Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Европейска заповед за плащане

Словения
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Словенското законодателство познава производството по издаване на заповед за плащане. Това производство е уредено в членове 431 – 441 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku, ZPP).

1.1 Приложно поле на производството

Производството по издаване на заповед за плащане е специално ускорено производство за принудително събиране на изискуеми парични вземания, в случаите когато искът е подкрепен с документ, който съгласно закона притежава по-голяма доказателствена стойност (автентичен документ). Заповед за плащане се издава както по национални, така и по трансгранични правни спорове.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Искът, който служи за основание на заповедта за плащане, трябва да се отнася само до парично задължение (паричен иск). Предмет на иска може да е само договорно или извъндоговорно задължение, което е определено по размер. Изключение е допуснато само във връзка с предизвестието за прекратяване на договор за наем на търговски обект и последващото освобождаване на помещенията, по отношение на които се прилагат правилата на специално производство за издаване на заповед за плащане. Това изключение е уредено в член 29 от Закона за търговските сгради и помещения (Zakon o poslovnih stavbah in poslovnih prostorih), който гласи, че въз основа на отправено от наемодателя предизвестие за прекратяване на договора и искане за освобождаване на търговска сграда или търговски помещения съдът издава заповед за освобождаване на търговската сграда или търговските помещения, ако от предизвестието за прекратяване на договора или от искането, както и от договора за наем или от доказателствата, посочени в предходния член, следва, че наемодателят има право да прекрати договора или да поиска освобождаването на търговската сграда или търговските помещения.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма горна граница по отношение на стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален закон съдът се произнася служебно относно издаването на заповед за плащане дори когато ищецът не е отправил молба за издаване на такава заповед, но са налице условията за издаването ѝ, т.е. ищецът е предявил иск по общия ред и не е поискал издаване на заповед за плащане. Следователно ако са налице предвидените в закона изисквания, издаването на заповед за плащане е задължително за съдията и не зависи от подаването на молба за това от ищеца.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

1.2 Компетентен съд

В Словения подсъдността на молбите за издаване на заповед за плащане се определя по същия начин, както и за останалите искове. Това означава, че с материална компетентност да издават заповеди за плащане разполагат както окръжните съдилища (okrožna sodišča), така и районните съдилища (okrajna sodišča). Материалната компетентност се определя съобразно цената на иска (или в съответствие с характера на спора, например търговски спорове). Районните съдилища са компетентни да се произнасят по спорове във връзка с имуществени права, когато стойността на спорната вещ не надхвърля 20 000 EUR. Окръжните съдилища са компетентни да се произнасят по спорове във връзка с имуществени права, когато стойността на спорната вещ надхвърля 20 000 EUR. Само окръжните съдилища са компетентни да разглеждат и решават търговски спорове на първа инстанция. Търговски са споровете, при които една от страните по гражданско дело е юридическо лице (дружество, институция, кооперация). Търговски са и споровете, по които едната страна е държавата или самоуправляваща се общност, например община.

Териториалната компетентност определя кой съд, разполагащ с материална компетентност, е компетентен да се произнесе по конкретен спор. Съгласно общото правило за териториалната компетентност исковете срещу физически или юридически лица се предявяват пред съда, в чийто съдебен район е постоянното местопребиваване на физическото лице или седалището на юридическото лице. Ако искът е срещу чуждестранно физическо или юридическо лице, съдът с обща териториална компетентност е съдът, в чийто район е местопребиваването на физическото лице в Словения или където юридическо лице има клон. Освен това словенското законодателство съдържа правило за специална териториална компетентност, която се определя във връзка с предмета на спора и страните по него.

За повече информация по тази тема вж. отговорите в раздел „Завеждане на дело“.

1.3 Изисквания за форма

За издаване на заповед за плащане е необходимо да са налице две условия: искът да се отнася до парично вземане, което е изискуемо, и да е налице автентичен документ, от който произтича вземането. Исковата молба или заявлението за издаване на заповед за плащане следва да съдържа всички елементи, които са задължителни за всяка искова молба: посочване на съда, имената и постоянните или временните адреси на страните, имената на законовите представители или пълномощниците, конкретно искане, в което се излага основният предмет на спора и допълнителните претенции, фактите, на които се основава искът, доказателства в подкрепа на тези факти, цената на иска и подпис на ищеца. Освен това към исковата молба се прилага автентичният документ (оригинал или заверено копие).

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

В Словения няма изискване за използване на стандартен формуляр при подаването на заявление за издаване на заповед за плащане. Такива формуляри не съществуват. Заявлението следва да съдържа предвидените в закона елементи, изброени по-горе в точка 1.3 (задължителни елементи на исковата молба).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Няма изискване в производството по издаване на заповед за плащане страните да бъдат представлявани от адвокат. Когато дадена страна е представлявана пред окръжния съд, нейният представител трябва да е адвокат или лице, което е издържало успешно държавния изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Представителството от адвокат е задължително в производствата, свързани с извънредни правни средства за защита.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Заявлението трябва да съдържа информация за основанието и размера на задължението, както и доказателства, позволяващи да се установи истинността на твърденията. Също така се посочват сумата, валутата и датата, на която паричното задължение е станало изискуемо. В случай че е поискана лихва, тя трябва да е точно определена (лихвен процент и период, за който се търси лихвата). Датата на падежа на задължението следва да личи ясно от автентичния документ.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Да. Към заявлението за издаване на заповед за плащане се прилага оригиналът или заверено копие на автентичния документ. Няма изискване да се приложи оригиналът или заверено копие на автентичния документ, когато се иска издаване на заповед за плащане в търговски спор. Достатъчно е да се представи копие на този документ, заверено от упълномощен орган на юридическо лице.

Автентичен документ е документ, който няма качеството на изпълнително основание, но въз основа на който може да се приеме, че е много вероятно задължението да съществува. Даден документ е автентичен, ако е определен като такъв от Гражданския процесуален закон или друг закон. Съгласно Гражданския процесуален закон автентични документи са: публичните документи, частните документи, на които подписът на длъжника е удостоверен от орган със съответните удостоверителни правомощия, менителниците и чековете, заедно с протестите и уведомленията за неприемане, ако са необходими за доказване на вземането, извлеченията от заверени счетоводни книги, фактури и документи, които имат качеството на публични документи по силата на специални нормативни актове. Чуждестранен документ, който отговаря на изискванията, за да може да се използва в Словения, също може да представлява автентичен документ.

Изключение: без наличието на автентичен документ съдът издава заповед за плащане срещу длъжника, когато искът се отнася до изискуемо парично вземане, което не надхвърля 2 000 EUR, и в заявлението за издаване са посочени основанието и размерът на задължението и доказателства, позволяващи да се установи истинността на твърденията. Това изключение не се прилага по отношение на търговски спорове (член 494 от ГПЗ).

1.4 Отхвърляне на молбата

Съдът отхвърля искането за издаване на заповед за плащане, ако не са налице предпоставките за нейното издаване, т.е. наличие на изискуемо парично вземане и на автентичен документ, от който произтича вземането.

Когато съдът откаже да издаде заповед за плащане, производството продължава да се развива като исково производство.

1.5 Обжалване

Не се допуска обжалване на решението за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за плащане, нито пък е възможно ищецът да оспори такова решение с жалба пред по-висшестоящ съд.

Правното средство за защита, с което разполага ответникът срещу издадена заповед за плащане, е възражението. Срокът за подаване на възражение е осем дни от връчването на заповедта за плащане на ответника (три дни при споровете във връзка с менителница и чек). Възражението трябва да е мотивирано, защото в противен случай то се счита за неоснователно. Решението на съда относно възражението може да се обжалва.

Ако ответник желае да оспори заповед за плащане само в частта относно разноските, той трябва да подаде жалба срещу решението.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение срещу иска на ищеца. Необходимо е да се посочат причините за възражението. Във възражението се посочват фактите, на които се основава то, както и съответните доказателства, като в противен случай възражението се отхвърля като неоснователно (член 435, алинея 2 от ГПЗ). Следователно във възражението ответникът следва да посочи правно значимите факти, т.е. фактите, които дават основание за отхвърляне на иска (ако бъде доказана тяхната истинност). Твърденията относно тези факти трябва да са конкретни и точни.

1.7 Последици от възражението

Ако съдът не отхвърли възражението на ответника на основание, че е подадено след срока, че е непълно, незаконосъобразно или необосновано, той продължава производството като при подадена жалба.

По време на първото съдебно заседание на етапа на устните състезания страните могат да сочат нови факти и да представят нови доказателства, а ответникът може да представя и нови възражения във връзка с оспорваната част на заповедта за плащане.

С решението си по основния спор съдът решава дали заповедта за плащане да остане в сила изцяло или отчасти или да бъде отменена (член 436 от Гражданския процесуален закон).

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако насрещната страна не подаде възражение или жалба, заповедта за плащане влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Ищецът трябва да поиска изрично от съда издаване на удостоверение, че заповедта подлежи на принудително изпълнение. Решението на съда подлежи на принудително изпълнение след влизането му в сила и изтичането на срока за доброволно изпълнение на задълженията (алинея 1 от Закона за принудителното изпълнение и обезпечаването на вземанията).

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Заповед за плащане, срещу която не са подадени възражения или възраженията срещу нея са отхвърлени, влиза в сила и не подлежи на оспорване пред въззивна съдебна инстанция.

Влязла в сила заповед за плащане може да се оспорва по пътя на извънредните правни средства за защита.

Връзки

http://www.pisrs.si/Pis.web/#

https://www.uradni-list.si/

http://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov

http://www.sodisce.si/

Последна актуализация: 03/11/2015

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт