстоятелността;

в) кредиторите по несъстоятелността могат да упражняват своите права спрямо длъжника без ограничения, освен залегналите в плана за несъстоятелността, в плана за плащанията и в член 242, параграф 1, като за целта подлежащите на изпълнение актове включват съдебното решение за одобряване на плана за плащанията и съдебното решение за удостоверяване на вземанията или решението, постановено в последваща процедура за удостоверяване, заедно със съдебното решение за одобряване на плана за несъстоятелност, ако е приложимо.

г) кредиторите на масата на несъстоятелността може да предявят права спрямо длъжника, които не са били удовлетворени.

2. Приключване на производството по несъстоятелност преди окончателното разпределение ще доведе до:

a) анулиране на отмяната на актове в полза на масата на несъстоятелността, освен ако планът за несъстоятелността дава на синдика правомощия за защита в искове, насочени към оспорване на отмяната, както и в случаи, в които подобна отмяна вече не може да бъде оспорвана поради изтичане на срока по член 125 или оспорването е отхвърлено с окончателно решение;

б) прекратяване на неприключили производства за удостоверяване на вземания и за възстановяване и разделяне на вече ликвидирани активи, освен ако вече е постановено съдебно решение за удостоверяване и определяне на реда на вземанията в съответствие с член 140 или ако приключването на производството произтича от одобряването на плана за несъстоятелност, като в този случай подадените въззивни жалби срещу това съдебно решение продължават да се разглеждат до тяхното приключване, както и исковете, чиито жалбоподатели или длъжникът поискат това в срок от 30 дни;

в) прекратяване на неприключили производства срещу отговорните по закон за задълженията на обявената в несъстоятелност страна, заведени по предложение на синдика, освен ако планът за несъстоятелността дава правомощия на синдика да продължи да води тези производства.

3. Разходите, свързани с искове за оспорване на отмяната на актове в полза на масата на несъстоятелността, които са удовлетворени в съответствие с параграф 2, буква a), се поемат от масата на несъстоятелността, ако делото е приключило поради недостатъчност на масата на несъстоятелността.

4. С изключение на производството за удостоверяване на вземания всички искове, които зависят от производството по несъстоятелността и не подлежат на отхвърляне в съответствие с параграф 2, буква б) или които синдикът не е длъжен да води съгласно плана за несъстоятелност, се отделят от делото и се отнасят към компетентния съд. В такъв случай длъжникът има изключителна легитимация по делото, независимо от правосубектността или съгласието на ответната страна.

5. В срок от 10 дни след приключване на производството синдикът предава на съда за архивиране цялата документация относно производството, с която разполага, както и всички счетоводни документи на длъжника, които не следва да му бъдат върнати.

6. Когато производство по несъстоятелност приключва без процедура за разглеждане на вината за несъстоятелността, открита по член 36, параграф 1, буква и), съдията трябва да посочи изрично в решението инцидентното естество на несъстоятелността в съответствие с предвиденото в член 230.

7. Приключването на производство по несъстоятелност по член 230, параграф 1, буква д), когато съществуват активи или права, подлежащи на ликвидация, бележи началото на периода на прехвърляне на разполагаемия доход на длъжника.“

„Член 234

Въздействие върху търговски дружества

1. Когато производството приключва поради одобряването на план за несъстоятелност, предвиждащ продължаването на дейността на търговското дружество, за възстановяването на дейността не изисква решение на съдружниците.

2. Съдружниците може да решат да възстановят дейността, ако производството е приключило на основание член 230, параграф 1, буква в).

3. След като окончателното разпределение е извършено и приключването на производството е вписано, дружеството престава да съществува.

4. Когато производството приключва поради недостатъчност на масата на несъстоятелността, ликвидацията на дружеството следва правния режим за административно производство при прекратяване и ликвидация на търговски субекти. Съдията трябва да уведоми компетентния регистър за приключването на производството и за имуществото на дружеството.

Въздействие върху физически лица

Ако длъжникът е физическо лице, по негово искане той може да бъде освободен от вземания по несъстоятелност, които не са изцяло платени по време на производството по несъстоятелност или в срок до пет години след приключването му, в съответствие с разпоредбите на членове 235—248 от CIRE.

Ако бъде разрешено, освобождаването на физическо лице от задължения изисква разполагаемият доход, получен от длъжника, да бъде прехвърлен на попечител, избран от съда за срок от пет години след приключване на производството по несъстоятелност (период на прехвърляне). В края на всяка година по време на периода на прехвърляне с получените суми попечителят: a) покрива непогасени разходи за производството по несъстоятелност; б) възстановява средства на органа, отговарящ за управлението на финансите и имуществото на Министерството на правосъдието, платени за възнаграждението и разходите на синдика и на попечителя; в) покрива своето собствено възнаграждение и разходи; г) разпределя остатъка между кредиторите по несъстоятелността съгласно установените разпоредби за плащане на кредитори в производство по несъстоятелност.

Когато периодът на прехвърляне приключи, освобождаването на длъжника може да бъде постановено от съда и в този случай всички вземания по несъстоятелността, които не са удовлетворени към датата, на която е постановено освобождаването, се анулират, включително тези, които са били предявени или удостоверени. Освобождаването обаче не се отнася за: a) вземания за издръжка; б) обезщетение, дължимо за незаконни актове на длъжника, което е било предявено като такова; в) вземания за глоби и други парични санкции за престъпления или административни нарушения; г) данъчни вземания.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност са описани в отговора на предишния въпрос. По принцип, след приключване на производството кредиторите по несъстоятелността могат да упражняват своите права спрямо длъжника без други ограничения, освен предвидените при евентуална неплатежоспособност, в планове за плащания и в член 242, параграф 1 от CIRE.

Изпълнителните актове за упражняване на тези права включват съдебното решение за одобряване на плана за плащанията и съдебното решение за удостоверяване на вземанията или, ако е приложимо, решението, постановено в последваща процедура за удостоверяване, заедно със съдебното решение за одобряване на плана за несъстоятелност.

Съгласно член 242, параграф 1 от CIRE в случай на освобождаване от задължения на физическо лице, не се разрешава принудително изпълнение върху активи на длъжника, които са предназначени за удовлетворяване на вземания по несъстоятелността по време на периода на прехвърляне.

Производството по несъстоятелност се смята за приключило от момента, посочен в член 230 от CIRE. Времето на приключване на производството зависи от обстоятелствата, предопределили това приключване, както следва:

„Член 230

Кога приключва производството

1. Когато производството продължи след обявяването в несъстоятелност, съдията може да реши да го приключи:

a) след извършване на окончателното разпределение, без да се засягат разпоредбите на член 239, параграф 6;

б) след като решението за одобряване на план за несъстоятелността е станало окончателно, при условие че този план не противоречи на приключването;

в) по искане на длъжника, когато той не е в положение на несъстоятелност, или когато всички кредитори са съгласни;

г) когато синдикът потвърди недостатъчността на масата на несъстоятелността за удовлетворяване на разходите по производството и на други задължения.

д) когато приключването все още не е обявено в първоначалната заповед за освобождаване от задължения по член 237, буква б).

2. Кредиторите се уведомяват за решението за приключване на производството и решението се публикува и вписва в съответствие с членове 37 и 38, като се посочват съответните основания.“

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите и съдебните разноски за производството по несъстоятелност се смятат за задължения на масата на несъстоятелността съгласно член 51 от CIRE, посочен по-горе.

Преди да бъдат извършени плащания на вземания по несъстоятелността, синдикът приспада активите и правата, необходими за плащане на разходите и съдебните разноски в производството, включително тези, които могат да бъдат предвидени до приключването на производството. Плащането на разходите и съдебните разноски в производството се прехвърля в съответствие с горепосочения член 172 от CIRE.

В случай на освобождаване на физическо лице от задълженията му, попечителят използва получените в края на всяка година суми по време на периода на прехвърляне първо за плащане на разходите и съдебните разноски в производството, в съответствие с член 241 от CIRE.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

В членове 120—127 от CIRE е предвидена възможността за отмяна на актове, които са във вреда на колективните интереси на кредиторите, при условие че обстоятелствата, посочени в тези членове, са изпълнени.

„Член 120

Общи принципи

1. Актове, които са във вреда на масата на несъстоятелността, извършени две години преди началото на производството по несъстоятелност, може да бъдат отменени в полза на масата на несъстоятелността.

2. Актове, които водят до намаляване, осуетяване, възпрепятстване, застрашаване или забавяне на плащането на кредитори по несъстоятелността, се счита, че са във вреда на масата на несъстоятелността.

3. Актове от някой от видовете, посочени в следващия член, дори ако са извършени или са пропуснати да бъдат извършени извън определените срокове, се приема, че са във вреда на масата на несъстоятелността, освен ако бъдат допуснати доказателства за противното.

4. Освен в случаите, посочени в следващия член, отмяната предполага недобросъвестност от страна на трето лице по отношение на актове, извършени или пропуснати да бъдат извършени две години преди началото на производството по несъстоятелност, в които е участвало лице, намиращо се в специално взаимоотношение с обявената в несъстоятелност страна, или от които лице, намиращо се в специално взаимоотношение с обявената в несъстоятелност страна, се е възползвало, дори ако посоченото специално взаимоотношение не е съществувало към тази дата.

5. Под недобросъвестност се разбира информираност по време на акта за някое от следните обстоятелства:

a) че длъжникът е бил в положение на несъстоятелност;

б) че актът има зловреден характер и че длъжникът е бил в положение на непосредствено предстояща несъстоятелност към съответния момент;

в) че е открито производство по несъстоятелност.

6. Правни действия, извършени по специалната процедура за оздравяване или по процедурата за споразумение за плащане, уредени в този закон, съгласно мерки за възстановяване и оздравяване или във връзка с приемането на мерки за оздравяване в съответствие с раздел VIII от Общите правила за кредитните институции и финансовите компании, одобрени със Законодателен указ № 298/92 от 31 декември 1992 г., не може да бъдат отменяни съгласно правилата, предвидени в тази глава. Същото важи и за сделки, извършени по Схемата за извънсъдебно оздравяване на предприятия или друг еквивалентен процес, уреден в специализирано законодателство, целта на което е да осигури на длъжника достатъчно финансови средства за постигане на устойчиво възстановяване.“

„Член 121

Безусловна отмяна

1. Следните актове могат да бъдат отменени в полза на масата на несъстоятелността без друго изискване:

a) разделяне, извършено по-малко от една година преди датата на началото на производството по несъстоятелност, когато делът на обявената в несъстоятелност страна е удовлетворен по същество с лесно укриваеми активи, с общите активи и номиналните стойности, припадащи се на съвместно заинтересованите лица;

б) актове, предприети от длъжника безплатно две години преди датата на началото на производството по несъстоятелност, включително оспорване на наследство или завещание, с изключение на дарения, направени в обичайния ход на събитията;

в) учредяване от длъжника на имуществени гаранции по съществуващи задължения или други, които ги заместват, в шестте месеца преди датата на началото на производството по несъстоятелност;

г) поръчителство, подпоръчителство, гаранции или кредитни пълномощия, подписани от обявената в несъстоятелност страна в периода, посочен в предходната алинея, които противоречат на стопански операции с реален интерес за обявената в несъстоятелност страна;

д) учредяване от длъжника на имуществени гаранции едновременно с възникването на гарантираните задължения, 60 дни преди датата на началото на производството по несъстоятелност;

е) плащане или други актове за прекратяване на задължения, чийто падеж настъпва след датата на началото на производството по несъстоятелност, извършени шест месеца преди датата на началото на производството по несъстоятелност или след тази дата, но преди падежа;

ж) плащане или други начини за прекратяване на задължения, извършени шест месеца преди датата на датата на началото на производството по несъстоятелност при условия, които не са обичайни за законна дейност и които кредиторът може да не изиска;

з) актове срещу възнаграждение, извършени от обявената в несъстоятелност страна в годината преди датата на началото на производството по несъстоятелност, когато поетите от нея задължения явно превишават тези на контрагента;

и) погасяване на заеми на акционери, когато това се извършва в периода по предходната алинея.

2. Приоритет пред разпоредбите на предходния параграф имат законови правила, които по изключение винаги предвиждат недобросъвестност или други изисквания.“

„Член 122

Платежни системи

Актове, обхванати от платежна система съгласно определението в член 2, буква a) от Директива 98/26/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май, или съпоставими с тях, не може да бъдат отменени.“

„Член 123

Форма на отмяна и погасяване на права

1. Отмяната може да бъде извършена от синдика с препоръчано писмо с обратна разписка шест месеца след узнаването за акта, но не и след изтичането на две години от датата на обявяването в несъстоятелност.

2. Докато не приключи дейността обаче, отмяната може да бъде обявена и да не подлежи на срок, по изключение.“

„Член 124

Въздействие по отношение на приобретатели

1. Въздействието на отмяната на акта върху последващи приобретатели предполага недобросъвестност от тяхна страна, освен в случай на универсални правоприемници или ако новото прехвърляне е станало безплатно.

2. Разпоредбите на предходния параграф се прилагат mutatis mutandis за учредяването на права върху активите, прехвърлени в полза на трето лице.“

„Член 125

Оспорване на отмяна

Правото за оспорване на отмяна изтича в срок от три месеца, като съответният иск се завежда срещу масата на несъстоятелността и зависи от производството по несъстоятелността.“

„Член 126

Въздействие на отмяната

1. Отмяната има обратно действие и положението, която би било налице, ако актът не е бил извършен или е пропуснат да бъде извършен, според случая, трябва да бъде възстановено.

2. Иск, заведен от синдика за целта, предвидена в предходния параграф, зависи от производството по несъстоятелността.

3. Спрямо трети лица, които не представят активи или ценности, които трябва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността в определения в съдебното решение срок, се прилагат санкциите, предвидени в процедурен закон за депозиране на заложени активи, които не са били предадени навреме.

4. Вещта, предоставена от третото лице, се връща само ако може да бъде установена и отделена от тези, които принадлежат на останалата част от масата на несъстоятелността.

5. Ако описаната ситуация в предходния параграф не настъпи, задължението за връщане на съответната стойност представлява задължение на масата на несъстоятелността, съизмеримо със съответното обогатяване към датата на обявяването на несъстоятелността, и задължение по несъстоятелността по отношение на евентуално оставащата сума.

6. Задължението за безплатно връщане, по цената на купувача, съществува само съизмеримо с неговото собствено обогатяване, освен в случай на реална или предполагаема недобросъвестност.“

„Член 127

Отменителен (Павлов) иск (Actio Pauliana)

1. На кредитори по несъстоятелността не се разрешава да завеждат нови отменителни (Павлови) искове срещу актове, извършени от длъжника, чиято отмяна е обявена от синдика.

2. Отменителни (Павлови) искове, висящи към датата на обявяването в несъстоятелност или заведени след това, не се прилагат към производството по несъстоятелността и в случай на отмяна на акта от синдика ще продължат да се разглеждат, ако отмяната впоследствие бъде обявена за недействителна с окончателно решение, което е обвързващо спрямо тези искове по отношение на въпроси, които синдикът е оценил, при условие че не противоречат на вече постановено решение по предишно дело.

3. Когато отменителен (Павлов) иск бъде удовлетворен, интересът на кредитора, завел този иск, се оценява за целите на член 616 от Гражданския процесуален кодекс, без да се вземат предвид промените, извършени в съответното вземане въз основа на евентуален план за несъстоятелност или план за плащания.“

Предупреждение: Съдържанието на този информационен файл не е обвързващо за звеното за контакт или за съдилищата и не изключва консултация с действащото в момента законодателство или негови изменения. Горепосочените законови разпоредби на CIRE са съобразени със Законодателен указ № 53/2004 от 18 март 2004 г. с всички изменения, включително изменението, влязло в сила със Законодателен указ № 84/2019 от 28 юни 2019 г.

Последна актуализация: 23/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница румънски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.

Несъстоятелност/фалит - Румъния

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Процедурите, определени в Закон № 85/2014 относно производствата за предотвратяване на несъстоятелност и по несъстоятелност (Legea nr. 85/2014 privind procedurile de prevenire a insolvenţei şi de insolvenţă), се прилагат по отношение на лица, извършващи определена дейност по занятие (profesionişti), посочени в член 3, параграф 2 от Гражданския кодекс, с изключение на практикуващите свободни професии и тези, чиято несъстоятелност се урежда от специални норми (член 3 от Закон № 85/2014 относно производствата за предотвратяване на несъстоятелност и по несъстоятелност).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Ако производствата се образуват по искане на длъжник, трябва да е налице неплатежоспособност, при която наличните средства не са достатъчни за изплащането на задължения, които са безспорни, ликвидни и изискуеми и които не могат да възлизат на повече от 40 000 RON; ако производствата се образуват по искане на кредитора, трябва да е налице неплатежоспособност, при която наличните средства не са достатъчни, за да се удовлетвори вземане, което е безспорно, ликвидно и изискуемо и което трябва да възлиза на повече от 40 000 RON (неизплащане на задължение след изтичането на 60 дни от падежа му).

Производството по несъстоятелност се прилага и за автономните администрации (член 3, параграф 2 от Закон № 85/2014).

Производството по несъстоятелност не се прилага за доуниверситетските и университетските учебни заведения и институции, нито за органите, посочени в член 7 от Постановление на правителството № 57/2002 относно научните изследвания и технологичното развитие, одобрено с измененията със Закон № 324/2003, с измененията и допълненията (член 2, параграф 3 от Закон № 85/2014).

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Имуществото на длъжника включва всички вещи и имуществени права, включително придобитите в рамките на производството по несъстоятелност, които съгласно Гражданския процесуален кодекс (член 5, параграф 5 от Закон № 85/2014) могат да бъдат предмет на принудително изпълнение (executare silită).

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

След образуването на производството по несъстоятелност се назначават специален управител (administrator special) и синдик (practician în insolvenţă); в зависимост от вида на производството синдикът е или назначен от съда управител (administrator judiciar) при оздравяване, осъществявано под надзора на съда, или назначен от съда ликвидатор (lichidator judiciar) при ликвидация по съдебен ред (faliment).

Специално управление

Специалният управител (administrator special) е физическо или юридическо лице, определено от общото събрание на акционерите, съдружниците или членовете на длъжника, което е надлежно упълномощено да представлява техните интереси в производството, а в случай че длъжникът има право сам да управлява делата си — да извършва необходимите административни действия от името на длъжника и за негова сметка (член 5, параграф 4 от Закон № 85/2014).

Специалният управител има следните задължения:

a) да участва като представител на длъжника в исков процес по реда на членове 117—122 или исков процес, произтичащ от неспазването на член 84;

б) да подава възражения в рамките на уредената от закона процедура;

в) да предлага план за оздравяване;

г) след утвърждаването на плана и при условие че длъжникът не е лишен от правото си сам да управлява делата си, да ръководи делата на длъжника под надзора на назначения от съда управител;

д) след като е започнало производство по ликвидация по съдебен ред, да участва в съставянето на описа и да подписва доклада, да получава окончателния доклад и финансовия отчет и да участва в събранието, свикано за разглеждането на възражения и за одобрението на доклада;

е) да получава уведомление за приключването на производството.

Ако длъжникът е лишен от правото да управлява делата си, той се представлява от назначен от съда управител или ликвидатор, който извършва и неговите дейности; от това следва, че задачата на специалния управител е ограничена до това да представлява интересите на акционерите/съдружниците/членовете (член 56 от Закон № 85/2014).

Назначен от съда управител (administrator judiciar)

Назначеният от съда управител може да бъде физическо лице или юридическо лице (включително представител на юридическо лице) и трябва да бъде синдик по смисъла на закона. Основните задължения на назначения от съда управител са:

а) да прави преглед на икономическото положение на длъжника и представените документи, да изготвя доклад, като предлага или започването на опростено производство, или продължаването на периода на наблюдение като част от обичайното производство и да представя този доклад за одобрение от специално оправомощения съдия (judecător-sindic) в определения от съдията срок, който не може да бъде по-дълъг от 20 дни от назначаването на управителя;

б) да прави преглед на стопанската дейност на длъжника и да изготвя цялостен доклад, в който се определят причините и обстоятелствата, довели до неплатежоспособността, посочват се всички потенциални предварителни доказателства или данни относно лицата, на които може да се дължи неплатежоспособността, както и наличието на основания за подвеждането им под отговорност, и се разглежда всяка реална възможност за оздравяване на дейността на длъжника или се разясняват причините, поради които оздравяването не е възможно, както и да вписва доклада в досието по делото в рамките на определения от специално оправомощения съдия краен срок, който не може да е по-дълъг от 40 дни от назначаването на управителя;

в) ако длъжникът не е изпълнил задължението да предостави своите счетоводни отчети в законоустановените срокове, да изготви тези отчети, а в случай че длъжникът е предоставил счетоводните отчети — да ги провери, коригира и завърши;

г) да изготви план за оздравяването на дейността на длъжника в зависимост от съдържанието на посочения в точка а) доклад;

д) да осъществява надзор над дейностите по управление на активите на длъжника;

е) да ръководи дейността на длъжника, изцяло или частично, като в последния случай се спазват изричните спецификации на специално оправомощения съдия по отношение на задълженията на управителя и условията за извършване на плащания от сметката на активите на длъжника;

ж) да свиква, председателства и да предоставя секретарски услуги на събранията на кредиторите или на акционерите, съдружниците или членовете на длъжник, който е юридическо лице;

з) да предявява искове за отмяна на действия или сделки с измамна цел от страна на длъжника, които се извършват във вреда на правата на кредиторите, и на определени прехвърляния на активи, сключени от длъжника търговски сделки и гаранции, договорени от длъжника, които е вероятно да накърнят правата на кредиторите;

и) да уведомява незабавно специално оправомощения съдия, ако управителят установи, че длъжникът не притежава активи, или ако те не са достатъчни, за да се покрият съдебните разноски;

й) да прекратява определени договори, сключени от длъжника;

к) да установява вземания, а когато е приложимо, да подава възражение срещу тях, да уведомява кредиторите, когато вземанията на са приети или са приети само частично, и да съставя списък на вземанията;

л) да събира вземания, да предприема събиране на вземания по отношение на активите на длъжника или паричните средства, прехвърлени от длъжника, преди да бъде образувано производството, и да подава и предявява искове за събиране на вземания, държани от длъжника, като за целта може да ползва услугите на адвокати;

м) да постига спогодби, да погасява задължения, да освобождава поръчители и да отказва обезпечение, при условие че специално оправомощения съдия одобри неговите действия;

н) да информира специално оправомощения съдия за всеки въпрос, който би изисквал решение от страна на последния;

о) да съставя опис на активите на длъжника;

п) да разпорежда оценката на активите на длъжника да бъде завършена до датата, определена за представяне на окончателния списък на вземанията;

р) да изпраща уведомление за публикуване в Бюлетина за производствата по несъстоятелност (BPI) по отношение на вписването на доклада от оценката в досието по делото в срок от два дни от вписването.

Специално оправомощеният съдия може да възложи на назначения от съда управител посредством решение (încheiere) и други задължения, освен изброените в параграф 1, с изключение на тези, които по закон попадат в изключителната компетентност на съдията.

Назначеният от съда управител ще представя месечен доклад, в който се описва как изпълнява своите задължения, включително тези, свързани с проследяване на операции, извършени въз основа на предварително одобрение, като обосновава разходите, направени при управлението на процедурата, и всички други разходи, платени от активите на длъжника, а когато е приложимо, ще опише подробно напредъка във връзка с описа. Докладът ще съдържа информация относно изпълнението на данъчните задължения, получаването или подновяването на одобрение за извършване на дейността, документи, изготвени от надзорните органи и възнаграждението на назначения от съда управител, в които се посочва как се изчислява това възнаграждение (член 59, параграф 1 от Закон № 85/2014).

За да изпълнява задълженията си, назначеният от съда управител може да ползва услугите на специалисти, като например адвокати, счетоводители, оценители или други специалисти. Никое лице не може да бъде назначено в съответствие с параграф 1, ако е обвързано с договор, който би могъл да доведе до конфликт на интереси; в този случай те трябва да си направят отвод или тяхното назначаване да бъде оспорено при условията, предвидени в членове 43 и 44 от Закон № 134/2010 за Гражданския процесуален кодекс, публикуван повторно, с измененията и допълненията (член 61, параграф 2). Назначеният от съда управител и всеки от кредиторите могат да подадат възражения срещу изготвените по делото доклади за оценка.

Назначен от съда ликвидатор (lichidator judiciar)

Ако специално оправомощеният съдия издаде заповед за ликвидация, той назначава ликвидатор, който да я изпълни. Задълженията на назначения от съда управител се прекратяват на датата, на която специално оправомощеният съдия определи задълженията на ликвидатора. Основните задължения на назначения от съда ликвидатор са:

а) да прави преглед на дейността на длъжника, по отношение на която е открита опростена процедура, като се позовава на действителното положение, и да изготвя цялостен доклад за причините и обстоятелствата, довели до несъстоятелността, като определя лицата, на които тя се дължи, както и наличието на основания за подвеждането им под отговорност;

б) да ръководи дейността на длъжника;

в) да предявява искове за отмяна на действия или сделки с измамна цел, извършени от длъжника във вреда на правата на кредиторите, и на определени прехвърляния на активи, сключени от длъжника търговски сделки и основания за преференциално третиране, установени от длъжника, които е вероятно да накърнят правата на кредиторите;

г) да запечатва, да съставя опис на активите и да предприема необходимите действия за тяхното запазване;

д) да прекратява определени договори, сключени от длъжника;

е) да установява вземания, а когато е приложимо, да подава възражение срещу тях, да уведомява кредиторите, когато вземанията на са приети или са приети само частично, и да съставя списък на вземанията;

ж) да предприема събиране на вземания по отношение на активите на длъжника, които произтичат от прехвърлянето на активи или парични суми от длъжника, преди да бъде образувано производството, да събира вземания, както и да подава и предявява искове за събиране на вземания, притежавани от длъжника, като за целта може да ползва услугите на адвокати;

з) да получава плащания от името на длъжника и да ги вписва в сметката на активите на длъжника;

и) да продава активи, притежавани от длъжника, в съответствие с този закон;

й) в резултат на потвърждение от специално оправомощения съдия да постига спогодби, да погасява задължения, да освобождава поръчители и да отказва обезпечение, при условие че специално оправомощения съдия одобри впоследствие тези действия;

к) да информира специално оправомощения съдия за всеки въпрос, който би изисквал решение от страна на последния; л) да изпълнява всички други задължения, наложени му с решение на специално оправомощения съдия.

При процедура за предпазен конкордат с кредиторите (concordat preventiv) длъжникът участва в процедурата чрез свои законни или упълномощени представители.

Задълженията на управителя на предпазния конкордат с кредиторите (administrator concordatar) са:

а) да изготвя списък на кредиторите, включително кредитори, чиито вземания са били оспорени или са предмет на висящо дело, и списък на кредиторите, които са подписали предпазния конкордат; когато даден кредитор е предявил вземане срещу длъжници, които са солидарно отговорни, в контекста на процедурата за предпазен конкордат с кредиторите, този кредитор ще бъде вписан в списъка на кредиторите с номиналната стойност на притежаваното вземане, докато то не бъде напълно удовлетворено;

б) да изготвя, заедно с длъжника, предложението за предпазен конкордат и неговите компоненти, и по специално проекта на предпазен конкордат и плана за оздравяване;

в) да предприема действие, целящо уреждане по взаимно съгласие на всеки спор, възникващ между длъжника и кредиторите или между кредиторите;

г) да подава молба до специално оправомощения съдия за одобрение на предпазния конкордат;

д) да осъществява надзор над изпълнението на поетите от длъжника задължения в рамките на предпазния конкордат;

е) да уведомява незабавно събранието на кредиторите, които са страна по предпазния конкордат, за невъзможността на длъжника да изпълнява или да изпълнява по подходящ начин своите задължения;

ж) да изготвя и изпраща месечни или тримесечни доклади на събранието на кредиторите, които са страна по предпазния конкордат, относно работата на управителя на предпазния конкордат и дейността на длъжника; докладът на управителя на предпазния конкордат следва да включва становището на управителя относно наличието или липсата на основания за преждевременното прекратяване на предпазния конкордат;

з) да свиква събранието на кредиторите, които са страна по предпазния конкордат;

и) да подава до съда молба за приключване на процедурата за предпазен конкордат с кредиторите;

й) да изпълнява всички други задължения, посочени в настоящата глава, които са предвидени в предпазния конкордат с кредиторите или са наложени от специално оправомощения съдия (член 19 от Закон № 85/2014).

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Образуването на производството по несъстоятелност не засяга правото на всеки кредитор да се позове на прихващане на своето вземане срещу вземане, което длъжникът има срещу този кредитор, ако определените от закона изисквания за прихващане по закон са изпълнени в деня на образуване на производството. Прихващането може да бъде констатирано и от назначения от съда управител или ликвидатор. Това правило се прилага и за вземания, възникващи след образуването на производството по ликвидация.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

При образуване на производството текущите договори продължават да бъдат в сила. Всяка клауза в договор, предвиждаща прекратяване на текущ договор, отнемане на ползите от срок или обявяване на предсрочна изискуемост на основание образуване на производство по несъстоятелност, е нищожна. Правилото, че текущите договори продължават да бъдат в сила и че клаузите за прекратяването или предсрочната изискуемост на задължения са нищожни, не се прилага по отношение на финансови договори под условие или двустранни сделки за нетиране съгласно финансов договор под условие или двустранно споразумение за нетиране.

За да бъде увеличена в най-голяма степен стойността на активите на длъжника, в рамките на преклузивен срок от три месеца от образуването на производството, назначеният от съда управител или ликвидатор може да прекрати всеки договор, всички неизтекли договори за наем и всеки друг дългосрочен договор, доколкото тези договори не са изпълнени изцяло или в значителна степен от всички участващи страни. Когато се прекратява договор, другата страна може да подаде иск за обезщетение срещу кредитора.

Когато през първите три месеца от образуването на производството договаряща страна подаде уведомление, с което изисква от назначения от съда управител или ликвидатор да прекрати договора, управителят или ликвидаторът трябва да отговори в рамките на 30 дни, считано от получаването, в противен случай се счита, че договорът е прекратен, и управителят или ликвидаторът не може повече да изисква изпълнението му.

Законът урежда също така статута на някои конкретни договори, както например тези за предоставяне на комунално-битови услуги, договорите за наем или рамковите споразумения за нетиране.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

От дата на съобщаване на решението за одобрение на предпазен конкордат с кредиторите производствата по индивидуални искове, предявени от подписалите конкордата кредитори срещу длъжници, както и давностните срокове за правото да се иска принудително изпълнение на техните вземания срещу длъжника, се спират автоматично.

Не се спират начисляването на лихви, санкции и всякакви други разноски, направени по отношение на подписалите конкордата кредитори, с изключение на случаи, в които те са изразили писменото си съгласие за това, като съгласието се посочва в проекта на предпазния конкордат с кредиторите.

Със заповедта за одобряване на предпазния конкордат с кредиторите специално оправомощеният съдия спира всички производства за принудително изпълнение.

По искане на управителя на предпазния конкордат, при условие че длъжникът е предоставил гаранции на кредиторите, специално оправомощеният съдия може да наложи на кредиторите, които не са подписваща страна по предпазния конкордат, срок за отлагане на падежа на тяхното вземане, който не е по-дълъг от 18 месеца. През този период не се начисляват лихви, не се налагат санкции или каквито и да е други разноски, отнасящи се до вземането. Правилото за отлагане на падежа на вземането не се прилага по отношение на финансови договори под условие и двустранни сделки за нетиране съгласно квалифициран финансов договор под условие или двустранно споразумение за нетиране.

Предпазният конкордат с кредиторите е ефективен спрямо публичните бюджетни кредитори (creditori bugetari), при условие че се спазват правните разпоредби относно държавната помощ във вътрешното и европейското право.

По време на периода на съществуване на одобрен предпазен конкордат с кредиторите срещу длъжника не може да бъде образувано производство по несъстоятелност.

Всеки кредитор, който се снабди с изпълнителен лист срещу длъжник по време на производството, може да подаде молба за присъединяване към предпазния конкордат или може да събере вземането си по друг, предвиден от закона начин.

От момента на образуване на производството по несъстоятелност се спират автоматично всички съдебни и извънсъдебни производства, както и всички мерки за принудително събиране на вземания срещу активите на длъжника. Правата на кредиторите могат да бъдат упражнени само в рамките на производството по несъстоятелност посредством подаване на молба за приемане на техните вземания. Образуването на производството спира всички давностни срокове за предявяване на искове.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

От момента на образуване на производството по несъстоятелност се спират автоматично всички съдебни и извънсъдебни производства, както и всички мерки за принудително събиране на вземания срещу активите на длъжника.

На спиране не подлежат:

а) подадени от длъжника жалби във връзка с искове, предявени от кредитор или кредитори преди образуването на производството, и граждански искове, предявени в наказателното производство (acţiunile civile din procesele penale) срещу длъжника;

б) съдебни дела, заведени срещу съдлъжници и/или трети лица поръчители;

в) извънсъдебна процедура, висяща пред спортни комисии в рамките на спортни федерации съгласно Връзката отваря нов прозорецЗакон № 69/2000 относно физическото образование и спорта (Legea educaţiei fizice şi sportului nr. 69/2000), с последващите изменения и допълнения, относно едностранния отказ на играчи от индивидуални трудови договори или граждански споразумения и спортните санкции, приложими в такива ситуации, както и всякакви други спорове, отнасящи се до правото на играчите да участват в състезания.

г) съдебни искове за определяне на съществуването и/или размера на вземанията срещу длъжника, възникнали след датата на образуване на производството. За такива искания по време на периода на наблюдение и оздравяване на дейността може да се изготви и изпрати искане за плащане с обратна разписка. Това искане ще бъде анализирано от назначения от съда управител в срок от 15 дни от получаването му в съответствие с разпоредбите на член 106, параграф 1, който ще се прилага съответно, без тези вземания да бъдат включени в списъка на вземанията.

Мярката, постановена от назначения от съда управител, подлежи на обжалване.

Важно е да се отбележи, че това спиране на дела се прилага само по отношение на съдебни производства, включващи вземания срещу активите на длъжника, а не по отношение на тези, засягащи неимуществени права и задължения, които продължават в сезирания съд.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Провежда се събрание на всички кредитори на обявения в несъстоятелност длъжник.

Събранието на кредиторите (adunarea creditorilor) ще бъде свикано и председателствано от назначения от съда управител или ликвидатор. Известните кредитори ще бъдат свикани от управителя или ликвидатора в изрично предвидените от закона случаи, когато е необходимо.

Кредиторите се свикват с публикуване в Бюлетина за производствата по несъстоятелност, най-малко пет дни преди събранието, на уведомление, което трябва да съдържа дневния ред на събранието. Кредиторите могат да бъдат представлявани на събранието от представители, притежаващи изрично действително пълномощно, или, когато става въпрос за кредиторите по публични бюджетни вземания и други юридически лица —акт за делегиране, подписан от ръководителя на отдела. Освен когато е изрично забранено от закона, кредиторите могат да гласуват и по пощата.

Освен в случаите, когато по закон се изисква специално мнозинство, събранието на кредиторите може да се счита за действително проведено, при условие че на него присъстват титулярите на вземания, представляващи най-малко 30 % от общата стойност на вземанията с право на глас по отношение на активите на длъжника, а решенията на събранието се приемат с положителен вот при изрично гласуване от мнозинството, по стойност на вземането, на присъстващите титуляри на вземания с право на глас. Гласуване, подчинено на условия, се счита за отрицателен вот. Кредитори, чиито изпратени по пощата гласове са действителни, се считат за присъстващи.

След свикване на първото събрание специално оправомощеният съдия, а след това и кредиторите могат да назначат комитет, който в зависимост от броя на кредиторите е съставен от трима или петима кредитори измежду тези с право на глас, с привилегировани вземания, вземания към бюджета и необезпечени вземания по ред на стойността. Комитетът на кредиторите (comitetul creditorilor) има следните задачи:

а) да прави преглед на положението на длъжника и да издава препоръки към събранието на кредиторите по отношение на продължаването на дейността на длъжника и предложения план за оздравяване;

б) да договаря условията за назначаване с управителя или ликвидатора, който кредиторите искат да бъде назначен от съда;

в) да взема под внимание докладите, изготвени от назначения от съда управител или ликвидатор, да ги преглежда, а когато е приложимо, да подава възражения срещу тях;

г) да изготвя доклади, които да бъдат представени на събранието на кредиторите, по отношение на мерките, предприети от назначения от съда управител или ликвидатор, и последиците от тях, както и да предлага други мерки, за които се обосновава;

д) да поиска отнемането на правото на длъжника да управлява делата си;

е) да предявява искове за отмяна на някои действия или сделки с измамна цел, извършени от длъжника, които са във вреда на кредиторите, когато такива искове не са предявени от назначения от съда управител или ликвидатор.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В зависимост от конкретното положение на длъжника и от това дали длъжникът е лишен или не от правото да управлява делата си, синдикът има следните задължения.

Назначеният от съда управител осъществява надзор над дейностите по управление на активите на длъжника. Той ръководи дейността на длъжника, изцяло или частично, като в последния случай се спазват изричните спецификации на специално оправомощения съдия по отношение на задълженията на управителя и условията за извършване на плащания от сметката на активите на длъжника.

Той събира вземания, постига спогодби, съставя описа и продава активи, принадлежащи на длъжника.

Длъжникът може да използва активите само когато е запазил правото да управлява делата си и в рамките на текущата си дейност; върху него се осъществява надзор и контрол от назначения от съда управител.

След започване на производството по ликвидация назначеният от съда ликвидатор управлява дейността на длъжника, прекратява договори, събира вземания, продава активите, постига спогодби, получава плащания по сметката на длъжника и други. При ликвидацията с активите на длъжника може да се разпорежда само назначеният от съда ликвидатор.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички кредитори, чиито вземания са датирани преди образуването на производството, с изключение на служителите, чиито вземания се вписват от назначения от съда управител въз основа на счетоводните отчети, трябва да представят молба за приемането на своите вземания в определения в заповедта за образуване на производството срок, като приложат необходимите подкрепящи документи. Всички вземания, представени за приемане и вписване в регистъра на съда, ще се приемат за действителни и точни, ако не са оспорени от длъжника, назначения от съда управител или кредиторите. Вземанията, включени в списъка на вземанията, се удовлетворяват като част от производството по несъстоятелност в определения от закона ред на разпределение.

Вземания, възникнали след образуването на производството в периода на наблюдението или в хода на производството за съдебно оздравяване, ще бъдат удовлетворени в съответствие с документите, които ги обосновават, и не трябва да бъдат включени в масата на несъстоятелността. Това правило се прилага и за вземания, възникващи след образуването на производството по ликвидация.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Освен служители, чиито вземания се вписват от назначения от съда управител въз основа на счетоводните отчети, всички кредитори, чиито вземания са датирани преди образуването на производството, трябва да подадат молба за приемането на техните вземания в срока, определен в заповедта за образуване на производството. Молбата трябва да включва: името на кредитора и неговия домашен адрес или седалище, изискуемата сума, основанията за вземането и данни за всички потенциални съображения за привилегирована поредност на изплащане. Документите в подкрепа на вземането и всички съображения за привилегирована поредност на изплащане трябва да бъдат приложени към молбата не по-късно от крайния срок, определен за подаването на самата молба.

Молба за приемането на вземане трябва да бъде подадена дори ако вземането не е доказано с изпълнително основание. Вземания, които все още не са изискуеми на датата на образуване на производството или са подчинени на условия, ще бъдат приети за включване в масата на несъстоятелността.

Когато се подава молба за приемане на вземане, предявено от увредено лице с граждански иск в наказателно производство, вземането ще бъде вписано под отлагателно условие до постановяването на окончателното решение по иска в полза на увреденото лице.

Вземания, които отговарят на условията за привилегировано третиране, се включват в окончателния списък до пазарната цена на гаранцията, която е установена чрез оценка, разпоредена от назначения от съда управител или ликвидатор и извършена от оценител (evaluator).

Всички вземания ще бъдат подложени на процедура за установяване, с изключение на вземания, установени в подлежащи на изпълнение решения и подлежащи на изпълнение арбитражни решения; процедурата не обхваща и бюджетни вземания, произтичащи от изпълнително основание, които не са оспорени в рамките на определените съгласно конкретни закони срокове.

Назначеният от съда управител или ликвидатор съставя предварителен списък на вземанията, който може да бъде оспорен пред специално оправомощения съдия от всяка заинтересована страна, длъжник или кредитор. Освен в случаите, когато обявяването на образуването на производството е в нарушение на правилата за призоваване и уведомяване за процесуални действия, титулярят на вземане, възникнало преди образуването на производството, който не подаде молба за приемане на вземането в определения срок (срокът се посочва в уведомлението и не е по-дълъг от 45 дни от датата на образуване на производството), ще изгуби правото да бъде включен в списъка на кредиторите и няма да придобие позицията на кредитор, който има право да участва в производството по отношение на това вземане. Кредиторът няма да има право да инициира принудително изпълнение на вземането срещу длъжника или срещу всеки от членовете или съдружниците в юридическото лице длъжник, които имат неограничена отговорност, след приключване на производството, освен ако длъжникът не е осъден за престъпна несъстоятелност (bancrută simplă) или несъстоятелност с измамна цел (bancrută frauduloasă), или не носи отговорност за плащания или прехвърляния с измамна цел. Загубата на правото ще бъде установена от назначения от съда управител или ликвидатор, който няма да впише кредитора в списъка на кредиторите.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Средствата, получени от продажбата на активите и правата от масата на несъстоятелността на длъжника, които са обезпечени в полза на кредитора на привилегирована основа, ще бъдат разпределени по следния начин:

  1. такси, гербови налози и всякакви други разходи, произтичащи от продажбата на съответните активи, включително разноски, необходими за съхраняването и управлението на тези активи, разноски, направени от кредитора в рамките на процедурата по принудително събиране, вземания на доставчици на комунални услуги, възникнали след откриването на процедурата, и възнаграждението, дължимо на лицата, наети в общ интерес на всички кредитори към датата на разпределение, които ще се поемат пропорционално на стойността на всички активи на длъжника;
  2. вземания на кредитори, ползващи се с привилегии, които възникват в хода на производството по несъстоятелност; тези вземания включват капитал, лихви и други акцесорни вземания, когато е приложимо;
  3. вземания на кредитори, ползващи се с привилегии, включително целия капитал, лихви и увеличения и санкции от всякакъв вид.

Ако сумите, реализирани от продажбата на тези активи, не са достатъчни, за да бъдат изцяло удовлетворени въпросните вземания, за разликата кредиторите разполагат с необезпечено вземане или бюджетно вземане, според случая, което ще бъде подредено с другите вземания в подходящата категория. Ако след плащането на посочените по-рано суми има остатък, той ще бъде депозиран от назначения от съда ликвидатор по сметката на масата на несъстоятелността на длъжника. Вземанията при прекратяване се изплащат в следния ред:

1. такси, гербови налози и всякакви други разходи, произтичащи от производство, образувано по силата на същия закон, включително разноски, необходими за съхраняването и управлението на активите на длъжника, за продължаване на дейността и за изплащане на възнаграждението на наетите за целите на производството лица;

2. вземания, произтичащи от финансиране, предоставено в хода на производството;

3. вземания, произтичащи от трудови правоотношения;

4. вземания, произтичащи от продължаването на дейността на длъжника след образуването на производството, вземания, дължими на контрагенти и на трети добросъвестни лица приобретатели или второстепенни приобретатели, които връщат в масата на несъстоятелността на длъжника своите активи или тяхната стойност;

5. бюджетни вземания;

6. вземания за суми, дължими от длъжника на трети лица въз основа на задължения за издръжка, надбавки за малолетни или непълнолетни деца или за редовното плащане на суми като средства за издръжка;

7. вземания за суми, определени от специално оправомощения съдия за подпомагане на длъжника и неговото семейство, ако длъжникът е физическо лица;

8. вземания, произтичащи от банкови заеми, заедно със свързаните разноски и лихва, вземания, произтичащи от доставки на стоки, предоставяне на услуги или друга дейност, вземания от наеми и вземания, свързани с договори за лизинг, включително облигации;

9. други необезпечени вземания;

10. подчинени вземания, в следния ред на предпочтително удовлетворение:

а) вземания, произтичащи от активите на трети лица, които са придобили недобросъвестно вещи от длъжника, вземания на второстепенни приобретатели, придобити недобросъвестно след приемане на исковете за отмяна, и заеми, предоставени на длъжник, който е юридическо лице, от съдружник или акционер, притежаващ най-малко 10 % от акционерния капитал или от правата на глас в общото събрание, или, когато е приложимо, от член на обединение по икономически интереси (grupu de interes economic);

б) вземания, произтичащи от безвъзмездни актове.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Ако процедурата за предпазен конкордат с кредиторите е приключила успешно в рамките на или до определения в договора краен срок, специално оправомощеният съдия ще постанови решение, в което ще се впише постигането на целите на предпазния конкордат. След това промените по отношение на вземанията, определени в предпазния конкордат с кредиторите, стават окончателни (член 36 от Закон № 85/2014).

Производство за оздравяване с продължаване на дейността или за планирана ликвидация (lichidare pe bază de plan) ще бъде приключено със съдебно решение, постановено въз основа на доклад, изготвен от назначения от съда управител, който установява, че всички приети задължения за плащане в утвърдения план са били изпълнени и че всички дължими към момента вземания са били изплатени. Ако производства, образувани с оглед на оздравяването, бъдат впоследствие преобразувани в производства по ликвидация, те ще бъдат приключени в съответствие с правилата относно производството по ликвидация. От датата на утвърждаване на плана за оздравяване под надзора на съда и за срока на оздравяването длъжникът се освобождава от разликата между стойността на задълженията, които има преди утвърждаването на плана, и стойността, посочена в плана.

Производството по ликвидация ще бъде приключено, когато специално оправомощеният съдия одобри окончателния доклад, след като са били разпределени всички средства и активи от масата на несъстоятелността на длъжника и след като непотърсените средства са били депозирани в банката. След приключване на производството се издава разпореждане за заличаване на длъжника от регистрите, в които е вписан.

Поради приключването на производството специално оправомощеният съдия, назначеният от съда управител или ликвидатор и всички лица, които са им оказвали съдействие, се освобождават от всякакви задължения, свързани с производството, длъжника и масата на несъстоятелността на длъжника, кредиторите, титулярите на привилегировани права, акционерите или съдружниците.

Поради приключване на производството по ликвидация длъжник, който е физическо лице (участва в стопански дейности), се освобождава от задълженията си преди ликвидацията, освен ако не е бил осъден за несъстоятелност с измамна цел или за плащания, или прехвърляния с измамна цел; в такива ситуации той ще бъде освободен от задължения само доколкото те са били изпълнени като част от производството.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключването на който и да е вид производство по несъстоятелност кредиторите не могат да преследват длъжника за вземания, възникнали преди образуването на производството по несъстоятелност.

Все пак кредиторите могат да предявят иск за цялата стойност на вземанията срещу съдлъжниците и поръчителите на длъжника.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Всички разноски, възникнали в резултат на законно установени производства, включително свързаните с уведомяване, покани и връчване на процесуални документи чрез назначения от съда управител или ликвидатор, ще бъдат изплатени от масата на несъстоятелността на длъжника (член 39 от Закон № 85/2014). Ако финансовите средства на длъжника не са достатъчни, въпросните разходи отиват в тежест на ликвидационния фонд (fondul de lichidare).

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Назначеният от съда управител или ликвидатор може да предяви искове за отмяна на действия или сделки с измамна цел, извършени от длъжника, които са във вреда на правата на кредиторите, в рамките на две години преди образуването на производството.

Следните действия или сделки, извършени от длъжника, могат да бъдат отменени с цел връщане на прехвърлените активи или стойността на други направени престации:

а) безвъзмездни прехвърлителни действия, извършени в рамките на две години преди образуването на производството; от тези действия се изключват спонсорствата за хуманитарни цели;

б) сделки, при които предоставеното от длъжника е очевидно повече от полученото от него и които са изпълнени в рамките на шест месеца преди образуването на производството;

в) действия, извършени в през двете години, предхождащи образуването на производството, с намерението на всички страни да попречат на кредиторите да поискат активи или да накърнят правата им по друг начин;

г) действия по прехвърляне на собственост на кредитора за или във връзка с погасяване на предишно задължение, извършени през шестте месеца, предхождащи образуването на производството, ако сумата, която може да бъде получена от кредитора в случай на ликвидация на длъжника, е по-малък от стойността на действието за прехвърляне на собственост;

д) установяване на право на предпочтително удовлетворение по отношение на необезпечено вземане през шестте месеца, предхождащи образуването на производството;

е) авансово изплащане на задължения, направено през шестте месеца, предхождащи образуването на производството, ако датата на падежа е трябвало да бъде дата след образуването на производството;

ж) действия по прехвърляне или поемане на задължения, изпълнени от длъжника през двете години, предхождащи образуването на производството, с намерение да се прикрие или забави състоянието на несъстоятелност, или да се извърши измама срещу кредитор.

Следните действия или сделки могат да бъдат отменени, а престациите по тях могат да бъдат възстановени, ако са сключени през двете години, предхождащи образуването на производството, с лица в правоотношения с длъжника:

а) тези, сключени със съдружник командитист (asociat comanditat) или със съдружник, който държи най-малко 20 % от капитала на дружеството или правото на глас на общото събрание на съдружниците, ако длъжникът е това командитно дружество (societate în comandită), земеделско дружество (societate agricolă), събирателно дружество (societate în nume colectiv), или дружество с ограничена отговорност (societate cu răspundere limitată).

б) тези, сключени с член или директор, ако длъжникът е обединение по икономически интерес;

в) тези, сключени с акционер, притежаващ най-малко 20 % от акциите в длъжника или правото на глас на общото събрание на акционерите, когато длъжникът е акционерно дружество (societate pe acţiuni);

г) тези, сключени с директор, управител или член на надзорния орган на длъжника, когато длъжникът е кооперация, акционерно дружество или земеделско дружество;

д) тези, сключени с всяко физическо или юридическо лице, имащо контрол върху длъжника или неговата дейност;

е) тези, сключени със съсобственик или със страна, притежаваща споделена собственост върху обща вещ;

ж) тези, сключени със съпруг, кръвни роднини или роднини по сватовство до и включително четвърта степен на родство, за физическите лица, изброени в букви а)—е).

Иск за отмяна на действия с измамна цел, извършени от длъжника във вреда на кредиторите, може да бъде предявен от назначения от съда управител или ликвидатор в рамките на една година, считано от изтичане на срока, определен за подготвянето на първия доклад от назначения от съда управител или ликвидатор, но не по-късно от 16 месеца от образуването на производството. Ако даден иск е уважен, страните по него ще възстановят предишното си положение и задълженията, съществуващи към датата на прехвърлянето, ще бъдат отново регистрирани.

Комитетът на кредиторите или кредитор, притежаващ повече от 50 % от стойността на вземанията, включени в масата на несъстоятелността, може да предяви такъв иск пред специално оправомощения съдия, ако назначеният от съда управител или ликвидатор не го направи.

Искът за отмяна не може да бъде предявен срещу конститутивен акт (act de constituire) по силата на вещното право или акт за прехвърляне на собственост съгласно вещното право, ако е извършен от длъжник в обичайния ход на неговата ежедневна дейност. Молбата за отмяна на учредителен акт или на акт за прехвърляне на собственост се вписва автоматично в съответните публични регистри.

По отношение на посочените по-горе действия и операции по сделките съществува оборима презумпция за измама във вреда на кредиторите.

След образуването на производството по несъстоятелност всички действия, сделки и плащания, извършени от длъжника след образуването на производството, автоматично се обявяват за недействителни, с изключение на действията, необходими за извършването на текущата дейност, действията, одобрени от специално оправомощения съдия, и действията, одобрени от назначения от съда управител.

Последна актуализация: 16/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Словения

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производствата по несъстоятелност и производствата за превантивно оздравяване са уредени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за финансовите операции, производството по несъстоятелност и задължителната ликвидация (Zakon o finančnem poslovanju, postopkih zaradi insolventnosti in prisilnem prenehanju) (наричан по-долу: ZFPPIPP).

I. ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

1. Производство за финансово оздравяване — реорганизация

Производство за задължително уреждане може да бъде образувано срещу:

- юридическо лице, учредено като дружество или кооперация, освен ако в закона е предвидено друго за определено дружество или кооперация, когато се взема предвид дейността, с която се занимава,

- едноличен търговец, или

- всяко друго юридическо лице, когато това е предвидено от закона.

По отношение на производство за задължително уреждане се съдържат също така специални разпоредби за задължителното уреждане на големи, средни и малки дружества. В тези производства се предлага широк диапазон от мерки за финансово преструктуриране на задълженията на длъжника (например обезпечените вземания на кредиторите).

Производство за опростено задължително уреждане се допуска само срещу дружество, което се счита за микропредприятие в съответствие с разпоредбите на Закона за дружествата (Zakon o gospodarskih družbah), или срещу едноличен търговец, който отговаря на критериите за микропредприятие или малко дружество.

2. Производство по несъстоятелност

Производство по несъстоятелност на правен субект може да бъде образувано срещу всеки правен субект, освен ако е предвидено друго в закона, уреждащ дадена правна форма, определен тип правен субект или определено юридическо лице. Производство по несъстоятелност на дружество на хора с увреждания може да се допусне само със съгласието на словенското правителство.

Производство по персонална несъстоятелност може да бъде образувано срещу имуществото на:

- едноличен търговец,

- физическо лице (лекар, нотариус, адвокат, земеделски стопанин или друго физическо лице, което не е едноличен търговец и което упражнява конкретна дейност като професия), или

- потребител.

Производство по несъстоятелност на наследство може да бъде образувано срещу имуществото на свръхзадължен завещател — починало физическо лице.

II. ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Производство за превантивно оздравяване

Предварително производство по оздравяване се допуска само срещу капиталово дружество, което се счита за голямо, средно или малко дружество според разпоредбите на Закона за дружествата.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Основното изискване за образуването на производство по несъстоятелност е наличието на обстоятелства, свързани с неплатежоспособност. Несъстоятелността се определя като ситуация, в която:

- длъжникът е бил неплатежоспособен през продължителен период от време, тъй като не е можел да плаща всички свои задължения, дължими през този период, или

- длъжникът е станал дългосрочно неплатежоспособен, защото стойността на неговото имущество е по-малка от сумата на неговите задължения (свръхзадълженост) или защото загубите на капиталовото дружество на длъжника в комбинация със загубите, регистрирани през текущата година, надвишават половината от акционерния капитал и тези загуби не може да се покрият с реализираната печалба или от резервите.

Предварително и основно производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност включва „предварително“ и „основно“ производство по несъстоятелност. Предварителното производство по несъстоятелност се образува с подаването на молба за образуване на производство (молба за образуване на производство по несъстоятелност). В рамките на предварителното производство по несъстоятелност съдът определя условията за образуване на производството. Основното производство се образува с решение, в което съдът се произнася относно образуването на производство по несъстоятелност (образуване на производство по несъстоятелност).

Страни в предварителното и основното производство по несъстоятелност

Процесуални действия в рамките на предварителното производство може да се осъществяват от ищеца в производството, от длъжник, срещу когото е подадена молбата за образуване на производството, когато той не е ищец, както и от кредитор, който може да докаже, че има вероятно вземане от длъжника, срещу когото е подадена молбата за образуване на производството, при условие че този кредитор съобщи за намерението си да участва в предварителното производство.

В рамките на основното производство по несъстоятелност процесуални действия може да извършва всеки кредитор, който в производството предяви вземане срещу неплатежоспособния длъжник, както и неплатежоспособният длъжник (при задължително уреждане, опростено задължително уреждане и лична несъстоятелност).

Образуване на производството и изпращане на уведомление

В деня, когато съдът издава решението за образуване на производство, той публикува това решение на уебстраниците, на които се публикуват съдебни документи, документи от участници и друга информация относно производства по несъстоятелност. Съдът уведомява кредиторите за образуването на производство чрез уведомление, което трябва да се публикува в същия ден и по същото време, когато се публикува решението за образуване на производството. В това решение се публикува важна информация за производството. Образуването на производство поражда правни последици, считано от деня на публикуване на уведомлението за образуването на производство по несъстоятелност.

Ищец в производството

Молбата за образуване на производство за задължително уреждане може да бъде подадена само от неплатежоспособен длъжник или персонално отговорен акционер на дружество длъжник. Молбата за образуване на производство за задължително уреждане на голямо, средно или малко дружество може да бъде подадена също от кредитори, които съвместно притежават най-малко 20 % от всички финансови вземания. Например това може да са банки, които се считат за добре информирани субекти и разполагат с необходимата информация, инфраструктура и персонал за осъществяването на план за финансово оздравяване на неплатежоспособния длъжник.

Производството за задължително уреждане се образува с намерението да се даде възможност на неплатежоспособен длъжник в краткосрочен или дългосрочен план да стане финансово платежоспособен чрез прилагането на подходящи мерки за финансово оздравяване. Докато тече производството за задължително уреждане не е разрешено принудително разпореждане с активите на длъжника, за да се даде възможност на длъжника да осъществява нормално своята стопанска дейност (и да се осигури необходимата ликвидност за текущите стопански операции) през периода на несигурност. Като противодействие на това „предимство“ и с цел да се предотвратят злоупотреби с него от страна на длъжника, неговите стопански операции по време на производството са ограничени само до осъществяване на обичайната стопанска дейност.

Молба за образуване на производство за опростено задължително уреждане може да се подава само от неплатежоспособен длъжник. В рамките на това производство на преструктуриране подлежат само необезпечени обикновени вземания. Опростеното задължително уреждане не поражда действие по отношение на приоритетни или обезпечени вземания, нито по отношение на вземания за данъци и вноски.

Молба за образуване на производство по несъстоятелност може да се подава от длъжник, отговорен акционер на длъжник, кредитор или Фонда за публични гаранции, издръжки и обезщетения за увреждания на Република Словения (Javni jamstveni, preživninski in invalidski sklad Republike Slovenije). Кредиторът трябва да докаже вероятността вземането му от длъжника да е успешно и че длъжникът е забавил плащането по съответното вземане с повече от два месеца. Фондът за публични гаранции, издръжки и обезщетения за увреждания на Република Словения трябва да докаже вероятността работниците да имат вземания от длъжника по предложеното производство по несъстоятелност и също така че длъжникът е забавил плащането по тези вземания с повече от два месеца.

Производство за превантивно оздравяване се води с намерението да се даде възможност на длъжника, за който има вероятност да стане неплатежоспособен в рамките на една година, да приложи определени мерки за преструктуриране на неговите финансови задължения и други мерки за финансово оздравяване, необходими за отстраняването на причините за евентуалната несъстоятелност, въз основа на споразумение за финансово оздравяване. Молба за образуване на производство за превантивно оздравяване може да се подава само от длъжник. Молбата за образуването на производство за превантивно оздравяване трябва да се съгласува с кредиторите, притежаващи дял от най-малко 30 % от всички финансови вземания срещу длъжника. Към молбата длъжникът трябва да приложи нотариално заверено копие на изявлението на кредиторите за съгласие с образуването на производство.

Уебстраници за публикуване на информация за производства по несъстоятелност

За всички производства по несъстоятелност трябва да се публикува следната информация на уебстраниците за общодостъпни публикации относно производства по несъстоятелност:

  • информация за индивидуално производство за задължително уреждане, производство по несъстоятелност, задължителна ликвидация, опростено задължително уреждане, превантивно оздравяване и несъстоятелност на наследство,
  • съдебни решения, постановени в рамките на производства (с някои изключения, предвидени от закона),
  • уведомления за образуването на производства, уведомления относно дати на изслушвания и други уведомления и покани за гласуване, които по закон се издават от съда,
  • протоколи на изслушванията и заседанията на комитета на кредиторите,
  • доклади на синдици и на неплатежоспособни длъжници в производства за задължително уреждане;
  • списъци с установени вземания,
  • документи, представени от страните в рамките на производството, и други съдебни документи, които трябва да се публикуват в съответствие със ZFPPIPP, както и
  • всички уведомления за публични търгове в рамките на производства по несъстоятелност и покани за представяне на оферти във връзка с осребряването на масата на несъстоятелността.

Уебстраниците за публикуване на информация относно производства по несъстоятелност се управляват от Агенцията на Република Словения за публични правни документи и свързани услуги (Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve; наричана по-долу: AJPES). Налице е неоспоримо законоустановено допускане, че страните в производство по несъстоятелност и всяко друго лице са запознати със съдебните решения, молбите на други страни в производството и други правни действия осем дни след публикуването им. Поради тази причина уебстраниците са Връзката отваря нов прозорецпублични и безплатни.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производство за задължително уреждане

След образуването на производство за задължително уреждане, длъжникът трябва да запази своето имущество. Той може да продава само имущество, което не е необходимо за неговите стопански операции, когато продажбата на въпросното имущество е определена като мярка за финансово оздравяване в плана за финансово оздравяване. След образуването на производство за задължително уреждане, длъжникът може да взема заеми само със съгласието на съда и техният размер е ограничен до общата стойност на ликвидните активи, които са необходими за финансиране на редовните стопански операции и за покриване на разходите по производството за задължително уреждане.

Вземанията, които възникват във връзка с финансирането на редовните стопански операции на длъжника в рамките на производство за задължително уреждане и производство за превантивно оздравяване, се плащат в потенциално възможното последващо производство по несъстоятелност при общото разпределение на масата на несъстоятелността, преди да бъдат платени приоритетните вземания (а именно разходите по производството).

Производство по несъстоятелност

Масата на несъстоятелността на длъжник, който е юридическо лице, включва имуществото на длъжника в несъстоятелност към момента на образуване на производството, цялото имущество, което бъде получено в резултат на реализацията и управлението на масата на несъстоятелността и на оспорването на правни действия на длъжника в несъстоятелност, както и имуществото, получено в резултат на продължаването на стопанските операции, когато неплатежоспособният длъжник продължава да осъществява стопански операции след образуването на производство по несъстоятелност в съответствие със ZFPPIPP. Масата на несъстоятелността включва също така имущество, получено чрез предявяването на искове срещу лично отговорни акционери на длъжника в несъстоятелност, освен за активи, които са от непосредствена нужда за покриване на потребностите от първа необходимост.

Масата на несъстоятелността на длъжник в производство по персонална несъстоятелност включва цялото имущество, което длъжникът в несъстоятелност получи през установителния период, до освобождаването от задължения или до приключването на производството по несъстоятелност. В производствата по персонална несъстоятелност следните са изключени от масата на несъстоятелността:

- вещи (вещи за лична употреба (облекло, обувки и т.н.), предмети за бита (мебели, хладилник, готварска печка, пералня и т.н.), които непосредствено са необходими на длъжника и членовете на домакинството на длъжника, вещи, които непосредствено са необходими за извършване на работата на длъжника, награди и признания, сватбен пръстен, лични писма, ръкописни материали и други лични документи (картини и снимки на членове на семейството и т.н.), както и

- вземания (вземания по законна издръжка, вземания от обезщетения за телесна повреда в съответствие със застраховка „Злополука“, вземания от финансово социално подпомагане и т.н.).

Освен това масата на несъстоятелността в производство по персонална несъстоятелност не включва доходите на длъжника, които са необходими за осигуряване не минималния социален доход (длъжникът запазва най-малко 76 % от минималната работна заплата, а когато длъжникът издържа член на семейството или друго лице, което длъжникът трябва да издържа по закон, сумата, предвидена на издържаното лице).

В производството по персонална несъстоятелност на длъжника се гарантира същият минимален социален доход, който би получавал в случай на индивидуален иск.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Компетентност и задачи на съда

Окръжният съд е компетентен да разглежда производства по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност се води от един съдия. Висшият съд на Любляна (Višje sodišče v Ljubljani) е териториално компетентен да разглежда жалби по всички производства по несъстоятелност.

Назначаване на синдик и неговите правомощия

В рамките на производството по несъстоятелност синдикът има правомощията и изпълнява задълженията, предвидени по закон, за да бъдат опазени интересите на кредиторите. Синдик се назначава в производства за задължително уреждане и в производства по несъстоятелност. Синдикът се назначава от съда с решението за образуване на производство по несъстоятелност. В производството за задължително уреждане срещу големи, средни или малки дружества съдът назначава синдик със специално решение в деня след получаването на молба за образуване на производство.

В рамките на производство за задължително уреждане синдикът осъществява надзор върху стопанските операции на длъжника. За тази цел неплатежоспособният длъжник трябва да представи цялата информация, която е необходима за осъществяването на надзора, и да осигури възможност за преглед на неговите търговски записи и документация. При такова производство правоспособността на длъжника е ограничена. След като производството бъде образувано, длъжникът може да осъществява само редовни (текущи) стопански операции, свързани с неговата дейност и с уреждането на неговите задължения, отнасящи се до тези стопански операции. След като производството бъде образувано, длъжникът може да се разпорежда със своето имущество само доколкото това е необходимо за осъществяване на редовните стопански операции и не може да взема заеми или кредити, да предоставя гаранции или обезпечения, да сключва договор или да изпълнява някакво друго действие, което би довело до неравнопоставено третиране на кредиторите или би възпрепятствало осъществяването на финансовото оздравяване. След като бъде образувано производство за задължително уреждане, освен по редовни договори длъжникът може, въз основа на съгласието на съда, да продава имущество, което не е нужно за осъществяване на неговата стопанска дейност, ако продажбата на имуществото е предвидена като мярка за финансово оздравяване в плана за финансово оздравяване. Длъжникът може да взема заеми или кредити, но размерът им е ограничен до общата стойност на ликвидните активи, които са необходими за финансиране на редовните стопански операции и за покриване на разходите по производството за задължително уреждане. Съдът решава дали да даде своето съгласие въз основа на становището на синдика или на комитета на кредиторите.

След като бъде образувано производство по несъстоятелност на правен субект, правомощията на представители на длъжника, прокуриста и други лица, упълномощени да представляват длъжника, както и правомощията на ръководството да управлява стопанската дейност на длъжника, се прекратяват. Синдикът получава правомощията да управлява стопанската дейност на неплатежоспособния длъжник по време на производството по несъстоятелност в съответствие с нуждите на производството, както и да представлява длъжника в:

  • процесуални и други правни действия, свързани с установяването на вземания и с правата на отделяне и изключване,
  • процесуални и други правни действия за оспорване на правни действия на неплатежоспособния длъжник,
  • правни договори и други действия, които се изискват за реализацията на масата на несъстоятелността,
  • упражняване на отказ от права и на други права, придобити от неплатежоспособния длъжник като правна последица от образуването на производството по несъстоятелност, както и
  • други правни сделки, които неплатежоспособният длъжник може да осъществява по закон.

След като бъде образувано производство по персонална несъстоятелност, правоспособността на длъжника в несъстоятелност се ограничава чрез следните мерки:

1. длъжникът няма право да сключва договори или да изпълнява други правни сделки или действия, по които се налага разпореждане с имущество, включено в масата на несъстоятелността; както и

2. без съгласието на съда длъжникът не може:

  • да взема заеми или кредит или да предоставя гаранции,
  • да открива банкова сметка или друга парична сметка, или
  • да се отказва от наследство или други права на собственост.

Правна сделка или друго правно действие на длъжник в несъстоятелност, която/което противоречи на тези разпоредби, не поражда правно действие освен когато другата договаряща страна не е знаела и не е можело да знае, че срещу длъжника е образувано производство по персонална несъстоятелност, когато е сключила правната сделка или е извършила правното действие, чийто предмет е включвал разпореждане с имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността. По правило се счита, че другата договаряща страна е знаела за образуваното производство по персонална несъстоятелност срещу длъжника и доказателства за обратното не се допускат, когато сключването на договор или друга правна сделка е станало повече от осем дни след публикуването на уведомлението за образуване на производство по несъстоятелност на публичните уебсайтове за публикуване на информация за производства по несъстоятелност.

В рамките на производство за превантивно оздравяване синдик не се назначава. В рамките на такова производство правоспособността на длъжника не се ограничава. Синдик не се назначава така също в производство за опростено задължително уреждане.

Лиценз за осъществяване на дейност като синдик

Длъжностните задължения на синдик може да изпълнява само лице, което притежава валиден лиценз, издаден от министъра на правосъдието, за осъществяване на функциите на синдик в производства по несъстоятелност и задължителна ликвидация.

Лицензът за осъществяване на дейност като синдик се издава от министъра на правосъдието. Синдикът трябва да отговаря на следните условия:

  • да е гражданин на Република Словения или на държава — членка на ЕС, държава — членка на ЕИП, или държава — членка на ОИСР, и да владее словенски език на работно ниво,
  • да е правоспособен и в добро общо здраве,
  • да има висше образование поне от първи цикъл или съпоставимо образование, придобито в чужбина, което е било приравнено, признато или оценено в съответствие със Закона за оценяване и признаване на образование, или да притежава лиценз за изпълнение на задълженията на одитор или на лицензиран одитор,
  • да има най-малко три години трудов стаж по специалността,
  • да има застрахователна полица, покриваща неговата или нейната отговорност за вреди на стойност най-малко 500 000 EUR годишно,
  • да е издържал успешно изпит       за придобиване на квалификация за осъществяване на дейност като синдик,
  • да заслужава обществено доверие за работа като като синдик,
  • да е представил декларация пред министъра на правосъдието, че той/тя ще изпълнява своите задължения на синдик съзнателно и отговорно и че ще работи за експедитивното приключване на производството при възможно най-благоприятните условия за погасяване на дълговете към кредиторите във всяко производство по несъстоятелност, в което той/тя бъде назначен/а.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Прихващане на вземания при образуване на производство за задължително уреждане

Когато при образуването на производство за задължително уреждане кредитор е предявил вземане срещу неплатежоспособен длъжник и е налице насрещно вземане на неплатежоспособния длъжник срещу въпросния кредитор, тогава вземанията се считат за прихванати към момента на образуване на производство за задължително уреждане. Това правило е приложимо така също при непарични вземания и вземания, които не са изискуеми към момента на образуване на производството за задължително уреждане. Образуването на производство за задължително уреждане не поражда действие по отношение на обезпечени и приоритетни вземания и права на изключване. В рамките на производства по несъстоятелност на големи, средни или малки дружества обезпечените вземания може да са обект на финансово оздравяване.

Прихващане на вземания при образуването на производства по несъстоятелност

Когато при образуването на производство по несъстоятелност кредитор е предявил вземане срещу длъжник в несъстоятелност и е налице насрещно вземане на длъжника срещу въпросния кредитор, тогава към момента на образуването на производството по несъстоятелност вземанията се считат за прихванати. Това правило е приложимо така също при непарични вземания и вземания, които не са изискуеми към момента на образуване на производството по несъстоятелност. Кредиторът не предявява своето вземане към длъжника в несъстоятелност в рамките на производството по несъстоятелност, но трябва да уведоми синдика за прихващането в срок до три месеца, след като бъде публикувано уведомлението за образуване на производството по несъстоятелност. Когато кредиторът не уведоми синдика за прихващането, кредиторът носи отговорност спрямо длъжника в несъстоятелност за разходите и други загуби, които длъжникът в несъстоятелност претърпи вследствие на пропуска от страна на кредитора. Когато вземането на кредитора от длъжника в несъстоятелност е условно, тогава прихващане се извършва, ако кредиторът поиска прихващане и съдът даде своето съгласие за прихващането.

Вземане от кредитор на масата на несъстоятелността, което е възникнало преди образуването на производство по несъстоятелност или което е придобито от нов кредитор преди образуването на производството по несъстоятелност въз основа на цесия от предишен кредитор, не може да се прихваща с насрещно вземане на длъжника в несъстоятелност срещу новия кредитор, ако въпросното вземане е възникнало преди образуването на производство по несъстоятелност.

Вземане срещу кредитор на масата на несъстоятелността, което е възникнало преди образуването на производството по несъстоятелност, не може да се прихваща с насрещно вземане на длъжника в несъстоятелност срещу кредитора, ако въпросното вземане е възникнало след образуването на производството по несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Нарежданията за изпълнението на правна сделка или друго правно действие по отношение на длъжника се спират, ако длъжникът ги е издал преди образуването на производството по несъстоятелност. След образуването на производството по несъстоятелност доставчик на платежни услуги не може да извършва каквито и да било плащания от паричните активи на неплатежоспособния длъжник по решение за принудително изпълнение или задължително възстановяване. Прекратява се действието на офертите, направени от длъжника в несъстоятелност преди образуването на производството по несъстоятелност, освен ако получателят е приел офертата преди образуването на производството по несъстоятелност.

Синдикът може да прекратява договори за наем в резултат на образуването на производство по несъстоятелност, когато тези договори са сключени от длъжника в несъстоятелност преди образуването на производството по несъстоятелност, като отправи едномесечно предизвестие, независимо от общите законови разпоредби и условията на договора. Когато длъжникът в несъстоятелност се възползва от правото си на прекратяване, периодът на предизвестие започва да тече, считано от последния ден на месеца, през който другата страна по договора е получила изявлението на длъжника в несъстоятелност за прекратяването, и изтича в последния ден на следващия месец. Другата страна по договора има право на обезщетение от длъжника в несъстоятелност за вредите, които е претърпяла вследствие на упражняването на правото на прекратяване в нарушение на общите разпоредби. Вземането, свързано с обезщетението за вреди, трябва да бъде предявено в рамките на производството по несъстоятелност и се изплаща от масата на несъстоятелността, подлежаща на разпределяне в съответствие със Закона за изплащане на вземанията на кредитори.

Образуването на производството по несъстоятелност не поражда последици върху споразумение за сетълмент или по финансов договор с правно действие, по отношение на които се прилагат разпоредбите, предвидени в споразумението за сетълмент. Когато, след като бъдат уредени взаимните права и задължения в съответствие с предвидените в споразумението за сетълмент разпоредби, възникне нетно парично вземане на друга страна по договора срещу длъжника в несъстоятелност, тогава другата страна по договора трябва да предяви вземането в рамките на производството по несъстоятелност и вземането се изплаща от масата на несъстоятелността, подлежаща на разпределяне в съответствие с разпоредбите на Закона за изплащане на вземанията на кредитори.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Недопустимост на изпълнителни действия и мерки за налагане на запор/възбрана

След като бъде образувано производство по несъстоятелност на неплатежоспособен длъжник, обикновено по закон не се допуска издаването на решение за изпълнително производство или мерки за налагане на запор/възбрана, освен ако в закона е предвидено друго.

След като бъде образувано производство за превантивно оздравяване на длъжник, не се допуска издаването на решение за изпълнително производство или мерки за налагане на запор/възбрана спрямо финансово вземане, което е предмет на превантивно оздравяване.

Спиране на образувано изпълнително производство или мерки за налагане на запор/възбрана

Изпълнителното производство или мерките за налагане на запор/възбрана, инициирани срещу неплатежоспособен длъжник преди образуването на производството за задължително уреждане, се спират, когато производството за задължително уреждане бъде образувано, и може да бъдат възобновени само по решение на съда, водещ производството за задължително уреждане, което по закон се определя като основа за възобновяване на изпълнителното производство или мерките за налагане на запор/възбрана.

Образуването на производство по несъстоятелност поражда следните правни последици по отношение на изпълнително производство или мерките за налагане на запор/възбрана, инициирани срещу неплатежоспособен длъжник преди образуването на производство по несъстоятелност:

  • когато в рамките на изпълнително производство или мерки за налагане на запор/възбрана по движимо или недвижимо имущество кредиторът все още не е получил правото на отделяне преди образуването на производството по несъстоятелност, изпълнителното производство или мерките за налагане на запор/възбрана се спират при образуването на производството по несъстоятелност,
  • когато в рамките на изпълнително производство или мерки за налагане на възбрана върху движимо или недвижимо имущество кредиторът е получил право на отделяне преди образуването на производство по несъстоятелност и ако продажбата на имуществото, което е обект на правото на отделяне, все още не е осъществена преди образуването на производството по несъстоятелност, изпълнителното производство или мерките за налагане на възбрана се спират при образуването на производството по несъстоятелност,
  • когато в рамките на изпълнително производство кредитор получи право на отделяне преди образуването на производството по несъстоятелност и ако преди образуването на производството по несъстоятелност продажбата на имуществото, което е обект на правото на отделяне, вече е била осъществена в рамките на изпълнително производство, образуването на производство по несъстоятелност не поражда последици върху изпълнителното производство, и
  • обезпечително производство чрез временна или обезпечителна мярка се прекратява при образуването на производство по несъстоятелност и всички действия, които са извършени в рамките на това производство, се отменят.

Изпълнително производство или мерки за налагане на запор/възбрана, инициирани срещу длъжника преди образуването на производство за превантивно оздравяване, с цел изпълнение или обезпечение на финансово вземане, което е обект на превантивното оздравяване, се спират при образуването на производството за превантивно оздравяване. Съдът, в който се води изпълнителното производство, по молба на длъжника постановява спиране на изпълнителното производство или мерките за налагане на запор/възбрана.

Принцип на консолидиране в производството по несъстоятелност

Кредитор има право да предяви своето вземане за изпълнение на задължение, възникнало въз основа на отношението с длъжника в несъстоятелност преди образуването на производство по несъстоятелност, единствено в производство по несъстоятелност на въпросния длъжник и в съответствие с разпоредбите за производството (разпоредби за предявяване и установяване на вземания, указания за съдебни процеси (завеждане на дело) по отношение на оспорени вземания и т.н.)

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Когато кредитор е завел дело за установяване на вземане преди образуването на производството по несъстоятелност, съдебното дело се спира въз основа на разпоредбите на Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku). Кредитор, който е завел дело преди образуването на производството по несъстоятелност, трябва да предяви своето вземане в рамките на производството по несъстоятелност.

В деня на публикуване на решението за установяване на вземания се прекратяват основанията, на които е спряно делото вследствие на производството по несъстоятелност. Ако вземането на кредитора бъде признато, неговият законен интерес да води делото за това вземане се погасява и делото се прекратява. На кредитора се плаща равен съразмерен дял спрямо останалите кредитори, чиито необезпечени обикновени вземания са признати в рамките на производството по несъстоятелност.

Ако вземането на кредитора е оспорено в рамките на производството по несъстоятелност от синдика, кредиторът трябва да подаде молба за възобновяване на спряното дело в срок до един месец след публикуването на решението за установяване на вземанията. В такъв случай в рамките на делото кредиторът трябва да се опита единствено да установи съществуването на вземането. Ако вземането на кредитор бъде оспорено от друг кредитор, кредиторът трябва да разшири своето дело, като включи и кредитора, който оспорва вземането, като нов ответник, в срок до един месец след публикуването на решението за установяване на вземането. Когато вземането му е установено в рамките на делото, на кредитора се плаща равен съразмерен дял спрямо останалите кредитори, чиито необезпечени обикновени вземания са признати в рамките на производството по несъстоятелност.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

В рамките на основното производство по несъстоятелност процесуалните действия може да се извършват от всеки участващ в производството кредитор, който иска да бъдат установени вземанията му от неплатежоспособния длъжник. Като общо правило в рамките на производството по несъстоятелност всеки кредитор (в качеството си на страна) има право да обжалва всяко решение на съда, освен когато по закон жалба срещу дадено решение може да се подава само от определени страни. Жалбата трябва да бъде подадена в срок до 15 дни. 15-дневният период за лицата, на които трябва да бъде връчено решението в съответствие със ZFPPIPP, започва да тече от деня на връчване на решението; за останалите лица 15-дневният период започва да тече от деня, в който е публикувано решението.

В рамките на производството по несъстоятелност кредиторът може също така да извършва процесуални действия чрез комитета на кредиторите, който в качеството си на орган на кредиторите има право от името на всички кредитори, които са страни в производството, да извършва определените по закон процесуални действия. Комитет на кредиторите се създава в рамките на производство за задължително уреждане; при производство по несъстоятелност такъв се създава само ако кредиторите поискат това.

Производство за задължително уреждане

Комитет на кредиторите

В производство за задължително уреждане съдът създава комитет на кредиторите, който, с цел да упражнява предоставените му права и правомощия, има право да проверява търговските книги на длъжника (т.е. да проверява операциите и финансовото състояние на длъжника), за да защитава интереса на кредиторите и да прави предложения и да дава становища, които са необходими за защита на кредиторите в рамките на производството. С оглед на финансовото оздравяване на неплатежоспособен длъжник в рамките на производство за задължително уреждане комитетът на кредиторите може да приеме решение при определени законодателни условия за увеличаване на акционерния капитал чрез вливане на парични средства или непарични вноски, които се включват във вземанията на кредиторите срещу неплатежоспособния длъжник.

Със законодателните изменения от края на 2013 г., направени за улесняване на ефективното финансово оздравяване на големи и средни дружества, бяха въведени специални правила по задължителното уреждане на такива дружества, с които позициите на кредиторите значително са засилени. Правилата за тези производства са приложими така също за малки дружества съгласно законодателното изменение от 2016 г. За правилното изпълнение на задълженията на синдика в рамките на производството за задължително уреждане са нужни богат опит и квалификация и по тази причина, когато се назначава синдик, не се прилага правилото за назначаване според автоматичния последователен ред за назначаване, а вместо това съдът избира синдика по своя преценка. Когато самите кредитори предлагат да се образува производство за задължително уреждане на неплатежоспособен длъжник в съответствие с новата законова разпоредба, съдът назначава синдика, предложен от ищците. Според новата система комитетът на кредиторите може да назначи също така представител на кредиторите. Това позволява на комитета на кредиторите по-ефективно да следи стопанската дейност на дружеството длъжник и управленските процеси при прилагането на мерки за финансово оздравяване, които са в неговите правомощия (например мерки за реорганизиране на дейността с оглед на оптимизирането на стопанските разходи или за повишаване на ефективността на предприятието). Правомощията на комитета на кредиторите бяха допълнително разширени, като беше включена възможността комитетът на кредиторите да изменя плана за финансово оздравяване.

Средства за правна защита на отделен кредитор в производство за задължително уреждане

Всеки кредитор или синдик може да представи възражение срещу провеждането на производство за задължително уреждане:

  • когато длъжникът не е неплатежоспособен и може да изплати всички свои задължения изцяло и навреме,
  • когато неплатежоспособен длъжник може да изпълни своите задължения в по-голям дял или в по-кратък срок, отколкото се предлага в предложението за задължително уреждане,
  • когато е малка вероятността осъществяването на плана за финансово оздравяване да позволи на длъжника да възстанови неговата платежоспособност в краткосрочен или в дългосрочен план,
  • когато е малка вероятността кредиторите, като потвърдят предложеното от длъжника задължително уреждане, да получат по-благоприятни условия за плащане на своите вземания, отколкото ако е било образувано производство по несъстоятелност, или
  • когато неплатежоспособният длъжник действа в противоречие с разпоредбите, ограничаващи неговата стопанска дейност по време на производството за задължително уреждане, или се забави с повече от 15 дни при плащането на минималния размер на работните заплати на неговите служители или при плащането на данъци и вноски, които длъжникът трябва да изчисли и заплати едновременно с плащането на работните заплати на служителите.

Всеки кредитор, който е засегнат от утвърдено задължително уреждане, може да поиска от съда да отмени утвърденото задължително уреждане, когато неплатежоспособният длъжник може да изплати изцяло вземанията на кредитора. Делото за установяване на унищожаемо вземане трябва да бъде заведено в срок до шест месеца след изтичането на срока за плащане на вземането, предвиден в утвърденото задължително уреждане. Всеки кредитор, който е засегнат от утвърдено задължително уреждане, може да поиска от съда да отмени утвърденото задължително уреждане, ако е осигурено чрез измама. Делото за установяване на унищожаемо вземане трябва да бъде заведено в срок до две години, след като решението за утвърждаване на задължителното уреждане стане окончателно.

Производство по несъстоятелност

Комитет на кредиторите

В производства по несъстоятелност комитетът на кредиторите има право да проверява цялата документация, която се съхранява от синдика в рамките на производството по несъстоятелност, и да проверява книгите, която синдикът трябва да води по отношение на производството. В рамките на производството по несъстоятелност комитетът на кредиторите може да предостави своето:

  • становище относно завършването на необходимите стопански операции на длъжника в несъстоятелност,
  • съгласие за продължаване на стопанските операции на длъжника в несъстоятелност,
  • становище относно предложения от синдика план за протичането на производството по несъстоятелност,
  • становище относно решението за продажба на имущество,
  • съгласие, когато началната или минималната цена е под половината от стойността на имуществото, определена на база на ликвидационната стойност,
  • становище относно направената от синдика оценка на разходите за производството по несъстоятелност и тяхното изменение, както и
  • становище относно приключването на производството по несъстоятелност.

В рамките на производство за опростено задължително уреждане и производство за превантивно оздравяване комитет на кредиторите не се създава.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

В рамките на производство по несъстоятелност синдикът е законният представител на длъжника в несъстоятелност и в това си качество има право да управлява масата на несъстоятелността и да я реализира.

Синдикът в производството по несъстоятелност управлява масата на несъстоятелността, по-специално като отдава под наем имуществото на длъжника в несъстоятелност и увеличава паричната стойност на активите на длъжника в несъстоятелност. Синдикът може да сключва също така съдебни и извънсъдебни споразумения за уреждане, за което се нуждае от становището на комитета на кредиторите и съгласието на съда. След като бъде образувано производството по несъстоятелност, имуществото на длъжника в несъстоятелност може да се отдава под наем, само ако по този начин не се забавя продажбата на имуществото. Договор за наем може да бъде сключен само за определен срок и за не повече от една година. Със съгласието на съда, синдикът може да предостави на наемателя право на приоритетно изкупуване на имуществото, което е предмет на наема.

Синдикът инвестира паричните активи на длъжника в несъстоятелност в съответствие със законовите разпоредби. Парични активи може да се инвестират само в дългови ценни книжа, издавани от Република Словения или друга държава — членка на ЕС, Европейската централна банка, Банката на Словения или централна банка на друга държава — членка на ЕС, или в дългови ценни книжа (с изключение на подчинени ценни книжа), издадени от банка със седалище в Република Словения или кредитна институция със седалище в друга държава — членка на ЕС. Банкови парични депозити може да се правят само в банка със седалище в Република Словения или в кредитна институция със седалище в друга държава — членка на ЕС.

В рамките на реализацията синдикът може да продава имуществото на длъжника в несъстоятелност, да предявява неговите вземания и да извършва всякакви други правни действия за упражняване на неговите права на собственост. Договор за продажба на имущество на длъжника в несъстоятелност може да бъде сключен чрез публичен търг или обвързваща покана за представяне на оферти. Само по изключение договор може да се сключва чрез директни преговори с купувача. Продажбата започва с (първо) решение на съда за продажба. Съдът издава решението за продажба по молба на синдика и въз основа на становище на комитета на кредиторите. Когато се продава имущество, върху което отделен кредитор има право на приоритетно погасяване (учреден залог), тогава е необходимо така също становището на въпросния отделен кредитор. В решението, в което съдът за пръв път постановява продажба на конкретно имущество, съдът се произнася също така относно:

1. начина на продажба;

2. началната цена на публичния търг или минималната цена при обвързваща покана за представяне на оферти; както и

3. сумата на депозита.

Когато публичният търг или поканата за представяне на оферти за продажбата на конкретно имущество въз основа на първото решение за продажба не е успешно, тогава в следващо решение за продажба съдът може:

1. или:

- да реши отново, че продажбата трябва да се осъществи чрез публичен търг или обвързваща покана за представяне на оферти, както и

- да определи по-ниска начална или минимална цена, отколкото в първото решение; или

2. да реши да отправи необвързваща покана за представяне на оферти за продажба въз основа на директни преговори.

Съдът определя минималната цена в производство за приемане на обвързващи оферти въз основа на определената стойност на имуществото. В първото решение за продажба минималната цена не може да бъде по-ниска от половината от стойността на имуществото, определена въз основа на неговата ликвидационна стойност. В следващото решение за продажба съдът може да определи начална или минимална цена, която е под половината от стойността на имуществото, определена въз основа на неговата ликвидационна стойност, когато комитетът на кредиторите или отделеният кредитор даде съгласието си.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

В рамките на производство по несъстоятелност кредиторите трябва да предявяват пред длъжника в несъстоятелност своите вземания, възникнали преди образуването на производството по несъстоятелност, освен онези, които не е необходимо да се предявяват по закон. Кредитор, който носи отговорност за задължение на длъжника в несъстоятелност като солидарно отговорен съдлъжник, гарант или залогодател, в рамките на производството по несъстоятелност трябва да предяви потенциалното си обратно вземане, което преди образуването на производството по несъстоятелност все още не е било възникнало, при отлагателното условие, че кредиторът би придобил обратното вземане от длъжника в несъстоятелност, ако изплащането на вземането се извърши след образуването на производството по несъстоятелност. Когато други солидарно отговорни съдлъжници или гаранти също са отговорни за изпълнение на вземането на кредитора, в допълнение към длъжника в несъстоятелност, тогава кредиторът може да предяви вземането и да се опита да осигури установяването му в пълен размер в рамките на производството по несъстоятелност, до пълното му изплащане при отменително условие, осъществявано, когато вземането на кредитора бъде платено от друг солидарно отговорен съдлъжник или гарант. Когато кредиторът пропусне крайния срок за предявяване, неговото вземане срещу длъжника в несъстоятелност се погасява и съдът отхвърля забавеното предявяване на вземане.

В рамките на производството по несъстоятелност не е необходимо да се предявяват приоритетни вземания за плащането на работни заплати и обезщетения на служителите, чийто труд става ненужен вследствие на образуването на производството по несъстоятелност, за периода от образуването на производството по несъстоятелност до края на периода на предизвестие, както и обезщетения за работници, чиито трудови договори са прекратени от синдика, защото трудът им е станал ненужен вследствие на образуването на производството по несъстоятелност или по време на това производство. Някои вземания, свързани с изчисляването и плащането на данъци, също не се предявяват.

Когато дадено вземане е обезпечено с право на отделяне, кредиторът трябва да предяви това обезпечено вземане в производството по несъстоятелност, като предяви така също правото на отделяне. Ако, според ситуацията при образуването на производството по несъстоятелност, е вписано право на собственост на длъжника в несъстоятелност върху недвижим имот и това право на собственост е ограничено с регистрирана ипотека или ипотека до максимална сума, която е била учредена преди образуването на производството по несъстоятелност, тогава се счита, че ипотеката или ипотеката до максимална сума и вземането по нея са вписани в производството по несъстоятелност навреме.

Кредиторите трябва да предявят своите права на изключване, възникнали преди образуването на производството по несъстоятелност, в срок до три месеца след публикуването на уведомлението за образуване на производството по несъстоятелност. Когато кредитор пропусне крайния срок за предявяване на права на изключване, правото на изключване не се прекратява. Ако синдикът продаде имуществото, което е обект на непредявено право на изключване, кредиторът, който е титуляр на това право, го губи, но може да поиска да му бъде платена паричната сума, получена от продажбата на въпросното имущество, намалена с разходите, направени във връзка с продажбата. Кредиторът, който е титуляр на правото на изключване, няма право да иска обезщетение за претърпени вреди. Кредиторът губи правото на изключване и правото на плащане на парична сума, ако не предяви това право до публикуването на плана за първото общо разпределение.

Задълженията на длъжника в несъстоятелност, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност (с някои изключения), се считат за разходи по производството. Те се разделят на:

- текущи разходи (например работни заплати и други обезщетения за страните, които извършват услуги, необходими в производството по несъстоятелност, включително данъци и вноски, които трябва да бъдат изчислени и платени от длъжника заедно с въпросните плащания, разходи за синдика; разходи за електроенергия, вода, отопление, телефон и други разходи, свързани с използването на офиси за провеждане на производството по несъстоятелност, застрахователни премии за застраховане на имуществото в масата на несъстоятелността, разходи за публикации, правни разноски на длъжника в несъстоятелност за оспорване на вземания, разходи за счетоводни, административни и други услуги, необходими за целите на производството по несъстоятелност, и т.н.), както и

- извънредни разходи (плащане на вземания на кредитори, възникнали в хода на производството за задължително уреждане, изпълнение на задължения по взаимно нарушени двустранни договори, изпълнение на задължения за приключване на спешни правни сделки и за продължаване на стопанската дейност, разходи за оценяване на имущество и други действия, касаещи продажбата, и т.н.).

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

С предявяването на вземане, кредиторът получава правото да извършва процесуални действия в рамките на основното производство по несъстоятелност. Вземанията трябва да бъдат предявени в рамките на предвидения краен срок. Предявяват се само вземания, възникнали преди образуването на производството по несъстоятелност.

В рамките на производство за задължително уреждане предявяването и установяването на вземания се осъществява най-вече, за да се провери процесуалното право на кредитора да гласува по задължителното уреждане. Вземанията трябва да бъдат предявени в срок до 30 дни след деня, в който е публикувано уведомлението за образуване на производството на уебсайтовете на Агенцията на Република Словения за публични правни документи и свързани услуги (AJPES). Ако кредиторът не предяви вземането или го предяви със забавяне, той не губи самото вземане, но губи своето право на глас.

В рамките на производство по несъстоятелност предявяването и установяването на вземания е основата, според която се извършва разпределянето на масата на несъстоятелността. В такива производства кредиторът трябва да предяви своите вземания в срок до три месеца от датата, на която е публикувано уведомлението за образуването на производството на уебстраниците на AJPES.

Що се отнася до персонална несъстоятелност, кредиторът не губи вземането, ако го е предявил след крайния срок, но синдикът го включва в списъка на допълнителните вземания.

Кредитор, срещу когото е заведено дело за оспорване на правни действия на длъжника в несъстоятелност, трябва в срок до един месец след връчването на исковата молба да предяви своето вземане в рамките на производството по несъстоятелност като условно вземане, което ще възникне, ако искът бъде приет с окончателно решение. Кредиторът трябва да предяви своето вземане за обезщетение за претърпени вреди вследствие на прекратяването от синдика на договор за наем или двустранно неизпълнен договор в срок до един месец, след като получи изявление от длъжника в несъстоятелност за упражняване на неговите права на прекратяване или оттегляне.

Параметри на вземането

При предявяването на вземане в рамките на производство по несъстоятелност се предоставя следната информация:

1. сума, която предстои да бъде призната като вземане в рамките на производството; както и

2. описание на фактите, на които се основава допустимостта на вземането, и доказателства за тях, включително приложена документация.

При предявяването на вземане в рамките на производство по несъстоятелност трябва да се посочи също така информация за банковата сметка, по която следва да се извърши плащането на вземането. Когато кредиторът е завел дело или друго производство преди образуването на производство по несъстоятелност, трябва да се даде информация също така относно съда и другия компетентен орган, пред който се води производството, и да се посочи референтният номер на делото.

Искането за установяване на вземане трябва да съдържа:

1. сумата на главницата на вземането;

2. когато кредиторът в производството по несъстоятелност иска да му бъде платена лихва в допълнение към главницата: размера на всяка капитализирана лихва, изчислен за периода от настъпването на падежа до образуването на производството по несъстоятелност; в случай на приоритетни вземания на синдика: изчисления размер на капитализирананата лихва;

3. когато кредиторът в производството по несъстоятелност иска освен главницата да му се платят разходите, направени по изпълнение на вземането по съдебен път или друго производство, образувано преди образуването на производството по несъстоятелност: сумата на тези разходи;

4. когато кредиторът иска да се установи, че вземането е приоритетно вземане: изрична молба вземането да се счита за приоритетно при разпределянето; както и

5. когато кредиторът иска да се установи, че вземането е условно вземане: специално описание на обстоятелствата, при възникване на които се счита, че е изпълнено отлагателното или отменителното условие, с което вземането е свързано .

В рамките на производство по несъстоятелност кредитор може да предяви няколко вземания с една молба.

Процедура по установяване на вземания

Процедурата по установяване на вземания включва три етапа:

1. Изявление на синдика за предявените вземания

Синдикът изготвя изявление за приетите или оспорени вземания, като съставя основния списък на установените вземания (osnovni seznam preizkušenih terjatev). В този списък синдикът посочва за всяко вземане дали е прието или оспорено. Съдът публикува списъка на уебстраниците, използвани за публикации във връзка с производства по несъстоятелност. Кредиторите може да възразяват срещу всякакви грешки по предявени вземания в основния списък в срок до 15 дни след публикуването му, като представят възражение срещу основния списък (ugovor proti osnovnem seznamu). Когато възражението на кредитора е основателно, синдикът трябва да издаде коригиран основен списък.

2. Изявление на кредитор относно вземания, предявени от други кредитори

Всеки кредитор, който е предявил навреме своето вземане в рамките на производството, може да оспори вземанията на други кредитори, като представи възражение срещу вземане (ugovor o prerekanju terjatve). В рамките на производство за задължително уреждане кредиторът трябва да представи възражение, като оспори дадено вземане в срок до 15 дни, а в рамките на производство по несъстоятелност — в срок до един месец след публикуването на основния списък на установените вземания. В рамките на производство по персонална несъстоятелност и производство за задължително уреждане такова възражение може да се подаде също така от неплатежоспособния длъжник като страна в производството. Синдикът вписва изявленията на кредиторите и на длъжника за оспорване на вземания в допълнен списък на установени вземания (dopolnjeni seznam preizkušenih terjatev). Всички грешки, вследствие на които не е разгледано дадено подадено възражение, се предявяват като възражение срещу допълнения списък.

3. Решение на съда за установяване на вземания

Съдът се произнася по отношение на установяването на вземания с определение за установяването на вземания (sklep o preizkusu terjatev). Въз основа на това определение синдикът изготвя окончателен списък на установените вземания (končni seznam preizkušenih terjatev), който се публикува от съда заедно с определението за установяването на вземания.

В определението за установяването на вземания съдът се произнася по възраженията, установените и оспорените вземания и вземанията, които има вероятност да бъдат доказани, както и по отношение на това кой трябва да предприеме действия в рамките на отделно производство (т.е. иск) за установяване на неговото вземане. Искът се предявява в едномесечен срок.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Масата на несъстоятелността е собствеността на длъжника в несъстоятелност, която се реализира, за да бъдат покрити разходите по производството и да бъдат платени вземанията на кредиторите. По закон се прави разлика между „маса на несъстоятелността“ и „специална маса на несъстоятелността“. Специалната маса на несъстоятелността представлява имущество, което е обект на право на отделяне или парични средства, получени при реализацията на това имущество. За цялото имущество, което е обект на право на отделяне е необходимо да се установи отделна маса на несъстоятелността и това имущество да се управлява отделно от имуществото, което е част от общата маса на несъстоятелността, и имуществото, включено в други специални маси на несъстоятелността.

Осребрената част от масата на несъстоятелността подлежи на разпределяне и е предназначена за плащане на вземанията на кредиторите. Общите активи, които подлежат на разпределяне, представляват паричните средства, получени при реализирането на общата маса на несъстоятелността, като се приспаднат разходите за производството по несъстоятелност. Специалните активи, които подлежат на разпределяне, представляват паричните средства, получени при реализирането на специалната маса на несъстоятелността, като се приспаднат разходите за тази реализация.

Що се отнася до приоритетното плащане в производство по несъстоятелност, вземанията на кредиторите, възникнали преди образуването на производството по несъстоятелност, се класифицират по следния начин:

  • обезпечени вземания, чието плащане е обезпечено с право на отделяне, което включва право на приоритетно плащане на вземането от конкретно имущество, както и
  • необезпечени вземания, измежду които първо се плащат приоритетните вземания, след това обикновените вземания, последвани от подчинените вземания и накрая корпоративните права.

Обезпечените вземания са вземания, чието плащане е обезпечено с право на отделяне. Право на отделяне е всяко право, което включва правото на приоритетно плащане на вземането от конкретно имущество. Най-честото право на отделяне е залог. В рамките на производство по несъстоятелност обезпечените вземания се плащат приоритетно от средствата, получени при продажбата на имуществото, което е било обект на правото на отделяне.

Необезпечените вземания са вземания, които не са обезпечени с право на отделяне. Тези вземания са подчинени спрямо погасяването на обезпечените вземания, що се отнася до плащане от реализацията на имуществото, което е било обект на правото на отделяне. Плащанията от останалото имущество се извършват по следния ред: 1) приоритетни вземания; 2) обикновени вземания; и 3) всички подчинени вземания.

  • Приоритетните вземания са онези (необезпечени) вземания, които по закон трябва да бъдат платени приоритетно, преди да бъдат платени обикновените (необезпечени) вземания (например работни заплати и обезщетения във връзка с работни заплати за последните шест месеца преди образуването на производството по несъстоятелност, обезщетения за прекратяване на трудовите договори на работниците, неплатени вноски и т.н.). Когато производство по несъстоятелност бъде образувано поради липса на успех в производство за задължително уреждане, вземанията, възникнали по време на производството за задължително уреждане, имат абсолютен приоритет и се плащат преди плащането на приоритетните вземания,
  • обикновените вземания са необезпечени вземания, които не са нито приоритетни, нито подчинени вземания,
  • подчинените вземания са необезпечени вземания, които се плащат едва след изплащането на всички необезпечени вземания срещу длъжника, въз основа на правоотношение между кредитора и длъжника, ако длъжникът изпадне в неплатежоспособност. При задължително уреждане подчинените вземания може да бъдат преобразувани в дялово участие. Ако не бъдат прехвърлени като непарична вноска, утвърденото задължително уреждане ги прекратява.

Корпоративните права (акции или дялове) не притежават характеристиките (правния характер) на облигационни права и дават право на акционерите или съдружниците на съразмерна част от останалата маса на несъстоятелността.

Преди да бъдат направени плащания към кредиторите, от масата на несъстоятелността (активи, които подлежат на разпределяне) се изважда сумата, необходима за плащане на разходите за производството по несъстоятелност. Кредиторите получават плащане в следния ред: отделените кредитори, чието вземане е обезпечено с право на отделяне (например ипотека), първи получават плащане от реализацията на имуществото, което е било обект на обезпечението (специални активи, които подлежат на разпределяне). Кредиторите с вземания по договори или други правни сделки, сключени от длъжника в несъстоятелност през периода от образуването на производството за задължително уреждане до образуването на производството по несъстоятелност, в съответствие с предвидените от закона разпоредби за ограничаване на стопанската дейност в рамките на производства за задължително уреждане, първи получават плащане от общите активи, подлежащи на разпределяне. След това получават плащане кредиторите с привилегировани вземания (работници) и накрая са останалите кредитори — кредитори с необезпечени обикновени вземания и кредитори с подчинени вземания. Евентуален остатък от реализираното имущество се разпределя между акционерите.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производство за задължително уреждане

Задължителното уреждане, одобрено с гласуване на кредиторите, трябва да бъде утвърдено така също от съда. В решение за утвърждаване на задължително уреждане съдът:

1. се произнася дали утвърждава задължителното уреждане или не;

2. определя параметрите на утвърденото уреждане, като посочва:

- процента на плащане на вземанията на кредиторите,

- крайните срокове за тяхното плащане, както и

- лихвения процент върху вземанията на кредиторите за периода от образуването на производството за задължително уреждане до края на срока за тяхното плащане;

3. се произнася кои вземания са установени в рамките на производството за задължително уреждане; както и

4. нарежда на длъжника да заплати вземанията на кредиторите, установени в рамките на производството за задължително уреждане, съразмерно, в рамките на крайните срокове и с лихвите, определени в утвърденото задължително уреждане.

В рамките на производството се прилага правилото за абсолютен приоритет. Извършването на финансово оздравяване на стопанската дейност на длъжника в рамките на производството за задължително уреждане означава, че:

  • акционерите на длъжника може да задържат само онази част от акционерния капитал на длъжника, която съответства на остатъка от имуществото на длъжника, който биха получили, ако е било образувано производство по несъстоятелност срещу длъжника,
  • на кредиторите трябва да се предоставят по-благоприятни условия за плащане на техните вземания, отколкото ако е било образувано производството по несъстоятелност срещу длъжника, като се вземе предвид редът на приоритетност и другите разпоредби за приоритет при плащането, обикновени и подчинени вземания и обезпечени вземания в производството по несъстоятелност, както и
  • дейностите в стопанската дейност на длъжника или жизнеспособната част от тях се продължават.

Финансовото оздравяване се извършва от длъжника, който иска от кредиторите да се съгласят обикновените им вземания да бъдат намалени или плащането им да бъде отложено. Длъжникът трябва да предложи на всички кредитори равен процент на плащане на техните обикновени вземания, един и същ краен срок за тяхното плащане и еднакъв лихвен процент от образуването на производството за задължително уреждане до изтичането на крайния срок за тяхното плащане. Когато длъжникът е капиталово дружество, той може да поиска от кредиторите да изберат или:

  • да се съгласят с намалението и отлагането на падежа на техните обикновени вземания, или
  • вземанията да бъдат прехвърлени на длъжника като непарична вноска, вследствие на което ще се увеличи акционерния капитал на длъжника (преобразуване на дълг в капитал).

Задължителното уреждане не засяга приоритетните вземания или изключителните права. Подчинените права се прекратяват. В рамките на задължително уреждане обезпечените вземания може да се преструктурират само доброволно. В рамките на производство за задължително уреждане, касаещо големи, средни или малки дружества, обезпечените вземания може да се преструктурират чрез отлагане на падежа или намаляване на лихвения процент в смисъл, че решение на мнозинство от 75 % е приложимо също така за кредиторите с право на отделяне, които не са гласували за задължителното уреждане. В рамките на тези производства изключването на жизнеспособна част от стопанската дейност на длъжника с цел създаването на друго дружество (отделяне) е възможно като мярка за оздравяване. Допуска се също така права на отделяне да се преструктурират в съвместно право на отделяне (изисква се мнозинство от 85 %).

Производство по несъстоятелност на юридическо лице

Производството по несъстоятелност се води с намерението да се реализира масата на несъстоятелността и да се плати на кредиторите. Като общо правило, договор за продажба на имущество на длъжника в несъстоятелност може да бъде сключен въз основа на публичен търг или обвързваща покана за представяне на оферти. Публичен търг може да се организира, като се повиши или намали началната цена. В рамките на производство по несъстоятелност предприятието или една от дейностите на дружеството може да бъде запазено/а, ако дружеството бъде продадено на публичен търг като стопанска единица или като се продадат неговите жизнеспособни части (продажба на принципа на действащото предприятие).

Преди да бъдат направени плащания към кредиторите, от масата на несъстоятелността се изважда сумата, която е необходима за плащането на разходите за производството по несъстоятелност. Кредиторите получават плащане в следния ред: отделените кредитори, чието вземане е отделено с право на отделяне (например ипотека), първи получават плащане от реализацията на имуществото, което е било обект на обезпечението; след това се плаща на кредиторите с вземания по договори или други правни сделки, сключени от длъжника в несъстоятелност през периода от образуването на производството за задължително уреждане до образуването на производството по несъстоятелност, в съответствие с предвидените от закона разпоредби за ограничаване на стопанската дейност в производство за задължително уреждане; след това се плаща на кредиторите с привилегировани вземания (работници), а после на останалите кредитори — кредитори с необезпечени обикновени вземания и кредитори с подчинени вземания. Евентуален остатък от реализираното имущество се разпределя между акционерите.

Персонална несъстоятелност

Също както при производствата по несъстоятелност на юридически лица, производствата по персонална несъстоятелност се водят с цел съразмерно и едновременно плащане на вземанията на всички кредитори. Следователно кредиторите получават плащане от имуществото на длъжника съразмерно и едновременно. Масата на несъстоятелността включва цялото имущество на свръхзадълженото лице при образуването на производството по несъстоятелност, освен ако е освободено от принудително изпълнение в съответствие с разпоредбите на Закона за изпълнение и обезпечение на вземания (Zakon o izvršbi in zavarovanju). Като се има предвид, че физическото лице — за разлика от юридическото лице — не прекратява своето съществуване с приключване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите, които не са били платени в производството по несъстоятелност, не се прекратяват. За разлика от вземанията на кредиторите в производство по несъстоятелност на правен субект, изпълнението на вземанията в производство по персонална несъстоятелност не приключва с приключването на производството по несъстоятелност. Решението за приключване на производството по персонална несъстоятелност, което включва списък на неплатени признати вземания, е средство, с помощта на което кредиторите, които не са получили плащане, могат да поискат принудително изпълнение на тези вземания.

За да бъде освободен от неговите задължения, на длъжника в несъстоятелност се дава възможност да подаде молба преди издаване на решението за приключване на производството по персонална несъстоятелност, с която да поиска освобождаване от неговите задължения, възникнали преди образуването на производството по персонална несъстоятелност, които няма да бъдат платени в рамките на това производство. Когато длъжникът в несъстоятелност подаде молба за освобождаване от задълженията и когато производството за освобождаване от задълженията след изтичане на установителния период завърши с успех за него, частта от неговите задължения, която в противен случай би била изпълнена въз основа на решението за приключване на производството по несъстоятелност, ще бъде отменена и съответно правото на кредиторите да предявят принудително изпълнение в съда ще се погаси.

Дори когато освобождаването от задълженията е благоприятно за длъжника, освобождаването не засяга следните видове задължения на длъжника:

1. приоритетни права на работниците;

2. вземания срещу длъжника в несъстоятелност, основани на законна издръжка, обезщетение за нанесени вреди, произтичащи от намаляването на основната дейност или намалена или изгубена работоспособност, както и обезщетение за изгубена издръжка поради смърт на лицето, което я е обезпечавало;

3. вземания за парични санкции или за възстановяване на парично преимущество, получено чрез престъпно деяние, постановено в рамките на наказателно производство;

4. вземания по условна присъда, която зависи от връщането на паричното преимущество, получено чрез престъпно деяние, или от обезщетение за вреди, нанесени чрез престъпното деяние;

5. вземания за глоби или възстановяване на парично преимущество, получено чрез дребно престъпление, постановено в рамките на производството за дребно престъпление;

6. вземания за възстановяване на неправомерно придобито имущество; както и

7. вземания за обезщетение за вреди, нанесени умишлено или поради груба небрежност.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Производството за задължително уреждане приключва с окончателно решение на съда за утвърждаване на задължителното уреждане.

Всеки кредитор, чието вземане е засегнато от утвърденото задължително уреждане, може да поиска от съда да отмени утвърдено задължително уреждане, когато неплатежоспособният длъжник може да плати обикновените вземания на въпросните кредитори в голяма степен или изцяло. Делото за установяване на унищожаемо вземане трябва да бъде заведено в срок до шест месеца след изтичането на срока за плащане на вземането, предвиден в утвърденото задължително уреждане.

Всеки кредитор, засегнат от утвърдено задължително уреждане, може да поиска от съда да отмени утвърденото задължително уреждане, ако то е осигурено чрез измама.

Делото за установяване на унищожаемо вземане трябва да бъде заведено в срок до две години, след като решението за утвърждаване на задължителното уреждане стане окончателно.

Съдът, който е постановил решението за утвърждаване на задължителното уреждане, е компетентен да се произнесе по делото.

В решението, с което съдът отменя утвърденото задължително уреждане, съдът може да нареди на длъжника да плати всяка неплатена част от вземания, която е била засегната от утвърденото задължително уреждане, в определен от съда срок, който не може да бъде по-дълъг от една година, след като решението стане окончателно.

Приключване на производство по несъстоятелност на юридическо лице

Производството по несъстоятелност на юридическо лице се приключва с решение за приключване на производството по несъстоятелност. Съдът издава това решение въз основа на окончателния доклад на синдика, който се изготвя, след като синдикът е извършил всички предвидени от закона действия и въз основа на становището на комитета на кредиторите. Синдикът трябва да представи окончателния доклад на съда в срок до един месец след извършване на окончателното разпределение.

Когато, след като съдът е издал решението за приключване на производството по несъстоятелност, бъде намерено имущество, принадлежащо на длъжника в несъстоятелност, тогава може да бъде образувано производство по несъстоятелност на длъжника по отношение на по-късно намереното имущество, ако това бъде поискано от кредитор, който е имал право да изпълнява процесуални действия в рамките на производството по несъстоятелност на длъжника и чието право на участие не е било прекратено преди края на производството по несъстоятелност, или по искане на акционер на длъжника в несъстоятелност.

Приключване на персонална несъстоятелност

Персоналната несъстоятелност приключва с решение за приключване на производството по несъстоятелност.

Ако на длъжника в персонална несъстоятелност е предоставено освобождаване от задължения, всеки кредитор, чието вземане е засегнато от окончателното решение за освобождаване от задължения, може да поиска от съда да отмени освобождаването от задължения, което е било обект на решението, когато длъжникът си е осигурил издаването на решението за освобождаване от задължения, като е укрил или е представил невярна информация за своето имущество или чрез някаква друга измама. Делото трябва да бъде заведено в срок до три години, след като решението за освобождаване от задължения стане окончателно (член 411 от ZFPPIPP). Кредитори, които, след като решението за освобождаване от задължения е станало окончателно, установят наличието на имущество на длъжника, което длъжникът е притежавал преди да се предостави освобождаването от задължения (и е укрил), също може да предявят отмяна на освобождаването от задължения, като поискат да се образува производство по несъстоятелност по отношение на въпросното имущество. В такъв случай не е задължително делото за отмяна на освобождаването от задължения да бъде заведено в рамките на тригодишния срок.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Всеки кредитор трябва да поеме своите собствени разходи за участие в производството по несъстоятелност.

В рамките на производство за задължително уреждане, образувано по молба на длъжника, разходите за производството и всички други разноски са за сметка на длъжника.

В рамките на производство за задължително уреждане на големи, средни или малки дружества, образувано по молба на кредиторите, първоначалните разходи за производството се плащат от ищеца в производството. В рамките на това производство ищецът покрива също така разходите за възнаграждението на синдика. Длъжникът, срещу когото е образувано производството, поема разходите, направени за следните плащания:

- по договори, сключени с квалифицирани правни и финансови консултанти във връзка с предоставянето на правни и финансови услуги, необходими за изготвянето на доклад относно финансовото състояние и операциите на длъжника, плана за финансово оздравяване и други документи, които трябва да бъдат представени заедно с предложението за задължително уреждане,

- по договор с одитор за одит на доклада за финансовото състояние и операциите на длъжника, както и

- по договор с лицензиран оценител за преглед на плана за финансово оздравяване.

В рамките на производство по несъстоятелност разходите за производството и разноските по време на производството се начисляват на масата на несъстоятелността преди да бъдат платени вземанията от активите, които подлежат на разпределяне. Когато кредитор подаде молба за образуването на производство по несъстоятелност, кредиторът трябва да направи депозит, за да бъдат покрити първоначалните разходи за производството по несъстоятелност, като си запазва правото да му бъде възстановено авансовото плащане в съответствие с разпоредбите за плащане на разходите за производство по несъстоятелност.

В рамките на производство за превантивно оздравяване длъжникът трябва да погаси своя съразмерен дял от разходите на кредиторите, които са участвали в производството, които разходи обикновено се покриват от длъжника в съответствие с общоустановената стопанска практика. Длъжникът и кредиторите се договарят за възстановяването на тези разходи в споразумението за финансово оздравяване.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Условия за унищожаемост

Кредиторите и синдикът имат право да оспорват правни действия на длъжника. Иск или възражение се предявява срещу лицето, в чиято полза е извършено унищожаемото действие.

Всички правни действия може да се оспорват (включително пропуски), които водят до неравно или намалено плащане към кредиторите на несъстоятелността или до поставянето на конкретен кредитор в по-благоприятно положение (даване на предимство на кредитори, наречено обективен елемент на унищожаемостта). Когато подава възражение, ищецът трябва да докаже, че страната, в чиято полза е извършено унищожаемото действие, е знаела или е трябвало да знае за лошото финансово състояние на длъжника (субективен елемент на унищожаемостта). В закона са предвидени задължителни презумпции, при които се счита, че това условие е удовлетворено, и случаи, в които не е възможно да се оспорват правни действия. В закона подробно са определени също така съдържанието на молбата и начинът, по който се предявява унищожаемост.

Период, в рамките на който може да се извършват унищожаеми действия

Правните действия, които може да се оспорват в производство по несъстоятелност, са извършените през периода от последната година преди подаване на молбата за образуване на производството по несъстоятелност до образуването на производството по несъстоятелност. Неплатено правно действие (или правни действия с непропорционално ниска насрещна стойност) може да се оспорват, когато са извършени през периода, започващ 36 месеца преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност и приключващ при образуването на производството по несъстоятелност. Искът за унищожаемост трябва да бъде подаден в срок до 12 месеца, след като решението за образуване на производството е станало окончателно.

Кои действия не може да се оспорват

Не е възможно да се оспорват правни действия, извършени от длъжника в несъстоятелност по време на производството за задължително уреждане в съответствие със законовите разпоредби, приложими по отношение на осъществяването на стопанската дейност на длъжника по време на производството; правни действия, извършени от длъжника в несъстоятелност, за да се разплати с кредитор съразмерно, в рамките на крайния срок и с лихвата, определени в утвърденото задължително уреждане; както и плащания на менителници и чекове, ако другата страна трябва да получи плащането, за да може длъжникът в несъстоятелност да не изгуби правото си на възстановяване срещу друго лице, което е задължено по менителницата или чека.

Не може да се оспорват така също правни действия, извършвани от длъжника за плащане на вземания на кредитор или за изпълнение на други задължения в съответствие с утвърдено споразумение за финансово оздравяване.

Специални аспекти на персоналната несъстоятелност

При персоналната несъстоятелност периодът на унищожаемост за неплатени правни действия и за правни действия, извършени от длъжника в несъстоятелност в полза на лице, с което длъжникът е в близки отношения, е пет години. Това правило включва договори с физически лица, с които длъжникът е в близки отношения, както и юридически лица, с които е свързан длъжникът в несъстоятелност или лице, което е в близки отношения с него. Това са юридически лица, в които длъжникът в несъстоятелност или лицата, с които длъжникът е в близки отношения, притежава/т самостоятелно или съвместно най-малко 25 % дял от записания капитал или притежава/т 25 % от правата на глас или правото да се назначават и освобождават лица, упълномощени да представляват юридическото лице, или тези лица са упълномощени да представляват юридическото лице или в полза на дружества, свързани с тях.

Последна актуализация: 23/05/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Словакия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

В Словакия срещу длъжника може да бъдат образувани всички видове производства по несъстоятелност.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Условия за образуване на отделните видове производства по несъстоятелност:

Условия за обявяване в несъстоятелност или управление от синдик:

  • Производството по несъстоятелност и управлението от синдик („производство по несъстоятелност“) е разделено на две части. Първата част започва с подаване на молба за обявяване в несъстоятелност и продължава до издаването на разпореждане за обявяване в несъстоятелност. Втората част започва когато бъде издадено разпореждане за обявяване в несъстоятелност и продължава до приключване на производството по несъстоятелност.
  • Условията за първата част са да има лице, активно легитимирано да подаде молба за образуване на производство по несъстоятелност (ако производство е образувано с молба), въз основа на която може разумно да се приеме, че длъжникът е несъстоятелен, както и да бъде извършено авансово плащане към съда.
  • Условията за втората част (издаването на разпореждане за обявяване в несъстоятелност) са да има няколко кредитори, длъжникът да е свръхзадлъжнял или да е неплатежоспособен и да има достатъчно активи за покриване на разходите за производството по несъстоятелност.
  • Лице, активно легитимирано да подаде молба: производството може да започне със или без молба. Молба за образуване на производство по несъстоятелност може да бъде подадена от длъжника, от кредитор, от ликвидатор или от друго лице, определено по закон. Производството по несъстоятелност най-често започва без молба, когато оздравяването е било неуспешно, като в този случай съдът решава да започне производство по несъстоятелност и да обяви несъстоятелност, обединявайки двете решения в едно разпореждане.
  • Молбата трябва да удовлетворява общите и определени конкретни изисквания в зависимост от това кой я подава. Ако това е кредитор, молбата трябва да включва доказателство за неплатежоспособността на длъжника. Ако молбата се подава от длъжника (предполага се неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост), тя трябва да включва списък с активите и пасивите на длъжника, свързани лица и последния финансов отчет, ако е наличен.
  • Подаващият молбата трябва да направи авансово плащане по банковата сметка на съда преди подаване на молбата.
  • Несъстоятелността означава, че длъжникът е свръхзадлъжнял или е неплатежоспособен. Един длъжник е свръхзадлъжнял, ако е длъжен да води счетоводство в съответствие с приложимото законодателство (Закон № 431/2002 за счетоводството), има повече от един кредитор и стойността на задълженията на длъжника превишава стойността на неговите активи. Юридическо лице е неплатежоспособно, когато има просрочено плащане с повече от 30 дни на две или повече финансови задължения към повече от един кредитор. Физическо лице е неплатежоспособно, когато не може да погаси най-малко едно финансово задължение 180 дни след падежа му.
  • Достатъчно активи — ако е спорно дали има достатъчно активи за покриване на разходите за производството по несъстоятелност, съдът назначава временен синдик („синдик“ или „синдик по несъстоятелността“) да разгледа въпроса.

Условия за започване на процедура за оздравяване:

Подобно на производството по несъстоятелност процедурата за оздравяване е разделена на две части. В първата част (когато започва оздравяването) съдът разглежда дали са изпълнени условията за оздравяване. Това започва, когато активно легитимирано лице (длъжникът или кредитор) подаде молба, придружена от препоръка на синдика длъжникът да бъде оздравен. Втората част започва, когато бъде разрешено оздравяване, и длъжникът, под надзора на синдика и съда и в сътрудничество с кредиторите, изготви, обсъди и одобри план, който се потвърждава от съда.

  • Длъжникът може да подаде молба за оздравяване, ако е поискал становище от синдика и последният е препоръчал оздравяване в становище, което не може да бъде по-старо от 30 дни.
  • Кредитор може да подаде молба за оздравяване, ако е поискал становище от синдика и последният е препоръчал оздравяване на длъжника в становище, което не може да бъде по-старо от 30 дни, а длъжникът се е съгласил с подаването на молбата.

Условия за освобождаване от задължения:

Условия за освобождаване от задължения: длъжникът е физическо лице (предприемач или потребител), производството по несъстоятелност е приключило, длъжникът е подал молба и е изпълнил своите задължения по време на производството по несъстоятелност. Длъжникът обаче няма право да иска освобождаване от задължения, ако производството по несъстоятелност е приключило поради това, че активите на длъжника са били недостатъчни дори за вземания от масата на несъстоятелността. Другите условия са длъжникът да е неплатежоспособен и да е обявил неплатежоспособността си, да са изминали десет години от последното освобождаване от задължения, срещу длъжника да е налице запор (т.е. поемане на контрол върху стоки) или подобна процедура и длъжникът да не изтърпява наказание лишаване от свобода.

  • Молбата може да бъде подадена заедно с молба за образуване на производство по несъстоятелност или по време на производството по несъстоятелност до неговото приключване. Тя се внася от длъжника, който трябва обаче да бъде представляван от Центъра за правна помощ (Centrum právnej pomoci) и се подава само по електронен път.
  • Длъжникът се освобождава от задължения, когато съдът издаде разпореждане за обявяване в несъстоятелност (освобождаване от задължения чрез несъстоятелност) или постанови график за плащане (освобождаване от задължения чрез график за плащане). Не са необходими други актове за освобождаване от задължения.
  • Изпълнение на задължения: съдът разрешава освобождаване от задължения, ако прецени, че по време на производството по несъстоятелност длъжникът е изпълнил задълженията, предвидени в приложимото право; в противен случай съдът отхвърля молбата. Почтено намерение — съществува презумпция за почтено намерение на длъжника, което кредитори може да оспорват в „класическо“ гражданско производство, но не и в хода на производството по освобождаване от задължения.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност се отнася за:

a) активи, които са принадлежали на длъжника при издаването на разпореждането за обявяване в несъстоятелност,

б) активи, придобити от длъжника по време на производството по несъстоятелност,

в) активи, обезпечаващи задълженията на длъжника,

г) други активи, ако е предвидено по закон.

Активите, предмет на производството по несъстоятелност, формират масата на несъстоятелността, която е разделена на обща маса и обособени маси на обезпечените кредитори.

Следното се изключва от производството по несъстоятелност: активи, които не са приложими в производство по съдебно принудително изпълнение или запор, които са под митнически контрол до сумата на митническото задължение, данъчна гаранция и активи, изключени от производството по несъстоятелност по отделно законодателство. Доходът на длъжника е предмет на производството по несъстоятелност, доколкото е приложим в производство по принудително изпълнение или запор. Тази част от нетните заплати, която иначе би могла да бъде приспадната за уреждане на приоритетни вземания, е предмет на производството по несъстоятелност, доколкото се удовлетворява вземане от масата на несъстоятелността.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Роли на страните в различните видове производства:

• Общи задължения на длъжника:

o     Длъжникът е длъжен да предотврати несъстоятелността. Ако несъстоятелността е неизбежна, длъжникът трябва да предприеме пропорционални мерки, без безпричинно забавяне, за да я предотврати. Подаването на молба за оздравяване не освобождава длъжника от задължението да подаде и молба за обявяване в несъстоятелност (производството по несъстоятелност се преустановява, ако бъде разрешено оздравяване).

Роли на страните в несъстоятелността:

• Синдик:

o     По време на производството по несъстоятелност синдикът основно управлява активите, предмет на производството по несъстоятелност, осребрява ги и използва приходите от осребряването за извършване на плащане към кредиторите на длъжника.

o     Когато бъде издадено разпореждане за обявяване в несъстоятелност, правото на длъжника да се разпорежда с активи, които са предмет на производството по несъстоятелност, и правото да действа от името на длъжника във връзка с тези активи преминава към синдика, който от този момент започва да действа от името и за сметка на длъжника.

Роли на страните в оздравяването:

• Синдик:

o     Основната роля на синдика е да изготви плана за оздравяване в сътрудничество с длъжника и кредиторите.

o     Синдикът разглежда предявените вземания и ги приема или отхвърля.

o          Синдикът упражнява надзор върху длъжника. Една от формите на надзор включва одобряване на правните актове на длъжника, посочени в съдебното разпореждане за разрешаване на оздравяването.

• Длъжник:

• Длъжникът извършва задачите, предвидени в плана за оздравяване.

• Освен това длъжникът има право да направи предложение до синдика да отхвърли предявено вземане.

• Длъжникът действа от свое име и за своя сметка.

Роли на страните в освобождаването от задължения (и двата вида):

• Длъжник:

o     Разрешението за освобождаване от задължения поставя началото на тригодишен изпитателен срок, през който длъжникът трябва да дава на синдика в края на всяка година определената от съда парична сума, но не повече от 70% от общия нетен доход на длъжника за изминалата година от изпитателния срок. След приспадане на възнаграждението си синдикът разпределя пропорционално средствата между кредиторите на длъжника в съответствие с окончателния график за разпределение.

o     По време на изпитателния срок длъжникът трябва да положи разумни усилия да си намери работа като източник на доход или подходяща самостоятелна заетост със същата цел и да предостави цялата поискана от синдика информация за доходите, разходите и евентуална промяна в адреса на местоживеене, работа или месторабота.

o     Правните актове на длъжника по време на изпитателния срок подлежат на писмено одобрение от синдика в рамките на обхвата, определен със съдебното разпореждане, разрешаващо освобождаването от задължения.

o     Длъжникът, представляван от Центъра за правна помощ, подава молба, която включва кратка автобиография на длъжника, списък на свързаните лица, настоящи и минали активи и списък с кредитори. Длъжникът обявява своята неплатежоспособност и документира наличието на производство по запор.

o     По време на това производство длъжникът трябва да приеме, че правото му да се разпорежда с активите си, преминава към синдика.

• Синдик:

o     Синдикът представя списък с активи, включени в масата на несъстоятелността, и се разпорежда с тях (т.е. активите, предмет на производството по несъстоятелност).

o     Синдикът прекратява определени договори.

o     Синдикът реализира активите от масата на несъстоятелността, плаща разходите за производството по несъстоятелността, предлага график за разпределение на приходите и след това го изпълнява.

o     Ако производството по несъстоятелност използва график за плащане, синдикът изготвя графика за плащане и го представя на съда за одобрение.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Несъстоятелност: Вземане, което е било дължимо от длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, не може да бъде прихванато от вземане, дължимо на длъжника след обявяването му в несъстоятелност; същото важи и за условни вземания, предявени в производството по несъстоятелност. Вземания, които не са били предявени по предвидения от закона начин, предявени вземания, придобити чрез преотстъпване или прехвърляне след обявяването в несъстоятелност, и вземания, придобити по силата на оспорими правни актове, не може да бъдат прихванати от никое от вземанията на длъжника. Вземания не може да бъдат прихванати от вземане, възникнало от задължението за подаване на молба за несъстоятелност от името на длъжника. Това не създава пречка за прихващането на други вземания.

Оздравяване: Разпоредбите на гражданското право се прилагат без изменение.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност: Вземане, възникнало след обявяването в несъстоятелност, не може да бъде прихванато от насрещно вземане на длъжника, възникнало преди обявяването му в несъстоятелност. Вземане, възникнало преди обявяването в несъстоятелност, не може да бъде прихванато от насрещно вземане на длъжника, възникнало след обявяването му в несъстоятелност. Това не създава пречка за прихващането на други вземания.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане: Разпоредбите на гражданското право се прилагат без изменение.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Несъстоятелност: Ако длъжникът е сключил договор за взаимни престации преди обявяването в несъстоятелност и го е изпълнил, но контрагентът не го е изпълнил или го е изпълнил частично към датата на обявяване в несъстоятелност, синдикът може да поиска договора да бъде изпълнен или да се откаже от него. Ако контрагентът е изпълнил частично договора, синдикът може да се откаже само от тези задължения по договора, които контрагентът все още не е удовлетворил.

Ако длъжникът е сключил договор за взаимни престации преди обявяването в несъстоятелност и контрагентът вече го е изпълнил, но длъжникът не го е изпълнил или го е изпълнил частично към момента на обявяване в несъстоятелност, контрагентът може да се откаже от все още неудовлетворените задължения по договора от страна на длъжника; вземанията на контрагента, възникващи в резултат от отказването от договора, може обаче да бъдат включени в масата на несъстоятелността само чрез предявяването им като условни вземания.

Ако длъжникът е сключил договор за взаимни престации преди обявяването в несъстоятелност и нито длъжникът, нито контрагентът го е изпълнил или го е изпълнил само частично към момента на обявяване в несъстоятелност, синдикът и контрагентът може да се откажат от все още неизпълнените задължения по договора; вземанията на контрагента, възникващи в резултат от отказването от договора, може обаче да бъдат включени в масата на несъстоятелността само чрез предявяването им като условни вземания.

Ако преди обявяването в несъстоятелност длъжникът е сключил договор с предмет ангажимент за продължителна и повтаряща се дейност или ангажимент за въздържане от определена дейност, синдикът може да прекрати договора с двумесечно предизвестие, освен ако законът или договорът не предвижда по-кратък период за прекратяване на договора; синдикът може да прекрати договора дори ако той е бил договорен за фиксиран срок. Синдикът може да прекрати договор за лизинг при условията, предвидени в Гражданския кодекс (Občiansky zákonník). Тази разпоредба не се прилага за договори, сключени по Трудовия кодекс (Zákonník práce).

Ако контрагентът трябва да изпълни предварително договор, сключен с длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, контрагентът може да откаже да изпълни договора, докато не бъде осигурена или обезпечена взаимна престация.

По договор, сключен с длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, вземанията на контрагента относно изпълнението, предоставено от контрагента на синдика след обявяването му в несъстоятелност, представляват вземане от масата на несъстоятелността. Освен ако законодателството предвижда друго, по договор, сключен с длъжника преди обявяването му в несъстоятелност, всяко друго вземане на контрагента, възникнало след обявяването в несъстоятелност, може да бъде включено в производството по несъстоятелност само чрез предявяването му като условно вземане.

Ако преди обявяването му в несъстоятелност длъжникът е продал вещ със запазено право на собственост и я е предал на купувача, купувачът може да върне вещта или да настоява за изпълнение на договора.

Ако преди обявяването му в несъстоятелност длъжникът е закупил и му е била доставена вещ със запазено право на собственост, без да е придобил собственост върху вещта, продавачът не може да поиска връщане на вещта, ако синдикът изпълни задълженията по договора без неоснователно забавяне, след като бъде помолен за това от продавача. Синдикът може да изпълни задълженията по такъв договор за покупка на вещ със запазено право на собственост, ако вещта се намира във владение на длъжника и синдикът определи, прилагайки дължимата професионална грижа, че изпълнението на задълженията е по-благоприятно за масата на несъстоятелността. Ако вещта не е във владение на длъжника, вземания може да бъдат включени в производството по несъстоятелност само чрез предявяването им.

Тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis за договор с предмет лизинг на вещ при договорен наем за фиксиран срок с цел придобиване на собственост върху лизингованата вещ.

Оздравяване: Контрагентът не може да прекрати или да се откаже от договор, сключен с длъжника, поради забава в изпълнението от страна на длъжника, за което контрагентът е имал право преди началото на процедурата за оздравяване, и всяко прекратяване или отказване от договора по тази причина не произвежда действие. Договорни споразумения, позволяващи на контрагент да прекрати или да се откаже от договор, сключен с длъжника, поради производство по оздравяване или несъстоятелност не произвежда действие.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност: След обявяването в несъстоятелност е възможно прекратяването на договор с предмет ангажимент за продължителна или повтаряща се дейност, или ангажимент за въздържане или толериране на определена дейност, при условие че той е бил сключен преди обявяването в несъстоятелност. Ако договор засяга активи, които са част от производството по несъстоятелност, синдикът може да прекрати договора; в други случаи длъжникът може да направи това. Прекратяването влиза в сила с уведомяване на контрагента. Договор може да бъде прекратен, дори ако е бил договорен за фиксиран срок. Договор за наем на апартамент във връзка с трето лице, което е наемателят, може да бъде прекратен само при условията, определени в Гражданския кодекс и отделно законодателство.

Длъжникът, синдик или контрагент може да се откаже от друг договор, ако той е бил сключен преди обявяването на несъстоятелност и предстои да се изпълнява. Отказването може да се извърши само до степента на задълженията, които предстои да бъдат изпълнени взаимно от страните.

Разпоредби за продажбата на вещ със запазено право на собственост и за договор с предмет лизинг на вещ при договорен наем и за фиксиран срок с цел поемане на собствеността върху лизингованата вещ се прилагат по аналогия с производството по несъстоятелност.

Предвидените по-горе разпоредби не се прилагат за договори и споразумения, сключени по силата на Трудовия кодекс.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане: Няма специални разпоредби за договорните отношения на длъжника и се прилагат „класическите“ норми по гражданското и търговското право.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Въздействие върху обявяването в несъстоятелност:

  • Производство по принудително изпълнение или запор не може да бъде образувано във връзка с активи, включени в производство по несъстоятелност, по време на производството по несъстоятелност; вече образувано производство по принудително изпълнение или запор се прекратява, когато бъде обявена несъстоятелността.
  • Приложимостта на обезпечително право не може да бъде започната или продължена по отношение на активи, принадлежащи на длъжника, за задължение на длъжника, обезпечено с обезпечително право; това въздействие не се прилага за:
    • прилагането на обезпечително право, свързано с парични средства или вземания от сметка в банка или клон на чуждестранна банка;
    • държавни облигации;
    • прехвърлими ценни книжа.
  • Ако преди обявяването в несъстоятелност вещ, предложена на търг, е присъдена по отделно законодателство и вещта е предмет на производството по несъстоятелност, и участникът в търга е платил на провеждащия търга цената, определена в търга, собствеността или друго право върху вещта преминава към купувача в търга. Постъпленията от търга стават част от съответната маса на несъстоятелността и разходите за търга представляват вземане от масата на несъстоятелността; ако търгът е поискан от кредитор с обезпечено вземане, постъпленията се заплащат на кредитора до сумата на обезпеченото вземане, все едно несъстоятелността не е била обявена.

Въздействие на оздравяването:

•      Производство по принудително изпълнение или запор не може да бъде образувано във връзка с активи, принадлежащи на длъжника, за вземане, предявено в процедурата за оздравяване; вече образувано производство по принудително изпълнение или запор се спира при обявяване на несъстоятелността и се прекратяват по-късно в производството. Ако активи вече са били реализирани в това производство, но приходите все още не са платени на правоимащата страна, те се връщат на длъжника след приспадане на разходите за производството.

  • Не е възможно да се образува или да се продължи прилагането на обезпечително право по активи, принадлежащи на длъжника, за обезпечено вземане, предявено в процедурата за оздравяване.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност:

  • Когато бъде обявена несъстоятелност, всички съдебни и други производства се спират и сроковете престават да текат.
    • Производството може да бъде продължено по предложение на синдика, който чрез подаване на молба за продължаване на производството става част от него на мястото на длъжника.
    • Следните производства не се спират:
      • производство за разрешаване на кризи на финансовия пазар по смисъла на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г.,
      • данъчно производство,
      • митническо производство,
      • производство за отчуждаване,
      • производство за издръжка,
      • наказателно производство (но не може да има решения относно вреди),
      • дори в горните производства срокът за подаване на иск за правна защита от страна на синдика не изтича преди изтичането на 30 дни от първото събрание на кредиторите.

Оздравяване:

  • Когато бъде разрешено оздравяване, всички съдебни и арбитражни производства относно вземания, предявени в процедурата за оздравяване, се спират.
  • Вземания може да се правят само чрез предявяването им (отхвърляне и установяване на вземания).

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност:

  • Съдебно производство по вземане, което може да бъде изпълнено само в производство по несъстоятелност, се прекратява; давностният период обаче не изтича преди изтичането на 60 дни от обявяването в несъстоятелност.
  • Ако несъстоятелността бъде прекратена по-късно на основания, че липсват предпоставки за производство по несъстоятелност, прекратяването на производството е недействително.
  • Ако друг кредитор е отказал вземане, което не е засегнато от освобождаване от задължения, отказът на вземането дава на този кредитор правото да се намесва в производството.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане:

  • То не оказва въздействие върху съдебни и други производства.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност:

  • Кредитори:
    • Кредиторите упражняват самостоятелно волята си относно воденето на производството по несъстоятелност индивидуално или чрез органи на кредиторите. По този начин те могат да влияят на производството по несъстоятелност и да контролират управлението и осребряването на активите. Те могат да наредят на синдика какви действия да предприеме; те могат и да отхвърлят вземания и др.
    • По време на производството по несъстоятелност съдът упражнява надзор върху работата на синдика.

Оздравяване:

  • Кредитори:
    • Ролята на кредиторите е да допринасят чрез органите на кредиторите за изготвяне и одобряване на плана за оздравяване.
    • Кредитор, който предяви вземане пред синдика, има право да направи предложение на синдика да отхвърли (друго) предявено вземане.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност:

  • Кредитори:
    • Кредиторите трябва да предявят своите вземания.
    • Обезпечените кредитори може да обмислят дали предявят своите вземания; те обаче трябва да предявят и своите обезпечителни права.
    • Един кредитор може да отхвърли вземания на други кредитори.
    • Един кредитор може да действа като представител на кредиторите.
  • Един кредитор може впоследствие (след приключване на производството) да заведе дело срещу длъжника за отмяна на освобождаването от задължения поради непочтено намерение.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане:

  • Кредитори:
    • Графикът за плащане засяга само необезпечените кредитори; обезпечените кредитори не са засегнати от освобождаването от задължения чрез графика за плащане.
    • Кредиторите трябва да приемат осигурената от съда защита от кредитори.
    • Кредитор, който е засегнат от графика за плащане, може да възрази срещу него след като синдикът обяви изготвянето на графика за плащане и срещу предложения процент за удовлетворяване на необезпечени кредитори.
    • Един кредитор може впоследствие (след приключване на производството) да заведе дело срещу длъжника за отмяна на освобождаването от задължения поради непочтено намерение.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Несъстоятелност

  • Когато бъде издадено разпореждането за несъстоятелност, правото на длъжника да се разпорежда с активи, предмет на производството по несъстоятелност, и правото да действа от името на длъжника във връзка с тези активи преминават към синдика, който от този момент започва да действа от името и за смета на длъжника.
  • Ако правни актове на длъжника по време на производството по несъстоятелност са във вреда на активите, предмет на производството по несъстоятелността, те са недействителни по отношение на кредиторите; това не засяга тяхната валидност.
  • В производство по несъстоятелност тези, които имат дължими задължения, включени в масата на несъстоятелността, са длъжни да ги погасят към синдика; това задължение е в сила и ако ги платят на друго лице, освен ако синдикът получи тези плащания.
  • По време на производството по несъстоятелност длъжникът може да откаже подарък или наследство със съгласието на синдика; в противен случай отказът на подаръка или наследството е недействително по отношение на кредиторите.
  • Ако разпореждане за обявяване в несъстоятелност бъде издадено на юридическо лице в ликвидация, ликвидацията се прекъсва, докато не бъде отменено производството по несъстоятелност.
  • Компетентният орган (комитетът на кредиторите, обезпечен кредитор или съдът в специални случаи) дава указания и препоръки на синдика относно управлението на активите, управлението на предприятието на длъжника или на част от него и за осребряването на активите. Това включва и отдаване под наем на активите или на съществена част от тях (с ограничения, когато предприятието е действащо).
  • Компетентният орган издава инструкции и за:
    • сключване на договор за временно предоставяне на средства във връзка с управлението на предприятието на длъжника;
    • продължаване на управлението на предприятието, ако длъжникът е определен вид финансова институция;
    • учредяване на право на залог върху активите на длъжника;
    • сключване на договор във връзка с управлението на предприятието на длъжника, по силата на който синдикът се задължава да продължи изпълнението след определен срок или конкретен процент от оборота;
    • Синдикът трябва да поиска указание, преди да издаде първоначален правен акт по този въпрос, и да изчака указанието. Ако компетентният орган не отговори, синдикът ще поиска от съда да реши как да продължи и съдебното разпореждане е обвързващо за синдика. Искането на синдика трябва да съдържа цялата относима информация.
    • По други въпроси компетентният орган може да препоръча на синдика как да продължи и ако синдикът откаже да спази тази препоръка, органът може да поиска от съда да реши как да продължи и съдебното разпореждане е обвързващо за синдика.
    • Ако компетентният орган даде указания на синдика да действа по начин, който противоречи на интересите на другите кредитори или на правилата за осребряването на активите, синдикът отказва да изпълни указанието и моли органа да го промени. Ако той не направи това, синдикът моли съда да вземе решение как да процедира и съдебното разпореждане е обвързващо за синдика.
    • Синдикът управлява активите, включени в масата на несъстоятелността, с дължимата професионална грижа, за да гарантира, че те са надеждно защитени от погиване, щета, унищожаване или друго увреждане, и че направените разходи за управлението на активите са само в необходимата степен, след оценка на целесъобразността и икономичността на тези разходи.
    • Когато управлява активи, включени в масата на несъстоятелността, синдикът не може да дава предпочитание на някой от кредиторите, нито да дава приоритет на личните интереси или на интересите на други пред общия интерес на всички кредитори.
    • Синдикът може да отдава под наем активи, принадлежащи на длъжника, които са включени в масата на несъстоятелността. Синдикът трябва да договори договор за наем, съгласно който наемът е най-малкото съизмерим със сумата, за която се наема подобен актив в съответното място и време, и трябва да гарантира, че договорът за лизинг не поражда задължения за длъжника, различни от законоустановените и че задълженията на наемателя по договора за наем са надлежно обезпечени, както и да гарантира, че договорът за наем може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие. Ако тези условия не бъдат изпълнени, синдикът може да сключи договор за наем само със съгласието на компетентния орган. Доходът от този наем се третира като приход от осребряването на активите, предмет на производството по несъстоятелност.
    • След обявяването в несъстоятелност синдикът може да продължи някои от дейностите, свързани със стопанската дейност на длъжника, ако това ще увеличи стойността на активите, предмет на производството по несъстоятелност, или няма да позволи намаляване на тяхната стойност. Ако разходите за тези дейности превишават приходите от тях, синдикът преустановява тези дейности незабавно.
  • Осребряване на активи
  • Целта на осребряването на активи, предмет на производството по несъстоятелност, е да осигури възможно най-големи приходи във възможно най-кратък срок и при възможно най-малко разходи. При осребряването на тези активи синдикът избира с надлежна професионална грижа начин, който най-добре съответства на целта на осребряването и на правилата за осребряване, предвидени в законодателството.
  • Синдикът, назначен при обявяването в несъстоятелност, осребрява незабавно активи, които са в непосредствена опасност от погиване, разрушаване или друго съществено увреждане; това не изисква указания от компетентния орган, нито съдебно решение. Синдикът може да започне реализацията на другите активи след първото събрание на кредиторите.
  • Синдикът води прозрачен регистър за реализираните активи, предмет на производството по несъстоятелност, с отделни записи за общата маса и всяка обособена маса. След осребряването на всеки актив синдикът разпределя приходите към тази част от списъка, която е била предмет на осребряване. Ако синдикът осребри съвкупно няколко части и отделните приходи не могат да бъдат определени, синдикът разделя общите приходи пропорционално между засегнатите страни в съответствие с техните относителни стойности съгласно стойностите, записани в списъка.
  • Синдикът депозира приходите от осребряването на активите, предмет на производството по несъстоятелност, по сметка в банка или клон на чуждестранна банка; лихвата, платена от банката или от клона на чуждестранна банка по салдото на сметката, се третира като приход от осребряването на активите, предмет на производството по несъстоятелност.
  • За целите на осребряването на активи синдикът може:
    • a) да обяви състезателен публичен търг,
    • б) да повери продажбата на активи на участник в продан,
    • в) да повери продажбата на активи на търговец на ценни книжа,
    • г) да проведе продан, търг или друга състезателна процедура, водеща до продажбата на активите,
    • д) да продаде активите по друг подходящ начин.
    • При осребряването на предприятие синдикът използва договор за прехвърляне на купувача на всички вещи, права и други активи, принадлежащи на предприятието. От пасивите, свързани с предприятието, единствените пасиви, които преминават към купувача, са тези, които възникват във връзка с управлението на предприятието на длъжника след обявяването му в несъстоятелност, заедно с непарични пасиви по трудово правните отношения, посочени в договора (не се прилага принципът nemo plus iuris).
    • Ако синдикът реализира активите, предмет на производството по несъстоятелност, по начин различен от продажба на предприятието, част от предприятието или значителна част от активите, принадлежащи на предприятието, синдикът може да осребри недвижимо имущество, предмет на производството по несъстоятелност, само чрез продан; синдикът обявява проданта в Търговския бюлетин (Obchodný vestník).
    • При осребряването на активи синдикът не е обвързан от правото да се присъедини към прехвърлянето на акции, правото за искане прехвърлянето на акции, правото за искане придобиването на акции или други договорни предпочтителни права. Ако осребрява активи, за които има задължително предпочтително право, учредено като право in rem, синдикът изпраща писмена оферта, с която предлага предмета на предпочтителното право на правоимащото лице по това предпочтително право. синдикът не е обвързан от това пред‑почтително право, ако правоимащата страна не го упражни в рамките на 60 дни от получаване на писмената оферта.
    • При осребряването на активите всички обезпечителни права се погасяват, с изключение на залог, учреден от синдика след обявяването на несъстоятелността, в отговор на указание от компетентен орган, или обезпечително право върху активите на трето лице, което се нарежда по-напред от обезпечителното право, обезпечаващо задължението на длъжника.
    • При прехвърлянето на вещ срещу заплащане купувачът придобива собственост дори ако длъжникът не е бил собственик на вещта, освен ако купувачът е знаел или би следвало да е знаел, че длъжникът или трето лице, чиито активи са обезпечавали задължението на длъжника, не е собственик на вещта. Синдикът носи отговорност пред първоначалния собственик на вещта за понесена в тази връзка от него щета, освен ако синдикът може да докаже, че е действал надлежна професионална грижа.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

  • Когато бъде издадено разпореждане за обявяване в несъстоятелност, правото на длъжника да се разпорежда с активи, предмет на производството по несъстоятелност, и правото да действа от името на длъжника във връзка с тези активи преминава към синдика, който от този момент започва да действа от името и за смета на длъжника.
  • Ако правни актове на длъжника по време на производството по несъстоятелност са във вреда на активите, предмет на производството по несъстоятелността, те са недействителни по отношение на кредиторите; това не засяга тяхната валидност.
  • Длъжникът и с негово съгласие лице, близко до длъжника, имат право да използват вещ, предмет на производството по несъстоятелност, по обичайния начин, но са длъжни да я защитят от погиване, щета или унищожаване и да се въздържат от всичко, което би могло да намали нейната стойност отвъд обичайното износване. Всеки, който използва вещ, която е част от масата на несъстоятелността, е длъжен да разреши на синдика да я проверява по всяко време. Ако лице, различно от длъжника, или лице, близко до длъжника, използва тази вещ, то може да я използва само с разрешението на синдика. Целият приход от използването на вещта от трето лице е част от масата на несъстоятелността.
  • Синдикът осребрява недвижимо имущество с по-висока стойност, предмет на производството по несъстоятелността, чрез продан и осребрява недвижимо имущество с по-ниска стойност, предмет на производството по несъстоятелността, като движимо имущество.
  • Най-ниската оферта при осребряване на недвижимо имущество е сумата, посочена от обезпечен кредитор с предявено вземане, чието обезпечително право върху предлаганата в продан вещ се нарежда най-напред, или от представителя на кредиторите, ако няма обезпечително право върху предлаганата в продан вещ.
  • Осребряване на дома на длъжника
  • Синдикът може да осребри дома на длъжника единствено чрез продан.
  • Домът на длъжника не може да бъде осребрен, ако след приспадане на изключената стойност на дома (10 000 EUR) приходите не биха покрили разходите за осребряване на дома, плюс най-малко част от присъединените вземания на кредиторите. Синдикът изчислява стойността на дома на длъжника; ако обаче някой от кредиторите представи експертно становище и направи авансово плащане за нотариалната такса за удостоверяване напредъка на проданта, решението се основава на експертното становище. Ако след това вещта не бъде осребрена, този кредитор трябва да плати разходите за осребряването.
  • Ако домът на длъжника бъде осребрен, синдикът превежда сума, съответстваща на освободената сумата за дома на длъжника (извън схемата за разпределение), по специална банкова сметка, открита от синдика за целта от името на длъжника и за негова сметка, и уведомява длъжника за това незабавно. Само синдикът може да депозира средства по специалната сметка на длъжника или да прехвърля средства към нея.
  • Средствата по специалната сметка на длъжника не са предмет на производство по несъстоятелност, производство по запор или подобно изпълнително производство за срок от 36 месеца след откриването на сметката.
  • През тези 36 месеца длъжникът няма право да се разпорежда с тази специална сметка, но има право да поиска от банката или от клон на чуждестранна банка да изтегли средства от сметката в съответствие, като максималната месечна сума е определена в наредба на словашкото правителство (250 EUR).
  • Ако домът на длъжника бъде осребрен и той е обща съпружеска собственост, синдикът открива и специална сметка на длъжника за бившия съсобственик на общността.
  • Осребряване на движими вещи
  • Синдикът осребрява движими вещи, предмет на производството по несъстоятелност, като една или повече групи активи в търг. За целта синдикът публикува в Търговския бюлетин групата от активи за търг и крайния срок за офертите, който не може да бъде по-малко от десет календарни дни след публикуването на обявата за търга в Търговския бюлетин. Само оферти, при които заинтересованата страна е депозирала по сметката на синдика пълното авансова плащане по офертата с покупната цена, се взимат под внимание. Офертата с най-високата покупна цена е определяща за продажбата. Ако няколко заинтересовани страни подадат еднакви оферти, синдикът тегли жребий. Купувачът трябва да организира премахването на вещите за негова сметка.
  • Ако движими вещи, предмет на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат реализирани дори в третия търг, те престават да бъдат част от производството по несъстоятелност. Ако кредитор с предявени вземания заяви интерес към такава група активи, синдикът я прехвърля на кредитора с предявено вземане, който предлага най-висока оферта, в срок до десет дни след края на третия търг. Ако няколко кредитори с предявени вземания подадат еднакви оферти, синдикът тегли жребий. Кредиторът трябва да организира премахването на вещите за негова сметка.
  • В отговор на писмено указание от представителя на кредиторите или от засегнатия обезпечен кредитор, синдикът може да осребри движими вещи по друг начин. Ако са засегнати няколко обезпечени кредитори, писменото указание може да се издаде само от кредитора, чието обезпечително право е с най-висок ред.
  • Осребряване на вземания и други активи
  • Ако вземанията на длъжника са част от масата на несъстоятелността, синдикът се опитва да ги възстанови, но без да подава молба до съд или до друг компетентен орган за тяхното плащане. Ако синдикът не успее да ги възстанови шест месеца след обявяването на несъстоятелността, вземанията се осребряват чрез прехвърлянето им като движими вещи. Синдикът не е обвързан с договорености, които забраняват или ограничават прехвърлянето на вземане. Такива ограничения престават да бъдат приложими след прехвърлянето на вземането.
  • Ако вземане е част от масата на несъстоятелността, срокът на давност се спира и се възобновява само след като вземането престане да бъде предмет на производството по несъстоятелност. Съд или друг орган спира производство, в което е включено вземане, предмет на производството по несъстоятелност, докато вземането престане да бъде предмет на производството по несъстоятелност.
  • Синдикът осребрява други активи подобно на начина, по който осребрява движими вещи или вземания.
  • Право на обратно изкупуване на активи от масата на несъстоятелността
  • Със съгласието на длъжника правоимащо лице (дефинирано по-долу) има право да изкупи обратно по всяко време всяка част от активите от масата на несъстоятелността на цената, определена въз основа на експертно становище. В този случай не се прилагат разпоредбите на правилата за осребряване.
  • Със съгласието на длъжника правоимащо лице има право да изкупи обратно активи от масата на несъстоятелността на цената, постигната в продан или търг, или на цената, предложена от кредитор, при условие че правоимащото лице преведе тази цена на синдика в срок до десет дни след края на проданта или търга, или от подаването на оферта от кредитор.
  • Ако със съгласието на длъжника негов роднина по права линия, син или дъщеря, или съпруг/а упражни правото на обратно изкупуване на дома на длъжника от масата на несъстоятелността, освободената стойност на дома на длъжника се прихваща от покупната цена.
  • За целите на прилагането на правото за обратно изкупуване на активи от масата на несъстоятелността под правоимащо лице се разбира роднина на длъжника по права линия, брат/сестра, съпруг/а или общината, в която е разположен недвижимият имот.
  • Ако правото на правоимащо лице за обратно изкупуване на активи от масата на несъстоятелността бъде нарушено, правоимащото лице има право да поиска от придобиващия да предложи да продаде вещта на това лице. Това право се погасява, ако не бъде упражнено три месеца след осребряването на вещта.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

  • Кредитор може да предяви вземания срещу длъжника, включително вземания, чийто падеж все още не е настъпил.
  • Обезпечено вземане (с обезпечително право върху активи на длъжника) също може да бъде предявено.
  • Обезпечено вземане, което кредитор има спрямо лице, различно от длъжника, може да бъде предявено, ако обезпечителното право засяга активите на длъжника (има определени ограничения за удовлетворяване в тези случаи); Ако не бъде предявено такова вземане, то се третира като по-слабо вземане от масата на несъстоятелността.
  • Бъдещи вземания и условни вземания също може да бъдат предявявани.
  • Вземания, които не се предявени чрез подаване на заявление, се наричат вземания от масата на несъстоятелността.
  • Те се подразделят на вземания от общата маса и вземания от обособена маса (обезпечена с обезпечително право).
  • Това засяга напр.:
    • разходите за осребряване на масата, схемата за разпределение, възнаграждението на синдика и възнаграждението и разноските на временния синдик;
    • правото на възстановяване на авансовото плащане за разходите по производството по несъстоятелност;
    • възстановяването на необходимите разходи на синдика за управление на производството по несъстоятелност;
    • детска издръжка с настъпил падеж след обявяването в несъстоятелност за календарния месец, в който е обявена несъстоятелността;
    • разходи, свързани с управлението на масата на несъстоятелността, и вземания, възникващи във връзка с управлението на предприятието по време на производството по несъстоятелност;
    • възнаграждението на ликвидатора и отговорния представител и възстановяването на направени от тях по необходимост разходи след обявяването в несъстоятелност;
    • работните заплати на служител и други права по трудов договор или договор за извършена работа извън трудовото правоотношение („трудови права“), възникващи след обявяването в несъстоятелност и за календарния месец, в който е обявена несъстоятелността, за сума, определена от синдика или договорена между синдика и служителя, на когото синдикът е възложил работа, свързана с управление на масата на несъстоятелността;
    • трудови права на служител, възникващи след обявяването в несъстоятелност за календарния месец, в който е обявена несъстоятелността, за сума, определена от синдика или договорена между синдика и служителя, на когото синдикът е възложил работа, свързана с управление на предприятието по време на производството по несъстоятелност;
    • вземания за данъци, такси, мита, здравни осигуровки, социални осигуровки, осигуровки за пенсионни схеми за старост и допълнителни пенсионни схеми, възникващи след обявяването в несъстоятелност, ако са свързани с управлението на предприятието по време на производството по несъстоятелност;
    • трудови права на служител, възникващи след обявяването в несъстоятелност за календарния месец, в който е обявена несъстоятелността, равни на максимум четири пъти гарантирания минимален месечен доход за всеки календарен месец, в който трудовото правоотношение е продължило след обявяването в несъстоятелност, включително календарния месец, в който е обявена несъстоятелността, и календарния месец, в който е прекратено трудовото правоотношение;
    • вземания за данъци, такси, мита, здравни осигуровки, социални осигуровки, осигуровки за пенсионни схеми за навършена възраст и допълнителни пенсионни схеми, възникващи след обявяването в несъстоятелност, ако са свързани с управлението и реализирането на активи;
    • вземания за възстановени суми от гаранционния фонд, ако засягат обезщетение, платено на служител за трудови права, които представляват вземане от масата на несъстоятелността.
  • Синдикът непрекъснато удовлетворява вземания от общата маса; ако вземания от един и същи ред от общата маса не могат да бъдат удовлетворени напълно, те се удовлетворяват пропорционално.
  • Вземания от обособена маса са свързани с тази обособена маса.
  • Синдикът непрекъснато удовлетворява вземания от обособената маса; ако вземания от един и същи ред от обособена маса не могат да бъдат удовлетворени напълно, те се удовлетворяват пропорционално.
  • Вземания от масата се предявяват пред синдика. По искане синдикът уведомява кредитора, ако синдикът приема правното основание и размера на вземането на кредитора от масата, включително неговия ред.
  • Ако синдикът не приеме вземане от масата, кредиторът може да предяви иск срещу синдика, искайки от съда да определи правното основание или размера на сумата от масата. Ако кредиторът не предяви иск, вземането от масата, доколкото синдикът не го е признал, не се взема предвид в производството по несъстоятелност.
  • Синдикът е отговорен пред кредиторите и други лица за вреда, понесена от тях поради неразумни и неикономични разходи на синдика за управление или осребряване на активите, освен ако синдикът може да определи, че е действал с надлежна професионална грижа.
    • Синдикът води прозрачен регистър на вземанията от масата и е длъжен да представи на съда разпечатка на тези записи.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

  • При освобождаването от задължения се признават три групи вземания:
    • Вземания, които може да бъдат удовлетворени само в производство по несъстоятелност или с график за плащане. В същността си това са вземания, възникнали преди обявяването в несъстоятелност или осигуряването на защита на кредиторите, както и допълнителни вземания и вземания, свързани с прекратяване или отказване от договор, сключен преди несъстоятелността.
    • Вземания, изключени от удовлетворяване, т.е. в режим на освобождаване от задължения не могат да бъдат възстановени от длъжника. Това засяга непредвидени разходи, свързани с вземания (определена част от тях), вземания по менителница или запис на заповед, договорни неустойки, други финансови санкции, вземания на свързани лица и разходите на участниците в освобождаването от задължения.
    • Вземания, които не са засегнати от освобождаване от задължения (кредиторът може да избира дали да ги предяви):
      • вземания, които не са предявени в производство по несъстоятелност, понеже синдикът не е уведомил кредитора писмено, че несъстоятелността е обявена за освобождаване от задължения;
      • вземания срещу Центъра за правна помощ;
      • обезпечени вземания, доколкото са покрити от предмета на обезпечителното право;
      • вземане за отговорност за умишлено причинена телесна повреда, включително непредвидени разходи;
      • вземане за детска издръжка, включително непредвидени разходи;
      • трудови права, дължими от длъжника;
      • финансова санкция по наказателно право;
      • непарично вземане.
      • Ако не бъде предявено обезпечено вземане в производство по несъстоятелност за освобождаване от задължения, обезпеченият кредитор има право единствено да претендира удовлетворяване от предмета на обезпечителното право.
      • Предявяването на вземания срещу масата на несъстоятелността не съществува в производството по несъстоятелност за освобождаване от задължения. След осребряване на масата на несъстоятелността и приключване на всички спорове, които могат да засегнат схемата за разпределение на приходите, синдикът изготвя схемата за разпределение на приходите без ненужно забавяне и най-късно до 60 дни след обявяването в несъстоятелност. Синдикът обявява намерението за съставяне на схемата за разпределение в Търговския бюлетин.
      • От приходите синдикът първо приспада разходите за производството по несъстоятелност, след освободената стойност на дома на длъжника, ако има такава, след това удовлетворява предявени вземания за издръжка на децата на длъжника, след което разпределя пропорционално остатъка между всички присъединени кредитори в съответствие с размера на техните установени вземания. Всеки кредитор поема разходите за удовлетворяване на вземанията.
      • Разходите за производството по несъстоятелност включват:
  • възнаграждението на синдика и разходите за осребряване на активите и изготвяне на схемата за разпределение;
  • необходимите разноски на синдика за управление на производството по несъстоятелност;
  • разходи, свързани с активите, предмет на производството по несъстоятелност;
  • авансово плащане към разходите за експертно становище;
  • разходите за проучвания, извършени от синдика по искане на кредитор, за сумата, одобрена от представителя на кредиторите или събрание на кредиторите.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Предявяване на вземания в производство по несъстоятелност

  • Вземане, което не е вземане от масата на несъстоятелността, се предявява в производството по несъстоятелност с подаване на заявление.
  • Копие от заявлението се подава до синдика и трябва да му бъде изпратено в стандартния срок за предявяване на вземания от 45 дни след обявяването в несъстоятелност; кредиторът изпраща копие от заявлението и на съда.
  • Ако кредитор изпрати заявлението на синдика по-късно, то се взема под внимание, но кредиторът не може да упражни права на глас или други права, присъщи на предявеното вземане. Това не засяга правото на кредитора на пропорционално удовлетворение; кредиторът обаче може да получи плащане от приходите, насочени към схемата за разпределение от приходите от общата маса, като планът за изготвяне на схемата за разпределение се обявява в Търговския бюлетин, след като синдикът получи заявлението. Синдикът публикува в Търговския бюлетин присъединяването на това вземане към списъка с вземания, посочвайки името на кредитора и паричната сума.
  • За обезпечено вземане обезпечителното право трябва да бъде предявено надлежно и своевременно в заявление, изпратено до синдика в стандартния срок за предявяване на вземания от 45 дни след обявяването в несъстоятелност; в противен случай то ще изтече. Заявление може да се използва и за бъдещо вземане или за вземане, което зависи от изпълнението на определено условие („условно вземане“); кредиторът обаче може да упражни правата, свързани с условно вземане, само след като докаже пред синдика възникването на условното вземане.
  • Изпращането на заявление до синдика има същото правно действие за давностния период и изтичането на правото както упражняването на правото в съда.
  • В производство по несъстоятелност кредитор, който има вземане, дължимо от лице, различно от длъжника, предявява това вземане, ако е обезпечен с обезпечително право върху активите на длъжника.
  • Ако такъв кредитор не предяви това обезпечено вземане в стандартния срок, производството по несъстоятелност не признава обезпечителното право на кредитора; кредиторът обаче има право от съответната маса чрез предаването на това, което е обогатило съответната маса, и може да упражни това право от съответната маса като вземане от масата, но това вземане се удовлетворява само след като бъдат удовлетворени всички други вземания от тази маса.

Подробности за заявление в производство по несъстоятелност

  • Заявлението трябва да бъде подадено в предписаната форма и да включва съществените данни. В противен случай заявлението се отхвърля. Съществените данни са:

a) името и фамилията на кредитора и адреса по местоживеене или фирмата и адреса на управление на кредитора;

б) името и фамилията на длъжника и адреса по местоживеене или фирмата и адреса на управление на длъжника;

в) правното основание за възникване на вземането;

г) реда, в който ще бъде удовлетворено вземането от общата маса;

д) общата сума на вземането;

е) подпис на кредитора.

  • Отделно заявление се подава за всяко обезпечено вземане, посочвайки обезпечената сума и вида, реда, предмета и правното основание за обезпечителното право.
  • В заявлението за условно вземане се посочва и ситуацията, в която възниква вземането, или условието, от което зависи вземането.
  • В заявлението общата сума на вземането се разделя на главница и извънредни разходи, а последните се разделят съобразно правното основание за тяхното възникване.
  • Вземанията се предявяват в евро. В противен случай синдикът изчислява сумата на вземането, като го превръща по референтния обменен курс, определен и обявен от Европейската централна банка или от Националната банка на Словакия (Národná banka Slovenska) в деня на обявяването в несъстоятелност. Ако вземането е предявено във валута, която не се определя и обявява от Европейската централна банка или от Националната банка на Словакия, синдикът определя сумата на вземането с надлежна професионална грижа.
  • Към заявлението се прилагат документи за доказване на изложените в него факти. В заявлението на кредитор, който е отчетен субект, се включва изявление дали кредиторът е включил вземането в отчетите на кредитора и до каква степен или се посочат основания за невключването му.
  • Заявлението за непарично вземане трябва да включва експертно становище, определящо стойността на непаричното вземане; В противен случай заявлението се отхвърля.
  • Кредитор, който няма адрес на местоживеене или адрес на управление, или организационна единица на предприятието на кредитора в Словакия трябва да назначи представител за връчване на документи с адрес на местоживеене или адрес на управление в Словакия, и да информира синдика писмено за назначаването на такъв представител; в противен случай документите ще бъдат връчени на кредитора само чрез публикуването им в Търговския бюлетин.

Незаконосъобразни заявления в производството по несъстоятелност

  • След изтичане на стандартния срок за предявяване на вземания синдикът представя на съда без неоснователно забавяне списък с подадени документи, които синдикът не смята за заявления, заявявайки своето мнение, и съдът решава без неоснователно забавяне дали тези документи следва да се считат за заявления. Съдът изпраща своето разпореждане на синдика, който информира засегнатите страни.
  • Заявление за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност не може да се коригира или да се променя.
  • Списък с вземания в производството по несъстоятелност
  • Синдикът въвежда предявени вземания в списъка с вземания. По искане на кредитор синдикът издава своевременно потвърждение дали вземането на кредитора е въведено в списъка с вземания.
  • Списъкът с вземания е основата за упражняване на правата по предявяване на вземане в производството по несъстоятелност.

Отхвърляне и установяване на вземания в производството по несъстоятелност

  • В словашкото законодателство не се говори за „допускане“ или „недопускане“ на вземания, а за „отхвърляне“ или „установяване“ на вземания.
  • Синдикът сравнява всяко предявено вземане с отчета и друга документация на длъжника, и със списъка на задълженията, вземайки под внимание изявления от длъжника и от други страни. Синдикът извършва и собствени проучвания, и ако вземането бъде счетено за спорно, синдикът трябва да отхвърли спорните части от вземането.
  • Синдикът или кредитор, който е предявил вземане, може да отхвърли вземане (последният чрез изпращане на предписаната форма до синдика) поради правното му основание, приложимост, сума, ред или обезпечеността му с обезпечително право или ред на обезпечителното право. Ако вземането е предявено от орган, институция или агенция на Европейския съюз, правното основание и сумата, посочена от органа, институцията или агенцията на Европейския съюз, не могат да бъдат отхвърлени.
  • Вземане може да бъде отхвърлено:
    • в срок до 30 дни след изтичането на стандартния срок за предявяване на вземания,
    • в срок до 30 дни след присъединяването на вземането към списъка с вземания в Търговския бюлетин, ако вземането е предявено на по-късна дата.
    • Ако има голям брой заявления или е налице друга важна причина, съдът може многократно, в отговор на искане от синдика или без искане, да удължи срока на синдика за отхвърляне на вземания, всеки път най-много с 30 дни.
    • Всеки, който отхвърли вземане, винаги трябва да представи основания за това, а ако отхвърля определена сума, лицето трябва да посочи отхвърлената сума, а ако отхвърля реда, трябва да посочи реда, който приема, а когато отхвърля обезпечително право, трябва да посочи отхвърления обхват; в противен случай отхвърлянето не произвежда действие. Ако отхвърлено вземане е било поне частично потвърдено от съда, лицето, отхвърлило вземането, носи отговорност пред въпросния кредитор за всяка причинена вреда с отхвърлянето на вземането, освен ако това лице може да докаже, че е действало по този начин с надлежна професионална грижа.
    • Синдикът вписва отхвърлянето на вземане в списъка с вземания без неоснователно забавяне и уведомява писмено кредитора, чието вземане е било отхвърлено.
    • Отхвърлянето на вземане от кредитора е в сила, когато:
      • е било предявено в предписаната форма,
      • депозит от 350 EUR е бил преведен по банковата сметка на синдика с номера на вземането в списъка с вземания за „променлив символ“; за целта синдикът публикува в Търговския бюлетин банковата сметка, по която може да се превеждат депозити; депозит може да бъде преведен в срока за отхвърляне на вземане, а отделен депозит се внася за всяко отхвърляне на вземане, предявено в отделно заявление; депозитът представлява част от общата маса; ако има пълни или частични основания за отхвърлянето на вземането, кредиторът, отхвърлящ вземането, има право на възстановяване на депозита, който може да се използва като вземане от масата.
      • Длъжникът има право на възражение срещу предявено вземане и трябва да го направи в срока, определен за отхвърляне на вземания от кредитори. Възражението се вписва в списъка с вземания, но няма отражение върху установяването на вземането.
      • Кредитор има право да предяви иск в съда във връзка с отхвърлено вземане и искът трябва да бъде заведен срещу всеки, който е отхвърлил вземане. Правото трябва да бъде упражнено в съда срещу всички тези лица до 30 дни от получаване на писменото уведомление от синдика до кредитора за отхвърляне на вземането, в противен случай то изтича. Този иск може да бъде предявен в съда, провеждащ производството по несъстоятелност. Правото за даване на определение по отхвърлено вземане се упражнява своевременно, ако искът е предявен в посочения срок пред съд, който не е компетентен. Самото производство се подчинява на общите процедурни правила.
      • Ако кредитор на вземане, чийто ред е отхвърлен, не предяви иск, се прилага най-задният приет ред.
      • Ако вземане от кредитор е отхвърлено, но орган, различен от съда, е бил компетентен да вземе решение по вземането, съдът, който е компетентен да преразгледа законността на решението, е компетентен и по производството за вземане на решение за това вземане; това важи и ако орган, различен от съда, не е взел такова решение.
      • В иска си кредиторът може да предяви определяне на правното основание, приложимостта, реда и сумата на вземането или обезпечаването му с обезпечително право или определяне на реда на обезпечителното право. В иска си кредиторът може да предяви най-много това, което е посочил в заявлението.
      • Решение за определянето на отхвърлено вземане е в сила за всички страни в производството по несъстоятелност.
      • С изтичане на срока за отхвърляне на вземане то се счита за установено в обхвата, в който не е било отхвърлено.
      • Вземане, отхвърлено само от синдика, и вземане, отхвърлено от кредитор може да бъде допуснато от синдика със съгласието на кредитора, ако предстои съдът да даде определение за това вземане. Допускането на отхвърлено вземане означава, че то се счита за установено в позволения обхват.
      • Вземане, определено с окончателно решение от съд или друг публичен орган, се счита за установено в позволения обхват.
      • По искане на отхвърления кредитор синдикът без ненужно забавяне представя на съда заявлението за вземането, което е било отхвърлено ефективно от друг кредитор, заедно с документите, представени от предявяващия (отхвърлен) кредитор и отхвърлящия кредитор, и изявление от синдика дали и до каква степен вземането е отразено в отчета и дали и до каква степен е оспорено от длъжника, и дали и до каква степен синдикът го приема или не, и на какви основания. Въз основа на тези документи съдът отсъжда без ненужно забавяне дали и до каква степен предоставя на кредитора права на глас и други права, присъщи на отхвърленото вземане. Съдът връчва решението си на синдика и на кредитора, по чиито права, свързани с отхвърленото вземане, се е произнесъл; решението не се публикува в Търговския бюлетин. Кредиторът, по чиито права, свързани с отхвърленото вземане, съдът се е произнесъл, може да обжалва решението.

Предявяване на вземания в процедура за оздравяване

  • Заявление се подава до синдика в срок до 30 дни след разрешението за оздравяване. Заявление, изпратено след този срок, се отхвърля.

Подробности за заявление в процедура за оздравяване

  • Разпоредбите относно данните за заявление в производство по несъстоятелност се използват mutatis mutandis. За обезпечено вземане обезпечителното право трябва да бъде посочено надлежно и своевременно в заявлението; в противен случай вземането се счита за необезпечено вземане.
  • Едно вземане може да бъде коригирано или изменено чрез подмяна на първоначалното заявление с ново заявление, предоставено на синдика, и това е възможно само в срока за предявяване на вземания.
  • По искане синдикът издава потвърждение, че вземането на кредитора е присъединено към списъка с вземания.
  • Ако има някакво съмнение, синдикът може по всяко време в процедурата за оздравяване да представи заявление до съда, който да реши дали да вземе под внимание вземането.

Списък с вземания в процедура за оздравяване

  • Синдикът вписва предявените вземания и представената в заявленията информация в списъка с вземания, за да може списъкът да бъде готов до десет дни преди крайния срок за предявяване на вземания.
  • Едновременно с изготвянето на списъка с вземания синдикът отправя покана до длъжника да коментира вписаните вземания в определен от него срок, който не може да бъде по-кратък от пет работни дни и по-дълъг от десет работни дни.
  • В рамките на три дни от срока за отхвърляне на вземания синдикът изпраща на съда копие от списъка с вземания, с отбелязване на отхвърлените вземания; при оценка на степента на отхвърляне на предявените вземания информацията, посочена в списъка с вземания, изпратен на съда, е определяща.
  • Ако има промяна в отбелязаната информация в списъка с вземания в процеса на оздравяване, след като узнае за нея, синдикът веднага я вписва в списъка с вземания и веднага информира писмено съда за промяната в списъка с вземания.
  • Списъкът с вземания е част от досието на синдика.

Отхвърляне и установяване на вземания в процедурата за оздравяване

  • С надлежна професионална грижа синдикът сравнява всяко предявено вземане с отчета и друга документация на длъжника, както и със списъка със задълженията на длъжника, вземайки под внимание изявления от длъжника и от други страни. Синдикът извършва и собствени проучвания и ако вземането бъде счетено за спорно от гледна точка на неговото правно основание, приложимост, сума, ред или обезпечаване с обезпечително право, синдикът трябва да отхвърли спорните части от вземането.
  • Синдикът може да отхвърли вземане само в срок до 30 дни от крайния срок за предявяване на вземания. Синдикът отхвърля вземане, като вписва отхвърлянето на вземането и основанията и степента на това отхвърляне в списъка с вземания; ако синдикът отхвърли сумата на вземане, установената сума на вземането също се вписва в списъка с вземания. С изтичане на срока за отхвърляне на вземане то се счита за установено в обхвата, в който не е било отхвърлено. С цел упражняване на правата, свързани с предявено вземане, вземане, което е предявено, се счита за установено и когато единствено неговият размер е отхвърлен.
  • Длъжникът или кредитор, който е предявил вземане пред синдика, има право да направи предложение на синдика да отхвърли предявено вземане. Синдикът трябва да оцени всяко предложение с надлежна професионална грижа и да уведоми писмено подалия предложението как е било третирано. Синдикът вписва предложението относно отхвърлянето на вземането и начина за неговото третиране в списъка с вземания.
  • В срок до 30 дни от изтичането на срока за отхвърляне на вземания кредитор с отхвърлено вземане може да предяви иск срещу длъжника, искайки от съда да определи правното основание, приложимостта, сумата, обезпечеността на обезпечителното право или реда на обезпечителното право на отхвърленото вземане; в иска си кредиторът може да предяви най-много това, което е посочил в заявлението. Този иск се предявява в съда преди провеждането на процедурата за оздравяване.
  • Ако кредитор с отхвърлено вземане не предяви иск за определение по отхвърлено вземане в рамките на законоустановения срок или оттегли молбата за определяне по отхвърлено вземане, предявеното от кредитора вземане не се взима под внимание до отхвърлената степен в процедурата за оздравяване и, ако съдът потвърди плана за оздравяване, вземането не може да бъде изпълнено спрямо длъжника до отхвърлената степен.
  • Решението на съда за определяне на отхвърлено вземане поражда действие за всички. Когато решението на съда за определяне на отхвърлено вземане стане окончателно, вземането се счита за установено в определения от съда обхват; вземането не може да бъде приложено спрямо длъжника извън този обхват.
  • До изтичане на срока за предявяване на иск за определяне на вземане или до окончателното решение на съда за определяне на вземане длъжникът може да приеме отхвърлено вземане в писмена форма по отношение на кредитор; вследствие на това отхвърленото вземане се счита за установено в приетия обхват. Ако синдикът е отхвърлил вземане по искане на кредитор, длъжникът може да приеме отхвърленото вземане само със съгласието на този кредитор.
  • По време на оздравяването установяването на вземане се вписва в списъка с вземания. Синдикът трябва да впише установяването на вземане в списъка с вземания веднага след като вземането се счита за установено или след като длъжникът приеме вземането.
  • Ако по време на производство за определяне на отхвърлено вземане съдът обяви несъстоятелност на длъжника, съдът прекратява производството за определяне на отхвърленото вземане със свое разпореждане.

Предявяване на вземания в производство по освобождаване от задължения

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

  • Длъжникът трябва да приложи към молбата за освобождаване от задължения чрез несъстоятелност списък с кредитори, въз основа на който синдикът информира писмено всеки кредитор от списъка, че е обявена несъстоятелност.
  • Кредитор може да предяви вземане в срок до 45 дни след обявяването в несъстоятелност или по-късно, до момента, в който синдикът съобщи, че ще изготви схема за разпределение.
  • Ако кредитор изпрати заявление на синдика след срока от 45 дни, то се взема под внимание, но кредиторът не може да упражнява права на глас.
  • Разпоредбите за несъстоятелността се прилагат за заявлението mutatis mutandis (формата, съдържанието на заявлението, валутата и приложенията); разпоредбите за неотговарящи на изискванията заявления и списъка с вземания също се прилагатmutatis mutandis.
  • Само друг присъединен кредитор може да отхвърли предявено вземане. Разпоредбите за отхвърляне и предявяване на вземания при несъстоятелност се прилагат mutatis mutandis. За да се установи отхвърлено вземане, е достатъчно то да бъде прието от кредитора, който го е отхвърлил; не се изисква съгласието на синдика.
  • При освобождаване от задължения чрез несъстоятелност всички вземания срещу длъжника се изпълняват (не само предявените вземания).
  • Това обаче може да бъде преодоляно чрез подаване на иск за анулиране на освобождаването от задължения поради непочтено намерение на длъжника, когато законодателството изрично посочва като пример за непочтено намерение невключването на кредитор (физическо лице) в списъка с кредитори, дори когато е бил помолен от синдика да стори това.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане

  • Длъжникът трябва да приложи списък със своите задължения към молбата за освобождаване от задължения.
  • В този вид производство кредиторите не предявяват вземания; вместо това синдикът проучва обстоятелствата на длъжника.
  • Когато бъде определен график за плащане, длъжникът се освобождава от задължения; това обаче може да бъде преодоляно чрез подаване на иск за анулиране на освобождаването от задължения поради непочтеното намерение на длъжника, когато законодателството изрично посочва като пример за непочтено намерение невключването на кредитор (физическо лице) в списъка с кредитори, дори когато е бил помолен от синдика да стори това.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Разпределяне на приходите в производството по несъстоятелност

  • В производството по несъстоятелност разпределянето на приходите варира в зависимост от вида на кредитора (обезпечени кредитори, необезпечени кредитори, кредитори с подчинени вземания, договорни неустойки и вземания от кредитори, свързани с длъжника):
    • Обезпечено вземане на обезпечен кредитор се удовлетворява (доколкото е било установено) от приходите, получени от осребряването на активите, включени в обособената маса на обезпечения кредитор, след приспадане на вземанията от масата, разпределени за включените в списъка с активи вещи, включени в обособената маса. Ако обезпечено вземане на обезпечен кредитор не може да бъде удовлетворено напълно, то се удовлетворява като необезпечено вземане в оставащата част.
    • Необезпечени вземания се удовлетворяват (доколкото са установени) от приходите, получени от осребряването на общата маса, след приспадане на вземания от масата, разпределени за включените в списъка с вещи позиции, включени в общата маса. Ако необезпечени вземания не могат да бъдат удовлетворени напълно, те се удовлетворяват в пропорционален размер.
    • Подчинени вземания се удовлетворяват (доколкото са установени) от приходите, получени от осребряването на активите, включени в общата маса, и оставащи в нея след пълното удовлетворяване на другите необезпечени вземания. Ако подчинени вземания не могат да бъдат удовлетворени напълно, те се удовлетворяват в пропорционален размер. Договорни неустойки и вземания от кредитори, свързани с длъжника, се удовлетворяват по същия начин.
    • Разпределянето на приходи в производството по несъстоятелност се основава на графика за разпределение. Преди да изготви графика за разпределение, синдикът изготвя списък с вземания от масата, които се удовлетворяват от приходите, припадащи се на съответната маса (от обособена маса за обезпечени активи или от общата маса). Синдикът публикува този списък и обявява плана за изготвяне на график за разпределение в Търговския бюлетин. Посочените по закон лица, основно органи на кредиторите и кредиторите, може да разгледат списъка и да подадат възражения срещу него в определен срок. Тези възражения може да касаят реда на подреждане на вземане, некласифициране на вземане, изключването на вземане и степента на удовлетворяване на вземане. След изтичане на срока синдикът изготвя графика за разпределение и го представя на комитета на кредиторите за одобрение (ако комитетът не е активен, графикът за разпределение се представя на съда). След одобряването на графика синдикът заплаща неоспорената част от приходите на съответния кредитор и запазва оспорената част до произнасянето на съда.
    • По принцип графикът за разпределение (бил той за обособена маса или за общата маса) се изготвя веднага след осребряването на съответната част от активите. Ако естеството на случая позволява, синдикът съставя и частичен график за разпределение, но в повечето случаи на несъстоятелност има само един-единствен (окончателен) график за разпределение.
    • Графикът за разпределение включва и условни, и отхвърлени вземания. Отхвърлените вземания се удовлетворяват само ако съдът постанови тяхното установяване. Условни вземания се удовлетворяват само след като възникнат.
    • След пълното осребряване на включените в списъка активи и приключване на всички свързани с тях спорове синдикът изготвя окончателен график за разпределение на приходите за необезпечени кредитори. Окончателният график за разпределение включва и всички предишни графици за разпределение.

Не се разпределят приходи при оздравяване и освобождаване от задължения чрез график за плащане.

При освобождаване от задължения чрез несъстоятелност:

  • След осребряване на масата на несъстоятелността и приключване на всички спорове, които могат да засегнат схемата за разпределение на приходите, синдикът изготвя схемата за разпределение на приходите без ненужно забавяне и най-късно до 60 дни след обявяването в несъстоятелност. Синдикът обявява намерението за съставяне на схемата за разпределение в Търговския бюлетин.
  • От приходите синдикът първо приспада разходите за производството по несъстоятелност, след това освободената стойност на дома на длъжника, ако има такава, след това удовлетворява пропорционално предявените вземания за издръжка на децата на длъжника, след което разпределя пропорционално остатъка между всички присъединени кредитори в съответствие с равнището на техните установени вземания. Всеки кредитор поема разходите за удовлетворяване на вземанията.
  • Плащания, за които синдикът не е успял да установи банковата сметка на кредитора или адреса му до три месеца след изготвяне на графика за разпределение, се начисляват в полза на държавата. Синдикът превежда тези плащания по сметката на съда, обявил несъстоятелността.
  • Синдикът носи отговорност пред кредиторите за понесена от тях вреда поради това, че графикът за разпределението е изпълнен в противоречие с предвидените по закон правила, освен ако синдикът може да установи, че е действал с професионална грижа.
    • Разходите за производството по несъстоятелност се удовлетворяват от приходите, предвидени за необезпечени кредитори, в следния ред:
    • възнаграждението на синдика и разходите за осребряване на активите и изготвяне на схемата за разпределение;
    • необходимите разноски на синдика за управление на производството по несъстоятелност;
    • разходи, свързани с активите, предмет на производството по несъстоятелност;
    • авансово плащане към разходите за експертно становище;
    • разходите за проучвания, извършени от синдика по искане на кредитор, за сумата, одобрена от представителя на кредиторите или събрание на кредиторите.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Несъстоятелност

  • Съдът се произнася със или без искане за приключване на производството по несъстоятелност, ако установи, че длъжникът няма достатъчно активи да плати дори вземания от масата; в своето разпореждане съдът се произнася и за възнаграждението и разноските на синдика, които се заплащат от активите на длъжника, авансовото плащане по междинното възнаграждение и разноски на синдика, както и за авансовото плащане по разноските за производството по несъстоятелност.
  • Освен това съдът се произнася със или без искане за приключване на производството по несъстоятелност, ако установи, че предварителните условия за несъстоятелност не са били изпълнени; той се произнася за възнаграждението и разноските на синдика при приключване на производството по несъстоятелност поради недостатъчно активи.
  • В отговор на искане от синдика съдът се произнася за приключване на производството по несъстоятелност след изпълнение на окончателния график за разпределение.
  • Съдът публикува своевременно своето разпореждане за приключване на производството по несъстоятелност в Търговския бюлетин и го връчва на длъжника и на синдика. Синдикът и кредитор, чието установено вземане не е удовлетворено напълно или дори частично, имат право да обжалват разпореждането.
  • Съдът обявява окончателността на своето разпореждане за приключване на производството по несъстоятелност в Търговския бюлетин. С публикуването на това съобщение приключват няколко действия и функцията на комитета на кредиторите, ако е бил създаден такъв. Валидността и действието на извършените актове по време на производството по несъстоятелност остават незасегнати от него.
  • В деня на приключването на производството по несъстоятелност синдикът закрива сметките и изготвя индивидуален финансов отчет в съответствие с конкретното законодателство. Синдикът предава всички необходими документи и останалите активи на длъжника или на ликвидатора, и извършва необходимите действия за приключване на производството по несъстоятелност. След като синдикът изпълни тези свои задължения, съдът освобождава синдика от неговите задължения.
  • Производство по несъстоятелност може да бъде приключено с разпореждане, в което апелативният съд отхвърля решението на съда на първа инстанция или изменя частта, засягаща обявяването в несъстоятелност. Съдът връчва разпореждането на длъжника и на синдика. Освен това той публикува разпореждането в Търговския бюлетин, с което действието на производството по несъстоятелност се погасява, а погасените обезпечителни права се възстановяват, а мандатът на синдика и на комитета на кредиторите, ако е учреден такъв, приключва.
  • В посоченото по-горе разпореждане съдът се произнася за възнаграждението на синдика, което се заплаща в съответствие с разпореждането на съда от подалия молбата за несъстоятелност.
  • Ако длъжникът е физическо лице, което умира по време на производството по несъстоятелност, наследниците на длъжника заемат мястото му до размера на активите, включени в производството по несъстоятелност, или държавата, ако той няма наследници или ако те са се отказали от своето наследство.
  • Въз основа на извлечение от списъка с вземания след приключване на производството по несъстоятелност може да бъде подадена молба за производство по принудително изпълнение или запор за установено вземане, за което длъжникът не е възразил изрично в определения от синдика срок. Синдикът депозира списъка с вземания пред съда след приключване на производството по несъстоятелност.

Оздравяване

  • Съдът се произнася по молба, подадена от инициатора на плана, с която иска потвърждаване на плана, приет от събранието за одобряването му. Инициаторът трябва да подаде молбата си в срок до десет дни след събранието за одобряване на плана и да приложи към нея протокол от събранието за одобряване на плана и одобрения план.
  • Молба за потвърждаване на плана може да бъде подадена, дори ако планът не е бил приет от събранието за одобряването му или ако не е бил съгласуван с длъжника.
  • Ако инициаторът на плана не подаде молба в законоустановения срок за потвърждаване на плана, синдикът моли съда своевременно да обяви несъстоятелност.
  • Ако една от групите не е имала мнозинство от гласове за приемане на плана, в молбата за потвърждаване на плана инициаторът на плана може да поиска от съда да замести със съдебно решение групата с цел приемане на плана, при условие че:
  • с приемането на плана страните, разпределени към групата, гласувала срещу приемането му, категорично няма да са в по-лоша позиция от тази, в която биха се намирали, ако планът не е бил приет; съдът обоснове своето решение за вероятното им удовлетворяване в производството по несъстоятелност в деня на започване на процедурата за оздравяване, работейки с представените в плана данни, освен ако не бъде доказано друго;
  • мнозинството на сформираните в съответствие с плана групи е имало необходимото мнозинство от гласове за приемане на плана; и
  • присъстващите кредитори са гласували в полза на приемането на плана с абсолютно мнозинство на гласовете, които са преброени в съответствие с размера на техните установени вземания.
  • Съдът се произнася за заместване на съгласие в свое разпореждане за потвърждаване или отхвърляне на плана.
    • Ако няма причина за отхвърляне на плана, съдът взема решение да го потвърди в срок до 15 дни от получаване на молбата за потвърждаване на плана; потвърденият от съда план представлява приложение към това разпореждане. В своето разпореждане за потвърждаване на плана съдът взема решение и за приключване на процедурата за оздравяване.
    • Съдът публикува незабавно своето разпореждане в Търговския бюлетин. Потвърденият от съда план не се публикува; това обаче не се отнася за клаузите по нов заем.
    • Потвърденият от съда план е част от преписката. Страните по плана и техните представители имат право да разгледат преписката и потвърдения от съда план, и да направят извлечения от него и дубликати и фотокопия или да поискат от съда да им бъдат направени фотокопия срещу заплащане.
    • Съдът взема решение да отхвърли плана,ако:
      • е налице съществено нарушение на законодателството във връзка с данните в плана, процедурата за изготвяне на плана, гласуването на плана или други разпоредби, касаещи плана, ако това е имало отрицателно въздействие върху някоя от страните по плана;
      • приемането на плана е постигнато чрез измамно поведение или чрез предлагане на специални привилегии за някоя от страните по плана;
      • планът не е бил приет от събрание за одобряването му; това обаче не се прилага, когато решението на съда е заместило съгласието на събранието;
      • ако съгласно плана акции или други капиталови участия в длъжника или в придобиващото предприятие не са емитирани в замяна на нови парични инвестиции или чрез размяна на вземанията на кредитори в групата срещу необезпечени вземания, с изключение на кредитори в групата за необезпечени вземания на служители, и това е най-малко в размер на разпределената за последните две години печалба;
      • планът е несправедлив за групи кредитори, доколкото предвижда право или задълженията, съдържащи се в него, да възникнат, да бъдат изменени или погасени, така че кредитори в групите с необезпечени вземания да получат удовлетворение по-късно от обезпечени кредитори без основателна причина за това;
      • планът по същество противоречи на общия интерес на кредиторите;
      • удовлетворяването на необезпечените вземания е под 50 % от вземането; това обаче не се прилага, ако въпросният кредитор се съгласи писмено на такова по-малко удовлетворение;
      • според основната част от плана плащания за уреждане на необезпечени вземания следва да се предоставят за период над пет години; това обаче не се прилага, ако въпросният кредитор се съгласи писмено на такъв по-дълъг срок за уреждане на вземанията на кредитора.
    • Съдът публикува незабавно в Търговския бюлетин своето разпореждане за отхвърляне на плана. Инициаторът на плана може да обжалва разпореждането в срок до 15 дни след публикуването му в Търговския бюлетин. Апелативният съд се произнася по жалбата в срок до 30 дни от подаването ѝ.
    • След като разпореждането за отхвърляне на плана стане окончателно, съдът издава еднократно разпореждане за прекратяване на процедурата за оздравяване, започва производство по несъстоятелност и обявява несъстоятелност по отношение активите на длъжника. В своето разпореждане съдът назначава и синдик, който се избира на случаен принцип. Съдът публикува незабавно разпореждането в Търговския бюлетин, с което действието на откриването на процедурата за оздравяване се погасява, а функцията на комитета на кредиторите и мандатът на синдика приключват. Съдът връчва разпореждането на длъжника и на синдика със заповед.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

Производството приключва в три случая:

  • ако синдикът открие, че масата на несъстоятелността не може да покрие разноските за производството по несъстоятелност (длъжникът остава освободен от задължения);
  • ако нито един кредитор не се присъедини към производството по несъстоятелност (длъжникът остава освободен от задължения);
  • ако синдикът изпълни графика за разпределение на приходите (т.е. след осребряване на активите синдикът разпределя парите между кредиторите), длъжникът остава освободен от задължения;
  • ако не са изпълнени предварителните условия за производството по несъстоятелност, съдът също отхвърля освобождаването от задължения.

И в двата случая синдикът обявява публично, че производството по несъстоятелност е приключило. С приключването на производството по несъстоятелност:

  • мандатът на синдика приключва;
  • мандатът на представителя на кредиторите приключва;
  • изтича пълномощието на синдика да управлява активите на длъжника и да извършва свързани с тях действия;
  • задължението на длъжника да плаща вземания в производството по несъстоятелност на синдика се погасява;
  • допустимостта за прихващане на вземания изтича;
  • ограниченията за прекратяване и отказ от договори изтичат;
  • производството за определяне на отхвърлено вземане приключва.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане – приключване

  • производството приключва, ако съдът установи, че след подаване на молба за определяне на график за плащане условията за предоставяне на защита от кредиторите не са били изпълнени;
  • производството приключва, ако в разпореждането за предоставяне на защита от кредиторите съдът е наредил на длъжника да направи авансово плащане за синдика и длъжникът не е изпълнил това разпореждане в срок до седем дни от искането на синдика;
  • производството приключва, ако синдикът обяви публично, че обстоятелствата на длъжника не позволяват определянето на график за плащане;
  • производството приключва, ако съдът реши, че обстоятелствата на длъжника не позволяват определянето на график за плащане;
  • производството приключва, когато съдът определи график за плащане (само в този случай длъжникът се освобождава от задължения).

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

  • Въз основа на извлечение от списъка с вземания след приключването на производството по несъстоятелност може да бъде подадена молба за производство по принудително изпълнение или запор за установено вземане, за което длъжникът не е възразил изрично в определения от синдика срок. Синдикът депозира списъка с вземания пред съда след приключване на производството по несъстоятелност.

Оздравяване

  • Молба за обявяване на плана за недействителен във връзка с кредитор може да бъде подадена въз основа на следните фактори:
    • Това трябва да е кредитор, който е гласувал срещу приемането на плана и е внесъл обосновано възражение в протокола от събранието за одобряването на плана,
    • или страна по плана, която може да бъде предоставя държавна помощ.
    • Съгласно плана вземания, отнесени към същата група като групата на кредитора с установеното вземане, ще бъдат удовлетворени в различен размер или по друг начин, което означава, че кредитори с такива вземания са привилегировани пред кредитора; или
    • имуществените права на акционери, отнесени към същата група като имущественото право на кредитора, ще бъдат удовлетворени по плана в различен размер или по друг начин, което означава, че акционери с такива имуществени права са привилегировани пред кредитора; или
    • инициаторът на плана не е отнесъл установеното вземане на кредитора към група, поискана от кредитора, което поставя кредитора в по-неблагоприятна позиция, отколкото ако планът не е бил приет; съдът обосновава решението си с вероятното удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност; или
    • инициаторът на плана не е отнесъл установеното вземане на кредитора към групата за обезпечени вземания в поисканата от кредитора степен, което поставя кредитора в по-неблагоприятна позиция, отколкото ако планът не е бил приет; съдът обосновава решението си с вероятното удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност; или
    • изпълнението на потвърдения план ще доведе до предоставяне на неразрешена държавна помощ.
    • В допълнение може да бъдат изтъкнати и следните причини за недействителност (от всеки кредитор):
      • Ако длъжникът или придобиващият субект не удовлетвори вземане или друго от своите задължения по плана към страна по плана надлежно и своевременно в срок до 30 дни от получаване на известие, планът става недействителен във връзка с вземането на кредитора.
      • След приключване на оздравяването длъжникът или придобиващият субект не може да разпределя печалба или други капиталови средства между своите членове преди да бъдат удовлетворени вземанията на кредитори в групата за необезпечени вземания до размера на техните установени вземания по плана (в производство по несъстоятелност разпределянето на печалба или други капиталови средства може да бъде оспорено). Молбата за недействителност се подава от необезпечен кредитор.
      • Ако длъжникът или придобиващият субект генерира печалба, която е обявена във финансовия отчет, и не се нуждае от тази печалба, за да запази дейността на предприятието или на значителна част от него, съгласно предвиденото в плана, необезпечен кредитор има право да предяви пред съда, потвърдил плана, удовлетворяване на първоначалното вземане на кредитора от тази печалба за разликата между сумата, необходима за удовлетворяване на вземането, и направеното плащане към този кредитор по плана; съдът обаче не може да присъди на кредитора повече от тази печалба, освен дължимата пропорционална сума спрямо другите кредитори в същата група.
  • Ако планът е недействителен спрямо кредитор, длъжникът и придобиващият субект са солидарно задължени да удовлетворят първоначалното вземане на кредитора, доколкото вземането е било предявено и установено, заедно с лихва, изчислена върху установената част от вземането след началото на оздравяването. Длъжникът и придобиващият субект са длъжни да уредят вземането на кредитора в първоначалния срок за плащане.
  • Ако планът е недействителен спрямо акционер на длъжника, длъжникът и придобиващият субект са солидарно задължени да платят на акционера сума, която би съответствала на пропорционалния дял на акционера в приходите от осребряването към момента на потвърждаване на плана от съда. Освен ако акционерът може да докаже нещо друго, стойността на приходите от осребряването се счита за нула.
  • Ако планът е недействителен по отношение на длъжника или на придобиващия субект, може да бъде проведено производство по принудително изпълнение или запор за вземането на кредитора.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

Почтено намерение – съществува презумпция за почтеното намерение на длъжника при подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност, което кредитори могат да оспорят в „класическо“ гражданско производство. Те не може да го оспорят по време на самото производство за освобождаване от задължения, а само след неговото приключване.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане

Почтено намерение – съществува презумпция за почтеното намерение на длъжника при подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност, което кредитори могат да оспорят в „класическо“ гражданско производство. Те не може да го оспорят по време на самото производство за освобождаване от задължения, а само след неговото приключване.

Длъжникът няма почтено намерение, ако:

  • длъжникът не декларира част от своите активи в списъка с активи, дори когато е помолен от синдика да го направи, макар да е знаел или би следвало да е знаел за тези активи при дадените обстоятелства; не са включени активи с незначителна стойност;
  • длъжникът не е посочил кредитор (физическо лице) в списъка с кредитори, дори когато е помолен от синдика да го направи, в резултат на което кредиторът не е предявил своето вземане, макар че длъжникът е знаел или би следвало да е знаел за това лице при дадените обстоятелства; пренебрегнати са малки кредитори;
  • длъжникът е предоставил важна информация, която е невярна, или не е предоставил важна информация в молбата или в приложението към нея, или когато е бил помолен за това от синдика, макар да е знаел, че тази информация е важна или е следвало да знае това при дадените обстоятелства;
  • длъжникът не е сътрудничил на синдика в необходимата степен, без основателна причина, и подобно сътрудничество е могло разумно да се изисква от длъжника;
  • от поведението на длъжника преди подаването на молбата може да се заключи, че той умишлено е изпаднал в неплатежоспособност, за да може да подаде молбата за обявяване в несъстоятелност;
  • длъжникът не е бил неплатежоспособен към датата на подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност и е знаел това или е следвало да го знае при дадените обстоятелства;
  • от поведението на длъжника преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност може да се заключи, че при поемането на задължения длъжникът е разчитал, че ще може да реши проблема със своите задължения чрез несъстоятелност или график за плащане;
  • от поведението на длъжника преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност може да се заключи, че целта на длъжника е била да навреди на своя кредитор или да привилегирова един от своите кредитори;
  • длъжникът не изпълнява надлежно и своевременно определения от съда график за плащане без основателна причина;
  • длъжникът не плаща надлежно и своевременно без основателна причина детска издръжка, станала дължима след съответната дата; такава причина може да бъде посочена единствено от детето или от законния настойник на детето;
  • длъжникът не е изпълнил надлежно и своевременно задължението да възстанови авансовото плащане за фиксираното възнаграждение на синдика на Центъра за правна помощ без основателна причина; такава причина може да бъде посочена единствено от Центъра за правна помощ;
  • длъжникът е пожелал да бъде освободен от задължения, макар че към датата на подаване на молбата основните интереси на длъжника не се намират в Словакия.
  • Съдът ще обърне по-сериозно внимание на фактори, засягащи непочтеното намерение на длъжника, ако последният има значителни активи и бизнес опит, и работи или е работил като висш ръководител, или е бил член на управителен орган на юридическо лице, или има друг съответен опит.
  • Съдът ще бъде по-снизходителен към наличието на фактори, засягащи почтеното намерение на длъжника, ако длъжникът има само основно образование, е на или наближава пенсионна възраст, има сериозни здравословни проблеми, е временно или постоянно бездомен, или е претърпял друго нещастие, което е затруднило неговото функциониране в обществото.
  • Съдът разглежда почтеното намерение на длъжника в производство по подадена молба за анулиране на освобождаването от задължения поради непочтено намерение. Съдът не разглежда почтеното намерение на длъжника в производство по несъстоятелност за определяне на график за плащане.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

  • По принцип разходите за свикване и провеждане на събрание на кредиторите представлява вземане от масата на несъстоятелността. Изключения от този принцип са представени по-долу:
    • Ако събрание на кредиторите е проведено по инициатива на кредитор, кредиторът, поискал събранието, трябва да заплати разходите за свикването и провеждането му, освен ако събранието на кредиторите не реши друго.
    • Условие за подаване на молба за определяне на отхвърлено вземане, ако вземането е отхвърлено само от кредитор, е надлежното и навременно депозиране на авансово плащане към разноските. Ако ищецът не документира депозирането на авансовото плащане, съдът прекратява производството.
    • За изпълнение на своя мандат член на комитета на кредиторите има право на възстановяване на разноските, направени окончателно от него в изпълнение на неговото задължение; тези разноски са вземане от общата маса на несъстоятелността за сума, одобрена от комитета на кредиторите.
    • Ако активи, които са предмет на производството по несъстоятелност, са осребрени в производство по принудително изпълнение или запор, но приходите предстоят да бъдат платени на имащата право на тях страна, приходите стават част от съответната маса и разходите за производството са вземане от тази маса.
    • Разходите за експертно становище, поискано от кредитния комитет, представляват вземане от общата маса. Разходите за експертно становище, поискано от обезпечен кредитор, представляват вземане от обособената маса на този кредитор (предмет на обезпечителното право).
    • В зависимост от произнасянето на съда разходите за производство за изключване на активи от списъка представляват вземане от съответната маса.
    • Разходи, извършени от страните в производството по несъстоятелност и в свързани производства, не се удовлетворяват в производство по несъстоятелност (специална регулация обаче може да предвижда друго, напр. сумата за определяне на отхвърлено вземане и за експертни становища).

Оздравяване

  • По принцип длъжникът заплаща разходите. Длъжникът покрива разходите за:
    • становището за оздравяване,
    • възнаграждението на синдика (фиксирано възнаграждение и възнаграждение за упражняване на неговия мандат) и разноски,
    • разходите за свикване и провеждане на събрание на кредиторите,
    • разноските, направени окончателно от член на комитета на кредиторите при изпълнение на неговата функция; длъжникът заплаща тези разноски в размера, одобрен от комитета на кредиторите.

Освобождаване от задължения чрез несъстоятелност

  • При освобождаване от задължения чрез несъстоятелност се приема, че длъжникът има много ограничени активи и затова разходите са намалени до минимум и се поемат от кредиторите. Ако кредиторите имат информация за определени активи, те трябва да направят необходимото за прехвърлянето им в масата на несъстоятелността за своя сметка.
    • Разходите, които страните в производството са направили във връзка с участието си в производството по несъстоятелност или в производство за определяне на график за плащане, не може да бъдат възстановени от длъжника при осъществяване на освобождаване от задължения.
      • При проучване на ситуацията на длъжника синдикът работи със списък с активи, списък с кредитори и с информация, предоставена от длъжника, кредитори и други лица. Синдикът провежда проучването на активите и пасивите с дължимата професионална грижа, както и други проучвания, които не изискват много време и може да бъдат извършени с малък разход.
      • Синдикът извършва други проучвания по искане на кредитор, ако последният извърши авансово плащане към разходите за тези проучвания. Синдикът извършва такова проучване за сметка на кредитора. В производството по несъстоятелност кредиторът има право на възстановяване на тези разноски, като разход на производството по несъстоятелност, за сума, одобрена от представителя на кредиторите или от събрание на кредиторите, ако не е назначен представител на кредиторите.
      • Има отделни правила за разходите на обезпечен кредитор, което се дължи на факта, че обезпеченият кредитор може да избира дали да бъде страна в производството.
        • Обременените активи стават част от масата на несъстоятелността само ако към нея се присъедини приоритетният обезпечен кредитор.
        • Ако обезпечен кредитор се присъедини по-късно, обременените активи стават предмет на производството по несъстоятелност само ако може да се приеме, че ще има удовлетворяване на обезпечения кредитор с по-късно обезпечително право. За да се прецени дали обременените активи са предмет на производството по несъстоятелност, тяхната стойност се изчислява въз основа на експертно становище, изготвено по нареждане на синдика по искане и за сметка на този по-късно обезпечен кредитор. Ако по-късно обезпеченият кредитор не депозира авансовото плащане за разходите за експертното становище в определения от синдика срок, се приема, че обременените активи не са предмет на производството по несъстоятелност.
      • Синдикът може (но не е задължен) да свика събрание на кредиторите, ако смята това за необходимо. Синдикът свиква такова събрание по искане на присъединен кредитор, който депозира авансово плащане за разходите за провеждането на събранието и заплаща на синдика фиксирано възнаграждение за неговото провеждане.

Освобождаване от задължения чрез график за плащане

  • Разходите за това производство се плащат основно от длъжника.
  • Системата е устроена така, че производството започва (освен частта, засягаща официална молба) едва след депозирането на авансово плащане за възнаграждението на синдика и необходимите разходи за производството.
  • Разходите, които страните в производството са направили във връзка с участието си в производството по несъстоятелност или в производство за определяне на график за плащане, не може да бъдат възстановени от длъжника при осъществяване на освобождаване от задължения.
  • Ако кредитор не е съгласен с предложения график за плащане, той може да подаде възражение до синдика. Синдикът коментира възражението и решение по него се взема от съда.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

  • Законът за несъстоятелността (Zákon č. 7/2005 Z.z. o konkurze a reštrukturalizácii) предвижда актове, които са във вреда на кредитора, да станат недействителни при определени условия. Недействителността има последици само ако актовете на длъжника са оспорени. Синдикът и кредиторите имат право да ги оспорят, но един кредитор има това право единствено ако синдикът не предприеме действие по искането на кредитора за обжалване на правен акт в разумен срок. Правото за обжалване на правен акт отпада, ако не е упражнено по отношение на длъжника или в съда в срок до една година от обявяването в несъстоятелност; правото за обжалване на правен акт се счита за упражнено по отношение на длъжника само ако длъжникът потвърди правото писмено. Съгласно закона правни актове, по които произтичат действителни права или които вече са били удовлетворени, също могат да бъдат оспорени.
  • Ако преди обявяването на несъстоятелността е имало процедура за оздравяване и несъстоятелността е обявена по време на тази процедура, за определяне на периода на издаване на правен акт, който може да бъде оспорен по Закона за несъстоятелността, е определящо началото на процедурата за оздравяване.
  • Правните актове трябва да бъдат издавани от длъжника и това става без възнаграждение или преференция, или без засягане на удовлетворяването на предявено вземане на който и да е от кредиторите на длъжника. Това трябва да бъдат правни актове, касаещи активи на длъжника.
  • Законът за несъстоятелността установява други подробни правила относно доказването на намерението за засягане на кредитор. В някои случаи намерението не е необходимо изобщо да се доказва, а в други случаи тази презумпция е оборима. Законът определя и правните последици от приложена в съда унищожаемост, изискващи връщането на придобитите активи от страната, срещу която се упражнява правото.
  • При оздравяването, актове, които са във вреда на кредитор, са важни за тестването на най-добрите интереси на кредиторите: при съпоставяне на резултата от оздравяването и евентуална несъстоятелност синдикът трябва да вземе предвид и унищожаеми правни актове.
  • Освен горното, правните актове не се оспорват при оздравяване.
  • В някои случаи обаче Законът покрива презумпции за преминаване от оздравяване към производство по несъстоятелност и, ако това се случи, някои правни актове са унищожаеми.
    • Синдикът може да одобрява само правни актове на длъжника, ако те увеличават стойността на активите на длъжника или ако са необходими за постигане на целта на оздравяването. Ако длъжникът издаде правен акт, който изисква съгласието на синдика, без неговото съгласие, това не засяга действителността на правния акт, но правният акт може да бъде оспорен в производство по несъстоятелност, ако несъстоятелността е обявена по отношение на активи на длъжника в срок до две години от началото на процедурата за оздравяване.
    • След приключване на оздравяването длъжникът или придобиващият субект не може да разпределя печалба или други капиталови средства между своите членове преди удовлетворяване на вземанията на кредиторите в групата на необезпечените вземания до размера на техните установени вземания по плана; в производство по несъстоятелност разпределянето на печалба или други капиталови средства може да бъде оспорено и е причина за недействителност на плана.
    • Правни актове, издадени от длъжника или синдика по време на процедурата за оздравяване, които дават предимство на страна по плана, което не е предвидено в плана, също са недействителни.
  • При освобождаване от задълженияправата на кредиторите да търсят удовлетворение по гражданското право от нещо, което е изключено от активите на длъжника с унищожаем правен акт, остава незасегнато. Освен това всяко следващо производство за почтено намерение взима под внимание поведението на длъжника, от което може да се съди, че длъжникът умишлено е изпаднал в ‑неплатежоспособност или че длъжникът е целял да навреди или да привилегирова някой от кредиторите.
Последна актуализация: 22/08/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Финландия

Производства по несъстоятелност във Финландия

Несъстоятелността означава, че длъжникът е изпаднал в положение, което е различно от временната неспособност да изплаща дълговете си, когато са изискуеми. В тази връзка производството по несъстоятелност е производство, което се отнася едновременно до всички дългове на длъжника.

Във Финландия се разграничават три различни вида производство по несъстоятелност: несъстоятелност, оздравяване на предприятие и уреждане на дълговете на физическо лице. Несъстоятелността е уредена от Закона за несъстоятелността (Konkurssilaki 120/2004), влязъл в сила на 1 септември 2004 г. Законът за оздравяване на предприятия (Laki yrityksen saneerauksesta 47/1993) и Законът за уреждане на дълговете на физически лица (Laki yksityishenkilön velkajärjestelystä 57/1993) влизат в сила на 8 февруари 1993 г.

Несъстоятелността представлява процедура по ликвидация, с която се цели осребряване на имуществото на длъжника и разпределяне на получените приходи между кредиторите. Оздравяването на предприятия и уреждането на дълговете на физически лица представляват мерки за оздравяване, с които се цели да се даде възможност на длъжниците да преодолеят своите финансови затруднения.

Длъжникът може също така да постигне споразумение със своите кредитори относно погасяването на дълговете и други договорености извън официално производство по несъстоятелност. Няма обаче правни разпоредби, които да уреждат договорености, извършвани на доброволни начала, поради което такива договорености не се обсъждат тук.

По-долу е представено описание на основните елементи на горепосочените производства по несъстоятелност.

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Несъстоятелността е с общо приложно поле, което означава, че както физически, така и юридически лица може да бъдат обявявани в несъстоятелност. Юридическото лице може да бъде обявено в несъстоятелност дори ако е заличено от съответния регистър или е прекратено. Имуществото на починало лице или масата на несъстоятелността също може да бъдат обявени в несъстоятелност.

Оздравяване

Всяко предприятие, което извършва стопанска дейност, може да бъде обект на производство по оздравяване, както и корпорация, индивидуален предприемач или самостоятелно заето лице.

Някои предприятия обаче, като например кредитни и застрахователни институции, които подлежат на специални разпоредби и контрол, са изключени от обхвата на производството по оздравяване.

Уреждане на дългове

Право на уреждане на дългове имат само физически лица. Физическо лице, което се занимава с частна стопанска дейност или което осъществява дейност в събирателно дружество или като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество с акции, при определени условия също може да има право на уреждане на дългове.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Общото условие за образуването и на трите вида производства по несъстоятелност е длъжникът да бъде неплатежоспособен. Несъстоятелността означава, че длъжникът е изпаднал в положение, което е различно от временната неспособност да погасява дълговете си, когато са изискуеми.

Производството по несъстоятелност може да започне също така, когато длъжникът е изложен на риск от изпадане в несъстоятелност.

Несъстоятелност

Молбата за обявяване в несъстоятелност може да се подаде или от длъжника, или от кредитора. Общото условие за обявяването в несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника. В Закона за несъстоятелността са предвидени допускания за несъстоятелност, за да се установи по-лесно дали дадено лице е неплатежоспособно; длъжник, който отговаря на тези допускания, се счита за неплатежоспособен, освен ако се докаже обратното.

Длъжникът се счита за неплатежоспособен, ако:

  1. длъжникът обяви, че е неплатежоспособен и няма специални основания това изявление да не бъде прието;
  2. длъжникът е преустановил извършването на плащания;
  3. в рамките на изпълнително производство през шестте месеца, предшестващи подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, е било установено, че длъжникът не може да погаси изцяло вземането; или
  4. длъжникът, който е или е бил задължен да води отчетност през годината, предшестваща подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност, не е погасил определеното и дължимо вземане на кредитора в срок до една седмица от получаването на напомняне.

Кредитор може да подаде молба за обявяване в несъстоятелност, ако неговото вземане от длъжника се основава на съдебно решение или друго основание за привеждане в изпълнение, задължение, подписано от длъжника, което не е оспорено от длъжника с ясно основание, или е видно по друг начин. Не е задължително предявената сума да е просрочена. Има ограничения по отношение на подаването на молба за обявяване в несъстоятелност поради незначителни вземания и в случаите, когато вземането на кредитора е обезпечено.

Производство по несъстоятелност се образува, когато длъжникът бъде обявен в несъстоятелност от съда. Същевременно с това съдът назначава синдик. При образуването на производство по несъстоятелност длъжникът губи правото си да се разпорежда с активите, включени в масата на несъстоятелността.

Синдикът е задължен да уведоми кредиторите за образуването на производство по несъстоятелност. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския регламент и на Съвета относно производството по несъстоятелност трябва да бъде уведомен всеки чуждестранен кредитор, както е посочено в този регламент.

Образуването на производство по несъстоятелност се вписва например в регистъра за несъстоятелност и оздравяване, търговския регистър, имотния и ипотечен регистър, регистъра на корабите, регистъра на корабите в процес на строителство, регистъра на въздухоплавателните средства, регистъра на ипотеките върху търговски предприятия, регистъра с данни за превозните средства и водачите и регистъра на ценните книжа в безналична форма.

Решението на районния съд (käräjäoikeus) за обявяване в несъстоятелност или за отхвърляне на молба за обявяване в несъстоятелност може да се обжалва пред съд от втора инстанция.

Оздравяване

Молбата за образуването на производство по оздравяване може да се подаде от длъжника или от кредитор. Не се изисква съгласието на длъжника в случай на производство по оздравяване, образувано от кредитор. Повечето молби се подават от длъжници.

Производство по оздравяване може да бъде образувано, ако длъжникът е неплатежоспособен и няма правни пречки за образуване на производството. Пречка има например, когато има вероятност планът за оздравяване да не подобри положението с неплатежоспособността или активите на длъжника да не са достатъчни за покриване на разходите за производство по оздравяване. Производство по оздравяване може да бъде образувано също така, когато длъжникът е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност. Производството по оздравяване поради непосредствена опасност от неплатежоспособност може да бъде образувано по молба на кредитор само ако вземането се отнася до значителен финансов интерес. Освен това производство по оздравяване може да бъде образувано от най-малко двама кредитори, чиито общи вземания представляват най-малко една пета от известните дългове на длъжника, и те подадат съвместна молба с длъжника или обявяват, че подкрепят молбата на длъжника.

Правните последици от образуването на производство по оздравяване автоматично влизат в сила, считано от датата на решението за образуване на производството. След подаването на молбата съдът може — по искане на молителя или на длъжника — да постанови забрана за погасяване на дълговете и предоставянето на обезпечение за дългове, забрана за събирането на дългове или забрана за налагане на запор или възбрана или други принудителни мерки, които влизат в сила преди образуването на производство.

Задължение на синдика е да уведоми кредиторите за образуването на производството. За образуването на производство по оздравяване трябва да бъдат уведомени и някои органи и освен това то трябва да бъде вписано например в регистъра за несъстоятелност и оздравяване, търговския регистър и имотния и ипотечния регистър.

Решението на районния съд за образуване на производство по оздравяване или за отхвърляне на молба за образуване на производство по оздравяване може да се обжалва пред съд от втора инстанция.

Уреждане на дългове

Делото за уреждане на дългове се образува по молба на длъжника. За образуването на производство по уреждане на дългове е необходимо длъжникът да бъде неплатежоспособен и да не може основателно да се очаква, че ще подобри възможностите си да плаща дотолкова, че да може да обслужва своите дългове. Основната причина за несъстоятелността трябва да е същественото влошаване на способността на длъжника да плаща вследствие на промяна в обстоятелствата, която не е предимно по вина на длъжника, като например заболяване. Уреждане на дългове може да се допусне също така, ако е налице друга основателна причина за уреждането на дълга предвид размера на дълговете и останалите пасиви на длъжника спрямо възможностите му да ги плаща. Когато се оценяват възможностите на длъжника да плаща, се вземат предвид например активите, доходите и възможностите на длъжника да получава доходи.

Не трябва да са налице законови пречки за образуването на производство по уреждане на дългове (например дълг, който е натрупан по престъпен начин или чрез неразумна и безотговорна задлъжнялост). Уреждане на дългове обаче може да се допусне, въпреки че е налице обща пречка, ако има основателна причина за това. В такива случаи трябва да се обърне внимание по-специално на мерките, които длъжникът е предприел за погасяването на своите дългове, от колко време са просрочени предявените суми и други обстоятелства, свързани с длъжника, както и доколко е важно уреждането на дълговете както за длъжника, така и за кредиторите.

Уреждане на дългове не може да се допусне, ако длъжникът не разполага с налични средства поради причина, която се счита за временна, или ако поради такава причина длъжникът не може да покрие повече от незначителна част от своите дългове с наличните си средства.

Правните последици от образуването на производството за уреждане на дългове пораждат действие автоматично, считано от датата на решението за образуване на производството. След подаването на молбата съдът може — по искане на длъжника — да постанови забрана за погасяване на дълговете и предоставянето на обезпечение за дългове, събирането на дългове или забрана за налагане на запор или възбрана и други принудителни мерки, които влизат в сила преди образуването на производство.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Активите, с които длъжникът разполага в началото на несъстоятелността, и активите, които длъжникът придобие преди приключването на производството по несъстоятелност, представляват част от масата на несъстоятелността. Приходите от реализацията на активите, включени в масата на несъстоятелността, както и активите, които може да бъдат възстановени в масата на несъстоятелността съгласно Закона за възстановяване на активи в полза на масата на несъстоятелността (Laki takaisinsaannista konkurssipesään 758/1991) или на друго основание, също представляват активи в масата на несъстоятелността.

По правило несеквестируемите активи не се включват в масата на несъстоятелността. Освен това придобитите активи или доходите, получени от физическо лице след образуване на производството по несъстоятелност, не се включват в масата на несъстоятелността.

Оздравяване

В рамките на производството по оздравяване за длъжника се изготвя план за оздравяване. Планът трябва да съдържа например отчет за финансовото положение на длъжника, т.е. неговите активи, пасиви и други задължения. Планът за оздравяване трябва да бъде изготвен въз основа на всички активи на длъжника към момента на производството. Възможно е също така възстановяване: в производството по оздравяване може да бъде изискано да бъде отменена сделка, която може да бъде възстановена в масата на несъстоятелността, на същите основания, както и в случай на несъстоятелност.

Макар че при изключителни обстоятелства е възможно планът за оздравяване да бъде изменен, след като е одобрен, размерите на плащанията, които трябва да бъдат извършени към всеки кредитор, вече не може да се увеличават с изменение на плана. Все пак активите, които са прехвърлени на длъжника след одобряването на плана за оздравяване, може да дадат основание на кредиторите за предявяване на допълнителни вземания от длъжника. Длъжникът може да бъде задължен да извърши допълнителни плащания, посочени в плана, ако финансовото състояние на длъжника бъде счетено за по-добро в сравнение с момента на изготвяне на плана. Предявяването на допълнителни вземания може да бъде прието, ако има основания за това. То трябва да бъде представено в съда в срок до една година след предаването на окончателния доклад на съда.

Уреждане на дългове

При уреждането на дългове за длъжника се утвърждава план за плащане, съответстващ на способността на длъжника да плаща. Когато се оценява способността на длъжника да плаща, факторите, които трябва да се вземат предвид, включват средствата от ликвидацията на активите на длъжника, доходите на длъжника и възможностите му да получава доходи, необходимите разходи за живот и задължения за издръжка. При уреждането на дългове всички доходи на длъжника, надвишаващи нужните му разходи за живот и задълженията за издръжка, се използват за покриване на дълговете, както и други активи на длъжника, които не спадат към неговите средства от първа необходимост. Активите, които се считат за средства от първа необходимост, включват ползвано от собственика жилище на длъжника, обзавеждането в него в разумна степен, личните вещи и работните инструменти на длъжника, доколкото са оправдано необходими. Активите, считани за средства от първа необходимост на длъжника, може да бъдат осребрявани само в предвидените от закона случаи.

Освен това въз основа на плана за плащане от длъжника може да се изисква да извършва допълнителни плащания, ако получи допълнителни доходи или активи през периода на плащане. Длъжникът е длъжен да заплати на кредиторите определена част от всички подаръци и други еднократни плащания, които получава през периода на плащане. Когато доходите на длъжника надвишават установените в плана за плащане доходи, длъжникът може да бъде задължен да предоставя на кредиторите определена част от допълнителния доход.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Несъстоятелност

Обявяването в несъстоятелност е въпрос, чието определяне е от компетенциите на съда. Съдът също така назначава синдика. Дадено лице може да бъде назначено за синдик, ако се съгласи с назначението, притежава способностите, уменията и опита, необходими за изпълнението на длъжността, и принципно е подходящо. Синдикът не трябва да има отношения с длъжника или някой кредитор, които биха застрашили неговата независимост от длъжника или неговата безпристрастност спрямо кредиторите, както и способността му да изпълнява задачата по подходящ начин. За синдик не може да се назначава юридическо лице.

Синдикът изпълнява централна роля в управлението на масата на несъстоятелността. Задълженията на синдика включват представителство на масата на несъстоятелността, грижа за текущото управление на масата на несъстоятелността, съставяне на опис на масата на несъстоятелността и на задължеността на длъжника, приемане на предявените вземания и съставяне на проект на списъка на вземанията и на окончателен списък на вземанията. Синдикът също така се грижи за управлението и продажбата на активи, които се числят към масата на несъстоятелността, и плащането на средствата.

При образуването на производство по несъстоятелност длъжникът губи правото си да се разпорежда с активите, включени в масата на несъстоятелността. Длъжникът трябва да оказва съдействие, за да може производството по несъстоятелност да се доведе до приключване. Длъжникът трябва да разкрива на синдика необходимата информация за съставянето на описа на масата на несъстоятелността и да потвърди този опис. Длъжникът има право да получи информация за масата на несъстоятелността, да присъства на събранията на кредиторите и да изразява становища по разглежданите въпроси.

Оздравяване

При образуването на производство по оздравяване на предприятие съдът назначава синдик. Синдикът трябва да е пълнолетен, да има репутация на честен човек, да не е в несъстоятелност и да има пълна правоспособност. Той също така трябва да притежава способностите, уменията и опита, необходими за длъжността. Синдикът не трябва да има отношения с длъжника или с когото и да било от кредиторите, които може да застрашат неговата независимост от длъжника или безпристрастността му спрямо кредиторите. За синдик не може да се назначава юридическо лице.

Синдикът отговаря за осъществяването на целта на производството по оздравяване и за защитата на интересите на кредиторите. Синдикът изготвя доклад за активите и пасивите на длъжника и предложение за план за оздравяване (някои други страни, като например длъжникът, също имат право да изготвят собствено предложение за план за оздравяване). Синдикът осъществява също така надзор върху дейностите на длъжника.

Съдът може да назначи комитет на кредиторите, който да представлява кредиторите и да действа като консултативен орган, подпомагащ синдика в изпълнението на неговите задължения. Комитет не се назначава, ако това се счита за ненужно предвид малкия брой кредитори или някаква друга причина.

Длъжникът запазва правото си да се разпорежда със своите активи и дейности, освен ако по закон е предвидено друго. След образуването на производството обаче длъжникът не може например да поема нов дълг без съгласието на синдика, освен ако дългът е свързан с редовната дейност на длъжника и размерът и условията по него не са необичайни. По искане на синдика или на кредитор правото на разпореждане на длъжника може да бъде ограничено и по други начини, ако има риск длъжникът да постъпи по начин, който би увредил или застрашил интересите на кредитора. Длъжникът трябва да сътрудничи на съда, синдика и комитета на кредиторите и да им предоставя информация.

По принцип длъжникът може да продължи да упражнява своето право на действие по висящи или предстоящи съдебни производства, освен ако синдикът реши да поеме упражняването на правото на действие на длъжника.

Уреждане на дългове

Съдът може да назначи синдик за уреждането на дългове, ако това се счита за необходимо за изясняване на финансовото състояние на длъжника, ликвидацията на неговите активи или по друг начин за уреждане на дълговете. Синдикът трябва да е пълнолетен, да има репутация на честен човек, да има готовност да се съгласи с назначението, да не е в несъстоятелност и да има пълна правоспособност. Той също така трябва да притежава способностите, уменията и опита, необходими за длъжността. Синдикът не трябва да има отношения с длъжника или с когото и да било от кредиторите, които може да застрашат неговата независимост от длъжника или безпристрастността му спрямо кредиторите. За синдик не може да се назначава юридическо лице.

Задължението на синдика, ако е назначен такъв, включва изготвянето на проект на план за плащане и изпълнението на други задачи, поставени му от съда. При изготвянето на проекта на плана за плащане синдикът трябва да преговаря с длъжника и кредиторите и да им предостави необходимата информация за уреждането на дълговете, както и да им даде възможност да представят позиция по молбата и проекта на плана за плащане. Синдикът може да бъде назначен също така, за да се грижи за ликвидацията на активите на длъжника, както и да предава на кредиторите постъпленията от ликвидацията. Ако не бъде назначен синдик, длъжникът отговаря за изготвянето на проект на план за плащане. Образуването на производство за уреждане на дългове е въпрос, чието определяне е от компетенциите на съда Съдът отговаря също така за утвърждаването на плана за плащане.

Длъжникът запазва правото на собственост и на владение по отношение на своите активи. Всички активи на длъжника обаче, които не се считат за средства от първа необходимост, се използват за покриване на дълговете. Длъжникът е задължен да предостави на съда, на кредиторите и, ако е назначен такъв, на синдика цялата необходима информация по въпроси, свързани с уреждането на дълговете. Длъжникът също така има задължението да сътрудничи за правилното осъществяване на уреждането на дълговете.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Несъстоятелност

Като се имат предвид някои изключения, кредитор в производство по несъстоятелност има право да прихване вземането си с дълг към длъжника, съществувал при образуването на производството, дори дългът към длъжника или вземането на кредитора да не са станали изискуеми. Прихващането не е приложимо за вземания, които не дават право на кредитора на плащане от масата на несъстоятелността, нито по отношение на вземания, които са подчинени на други вземания. Кредиторът е задължен да предостави информация относно вземането, което ще се използва за прихващането.

Оздравяване

Въпреки забраната за събиране на дългове кредиторът има право да прихване вземането си с дълг към длъжника, съществувал при образуването на производството, при същите условия като при производството по несъстоятелност. Изявлението за прихващане трябва да се връчи също така на синдика.

Правото на прихващане не е приложимо за прихващане от страна на кредитна институция от средствата, които длъжникът държи на депозит в институцията, когато влезе в сила забраната за събиране или след това, или по отношение на средствата, които са в кредитната институция към този момент и следва да бъдат преведени по сметката на длъжника, когато сметката може да се използва за плащания.

Уреждане на дългове

След като започне уреждането на дълговете срещу длъжника не може да се предприемат никакви мерки за събиране на дълг, по който плащанията подлежат на спиране, или за обезпечаване на неговите плащания. Спирането на събиране включва също така прихващане между вземанията на длъжника и дълговете на кредитора. Това спиране обаче не се прилага по отношение на прихващането на данъци.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

По правило договорите, които не включват вземания, предмет на производство по несъстоятелност, остават валидни и непроменени във всички видове производства по несъстоятелност.

Несъстоятелност

Ако при образуване на производството по несъстоятелност длъжникът не е изпълнил договор, по който е страна, другата страна по договора трябва да поиска да се обяви дали масата на несъстоятелността ще покрие договора. Ако се обяви, че масата на несъстоятелността ще покрие договора и се предостави приемливо обезпечение за изпълнението на договора, договорът не може да бъде прекратен. Другата страна по договора обаче може да прекрати договора, ако той е с личен характер или има друга специална причина, поради която няма друго изискване другата страна да продължи да бъде обвързана с масата на несъстоятелността чрез договор.

Ако работодателят бъде обявен в несъстоятелност, трудовият договор може да бъде прекратен от която и да е страна, независимо от неговата продължителност. Срокът за връчване на предизвестие е 14 дни, независимо от това какъв би бил обичайно. Дължимите плащания за периода на производството по несъстоятелност се изплащат от масата на несъстоятелността.

Масата на несъстоятелността също така трябва да покрие наем, произтичащ от договор за наем на стопански обект, за периода, в който помещенията се използват във връзка с масата на несъстоятелността, дори да не е поета отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за наем. Ако в рамките на определен от наемодателя срок, който не е по-малък от един месец, не бъде обявено, че масата на несъстоятелността ще поеме отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за наем след образуването на производството по несъстоятелност, наемодателят има право да отмени договора за наем.

Ако в съответствие с договор за прехвърляне на движими активи при изплащане на покупната цена изтече срок, свързан със запазване на правото на собственост или възвръщане на владение, масата на несъстоятелността има право да се ангажира с изпълнението на договора, като уведоми продавача на въпросните активи и като заплати неизплатената покупна цена плюс лихва за просрочие в съответствие с първоначалните условия. Уведомлението трябва да бъде предоставено и цената трябва да бъде платена в рамките на разумен срок, след като продавачът е поискал заплащане или връщане на активите.

Отделна сделка може да бъде анулирана на основание за възстановяване съгласно Закона за възстановяване на активи в полза на масата на несъстоятелността.

Оздравяване

Образуването на производство по оздравяване няма последици за съществуващите задължения на длъжника, освен ако по закон е предвидено друго.

Договор за наем или за обезпечение на кредит с приходи от наем, по който длъжникът е наемател, може да бъде прекратен от длъжника и да приключи два месеца след връчване на известието за прекратяване, въпреки евентуално съдържащите се в договора условия относно неговата продължителност или връчването на известия.

Лице, което преди образуването на производството е поело задължение спрямо длъжника за изпълнението на договор, но към момента на образуването на производството не е приключило с изпълнението, има право на плащане за извършената работа, ако изпълнението се счита за обичайно за дейността на длъжника. Ако се касае за друг вид договор, сключен преди образуването на производството, и ако към момента на образуване на производството длъжникът не е изпълнил своето задължение за плащане по договора, при поискване от другата страна синдикът ще определи дали длъжникът ще изпълни договора. Ако отговорът е отрицателен или не бъде даден в рамките на разумен период от време, другата страна има право да прекрати договора.

Договор, чрез който длъжникът би извършил плащане въз основа на или във връзка с дълг, подлежащ на преструктуриране, се счита за недействителен, освен ако задължението за извършване на плащането се базира на утвърден план за оздравяване.

Ако работодател е обект на процедура по оздравяване, работодателят има право да прекрати трудовия договор, независимо от неговата продължителност, с двумесечно предизвестие, като се спазват някои условия.

Сделка, която е можело да бъде отменена, ако е била подадена молба за обявяване в несъстоятелност вместо молба за оздравяване, може да бъде отменена по искане на кредитор в рамките на производството по оздравяване на същите основания като предвидените в Закона за възстановяване на активи в полза на масата на несъстоятелността.

Уреждане на дългове

Длъжникът има право с двумесечно известие да прекрати договор за наем или друг вид договор, по който длъжникът е наемател, потребителски договор или договор за покупка на изплащане.

Длъжникът трябва да върне активите, придобити въз основа на схема за частично плащане или покупка на изплащане, които не се числят към средствата от първа необходимост.

Договор, чрез който длъжникът е задължен да извърши плащане въз основа на или във връзка с дълг, подлежащ на преструктуриране, се счита за недействителен, освен ако задължението за извършване на плащането се базира на утвърдения план за плащане или на закона.

Лице, което преди образуването на производството е поело задължение спрямо длъжника за изпълнението на договор, но към момента на образуването на производството не е приключило с изпълнението, има право на плащане за извършената работа, ако изпълнението се счита за обичайно за дейността на длъжника.

Сделка, която е можело да бъде отменена, ако е била подадена молба за обявяване в несъстоятелност вместо молба за уреждане на дългове, може да бъде отменена по искане на кредитор в рамките на производството по уреждане на дългове на същите основания като предвидените в Закона за възстановяване на активи в полза на масата на несъстоятелността.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

Несъстоятелност

След образуването на производство по несъстоятелност не може да се предявяват искове срещу масата на несъстоятелността за целите на получаване на основание за изпълнение по вземане при несъстоятелност и не може да се изпълняват принудителни мерки по активи от масата на несъстоятелността с цел събиране на вземане при несъстоятелност. Въпреки това кредитор, чието вземане е обезпечено, може да предяви иск за събиране на вземането чрез реализиране на обезпечението.

Оздравяване

По правило след образуването на производство по оздравяване длъжникът е обект на забрана за погасяване, а кредиторите са обект на забрана за събиране на дългове, т.е. не могат да се предприемат мерки срещу длъжника с цел събиране на дълг, който подлежи на преструктуриране, или за гарантиране на неговото плащане. В някои случаи кредитор с обезпечено вземане може да поиска от съда да даде разрешение на кредитора да използва обезпечението, за да получи плащане. Това може да стане например, когато е ясно, че предвид мерките за оздравяване не е нужно имуществото, което е предоставено като обезпечение, да остава във владение на длъжника.

По правило след образуване на производството срещу длъжника не могат да се предприемат обезпечителни мерки на база на официални решения.

Уреждане на дългове

Както при производствата по оздравяване, в рамките на производствата по уреждане на дългове събирането на дълговете на кредитора се спира. Когато дългът е обект на спиране на плащанията, не могат да се предприемат никакви мерки срещу длъжника с цел събиране на дълг, който подлежи на плащане, или за обезпечаване на неговото плащане. Освен това на длъжника не се начисляват санкции за забавено плащане. В някои случаи обаче кредитор с обезпечено вземане може да поиска от съда да даде разрешение на кредитора да използва обезпечението, за да получи плащане. Това може да стане например, когато активите, които служат за обезпечение, не се считат за средства от първа необходимост на длъжника или ако длъжникът не се нуждае от активите за осъществяване на стопанската си дейност.

Кредиторът може да предяви иск или да образува друго производство, за да запази правото си на принудително изпълнение или за да получи основание за изпълнение. По правило, въпреки забраните, свързани с образуването на производство по уреждане на дългове, кредиторът може да поиска също така издаването на определение за обезпечителни мерки и изпълнението на това определение.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

При образуването на производството по несъстоятелност длъжникът губи правото си да се разпорежда с активите, включени в масата на несъстоятелността, което преминава към синдика. В резултат на това масата на несъстоятелността има право да придобие статут на страна по въпроси, касаещи активите, включени в масата на несъстоятелността: във връзка с масата на несъстоятелността трябва да се запази възможността за възобновяване на висящи съдебни производства между длъжника и трети страни, които засягат активи от масата на несъстоятелността. Ако тази възможност не бъде използвана за масата на несъстоятелността, длъжникът има право да възобнови производството.

Във връзка с масата на несъстоятелността също така трябва да се запази възможността за възобновяване на съдебни производства спрямо длъжника, касаещи висящо вземане при несъстоятелност. Ако бъде отказана реакция по иска във връзка с масата на несъстоятелността и длъжникът не желае да възобнови производството, ищецът може да поиска делото да бъде приключено.

Оздравяване

Длъжникът може да продължи да упражнява своето право на действие по висящи съдебни производства или в други съответни производства, по които е страна, освен ако синдикът реши да поеме упражняването на правото на действие на длъжника. Същата разпоредба е приложима при съдебни производства или други производства, които предстоят след образуването на производството по оздравяване.

Синдикът има право да предявява искове и да образува съдебни производства или други съответни производства от името на длъжника, както и да упражнява правото на действие на длъжника в рамките на производствата. Освен това синдикът може да приема уведомления от името на длъжника.

Уреждане на дългове

Образуването на производство по уреждане на дългове не оказва въздействие върху висящи съдебни производства или правото на действие на длъжника в рамките на производствата.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Кредиторът може да подаде молба за обявяване в несъстоятелност.

Кредиторите имат първостепенни правомощия в производствата по несъстоятелност. Кредиторите могат да упражнят правата си върху масата на несъстоятелността, ако въпросът не е решен по закон или уреден от синдика. Освен това кредиторите може да запазят правата си по отношение на въпроси, касаещи текущото управление на масата на несъстоятелността, или да делегират своите права на синдика. Правото на кредиторите на несъстоятелността възниква при образуването на производството по несъстоятелност и се погасява, когато производството приключи.

Правото да упражняват правата на кредитори се предоставя на онези от кредиторите, които имат вземания при несъстоятелност спрямо длъжника и които са предявили своите вземания. След изтичане на срока за предявяване с такова право разполагат само онези кредитори, които са предявили своите вземания или чиито вземания могат по друг начин да се вземат предвид в списъка на вземанията, както и кредитори, чиито вземания са обезпечени и които са представили своите вземания.

Най-важният орган за вземане на решения е събранието на кредиторите, но може да се прилагат и други процедури за вземане на решения. Кредиторите може да сформират също така комитет на кредиторите, който да служи като звено за преговори и връзка между синдика и кредиторите. Правата на глас на кредиторите се определят въз основа на тяхното текущо вземане към масата на несъстоятелността. Решенията на събранието на кредиторите се приемат въз основа на позицията, подкрепена от кредитори, чиито общи права на глас формират мнозинство от повече от половината от всички кредитори, участващи в гласуването. При алтернативните процедури на вземане на решения гласовете се броят въз основа на правата на глас на кредиторите, които изразяват дадена позиция.

Оздравяване

Кредиторът може да подаде молба за образуването на производство по оздравяване.

Може да бъде сформиран комитет на кредиторите, който да служи като съвместен представител на кредиторите. Комитетът представлява всички групи кредитори и в задълженията му се включва да подпомага синдика при изпълнението на неговите задължения и да следи дейността на синдика от името на кредиторите. Комитетът приема решенията си с обикновено мнозинство.

Когато синдикът изготвя проекта на плана за оздравяване, той трябва да проведе преговори с комитета на кредиторите и, ако е необходимо, с отделни кредитори. Освен това кредитори или групи кредитори, чиито вземания надхвърлят определения по закон праг, имат право да внесат проект на план за оздравяване. След като бъде съставен проектът на плана за оздравяване, той се представя на кредиторите за одобрение. Ако няма пречки за одобряването на плана, той може да бъде одобрен с приемането му от всички кредитори, с приемането му от мнозинството в групите на кредиторите и, при определени обстоятелства, дори без да бъде приет от мнозинството във всички групи на кредиторите.

Уреждане на дългове

Кредитор не може да подава молба за уреждането на дългове на физическо лице. По правило обаче преди да подаде молба за уреждане на дългове, длъжникът трябва да определи дали има възможност да се договори уреждането с кредиторите. В съответствие с установените практики за кредитиране и събиране на дългове кредиторът трябва да сътрудничи за постигането на уреждане на дълговете.

Кредиторите трябва да получат възможност да представят позицията си относно молбата за уреждане на дългове и относно проекта на плана за плащане. Когато е необходимо, кредиторите трябва да представят данни за вземането си в писмен вид. Одобрен план за плащане може да се изменя по искане на кредитора или може да бъде наредено да се погаси на определени основания.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Несъстоятелност

Активите в рамките на масата на несъстоятелността трябва да се управляват с дължимата грижа и целесъобразност и в съответствие с подходящи административни практики.

Едно от задълженията на синдика е да осъществява надзор върху продажбата на активите, включени в масата на несъстоятелността. Активите в масата на несъстоятелността трябва да се ликвидират по най-изгодния начин, за да се постигне възможно най-добър резултат от продажбата. Обезпечения, включени в масата на несъстоятелността, може да се продават само ако кредиторът, който е защитен с въпросното обезпечение, е съгласен с това или ако съдът даде разрешение за това.

Активите, включени в масата на несъстоятелността, не може да се прехвърлят на синдика или на асистенти на синдика, или на лица, свързани със синдика или с асистент.

Оздравяване и уреждане на дългове

Правата на синдика са ограничени до правото на достъп до информацията, която се изисква за изпълнението на задълженията на синдик. Длъжникът запазва правото на собственост и на владение по отношение на своите активи и синдикът няма право да използва или прехвърля активите на длъжника.

Длъжникът обаче трябва да получи съгласието на синдика за редица дейности, свързани с прехвърляне на активи.

Уреждане на дългове

В производствата по уреждане на дългове на синдика може да бъде наредено да ликвидира активите и да приложи свързаните мерки и действия, както и да предаде съответните постъпления на получателите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Вземането при несъстоятелност означава дълг на длъжника и почива на правно основание, възникнало преди образуването на производството по несъстоятелност. Освен това вземанията с обезпечения и вземанията, чиято база или размер са условни, оспорвани или по друг начин неясни, се считат за вземания в производство по несъстоятелност. При продължителни дългови отношения частта от дълга от периода преди образуването на производството по несъстоятелност се счита за вземане в производство по несъстоятелност.

Във Финландия масата на несъстоятелността има право независимо да сключва договори и съответно разполага със свои собствени права и задължения. Вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, се считат за административни разходи, т.е. дълг на масата на несъстоятелността, който се плаща изцяло с активите на масата на несъстоятелността. Масата на несъстоятелността носи отговорност за дълговете, произтичащи от производството по несъстоятелност или въз основа на сключен договор или поето задължение от масата на несъстоятелността, както и за дълговете, за които е отговорна по закон. Тези дългове обичайно включват хонорара на синдика, заплатите на служителите и разходите за наем, произтичащи от договори за наем на стопански обекти.

Оздравяване

Дълг, който подлежи на преструктуриране, означава всички дългове на длъжника, възникнали преди подаването на молба, включително обезпечени дългове и дългове, чието основание или размер са условни, или са оспорени, или неясни по друг начин. Тези дългове се погасяват, както е посочено в плана за плащане на одобрен план за оздравяване.

Дългове, възникнали след подаването на молбата, се погасяват, когато станат дължими. Същото важи за хонорари, такси и други текущи разходи, основани на продължителни договорни отношения или на постоянен договор за използване или владение, доколкото се отнасят до периода след подаването на молбата.

Уреждане на дългове

Уреждането на дългове обхваща всички дългове на длъжника, съществували преди образуването на производството по уреждане на дългове. Това включва обезпечени пасиви и дългове, които са условни, спорни или по друг начин неопределени, що се отнася до техния размер или основание, както и лихвата върху такива дългове, начислена в периода между образуването на производство по уреждане на дългове и утвърждаването на плана за плащане, и разходите по събирането и изпълнението на тези дългове, когато се постанови, че са платими от длъжника.

Дългове извън производството по уреждане на дългове се погасяват, когато станат дължими.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Несъстоятелност

За да има право на плащане, кредиторът трябва да предяви вземането си към масата на несъстоятелността в писмен вид (писмо за предявяване), като го представи на синдика в срока за предявяване. В писмото за предявяване трябва да се посочва например основната сума на вземането, начислената лихва и основанието за вземането и за лихвата. Предявяването може да се преразглежда или допълва и след срока за предявяване. Вземания може да се предявяват и със задна дата, ако кредиторът заплати допълнителна такса към масата на несъстоятелността, освен ако е имало основателна причина вземането да не бъде предявено в срока за предявяване. Синдикът може да включи дадено вземане при несъстоятелност в проекта на списъка на вземанията, без вземането да е предявено, ако няма спорове по отношение на основанието и размера на вземането.

Синдикът трябва да установи действителността на предявените вземания и техния възможен ред според предимството по клас. Вземанията, които дават право на изплащане, трябва да се посочат в проекта на списъка на вземанията. Дадено вземане в проекта на списъка на вземанията може да бъде оспорено от синдика, от кредитор или от длъжника, като се представят подробности и основания. Когато вземането на кредитор е оспорено, синдикът трябва да осигури възможност на кредитора да бъде изслушан във връзка с възражението и да представи доказателства в подкрепа на неговото вземане. Вземане, което не е оспорено навреме, трябва да се счита за прието.

След това синдикът трябва да състави списъка на вземанията, като отчете възраженията и изявленията, и да представи списъка пред съда за утвърждаване. Съдът се произнася по възраженията и останалите разногласия незабавно или в рамките на гражданско производство и в крайна сметка утвърждава списъка на вземанията.

Оздравяване

Към своята молба за образуване на производство по оздравяване длъжникът трябва да приложи декларация относно кредиторите, дълговете и техните обезпечения. При издаване на решението за образуване на производството по оздравяване съдът определя срок, в който кредиторите трябва да заявят своите вземания в писмен вид пред синдика, ако съответните вземания се различават от посочените от длъжника.

Когато проектът на плана за оздравяване бъде представен в съда, съдът трябва да даде възможност на страните да заявят в писмен вид пред синдика своите възражения срещу вземанията, които са включени в проекта, както и възможност да представят писмено изявление по проекта в рамките на определен срок или да призове въпросните страни да бъдат изслушани в съда. Възражения от страна на длъжника може да се представят както от синдика, така и от самия длъжник. Възраженията се разглеждат и въпросът се решава при разглеждане на проекта, ако това е възможно, или въпросът може да бъде решен в рамките на отделно съдебно производство. След като съдът вземе решение по неясно преструктуриране на дълг, на лицето, което е изготвило проекта, може да бъде дадена възможност да коригира, преразгледа или допълни проекта. След това кредиторите гласуват проекта на плана за оздравяване.

По правило задължение, което не е обявено от длъжника или предявено от кредитора в производството по оздравяване и което не е станало известно на синдика по друг начин преди одобряването на плана за оздравяване, изтича при одобряването на плана за оздравяване.

Уреждане на дългове

При подаването на молба за уреждане на дългове длъжникът трябва да представи описание на своите кредитори и дългове. При издаване на решението за образуване на производството по уреждане на дългове съдът трябва да изпрати до кредиторите копия на решението на съда, молбата и проекта на плана за плащане на длъжника. Съдът също така трябва да определи краен срок за писмените изявления на кредиторите относно размера на дълговете, които подлежат на уреждане, ако са различни от обявените от длъжника, както и краен срок за писмените изявления на кредиторите относно молбата и проекта на плана за плащане на длъжника и относно евентуални възражения срещу дълговете, включени в проекта.

Съдът ще разгледа възраженията в рамките на производството по уреждане на дългове и ще се произнесе по тях в плана за плащане, ако това е възможно, без да се стига до значително забавяне при уреждането на дълговете. В противен случай съдът отнася въпроса за решаване като отделен иск или в рамките на друго производство. След това планът за плащане може да се утвърди, при условие че уреждането на дълговете на длъжника е одобрено.

Планът за плащане може да се изменя по молба на длъжника или на кредитор, ако след утвърждаването на плана стане известно, че съществува дълг, който подлежи на уреждане и който не е бил известен към момента на утвърждаването на плана за плащане.

Ако дълг, който подлежи на уреждане, се появи след завършването на плана за плащане и планът за плащане е можел да се измени във връзка с въпросния дълг, длъжникът трябва да погаси дълга в размера, който би бил отреден на кредитора, ако дългът е бил включен в плана за плащане.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

По правило във всички видове производства по несъстоятелност вземанията се считат за равнопоставени, т.е. всеки кредитор има еднакво право да получи плащане от средствата за изплащане съразмерно на неговото вземане. Изключенията от това правило се отнасят до разпоредбите, касаещи вземанията с предимство и вземанията с най-ниския приоритет.

Несъстоятелност

Плащанията към кредиторите на несъстоятелността се извършват в съответствие с утвърдения списък на вземанията. Разпоредбите относно определянето на реда на вземанията при несъстоятелност в случаи, когато активите на длъжника не са достатъчни за покриването на всички вземания, са определени в Закона за реда на вземанията (Laki velkojien maksunsaantijärjestyksestä 1578/1992).

Вземанията, гарантирани с обезпечение или с право на задържане, представляват вземания с предимство, каквито са и вземанията, възникнали във връзка с оздравяването на предприятие, издръжка, дължима на дете, и бизнес ипотеки. Вземанията, които са подчинени на други вземания, и техният съответен ред са определени в отделни разпоредби. Такива вземания включват лихви и санкции за забавено плащане, свързани с подчинено вземане, начислени след момента на образуването на производството по несъстоятелност, и други такси съгласно публичното право, освен глоби и плащания на санкции.

Оздравяване

Кредиторите, които извън производството по оздравяване биха имали равни права на плащане по тяхното вземане, имат еднакъв статут при уреждането на дълговете в рамките на плана за оздравяване. В плана за оздравяване обаче може да бъде предвидено, че кредиторите с вземания с малък материален интерес следва да получат плащането си изцяло.

По отношение на обезпечените дългове може да се прилагат само ограничени мерки от споразумението за уреждане на дълговете, тъй като главницата на обезпечения дълг не може да се намалява. Уреждането на дългове не оказва въздействие върху съществуването или съдържанието на правото на кредитор на реално обезпечение.

При уреждането на дългове лихвата и другите кредитни разходи, направени по време на производството по оздравяване във връзка с дълговете, подлежащи на преструктуриране, различни от обезпечените дългове, се считат за дългове с най-нисък приоритет.

Уреждане на дългове

Наличните средства на длъжника и средствата от ликвидацията на неговите активи трябва да се разпределят за покриване на обикновените дългове пропорционално на техния размер. По отношение на обикновения дълг може да се прилагат всички налични мерки за уреждане на дългове, но задължението за плащане по отношение на обезпечените дългове не може да се отменя.

Уреждането на дългове не оказва въздействие върху съществуването или съдържанието на правото на кредитор на реално обезпечение.

Трябва да се използва механизмът, който нанася най-малка вреда на кредитора и все пак е достатъчен за оздравяване на финансовото положение на длъжника. Последните пасиви, които се разпределят като плащане от наличните средства и средствата от ликвидацията на длъжника, са дълговете, които биха били подчинени, ако длъжникът е бил обявен в несъстоятелност, и лихвата, начислена от образуването на производството по уреждане на дългове до утвърждаването на плана за плащане.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Несъстоятелност

Синдикът изготвя списъка на вземанията, както е описано в раздел 12. По правило съдебното производство по несъстоятелност приключва с утвърждаване на списъка на вземанията.

Цялостното производство по несъстоятелност приключва, след като кредиторите одобрят окончателното уреждане на сметките. Синдикът съставя окончателно уреждане на сметките, след като масата на несъстоятелността бъде отчетена и активите, които са включени в масата, бъдат ликвидирани. Окончателното уреждане на сметките може да бъде съставено дори ако масата на несъстоятелността е частично неотчетена, тъй като дадено обезпечение или други активи с малка стойност не са били продадени или защото дадено вземане при несъстоятелност или незначителна част от вземанията е неясно/а.

Споразумение за приключване на производството по несъстоятелност може да бъде сключено, ако е подкрепено от длъжника и от мнозинството от кредиторите. След като споразумението бъде утвърдено, назначението на синдика и правата на кредиторите се прекратяват.

Съдът може да издаде решение за приключване на производството по несъстоятелност, ако средствата в масата на несъстоятелността не са достатъчни за покриване на разходите за производството по несъстоятелност или ако продължаването на производството по несъстоятелност не е целесъобразно по друга причина. Съдът обаче не може да издаде решение за приключване на производството по несъстоятелност, ако производството по несъстоятелност ще продължи под формата на публична ликвидация. Причините за продължаване на производството по несъстоятелност под формата на публична ликвидация може да включват например необходимост от задълбочена проверка на длъжника. Публичната ликвидация приключва с окончателното уреждане на сметките.

Поради основателна причина решението за обявяване в несъстоятелност може да бъде отменено в срок до осем дни след издаването му. След това се прекратяват правните последици от обявяването в несъстоятелност.

Отговорността за дълговете продължава и след производството по несъстоятелност. Длъжникът не се освобождава от отговорността за задълженията при несъстоятелност, които не са били погасени изцяло в рамките на производството по несъстоятелност.

Оздравяване

Съдебната процедура по оздравяването приключва при утвърждаването на плана за оздравяване. С утвърждаването на плана длъжникът отново получава свобода на разпореждане и се прекратяват правните последици, свързани с образуването на производството, като например забрана на плащания и на събиране на дългове. След като планът за оздравяване бъде утвърден, условията по преструктурираните дългове се уреждат с плана за оздравяване и по правило всички дългове, подлежащи на преструктуриране, но останали неизвестни, се прекратяват.

При поискване от надзорник или кредитор, съдът може да постанови прекратяване на плана за оздравяване, ако длъжникът е нарушил плана и нарушението не е незначително. Планът за оздравяване се прекратява също така, ако длъжникът бъде обявен в несъстоятелност преди приключването на плана. Съдът може да постанови също така прекратяване на споразумението за уреждане на дълговете с конкретен кредитор в рамките на плана за оздравяване, например ако според плана длъжникът съществено е пренебрегнал задълженията си към кредитора. След прекратяването кредиторът ще има същите права, каквито е имал преди утвърждаването на плана за оздравяване.

След приключването на плана за оздравяване надзорникът или, ако няма надзорник, длъжникът трябва да представи окончателен доклад за изпълнението на плана.

Уреждане на дългове

Съдебното производство по уреждане на дългове приключва, след като съдът утвърди плана за плащане. След като планът за плащане бъде утвърден, условията по подлежащите на уреждане дългове се уреждат с плана за плащане. Задълженията за плащане, предвидени в плана за плащане, са обвързващи за длъжника до изпълнението на всички определени задължения. Независимо че срокът на плана за плащане е приключил, предвидената в него отговорност на длъжника остава в сила, доколкото въпросните задължения не са изпълнени. Длъжникът не се освобождава от задължението за погасяване на останалите дългове, докато не бъдат изпълнени всички задължения, предвидени в плана за плащане.

Планът за плащане се прекратява, ако длъжникът бъде обявен в несъстоятелност преди края на плана. При поискване от длъжника или кредитор съдът може да постанови прекратяването на плана за плащане, ако длъжникът е пренебрегнал законоустановените си задължения. След прекратяването кредиторът има същите права, каквито е имал преди уреждането на дълговете.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Приключването на производството по несъстоятелност не освобождава длъжника от отговорността му във връзка с дълговете. С други думи, длъжникът продължава да носи отговорност за онези задължения при несъстоятелност, които не са били погасени изцяло по време на производството по несъстоятелност.

Оздравяване

Кредиторите имат право да получат плащане по своите вземания, които са посочени в плана за оздравяване, и оздравяването не приключва, докато не бъдат изпълнени предвидените в плана задължения. След изпълнението на плана кредиторите повече нямат право да получават плащания.

Може да се постанови също така прекратяването на план за оздравяване, както е описано в раздел 14. Това означава, че неговото действие се прекратява и кредиторите имат същите права на плащане за дългове, подлежащи на преструктуриране, които биха имали, ако планът за оздравяване не е бил одобрен. Прекратяването на плана не оказва въздействие върху действителността на сделките, които вече са сключени въз основа на плана.

Уреждане на дългове

Условията на подлежащите на уреждане дългове се уреждат с плана за плащане. Трябва да бъде определен срокът на плана за плащане. Длъжникът се освобождава напълно от всички неуредени задължения, които не са включени в плана за плащане.

Независимо че срокът на плана за плащане е приключил, предвидените в него отговорности на длъжника остават в сила, докато съответните задължения бъдат изпълнени. След изпълнението на плана за плащане кредиторите повече нямат право да получават плащания.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Несъстоятелност

Разходите за производството по несъстоятелност включват съдебните такси, които се начисляват по производството, хонорара на синдика и всички други разходи, произтичащи от проверката и управлението на масата на несъстоятелността.

Разходите за производството по несъстоятелност се покриват със средствата от масата на несъстоятелността. Ако средствата от масата на несъстоятелността не са достатъчни за покриването на разходите, кредиторът може да поеме отговорност за покриването на разходите, за да избегне прекратяване на производството по несъстоятелност.

Съдът може да реши също така производството по несъстоятелност да продължи под формата на публична ликвидация, ако сметне, че има основания за това, например поради недостатъчни средства в масата на несъстоятелността. В такъв случай назначението на синдика и правата на кредиторите на масата на несъстоятелността се прекратяват. Разходите за производството по несъстоятелност, произтичащи от публичната ликвидация, се плащат с държавни средства, доколкото средствата от масата на несъстоятелността не са достатъчни за покриването на тези разходи.

Оздравяване

Разходите за производството, като възнаграждението на синдика, се заплащат от активите на длъжника. Друга страна също може да поеме отговорност за разходите, тъй като една от пречките за образуване на производство по оздравяване е вероятността активите на длъжника да не са достатъчни за покриване на разходите по производството. Независимо от това, отговорността за разходите рядко се поема от трета страна.

Компенсирането на разходите, свързани с комитета на кредиторите, е отговорност на кредиторите, освен ако е посочено друго в плана за оздравяване.

Лицето, което желае да упражни правото да представи проект на план за оздравяване, трябва да изготви проекта на свои разходи и за своя сметка.

Уреждане на дългове

Разходите за образуване на производство включват разумен хонорар за услугите на синдик и възстановяване на разходите, направени от синдика. По правило длъжникът трябва да покрие хонорара и разходите на синдика в размер, непревишаващ наличните средства на длъжника през четирите месеца, следващи утвърждаването на плана за плащане или изменения план за плащане. Частта от хонорара и разходите, които не са покрити от длъжника, се плащат с държавни средства. Ако молбата за уреждане на дългове бъде отхвърлена, целият хонорар и всички разходи се плащат с държавни средства.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Във всички видове производства по несъстоятелност се прилагат разпоредби за възстановяване.

Активите, които са прехвърлени преди образуването на производството по несъстоятелност и които отговарят на предвидените в закона условия, може да бъдат възстановени чрез предявяване на иск за възстановяване или на иск по отношение на правото на собственост, или на иск за обявяване на недействителност. Във всички видове производства по несъстоятелност по отношение на възстановяването се прилагат разпоредбите на Закона за възстановяване на активи към масата на несъстоятелността. Трябва да са налице основания за възстановяването.

Предпоставките за наличието на основания за възстановяване и съответно за отмяна на сделката са следните:

  • сделката е използвана за неправомерно облагодетелстване на един кредитор за сметка на останалите кредитори, за прехвърляне на активи извън досега на кредиторите или за увеличаване на общия размер на дълга в ущърб на кредиторите;
  • длъжникът е бил неплатежоспособен към момента на сделката или сделката е допринесла за несъстоятелността на длъжника; ако сделката се отнася до подарък, друга предпоставка е длъжникът да е бил свръхзадължен или да е станал свръхзадължен вследствие на сделката;
  • другата страна по сделката е знаела или е трябвало да знае, че длъжникът е неплатежоспособен/свръхзадължен, или за последиците от сделката върху финансовото състояние на длъжника, както и за други фактори, поради които сделката е нецелесъобразна.

Ако другата страна по сделката е близък роднина на длъжника, се приема, че въпросното лице е запознато с горепосочените фактори, освен ако може да докаже, че е действало добросъвестно. Ако сделката е сключена повече от пет години преди образуването на производството по несъстоятелност, тя може да бъде отменена само ако страна по сделката е бил близък роднина на длъжника.

Погасявания на дългове, направени повече от три месеца преди датата на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, могат да се отменят, ако погасяването е осъществено чрез необичайни средства за плащане или ако е извършено предсрочно, или ако погасената сума се счита за значителна, като се имат предвид средствата в масата на несъстоятелността. Погасявания не могат да се отменят обаче, ако се приемат за обичайни, като се имат предвид обстоятелствата. Плащанията, които бъдат събрани чрез запор, също могат да бъдат върнати, при условие че запорът е наложен повече от три месеца преди крайния срок. За близки роднини на длъжника приложимият срок е по-дълъг. Плащането може да бъде върнато дори ако кредиторът е действал добросъвестно.

Предвидени са също така отделни разпоредби, уреждащи връщането например на подаръци, делбата на имущество, прихващания и обезпечения.

Последна актуализация: 15/02/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Швеция

ВЪВЕДЕНИЕ

Регламентът относно несъстоятелността (insolvensforördning) в Швеция урежда въпросите, свързани с фалита, оздравяването на предприятия и преструктурирането на дълг. По-долу са обяснени накратко някои аспекти на шведската нормативна уредба на тези процедури, както е предвидено в член 86, параграф 1 от преразгледания Регламент относно несъстоятелността. Описанието не претендира за изчерпателност.

ФАЛИТ

Обща информация

Фалитът (konkurs) е форма на универсално принудително изпълнение, при което всички кредитори на длъжника пристъпват към съвместно и принудително разпореждане с цялото му имущество с цел да удовлетворят съответните си вземания. При фалит имуществото се включва в масата на несъстоятелността (konkursbo), която се управлява в полза на кредиторите. Масата на несъстоятелността се управлява от един или повече синдици (konkursförvaltare). Единствената задача на синдика е да управлява масата на несъстоятелността. В производството по обявяване на фалит молбата за обявяване на фалит се разглежда от районния съд (tingsrätt), пак той постановява съответното решение и разглежда самото дело. В хода на производството по обявяване на фалит съдът постановява решения по редица въпроси: той определя например как да се разпредели масата на несъстоятелността и дали вземанията трябва да бъдат доказвани. В съда се осъществяват и други стъпки, например полагането на клетва, при която длъжникът потвърждава под клетва описа на имуществото. Синдикът се контролира от Органа за принудително изпълнение (Kronofogdemyndigheten).

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Обща информация

С решение на съда търговец, който изпитва трудности при изпълнението на своите задължения, може да получи разрешение да премине специална процедура с цел оздравяване на предприятието (företagsrekonstruktion). Съдът назначава управител по оздравяването на предприятието (rekonstruktör), който да проучи дали някои или всички дейности на длъжника могат да бъдат продължени и евентуалните условия за това, както и дали съществуват подходящи условия длъжникът да сключи финансово споразумение (uppgörelse) или предпазен конкордат (ackord) с кредиторите. При изпълнението на своите задължения управителят по оздравяването на предприятието трябва да действа по начин, който да гарантира зачитането на интересите на кредиторите. Решението за оздравяване на дадено предприятие формално не ограничава контрола на длъжника върху имуществото му.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Обща информация

Преструктурирането на дълг (skuldsanering) освобождава длъжника от цялата или от част от неговата отговорност да погаси задълженията, които попадат в обхвата на производството по преструктуриране. От ноември 2016 г. в Швеция съществуват два вида преструктуриране на дълг: преструктуриране на дълг (skuldsanering) по силата на Закона за преструктуриране на задълженията (skuldsaneringslagen); и преструктуриране на дълг на предприятия (F-skuldsanering) по силата на Закона за преструктуриране на задълженията на предприятията (skuldsaneringslagen för företagare). Двете процедури са разяснени по-долу.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Производство по обявяване на фалит може да бъде образувано както за юридически, така и за физически лица (включително физически лица, които не извършват търговска дейност).

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Производство по оздравяване на предприятие може да бъде образувано както за юридически, така и за физически лица, стига те да извършват търговска дейност. Някои юридически лица са изключени от обхвата на закона, например банки, кредитни институции, застрахователни дружества и дружества за търговия с ценни книжа.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Разрешение за преструктуриране на дълг може да получат физически лица (включително физически лица, които извършват частна търговска дейност (enskild näringsverksamhet).

На първа инстанция заявленията за преструктуриране на дълг се разглеждат от Органа за принудително изпълнение.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Разрешение за преструктуриране на дълг на предприятие може да получи физическо лице, което е:

1. търговец, извършващ търговска дейност, ако по-голямата част от задълженията му са възникнали във връзка с тази дейност;

2. търговец, извършващ търговска дейност, ако задълженията, които за възникнали във връзка с тази дейност, могат да бъдат погасени по подходящ начин или ако невъзможността за погасяване на тези задължения е само временна; или

3. член на семейството на предприемач, ако задълженията на члена на семейството са възникнали в по-голямата си част във връзка с търговската дейност на предприемача.

„Член на семейството“ (närstående) е съпруг(а), несключил брак партньор, родител, сестра или брат, или дете или деца на съпруга(та) или на несключилия брак партньор.

На първа инстанция заявленията за преструктуриране на дълг на предприятие се разглеждат от Органа за принудително изпълнение.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

ФАЛИТ

За да бъде образувано производство по несъстоятелност, длъжникът трябва да е неплатежоспособен. „Неплатежоспособност“ (obestånd, insolvens) означава, че длъжникът не може да изпълнява надлежно задълженията си и че неплатежоспособността му не е само временно явление. Декларацията относно неплатежоспособността на даден длъжник се приема, ако няма конкретна причина това да не бъде направено. Съществуват също и някои презумпции за доказване на неплатежоспособността. Например длъжникът трябва да бъде считан за неплатежоспособен до доказване на обратното, ако срещу него е образувано изпълнително производство по глава 4 от Кодекса за принудително изпълнение (utsökningsbalken), в рамките на което е било констатирано, до шест месеца преди подаването на молбата за обявяване на фалит, че длъжникът не разполага с достатъчно активи за пълното удовлетворяване на вземането — предмет на принудителното изпълнение. Същото важи и за случаите, когато длъжникът обяви спиране на плащанията.

Молба за обявяване на фалит може да бъде подадена от длъжника или от кредитор.

В случай че съществуват съмнения относно одобряването на молбата за обявяване на фалит и има основание да се счита, че длъжникът може да отклони част от имуществото, съдът може да разпореди налагането на обезпечителна мярка (kvarstad) върху имуществото на длъжника, докато тече разглеждането на молбата. Освен това съдът е оправомощен да наложи забрана за пътуване.

Районният съд трябва незабавно да публикува решението за обявяване на фалит. Решението влиза в сила незабавно, като длъжникът губи контрол върху собствеността си веднага след произнасянето му, макар да е предвидена известна защита на оправданите правни очаквания на трети лица. Моля вижте също информацията, предоставената в точка „Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?“.

Решение на районния съд, с което се обявява фалит или се отхвърля молба за обявяване на фалит, може да бъде обжалвано пред висшестоящ съд.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Молба за оздравяване на предприятие може да бъде подадена от длъжника или от кредитор. Решение за оздравяване на дадено предприятие може да бъде постановено само ако може да се приеме, че длъжникът не е в състояние да изпълнява задължения, които са станали изискуеми, или че скоро няма да е в състояние да ги изпълнява. Решение за оздравяване на дадено предприятие може да не бъде постановено, ако липсват основателни причини да се предполага, че целта за оздравяването на предприятието може да бъде постигната. Молба, подадена от кредитор, може да бъде одобрена само със съгласието на длъжника.

Ако подадена от длъжник молба бъде приета за допустима, съдът трябва да я разгледа незабавно, освен когато тя е била подадена след молба от кредитор и съдът реши, че нейното разглеждане трябва да се проведе в съдебно заседание. Ако подадена от кредитор молба бъде приета за допустима, съдът трябва да определи дата за нейното разглеждане в съдебното заседание. Заседанието трябва да се проведе в срок от две седмици след подаването на молбата до съда. То може да се проведе на по-късна дата, ако има специални причини за това, но във всеки случай не по-късно от шест седмици.

Ако съдът одобри молбата, той трябва едновременно с това да назначи управител по оздравяването на предприятието. При наличие на специални основания за това може да бъде назначен повече от един управител по оздравяването на предприятието. В срок от една седмица от постановяването на решението в полза на оздравяването управителят по оздравяването на предприятието трябва да уведоми всички известни кредитори за решението. Решение за оздравяване на предприятие влиза в сила незабавно, освен ако съдът не разпореди друго.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Молба за преструктуриране на дълг може да бъде подадена от длъжник. Ако молбата не бъде отхвърлена като недопустима или неоснователна, във възможно най-кратък срок трябва да бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълга. Молбата може да бъде отхвърлена като неоснователна, например ако от нея или от друг наличен доклад става ясно, че условията за преструктуриране не са изпълнени.

Преструктуриране на дълг може да се разреши, ако:

1. длъжникът е физическо лице, чиито основни интереси са в Швеция;

2. длъжникът не може да изпълнява изискуемите си задължения и при отчитане на всички обстоятелства по случая може да се приеме, че тази невъзможност за плащане ще продължи в обозримо бъдеще (длъжникът трябва да се счита за неплатежоспособен); и

3. това е разумно да бъде направено с оглед на личното и финансовото положение на длъжника.

Прилагат се следните ограничения:

1. преструктуриране на дълг не може да се разреши, ако по отношение на длъжника се прилага забрана за извършване на стопанска дейност (näringsförbud);

2. ако длъжникът е търговец, преструктуриране на дълг може да бъде разрешено само ако финансовото състояние на предприятието може лесно да бъде установено; и

3. ако длъжникът вече е получавал разрешение за преструктуриране на дълг, ново преструктуриране на дълг може да се допусне само при наличието на специални основания за това.

Ако бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг, съобщение за това трябва незабавно да бъде публикувано в държавен вестник, Post- och Inrikes Tidningar. Освен това в срок от една седмица след публикуването трябва да се изпрати уведомление до известните кредитори. В уведомлението кредиторите трябва да бъдат приканени, наред с другото, да предявят своите вземания срещу длъжника, обикновено в писмена форма в срок от един месец от датата на публикуването, като предоставят подробности относно своите вземания и всякаква друга информация, която е от значение за преценката на случая, както и данните за сметката, по която да се извършват евентуални плащания в хода на производството по преструктуриране на дълга.

Решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг може да се обжалва в срок от три седмици от датата на постановяването му.

След решението за образуване на производството запор на имущество (utmätning) с цел принудително изпълнение на вземания, възникнали преди това решение, не може да се налага до постановяването на окончателно решение по въпроса за преструктурирането на дълга. Това правило обаче не се отнася за вземания, които не са обхванати от преструктурирането. То не важи и ако вследствие на обжалване съдът разреши запора по искане на кредитор.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Молба за преструктуриране на дългове на предприятие може да бъде подадена от длъжник. Ако молбата не бъде отхвърлена като недопустима или неоснователна, във възможно най-кратък срок трябва да бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълга на предприятието. Молбата може да бъде отхвърлена като неоснователна например ако от нея или от друг наличен доклад става ясно, че условията за преструктуриране на дълга на предприятието не са изпълнени.

Преструктуриране на дълг на предприятие може да се разреши, ако:

1. основните интереси на длъжника са в Швеция;

2. длъжникът не може да изпълнява изискуемите си задължения и при отчитане на всички обстоятелства по случая може да се приеме, че тази невъзможност за плащане ще продължи в обозримо бъдеще (длъжникът трябва да се счита за неплатежоспособен); и

3. това е разумно да бъде направено с оглед на личното и финансовото положение на длъжника.

Прилагат се следните ограничения:

1. преструктуриране на дълг на предприятие не може да се разреши, ако по отношение на длъжника се прилага забрана за извършване на стопанска дейност (näringsförbud);

2. преструктуриране на дълг на предприятие не може да се разреши, ако длъжникът е търговец, който извършва или е извършвал своята дейност по безотговорен начин;

3. преструктуриране на дълг на предприятие не може да се разреши, ако длъжникът има способност в рамките на тримесечен период за изплащане на сума, която е по-малка от една седма от базовата сума (prisbasbeloppet), предвидена в раздели 6 и 7 на глава 2 от Кодекса за социално осигуряване (socialförsäkringsbalken) (приблизително 6 300 SEK през 2016 г.); и

4. ако длъжникът вече е получавал разрешение за преструктуриране на дълг, ново преструктуриране на дълг може да се допусне само при наличието на специални основания за това.

Ако бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг на предприятие, съобщение за това трябва незабавно да бъде публикувано в държавен вестник, Post- och Inrikes Tidningar. Освен това в срок от една седмица след публикуването трябва да се изпрати уведомление до известните кредитори. В уведомлението кредиторите трябва да бъдат приканени, наред с другото, да предявят своите вземания срещу длъжника, обикновено в писмена форма в срок от един месец от датата на публикуването, като предоставят подробности относно своите вземания и всякаква друга информация, която е от значение за преценката на случая, както и данните за сметката, по която да се извършват евентуални плащания в хода на производството по преструктуриране на дълга на предприятието.

Решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг на предприятие може да се обжалва в срок от три седмици от датата на постановяването му.

След решението за образуване на производството запор на имущество с цел принудително изпълнение на вземания, възникнали преди това решение, не може да се налага до постановяването на окончателно решение по въпроса за преструктурирането на дълга на предприятието. Това правило обаче не се отнася за вземания, които не са обхванати от преструктурирането. То не важи и ако вследствие на обжалване съдът разреши запора по искане на кредитор.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Освен ако в специални правила относно изключенията, касаещи правните действия, извършени от длъжника или от друга страна непосредствено след решението за образуване на производството по обявяване на фалит, не е предвидено друго, масата на несъстоятелността включва цялото имущество, което е принадлежало на длъжника към момента на публикуване на решението за обявяване на фалит или което е придобито от длъжника в хода на производството по обявяване на фалит, и което може да служи за удовлетворяване на вземанията. Включва се също и всяко имущество, което може да бъде добавено към масата на несъстоятелността посредством събиране на вземания. За физическите лица са предвидени специални правила по отношение на заплатите и друго имущество, от които длъжникът има нужда за своето съществуване. Длъжникът може да задържи част от това имущество.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Управителят по оздравяването на предприятието трябва да уведоми всички известни кредитори относно решението за оздравяване на предприятието в срок от една седмица, считано от датата на постановяването му. Наред с другото, към уведомлението трябва да се приложи предварителен опис на имуществото и на задълженията на длъжника. От това следва, че производството обхваща цялото имущество. Следва обаче да се подчертае, че оздравяването на предприятието може да приключи със сключването на публичен предпазен конкордат с кредиторите, без обаче това да е задължително.

Всички вземания, които се основават на споразумение, сключено от длъжника по време на производството по оздравяване на предприятието със съгласието на управителя по оздравяването, се ползват с общо право на предпочтително удовлетворение (allmän förmånsrätt). Пример за подобно споразумение може да е споразумение за финансиране на предприятието, сключено със съгласието на управителя по оздравяването в хода на производството по оздравяване.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Решението за одобряване на преструктуриране на дълг трябва да включва погасителен план. Срокът на погасителния план е пет години, освен ако няма съществени основания за определяне на по-кратък срок. Той започва да тече от датата на решението за одобряване на преструктурирането. Тъй като длъжникът започва да извършва плащания от датата на постановяване на решението за образуване на производството, срокът, през който се е прилагало това решение, обикновено се приспада от срока на погасителния план.

Сумата, която длъжникът трябва да плати, се определя по начин, който позволява преструктурирането на дълга да засегне цялото имущество и всички приходи на длъжника след приспадане на средствата, необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Може да се предвиди резерв за погасяване на вземания, които не са обхванати от преструктурирането на дълга.

Ако след решението за преструктуриране на дълга финансовото състояние на длъжника се подобри значително и това се дължи на непредвидени обстоятелства, кредиторите и длъжникът може да подадат молба за преразглеждане на решението.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

При преструктуриране на дълг на предприятие трябва да се състави погасителен план. Срокът на погасителния планът е три години. Той започва да тече от датата на решението за одобряване на преструктурирането. Тъй като длъжникът започва да извършва плащания от датата на постановяване на решението за образуване на производството, срокът, през който се е прилагало това решение, обикновено се приспада от срока на погасителния план.

Сумата, която длъжникът трябва да плати, се определя по начин, който позволява преструктурирането на дълга на предприятието да засегне цялото имущество и всички приходи на длъжника след приспадане на средствата, необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Може да се предвиди резерв за погасяване на вземания, които не са обхванати от преструктурирането на дълга на предприятието.

Ако след решението за преструктуриране на дълга на предприятието финансовото състояние на длъжника се подобри значително и това се дължи на непредвидени обстоятелства, кредиторите и длъжникът може да подадат молба за преразглеждане на решението.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

ФАЛИТ

След постановяването на решението за обявяване на фалит длъжникът губи контрол върху всяко имущество, включено в масата на несъстоятелността. Длъжникът не може да поема задължения, които биха могли да бъдат предявени в хода на производството по обявяване на фалит. Съществуват някои изключения. По време на производството по обявяване на фалит масата на несъстоятелността се представлява от синдика. Синдикът се назначава от районния съд и трябва да притежава специфични познания и опит, които са необходими за изпълнението на задачата, както и други относими към задачата качества. За синдик не може да бъдат назначаван съдебен служител . За синдик не може да бъде назначавано лице, което се намира в конфликт на интереси.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Управителят по оздравяването на предприятието трябва да притежава специфични познания и опит, които са необходими за изпълнението на задачата, да има доверието на кредиторите и други относими към задачата качества.

Управителят по оздравяването на предприятието проучва финансовото състояние на длъжника и, в консултация с него, изготвя план, в който се посочва как ще бъдат постигнати целите на оздравяването. Планът трябва да бъде предоставен на съда и на кредиторите. Управителят по оздравяването на предприятието може да ползва помощта на експерти.

Длъжникът трябва да предостави на управителя по оздравяването на предприятието цялата информация, свързана с финансовото му състояние, която има отношение към оздравяването. Длъжникът трябва да следва указанията на управителя по оздравяването относно начина на управление на предприятието. Длъжникът не може да извършва някои правни действия без съгласието на управителя по оздравяването на предприятието. Те включват погасяването на задължения, които са възникнали преди постановяването на решението, поемането на нови задължения и прехвърлянето на имущество или учредяването на залог върху имущество, което е от съществено значение за дейността на длъжника. Въпреки това, ако длъжникът не изпълнява тези свои задължения, въпросното правно действие остава действително.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Не се назначава синдик. По време на производството по преструктуриране на дълга длъжникът запазва контрола върху имуществото си.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Не се назначава синдик. По време на производството по преструктуриране на дълга длъжникът запазва контрола върху имуществото си.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

ФАЛИТ

Кредитор с вземане срещу длъжника, което може да бъде предявено по време на производството по обявяване на фалит, може да прихване това вземане срещу вземане, което длъжникът има срещу него към датата на постановяване на решението за обявяване на фалит. Това не важи в случаите, когато прихващането е било изключено от производството по обявяване на фалит поради естеството на въпросното вземане. Специфични правила се прилагат по отношение на условните вземания. Освен това са предвидени и изключения, наред с другото, по отношение на наскоро придобити вземания (които до голяма степен съответстват на разпоредбите относно събирането на вземания в полза на масата на несъстоятелността).

По отношение на финансовите пазари са предвидени специални разпоредби, съгласно които споразуменията за нетиране и подобни договорености, свързани наред с другото с финансови инструменти, се прилагат и по отношение на масата на несъстоятелността и кредиторите.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Всеки, който има вземане срещу длъжника към момента на подаването на молбата за оздравяване на предприятието, може да прихване това вземане срещу вземане, което длъжникът има срещу него към този момент, дори това вземане да не е станало изискуемо. Това не важи в случаите, когато прихващането е изключено поради естеството на вземането или по друга причина попада извън обхвата на разпоредбите на Закона за оздравяване на предприятията. Освен това са предвидени и изключения, наред с другото, по отношение на наскоро придобити вземания (които до голяма степен съответстват на разпоредбите относно събирането на вземания в полза на масата на несъстоятелността).

По отношение на финансовите пазари са предвидени специални разпоредби, според които споразуменията за нетиране и подобни договорености, свързани наред с другото с финансови инструменти, се прилагат и по отношение на масата на несъстоятелността и онези кредитори, чиито вземания са обхванати от публичен предпазен конкордат.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Не са предвидени специфични правила относно прихващанията.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Не са предвидени специфични правила относно прихващанията.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

ФАЛИТ

Законът за фалита не съдържа никакви общи правила относно това дали сключените от длъжника споразумения обвързват масата на несъстоятелността. По принцип масата на несъстоятелността е независимо юридическо лице и не носи отговорност за задължения, които биха могли да възникнат във връзка с подобни споразумения. Масата на несъстоятелността може да се обвързва с изпълнението на сключени от длъжника споразумения, ако това е от полза за ликвидацията на имуществото. Това обикновено зависи от съгласието на контрагента.

Специфични разпоредби са предвидени и в други законодателни актове, като Закона за продажбите (köplagen) и Закона за търговията с финансови инструменти (lagen om handel med finansiella instrument). В съответствие със Закона за продажбите масата на несъстоятелността може да се обвърже с изпълнението на споразумение при обявяването на една от страните във фалит. Контрагентът може да поиска да бъде уведомен своевременно, ако е налице воля за изпълнение на споразумението, обвързващо масата на несъстоятелността.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Ако преди решението за оздравяване на предприятието контрагентът на длъжника е имал право да прекрати споразумение поради възникването или вероятността от възникване на спор относно плащанията или друг аспект на изпълнението, след постановяването на решението контрагентът няма право да прекрати споразумението с този аргумент, ако длъжникът, своевременно и със съгласието на управителя по оздравяването на предприятието, поиска въпросното споразумение да бъде изпълнено. По искане на контрагента длъжникът трябва да го уведоми в разумен срок дали споразумението трябва да бъде изпълнено. В случай че дадено споразумение трябва да бъде изпълнено, начинът на неговото изпълнение се урежда от специални правила. Освен това в Закона за продажбите съществуват специални разпоредби, както и специфични правила, уреждащи въпросите, свързани например с трудовите договори и финансовите инструменти.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Не са предвидени специфични правила относно действието на производството по преструктуриране на дълг по отношение на текущите договори.

Моля вижте също точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Не са предвидени специфични правила относно действието на производството по преструктуриране на дълг на предприятие по отношение на текущите договори.

Моля вижте също точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

ФАЛИТ

След постановяването на решението за обявяване на фалит върху имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността, обикновено не могат да се налагат обезпечителни мерки с цел принудително изпълнение на предявени срещу длъжника вземания. Това правило се прилага автоматично веднага след образуване на производството по обявяване на фалит. Предвидени са някои изключения, отнасящи се до вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение от определен ред. Всеки акт за налагане на обезпечителна мярка, извършен в противоречие с тази забрана, е нищожен. Дадено имущество може да бъде запорирано/възбранено независимо от решението за обявяване на фалит, ако върху въпросното имущество е учредено право на залог или ипотека с цел удовлетворяване на вземането.

Ако е налагането на запора или възбраната е извършено преди постановяването на решението за обявяване на фалит, изпълнението по правило може да продължи, независимо от производството по несъстоятелност. Предвидени са някои изключения от това правило.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Докато оздравяването на предприятието е в ход, срещу длъжника не може да се налагат обезпечителни мерки или да се извършват други изпълнителни действия съгласно Кодекса за принудително изпълнение. Предвидени са някои изключения, например когато в полза на кредитора е учредено право на залог или право на задържане (retentionsrätt) с цел удовлетворяване на вземането му. Помощ по Закона за търговските споразумения за покупки на разсрочено плащане (lagen (1978:599) om avbetalningsköp mellan näringsidkare m.fl.) не може да се предоставя. В хода на производството по оздравяване на предприятието не може се постановяват решения за налагане на обезпечителна мярка върху имущество (kvarstad) или на задължение за учредяване на обезпечение (betalningsäkring).

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

След решението за образуване на производството запор или възбрана на имущество с цел принудително изпълнение на вземания, възникнали преди това решение, не може да се налага до постановяването на окончателно решение по въпроса за преструктурирането на дълга. Това правило обаче не се отнася за вземания, които не са обхванати от преструктурирането. То не важи и ако вследствие на обжалване съдът разреши запора/възбраната по искане на кредитор.

Вследствие на обявяването на длъжника във фалит молбата за преструктуриране на дълг става безпредметна.

Ако молба за договаряне на публичен предпазен конкордат с кредиторите се допусне за разглеждане, след като длъжникът е подал молба за преструктуриране на дълга, производството за преструктуриране на дълга трябва да бъде спряно. Вследствие на утвърждаването на предпазния конкордат молбата за преструктуриране на дълга става безпредметна.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

След решението за образуване на производството запор/възбрана на имущество с цел принудително изпълнение на вземания, възникнали преди това решение, не може да се налага до постановяването на окончателно решение по въпроса за преструктурирането на дълга на предприятието. Това правило обаче не се отнася за вземания, които не са обхванати от преструктурирането. То не важи и ако вследствие на обжалване съдът разреши запора/възбраната по искане на кредитор.

Вследствие на обявяването на длъжника във фалит молбата за преструктуриране на дълг на предприятието става безпредметна.

Ако молба за договаряне на публичен предпазен конкордат с кредиторите се допусне за разглеждане, след като длъжникът е подал молба за преструктуриране на дълга на предприятието, производството за преструктуриране на дълга трябва да бъде спряно. Вследствие на утвърждаването на предпазния конкордат молбата за преструктуриране на дълга на предприятието става безпредметна.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Ако между длъжника и друга страна има текущо съдебно дело, засягащо имущество, което е включено в масата на несъстоятелността, производството може да бъде водено вместо длъжника от синдика по несъстоятелността. Ако синдикът по несъстоятелността откаже да води делото вместо длъжника, имуществото се счита за извадено от масата на несъстоятелността. Ако срещу длъжника е заведено дело за удовлетворяване на вземане, което може да бъде предявено в рамките на производството по обявяване на фалит, синдикът по несъстоятелността може да се присъедини към делото на страната на длъжника. По отношение на тази процедура са предвидени и допълнителни разпоредби.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

По принцип принудителното изпълнение на вземания е забранено, докато тече производство по оздравяване на предприятието, това обаче не е пречка за продължаването и приключването на текущи съдебни процеси между длъжника и друга страна.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Моля вижте точка „Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху предявени искове на индивидуални кредитори?“.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Моля вижте точка „Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори?“.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Кредиторите нямат официална роля в производството по обявяване на фалит. Синдикът трябва да се консултира с кредиторите, които са особено засегнати, ако няма начин това да бъде предотвратено. Освен това кредиторът има право да получава информация от синдика и да присъства например на полагането на клетвата. Даден кредитор може да поиска да бъде назначен надзорник (granskningsman), който да упражнява контрол върху управлението на масата на несъстоятелността от негово име.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Когато съдът се произнесе в полза на образуването на производство по оздравяване на предприятието, той трябва да определи дата за провеждане на събрание на кредиторите в съда. Събранието трябва да се проведе в срок от три седмици от датата на постановяване на решението за оздравяване на предприятието или в по-дълъг срок, ако това не може да бъде избегнато.

На събранието на кредиторите последните имат възможност да изразят мнението си дали оздравяването на предприятието трябва да продължи. По искане на даден кредитор съдът определя комитет на кредиторите, чиито членове се избират измежду кредиторите. Комитетът се състои от максимум трима членове. В някои случаи работниците и служителите също имат право да назначат свой представител като допълнителен член на комитета. Съдът може да назначи допълнителни членове, ако има конкретни основания за това. Управителят по оздравяването на предприятието трябва да се консултира с комитета на кредиторите по важни въпроси, ако нищо не възпрепятства това.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Моля вижте точка „Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?“.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

ФАЛИТ

При фалит имуществото се включва в масата на несъстоятелността, която се управлява в полза на кредиторите (вж. по-горе). Масата на несъстоятелността се управлява от един или повече синдици. По принцип имуществото в масата на несъстоятелността трябва да бъде продадено възможно най-бързо. Ако длъжникът извършва стопанска дейност, при определени условия синдикът може да продължи да извършва стопанската дейност от името на масата на несъстоятелността.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Докато трае производството по оздравяване на предприятието, длъжникът не губи контрола върху имуществото си.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Не се назначава синдик.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Не се назначава синдик.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Фалитите в Швеция могат да бъдат разделени на две категории: фалити без доказване на задължения (bevakning) и фалити с доказване на задължения. Задълженията не се доказват, освен ако не е посочено друго. Това е така, защото кредиторите с непривилегировани вземания обикновено не получават нищо в случай на фалит. По искане на синдика районният съд може да реши, че задълженията трябва да бъдат доказани. Това се прави, ако може да се предположи, че непривилегированите вземания ще получат частично удовлетворение при разпределението в рамките на производството по обявяване на фалит. Когато се вземе решение да се пристъпи към процедура по доказване на задълженията, вземанията, които могат да бъдат предявени по време на производството по обявяване на фалит, трябва да бъдат доказани, за да може кредиторът да получи удовлетворение при разпределението на имуществото. Евентуално право на предпочтително удовлетворение също трябва да бъде доказано. Когато в полза на даден кредитор е учредено право на залог върху имущество или на задържане на имущество обаче, задължението не е необходимо да се доказва, за да може кредиторът да се удовлетвори от въпросното имущество.

Фактът, че длъжникът губи контрол върху своето имущество, означава, че не му е разрешено да поема задължения, чието изпълнение би могло да бъде поискано по време на производството по обявяване на фалит. Ако длъжникът поеме задължение или бъде натоварен с такова след образуването на производството по обявяване на фалит, обикновено това задължение не може да се доказва в рамките на производството. В съответствие с установената съдебна практика в някои случаи длъжникът може да възобнови контрола си върху даден актив, ако синдикът изрично се откаже от претенции върху него.

Масата на несъстоятелността, представлявана от синдика, може да поема права и отговорности, например чрез сключване на споразумения. Това поражда вземания, които могат да бъдат предявявани към самата маса на несъстоятелността (massafordringar). По принцип вземанията, предявени към самата маса на несъстоятелността се ползват с право на предпочтително удовлетворение пред обикновените вземания в производството по обявяване на фалит (konkursfordringar). Възнаграждението на синдика и други подобни задължения (известни като разходи за производството по обявяване на фалит, konkurskostnader) обаче трябва да се погасят от масата на несъстоятелността преди останалите задължения, които могат да бъдат предявени към масата на несъстоятелността. Ако разходите за производството по обявяване на фалит не могат да бъдат погасени от масата на несъстоятелността, те обикновено се поемат от държавата. По принцип в производството по обявяване на фалит вземанията се удовлетворяват едва след като са погасени разходите за производството по обявяване на фалит и вземанията, предявени към самата маса на несъстоятелността.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Не са предвидени общи правила за предявяване на вземания в случай на оздравяване на предприятие. При производството по оздравяване на предприятие обаче съдът може по искане на длъжника да разреши започване на преговори за сключване на публичен предпазен конкордат с кредиторите (offentligt ackord). Може да се наложи кредиторът да предяви своите вземания в рамките на преговорите за сключване на предпазен конкордат (вж. по-долу). В преговорите за сключване на предпазен конкордат участват само кредиторите, чиито вземания са възникнали преди подаването на молбата за оздравяване на предприятието. Не всички кредитори обаче вземат участие в преговорите: не участват например кредитори, чието вземане може да бъде удовлетворено чрез прихващане или чието вземане е привилегировано. Управителят по оздравяването на предприятието съставя опис на имуществото и на задълженията на масата на несъстоятелността. Ако дадено лице има вземане, което не е включено в описа на масата на несъстоятелността или което е било установено междувременно, и ако това лице желае да участва в преговорите за сключване на предпазен конкордат, то следва да предяви вземането си писмено пред управителя по оздравяването на предприятието най-късно една седмица преди събранието на кредиторите.

Вземания, които се основават на споразумения, сключени от длъжника със съгласието на управителя по оздравяването на предприятието, по време на оздравяването на предприятието се ползват с общо право на предпочтително удовлетворение.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Преструктурирането на дълговете по същество обхваща всички парични вземания срещу длъжника, възникнали преди датата, на която е постановено решението за образуване на производството. Следователно кредиторите следва да предявяват вземания, които са възникнали преди решението за образуване на производството и попадат в обхвата на преструктурирането на дълга, тъй като в противен случай съществува риск длъжникът да бъде освободен от задължението си да погаси въпросните задължения (вж. точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“).

В обхвата на преструктурирания дълг обаче не попадат:

1. вземания за издръжка на семейството, ако Агенцията за социално осигуряване (Försäkringskassan) или друг чуждестранен публичен орган не се е суброгирал в правото на удовлетворения кредитор на издръжката ;

2. вземане, във връзка с което в полза на кредитора е учредено право на залог или друго право на предпочтително удовлетворение в съответствие с членове 6 или 7 от Закона за привилегированите вземания (förmånsrattslagen (1970:979)), или право на задържане, ако обезпечението е достатъчно за удовлетворяване на вземането;

3. вземане, във връзка с което кредиторът е получил право на предпочтително удовлетворение в съответствие с член 8 от Закона за привилегированите вземания преди постановяването на решението за образуване на производството, във връзка с имущество, от което е трябвало да бъде удовлетворено вземането;

4. вземане, което не е станало изискуемо и което е обвързано с насрещна престация от страна на кредитора; или

5. спорно вземане.

Ако вземането е условно, няма фиксиран размер или не е станало изискуемо, може да се реши, че то не попада в обхвата на преструктурирането на дълга. Ако може да се приеме, че дадено вземане е неоснователно, трябва да се вземе решение то да не бъде включено в обхвата на преструктурирането на дълга.

Вземания, възникнали след решението за образуване на производството, не попадат в обхвата на преструктурирането на дълга.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Преструктурирането на дълговете на предприятие по същество обхваща всички парични вземания срещу длъжника, възникнали преди датата, на която е постановено решението за образуване на производството. Следователно кредиторите следва да предявяват вземания, които са възникнали преди решението за образуване на производството и попадат в обхвата на преструктурирането на дълга на предприятието, тъй като в противен случай съществува риск длъжникът да бъде освободен от задължението си да погаси въпросните задължения (вж. точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“).

В обхвата на преструктуририрането на дълга на предприятието обаче не попадат:

1. вземания за издръжка на семейството, ако Агенцията за социално осигуряване или друг чуждестранен публичен орган не не се е суброгирал в правото на удовлетворения кредитор на издръжката;

2. вземане, във връзка с което кредиторът има право на предпочтително удовлетворение в съответствие с раздел 5 от Закона за привилегированите вземания (1970:979), ако обезпечението е достатъчно за удовлетворяване на вземането;

3. вземане, във връзка с което в полза на кредитора е учредено право на залог или друго право на предпочтително удовлетворение в съответствие с раздели 6 или 7 от Закона за привилегированите вземания, или право на задържане, ако обезпечението е достатъчно за удовлетворяване на вземането;

4. вземане, във връзка с което кредиторът е получил право на предпочтително удовлетворение в съответствие с раздел 8 от Закона за привилегированите вземания преди постановяването на решението за образуване на производството, във връзка с имущество, от което е трябвало да бъде удовлетворено вземането;

5. вземане, което не е станало изискуемо и което е обвързано с насрещна престация от страна на кредитора; или

6. спорно вземане.

Ако вземането е условно, няма фиксиран размер или не е станало изискуемо, може да се реши, че то не попада в обхвата на преструктурирането на дълга на предприятието. Ако може да се приеме, че дадено вземане е неоснователно, трябва да се вземе решение то да не бъде включено в обхвата на преструктурирането на дълга на предприятието.

Вземания, възникнали след решението за образуване на производството, не попадат в обхвата на преструктурирането на дълга на предприятието.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

ФАЛИТ

Като цяло при фалит могат да бъдат предявявани само вземания, възникнали преди постановяването на решението за обявяване на фалит. Може се предявяват дори условни вземания или такива, които още не са станала изискуеми.

В случаите когато не се изисква доказване на задължението, няма правила, които да задължават кредитора да предяви вземането си по определен начин. При фалит без доказване на задълженията синдикът трябва по собствена инициатива да гарантира, че при разпределението на имуществото всяко привилегировано вземане получава дължимия му дял. По принцип нищо не пречи на даден кредитор да предяви вземането си без да посочва подробности до крайния срок за възражение срещу предложеното разпределение.

Ако може да се предположи, че имуществото е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, които не се ползват с право на предпочтително удовлетворение, задължението трябва да бъде доказано (относно доказването на задълженията моля вижте по-горе). Когато районният съд реши, че задълженията трябва да бъдат доказани, той определя срок от четири до десет седмици за представяне на доказателствата. Решението, с което се отправя покана за представяне на доказателства за задълженията, се публикува. Кредиторите трябва да предявят вземанията си писмено в рамките на определения срок. Кредитор, в чиято полза е учредено право на залог върху имущество или право на задържане на вещ, не трябва да представя доказателство за вземането си като част от тази процедура, за да получи удовлетворение от вещта. Ако задълженията са доказани и кредиторът желае да предяви вземане или да упражни право на залог след изтичането на срока за представяне на доказателства, той може да направи това на по-късен етап . Това трябва да стане не по-късно от датата изготвяне на предложението за разпределение от синдика, с други думи преди подаването на предложението пред съда и неговото публикуване. Ако даден кредитор не представи доказателство за своето вземане, той губи възможността да получи удовлетворение от имуществото, включено в решението за разпределение. По принцип кредиторът може да получи удовлетворение на своето вземане на по-късен етап само при постъпването на нови ресурси (последващо разпределение).

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Както беше споменато по-горе, при оздравяване на предприятието кредиторите по принцип не са длъжни да предявяват вземанията си, може обаче да се наложи да ги предявят като част от преговорите за сключване на предпазен конкордат. Управителят по оздравяването на предприятието трябва да представи оздравителен план. В плана обикновено се посочва как може да се намери решение на финансовото състояние на дружеството – длъжник, и как да бъдат подобрени неговите оперативни резултати. Съдържанието на плана обаче може да се пригоди към обстоятелствата в конкретните случаи.

При определени обстоятелства в контекста на оздравяването на предприятието може да се сключи публичен предпазен конкордат с кредиторите. Длъжникът подава молба за договаряне на предпазен конкордат.

Молбата за договаряне на предпазен конкордат трябва да съдържа предложение, в което се посочва сумата, която длъжникът предлага да погаси и графикът на извършване на плащането, както и дали е учредено обезпечение във връзка с конкордата и ако е така, какво включва то. Трябва да се приложи и опис на имуществото и на задълженията, включени в масата на несъстоятелността.

Ако молбата за договаряне на предпазен конкордат бъде счетена за допустима, съдът трябва да постанови решение, с което да разреши незабавно договаряне на предпазен конкордат. В същото време съдът трябва да определи дата за провеждане на събрание на кредиторите в съда, да изпрати призовки до участниците в това събрание и да публикува решението си.

Длъжникът, управителят по оздравяването на предприятието и кредиторите имат възможност да възразят срещу вземане, което ще бъде обхванато от конкордата. Съществуват специални правила, които уреждат възможността за участие в преговорите за сключване на предпазен конкордат във връзка с вземане, което не е включено в описа на имуществото.

В преговорите за сключване на предпазен конкордат може да участват само кредитори, чиито вземания са възникнали преди подаването на молбата за оздравяване на предприятието. В преговорите не участват кредитори, чието вземане може да бъде удовлетворено чрез прихващане или чието вземане е привилегировано. Не участват и кредитори, които при фалит биха имали право да се удовлетворят едва след останалите кредитори, освен когато останалите кредитори, които участват в преговорите, позволяват това.

По искане на кой да е кредитор длъжникът трябва да потвърди под клетва описа на имуществото пред събранието на кредиторите.

Кредиторите гласуват предложението за предпазен конкордат на събранието на кредиторите. Предложение за предпазен конкордат, което удовлетворява най-малко 50 % от размера на вземанията, се счита за прието от кредиторите, ако бъде подкрепено от три пети от гласувалите и техните вземания възлизат на три пети от общия размер на вземанията, даващи право на глас. Ако процентът е по-малък, предложението за предпазен конкордат е прието, ако е подкрепено от три четвърти от гласувалите и техните вземания възлизат на три четвърти от общия размер на вземанията, даващи право на глас.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Ако бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг, съобщение за това трябва незабавно да бъде публикувано в държавен вестник, Post- och Inrikes Tidningar. Освен това в срок от една седмица след публикуването трябва да се изпрати уведомление до известните кредитори. В уведомлението кредиторите трябва да бъдат приканени, наред с другото, да предявят своите вземания срещу длъжника, обикновено в писмена форма в срок от един месец от датата на публикуването, като предоставят подробности относно своите вземания и всякаква друга информация, която е от значение за преценката на случая, както и данните за сметката, по която да се извършват евентуални плащания в хода на производството по преструктуриране на дълга.

След решението за образуване на производството и след като бъде събрана достатъчно информация, се изготвя предложение за преструктуриране на дълга. То се изпраща на всички известни кредитори, чиито вземания са обхванати от предложението, с покана да представят коментарите си в рамките на определен срок. Непредставянето на коментари от страна на даден кредитор не е пречка за одобряване на решението за преструктуриране на дълга.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Ако бъде постановено решение за образуване на производство по преструктуриране на дълг, съобщение за това трябва незабавно да бъде публикувано в държавен вестник, Post- och Inrikes Tidningar. Освен това в срок от една седмица след публикуването трябва да се изпрати уведомление до известните кредитори. В уведомлението кредиторите трябва да бъдат приканени, наред с другото, да предявят своите вземания срещу длъжника, обикновено в писмена форма в срок от един месец от датата на публикуването, като предоставят подробности относно своите вземания и всякаква друга информация, която е от значение за преценката на случая, както и данните за сметката, по която да се извършват евентуални плащания в хода на производството по преструктуриране на дълга.

След решението за образуване на производството и след като бъде събрана достатъчно информация, се изготвя предложение за преструктуриране на дълга на предприятието. То се изпраща на всички известни кредитори, чиито вземания са обхванати от предложението, с покана да представят коментарите си в рамките на определен срок. Непредставянето на коментари от страна на даден кредитор не е пречка за одобряване на решението за преструктуриране на дълга на предприятието.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

ФАЛИТ

Ако масата на несъстоятелността е недостатъчна да покрие разходите за производството по обявяване на фалит и задълженията на самата маса на несъстоятелността, производството се прекратява (моля виж по-горе относно разходите за производството по обявяване на фалит и вземанията, предявени към масата на несъстоятелността). При прекратяването на производството в този случай по принцип разпределение на имущество между кредиторите не се извършва.

Ако производството не бъде прекратено, средствата от масата на несъстоятелността, които не са използвани за погасяване на разходите за производството по обявяване на фалит и задълженията на самата маса на несъстоятелността, се разпределят между кредиторите. По принцип това разпределение трябва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Закона за привилегированите вземания.

Законът за привилегированите вземания урежда съответните права на кредиторите да получат удовлетворение в случай на фалит. Относно Закона за привилегированите вземания може да бъде предоставена следната обобщена информация.

Привилегията във връзка с дадено плащане може да е специална или обща. Специалната привилегия засяга определена вещ (например право на залог, право на задържане или ипотека (inteckning) върху недвижимо имущество). Общата привилегия засяга цялото имущество, включено в масата на несъстоятелността на длъжника (например разходите на кредиторите за обявяването на длъжника в несъстоятелност и възнаграждението на управителя по оздравяването на предприятието, ако фалитът е бил предшестван от производство по оздравяване). Специалната привилегия има предимство пред общата такава. Всички непривилегировани вземания имат равни права помежду си. Освен това в споразумение може да бъде договорено, че даден кредитор има право да удовлетвори вземането си едва след като бъдат удовлетворени всички останали кредитори (подчинено вземане, efterställd fordran).

Привилегията остава в сила дори ако вземането бъде прехвърлено или запорирано, или по друг начин премине във владение на трета страна.

Ако дадено вземане се ползва със специална привилегия по отношение на определена вещ, но въпросната вещ е недостатъчна за удовлетворяването му, останалата част от него се третира като непривилегировано вземане

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

В производството по оздравяване на предприятието не се извършва разпределение, освен в случай на сключване на публичен предпазен конкордат с кредиторите.

Публичният предпазен конкордат може да предвижда конкретен начин на намаляване и погасяване на вземанията. Предпазният конкордат трябва да предоставя равни права на всички кредитори и удовлетворяване на най-малко 25 % от размера на вземанията, освен ако всички известни кредитори, които са обхванати от предпазния конкордат, не са одобрили по-нисък процент или ако съществуват конкретни основания за приемането на по-нисък процент. Определените минимални дялове трябва да бъдат изплатени в срок от една година след одобряването на предпазния конкордат, освен ако всички известни кредитори не приемат по-дълъг срок за погасяване. Освен това предпазният конкордат може да предвижда длъжникът да получи право на отложено плащане или друга специална отстъпка.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Всички вземания, обхванати от преструктурирането, се ползват с еднакви права. Дадено вземане обаче може да получи по-малко благоприятно третиране със съгласието на засегнатия кредитор или да бъде изплатено преди други вземания, ако наличната сума за разпределяне е малка и ако това е разумно да се направи предвид мащаба на задълженията и други обстоятелства.

Разпоредбите, уреждащи вземанията, са посочени в решението, с което се разрешава преструктурирането на дълга.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Всички вземания, обхванати от преструктуриране на дълговете на предприятие, се ползват с еднакви права. Дадено вземане обаче може да получи по-малко благоприятно третиране със съгласието на засегнатия кредитор или да бъде изплатено преди други вземания, ако наличната сума за разпределяне е малка и ако това е разумно да се направи предвид мащаба на задълженията и други обстоятелства.

Разпоредбите, уреждащи вземанията, са посочени в решението, с което се разрешава преструктурирането на дълга.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

ФАЛИТ

Ако длъжникът е съгласен да погаси своите задължения или постигне друго споразумение с кредиторите (доброволно споразумение, frivillig uppgörelse), районният съд трябва да вземе решение за приключване на производството. При фалити с доказване на задължения производството може да бъде приключено също и с решение за одобряване на предпазен конкордат (ackord i konkurs). В други случаи производството по обявяване на фалит се прекратява поради липса на достатъчно активи в масата на несъстоятелността (avskrivning, ако имуществото е недостатъчно за покриване на разходите за производството и вземанията, предявени към самата маса на несъстоятелността) или чрез разпределение между кредиторите.

Обявяването на фалит не освобождава физическо лице от задължението да погаси задълженията си (правилата при преструктуриране на дълг са различни). Следователно след обявяването на фалит непогасените задължения остават (освен ако са обхванати от доброволно споразумение или предпазен конкордат с кредиторите).

След обявен фалит юридическите лица се закриват (разпоредбите, които уреждат това, могат да бъдат намерени в законодателството относно правото на сдружаване). Това означава, че по принцип кредиторите не могат да предявяват непогасени вземания срещу юридическо лице след неговия фалит.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Ако е сключен предпазен конкордат, той е задължителен за всички известни и неизвестни кредитори, които имат право да участват в преговорите. Кредитор, който в случай на фалит би имал право да се удовлетвори след останалите кредитори, губи правото си на удовлетворение от длъжника, освен ако всички кредитори с право да участват в договарянето на предпазния конкордат не са получили пълно удовлетворение в рамките на конкордата. Кредитор с право на предпочтително удовлетворение по отношение на определена вещ е обвързан от предпазния конкордат до размера, който не може да бъде удовлетворен от тази вещ.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Решението за преструктуриране на дълг освобождава длъжника от задължението да погасява вземанията, обхванати от преструктурирането, над намаления им размер. Освен това преструктурирането на дълга освобождава длъжника от задължението за погасяване на непредявени задължения по делото, освен ако не става дума за задължения, които не могат да бъдат обхванати от производството по преструктуриране на дълга.

Преструктуриране на дълг означава, че правото на лихви или санкции за забава по отношение на вземане, обхванато от преструктурирането, се прекратява за периода след датата, на която е обявено решението за образуване на производството.

Преструктурирането на дълга не оказва въздействие върху правата на даден кредитор по отношение на поръчител или на друго лице, което носи отговорност за въпросното задължение в допълнение към длъжника.

Решението за одобряване на преструктуриране на дълг трябва да включва погасителен план. Срокът на погасителния план е пет години, освен ако няма съществени основания за определяне на по-кратък срок. Той започва да тече от датата на решението за одобряване на преструктурирането. При определяне на срока на действие на погасителния план срокът, по отношение на който се е прилагало решението за образуване на производството, обикновено се приспада от срока на погасителния план, освен ако няма основания за приспадане на по-кратък срок с оглед на действията на длъжника след решението за образуване на производството.

При определени обстоятелства решението за преструктуриране на дълг може да бъде изменено или отменено. По искане на кредитор, чието вземане е обхванато от преструктурирането, решението за преструктуриране на дълга може да бъде отменено или, в случаите, посочени в точки 6 и 7, да бъде изменено, ако:

1. длъжникът е проявил непочтеност по отношение на кредитора;

2. длъжникът умишлено е възпрепятствал производството по обявяване на фалит или изпълнителна мярка;

3. длъжникът е облагодетелствал тайно определен кредитор, за да повлияе на решението, свързано с преструктурирането на дълга;

4. длъжникът умишлено е представил невярна информация в молбата си за преструктуриране на дълга или на друг етап от разглеждането на делото, с което е увредил интересите на кредитора;

5. длъжникът е представил невярна информация, която е довела до решение на публичен орган във връзка с такси или задължения, обхванати от преструктурирането, или не е предоставил информация, въпреки че е бил длъжен да направи това, което е довело до вземане на грешно решение или до невземане на решение;

6. длъжникът не спазва погасителния план и отклонението от него е съществено; или

7. финансовото положение на длъжника се е подобрило значително след решението за преструктуриране на дълга и това се дължи на обстоятелства, които не е можело да бъдат предвидени при вземането на решението.

В случаите, посочени в точка 7, молбата трябва да бъде подадена в срок от пет години от датата на решението за образуване, или ако погасителният план изтича на по-късна дата, не по-късно от срока на действие на плана. Ако се стигне до изменение на решение за преструктуриране на дълг, срокът на погасителния план може да бъде определен на максимум седем години.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Решението за преструктуриране на дълг на предприятие освобождава длъжника от задължението да погасява вземанията, обхванати от преструктурирането, над намаления им размер. Освен това преструктурирането освобождава длъжника от задължението за погасяване на непредявени задължения по делото, освен ако не става дума за задължения, които не могат да бъдат обхванати от производството по преструктуриране на дълга на предприятието.

Преструктуриране на дълг на предприятие означава, че правото на лихви или санкции за забава по отношение на вземане, обхванато от преструктурирането, се прекратява за периода след датата, на която е обявено решението за образуване на производството.

Преструктурирането на дълга не оказва въздействие върху правата на даден кредитор по отношение на поръчител или на друго лице, което носи отговорност за въпросното задължение в допълнение към длъжника.

Решението за одобряване на преструктуриране на дълг на предприятие трябва да включва погасителен план. Срокът на погасителния планът е три години. Той започва да тече от датата на решението за одобряване на преструктурирането.

При определени обстоятелства решението за преструктуриране на дълг може да бъде изменено или отменено. По искане на кредитор, чието вземане е обхванато от преструктурирането, решението за преструктуриране на дълга може да бъде отменено или, в случаите, посочени в точки 6 и 7, да бъде изменено, ако:

1. длъжникът е проявил непочтеност по отношение на кредитора;

2. длъжникът умишлено е възпрепятствал производството по обявяване на фалит или изпълнителна мярка;

3. длъжникът е облагодетелствал тайно определен кредитор, за да повлияе на решението, свързано с преструктурирането на дълга;

4. длъжникът умишлено е представил невярна информация в молбата си за преструктуриране на дълга или на друг етап от разглеждането на делото, с което е увредил интересите на кредитора;

5. длъжникът е представил невярна информация, която е довела до решение на публичен орган във връзка с такси или задължения, обхванати от преструктурирането, или не е предоставил информация, въпреки че е бил длъжен да направи това, което е довело до вземане на грешно решение или до невземане на решение;

6. длъжникът не спазва погасителния план и отклонението от него е съществено; или

7. финансовото положение на длъжника се е подобрило значително след решението за преструктуриране на дълга.

В случаите, посочени в точка 7, молбата трябва да бъде подадена в срок от три години от датата на решението за образуване или ако погасителният план изтича на по-късна дата, не по-късно от срока на действие на плана. Ако се стигне до изменение на решение за преструктуриране на дълг на предприятие, срокът на погасителния план може да бъде определена на максимум пет години.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Както е посочено по-горе, фалитът не освобождава физическо лице от задължението да погаси задълженията си, докато юридическите лица се закриват след фалит.

Ако след обявяването на фалит се появят подлежащи на разпределение ресурси, е предвидена разпоредба за ex post разпределение.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

По отношение на действието на публичния предпазен конкордат с кредиторите, моля вижте информацията по-горе. Ако не е сключен публичен предпазен конкордат и длъжникът не е постигнал доброволно споразумение или друг вид споразумение с кредиторите, след приключването на оздравяването вземанията остават дължими.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

При определени обстоятелства даден кредитор може да поиска преструктурирането на дълга да бъде подложено на преоценка, след като длъжникът е изпълнил погасителния план. Моля вижте точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

При определени обстоятелства даден кредитор може да поиска преструктурирането на дълга на предприятието да бъде подложено на преоценка, след като длъжникът е изпълнил погасителния план. Моля вижте точка „Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност?“.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

ФАЛИТ

Възнаграждението на синдика и други подобни задължения (разходи за производството по обявяване на фалит), както и задълженията, направени за сметка на самата маса на несъстоятелността, трябва да се покрият от масата на несъстоятелността, преди да се пристъпи към разпределение между кредиторите. На свой ред, разходите за производството по обявяване на фалит се погасяват преди останалите вземания, предявени към масата на несъстоятелността. Ако не могат да бъдат погасени от масата на несъстоятелността, те обикновено се поемат от държавата.


ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Управителят по оздравяването на предприятието (и надзорникът, ако има такъв) има право на обезщетение за своята работа и за разходите, които е направил за нейното изпълнение. Неговото възнаграждение не може да надхвърля това, което може да се разглежда като разумно обезщетение за изпълнението на задачата. По искане на управителя по оздравяването на предприятието или на длъжника съдът оценява правото на обезщетение на управителя. Кредитор, чието вземане е обхванато от предпазен конкордат, също може да поиска такава оценка до изпълнението на предпазния конкордат. Съдебните разноски и обезщетението на управителя по оздравяването на предприятието и на надзорника трябва да бъдат поети от длъжника.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

В хода на производството по преструктуриране на дълг длъжникът обикновено прави плащания към Органа за принудително изпълнение, който след това прехвърля средствата на кредиторите. Органът за принудително изпълнение налага на длъжника годишна такса за управлението на тези плащания.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

В хода на производството по преструктуриране на дълга длъжникът обикновено прави плащания към Органа за принудително изпълнение, който след това прехвърля средствата на кредиторите. Органът за принудително изпълнение налага на длъжника годишна такса за управлението на тези плащания.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

ФАЛИТ

Правилата относно обявяване на недействителността на действия, увреждащи масата на несъстоятелността (återvinning till konkursbo) са установени в Закона за фалита. Референтната дата за изчисляване на сроковете, определени в правилата за обявяване на недействителността на увреждащи действия, обикновено е датата преди деня на подаване на молбата за обявяване на фалит.

Дадено действие може да бъде обявено за недействително (går åter), ако то неправомерно облагодетелства определен кредитор за сметка на други или ако кредиторите са били лишени от имущество на длъжника, или ако задълженията на длъжника са се увеличили, както и ако длъжникът е бил неплатежоспособен или е станал неплатежоспособен само в резултат на правното действие или в резултат на правното действие в комбинация с други фактори, а другата страна е знаела или е трябвало да знае, за неплатежоспособността на длъжника е и за обстоятелствата, който са довели до неправомерността на правното действие. Предполага се, че членовете на семейството на длъжника са имали знанието по смисъла на предходното изречение, освен ако не е налице убедително доказателство, че те не са знаели и не са могли да знаят. Ако действието е извършено повече от пет години преди референтната дата, то може да бъде обявено за недействителено само ако е свързано с някой от членовете на семейството на длъжника.

Погасяване на задължение по-малко от три месеца преди референтната дата чрез използване на метод, различен от обичайните средства за разплащане, или авансово, или в размер, който е довел до значително влошаване на финансовото състояние на длъжника, може да бъде обявено за недействително, освен ако при дадените обстоятелства такова погасяване може да се разглежда като обичайно. Ако плащането е извършено в полза на някой от членовете на семейството на длъжника преди тази дата, но по-малко от две години преди референтната дата, то може да бъде обявено за недействително, освен ако не се докаже, че длъжникът не е бил неплатежоспособен и не е изпаднал в неплатежоспособност в резултат на въпросното действие.

По отношение на даренията, споделеното използване на жилище и трудовите възнаграждения се прилагат специални правила. Някои плащания към държавата са освободени от правилата относно обявяването на недействителност, например плащането на данъци.

Синдикът може да поиска обявяване на недействителност, като заведе иск пред обикновен съд или като подаде възражение срещу вземания, които са предмет на доказване в хода на производството по обявяване на фалит. Ако синдикът реши да не поиска обявяване на недействителност и не се стигне до взаимно приемливо решение, обявяването на недействителност може да бъде поискано от кредитор, като за целта той трябва да предяви иск пред обикновен съд.

Когато дадено действие бъде обявено за недействително, имуществото, с което длъжникът се е разпоредил, се връща в масата на несъстоятелността.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

След произнасянето на решение за оздравяване на предприятието, разпоредбите на Закона за фалита относно обявяване на недействителност на увреждащи действия в контекста на производството по обявяване на фалит се прилагат при наличие на сключен публичен предпазен конкордат с кредиторите (моля вижте раздела относно фалита).

Когато обявяването на недействителността се отнася до привилегировано вземане или до плащане, получено вследствие на запор, съдът може да реши да спре производството по принудително изпълнение до следващо разпореждане.

Иск за обявяване на недействителност на увреждащи действия се предявява от управителя по оздравяването на предприятието или от кредитор, чието вземане би попаднало в обхвата на публичен предпазен конкордат. Искът трябва да бъде предявен преди провеждането на събранието на кредиторите и по него не може да бъде постановено окончателно решение преди произнасянето на решението относно публичния предпазен конкордат. Кредитор, който желае да предяви иск, трябва да уведоми управителя по оздравяването на предприятието. Ако не направил това искът му няма да бъде разгледан.

В случай че производството по оздравяване на предприятието приключи без сключване на публичен предпазен конкордат и длъжникът не бъде обявен във фалит след подаване на молба в този смисъл в срок от три седмици от датата на приключване на производството по оздравяване на предприятието, подаденият иск за обявяване на недействителност трябва да бъде отхвърлен.

След като разходите на ищеца бъдат възстановени, събраните приходи се разпределят между кредиторите, обхванати от публичния предпазен конкордат. Ответник, който в резултат на иска на ищеца може да има вземане срещу длъжника, може да участва в преговорите за сключване на предпазен конкордат въз основа на това вземане и при разпределението има право да приспадне дължимата му сума от сумата, която в противен случай би платил.

По искане на кредитор, участващ в публичен предпазен конкордат, или на длъжника съдът, който разглежда производството по обявявяне на недействителност, може да разпореди имуществото, дължимо на кредитора по предходното изречение, да бъде поставено под режим на специално управление (särskild förväntning). Имущество, поставено под режим на специално управление, може да бъде запорирано само при изтичане на срока на действие на предпазния конкордат.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ

Не са предвидени специални разпоредби относно обявяването на недействителността на увреждащи действия.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГ НА ПРЕДПРИЯТИЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Не са предвидени специални разпоредби относно обявяването на недействителността на увреждащи действия .

Последна актуализация: 19/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Англия и Уелс

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

  • Производство по несъстоятелност може да се образува срещу частни лица, дружества, различни корпоративни субекти и партньорства.
  • Производство може да се образува срещу всяко частно лице, което има дълг и живее в Англия и Уелс, последните три години е живяло или извършвало стопанска дейност в Англия и Уелс или се намира в Англия и Уелс в деня, в който бъде предявен иск за обявяване на фалит. Няма минимална възраст. С изключение на случаите, когато първо е получено съдебно решение по отношение на дълга, минимални равнища на дълг се прилагат за кредитори, които желаят да ликвидират дружество (750 GBP) или които искат физическо лице да бъде обявено за неплатежоспособно (5000 GBP).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

  • Видовете корпоративна несъстоятелност включват ликвидация (доброволна или по нареждане на съда), назначаване на временен управител (което води до оздравяване/преструктуриране или ликвидация), административно управление от синдик или доброволна договореност.
  • Видовете несъстоятелност на частни лица включват фалит (независимо дали въз основа на молба на кредитор, или по молба на частно лице), заповеди за облекчаване на дългове или доброволна договореност.
  • Всеки необезпечен кредитор, включително държавни кредитори, може да се обърне към съда с искане за ликвидация на дадено дружество (принудително прекратяване) или за назначаване на временен управител.
  • Самото дружество длъжник може да вземе решение за ликвидация (доброволно прекратяване). Дружеството длъжник също така може да подаде молба за ликвидация до съда.
  • Съдът може да назначи временен ликвидатор във всеки един момент, след като получи молба за ликвидация. Такова назначаване обикновено се прави с цел защита на активите на дружеството, преди да бъде проведено съдебното заседание във връзка с ликвидацията. Правомощията на временния ликвидатор са определени в съдебната заповед, с която се назначава.
  • Дружеството или неговите директори могат да назначат временен управител, като същото може да направи и притежател на плаващо обезпечение. Такива назначения се правят извънсъдебно.
  • За да бъде назначен временен управител на дадено дружество, то трябва да е неплатежоспособно или да има вероятност да стане неплатежоспособно.
  • Принудително прекратяване може да бъде извършено на основание, че дружеството не е в състояние да погасява своите дългове, като това се доказва чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение. От съда може също така да бъде поискано да разпореди ликвидация на дадено дружество на основание, че това е справедливо и безпристрастно.
  • Синдиците могат да бъдат назначени от притежатели на плаващо обезпечение, за да съберат дължимите им парични средства.
  • След като бъде назначено, длъжностното лице трябва да уведоми всички кредитори за несъстоятелността. При корпоративна несъстоятелност секретарите на дружествата трябва да бъдат уведомени за това кой ще актуализира регистъра на дружеството, достъпът до който е възможен безплатно онлайн.
  • Доброволна договореност на дружество може да бъде предложена от дружество или от длъжностно лице при прекратяване или назначаване на временен управител, ако вече е образувано някое от тези производства. Доброволните договорености на частно лице могат да бъдат предложени от частно лице и са допустими както преди, така и след образуването на производство по несъстоятелност.
  • Всички доброволни договорености се договарят с кредиторите посредством гласуване, като трябва да бъдат подкрепени от 75 % от гласувалите. Не се прилага минимално равнище на дълга, както и няма проверка за неплатежоспособност. Предложението към кредиторите трябва да се отправи от представител, който поема надзорни функции, ако предложението бъде одобрено. Представителят може да предприеме действия, когато длъжникът му представи предложението.
  • Разпореждания за обявяване във фалит обикновено могат да се издават по молба на кредитор или на самия длъжник. Попечителят се назначава по силата на разпореждане, като може да действа незабавно.
  • В случай на молба от кредитор пред съда може да бъде представена молба за дълг от най-малко 5000 GBP, макар че двама или повече кредитори могат да представят съвместна молба, при което съответните дългове към тях се сумират. Дългът трябва да бъде необезпечен. В молбата трябва да се демонстрира, че длъжникът не е в състояние да погаси дълга, което трябва да се докаже чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение.
  • В случай на молба от длъжник молбата трябва да бъде представена пред съдия, който е лице, назначено от правителството. Минимално равнище на дълга не се прилага, но длъжникът трябва да не е в състояние да погаси своите дългове. Съдът не разглежда молбата и не трябва да има друг висящ иск за обявяване на фалит. Съдията трябва да отсъди по молбата и да издаде разпореждане, ако условията са изпълнени. Попечителят се назначава по силата на издадено разпореждане за обявяване на фалит, като може да действа незабавно.
  • Когато кредитор е предявил иск за обявяване на фалит, преди да бъде разгледан искът, съдът може да назначи временен синдик, за да се защитят активите на длъжника, за които е определено, че са потенциално изложени на риск. В повечето случаи съдът ще представи конкретни указания за правомощията на временния синдик, но е възможно да даде и по-общо правомощие за незабавно встъпване във владение на имуществото на длъжника.
  • Частно лице може да подаде молба за заповед за облекчаване на дълг чрез упълномощен посредник, ако не е в състояние да погаси дълговете си, дължи на кредиторите 20 000 GBP или по-малко, притежава активи в размер, ненадвишаващ 1000 GBP (с изключение на автомобил в рамките на разумното), и има излишък от приходите в размер по-малък от 50 GBP месечно. Официалният синдик определя дали следва да се издаде заповед за облекчаване на дълг и ако издаде заповедта, върху дълговете на лицето се налага мораториум с определен срок (обикновено 12 месеца), през който кредиторите не могат да предприемат действие за нейното изпълнение и за събирането на дълговете. В края на мораториума задълженията се погасяват, с някои изключения.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност цялото имущество на дружеството по целия свят подлежи на производството по несъстоятелност. В законодателството понятието „имущество“ се определя изключително широко.
  • При назначаването на временен управител всички финансови средства, получени за финансиране на производството, са с приоритет като разход.
  • При доброволните договорености в предложението ще бъде посочено как ще се процедира с активите, и кредиторите ще получат възможност да обмислят този вариант, преди да гласуват дали да приемат предложението.
  • При обявяването на фалит, с някои изключения, цялото имущество, притежавано от фалиралото лице където и да е по света, преминава към синдика. Имуществото, което е необходимо за посрещане на битовите нужди на лицето или за упражняване на неговата професия или занаят, не представлява част от масата на фалита. Това може да включва моторно превозно средство. Ако счете, че това имущество струва повече от разходите за замяна с аналогични вещи в рамките на разумното, синдикът може да осребри имуществото и да извърши такава замяна. Освен това в масата на фалита не се включва имущество, което фалиралото лице държи съгласно фидуциарен акт в полза на друго лице.
  • Приходите на фалирали лица не представляват част от масата на фалита, но синдикът може да се договоря с тях част от излишъка от приходите след отчитане на битовите им нужди в рамките на разумното да се изплаща към масата на фалита в полза на кредиторите. Ако не може да бъде постигнато споразумение с лицето, синдикът може да отправи искане до съда за разпореждане в този смисъл.
  • Синдикът може да предяви претенции имуществото, което лицето придобива, докато все още не е освободено от производството за обявяване на фалит, да бъде присъединено към масата на фалита.
  • Престъпление е фалирало лице да не уведоми синдика за имущество, което е включено в масата на фалита, или да вземе пари назаем, или да получи кредит в размер на повече от 500 GBP по друг начин, ако не разкрие на заемодателя за производството за обявяване на фалит.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

  • Длъжностните лица по несъстоятелността трябва да бъдат лицензирани синдици или официални синдици (вж. по-долу). Лицензиите могат да се издават само от професионален орган, упълномощен от правителството за тази цел. Лице, което извършва дейност като синдик без лицензия, извършва престъпление, като му се налага глоба или наказание лишаване от свобода.
  • За да се сдобие с лицензия, кандидатът трябва да положи изпити и да има определен брой часове практически стаж в областта на несъстоятелността.
  • Синдикът трябва да бъде физическо лице.
  • Възнаграждението на синдика, който действа като длъжностно лице, се определя чрез споразумение с кредиторите. Синдикът може да подаде молба до съда, ако не може да постигне съгласие с кредиторите за това какво се счита за разумен размер на възнаграждението. Кредиторите могат да се обърнат към съда, ако считат, че възнагражданието е прекалено високо.
  • Активите при прекратяване или назначаване на временен управител се намират под контрола на длъжностно лице по несъстоятелността.
  • За всички случаи на несъстоятелност под общия контрол на съда засегнатите страни, включително длъжностното лице по несъстоятелността, могат да подадат молба до съда, ако счетат, че интересите им са били несправедливо накърнени.
  • При доброволна договореност длъжникът е свободен да се разпорежда с активите си, при условие че по този начин не нарушава условията на споразумението си с кредиторите.
  • Активите при фалит преминават към синдика и фалиралото лице не може да се разпорежда с тях. Това не важи за активи, които са изключени от масата на фалита, или активи, които лицето придобива след образуването на производството, освен ако лицето ги придобие, преди да бъде освободено от производството за обявяване на фалит, и синдикът предяви претенции към тях. С изключение на способността на синдика да предявява претенции към придобити активи, управлението на масата от страна на синдика не се засяга от освобождаването на лицето от производството за обявяване на фалит.
  • Официалният синдик е законоустановено длъжностно лице, което се назначава от държавния секретар. Той може да изпълнява функциите на длъжностно лице при принудително прекратяване или обявяване на фалит. Възнаграждението на синдиците не се определя от синдиците, а е определено по закон.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

  • Прихващане може да се извърши при прекратяване, назначаване на временен управител и обявяване на фалит.
  • Сметката по прихващането включва взаимните операции към началната дата на неплатежоспособността.
  • Нетната сума представлява или актив на неплатежоспособността, или дълг към кредитора, според случая.
  • Страните не могат да сключат договор, чрез който да се избегне прилагането на прихващане.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

  • Ликвидаторът или синдикът може да отхвърли нерентабилен договор, като отмени интереса или задължението на неплатежоспособното лице по него (насрещната страна може да предяви като вземания в производството по несъстоятелност загуби/щети в резултат на несъстоятелността). В противен случай, когато при обявяване в несъстоятелност договорът не се прекратява, съдът може да издаде разпореждане за освобождаване от задълженията по договора.
  • По време на производството по несъстоятелност текущото предоставяне на определени услуги, като например комунални услуги, съобщителни и ИТ услуги, за които се счита, че са от „основно значение“ може да продължи, без да е необходимо да се заплащат дължими плащания, които при откриването на производството по несъстоятелност все още не са платени.
  • С изключение на доставки от основно значение, при несъстоятелност доставчиците могат да прекратяват сключени договори, ако това е предвидено в договора им. Като вземания в производство по несъстоятелност могат да бъдат предявени всички неплатени стоки или услуги.
  • Текущите договори не се засягат пряко от доброволна договореност, въпреки че те трябва да бъдат разглеждани като част от предложението.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

  • Прекратяването и назначаването на временен управител водят до налагане на мораториум. След започване на съответната процедура срещу дружеството не могат да бъдат предприемани правни действия без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • При доброволна договореност никой кредитор, обвързан от споразумението, не може да предприема правни действия за уреждане на дълга, защото е обвързан от приетото споразумение. Кредиторът може да предприеме действие след одобряването на такова действие, ако не е получил своето плащане.
  • Обезпечените кредитори не са обвързани автоматично от доброволните договорености.
  • Ако бъде предявен иск за обявяване на фалит или има молба за обявяване във фалит, подадена от самия длъжник, съдът може да спре текущо съдебно производство срещу личността или имуществото на длъжника или да позволи то да продължи при условия, които съдът счита за подходящи. Кредиторите на фалиралото лице не могат да предприемат действия срещу личността или имуществото му без разрешение от съда, докато лицето все още не е освободено от производството за обявяване на фалит.
  • Когато длъжник възнамерява да отправи предложение за доброволна договореност на частно лице до своите кредитори, лицето или, ако е обхванато от производство за обявяване на фалит — синдикът, или официалният синдик може да подаде искане до съда за временно разпореждане. Това позволява на съда да спре производството срещу личността или имуществото на длъжника и не позволява такова производство да бъде открито. Временното разпореждане също така не позволява срещу длъжник да бъде постановено разпореждане за обявяване във фалит.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

  • Прекратяването и назначаването на временен управител водят до налагане на мораториум. Висящи дела към началната дата на неплатежоспособността не могат да бъдат продължавани без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • Необезпечен кредитор по висящо дело към момента на одобряване на доброволна договореност не може да продължи въпросното дело, тъй като ще бъде обвързан от условията на доброволната договореност, независимо дали самият той е гласувал за одобряването ѝ. Обезпечените кредитори не са обвързани от условията на доброволна договореност, освен ако не са избрали това да е така.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

  • Кредиторите участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те могат също така да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица, различни от официални синдици, трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите — на всеки 6 или 12 месеца, в зависимост от процедурата.
  • Решенията могат да включват назначаване или отзоваване на длъжностното лице, споразумение за възнаграждението на длъжностното лице, създаване на комисия, проучване на предложение за доброволна договореност или всякакво друго решение, което длъжностното лице прецени, че изисква участието на кредиторите.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

  • В предложението за доброволна договореност може да се предвижда надзорникът да се разпорежда с активите на длъжника.
  • При обявяване на фалит имуществото преминава към синдика, когато бъде назначен, без да е необходимо предаване, преотстъпване или прехвърляне. Синдикът е длъжен да поеме, осребри и разпредели между кредиторите имуществото на фалиралото лице.
  • Активите при прекратяване или назначаване на временен управител се намират под контрола на длъжностно лице по несъстоятелността.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност в производството по несъстоятелност могат да бъдат претендирани всички дългове, задължения или непозволени увреждания на дружеството преди началната дата на неплатежоспособността, включително непредвидени дългове. Могат да се предявят вземания и по отношение на дължими в бъдеще дългове, които обаче трябва да се намалят до сегашните стойности.
  • Задълженията, произтичащи от някои престъпни дейности (например трафик на наркотици), не подлежат на доказване при назначаване на временен управител или прекратяване.
  • Задълженията, поети след започването на производството, се считат за „разноски“. По отношение на тях съществува отделна йерархия на плащанията, но всички те трябва да бъдат изплатени, преди да се пристъпи към разпределяне на парични средства между кредиторите.
  • В предложението за доброволна договореност задълженията на длъжника или на дружеството трябва да се разкриват напълно, като се определя начинът, по който ще бъде платено на кредиторите. В производството по несъстоятелност не могат да се предявяват вземания за дългове, натрупани от длъжника или дружеството след постигането на споразумение по предложението, освен ако в тази връзка не е предвидена изрична клауза.
  • В производството за обявяване на фалит могат да бъдат предявени вземания за дългове, които са изискуеми към датата на разпореждането за обявяване на фалит или които стават изискуеми в бъдеще в резултат на задължение, поето преди производството за обявяване на фалит. В производството за обявяване на фалит не могат да бъдат предявени вземания за глоби, дългове във връзка със студентски заеми, просрочени плащания на дългове във връзка със семейноправни производства и дългове във връзка с актове за конфискация.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

  • Кредиторите могат да предявяват вземания (доказателства за дългове) във всеки момент от производството. За да може да се гласува в процедурата по вземане на решения или за да се получи дял при разпределянето на приходите, трябва да бъде предявено вземане.
  • Когато при назначаване на временен управител, прекратяване или обявяване на фалит има намерение за разпределяне на приходите, длъжностното лице изпраща писма до всички кредитори, които все още не са предявили вземания, като посочва, че ще бъде извършено разпределяне на приходите, приканва ги да предявят своите вземания и определя краен срок за предявяването им, така че да бъдат включени в разпределянето на приходите. Длъжностното лице може да взема предвид вземания, предявени след тази дата, но не е длъжно да го прави.
  • Ако кредиторът не предяви вземането си навреме, той не може да възпрепятства разпределянето на приходите.
  • При доброволни договорености изискването за представяне на доказателство пред длъжностното лице се изпълнява чрез уведомяване за вземането в писмен вид.

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.gov.uk/government/publications/proof-of-debt-insolvency-form-425

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.gov.uk/government/publications/proof-of-debt-insolvency-form-637

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

  • Приоритет при разпределението са:
  1. фиксирани обезпечения (от фиксирани активи),
  2. разноски по производството по несъстоятелност,
  3. привилегировани задължения (вж. по-долу),
  4. придобита част (само при корпоративна несъстоятелност),
  5. плаващи обезпечения,
  6. необезпечени кредитори,
  7. акционери (само при корпоративна несъстоятелност).
  • Някои вземания, произтичащи от заетост, се третират като привилегировани, включително определени дългове по пенсионни схеми.
  • Придобитата част е обособен фонд, получен от плаващи активи и предоставен на необезпечени кредитори (не повече от 600 000 GBP).
  • Вземанията не са подчинени по закон, освен в производства по обявяване на фалит, при които дългът към лице, което е било съпруг(съпруга) или граждански партньор на фалиралото лице към датата на обявяване на фалита се нарежда след дълговете към други кредитори, заедно с лихвите върху тези дългове.
  • Ако трета страна погаси дълга на длъжника, въпросната страна има вземане, предмет на суброгация, в производството по несъстоятелност.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

  • При доброволна договореност кредиторите се съгласяват с предложенията, отправени от длъжника или дружеството, ако 75 % от стойността е в тяхна ползва. След като кредиторите се съгласят с предложението, то се изпълнява от синдик с функциите на надзорник. Това не изисква разрешение от съда, въпреки че надзорникът трябва да докладва на съда, ако са постановени временни мерки. Всяка от страните може да се обърне към съда за преразглеждане на решението на кредиторите дали да приемат предложението на основание, че е налице съществен недостатък. Всички необезпечени кредитори са обвързани чрез договореността.
  • Ако след одобрението длъжникът или дружеството не спазва условията на доброволната договореност, надзорникът може да подаде иск за обявяването на длъжника във фалит.
  • Не е необходимо съдът да одобри плановете за преструктуриране, но увредената страна може да се обърне към съда, ако счита, че е навредено ненужно на интересите ѝ.
  • За излизането от всички производства по несъстоятелност и тяхното приключване съществуват подробни процесуални правила.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

  • Подробните правила относно приключването на дело се прилагат във всички производства.
  • Кредиторите могат да предявят вземания във връзка със средства, които са им били разпределени, но не са били вложени в банка от тях, след приключването на производството (като тези средства се съхраняват от правителството).
  • При доброволни договорености в предложението на кредиторите се предлага определена сума за погасяване за всеки GBP от дълга. Кредиторите са длъжни да приемат това като пълно плащане, ако предложението бъде прието, поради което нямат право на регресен иск за която и да е част от дълга след приключването на производството.
  • При обявяване на фалит дълговете се погасяват при приключването на производството, с изключение на дългове, които не представляват част от производството.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Съществува ясна йерархия на плащане от средства, осребрени от активите. Разходите и съдебните разноски трябва да бъдат платени от осребряването на активите преди връщането на средства на кредиторите.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

  • Ако неплатежоспособното лице е проявило предпочитание към определен кредитор при действията, насочени към официалното обявяване в несъстоятелност (т.е. предпочело е да плати на този кредитор, вместо на други кредитори), или е сключило сделка на твърде ниска стойност (т.е. продало е нещо за по-малка сума от неговата стойност или ценност), длъжностното лице може да предприеме правни действия спрямо получателя за възстановяване на загубени средства в масата на несъстоятелността.
  • По искане на длъжностното лице при обявяване на фалит, прекратяване или назначаване на временен управител съдът може да отмени и двата вида сделки и да нареди на получателя да предприеме мерки за възстановяване до положението, каквото би било, ако сделката не е била извършена.
  • Исковете за отмяна на преференциални плащания трябва да са свързани със сделки, осъществени през шестте месеца преди назначаването на временния управител, откриването на процедурата за ликвидация или представянето на иск за обявяване на фалит, или в срок от две години, в случай че е извършено преференциално плащане към партньор.
  • Исковете за отмяна на сделки на твърде ниска стойност трябва да са свързани със сделки, извършени в срок от две години преди въпросните събития или — в производства за обявяване на фалит — в срок от пет години, при условие че лицето е било неплатежоспособно към онзи момент или е станало неплатежоспособно в резултат на сделката.
  • Длъжностното лице по назначаване на временен управител, прекратяване, обявяване на фалит или доброволна договореност може да се обърне към съда с искане да се издаде заповед за отмяна на сделка, кредиторите при която са станали обект на измама. Такова искане може да бъде отправено и от жертвата на сделката с разрешение от съда.
  • При процедури за назначаване на временен управител и прекратяване длъжностното лице също така може да предяви иск за обезщетение срещу директора на дружество, търгувало с информация относно несъстоятелността, в резултат на което са възникнали допълнителни загуби за кредиторите, осъществявана е търговия с цел измама или е налице злоупотреба с власт (искове за злоупотреба могат да се предявят и от официален синдик или от кредитор или вносител).
  • В случай че пред съда бъде представена молба за ликвидация или иск за обявяване на фалит, всички разпореждания с имущество след представянето на молбата или иска са нищожни, освен ако съдът разпореди друго.
Последна актуализация: 22/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Северна Ирландия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

  • Производство по несъстоятелност може да се образува срещу частни лица, партньорства и дружества (регистрирани или неперсонифицирани).
  • Производство може да се образува срещу частно лице с дълг в размер на най-малко 5000 GBP, което живее в Северна Ирландия, през последните три години е живяло или извършвало стопанска дейност в Северна Ирландия или се намира в Северна Ирландия в деня, в който бъде представен иск за обявяване на фалит. Няма минимална възраст.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

  • Корпоративната несъстоятелност в Северна Ирландия може да бъде осъществена чрез прекратяване (доброволно или по нареждане на Висшия съд) или преструктуриране (доброволна договореност на дружество или назначаване на временен управител). Назначаването на временен управител може да се използва като предшестваща мярка преди процедурата за ликвидация.
  • Всеки кредитор (частен или държавен) може да се обърне към съда с искане за ликвидация на дадено дружество (принудително прекратяване) или назначаването на временен управител.
  • Самото дружество може да вземе решение за ликвидация (доброволно прекратяване, при което то може да бъде платежоспособно или неплатежоспособно, като платежоспособността се преценява въз основа на способността за погасяване на всички дългове в 12-месечен срок). Длъжникът също така може да подаде молба за ликвидация до съда.
  • Министерството на икономиката може да отправи искане до съда за ликвидация на дадено дружество, ако това е в обществен интерес. Не е необходимо такива дружества да бъдат неплатежоспособни.
  • Съдът може да назначи временен синдик във всеки един момент, след като получи молба (от която и да е страна) за принудително прекратяване. Такова назначаване обикновено се прави с цел защита на активите на дружеството, преди да бъде проведено съдебното заседание във връзка с ликвидацията. Правомощията на временния синдик са определени в съдебната заповед, с която се назначава.
  • Дружеството или неговите директори могат да назначат временен управител, като същото може да направи и притежател на плаващо обезпечение (такива назначения се правят извънсъдебно).
  • За да бъде назначен временен управител на дадено дружество, то трябва да е неплатежоспособно или да има вероятност да стане неплатежоспособно. Съгласно съдебната практика „вероятност“ в този смисъл означава висока степен на вероятност.
  • При доброволна договореност на дружество не е необходимо дружеството да е неплатежоспособно.
  • Принудителното прекратяване може да бъде извършено на основание, че дружеството не е в състояние да погасява своите дългове (неплатежоспособност), като тази неспособност се доказва чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение. Съдът може да прекрати дадено дружество на основание, че това е справедливо и безпристрастно.
  • Длъжностното лице може да предприеме действия непосредствено след откриването на производството (във връзка с решението за ликвидация на дружеството, с нареждането на съда за назначаване на временен управител или прекратяване или с подаването на известие до съда за назначаване на временен управител (за онези назначения, които не се правят по нареждане на съда).
  • Дружеството може да предложи доброволна договореност на дружество (CVA). За тази цел не е необходимо то да бъде неплатежоспособно. CVA може да се предложи и от длъжностното лице при прекратяване или назначаване на временен управител (ако една от тези процедури вече е започнала).
  • Достъпните варианти за производства по несъстоятелност на частни лица включват доброволна договореност на частно лице (IVA), заповеди за облекчаване на дългове (DRO) и разпореждания за обявяване във фалит (независимо дали се издават по искане на кредитор или на частното лице).
  • IVA се предлага от длъжника и се договаря с кредиторите посредством гласуване, като трябва да се подкрепи от 75 % от кредиторите с оглед на стойността на дълга на гласувалите кредитори. Не се прилага минимално равнище на дълг и няма проверка за неплатежоспособност. Предложението трябва да се отправи от представител, който поема надзорните функции, ако предложението бъде одобрено от кредиторите. Представителят може да предприеме действия, когато длъжникът му представи предложението. IVA може да се предложи в момент, в който по отношение на длъжника се провежда производство за обявяване на фалит, което може да бъде отменено, ако предложението бъде прието от кредиторите. Ако IVA бъде приета с гласуване от кредиторите, тя става задължителна за всички кредитори.
  • Исканията за DRO се подават по електронен път до официалния синдик от длъжника чрез упълномощен посредник. Съдът не участва при откриването на производството. Длъжникът трябва да има дългове в размер на не повече от 20 000 GBP, активи в размер на по-малко от 1000 GBP (с изключение на моторно превозно средство в рамките на разумното) и излишък от приходите в размер на 50 GBP месечно или по-малко. Срещу длъжника не трябва да са образувани други производства по несъстоятелност и през предходните две години той не трябва да е сключил никакви сделки с кредитори в неблагоприятно положение. Официалният синдик е длъжен да разгледа искането при получаването му и съответно от този момент може да предприема действия.
  • Разпореждания за обявяване във фалит могат да се издават по молба на кредитор или на самия длъжник. При издаването на разпореждането официалният синдик става синдик и управител. Впоследствие може да бъде определен попечител, който може да предприема действия непосредствено след назначаването си.
  • В случай на молба от кредитор пред съда може да бъде представена молба за дълг от най-малко 5000 GBP, макар че двама или повече кредитори могат да представят съвместна молба, при което съответните дългове към тях се сумират. Дългът трябва да бъде необезпечен. В молбата трябва да се демонстрира, че длъжникът не е в състояние да погаси дълга, което може да се докаже чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение.
  • Молбите на длъжниците също се представят пред съда. Не се прилага минимално равнище на дълга, но длъжникът трябва да не е в състояние да погаси своите дългове.
  • Когато се представя иск за обявяване на фалит, преди да бъде разгледан искът, съдът може да назначи временен синдик, за да се защитят активите на длъжника, за които е определено, че потенциално са изложени на риск. В повечето случаи съдът ще представи конкретни указания за правомощията на временния синдик, но е възможно да даде и по-общо правомощие за незабавно встъпване във владение на имуществото на длъжника. Единствено официалният синдик може да бъде назначен като временен синдик.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност цялото имущество на дружеството по целия свят подлежи на производството по несъстоятелност. В законодателството понятието „имущество“ се определя изключително широко.
  • При IVA в предложението на длъжника ще бъде посочено как ще се процедира с активите, и кредиторите ще получат възможност да обмислят този вариант, преди да гласуват дали да приемат предложението.
  • При DRO стойността на активите е 1000 GBP или по-малко (без да се включва превозно средство в рамките на разумното) и те остават собственост на длъжника.
  • При обявяването на фалит с някои изключения цялото имущество, притежавано от фалиралото лице където и да е по света, преминава към синдика. Имуществото, което е необходимо за посрещане на битовите нужди на лицето или за упражняване на неговата професия или занаят, не представлява част от масата на фалита. Това може да включва моторно превозно средство. Ако синдикът счете, че това имущество струва повече от разходите за замяна с аналогични вещи в рамките на разумното, синдикът може да осребри имуществото и да извърши такава замяна. Освен това в масата на фалита не се включва имущество, което фалиралото лице държи съгласно фидуциарен акт в полза на друго лице.
  • Приходите на фалирали лица не представляват част от масата на фалита, но синдикът може да се договоря с тях част от излишъка от приходите след отчитане на битовите им нужди в рамките на разумното да се изплаща към масата на фалита в полза на кредиторите. Ако не може да бъде постигнато споразумение с лицето, синдикът може да отправи искане до съда за разпореждане в този смисъл.
  • Синдикът може да предяви претенции имущество, което лицето придобива, докато все още не е освободено от производството за обявяване на фалит, да бъде присъединено към масата на фалита.
  • Престъпление е фалирало лице да вземе пари назаем или да получи кредит в размер на повече от 500 GBP по друг начин, ако не разкрие на заемодателя за производството за обявяване на фалит.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

  • С изключение на официалния синдик, длъжностните лица трябва да бъдат лицензирани синдици. Лицензиите могат да се издават само от професионален орган, упълномощен от министерството за тази цел. Лице, което извършва дейност като синдик без лицензия, извършва престъпление, като му се налага глоба или наказание лишаване от свобода.
  • За да се сдобие с лицензия, кандидатът трябва да положи изпити и да има определен брой часове практически стаж в областта на несъстоятелността.
  • Синдикът трябва да е физическо лице.
  • Възнаграждението на синдика, който действа като длъжностно лице, се определя от кредиторите. Синдикът може да се обърне към съда, ако счита, че определената от кредиторите основа за възнаграждението е недостатъчна. Кредиторите могат да се обърнат към съда, ако считат, че възнаграждението е прекалено високо.
  • Всички случаи на несъстоятелност са под общия контрол на съда и засегнатите страни (включително длъжностното лице по несъстоятелност) могат да се обърнат към съда за указания.
  • При IVA длъжникът е свободен да се разпорежда със своите активи, при условие че по този начин не нарушава условията на споразумението си с кредиторите.
  • При DRO активите не преминават към длъжностно лице.
  • Активите при фалит преминават към синдика и фалиралото лице не може да се разпорежда с тях. Това не важи за активи, които са изключени от масата на фалита, или активи, които лицето придобива след откриването на производството, освен ако лицето ги придобие, преди да бъде освободено от производството за обявяване на фалит и синдикът предяви претенции към тях. С изключение на способността на синдика да предявява претенции към придобити активи, това положение не се засяга от освобождаването на лицето от производството за обявяване на фалит.
  • Официалният синдик (ОС) е законоустановено длъжностно лице, което се назначава от министерството. Той може да изпълнява функциите на длъжностно лице при принудително прекратяване или обявяване на фалит. Възнаграждението на ОС не се определя от кредиторите; заплаща му се чрез законоустановена формула като процент от осребрените/разпределени активи.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда прихващане при прекратяване, назначаване на временен управител и обявяване на фалит.
  • Сметката по прихващането включва взаимните операции към началната дата на неплатежоспособността.
  • Нетната сума представлява или актив (дълг по счетоводни книги) на неплатежоспособността, или пасив.
  • Страните не могат да сключат договор, чрез който да се избегне прилагането на прихващане.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

  • Ликвидаторът или синдикът може да отхвърли нерентабилен договор, като отмени интереса/задължението на неплатежоспособното лице по него (насрещната страна може да предяви като вземания в производството по несъстоятелност загуби/щети в резултат на несъстоятелността).
  • При корпоративната несъстоятелност длъжностното лице по несъстоятелност няма никакво задължение да изпълнява договори, сключени от неплатежоспособното лице.
  • Що се отнася до корпоративната несъстоятелност и обявяването на фалит, по време на производството по несъстоятелност текущото предоставяне на определени услуги (за комуналните и съобщителните услуги се счита, че са от „основно значение“) може да продължи, без да е необходимо да се заплатят дължими плащания, които при откриването на производството по несъстоятелност все още не са платени.
  • С изключение на доставки от основно значение (вж. по-горе), при несъстоятелност доставчиците могат да прекратяват сключени договори (ако това е предвидено в договора им). Като вземания в производството по несъстоятелност могат да бъдат предявявани всички неплатени стоки/услуги.
  • Текущите договори не се засягат пряко от процедури за IVA и DRO, но трябва да бъдат разгледани като част от предложение за IVA и е възможно да не позволят дадено частно лице да изпълни критериите за DRO.
  • При обявяването на фалит синдикът може да отхвърли нерентабилните договори. Освен когато договорът не се прекратява при обявяване в несъстоятелност, съдът може да издаде разпореждане за освобождаване от задълженията по договора.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

  • Прекратяването и назначаването на временен управител водят до налагане на мораториум. След започване на съответната процедура не могат да се предприемат правни действия срещу дружеството без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • При доброволна договореност на дружество никой кредитор, обвързан от споразумението, не може да предприема правни действия за уреждане на дълга (тъй като е обвързан от приетото споразумение). Кредиторът може да предприеме действие след одобряването на CVA, ако не е получил своето плащане.
  • Ако бъде представен иск за обявяване на фалит, съдът може да спре текущо съдебно производство срещу личността или имуществото на длъжника или да позволи то да продължи при условия, които съдът счита за подходящи. Кредиторите на фалиралото лице не могат да предприемат действия срещу личността или имуществото му без разрешение от съда, докато лицето все още не е освободено от производството за обявяване на фалит.
  • Когато длъжник възнамерява да отправи предложение за IVA до своите кредитори, то (или ако е обхванато от производство за обявяване на фалит, синдикът или официалният синдик) може да подаде искане до съда за временно разпореждане. Това позволява на съда да спре производството срещу личността или имуществото на длъжника и не позволява откриването на такова производство. Временното разпореждане също така не позволява срещу длъжник да бъде постановено разпореждане за обявяване във фалит. В предложението за IVA се определя начинът, по който ще се процедира във връзка с текущото производство, и ако бъде прието, всички кредитори биват обвързани от него.
  • При издаване на DRO кредиторите не могат да предприемат действия срещу длъжника във връзка с дълговете към тях.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

  • С прекратяването и назначаването на временен управител се налага мораториум. Висящи дела към началната дата на неплатежоспособността не могат да бъдат продължавани без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.
  • Кредитор по висящо дело към момента на одобряване на CVA или IVA не може да продължи въпросното дело, тъй като ще бъде обвързан от условията на CVA или IVA (независимо дали самият той е гласувал за одобряването ѝ).
  • Кредиторите участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те също така могат да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица, различни от официалния синдик, трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите (на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от процедурата) по напредъка по делото.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

  • Кредиторите участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те могат също така да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица, различни от официалния синдик, трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите (на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от процедурата) по напредъка по делото, а при обявяване на фалит и прекратяване трябва да проведат заключително събрание на кредиторите, за да докладват относно управлението на производството по несъстоятелност.
  • Решенията могат да включват назначаване или отзоваване на длъжностното лице, споразумение за възнаграждението на длъжностното лице, създаване на комисия, проучване на предложение за доброволна договореност или всякакво друго решение, което длъжностното лице прецени, че изисква участието на кредиторите.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

  • В предложението за IVA може да се предвижда надзорникът да се разпорежда с активите на длъжника.
  • При DRO активите са изключени от производството, но официалният синдик разполага с правомощие да отправя запитвания във връзка с поведението и имуществото на длъжника.
  • При обявяване на фалит имуществото преминава към синдика, когато бъде назначен, без да е необходимо предаване, преотстъпване или прехвърляне. Синдикът е длъжен да поеме, осребри и разпредели между кредиторите имуществото на фалиралото лице.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

  • При корпоративната несъстоятелност в производството по несъстоятелност могат да бъдат включени всички дългове/задължения/непозволени увреждания на дружеството преди началната дата на неплатежоспособността. Могат да се предявят вземания и по отношение на дължими в бъдеще дългове, които обаче трябва да се намалят до сегашните стойности.
  • Задълженията, произтичащи от някои престъпни дейности (например трафик на наркотици), не подлежат на доказване при назначаване на временен управител или прекратяване.
  • Задълженията, поети след започването на производството, се считат за „разноски“. По отношение на тях съществува отделна йерархия на плащанията, но всички те трябва да бъдат изплатени преди да се пристъпи към разпределяне на парични средства между кредиторите.
  • В предложението за IVA трябва да се разкриват напълно задълженията на длъжника и да се определя начинът, по който ще се плати на кредиторите. В производството по несъстоятелност не могат да се предявяват вземания за дългове, натрупани от длъжника след постигането на споразумение по предложението, освен ако не е предвидена изрична клауза в тази връзка.
  • Определени дългове не се включват в процедурата за DRO и трябва да бъдат платени от длъжника. Те включват глоби, неплатени лицензионни такси за телевизия, студентски заеми и обезпечени дългове. В DRO не се предявяват вземания от кредитори, тъй като не се извършва разпределяне на активи.
  • В производството за обявяване на фалит могат да бъдат предявени вземания за дългове, които са изискуеми към датата на разпореждането за обявяване на фалит или които станат изискуеми в бъдеще в резултат на задължение, поето преди производството за обявяване на фалит. В производството за обявяване на фалит не могат да бъдат предявени вземания за глоби, дългове във връзка със студентски заеми, просрочени плащания на дългове във връзка със семейноправни производства и дългове във връзка с актове за конфискация.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

  • Кредиторите могат да предявяват вземания (доказателства за дългове) във всеки момент от производството. За да може да се гласува на събранията (или други процедури за вземане на решения) или за да се получи дял при разпределянето на приходите, трябва да бъде предявено вземане.
  • Когато при назначаване на временен управител, прекратяване или обявяване на фалит има намерение за разпределяне на приходите, длъжностното лице изпраща писма до всички кредитори, които все още не са предявили вземания, като посочва, че ще бъде извършено разпределянето на приходите, ги приканва да предявят своите вземания и определя краен срок за предявяването им, за да бъдат включени в разпределянето на приходите. Длъжностното лице може да взема предвид вземания, предявени след тази дата, но не е длъжно да го прави.
  • При ликвидация от съда и обявяване на фалит има стандартен формуляр, който трябва да бъде подаден, за да се докаже съществуването на дългове. За нито една от останалите процедури не съществуват стандартни формуляри, но в правната рамка за други процедури се посочва какви документи трябва да бъдат включени в доказателството за целите на разпределянето на приходите.
  • Ако кредиторът не предяви вземането си навреме, той не може да възпрепятства разпределянето на приходите.
  • При доброволни договорености изискването за представяне на доказателство пред длъжностното лице се изпълнява чрез уведомяване за вземането в писмен вид.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

  • Някои вземания, произтичащи от заетост, се третират като привилегировани и са платими след заплащане на разходите за процедурата, но преди вземанията на притежателите на плаващи обезпечения и необезпечените кредитори.
  • Вземанията не са подчинени по закон, освен в производства за обявяване на фалит, при които дългът към съпруга (съпругата) или регистрирания партньор на фалиралото лице към датата на обявяване на фалит се нарежда след дълговете към други кредитори, заедно с лихвите върху тези дългове.
  • Ако трета страна погаси дълга на длъжника, въпросната страна има вземане, предмет на суброгация, в производството по несъстоятелност.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

  • Кредиторите се съгласяват с предложенията, отправени от длъжника (при доброволна договореност на дружество — >75 % одобрение с оглед на стойността) или длъжностното лице по несъстоятелност (назначаване на временен управител, обикновено мнозинство или одобрение на всички обезпечени и повечето привилегировани кредитори, в случай че се счита за вероятно да не е налице възвръщаемост за необезпечените кредитори).
  • В случай на CVA всички необезпечени кредитори към момента на представяне на предложенията биват обвързани от споразумението, след като бъде одобрено.
  • Не е необходимо плановете за преструктуриране да бъдат одобрени от съда, но увредената страна може да се обърне към съда, ако счита, че е навредено ненужно на интересите ѝ.
  • Съществуват подробни процесуални правила за закриването/приключването на всички производства по корпоративна несъстоятелност, както чрез прекратяване, така и чрез преструктуриране.
  • След като кредиторите се съгласят с предложението за IVA, тази договореност се изпълнява със синдик с функциите на надзорник. Това не изисква разрешение от съда, въпреки че надзорникът трябва да докладва на съда резултата от проведеното събрание за одобряване на предложението. Всяка от страните може да се обърне към съда за преразглеждане на решението на кредиторите дали да приемат предложението на основание, че е налице съществен недостатък.
  • Ако след одобрението длъжникът не спазва условията на IVA, надзорникът може да подаде иск за обявяването на длъжника във фалит.
  • При DRO дълговете се погасяват 12 месеца след постановяването на заповедта. Съдът не участва в този процес.
  • При обявяване на фалит синдикът трябва да изпрати окончателен доклад на кредиторите, преди да бъде освободен. Ако синдикът не е официалният синдик, той трябва да свика заключително събрание на кредиторите, на което кредиторите могат да възразят срещу освобождаването. В такъв случай синдикът трябва да подаде искане за освобождаване до министерството или в противен случай бива освободен, когато отправи уведомление до фирмения регистър, че заключителното събрание е проведено.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

  • Кредиторите могат да предявят вземания във връзка със средства, които са им били разпределени (но не са били вложени в банка от тях), след приключването на производството (като тези средства се съхраняват от министерството).
  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда, че производството приключва при освобождаване на длъжностното лице.
  • При IVA с предложението на кредиторите се предлага определена сума за погасяване за всеки GBP от дълга. Кредиторите са длъжни да приемат това като пълно плащане, ако предложението бъде прието, поради което не разполагат с право на регресен иск за която и да е част от дълга след приключването на производството.
  • При обявяване на фалит и процедура за DRO дълговете се погасяват при приключването на производството с изключение на дълговете, които не представляват част от производството.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

  • В законодателството на Северна Ирландия се предвижда ясна йерархия на плащане от средствата, реализирани от активите. Разходите и съдебните разноски трябва да бъдат платени (от реализацията на активите) преди връщането на средства на кредиторите.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

  • Ако неплатежоспособното лице е проявило предпочитание към определен кредитор при действията, насочени към официалното обявяване в несъстоятелност (т.е. предпочело е да плати на този кредитор, вместо на други кредитори), или е сключило сделка на твърде ниска стойност (т.е. продало е нещо за сума, по-малка от неговата стойност или ценност), длъжностното лице може да предприеме правни действия спрямо получателя.
  • По искане на длъжностното лице по обявяване на фалит, прекратяване или назначаване на временен управител съдът може да отмени и двата вида сделки и да нареди на получателя да предприеме мерки за възстановяване до положението, каквото би било, ако сделката не е била извършена.
  • Исковете за отмяна на преференциални плащания трябва да са свързани със сделки, осъществени през шестте месеца преди назначаването на временния управител, откриването на процедурата за ликвидация или представянето на иск за обявяване на фалит или в срок от две години, в случай че е извършено преференциално плащане към партньор.
  • Исковете за отмяна на сделки на твърде ниска стойност трябва да са свързани със сделки, извършени в срок от две години преди въпросните събития или — в производства за обявяване на фалит — в срок от пет години, при условие че лицето е било неплатежоспособно към онзи момент или е станало неплатежоспособно в резултат на сделката.
  • Длъжностното лице по назначаване на временен управител, прекратяване, обявяване на фалит или доброволна договореност може да се обърне към съда с искане да се издаде заповед за отмяна на сделка, при която кредиторите са станали обект на измама. Такова искане може да бъде отправено и от жертвата на сделката с разрешение от съда.
  • При процедури за назначаване на временен управител и прекратяване длъжностното лице също така може да предяви иск за обезщетение срещу директора на дружество, търгувало с информация относно несъстоятелността, в резултат на което са възникнали допълнителни загуби за кредиторите, осъществявана е търговия с цел измама или е налице злоупотреба с власт.
  • В случай че пред съда бъде представена молба за ликвидация или иск за обявяване на фалит, всички разпореждания с имущество след представянето на молбата или иска са нищожни, освен ако съдът разпореди друго.
Последна актуализация: 18/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Несъстоятелност/фалит - Шотландия

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

В член 1 от Закона относно несъстоятелността (Шотландия) от 2016 г. (наричан по-нататък „Законът от 2016 г.“) се предвижда, че „имуществото на длъжник може да бъде конфискувано“. Това означава, че може да бъде заведено производство по несъстоятелност срещу различни образувания, които се определят като „длъжници“ съгласно Закона от 2016 г. Сред тях са включени живи длъжници, починали длъжници, изпълнители на техните завещания или лица, които имат право да бъдат определени за изпълнители на завещанието на починал длъжник, тръстове, партньорства (включително прекратени), командитни дружества (включително прекратени) по смисъла на Закона от 1907 г. за командитните дружества, юридически лица или неперсонифицирани сдружения.

Производства по несъстоятелност могат да бъдат заведени и срещу дружества (регистрирани или неперсонифицирани) в съответствие със Закона от 1986 г. относно несъстоятелността (наричан по-нататък „Законът от 1986 г.“).

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност на частни лица могат да бъдат образувани или по искане на длъжника (включително съгласно процедурата за минимални активи), или по молба на кредитор пред шерифския съд. Освен това длъжникът може да сключи акт за попечителство, който представлява доброволна форма на производство по несъстоятелност между физическо лице и неговите кредитори.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано и срещу жив длъжник по негово собствено искане при следните обстоятелства:

  • общият размер на дълговете му (включително лихвите) към датата на подаване на искането е не по-малко от 3000 GBP;
  • длъжникът не е бил обявен в несъстоятелност в петгодишния период, приключващ в деня преди датата, на която е подадено искането на длъжника;
  • длъжникът се е консултирал с финансов консултант;
  • длъжникът е представил декларация за поемане на ангажименти (включително ангажимент да плати на попечителя, след като бъде поставено решение за сума, определена посредством общия финансов инструмент);
  • длъжникът е „очевидно неплатежоспособен“, в предвидения срок е получил удостоверение за несъстоятелност по отношение на своето имущество или е сключил акт за попечителство, който не е защитен, тъй като кредиторите са възразили или не са дали своето съгласие,

като за целите на искането длъжникът не е „очевидно неплатежоспособен“ единствено защото е сключил акт за попечителство или е изпратил някакво известие до своите кредитори.

Освен това производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу жив длъжник по негово собствено искане, но съгласно „процедурата за минимални активи“, при която се прилагат определени критерии. Критериите са:

  • оценката на длъжника посредством общия финансов инструмент е показала, че той не е длъжен да осигури принос към своята несъстоятелност или е получавал определено плащане за период от най-малко 6 месеца, приключил в деня, в който е подадено искането;
  • общият размер на дълговете на длъжника (включително с лихвите) към датата на подаване на искането е не по-малко от 1500 GBP, но не повече от 17 000 GBP;
  • общата стойност на активите на длъжника към датата на подаване на искането не надхвърля 2000 GBP;
  • стойността на всеки отделен актив на длъжника не надхвърля 1000 GBP;
  • длъжникът не притежава земя;
  • длъжникът е получил удостоверение за несъстоятелност по отношение на своето имущество;
  • през 10-годишния период, приключил в деня преди датата, на която е подадено искането, длъжникът не е бил обявен в несъстоятелност в резултат на искане, подадено от длъжника съгласно процедурата за минимални активи; както и
  • през 5-годишния период, приключил в деня преди датата, на която е подадено искането, длъжникът не е бил обявен в несъстоятелност в резултат на искане, подадено от длъжника съгласно процедура, различна от процедурата за минимални активи, или в резултат на молба да бъде обявен в несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано и срещу жив длъжник по молба на квалифициран кредитор (или квалифицирани кредитори), ако длъжникът е „очевидно неплатежоспособен“ и квалифицираният кредитор е предоставил на длъжника пакет със съвети и информация във връзка с дългове (наричан по-нататък „DAIP“) поне 12 седмици преди подаването на молбата. „DAIP“ означава DAIP, посочен в член 10, параграф 5 от Закона от 2002 г. за уреждането на дълговете и налагането на запор (Шотландия) (наричан по-нататък „Законът от 2002 г.“).

„Квалифициран кредитор“ (както е посочено по-горе) е кредитор, който към датата на представяне на молбата (или, в зависимост от случая, на подаване на искането от длъжника) е кредитор на длъжника по отношение на ликвидни или неликвидни дългове, различни от условни или бъдещи дългове или дължими суми съгласно акт за конфискация, независимо дали са обезпечени или не, които са в размер (или един такъв дълг, който е в размер) на не по-малко от 3000 BGP. „Квалифицирани кредитори“ са кредитори, които към въпросната дата са кредитори на длъжника по отношение на дългове като посочените по-горе, чиято обща сума е в размер на не по-малко от 3000 BGP.

Предвид факта, че понятието „очевидно неплатежоспособен“ представлява част от критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да може длъжникът да подаде искане да бъде обявен в несъстоятелност или да за може кредитор да подаде молба за обявяване на длъжник в несъстоятелност, е важно да се разбере какво означава то. Очевидна неплатежоспособност в Шотландия се установява във всеки случай, в който:

  • е обявена неплатежоспособност по отношение на имуществото на длъжника или е постановена несъстоятелност в Англия, Уелс или Северна Ирландия; или
  • длъжникът е представил писмено известие пред своите кредитори, че е преустановил погасяването на своите дългове в хода на обичайната си стопанска дейност, в случай че не се отнася за лице, чието имущество за първи път се поставя под запор, което е задържано съгласно или по силата на съответно пълномощие за задържане или по отношение на което е издаден акт за конфискация или запор на имущество; или
  • по отношение на длъжника е образувано главно производство в държава членка, различна от Обединеното кралство;
  • длъжникът е сключил акт за попечителство;
  • ако след като на длъжника е връчено надлежно съставено нареждане за погасяване на дълг, последният не бъде погасен в рамките на срока на заповедта (освен ако към този момент длъжникът е бил в състояние и е имал готовност да погасява своите дългове при възникването им или ако към този момент длъжникът е щял да бъде в състояние да погасява тези дългове при възникването им, ако имуществото му не е било засегнато от ограничителна заповед или не е било предмет на акт за конфискация или запор на имущество);
  • постановление, с което част от имуществото на длъжника се присъжда за плащане или като обезпечение (освен ако към този момент длъжникът е бил в състояние и е имал готовност да погасява своите дългове при възникването им или ако към този момент длъжникът е щял да бъде в състояние да погасява тези дългове при възникването им, ако имуществото му не е било засегнато от ограничителна заповед или не е било предмет на акт за конфискация или запор на имущество);
  • дълг, установен с постановление или документ за дълг (съгласно определението в член 10 от Закона от 2002 г.), който се погасява от длъжника съгласно програма за погасяване на дългове в съответствие с част 1 от този закон, като програмата се отменя (освен ако към този момент длъжникът е бил в състояние и е имал готовност да погасява своите дългове при възникването им или ако към този момент длъжникът е щял да бъде в състояние да погасява тези дългове при възникването им, ако имуществото му не е било засегнато от ограничителна заповед или не е било предмет на акт за конфискация или запор на имущество);
  • кредитор на длъжника по отношение на ликвиден дълг в размер (или ликвидни дългове, чиято обща сума е в размер) на не по-малко от 1500 GBP, който лично или чрез съдебен служител е връчил на длъжника искане в предписаната форма, с което от него се изисква да плати дълга (или дълговете) или да намери обезпечение за неговото (или тяхното) плащане и в триседмичен срок от датата на връчване на искането, длъжникът не го е спазил или е съобщил на кредитора с препоръчано писмо, че отрича да е налице дълг или посочената като дълг от кредитора сума да е незабавно платима.

Производство по несъстоятелност срещу жив длъжник може да бъде образувано и от временен управител или от синдик на държава членка, назначен в главното производство.

Попечителят, който предприема действия съгласно акт за попечителство, може да образува производство по несъстоятелност срещу жив длъжник единствено в случай че длъжникът не е спазил наложените му съгласно акта за попечителство задължения, които е могло разумно да се очаква да изпълни, или инструкции, или изисквания в рамките на разумното, които са му били дадени или отправени от попечителя във връзка с акта за попечителство, или ако в своята молба попечителят докаже, че е в най-добър интерес на кредиторите длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност.

Освен това производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу починал длъжник по молба на квалифициран кредитор (или квалифицирани кредитори) на починалия длъжник, по молба на временен управител, синдик на държава членка, назначен в главното производство, или попечител, който предприема действия съгласно акт за попечителство. Производство по несъстоятелност срещу починал длъжник може да бъде образувано и по искане на длъжника, което се подава от изпълнителя на неговото завещание или от лице с право да бъде определено за изпълнител по отношение на имуществото.

За да може длъжникът да сключи акт за попечителство, минималният период на изплащане трябва да е 48 месеца, освен ако бъде договорено друго. Съгласно актовете за попечителство лицето също така е задължено да изплаща определена сума на месец за срока на действие на договора. При все това доброволно сключеният акт за попечителство не е обвързващ за кредитор, който не е съгласен с неговите условия, а за защитен договор дълговете трябва да бъдат в размер на най-малко 5000 GBP.

Корпоративната несъстоятелност в Шотландия може да бъде осъществена чрез ликвидация (доброволна или по нареждане на съда), преструктуриране (доброволна договореност на дружество (наричана по-нататък „CVA“) или назначаване на временен управител) или управление от синдик. Назначаването на временен управител може да се използва и като процедура за ликвидация; строго погледнато, то не представлява процес по преструктуриране.

Всеки кредитор (частен или държавен) може да се обърне към съда с искане за ликвидация на дадено дружество (принудително прекратяване) или назначаването на временен управител, докато самото дружество може да вземе решение за ликвидация (доброволно прекратяване, при което то може да бъде платежоспособно или неплатежоспособно, като платежоспособността се преценява въз основа на способността за погасяване на всички дългове в 12-месечен срок). Дружеството също така може да подаде молба за ликвидация до съда. Освен това министърът може да отправи искане до съда за ликвидация на дадено дружество, ако това е в обществен интерес. Не е необходимо такива дружества да са неплатежоспособни.

Принудителното прекратяване може да бъде извършено на основание, че дружеството не е в състояние да погасява своите дългове (неплатежоспособност), като тази неспособност се доказва чрез неизпълнено законоустановено искане за плащане или чрез неизпълнено решение. Съдилищата също могат да отправят искане за прекратяване на дружество на основание, че това е справедливо и безпристрастно. Съдът може да назначи временен синдик във всеки един момент, след като получи молба (от която и да е страна) за принудително прекратяване. Такова назначаване обикновено се прави с цел защита на активите на дружеството, преди да бъде проведено съдебното заседание във връзка с ликвидацията. Правомощията на временния синдик са определени в съдебната заповед, с която той се назначава.

За да бъде назначен временен управител на дадено дружество, то трябва да бъде неплатежоспособно или да има вероятност да стане неплатежоспособно. Съгласно съдебната практика „вероятност“ в този смисъл означава висока степен на вероятност. Дружеството или неговите директори могат да назначат временен управител, като същото може да направи и притежател на плаващо обезпечение (такива назначения се правят извънсъдебно).

Дружеството може да предложи CVA. За тази цел не е необходимо то да бъде неплатежоспособно. CVA може да се предложи и от длъжностното лице при прекратяване или назначаване на временен управител (ако вече е започнала една от тези процедури).

Това длъжностно лице може да предприеме действия непосредствено след откриването на производството (във връзка с решението за ликвидация на дружеството, с нареждането на съда за назначаване на временен управител или прекратяване или с подаването на известие до съда за назначаване на временен управител (за онези назначения, които не се правят по нареждане на съда).

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

С някои изключения цялото имущество на длъжника се предоставя на попечителя, считано от началната дата на неплатежоспособността, като представлява част от масата на несъстоятелността. Имуществото се предоставя на попечителя, като се отнема от длъжника. Попечителят също така придобива право върху имуществото, което предоставя на длъжника след датата на конфискация, но преди освобождаването на длъжника от отговорност. Имуществото на длъжника не включва какъвто и да е дял като наемател съгласно наемно правоотношение, което е гарантирано по смисъла на част II от Закона от 1988 г. за жилищното настаняване (Шотландия) или е защитено по смисъла на Закона от 1984 г. за наемите (Шотландия), по отношение на което съгласно която и да било разпоредба от част VIII от този закон не може да се изисква премия като условие за отдаване, или съгласно т. нар. „осигурено“ наемно правоотношение в Шотландия по смисъла на Закона от 2001 г. за жилищното настаняване (Шотландия).

Имуществото, което не се предоставя на попечителя, включва имущество, което се съхранява извън къща за живеене и по отношение на което съгласно член 11, параграф 1 от Закона от 2002 г. не може да се налага запор, както и имущество, което се съхранява в къща за живеене и което не представлява несъществен актив за целите на част 3 от Закона от 2002 г. Изключва се и имущество, което длъжникът държи съгласно фидуциарен акт в полза на друго лице. Освен това, ако в рамките на процедура за минимални активи длъжникът разумно изисква използването на превозно средство, за актив няма да се счита превозно средство, притежавано от длъжника, чиято стойност не надхвърля 3000 GBP.

Обстоятелството, че имуществото на длъжника е предоставено на попечител, не засяга правото на ипотека на наемодател.

Следва да се има предвид, че разпоредбите за предоставяне не засягат правото на който и да било обезпечен кредитор, което е с предимство спрямо правата на попечителя.

При сключване на акт за попечителство активите на длъжника се прехвърлят за управление в полза на кредиторите и за погасяване на дълговете, но длъжникът може да прехвърли само активи, по отношение на които е възможно доброволно прехвърляне. Ако актът за попечителство бъде защитен, Законът от 2016 г. съдържа разпоредби във връзка с постигането на споразумение по отношение на имуществото на длъжника, което може да бъде наследено.

При корпоративната несъстоятелност цялото имущество на дружеството по целия свят подлежи на производството по несъстоятелност. В законодателството понятието „имущество“ се определя широко.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Попечителят в производство по несъстоятелност на частно лице или по акт за попечителство (или което и да е длъжностно лице) трябва да бъде квалифициран синдик. Значението на понятието „синдик“ съгласно Закона от 1986 г. е едно и също в Шотландия и в Англия и Уелс. В Шотландия е наказуемо извършването на дейност като попечител от лице, различно от служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия, ако то не е квалифициран синдик.

Синдикът трябва да бъде физическо лице. Лицензиите за синдици могат да бъдат издадени само от професионален орган, упълномощен от министъра. За да се сдобие с лицензия, кандидатът трябва да положи изпит и да е придобил практически стаж от определен брой часове в областта на несъстоятелността.

Във всяко производство по несъстоятелност на частно лице се назначава попечител, чиито общи функции са:

  • да възстанови, управлява и осребри имуществото на длъжника, независимо дали то се намира в Шотландия или на друго място;
  • да разпредели имуществото между кредиторите на длъжника съгласно съответните им права;
  • да установи причините, поради които длъжникът е неплатежоспособен, и обстоятелствата в тази връзка;
  • да установи състоянието на активите и пасивите на длъжника;
  • да води дневник на заседанията, докато е изпълнява тази длъжност, така че да се осигури точен запис на процеса по конфискация;
  • да съставя редовни отчети за извършените дейности по имуществото на длъжника, като тези отчети са достъпни за проверка от комисарите (ако има такива), кредиторите и длъжника по всяко време в границите на разумното; както и
  • независимо дали попечителят все още извършва дейност във връзка с производството по несъстоятелност или не, да предостави на служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия информация, която счита за необходима, за да може последният да изпълни своите функции съгласно Закона от 2016 г.

При изпълнението на своите функции попечителят също така взема предвид съветите, отправени от комисарите (ако има такива).

Ако попечителят има разумни основания да подозира, че в рамките на производството по несъстоятелност е извършено нарушение от длъжника във връзка с неговите активи, в рамките на взаимоотношенията му с попечителя или чрез поведението му във връзка с неговите стопански или финансови дела или от друго лице в рамките на взаимоотношенията му с длъжника, от временния попечител или от попечителя, който отговаря за активите на длъжника или за стопанските, или финансовите му дела, то попечителят докладва за това на служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия. Освен това, ако попечителят има разумни основания да счита, че някакво поведение от страна на длъжника е от такова естество, че в резултат на него шериф би одобрил искане за издаване на заповед за ограничения по отношение на несъстоятелността, попечителят докладва за това на служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия. Докладите са абсолютно поверителни.

Когато служителят на Службата по несъстоятелност на Шотландия изпълнява функциите на попечител, той може да се обърне към шерифа за указания във връзка с всеки конкретен проблем, който възниква във връзка с несъстоятелността.

Ако длъжникът, кредитор или всяко друго лице, което има интерес, остане неудовлетворен от действие, бездействие или решение на попечителя, той може да се обърне към шерифския съд (sheriff court) и при отправяне на такова искане шерифът може да потвърди, отмени или измени всяко действие или решение на попечителя, да му даде указания или да издаде заповед, която счита за необходима.

Хонорарът на синдика, който действа като длъжностно лице при корпоративна несъстоятелност, се поема от кредиторите. Синдикът може да се обърне към съда, ако счита, че определената от кредиторите основа за хонорара е недостатъчна. Кредиторите могат да се обърнат към съда, ако считат, че хонорарът е прекалено висок.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Може да се извърши прихващане на дълг, възникнал преди обявяването в несъстоятелност, срещу вземане от кредитора, което е възникнало преди обявяването в несъстоятелност. Прихващане на дълг, възникнал след обявяването в несъстоятелност, може да се извърши срещу вземане, възникнало след обявяването в несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Макар че попечителят в производство по несъстоятелност на частно лице представлява както кредиторите, така и длъжника, той не представлява длъжника във връзка с неговите задължения. Като приема длъжността и поема разпореждането с имуществото, попечителят като такъв не е обвързан спрямо кредиторите на длъжника във връзка с текущи задължения или договори, чието действие продължава след откриването на производството по несъстоятелност. Попечителят обаче може да приеме договор, ако бъде упълномощен от кредиторите. По този начин попечителят или ще обвърже директно кредиторите (или тези, които са го упълномощили), или самият той ще бъде обвързан с удовлетворяването на вземанията на кредиторите. Попечител, който приеме договор, без да е упълномощен от кредиторите, носи лична отговорност за задълженията.

Попечителят може да встъпи в договор, когато се счита, че това ще бъде от полза за управлението на имуществото на длъжника, освен когато приемането на договора не се позволява от предвидените в него изрични или имплицитни условия.

При някои договори попечителят не може да извършва никакви действия и може единствено да претендира за облагите по договора, например да събира плащания. При други договори попечителят може да изпълнява задължения и да извършва действия, тъй като така ще бъдат извлечени облаги за имуществото.

Ако попечителят не приеме договор, другата страна може да предяви иск за обезщетение за вреди като обикновен кредитор в производството по несъстоятелност, но — в отсъствието на специална разпоредба в договора — не и ако другата страна е прекратила договора или е изразила съгласие с него след обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Договорните правомощия на попечителя в производство по несъстоятелност на частно лице са определени в член 110 от Закона от 2016 г. Попечителят трябва да приеме или да откаже да приеме договора в 28-дневен срок от получаването на писмено искане от която и да е страна по договор, сключен от длъжника. 28-дневният период може да бъде удължен с искане до шерифския съд, ако служителят на Службата по несъстоятелност на Шотландия изпълнява функциите на попечител, или в противен случай — с искане до служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия. Такива решения за удължаване на срока подлежат на преразглеждане или обжалване. Освен това е възможно служителят на Службата по несъстоятелност на Шотландия да отнесе случая до шерифа, за да получи указания, преди да вземе решение или да пристъпи към преразглеждане. Ако попечителят не отговори писмено на искане от която и да е страна по договор в рамките на 28-дневен срок (или според случая по-дълъг срок), се счита, че попечителят е отказал да приеме договора.

По време на производството по несъстоятелност може да продължи текущото предоставяне на определени услуги (комунални услуги, съобщителни и ИТ услуги, за които се счита, че са от „основно значение“), без да е необходимо да се заплатят дължими плащания, които при откриването на производството по несъстоятелност все още не са изплатени.

При корпоративната несъстоятелност длъжностното лице по несъстоятелност няма никакво задължение да изпълнява договори, сключени от дружеството длъжник. Синдикът може да отхвърли нерентабилен договор, като отмени интереса/задължението на обявеното в несъстоятелност лице по него (като насрещната страна може да предяви като вземания в производството по несъстоятелност загуби/щети в резултат на несъстоятелността). С изключение на доставки от основно значение, доставчиците могат да прекратят сключени договори при обявяване в несъстоятелност (ако това е предвидено в техния договор). Всички неплатени стоки/услуги могат да бъдат предявени като вземания в производството по несъстоятелност.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

По отношение на производствата по несъстоятелност на частни лица член 109, параграф 5 от Закона от 2016 г. позволява на попечителя да се явява като страна в съдебно производство или да продължи съдебно производство във връзка с имуществото на длъжника.

По принцип, ако към датата на обявяване в несъстоятелност дадено лице има вземане по отношение на длъжник, то ще предяви това вземане в производството по несъстоятелност. Съдебното производство срещу длъжника може да представлява най-подходящият начин за уреждането на спорен дълг.

Процесите по прекратяване и назначаване на временен управител водят до налагане на мораториум. След започване на съответната процедура без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда не могат да бъдат предприемани правни действия срещу дружеството.

При CVA никой кредитор, обвързан от споразумението, не може да предприема правни действия за уреждане на дълга (тъй като е обвързан от приетото споразумение). Кредиторът може да предприеме действие след одобряването на CVA, ако не е получил своето плащане.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Длъжникът не може да образува или продължи съдебно производство, по което попечителят има готовност да се яви като страна. На попечителя следва да бъде съобщено за съдебното производство, за да му се даде възможност да се включи в него или да се яви като ответник. Съдебното производство обаче може да продължи независимо от позицията на попечителя.

Длъжникът може да се явява като страна по производства, които засягат гражданското му състояние, като например развод, независимо от откриването на производство по несъстоятелност спрямо него. Предявяването на иск за обезщетение за вреди е лично действие за страната, така че попечителят не разполага с правомощие за образуване на производство, макар че попечител може да предяви иск за имуществени вреди или да се яви като страна по съдебно производство, в което се претендира за обезщетение, или е възможно да се наложи длъжникът да се отчете пред попечителя за присъдените му средства по даден иск.

В Шотландия съществува разпоредба, която позволява на длъжника да съобщи за намерението си да подаде искане за обявяване в несъстоятелност или за сключване на акт за попечителство, като отправи искане за мораториум. Една от характеристиките на мораториума е, че той осигурява защита на длъжника от запор за срок от 6 седмици. Поради това през този период провеждането на съдебно производство преди образуването на производството по несъстоятелност може да продължи, но няма да бъде позволено налагане на запор във връзка с постановено съдебно решение.

Процесите по прекратяване и назначаване на временен управител водят до налагане на мораториум. Висящи дела към началната дата на неплатежоспособността не могат да се продължават без съгласието на длъжностното лице или без разрешение на съда.

Кредитор по висящо дело към момента на одобряване на CVA не може да продължи въпросното дело, тъй като ще бъде обвързан от условията на CVA (независимо дали самият той е гласувал за одобряването му).

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредиторите могат да участват в производството по несъстоятелност по редица начини, включително чрез събрания на кредиторите. Попечителят трябва да вземе решение дали да свика законоустановено събрание на кредиторите, в 60-дневен срок от обявяването на длъжника в несъстоятелност. Ако такова събрание бъде проведено, присъстващите кредитори могат да гласуват да заменят попечителя. Ако попечителят вземе решение да не свиква събрание, кредиторите могат да поискат такова и попечителят е длъжен да го свика, ако не по-малко от една четвърт от кредиторите с оглед на стойността (въз основа на целия размер на дълга) са го поискали. По всяко време кредиторите могат да поискат свикване на други събрания. Събранието трябва да се проведе, ако то бъде поискано от една десета от кредиторите с оглед на техния брой или една трета от тях с оглед на стойността (въз основа на дълга). На събрание на кредиторите могат да бъдат дадени указания за попечителя, но попечителят и останалите кредитори имат право да ги обжалват пред шерифския съд. По време на всяко събрание на кредиторите могат да бъдат избрани комисари. По принцип комисари могат да бъдат избрани с цел консултиране и надзор на управлението на несъстоятелността, включително одит на сметките на попечителя. Комисарите са кредитори или техни упълномощени представители. Ако не бъдат избрани комисари, тази функция се изпълнява от служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия.

Попечителите са длъжни да представят сметки в края на първата година и на периодични интервали след това до края на производството по несъстоятелност. Одити на сметките трябва да се извършват от служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия или от избраните комисари. На кредиторите се изпращат копия от решението във връзка с разноските и хонорара на попечителя. Кредиторите могат да поискат да видят сметките, както и да обжалват решението.

Обикновеният акт за попечителство не е обвързващ за кредиторите, освен ако те се съгласят с неговите условия, при което той става защитен.

При производствата по корпоративна несъстоятелност кредиторите могат да участват в производството по несъстоятелност чрез събрания на кредиторите и чрез други процеси по вземане на решения. Те също така могат да създадат комисия и да изберат нейните членове. Длъжностните лица трябва редовно да представят актуална информация на кредиторите (на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от процедурата) по напредъка по делото.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Попечителят в рамките на производство по несъстоятелност на частно лице управлява производството от името на кредиторите и разполага с правомощия да определи и възстанови имуществото на длъжника, което се предоставя на попечителя. В действителност член 109 от Закона от 2016 г. гласи, че възможно най-скоро след назначаването на попечителя и с цел възстановяване на имуществото на длъжника (предмет на член 113 от Закона относно на семейното жилище на длъжника) попечителят поема разпореждането с цялото имущество на длъжника, което е предоставено на попечителя, както и с всички документи, които се притежават или контролират от длъжника във връзка с неговите активи или стопански или финансови дела. Попечителят също така трябва да състави и поддържа опис на имуществото и да извърши остойностяване, като впоследствие изпраща копие от описа и остойностяването до Службата по несъстоятелност на Шотландия. Попечителят също така има право да осъществява достъп до всички документи във връзка с активите или стопанските или финансовите дела на длъжника, които са изпратени от длъжника или от негово име на трета страна и се държат от въпросната страна, както и да прави копия на всякакви такива документи. Ако което и да е лице възпрепятства попечител, който упражнява или се опитва да упражни своето правомощие за достъп до документи, по искане на попечителя шерифът може да нареди на лицето да преустанови възпрепятстването на попечителя. Попечителят също така може да изисква да му бъде предоставен всеки документ за право на собственост или друг документ на длъжника, независимо дали по отношение на въпросния документ се претендира за запазено право, без да се засяга предимството на носителя на запазеното право.

След възстановяване на активите попечителят трябва да пристъпи към управление и осребряване на имуществото. В съответствие с член 109 от Закона от 2016 г., колкото е възможно по-скоро след назначаването си, попечителят се консултира със Службата по несъстоятелност на Шотландия относно изпълнението на своите функции и спазва, освен при някои изключения, всички общи или конкретни указания, които в зависимост от случая могат да му бъдат дадени от кредиторите, по искане на комисарите, от шерифа или от служителя на Службата по несъстоятелност на Шотландия във връзка с изпълнението на тези функции от попечителя.

Попечителят може да извършва следните действия:

  • да продължи да извършва стопанската дейност на длъжника или да я закрие;
  • да бъде страна в съдебно производство или да продължи съдебно производство във връзка с имуществото на длъжника;
  • да учреди залог върху която и да било част от имуществото;
  • когато право, опция или друг вид правомощие представлява част от имуществото на длъжника, да извършва плащания или да поема задължения, така че да се сдобие с имуществото, обхванато от въпросното право, опция или правомощие, в полза на кредиторите;
  • да взема назаем парични средства, доколкото това е необходимо за опазване на имуществото на длъжника; както и
  • да сключва или поддържа застрахователни полици по отношение на стопанската дейност или имуществото на длъжника.

Продажбата на имуществото на длъжника може да се извършва чрез публична процедура или чрез частна сделка.

По отношение на продажбата на която и да е част от наследяемото имущество на длъжника, върху която кредитор или кредитори държат определен вид ипотека върху наследството като гаранция (heritable security), се прилагат следните правила, ако правата на обезпечения кредитор или кредитори са с предимство пред тези на попечителя:

  • попечителят може да продаде тази част само със съгласието на всеки такъв кредитор, освен ако получи достатъчно висока цена, така че изплати всяка от тези гаранции;
  • не се позволява предприемането на действия от страна на кредитор за изпълнение на гаранцията върху тази част, след като попечителят му е съобщил, че възнамерява да я продаде, както и откриването на процедура за продажбата на тази част от попечителя, след като кредитор му е съобщил, че възнамерява да открие процедура за продажбата ѝ;
  • когато попечителят или кредитор съобщи такава информация (както е посочено по-горе), но се забави неоправдано при осъществяването на продажбата, то всеки кредитор, на когото е било съобщено — ако бъде упълномощен от шерифа в случай на съобщаване — може да пристъпи към изпълнение на своята гаранция или в обратния случай попечителят може да продаде въпросната част.

Функцията на попечителя да осребри имуществото на длъжника включва функция за продажба на дългове, с които имуществото е обвързано, със или без предявяване на регресен иск по отношение на имуществото.

Попечителят може да продаде всички бързоразвалящи се стоки, без да се съобразява с дадените указания, ако счита, че спазването им би повлияло неблагоприятно на продажбата.

Нито попечителят, нито партньор на попечителя или който и да е от комисарите няма право да закупи имуществото на длъжника в съответствие с член 109 от Закона от 2016 г.

Попечителят трябва да спази изискванията на член 109, параграф 7 от Закона от 2016 г. и може да извършва всички действия, разрешени съгласно член 109, само доколкото според него това би било от финансова полза за имуществото на длъжника и в интерес на кредиторите.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Вземанията на кредиторите в производство по несъстоятелност в Шотландия представляват дългове, които като цяло са били дължими към началната дата на неплатежоспособността. Ако длъжникът подаде искане в тази връзка, началната дата на неплатежоспособността ще се счита за датата на обявяване в несъстоятелност. Ако производството по несъстоятелност е по молба на кредитор, началната дата на неплатежоспособността е датата на първата заповед за призоваване на длъжника пред съда.

Разноските и хонорарът на попечителя, разходите на кредитора, който е подал молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност или се е присъединил към молбата, както и лихвите върху дълговете от началната дата на неплатежоспособността до погасяването на дълга също се изплащат от имуществото (при условие че бъдат събрани достатъчно средства).

Не могат да бъдат уважени вземания, които са възникнали след откриването на производството по несъстоятелност. Поради това възникнало след конфискацията вземане на кредитор от длъжника би могло да доведе до откриването на допълнително производство по несъстоятелност. В действителност е възможно срещу един и същ длъжник да се води повече от едно производство по несъстоятелност.

При корпоративната несъстоятелност в производството по несъстоятелност могат да бъдат включени всички дългове и задължения на дружеството преди началната дата на неплатежоспособността. Могат да се предявят вземания и по отношение на дължими в бъдеще дългове, които обаче трябва да се намалят до сегашните стойности. Задълженията, произтичащи от някои престъпни дейности (например трафик на наркотици), не подлежат на доказване при назначаване на временен управител или прекратяване. Задълженията, поети след започването на производството, се считат за „разноски“. По отношение на тях съществува отделна йерархия на плащанията, но всички те трябва да бъдат изплатени, преди да се пристъпи към разпределяне на парични средства между кредиторите.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

В член 122 от Закона от 2016 г. се определят разпоредбите за предявяването на вземания в производства по несъстоятелност на частни лица. За да получи решение за право на кредитор (доколкото са налични средства) на дивидент от имуществото на длъжника, кредиторът трябва да предяви вземане пред попечителя най-късно на „съответния ден“. Съответният ден е денят, в който изминават 120 дни от датата, когато на кредитора е връчено известие дали попечителят възнамерява да свика законоустановено събрание, или — ако на кредитора не е връчено известие — 120 дни от датата, на която попечителят връчва известие на кредитора, с което го приканва да предяви вземания.

Ако кредитор предяви вземане пред попечителя със закъснение (след съответния ден), по отношение на който и да било счетоводен период попечителят може да представи решение за право на кредитор (доколкото са налични средства) на дивидент от имуществото на длъжника, ако вземането е предявено не по-късно от 8 седмици преди края на счетоводен период и са налице извънредни обстоятелства, поради които вземането не е могло да бъде предявено преди съответния ден.

С цел да се удостовери валидността или размерът на предявено от кредитор искане попечителят може да поиска от кредитора да представи допълнителни доказателства. Алтернативно попечителят може да поиска от всяко друго лице, за което счита, че може да представи съответните доказателства, да представи въпросните доказателства. Ако кредиторът или другото лице откаже или се забави при изпълнението на това искане, попечителят може да се обърне към шерифския съд с искане кредиторът или другото лице да бъде призовано за частна проверка пред шерифа.

Вземанията на кредитора трябва да бъдат предявени по определен ред, описан в Наредбата относно несъстоятелността (Шотландия) от 2016 г.

Кредиторите в производство по корпоративна несъстоятелност могат да предявяват вземания (доказателства за дългове) във всеки момент от производството. Трябва да се предяви вземане, за да може да се гласува на всяко събрание (или други процедури за вземане на решения) или за да се получи дял при разпределянето на приходите. Когато при назначаване на временен управител или прекратяване има намерение за разпределяне на приходите, длъжностното лице изпраща писма до всички кредитори, които все още не са предявили вземания, като посочва, че ще бъде извършено разпределянето на приходите, приканва ги да предявят своите вземания и определя краен срок за предявяването им, за да бъдат включени в разпределянето на приходите. Длъжностното лице може да взема предвид вземания, предявени след тази дата, но не е длъжно да го прави. При ликвидация от съда има стандартен формуляр, който трябва да бъде подаден, за да се докаже съществуването на дългове. Не съществуват стандартни формуляри за нито една друга процедура, но в правната рамка за други процедури се посочва какви документи трябва да бъдат включени в доказателството за целите на разпределянето на приходите. Ако кредиторът не предяви вземането си навреме, той не може да възпрепятства разпределянето на приходите.

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Редът на разпределянето на приходите в производства по несъстоятелност на частни лица е, както следва:

  1. разноските и хонорарът на временния попечител при управлението на имуществото на длъжника;
  2. разноските и хонорарът на попечителя при управлението на имуществото на длъжника;
  3. когато длъжникът вече е починал, извършените разходи за грижи на смъртния одър и за погребение в рамките на разумното, както и извършените разходи за управление на имуществото на починалия в рамките на разумното;
  4. извършените разходи в рамките на разумното от кредитор, който е подал молба или се е присъединил към искане на длъжник за обявяване на длъжника в несъстоятелност;
  5. обикновени привилегировани вземания (с изключение на натрупани върху тях лихви към началната дата на неплатежоспособността);
  6. второстепенни привилегировани вземания (с изключение на натрупани върху тях лихви към началната дата на неплатежоспособността);
  7. обикновени вземания;
  8. законоустановени лихви върху обикновени привилегировани вземания, второстепенни привилегировани вземания и обикновени вземания между началната дата на неплатежоспособността и датата на погасяване на дълга; както и
  9. всички дългове с отложено плащане.

Оставащият излишък след пълното изплащане на всички дългове се връща на длъжника или на неговите наследници или приобретатели.

Някои вземания, произтичащи от заетост, се третират като привилегировани и са платими след заплащане на разходите за процедурата, но преди вземанията на притежателите на плаващи обезпечения и необезпечените кредитори.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

По принцип се счита, че производството по несъстоятелност приключва, когато приключи дейността на временния управител и попечителят е изплатил всички дивиденти на кредиторите, приключил е всички сметки и е бил освободен от отговорност като попечител. Посредством съдебната практика в Шотландия обаче беше установено, че производството по несъстоятелност продължава независимо от освобождаването от отговорност на длъжника и на попечителя. Причина за това е, че процесът може да бъде възобновен чрез предявяване на искане пред съда, а понастоящем при определени обстоятелства и пред Службата по несъстоятелност на Шотландия.

Съгласно член 145 от Закона от 2016 г. в резултат на приключването на производството по несъстоятелност длъжникът се освобождава от всички дългове и задължения на територията на Обединеното кралство, за които е носел отговорност към началната дата на неплатежоспособността. В съответствие с това кредиторите повече не могат да предприемат действия за принудително изплащане на тези дългове. Съществуват обаче изключения, съгласно които длъжникът не се освобождава от задължение за плащане на глоба, наложена от мирови съд (peace court) (или от районен съд (district court), от задължение съгласно съдебна заповед за плащане на обезщетение по смисъла на член 249 от Закона от 1995 г. за наказателното производство (Шотландия) (наричан по-нататък „Законът от 1995 г.“), от задължение, съгласно което се конфискува сума, депозирана в съд съгласно член 24, параграф 6 от Закона от 1995 г.; от задължение в резултат на измама или злоупотреба с доверие, задължение за изплащане на издръжка или сума от такова естество съгласно нормативен акт или правна норма или периодична издръжка, дължима при развод съгласно съдебна заповед или съгласно задължение, различно от издръжка или периодична издръжка, което би могло да се включи в размера на вземането на кредитор, или издръжка на дете по смисъла на Закона от 1991 г. за издръжката на деца (наричан по-нататък „Законът от 1991 г.“), която се дължи за който и да е период преди датата на конфискация по отношение на лице, от което е трябвало да бъде платена, или по отношение на работодател, от когото е била или е трябвало да бъде приспадната съгласно член 31, параграф 5 от Закона от 1991 г.

При приключване на акта за попечителство длъжникът се освобождава от всички негови дългове, обхванати от договора, при условие че попечителят счита, че длъжникът е изпълнил своите задължения по въпросния договор.

В Шотландия е отменено сключването на предпазен конкордат по отношение на молби за обявяване в несъстоятелност, представени след 1 април 2015 г., по силата на член 18 от Закона от 2014 г. за съвети при несъстоятелност и дългове (Шотландия).

Съществуват подробни процесуални правила за закриването/приключването на всички производства по корпоративна несъстоятелност, както чрез прекратяване, така и чрез преструктуриране.

Не е необходимо плановете за преструктуриране да бъдат одобрени от съда, но увредената страна може да се обърне към съда, ако счита, че ненужно е навредено на интересите ѝ.

Кредиторите се съгласяват с предложенията, отправени от длъжника (в CVA – > 75 % одобрение от гледна точка на стойността) или длъжностното лице по несъстоятелност (назначаване на временен управител, обикновено мнозинство или одобрение на всички обезпечени и повечето привилегировани кредитори, в случай че се счита за вероятно да не е налице възвръщаемост за необезпечените кредитори).

В случай на CVA, след като споразумението бъде одобрено, всички необезпечени кредитори към момента на представяне на предложенията биват обвързани от него.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключване на производството по несъстоятелност кредиторите могат да обжалват освобождаването от отговорност на попечителя и също така имат право да подадат искане за повторно откриване и възобновяване на производството.

Освен това, както е посочено по-горе, макар че приключването на производството по несъстоятелност и освобождаването от отговорност на длъжника обикновено означават, че длъжникът се освобождава от всички дългове и задължения на територията на Обединеното кралство, за които е носел отговорност към началната дата на неплатежоспособността, съществуват и някои изключения. Поради това е възможно кредиторите да продължават да разполагат с права да претендират за изплащането на някои изключени дългове, независимо от приключването на производството по несъстоятелност.

Кредиторите също така могат да предявят вземания във връзка със средства, които са им били разпределени (но не са били вложени в банка от тях), след приключването на производството.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Понесените в производството по несъстоятелност разходи и съдебни разноски следва да се заплатят със събрани от имуществото средства. Ако обаче няма достатъчно средства за покриване на разходите и съдебните разноски по производството и ако функцията на попечител се изпълнява от Службата по несъстоятелност на Шотландия, тези разходи ще бъдат поети от държавния бюджет. Ако попечителят е синдик, а не служител на Службата по несъстоятелност на Шотландия, той може да се обърне към подалия молбата кредитор за покриване на разликата, в случай че събраните средства за плащане на разходите и съдебните разноски по производството са недостатъчни. Разходите и съдебните разноски трябва да бъдат платени (от реализацията на активите) преди връщането на средства на кредиторите.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Безвъзмездното прехвърляне на собственост, несправедливото предпочитание и други сделки с измамна цел подлежат на обжалване съгласно общото право и в съответствие с член 98, параграф 11 и член 99, параграф 8 от Закона от 2016 г.

Безвъзмездното прехвърляне на собственост от длъжник може да бъде обжалвано от всеки кредитор, който е кредитор по силата на дълг, възникнал на или преди началната дата на неплатежоспособността, преди сключването на акта за попечителство или преди настъпването на смъртта на длъжника. Освен това според случая то може да бъде обжалвано от попечителя, от попечителя, който извършва дейност съгласно акта за попечителство, или от назначения от съда синдик.

Безвъзмездното прехвърляне на собственост може да се обжалва, когато чрез това действие каквато и да е част от имуществото на длъжника е прехвърлена или е направен отказ или освобождаване от каквото и да вземане или право на длъжника, и е настъпило някое от следните обстоятелства:

  • обявена е неплатежоспособност по отношение на имуществото на длъжника (освен в случай на физическо лице след смъртта му); или
  • длъжникът е сключил акт за попечителство, който е обхванат от защита; или
  • длъжникът е починал и в рамките на 12 месеца след смъртта му е обявена несъстоятелност по отношение на неговото имущество; или
  • длъжникът е починал и в рамките на въпросните 12 месеца е назначен назначеният от съда синдик съгласно член 11A от Закона от 1889 г. за назначените от съда синдици (Шотландия) за управление на имуществото и към датата на смъртта е обявена абсолютна неплатежоспособност по отношение на имуществото; както и
  • прехвърлянето на собствеността е извършено в съответен ден.

Денят, в който е извършено прехвърлянето на собствеността, е датата, на която прехвърлянето напълно е влязло в сила, а „съответният ден“ означава, че по отношение на прехвърлянето е налице допълнителен нюанс:

  • лице, което е партньор на длъжника, ден, който е настъпил не по-рано от 5 години преди началната дата на неплатежоспособността, сключване на акт за попечителство или настъпване на смъртта на длъжника, според случая; или
  • друго лице, ден, който е настъпил не по-рано от 2 години преди въпросната дата.

При обжалване съдът издава постановление за нищожност, за възстановяване на имуществото обратно в масата на несъстоятелността на длъжника или по целесъобразност друго правно средство, но не извършва това, ако лицето, което иска прехвърлянето на собственост да се уважи, демонстрира:

  • че непосредствено след прехвърлянето на собствеността или по което и да е друго време активите на длъжника са надхвърляли неговите задължения; или
  • че прехвърлянето на собствеността е извършено срещу подходяща насрещна престация; или
  • че прехвърлянето на собствеността:
    • представлява подарък за рожден ден, Коледа или за друг обичаен случай; или
    • че представлява подарък за благотворителна кауза на лице, което не е партньор на длъжника,

който с оглед на всички обстоятелства длъжникът е могъл да направи в рамките на разумното, без да се засягат права, придобити добросъвестно и възмездно от или чрез приобретателя при прехвърлянето на собствеността.

Несправедливото предпочитание от длъжник подлежи на законоустановено обжалване. То може да бъде обжалвано от кредитор, който е кредитор по силата на дълг, възникнал на или преди началната дата на неплатежоспособността, сключването на защитения акт за попечителство или настъпването на смъртта на длъжника. Освен това то може да бъде обжалвано от попечителя, от попечителя, който извършва дейност съгласно защитения акт за попечителство, или от назначен от съда синдик. Сделката трябва да е довела до пораждане на предпочитание на даден кредитор във вреда на кредиторите на несъстоятелността, като предпочитанието трябва да е възникнало не по-рано от: 6 месеца преди обявяването в несъстоятелност, сключването от длъжника на акт за попечителство, който е обхванат от защита, или настъпването на смъртта на длъжника, при условие че 12 месеца след смъртта е обявена неплатежоспособност по отношение на имуществото или е назначен синдик от съда. Сделката обаче не подлежи на обжалване, ако е извършена в обичайния ход на стопанската или търговската дейност, ако представлява плащане в брой за дълг, който е станал дължим към момента на плащането (освен ако е обхваната от тайно споразумение с цел да се навреди на кредиторите на несъстоятелността), ако при сделката страните са поели взаимни задължения (независимо дали изпълнението от страните на съответните им задължения се извършва едновременно или по различно време), освен ако сделката е обхваната от тайно споразумение или е представлявала възлагане на мандат от длъжник, с който държащото имуществото лице се упълномощава да изплати запорираните средства или част от тях на лицето, предявило иска за налагане на запор, в случай че е издадено постановление за плащане или заповед за ускорено производство по събиране на дългове и постановлението или заповедта са предшествани от налагане на запор в очакване на решение по делото или са последвани от налагане на запор с решение на съда. Ако сделката бъде обжалвана и съдът уважи иска, той издава постановление за нищожност, за възстановяване на имуществото обратно в масата на несъстоятелността на длъжника или по целесъобразност друго правно средство, при условие че така не се засяга право, придобито добросъвестно и възмездно от или чрез кредитора, в полза на когото е възникнало предпочитанието.

Що се отнася до корпоративната несъстоятелност, ако дружеството е проявило предпочитание към определен кредитор при действията, насочени към официалното обявяване в несъстоятелност, или е сключило сделка на твърде ниска стойност, длъжностното лице може да предприеме правни действия спрямо получателя. По искане на длъжностното лице в рамките на прекратяване или назначаване на временен управител съдът може да отмени и двата вида сделки и да нареди на получателя да предприеме мерки за възстановяване до положението, каквото би било, ако сделката не е била извършена.

Исковете за отмяна на преференциални плащания трябва да са свързани със сделки, извършени през 6-те месеца преди назначаването на временния управител или откриването на процедурата за ликвидация, или в рамките на 2 години, в случай че е извършено преференциално плащане към партньор.

Исковете за отмяна на сделки на твърде ниска стойност трябва да са свързани със сделки, извършени в рамките на 2 години преди въпросните събития.

Длъжностното лице в процедура за назначаване на временен управител, прекратяване или доброволно разпореждане с активите може да се обърне към съда с искане да се издаде заповед за отмяна на сделка, при която кредиторите са станали обект на измама. Такова искане може да бъде отправено и от жертвата на сделката с разрешение от съда.

При процедури за назначаване на временен управител и прекратяване длъжностното лице също така може да предяви иск за обезщетение срещу директора на дружеството, търгувало с информация относно несъстоятелността, в резултат на което са възникнали допълнителни загуби за кредиторите, осъществявана е търговия с цел измама или е налице злоупотреба с власт.

В случай че пред съда бъде представена молба за ликвидация, всички разпореждания с имущество след представянето на молбата са нищожни, освен ако съдът разпореди друго.

Последна актуализация: 14/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.