Несъстоятелност/фалит

1 Срещу кого може да се образува производство по несъстоятелност?

Производства по несъстоятелност могат да се образуват срещу търговци и срещу сдружения на лица с юридическа правосубектност, които преследват стопанска цел.

2 Какви са условията за образуване на производство по несъстоятелност?

За да се образува производство по несъстоятелност, трябва да се подаде молба от самия длъжник, от кредитор с правен интерес или от прокурора в първоинстанционния съд (eisangeléas protodikón), ако са налице съображения от обществен интерес. Условия за образуване на производството: а) когато молбата е подадена от кредитор, длъжникът трябва да е в състояние на неплатежоспособност; б) когато молбата е подадена от длъжника, достатъчно е да съществува опасност от неплатежоспособност. Съдът определя датата на спиране на плащанията, която не може да предшества с повече от две години датата на публикуване на решението. Председателят на съда може, по искане на лице, имащо правен интерес, да разпореди всяка мярка, която счита за необходима за предотвратяване на евентуални промени в имуществото на длъжника, които биха били в ущърб на кредиторите. Изпълнението на тези мерки се прекратява автоматично след излизане на решението за обявяване в несъстоятелност.

3 Кои активи се включват в масата на несъстоятелността? Как се третират активите, които са придобити, или които се прехвърлят на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност?

В масата на несъстоятелността (ptocheutikí periousía) влиза цялото имущество на длъжника, без значение къде се намира то, към датата на обявяване в несъстоятелност. В нея не се включва а) несеквестируемо имущество, т.е. вещи, които са абсолютно необходими за основното препитание на длъжника и семейството му, както и вещи, от които длъжникът има нужда, за да бъде в състояние да работи за осигуряване на прехраната си, или б) имущество, изключено по силата на специални правни разпоредби. Също така в нея не се включва имущество, което длъжникът е придобил след обявяването му в несъстоятелност.

4 Какви правомощия имат съответно длъжникът и синдикът?

Считано от датата на обявяването му в несъстоятелност, длъжникът автоматично се лишава от правото да управлява, т.е. да администрира имуществото си и да се разпорежда с него. Всеки акт на управление от страна на длъжника, извършен без съгласието на синдика (sýndikos), е недействителен. Имуществото се управлява от сидника. Длъжникът може да поеме управлението на собственото си имущество само в изключителни случаи, които са посочени в закона. Назначеният синдик трябва да е адвокат с минимум петгодишен опит. Работата на синдика се контролира от съдията докладчик по делото (eisigitís dikastís). Някои от актове на синдика изискват разрешението на съда, който гледа делото за обявяване в несъстоятелност („съд по несъстоятелността“, ptocheutikó dikastírio). Съдът по несъстоятелността е най-висшата контролна инстанция, която отговаря за хода на производството по несъстоятелност.

5 При какви условия може да се приложи прихващане?

Обявяването в несъстоятелност не засяга правото на кредитора да направи прихващане с насрещно вземане на длъжника, ако условията за прихващане са били изпълнени преди обявяването в несъстоятелност. Забраните, касаещи прихващанията, се прилагат също и в случаи на несъстоятелност.

6 Какво въздействие оказва производството по несъстоятелност върху текущите договори, по които длъжникът е страна?

Всички двустранни договори, които не са изпълнени към датата на обявяването в несъстоятелност и по които длъжникът е страна, остават в сила, освен ако в Кодекса на несъстоятелността не е предвидено друго. С разрешение на съдията докладчик синдикът има право да изпълни всички неизпълнени договори и да изисква тяхното изпълнение от контрагентите. Всички договори с дълготраен характер остават в сила освен ако законът не предвижда друго. Изключение правят финансовите договори. Разпоредбите на законодателството в областта на несъстоятелността не засягат правото на прекратяване в съответствие със закона или по силата на договора. Обявяването в несъстоятелност е основание за прекратяване на договори от личен характер, по които длъжникът е страна. Синдикът може да прехвърля договорни взаимоотношения, по които длъжникът е страна, на трето лице. При обявяването в несъстоятелност трудовите правоотношения се прекратяват.

7 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху предявени искове на индивидуални кредитори (с изключение на висящи дела)?

При обявяване в несъстоятелност всички производства срещу длъжника, започнати от индивидуални кредитори и целящи удовлетворяване или изпълнение на вземания в обхвата на несъстоятелността, се спират автоматично, без да се засягат разпоредбите относно обезпечените кредитори, за които спирането не се прилага по отношение на обезпечението от масата на несъстоятелността. При определени условия обаче за тези кредитори може да се приложи спиране за срок от няколко месеца. По-конкретно при обявяване в несъстоятелност се забраняват следните действия: продължаване на действия по принудително изпълнение, подаване на установителни или осъдителни искове, продължаване на такива съдебни дела, подаване или разглеждане на въззивни искове, както и за издаване на актове от административен или данъчен характер или тяхното принудително изпълнение за сметка на имуществото от масата на несъстоятелността.

8 Какво въздействие производството по несъстоятелност оказва върху продължаването на висящи дела към момента на образуване на производството по несъстоятелност?

Синдикът продължава всички дела, които са висящи към датата на обявяването в несъстоятелност, ако длъжникът е кредитор по тях. Ако той е длъжникът, делата се спират и се следва процедурата по предявяване и установяване на вземания.

9 Кои са основните характеристики на участието на кредиторите в производството по несъстоятелност?

Кредиторите трябва да предявят претенциите си срещу длъжника пред секретаря по несъстоятелността (grammatéas ton ptocheúseon). Всички кредитори, независимо от техните привилегии и обезпечения, включително тези с условни вземания, съставляват събранието на кредиторите (synéleusi ton pistotón). Първото събрание се свиква с решението за обявяване в несъстоятелност. Събранието може да избере тричленен комитет на кредиторите (epitropí pistotón), който може на свой ред да назначи общ представител на всички членове. Тричленният комитет на кредиторите контролира хода на производството по несъстоятелност.

10 По какъв начин синдикът може да използва или да се разпорежда с активи от масата на несъстоятелността?

След като приключи описа на движимото и недвижимото имущество на длъжника, синдикът може да се консултира със съдията докладчик и да поиска разрешение за продажба на стоки или движими вещи, включени в масата на несъстоятелността, но само доколкото това е необходимо за покриването на текущите нужди. Едва след като установяването на кредиторите приключи и при условие че няма приет или ратифициран план за оздравяване на предприятието, или в случай че приемането или ратифицирането му е отменено, синдикът може да пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на приходите между кредиторите, като се разпорежда с предприятието като цяло или с отделни негови активи. Разпореждането с недвижимото имущество на длъжника става само с разрешението на съда по несъстоятелността, дадено в отговор на искане от страна на синдика и след доклад от съдията докладчик.

11 Как трябва да се предявят вземанията към масата на несъстоятелността на длъжника и как се третират вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност?

Всички кредитори на длъжника може да предявяват вземанията си и да представят документите си пред секретаря по несъстоятелността, независимо дали техните вземания са привилегировани или не и дали са обезпечени или не. В производството по несъстоятелност участват кредиторите, които към датата на обявяването в несъстоятелност имат договорно парично вземане срещу длъжника, което вече е възникнало и може да бъде предявено пред съда. Вземания, възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани. Съдебните разноски на синдика, разходите, направени във връзка с управлението на масата на несъстоятелността, възнаграждението на синдика и всякакви вземания, предявени към масата на несъстоятелността (omadiká pistómata), се отчисляват предварително след вземането на решението да се пристъпи към осребряване на масата на несъстоятелността и се удовлетворяват преди останалите по ред кредитори на длъжника.

12 Какви са правилата, уреждащи предявяването, установяването и приемането на вземанията?

Вземанията трябва да се предявяват в писмена форма пред секретаря по несъстоятелността, като се уточняват видът, причината, датата на възникването и т.н., в срок от един месец от датата на публикуване на решението за обявяване в несъстоятелност в Бюлетина на съдебните известия на Осигурителната каса на адвокатите (Deltío Dikastikón Dimosieúseon tou Tameíou Nomikón). След изтичане на посочения по-горе срок за предявяване кредиторът може да подаде възражение (anakopí) и да поиска вземането му да бъде установено от съда по несъстоятелността. По отношение на установяването се прилага следното: а) то се извършва от синдика в присъствието на съдията докладчик три дни след изтичане на определения срок за предявяване на вземанията; б) кредитор, чието вземане подлежи на установяване, може да присъства на заседанието лично или чрез надлежно упълномощена трета страна; в) установяването се извършва чрез сравняване на документите на кредитора с книжата и документите на длъжника; г) съдията докладчик изготвя доклад относно установяването на кредиторите; д) в случай на съмнение съдията докладчик решава дали да приеме вземането и може да го приеме временно; е) по време на установяването възражения могат да подават длъжникът, синдикът и кредиторите с вече приети вземания. Не съществува специален уебсайт, на който да се предоставят специални формуляри във връзка с посочената по-горе процедура. Съответни формуляри обаче могат да се намерят в секретариата по несъстоятелността към първоинстанционния съд (protodikeío).

13 Какви са правилата, уреждащи разпределянето на приходите? Как се образува редът на вземанията и на правата на кредиторите?

След като се вземе решение за осребряване на масата на несъстоятелността, синдикът без излишно забавяне съставя списък за разпределение и го предоставя на съдията докладчик. Последният обявява изпълнителната сила на списъка и го излага в канцеларията си. При разпределянето се вземат предвид следните общи привилегии: i) вземания, произтичащи от всякакви видове финансиране, целящи продължаването на дейността на длъжника; ii) вземания за лечение и погребение на длъжника; iii) вземания за осигуряване на необходимите разходи за храна; iv) вземания на работници и служители във връзка с работата им, адвокатски хонорари; v) вземания на земеделски производители; vi) вземания на държавните и местните органи в Гърция; vii) вземания по гаранционния фонд (synengyitikó), както и специфичните привилегии на кредиторите, т.е. привилегировани вземания върху конкретно движимо или недвижимо имущество на длъжника, или върху определена парична сума. При наличие на припокриващи се привилегии по отношение на приходите от продажбата на дадено имущество или на парична сума, съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се прилагат mutatis mutandis.

14 Какви са условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност (по-специално при сключването на предпазен конкордат)?

Длъжникът или синдикът могат да представят в съда по несъстоятелността план за оздравяване. Той трябва да включва информация относно финансовото състояние на длъжника и предложението за удовлетворяване на кредиторите, описание на мерките, които ще бъдат предприети, например организационни промени и стопански планове, определянето на правата и като цяло на поредността на всеки кредитор в зависимост от категорията, на която принадлежи и т.н. Съдът по несъстоятелността автоматично извърши предварителна оценка на плана в рамките на 20 дни от подаването му и може да го отхвърли въз основа на предвидените в закона конкретни основания. Ако съдът не отхвърли плана, той дава на кредиторите срок от не по-малко от три месеца, в който да го приемат или отхвърлят, и определя дата за събрание на кредиторите. Обсъжданията и гласуването на плана се провеждат в присъствието на съдията докладчик. Приемането на плана изисква квалифицирано мнозинство. След като кредиторите приемат плана за оздравяване, той се представя в съда, за да бъде ратифициран. След постановяването на окончателното решение за одобряване на плана той става задължителен за всички кредитори, независимо от поредността им и от това дали са предявили вземанията си или не. Производството по несъстоятелност се прекратява. Кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред.

15 Какви са правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност?

При приключването на производството по несъстоятелност лишаването на длъжника от права се прекратява, той възвръща правото си да управлява своето имущество, а кредиторите могат да пристъпят към подаване на искове по индивидуалния исков ред. По-специално производството по несъстоятелност се прекратява след осребряването на имуществото, като синдикът представя доклад в срок от един месец.

16 Кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност?

Разходите и разноските във връзка с производството по несъстоятелност се покриват за сметка на масата на несъстоятелността.

17 Какви са правилата относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?

Всички актове, извършени от длъжника в периода от спирането на плащанията до обявяването му в несъстоятелност („подозрителен период“, ýpopti períodos), които са в ущърб на кредиторите като цяло, могат да бъдат отменени (актове, подлежащи на възможна отмяна, práxeis dynitikís anáklisis) или трябва да бъдат отменени (актове, подлежащи на задължителна отмяна, práxeis ypochreotikís anáklisis) при спазване на условията и реда, предвидени в законодателството в областта на несъстоятелността. Иск за отмяна може да бъде внесен пред съда по несъстоятелността от синдика или, при определени условия, от кредитор. Всеки, който е придобил имущество на длъжника въз основа на отменен акт, трябва да върне това имущество в масата на несъстоятелността.