Намиране на информация по региони
Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.
Компетентен да издаде европейска заповед за запор на банкови сметки, поискана преди започване на изпълнително производство във връзка с вземане, посочено в автентичен акт по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки, е районен съд Виена-център (Bezirksgericht Innere Stadt Wien).
В другите случаи е компетентен съдът, пред който е висящо изпълнителното производство, във връзка с което европейска заповед за запор на банкови сметки трябва да бъде издадена, към датата на подаване на първата молба.
Компетентен да получи информация относно банкови сметки в рамките на висяща процедура извън Австрия за получаване на европейска заповед за запор на банкови сметки е районният съд, в чийто район е местоживеенето или обичайното местопребиваване на длъжника.
Ако нито местожителството, нито обичайното местопребиваване на длъжника е в Австрия, компетентен е районен съд Виена-център (вж. по-горе член 50, параграф 1, буква а)). Данните за връзка на районен съд Виена-център могат да бъдат намерени тук:
Ако процедурата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки е висяща пред съд на територията на Австрия, този съд също е компетентен да получава информация относно банкови сметки.
Задължението се придружава от заповед in personam от съда. Съдът трябва със заповед да поиска от длъжника да оповести банковите си сметки, които държи на националната територия. Със заповедта трябва да се забрани на длъжника да се разпорежда със средствата по държаните от него на националната територия банкови сметки, засегнати от европейската заповед за запор на банкови сметки, до размера, подлежащ на запориране съгласно заповедта. Със заповедта длъжникът трябва да бъде задължен да отмени всички директни дебити и постоянни платежни нареждания, посредством които могат да бъдат дебитирани средствата от сметка, подлежаща на запориране, доколкото те застрашават събираемостта на сумата, която подлежи на запориране посредством европейската заповед за запор на банкови сметки, и не могат да бъдат изпълнени от сумите, неподлежащи на запориране.
Компетентен да се произнесе по жалбата е съдът, който е издал европейската заповед за запор на банкови сметки. Жалбата трябва да бъде подадена в този съд (вж. по-горе по член 50, параграф1, буква а)).
Член 10, параграф 2, трета алинея: Компетентният орган на държавата членка по изпълнение е районен съд Виена-център.
Член 23, параграф 3: Ако Австрия е само държавата членка по изпълнение, районен съд Виена-център е компетентният орган, на който документите трябва да бъдат предадени.
Ако заповедта е издадена в Австрия, компетентен да предаде заповедта е издаващият съд. Районен съд Виена-център е компетентен да издаде европейска заповед за запор на банкови сметки, поискана преди образуването на съдебно производство по спора по същество или след приключването на такова производство с влязло в сила съдебно решение, но преди започването на изпълнителното производство. В останалите случаи компетентен е съдът (районен съд или окръжен съд), пред който е висящо делото по същество или изпълнителното производство, във връзка с което трябва да се издаде европейската заповед за запор на банкови сметки, към датата на подаване на първата молба.
Член 23, параграфи 5 и 6, и член 27, параграф 2: Ако заповедта за запор на банкови сметки е била издадена в Австрия, компетентният орган по изпълнението е издаващият съд. (Издаващ съд: вж. отговора по член 23, параграф 3)
Ако заповедта за запор на банкови сметки не е била издадена в Австрия, компетентен е районен съд Виена-център.
Член 25, параграф 3: В този случай, декларацията трябва да бъде предадена на районен съд Виена-център.
Член 28, параграф 3: В този случай документите трябва да бъдат предадени на районен съд Виена-център;
Член 36, параграф 5: В този случай решението трябва да бъде предадено на районен съд Виена-център.
Ако заповедта за запор на банкови сметки е издадена на националната територия, издаващия съд е компетентен също така по въпросите на изпълнението.
Когато заповедта за запор на банкови сметки е издадена в друга държава членка, компетентен по въпросите на изпълнението е районен съд Виена-център.
Ако има повече титуляри на сметката и всеки един от тях може самостоятелно да се разпорежда със средствата по сметката, какъвто е случаят с „Oder-Konto“(съвместна сметка, чиито титуляри имат самостоятелни разпоредителни правомощия), вземането може да бъде ефективно запорирано дори ако европейската заповед за запор на банкови сметки е издадена само срещу единия от титулярите, тъй като длъжникът има право сам да изплати дълга.
В случаят на„Und-Konto“, в който всички титуляри на сметката имат право да се разпореждат със средствата по нея само съвместно, запорирането е възможно само ако заповедта за запор на банкови сметки е издадена спрямо всички титуляри на банковата сметка, притежаващи разпоредителни правомощия (напр. при солидарна отговорност на всички титуляри на банковата сметка).
Когато става въпрос за доверителна сметка, при процедура за издаване на европейска заповед за запор на сметки, която се води срещу довереника, доверителят може да направи възражение съгласно член 37 от Кодекса на изпълнението (Exekutionsordnung — EO) С иска довереникът претендира, че макар и банковата сметка, като имущество под доверително управление, да се намира в собственост на длъжника, тя не може да се счита за негово имущество и следователно не е част от средствата, предназначени за удовлетворение на кредитора.
Разпоредбите относно защитата на вземания срещу запор се съдържат в член 290 и сл. от Кодекса на изпълнението (EO), както и в свързаните с тях разпоредби за защита на банковите сметки, съдържащи се в член 292и от ЕО; Те могат да бъдат намерени на адрес http://www.ris.bka.gv.at/. Тези разпоредби са императивни.
Текущото възнаграждение и пенсионните плащания подлежат на запор само в ограничена степен, при което размерът на несеквестируемата част от вземането („минимални средства за издръжка“) зависи от размера на доходите и броя на задълженията на длъжника за издръжка. Размерът на тези суми, който подлежи на годишно увеличение, фигурира в таблиците, които се публикуват на уебсайта на федералното Министерство на правосъдието (https://www.justiz.gv.at/web2013/home/buergerservice/publikationen/arbeitgeber_als_drittschuldner_-_informationsbroschuere_und_existenzminimumtabellen~2c9484852308c2a60123ec387738064b.de.html?highlight=true).
Съдържащото се в член 292и от ЕО правило относно защитата на банкови сметки има за цел да се избегне рискът след приспадане на секвестириумите суми преведените на длъжника чрез банков превод минимални средства за издръжка да бъдат също запорирани. Ако на сметката на длъжника бъдат преведени суми, които са частично секвестируеми, запорът се вдига дотолкова, доколкото наличната сума по сметката съответства на несеквестируемата част от доходите за времето от налагането на запора до датата на следващото плащане.
Съгласно член 290 от ЕО съществуват също така суми, които са изцяло освободени от запор. Сред тях са следните категории плащания:
1. плащания за разходи, доколкото тези плащания покриват действителното нарастване на разходите по упражняване на професионална дейност;
2. помощи и надбавки, които се предоставят по закон за покриване на допълнителни разходи, породени от физическо или психическо увреждане, уязвимост или зависимост от грижи;
3. възстановени суми и платени разходи във връзка с права на непарични престации, както и платени разходи от задължителното социално осигуряване и обезщетения за направени разходи за лечение;
4. законоустановени семейни помощи.
Освобождаването от запор не се прилага, ако изпълнението се отнася до такъв вид вземане, за чието удовлетворение е предназначено плащането.
За освобождаването на суми от запор се изисква подаване на молба от длъжника.
За изпълнението на европейска заповед за запор на банкови сметки, както и за изпълнението на привременна мярка (einstweilige Verfügung), представляваща равностоен инструмент съгласно австрийското право, на банките се заплащат разноски в размер на 25 EUR.
По искане на банката съдът трябва да възложи на кредитора да заплати разноските на банката.
За обработването или изпълнението на заповед за запор, както и за предоставянето на информация за сметка не се начисляват отделни такси.
Основните инструменти за обезпечение по австрийското изпълнително право са предварителното изпълнение (Exekution zur Sicherstellung) и привременните мерки (einstweilige Verfügungen).
Предварителното изпълнение (член 370 и следващите от EO) служи за временно обезпечаване на дадено вземане на кредитора, във връзка с което има невлязло в сила решение и което впоследствие ще подлежи на принудително изпълнение. Необходима предпоставка за предварителното изпълнение — за разлика от привременната мярка — е наличието на титул, който обаче още не се ползва с изпълнителна сила. Предварително изпълнение се допуска само в полза на парични вземания. Един от изброените в член 374, алинея 1 от EO обезпечителни способи запорът върху вземания (Pfändung von Forderungen), при който кредиторът получава заложно право.
В контекста на предварителното изпълнение, кредиторът придобива заложно право. Съгласно член 32 от Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки заповедта за запор е от същия ред като този на равностойна национална заповед в държавата членка по изпълнение. За да се гарантира паралелитетът с австрийските инструменти, австрийското право предвижда учредяването на заложно право посредством европейската заповед за запор на банкови сметки, ако кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт. Банката и длъжникът биват информирани за учредяването на заложното право. По този начин се осигурява съгласуваност с предварителното изпълнение.
В случай на привременна мярка (член 378 и следващите от EO) за обезпечаване на парични вземания не се придобива заложно право или определен ред за предпочтително удовлетворение. За постигането на постановяването на привременна мярка страната, чиито интереси са застрашени, не се нуждае от титул.
В случай на използване на средства за правна защита компетентен да се произнесе е съдът, който е издал европейската заповед за запор на банкови сметки. Молбата за средството за правна защита трябва да бъде подадена в този съд (вж. по-горе по члeн 50, параграф 1), буква а)).
Член 34, параграфи 1 и 2: Когато заповедта за запор на банкови е издадена в друга държава членка, компетентен да се произнесе по средството за правна защита е районен съд Виена-център. Молбата за средството за правна защита се подава в този съд.
Жалбата срещу решение, постановено съгласно членове 33, 34 или 35 от Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки, е известна като Rekurs. Тя трябва да бъде подадена в срок от 14 дни в съда, чиято заповед се оспорва, и да бъде адресирана до окръжния или апелативния съд, в чийто съдебен район се намира съответният районен или окръжен съд. Жалбите трябва да са подписани от адвокат.
Срокът започва да тече от датата на връчване на преписа от оспорваното решение.
Съдебна такса се дължи единствено при процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки извън граждански съдебен процес. Разпоредбите относно таксите се съдържат в тарифна позиция 1, бележка 2, тарифна позиция 2, бележка 1а и тарифна позиция 3, бележка 1а от Закона за съдебните такси (Gerichtsgebührengesetz). Размерът на таксите зависи от размера на вземането и е равен на половината от фиксираната такса по граждански съдебни производства. Законовите разпоредби могат да бъдат намерени на следния адрес http://www.ris.bka.gv.at/.
Предвидените съдебните такси са фиксирани такси. Не съществуват отделни такси за жалби.
Няма такива.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.