Interest rates

National information on how each EU country calculates statutory interest rates.

Calculation of statutory interest on judicial cooperation in civil and commercial matters can be relevant under several European Union law instruments. However, these instruments do not regulate details on statutory interest and therefore it is national law which stipulates how and on which basis statutory interest rates are to be calculated.

In a cross-border case, such information can be relevant and access to such information necessary. Therefore, the European Judicial Network in civil and commercial matters established factsheets which provide information on how statutory interest is defined by the Member States, whether national law provides for statutory interest and if so, on which legal basis and at which rate/amount. Information can also be found on the circumstances and conditions under which these rates apply and how they are calculated.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Last update: 18/01/2019

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Законна лихва - Белгия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законната лихва е процентът, използван за изчисляване на допълнителната сума, която трябва да заплати длъжник, неиздължил се навреме на своя кредитор.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

При граждански дела (между физически лица или между физическо лице и търговец) законната лихва се изчислява като към 12-месечния EURIBOR (европейски междубанков лихвен процент) се добавят 2 %.

По отношение на търговските сделки (т.е. сделки между търговци и/или предприятия) се прилага Законът от 2 август 2002 г. за борба със забавянето на плащанията по търговски сделки (Wet van 2/08/2002 betreffende de bestrijding van de betalingsachterstand bij handelstransacties). Законният лихвен процент се прилага, ако страните по сделката не са уговорили друго (договорна лихва).

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

На всеки шест месеца се извършва корекция на лихвения процент за търговски сделки, която се обявява в Държавен вестник на Белгия (уебсайт на Belgisch staatsblad — Moniteur belge: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.ejustice.just.fgov.be/).

Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайта на Федералната публична служба за икономика (http://economie.fgov.be/).

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Допълнителна информация може да бъде намерена безплатно на уебсайта на Федералната публична служба за икономика (http://economie.fgov.be/).

Последна актуализация: 02/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - България

1 Законна лихва – регламентирана ли е в държавата-членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва” в държавата-членка?

Законната лихва е регламентирана в Република България, като в действащото законодателство няма легално определение на това понятие.

Съобразно правната теория „законна лихва” е тази, която не е уговорена, а се дължи по силата на нормативна разпоредба. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/й? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

В чл. 294, ал. 1 от Търговския закон е уредено, че между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

На основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и с оглед транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 година) е прието Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./ за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период, съгласно определена от Управителния съвет методика и го обнародва в „Държавен вестник”. Основният лихвен процент, включително неговите промени, е обявен на сайта на Българската народна банка – Връзката отваря нов прозорецhttp://www.bnb.bg/. На същия сайт е достъпна и Методиката за определяне на основния лихвен процент.

В чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е посочено, че олихвяването на изтекли лихви (сложни лихви) става съобразно наредбите на Българската народна банка. Такива наредби обаче не са обнародвани.

С чл. 294, ал. 2 от Търговския закон е регламентирано, че лихва върху лихва се дължи само, ако е уговорена.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Информация за основния лихвен процент, както и за неговите промени през различните периоди, е достъпна на сайта на Българската народна банка – Връзката отваря нов прозорецhttp://www.bnb.bg/, включително и на английски език.

Текстовете на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Търговския закон /ТЗ/, както и други нормативни актове, посочени по-горе, са налични на български език на следния сайт: www.lex.bg.

Текстовете на Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, Търговския закон /ТЗ/, Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения са достъпни на български език и на този сайт: www.tita.bg.

Последна актуализация: 28/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Чешка република

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Да. Като цяло лихвата се урежда в членове 1802—1806 от Закон № 89/2012 (Граждански кодекс) и се определя като парична санкция, с която се наказва закъснението на длъжника при изпълнение на парично задължение. Размерът на законната лихва се определя с подзаконов нормативен акт (понастоящем Правителствено постановление № 351/2013).

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Размерът на законната лихва се изчислява съгласно законодателството, което е в сила към първия ден на забава за изпълнение на задължението.

Правителствено постановление № 351/2013 на Чешката република от 16 октомври 2013 г. е в сила от 1 януари 2014 г. С него се определят размерът на лихвата за забава и разходите, свързани със събирането на задължението, както и възнаграждението на ликвидатора, управителя по ликвидация и назначен от съда член на органа, представляващ юридическото лице, и се уреждат някои въпроси, свързани с Търговския вестник и публичните регистри за юридическите и физическите лица. Съгласно постановлението годишният размер на лихвата за забава се основава на доходността по репо сделките, определена от Чешката национална банка към първо число на календарния период, в който е настъпило неизпълнението на задължението за плащане, увеличена с осем процентни пункта. Този размер на лихвата след това остава непроменен през целия период на неизпълнение на задължението.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Лихвата за неизпълнение, което е започнало преди влизането в сила на Правителствено постановление № 351/2013, се урежда от предходния законодателен акт, т.е. Правителствено постановление № 142/1994, като винаги трябва да бъде указвано коя версия е в сила към първия ден на неизпълнението на задължението.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.psp.cz/sqw/sbirka.sqw?cz=351&r=2013

Последна актуализация: 06/03/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница немски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Германия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Да. Законният лихвен процент е определен в член 246 от германския Граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB). Ако лихвата по дадено задължение се дължи по силата на закона или на правна сделка, лихвеният процент е четири процента на година, освен ако не е предвидено друго.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Размер/ставка на законната лихва

Критерии за прилагане на законния лихвен процент

(ако е необходимо)

Правно основание

4 %

Стандартен процент, освен ако има специални разпоредби, които предвиждат друго, или ако е уговорено отклонение от този процент

Член 246 от германския Граждански кодекс

5 %

При двустранни търговски сделки (с изключение на лихвата за забава), освен ако се прилага специална разпоредба, предвиждаща друго

Член 352 от германския Търговски кодекс (Handelsgesetzbuch, HGB)

5 процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*)

Ако длъжникът просрочи плащане на задължение

Член 288, параграф 1 от германския Граждански кодекс

9 процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*)

Ако длъжникът не изпълни задължение за плащане и в съответната правна сделка не участва потребител

Член 288, параграф 2 от германския Граждански кодекс

5 процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*)

Ако потребителят не изпълни задължение за плащане по споразумение за потребителски кредит, освен ако има споразумение за ипотечен кредит

Член 497, параграф 1, изречение 1 от германския Граждански кодекс

5 процентни пункта или 9 процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*)

За парично задължение, считано от датата, на която възниква висящ спор (дата на връчване на исковата молба/призовката), най-рано считано от датата на падежа

Член 291 от германския Граждански кодекс

5 процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*)

За съдебни разноски — от датата на получаване на молбата за начисляване на разноските и считано от датата на падежа, а ако не е необходима молба — от датата, на която е постановено съдебното решение

Член 104, параграф 1, изречение 2 от германския Граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung, ZPO)

2 % над основния лихвен процент, определен от германското законодателство (*), но най-малко 6 %

За сделки с чекове или менителници, при което законен лихвен процент над 6 % се прилага само за издадени в страната чекове или полици

Членове 45 и 46 от германския Закон за чековете (Scheckgesetz);

Членове 28, 48 и 49 от германския Закон за менителниците (Wechselgesetz)

(*) Основният лихвен процент, определен от германското законодателство, НЕ е същият като този на ЕЦБ. За подробности относно изчисляването му, моля, вижте въпрос 3.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Основният лихвен процент, определен от германското законодателство, не е същият като основния лихвен процент на ЕЦБ. Той се изчислява в съответствие с член 247 от германския Граждански кодекс и се променя всяка година на 1 януари и на 1 юли. Преглед на основния лихвен процент по полугодия и години в съответствие с член 247 от германския Граждански кодекс е на разположение на немски и английски език на адрес:

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.bundesbank.de/Navigation/EN/Statistics/Money_and_capital_markets/money_and_capital_markets.html?https=1

Съгласно член 289 от германския Граждански кодекс лихвата за забава не се олихвява (забрана за сложна лихва).

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Германският Граждански кодекс е достъпен на немски и на английски език на адрес:

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gesetze-im-internet.de/bgb/index.html

Другите посочени по-горе законови и подзаконови актове са достъпни на немски език на адрес:

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gesetze-im-internet.de/zpo/index.html (Граждански процесуален кодекс, също и на английски език)

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gesetze-im-internet.de/hgb/index.html (Търговски кодекс, също отчасти и на английски език)

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gesetze-im-internet.de/scheckg/index.html (Закон за чековете)

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.gesetze-im-internet.de/wg/index.html (Закон за менителниците)

Последна актуализация: 15/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница естонски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Естония

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Съгласно член 113 от Закона за задълженията, когато изпълнението на парично задължение се забави, кредиторът може да поиска от длъжника да плати лихва за забава (санкция за забавено плащане) за периода от падежа на задължението до надлежното му издължаване.

Когато лихвеният процент за забава не е уговорен с договор, кредиторът може да претендира законно предвидената лихва по сумата. Съгласно член 113, параграф 1 от Закона за задълженията законният лихвен процент е посоченият в член 94 от закона плюс осем процента годишно. Съгласно член 94, параграф 1 от закона лихвеният процент се прилага на полугодишна основа и трябва да бъде равен на последния лихвен процент, приложим към основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка преди 1 януари или преди 1 юли всяка година.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Предвиденият в член 94 от Закона за задълженията лихвен процент се публикува два пъти годишно от Eesti Pank (Банката на Естония) на нейния уебсайт и в официалното издание Ametlikud Teadaanded. Съгласно член 113, параграф 1 от закона при изчисляването на размера на законната лихва към този лихвен процент се добавят осем процента.

За втората половина на 2015 г. предвиденият в член 94 процент беше 0,05 % и съответно законният лихвен процент беше 0,05 % + 8 % = 8,05 %.

За законната лихва в Естония не се предвиждат различни ставки. Член 113 от Закона за задълженията се прилага по един и същи начин спрямо всяко забавено изпълнение на парично задължение.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Допълнителна информация как да се изчисли законната лихва може да се намери на естонски език, например на уебсайта за потребители Връзката отваря нов прозорецTarbijaveeb и на уебсайта за правна помощ Връзката отваря нов прозорецJurist Aitab.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Законът за задълженията е публикуван на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Държавен вестник, а преводът на английски език е достъпен Връзката отваря нов прозорецтук.

Информация за най-актуалния лихвен процент на Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране е налична на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Банката на Естония.

Последна актуализация: 19/02/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Ирландия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законодателството предвижда прилагането на лихвен процент при различни обстоятелства, напр. просрочени плащания по търговски сделки, задължения, установени със съдебни решения, неплатени или просрочени данъци,

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Посочените в таблицата по-долу ставки на законната лихва са от значение за искове в граждански и търговски дела:

Размер/ставка на законната лихва

Критерии за прилагане на законна лихва

(ако е необходимо, напр. забава, потребителски договор и т.н.)

Правно основание

8 %

Лихвата, приложима за задължения, установени със съдебно решение от датата на влизане в сила на решението

Раздел 26, Закон за длъжниците (Ирландия) от 1840 г.

и

Раздел 20, Закон за съдилищата от 1981 г.

и

Нормативен акт S.I. 12/1989 — Наредба към Закона за съдилищата от 1981 г. (Лихва върху задължения, установени със съдебни решения), 1989 г.

8 %

Когато съд разпореди плащането от някое лице на парична сума, при определени обстоятелства съдът може да разпореди и плащането на лихва върху цялата сума или върху част от сумата, дължима за целия период или за част от него, от датата на възникване на основанието за иска, до датата на постановяване на решението.

Раздел 22, член 1, Закон за съдилищата от 1981 г.

и

Раздел 50, Закон за съдилищата и съдебните служители от 1995 г.

и

Нормативен акт S.I. 12/1989 — Наредба към Закона за съдилищата от 1981 г. (Лихва върху задължения, установени със съдебни решения), 1989 г.

8 %

Лихвата се прилага към разноски, присъдени от съда от датата на установяване на размера на тези разноски (било то чрез споразумение между страните, или чрез изчисляване на тези разноски от съдебен служител).

Раздел 30, Закон за съдилищата и съдебните служители от 2002 г., изменен с раздел 41 от Закона за гражданската отговорност и съдилищата от 2004 г.

и

Нормативен акт S.I 544/2004 (решение за откриване)

Основният лихвен процент за рефинансиране от Европейската централна банка (считано от 1 януари и 1 юли всяка година) плюс 8 процентни точки

Правото на кредитор да претендира присъждането на законната лихва за просрочено плащане, ако плащането е просрочено по отношение на търговски договори, сключени след 16 март 2013 г.

Нормативен акт (S.I.) № 580/2012 — Регламенти на Европейските общности (Просрочени плащания по търговски сделки) от 2012 г.

Основният лихвен процент за рефинансиране от Европейската централна банка (считано от 1 януари и 1 юли всяка година) плюс 7 процентни точки

Правото на кредитора да претендира присъждането на лихва за просрочено плащане, ако плащането е просрочено по отношение на търговски договори, сключени между 7 август 2002 г. и 15 март 2013 г. и когато претендираната лихва по просрочено плащане е над 5 EUR.

Нормативен акт S.I. № 388/2002 — Регламенти на Европейските общности (Просрочени плащания по търговски сделки) от 2002 г.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Не се прилага. Вж. таблицата по-горе.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Можете да намерите законодателството онлайн на следния адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.irishstatutebook.ie/eli/1996/act/33/enacted/en/html?q=Divorce

Последна актуализация: 13/12/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Гърция

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Гръцкото право предвижда наличието на законна лихва. С термина „законна лихва“ се обозначава пряко предвиденият в закона лихвен процент, т.е. процентът от главницата за определен период от време. Най-често срещаната форма на законна лихва е лихвата за забава, т.е. лихвата, дължима от длъжника от момента, в който е забавил плащането. Членове 301, 346, 529, 720 и др. от Гражданския кодекс предвиждат и други случаи на законна лихва.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Законният лихвен процент, дължим за забавено плащане, обикновено се определя на два процентни пункта над максималния дòговорен лихвен процент, който по-рано се определяше с решение на управителя на Централната банка на Гърция, но бе хармонизиран през 2001 г. със съответния лихвен процент на Европейската централна банка (Акт № 47/2000 на Съвета за парична политика, член 3, параграф 2 от Закон № 2842/2000). За сведение, небанковият наказателен лихвен процент се движеше в интервала от 12 % (без изменение в периода 1946—1979 г.) до 44 % (през 1992 г., когато постепенно започва да намалява). В момента той е 7,30 %.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

На уебсайта на Централната банка на Гърция е публикувана таблица с небанковите лихвени проценти (от 1946 г. насам) (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.bankofgreece.gr/Pages/el/Statistics/rates_markets/monetary/exotrapezika.aspx), макар че уебсайтът не предлага автоматичен метод за изчисляване на законния лихвен процент, какъвто има на други сайтове като NOMOS или ISOKRATIS (dsanet).

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

За Централната банка на Гърция — да, но не и за другите, тъй като за ползване на услугите е нужен абонамент.

Последна актуализация: 07/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница испански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Испания

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законната лихва е предвидена в Испания като субсидиарно средство за защита, с което се определя обезщетение за вреди в случай на липса на споразумение между страните, когато длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане. Тя е уредена в член 1108 от Гражданския кодекс (Código Civil), съгласно който неизплатеното задължение трябва да е парично или да бъде изразено в парична стойност.

Изрично определение на законната лихва няма.

Има обаче различни видове законна лихва. Най-разпространеният вид е посоченият по-горе, който е уреден в Гражданския кодекс. В други области обаче законът установява специални лихвени проценти, които в много случаи се изразяват в прилагане на определен процент спрямо законната лихва. Когато са приложими, тези лихвени проценти могат също да се считат за „законна лихва“, в смисъл, че са предвидени по закон. Могат да се посочат следните:

по отношение на ипотечните кредити Закон № 1/2013 от 14 май 2013 г. измени член 114 от Закона за ипотечните кредити (Ley Hipotecaria) и определи максималния размер на лихвения процент за просрочено плащане при заеми за купуване на основно жилище — когато ипотеката е върху самото жилище — като той възлиза на тройния размер на законната лихва, която понастоящем е 11,5 %;

— член 20, параграф 4 от Закон № 16/2011 относно договорите за кредити за потребители (Contratos de Crédito al Consumo) определя горна граница от 2,5 пъти законната лихва за такива операции;

— член 7 от Закон № 3/2004 относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (lucha contra la morosidad en las operaciones mercantiles) добавя разлика от 8 пункта (7 пункта до 2013 г.) към лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка в нейната най-скорошна основна операция по рефинансиране, проведена от нея преди първото календарно число на текущото календарно полугодие (понастоящем 0,250 %);

— по отношение на застрахователните договори с член 20, параграф 4 от Закон № 50/1980 от 8 октомври 1980 г. относно застрахователните договори (Ley 50/1980, de 8 de octubre, de Contrato de Seguro) застрахователните дружества се санкционират при неоправдана забава на изплащането на обезщетенията на лица, които имат вземания по силата на сключени от тях застрахователни договори, като им се начислява годишна лихва, равна на законната лихва, в сила към датата на падежа на плащането, увеличена с 50 %. При това съдът не може да наложи на застрахователя годишна лихва в размер под 20 %, ако са изтекли две години от възникване на вземането, без обезщетението да е изплатено;

— присъдената лихва (interés procesal) е посочена в член 576 от Закон № 1/2000 от 7 януари 2000 г. относно гражданското производство (Ley de Enjuiciamiento Civil), според който, след като решение или определение, с които се разпорежда плащане на парична сума, бъдат постановени на първа инстанция, на кредитора се дължи годишна лихва в размер на законния лихвен процент, увеличен с два пункта, или в размер на лихвения процент, уговорен между страните, или процент, предвиден със специална законова разпоредба.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Лихвеният процент се предвижда в законите за бюджета за всяка финансова година.

За 2016 г. той е предвиден в 34-ата допълнителна разпоредба към Закон № 48/2015 от 29 октомври 2015 г. относно общия държавен бюджет (Presupuestos Generales del Estado) за 2016 г.:

— 3,00 процента до 31 декември 2016 г.

Лихвените проценти за различните периоди се публикуват от Банката на Испания на следния адрес:

http://www.bde.es/clientebanca/es/areas/Tipos_de_Interes/Tipos_de_interes/Otros_tipos_de_i/otros-tipos/Tabla_tipos_de_interes_legal.html

Както е посочено в отговора на предишния въпрос, в допълнение към законната лихва, предвидена в член 1108 от Гражданския кодекс, за определяне на обезщетението за просрочени парични вземания се прилагат различни видове законна лихва. Могат да се посочат следните:

по отношение на ипотечните кредити Закон № 1/2013 от 14 май 2013 г. измени член 114 от Закона за ипотечните кредити и определи максималния размер на лихвения процент за просрочено плащане при заеми за купуване на основно жилище — когато ипотеката е върху самото жилище — като той възлиза на тройния размер на законната лихва, която понастоящем е 11,5 %;

— член 20, параграф 4 от Закон № 16/2011 относно договорите за кредити за потребители (Contratos de Crédito al Consumo) определя горна граница от 2,5 пъти законната лихва за такива операции;

— член 7 от Закон № 3/2004 относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (lucha contra la morosidad en las operaciones mercantiles) добавя разлика от 8 пункта (7 пункта до 2013 г.) към лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка в нейната най-скорошна основна операция по рефинансиране, проведена от нея преди първото календарно число на текущото календарно полугодие (понастоящем 0,250 %);

— по отношение на застрахователните договори с член 20, параграф 4 от Закон № 50/1980 от 8 октомври 1980 г. относно застрахователните договори (Ley 50/1980, de 8 de octubre, de Contrato de Seguro) застрахователните дружества се санкционират при неоправдана забава на изплащането на обезщетенията на лица, които имат вземания по силата на сключени от тях застрахователни договори, като им се начислява годишна лихва, равна на законната лихва, в сила към датата на падежа на плащането, увеличена с 50 %. При това съдът не може да наложи на застрахователя годишна лихва в размер под 20 %, ако са изтекли две години от възникване на вземането, без обезщетението да е изплатено;

— присъдената лихва (interés procesal) е посочена в член 576 от Закон № 1/2000 от 7 януари 2000 г. относно гражданското производство (Ley de Enjuiciamiento Civil), според който, след като решение или определение, с които се разпорежда плащане на парична сума, бъдат постановени на първа инстанция, на кредитора се дължи годишна лихва в размер на законния лихвен процент, увеличен с два пункта, или в размер на лихвения процент, уговорен между страните, или процент, предвиден със специална законова разпоредба.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Лихвените проценти за различните периоди можете да намерите на уебсайта, посочен в предишния отговор.

http://www.bde.es/clientebanca/es/areas/Tipos_de_Interes/Tipos_de_interes/Otros_tipos_de_i/otros-tipos/Tabla_tipos_de_interes_legal.html

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Да, на следния уебсайт:

http://www.bde.es/clientebanca/es/areas/Tipos_de_Interes/

Последна актуализация: 04/04/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Хърватия

1 Законна лихва – регламентирана ли е в държавата-членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва” в държавата-членка?

Да. Законната лихва (zakonska kamata) е лихвеният процент, който длъжникът по парично задължение трябва да плати при неизпълнение на задължение за заплащане на определена парична сума. Следователно длъжникът, който не е изпълнил парично задължение, дължи освен главницата и законна лихва.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/й? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Общият закон за законната лихва е Законът за гражданските задължения (Zakon o obveznim odnosima) (Narodne Novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия), № 35/05, 41/08, 125/11 и 78/15) — членове 29—31. Този закон се прилага, освен ако не съществува специален закон по отношение на специфични лица и специфични взаимоотношения. Съгласно този закон размерът на лихвата за забава при задължения, произтичащи от търговски договори и от договори между търговец и публичноправен субект, се определя на всеки шест месеца чрез увеличаване с пет процентни пункта на средния размер на лихвата, изчислен за референтния период преди текущия шестмесечен период, върху заемите, отпуснати за период, по-дълъг от една година, на нефинансови предприятия, и с три процентни пункта — за други отношения.

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската национална банка (Hrvatska narodna banka), която трябва да го публикува на 1 януари и на 1 юли в Narodne Novine, Държавен вестник на Република Хърватия.

Средният лихвен процент, използван за изчисляване на законните лихвени проценти за текущия шестмесечен период (от 1 януари 2017 г. до 30 юни 2017 г.), е 4,68 %. Следователно за периода 1 януари 2017 г.—30 юни 2017 г. законният лихвен процент върху дългове, произтичащи от търговски договори и от договори между търговец и публичноправен субект, е 9,68 %, а за други видове отношения (напр. отношения, произтичащи от кредитни споразумения и други гражданскоправни договори, извъндоговорни отношения — обезщетение за вреди, неоснователно обогатяване) е 7,68 %.

Специалният закон, уреждащ законния лихвен процент за определени задължения, е Законът за финансовите трансакции и предварителната несъстоятелност (Zakon o financijskom poslovanju i predstečajnoj nagodbi) (Narodne Novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия), № 108/12, 144/12, 81/13, 112/13, 71/15 и 78/15). Този закон се прилага към забавени плащания по търговски сделки между предприемачи и между предприемачи и публичноправни субекти, при които публичноправният субект е длъжникът и които имат за предмет доставка на стоки или предоставянето на услуги срещу заплащане. Съгласно този закон законната лихва за забавени плащания е лихвеният процент, равен на стандартния лихвен процент, увеличен с 8 процентни пункта. Стандартният лихвен процент е равен на намаления с три процентни пункта среден лихвен процент по заеми, изчислен за референтния период преди текущия шестмесечен период, които заеми са отпуснати за период, по-дълъг от една година, на нефинансови предприятия.

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската национална банка (Hrvatska narodna banka), която трябва да го публикува на 1 януари и на 1 юли в Narodne Novine, Държавния вестник на Република Хърватия.

Стандартният лихвен процент, използван за изчисляване на законните лихвени проценти за текущия шестмесечен период (1 януари 2017 г.—30 юни 2017 г.), е 1,68 %. Следователно за периода 1 януари 2017 г.—30 юни 2017 г. законният лихвен процент за забавени плащания по търговски сделки между предприемачи и между предприемачи и публичноправни субекти, при които публичноправният субект е длъжникът, е 9,68 %.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската национална банка (Hrvatska narodna banka), която трябва да го публикува на 1 януари и на 1 юли в Narodne Novine, Държавен вестник на Република Хърватия.

Можете да получите достъп до Държавен вестник на Република Хърватия, Narodne novine, като щракнете върху следната връзка: Връзката отваря нов прозорецhttps://narodne-novine.nn.hr/

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Можете да получите безплатен достъп до Държавен вестник на Република Хърватия, Narodne novine, като щракнете върху следната връзка: Връзката отваря нов прозорецhttps://narodne-novine.nn.hr/

Последна актуализация: 25/03/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница италиански е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Италия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

В Италия законна лихва се дължи върху финансово задължение.

Правното основание е член 1282 от Гражданския кодекс на Италия (Codice Civile), според който върху присъдените и изискуеми вземания автоматично се начислява лихва, освен ако не е предвидено друго по закон или според правото на собственост.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Размерът на законната лихва се определя от италианската държавна хазна на годишна база с постановление, което се издава до 15 декември всяка година.

Ако страните са договорили лихвен процент, тогава се прилага определеният от тях процент. Процентът обаче трябва да е договорен в писмен вид и не трябва да е по-висок от максималния разрешен процент съгласно законодателството против лихварството (Закон № 108 от 7 март 1996 г.), в противен случай лихвата ще се счита за лихварска практика и съответно ще бъде нищожна. В такива случаи няма да се дължи лихва (член 1815 от Гражданския кодекс).

Ако страните са постигнали споразумение да прилагат договорен лихвен процент, но не са определили размера, тогава се прилага законният лихвен процент.

В италианската правна система разпоредбите по отношение на лихвата за забавено плащане отчасти се различават от тези за законната лихва. Лихвата за забавено плащане е предвидена като санкция (за длъжника) и обезщетение (за кредитора). Тя е свързана с неизпълнение на финансово задължение след забавено плащане или неплащане за съответната услуга в рамките да предвидения от закона срок или по споразумение, постигнато от страните. За да може кредиторът да претендира за лихва за забавено плащане, длъжникът трябва да е в забава. „Забава“ означава забавяне от страна на длъжника в изпълнението на неговите или нейните задължения. Счита се, че длъжникът е в забава, когато срокът за изпълнение на задължението е изтекъл и длъжникът е получил покана за плащане: официален документ, с който кредиторът кани длъжника да извърши дължимото плащане.

Според Гражданския кодекс лихва за забавено плащане се дължи в размера на законния лихвен процент или на лихвения процент, определен по закон. Ако обаче е била дължима лихва, по-висока от законния лихвен процент, преди длъжникът да е получил покана за плащане, тогава лихвата за забава ще бъде в същия размер (член 1224 от Гражданския кодекс).

Според член 1284 от Гражданския кодекс процентът на законната лихва се определя на годишна база от министъра на икономиката и финансите. С наредба, публикувана в Официален вестник на Италианската република, министърът променя процента на база на средногодишната доходност на държавните облигации с максимален срок от 12 месеца, като взема предвид отчетения през годината процент на инфлацията. Този размер се определя най-късно до 15 декември на годината, предшестваща годината, за която е приложим процентът. Ако до 15 декември новият процент не е определен, тогава действащият процент остава непроменен за следващата година.

От 1 януари 2017 г. законната лихва е в размер на 0,1 %.

Таблица, представяща промените в лихвения процент с течение на времето, считано от 2010 г.:

1 %

От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г.

Връзката отваря нов прозорецМинистерски указ (МУ) от 4 декември 2009 г.

1,5 %

От 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г.

Връзката отваря нов прозорецМУ от 7 декември 2010 г.

2,5 %

От 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г.

Връзката отваря нов прозорецМУ от 12 декември 2011 г.

1 %

От 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г.

МУ от 12 декември 2013 г.

0,5 %

От 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.

МУ от 11 декември 2014 г.

0,2 %

От 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.

МУ от 11 декември 2015 г.

0,1 %

От 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

МУ от 7 декември 2016 г.

Определянето на лихва с по-висок лихвен процент от законния трябва да бъде в писмен вид, в противен случай е дължима лихва със законния лихвен процент.

Ако страните не са договорили лихвен процент, от момента на представяне на документа за образуване на производство законният лихвен процент е равен на процента, предвиден в специалния закон за уреждане на забавено плащане по търговски сделки (вж. по-долу). Това правило е приложимо също така по отношение на акта за образуване на арбитражно производство.

Специално законодателство за уреждане на забавено плащане по търговски сделки

С оглед на транспонирането на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки италианският законодателен орган е издал Законодателен указ № 231/2002, с измененията. В него изрично е предвидена лихва за забавено плащане по търговски сделки с по-висок процент от законния лихвен процент. Според Законодателен указ № 231/2002 търговските сделки са „договори от всякакъв вид между предприятия или между предприятия и публични органи, които включват, независимо дали единствено или предимно, доставка на стоки или извършване на услуги срещу заплащане на възнаграждение“. В споменатия указ е предвидено, че в контекста на търговска сделка „всяко лице, което неоснователно търпи забавено плащане на възнаграждение, автоматично има право на плащане на лихва за забавено плащане, считано от деня, следващ изтичането на крайния срок за плащане, без да е необходимо да се отправя официална покана за плащане“, освен ако длъжникът успее да докаже, че неплащането се дължи на причини, за които той или тя не носи вина.

Според този закон лихвата върху забавени плащания по търговски сделки се базира на процента, който всяка година се определя от Министерството на икономическите въпроси и финансите. Лихвата е обобщена в таблицата по-долу, в която е посочено: а) за първата половина на годината, за която се отнася забавянето, използваният процент е този, който е бил в сила към 1 януари от тази година; б) за втората половина на година, за която се отнася забавянето, използваният процент е процентът, който е бил в сила на 1 юли от тази година.

Таблица, представяща промените в лихвения процент за забавени плащания във времето, считано от 2010 г.:

ТАБЛИЦА на ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ ЗА ЗАБАВЕНИ ПЛАЩАНИЯ съгласно Законодателен указ 231/2002

С промените, въведени със Законодателен указ 192/2012

Сключени сделки преди 31.12.12 г.

От

До

Процент на ЕЦБ

Процент на увеличение

Общо

Общи проценти

1.1.2010 г.

30.6.2010 г.

1,00 %

7,00 %

8,00 %

8,00 %

1.1.2010 г.

31.12.2010 г.

1,00 %

7,00 %

8,00 %

8,00 %

1.1.2011 г.

30.6.2011 г.

1,00 %

7,00 %

8,00 %

8,00 %

1.7.2011 г.

31.12.2011 г.

1,25 %

7,00 %

8,25 %

8,25 %

1.1.2012 г.

30.6.2012 г.

1,00 %

7,00 %

8,00 %

8,00 %

1.7.2012 г.

31.12.2012 г.

1,00 %

7,00 %

8,00 %

8,00 %

1.1.2013 г.

30.6.2013 г.

0,75 %

8,00 %

8,75 %

7,75 %

1.7.2013 г.

31.12.2013 г.

0,50 %

8,00 %

8,50 %

7,50 %

1.1.2014 г.

30.6.2014 г.

0,25 %

8,00 %

8,25 %

7,25 %

1.7.2014 г.

31.12.2014 г.

0,15 %

8,00 %

8,15 %

7,15 %

1.1.2015 г.

31.12.2015 г.

0,05 %

8,00 %

8,05 %

7,05 %

1.1.2016 г.

30.6.2016 г.

0,05 %

8,00 %

8,05 %

7,05 %

1.7.2016 г.

31.12.2016 г.

0,00 %

8,00 %

8,00 %

7,00 %

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Има множество уебсайтове, предоставящи безплатен софтуер за изчисляване на законната лихва и лихвата за забавени плащания.

Последна актуализация: 22/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Кипър

1 Законна лихва – регламентирана ли е в държавата-членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва” в държавата-членка?

В националното право на Кипър не се предвижда „законен лихвен процент“. Когато обаче пред съда бъде предявен иск, съдията има право да разпореди законната лихва да бъде платена по предварително определен процент, считано от датата на предявяване на иска до датата на постановяване на съдебното решение, ако в съответното законодателство не се предвижда плащането на лихва, или когато по отношение на искове, предявени във връзка с нарушение на договор или на споразумение, въпросният договор или споразумение не включва изрична разпоредба, определяща размера на лихвата.

Понастоящем процентът е определен на 3,5 % със специална заповед на Министерството на финансите, което има право да го коригира.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/й? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Моля, вж. отговора на въпрос 1. Лихвеният процент, който понастоящем е в сила, е 3,5 %.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Не се прилага. Моля, вж. отговора на въпрос 1.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Не се прилага. Моля, вж. отговора на въпрос 1.

Последна актуализация: 13/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Люксембург

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законната лихва е лихвеният процент, който се определя ежегодно със закон и се прилага в случай на забава на плащане на дължима сума, ако предварително не е определен друг процент от страните.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

След закона от 18 април 2004 г. за прилагане на Директива 2000/35/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г., размерът на лихвата за забава за търговските сделки (т.е. сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които изискват плащане за доставка на стоки или предоставяне на услуги) се определя отделно чрез позоваване на пределната ставка, произтичаща от тръжната процедура с променлив лихвен процент за основния инструмент за рефинансиране, прилаган от Европейската централна банка при последната й операция за основно финансиране преди 1-ия календарен ден на всяко шестмесечие. В случай на забавено плащане, този процент се увеличава със съответния марж (освен ако не е посочено друго в договора, в съответствие с член 5 от Закона от 18 април 2004 г. относно сроковете за плащане и лихвата за забава).

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

/

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.legilux.public.lu/

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.mj.public.lu/

Последна актуализация: 18/12/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Унгария

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Да. Законният лихвен процент е определен в член 6:47 от Закон V от 2013 г. относно Гражданския кодекс, който препраща към правилата за лихвения процент, въведени от централната банка. Законният лихвен процент за задължение, изразено в унгарски форинти (HUF), съответства на основния лихвен процент на централната банка, който се определя от Паричния съвет към Унгарската национална банка. Ако задължението е изразено в чуждестранна валута, законният лихвен процент е основният лихвен процент, определен от емитиращата въпросната валута централна банка, а ако такъв основен лихвен процент не съществува — лихвеният процент на паричния пазар.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Правното основание за законната лихва е Гражданският кодекс, в който лихвата се разглежда като цената на заетите пари, която длъжникът на парична сума трябва да заплати, освен ако страните са уговорили друго (напр. безвъзмездно ползване на пари, освобождаване от лихва). Законната лихва, приложима за задължението, се определя на всяко календарно полугодие. Лихвеният процент, който е в сила към първо число от съответното календарно полугодие, се прилага към целия период на полугодието независимо от промените в основния лихвен процент на централната банка през това полугодие.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Не.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Да, Гражданският кодекс може да бъде намерен в Връзката отваря нов прозорецСборника на националното законодателство (Nemzeti Jogszabálytár). Информация за ставката на основния лихвен процент на централната банка може да бъде намерена на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Унгарската национална банка.

Последна актуализация: 16/10/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Малта

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

В малтийското право не съществува терминът „законна лихва“, а вместо него се използва „законна лихва за забавено плащане“. Тази фраза може да се намери в малтийския Търговски кодекс, където терминът е определен като „проста лихва за забавено плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта (8 %)“.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Малтийското право предвижда само един лихвен процент и той е осем процента (8 %). Правното основание на този процент е Търговският кодекс, глава 13 от Законите на Малта, по-специално в дял II, поддял IA от този кодекс.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Кредиторът има право на лихва за забавено плащане от деня, следващ датата на плащане, или от изтичането на срока на плащане, определени в договора. Ако обаче датата или срокът на плащане не са определени в договора, кредиторът има право на лихва за забавено плащане при изтичането на един от следните срокове:

  • тридесет календарни дни от датата на получаване от длъжника на фактурата;
  • тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или услугите, ако датата на получаване на фактурата не е сигурна;
  • тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или услугите, ако длъжникът получи фактурата преди стоките или услугите;
  • тридесет календарни дни след датата, на която съгласно договореното законодателство или съгласно договора продуктът трябва да бъде приет или проверен, а длъжникът получи фактурата преди това или на датата на въпросното приемане или проверка.

Приложимият основен лихвен процент за първото полугодие на съответната година е процентът в сила на 1 януари същата година, а за второто полугодие на съответната година е процентът в сила на 1 юли същата година.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Малтийският Търговски кодекс, Връзката отваря нов прозорецглава 13 от Законите на Малта, е достъпен безплатно онлайн.

Последна актуализация: 22/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Холандия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

В Нидерландия има законна лихва. Това е лихвата, която по силата на закона може да се претендира от кредитор в случай на забава на плащане от страна на длъжника.

Прави се разграничение между законната лихва за нетърговски сделки (член 6:119 от Гражданския кодекс) и законната лихва за търговски сделки (член 6:119a от Гражданския кодекс).

Законната лихва за нетърговски сделки се прилага по отношение на всички договори с частни физически лица или потребители.

Законната лихва за търговски сделки се прилага по отношение на всички договори с предприятия и организации от публичния сектор.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Законната лихва по нетърговски сделки е 2 %. Законната лихва за търговски сделки е 8 %.

Законната лихва може да варира.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Последна актуализация: 12/09/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Австрия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законните лихвени проценти са уредени в член 1000 от Гражданския кодекс на Австрия (Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch, ABGB). Лихвените проценти за забава (мораторни лихви) са уредени в член 1333 от ABGB, а по отношение на правните сделки със стопански характер между дружества и между дружества и публичноправни юридически лица — в член 456 от австрийския Търговски кодекс (Unternehmensgesetzbuch, UGB).

Член 1000 от ABGB се прилага за лихвите, „които са предвидени по закон или за които не е определен лихвен процент“. Освен това в член 1000, алинея 2 от ABGB се посочват случаите, при които може да бъде начислявана лихва върху лихвата (сложна лихва).

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Съгласно член 1000, алинея 1 от ABGB законната лихва е четири процента годишно. Същото важи и за законната лихва за забава (мораторна лихва) съгласно член 1333, алинея 1 от ABGB във връзка с член 1000, алинея 1 от ABGB. Този лихвен процент се прилага и при едностранни стопански сделки.

Съгласно член 456 от UGB при забавено плащане на непогасени задължения по правни сделки със стопански характер между дружества и между дружества и публичноправни юридически лица се прилага мораторна лихва от 9,2 процентни пункта над основния лихвен процент. Основният лихвен процент за съответното полугодие е този, който е в сила към първото календарно число на периода. Основният лихвен процент може да бъде намерен на уебсайта на Австрийската национална банка на адрес: http://www.oenb.at, под рубриката „Услуги“ (Services) / „Лихвени проценти и обменни курсове“ (Interest rates and exchange rates).

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Съгласно член 1000, алинея 2 от ABGB кредиторът може да изисква заплащане на сложна лихва по парично вземане, ако това е изрично уговорено от страните. Дори и без такава договореност между тях, сложна лихва от четири процента годишно може да бъде наложена от деня, в който спорът става висящ (когато искът бъде връчен на ответника), ако искът е за дължима лихва. Австрийското право не забранява сложната лихва.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Посочените разпоредби на австрийския Граждански кодекс и на Търговския кодекс са достъпни безплатно (на немски език) на уебсайта на Австрийското федерално канцлерство (Bundeskanzleramt) (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.ris.bka.gv.at/) под рубрика „Bundesrecht“/„Bundesrecht konsolidiert“.

Последна актуализация: 01/03/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница полски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Полша

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Съгласно член 359, алинея 1 от закона от 23 април 1964 г. — Граждански кодекс (публ. във Вестник за закони (Dziennik Ustaw) от 2014 г., акт 121, с измененията, наричан по-нататък „ГК“), лихва по парична сума се дължи само ако основанието за нея е подаден съдебен иск, правна норма, съдебно решение или определение или решение на друг компетентен орган. Ако лихвеният процент не е определен другояче, размерът на законната лихва възлиза на сбора от основния лихвен процент, определен от Полска национална банка плюс 3,5 процентни пункта.

От друга страна, що се отнася до лихвата за забава, съгласно член 481, алинея 2 от ГК, ако лихвеният процент за забава не е определен, размерът на законната лихва за забава възлиза на сбора от основния лихвен процент на Полската национална банка плюс 5,5 процентни пункта. Ако обаче за вземанията е договорен по-висок лихвен процент, кредиторът може да поиска плащане на лихва за забава по по-високата ставка.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Съгласно член 359, алинея 2 от ГК размерът на законната лихва е процент, равен на сбора от основния лихвен процент на Полската национална банка плюс 3,5 процентни пункта. Министърът на правосъдието обявява ставката на законната лихва с обявление в полския Държавен вестник (Monitor Polski). Понастоящем съгласно обявлението на министъра на правосъдието от 7 януари 2016 г. считано от 1 януари 2016 г. годишната ставка на законната лихва е 5 %, а годишната ставка на законната лихва за забава (мораторна лихва) е 7 %.

Лихвата за просрочени плащания при търговски сделки, от друга страна, е уредена със Закона от 8 март 2013 г. относно условията за плащане при търговски сделки (публ. във Вестник за закони, 2013 г., акт 403, с измененията), като лихвената ставка винаги се определя с обявление на министъра на развитието. Понастоящем съгласно обявлението от 7 януари 2016 г. считано от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2016 г. годишната ставка на законната лихва за забава при търговските сделки е 9,50 %.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

За подробности по настоящите ставки на лихвените проценти на Полската национална банка, включително основния лихвен процент, моля, посетете уебсайта на Полската национална банка (Narodowy Bank Polski — NBP) на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.nbp.pl/home.aspx?f=/dzienne/stopy.htm

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Обявленията на министъра на правосъдието и на министъра на развитието относно ставката на законната лихва (за търговските сделки) са достъпни на уебсайта на Правителствения център за законодателство (Rządowe Centrum Legislacji RCL): Връзката отваря нов прозорецhttp://www.monitorpolski.gov.pl/Wyszukiwanie/tabid/114/Title/odsetki/Default.aspx

Последна актуализация: 22/01/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Португалия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законна лихва

Да, португалското законодателство предвижда законни лихвени проценти.

Лихвата може да бъде определена от страните или установена по закон. Когато тя се определя от страните, се нарича договорна лихва. Когато е установена по закон, се нарича законна лихва.

Както договорната, така и законната лихва може да бъде от граждански или търговски характер.

Предназначение на лихвата

Като цяло съществуват два вида лихви: възнаградителна лихва (напр. платима по заем) и наказателна (мораторна) лихва (напр. лихва за неизпълнение на задължение).

Законна лихва за неизпълнение на задължение за плащане

Когато длъжник изпадне в забава при изпълнението на парично задължение, по правило дължимото обезщетение за забава е в размер на законната лихва, начислявана от датата, на която длъжникът е изпаднал в забава. Парично задължение е задължението за плащане на определена парична сума на друга страна.

Момент на изпадане в забава

Счита се, че длъжникът изпада в забава, след като бъде приканен по съдебен или извънсъдебен ред да изпълни задължението.

Три са случаите обаче, при които се счита, че длъжникът е изпаднал в забава, независимо от това дали му е изпратена покана:

  1. ако задължението е срочно;
  2. ако задължението е възникнало вследствие на незаконно действие;
  3. ако длъжникът избягва получаването на поканата; в такъв случай се счита, че длъжникът е уведомен на датата, на която по правило поканата е трябвало да му бъде връчена.

Ако вземането не е ликвидно, не е налице неизпълнение, докато то не стане ликвидно, освен ако неликвидността е по вина на длъжника. Ако длъжникът е отговорен за незаконно действие или риск, се счита, че е изпаднал в забава от датата, на която му е връчена покана за доброволно изпълнение, освен ако вече е изпаднал в забава съгласно посоченото в първата част от тази точка.

Погасяване или цесия (прехвърляне) на вземане от лихва

След възникването му задължението за лихва не е непременно зависимо от главното вземане. Всяко от тези две вземания може да бъде прехвърлено или погасено независимо от другото.

Разпределение на частични плащания

В националното законодателство са установени следните правила във връзка с разпределението на плащанията:

i) Когато в допълнение към главницата длъжникът трябва да заплати разноски или лихва или трябва да обезщети заемодателя в резултат на неизпълнение на задължение за плащане, то плащане, което не е достатъчно, за да покрие общо дължимата сума, се разпределя така, че да се погасят най-напред разноските, след това обезщетението, лихвите и най-после главницата;

ii) Главницата се погасява последна, освен ако кредиторът се съгласи на друго.

Лихва върху лихвата

В някои случаи върху обикновената лихва може да бъде начислявана наказателна лихва (сложна лихва).

За да се начисли допълнителна лихва върху лихвата, трябва да е налице някое от следните обстоятелства:

или длъжникът трябва да бъде уведомен по съдебен ред да капитализира начислената лихва, или той трябва да изплати лихвата, в противен случай тя ще бъде капитализирана.

Може да бъде капитализирана само лихва, съответстваща на минимален срок от една година. Тези ограничения спрямо сложната лихва са неприложими, ако противоречат на конкретните разпоредби или практики в съответния отрасъл (като напр. в случая на заеми, отпускани от финансови институции съгласно специални норми).

Съгласно националната съдебна практика върху наказателна лихва не може да се начислява наказателна лихва. Съответно върху законна лихва, дължима в резултат на забава по парично задължение, по принцип не може да се начислява лихва. Това правило не засяга вариациите на тълкуването му в съдебната практика, нито предвидената от закона възможност за прилагане на задължителни имуществени санкции, когато изплащането на парична сума е разпоредено със съдебно решение.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Законните лихвени проценти са различни в зависимост от това дали се отнасят до лихва по граждански или търговски сделки.

Законна лихва по граждански сделки

Законната лихва по граждански сделки се определя със съвместна министерска заповед за прилагане (Portaria) на министрите на правосъдието и на финансите в съответствие с член 449, параграф 1 от португалския Граждански кодекс (Código Civil). Към декември 2015 г. (време на изготвяне на настоящата информация) лихвените проценти по граждански сделки се определят с Министерска заповед за прилагане № 291/03 от 8.4.2003 г.

Законна лихва по търговски сделки

Законната лихва по търговски сделки обикновено се дължи за вземания на търговски дружества, еднолични търговци или юридически лица, и по-специално по видовете вземания, упоменати в Законодателно постановление № 62/2013 от 10.5.2013 г., което е посочено по-долу.

Законната лихва по търговски сделки се определя със съвместна министерска заповед за прилагане на министрите на правосъдието и на финансите в съответствие с член 102, параграфи 3—5 от португалския Търговски кодекс (Código Comercial). Към времето на съставяне на настоящия текст през декември 2015 г. определянето на лихвата по търговски сделки се урежда с Министерска заповед за прилагане № 277/13 от 26.8.2013 г., съгласно която лихвените проценти за търговски сделки се определят на полугодие.

Размерът на всеки от лихвените проценти по търговски сделки, посочени в Министерска заповед за прилагане № 277/13 от 26.8.2013 г., се определя с обявление от Генерална дирекция „Държавна хазна и финанси“ (Direcção Geral do Tesouro e Finanças), публикува се в Държавен вестник на Републиката, серия ІІ, до 15 януари и до 15 юли всяка година.

Министерска заповед за прилагане № 277/13 от 26.8.2013 г. предвижда два вида наказателни лихвени проценти по търговски сделки, които са различни в зависимост от съответните сделки:

  1. Първият вид лихвен процент се прилага към забави на плащания, свързани с търговски сделки между дружества или между дружества и държавни структури, по смисъла на Законодателно постановление № 62/2013 от 10.5.2013 г.;
  2. Вторият вид е допълнителният процент наказателна лихва, приложим към други операции и свързан с вземания на търговски дружества, еднолични търговци или юридически лица, по смисъла на член 102, параграф 3 от португалския Търговски кодекс.

Законните лихвени проценти, както по граждански, така и по търговски сделки, с времето се променят. Поради тази причина изчислението на лихвата следва да отчита различните ставки, приложими за всяка част от срока на неизпълнение на задължението за плащане.

От практически съображения тук са споменати само законните лихвени проценти за последните години. Съдържанието на настоящия информационен лист има единствено индикативен характер и не може да замени справките с приложимото национално законодателство за всеки отделен случай.

Към законната лихва се добавя задължителна допълнителна лихва от 5 %, която се дължи, ако плащането на паричната сума е разпоредена със съдебно решение. В такъв случай 5-процентна годишна лихва се дължи автоматично — без за тази цел да е необходимо каквото и да било друго съдебно решение — считано от датата на влизане в сила на решението. Тази задължителна имуществена санкция се добавя към наказателната лихва, ако е приложимо, или към дължимото обезщетение в съответствие с член 829a, параграф 4 от португалския Граждански кодекс.

Законната лихва от 5 август 1980 г. до днес е, както следва:

От 5.8.1980 г. до 22.5.1983 г.
[(1 021 дена) — Законодателно постановление № 200-C/80 от 24.6.1980 г. и Министерска заповед за прилагане № 447/80 от 31.7.1980 г.]

15 %

От 23.5.1983 г. до 28.4.1987 г.
[(1 437 дена) — Министерска заповед за прилагане № 581/83 от 18.5.1983 г.]

23 %

От 29.4.1987 г. до 29.9.1995 г.
[(3 076 дена) — Министерска заповед за прилагане № 339/87 от 24.4.1987 г.]

15 %

От 30.9.1995 г. до 16.4.1999 г.
[(1 295 дена) — Министерска заповед за прилагане № 1171/95 от 25.9.1995 г.]

10 %

От 17.4.1999 г. до 30.4.2003 г.
[(1 475 дена) — Министерска заповед за прилагане № 263/99 от 12.4.1999 г.]

7 %

От 1.5.2003 г.
[(1 475 дена) — Министерска заповед за прилагане № 291/03 от 8.4.2003 г.]

4 %

Законните лихвени проценти по търговски сделки от 28 септември 1995 г. до днес са, както следва:

От 28.9.1995 г. до 16.4.1999 г.
[Министерска заповед за прилагане № 1167/95 от 23.9.1995 г.]

15 %

От 17.4.1999 г. до 30.9.2004 г.
[Министерска заповед за прилагане № 262/99 от 12.4.1999 г.]

12 %

От 1.10.2004 г. до 31.12.2004 г.
[Обявление № 10097/04 на Генерална дирекция „Държавна хазна“ (Direcção-Geral do Tesouro или DGT) от 30.10.2004 г.]

9,01 %

Първа половина на 2005 г.
[Министерска заповед за прилагане № 597/2005 от 19.7 и Обявление № 310/2005 на DGT от 14.1.2005 г.]

9,09 %

Втора половина на 2005 г.
[Министерска заповед за прилагане № 597/2005 от 19.7 и Обявление № 6923/2005 на DGT от 25.7.2005 г.]

9,05 %

Първа половина на 2006 г.
[Обявление № 240/2006 на DGT от 11.1.2006 г.]

9,25 %

Втора половина на 2006 г.
[Обявление № 7706/2006 на DGT от 10.7.2006 г.]

9,83 %

Първа половина на 2007 г.
[Обявление № 191/2007 на DGT от 5.1.2007 г.]

10,58 %

Втора половина на 2007 г.
[Обявление № 13665/2007 на Генерална дирекция „Държавна хазна и финанси“ (Direcção-Geral do Tesouro e Finanças или DGTF) от 30.7.2007 г.]

11,07 %

Първа половина на 2008 г.
[Обявление № 2152/2008 на DGTF от 29.1.2008 г.]

11,20 %

Втора половина на 2008 г.
[Обявление № 19995/2008 на DGTF от 14.7.2008 г.]

11,07 %

Първа половина на 2009 г.
[Обявление № 1261/2009 на DGTF от 14.1.2009 г.]

9,50 %

Втора половина на 2009 г.
[Обявление № 12184/2009 на DGTF от 1.7.2009 г.]

8 %

Първа половина на 2010 г.
[Обявление № 597/2010 на DGTF от 4.1.2010 г.]

8 %

Втора половина на 2010 г.
[Обявление № 13746/2010 на DGTF от 12.7.2010 г.]

8 %

Първа половина на 2011 г.
[Обявление № 2284/2011 на DGTF от 21.1.2011 г.]

8 %

Втора половина на 2011 г.
[Обявление № 14190/2011 на DGTF от 14.7.2011 г.]

8,25 %

Първа половина на 2012 г.
[Обявление № 692/2012 на DGTF от 17.1.2012 г.]

8 %

Втора половина на 2012 г.
[Обявление № 9944/2012 на DGTF от 24.7.2012 г.]

8 %

Първа половина на 2013 г.
[Обявление № 584/2013 на DGTF от 11.7.2013 г.]

7,75 %

Втора половина на 2013 г.
Операции, обхванати от Законодателно постановление (Decreto-lei) № 62/2013
[Обявление № 11617/2013 на DGTF от 17.9.2013 г.]

8,50 %

Други операции
[Обявление № 10478/2013 на DGTF от 23.8.2013 г.]

7,50 %

Първа половина на 2014 г.
Операции, обхванати от Законодателно постановление № 62/2013

8,25 %

Други операции
[Обявление № 1019/2014 на DGTF от 24.1.2014 г.]

7,25 %

Първа половина на 2014 г.
Операции, обхванати от Законодателно постановление № 62/2013

8,15 %

Други операции
[Обявление № 8266/2014 на DGTF от 16.7.2014 г.]

7,15 %

Първа половина на 2015 г.
Операции, обхванати от Законодателно постановление № 62/2013

8,05 %

Други операции
[Обявление № 563/2015 на DGTF от 19.1.2015 г.]

7,05 %

Втора половина на 2015 г.
Операции, обхванати от Законодателно постановление № 62/2013

8,05 %

Други операции
[Обявление № 7758/2015 на DGTF от 14.7.2015 г.]

7,05 %

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Допълнителна информация за начина на изчисляване на законния лихвен процент може да бъде намерена на уебсайта на Генерална дирекция „Държавна хазна и финанси“ на Министерството на правосъдието.

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dgtf.pt/avisos-e-circulares/taxas-de-juros-moratorios

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Онлайн достъпът до уебсайта, посочен в отговора на въпрос 3, е безплатен.

Предупреждение

Информацията, съдържаща се в настоящия информационен лист, е обща и неизчерпателна и не обвързва звеното за контакт, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, съдилищата или други лица. Тя няма за предназначение да замени справките с действащото приложимо законодателство.

Последна актуализация: 17/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Румъния

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

С Правителствена наредба № 13/2011 относно възнаградителната и наказателната законна лихва при парични задължения и за уреждане на някои финансови и фискални мерки в банковия сектор се урежда правният режим на:

— възнаградителната законна лихва (т.е. лихвата, която длъжникът дължи по сума, която е длъжен да изплати в определен срок, като тази лихва се начислява за периода преди настъпването на падежа на дължимата сума) и

— наказателната законна лихва (т.е. лихвата, която длъжникът трябва да заплати върху дължимата сума, в случай на неизпълнение на задължението за плащане при настъпване на падежа).

Съгласно член 2 от Правителствена наредба № 13/2011, когато по закон или съгласно договорни клаузи върху парично задължение следва да се начисли възнаградителна и/или наказателна лихва, според случая, и при липсата на изрична уговорка между страните относно размера на тази лихва, се заплаща съответният за всеки от двата случая законен лихвен процент.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Интерес във връзка с правната уредба на възнаградителната и наказателната законна или договорна лихва представляват разпоредбите на членове 3—5 от Правителствена наредба № 13/2011 относно възнаградителната и наказателната законна лихва при парични задължения и за уреждане на някои финансови и фискални мерки в банковия сектор:

„Член 3 (1) Възнаградителната законна лихва е в размер на референтния лихвен процент на Националната банка на Румъния (Banca Națională a României), който е основният лихвен процент, определен с решение на Съвета на директорите на Националната банка на Румъния.

(2) Размерът на наказателната законна лихва се равнява на референтния лихвен процент плюс 4 процентни пункта.

(2а) В сделки между стопански субекти и между стопански субекти и възлагащи органи размерът на наказателната лихва се равнява на референтния лихвен процент плюс 8 процентни пункта.

(3) При правоотношения, непроизтичащи от дейността на предприятие със стопанска цел по смисъла на член 3, параграф 3 от Закон № 287/2009 относно Гражданския кодекс, повторно публикуван, размерът на законната лихва се определя съгласно параграфи 1 и 2, като се намалява с 20 %.

(4) Референтният лихвен процент на Националната банка на Румъния се публикува от Националната банка на Румъния в Държавен вестник на Румъния, част I, всеки път, когато има промяна на основния лихвен процент.

Член 4 — При правоотношения с международен елемент, когато е приложимо румънското право, а плащането е договорено в чуждестранна валута, законната лихва е в размер на 6 % годишно.

Член 5 (1) При правоотношения, непроизтичащи от дейността на предприятие със стопанска цел по смисъла на член 3, параграф 3 от Закон № 287/2009 относно Гражданския кодекс, повторно публикуван, размерът на лихвата не може да надхвърля законната лихва с повече от 50 % годишно.

(2) Всяка договорна клауза, нарушаваща разпоредбите на параграф 1, е нищожна. В такъв случай кредиторът губи правото да претендира плащането на наказателна лихва.

(3) Действителността на договорния лихвен процент се определя в зависимост от размера на законната лихва, която е в сила към датата на уговарянето му.“

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Член 3, параграф 1 от Правителствена наредба № 13/2011 относно възнаградителната и наказателната законна лихва при парични задължения и за уреждане на някои финансови и фискални мерки в банковия сектор предвижда, че възнаградителната законна лихва е в размер на референтния лихвен процент на Националната банка на Румъния, който е основният лихвен процент, определен с решение на Съвета на директорите на Националната банка на Румъния. Той се публикува на уебсайта на Националната банка на Румъния на адрес: http://www.bnr.ro/Monetary-Policy--3318.aspx

За метода на изчисляване на законния лихвен процент в различните случаи вижте по-горния отговор.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Да, Правителствена наредба № 13/2011 относно възнаградителната и наказателната законна лихва при парични задължения и за уреждане на някои финансови и фискални мерки в банковия сектор е достъпна на румънски език. Вижте уебсайта на Националната банка на Румъния на адрес: http://www.bnr.ro/apage.aspx?pid=404&actId=324573

Референтният лихвен процент на Националната банка на Румъния (BNR) е достъпен на английски език. За тази цел можете да посетите уебсайта на Националната банка на Румъния на адрес: http://www.bnr.ro/Monetary-Policy--3318.aspx

Последна актуализация: 20/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница словенски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Словения

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Понятието „лихва“ е определено в член 374 от Кодекса за задълженията (Obligacijski zakonik, наричан по-долу „КЗ“, обн. в Uradni list RS (Официален вестник на Република Словения), бр. 83/01, 28/06, 40/07), който предвижда, че освен главницата, длъжникът дължи и лихва, когато това е предвидено по закон или е уговорено между кредитора и длъжника.

Ако длъжникът изпълни парично задължение със закъснение, съгласно член 378, параграф 1 от КЗ освен главницата той дължи и лихва за забава.

Договорната лихва се урежда в член 382 от КЗ, който предвижда, че страните по договора може да се споразумеят длъжникът да плаща договорна лихва в допълнение към главницата от момента на възникване на паричното задължение до настъпването на падежа.

В Словения сложната лихва е забранена, което означава, че дължимата, но неизплатена лихва не подлежи на олихвяване, освен ако по закон не е предвидено друго. Съответно договорна клауза, която предвижда допълнителна лихва върху неизплатена дължима лихва, е нищожна. В рамките на договор обаче може да се уговори лихвеният процент да се повиши, ако длъжникът не погаси навреме дължимата лихва.

При все това член 27а от Закона за защита на потребителите (Zakon o varstvu potrošnikov) (UL RS бр. 98/04 — официален консолидиран текст, бр. 114/06 — Закон за въвеждане на еврото (Zakon o uvedbi eura, ZUE), бр. 126/07, 86/09, 78/11, 38/14 и 19/15) предвижда, че независимо от общите разпоредби за задълженията, страните по договора не могат да уговарят прилагането на по-високи лихвени проценти от определените в КЗ в случай на просрочено плащане от потребителя.

Съгласно КЗ, ако договорената лихва за забава или договорна лихва е над 50 % по-висока от законния лихвен процент за забава, споразумението се счита за лихварски договор, освен ако кредиторът може да докаже, че не се е възползвал от бедственото или затрудненото финансово положение на длъжника, от неговата неопитност, небрежност или пристрастеност, или че изгодата, която е извлякъл за себе си или за трето лице, не е явно несъразмерна спрямо даденото от него или онова, което е обещал да даде или извърши. Това правило не се прилага за търговските договори, т.е. договорите, сключени между стопански субекти (дружества и други юридически лица, извършващи стопанска дейност, или еднолични търговци).

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Член 378, параграф 2 от КЗ предвижда, че лихвата за забава е 8 % годишно, освен ако по закон не е предвидено друго. Съгласно член 379 от КЗ кредиторът и длъжникът може да се договорят за по-висока или по-ниска лихва за забава от определената по закон (договорно определена лихва). Както беше подчертано, за просрочено плащане от потребител в качеството му на страна по договор не може да се уговаря по-висока лихва за забава от предвидената в закона.

Лихвата за забава се урежда със специален закон — Закона за законната лихва по просрочени задължения (Zakon o predpisani obrestni meri zamudnih obresti, обн. в UL RS бр. 11/07 — официален консолидиран текст; наричан по-долу ZPOMZO-1). В член 2 от този закон се предвижда, че размерът на законната лихва за забава, като се има предвид член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2000/35 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (ОВ L 200, 8.8.2000 г., стр. 35), е в размер на основния лихвен процент плюс 8 процентни пункта. Законната лихва се прилага на шестмесечие, с начало от 1 януари или от 1 юли. Основният лихвен процент е лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка за основните извършени от нея операции по рефинансиране преди първото календарно число на съответния шестмесечен период. Министърът на финансите публикува законната лихва по просрочени задължения (лихва за забава) и промените в нея в Държавен вестник на Република Словения. Законната лихва за забава, приложима от 1 юли 2015 г. и валидна за следващите шест месеца, е в размер на 8,05 %.

Договорният лихвен процент е определен в член 382 от КЗ. По-специално в случаи, когато е уговорена договорна лихва, но не и самият лихвен процент и датата на падежа, годишната лихва е в размер на 6 % и се дължи едновременно с главницата. Договорната лихва престава да се начислява, когато размерът на неизплатената дължима лихва надхвърли този на главницата.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Информация за основния лихвен процент и лихвения процент за забава е достъпна и на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Банката на Словения.

Примерно изчисление на лихвата може да се направи на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Върховния съд на Република Словения.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Връзката отваря нов прозорецКодекс за задълженията на Република Словения

Връзката отваря нов прозорецЗакон за законната лихва по просрочени задължения

Връзката отваря нов прозорецЗакон за защита на потребителите

Последна актуализация: 23/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Словакия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Лихвата за забава представлява санкция за неизпълнение на задължение. Плаща се в допълнение към задължението и се определя като процент от дължимата сума. По закон неизпълнението на парично задължение води до съществена промяна на правата на кредитора и задълженията на длъжника, като в допълнение към задължението за погасяване на дълга се установяват нови права и задължения, без значение дали неизпълнението е причинено от длъжника или не.

По отношение на законната лихва за забава словашкото законодателство прави разлика между лихвата за забава по член 517, параграф 2 от Закон № 40/1964, Граждански кодекс (Občianský zákonník), и лихвата за забава по раздел 369 от Търговския закон (Obchodný zákonník). Съгласно гражданското право лихвата за забава не може да бъде договорно определяна, т.е. договарящите страни не могат да определят по-висок от законоустановения размер, за разлика от търговското право, което насърчава предприятията да договарят помежду си лихва за забава; при липса на договорен размер кредиторът има право на лихва за забава в законоустановения размер.

Следователно законната лихва представлява обикновена лихва за забава, чийто размер е определен със закон в зависимост от това дали въпросният случай попада в обхвата на гражданското или на търговското право. Съгласно гражданското право лихвата за забава не може да надхвърля определения от закона размер (т.е. може да бъде договорена по-ниска ставка), като при липса на договорно споразумение лихвата за забава, ако кредиторът поиска такава, автоматично се определя на законоустановения размер. Съгласно търговското право лихвата за забава може да бъде по-висока или по-ниска от законната лихва, като законната лихва се прилага само при отсъствие на договорно споразумение.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

В съответствие с член 517, параграф 2 от Гражданския кодекс законният размер на лихвата за забава се определя от Постановление № 87/1995 (nariadenie č. 87/1995 Z.z.), така че размерът на лихвата за забава да е с пет процентни пункта по-висок от базовия лихвен процент на Европейската централна банка към първия ден на неизпълнение на дадено задължение. Следователно към базовия лихвен процент на ЕЦБ (т.е. ставката за основните операции по рефинансиране) се добавят пет процентни пункта. Лихвените проценти на ЕЦБ за отделни периоди са достъпни на: Връзката отваря нов прозорецhttps://www.nbs.sk/en/statistics/financial-markets/interest-rates/interest-rates-of-the-ecb. Размерът на лихвата за забава към първия ден на неизпълнение се прилага за целия срок на неизпълнението, като евентуални последващите корекции в базовия лихвен процент на ЕЦБ не засягат размера на лихвата за забава.

В търговското право законната лихва е уредена в раздел 369 от Търговския закон, който предвижда, че при неизпълнение кредиторът, в случай че той е изпълнил своите законови и договорни задължения, има право да изисква лихва за забава в определения в договора размер, без да е необходимо да изпраща специално уведомление. Както е посочено по-горе, в търговските отношения размерът на лихвата за забава може да бъде изменен с договор. Дори когато лихвата за забава е договорно определена обаче, размерът ѝ трябва да съответства на принципите на справедливата търговия. Ако това не е така, правото по такова споразумение не може да бъде защитено, което означава, че дори ако лихвеният процент е бил определен в договор, съдът не може да наложи лихва в размер, който би нарушил тези принципи. Друго изключение засяга дълговете по потребителски договор, при които длъжник е потребителят, като в тези случаи размерът на договорената лихва за забава не може да бъде по-висок от размера, посочен в гражданското право.

В съответствие с раздел 369 от Търговския закон, ако размерът на лихвата за забава не е договорен, длъжникът е длъжен да плати лихва за забава в размера, определен от правителството на Словакия в Постановление № 21/2013 (nariadenie č. 21/2013 Z.z.). Законодателството позволява фиксирана и променлива лихва за забава. Фиксираната лихва е равна на базовия лихвен процент на ЕЦБ към първия ден от неизпълнението плюс девет процентни пункта; този размер се прилага за целия срок на неизпълнение на задължението и евентуална последваща корекция на базовия лихвен процент на ЕЦБ не оказва влияние върху размера на лихвата за забава (ето защо този лихвен процент се нарича фиксиран). Вместо фиксиран лихвен процент обаче кредиторът може да поиска от длъжника да плаща променлива лихва за забава и следователно може да изиска от длъжника да заплати лихва за забава, изчислена въз основа на базовия лихвен процент на ЕЦБ към първия ден на съответното календарно полугодие плюс осем процентни пункта. Ако кредиторът избере променлива лихва за забава, този метод на изчисляване на лихвата (не размерът към момента на възникване на неизпълнението, а методът на изчисляване на лихвения процент) се прилага за целия срок на неизпълнение на задължението. Следователно променливата лихва за забава означава, че лихвеният процент за забава може да се променя в съответствие с промените в базовия лихвен процент на ЕЦБ, валидни към първия ден на съответното календарно полугодие, т.е. към 1 януари и към 1 юли. Лихвените проценти на ЕЦБ за отделни периоди са достъпни на: Връзката отваря нов прозорецhttps://www.nbs.sk/en/statistics/financial-markets/interest-rates/interest-rates-of-the-ecb.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Методът на изчисляване на лихвата за забава е определен ясно и разбираемо в законодателството. Действащият размер на лихвата за забава се публикува от Министерството на правосъдието на Словашката република (Ministerstvo spravodlivosti Slovenskej republiky) (Връзката отваря нов прозорецhttps://www.justice.gov.sk/Stranky/Nase-sluzby/Civilne-pravo/Aktualna-sadzba-zakonnych-urokov-z-omeskania/Uvod.aspx). Неофициално той е достъпен и на следния адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.najpravo.sk/, който често се използва от кредиторите и длъжниците в Словакия, както и от техните адвокати. Този сайт позволява също така лесно изчисляване на лихвата за забава чрез използването на създаден специално за тази цел калкулатор.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

В допълнение към връзките по-горе актуалните текстове на относимото законодателство (гражданския и търговския кодекс) и на съответните постановления (постановления № 87/1995 и 21/2013) могат да бъдат намерени на следните уебсайтове: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.zbierka.sk/ и Връзката отваря нов прозорецhttps://www.slov-lex.sk/domov.

Последна актуализация: 14/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница фински е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Законна лихва - Финландия

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

„Законна лихва“ съгласно финландското законодателство означава както лихвеният процент, приложим към неизплатени задължения преди падежа им, така и наказателната лихва за просрочено плащане (мораторна лихва). Разпоредбите за двата вида законна лихва са установени в Закона за лихвите (№ 633/1982). Задължението за плащане на обикновена или мораторна лихва се определя в Закона за лихвите, освен ако произтича друго от задължението на длъжника или от търговска практика, или ако законът предвижда друго (член 2, параграф 1 от Закона за лихвите).

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Лихва във връзка със задължения: длъжникът не е задължен да плаща лихва за периода, предхождащ датата на падежа на задължението (член 3, параграф 1 от Закона за лихвите). Възможно е обаче да се уговори заплащане на лихва. Ако задължението за плащане на лихва е уговорено, без да е определен лихвеният процент, длъжникът трябва да плаща годишна лихва, определена съгласно референтния лихвен процент, посочен в член 12 от Закона за лихвите (член 3, параграф 2 от Закона за лихвите).

По отношение на договорите за потребителски кредити, позволяващи на потребителите да ползват парични средства, се прилага също разпоредбата на глава 7, член 17а от Закона за защита на потребителите (38/1978), където се посочва, че ако размерът на кредита или на кредитния лимит е под 2 000 EUR, общият размер на годишната лихва по кредита не може да надхвърля референтния лихвен процент, посочен в член 12 от Закона за лихвите, плюс 50 %.

Наказателна лихва за забава на плащания (мораторна лихва): при споразумения, попадащи в обхвата на Закона за условията на разплащане по търговски договори (30/2013), законната мораторна лихва е осем процентни пункта по-висока от референтния лихвен процент, който е в сила към конкретния момент (член 4а, параграф 1 от Закона за лихвите), т.е. понастоящем лихвеният процент е 8,5 %. При другите споразумения законната мораторна лихва е със седем процентни пункта по-висока от референтния лихвен процент, който е в сила към конкретния момент (член 4 от Закона за лихвите), т.е. понастоящем 7,5 %.

По отношение на потребителските задължения разпоредбите на Закона за лихвите относно мораторните лихви са задължителни и не е възможно да се уговаря по-висок лихвен процент в случай на просрочено плащане (член 2, параграф 2 от Закона за лихвите). За други задължения лихвата при забава е възможно да бъде уговорена. Ако обаче договорите попадат в приложното поле на Закона за условията на разплащане по търговски договори, не е възможно да се уговори кредиторът да няма правото да налага наказателна лихва за забавено плащане, а ако длъжникът е възложител, не е възможно да се уговори по-ниска лихва за забава от определената съгласно член 4а, параграф 1 от Закона за лихвите (член 8 от Закона за условията на разплащане по търговски договори).

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Основният лихвен процент, посочен в Закона за лихвите, е лихвеният процент, приложен от Европейската централна банка към последната основна операция по рефинансиране, проведена от нея преди първото календарно число на всяко полугодие, закръглен до най-близкия половин процентен пункт (член 12 от Закона за лихвите).

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Неофициален превод на английски език на Закона за лихвите може да бъде намерен на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.finlex.fi/fi/laki/kaannokset/1982/en19820633.pdf

Законът може да бъде намерен на фински и шведски език на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.finlex.fi/en/laki/kaannokset/1982/en19820633?search%5Btype%5D=pika&search%5Bpika%5D=Korkolaki

Законът за условията на разплащане по търговски договори може да бъде намерен на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.finlex.fi/fi/laki/ajantasa/2013/20130030?se

Законът за защита на потребителите може да бъде намерен на адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.finlex.fi/fi/laki/ajantasa/1978/19780038?se

Последна актуализация: 22/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Законна лихва - Швеция

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Правилата относно лихвите са определени в Закона за лихвите (räntelagen, 1975:635). Тези правила се прилагат, освен ако в договор, ангажимент или друг конкретен нормативен акт е предвидено друго. Законът обаче обявява някои договорни условия за нищожни.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Искания за връщане на извършено плащане

Когато искането е за връщане на извършено плащане, например на основание нарушение на договор, лихвата е в размер на референтния лихвен процент (който през февруари 2016 г. беше 0%) плюс два процентни пункта. Лихвата е дължима от датата, на която е извършено плащането, до датата на неговото връщане или, ако връщането не е своевременно извършено, до датата, от която лихвата става дължима съгласно правилата относно просрочените задължения.

Просрочени задължения

Лихвите по просрочените задължения са в размер на референтния лихвен процент (0% през февруари 2016 г.) плюс осем процентни пункта. Прилагат се следните общи правила:

а) когато датата на падежа е била определена предварително, лихви по вземането се дължат, считано от тази дата;

б) когато вземането се основава на задължение на лице за отчитане на средства, които то е получило от висшестоящ или от трета страна, лихвата се дължи от датата, на която е представен отчетът, или ако отчетът не е представен, от датата, на която отчетът е трябвало да бъде представен;

в) за други неуредени вземания общото правило е, че лихвата се дължи тридесет дни, след като кредиторът изпрати фактура или друг вид искане за плащане на определена сума, като посочи, че неплащането поражда задължение за плащане на лихви. Длъжникът не е длъжен да плаща лихва за времето преди получаването на фактурата или искането за плащане.

В отношенията между търговци лихвата трябва да бъде платена, независимо от това дали в искането за плащане се посочва, че неплащането поражда задължение за плащане на лихви. Същото важи и когато в хода на търговските отношения търговец предяви иск за вземане от публичен орган или друга публична институция във връзка с доставка на стоки или услуги.

В случай на искове за обезщетение за причинени вреди (skadestånd) или друго подобно обезщетение, които не могат да бъдат установени без допълнително разследване, лихвата върху дължимата сума започва да се начислява тридесет дни, след като кредиторът изпрати покана за плащане и представи изложение на своите разумни претенции. Длъжникът не е длъжен да плаща лихва за времето преди получаването на искането и изложението.

Независимо от всяко друго правило, лихвите по неуредени вземания се дължат във всеки случай не по-късно от датата на уведомяване за издаването на нареждане за плащане (betalningsföreläggande) или призовка (stämning i mål) по дело за уреждане на вземането.

Ако искът е за обезщетение за причинени вреди, произтичащи от умишлено нарушение на закона, когато вредите не са под формата на пожизнен анюитет (livränta), лихвата се дължи от датата, на която е причинена вредата.

Вземания, за които се начисляват лихви преди падежа

Ако вземане поражда задължение за плащане на лихва от момента, в който то става изискуемо, и плащането не е направено своевременно, лихвата, приложима преди датата на падежа, продължава да се прилага. Дължимата лихва обаче никога не може да бъде по-малка от лихвата по просрочени вземания, които не пораждат задължение за плащане на лихва преди датата на падежа.

Корекция на лихвата

Лихвата може да се коригира, ако длъжникът е бил възпрепятстван да се издължи своевременно поради болест, безработица или всяко друго подобно обстоятелство извън неговия контрол и би било неразумно да се изисква от него да плати пълната лихва във връзка с произтичащото от това забавяне.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Не.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Настоящата хипервръзка предоставя достъп до неофициална версия на Връзката отваря нов прозорецЗакона за лихвите (räntelagen).

Последна актуализация: 23/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.