Европейска заповед за плащане

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

1.1 Приложно поле на производството

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Процедурата се прилага в случаи, когато дадена страна желае да бъде определен статус „подлежи на привеждане в изпълнение“ по искане за изпълнение на финансови задължения, които произтичат от договори и са в размер до 15 000 EUR, или задължения, които произтичат от търговски сделки, независимо от тяхната стойност.

За целите на тази процедура за „търговска сделка“ се счита всяка сделка „между предприятия или между предприятия и публични субекти, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение“ — член 3, буква б) от Наредба — закон № 62/2013 от 10 май 2013 г. за транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. в португалското право.

Що се отнася до търговските сделки, процедурата не обхваща „договори, сключени с потребители“, „лихвите върху други плащания, които не са извършени като заплащане за търговски сделки“ или „плащанията, извършени като обезщетение за гражданска отговорност, включително плащанията от застрахователни компании“ (член 2, параграф 2 от същата Наредба — закон).

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Както е посочено в отговора на предходния въпрос, искове за финансови задължения, които произтичат от договори, могат да бъдат предявявани съгласно португалските правила за издаване на заповед за плащане, при условие че стойността им не надвишава 15 000 EUR.

Както обаче вече беше отбелязано, за търговски сделки горна граница няма.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата е факултативно, т.е. то не се налага на кредитора.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Правните разпоредби относно процедурата за издаване на заповед за плащане не изключват случаи, в които длъжникът живее извън Португалия.

1.2 Компетентен съд

Молбите за заповеди за плащане може да бъдат представени на хартиен носител или по електронен път навсякъде в държавата, в съдилищата на всеки район, които са компетентни да ги получават. В такива случаи съдилищата препращат молбата по електронен път до Националната служба за заповеди за плащане [Balcão Nacional de Injunções].

Адвокатите и юристите трябва да подават молбите за издаване на заповеди за плащане по електронен път, като могат да правят това отвсякъде в държавата — не е необходимо лично да се обърнат към даден регистър или съд, за да представят молба (вж. член 19, параграф 1 от правилата в приложението към Наредба — закон № 269/98 от 1 септември 1998 г., изменена от Наредба — закон № 34/2008 от 26 февруари 2008 г.).

Вече е възможно ползвателите да проследяват хода на производството по електронен път, благодарение на създаването на Национална служба за заповеди за плащане — единен регистър за ръководене на процеса на обработване на заповеди за плащане. Адвокатите и юристите имат достъп до електронния формуляр на адрес http://citius.tribunaisnet.mj.pt/. След това на основание на молбата за издаване на заповед за плащане може по електронен път да бъде създадено изпълнително основание. Ищецът има достъп до него чрез уебсайта на Министерство на правосъдието.

На всяко изпълнително основание се определя уникален номер, който позволява на ищеца и на всеки друг субект, на когото той или тя предостави референтния номер, да го проверява.

Процедурата се регламентира по специфични разпоредби, определени в съответен закон, а за областите, които не са обхванати от въпросните разпоредби — по общите правила за компетентност.

С оглед на съответствието с член 8, параграф 4 от приложението към Наредба — закон № 169/98 от 1 септември 1998 г., с Изпълнителна заповед № 220-A/2008 от 4 март 2008 г. беше създаден общ регистър, наречен Национална служба за заповеди за плащане, на който беше предоставена изключителната компетентност да обработва заповеди за плащане за цялата територия на държавата.

1.3 Изисквания за форма

В съответствие с член 10 от горепосоченото приложение към Наредба — закон № 269/98 в молбата за заповед за плащане ищецът трябва да:

а)   посочи съдебния регистър, към който е насочена молбата;

б)   посочи страните;

в)   укаже мястото, на което трябва да бъде връчено уведомлението, като посочи дали това е „местожителството“, уговорено в писмен договор;

г)   изложи накратко фактите по искането;

д)   формулира искането, като посочи стойността на главницата, дължимата лихва и други суми за плащане;

е)   потвърди, че съдебните такси са платени;

ж)  заяви, по целесъобразност, че искът се отнася до „търговска сделка“, която е обхваната от закона, определящ специални условия при забавяне на плащането по търговски сделки (Наредба — закон № 32/2003 от 17 февруари 2003 г.);

з)   посочи своето местожителство;

и)   посочи своя адрес на електронна поща, ако той/тя желае да получава съобщения или да бъде уведомяван/а по такъв начин;

й)   посочи дали той или тя желае случаят да бъде разглеждан като установителен иск, ако уведомяването бъде възпрепятствано;

к)   посочи съда, който е компетентен да разгледа документите, ако случаят ще се разглежда като установителен иск;

л)   посочи дали той/тя желае известието да бъде връчено от съдебен изпълнител или от процесуален представител и, ако това е така, да посочи името и служебния адрес на това лице;

м)  подпише молбата.

В Изпълнителна заповед № 220-A/2008 от 4 март 2008 г. е предвидено следното по отношение на начините на представяне или доставяне на молби за издаване на заповеди за плащане:

„1. Що се отнася до носителя:

а)   компютърен файл във формат XML, със спецификациите, публикувани на Портала на Citius;

б)   на хартиен носител, като се използва формулярът, одобрен с Изпълнителна заповед № 808/2005 от 9 септември 2005 г.;

в)   чрез електронен формуляр.

2. Що се отнася до начина на доставяне:

2.1. с компютърен файл:

а) по Интернет — за потребители на системата Citius (понастоящем само адвокати и юристи);

б) лично в Националната служба за заповеди за плащане — на подходящ физически носител (флопи дисково устройство, CD-ROM, USB флаш памет) — само за процеси, които трябва да бъдат образувани в район Порто, в съответствие с член 8 от Наредба — закон № 269/98 от 1 септември и само когато ищците не се представляват от адвокати и юристи;

в) лично в компетентния съдебен регистър, в съответствие с член 8 от правилата, приложени към Наредба — закон № 269/98 от 1 септември 1998 г. Само ищци, които не се представляват от адвокати или юристи, могат да представят заповеди за плащане като файл в тези съдебни регистри.

2.2. На хартиен носител и доставени лично

В компетентните съдебни регистри, в съответствие с член 8 от правилата, приложени към Наредба — закон № 269/98 от 1 септември 1998 г.

2.3. Чрез електронен формуляр

В Интернет (http://citius.tribunaisnet.mj.pt/) за потребители на системата Citius (понастоящем само адвокати и юристи).

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Трябва да се използва формулярът на молба за заповеди за плащане, одобрен с Изпълнителна заповед на Министъра на правосъдието.

Формулярът може да бъде свален в два широко използвани електронни формата от портала на Citius.

При поискване, бланки на формуляра могат да бъдат получени от съдебните регистри, които са компетентни да получават молби за заповеди за плащане.

Електронният формуляр е на разположение за адвокати и юристи на адрес http://citius.tribunaisnet.mj.pt/.

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

В тази процедура представляването от адвокат не е задължително, но нищо не пречи на ищците да назначат процесуален представител, ако желаят това.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Според закона, с който се определят правилата на процедурата за издаване на заповед за плащане, от ищците се изисква единствено накратко да изложат фактите, на които се основава искането им.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

Не е задължително за искането да се представят писмени доказателства.

1.4 Отхвърляне на молбата

Молбата може да бъде отхвърлена само ако:

а) не е отправена до компетентния съдебен регистър или ищецът не е посочил „съда, който е компетентен да разгледа документите“, ако те са представени за разпределяне;

б) в нея не е посочена самоличността на страните, местожителството на ищеца или мястото, където длъжникът да бъде уведомен;

в) не е подписана, само в случай че не е представена в електронен формат;

г) не е написана на португалски език;

д) не е изготвена по образеца, одобрен с Изпълнителната заповед на министъра на правосъдието;

е) не е отбелязано, че съдебните такси са платени;

ж) съответната сума надвишава 15 000,00 EUR и не е указано, че става дума за търговска сделка, както е посочено в отговора на въпрос 1.1;

з) искането не отговаря на размера или целта на процедурата.

Не се прави предварителна оценка на основанията за искането, тъй като по тази процедура молбата не се подава към какъвто и да било съдебен орган, т.е. съд в точния смисъл на думата, а само се разглежда от правосъден служител.

1.5 Обжалване

Жалба срещу решението за отхвърляне на молба може да бъде подадена до съдията или, ако съдът разполага с повече от един съдия, до дежурния съдия.

1.6 Възражение

Ако искането за заповед за плащане бъде прието, ответникът може да подаде възражение по иска в срок до 15 дни (считано от датата, на която е бил надлежно уведомен).

Възражението трябва да се представи в два екземпляра.

Когато има повече от един ищец, ответникът трябва да представи същия брой копия на своето възражение като броят на ищците, които живеят в отделни домакинства, освен ако те се представляват от един и същ процесуален представител.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът оспори иска в срок, не се определя статус „подлежи на привеждане в изпълнение“, т.е. не се изготвя исканото решение за изпълнение.

Тогава случаят автоматично се разглежда като установителен иск.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако след като бъде уведомен, ответникът не представи възражение, длъжностното лице по вписванията в регистъра изписва следния текст върху молбата за издаване на заповед за плащане: „Този документ има изпълнително действие“ (член 14, параграф 1 от правилата, приложени към Наредба — закон № 269/98). Това означава, че документът може да се използва като база за принудително събиране на вземането по съдебен път.

Единственото изключение от това правило е, когато искането не отговаря на размера или на целта на процедурата, в който случай длъжностното лице по вписванията в регистъра не определя статус „подлежи на привеждане в изпълнение“.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

Определянето на статус „подлежи на привеждане в изпълнение“, извършвано от длъжностното лице по вписванията в регистъра, не зависи от предприемането на каквато и да било специална инициатива от страна на ищеца, а се извършва автоматично, след като стане ясно, че, в съответствие с процедурата, уведомление е връчено и възражение не е подадено.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Това решение (заповедта за определяне на статус „подлежи на привеждане в изпълнение“) не може да се обжалва.

Следва обаче да се има предвид, че определянето на статус „подлежи на привеждане в изпълнение“, не води до правораздавателен акт, т.е. намеса на съда за разрешаване на частен спор, а е просто акт за издаване на извънсъдебен документ.

Допълнителна информация

Последна актуализация: 30/04/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.