I. Списъци и регистри на вещите лица

В Гърция вещите лица са посочени по специалности. Регистрите на вещите лица се водят от първоинстанционните съдилища (protodikeía). Регистрите са публични, но се използват само от съдии, които искат да назначат вещо лице. Съдът може да назначи едно или повече вещи лица, ако прецени, че разглежданите въпроси изискват специфични познания. Освен това съдът е длъжен да назначи вещи лица, ако това е поискано от някоя от страните, при условие че съдът също така прецени, че са необходими специфични познания.

Вещите лица трябва да кандидатстват, за да бъдат вписани в регистъра.

В отговор на публикувана публична покана за кандидатстване в първоинстанционен граждански (politikó) или административен съд (dioikitikó) (чрез официалния уебсайт на съда) всички заинтересовани страни могат да подадат писмено заявление заедно с личните си данни до регистъра на първоинстанционния съд, като декларират, че:

• не са нито осъждани, нито обвинявани за тежко престъпление (kakoúrgima) или наказуема простъпка (plimmélima), водещи до лишаване от политически права,
• не са лишени от своя професионален лиценз,
• не са лишени от правото на разпореждане с вещни права поради неплатежоспособност или попечителство,
• не са съдия, прокурор или деловодител.

След приключване на процедурата за кандидатстване, която се провежда всяка година, се публикува проект на регистър на вещите лица. След изтичане на срока за подаване на възражения окончателният регистър се одобрява от първоинстанционния съд, заседаващ в състав от няколко съдии (polymelés protodikeío).

Регистърът с вещи лица по наказателни производства се създава от Съвета на съдиите към Съда по наказателни дела (symvoúlio plimmeleiodikón) по предложение на прокурора. Вещите лица трябва да отговарят на следните изисквания:

• да са на възраст над 21 години,
• да са дееспособни и да нямат умствени увреждания,
• да не са осъждани за никакво тежко престъпление или наказуема простъпка, водещи до лишаване от политически права или освобождаване от държавна служба,
• да не са лишени от своя професионален лиценз,
• да не са допринесли за възникването на ситуацията, която е предмет на експертизата,
• да не са компетентните съдии, прокурори, секретари или деловодители в съответните производства,
• да не са осъждани за същото престъпление като обвиняемия и
• да не са съпруг или съпруга, брат или сестра или други близки роднини на ответника.

Вещите лица могат да бъдат заличени от регистъра по тяхно желание, ако вече не отговарят на изискванията или ако компетентният орган вземе такова решение.

ΙΙ. Квалификация на вещото лице

Вещите лица трябва да членуват в професионален орган, за да бъдат признати като вещи лица.

ΙΙΙ. Възнаграждение на вещите лица

По наказателни производства възнаграждението на вещото лице се изплаща от държавата. По граждански производства ищецът трябва да плати авансова сума за разходите за назначени от съда вещи лица. В края на съдебното производство разходите трябва да бъдат поети от страната, загубила делото. При определени условия страните могат да получат правна помощ във връзка с възнаграждението на вещото лице.

IV. Отговорност на вещите лица

Вещите лица носят отговорност по силата на общото облигационно и деликтно право. Те не са длъжни да сключат застраховка за професионална отговорност, която да покрие евентуалната им отговорност.

V. Допълнителна информация относно работата на вещите лица

Основните правни разпоредби, приложими за съдебните експертизи в Гърция, са членове 368—392 от Гражданския процесуален кодекс на Гърция (kódikas politikís dikonomías), Кралски указ № 566/1968 и член 20, параграф 7 от Закон 2882/2001 (Кодекс за отчуждаване (kódikas anagkastikón apallotrióseon). В отделни случаи могат да се прилагат също членове 159—168 от Административно-процесуалния кодекс (kódikas dioikitikís dikonomías) и членове 183—203 от Наказателно-процесуалния кодекс на Гърция (kódikas poinikís dikonomías).

Съдът разполага с дискреционни правомощия да разпореди събирането на доказателства, тъй като целта за установяване на истината има превес. Единственото ограничение на тези правомощия е принципът на състезателното производство.

1. Назначаване на вещи лица

Вещите лица може да бъдат назначавани от съда и от участващите страни. Назначаването на вещи лица по административни производства е подобно на това по гражданските производства. По наказателни производства вещото лице може да бъде назначено от прокурора или от съда по време на фазата на разследването. За тази цел има регистър, различен от използвания по граждански производства, а вещото лице трябва да отговаря на по-строги изисквания, отколкото по граждански и административни производства.

а) Назначаване от съд

Гражданският съд има дискреционни правомощия да назначи вещо лице служебно или по изрично искане на дадена страна, ако съответните факти не могат да бъдат установени по друг начин. В този случай устното изслушване се отлага за дата след представянето на експертизата. Съдът е свободен да назначи всяко лице, което смята за подходящо да извършва дейност като вещо лице. Вещото лице трябва да докладва на съда за всеки конфликт на интереси. Вещите лица, назначени от съда, имат достъп до преписките по делото.

б) Назначаване от страните

В Гърция има три вида назначени от страните вещи лица: технически консултанти (членове 391—392 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 167 от Административно-процесуалния кодекс, чл. 204 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс), извънсъдебни вещи лица и вещи лица, привлечени като свидетели. Техническият консултант се назначава от страната, за да наблюдава дейността на назначено от съда вещо лице. Извънсъдебното вещо лице се избира от страната. Страните трябва да се позоват на експертизата и да я представят, тъй като в противен случай тя се отхвърля като недопустима. Ако тези изисквания са изпълнени, съдът свободно разглежда и оценява експертното становище. Експертизата не се смята за доказателство. Тя по-скоро е свързана с правната обоснованост на доводите на страната. Вещите лица, привлечени като свидетели, са свидетели със специални научни или технически познания, които отговарят на въпроси на съда.

Съдът може да реши дали да основе мотивите на решението си на експертното становище. Съдът може да обоснове решението си с експертното становище, дори ако експертизата е била изготвена в нарушение на процесуалните правила. Ако обаче нарушението на процесуалните правила е съществено, се смята, че експертизата не съществува. В този случай съдията няма право да основе мотивите на решението си на експертното становище.

2. Процедура (граждански производства)

Назначените от съда вещи лица могат да бъдат подлагани на кръстосан разпит от техническите консултанти на страните, ако страните са назначили такива консултанти. Единственото задължение на вещото лице е да представи експертизата. На назначените от страните вещи лица се разрешава да поддържат контакт със страните по време на производството, докато назначените от съда вещи лица се нуждаят от разрешение от съда, за да сторят това.

а) Експертиза

В гръцката процедура по изготвяне на експертизи не се изисква предварителна експертиза. Основното експертно заключение може да бъде представено в писмена или устна форма. Вещите лица не са задължени да следват определена структура при представянето на своята експертиза.

Ако съдът прецени, че експертизата е непълна, както и в случай на неправомерно поведение на вещото лице, съдът може да назначи служебно или по искане на страните изготвянето на нова или допълнителна експертиза. При неправомерно поведение на вещото лице съдът може също така да му разпореди да заплати съдебните такси.

Експертизата може да бъде оспорена чрез изявления на страните и контраекспертиза.

б) Изслушване в съда

Съдията призовава вещото лице да се яви на съдебно заседание само в изключителни случаи.

Представената тук информация беше събрана по време на проекта „Намиране на вещо лице“ въз основа на контакти по държави, избрани от Европейския институт за експертизи и експерти (EEEI).