Събиране на доказателства

България

Съдържание, предоставено от
България

Внимание! От 1 юли 2022 г. Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета е заменен с Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета.

Уведомленията, направени съгласно новия Регламент, могат да бъдат намерени тук!


Член 2 – Замолени съдилища

Исканията за събиране на доказателства се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането. (чл.617, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс)

Компетентен да разреши непосредственото събиране на доказателства в Република България е окръжния съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране. (чл.617, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс)

Съответното намиране на компетентния съд става посредством системата за търсене, налична в портала.

Член 3 – Централен орган

Министерството на правосъдието.

Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси"

Отдел "Сътрудничество по гражданско-правни въпроси"

Тел: (+359 2) 9237544

Факс: (+359 2) 9809223


Адрес: ул. „Славянска" 1 1040, София

България

Член 5 – Езици, приети за попълване на формулярите

Исканията от друга държава-членка за събиране на доказателства и съобщенията трябва да са съставени на български език или да са придружени от превод на български език. (чл.618отГПК)

Член 6 – Начини, приети за предаване на искането и други съобщения

Техническите средства за приемане на запитванията, достъпни за изброените в списъка съгласно чл. 2, пар. 2 съдилища са: по пощата, чрез куриер-пощенски оператор, c препоръчано писмо c обратна разписка и по факс.

Член 17 – Централен орган или компетентен(ни) орган(и), отговорни за вземане на решения по искания за директно събиране на доказателства

Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране. (чл.617, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс)

Член 21 – Споразумения или договори, по които държавите членки са страна, и които отговарят на условията, посочени в член 21, параграф 2

Република България не поддържа и не е сключвала международни договори и споразумения с други държави членки на ЕС, които да предвиждат улесняване на събирането на доказателства и които да са съвместими с настоящия регламент.

Регламентът е с приоритено приложение спрямо сключените от Република България договори с други държави членки в частта им касаеща събирането на доказателства по граждански и търговски дела.

Последна актуализация: 22/07/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.