Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница естонски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка

Естония
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, възможно е доказателствата да бъдат събирани чрез видеоконференция. В член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела е предвидено правото да се поиска използването на видеоконференция. Видеоконференция може да се използва също и при събирането на доказателства съгласно член 17 от Регламента; централният орган или компетентният орган поощряват използването на комуникационни технологии, като видео- и телеконферентна връзка. Естонските съдилища разполагат с необходимата апаратура за видеоконференция. Съгласно член 15, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс (който може да бъде намерен онлайн тук) разпоредбите на този кодекс се прилагат за помощ при събирането на доказателства в Естония въз основа на искания от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на Регламент (ЕО) 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Съгласно член 15, параграф 5 от Кодекса, освен ако не е предвидено друго в правото или в международно споразумение, естонските съдилища предоставят процесуална помощ при извършването на процесуално действие по искане на чуждестранен съд, ако съгласно естонското право поисканото процесуално действие попада в рамките на компетентност на естонския съд и не е забранено със закон. Процесуалното действие може също така да бъде извършено и съгласно правото на чужда държава, ако това е необходимо за провеждането на производството в чуждата държава и по този начин не се накърняват интересите на участниците в производството. Съдебните заседания, провеждани под формата на видеоконференция, се уреждат в член 350 от Кодекса. Не са приложими специални разпоредби или ограничения по отношение на провеждането на видеоконференция съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001, включително видеоконференция, провеждана пряко от молещия съд на друга държава членка съгласно член 17 от Регламента.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс участник в съдебно заседание под формата на видеоконференция има възможността да извършва процесуалните действия в реално време, т.е. той може да даде показания под клетва или да направи това без полагане на клетва в рамките на производство по жалба; съгласно член 350, параграф 2 свидетел или вещо лице също може да бъде изслушван(о) под формата на видеоконференция.

Тоест, участник в производство може да даде показания под клетва или, при производство по жалба, без да полага клетва чрез видеоконференция и свидетел или вещо лице също може да бъде изслушан(о) чрез видеоконференция.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предходния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да организира заседание под формата на видеоконференция, така че участникът в производството или неговият представител или съветник да има възможността да бъде на друго място по време на съдебното заседание и да извърши процесуалните действия в реално време от това място.

Тоест, съдът може да организира видеоконференция по такъв начин, че на лицето да не се налага да бъде в съда по време на разпита.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешено е съдебните заседания да бъдат записвани. Записът трябва да се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 52 или раздел 42 от Гражданския процесуален кодекс. Използваната в съдилищата технология за изслушване от разстояние дава възможност за записване на изслушванията съгласно член 52 от Кодекса; съдилищата обаче не разполагат с необходимите средства за съхраняване, обработване и архивиране на такива записи. Следователно на практика изслушванията от разстояние не се записват.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс езикът, на който се провеждат съдебните производства и съдебната процедура, е естонският. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и други процесуални действия се изготвят на естонски език. В протокола съдът може също да записва всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езикът, на който те са направени в допълнение към техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. Естонският граждански процесуален кодекс не съдържа специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления по искане на съд на друга държава членка съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, включително относно езиковия режим за събирането на доказателства съгласно член 17 от Регламента.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Съгласно член 34, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако участник в производство не владее естонски език и няма представител по време на производството, съдът ангажира, ако е възможно, устен или писмен преводач в рамките на производството по искане на този участник или по инициатива на съда. Не е необходимо ангажирането на устен или писмен преводач, ако изявленията на участника в производството могат да бъдат разбрани от съда и другите участници в производството. Ако не може да организира незабавното ангажиране на устен или писмен преводач, съдът се произнася, че участникът в производството, който се нуждае от помощта на устен или писмен преводач, е задължен да намери за себе си устен или писмен преводач, или представител, който владее естонски език, в рамките на установен от съда срок (член 34, параграф 2 от Кодекса). Естонският граждански процесуален кодекс не съдържа специални разпоредби относно местоположението на устния или писмения преводач, използван по време на събирането на доказателства съгласно Регламента.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

Съгласно член 343, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, съдът връчва призовки на участниците в производството и други лица, които трябва да бъдат поканени да присъстват на съдебното заседание, за да ги уведоми за часа и мястото на съдебното заседание. Съгласно член 343, параграф 2 от Кодекса интервалът от време между датата на връчване на призовките и датата на съдебното заседание трябва да бъде най-малко десет дни. Интервалът от време може да бъде и по-кратък, ако участниците в производството се съгласят с това.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите, приложими по отношение на събирането на доказателства съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001, са посочени в член 18 от Регламента. Съгласно член 15, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс молещият съд не покрива разходите за процедурното действие. Съдът, който извършва процесуалното действие, уведомява молещия съд относно разходите, като тези разходи се считат за разходи, свързани с предмета на изслушването. Тъй като са разходи от съществено значение за производството, разходите по събиране на доказателства трябва се заплащат в съответствие с член 148, параграф 1 от Кодекса, който гласи, че разходите от съществено значение за производството се заплащат предварително в определената от съда степен от участника в производството, подал жалбата, с която са свързани разходите. Ако жалбата е подадена и от двете страни или ако е призован свидетел или вещо лице, или ако по инициатива на съда е извършена проверка, разходите се поделят по равно между страните. Тъй като съдилищата разполагат с апаратура за видеоконференция, използването ѝ не следва да бъде свързано с разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Член 17, параграф 2 от Регламента се прилага по отношение на уведомяването на лицата за това, че директното им изслушване от молещия съд е на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съгласно член 347, параграф 2, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс в началото на съдебно заседание съдът проверява кои от призованите лица присъстват на заседанието, както и тяхната самоличност. Кодексът не предвижда специална процедура за проверка на самоличността по време на съдебно заседание. Съдът е длъжен да провери самоличността на призованите лица. За тази цел той проверява например документ за самоличност със снимка на призованото лице.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно член 269, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс преди участникът в производство да даде показания, той трябва да положи следната клетва:

„Аз, (име), се заклевам в своята чест и съвест, че ще кажа цялата истина относно този въпрос, без нищо да скрия, добавя или променя“. Участникът в производството полага клетвата устно и подписва текста на клетвата.

Съгласно член 36, параграф 1 от Кодекса лице, което не владее естонски език, трябва да положи клетвата на езика, който владее; съгласно раздел 36, параграф 2 се полага подпис върху естонския текст на клетвата, който се превежда директно на лицето преди то да го подпише.

Във второто изречение на член 262, параграф 1 от Кодекса е предвидено, че преди даването на показания съдът трябва да обясни на свидетеля неговото задължение да казва истината, както и съдържанието на членове 256—259 от Кодекса. Съгласно член 303, параграф 5 от Кодекса разпоредбите относно изслушването на свидетели също са приложими и по отношение на изслушването на вещи лица. Вещо лице, което не е експерт по съдебна медицина или официално сертифициран експерт, преди да представи своето заключението на вещо лице, се предупреждава относно умишленото предоставяне на невярно заключение на вещо лице, а вещото лице потвърждава това, като подписва съдебния протокол или текста на предупреждението. Подписаното предупреждение се представя на съда заедно със заключението на вещото лице,

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Съгласно член 350, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс по време на съдебно заседание, организирано под формата на видеоконференция, правото на всеки участник в производството да подава жалби и да прави изявления, както и да заема позиции относно жалбите и изявленията на други участници в производството трябва да бъде гарантирано от техническа страна; същото се отнася и за другите условия, свързани с провеждането на изслушването и с осигуряването на предаването в реално време на картина и звук от съда до участника в производството, който не присъства в съдебната зала, и обратното.

Всеки съд има служител на Центъра за регистри и информационни системи, работещ като вътрешен специалист по ИТ, който гарантира, че апаратурата за провеждане на видеоконференция работи, и който разрешава всякакви технически проблеми.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

Изискваната информация е посочена във формуляра за молбата. Изискваната допълнителна информация зависи от специфичните обстоятелства на всяко съдебно дело.

Последна актуализация: 08/05/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт