Лихви

България
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Законна лихва – регламентирана ли е в държавата-членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва” в държавата-членка?

Законната лихва е регламентирана в Република България, като в действащото законодателство няма легално определение на това понятие.

Съобразно правната теория „законна лихва” е тази, която не е уговорена, а се дължи по силата на нормативна разпоредба. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/й? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

В чл. 294, ал. 1 от Търговския закон е уредено, че между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

На основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и с оглед транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 година) е прието Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./ за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период, съгласно определена от Управителния съвет методика и го обнародва в „Държавен вестник”. Основният лихвен процент, включително неговите промени, е обявен на сайта на Българската народна банка – http://www.bnb.bg/. На същия сайт е достъпна и Методиката за определяне на основния лихвен процент.

В чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е посочено, че олихвяването на изтекли лихви (сложни лихви) става съобразно наредбите на Българската народна банка. Такива наредби обаче не са обнародвани.

С чл. 294, ал. 2 от Търговския закон е регламентирано, че лихва върху лихва се дължи само, ако е уговорена.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Информация за основния лихвен процент, както и за неговите промени през различните периоди, е достъпна на сайта на Българската народна банка – http://www.bnb.bg/, включително и на английски език.

Текстовете на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Търговския закон /ТЗ/, както и други нормативни актове, посочени по-горе, са налични на български език на следния сайт: www.lex.bg.

Текстовете на Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, Търговския закон /ТЗ/, Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения са достъпни на български език и на този сайт: www.tita.bg.

Последна актуализация: 28/03/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.