

Намиране на информация по региони
Да, доказателства могат да бъдат събирани и по двата начина. Процедурите се разработват ad hoc. Българското законодателство не съдържа разпоредби относно видеоконференциите, но не ги и забранява. Исканията за събиране на доказателства, вкл. и видеоконференция, се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането (чл. 617, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от 2008 г.). Компетентен да разреши непосредственото събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране (чл. 617, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс от 2008 г.). Съответното намиране на компетентния съд става посредством системата за търсене, налична в европейския портал за електронно правосъдие/европейския съдебен атлас. Искането трябва да съдържа данни, като името и адреса на страните в производството, характера и предмета на делото, описание на снемането на показания, което ще се извърши и др. Формулярите, които трябва да се използват, са следните: Формуляр A: искане за снемане на показания (съгласно членове 10 — 12); Формуляр И: искане за пряко снемане на показания (съгласно чл. 17). Република България не поддържа и не е сключвала международни договори и споразумения с други държави членки на ЕС, които да предвиждат улесняване на събирането на доказателства и които да са съвместими с Регламент 1206/2001 на ЕС. Регламентът 1206/2001 г на ЕС е с приоритетно приложение спрямо сключените от Република България договори с други държави членки в частта им, касаеща събирането на доказателства по граждански и търговски дела.
Не, няма ограничения. Българският Гражданско-процесуален кодекс, за разлика от Наказателния процесуален кодекс, не съдържа конкретни разпоредби за събиране на доказателства чрез видеоконференция така,че преценката кои лица да се изслушат по този начин е на съответния съд, в чийто район ще се извършва събирането на доказателства /чл. 617, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс/. Съгласно ГПК, могат да бъдат изслушани както свидетели, така и вещи лица, и самите страни по делото. В случай на изслушване на непълнолетен се изисква това да стане в присъствието на неговия законен представител, а при разпит на дете ограничения има за възрастта му - над 10 години /чл. 15 от Закон за закрила на детето/.
Не, няма ограничаващи разпоредби. Ако молещият или замоленият съд няма достъп до видеоконферентно оборудване, такова може да бъде осигурено на съдилищата по силата на споразумение.
Изслушване на лицата обикновено става в сградата на съответния съд, съгласно чл. 163, ал. 1 от ГПК. При наличие на важни причини разпитът може да се проведе и извън съда при осигурено техническо оборудване за събиране доказателства чрез виедоконференция с призоваване и на страните по делото.
Изслушване чрез видеоконферентна връзка може да стане само със съгласие на страните /чл. 148 от ГПК/. Само екипът, осъществяващ видеоконференцията, има право да направи запис на изслушването. Преценката за запис на изслушването чрез видеоконференция е на съответния съд, в чийто район е изслушването. Изслушване може да бъде записано с помощта на аудио оборудван запис. Такъв аудио запис се съхранява на носител на данни, който е част от материалите по делото.
Всички български съдилища извършват изслушването на официалния си език /български език/, като се осигурява преводач, ако е необходимо. При искания в съответствие с чл. 10 до чл. 12 така нареченото непряко снемане на показания от замоления съд -ползва се езика на замоления съд. При искания в съответствие с чл. 17 така нареченото пряко снемане на показания - в зависимост от условията, определени от компетентния окръжен съд се ползва езикът на молещия съд.
Българското законодателство няма разпоредби по този въпрос. Преводачи се осигуряват ad hoс като: Молещият съд осигурява присъствието на преводач за лицето, подлежащо на разпит, ако това е необходимо. В искането молещият съд посочва кой език ще се ползва и уведомява замоления съд. Молещият и замоленият съд могат, ако е целесъобразно, да отправят искане производството да се проведе изцяло или частично на чужд език. По искане на молещата държава-членка или на лицето, подлежащо на разпит, замолената държава-членка осигурява присъствието на преводач, ако това е необходимо.
Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация? Българския закон няма специфични разпоредби по този въпрос, но следва да се приложат общите правила за провеждане на съдебни заседания и призоваване на свидетели, страни и вещи лица по ГПК. Уведомяването на лицата трябва да е в достатъчно дълъг срок предварително, който да е най-малко седем дни преди датата, на която съдебното заседание е трябвало да се състои /чл. 56, ал. 3 от ГПК/. Процедурата за провеждане на разпит чрез видеоконфереция се организира в съответствие с правото на замолената държава.
Българският съд не присъжда такси за видеоконференция. Молещият съд осигурява възстановяването на хонорарите, изплатени на вещите лица и преводачите, както и разходите, свързани с организирането на видеоконферентната връзка. При искане на замоления съд молещият съд следва да осигури възстановяването на разходите, произтекли от използването на видеоконферентното оборудване.
В българския процесуален закон няма изрични разпоредби по този въпрос. Принципно искания за пряко снемане на показания, съгласно чл. 17 от Регламент 1206/2001 на ЕС могат да се изпълнят само на доброволна основа, без принудителни мерки. Българският съд в началото на изслушването на свидетел разяснява неговите процесуални права и задължения, когато не се представлява от адвокат. Свидетелят, подлежащ на разпит, има право да откаже да свидетелства по правилата на чл. 166 от ГПК.
Прилага се правото на замолената държава. Съгласно чл. 170 от ГПК, ако се разпитва лице като свидетел или вещо лице, се снема неговата самоличност чрез личен документ за идентификация, изясняват се данни за негова заинтересованост от делото и му се напомня отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване /чл. 290 от НПК/.
При пряко снемане на показания, съгласно чл. 17 от молещ български съд се прилага чл. 170, ал. 2 от ГПК и разпитвания свидетел или вещо лице обещава да каже истината на зададените му въпроси, като се предупреждава за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване или даване невярно експертно заключение /чл. 290 и чл. 291 от НПК/.
В българските съдилища има "системен администратор" - лице със задължителни компютърни умения, което може да участва в организацията на видеоконференцията със съответните отговорности. При технически проблеми той контактува със съответния съд и урежда безпроблемното изслушването на лицата с видеоконференция.
Възможно е да се поиска допълнителна техническа информация във връзка с установяване на видеоконферентната връзка между молещия и замоления съд.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.