Несъстоятелност/фалит

Италия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производство по несъстоятелност може да бъде образувано срещу търговци (физически лица или дружества), при условие че те имат:

а) имущество на стойност 300 000,00 EUR или повече през трите години преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат, или

б) брутен годишен приход в размер на 200 000,00 EUR или повече за всяка от трите години преди подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат, или

в) общи задължения (към датата на подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност или за сключване на предпазен конкордат) в размер на 500 000,00 EUR или повече (независимо от датата, на която са възникнали)

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

а) за да бъде обявено в несъстоятелност предприятието трябва да е неплатежоспособно; молбата може да бъде подадена от:

– длъжника

– кредитор

– прокурора

б) за предпазен конкордат (concordato preventivo) се изисква предприятието да е в затруднено положение (т.е. да има финансови проблеми, които не са толкова сериозни, че да доведат до неплатежоспособност); молбата може да бъде подадена само от длъжника.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В масата на несъстоятелността влиза цялото имущество с изключение на:

1) строго лични вещи и права;

2) издръжки, възнаграждения, пенсии, заплати и доходи от труд на длъжниците, в границите на необходимото за собствената им издръжка и за тази на техните семейства;

3) доходи от право на ползване върху имущество на децата на длъжника, което му е предоставено по закон, активи в семейни фондове, заделени за нуждите на семейството (fondo patrimoniale), и дохода от тях, освен в случаите, предвидени в член 170 от Гражданския кодекс;

4) вещи, които по закон са несеквестируеми.

Масата на несъстоятелността включва също и всички активи, придобити от длъжника след образуването на производството, но след приспадане на задълженията, поети във връзка с придобиването или запазването на тези активи.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Синдикът има правомощието/задължението да управлява активите, да ги продава и да разпределя приходите между кредиторите.

Длъжникът може да бъде разпитван от синдика с цел разкриване на информация и може да оспори мерките, предприети от синдика и назначения от съда временен синдик, но само ако те са приети в нарушение на закона (следователно не само от съображения за целесъобразност).

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Всеки, който има задължение за плащане на синдика, може да прихване това задължение от насрещно вземане (controcredito) във връзка със същото производство, но само ако и задължението, и вземането са възникнали преди образуването на производството.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Синдикът може да реши дали изпълнението на договорите, които са в сила към датата на образуване на производството по несъстоятелност, следва да продължи или тези договори следва да бъдат прекратени.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

След образуването на производството по несъстоятелност кредиторите могат да предявяват искове само в случай на бездействие от страна на синдика, т.е. ако той (съзнателно или просто поради небрежност) не е предявил съответните искове.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Разглеждането на искове на кредитор срещу лице, което впоследствие бъде обявено в несъстоятелност, може да продължи само с участието на синдика.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Комитетът на кредиторите се състои от трима или петима кредитори и разполага със значителни правомощия, доколкото той:

– разрешава сделки, споразумения, отказа от водене на съдебни дела, признаването на правата на трети лица, отмяната на ипотеки, връщането на обезпечения, освобождаването на облигации, приемането на наследства и дарения, както и всички други актове във връзка с управлението на несъстоятелността (straordinaria amministrazione)

– подава заявление до съда за смяна на синдика

– одобрява плана за ликвидация

– разрешава на синдика да поеме изпълнението на договорите, които са в сила към датата на обявяването в несъстоятелност

– присъства на операциите по съставяне на опис на имуществото на длъжника

– прави оценка на всички документи, свързани с производството

– разрешава на синдика изключване от имуществото или отказ от осребряването на един или повече активи, ако това изглежда очевидно неизгодно

– подава заявление до назначения от съда временен синдик за спиране на продажбата на имущество.

В допълнение към горните правомощия за активно участие в управлението комитетът на кредиторите изразява становища по мерките, предприети от страна на назначения от съда временен синдик или от съда, с които по-специално:

– се разрешава на обезпечените кредитори да продават държани като обезпечение активи

– се разрешава на назначения от съда временен синдик да продължи временно дейността на дружеството (комитетът на кредиторите трябва да одобри продължаването на дейността)

– се разрешава на назначения от съда временен синдик да пристъпи към прехвърляне на дейността (комитетът на кредиторите трябва да одобри прехвърлянето на дейността)

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

Синдикът може (с предварително разрешение):

– да продължи дейността на дружеството

– да прехвърли стопанската дейност

– да продаде имуществото, за да разпредели приходите между кредиторите

– да реши да не продава активи с ниска стойност.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всеки кредитор може да подаде молба до съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Не е необходимо кредиторът да има заповед за изпълнение; важното е той да разполага с документи, доказващи вземането му.

След образуването на производството по несъстоятелност всички кредитори (включително онези, които са подали молбата за обявяване в несъстоятелност и са получили съответното решение) трябва да предявят вземанията си с цел удостоверяване на тяхната допустимост.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Кредиторите могат да предявят вземаният си без правно представителство.

Заявленията трябва да включват писменото доказателство за вземането и да бъдат подадени по електронен път (от сертифициран електронен адрес).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

Приходите от осребряването на имуществото се разпределят между всички кредитори по приоритетния ред. Много вземания (ипотеки, обезпечения, общи или специални преференциални вземания) по закон получават право на предпочтително удовлетворяване от всички или от някои от активите.

Ако (както почти винаги се случва) приходите от осребряването не са достатъчни да удовлетворят всички вземания, те не се разпределят пропорционално на размера на вземането, а в съответствие с приоритетния ред, установен по силата на Гражданския процесуален кодекс.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Производството по несъстоятелност се приключва, когато:

– няма предявени вземания

– всички вземания са удовлетворени

– всички приходи от разпродажбата на имуществото са разпределени

– установено е, че няма имущество, което може да бъде продадено, нито други приходи.

След приключването на производството по несъстоятелност длъжникът възвръща способността си да бъда ищец и ответник по правни искове и може да придобива имущество без знанието на синдика.

Предпазените конкордати се прекратяват след като споразумението между длъжника и кредиторите бъде одобрено, но когато споразумението налага продажба на имущество (concordato liquidatorio), процедурата продължава с продажбата и следователно приключва след осребряването на цялото имущество и разпределянето на приходите между кредиторите.

Приключването на предпазния конкордат освобождава длъжника от всички негови задължения.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

След приключването на производството по несъстоятелност, кредиторите могат да предявяват искове срещу длъжника с цел погасяване на остатъчните вземания (т.е. частта от задължението, която не е била погасена от синдика) освен ако не е в ход процедура за освобождаване от отговорност, като в този случай кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника.

След приключването на предпазния конкордат кредиторите не могат да предявяват вземания срещу длъжника. Ако обаче длъжникът не изпълнява задълженията си, кредиторите могат да подадат заявление за прекратяване на споразумението; заявлението трябва да бъде подадено в срок от една година.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите за производството по несъстоятелност са за сметка на самото производство по несъстоятелност и се покриват от приходите от продажбата на имуществото.

При липса на имущество възнаграждението на синдика и направените от него разноски се покриват от държавата.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Правните актове, извършени от длъжника преди образуването на производството по несъстоятелност, могат да бъдат отменени, ако са извършени в рамките на определен период от време (една година или шест месеца) преди образуването на производството.

Правните актове, извършени от длъжника след образуването на производството по несъстоятелност, са нищожни.

Актове във връзка с управлението на несъстоятелността, извършени по време на предпазния конкордат и без разрешението на съда, са нищожни.

Последна актуализация: 29/10/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт