

Намиране на информация по региони
В Латвия исковете с малък материален интерес, когато искът се отнася до събиране на парични вземания или вземания за издръжка и общият размер на иска не надвишава 2 100 EUR, се разглеждат по специално съдопроизводство.
Исковете с малък материален интерес са уредени в глава 30.3: членове 250.18—250.27 и глава 54.1: членове 449.1—449.12 от Гражданския процесуален закон.
Процедурите за искове с малък материален интерес се прилагат само по искове за събиране на парични вземания и искове за събиране на вземания за издръжка (член 35, параграф 1, точки 1 и 3 от Гражданския процесуален закон).
Основното вземане или общият размер на плащанията, в случай на вземания за издръжка, към деня на предявяването на иска не може да надвишава 2 100 EUR в производство по искове с малък материален интерес. В случай на иск за събиране на вземания за издръжка таванът на общия размер на плащанията се отнася за всяко дете поотделно, като общият размер представлява общата сума, която следва да бъде изплатена за една година.
Разпоредбите, които уреждат исковете с малък материален интерес по националното законодателство, не се прилагат по процедурата за искове с малък материален интерес според Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес освен по отношение на процедурата за обжалване на решение на първоинстанционен съд. Трансграничното събиране на вземания за издръжка в рамките на Европейския съюз се урежда в съответствие с Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.
Държавната такса (valsts nodeva), която е дължима по исковата молба, е в размер на 15 % от размера на сумата по иска, но не по-малко от 71,41 EUR. Държавна такса не се плаща в случай на събиране на вземания за издръжка на дете или родител.
При разглеждане на искове с малък материален интерес съдът следва обикновените съдебни процедури с някои изключения, предвидени за исковете с малък материален интерес. Съдът започва разглеждането на случая въз основа на писмена искова молба.
Съдът не допуска исковата молба, ако не е изготвена в съответствие с член 250.20 от Гражданския процесуален закон — ищецът не е използвал образеца за искове с малък материален интерес или не е посочил дали той или тя иска въпросът да бъде разгледан в съдебно заседание.
В такъв случай съдията взема мотивирано решение да не допуска исковата молба, изпраща го на ищеца и с писмено указание определя срок за отстраняване на нередностите. Срокът не може да бъде по-кратък от 20 дни, считано от деня на изпращане на решението. Решението на съдията може да бъде обжалвано в срок до 10 дни или в срок до 15 дни, ако местожителството на лицето е извън Латвия.
Исковата молба и отговорът на ответника трябва да бъдат изготвени на формулярите, определени с Постановление на Министерския съвет (Ministru kabinets) № 783 от 11 октомври 2011 г. относно формулярите, които следва да бъдат използвани при искове с малък материален интерес. В приложенията към посоченото постановление са включени следните формуляри:
Постановлението е публикувано при законодателните актове на портала на Официален вестник — Latvijas Vēstnesis: http://www.tiesas.lv/.
Освен данните на ищеца и ответника във формуляра за искове с малък материален интерес следва да бъде посочена следната информация:
В Гражданския процесуален закон не е изрично предвидена правна помощ за искове с малък материален интерес. Лицето може да бъде представлявано в дело по искове с малък материален интерес.
Ако ищецът желае неговите или нейните интереси да бъдат представлявани в съда от друго лице и исковата молба е изготвена от представителя, в нея трябва да бъдат посочени собственото и фамилното име на представителя, личен идентификационен номер и адрес за кореспонденция със съда или — ако представителят е юридическо лице — неговите номер на регистрация и седалище. Всяко физическо лице може да бъде представител в гражданско производство, при условие че е навършило 18-годишна възраст, не е поставено под запрещение и не е обект на някое от ограниченията, предвидени в член 84 от Гражданския процесуален закон. Ако друго лице ще действа като представител в съда, за тази цел то трябва да бъде упълномощено от съответната страна с нотариално заверено пълномощно. Представляваното лице може да упълномощи устно пред съда друго лице да действа от негово или нейно име, което трябва да бъде отбелязано в протокола от съдебното заседание. Представителят на юридическо лице трябва да има пълномощно в писмен вид или документи, потвърждаващи, че въпросното лице е служител, който има право да представлява юридическото лице без специално пълномощно. Ако представителят е заклет адвокат, представителството трябва да бъде потвърдено с договор за представителство в съда, а ако адвокатът ще действа от името на страната, трябва да има пълномощно (което в този случай не е задължително да бъде нотариално заверено). Ако дадено лице е представлявано, необходимите книжа се представят пред съда и се подписват от представителя, който действа от името на страната в съответствие с пълномощното.
Събирането на доказателства е обект на общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Доказателствата в производства по искове с малък материален интерес могат да бъдат съответно под формата на становища от страните или от трети страни, показания на свидетели, писмени доказателства и становища на вещи лица.
Съдията открива производството по иск с малък материален интерес въз основа на искова молба в писмен вид. На ответника се изпращат копие от исковата молба, копия на приложените към нея документи и формуляр за писмено становище — отговор; ако ответникът желае да представи такъв отговор, той трябва да се изпрати в 30-дневен срок. Съдът указва на ответника също така, че непредставянето на отговор от негова страна няма да възпрепятства произнасянето на решение по случая и че ответникът може да поиска пълно изслушване в съда. Когато съдът изпраща документите на страните, той указва техните процесуални права, уведомява ги за състава на съда, който ще разглежда делото, и указва как страната може да представи възражение пред съдията. Според Гражданския процесуален закон страните имат процесуални права по отношение на подготовката на делото за съдебния процес, които те могат да упражнят не по-късно от седем дни преди определената дата за постановяване на решение по въпроса.
Ответникът може да представи своя отговор, като използва одобрения от Министерския съвет формуляр. Формулярът се съдържа в приложението към Постановление на Министерския съвет № 783 от 11 октомври 2011 г. относно формулярите, които следва да бъдат използвани при искове с малък материален интерес (формулярът е на разположение на портала на латвийските съдилища: http://likumi.lv/doc.php?id=237849). В отговора си ответникът трябва да посочи следната информация:
Ответникът има право да предяви насрещен иск в срок до 30 дни от датата, на която исковата молба е изпратена до него, ако: 1) е възможно приспадане между вземанията по първоначалния иск и по насрещния иск; 2) удовлетворяването на насрещния иск няма да позволи на съда да удовлетвори всички или част от вземанията по първоначалния иск; 3) насрещният иск и първоначалният иск са взаимосвързани и въпросът може да бъде решен по-бързо и по-правилно, ако се разглеждат заедно. Решението по делото се постановява в съответствие с производството по искове с малък материален интерес, ако самият насрещен иск е с малък материален интерес, т.е. попада в границите на допустимия таван и е съответно формулиран.
Ако сумата, чието събиране се иска по насрещния иск, е по-висока от тавана за искове с малък материален интерес или ако насрещният иск не е иск за събиране на парични вземания или за събиране на вземания за издръжка, съдът разглежда случая по реда на обикновеното съдебно производство.
Ако страните не желаят делото да се разглежда на съдебно заседание и съдът не смята, че изслушване е необходимо, решенията по искове с малък материален интерес се постановяват в закрито заседание при взаимна размяна на книжа и страните се уведомяват своевременно за датата, на която от деловодството на съда може да бъде получен препис от решението. В такъв случай въпросната дата се счита за датата, на която е изготвено пълното съдебно решение.
Съдът разглежда делото на заседание по реда на обикновеното съдебно производство, ако някоя от страните поиска това или ако съдът смята, че изслушване е необходимо.
Ако местожителството или местонахождението на дадено лице не е в Латвия и неговият или нейният адрес е известен, доставката и връчването на съдебни документи се извършват в съответствие с международните закони, които са обвързващи за Латвия, със законодателството на Европейския съюз и по-специално процедурата, определена в член 13 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Съдебното решение се постановява като за страните се издава препис на решението непосредствено след неговото изготвяне.
Преписът на съдебното решение може да бъде изпратен по пощата или, ако е възможно, по друг начин в съответствие с процедурите за доставка и връчване на съдебни книжа, които са определени в Гражданския процесуален закон. Преписът на съдебното решение трябва да бъде изпратен непосредствено след датата, на която е изготвено пълното решение. Сроковете не се влияят от датата, на която е получено решението.
Решението по иск с малък материален интерес трябва да отговаря на обикновените разпоредби на Гражданския процесуален закон по отношение на съдържанието на съдебни решения. Съдебното решение се състои от четири части:
Страните по делото могат да обжалват съдебното решение по иск с малък материален интерес на всяко от основанията за обжалване, посочени в Гражданския процесуален закон.
Исковете с малък материален интерес подлежат на общите правила за плащане на съдебните разноски.
Когато бъде постановено едно съдебно решение, с него изгубилата страна се осъжда да заплати всички съдебни разноски на спечелилата страна. В случай че исковата молба е удовлетворена само частично, на ответника се присъжда да заплати съдебните разноски на ищеца пропорционално на удовлетворените искания, а ищецът ще трябва да заплати съдебните разноски на ответника пропорционално на отхвърлените искания. Държавната такса (valsts nodeva) не се възстановява при допълнително възражение (blakus sūdzība) срещу решение на съда или, когато преди това е било постановено съдебно решение при неявяване на една от страните по искова молба за подновяване на производството и повторно разглеждане на делото.
Ако ищецът прекрати делото, той или тя трябва да възстанови направените от ответника съдебни разноски. В такъв случай ответникът не възстановява платените от ищеца съдебни разноски, но ако ищецът прекрати делото поради доброволно удовлетворяване на иска от ответника след подаването на исковата молба, тогава, по искане на ищеца, съдът може да разпореди на ответника да заплати съдебните разноски на ищеца.
Аналогично, ако дадено дело приключи без постановяване на решение, по искане на ответника съдът може да разпореди на ищеца да заплати съдебните разноски на ответника.
Ако ищецът е освободен от съдебни разноски, на ответника може да бъде разпоредено да плати съдебните разноски в полза на държавата пропорционално на частта от исковата молба, която е била удовлетворена.
Решение на първоинстанционен съд може да се обжалва (apelācija), ако:
Ако решението по иск с малък материален интерес е било взето в закрито заседание при взаимна размяна на книжа, срокът за обжалване на съдебното решение започва да тече, считано от деня на изготвяне на съдебното решение.
Освен елементите, предвидени в Гражданския процесуален закон, в предявена жалба поради пороци на съдебно решение, трябва да бъде посочено следното:
Съдията от първоинстанционния съд решава дали да допусне жалбата: ако жалбата не отговаря на изискванията на Гражданския процесуален закон или не са приложени всички необходими копия или не са предоставени надлежно заверени преводи на жалбата и на копията на приложените книжа, ако такива се изискват, съдията определя срок, в рамките на който нередовностите трябва да бъдат отстранени.
Ако нередовностите бъдат отстранени в рамките на допустимия срок се счита, че жалбата е подадена в деня, в който е представена за първи път. В противен случай се счита, че такава изобщо не е подавана и тя се връща на жалбоподателя.
Не се допуска жалба, която не е подписана или е представена от лице, което не е било надлежно упълномощено за тази цел, или за която не е била платена държавна такса, като същата се връща на жалбоподателя. Решението за отказ да се приеме жалба не може да се обжалва.
След като се увери, че са спазени процедурите за подаване на жалби, съдията от апелативния съд взема решение за откриване на производство по обжалване в срок до 30 дни от получаването на жалбата. В някои случаи това решение може да бъде взето от състав от трима съдии.
Ако е налице поне едно от основанията за обжалване, съдията взема решение за откриване на производство по обжалване и уведомява страните незабавно, като посочва срок за представяне на писмени становища.
Ако съдията, който е натоварен с вземането на решение по дадена жалба, счита, че производство по обжалване не трябва да бъде образувано, въпросът се решава в състав от трима съдии.
Ако поне един от тримата съдии е на мнение, че е налице поне едно от основанията за образуване на производство по обжалване, съдията взема решение за образуване на производство по обжалване и незабавно уведомява страните.
Ако съдиите единодушно решат, че не е налице нито едно от основанията за образуване на производство по обжалване, те вземат решение за отказ да образуват производство по обжалване и незабавно уведомяват страните. Решението е под формата на резолюция (rezolūcija) и не може да се обжалва.
В срок до 20 дни от деня, в който апелативният съд уведоми страните за откриване на производството, страните могат да представят писмени становища по жалбата, като предоставят такъв брой копия, какъвто е броят на страните.
След като бъде уведомена за откриването на производство по обжалване, страната има 20 дни, в който срок да представи насрещна жалба. Ако бъде получена насрещна жалба, съдът изпраща копия до другите страни.
Обикновено в делата по искове с малък материален интерес решение по жалбите се взема в закрито заседание при взаимна размяна на книжа. Страните биват уведомени своевременно за датата, на която от деловодството на съда ще може да бъде получен препис на съдебното решение, и се информират за състава на съда и за тяхното право на възражение пред съдията. Съдебното решение се счита за изготвено в деня, в който може да бъде получен препис от него от деловодството на съда. Ако обаче съдът счете за необходимо, решението по жалба по отношение на иск с малък материален интерес може да бъде произнесено на съдебно заседание.
Обжалване от правов характер на решението на апелативния съд не се допуска и то влиза в сила, когато бъде произнесено или, ако е взето в закрито заседание при взаимна размяна на книжа, на датата, на която е изготвено.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.