Taking evidence by videoconference

The European Judicial Network in civil and commercial matters (EJN civil) has produced a set of factsheets that provide practical information on rules, procedures and technical facilities for videoconferencing between courts in different EU countries.

Council Regulation (EC) No 1206/2001, which covers cooperation between courts in different EU countries on the taking of evidence in civil and commercial cases, provides a general legal framework for the taking of evidence in another country than that of the court. However, each EU country has its own procedural laws in this area, so the details of the process vary according to the law of the country receiving a request for cooperation.

To make it easier for judicial authorities in different EU countries to work together and make full use of videoconferencing for the taking of evidence in another EU country, the European Judicial Network in civil and commercial matters (EJN civil) has produced a set of factsheets. These provide practical information on rules, procedures and technical facilities in different EU countries.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Last update: 21/02/2019

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Белгия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, доказателства могат да бъдат събирани и по двата начина. Процедурите се разработват ad hoc. Белгийското законодателство не съдържа разпоредби относно видеоконференциите, но не ги и забранява.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Може да бъдат разпитвани както свидетели, така и вещи лица. На практика страните вече са били разпитани съгласно член 17.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

В това отношение трябва да се прилага националното законодателство на молещия съд. Поисканото събиране на доказателства не трябва да нарушава основните принципи на белгийското право (член 17, параграф 5, буква в)).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не е нужно разпитът чрез видеоконферентна връзка да се провежда в сградата на съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Молещият съд определя съобразно своите правила дали изслушването трябва да бъде записано и взема необходимите мерки.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) Само на нидерландски, френски или немски език (съгласно белгийското право).

б) Няма изисквания относно езиците.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Молещият съд осигурява устен преводач и поема разходите за устния превод. Обикновено при провеждането на видеоконференцията устният преводач предоставя услугите си в молещия съд. Няма причина обаче устният преводач да не може физически да е със свидетеля.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Това се определя в съответствие с националното право на молещия съд.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите се заплащат от молещия съд.

Телефонната връзка се осъществява от молещия съд. Евентуалните пътни разноски също трябва да бъдат заплатени от молещия съд. Централният орган уведомява молещия съд за това, когато потвърждава получаването на неговото искане.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Чуждестранният съд информира свидетеля чрез писмо-покана, в което се посочва доброволният характер на неговото сътрудничество.

Централният орган изисква от молещия съд да му изпрати писмото-покана преди изпращането на формуляр Й, за да се увери, че в писмото ясно се посочва, че участието на лицето в изслушването е доброволно.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Чрез представяне на документи за самоличност.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Това се прави в съответствие с националното право на молещия съд.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Член на персонала на централния орган временно поема ролята на координатор с цел съгласуване на практическите въпроси, като например датата и часа на пробното и действителното изслушване.

За включването и изключването на системата отговаря администратор/чиновник.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Исканията за допълнителна информация се изпращат преди изслушването от централния орган до молещия съд.

Последна актуализация: 23/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница чешки е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Чешка република

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Процедурата се урежда както със Закон № 99/1963 (Граждански процесуален кодекс с неговите изменения), така и — преди всичко — с Наредба № 505/2001 на Министерство на правосъдието за установяване на вътрешни и работни правила за районните, окръжните и върховните съдилища.

Съгласно член 10а от Наредба № 505/2001 на Министерство на правосъдието председателят на съдебния състав (едноличният съдия) може да използва техническо оборудване за видео- и аудиопредаване (наричано по-нататък „видеотелефон“) за изслушване на свидетел или вещо лице, ако това е целесъобразно от гледна точка на защитата на правата или за гарантиране на безопасността на хората, или е необходимо от съображения за сигурност или по други наложителни причини, както и ако това е технически възможно.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 11а от Наредба № 505/2001 на Министерство на правосъдието вещите лица, както и свидетелите могат да бъдат изслушвани чрез видеотелефон.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Видеотелефон може да се използва само за изслушване на свидетели и вещи лица.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Ако председателят на съдебния състав (едноличният съдия) приеме да изслуша свидетел или вещо лице чрез видеотелефон, мястото, на което свидетелят или вещото лице трябва да се явят за изслушването, се посочва в призовката. С други думи, помещения, които са подходящи за провеждане на изслушването (например мястото, на което се намират вещите лица и свидетелите, като например болница или лаборатория), също могат да бъдат използвани.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Основната част от показанията на свидетеля се записва. Някои части от показанията може да е необходимо да бъдат записани дословно. Алтернативни методи са: да се направи пълен запис на показанията от лицето, изготвящо протокола, или да се изготви аудиозапис или видео- и аудиозапис, ако законът го предвижда или ако председателят на съдебния състав (едноличният съдия) реши, че такива методи могат да бъдат използвани.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Ако свидетел не владее езика, на който се провежда изслушването, той има право да ползва устен преводач съгласно член 37, параграф 4 от Конституционен закон № 2/1993 (Хартата на основните права и свободи). Съгласно раздел 18, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът назначава устен преводач за страна, чийто майчин език e различен от чешкия, веднага след установяването на подобна необходимост в хода на производството.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Съгласно раздел 18, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът е длъжен да предостави на страните еднакви възможности да упражняват правата си и да назначи устен преводач за всяка страна, чийто майчин език е различен от чешкия, веднага след установяването на подобна необходимост в хода на производството.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

При връчването на призовка на дадено лице съдът действа в съответствие с член 51 от Гражданския процесуален кодекс. Освен ако в закона или в специална правна норма са предвидени други изисквания във връзка с призоваването, призовката трябва да съдържа следната информация: делото, по което лицето е призовано да се яви, предмета, мястото и началния час на извършваните съдебни действия, причината за призовката, статута на призованото лице в рамките на производството, задълженията на призованото лице в хода на съдебното производство и, когато е целесъобразно, очакваната продължителност на съответното съдебно действие. Призовки могат да се връчват на хартиен или електронен носител, а в спешни случаи — по телефон или факс. Ако изслушване на свидетел или вещо лице трябва да се проведе чрез видеотелефон и лицето, което предстои да бъде изслушано, трябва да се яви в района на действие на друг съд, съдът, в който лицето ще се яви на изслушване, връчва призовката, а молещият съд моли за сътрудничеството на другия съд при изпълнението на това действие (с молба). Съгласно член 115, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, призовката трябва да се връчи на страните по такъв начин, че те да имат достатъчно време да се подготвят (обикновено най-малко 10 дни преди датата на провеждане на изслушването), освен ако не е предвидено предварително изслушване.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконференция е свързано с разходи за предаване на информация. Предаването на информацията следва да се заплати от молещия съд, по чиято инициатива се провежда видеоконференцията.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съгласно член 126, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс всяко физическо лице, което не е страна по делото, е длъжно да се яви в съда, когато бъде призовано, и да даде показания като свидетел. Лицата могат да откажат да дадат показания само ако това ще изложи тях самите или близки до тях лица на риск от наказателно преследване. Преди началото на изслушването свидетелите винаги биват информирани за значението на техните показания, за правата и задълженията им и за наказателните последици при лъжесвидетелство.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В началото на изслушването съдът, в съответствие с член 126, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, трябва да установи самоличността на свидетеля. Обикновено това се прави като от свидетеля се иска да представи лична карта или паспорт.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 104, параграф 1 от Закон № 91/2012 относно международното частно право свидетели, вещи лица и страни може — ако това бъде поискано от орган на друга държава — да бъдат изслушани под клетва. За свидетели и страни по делото текстът на клетвата гласи: „Кълна се в честта си, че ще отговоря на всеки зададен от съда въпрос подробно и вярно и че няма да премълча нищо“. За вещо лице текстът на клетвата гласи: „Кълна се в честта си, че становището, което ще дам, съответства изцяло на професионалните ми познания и убеждения“. Ако клетвата се полага след даването на показания, текстът ѝ се изменя съответно.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

При подготовката на видеоконференцията се договарят конкретни мерки, които се основават на нуждите на молещия и замоления съд.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

При подготовката на видеоконференцията се договарят конкретни мерки, които се основават на нуждите на молещия и замоления съд.

Последна актуализация: 24/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница немски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Германия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Събирането на доказателства чрез видеоконференция е разрешено в граждански производства в Германия съгласно член 128а, параграф 2, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс (ZPO — Zivilprozessordnung), ако това е договорено между страните. Разпитът трябва да се предава в аудиовизуален формат едновременно до мястото, на което се намира свидетелят или вещото лице по време на разпита, и до съдебната зала. В случаите, когато на страните, законните представители или консултантите е разрешено да се намират на друго място, разпитът трябва да се предава едновременно в аудиовизуален формат и до това място. За видео-разпити от германски съд въз основа на внесено искане в съответствие с Регламент (ЕО) № 1206/2001 („активна“ съдебна помощ), може да е необходимо да бъде приложен член 128а от Гражданския процесуален кодекс (ZPO) с някои изменения, тъй като съдът, който събира доказателствата, не е същият съд, който разглежда делото и който се интересува от създаденото пряко впечатление. Когато молещият съд отправя молба да събере доказателствата директно съгласно член 17 от Регламента („пасивна“ съдебна помощ), по принцип всички молби за директно събиране на доказателства чрез комуникационна технология следва да бъдат уважени, като е възможно и събиране на доказателства отвъд предвиденото в член 128а от Гражданския процесуален кодекс (ZPO). Исканията могат да бъдат отхвърляни единствено поради причините, посочени в член 17, параграф 5. Въпреки това централният орган може да постави условия за директното събиране на доказателства в съответствие с германското право.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Свидетелите, вещите лица и страните могат да бъдат изслушвани чрез видеоконференция (член 128а, параграф 2, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс (ZPO).

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Съгласно германското гражданско процесуално право събирането на доказателства чрез разпит на свидетели, вещи лица и страни може да става и чрез технология за видеоконференция (член 128а, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс (ZPO). Събирането на други доказателства (документи и визуална проверка) чрез видеоконференция не е изрично разрешено.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

В закона не се посочва мястото, на което трябва да се намира подлежащото на изслушване лице. Съгласно германското гражданско процесуално право мястото, от което трябва да се излъчва предаването до съдебната зала, трябва обаче да бъде в Германия.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

В член 128а, параграф 3, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс (ZPO) не се предвижда запис на изслушванията чрез видеоконференция. При все това такъв запис може да се направи във връзка със събирането на доказателства в рамките на пасивната съдебна помощ съгласно член 17 от Регламента.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) За исканията съгласно членове 10—12 изслушването трябва да бъде на немски език. Ако производството включва лица, които не владеят немски език, трябва да се използва устен преводач. Услугите на устен преводач може да не се използват, ако всички участващи лица владеят съответния чужд език.

б) В случай на предоставяне на съдебна помощ с директното събиране на доказателства молещият съд определя езика на разпита. Централният орган обаче може да използва разрешението съгласно член 17, параграф 4, за да определи условията за директното събиране на доказателства, като например езика на изслушването или разпита.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

В случай на „активна“ съдебна помощ германският съд, който предоставя помощта, носи отговорността за провеждането на производството и събирането на доказателства. За събирането на доказателства от германски съдилища трябва да се използва устен преводач дори и когато само едно от участващите лица не владее немски език. Съдът трябва да провери дали лицето притежава необходимите познания по немски език, независимо дали страните са поискали това. Съдът има свободата да избере устния преводач. В случай на „пасивно“ събиране на доказателства съгласно член 17 молещият съд решава дали са необходими устни преводачи и кои устни преводачи ще бъдат избрани. Съгласно член 17, параграф 4 централният орган може да предостави разрешение при определени обстоятелства: например може да изиска използването на устни преводачи. Като част от тези условия централният орган може също и да разпореди събирането на доказателства на немски език.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

В случай на активна съдебна помощ свидетелите и вещите лица се призовават неформално от административната служба на молещия съд, освен ако замоленият съд не вземе решение за формално връчване на призовка. В случаите, когато съдът разпореди разпитът да бъде проведен чрез видеоконференция, лицата, чиито показания трябва да бъдат предавани, трябва да бъдат призовани да се явят в помещението, от където ще се извършва предаването. В призовката трябва да се посочват страните, предметът на разпита, датата на разпита и последствията при неявяване. Призовката трябва да съдържа точни данни за мястото и часа на разпита. Не е определен конкретен срок за предоставяне на предизвестието.

В случаите, когато доказателствата трябва да бъдат събрани директно от молещия съд съгласно член 17 от Регламента, подлежащото на изслушване лице трябва да бъде уведомено от молещия съд за часа и мястото на разпита. Часът и мястото като цяло зависят от ситуацията в германските съдилища (от това къде се намира системата и кога може да бъде използвана). Поради това часът и мястото на разпита са тясно свързани с предоставянето на разрешение от централния орган. По принцип няма точен краен срок, но следва да се вземе под внимание фактът, че международните доставки по пощата отнемат повече време.

Не е предвидена специална процедура във връзка с планирането на действителната видеоконференция. На практика централният орган обикновено избира лице за контакт в съда, в който трябва да се проведе видеоконференцията. След това даденото лице може да отговаря на всякакви практически въпроси.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на технология за видеоконференция предполага разходи за закупуване, поддръжка и използване на апаратурата. Тези разходи не могат да бъдат за сметка на участващите в граждански производства страни. Има и такси за телекомуникации. Замоленият съд може да поиска възстановяването на таксите за телекомуникации съгласно член 10, параграф 4 във връзка с член 18, параграф 2 от Регламента.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съгласно член 64, параграф 2 от Регламента относно съдебната помощ по граждански дела (ZRHO — Rechtshilfeordnung für Zivilsachen) молещият съд трябва да уведоми лицето, което ще бъде изслушано, че това се извършва на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Ако има съмнения относно самоличността на лицето, което ще бъде изслушано, съдът трябва да проверява неговата самоличност на всеки един етап от производството.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

В случаите, когато германски съд бъде замолен да събере доказателства за молещия съд чрез видеоконференция, това, а следователно и полагането на клетва, се извършва съгласно процедурните правила на молещия съд. Тъй като сътрудничеството на предоставящото информация лице при прякото събиране на доказателства, а следователно и при полагането на клетва, при всички случаи става доброволно (за което лицето трябва да бъде официално уведомено), не е възможно замолената държава да определи допълнителни изисквания за полагането на клетва. При все това, централният орган трябва във всички случаи да гарантира спазването на всякакви забрани за даване на показания или за разпитване, от които предоставящото информация лице няма право да се откаже (съгласно германското право). Примери за това са забрани за разпитване на германски държавни служители без предварителното съгласие на органа, за който те работят, или разпитването на лекари без те да са освободени от задължението им за запазване на поверителност.

Съответният централен орган определя дали е възможно полагането на клетва и каква информация е необходимо да предостави молещият съд. Когато взема решение относно даването на разрешение, централният орган трябва да гарантира, че не се заобикаля определена забрана за даване на показания, наложена на предоставящото информация лице. Поради тази причина централният орган може например да провери обстоятелствата, при които се предполага, че предоставящото информация лице е получило тази информация. Например съгласно германското право даването на показания от страна на германски държавни служители подлежи на предварително разрешение от органа, за който те работят.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Съдебната система е организирана на федерално равнище и е в обхвата на отговорност на съдебната администрация на съответната провинция (Land). Това означава, че във връзка с този въпрос няма стандартни правила на национално равнище и че процедурата по събиране на доказателства се извършва и прилага от съдебната администрация на съответната провинция (Land). Поради това процедурите могат значително да се различават между отделните провинции (Länder). На практика процедурните правила се изготвят от Върховния регионален съд, в рамките на чиято компетентност се намира замоленият съд.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Исканията за събиране на доказателства, получени от чужбина, и съобщенията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1206/2001 трябва да бъдат на немски език или да бъдат придружени от превод на немски език (член 1075 от Гражданския процесуален кодекс (ZPO)).

Последна актуализация: 01/06/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница естонски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Естония

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, възможно е доказателствата да бъдат събирани чрез видеоконференция. В член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела е предвидено правото да се поиска използването на видеоконференция. Видеоконференция може да се използва също и при събирането на доказателства съгласно член 17 от Регламента; централният орган или компетентният орган поощряват използването на комуникационни технологии, като видео- и телеконферентна връзка. Естонските съдилища разполагат с необходимата апаратура за видеоконференция. Съгласно член 15, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс (който може да бъде намерен онлайн Връзката отваря нов прозорецтук) разпоредбите на този кодекс се прилагат за помощ при събирането на доказателства в Естония въз основа на искания от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на Регламент (ЕО) 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Съгласно член 15, параграф 5 от Кодекса, освен ако не е предвидено друго в правото или в международно споразумение, естонските съдилища предоставят процесуална помощ при извършването на процесуално действие по искане на чуждестранен съд, ако съгласно естонското право поисканото процесуално действие попада в рамките на компетентност на естонския съд и не е забранено със закон. Процесуалното действие може също така да бъде извършено и съгласно правото на чужда държава, ако това е необходимо за провеждането на производството в чуждата държава и по този начин не се накърняват интересите на участниците в производството. Съдебните заседания, провеждани под формата на видеоконференция, се уреждат в член 350 от Кодекса. Не са приложими специални разпоредби или ограничения по отношение на провеждането на видеоконференция съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001, включително видеоконференция, провеждана пряко от молещия съд на друга държава членка съгласно член 17 от Регламента.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс участник в съдебно заседание под формата на видеоконференция има възможността да извършва процесуалните действия в реално време, т.е. той може да даде показания под клетва или да направи това без полагане на клетва в рамките на производство по жалба; съгласно член 350, параграф 2 свидетел или вещо лице също може да бъде изслушван(о) под формата на видеоконференция.

Тоест, участник в производство може да даде показания под клетва или, при производство по жалба, без да полага клетва чрез видеоконференция и свидетел или вещо лице също може да бъде изслушан(о) чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предходния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да организира заседание под формата на видеоконференция, така че участникът в производството или неговият представител или съветник да има възможността да бъде на друго място по време на съдебното заседание и да извърши процесуалните действия в реално време от това място.

Тоест, съдът може да организира видеоконференция по такъв начин, че на лицето да не се налага да бъде в съда по време на разпита.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешено е съдебните заседания да бъдат записвани. Записът трябва да се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 52 или раздел 42 от Гражданския процесуален кодекс. Използваната в съдилищата технология за изслушване от разстояние дава възможност за записване на изслушванията съгласно член 52 от Кодекса; съдилищата обаче не разполагат с необходимите средства за съхраняване, обработване и архивиране на такива записи. Следователно на практика изслушванията от разстояние не се записват.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс езикът, на който се провеждат съдебните производства и съдебната процедура, е естонският. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и други процесуални действия се изготвят на естонски език. В протокола съдът може също да записва всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езикът, на който те са направени в допълнение към техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. Естонският граждански процесуален кодекс не съдържа специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления по искане на съд на друга държава членка съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, включително относно езиковия режим за събирането на доказателства съгласно член 17 от Регламента.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Съгласно член 34, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако участник в производство не владее естонски език и няма представител по време на производството, съдът ангажира, ако е възможно, устен или писмен преводач в рамките на производството по искане на този участник или по инициатива на съда. Не е необходимо ангажирането на устен или писмен преводач, ако изявленията на участника в производството могат да бъдат разбрани от съда и другите участници в производството. Ако не може да организира незабавното ангажиране на устен или писмен преводач, съдът се произнася, че участникът в производството, който се нуждае от помощта на устен или писмен преводач, е задължен да намери за себе си устен или писмен преводач, или представител, който владее естонски език, в рамките на установен от съда срок (член 34, параграф 2 от Кодекса). Естонският граждански процесуален кодекс не съдържа специални разпоредби относно местоположението на устния или писмения преводач, използван по време на събирането на доказателства съгласно Регламента.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Съгласно член 343, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, съдът връчва призовки на участниците в производството и други лица, които трябва да бъдат поканени да присъстват на съдебното заседание, за да ги уведоми за часа и мястото на съдебното заседание. Съгласно член 343, параграф 2 от Кодекса интервалът от време между датата на връчване на призовките и датата на съдебното заседание трябва да бъде най-малко десет дни. Интервалът от време може да бъде и по-кратък, ако участниците в производството се съгласят с това.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите, приложими по отношение на събирането на доказателства съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001, са посочени в член 18 от Регламента. Съгласно член 15, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс молещият съд не покрива разходите за процедурното действие. Съдът, който извършва процесуалното действие, уведомява молещия съд относно разходите, като тези разходи се считат за разходи, свързани с предмета на изслушването. Тъй като са разходи от съществено значение за производството, разходите по събиране на доказателства трябва се заплащат в съответствие с член 148, параграф 1 от Кодекса, който гласи, че разходите от съществено значение за производството се заплащат предварително в определената от съда степен от участника в производството, подал жалбата, с която са свързани разходите. Ако жалбата е подадена и от двете страни или ако е призован свидетел или вещо лице, или ако по инициатива на съда е извършена проверка, разходите се поделят по равно между страните. Тъй като съдилищата разполагат с апаратура за видеоконференция, използването ѝ не следва да бъде свързано с разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Член 17, параграф 2 от Регламента се прилага по отношение на уведомяването на лицата за това, че директното им изслушване от молещия съд е на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съгласно член 347, параграф 2, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс в началото на съдебно заседание съдът проверява кои от призованите лица присъстват на заседанието, както и тяхната самоличност. Кодексът не предвижда специална процедура за проверка на самоличността по време на съдебно заседание. Съдът е длъжен да провери самоличността на призованите лица. За тази цел той проверява например документ за самоличност със снимка на призованото лице.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 269, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс преди участникът в производство да даде показания, той трябва да положи следната клетва:

„Аз, (име), се заклевам в своята чест и съвест, че ще кажа цялата истина относно този въпрос, без нищо да скрия, добавя или променя“. Участникът в производството полага клетвата устно и подписва текста на клетвата.

Съгласно член 36, параграф 1 от Кодекса лице, което не владее естонски език, трябва да положи клетвата на езика, който владее; съгласно раздел 36, параграф 2 се полага подпис върху естонския текст на клетвата, който се превежда директно на лицето преди то да го подпише.

Във второто изречение на член 262, параграф 1 от Кодекса е предвидено, че преди даването на показания съдът трябва да обясни на свидетеля неговото задължение да казва истината, както и съдържанието на членове 256—259 от Кодекса. Съгласно член 303, параграф 5 от Кодекса разпоредбите относно изслушването на свидетели също са приложими и по отношение на изслушването на вещи лица. Вещо лице, което не е експерт по съдебна медицина или официално сертифициран експерт, преди да представи своето заключението на вещо лице, се предупреждава относно умишленото предоставяне на невярно заключение на вещо лице, а вещото лице потвърждава това, като подписва съдебния протокол или текста на предупреждението. Подписаното предупреждение се представя на съда заедно със заключението на вещото лице,

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Съгласно член 350, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс по време на съдебно заседание, организирано под формата на видеоконференция, правото на всеки участник в производството да подава жалби и да прави изявления, както и да заема позиции относно жалбите и изявленията на други участници в производството трябва да бъде гарантирано от техническа страна; същото се отнася и за другите условия, свързани с провеждането на изслушването и с осигуряването на предаването в реално време на картина и звук от съда до участника в производството, който не присъства в съдебната зала, и обратното.

Всеки съд има служител на Центъра за регистри и информационни системи, работещ като вътрешен специалист по ИТ, който гарантира, че апаратурата за провеждане на видеоконференция работи, и който разрешава всякакви технически проблеми.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Изискваната информация е посочена във формуляра за молбата. Изискваната допълнителна информация зависи от специфичните обстоятелства на всяко съдебно дело.

Последна актуализация: 08/05/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Гърция

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, но за момента само в Първоинстанционния съд в Атина.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения. Всички участници в производството могат да бъдат изслушвани чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не съществуват ограничения във връзка с устното изслушване на свидетелите, страните, вещите лица и т.н.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Разпитът може да се осъществи в специално оборудвани помещения в съда или в консулска служба на Гърция в чужбина.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Разрешено е изслушванията чрез видеоконференция да се записват, като секретарят на съда или секретарят на консулската служба на Гърция в чужбина съставя протокол.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Изслушването трябва да се проведе на гръцки език; при необходимост присъства устен преводач.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Ако една от страните по производството иска съдът да разпита свидетел, страна или вещо лице, които трябва да дадат показания чрез видеоконференция, но не говорят гръцки език, отговорността за намирането на устни преводачи и за плащането на техните хонорари се поема от страната, поискала разпита. Устните преводачи трябва да бъдат в помещението, където се намира провеждащият видеоконференцията съдия или секретарят на консулската служба на Гърция в чужбина.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Съгласно член 3 от Президентски указ 142/2013: „По своя собствена инициатива или по искане на една от страните съдът решава дали следва да се проведе видеоконференция за конкретно дело. Съдът е компетентен да реши дали да приеме подобно искане или не, след като прецени дали използването на тази технология е необходимо за ефективното протичане на производството. Като вземе предвид обстоятелствата по всяко конкретно дело, съдът може да одобри искането за видеоконференция, като в същото време изиска допълнителни гаранции за правилното протичане на производството: а) по искане на страна: заинтересованата страна трябва да внесе в деловодството на съда, в който се гледа делото, искане за изслушване чрез видеоконференция (член 270, параграф 7 от Гражданския процесуален кодекс) или за разпит чрез видеоконференция, или за снемане на свидетелски показания чрез видеоконференция (член 270, параграф 8 от Гражданския процесуален кодекс). В искането се посочва съдът или консулската служба в чужбина, имената на лицата, които ще участват във видеоконференцията, техните адреси (включително електронни адреси) и номерата на телефона и факса, на който могат да бъдат намерени, процедурното действие, във връзка с което се иска видеоконференцията, планираната продължителност и необходимото специално оборудване. То включва също така евентуалните специални условия, определени от страните за провеждането на видеоконференцията. Искането може да се подава по всяко време и на всеки етап от производството, при условие че приемането му няма да удължи сроковете за процедурното действие, посочени в Гражданския процесуален кодекс. Искането и всички свързани с него оправдателни документи може да се подават и по електронен път в съответствие с приложимите разпоредби. Осъществяването на контакт във връзка с планирането и провеждането на видеоконференцията е отговорност на служителите на съда и на мястото в чужбина и може да се осъществява чрез всякакви подходящи средства, като например телефон, електронна поща или факс. Искането се одобрява или отхвърля с решение на съда. Съдебният секретар съобщава решението на молещата страна, като използва всякакви подходящи средства. Ако искането бъде прието, молещата страна уведомява другите страни, че процедурното действие ще се проведе чрез видеоконференция; б) по собствена инициатива на съда: решението за провеждане на видеоконференция може да бъде взето от съда, който гледа делото, и се съобщава на страните по негова инициатива“.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Ако дадена страна по делото иска съдът да разпита свидетел, страна или вещо лице, които трябва да дадат показания чрез видеоконференция, но не говорят гръцки език, отговорността за намирането на устни преводачи и за плащането на техните хонорари се поема от въпросната страна. Страната заплаща хонорара директно на устния преводач.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Лицето се уведомява от съда.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдията, който води делото, трябва да провери самоличността на лицето, което ще бъде изслушано. За установяването на самоличността на лице, явило се на друго място, съдията разчита на подкрепата на деловодителя или секретаря на това място или на друго упълномощено от консула лице.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съдията, който води делото, пита разпитвания свидетел, вещо лице и т.н. дали предпочита да положи религиозна или гражданска клетва. Същото важи за устните преводачи преди изпълнението на задълженията им.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Компетентните служители на съда трябва да присъстват преди и по време на видеоконференцията.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Никаква.

Последна актуализация: 03/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница испански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Испания

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Доказателства могат да бъдат събирани и по двата начина.

Нормативна уредба:

- член 177 от Гражданския процесуален кодекс (Ley de Enjuiciamiento Civil, LEC), към който препраща Закон 29/2015 от 30 юли 2015 г. относно международното правно сътрудничество по граждански дела;

- 229 от Органичния закон за съдебната власт (Ley Orgánica del Poder Judicial, LOPJ), що се отнася до видеоконференциите. В член 229, параграф 3 от Органичния закон за съдебната власт се разрешава разпити, събиране на доказателства, очни ставки на свидетели, огледи, доклади, потвърждаване на заключения на вещи лица и производства да бъдат провеждани чрез видеоконферентна връзка, ако на тях присъства съдията или съдебният състав, в присъствието или с намесата, когато е целесъобразно, на страните, като задължително се гарантира, че всяка от страните може да задава въпроси и да оборва доказателствата на другата страна, както и като се гарантира правото на защита в открито заседание, освен в извънредни случаи.

- глава II от дял IV на Споразумението от 15 септември 2005 г., подписано на пленарното заседание на Генералния съвет на съдебната власт (Consejo General del Poder Judicial), за одобрение на Наредба 1/2005 относно допълнителните аспекти на съдебното производство (членове 74—80).

Случаи, при които Испания иска съдействие от чуждестранен орган

В тези случаи се прилага субсидиарно Закон 29/2015 в съответствие с принципа за върховенство на правото на ЕС, който в тази област дава приоритет на прилагането на правилата на Европейския съюз и международните договори и споразумения, по които Испания е страна. В областта на международното правно сътрудничество по граждански дела испанските органи могат да си сътрудничат с чуждестранни органи. Въпреки че реципрочността не е задължителна, правителството може с кралски указ да наложи органите да не си сътрудничат с органи на чужда държава в случай на системен отказ за сътрудничество или законова забрана за предоставяне на съдействие от страна на органите на тази държава.

Случаи, при които испанските съдилища могат да установяват пряка съдебна комуникация

Във всички случаи спазват действащите в съответната държава закони. Под пряка съдебна комуникация се разбира комуникацията, която се осъществява между национални и чуждестранни съдилища без наличието на посредник. Тази комуникация не засяга и не компрометира независимостта на участващите съдилища или правото на защита на страните.

Испанските съдилища отказват искания за международно правно сътрудничество по граждански дела, ако:

a) предметът или целта на исканото сътрудничество е в противоречие с обществения ред.

б) процесът, породил искането за сътрудничество, попада в обхвата на изключителната компетентност на юрисдикцията на Испания.

в) съдържанието на поисканото действие не съответства на правомощията на замоления испански съд. Когато е целесъобразно, той може да изпрати искането до компетентния орган и да информира молещия орган за това.

г) искането за международно сътрудничество не отговаря на установените в Закон 29/2015 съдържание и минимални изисквания, за да бъде обработено.

д) правителството е постановило с кралски указ, че испанските органи няма да си сътрудничат с органите на чужда държава, която многократно е отхвърляла искания за сътрудничество или е забранила със закон предоставянето на съдействие от своите органи.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения във връзка с участието на страните по делото или на което и да е лице, имащо отношение към събирането на доказателствата, било то свидетел или вещо лице. Съдът решава дали участието на тези лица е целесъобразно и каква информация да бъде предоставена на вещите лица.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Ограниченията винаги се правят по изключение и трябва да бъдат установени с мотивирано съдебно решение, отчитащо пропорционалността на ограничението, като те са свързани със защитата на основните права и защитата на висшите интереси на малолетните и непълнолетните лица.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Изслушването трябва да се извърши в съда, в който се гледа делото и пред който се събират доказателствата, в открито заседание или, в изключителни случаи, в закрито заседание. Няма ограничение по отношение на местоположението на лицето, което участва в производството чрез видеоконферентна връзка. Съдебният секретар в съда, в който се гледа делото, трябва да установи, в самия съд, самоличността на лицата, които участват чрез видеоконференцията, чрез предварително изпращане или пряко представяне на документи или чрез лично разпознаване.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да. Освен това е задължително те да бъдат записани.

Съгласно член 147 от Гражданския процесуален кодекс устните производства, изслушвания и явявания трябва да бъдат записвани на носител, подходящ за запис и възпроизвеждане на звук и образ. Всички съдилища в Испания са снабдени с аудио-визуална апаратура за запис на съдебните процеси и изслушванията. Записите се съхраняват в DVD формат и се съхраняват от съдебния деловодител. Копие от записа може да бъде предоставено на страните срещу заплащане.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Когато участва испански съд е от значение производството и свързаните с него документи да бъдат на испански език, освен ако не се приема някой от другите официални езици в определени региони на държавата (Галисия, Каталония, Валенсия и Баския), в случай че разпитваните чрез видеоконферентна връзка лица владеят тези езици и искат да ги използват.

В случаите по член 17 няма възражения срещу използването на езика на молещата държава, тъй като предоставянето на доказателства става доброволно.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Устни преводачи могат да бъдат ползвани по граждански дела, както в хода на производството, така и след него за целите на съставяне на протокол за производството; ако страната, която има нужда от устен превод, не може да осигури преводач, такъв се осигурява от съдебните служби, които в някои автономни области са децентрализирани. В други случаи тези услуги се предоставят от Министерството на правосъдието. Разходите за предоставянето на тези услуги могат да бъдат поети от страната, която е била осъдена да заплати съдебните разноски, при зачитане на случаите, при които е придобито право на ползване на безплатна правна помощ.

С цел ефективно да се гарантира състезателният характер на производството устният преводач може или да се намира в съда, или да е с лицето, което ще говори на изслушването чрез видеоконферентна връзка.

Във всички случаи устният преводач трябва да положи клетва или да обещае да каже истината и да действа възможно най-обективно при изпълнение на служебните си задължения.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Вътрешната процедура за разпит в случаите, предвидени в член 10 от Регламента, е установена в членове 301 и следващите от Гражданския процесуален кодекс — във връзка с разпита на страните, в членове 360 и следващите — във връзка с разпита на свидетелите, както и в членове 335 и следващите — във връзка с изготвянето на доклади и представянето на тези доклади за проверка и кръстосан разпит от вещи лица в рамките на публични изслушвания.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

По принцип провеждането на видеоконферентната връзка е безплатно, но ако някоя от заинтересованите страни желае да получи копие на записа, тя трябва да осигури подходящ носител или да заплати съответната сума.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Това се прави под ръководството на испанския съд.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Вж. отговора на въпрос 4 по-горе.

Съдебният секретар в съда, в който се гледа делото, трябва да установи, в самия съд, самоличността на лицата, които участват чрез видеоконференцията, чрез предварително изпращане или пряко представяне на документи или чрез лично разпознаване.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Необходимо е да се прави разлика между следните случаи:

а) страните не са задължени да полагат клетва или да дават обещание по време на разпит, но в уведомлението за проверка засегнатата страна трябва да бъде информирана, че в случай на безпричинно неявяване съдът може да приеме за установени фактите, в които страната лично е участвала; приемането на тези факти за безспорни може да бъде много вредно за страната.

б) свидетели: преди да даде показания, всеки свидетел трябва да положи клетва или да даде обещание да каже истината под заплаха от налагане на санкциите, установени за лъжесвидетелстване по граждански дела. Съдът информира свидетеля за санкциите, ако те не са му известни.

Ако свидетелите са под възрастта за носене на наказателна отговорност, от тях не се изисква да полагат клетва или да дават обещание да кажат истината.

в) вещи лица: когато представят заключението си, вещите лица трябва да положат клетва или да дадат обещание да кажат истината и да декларират, че са действали и, когато е целесъобразно, ще действат възможно най-обективно, като вземат под внимание както факторите, които могат да благоприятстват, така и тези, които биха могли да навредят на някоя от страните, както и че са наясно с наказателните санкции, които могат да последват, ако не изпълнят задължението си като вещи лица. Клетвата или обещанието се повтарят по време на изслушването, когато заключението на вещото лице се представя за целите на състезателното производство между страните и съда.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Мерките във връзка с аудиовизуалните средства се вземат предварително. Канцеларията на старши съдията (Secretaría del Decanato) или деловодството на съда определя датата, часа и мястото на видеоконференцията и гарантира присъствието на достатъчно на брой служители за нейното провеждане. Обикновено се правят предварителни изпитвания, за да се гарантира правилното функциониране на връзките и апаратурата.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Всяка информация, която се счита за целесъобразна, с цел да се оптимизира събирането на доказателства.

Последна актуализация: 26/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Хърватия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В Република Хърватия събирането на доказателства чрез разпит на свидетел, страна или вещо лице може да се извърши чрез видеоконференция в съответствие с членове 10—12 и член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (наричан по-долу „Регламентът“) по такъв начин, че когато събирането на доказателства трябва да се извършва в съответствие с Регламента, съдът в Република Хърватия да може:

1. да поиска събирането на доказателства направо от компетентния съд на друга държава членка; или

2. в съответствие с предвиденото по член 17 от Регламента да поиска директно събиране на доказателства в друга държава членка.

Горепосоченото събиране на доказателства в съответствие с Регламента е определено в членове 507г — 507з от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) („Narodne novine“ (NN; Държавен вестник на Република Хърватия) № 53/91, 91/92, 112/99, 88/01, 117/03, 88/05, 02/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 148/11, 25/13, 89/14; наричан по-долу „ZPP“).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Видеоконференция може да се използва за разпитване на свидетели, както и за събиране на доказателства от специалисти / вещи лица и страни.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

В Република Хърватия не са предвидени специални ограничения за вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция. Съдът, който води производството, решава какъв вид доказателства ще се събират и по какъв начин, за да бъде установен определен факт. Съдът решава по свое усмотрение кои от фактите да счита за доказани след съвестна и внимателна оценка на всяко конкретно доказателство и на всички доказателства заедно, въз основа на резултата от целия процес. Въпреки това видеоконференцията обикновено се използва за събирането на доказателства чрез изслушване на страните и на свидетели, когато има известни фактически и технически пречки пред събирането на доказателства чрез преглед на документ или извършването на разпит на място.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

По правило изслушването се извършва в съд, но няма специални правни ограничения по отношение на местата, на които страната трябва да бъде изслушана чрез видеоконференция.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Няма правни разпоредби, които изрично да изискват записване на изслушванията чрез видеоконференция, но в членове 126а — 126в от ZPP е предвидено правното основание за звукозапис на изслушванията. Звукозаписът се определя от съда с официално решение, което се приема или служебно, или по искане на страните. Начините за съхранение и предаване на звукозаписи, техническите изисквания и начините на записване са предвидени в Процесуалния правилник на съдилищата (Sudski poslovnik) (NN № 37/14, 49/14, 08/15, 35/15, 123/15 и 45/16).

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Ако е представено искане в съответствие с членове 10—12 от Регламента, изслушването обикновено се води на хърватски език, а използването на езици на малцинствата в граждански производства е уредено със специален закон (гражданските производства се провеждат на хърватски език, освен ако по закон е предвиден друг език за отделни съдилища). Освен това според член 102 от ZPP, ако производството не се води на езика на страна или други участници в производството, се осигурява превод на техния език на изказванията на изслушването и на документите, използвани по време на изслушването за представяне на доказателства.

В случай на директно събиране на доказателства в съответствие с член 17 от Регламента събирането на доказателства чрез изслушване може да се проведе на чужд език, тъй като то се осъществява направо от съда, който е поискал изслушването, въпреки че трябва да бъде осигурен подходящ превод на език, който се разбира от страните и други участници в производството.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

По принцип замоленият съд осигурява заклет съдебен преводач за нуждите на изслушванията по членове 10—12 от Регламента. При определени условия (член 251 във връзка с член 263 от ZPP) съдът може да реши преводът да се осигурява от съдебни преводачи, предложени от страната.

Също така използването на преводаческа услуга може да бъде съгласувано между съда, който е поискал събирането на доказателства, и замоления съд, преводачът да бъде осигурен от единия или другия съд. На практика съдебните преводачи се назначават по мястото на лицето, което има нужда от превод, или на замоления съд, ако молещият съд провежда изслушването на своя собствен език в съответствие с член 17 от Регламента, или по мястото на молещия съд, ако изслушването се провежда от замоления съд в съответствие с членове 10—12 от Регламента.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Според член 242 от ZPP свидетелите получават писмена призовка, в която се посочват, наред с други неща, часът и мястото на изслушването. Призовката за изслушването, на което ще се събират доказателства чрез изслушване на страната, трябва да бъде връчена на въпросната страна в съответствие с правилата за лично предаване. Ако страната има представител, последният предава призовката за изслушването, на което ще се събират доказателства чрез изслушване на страните, на страната или на лицето, което ще бъде разпитано по отношение на страната (член 268 във връзка с членове 138 и 142 от ZPP). Свидетели, които не могат да се явят в съда поради старост, заболяване или сериозно физическо увреждане, може да бъдат разпитани в техния дом. В ZPP не е предвидено в какъв срок свидетелите трябва да бъдат предварително призовани; но на страните трябва да се даде достатъчно време да се подготвят за изслушването (най-малко 8 дни преди изслушването).

В случай на изслушвания по членове 10—12 от Регламента замоленият съд уведомява свидетеля/страната за часа и мястото на изслушването, докато за изслушвания по член 17 от Регламента връчването на призовката се извършва от молещия съд.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

В съответствие с член 153 от ZPP страната, която иска събирането на доказателства, е задължена със съдебно разпореждане да депозира предварително сумата, необходима за покриване на разходите по събиране на доказателствата. Ако събирането на доказателствата е предложено от двете страни или е разпоредено служебно от съда, тогава съдът изисква и двете страни да внесат равни части от необходимата сума.

Що се отнася до разходите, свързани с видеоконференцията, прилага се член 18 от Регламента.

В Република Хърватия събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка е безплатно.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Лицето се уведомява за това в призовката, но в ZPP не са предвидени допълнителни изисквания.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Преди свидетелите да бъдат разпитани, се установява самоличността им по тяхното име, фамилия, личен идентификационен номер, бащино име, професия, адрес, място на раждане, възраст и отношение със страните (член 243, параграф 3 от ZPP).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 246 от ZPP съдът може да реши дали свидетелят да положи клетва по отношение на направените изявления, но в случай по член 17 от Регламента правилата на молещата държавата може да се прилагат при определени условия, също така ако въпросната държава преди изслушването уведоми компетентния орган или централния орган на замолената държава за намерението си да събере свидетелски показания от свидетелите под клетва.

В съответствие с член 270 от ZPP разпит на страните се извършва без полагане на клетва.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

В ZPP не се съдържат никакви разпоредби в това отношение, но на практика трябва да присъства технически персонал и необходимите съдебни служители преди и по време на видеоконференцията, за да бъдат изпълнени всички технически изисквания за провеждането на видеоконференция.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Няма определено правило, което трябва да се следва, когато се иска допълнителна информация, но при насрочването на датата на изслушване молещият и замоленият съд може да счетат за нужно да потърсят решение на някои технически въпроси, за да се обезпечи успешното провеждане на изслушването. На практика тези въпроси обикновено се решават от съдии по електронна поща.

Последна актуализация: 22/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Италия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В италианската правна система, и по-специално в Гражданския процесуален кодекс (Codice di Procedura Civile), не е изрично посочено събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка.

В действителност обаче видеоконферентната връзка се използва в нашата правна система.

В член 202 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че когато съдия-следователят взема мерки за събирането на доказателства, следва да „определи времето, мястото и начина на събиране на доказателства“. В съответствие с Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета начините за събиране на доказателства, които съдията може да използва, включват видеоконферентна връзка.

В член 261 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че съдията може да използва филмиран материал, за който е нужно използването на механични средства, инструменти или процедури.

Видеоконферентната връзка изрично е предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс (Codice di Procedura Penale) (например в член 205-ter).

Така че, що се отнася до уредената в член 10 и сл. от Регламента процедура, ограничението по член 10, параграф 4 във връзка с „несъвместимост с правото на държавата членка“ може да бъде изключено за нашата правна система.

Единственото ограничение, което може да важи при искане за видеоконферентна връзка, би било наличието на съществени практически затруднения.

По отношение на начина на събиране на различни видове доказателства се прилагат Регламентът на ЕС и Гражданският процесуален кодекс на Италия, както и съответните законодателни актове по прилагането им.

Що се отнася до процедурата съгласно член 17, след като се удостовери, че са изпълнени изискванията, предвидени в параграф 5, и после се разреши директното събиране на доказателства, замолената държава членка следва да бъде „поощрена“ да използва видеоконферентна връзка, което — просто като начин на събиране на доказателства — следва да се потвърди от замоления съдебен орган на база конкретен случай.

Следователно, освен в случай на възникване на съществени практически затруднения, когато замоленият съдебен орган не може да използва тези средства за комуникация, всички доказателства може да се събират чрез видеоконферентна връзка въз основа на правомерно искане по член 10 и сл. или разрешение по член 17.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Видеоконферентната връзка е полезен инструмент за разпитване на свидетели и страни в производството. В това отношение няма проблеми със съвместимостта с италианското право, което, напротив, обезпечава снемането на свидетелски показания, неофициалното разпитване на страните и разпитването на страните под клетва.

Що се отнася до разпита на вещи лица, трябва да се разгледа основната причина за проблема, касаещ допустимостта на становището на вещото лице, по-специално във връзка с директното събиране на доказателства (член 17).

В италианското право снемането на показания от вещо лице е уредено в член 61 и членове 191—201 от Гражданския процесуален кодекс. Вещите лица обикновено изготвят писмени становища (член 195, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс), но съдът може да поиска така също разяснения. Поради това, след като становището бъде прието, не би трябвало да има пречки вещите лица да бъдат разпитани чрез видеоконферентна връзка. Всъщност в Гражданския процесуален кодекс на Италия е предвидено, че „когато председателят сметне за целесъобразно, той или тя кани вещото лице да се включи в дискусията в присъствието на съдебния състав и да изрази неговото или нейното становище на закрито заседание в присъствието на страните, които имат право да разяснят и да изложат техния случай чрез своя адвокат“.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

На практика изглежда, че видеоконферентната връзка е ефективно средство за събиране на доказателства, разпитване на свидетели лице в лице и получаване на изявления от страните.

Все пак въпросът с вида или задължителния характер на доказателствата не е изрично уреден в разпоредбите и може да възникнат практически проблеми по отношение на становищата от вещи лица, например доказателства в ръкописен вид, генетични данни или доказателства по телефон.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Доказателствата обикновено се събират в териториално компетентно съдебно или полицейско звено на замолената държава членка, където има на разположение както необходимото оборудване, така и административен помощен персонал. Към момента обаче за използването на видеоконферентна връзка в гражданско производство не се води „досие по делото“.

Когато се използва видеоконферентна връзка в рамките на наказателни производства, обикновено се използва някое от подходящите места, което разполага със съответното оборудване и е разположено в района на Апелативния съд на замоления съдебен орган (съдебна зала, съд със засилена охрана или помещение в затвор).

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Няма законодателни пречки за записване на изслушванията, когато това се допуска според законодателството на молещата държава.

Все пак за събирането на доказателства по член 4 и сл. се прилагат член 126 от Гражданския процесуален кодекс и член 46 от Правилника за прилагане на същия кодекс, касаещи изготвянето на запис на заседанията.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Този въпрос не е пряко уреден в разпоредбите.

С член 5, в който се казва, че исканията и съобщенията следва да се изготвят на официалния език на замолената държава членка, се дава насока за това на кой език следва да се водят изслушванията.

В случай на искания, подадени по член 10 и сл., когато се прилага националното право, изслушването трябва да се води на италиански език.

В член 122 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че „използването на италиански език по време на целия процес е задължително. Когато се разпитва лице, което не говори италиански език, съдията може да назначи преводач“.

В производството обаче според член 17 се прилага правото на молещата държава. Тази разпоредба може да има последици така също по отношение на езика, на който е събрано доказателството. Езикът отново трябва да бъде този на молещата държава. В такъв случай може да са необходими преводачи.

Органът, който е компетентен да разреши директно събиране на доказателства, би могъл също така да даде указания относно условията за събиране на доказателства; те може да включват езика, който следва да се използва.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Разпоредбите не включват каквито и да било конкретни насоки по този въпрос.

Според  член 10 и сл. в рамките на производството се прилага правото на замолената държава.

Във всички случаи е приложим член 122, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.

В Кодекса е предвидено назначаването на преводач, когато трябва да бъде разпитано лице, което не говори италиански език. Следователно допускането е, че езикът на процеса (и на съдията на процеса) е италиански.

Разноските за възнаграждението на преводачите трябва да се възстановяват и се  заплащат от молещия съдебен орган (вж. член 18).

По отношение на процедурата по член 17 вж. точка 6. Езикът на изслушването е този на молещата държава. Следователно трябва да се направи справка в правото на молещата държава, за да се определи кой е отговорен за назначаването на преводач(и). В такъв случай органът, който е компетентен да разреши директно събиране на доказателства, може да поиска информация относно назначаването на преводач.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

В член 250 от Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че по искане на заинтересована страна служебно лице от съда следва да уведоми свидетелите, че трябва да се явят на определено място, на определена дата и в определено време и да ги информира относно съдията, който ще събира доказателствата и процеса, в рамките на който ще бъдат разпитани. В член 103 от Правилника за прилагане на Гражданския процесуален кодекс се казва, че свидетелите трябва да бъдат информирани най-малко  седем дни преди изслушването, на което са призовани да се явят.

Разпоредбите, по които се урежда разпитването на свидетели, се съдържат в членове 244—257 bis от Гражданския процесуален кодекс и в членове 102—108 от Правилника за неговото прилагане.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите за видеоконферентната връзка, осъществена съгласно член 4 (непреки доказателства), както е предвидено в член 10, параграф 4, се възстановяват по искане на замоления орган, както е предвидено в член 18, параграф 2.

Такова задължение за възстановяване не е предвидено за директно събиране на доказателства по член 17 чрез видеоконферентна връзка от чуждестранен орган.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Молещият орган носи отговорността да информира разпитваното лице, че доказателствата ще се събират на доброволна основа; съгласно член 17 това условие е един от факторите, на които се базира разрешението за директно събиране на доказателства.

В разпоредбите обаче не е предвидено каквото и да било аналогично задължение за замоления съдебен орган.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

По принцип молещият орган, който провежда видеоконферентна връзка по член 17, е отговорен за снемане на самоличността на свидетеля. В случай на непреки доказателства, когато се касае за изслушване на свидетел, самоличността на свидетеля се снема в съответствие с член 252 от Гражданския процесуален кодекс, според който: „Съдия-следователят моли свидетеля да каже неговото име, фамилно име, бащино име, възраст и професия и кани свидетеля да заяви дали има някаква семейна връзка […] със страните или някакъв интерес в процеса“. Установяването на самоличността се извършва след полагане на клетвата, предвидена в член 251 от Гражданския процесуален кодекс. На практика съдия-следователят моли свидетеля също така да представи документ за самоличност и нарежда данните да бъдат вписани в протокола на заседанието.

Що се отнася до страните, които следва да бъдат разпитани, ако участва специален адвокат, тогава се изисква също така специално пълномощно.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

По отношение на процедурата по член 17 не е предвидена специална разпоредба. Може да е от полза да се получи информация относно значението на лъжесвидетелството или премълчаването в наказателното производство (за правната система на молещата държава), което зависи от законодателството на молещата държава, уреждаща съдебното производство.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Италианският департамент за управление на затворите, който отговаря за видеоконферентните връзки, осъществява с чуждестранния технически персонал проверките за съвместимост при непосредствената подготовка преди видеоконферентната връзка.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Заедно с молбата за международна съдебна помощ, молещият съдебен орган трябва да предостави също така техническа информация относно системата за видеоконферентна връзка, използвана в неговата държава, ако има такава, и името и телефонния номер на лице за контакт, за предпочитане квалифициран техник, както и езика, който следва да се използва в рамките на тези дейности.

Последна актуализация: 04/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Кипър

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Доказателствата могат да бъдат събирани чрез видеовръзка или с участието на съда в молещата държава, или директно. Правното основание за това е предвидено в националното право в член 36 А от глава 9 от Закона за доказателствата, изменен със Закон 122(I)2010. Съгласно член 36А съдът може да наложи по свое усмотрение всички условия, които се считат за необходими за събиране на доказателства, доколкото тези условия не са несъвместими с международните ангажименти, поети от Република Кипър.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма такива ограничения. Всяко лице, чието изслушване се счита за необходимо, може да бъде изслушано, при условие че искането за събиране на доказателства попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1206/2001 и не е несъвместимо с националното право.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения относно вида доказателства, които могат да бъдат събрани чрез видеовръзка, при условие че искането за събиране на доказателства не е несъвместимо с националното право и събирането на необходимите доказателства е практически осъществимо.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Няма ограничения.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Записват се само протоколите от заседанията.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Доказателствата се събират на майчиния език на лицето, което се изслушва, след което се превеждат от устен преводач на официалния език на съда, т.е. на гръцки език.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Деловодството на съда, разглеждащ делото, във връзка с което се разпитва въпросното лице, носи отговорност за предприемането на необходимите мерки за използване на устни преводачи.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Призовка за свидетел се издава на лицето, чиито показания ще бъдат снети, като датата, определена за разглеждане на делото, е такава, че да позволява въпросното лице да бъде уведомено своевременно.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разноските, направени във връзка с ангажирането на устни преводачи, се поемат от държавата, в която се намира съдът, разглеждащ делото, а разноските, направени за осигуряването на техническа помощ в деня на разпита, се поемат от държавата, в която се намира свидетелят.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

За тази цел се издава призовка за свидетел.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Полага се клетва или лицето заявява, че ще казва истината, и се декларират данните на лицето, чиито показания ще бъдат снети.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Молещият съд трябва да предостави данни за лицето, чиито показания ще бъдат снети. При полагането на клетва, лицето, чиито показания ще бъдат снети, се заклева в Библията или в Корана, в зависимост от религиозната си принадлежност, или заявява, че ще казва истината.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

В деня преди провеждането на разпита се прави пробно свързване след предварително координация между компетентните органи (отдели за съдебна регистрация).

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Не се изисква допълнителна информация.

Последна актуализация: 13/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Люксембург

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, и двата подхода са осъществими. По-голямата част от исканията, отправени към Люксембург, са във връзка със снемане на показания на свидетел от съд в молещата държава членка чрез видеоконферентна връзка.

Няма специфични разпоредби относно видеоконферентната връзка, така че се прилагат членовете от новия Граждански процесуален кодекс, отнасящи се до снемане на показания на свидетели, лична проверка на съдията и лично явяване на страните. Към момента не съществува съдебна практика относно видеоконферентната връзка.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Чрез видеоконферентна връзка могат да бъдат снети показанията на свидетелите, а в някои случаи и на страните и вещите лица. Досега, обаче, исканията са се отнасяли само до разпит на свидетели.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Единственото ограничение е, че разпитът на свидетелите се извършва само доброволно. Ако свидетел откаже да бъдат разпитан, люксембургските власти не разполагат с никакви средства, за да го принудят.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Трябва да става дума за доказателства, които могат да се получат в съд, чиито помещенията са снабдени с необходимото техническо оборудване.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Ако молещата държава желае да запише показанията от видеоконферентната връзка, тя трябва да получи изричното съгласие на свидетеля, чийто разпит се провежда в Люксембург. Люксембург като замолена държава не записва видеоконферентната връзка, тъй като записването е забранено съгласно законодателството на Люксембург.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) френски език, немски език

б) всички езици

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Съдът в Люксембург, като замолена държава, отговаря за осигуряването на преводач, когато е необходимо, за да бъде ефективно общуването с органите на молещата държава или с разпитваното лице.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Люксембургските органи, по-специално съдът, отговарящ за разследването, се свързва с органите на молещата държава, за да се споразумеят за датата и часа на видеоконферентната връзка. Срокът за призоваване на лицата е най-малко 15 дни. Люксембургските органи са отговорни за призоваването на лицата.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Съгласно регламента, замолената държава дава разрешение за видеоконферентна връзка, а молещата държава е отговорна за всички формални, организационни и технически въпроси, включително уведомяването на съответните лица.

Използването на видеоконферентна връзка и свидетелските обезщетения се поемат от държавата Люксембург. Разходите за устен превод по принцип се поемат от молещата държава.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Лицето ще бъде уведомено за това в призовката, а същото така и от съдията или секретаря преди началото на видеоконферентната връзка.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Люксембургският съд, като замолен съд, извършва проверка на самоличността, като проверява документите за самоличност в началото на изслушването.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Свидетелите и вещите лица полагат клетва да кажат истината. Те биват уведомени, че подлежат на глоба и затвор в случай на фалшиви показания.

Клетвата се полага пред молещия съд.

Съгласно член 17, молещата държава прилага своите условия. Люксембургският съдия, присъстващ по време на видеоконферентната връзка, като представител на замоления съд, се намесва само ако възникне проблем.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

В определените за видеоконферентна връзка ден и час, присъстват съдия, секретар, техническо лице и, ако е необходимо, устен преводач.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Преди да се пристъпи към видеоконферентна връзка, следва да бъдат изяснени редица технически въпроси. Следователно успешното провеждане на разпит чрез видеоконферентна връзка зависи от добрата предварителна подготовка и ефективното сътрудничество между звената за контакт.

Последна актуализация: 18/09/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница унгарски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Унгария

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Закон III от 1952 г. относно Гражданския процесуален кодекс предвижда възможността съдът, било по предложение на някоя от страните или като действа по собствена инициатива, да разпитва дадена страна и други участници в съдебното производство или вещо лице, или да разпитва свидетел чрез затворена телекомуникационна мрежа. Разпитът чрез затворена телекомуникационна мрежа е особено подходящ за дела, при които той може да ускори производството или при които провеждането на разпит на мястото, където се гледа делото, би било доста трудно за организиране или много скъпо.

Правилата за разпит чрез затворена телекомуникационна мрежа могат да бъдат намерени в Гражданския процесуален кодекс.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения по отношение на лицата, които могат да бъдат разпитвани чрез затворена телекомуникационна мрежа. Този метод може да се използва за разпит на страните и на останалите участници в съдебното производство, а също и на свидетели и вещи лица.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Затворена телекомуникационна мрежа може да се използва за изслушване на страните и на останалите участници в съдебното производство, както и за разпит на вещи лица или на свидетели.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Разпитът чрез затворена телекомуникационна мрежа може да се проведе в сградата на съда или на друг орган в пригодени за целта помещения.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Гражданският процесуален кодекс не съдържа разпоредби относно видео- и аудиозаписите на разпити, проведени чрез затворена телекомуникационна мрежа. Гражданският процесуален кодекс обаче предвижда, че при разпита чрез затворена телекомуникационна мрежа в доклада относно изслушването трябва да се отбележат също така и обстоятелствата, при които е проведен разпитът, като се посочат лицата, които са присъствали в помещението, използвано за разпита.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

За исканията, подадени съгласно членове 10—12, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съгласно Гражданския процесуален кодекс съдебните производства се провеждат на унгарски език, но никой не може да бъде поставян в неизгодно положение поради незнание на унгарски език. В хода на съдебното производство всеки има право да използва своя майчин език или регионален, или малцинствен език, както е предвидено в международните споразумения. Когато е необходимо, съдът е длъжен да ползва услугите на устен преводач.

За исканията, подадени съгласно член 17, изслушването се провежда от молещия съд съгласно член 17, параграф 6 в съответствие със законите на неговата държава членка.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

За исканията, подадени съгласно членове 10—12, ако това е необходимо, за да се гарантира използването на майчин език или на регионален, или малцинствен език, съдът е длъжен да ползва услугите на устен преводач.

Гражданският процесуален кодекс не съдържа разпоредби относно местоположението на устния преводач в случай на разпит чрез затворена телекомуникационна мрежа.

За исканията, подадени съгласно член 17, трябва да се прилагат разпоредбите на член 17, параграфи 4 и 6.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Гражданският процесуален кодекс не съдържа специални разпоредби относно призоваването за изслушвания чрез затворена телекомуникационна мрежа. Призовките за явяване на изслушване трябва да бъдат изпратени така, че да има възможност разписката, потвърждаваща, че те са били връчени в съответствие със закона, да се върне обратно в съда преди изслушването.

Ако освен призовката на ответника трябва да бъде връчена и жалбата, изслушването трябва да се организира така, че да се гарантира, че жалбата е връчена на ответника по принцип поне петнадесет дни преди датата на изслушването. Председателят на съдебния състав може да съкрати този срок в спешни случаи.

За исканията, подадени съгласно член 17, трябва да се прилагат разпоредбите на член 17, параграфи 4 и 6.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Могат да възникнат различни по размер разходи и те трябва да се заплатят от молещия съд.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съгласно член 17, параграф 2 молещият съд трябва да информира засегнатото лице, че изслушването е доброволно.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Самоличността на лицето, което ще бъде изслушано чрез затворена телекомуникационна мрежа, се проверява въз основа на следното:

- предоставената от въпросното лице информация във връзка с проверката на неговата самоличност и адрес;

- представяне, посредством прехвърляне на визуални данни, на официален документ, подходящ за установяване на самоличността, или на документ за пребиваване.

Съдът също така използва електронни средства или директно търсене в базата данни, за да потвърди дали:

- информацията, предоставена от лицето, което ще бъде изслушано чрез затворена телекомуникационна мрежа, във връзка с проверката на неговата самоличност и адрес, отговаря на информацията в регистрите;

- официалният документ, подходящ за установяване на самоличността, и документът за пребиваване, представен от лицето, което ще бъде изслушано чрез затворена телекомуникационна мрежа, отговарят на информацията в регистрите и са валидни.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Гражданският процесуален кодекс не предвижда полагането на клетва в съдебни производства.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Няма такива специални правни разпоредби. Това е въпрос, който трябва да се съгласува между молещия и замоления съд. Независимо от това Гражданският процесуален кодекс предвижда присъствието на лице, отговарящо за осигуряване на функционирането и експлоатацията на необходимата техническа апаратура за провеждане на разпити чрез затворена телекомуникационна мрежа в използваното за тези цели помещение.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

По принцип не се изисква допълнителна информация.

Последна актуализация: 16/10/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Малта

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Ако Малта е молещата държава, видеоконферентната връзка може да се използва като последен възможен способ.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Не, няма ограничения относно вида на лицата, които могат да се разпитват. Такива могат да бъдат свидетелите, вещите лица и страните.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Съдът определя кои са допустимите доказателства.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Ако Малта е замолената държава, лицето трябва да бъде разпитвано в съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешено е видеоконферентните изслушвания да се записват и има необходимата апаратура за това.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) Ако Малта е замолената държава, изслушване, извършено в изпълнение на искане по членове 10—12 от Регламента, се провежда на малтийски или английски език;

б) Ако Малта е молещата държава, исканията, представени по член 17 от Регламента, трябва да са на малтийски или английски език.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Ако Малта е замолената държава и следователно ще разглежда доказателствата, член 596, параграф 1 от Гражданския процесуален и функционален кодекс, глава 12 от Законите на Малта предвижда, че „Ако съдът не разбира езика, на който се предоставят доказателствата, той назначава квалифициран устен преводач, временно за сметка на страната, която представя свидетеля“. В такъв случай устният преводач трябва да присъства на мястото, където се намира свидетелят.

Ако Малта е молещата държава по член 17 и при директно събиране на доказателства, местонахождението на устния преводач ще зависи от обстоятелствата на конкретния случай.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Когато доказателствата се събират съгласно членове 10 и 12 от Регламента и ако Малта е замолената държава, член 568, параграф 1 от Гражданския процесуален и функционален кодекс предвижда, че „Свидетелите се призовават да се явят чрез призовка, издадена по искане на заинтересованата страна“. Между две заседания трябва да се остави срок от един месец, така че да има достатъчно време за уведомяване на свидетеля.

Съгласно член 17 от Регламента, когато Малта е молещата държава, съдът решава какви средства трябва да се използват за уведомяване на лицето, което трябва да бъде разпитвано, за времето и мястото на разпита. Между две заседания трябва да се остави срок от един месец, така че да има достатъчно време за уведомяване на свидетеля.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Трябва да се заплати такса от 100 EUR, която покрива максимум първите два часа на конферентната връзка.

За всеки следващ час трябва да се заплати такса от 50 EUR на час.

Дължи се и такса за техническа поддръжка от 58 EUR на час.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Преди да даде показания, свидетелят се уведомява от съда, че ако не се чувства удобно да даде показания, следва да уведоми молещия съд за това.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът може да поиска от лицето, което ще бъде разпитвано, да покаже своя паспорт или лична карта, преди да даде показания. Свидетелят се уведомява преди съдебното заседание, че трябва да представи един от тези документи.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 111 от Гражданския процесуален и функционален кодекс „Свидетел от римокатолическото вероизповедание полага клетва според обичая на лицата, принадлежащи към това вероизповедание, а свидетел, който не е от това вероизповедание, полага клетва по начин, който счита за най-обвързващ за съвестта си“.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Лицата за контакт са:

Charles Calleja, главен аудио-визуален технически служител

Това лице отговаря за свързването, тестването и техническата помощ по време на видеоконферентната връзка.

За контакт: +356 25902375 — офис на 4-тия етаж в сградата на съдилищата (the Law Courts) във Валета.

Връзката отваря нов прозорецcharles-george.calleja@gov.mt

Maria Ruth Ciantar, служител, отговарящ за наличието на видеоконферентна връзка

За контакт: +356 25902391 — офис на 4-тия етаж в сградата на съдилищата (the Law Courts) във Валета.

Връзката отваря нов прозорецmaria.a.ciantar@gov.mt

Alan J. Darmanin, чиновник

За контакт: +356 25902211 — офис на 4-тия етаж в сградата на съдилищата (the Law Courts) във Валета.

Връзката отваря нов прозорецalan.a.darmanin@gov.mt

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Преди датата на заседанието от молещия съд се изисква следното:

а) часови пояс;

б) дата и час за тестване на техниката;

в) постоянен IP адрес;

г) координатите на неговото техническо лице за контакт.

Последна актуализация: 08/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Холандия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В нидерландското гражданско процесуално право не са предвидени общи разпоредби по този въпрос. Използването на видеоконференция обаче не се изключва и следователно в такива случаи законът го допуска.

В гражданското право видеоконференциите редовно се използват като алтернатива на съдебната поръчка.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Ако съгласно гражданското процесуално право дадено лице може да бъде разпитано, по принцип няма пречка това да стане и чрез видеоконферентна връзка. В гражданското процесуално право не са предвидени специфични разпоредби по този въпрос.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не са предвидени специфични ограничения. Прилагат се националните правила в областта на гражданското производство.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не са предвидени специфични правила относно разпита чрез видеоконференция. Прилагат се националните правила в областта на гражданското производство. По правило лицата трябва да бъдат разпитани в съда. Изключение може да се направи за болен свидетел или за свидетел, който е възпрепятстван да се яви в съда по друга причина (член 175 от Гражданския процесуален кодекс (Rv).

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Разпитът на свидетел от нидерландски съд чрез видеоконференция се счита за равностоен на живо предаване на обикновен разпит. По закон за разпита, проведен от съдията, се изготвя съдебен протокол. Същите правила важат и за разпитите чрез видеоконференция и следователно за тях също трябва да бъде съставен съдебен протокол. Законът не забранява в допълнение към съдебния протокол да се направи видео- или аудиозапис, но този запис няма стойност на съдебен протокол.

Закон, който предстои да бъде приет, предвижда възможност съдията да реши да се направи видео- или аудиозапис на устната фаза на производството, който да замени съдебния протокол. От това следва, че ако е необходимо, може да се направи и запис на разпита на даден свидетел.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Ако замоленият съд се намира в Нидерландия, изслушванията се провеждат на нидерландски език. В този случай не се прилагат специфични правила.

Нидерландската правна уредба по изпълнение позволява даден компетентен орган да налага такива условия за директно събиране на доказателства, каквито той счита за полезни или необходими по причини, свързани с надлежното провеждане на съдебния процес.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Нидерландското гражданско процесуално право не предвижда специални разпоредби относно устните преводачи. В Нидерландия страните по граждански дела по принцип трябва сами да си осигуряват устни преводачи.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Съгласно нидерландската правна уредба по изпълнение замоленият съд може да определи коя от страните е отговорна за призоваването във връзка с искане за събиране на доказателства.

Призовките, които не се връчват от някоя от страните, се изпращат от секретаря на замоления съд. В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право свидетелите трябва да бъдат призовани най-малко една седмица (а съгласно бъдещия закон най-малко 10 дни) преди изслушването.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите за специалната форма и за съобщителната технология не се поемат от страните. В съответствие с нидерландското законодателство тези разходи не могат да бъдат прехвърляни. Те се поемат от държавата, която може да поиска възстановяване в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 2 във връзка с член 10, параграф 4 от регламента.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В съответствие с член 17, параграф 2 от регламента, когато директното събиране на доказателства изисква изслушване на лице, молещият съд съобщава на лицето, че процедурата ще се осъществи на доброволна основа. Не се прилагат допълнителни изисквания.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право самоличността се проверява от съдията (член 177 Rv).

Съдията иска от свидетелите да посочат своето фамилно и собствено име, възраст, професия и място на пребиваване. Освен това той задава и въпроси за евентуална връзка със страните (кръвно родство или родство по сватовство, трудово правоотношение).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право клетвата или тържественото обещание се полага пред съдията преди разпита. Свидетелят заявява, че ще каже истината и нищо друго освен истината. Свидетели, които умишлено не казват истината, извършват лъжесвидетелство. Директното събиране на доказателства се извършва в съответствие със законодателството на молещата държава.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Международно искане за правна помощ, при което се използва видеоконференция, се организира със съдействието на служителите по поддръжката на ИКТ на съответния съд (SPIRIT). Те осъществяват техническата и логистичната подготовка.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Тази информация може да бъде поискана от компетентния орган.

Последна актуализация: 28/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Австрия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В Австрия са възможни и разрешени и двата вида събиране на доказателства чрез видеоконференция. Гражданското процесуалното право в Австрия се урежда от Гражданския процесуален кодекс (ZPO — Zivilprozessordnung) за спорните съдебни производства и от Закона за безспорните съдебни производства (AußStrG — Außerstreitgesetz) — за безспорните съдебни производства. Разпоредбите, отнасящи се до събирането на доказателства, могат да бъдат намерени в ZPO (членове 266—389) и в AußStrG (членове 16, 20 и 31—35, с частично позоваване на ZPO), както и в отделните разпоредби, уреждащи специфични видове производства, като например в член 85 относно задълженията за съдействие по дела за произход. Съответните национални процедури и правни норми са описани подробно в отговорите на следващите въпроси и в информационния документ „Събиране на доказателства — Австрия“.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 277 от ZPO (спорни съдебни производства) и съгласно член 35 от AußStrG във връзка с член 277 от ZPO (безспорни съдебни производства) видеоконференция може да се използва за събиране на доказателства и следователно също и за разпит на страни по делото и свидетели и за изслушване на вещи лица.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

В съответствие с член 277 от ZPO (спорни съдебни производства) и с член 35 от AußStrG във връзка с член 277 от ZPO (безспорни съдебни производства) видеоконференция може да се използва за събиране на доказателства. Нейното използване обаче може да бъде възпрепятствано от фактически пречки, например когато в хода на събирането на доказателствата се налага използването на документи или оглед.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Всяко лице може да бъде призовано от съответния местен съд и разпитано там чрез видеоконференция. Всички съдилища, прокуратури и затвори в Австрия са оборудвани с поне една система за видеоконференция. В австрийското право няма правило, съгласно което събирането на доказателства чрез видеоконференция да се разрешава само в съдебни сгради.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

По отношение на гражданските дела австрийското право не съдържа общи разпоредби за защита на данните във връзка със записите на разпити чрез видеоконференция. Поради това за записа е необходимо съгласието на всички участващи във видеоконференцията лица. Това се прилага за непрякото събиране на доказателства, което, съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (наричан по-долу „Регламентът“), трябва да се извършва в съответствие с правото на замолената държава.

Искането за директно събиране на доказателства обаче се отправя в съответствие с правото на молещата държава (член 17, параграф 6 от Регламента). В случай че това право предвижда видеоконференциите да се записват без съгласието на засегнатите лица, това ще е допустимо е допустимо и от гледна точка на Австрия.

По принцип проведените чрез видеоконференция разпити могат да бъдат записвани на всички системи за видеоконференция. На местата, където съдебните производства по принцип се записват (в много наказателни съдилища), съществуващата техническа апаратура може да се използва за запис на разпита чрез видеоконференция. Разпитът може да бъде записан на всяко друго място просто чрез инсталиране на съответното записващо средство.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) Съгласно член 10, параграф 2 от Регламента доказателствата трябва да се събират в съответствие с правото на замолената държава. Следователно разпитът трябва да се проведе на немски език (в някои австрийски съдилища е разрешено използването и на хърватски, словенски или унгарски език). Молещият съд може да поиска да използва собствения си официален език (или друг език) в рамките на специална процедура за изпълнение на искането му за събиране на доказателства. Замоленият съд обаче може да отхвърли това искане, ако изпълнението не е възможно, тъй като би породило значителни практически трудности (член 10, параграф 3 от Регламента).

б) Съгласно член 17, параграф 6 от Регламента молещият съд трябва да извърши директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята собствена държава членка, т.е. на един от официалните езици, разрешени от това право. В качеството си на замолена държава членка Австрия обаче има право съгласно член 17, параграф 4 да наложи използването на своя език като условие за събирането на доказателства.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

При непрякото събиране на доказателства, без да се засяга възстановяването на разходите, направено в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламента, отговорността за осигуряване на устни преводачи се носи основно от замоления съд. Участващите съдилищата обаче следва да си сътрудничат по конструктивен начин (в тази, както и в други области).

При директното събиране на доказателства съгласно член 17 от Регламента отговорността за осигуряване на устни преводачи се носи основно от молещия съд. Съгласно член 17 не се изисква замолената държава членка да предостави помощ във връзка с това, но и не се изключва такава помощ. Съгласно член 39а, параграф 4 от Закона за компетентността на обикновените съдилищата по граждански дела (JN — Jurisdiktionsnorm) се изисква съд, който оказва съдебна помощ, да предоставя практическа помощ при събирането на доказателства по искане на чуждестранен съд. Това включва например намирането на подходящ устен преводач.

Решението относно държавата, от която да дойдат устните преводачи, трябва да бъде взимано по целесъобразност за всеки конкретен случай.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Лицето, което предстои да бъде разпитано, се призовава за разпит чрез видеоконференция в Австрия по същия начин и при спазване на същите срокове за предизвестие, както ако е призовано да се яви пред съда, който гледа делото.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконференция посредством повиквания чрез интернет протокол (IP) не се таксува. За видеоконференция чрез използването на ISDN, обаждащата се страна дължи такси, както ако се обажда по телефона. Таксите зависят от местоположението на съоръжението, което приема обаждането.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Това е отговорност преди всичко на молещия съд, който е обвързан по силата на член 17, параграф 2 от Регламента и който в повечето случаи лично кани заинтересованите лица да се явят на видеоконференцията. Ако австрийският централен орган или австрийският съд забележи, че член 17, параграф 2 от Регламента може да е бил нарушен по време на подготовката или провеждането на директното събиране на доказателства, органът или съдът, в сътрудничество с молещия съд, трябва да гарантира спазването на разпоредбата по подходящ начин. Служителите на съда в Австрия са обучени да прилагат Регламент (ЕО) № 1206/2001 и освен това имат достъп до европейския „Наръчник за видеоконферентни връзки при трансграничните производства“ през интранета на Министерството на правосъдието.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

За проверката на самоличността на лицето се използва официален документ за самоличност със снимка. Самоличността на лицето се проверява също и като част от разпита (член 340, параграф 1 от ZPO).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Разпоредбите относно полагането на клетва от страните се съдържат в членове 377 и 379 от ZPO, а тези за свидетелите могат да бъдат намерени в членове 336—338 от ZPO.

Както страните, така и свидетелите са длъжни да положат клетва. Страните не могат да бъдат принудени по закон да положат клетва, свидетелите обаче могат да бъдат санкционирани за неправомерен отказ да положат клетва (членове 325 и 326 от ZPO; наказанията са същите като тези за отказ да дадат показания и включват глоби или лишаване от свобода до 6 седмици).

Съгласно член 288, параграф 2 от Наказателния кодекс (StGB — Strafgesetzbuch) даването или потвърждаването на неверни показания под клетва или лъжливото полагане на клетва, предвидена в съответното законодателство, се наказва с лишаване от свобода за срок от шест месеца до пет години.

Даването на неверни показания от страна в производството, която не е положила клетва, не се счита за наказуемо деяние. Свидетел, който не е положил клетва и който даде неверни показания, обаче може да бъде осъден на лишаване от свобода до три години (член 288, параграф 1 от StGB).

В съответствие с член XL от Въвеждащия закон към Гражданския процесуален кодекс (EGZPO — Einführungsgesetz zur Zivilprozessordnung) разпоредбите на Закона от 3 май 1868 г., Държавен вестник на Австрия (RGBl.) № 33 (Текст на клетвата и други формални изисквания), трябва да бъдат спазвани (вж. Връзката отваря нов прозорецhttp://alex.onb.ac.at/cgi-content/alex?aid=rgb&datum=18680004&seite=00000067).

Съгласно член 336, параграф 1 и член 377, параграф 1 от ZPO лица, които са били осъждани за даване на неверни показания или които са на възраст под четиринадесет години, или които не разбират в достатъчна степен същността и смисъла на клетвата поради липса на зрялост или поради интелектуални затруднения, нямат дееспособност за полагане на клетва и следователно от тях не може да се изисква да положат клетва.

Споменатите по-горе разпоредби, отнасящи се до разпита на свидетел или на страна под клетва, не могат да се прилагат за дела, гледани по Закона за безспорните съдебни производства (член 35 от AußStrG).

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

На всички места, оборудвани с апаратура за видеоконференция, които са собственост на Министерството на правосъдието, има служител, отговарящ за апаратурата за видеоконференция. Това лице може да работи с апаратурата за видеоконференция и да прави малки корекции в настройките. Цялата апаратура за видеоконференция е свързана с централно звено в ИТ отдела на Федералното министерство на правосъдието (BMJ — Bundesministerium für Justiz). Оттам ИТ администраторите могат да правят фини настройки на всички системи за видеоконференция, разположени в цяла Австрия.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

От молещия съд се изисква следната информация:

  • IP адрес и/или ISDN номер заедно с кода за набиране;
  • име, телефонен номер и електронен адрес на служител на молещия съд, отговарящ за техническите аспекти на дистанционното оборудване.
Последна актуализация: 02/06/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Полша

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В Полша доказателства могат да бъдат събирани чрез видеоконференция в съответствие с членове 10—12 и член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, както и в съответствие с Хагската конвенция от 18 март 1970 г. относно събирането на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела [Държавен вестник (Dziennik Ustaw) от 2000 г., бр. 50, т. 582] за други държави (които не попадат в обхвата на Регламента).

Видеоконференцията се урежда в член 235, параграфи 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс и в Наредбата на министъра на правосъдието от 24 февруари 2010 г. относно техническата апаратура и средствата, които позволяват събирането на доказателства от разстояние в граждански производства.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Полското право не налага подобни ограничения: вещи лица, страни по делото и свидетели може да бъдат разпитвани чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Полското право не предвижда конкретни ограничения относно вида на доказателствата, които могат да бъдат събирани чрез видеоконференция.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Полското право не предвижда конкретни ограничения относно мястото на разпит на лицето чрез видеоконференция. По принцип разпитът се провежда в съд, при спазване на член 17 от Регламент № 1206/2001, по силата на който мястото на разпита се определя от молещия съд.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Полското право не съдържа подробни разпоредби относно записа на изслушванията чрез видеоконференция; съдията, който събира доказателствата, решава дали изслушването чрез видеоконференция да бъде записано или не.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

По принцип изслушването се провежда на полски език. Ако разпитваното лице не разбира полски, е необходимо присъствието на устен преводач.

Не съществуват специални разпоредби във връзка с изслушванията по член 17, но когато дава съгласие за директното събиране на доказателства, централният орган може да изиска от молещия съд да осигури устен преводач.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

По принцип за изслушвания по членове 10—12 замоленият съд трябва да осигури устен преводач (по правило — от списъка със заклети преводачи). При изключителни обстоятелства обаче съдът може да приеме устен преводач, предложен от една от страните.

За изслушвания по член 17, т.е. когато централният орган изисква устният преводач да бъде осигурен от молещия съд, замоленият съд се уверява, че устният преводач присъства.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

За изслушвания по членове 10—12 замоленият съд уведомява свидетеля/страната по делото за времето и мястото на изслушването най-малко 7 дни преди датата на провеждането му. При изключителни обстоятелства замоленият съд уведомява свидетеля/страната по делото за времето и мястото на изслушването 3 дни преди датата на провеждането му.

За изслушвания по член 17 централният орган уведомява свидетеля/страната по делото, че се е съгласил с изслушването и че то може да се проведе само на доброволна основа, без използването на принудителни мерки. Молещият съд отговаря за изпращането на уведомлението относно времето и мястото на изслушването.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Когато събирането на доказателства чрез използването на съвременни технологии води до разходи за замоления съд, се прилага член 1135¹, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, който предвижда, че ако изпълнението на искане на съд или друг орган на чужда държава може да доведе до разходи, свързани с използването на метод, различен от предвидените в полското право, замоленият съд няма да изпълни искането преди съдът или другият орган на чуждата държава да извърши подходящо авансово плащане в определения за това срок.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Централният орган уведомява свидетеля/страната по делото, че се е съгласил с изслушването и че то може да се проведе само на доброволна основа, без принудителни мерки.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът проверява самоличността на лицето, като изисква от него да представи подходящ документ, например документ за самоличност, паспорт или свидетелство за управление на МПС.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

За изслушвания по член 17, ако молещият съд уведоми централния орган за намерението си да изслуша свидетел под клетва, централният орган може да поиска текста на клетвата. Ако клетвата противоречи на основни принципи на правото на замолената държава, централният орган има право да откаже изслушването или да поиска да се използва текстът на клетвата, предвиден в полското право.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

По принцип във всеки съд е назначено лице, което отговаря за работата с техническата апаратура. В случай на проблем може да се осъществи връзка със звеното за контакт на Европейската съдебна мрежа в Полша.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

По принцип полското право не предвижда такова задължение. В някои случаи обаче може да е необходимо събирането на допълнителна информация.

Последна актуализация: 13/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Португалия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Съгласно португалското право съдията от молещия съд трябва да снеме свидетелските показания на лицата, изслушвани чрез видеоконференция, директно без намесата на съдията от замоления съд. Това е правилото по отношение на национални дела, в които се прави разпит чрез видеоконференция. Същата процедура се прилага по трансгранични дела, в рамките на които съдът на молещата държава членка иска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г.

Друга възможност при трансгранични дела е съдът на молещата държава членка да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно членове 10—12 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г.

Основните национални процесуални правила, които уреждат събирането на доказателства чрез видеоконференция от вещи лица, свидетели и страни по делото, са следните:

Вещи лица

Член 486 от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil)

Явяване на вещи лица на последното заседание

1. - По искане на една от страните или по нареждане на съдията вещите лица се явяват на последното заседание, за да представят под клетва поисканите от тях разяснения.

2. - Вещи лица, работещи в учреждения, лаборатории или официални служби, се изслушват чрез телеконференция на работното им място.

Свидетели

Член 502 от Гражданския процесуален кодекс

Разпит чрез телеконференция

1. - Свидетелите, които пребивават извън областта или, за автономните региони, извън съответния остров, се представят от страните по делото в съответствие с член 507, параграф 2, когато са направили декларация за тази цел, в която предлагат да свидетелстват, или се изслушват чрез телеконференция на специално заседание в първоинстанционния съд, в чийто съдебен район пребивават.

2. - Съдът, който гледа делото, определя датата на заседанието, след като се консултира със съда, в който свидетелят трябва да даде показания, и призовава свидетеля да се яви.

3. - В деня на разпита свидетелите удостоверяват самоличността си пред длъжностното лице на съда, в който ще дават свидетелски показания, но от този момент нататък разпитът се провеждат от съда, който гледа делото, и от адвокатите на двете страни, чрез телеконференция, без необходимост от намеса на съдията от съда, в който се дават свидетелските показания.

4. - Свидетелите, пребиваващи в чужбина, се разпитват чрез телеконференция, когато мястото, на което пребивават, е оборудвано с необходимите технически средства.

5. - За дела, които се гледат в съдилища в метрополните райони на Лисабон и Порто, разпити чрез телеконференция не се провеждат, ако свидетелят е жител на съответния район, с изключение на случаите, предвидени в член 520.

Член 520 от Гражданския процесуален кодекс

Пряка комуникация между съда и лицето, което дава показания

1. - Когато за лицето, което трябва да даде показания, е невъзможно или изключително трудно да се яви в съда своевременно, съдията може да реши, със съгласието на страните, евентуални разяснения, които са необходими, за да се вземе правилно решение по делото, да бъдат дадени по телефона или чрез друго средство за пряка комуникация между съда и свидетеля, при условие че естеството на фактите, които подлежат на разследване или разясняване, е съвместимо с процедурата.

2. - Съдът трябва да гарантира чрез средствата, с които разполага, че свидетелските показания са дадени честно и свободно, по-специално като постанови, че по време на снемането на показанията свидетелят трябва да е придружен от длъжностно лице на съда и че съдържанието на свидетелските показания и обстоятелствата, при които тези показания са били дадени, трябва да бъдат записани.

3. - Разпоредбите на член 513 [относно полагането на клетва и предварителния разпит от съдия] и първата част на параграф 4 от предходния член [съдията може да нареди показанията да се дадат повторно лично пред него] се прилагат за случаите, попадащи в обхвата на настоящия член.

Страни

Член 456 от Гражданския процесуален кодекс

Време и място на даването на свидетелски показания

1. - По правило, свидетелските показания трябва се дават на последното заседание освен в спешни случаи или ако свидетелят не е в състояние да се яви в съда.

2. - Правилата за даване на показания чрез телеконференция, определени в член 502, се прилагат за страни по делото, пребиваващи извън областта или, за автономните региони, извън съответния остров.

3. – Свидетелски показания могат да бъдат давани по време на предварителното изслушване, като в този случай разпоредбите на предходния параграф се прилагат с необходимите корекции.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Не са определени конкретни ограничения. Португалското право позволява чрез видеоконференция да бъдат изслушвани свидетели, страни и вещи лица, както е предвидено в цитираните по-горе правни норми.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предишния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Общото правило е, че лицето трябва да бъде изслушано чрез видеоконференция в съда. Вещи лица, работещи в официални служби, обаче могат да бъдат изслушвани чрез видеоконференция на работното си място. По изключение, в случаите, предвидени в член 520 от Гражданския процесуален кодекс (цитиран в отговора на въпрос 1), съдът може да изслуша чрез видеоконференция лице, което се намира на място, различно от съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, изслушванията чрез видеоконференция винаги се записват чрез звукозаписната система на съда в съответствие с разпоредбите на член 155 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Когато Португалия е замолената държава членка, езикът на изслушването е различен в зависимост от обстоятелствата:

а) когато исканията са направени съгласно членове 10—12 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г., се използва португалски език. Ако трябва да бъдат изслушани чужди граждани, те могат да говорят на различен език, ако не знаят португалски. В този случай молещият съд трябва да уведоми замоления съд за този факт, за да може последният да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд;

б) когато исканията са направени съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г., използваният език е този, който е предвиден в националното законодателство на държавата членка, в която се намира молещият съд. Ако трябва да бъдат изслушани лица, които не говорят този език, молещият съд може, в съответствие с националното си законодателство, да осигури присъствието на устен преводач в молещия съд. Молещият съд може също така да поиска от дадения (замолен) португалски съд да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.

Във всеки от случаите, посочени в букви а) и б), в които съществува необходимост от присъствие на устен преводач в съда на замолената държава членка, замоленият съд иска от съда на молещата държава членка да заплати дължимото на устния преводач възнаграждение, както е предвидено в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Тази информация вече е предоставена в отговора на въпрос 6.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

В португалското право процедурата, която се прилага за процеса на изслушване и призоваване на лица в съда, по същество е определена в член 7, параграф 3, член 172, параграфи 5 и 6, член 220, член 247, параграф 2, член 251, параграф 1 и членове 417, 507, 508 и 603 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.

Като цяло отговорност на секретариата на съда е да уведоми, по собствена инициатива, свидетелите, вещите лица, страните и техните представители кога трябва да се явят на съдебно заседание съгласно разпореждане на съда. По-специално, когато дадена страна изисква разпита на свидетел чрез видеоконференция, секретариатът на съда отговаря за призоваването на свидетеля.

Уведомленията за целите на призоваването на свидетели, вещи лица и други субекти на процесуални отношения (например устен преводач или технически консултант) в съда се изпращат с препоръчана поща, като се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. Уведомленията се считат за връчени дори ако получателят откаже да приеме писмото; раздавачът на пощенската служба трябва да отбележи това обстоятелство.

Уведомленията за целите на призоваването на дадена страна да се яви в съда или да даде свидетелски показания се изпращат с препоръчана поща и са адресирани до съответната страна, като в тях се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. В този случай, ако страната е назначила адвокат или ако тя е представлявана едновременно от адвокат и правен консултант, те също трябва да бъдат уведомени.

Представителите на страните се уведомяват по електронен път съгласно член 25 от Министерска заповед за изпълнение (Portaria) № 280/2013 от 26 август 2013 г. Информационната система удостоверява датата, на която е издадено уведомлението.

Законът не предвижда изрично колко време преди началото на изслушването трябва да се направи уведомлението. Във всеки от посочените по-горе случаи уведомлението се счита за връчено на третия ден след неговото вписване или електронно издаване. Ако третият ден е неработен ден, уведомлението ще се счита за връчено на първия следващ работен ден. От практически съображения следователно е необходимо да се спазва поне този срок на предизвестие по отношение на датата на изслушването, за да може уведомлението да се счита за надлежно връчено.

В спешни случаи свидетели, вещи лица, други субекти на процесуални отношения, страните или техните представители могат да бъдат призовани (или призовките им да бъдат оттеглени) с телеграма, по телефон или чрез други подобни средства за комуникация от разстояние. Контактът по телефон винаги се документира в протоколираните материали по делото и е последван от потвърждение в някаква писмена форма.

Ако лице, което е следвало да се яви в съда, не го направи, то трябва да обоснове своето отсъствие на самото изслушване или в срок от пет дни (календарни дни, но ако последният ден е неработен, крайният срок се удължава до следващия работен ден).

В случай на неявяване португалското право определя следните принудителни мерки. Неявил се свидетел, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и съдията може да нареди принудителното му явяване. Тези наказания не се прилагат, ако делото е било отложено по причини, различни от неявяването на свидетеля. Неявилият се експерт или друг субект на процесуални отношения, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба. Неявила се страна, която е била надлежно уведомена и не е обосновала отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и отказът ѝ може да се изтълкува свободно от съда за доказателствени цели. Освен това, ако съдът прецени, че отказът на страната да се яви прави невъзможно освобождаването ѝ от тежестта на доказване, той може да обърне тежестта на доказване.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконференция не е свързано с никакви разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Когато португалски съд е молещата страна по искане съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., той призовава лицето, което подлежи на изслушване, да се яви в определения съд в другата (молеща) държава членка по пощата, като използва един от методите, посочени в отговора на въпрос 8, в зависимост от случая. Възможността за уведомяване по пощата е предвидена в член 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 от 13 ноември 2007 г. В уведомлението лицето, което подлежи на изслушване, се информира, че неговото явяване е на доброволна основа.

Когато португалският съд е замолената страна, отговорност на молещия съд е да уведоми лицата, които подлежат на изслушване, и да ги информира, че явяването им е на доброволна основа.

По взаимно договаряне между молещия и замоления съд уведомяването на лицето, което подлежи на изслушване, и информацията, че това става на доброволна основа, може да се извърши от съда на замолената държава членка. На практика това може да се случи, независимо дали португалският съд е молещата или замолената страна.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В определеното за разпита време служителят на съда проверява дали лицето, което ще бъде изслушано, се е явило, и информира провеждащия разпита съдия или молещия съд, ако последният води разпита директно.

Ако разпитът се води от португалски съдия, след началото на заседанието и преди лицето да започне с даването на свидетелски показания, се предприемат следните стъпки: i) лицето, което дава свидетелски показания, свидетелят или вещото лице полагат клетва пред съдията; ii) съдията задава предварителни въпроси за установяване на самоличността на изслушваното лице.

Съдията е този, който води предварителния разпит, за да установи самоличността на изслушваното лице, като му задава въпроси за неговото име, професия, адрес, семейно положение и други подробности, които съдията може да счете за необходими за установяването на самоличността.

Също така съдията пита изслушваното лице дали е роднина, приятел или неприятел на всяка от страните и дали има пряк или косвен интерес от делото, с цел да оцени надеждността на свидетелските му показания.

Ако по време на предварителния разпит съдията установи, че свидетелят е негоден или че не е правилният човек, който трябва да бъде разпитан, той не му позволява да даде свидетелски показания. Свидетел е негоден, ако въпреки че не е възпрепятстван от психическа аномалия, не разполага с естествените способности (физически или психически възможности) да даде свидетелски показания.

Предварителният разпит също така позволява на съдията да провери следните случаи, в които съгласно Гражданския процесуален кодекс на Португалия свидетелите или страните могат да откажат да дадат показания.

Следните лица могат да откажат да дадат показания като свидетели (с изключение на дела, чиято цел е проверка на раждането или смъртта на деца):

а)    роднини по възходяща линия в случаи, засягащи техните потомци, осиновители в случаи, засягащи техните осиновени деца, и обратното;

б)    свекър/тъст или свекърва/тъща в случай, засягащ техните зетьове или снахи, и обратното;

в)    съпрузи или бивши съпрузи в случаи, засягащи другия съпруг или бивш съпруг;

г) всеки, който съжителства или е съжителствал на семейни начала с коя да е от страните по делото.

Задължение на съдията е да информира лицата, посочени в точките по-горе, че имат право да откажат да дадат свидетелски показания.

Лицата, обвързани с опазвано на професионална тайна, на тайна в качеството си на държавни служители или на държавни тайни, трябва да бъдат освободени от задължението да свидетелстват във връзка с факти, попадащи в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. В тези случаи съдията проверява легитимността на извинението и, ако счете това за необходимо, отменя задължението им за опазване на професионална тайна.

Страните могат да дават само свидетелски показания, свързани с лични факти. В гражданско дело не е допустимо свидетелските показания на дадена страна да насочват към наказателни или неправомерни действия, по отношение на които страната е обвиняема в наказателно дело.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно португалското право:

  • Преди да снеме свидетелските показания, съдията разяснява на изслушваното лице какво е моралното значение на клетвата, която то предстои да положи, и задължението му да бъде вярно на истината, както и го предупреждава относно санкциите, приложими за даването на неверни показания.
  • След това съдията иска от свидетеля да положи следната клетва: „Кълна се в честта си да кажа цялата истина и нищо друго освен истината“.
  • Отказът от полагане на клетва е равносилен на отказ от свидетелстване; освен ако не са обосновани, и двете действия са наказуеми като проява на неуважение към съда и съдията следва да наложи на лицето съответното наказание.

Когато съд в друга държава членка директно събира доказателства от Португалия чрез видеоконференция в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г., съдът на молещата държава членка трябва да уведоми дадения (замолен) португалски съд относно следните данни за самоличността на лицето, което предстои да даде свидетелски показания: име, професия, адрес, семейно положение и друга информация, която то счита за необходима за целите на установяването на самоличността, както и качеството, в което лицето ще бъде изслушано (например като страна по делото, свидетел, вещо лице, технически консултант), езика, който говори лицето, и дали е необходимо в замоления съд да бъде осигурен устен преводач.

Тези подробности са необходими, за да може даденият (замолен) португалски съд, от една страна, да вземе мерки за осигуряването на устен преводач и, от друга страна, да провери присъствието на лицето, което подлежи на разпит, в определеното за видеоконференцията време.

Тъй като португалският съдия не се намесва в хода на производството, клетвата обаче трябва да бъде положена чрез видеоконференция пред съдията от съда на молещата държава членка. Същото важи и за предварителния разпит, в случай че такъв се провежда, и за въпросите, свързани с годността или отказа от даване на свидетелски показания, или освобождаването на свидетели от даване на свидетелски показания, които се разглеждат под ръководството на съдията на молещия съд, в съответствие с гражданското процесуално право на молещата държава членка, както е предвидено в член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Молещият и замоленият съд (след определянето на последния от централния орган) следва да установят пряк контакт помежду си за насрочване на видеоконференцията и следва също така да уговорят дата за провеждане на предварително тестване на системата.

От практически съображения, когато това е възможно, за предпочитане е тестването да се осъществи преди изпращането на уведомлението до свидетеля; за тази цел датата на тестването следва да бъде насрочена доста по-рано, за да се даде възможност за своевременно уведомяване на свидетеля.

В деня на тестването и в деня на изслушването чрез видеоконференция във всяко от съдилищата присъстват ИТ техник, техник по телекомуникации или длъжностно лице на съда с подходящи познания.

В Португалия Институтът за финансово управление и инфраструктура на правосъдието (Instituto de Gestão Financeira e Estruturas da Justiça или „IGFEJ“) разполага със специален екип, който се занимава с провеждането на видеоконференции в съда.

По организационни причини, когато е възможно, IGFEJ следва да бъде уведомен за датата на тестването и на изслушването три дни предварително. Това позволява на IGFEJ да провери дали са изпълнени необходимите технически условия за видеоконференцията, да се намеси незабавно в случай на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконференции.

Насрочване на видеоконференция в друга държава членка по искане на португалски съд

Даденият (молещ) португалски съд трябва най-напред да поиска от IGFEJ да създаде необходимите технически условия за видеоконференцията, да се намеси за преодоляване на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконференции.

С цел преодоляване на техническите трудности португалският съд иска от съда на замолената държава членка също да посочи лице, което отговаря за провеждането на видеоконферентната услуга, да наблюдава провеждането на тестването и/или да осигури необходимата техническа помощ в сътрудничество с португалските техници.

Когато португалските съдилища са молещата страна, те често търсят съдействието на звеното за контакт на ЕСМГТД (Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела) в Португалия, което се свързва директно със замоления съд за насрочването на тестването и на видеоконференцията. Когато бъде уведомено за наличието на евентуални технически трудности, звеното за контакт се свързва директно с екипите, отговорни за видеоконференцията във всяка една от участващите държави членки, като иска от тях да осигурят необходимите връзки и да направят съответните информационни или технически корекции, и информира съответно участващите съдилища. Това създава възможности за преодоляване на езиковата бариера и за успешно провеждане на видеоконференцията.

Насрочване на видеоконференция в португалски съд по искане на друга държава членка

В Португалия Генерална дирекция „Съдебна администрация“ (Direcção-Geral da Administração da Justiça или DGAJ) е централният орган, отговорен за получаване и приемане на искания от друга държава членка съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г. След като приеме искането, DGAJ насочва съда на молещата държава членка към (замоления) португалски съд, където ще се проведе видеоконференцията. След като това бъде направено, молещият и замоленият съд трябва директно да договорят помежду си датите за провеждане първо на тестването, а след това и на изслушването чрез видеоконференция.

В качеството си на централен орган DGAJ улеснява директния контакт между молещия и замоления съд, както и контакта с екипа за видеоконферентна поддръжка на IGFEJ, с цел преодоляване на евентуални технически трудности. Освен това звеното за контакт на ЕСМГТД в Португалия също може да улесни необходимите контакти, ако бъде помолено да го направи.

В пряк контакт помежду си съдилищата запазват помещение за видеоконференцията и назначават персонала, който ще осъществи техническите връзки и наблюдението на видеоконференцията съответно в молещия и замоления съд. В Португалия по принцип се избира длъжностно лице на съда с подходящи познания, за предпочитане придружавано от ИТ техника на португалския съд.

Когато видеоконференцията се провежда през интернет протокол (IP), това задължително се прави от Португалия. За тази цел португалският съд иска IGFEJ предварително да разкрие външна връзка.

Когато видеоконференциите се осъществяват през телефонна линия (ISDN), връзката с португалските съдилища може да бъде осъществена от съдилища в други държави членки.

При възникване на технически трудности ИТ техник от португалския съд или техник на IGFEJ може да предостави необходимата помощ.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

При отправяне на искане за провеждане на видеоконференция в поле 12 на формуляр И от приложението към Регламент № 1206/2001 от 28 май 2001 г. или като приложение към този формуляр трябва да бъдат въведени следните данни:

1. Технически подробности относно използваната от молещия съд апаратура за видеоконференция, а именно:

  • използвания комуникационен протокол (например H.323, H.320);
  • видеопротоколи (например H.261, H.263 и H.264);
  • аудиопротоколи (например G.711a, G.711u, G.722, G.729);
  • протокол за споделяне на съдържание, ако е необходимо [например H.239 или BFCP (SIP)];
  • сигурност: H.235 и съответното поддържано криптиране;
  • максималната поддържана ширина на честотна лента;
  • Standalone, MCU или Gateway оборудване;
  • ако се използва MCU или Gateway, дали има IVR.

2. Информация относно ISDN и/или публичната IP връзка на съда.

3. Искане за насрочване на тестова видеоконференция преди даването на свидетелски показания.

4. Име и данни за директна връзка (телефон, факс и електронна поща) на лицето, което ще осигурява поддръжката за видеоконференцията (за предпочитане длъжностно лице на съда, съвместно с ИТ или телекомуникационен техник, който осигурява поддръжката за съда).

Последна актуализация: 05/07/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Румъния

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да. В този случай се прилага Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела, и по-специално член 25, параграфи 1 и 3 и член 35, параграф 3 от него.

Сезираният румънски съдебен орган може, по искане на молещия съдебен орган, да обмисли използването на специална процедура, при условие че това не е в противоречие с румънското право. Румънският съд уведомява молещия съдебен орган за датата и мястото на изпълнение на съдебната поръчка и може да разреши участието на чуждестранни магистрати. Съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. Министерството на правосъдието изпълнява задължения, свързани с вземането на решения относно искания, подадени в съответствие с член 17 от този Регламент.

Видеоконференцията следва да се проведе в присъствието на съдията от районния съд, в рамките на чиято компетентност ще се събират доказателствата, като когато е необходимо, съдията може да бъде подпомаган от устен преводач. Съдията трябва да провери самоличността на лицето, което ще бъде разпитано, и трябва да гарантира спазването на основните принципи на румънското право.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Не. Процедурата относно съдебните поръчки позволява разпитите на свидетели или други засегнати лица (член 17 от Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела).

Въпреки това, съгласно член 26, параграф 2 от Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела, изпълнението на съдебната поръчка може да бъде отказано, ако лицето, което трябва да бъде разпитано, не може да даде показания поради наличието на някакви забрани съгласно румънското право или когато документите, които трябва да бъдат предадени или разгледани, не могат да бъдат разпространявани.

Освен това съгласно членове 315, 316 и 317 от новия Граждански процесуален кодекс следните категории лица не може да бъдат разпитвани като свидетели: роднини и роднини по сватовство до трета степен включително, съпрузи, бивши съпрузи, годеници или лица, живеещи на семейни начала, лица, които са във враждебни отношения или имат особен интерес по отношение на някоя от страните, недееспособни лица, както и лица, осъдени за лъжесвидетелство. Страните обаче могат да се договорят, изрично или мълчаливо, че като свидетели могат да бъдат разпитвани също и следните категории лица: роднини и роднини по сватовство до трета степен включително, съпрузи, бивши съпрузи, годеници или лица, живеещи на семейни начала, лица, които са във враждебни отношения или имат особен интерес по отношение на някоя от страните.

В съдебните дела, свързани с доказване на родствена връзка, развод и други семейни отношения, роднини и роднини по сватовство до трета степен включително също могат да бъдат разпитвани, с изключение на роднини по низходяща линия.

Следните категории лица са освободени от задължението да свидетелстват:
1. църковнослужители, лекари, фармацевти, адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, медиатори, акушерки и медицински сестри, както и всички други лица, които са обвързани по закон със задължение за поверителност или професионална тайна относно факти, с които са се запознали при работата си или в хода на своята професионална дейност, дори когато са прекратили дейността си;
2. съдии, прокурори и държавни служители, дори след като са престанали да изпълняват задълженията си, във връзка с тайни обстоятелства, които са узнали по време на изпълнението на своята служба;
3. лица, които биха могли чрез своите отговори да изложат себе си, свои роднини или роднини по сватовство до трета степен, или своите съпрузи, бивши съпрузи, годеници или лица, с които живеят на семейни начала, на наказателна санкция или обществено неодобрение.
Тези лица, с изключение на църковнослужителите, могат обаче да свидетелстват, ако бъдат освободени от задължението за поверителност или професионална тайна от заинтересованата от опазването на тайната страна, освен ако законът не предвижда друго. Съдиите, прокурорите и държавните служители също могат да свидетелстват, ако органът или институцията, в които работят или са работили, в зависимост от обстоятелствата, дадат одобрение за това.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не, няма такива ограничения. Съгласно член 17 от Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела процедурата относно съдебните поръчки позволява разпитите на свидетели или други засегнати лица, получаването на документи, изготвянето на становища на вещи лица и извършването на разследване, както и получаването на други необходими документи или информация за разрешаването на конкретно дело.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не, няма такива ограничения. При все това, съгласно член 16, член 261, параграф 1 и член 314 от новия Граждански процесуален кодекс, доказателствата се събират от съда, който води делото. Ако по обективни причини доказателствата могат да бъдат събирани само извън мястото, където се намира седалището на съда, доказателства могат да бъдат събирани чрез съдебна поръчка от съд на същото ниво или дори от съд на по-ниска инстанция, ако на въпросното място няма съд на същото ниво. Замоленият по силата на процедурата относно съдебните поръчки съд събира доказателствата в присъствието на страните или дори в тяхно отсъствие, при условие че те са били законно призовани, и има същите задължения като сезирания съд по отношение на процедурата, която трябва да бъде следвана. В същото време свидетел, който поради болест или друга сериозна пречка не може да се яви пред съда, може да бъде разпитан от мястото, но което се намира, при изпълнение на процедурата за призоваване на страните.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешен е съгласно член 13 от Закон № 304/2004 относно организацията на работата на съда, преиздаден.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) На румънски език.

б) На румънски език, тъй като замоленият румънски съд следва да изготви доклад за разпита, в който са отбелязани датата и мястото на разпита, самоличността на разпитаното лице, информацията относно полагането на клетвата, техническите условия, при които се е провел разпита и т.н.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Замоленият съд отговаря за осигуряването на устни преводачи в съответствие с член 27 от Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела. Замоленият румънски съд може да улесни, когато е приложимо, достъпа до устни преводачи от Румъния, като предостави на молещия съд списък с устни преводачи.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Най-малко един месец и не повече от три месеца.

В този случай се прилага Закон № 189/2003 относно международната правна помощ по граждански и търговски дела, и по-специално член 25, параграф 3. Румънският съд уведомява молещия съдебен орган за датата и мястото на изпълнение на съдебната поръчка. В съответствие с член 261, параграф 4 от новия Граждански процесуален кодекс замоленият по силата на процедурата относно съдебните поръчки съд събира доказателствата в присъствието на страните или дори в тяхно отсъствие, при условие, че те са били законно призовани, и има същите задължения като сезирания съд по отношение на процедурата, която трябва да бъде следвана.

Въпреки това, предвид наличието на две процедури, включващи чуждестранни органи (комуникацията в хода на събирането на доказателства), считаме, че на практика срокът следва да е най-малко един месец и не повече от три месеца, при спазване на съществуващите разпоредби относно:

- изпълнението на искането за връчване, установено в Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, той следва по-специално да включва поне едномесечния срок, необходим за действителното изпълнение на искането за връчване чрез препоръчано писмо с обратна разписка;

- задължението на молещия съд да отговори на исканията на замоления съд относно предоставянето на допълнителна информация или заплащането на аванс/депозит и т.н., както е посочено в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.

Причините за това биха били свързани със сроковете, предвидени за евентуални преводи на кореспонденцията с молещия съд или със свидетеля, или сроковете, предвидени за доставяне на пратки в чужбина, високото съдебно натоварване и, не на последно място, — планирането на графика на видеоконференцията.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Приблизителният размер на разходите не може да бъде даден, защото те са различни в зависимост от сроковете и държавата. Тези разходи следва да се заплатят по банков път на сметката на апелативния съд в качеството му на оправомощен орган от втора степен или по сметката на районния съд в качеството му на оправомощен орган от трета степен. Разходите, свързани с видеоконферентната връзка, с осъществяването на връзката в молещата държава, с възнаграждението на устните преводачи, обезщетенията на свидетели и вещи лица и пътническите разноски в замолената държава, се възстановяват на румънския замолен съд от чуждестранния молещ съд.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Подлежащото на разпит лице следва да бъде призовано в съответствие и с приложимите разпоредби на новия Граждански процесуален кодекс на Румъния. Лицето следва да бъде уведомено, че разпитът ще се извърши на доброволна основа, в призовката, издадена от замоления румънски съд въз основа на решението, с което се одобрява събирането на доказателствата от молещия съд, или в друг документ.

Съгласно член 261, параграф 4 от новия Граждански процесуален кодекс замоленият по силата на процедурата относно съдебните поръчки съд събира доказателствата в присъствието на страните или дори в тяхно отсъствие, при условие че те са били законно призовани, и има същите задължения като сезирания съд по отношение на процедурата, която трябва да бъде следвана.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В съответствие с член 318 от новия Граждански процесуален кодекс преди вземането на показанията председателят на съдебния състав призовава свидетеля да каже своето име и фамилия, професия, местожителство и възраст, да посочи дали е роднина или роднина по сватовство на някоя от страните и ако да, до каква степен, както и дали работи за някоя от страните. След това председателят на съдебния състав напомня на свидетеля задължението му да положи клетва и значението на клетвата.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно членове 319 и 320 от новия Граждански процесуален кодекс на Румъния преди изслушването свидетелят полага следната клетва: „Заклевам се да казвам истината и да не прикривам нищо от това, което ми е известно. Помогни ми, Господи!“

При полагането на клетвата свидетелят поставя ръката си върху кръст или върху Библията. Що се отнася до божествената сила, цитирана в текста на клетвата, тя се променя в зависимост от религията на свидетеля. Цитираните по-горе разпоредби не са приложими за свидетел, чиято религия е различна от християнската религия.

Свидетел, който не изповядва никаква религия, полага следната клетва: „Заклевам се в своята чест и съвест да казвам истината и да не прикривам нищо от това, което ми е известно“.

Свидетелите, на които съвестта или вярата забранява да положат клетва, произнасят пред съда следния текст: „Обещавам да казвам истината и да не прикривам нищо от това, което ми е известно“.

Грамотните неми и глухонеми лица полагат клетвата, като преписват текста на клетвата и го подписват, лицата с увреден слух произнасят клетвата, а неграмотните лица полагат клетва, като използват знаци с помощта на преводач.

След като свидетелят положи клетвата, председателят на съдебния състав му напомня, че ако не каже истината, ще извърши престъплението лъжесвидетелстване.

Всичко това се отбелязва в писмената декларация.

Деца, които не са навършили 14-годишна възраст и към момента на вземането на показания не са в състояние да вземат решения, могат да бъдат изслушани без клетва и без забрана да направят това, но съдът насочва вниманието им към факта, че трябва да казват истината, и когато оценява показанията им, взема предвид тяхното особено положение.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Лицата за контакт може да са ИТ специалистите от апелативните съдилища, секретарят на съда или съдията. Около 144 от 244-те съдилища са оборудвани с техника за видеоконференция. Всяко от тези 144 съдилища разполага с две апаратури за видеоконференция.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Последна актуализация: 23/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Словения

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Събирането на доказателства чрез видеоконференция с участието на съд в молещата държава членка или директно от съд на тази държава членка е възможно. За всички граждански или търговски дела се прилага член 114а от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku, наричан по-долу „ZPP“), който предвижда, че със съгласието на страните съдът може да позволи на страните и техните законни представители да бъдат на различно място по време на изслушването и да извършват процесуални действия там, при условие че между мястото, където се провежда изслушването, и мястото или местата, където се намират страните и представителите, съществува възможност за взаимно предаване на глас и картина (видеоконференция). При спазване на тези условия съдът може да реши също така да събира доказателства чрез разпит на страни и свидетели и чрез снемане на свидетелски показания от вещи лица.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Видеоконференция може да бъде използвана за разпит на страни и свидетели, както и за снемане на свидетелски показания от вещо лице. Страните и техните представители (например адвокати) могат да извършват всички процесуални действия чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

По принцип страните и техните представители могат да извършват всички процесуални действия от разстояние. ZPP ограничава възможността за събиране на доказателства чрез видеоконференция до доказателствата, посочени в изчерпателен списък (разпит на страни и свидетели, снемане на свидетелски показания от вещо лице). Следователно не е възможно видеоконференцията да се използва за събиране на доказателства чрез извършване на проверка на място или чрез разглеждане на документи.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

По принцип страните и техните представители могат да извършват всички процесуални действия от разстояние. Не съществуват ограничения по отношение на местата извън съда, на които да се намира другата страна.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Член 125а от ZPP предоставя правното основание за извършването на аудиовизуален запис на дадено изслушване. В съответствие с тази разпоредба председателят на съдебния състав може да нареди извършването на аудиовизуален запис на дадено изслушване. С други думи, председателят на съдебния състав, пред който се гледа делото, разполага с дискреционното право да реши дали изслушването може да бъде записано с аудиовизуални средства. В съответствие с член 114а страна по делото няма право да изисква от съда да разреши провеждането на видеоконференция. Искането за провеждане на видеоконференция може да бъде отправено и от съда, като в този случай се изисква съгласието на страните. Решението, с което съдът разпорежда провеждането на видеоконференция, трябва да бъде издадено в достатъчен срок преди планираното изслушване, като се взема предвид времето, необходимо за техническата подготовка, и страните следва да бъдат уведомени достатъчно рано за това дали трябва да се явят в съда.

От 2011 г. поне едно помещение във всеки окръжен съд (11 места) в Словения е снабдено с цялата необходима апаратура за провеждане на видеоконференции и за запис на такива връзки. Възможно е да се записва само глас или само картина, или и двете едновременно. На разположение са и три комплекта от мобилна апаратура за видеоконференция, които могат да се използват от местните или от други съдилища. Тъй като провеждането на видеоконференция се осъществява през достъпна на централно равнище точка, всяка видеоконференция може да се записва по нареждане на съдията.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно членове 10—12 от Регламента разпитите могат да се провеждат от замоления съд, по-специално на официално използвания език в този съд (на словенски и на езиците на националните малцинства, които се използват официално в съдилищата в областите на тези национални малцинства, и по-специално на италиански или унгарски език) и, когато е необходимо, чрез устен превод на език, който дадена страна или други участници в делото разбират, по тяхно предложение или когато съдът установи, че страната или другите участници в делото не разбират словенски език.

Съгласно член 17 от Регламента разпитът се провежда директно от молещия съд. В такива случаи разпитът може да бъде проведен на чужд език, ако е осигурен подходящ устен превод на езика, който страните и другите участници в делото разбират.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Ако се използват устни преводачи, те могат да бъдат осигурени или от замоления съд, или от молещия съд (в зависимост от уговорката между съдилищата). Освен това устните преводачи могат да се намират в замоления съд, в молещия съд или на друго място.

На практика съдебните устни преводачи се намират на мястото, на което е лицето, което се нуждае от устен превод, т.е. те се намират именно в замоления съд, ако молещият съд провежда разпита на своя език съгласно член 17 от Регламента, или се намират в молещия съд, ако разпитът се провежда от замоления съд съгласно членове 10—12 от Регламента.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Подлежащото на изслушване лице трябва да бъде лично поканено да се яви в съда чрез изпращане на писмена призовка. В призовката трябва да се посочва, наред с другото, времето и мястото на изслушването. Някои свидетели могат да бъдат изслушани в дома си поради напреднала възраст, заболяване или тежко физическо увреждане. Гражданският процесуален кодекс не определя колко по-рано трябва да бъдат призовани свидетелите; страните обаче следва да разполагат с достатъчно време, за да се подготвят за изслушването — поне петнадесет дни от връчването на призовката. Този срок не се прилага, когато дадено лице е призовано като свидетел.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

В съответствие с член 153 от ZPP страна, подала искане за събиране на доказателства, внася депозит за покриване на разходите, направени във връзка със събирането на доказателствата. Ако събирането на доказателства е предложено и от двете страни, съдът може да разпореди и двете страни да депозират равни части от сумата. Разходите се възстановяват в зависимост от резултата от делото.

В Република Словения провеждането на видеоконференция е безплатно.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В ZPP не са определени допълнителни условия.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Преди разпита на свидетелите, от тях се иска да кажат своето собствено име, както и фамилното и бащиното си име, своята професия, място на пребиваване, място на раждане, възраст, както и каква е връзката им със страните (член 238 от ZPP).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

ZPP не налага изискване за полагане на клетва. В съответствие с член 238 преди началото на разпита съдът предупреждава свидетелите, че трябва да кажат истината, без да скриват нищо, след което ги информира за последиците от даването на неверни показания.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

ZPP не съдържа такава разпоредба.

На практика най-малко една седмица преди видеоконференцията, връзката се тества, за да се провери дали работи и дали качеството е задоволително, както и за да се отстранят евентуални неизправности. Това гарантира, че техникът, който присъства по време на изслушването, може да работи с апаратурата за видеоконференция без затруднения, тъй като е извършено предварително тестване. Съдилищата или при подаването на искането, или след това обменят помежду си данните за връзка на лицата, които ще отговарят за техническите аспекти на видеоконференцията.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

ZPP не съдържа такава разпоредба.

На практика молещият съд изпраща на замоления съд, заедно със самото искане, формуляр с цялата техническа информация относно системата за видеоконференция и данните за връзка със специалиста, който ще отговаря за техническите аспекти на видеоконференцията. И двете съдилища се нуждаят от информация относно системите за видеоконференция, вида на връзката (ISDN, IP), скоростта на връзката, адреса (телефонния номер), езика, който ще бъде използван за тестването, датата и времето на тестването, евентуалната часова разлика и данните за връзка с отговарящото за техническите въпроси лице.

Последна актуализация: 15/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Словакия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Въпреки че словашкото право не предвижда специални правила, разрешаващи събирането на доказателства с участието на съда в молещата държава членка, не съществуват разпоредби, които да забраняват това. Съгласно процесуалните правила съдилища събират доказателства по време на изслушване, а също така, когато е приложимо, извън изслушванията (раздел 122 от Гражданския процесуален кодекс (Občianský súdny poriadok). Със съгласието на страните съдът може да проведе устно изслушване чрез видеоконференция или друга комуникационна технология (раздел 116, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс). По принцип страните имат право да присъстват при събирането на доказателствата.

Няма специални процедури за събиране на доказателства чрез видеоконференция (с изключение на описаните по-горе процедури). Поради това се прилагат само Регламентът относно събирането на доказателства (Nariadenie o výkone dôkazu), Гражданският процесуален кодекс и Правилникът за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата (Spravovací a kancelársky poriadok pre súdy) (след 2015 г. Указ № 543 на Министерството на правосъдието на Словакия от 11 ноември 2005 г. относно правилника за работата на административните и канцеларските служби в районните съдилища (okresné súdy), окръжните съдилища (krajské súdy), специализирания съд (Špeciálny súd) и военните съдилища (vojenské súdy).

Всички останали въпроси трябва да бъдат решавани по договаряне между съответните съдилища с помощта на Европейската съдебна мрежа (ЕСМ).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

В словашкото право не се предвиждат ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция. Съгласно раздел 125 от Гражданския процесуален кодекс всички средства, които могат да бъдат използвани за установяване на фактите по делото, могат да бъдат използвани за събирането на доказателства. По-специално лицата, които могат да се изслушват, са страните, свидетелите и вещите лица.

Съгласно раздел 124 от Гражданския процесуален кодекс при събирането на доказателства трябва да се спазва задължението за опазване на поверителността на класифицираната информация.

Съгласно раздел 100, параграф 3, ако съдът реши да вземе под внимание мнението на малолетно или непълнолетно лице, мнението се потвърждава от представител на детето или от съответния орган, отговарящ за благосъстоянието и правната защита на децата и за социалните грижи, или чрез разпит на малолетното или непълнолетното лице дори без присъствието на неговите родители. Специфичните ограничения очевидно ще зависят от възрастта на детето и от метода, който съдът е избрал за провеждане на разпита.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Никакви, с изключение на ограниченията, свързани със самата същност на видеоконференцията (факта, че е невъзможно да се извърши претърсване на помещения чрез видеоконференция и т.н.).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Доказателствата обикновено се събират по време на изслушване (раздел 122 от Гражданския процесуален кодекс) и изслушванията обикновено се провеждат в сградата на съда (раздел 25 във връзка с раздел 35 от Правилника за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата). По технически причини провеждането на разпит на друго място би било трудно.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Апаратурата за видеоконференция може също и да записва видеоконференциите. Независимо от това, по силата на условията в раздел 116, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс, устно изслушване чрез видеоконференция може да се осъществи само със съгласието на страните. При липса на съгласие на страните се прилагат общите разпоредби на раздел 44а от Гражданския процесуален кодекс, съгласно които изслушването може да бъде записано също и като се използва апаратура за звукозапис. Този запис се съхранява на информационен носител, който е част от материалите по делото.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Този въпрос не се отнася изрично до събирането на доказателства в чужбина или чрез видеоконференция. Съгласно общите правила изслушванията в словашки съд винаги се провеждат на официалния език и при необходимост се осигуряват устни преводачи.

Участието на съд в събирането на доказателствата предполага, че изслушването ще се проведе от замоления съд и че доказателствата следователно ще бъдат събрани на езика на този съд. Ако съдът събира доказателства директно съгласно член 17, той прави това на своя собствен език.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

В словашкото право не са предвидени разпоредби по този въпрос. Устните преводачи се осигуряват за всеки конкретен случай по договаряне между въпросните съдилища.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, които да уреждат тези въпроси. Прилагат се общите правила относно провеждането на заседания и призоваването на свидетели и страни. Съдилищата обикновено събират доказателства по време на заседанията (раздел 122 от Гражданския процесуален кодекс) и съдебните призовки трябва да бъдат връчени с достатъчно предизвестие, за да се спази законоустановеният срок за подготвяне на съдебното заседание (раздел 46, параграф 3 от Правилника за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата), който „обикновено е най-малко пет дни преди датата, на която трябва да се проведе съдебното заседание“ (раздел 115, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Съдилищата в Словакия не начисляват такси за провеждането на видеоконференции.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, които да уреждат тези въпроси. По принцип съдът трябва да даде указания на лицата относно техните процесуални права и задължения в началото на заседанието. Това не се прилага, когато лицата са представлявани от адвокат (advokát). (Раздел 5 от Правилата на гражданското процесуално право).

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, които да уреждат тези въпроси. Конкретната процедура ще се решава с ad hoc споразумение между съответните съдилища. Очевидно е, че се прилагат общите разпоредби за проверка на самоличността на лице, чиито показания се снемат. В тези разпоредби е определено, че в началото на изслушването трябва да се установи самоличността на свидетеля, както и всички обстоятелства, които биха могли да повлияят на неговата надеждност (семейни отношения и т.н., раздел 126, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Словашкото право съдържа специални разпоредби за уреждането на тези въпроси само по отношение на наказателните, но не и на гражданските производства.

Съгласно раздел 126, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс в началото на всяко изслушване съдилищата обаче дават указания на свидетелите относно значението на свидетелските показания и правата и задълженията на свидетелите (да казват истината без да премълчават нищо), както и относно наказателните последици при лъжесвидетелстване. Следва да се отбележи, че тази правна разпоредба (относно лъжесвидетелстването) не се прилага за страните в производството.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Всички съдилища в Словакия разполагат с администратор, с когото може да се осъществи връзка, за да се планира провеждането на тестването на видеовръзката, датата на заседанието и т.н. Администраторът е обучен да работи с апаратурата за видеоконференция. Ако възникнат проблеми, администраторът може да се свърже с техническото лице на съда и да организира присъствието му в деня на заседанието.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Изисква се необходимата техническа информация за установяването на връзка с апаратурата на молещия съд.

Последна актуализация: 14/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Финландия

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

И двете процедури са възможни. В искането следва ясно да се посочва коя от процедурите молещият съд има предвид.

Когато исканията са направени съгласно членове 10—12 от Регламента, при изслушването се прилагат разпоредбите на Кодекса на съдопроизводството, отнасящи се до представянето на доказателства.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма такива ограничения в гражданските или търговските дела. Вещи лица и страни също мога да бъдат изслушвани чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Записът на показанията, снети чрез видеоконференция не е забранен, но не всички съдилища разполагат с необходимата апаратура. При подаването на искането следва да се отправи отделно запитване по този въпрос.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Когато исканията са направени съгласно членове 10—12, изслушването се извършва на фински или шведски език. В случай на директно изслушване съгласно член 17 молещият съд избира езика, който ще се използва.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Когато исканията са направени съгласно членове 10—12, осигуряването и местоположението на устните преводачи е въпрос, който следва да се договори между молещия съд и замоления съд. Когато исканията са направени съгласно член 17, молещият съд отговаря за осигуряването на устни преводачи и за решаването къде да се намират те.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Когато исканията са направени съгласно членове 10—12, замоленият съд изпраща писмена призовка до лицето, чиито показания ще бъдат снети. В идеалния случай между връчването на уведомлението и датата на разпита следва да се предвидят поне от две до три седмици. Когато исканията са направени съгласно член 17, молещият съд е отговорен за връчването на уведомлението и за предприемането на необходимите действия.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

При разпит на лице съгласно членове 10—12 от Регламента в съд, разполагащ с апаратура за видеоконференция, използването на апаратурата за видеоконференция обикновено не създава допълнителни разходи. При разпит на лице съгласно член 17 на място, различно от съда, молещият съд поема отговорността за разходите за видеоконференцията.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съд, който е изпратил искане съгласно член 17, параграф 2 от Регламента, трябва да уведоми въпросното лице, че доказателствата се събират на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Когато исканията са направени съгласно членове 10—12, замоленият съд установява самоличността на лицето, чиито показания ще бъдат снети, и ако е необходимо, сверява данните с личната карта или паспорта на лицето. Когато исканията са направени съгласно член 17, молещият съд е длъжен да провери самоличността на лицето, чиито показания ще бъдат снети.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Не се прилагат специални изисквания за полагане на клетва по време на директното събиране на доказателства съгласно член 17. Клетвата се полага в съответствие със законодателството, уреждащо работата на съда, който разпитва свидетеля.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Замоленият съд предоставя името на такова лице за контакт.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

– В идеалния случай молещият съд следва да посочи имената на лицата за контакт както във връзка с техническите въпроси, така и във връзка със специфични за делото (правни) въпроси.

– В искането следва да се съдържат данните за връзка (електронни адреси и/или телефонни номера) на лицата за контакт, които дават възможност за осъществяване на връзка с тях също и по време на съдебното заседание, в случай на проблеми с видеовръзката или други подобни въпроси.

– Ако държавите се намират в различни часови зони, в искането следва да се уточни дали посочените часове са тези на молещата или на замолената държава.

Последна актуализация: 08/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Швеция

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, доказателства могат да бъдат събирани чрез видеоконференция или с участието на съд в молещата държава членка, или директно от съд на тази държава членка.

Съгласно раздел 5 от Закона (2003:493) за Регламента на ЕС относно събирането на доказателства по граждански или търговски дела (наричан по-долу „Регламента относно събирането на доказателства“) доказателствата се събират от районните съдилища (tingsrätter). Съдът прилага правилата за събиране на доказателства извън основното производство, предвидени в глава 35, раздели 8—11 от Кодекса на съдопроизводството (rättegångsbalken), освен когато в Регламента е предвидено друго.

Следва да се отбележи, че по отношение на случаите, за които Регламентът относно събирането на доказателства не е приложим, съществуват разпоредби в други законодателни актове, например в Закона (1946:816) относно събирането на доказателства за чуждестранен съд.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Всяка страна, която подлежи на изслушване във връзка с дадено дело, може да бъде изслушана чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не са наложени определени ограничения.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Събирането на доказателства се извършва от районните съдилища. В друго отношение не са наложени определени ограничения.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешен е, като апаратурата за целта е налична.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

а) Изслушването трябва да се проведе на шведски език, но съдът може да използва услугите на устен преводач.

б) Това зависи от правилата в молещата държава.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Ако разпитът се провежда в Швеция, шведският съд е този, който взема решения относно устните преводачи.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Замоленият съд издава призовка за лицето, чиито показания ще бъдат снети. В призовката се посочват датата и мястото на разпита. Няма нормативни изисквания по отношение на това колко време трябва се предостави на разположение, когато се определя датата на разпита.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Ако шведският съд поиска това, молещият съд трябва да поеме разходите за вещите лица и устните преводачи, разходите, произтичащи от искането за изпълнение в съответствие със специална процедура, както и разходите за комуникационната технология, като например за видеоконференция и телеконференция (вж. член 18, параграф 2 и член 10, параграфи 3 и 4 от Регламента относно събирането на доказателства).

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Молещият съд трябва да информира засегнатото лице, че събирането на доказателства в съответствие с член 17 от Регламента относно събирането на доказателства се извършва на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Няма специално установена процедура за проверка на самоличността в тази връзка.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

По принцип се прилагат националните правила относно полагането на клетва, като не са определени специални условия или изисквания за информация във връзка с прилагането на член 17.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Всички съдилища разполагат със служители, които са в състояние да работят с апаратурата за видеоконференция.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Обикновено не се изисква допълнителна информация.

Последна актуализация: 01/06/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.